03/ 45

BG

Официален вестник на Европейския съюз

295

L 355/45

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 2000/29/ЕО на Съвета от 8 май 2000 г. относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общност (4) установява фитосанитарния режим на Общността и уточнява фитосанитарните условия, процедури и формалности, на които подлежат вносът или движението на растения и растителни продукти в Общността.

(2)

По отношение на процедурите и формалностите, на които подлежи вносът в Общността на растения и растителни продукти е целесъобразно да се дадат разяснения и да се приемат допълнителни подробни разпоредби в някои области.

(3)

Целесъобразно е фитосанитарните процедури и формалности да бъдат приключени преди освобождаването от митницата. Тъй като пратките с растения и растителни продукти не са непременно обект на фитосанитарните процедури и формалности в същата държава-членка, в която е извършено освобождаването от митницата, следва да се създаде система за сътрудничество в областта на комуникацията и информацията между отговорните официални органи и митническите служби.

(4)

За да се подобри защитата срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти, държавите-членки следва да засилят съответните проверки. Тези проверки трябва да се осъществяват ефективно и съгласно хармонизирани процедури в цялата Общност.

(5)

Събираните такси за тези проверки трябва да се основават на прозрачно изчисление на разходите и да бъдат предмет, доколкото това е възможно, на хармонизиране във всички държави-членки.

(6)

Предвид натрупания опит, следва да се допълнят, изяснят или изменят редица други разпоредби на Директива 2000/29/ЕО в светлината на новите развития.

(7)

След прилагането на условията на вътрешния пазар, фитосанитарните сертификати, установени в Международната конвенция за защита на растенията (МКЗР) на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) вече не се използват за търговията с растения и растителни продукти в Общността. Въпреки това е важно да се запазят стандартизираните сертификати, издавани от държавите-членки съгласно МКЗР.

(8)

Някои функции на „единния орган“ на всяка държава-членка за координация и контакти при практическото прилагане на фитосанитарния режим на Общността изискват специфични научни или технически познания. Поради това трябва да се създаде възможност за делегиране на някои задачи на друга служба.

(9)

Настоящите разпоредби, свързани с процедурата за изменение на приложенията на Директива 2000/29/ЕО от Комисията и за приемането на решения за дерогация, включват някои процедурни условия, които вече не са необходими или обосновани. Необходимо е също така, да се мотивират по-ясно измененията на приложенията с обосновка от технически характер, която да е свързана със съществуващия риск от вредители. Процедурата за приемане на спешни мерки не предвижда възможност за бързо приемане на временни мерки, които да съответстват на степента на спешност в конкретни случаи. Разпоредбите за тези три процедури следва да бъдат съответно изменени.

(10)

Следва да се разшири списъкът на задачите, по отношение на които Комисията може да организира фитосанитарни проверки под нейно ръководство, за да се отчете разширяването на обхвата на фитосанитарните дейности с нови практики и нов опит.

(11)

Целесъобразно е да се изяснят някои аспекти на процедурата за възстановяване на финансовата вноска на Общността във фитосанитарната област.

(12)

Някои разпоредби на Директива 2000/29/ЕО (член 3, параграф 7, първа, втора и четвърта алинея) и членове 7, 8, и 9 са заменени с други разпоредби от 1 юни 1993 г. и по този начин са станали излишни. Затова те следва да бъдат заличени.

(13)

Съгласно член 4 от Споразумението за прилагане на санитарните и фитосанитарните мерки (Споразумение SPS), Общността трябва да признае, при определени условия, еквивалентността на фитосанитарните мерки на други страни по това споразумение. Процедурите за това признаване във фитосанитарната област следва да се определят в Директива 2000/29/ЕО.

(14)

Мерките, необходими за изпълнение на Директива 2000/29/ЕО трябва да бъдат приети съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5),

1.

Член 1 се изменя както следва:

2.

Член 2, параграф 1, се изменя както следва:

3.

