ПРИЛОЖЕНИЕ I

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТАБИЛНОСТ ЗА РО-РО ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБИ

по член 6

В допълнение към изискванията на правило II-1/Б/8 на Конвенцията SOLAS (стандарт SOLAS 90), свързани с водонепропускливо подразделение и стабилност в повредено състояние, всички ро-ро пътнически кораби, посочени в член 3, параграф 1, трябва да отговарят на специфичните изисквания за стабилност, постановени в настоящото приложение.

1.1.   Разпоредбите на правило II-1/Б/8.2.3. трябва да се съблюдават, когато се отчита ефектът на хипотетично количество морска вода, което се приема, че се е акумулирало на първата палуба над проектната товарна водолиния на ро-ро карго пространството или специалното карго пространство, както са дефинирани в правило II-2/3, която се приема, че е повредена (наричана по-долу „повредената ро-ро палуба“). Другите изисквания на правило II-1/Б/8 не е необходимо да се съблюдават при прилагането на стандарта за стабилност, съдържащ се в настоящото приложение. Количеството на предполагаемото количество акумулирана морска вода се изчислява на базата на водна повърхност с фиксирана височина над:

а)	най-ниската точка на бордовата линия на палубата на повреденото отделение на ро-ро палубата; или

б)	когато бордовата линия на повреденото отделение е под водата, изчислението се основава на фиксирана височина над неподвижната водна повърхност на всички ъгли на крена и надлъжния наклон;

както следва:

0,5 м, ако остатъчната запасна височина (fr) е 0,3 м или по-малка,

0,0 м, ако остатъчната запасна височина (fr) е 2,0 м или по-голяма, и

междинни стойности, които се определят чрез линейна интерполация, ако остатъчната запасна височина (fr) е 0,3 м или по-голяма, но по-малка от 2 м,

където остатъчната запасна височина (fr) е минималното разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната товарна водолиния на местоположението на повредата, като случая на повреда се разглежда, без да се отчита ефектът на обема на акумулираната вода на повредената ро-ро палуба.

1.2.   Когато е инсталирана високоефективна дренажна система, администрацията на държавата на флага може да позволи намаляване на височината на водната повърхност.

1.3.   За кораби в географски дефинирани ограничени зони на опериране, администрацията на държавата на флага може да намали височината на водната повърхност, предписана в съответствие с точка 1.1., като замени тази височина на водната повърхност със следното:

1.3.1.

0,0 м, ако значителната височина на вълната (hs), която дефинира съответната зона, е 1,5 м или по-малка;

1.3.2.

стойността, определена в съответствие с параграф 1.1., ако значителната височина на вълната (hs), дефинираща съответната зона, е 4,0 м или по-голяма;

1.3.3.

междинни стойности, които се определят чрез линейна интерполация, ако значителната височина на вълната (hs), дефинираща съответната зона, е 1,5 м или по-голяма, но по-малка от 4,0 м; при условие че са изпълнени следните условия:

1.3.4.

администрацията на държавата на флага е удовлетворена, че дефинираната зона е представена със значителна височина на вълната (hs), която не се превишава с вероятност, по-голяма от 10 %; и

1.3.5.

зоната на опериране и, при необходимост, частта от годината, за която дадена стойност на значителната височина на вълната (hs) е установена, са вписани в сертификатите.

1.4.   Като алтернатива на изискванията на параграф 1.1. или 1.3., администрацията на държавата на флага може да освободи от прилагане на изискванията на параграф 1.1. или 1.3. и да приеме доказателство, установено чрез изпитвания на модел, извършени за индивидуален кораб в съответствие с метода за изпитване на модел, показан в притурката, което доказва, че корабът няма да се преобърне при приетия размер на повредата, както е предвидено в правило II-1/Б/8.4, в най-лошото местоположение, разглеждано в параграф 1.1., при ненормално бурно море, и

1.5.   позоваване на приемането на резултатите от изпитването на модела като еквивалент на спазване на параграфи 1.1. или 1.3. и стойността на значителната височина на вълната (hs), използвана в изпитването на модела, се вписва в сертификатите на кораба.

