EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 31999L0005

Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие

OJ L 91, 7.4.1999, p. 10–28 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)
Special edition in Czech: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Estonian: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Latvian: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Lithuanian: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Hungarian Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Maltese: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Polish: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Slovak: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Slovene: Chapter 13 Volume 023 P. 254 - 272
Special edition in Bulgarian: Chapter 13 Volume 026 P. 73 - 91
Special edition in Romanian: Chapter 13 Volume 026 P. 73 - 91
Special edition in Croatian: Chapter 13 Volume 039 P. 40 - 57

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 12/06/2016; отменен от 32014L0053

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1999/5/oj

13/ 26

BG

Официален вестник на Европейския съюз

73


31999L0005


L 091/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 1999/5/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 9 март 1999 година

относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100а от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б г. от Договора (3), с оглед на съвместния текст, одобрен на 8 декември 1998 г. от Помирителния комитет,

(1)

като имат предвид, че сектор радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване представлява съществена част от далекосъобщителния пазар, който е ключов елемент от икономиката на Общността; като имат предвид, че директивите, приложими към сектор крайното далекосъобщително оборудване, вече не са в състояние да отразяват очакваните промени в сектора, които се дължат на новите технологии, развитието на пазара и законодателството за мрежите;

(2)

като имат предвид, че съгласно принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 3б от Договора, целта да се създаде открит конкурентен единен пазар за далекосъобщително оборудване не може да бъде задоволително постигната поотделно от държавите-членки и следователно може по-добре да бъде постигната от Общността; като имат предвид, че настоящата директива не излиза извън необходимото за постигане на тази цел;

(3)

като имат предвид, че държавите-членки могат да разчитат на член 36 от Договора за изключване на определени класове оборудване от настоящата директива;

(4)

като имат предвид, че Директива 98/13/ЕО (4) консолидира разпоредбите във връзка с крайното далекосъобщително оборудване и земни станции и системи за връзка чрез спътник, включително мерките за взаимно признаване на тяхното съответствие;

(5)

като имат предвид, че тази директива не обхваща съществен дял от пазара на радиооборудване;

(6)

като имат предвид, че стоките с двойна употреба са обект на режим на контрол върху износа в Общността, въведен с Регламент (ЕО) № 3381/94 на Съвета (5);

(7)

като имат предвид, че широкият обхват на настоящата директива изисква нови определения на изразите „радиооборудване“ и „крайното далекосъобщително оборудване“; като имат предвид, че регулаторният режим, насочен към развитието на единен пазар на радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване следва да допуска инвестиции, производство и продажба със същите темпове, с които се развиват технологиите и пазара;

(8)

като имат предвид, че с оглед на все по-голямото значение на крайното далекосъобщително оборудване и на мрежите, които използват радиопредаване успоредно с оборудването, свързано чрез окабеляване, всички правила, уреждащи производството, продажбата и използването на радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване следва да обхващат и двата класа такова оборудване;

(9)

като имат предвид, че Директива 98/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 г. относно отворени далекосъобщителни мрежи (ОДМ) за гласовата телефония на универсална услуга и за далекосъобщения в конкурентна среда (6) призовава националните регулаторни органи да гарантират публикуване на подробностите във връзка със спецификациите на техническия интерфейс за мрежов достъп с оглед гарантиране на конкурентен пазар за предоставяне на крайно оборудване;

(10)

като имат предвид, че целите на Директива 73/23/ЕИО на Съвета от 19 февруари 1973 г. относно хармонизацията на законите на държавите-членки във връзка с електрическото оборудване, предназначени за използване при някои ограничения на напрежението (7) са достатъчни, за да се обхване радиооборудването и крайно далекосъобщително оборудване, но без прилагане на долна граница на напрежението;

(11)

като имат предвид, че електромагнитната съвместимост във връзка с изискванията за защита, определени в Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост (8) са достатъчни да обхванат радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване;

(12)

като имат предвид, че законодателството на Общността предвижда, че препятствията за свободното движение на стоки в рамките на Общността в резултат от несъответствия в националното законодателство във връзка с продажбата на продукти на пазара да бъдат оправдани само ако националните изисквания са необходими и пропорционални; като имат предвид, че следователно, хармонизацията на законодателството трябва да бъде ограничено само до онези изисквания, които са необходими за удовлетворяване на основните изисквания във връзка с радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване;

(13)

като имат предвид, че съществените изисквания във връзка с даден клас радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване следва да зависят от характера и потребностите на този клас оборудване; като имат предвид, че тези изисквания трябва да се прилагат много внимателно, за да не попречат на технологичните иновации или на удовлетворяването на потребностите на свободна пазарна икономика;

(14)

като имат предвид, че следва да се положат грижи радиооборудването и далекосъобщителното терминално оборудване да не представлява опасност за здравето, която може да бъде избегната;

(15)

като имат предвид, че далекосъобщенията са важни за благосъстоянието и заетостта на хората с увреждания, които представляват значителна и все по-голяма част от населението на Европа; като имат предвид, че следователно радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване в подходящи случаи следва да се проектират така, че хората с увреждания да ги използват без да има нужда от адаптиране или с минимално адаптиране;

(16)

като имат предвид, че радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване могат да предоставят определени функции, каквито се изискват от службите за спешна помощ;

(17)

като имат предвид, че може да се наложи въвеждането на някои характеристики на оборудването и крайното далекосъобщително оборудване, за да не се допуснат нарушения на личните данни и личната сфера на потребителя и на абоната и/или да се избегнат измамите;

(18)

като имат предвид, че в някои случаи може да се наложи съвместна работа чрез мрежи с друга апаратура по смисъла на настоящата директива и връзка с интерфейси от подходящ тип из цялата Общност;

(19)

като имат предвид, че следователно следва да бъде възможно да се определят и добавят специфични съществени изисквания за личната сфера на потребителя, характеристики за потребители с увреждания, характеристики за служби за спешна помощ и/или характеристики за недопускане на измами;

(20)

като имат предвид общопризнатото мнение, че на конкурентния пазар доброволните схеми за сертифициране и маркировка, разработени от потребителски организации, производители, икономически субекти и други участници в промишлеността, допринасят за качеството и представляват полезно средство за повишаване но доверието на потребителите в далекосъобщителните продукти и услуги; като имат предвид, че държавите-членки могат да подкрепят такива схеми; като имат предвид, че такива схеми следва да бъдат съвместими с правилата за конкуренцията съгласно Договора;

(21)

като имат предвид, че не бива да се допуска неприемливо влошаване на услугата за лица, които не са потребители на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване; като имат предвид, че производителите на крайни устройства следва да конструират оборудването по начин, който не допуска увреждане на мрежите в резултат на такова влошаване при обичайни условия на експлоатация; като имат предвид, че мрежовите оператори следва да конструират своите мрежи по начин, който не задължава производителите на крайно оборудване да предприемат непропорционални мерки за защита на мрежите от увреждане; като имат предвид, че Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) следва да отчете тази цел, когато разработва стандарти във връзка с достъпа до обществени мрежи;

(22)

като имат предвид, че следва да се гарантира ефективно използване на радиочестотния спектър, за да се избегнат вредни радиосмущения; като имат предвид, че следва да се насърчава възможно най-ефективното използване, достигнато до момента, с оглед на ограничения ресурс като радиочестотния спектър;

(23)

като имат предвид, че хармонизираните интерфейси между крайното оборудване и далекосъобщителните мрежи допринасят за развитието на конкурентни пазари както за терминално оборудване, така и на мрежови услуги;