Член 3 се изменя както следва:

4.

Членове 7, 8 и 9 се заличават.

5.

Член 10 се изменя както следва:

6.

В член 11, параграф 2, в края на параграфа се добавя следният текст:

„и може да бъде използван фитосанитарен паспорт“.

7.

Член 12 се заменя със следния текст:

„Член 12

1.   Държавите-членки организират официални проверки, за да гарантират спазването на разпоредбите на настоящата директива, и по-специално на член 10, параграф 2; тези проверки се извършват на случаен принцип, без каквато и да е дискриминация по отношение на произхода на растенията, растителните продукти или други предмети и в съответствие със следните разпоредби:

Проверките трябва да бъдат редовни в предприятията, изброени в официален регистър в съответствие с член 10, параграф 3, и член 13в, параграф 1б, и могат да бъдат редовни в предприятията, изброени в официален регистър в съответствие с член 6, параграф 6.

Проверките трябва да бъдат селективни, ако има факти, които позволяват да се смята, че една или няколко разпоредби на настоящата директива, не са спазени.

2.   Лицата, които със стопанска цел купуват растения, растителни продукти или други предмети, съхраняват най-малко една година, в качеството си на крайни потребители, които професионално се занимават с производство на растения, съответните фитосанитарни паспорти и записват данните в своите книги.

Инспекторите имат достъп до растенията, растителните продукти и други предмети на всички етапи от производството и веригата до пускането им пазара. Те имат правото да извършват всички необходими разследвания за съответните официални проверки, включително и такива, свързани с фитосанитарните паспорти и книги.

3.   Държавите-членки могат да бъдат подпомагани при официалните проверки от експертите, посочени в член 21.

4.   Когато официалните проверки, извършени в съответствие с параграфи 1 и 2 установят, че растения, растителни продукти или други предмети представляват риск от разпространение на вредители, тези продукти са обект на официални мерки съгласно член 11, параграф 3.

Без да се засягат уведомленията и информацията, които се изискват по член 16, държавите-членки гарантират, когато растенията, растителните продукти или други предмети идват от друга държава-членка, че единният орган на държавата-членка на местоназначение информира незабавно единния орган на посочената държава-членка, както и Комисията, за направената констатация и официалните мерки, които е взела или възнамерява да вземе. Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, може да бъде създадена стандартизирана информационна система.“

8.

Член 13 се заменя със следните членове 13, 13а, 13б, 13в, 13г и 13д:

„Член 13

1.   Държавите-членки гарантират, без да се засягат:

че растенията, растителните продукти и други предмети, изброени в част Б на приложение V, които идват от трета страна и са въведени на митническата територия на Общността, са още с влизането им обект на митнически контрол съгласно член 37, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и също на контрол от отговорните официални органи. Те могат да бъдат поставени само под един от митническите режими, посочени в член 4, параграф 16, букви а), г), д), е), ж) на Митническия кодекс на Общността, само ако формалностите, посочени в член 13а, са изпълнени в съответствие с разпоредбите на член 13в, параграф 2 и са позволили да се заключи, доколкото може да бъде определено:

Разпоредбите за прилагане, посочени в ii) могат да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.

2.   Параграф 1 се прилага за растенията, растителните продукти или други предмети, предназначени за защитена зона, по отношение на вредителите и за специалните изисквания, изброени в приложение I, част Б, в приложение II, част Б и в приложение IV, част Б, за тази защитена зона.

3.   Държавите-членки предвиждат, че растенията, растителните продукти или предмети, различни от тези, посочени в параграфи 1 или 2, които идват от трета страна и са въведени на митническата територия на Общността, могат още с влизането им да бъдат обект на контрол на официалните отговорни органи, с цел да се провери тяхното съответствие с параграф 1, i), първо, второ или трето тире. Тези растения, растителни продукти или предмети включват дървесината под формата на дървен материал за заклинване, за кофраж, за разделяне на секции, за палети или за амбалаж, действително използван при транспорта на предмети от всякакъв характер.