1.6.   информацията, предоставена на капитана на кораба в съответствие с правило II-1/Б/8.7.1. и II-1/Б/8.7.2., разработена в съответствие с правила от II-1/Б/8.2.3. до II-1/Б/8.2.3.4., се прилага непроменена за ро-ро пътнически кораби, одобрени в съответствие с тези изисквания.

При оценяването на ефекта на обема на приетото количество акумулирана морска вода върху повредената ро-ро палуба в параграф 1, следните разпоредби имат по-голяма тежест:

2.1.   напречна греда или надлъжна преграда се считат неповредени, ако всички техни части лежат на борда на вертикални повърхности от двете страни на кораба, които са разположени на разстояние от външната обвивка равно на една пета от широчината на кораба, както е дефинирано в правило II-1/2, и измерено на прави ъгли от централната линия на равнището на товарната линия на най-дълбокия участък;

2.2.   когато корпусът на кораба е конструктивно частично разширен за спазване на разпоредбите на настоящото приложение, резултатното увеличение на стойността с една пета от неговата широчина трябва да се използва във всяко отношение, но няма да определя местоположението на съществуващите прониквания на преградата, тръбопроводните системи и т.н., които са били приемливи преди разширяването;

2.3.   плътността на напречните или надлъжните прегради, които се отчитат като ефективни да ограничат приетото количество акумулирана морска вода в съответния отсек в повредената ро-ро палуба, е съизмерима с дренажната система и трябва да издържи хидростатично налягане в съответствие с резултатите на изчислението на повредата. Тези прегради трябва да бъдат високи най-малко 2,2 м. Независимо от това, при кораб с висящи автомобилни палуби, минималната височина на преградата трябва да бъде не по-малка от височината до долната страна на висящата палуба, когато тя е в по-ниското си положение;

2.4.   при специални подреждания, като например висящи палуби пълна широчина и широки странични крепежи, могат да се приемат други височини на преградата на базата на подробни изпитания на модела;

2.5.   ефектът на обема на приетата акумулирана морска вода не трябва да се взема предвид за всеки отсек на повредената ро-ро палуба, при условие че този отсек има от всяка страна на палубата освобождаващи отвори, равномерно разположени по страните на отсека, като се спазва следното:

2.5.1.   А ≥ 0,3 l

където А е общата площ на освобождаващите отвори от всяка страна на палубата в м2; и l е дължината на отсека в м;

2.5.2.   корабът поддържа остатъчна запасна височина от най-малко 1,0 м при най-лоши условия на повреда, без да се отчита ефектът на приетото количество акумулирана вода на повредената ро-ро палуба; и

2.5.3.   тези освобождаващи отвори са разположени в рамките на височина 0,6 м над повредената ро-ро палуба и долния ръб на отворите е в рамките на 2 см над повредената ро-ро палуба; и

2.5.4.   тези освобождаващи отвори са снабдени със затварящи устройства или клапи, които предотвратяват влизането на вода в ро-ро палубата, като в същото време позволяват на водата, която може да се е акумулирала на ро-ро палубата, да изтече.

2.6.   Когато преграда над ро-ро палубата се приеме за повредена, двата отсека, които граничат с преградата, трябва да се приемат за наводнени до същата височина на водната повърхност, както е изчислено в параграф 1.1 или 1.3.

При определяне на значителната височина на вълната трябва да се използват височините на вълната, дадени на картите или в списъка на морските зони, установени от държавите-членки в съответствие с член 5 от настоящата директива.

3.1.   За кораби, които оперират само през по-къс сезон, администрацията на страната-домакин определя съгласувано с другата страна, чието пристанище е включено в маршрута на корабите, значителната височина на вълната, която трябва да се използва.

4.   Изпитванията на модела се извършва в съответствие с допълнението.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРИМЕРНИ НАСОКИ ЗА НАЦИОНАЛНИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ

както е посочено в член 6, параграф 3

ЧАСТ I

ПРИЛАГАНЕ

В съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 3 от настоящата директива, тези насоки се използват от националните администрации на държавите-членки при прилагането на специфичните изисквания за стабилност, постановени в приложение I, доколкото това е практично и съвместимо с проекта на въпросния кораб. Номерата на параграфите, посочени по-долу, съответстват на тези в приложение I.