(24)

като имат предвид, че, въпреки че операторите на обществени далекосъобщителни мрежи следва да бъдат в състояние да определят техническите характеристики на техните интерфейси с оглед на правилата за конкуренцията по Договора; като имат предвид съответно, че те следва да публикуват точни и адекватни технически спецификации на такива интерфейси, за да дадат възможност на производителите да проектират далекосъобщително крайно оборудване, което удовлетворява изискванията на настоящата директива;

(25)

като имат предвид, че, въпреки това, правилата за конкуренцията по Договора и Директива 88/301/ЕИО на Комисията от 16 май 1988 г. относно конкуренцията на пазарите на крайно далекосъобщително оборудване (9) въвеждат принципа на равнопоставеност, прозрачност и недопускане на дискриминация за всички технически спецификации с регулаторни последици; като имат предвид следователно, че на Общността и държавите-членки, след консултация със стопанските субекти, предстои задачата да гарантират справедливостта на създадената по настоящата директива регулаторна рамка;

(26)

като имат предвид, че задачата на европейските организации по стандартизацията, именно ETSI, е да гарантират, че хармонизираните стандарти подходящо се актуализират и разработват по начин, който не допуска двусмислено тълкуване; като имат предвид, че поддържането, тълкуването и прилагането на хармонизираните стандарти представляват силно специализирани области с все по-голяма техническа сложност; като имат предвид, че тези задачи изискват активното участие на експерти, привлечени от средите на стопанските субекти; като имат предвид, че при определени обстоятелства може да се наложи по-спешно тълкуване или корекции на хармонизираните стандарти, отколкото е възможно чрез обичайните процедури на европейските организации по стандартизация, които работят в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила за услугите на информационното общество (10);

(27)

като имат предвид, че е от обществен интерес да съществуват хармонизирани стандарти на европейско равнище във връзка с проектирането и производството на радиооборудване и крайно далекосъобщително оборудване; като имат предвид, че съответствието с тези хармонизирани стандарти поражда презумпция за съответствие със съществените изисквания; като имат предвид, че се допускат и други средства за доказване на съответствието с основните изисквания;

(28)

като имат предвид, че поставянето на идентификатори за класа оборудване следва да се основава на експертния опит на CEPT/ERC и на съответните европейски органи по стандартите в областта на радиото; като имат предвид, че трябва да се насърчават, когато е възможно и други форми на сътрудничество с тези органи;

(29)

като имат предвид, че за да се създадат условия за ефективно наблюдение на пазара от страна на Комисията, държавите-членки следва да предоставят необходимата информация относно типовете интерфейси, неуместно или неправилно прилаганите хармонизирани стандарти, нотифицираните органи и контролните органи;

(30)

като имат предвид, че нотифицираните органи и контролните органи следва да обменят информация за радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване с оглед на ефективния контрол на пазара; като имат предвид, че това сътрудничество следва да използва най-пълноценно електронни средства; като имат предвид по-специално, че такова сътрудничество следва да създаде условия за информираност на националните органи относно радиооборудването, предлагано на техните пазари и опериращи в честотни ленти, които не са хармонизирани в Общността;

(31)

като имат предвид, че производителите следва да нотифицират държавите-членки за намерението си да пускат на пазара радиооборудване, което използва честотни ленти, чиято употреба не е хармонизирана в Общността; като имат предвид, че следователно държавите-членки е нужно да въведат процедури за това нотифициране; като имат предвид, че такива процедури следва да бъдат пропорционални и следва да не представляват процедура за оценка на съответствието в допълнение към предвидените в приложения IV или V; като имат предвид, че е желателно процедурите за нотифициране да бъдат хармонизирани и за предпочитане да бъдат извършвани по електронен път и с обслужване по един на гише;

(32)

като имат предвид, че следва да се допусне свободното движение на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, които съответстват на съответните съществени изисквания; като имат предвид, че такова оборудване следва да бъде разрешено да влезе в употреба по предназначение; като имат предвид, че допускането за използване може да бъде предмет на издаване на разрешителни за ползване на радиочестотния спектър и предоставяне на съответната услуга;

(33)

като имат предвид, че за търговски изложения, панаири и т.н. трябва да бъде възможно да се излага радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, което не съответства на настоящата директива; въпреки това, като имат предвид, че заинтересованите страни следва да бъдат надлежно информирани, че такова оборудване не съответства и не може да се закупи в това състояние; като имат предвид, че държавите-членки могат да ограничат въвеждането в употреба, включително и включването, на такова изложено радиооборудване и крайно далекосъобщително оборудване по съображения свързани с ефективното и подходящо използване на радиочестотния спектър, избягването на вредни радиосмущения или въпроси, свързани с общественото здраве;

(34)

като имат предвид, че радиочестотите се разпределят национално и, доколкото не са хармонизирани, те остават от изключителната компетентност на държавите-членки; като имат предвид, че е необходимо да бъде включена предпазна разпоредба, която да позволява на държавите-членки в съответствие с член 36 от Договора да забраняват,ограни чават или изискват изтегляне от пазара на радиооборудване, което е причинило или основателно смятат, че може да причини вредни радиосмущения; като имат предвид, че радиосмущенията в национално разпределените радиочестоти представлява достатъчно основание държавите-членки да предприемат предпазни мерки;

(35)

като имат предвид, че производителите носят отговорност за нанесени щети от дефектна апаратура съгласно разпоредбите на Директива 85/374/ЕИО на Съвета (11); като имат предвид, че без да накърнява отговорността на производителя, всяко лице, което внася апаратура в Общността за продажба като част от стопанската си дейност носи отговорност съгласно тази директива; като имат предвид, че производителят, упълномощеният му представител или лицето, което отговаря за пускането на пазара на апаратура, носи отговорност съгласно правилата на закона за договорната и извън договорната отговорност в държавите-членки;

(36)

като имат предвид, че мерките, които е подходящо да бъдат предприети от държавите-членки или от Комисията, когато апаратура с декларирано съответствие с разпоредбите на настоящата директива причинява тежки вреди на дадена мрежа или вредни радиосмущения, се определят в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, и по-специално принципите на обективност, пропорционалност и недопускане на дискриминация;

(37)

като имат предвид, че на 22 юли 1993 г. Съветът прие Решение 93/465/ЕИО относно модулите за различните фази на процедурите за оценка на съответствието и правилата за поставянето и употребата на маркировка на ЕC за съответствие, които са предназначени за използване в директивите за техническа хармонизация (12); като имат предвид, че приложимите процедури за оценка на съответствието за предпочитане следва да бъдат избирани сред установените в това решение модули;

(38)

като имат предвид, че държавите-членки могат да поискат определените от тях нотифицирани и контролни органи да бъдат акредитирани в съответствие с европейските стандарти;

(39)

като имат предвид, че е уместно съответствието на радиооборудване и крайното далекосъобщително оборудване с изискванията на Директиви 73/23/ЕИО и 89/336/ЕИО да може да бъде демонстрирано, като се използват предвидените в тези директиви процедури, когато съответната апаратура попада в техният обхват; като имат предвид, че в резултат на това процедурата, предвидена в член 10, параграф 1 от Директива 89/336/ЕИО може да се използва, когато прилагането на хармонизирани стандарти води до презумпция за съответствие с изискванията за защита; като имат предвид, че предвидената в член 10 (12) процедура може да бъде използвана, когато производителят не е приложил хармонизирани стандарти, или когато такива стандарти не съществуват;