Когато официалният отговорен орган упражни това правомощие, съответните растения, растителни продукти или предмети остават под контрола, посочен в параграф 1, докато не бъдат изпълнени съответните формалности, за да се стигне до заключението, в резултат на тези формалности и, доколкото може да бъде определено, че те отговарят на съответните изисквания, установени в настоящата директива или съгласно настоящата директива.

Разпоредбите за прилагане по отношение на вида информация и начина на предаването на информация, която вносителите или техните представители пред митницата трябва да предоставят на официалните отговорни органи относно растенията, растителните продукти или предмети, включително различните видове дървен материал, посочени в предходната алинея, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.

4.   Без да се засягат разпоредбите на член 13в, параграф 2, буква а), държавите-членки прилагат, в случай на риск от разпространение на вредителите, също и разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3 за растенията, растителните продукти и други предмети, които са получили едно от митническите направления съгласно член 4, параграф 15, букви б), в), г), д) на Митническия кодекс на Общността или съгласно митническите режими, посочени в член 4, параграф 16, букви б) и в) на този кодекс.

Член 13а

2.   Проверките за идентичност и фитосанитарните проверки могат да се извършват с намалена честота, ако:

освен ако няма сериозна причина да се смята, че не са спазени изискванията, предвидени в настоящата директива.

Фитосанитарните проверки може също да се провеждат с намалена честота, ако има доказателства, събрани от Комисията и въз основа на придобития опит при предишен случай на въвеждане в Общността на такъв материал от същия произход, както е потвърдено от всички заинтересовани държави-членки и след консултация в комитета, посочен в член 18, които позволяват да се счита, че растенията, растителните продукти или други предмети в пратката или партидата отговарят на изискванията на настоящата директива, при условие че са изпълнени специфичните условия, посочени в разпоредбите за прилагане съгласно параграф 5, буква в).

3.   Официалният „фитосанитарен сертификат“ или „фитосанитарният сертификат за реекспорт“, посочен в член 13, параграф 1, ii), се издава на поне на един от официалните езици на Общността и съгласно законите или подзаконовите актове на третата страна на износ или реекспорт, приети в съответствие с разпоредбите на МКЗР, независимо дали тя е или не е договаряща страна. Той е адресиран до „организациите за растителна защита на държавите-членки на Европейската общност“ посочени в член 1, параграф 4, първа алинея, последното изречение.

Сертификатът трябва да е съставен най-рано четиринадесет дни преди датата, на която растенията, растителните продукти или други предмети, до които той се отнася, са напуснали третата страна, в която той е издаден.

Независимо от формата му, той съдържа информацията, която се изисква в образеца, посочен в приложението към МКЗР.

Той се съставя по един от образците, определени от Комисията, съгласно параграф 4. Сертификатът се издава от оправомощените за тази цел органи съгласно законите и подзаконовите актове на съответната трета страна, които са декларирани, съгласно разпоредбите на МКЗР, на генералния директор на ФАО, или, когато става въпрос за трети страни, които не са страна по МКЗР, пред Комисията. Комисията информира държавите-членки за деларациите, които е получила.

5.   Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, могат да бъдат приети разпоредби за прилагане с цел:

Комисията може да включи насоки по отношение на параграф 2 в препоръките, посочени в член 21, параграф 6.

Член 13б

1.   Държавите-членки гарантират, че пратките или партидите, които идват от трета страна, но които, съгласно декларацията, съставена в рамките на митническите формалности, не се състоят от или съдържат растения, растителни продукти или други предмети, изброени в приложение V, част Б, са контролирани и от официалните отговорни органи, когато има сериозни причини да се счита, че има такива растения, растителни продукти или други предмети.