Параграф 1

Като първа стъпка, всички ро-ро пътнически кораби, посочени в член 3, параграф 1 на настоящата директива, трябва да съответстват на стандарта на SOLAS 90 за остатъчна стабилност, както той се прилага за всички пътнически кораби, построени на и след 29 април 1990 г. Прилагането на това изискване е, което дефинира остатъчната запасна височина fr, необходими за изчисленията, изисквани в параграф 1.1.

Параграф 1.1

1.

Настоящият параграф се занимава с прилагането на хипотетично количество вода, акумулирано на преградената (ро-ро) палуба. Приема се, че водата е влязла на палубата през отвора на повредата. Настоящият параграф изисква корабът, в допълнение на пълното спазване на изискванията на стандарт SOLAS 90, да отговаря и на тази част от критериите на SOLAS 90, които се съдържат в точки от 2.3. до 2.3.4. на правило II-1/Б/8 с дефинирано количество вода на палубата. За това изчисление не е необходимо да се отчитат други изисквания на правило II-1/Б/8. Например, за това изчисление не е необходимо корабът да отговаря на изискванията за ъглите на равновесие или непотапяне на пределната линия.

2.

Акумулираната вода се добавя като течен товар с една обща повърхност вътре във всички отсеци, за които е прието, че са наводнени на ро-ро палуба. Височината (hw) на водата на палубата зависи от остатъчната резервна височина (fr) след повредата, измерена спрямо повредата (виж фигура 1). Остатъчната запасна височина е минималното разстояние между повредената ро-ро палуба и окончателната товарна водолиния (след като са взети мерки за стабилизиране) спрямо приетата повреда след разглеждане на всички възможни сценарии за повредата при определяне на спазването на стандарт SOLAS 90, както се изисква в параграф 1 от приложение I. При изчисляването на fr не трябва да се отчита ефектът на хипотетичното количество вода, което е прието за акумулирано на повредената палуба.

3.	Ако fr е 2,0 м или повече, се приема, че няма акумулирана вода на ро-ро палубата. Ако fr е 0,3 м или по-малко, тогава височината hw се приема да бъде 0,5 м. Междинните височини на водата се получават чрез линейна интерполация (виж фигура 2).

Параграф 1.2

Средствата за отводняване могат да се считат за ефективни само ако тези средства имат капацитет да предотвратят акумулирането на големи количества вода на палубата, т.е. много хиляди тонове за час, което е далеч над капацитетите, пригодени при приемането на настоящите изисквания. Такива високоефективни отводнителни системи могат да се разработят и одобрят в бъдеще (на базата на насоки, които трябва да се разработят от Международната морска организация).

Параграф 1.3

1.

Количеството на акумулирана на палубата вода може, в допълнение на всички намаления в съответствие с параграф 1.1., да бъде намалено за опериране в географски дефинирани ограничени зони. Тези зони са определени в съответствие със значителната височина на вълната (hs), която дефинира зоната в съответствие с член 5 от настоящата директива.

2.

Ако значителната височина на вълната (hs) в съответната зона е 1,5 м или по-малко, се приема, че няма допълнително акумулирана вода на повредената ро-ро палуба. Ако значителната височина на вълната в съответната зона е 4 м или повече, височината на приетото количество акумулирана вода се изчислява в съответствие с параграф 1.1. Междинните стойности се определят чрез линейна интерполация (виж фигура 3).

3.

Височината hw се поддържа постоянна, поради това количеството на добавена вода е променливо, тъй като зависи от ъгъла на крена и от това, дали при някакъв даден ъгъл на крена ръбът на палубата е потопен или не (виж фигура 4). Трябва да се отбележи, че приетата пропускливост на пространствата на автомобилната палуба трябва да бъде взета като 90 % (позоваване на MSC/циркулярно писмо 649), докато другите приети наводнени пространства са предписаните в Конвенцията SOLAS.

4.	Ако изчисленията, за да се покаже спазване на настоящата директива, са свързани със значителна височина на вълната, по-малка от 4,0 м, тази ограничаваща значителна височина на вълната трябва да бъде записана в сертификата за безопасност на пътническия кораб.