(40)

като имат предвид, че предприятията в Общността следва да имат ефективен и сравним достъп до пазарите на трети страни и да бъдат третирани в третите страни по сходен начин в сравнение с третирането в Общността на предприятия, които изцяло са собственост, контролирани са чрез мажоритарна собственост или ефективно са контролирани от граждани на съответните трети страни;

(41)

като имат предвид, че е желателно да бъде създаден комитет, в който да се включват преките участници в прилагането на регулирането на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване, по-специално националните органи за оценка на съответствието и националните органи, които отговарят за контрола върху пазара, за да подпомогне Комисията при постигането на хармонизирано и пропорционално приложение на разпоредбите с оглед на потребностите на пазара и на обществото като цяло; като имат предвид, че при необходимост, следва да бъдат консултирани представители на далекосъобщителните оператори, ползвателите, потребителите, производителите и доставчиците на услуги;

(42)

като имат предвид, че беше постигнато споразумение на 20 декември 1994 г. относно modus vivendi между Европейския парламент, Съвета и Комисията във връзка с мерките за изпълнение на актовете, приети в съответствие с процедурата, определена в член 189б от Договора (13);

(43)

като имат предвид, че Комисията следва да прави преглед на изпълнението и практическото приложение на тази и останалите свързани с тази тема директиви и да предприема стъпки да гарантира съгласуване на приложението на всички свързани с тази тема директиви, с цел да бъдат избегнати смущенията в далекосъобщителното оборудване, които се отразяват на здравето на човека или вредят на имуществото;

(44)

като имат предвид, че функционирането на настоящата директива следва да се преразгледа своевременно с оглед на развитието на сектор далекосъобщения и на опита от прилагането на съществените изисквания и процедурите за оценка на съответствието, предвидени в настоящата директива;

(45)

като имат предвид, че е необходимо, с въвеждането на промени в регулаторния режим, да се гарантира плавен преход от предишния режим, с цел да бъдат избегнати сътресенията на пазара и правната несигурност;

(46)

като имат предвид, че настоящата директива заменя Директива 98/13/ЕО, която следва съответно да бъде отменена; като имат предвид, че Директиви 73/23/ЕИО и 89/336/ЕИО повече няма да се прилагат за апаратурата в обхвата на настоящата директива, с изключение на изискванията за защита и безопасност и някои процедури за оценка на съответствието,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1

Обхват и цел

1.   Настоящата директива установява регулаторна рамка за пускането на пазара, свободното движение и въвеждането в употреба в Общността на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване.

2.   Когато апаратурата, както е определено в член 2, буква а), включва като неотменна част или като принадлежност:

а)

имплантируемо медицинско устройство по смисъла на член 1 от Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. относно медицинските устройства (14); или

б)

активно имплантируемо медицинско устройство по смисъла на член 1 от Директива 90/385/ЕИО на Съвета от 20 юни 1990 г. относно сближаването на законодателството на държавите-членки във връзка с активните имплантируеми медицински устройства (15),

апаратурата попада в приложното поле на настоящата директива, без да накърнява прилагането на Директиви 93/42/ЕИО и 90/385/ЕИО за медицинските устройства и съответно за активните имплантируеми медицински устройства.

3.   Когато апаратурата представлява компонент или отделен технически агрегат на превозно средство по смисъла на Директива 72/245/ЕИО (16) на Съвета относно подтискането на радиосмущенията (електромагнитната съвместимост), монтирани на превозните средства или компонент или отделен комплект от оборудване по смисъла на член 1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на дву- или триколесните моторни превозни средства, апаратурата попада в приложното поле на настоящата директива, без да накърнява прилагането съответно на Директива 72/245/ЕИО или Директива 92/61/ЕИО.

4.   Настоящата директива не се прилага за оборудването, посочено в приложение I.

5.   Настоящата директива не се прилага за апаратура, която се използва изключително за дейности, свързани с обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата в случаите на дейности, отнасящи се до държавната сигурност) и дейностите на държавата в областта на наказателното право.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)

„апаратура“ означава всяко оборудване, което е или радиооборудване или крайно далекосъобщително оборудване или и двете;

б)

„крайно далекосъобщително оборудване“ означава продукт, който осигурява комуникация или съответен компонент от него, чиято цел е да бъде свързан директно или индиректно с всякакви средства към интерфейси на обществени далекосъобщителни мрежи (това означава далекосъобщителни мрежи, използвани изцяло или частично за предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги);

в)

„радиооборудване“ означава продукт или съответен компонент от него, които може да осъществи комуникация чрез излъчване и/или приемане на радиовълни, като използва спектъра, разпределен за наземна/космическа радиовръзка;

г)

„радиовълни“ означава електромагнитни вълни с честоти от 9 kHz до 3 000 GHz, които се разпространяват в пространството без изкуствено насочване;

д)

„интерфейс“ означава:

i)

мрежова крайна точка, която е физическа точка за връзка, където потребителят получава достъп до обществена далекосъобщителна мрежа; и/или

ii)

въздушен интерфейс, който определя радиопътеката между радиооборудването,

както и техните технически спецификации;

е)

„клас оборудване“ означава клас, който обозначава конкретен тип апаратура, считан за сходен съгласно настоящата директива и интерфейсите, за които апаратурата е проектирана. Апаратурата може да попада в повече от един клас оборудване;

ж)

„технически конструктивен файл“ означава файл, който описва апаратурата и предоставя информация и обяснения за изпълнението на приложимите съществени изисквания;

з)

„хармонизиран стандарт“ означава техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация с мандат от Комисията в съответствие с процедурите, определени в Директива 98/34/ЕО за целите на създаването на европейско изискване, съответствието с която не е задължително;

и)

„вредни радиосмущения“ означава радиосмущения, които застрашават функционирането на радионавигационните служби или други служби за сигурност, или които по друг начин сериозно влошават, пречат или постоянно прекъсват радиосъобщителната служба, функционираща в съответствие с приложимите общностни или национални разпоредби.

Член 3

Основни изисквания

1.   За всяка апаратура се прилагат следните съществени изисквания:

а)

опазването на здравето и безопасността на потребителя и на всяко друго лице, включително целите по отношение на изискванията за безопасност съгласно Директива 73/23/ЕИО, но без да се прилага ограничение за напрежението;

б)

изискванията за защита по отношение на електромагнитната съвместимост, които се съдържат в Директива 89/336/ЕИО.

2.   Освен това, радиооборудването се конструира по такъв начин, че ефективно да използва спектъра, разпределен за наземна/космическа радиовръзка, и орбиталните ресурси, така че да бъдат избегнати вредните радиосмущения.

3.   В съответствие с процедурата, определена в член 15, Комисията може да вземе решение, че апаратурата от определени класове оборудване или апаратурата от определени типове трябва да бъде конструирана, така че:

а)

да работи взаимно чрез мрежи на друга апаратура и може да бъде свързана с интерфейси от подходящ тип в цялата Общност; и/или

б)

да не пречи на мрежата или на нейното функциониране и не злоупотребява с мрежови ресурси, като по такъв начин причинява неприемливо влошаване на услугата; и/или

в)

да съдържа гаранции, да гарантира, че личните данни и личната сфера на потребителя и абоната са защитени; и/или

г)

да поддържа определени характеристики, които гарантират избягване на измами; и/или

д)

да поддържа определени характеристики, които гарантират достъп до служби за неотложна помощ; и/или

е)

да поддържа определени характеристики с цел да се улесни нейното ползване от хора с увреждания.