Държавите-членки гарантират, че когато митническа проверка покаже, че пратка или партида, която идва от трета страна се състои от или съдържа недекларирани растения, растителни продукти или други предмети, които са изброени в приложение V, част Б, митническата служба, извършваща проверката, информира незабавно официалния орган на нейната държава-членка, в рамките на сътрудничеството, посочено в член 13в, параграф 4.

Ако след проверката, осъществена от официалните отговорни органи, все още има съмнения относно идентичността на стоката, по-специално относно рода или вида на растенията или растителните продукти или техния произход, пратката се счита за съдържаща растения, растителни продукти или други предмети, изброени в приложение V, част Б.

2.   При условие, че не съществува никакъв риск от разпространение на вредители в Общността:

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 4 по отношение на приложение III и доколкото не съществува никакъв риск от разпространение на вредители в Общността, член 13, параграф 1 не се прилага при влизането в Общността на малки количества растения, растителни продукти, храни или храни за животни, доколкото част от състава им са растения или растителни продукти, когато те са предназначени да бъдат използвани от собственика или от получателя за непромишлени и нетърговски цели, или за консумация по време на транспорта.

Съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2 могат да бъдат приети подробни правила, за да се определят условията за прилагане на настоящата разпоредба, включително определянето на „малките количества“.

4.   При определени условия член 13, параграф 1 не се прилага при влизане в Общността на растения, растителни продукти или други предмети, предназначени да бъдат използвани за опити, за научни цели или за дейности по селекцията на сортове. Тези условия се определят съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.

5.   Държава-членка може, доколкото не съществува риск от разпространение на вредители в Общността, да приеме дерогация, предвиждаща член 13, параграф 1 да не се прилага в определени особени случаи за растения, растителни продукти или други предмети, които се отглеждат, произвеждат или използват в граничната ѝ зона в непосредствена близост с трета страна и които са въведени в тази държава-членка, за да бъдат използвани в места в близост до граничната зона на нейна територия.

Когато приема дерогация от този тип, държавата-членка посочва съответното място и името на лицето, което ги използва. Тези данни, които редовно трябва да бъдат актуализирани, се предоставят на Комисията.

Растенията, растителните продукти и други предмети, които съставляват обекта на дерогация съгласно първа алинея, се придружават от документи, установяващи от кое място в съответната трета страна те произхождат.

6.   Може да бъде договорено в технически споразумения, сключени между Комисията и компетентните органи на някои трети страни и одобрени съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, дейностите, посочени в член 13, параграф 1, i) да могат също така да се извършват под ръководството на Комисията и съгласно съответните разпоредби на член 21 — в третата страна на изпращане, в сътрудничество с официалната организация за растителна защита на тази страна.

Член 13в

3.   Държавите-членки предвиждат, че съответният оригинал или електронната форма на сертификатите или алтернативни документи, различни от марките, посочени в член 13, параграф 1, ii), които се представят на официалния отговорен орган за „проверки по документи“ в съответствие с разпоредбите на член 13а, параграф 1, буква б), i) при инспекция се маркират с „виза“ от този орган заедно с името му и датата на представяне на документа.

Може да бъде създадена стандартизирана система съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2, за да се гарантира, че информацията, която се съдържа в сертификата, в случай на специфицирани растения, предназначени да бъдат засадени, ще бъде предадена на официалния отговорен орган на всяка държава-членка или на всяка от зоните, в които следва да бъдат изпратени или засадени растения от пратката.

4.   Държавите-членки изпращат в писмена форма на Комисията и на другите държави-членки списъка на местата, определени като входни пунктове. Всяка промяна, внесена в този списък, също се изпраща незабавно в писмена форма.

Държавите-членки изготвят списък на местата, посочени в параграф 2, букви б) и в), както и на местата по местоназначение, посочени в параграф 2, буква г), за които те съответно отговарят. Комисията има достъп до тези списъци.

Всеки официален орган на входния пункт и всеки официален орган по местоназначение, които извършват проверки за идентичност и фитосанитарни проверки трябва да отговарят на някои минимални условия по отношение на инфраструктурата, персонала и оборудването.