Параграфи 1.4 и 1.5

Като алтернатива на спазването на новите изисквания за стабилност в параграф 1.1 или 1.3 администрация може да приеме доказателство посредством изпитвания на модел. Изискванията за изпитването на модел са описани подробно в допълнението към приложение I. Насоки за изпитванията на модел се съдържат в част II на настоящото приложение.

Параграф 1.6

Конвенционално извлеченият стандарт SOLAS 90, който ограничава операционната/ите крива/и (KG или GM), не може да остане приложим в случаите, когато „водата на борда“ се приема съгласно условията на настоящата директива и може да е необходимо да се определи ревизирана ограничаваща/и крива/и, която отчита ефекта на тази добавена вода. В тази връзка трябва да се извършат достатъчно изчисления, съответстващи на адекватен брой операционни водоизмествания и надлъжни наклони на кораба.

Забележка: Ревизираните ограничаващи операционни криви KG/GM могат да се извлекат чрез итерация, като минималният излишък на GM в резултат на изчисленията на стабилността след повредата с вода на борда се добавя към входната KG (или се изважда от GM, използвани за определяне на повредената запасна височина (fr), върху които се базират количествата на водата на палубата, като този процес се повтаря, докато излишъкът на GM стане незначителен.

Очаква се операторите да започнат тази итерация с максимум KG/минимум MG, които обосновано биха могли да бъдат поддържани по време на експлоатация и да търсят начин да манипулират резултатното подреждане на преградите на палубата, за да минимизират излишъка на GM, извлечен от изчисленията на стабилността след повреда с вода на палубата.

Параграф 2.1

При конвенционалните SOLAS изисквания за повреда преградите вътре в кораба на линията В/5 се считат незасегнати в случай на повреда от странично сблъскване.

Параграф 2.2

Ако са монтирани странични издадени платформи, за да стане възможно спазването на правило II-1/Б/8, и като последствие от това се увеличава широчината (Б) на кораба и от това разстоянието Б/5 на плавателния съд от страната на кораба, тази модификация няма да причинява преместване на съществуващи конструктивни части или съществуващи прониквания на основните надлъжни водонепропускливи прегради под преградната палуба (виж фигура 5).

Параграф 2.3

1.

Напречните и надлъжни прегради/бариери, които са поставени и взети предвид, за да ограничат движението на акумулираната вода на повредената ро-ро палуба, не е необходимо да бъдат строго „водонепропускливи“. Малки количества пропускане могат да бъдат разрешени в зависимост от това дали средствата за отводняване могат да предотвратят акумулирането на вода на „другата страна“ на преградата/бариерата. При случаи, когато дренажните тръби спрат да работят в резултат на загуба на положителна разлика на водните равнища, трябва да се осигурят други средства за пасивно отводняване.

2.

Височината (Bh) на напречните и надлъжни прегради/бариери не трябва да бъде по-малка от (8 × hw) метра, където hw е височината на акумулираната вода, изчислена с прилагане на остатъчната запасна височина и значителната височина на вълната, както са посочени в параграфи 1.1 и 1.3). Независимо от това, в никакъв случай височината на преградата/бариерата не трябва да бъде по-малка от по-голямото от: а) 2,2 метра; или б) височината между палубата на преградата и долната точка на долната конструкция на междинните или висящи автомобилни палуби, когато те са в спуснато положение. Трябва да се отбележи, че всички празни пространства между горния ръб на преградата и долната страна на ламаринената обшивка трябва да бъдат „обшити с ламарина“ в напречна и надлъжна посока, както е подходящо (виж фигура 6). Прегради/бариери с височина, по-малка от специфицираната по-горе, могат да бъдат приети, ако изпитванията на модел, извършени в съответствие с част II от настоящото приложение, за да се потвърди, че алтернативният проект осигурява подходящ стандарт на способност за оцеляване. Необходимо е да се внимава при фиксиране на височината на преградата/бариерата да бъде достатъчна също така да предотврати прогресивно наводняване в рамките на изисквания диапазон на стабилност. Този диапазон не трябва да се влияе от изпитанията на модела. Забележка: Обхватът може да се намали до 10 градуса, при условие че съответната зона под кривата се увеличи (както е посочено в MSC 64/22).