Член 4

Нотифициране и публикуване на спецификациите на интерфейса

1.   Държавите-членки нотифицират Комисията за интерфейсите, които са регулирали, доколкото посочените интерфейси не са нотифицирани съгласно разпоредбите на Директива 98/34/ЕО. След консултация с комитета, в съответствие с процедурата, установена в член 15, Комисията установява еквивалентността между нотифицираните интерфейси и задава идентификатор за клас оборудване, подробностите за който се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

2.   Всяка държава-членка нотифицира Комисията за типовете интерфейси, които се предлагат в съответната страна от оператори на обществени далекосъобщителни мрежи. Държавите-членки гарантират, че операторите публикуват точни и адекватни технически спецификации за тези интерфейси преди предоставяните чрез тях услуги да станат обществено достъпни и редовно публикуват актуализираните спецификации. Спецификациите са достатъчно подробни, за да позволят проектиране на крайното далекосъобщително оборудване, което може да използва всички услуги чрез съответния интерфейс. Спецификациите включват inter alia цялата необходима информация, която позволява на производителите да провеждат по свои избор необходимите изпитвания за спазване на съществените изисквания, приложими за крайното далекосъобщително оборудване. Държавите-членки гарантират, че спецификациите се предоставят незабавно от операторите.

Член 5

Хармонизирани стандарти

1.   Когато апаратурата отговаря на съответните хармонизирани стандарти или на части от тях, чиито референтни номера са били публикувани в Официален вестник на Европейските общности, държавите-членки допускат, че тя отговаря на съществените изисквания, посочени в член 3 така, както е обхваната от посочените хармонизирани стандарти или части от тях.

2.   Когато дадена държава-членка или Комисията смята, че съответствието с определен хармонизиран стандарт не гарантира съответствие с основните изисквания, посочени в член 3, които посоченият стандарт е предназначен да обхване, Комисията или съответната държава-членка отнасят въпроса до комитета.

3.   При недостатъци в хармонизираните стандарти по отношение на съществените изисквания, Комисията след консултации с комитета и в съответствие с процедурата, установена в член 14, може да публикува в Официален вестник на Европейските общности насоки за тълкуването на хармонизираните стандарти или условията, при които съответствието със стандарта води до презумпция за съответствие. След консултации с комитета и в съответствие с процедурата, установена в член 14, Комисията може да оттегли хармонизираните стандарти, като публикува уведомление в Официален вестник на Европейските общности.

Член 6

Пускане на пазара

1.   Държавите-членки гарантират, че на пазара се пуска само апаратура, която отговаря на съответните съществени изисквания, установени в член 3 и на останалите съответни разпоредби на настоящата директива, когато е правилно инсталирана и поддържана и се използва по предназначение. Апаратурата не подлежи на по-нататъшни национални разпоредби относно пускането на пазара.

2.   Когато взема решение относно прилагането на съществените изисквания, съгласно член 3, параграф 3, Комисията определя датата на прилагане на изискванията. Ако се установи, че даден клас оборудване трябва да отговаря на определени съществени изисквания съгласно член 3, параграф 3, всяка апаратура от този клас оборудване, която първа е пусната на пазара преди датата на прилагане на определението на Комисията, може да продължи да бъде пускана на пазара за разумен период. Комисията определя както датата на прилагане, така и срока, в съответствие с процедурата, установена в член 14.

3.   Държавите-членки гарантират, че производителят или лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара, предоставя информация на потребителя за предназначението на апаратурата заедно с декларацията за съответствие с основните изисквания. Когато се отнася за радиооборудване, информацията е достатъчна, за да посочи на опаковката и указанията за употреба на апаратурата държавите-членки или географския район в дадена държава-членка, където оборудването е предназначено да бъде използвано, и да предупреди потребителя чрез маркировката на апаратурата, посочена в приложение VII, параграф 5 за потенциалните ограничения или изисквания за разрешително за използване на радиооборудване в определени държави-членки. Що се отнася до крайното далекосъобщително оборудване, такава информация е достатъчна, за да идентифицира интерфейсите на обществените далекосъобщителни мрежи, към които е предназначено да бъде свързано оборудването. За всяка апаратура тази информация се излага на видно място.

4.   Когато става дума за радиооборудване, което използва честотни ленти, чиято употреба не е хармонизирана в Общността, производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността или лицето, което отговаря за пускането на оборудването на пазара, нотифицира националния орган, който отговаря в съответната държава-членка за управлението на спектъра за намерението си да пуска такова оборудване на националния си пазар.

Това нотифициране се извършва не по-късно от четири седмици преди да започне пускането на пазара и включва информация за радиохарактеристиките на оборудването (по-специално на честотните ленти, разположението на каналите, типа модулация и радиочестотната мощност) и идентификационния номер на нотифицирания орган, посочен в приложение IV или V.

Член 7

Въвеждане в употреба и право на свързване

1.   Държавите-членки разрешават въвеждане в употреба на апаратура по нейното предназначение, когато тя отговаря на съответните съществените изисквания, установени в член 3 и на другите съответни разпоредби на настоящата директива.

2.   Независимо от разпоредбите на параграф 1 и без да засяга условията към разрешителните за предоставяне на въпросната услуга в съответствие със законодателството на Общността, държавите-членки могат да ограничават въвеждането в употреба на радиооборудване само по причини, свързани с ефективното и уместно използване на радиочестотния спектър, избягването на вредни радиосмущения или въпроси, свързани с общественото здраве.

3.   Без да засяга параграф 4, държавите-членки гарантират, че операторите на обществени далекосъобщителни мрежи не отказват да свързват крайно далекосъобщително оборудване към подходящи интерфейси по технически съображения, когато оборудването съответства на приложимите изисквания на член 3.

4.   Когато държава-членка смята, че апаратура, за която е декларирано, съответства с разпоредбите на настоящата директива, причинява сериозни вреди на дадена мрежа или вредни радиосмущения или уврежда мрежата или нейното функциониране, операторът има право да откаже свързване, да прекъсне връзката с такава апаратура или да я извади от употреба. Държавите-членки нотифицират Комисията за всяко подобно разрешение, като Комисията свиква заседание на комитета, за да представи становище по въпроса. След като се консултира с комитета, Комисията може да предприеме процедурите, посочени в член 5, параграфи 2 и 3. Комисията и държавите-членки могат също да предприемат други подходящи мерки.

5.   При извънредни ситуации даден оператор може да прекъсне връзката на апаратурата, ако защитата на мрежата изисква незабавно прекъсване и ако на потребителя може да се предложи алтернативно незабавно и безвъзмездно решение. Операторът незабавно информира националния орган, който отговаря за изпълнението на параграф 4 и член 9.

Член 8

Свободно движение на апаратура

1.   Държавите-членки не забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара и въвеждането в употреба на тяхна територия на апаратура с СЕ маркировка, посочена в приложение VII, която посочва съответствието ѝ с всички разпоредби на настоящата директива, включително процедурите за оценка на съответствието, установени в глава II. Това не засяга разпоредбите на член 6, параграф 4, член 7, параграф 2 и член 9, параграф 5.

2.   На търговски изложения, панаири, демонстрации и т.н. държавите-членки не създават пречки за представянето на апаратура, която не отговаря на разпоредбите на настоящата директива, при условие че поставен на видимо място знак ясно посочва, че апаратурата не може да бъде маркирана или въведена употреба, докато не бъде приведена в съответствие.