Тези минимални условия се установяват в разпоредбите за прилагане, приети съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2.

Съгласно същата процедура се определят подробни правила относно:

5.   Предвидена е в полза на държавите-членки финансова вноска от страна на Общността с цел укрепване на инспекционните инфраструктури, доколкото се отнася за фитосанитарни проверки, които се извършват съгласно параграф 2, буква б) или в).

Целта на тази вноска е подобряване в инспекционните пунктове, различни от тези на местоназначението, на оборудването и съоръженията, необходими за провеждане на инспекцията и проверката и когато е необходимо, прилагането на мерките, предвидени в параграф 7, над вече достигнатото ниво чрез спазване на минималните условия, установени в разпоредбите за прилагане съгласно параграф 2, буква д).

Комисията предлага предвиждането на достатъчно средства за тази цел в общия бюджет на Европейския съюз.

В границите, определени от наличните средства за тази цел, вноската на Общността покрива до 50 % от разходите, пряко свързани с подобряването на оборудването и съоръженията.

Подробните правила относно финансовата вноска на Общността се определят в регламент за прилагане, приет съгласно процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.

Отпускането на финансовата вноска от Общността и нейният размер се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2, с оглед на информацията и документите, предоставени от съответната държава-членка и ако е целесъобразно, с оглед на резултатите от проучванията, направени под ръководството на Комисията от експертите, посочени в член 21, както и в зависимост от наличните средства за тази цел.

6.   Член 10, параграфи 1 и 3, се прилага mutatis mutandis за растенията, растителните продукти и други предмети, посочени в член 13, доколкото те фигурират в приложение V, част А и когато се счита, въз основа на формалностите, посочени в член 13, параграф 1, че предвидените в него условия са изпълнени.

7.   Когато формалностите, посочени в член 13, параграф 1, не позволяват да се заключи, че предвидените в него условия са изпълнени, незабавно се взимат една или няколко от следните официални мерки:

Член 11, параграф 3, втора алинея се прилага mutatis mutandis.

В случай на отказ по буква а) или на движение към местоназначение извън Общността по буква б) или на отстраняване по буква в) държавите-членки предвиждат, че фитосанитарните сертификати или фитосанитарните сертификати за реекспорт и всякакъв друг документ, представен в момента, в който растенията, растителните продукти или други предмети са предоставени за въвеждане на територията им, се анулират от официалния отговорен орган. При анулиране на лицевата страна и на видно място във въпросните сертификати или документи се поставя червен печат с триъгълна форма с надпис „Анулиран сертификат“ или „Анулиран документ“ от съответния официален орган, заедно с името му и датата на отказа, датата на началото на придвижването към местоназначението извън Общността или тази на отстраняването. Този надпис е с главни букви и поне на един от официалните езици на Общността.

8.   Без да се засягат уведомленията и информацията, които се изискват съгласно член 16, държавите-членки гарантират, че официалните отговорни органи информират организацията за растителна защита на третата страна на произход или на изпращане, както и Комисията, за всички случаи, в които са задържани растения, растителни продукти или други предмети, които идват от съответната трета страна, защото не отговарят на фитосанитарните изисквания, както и за причините за задържането, без да се засягат мерките, които държавата-членка може да вземе или е взела по отношение на задържаната пратка. Тази информация се предава в най-кратък срок, за да могат организациите за защита на растенията и при необходимост Комисията да проучат досието с оглед именно на това да вземат необходимите мерки, за да се предотвратят други инциденти, подобни на този. Съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2 може да бъде създадена стандартизирана информационна система.

Член 13г

1.   Държавите-членки гарантират, че събирането на таксата („фитосанитарна такса“) покрива разходите, свързани с проверките по документи, проверките за идентичност и фитосанитарните проверки, предвидени в член 13а, параграф 1, осъществявани съгласно член 13. Размерът на таксата отразява:

2.   Държавите-членки могат да определят нивото на фитосанитарната такса на базата на подробно изчисление на разходите съгласно параграф 1, или да прилагат стандартната такса, определена в приложение VIIIа.