Параграф 2.5.1

Зоната А е свързана с постоянните отвори. Трябва да се отбележи, че опцията „освобождаващи отвори“ не е подходяща за кораби, които изискват изтласкваща сила на водата на цялата или част от надстройката, за да отговорят на критериите. Изискването е освобождаващите отвори да бъдат снабдени със затварящи се клапи, които да предотвратяват влизането на вода, но да позволяват нейното изтичане.

Тези клапи не трябва да разчитат на активни средства. Те трябва да оперират сами и трябва да се покаже, че не ограничават потока навън в значителна степен. Всяко значително намаление на ефикасността трябва да бъде компенсирано с монтирането на допълнителни отвори, така че да се поддържа изискваната зона.

Параграф 2.5.2

За да считат освобождаващите отвори ефективни, минималното разстояние от долния ръб на освобождаващия отвор до повредената товарна водолиния трябва да бъде най-малко 1,0 м. Изчисляването на минималното разстояние не трябва да отчита ефекта на допълнителната вода на палубата (виж фигура 7).

Параграф 2.5.3

Освобождаващите отвори трябва да бъдат разположени, колкото е възможно по-ниско в страничната преграда или обшивката на корпуса. Долният ръб на освобождаващия отвор не трябва да бъде по-високо от 2 см над палубата на преградата, а горният ръб на отвора — не по-високо от 0,6 м (виж фигура 8).

Забележка: Пространствата, за които се прилага параграф 2.5, т.е., тези пространства, които са снабдени с освобождаващи или подобни отвори, не трябва да се включват като незасегнати пространства при изчисляването на кривите на незасегната и засегната стабилност.

Параграф 2.6

1.	Трябва да се прилага законоустановен размер на повреда по цялата дължина на кораба. В зависимост от стандарта на подразделяне повредата не може да засегне преграда или може да засегне само преграда под палубата на преградата, или само преграда над палубата на преградата или различни комбинации.

2.	Всички напречни и надлъжни прегради/бариери, които ограничават приетото количество акумулирана вода, трябва да бъдат на място и прикрепени по всяко време, когато корабът е в морето.

3.	В случаите, когато напречна преграда/бариера е повредена, акумулираната вода на палубата ще има общо равнище на водата от двете страни на повредената преграда/бариера на височина hw (виж фигура 9).

ЧАСТ II

ИЗПИТВАНЕ НА МОДЕЛ

Целта на настоящите насоки е да осигурят уеднаквяване на прилаганите методи при строителството и верификацията на модела, както и при извършването и анализите на изпитванията на моделите, като в същото време се оценява, че наличните съоръжения и разходи ще повлияят по някакъв начин на тази уеднаквеност.

Счита се, че съдържанието на параграф 1 на допълнение към приложение I е очевидно.

Параграф 2 — Модел на кораб

2.1.   Материалът, от който се прави моделът, сам по себе си не е важен, при условие че моделът в незасегнато или повредено състояние е достатъчно твърд, за да осигури неговите хидростатични свойства да са същите като тези на действителния кораб, и също така огъващата реакция на корпуса във вълни да е незначителна.

Важно е също така да се осигури повредените отсеци да са моделирани възможно най-точно, за са се осигури да се представи правилният обем на наводняващата вода.

Тъй като влизането на вода (дори в малки количества) в незасегнатите части на модела ще окажат влияние върху неговото поведение, трябва да се вземат мерки за недопускане на това влизане.

2.2   Особености на модела

2.2.1.   Признавайки, че ефектите на мащаба играят важна роля в поведението на модела при изпитвания, е важно да се осигури тези ефекти да са минимизирани, доколкото това е практически възможно. Моделът трябва бъде голям, колкото е възможно, тъй като подробностите на повредените отсеци се строят по-лесно в по-голям модел и се намалява ефектът на мащаба. Поради това се препоръчва дължината на модела да бъде не по-малка от съответстваща на мащаб 1:40. Независимо от това, се изисква моделът да е поне 3 м дълъг при разделителната товарна водолиния.