3.   Когато апаратурата е предмет и на други директиви, отнасящи се до други аспекти и предвиждащи поставяне на СЕ маркировка, маркировката указва, че апаратурата отговаря на изискванията и на другите директиви. Въпреки това, една или повече от посочените директиви позволява на производителя през един преходен период да избира механизъм за приложение, СЕ маркировката посочва, че апаратурата отговаря на изискванията само на избраните от производителя директиви. В този случай подробното съдържание на директивите, както е публикувано в Официален вестник на Европейските общности, трябва да се отрази в документите, известията или указанията, които се изискват от директивите и се прилагат към такива продукти.

Член 9

Гаранции

1.   Когато дадена държава-членка установи, че определена апаратура, попадаща в обхвата на настоящата директива, не отговаря на нейните изисквания, тя предприема всички необходими мерки на своята територия да изтегли апаратурата от пазара или употреба, да забрани пускането ѝ на пазара или въвеждането ѝ в употреба, или да ограничи свободното ѝ движение.

2.   Съответната държава-членка незабавно нотифицира Комисията за тези мерки, като посочва мотивите за решението си и дали причините за несъответствието се дължат на:

а)

неправилно приложение на хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1;

б)

недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1;

в)

неизпълнение на изискванията, посочени в член 3, когато апаратурата не отговаря на хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1.

3.   Ако мерките, посочени в параграф 1 се отдават на неправилно приложение на хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1 или на неизпълнение на изискванията, посочени в член 3, когато апаратурата не отговаря на изискванията, посочени в член 5, параграф 1, Комисията се консултира със заинтересованите страни във възможно най-кратки срокове. Комисията незабавно информира държавите-членки за своите изводи дали мерките са оправдани в двумесечен срок от нотифицирането на Комисията за предприетите мерки.

4.   Когато решението, посочено в параграф 1 се отдава на недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1, Комисията отнася въпроса до комитета в двумесечен срок. Комитетът представя становище в съответствие с процедурата, установена в член 14. След тези консултации, Комисията информира държавите-членки за своите изводи и становища дали действията на държавата-членка са оправдани. Ако установи, че действията са оправдани, тя незабавно предприема процедурата посочена в член 5, параграф 2.

5.

а)

Независимо от разпоредбите на член 6, всяка държава-членка може, действайки в съответствие с Договора, и по-специално членове 30 и 36 от него, да предприема всякакви необходими мерки с оглед на:

i)

забраната или ограничаването на пускането на своите пазари; и/или

ii)

изискването за изтегляне от пазара

на радиооборудването, включително различните типове оборудване, които са причинили или за които основателно може да се предположи, че ще причинят вредни радиосмущения, включително радиосмущения на съществуващи или планирани услуги на национално разпределените честотни ленти.

б)

Когато държава-членка предприема мерките, в съответствие с буква а), държавата-членка незабавно информира Комисията за тях и посочва мотивите за решението си.

6.   Когато дадена държава-членка нотифицира Комисията за мярка, посочена в параграф 1 или 5, Комисията на свой ред информира останалите държави-членки и се консултира с комитета по въпроса.

Когато, след такива консултации, Комисията счете, че:

мярката е оправдана, тя незабавно информира за това държавата-членка, която е предприела инициативата, и другите държави-членки;

мярката е неоправдана, тя незабавно информира държавата-членка с молба да оттегли мярката.

7.   Комисията води отчет на случаите нотифицирани от държавата-членка, и предоставя данните по тяхна молба.

ГЛАВА II

ОЦЕНКА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Член 10

Процедури за оценка на съответствието

1.   Процедурите за оценка на съответствието, установени в този член се използват, за да се докаже, че апаратурата отговаря на всички приложими основни изисквания, установени в член 3.

2.   По избор на производителя, съответствието на апаратурата с основните изисквания, определени в член 3, параграф 1, букви а) и б) може да се докаже, като се приложат процедурите, определени в Директиви 73/23/ЕИО и 89/336/ЕИО, когато апаратурата попада в техния обхват, като алтернатива на установената по-долу процедура.

3.   Крайното далекосъобщително оборудване, което не използва спектъра, разпределен за наземни/космически радиосъобщения и получава части от радиооборудването, е предмет на процедурите, определени във всяко от приложения II, IV или V, по избор на производителя.

4.   Когато производителят е приложил хармонизираните стандарти, посочени в член 5, параграф 1, радиооборудването, която не попада в обхвата на параграф 3, е предмет на процедурите, описани в приложения III, IV или V, по избор на производителя.

5.   Когато производителят не е приложил хармонизираните стандарти или ги е приложил частично, посочени член 5, параграф 1, радиооборудването, което не попада в обхвата на параграф 3 от настоящия член, е предмет на процедурите, описани в приложения IV или V, по избор на производителя.

6.   Документацията и кореспонденцията във връзка с процедурите за оценка на съответствието, посочени в параграфи 2—5 се водят на официален език на държавата-членка, където ще се извършва процедурата, или на език, приет от съответния нотифициран орган.

Член 11

Нотифицирани и контролни органи

1.   Държавите-членки нотифицират Комисията за органите, които са посочили за извършване на съответните задачи, посочен в член 10. Държавите-членки прилагат критериите, установени в приложение VI при определянето на тези органи.

2.   Държавите-членки нотифицират Комисията за властите, установени на тяхната територия, които изпълняват контролните задачи във връзка с действието на настоящата директива.

3.   Комисията публикува списък на нотифицираните органи заедно с идентификационните им номера и задачите, за които са нотифицирани, в Официален вестник на Европейските общности. Комисията публикува и списък на контролните органи в Официален вестник на Европейските общности. Държавите-членки предоставят на Комисията цялата информация, която е необходима за поддържане на списъците актуализирани.

ГЛАВА III

СЪОТВЕТСТВИЕ НА СЕ МАРКИРОВКА И НАДПИСИ

Член 12

СE маркировка

1.   Апаратурата, която отговаря на всички приложими основни изисквания, носи СE маркировка за съответствие, посочена в приложение VII. Тя се поставя на отговорност на производителя, негов упълномощен представител в Общността или на лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара.

Когато се прилагат процедурите, посочени в приложения III, IV и V, маркировката се придружава от идентификационния номер на нотифицирания орган, посочен в член 11, параграф 1. Освен това, радиооборудването се придружава от идентификатор на класа оборудване, когато е бил даден такъв идентификатор. На оборудването може да се поставя и всякаква друга маркировка, при условие че това не намалява видимостта и четливостта на СE маркировката.

2.   Независимо дали отговаря на приложимите съществени изисквания, нито една апаратура не може да носи друга маркировка, която може да въведе в заблуждение трети страни относно значението и формата на СE маркировката, специфицирана в приложение VII.

3.   Компетентната държава-членка предприема подходящи действия срещу всяко лице, което поставя маркировка, която не съответства на параграфи 1 и 2. Ако лицето, което е поставило маркировката, е неизвестно, могат да бъдат предприети необходими действия срещу лицето, което е държател на апаратурата към момента на разкриване на несъответствието.

4.   Производителите обозначават апаратурата според типа, партида и/или серийни номера, както и с наименованието на производителя или лицето, което отговаря за пускането ѝ на пазара.

ГЛАВА IV

КОМИТЕТ

Член 13

Състав на комитета

Комисията се подпомага от комитет, Комитет за оценка на съответствието в далекосъобщенията и контрол на пазара (ТСАМ), който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представител на Комисията.

Член 14

Процедура на консултативния комитет

1.   Комитетът се консултира по въпросите, посочени в член 5, член 6, параграф 2, член 7, параграф 4, член 9, параграф 4 и приложение VII, точка 5.