Когато, съгласно член 13а, параграф 2, проверките за идентичност и фитосанитарните проверки се извършват с намалена честота за определена група растения, растителни продукти и други предмети,произхождащи от трета страна, държавите-членки прилагат намалена фитосанитарна такса пропорционално на всички пратки и партиди от тази група, независимо дали са били или не обект на инспектиране.

Съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2, могат да бъдат приети мерки за прилагане, с цел да се определи размерът на тази намалена фитосанитарна такса.

3.   Когато фитосанитарната такса се определя от дадена държава-членка на базата на направените разходи от официалния отговорен орган на тази държава-членка, държавата-членка предава на Комисията отчети, в които се посочва начинът на изчисление на таксата в зависимост от елементите, изброени в параграф 1.

Всяка такса, наложена в съответствие с разпоредбите на първата алинея, не може да бъде по-висока от действителните разходи, направени от официалния отговорен орган на държавата-членка.

4.   Не се разрешава пряко или непряко възстановяване на таксите, предвидени в настоящата директива. Възможното прилагане обаче от дадена държава-членка на стандартна такса, предвидена в приложение VIIIа, не се счита за непряко възстановяване.

5.   Стандартната такса, предвидена в приложение VIIIа, се прилага без да се засягат допълнителните такси за покриване на допълнителни разходи, направени във връзка със специалните дейности, свързани с проверките, като непредвидени пътувания на инспекторите или периодите на чакане на инспекторите поради закъснение при пристигане на пратките, проверките, извършвани извън нормалното работно време, допълнителните проверки или лабораторни анализи в допълнение на тези, предвидени в член 13, с цел потвърждаване заключенията от проверките, специалните фитосанитарни мерки, които се изискват от законодателството на Общността съгласно член 15 или член 16, мерките, предприети по член 13в, параграф 7 или превода на изискваните документи.

6.   Държавите-членки определят органите, оправомощени да събират фитосанитарната такса. Тя се заплаща от вносителя или неговите представители пред митницата.

7.   Фитосанитарната такса заменя всички други разходи и такси, събирани в държавите-членки на национално, регионално или местно равнище за проверките, посочени в параграф 1.

Член 13д

Форматът на „фитосанитарните сертификати“ и на „фитосанитарните сертификати за реекспорт“, които се издават от държавите-членки съгласно МКЗР, съответства на стандартния образец, представен в приложение VII.

(***)  ОВ L 126, 12.5.1984 г., стр. 1.“"

9.

Член 14, втора алинея, се изменя както следва:

10.

Член 15 се изменя, както следва:

11.

Член 16 се изменя както следва:

12.

Член 17 се заличава.

13.

Член 18 се заменя със следния текст:

„Член 18

1.   Комисията се подпомага от Постоянния фитосанитарен комитет, създаден с Решение 76/894/ЕИО на Съвета (****), наричан по-долу „Комитетът“.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е определен на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

(****)  ОВ L 340, 9.12.1976 г., стр. 25.“"

14.

Член 19 се заличава.

15.

Член 21 се изменя както следва:

16.

В член 24, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Сумите, които се възстановяват съгласно параграф 3, се определят според процедурата, посочена в член 18, параграф 2“.

17.

В членове 25 и 26, позоваването на „член 13, параграф 9“ се заменя с позоваване на „член 13в, параграф 5“.

18.

Приложение VII, част Б се изменя както следва:

19.

Следното приложение VIIIа се добавя в директивата след приложение VIII:

„

.“

20.

Когато във всяка друга разпоредба освен в тези, които са изменени в точки от 1 до 18, се прави позоваване на „процедурата, предвидена в член 17“ или на „в съответствие с процедурата, предвидена в член 18“, тези думи се заменят с „в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2“.