2.2.2. а)   Моделът по отношение на приетите повреди трябва да бъде тънък, колкото е практически възможно, за да се осигури количеството на наводняващата вода и нейния център на тежестта да бъдат адекватно представени. Признава се, че може да не е възможно корпусът на модела и елементите на първичното и вторичното подразделяне по отношение на повредата да бъдат построени с достатъчни подробности и поради тези конструктивни ограничения може да не е възможно да се изчисли точно приетата пропускливост на пространството.

2.2.2. б)   При изпитванията беше установено, че вертикалният размер на модела може да засегне резултатите при динамично изпитване. Поради това се изисква корабът да се моделира до най-малко три стандартни височини на надстройките над палубата на преградата (запасната височина), така че големите вълни на последователността на вълните да не се разбива върху модела.

2.2.2. в)   Важно е да се проверят не само водоизместванията в незасегнато състояние, но също така водоизместването на повредения модел да бъде измерено точно за корелация с извлеченото при изчислението на стабилността след повреда. След измерването на повреденото водоизместване може да се установи, че е необходимо да се коригира пропускливостта на повредения отсек чрез въвеждане на незасегнати обеми или чрез добавяне на тежести. Независимо от това, важно е също така да се осигури центърът на тежестта на наводняващата вода да бъде точно представен. В този случай всички направени корекции трябва да са грешки в полза на безопасността.

2.2.2. г)   Ако от модела се изисква да бъде снабден с бариери на палубата и бариерите са по-ниски от височината, изисквана съгласно параграф 2.3 от приложение I, моделът трябва да бъде снабден със затворена телевизионна система, така че на всяко „плисване над него“ и на всяко акумулиране на вода на неповредена зона на палубата да може да се извършва мониторинг. В този случай видеозапис на събитието трябва да формира част от документацията на изпитването.

2.2.3.   За да се осигури характеристиките на движението на модела да представляват тези на действителния кораб, е важно моделът да се накланя и търкаля в неповредено състояние, така че да се верифицират незасегната GM и разпределението на масата.

Напречният радиус на кръговото движение на действителния кораб не трябва да се приема по-голям от 0,4 В, а надлъжният радиус на кръговото движение не трябва да се приема по-голям от 0,25 L.

Периодът на напречно търкаляне на модела се определя с формулата:

където:

GM	:	метацентрична височина на действителния (незасегнат) кораб
g	:	ускорение, дължащо се на тежестта
λ	:	мащаб на модела
В	:	широчина на действителния кораб.

Забележка:

Въпреки че накланянето и клатенето на модела в повредено състояние може да се приеме за проверка за целите на верифициране на кривата на остатъчната стабилност, тези изпитвания не могат да заместят вместо незасегнатите изпитвания.

Независимо от това, повреденият модел трябва да се клати, за да се получи периодът на клатене, изискван за извършване на изпитванията, съгласно параграф 3.1.2.

2.2.4.   Счита се, че съдържанието на този параграф е очевидно. Приема се, че вентилаторите на повредения отсек на действителния кораб са адекватни за безпрепятствено наводняване и движението на наводняващата вода. Независимо от това, при опита да се представят в мащаб вентилационните схеми на действителния кораб, могат да се въведат нежелателни ефекти на мащаба. За да се осигури това да не случи, се препоръчва да се построят вентилационните схеми в по-голям мащаб от този на модела, като се осигури това да не оказва въздействие върху потока на вода на автомобилната палуба.

2.2.5.   Формата на равнобедрен триъгълен на призматичната форма на повредата е тази, която съответства на товарната водолиния.

Допълнително в случаи, когато странични облицовки с широчина, по-малка от В/5, са монтирани, за да се избегнат възможни ефекти на мащаба, дължината на повредата по отношение на страничните облицовки не трябва да бъде по-малка от 2 метра.

Параграф 3 — Процедура за провеждане на опитите

3.1.   Спектри на вълните

Трябва да се използва спектърът на Jonswap, тъй като той описва приливните вълни и ограничената им продължителност, които съответстват на повечето от наблюдаваните условия по света. В това отношение е важно да на се верифицира само един пиков период на последователността на вълните, а също така периодът на пресичане на нулата да е точен.