2.   Комисията се консултира периодично с комитета по контролните задачи във връзка с прилагането на настоящата директива и, когато е необходимо, издава насоки за работа в тази връзка.

3.   Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на въпроса, като при необходимост гласува.

Становището се отразява в протокола; освен това, всяка държава-членка има право да поиска нейната позиция да бъде записана в протокола.

Комисията взема предвид, в най-голяма степен, становището, дадено от комитета. Тя информира комитета за начина, по който е разгледано становището, и взема решение в едномесечен срок след получаване на становището на комитета.

4.   Комисията периодично се консултира с представители на доставчиците на далекосъобщителни мрежи, потребителите и производителите. Тя редовно информира комитета за изхода от тези консултации.

Член 15

Процедура пред регулаторния комитет

1.   Независимо от разпоредбите на член 14, посочената по-долу процедура се прилага по отношение на въпросите, обхванати от член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1.

2.   Представителят на Комисията представя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът дава становището си по проекта в срок, определен от неговия председател в зависимост от неотложността на въпроса. Становището се дава с мнозинството, определено в член 148, параграф 2 от Договора в случаите на решения, които Съветът е длъжен да вземе по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, посочен в този член. Председателят на гласува.

3.   Комисията приема предвидените мерки, ако те съответстват на становището на комитета.

Ако предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е дадено становище, Комисията незабавно представя на Съвета предложение във връзка с мерките, които трябва да бъдат взети. Съветът действа с квалифицирано мнозинство.

Ако след изтичането на тримесечен срок от датата на неговото сезиране, съветът не предприеме действия, предложените мерки се приемат от Комисията.

ГЛАВА V

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16

Трети страни

1.   Държавите-членки могат да информират Комисията за общи затруднения от всякакъв характер, с които предприятия от Общността се сблъскват юридически или фактически, свързани с пускането на пазарите на трети страни, и за които са предупредени.

2.   Когато Комисията е информирана за такива затруднения, тя може, ако е необходимо да представи предложения на Съвета за предоставяне на подходящ мандат за преговори във връзка със сравнимите права за предприятията от Общността в тези трети страни. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

3.   Мерките, взети съгласно параграф 2, не накърняват задълженията на Общността и на държавите-членки според съответните международни договорености.

Член 17

Преглед и отчитане

Комисията прави преглед на действието на настоящата директива и докладва за това на Европейския парламент и на Съвета, при първи възможен случай не по-късно от 7 октомври 2000 г., 18 месеца след влизането в сила на настоящата директива и след това на всеки три години. Отчетът отразява напредъка в разработването на съответните стандарти, както и евентуалните проблеми в хода на изпълнението. Отчетът също така изтъква дейността на комитета, прави оценка на напредъка в изграждането на открит конкурентен пазар за апаратурата на ниво на Общността и проверява как регулаторната рамка за пускането на пазара и въвеждането в употреба на апаратурата следва да се развива, така че:

а)

да гарантира, че създаването на последователна система за всякакъв вид апаратура е постигната на общностно равнище;

б)

да създаде условия за сближаване на далекосъобщенията, сектора на аудиовизуалните и информационните технологии;

в)

да даде възможност за хармонизация на регулаторните мерки на международно равнище.

В него по-специално се проверява дали основните изисквания продължават да бъдат необходими за всички обхванати категории апаратури и дали процедурите, които се съдържат в приложение IV, трети параграф, са пропорционални на целта да гарантират, че обхванатата от приложението апаратура отговаря на съществените изисквания. Когато е необходимо, в отчета могат да се предложат по-нататъшни мерки за пълно постигане на целите на директивата.

Член 18

Преходни разпоредби

1.   Стандартите съгласно Директива 73/23/ЕИО или 89/336/ЕИО, позоваването на които е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, могат да се използват като основа на презумпцията за съответствие с другите основни изисквания, посочени в член 3, параграф 1, буква а) и член 3, параграф 1, буква б). Общите технически правила съгласно Директива 98/13/ЕО, позоваването на които е било публикувано в Официален вестник на Европейските общности, могат да бъдат използвани като основа на презумпцията за съответствие с останалите съответно основни изисквания, посочени в член 3. Комисията публикува списък на позоваванията на тези стандарти в Официален вестник на Европейските общности незабавно след влизането в сила на настоящата директива.

2.   Държавите-членки не възпрепятстват пускането на пазара и въвеждането в употреба на апаратура, която отговаря на разпоредбите на Директива 98/13/ЕО или действащите правила на тяхна територия, и е пусната на пазара за пръв път преди влизането в сила на настоящата директива или най-късно до две години след влизането ѝ в сила.

3.   Освен съществените изисквания, посочени член 3, параграф 1, държавите-членки могат да поискат продължаване за период до 30 месеца след датата, посочена в първото изречение от член 19, параграф 1, и в съответствие с разпоредбите на Договора, на изискването крайното далекосъобщително оборудване да не може да причинява неприемливо влошаване на услугата гласова телефония, достъпна в рамките на универсалната услуга, както е определено в Директива 98/10/ЕО.

Държавите-членки информират Комисията за мотивите на искането за продължаване на такова изискване, за датата, на която съответната услуга няма да се нуждае от това изискване и предвидените мерки за спазване на крайния срок. Комисията разглежда молбата, като взема предвид особеностите в държавата-членка и необходимостта от стройна регулаторна среда на общностно равнище и информира държавата-членка дали според нея конкретното положение в държавата-членка оправдава такова продължаване и, ако е така, до коя дата продължаването е оправдано.

Член 19

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 7 април 2000 г. Те незабавно информират Комисията за това. Държавите-членки прилагат тези мерки, считано от 8 април 2000 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки информират Комисията за основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 20

Отмяна

1.   Директива 98/13/ЕО се отменя, считано от 8 април 2000 г.

2.   Настоящата директива не е специфична директива по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 89/336/ЕИО. Разпоредбите на Директива 89/336/ЕИО не се прилагат за апаратурата, която попада в обхвата на настоящата директива, с изключение на изискванията за защита в член 4 и приложение III и процедурата за оценка на съответствието в член 10, параграфи 1 и 2 и приложение I към Директива 89/336/ЕИО, считано от 8 април 2000 г.

3.   Разпоредбите на Директива 73/23/ЕИО не се прилагат за апаратурата, която попада в обхвата на настоящата директива, с изключение на изискванията за безопасност, съгласно член 2 и приложение I, и процедурата за оценка на съответствието в приложение III, раздел Б и приложение IV към Директива 73/23/ЕИО, считано от 8 април 2000 г.

Член 21

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 22

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 9 март 1999 година.

За Европейския парламент

Председател

J. M. GIL-ROBLES

За Съвета

Председател

W. RIESTER


(1)  ОВ С 248, 14.8.1997 г., стр. 4.

(2)  ОВ С 73, 9.3.1998 г., стр. 10.

(3)  Становище на Европейския парламент от 29 януари 1998 г. (ОВ С 56, 23.2.1998 г., стр. 27), Обща позиция на Съвета от 8 юни 1998 г. (ОВ С 227, 20.7.1998 г., стр. 37) и Решение на Европейския парламент от 6 октомври 1998 г. (ОВ С 328, 26.10.1998 г., стр. 32). Решение на Съвета от 25 януари 1999 г. и Решение на Европейския парламент от 10 февруари 1999 г.

(4)  ОВ L 74, 12.3.1998 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 367, 31.12.1994 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 24.

(7)  ОВ L 77, 26.3.1973 г., стр. 29. Директива, изменена с Директива 93/68/ЕИО (ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 1).

(8)  ОВ L 139, 23.5.1989 г., стр. 19. Директива, последнo измененa с Директива 93/68/ЕИО.

(9)  ОВ L 131, 27.5.1988 г., стр. 73. Директива, изменена с Директива 94/46/ЕO (ОВ L 268, 19.10.1994 г., стр. 15).

(10)  ОВ L 204, 21.7.1998 г., стр. 37. Директива, последно измененa с Директива 98/48/ЕO (ОВ L 217, 5.8.1998 г., стр. 18).

(11)  ОВ L 210, 7.8.1985 г., стр. 29.

(12)  ОВ L 220, 30.8.1993 г., стр. 23.

(13)  ОВ С 102, 4.4.1996 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 152, 6.7.1972 г., стр. 15. Директива, последно измененa с Директива 95/54/ЕO (ОВ L 266, 8.11.1995 г., стр. 1).

(16)  ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОБОРУДВАНЕ, КОЕТО НЕ Е ОБХВАНАТО ОТ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА, КАКТО Е ПОСОЧЕНО В ЧЛЕН 1, ПАРАГРАФ 4

1.

Радиооборудването, което се използва от радиолюбители по смисъла на член 1, определение 53 от правилата за радиото на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), освен ако оборудването се предлага на пазара.

Комплектите с компоненти за сглобяване от радиолюбители и търговското оборудване, изменено от и за ползване от радиолюбители, не се смятат за оборудване, предлагано на пазара.

2.

Оборудване, което попада в обхвата на Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20 декември 1996 г. относно морското оборудване (1).

3.

Окабеляване и опроводяване.

4.

Получаване само на радиооборудване, предназначено за употреба единствено за приемане на звук и телевизионни услуги.

5.

Продукти, уреди и компоненти по смисъла на член 2 от Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на технически изисквания и административни процедури в областта на гражданската авиация (2).

6.

Оборудване и системи за управление на въздушното движение по смисъла на член 1 от Директива 93/65/ЕИО на Съвета от 19 юли 1993 г. относно определението и използването на съвместими технически спецификации за доставка на оборудване и системи за управление на въздушния трафик (3).


(1)  ОВ L 46, 17.2.1997 г., стр. 25.

(2)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2176/96 на Комисията (ОВ L 291, 14.11.1996 г., стр. 15).

(3)  ОВ L 187, 29.7.1993 г., стр. 52. Директива, последно изменена с Директива 97/15/ЕO на Комисията (ОВ L 95, 10.4.1997 г., стр. 16).


ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 3

Модул А (вътрешен производствен контрол)

1.

Настоящият модул описва процедурата, чрез която производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, който изпълнява задълженията, установени в точка 2, гарантира и декларира, че съответните продукти удовлетворяват приложимите към тях изисквания на настоящата директива. Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, е длъжен да постави СE маркировка на всеки продукт и да състави декларация за съответствие в писмена форма.

2.

Производителят е длъжен да изготви техническата документация, описана в точка 4 и той или неговият упълномощен представител, установен в Общността, трябва да я съхранява за период от най-малко 10 години от датата на производство на последния продукт на разположение на съответните националните органи на която и да е държава-членка за целите на проверката.

3.

Когато нито производителят, нито неговият упълномощен представител е установен в Общността, задължението за съхраняване на техническата документация на разположение е отговорност на лицето, което предлага продукта на пазара на Общността.

4.

Техническата документация трябва да създава условия за оценка на съответствието на продукта със съществените изисквания. Тя трябва да обхваща дизайна, производството и експлоатацията на продукта, и по-специално:

общо описание на продукта,

идеен проект и производствени чертежи и схеми на компонентите, агрегатите, веригите и т.н.,

описания и обяснения, необходими за посочените чертежи и схеми и за експлоатацията на продукта,

списък на стандартите, посочени в член 5, приложени изцяло или частично, и описания и обяснения на решенията за изпълнение на съществените изисквания на директивата, когато такива стандарти, посочени в член 5 не са приложени или не съществуват,

резултати от направените проектни изчисления, извършените проверки и т.н.,

доклади за изпитванията.

5.

Производителят или неговият упълномощен представител трябва да съхранява копие от декларацията за съответствие заедно с техническата документация.

6.

Производителят е длъжен да предприеме всички необходими мерки, така че производственият процес да гарантира съответствие на произведения продукт с техническата документация, посочена в точка 2 и с приложимите към него изисквания от настоящата директива.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 4

(Вътрешен производствен контрол плюс специфични изпитвания на апаратурата) (1)

Настоящото приложение се състои от приложение II плюс следните допълнителни изисквания:

 

За всеки тип апаратура трябва да бъдат извършвани всички съществени серии радиоизпитвания от производителя или от негово име. Определянето кои от сериите изпитвания са съществени е отговорност на нотифицирания орган, избран от производителя, освен когато наборите изпитвания са определени в хармонизираните стандарти. Нотифицираният орган трябва да вземе предвид предходните решения от нотифицирани органи, действащи съвместно.

 

Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността или лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара, трябва да декларира, че тези изпитвания са извършени и че апаратурата отговаря на съществените изисквания, и трябва да постави идентификационния номер на нотифицирания орган по време на производствения процес.


(1)  Приложение на основата на модул А с допълнителни изисквания, присъщи на отрасъла.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 10, ПАРАГРАФ 5

(Технически конструктивен файл)

Настоящото приложение се състои от приложение III плюс следните допълнителни изисквания:

 

Техническата документация, описана в точка 4 от приложение II и декларацията за съответствие със специфичните серии радиоизпитвания, описани в приложение III, трябва да съставят технически конструктивен файл.

 

Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността или лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара, трябва да представи файла на един или повече нотифицирани органи, като всеки от тях трябва да бъде информиран за останалите органи, които са получили файла.

 

Нотифицираният орган е длъжен да прегледа файла и ако се сметне, че не е бил надлежно доказан, че изискванията на директивата са изпълнени, нотифицираният орган може да даде становище на производителя или неговия упълномощен представител с място на установяване в Общността или лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара и съответно трябва да информира останалите нотифицирани органи, които са получили файла. Такова становище трябва да бъде дадено в четириседмичен срок от получаването на файла от нотифицирания орган. При получаване на становището или след изтичане на четириседмичния срок, апаратурата може да бъде пусната на пазара, без да се накърняват разпоредбите на член 6, параграф 4 и член 9, параграф 5.

 

Производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, или лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара, трябва да съхраняват файла за период от най-малко 10 години от датата на производство на последния продукт на разположение на съответните националните органи за проверка на която и да е държава-членка.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРОЦЕДУРА ЗА ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 10

Пълно гарантиране на качеството

1.   Пълното гарантиране на качеството е процедура, чрез която производителят, който изпълнява задълженията от точка 2, гарантира и декларира, че съответните продукти удовлетворяват приложимите към тях изисквания на директивата. Производителят трябва да постави CE маркировка, посочени в член 12, параграф 1 на всеки продукт и да състави писмена декларация за съответствие в писмена форма.

2.   Производителят трябва да поддържа одобрена система за качество на проектирането, производството и проверката, и изпитванията на крайния продукт, както е определено в точка 3, и трябва да подлежи на контрол съгласно точка 4.

3.   Система за качество

3.1.   Производителят трябва да подаде молба за оценка на неговата система за качество до нотифициран орган.