3.1.1.   Съответстващо на пиков период от 4√hs и като е дадено, че коефициентът на усилване γ е 3,3, периодът на пресичане на нулата не трябва да бъде по голям от:

{Tp/(1,2 до 1,28)} +/- 5 %

3.1.2.   Периодът на пресичане на нулата, съответстващ на пиков период, равен на периода на клатене на повредения модел и като е дадено, че коефициентът γ е 1, не трябва да бъде по-голям от:

{Tp/(1,3 до 1,4)} +/- 5 %,

като отбележите, че ако периодът на клатене на повредения модел е по-голям от 6√hs, пиковият период трябва да се ограничи до 6√hs.

Забележка:

Беше установено, че не е практично да се поставят лимити за периодите на пресичане на нулата на спектрите на вълни на модела съгласно номиналните стойности на математическите формули. Поради това е позволен допуск на грешката от 5 %.

Изисква се за всяка серия изпитания да се записва и документира спектърът на вълните. Измерванията за това отчитане трябва да се извършват в непосредствена близост до модела (но не на подветрената страна) — виж фигура а) по-долу, и също до машината за правене на вълни. Изисква се също така моделът да е снабден с измервателни уреди, така че да се извършва мониторинг и да се записват неговите движения (търкаляне, повдигане и надлъжно люлеене), както и неговото положение (крен, потъване и надлъжно накланяне) през цялото време на изпитването.

Сондата за измерването на вълната „близо до модела“ трябва да бъде разположена върху дъга А или дъга В (фигура а).

Параграфи 3.2, 3.3, 3.4

Счита се, че съдържанието на тези параграфи е очевидно.

Параграф 3.5   Симулирани повреди

Обширните изследвания, извършени за целите на разработване на подходящи критерии за нови плавателни средства, показаха ясно, че в допълнение на GM и запасната височина, които са важни параметри за способността за оцеляване на пътнически кораби, зоната под кривата на остатъчната стабилност до ъгъла на максимум GZ е също друг важен фактор. Като следствие на това, при избиране на най-лошата SOLAS повреда за спазване на изискванията на параграф 3.5.1, най-лошата повреда трябва да се приеме такава, че дава най-малката площ под кривата на остатъчната стабилност до ъгъла на максимум GZ.

Параграф 4 — Критерии за оцеляване

Счита се, че съдържанието на този параграф е очевидно.

Параграф 5 — Одобряване на изпитването

Следните документи трябва да бъдат част от отчета пред администрацията:

а)	изчисления за стабилността на повреда за най-лоша повреда и повреда по средата на кораба (ако са различни);

б)	общ чертеж на схемата на модела заедно с подробна информация за конструкцията и контролно-измервателните уреди;

в)	отчети за опита за накланяне и изпитването на клатене;

г)	изчисления периодите на въртене на действителния кораб и модела; и

д)	номинални измерени спектри на вълните (съответно близо до машината за правене на вълни и близо до модела);

е)	представителен запис на движенията, положението и дрейфа на модела;

ж)	съответни видеозаписи.

Забележка:

Администрацията трябва да присъства на всички изпитвания.

Фигури

(Примерни насоки за национални администрации)

Фигура 1

Фигура 2

1.	Ако fr ≥ 2,0 метра, височина на водата на палубата (hw) = 0,0 метра.

2.	Ако fr < 0,3 метра, височина на водата на палубата (hw) = 0,5 метра.

Фигура 3

1.	Ако hs ≥ 4,0 метра, височината на водата на палубата (hw) е изчислена, както на фигура 3.

2.	Ако hs ≤ 1,5 метра, височината на водата на палубата (hw) = 0,0 метра.

Например:

Ако fr = 1,15 метра и hs = 2,75 метра, височина на водата (hw) = 0,125 метра.

Фигура 4

Фигура 5

Фигура 6

Кораб без висящи автомобилни палуби

Пример 1:

Височина на водата на палубата = 0,25 метра

Минимална изисквана височина на бариерата = 2,2 метра

Кораб с висяща палуба (спрямо бариерата)

Пример 2:

Височина на водата на палубата (hw) = 0,25 метра

Минимална изисквана височина на бариерата = х

Фигура 7

Минимална изисквана запасна височина до освобождаващ отвор = 1,0 м

Фигура 8

Фигура 9

Pъб на палyбата нeпoтoпeн