Молбата трябва да съдържа:

цялата необходима информация за посочените в молбата продукти,

документацията на системата за качество.

3.2.   Системата за качество трябва да гарантира съответствие на продуктите с приложимите към тях изисквания на директивата. Всички приети от производителя елементи, изисквания и разпоредби трябва да бъдат документирани системно и подред под формата на писмени политики, процедури и указания. Документацията на системата за качество трябва да гарантира еднакво разбиране на политиките и процедурите за качество, като например програми, планове, наръчници и досиета за качество.

Тя трябва да съдържа, по-специално, адекватно описание на:

целите във връзка с качеството и организационната структура, отговорностите и правомощията на ръководството по отношение на качеството на дизайна и на продукта,

техническите спецификации, включително хармонизираните стандарти и техническите правила, както и съответните спецификации за изпитванията, които ще се приложат и, когато стандартите, посочени в член 5, параграф 1 няма да бъдат приложени изцяло, средствата, които ще бъдат използвани, за да гарантират, че ще бъдат изпълнени приложимите към съответните продукти основни изисквания на директивата,

техниките за контрол и проверка на дизайна, както и методите, процесите и системните действия, които ще бъдат използвани за гарантиране на качеството,

съответните техники на производството, качествен контрол и гарантиране на качеството, процесите и системните действия, които ще бъдат използвани;

проверките и изпитванията, които ще бъдат извършени преди, по време и след производството и честотата, с която те ще бъдат извършени, както и резултатите от извършените изпитвания преди производството, когато е необходимо,

средства, чрез които е гарантирано, че базата за проверки и изпитвания изпълнява необходимите изисквания за извършването на необходимото изпитване,

отчетността за качеството, като например отчетите за проверките и данните от изпитванията, докладите за квалификацията на съответния персонал и т.н.,

средствата за проследяване дали са постигнати изискваният дизайн и изискваното качество, както и дали системата за качество работи ефективно.

3.3.   Нотифицираният орган трябва да оцени системата за качество, за да определи дали тя отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. Той трябва да допусне презумпция за съответствие на изискванията по отношение на системите за качество, които изпълняват съответния хармонизиран стандарт.

Нотифицираният орган трябва да оцени по-специално дали системата за контрол на качеството гарантира съответствие на продуктите с изискванията на директивата с оглед на съответната документация, представена съгласно точки 3.1. и 3.2., включително, когато е релевантно, предоставени от производителя резултати от изпитвания.

Проверяващият екип трябва да има поне един член с опит като оценител на технологията на съответния продукт. Процедурата за оценка трябва да включва посещение за оценка на помещенията на производителя.

Решението трябва да бъде нотифицирано на производителя. Нотификацията трябва да съдържа заключенията от проверката и мотивираното решение за оценката.

3.4.   Производителят трябва да се ангажира да изпълни задълженията си, произтичащи от одобрената система за качество и да се задължи да запази нейната адекватност и ефективност.

Производителят или негов упълномощен представител трябва да информират нотифицирания орган, който е одобрил системата за качество, за всяка планирана актуализация на системата за качество.

Нотифицираният орган трябва да оцени предложените промени и да реши дали изменената система за качество ще продължи да отговаря на изискванията, посочени в точка 3.2. или се изисква преоценка.

Той трябва да нотифицира решението си на производителя. Нотификацията трябва да съдържа заключенията от проверката и мотивираното решение за оценката.

4.   Контрол на ЕС под отговорността на нотифицирания орган

4.1.   Целта на контрола е да гарантира, че производителят надлежно изпълнява задълженията си, които произтичат от одобрената система за качество.

4.2.   Производителят трябва да осигури достъп на нотифицирания орган за целите на проверката до местата на проектиране, производство, проверка, изпитване и съхранение и трябва да предостави цялата необходима информация, и по-специално:

документацията на системата за качество,

записите за качеството, както са предвидени в частта на дизайна на системата за качество, като например резултати от анализи, изчисления, тестове и т.н.,

записите за качеството, както са предвидени в производствената част на системата за качество, като например доклади от проверките и данни от изпитванията, калибровъчни данни, доклади за квалификацията на съответния персонал и т.н.

4.3.   Нотифицираният орган трябва да извършва проверки на разумни интервали, за да гарантира, че производителят поддържа и прилага системата за качество и трябва да предоставя доклад от проверката на производителя.

4.4.   Освен това, нотифицираният орган има право да посещава производителя без предупреждение. При такива посещения нотифицираният орган може да провежда изпитвания или да възложи тяхното извършване, за да провери правилното функциониране на системата за качество, когато е необходимо; той трябва да предостави на производителя доклад от посещението и, ако са проведени такива, доклад от изпитванията.

5.   За период от най-малко 10 години от датата на производство на последния продукт, производителят е длъжен да съхранява на разположение на националните органи:

документацията, посочена във второ тире от точка 3.1.,

актуализацията, посочена във втори параграф от точка 3.4.,

решенията и докладите от нотифицирания орган, които са посочени в последния параграф от точка 3.4. и точки 4.3. и 4.4.

6.   Всеки нотифициран орган е длъжен да предоставя на останалите нотифицирани органи необходимата информация относно одобряването на системите за качество, включително позоваването на съответните продукти с посочване на издаването и оттеглянето на одобрението.


ПРИЛОЖЕНИЕ VI

МИНИМАЛНИ КРИТЕРИИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВЗЕТИ ПРЕДВИД ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОТИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧЛЕН 11, ПАРАГРАФ 1

1.

Нотифицираният орган, неговият директор и служителите, които отговарят за изпълнението на задачите, възложени на нотифицирания орган, нямат право да бъдат проектанти, производители, доставчици или монтажници на оборудване или крайно далекосъобщително оборудване, мрежови оператори или доставчици на услуги, нито упълномощени представители на такива лица. Те трябва да бъдат независими и да не участват пряко в проектирането, конструирането, търговията или поддръжката на радиооборудване или на крайно далекосъобщително оборудване, нито да представляват страните, ангажирани в посочените дейности. Това не изключва възможността за обмен на техническа информация между производителя и нотифицирания орган.

2.

Нотифицираният орган и неговите служители трябва да изпълняват задачите, възложени на нотифицирания орган, с най-висока професионална почтеност и техническа компетентност, и не трябва да бъдат подлагани на никакъв натиск или принуда, особено финансови, които биха могли да повлияят върху преценката им или резултатите от която и да е проверка, особено от лица или групи лица, които са заинтересовани от тези резултати.

3.

Нотифицираният орган трябва да разполага с необходимите служители и материална база, за да изпълнява правилно административната и техническата работа, свързана с възложените му задачи.

4.

Служителите, които отговарят за проверките трябва да притежават:

солидно техническо и професионално обучение,

задоволителни познания на изискванията за извършваните изпитвания или проверки и адекватен опит при провеждане на такива изпитвания или проверки,

способност да съставят сертификати, отчети и доклади за удостоверяване на изпълнението на проверката.

5.

Безпристрастността на проверяващите служители трябва да бъде гарантирана. Тяхното възнаграждение не трябва да зависи от броя на извършените изпитвания или проверки или от резултатите от тях.

6.

Нотифицираният орган е длъжен да сключи застраховка за отговорност, освен ако отговорността не се поема от държавата-членка, в съответствие с националното законодателство или ако самата държава-членка е пряко отговорна.

7.

Служителите на нотифицирания орган са длъжни да спазват професионалната тайна по отношение на цялата информация, получена при изпълнение на служебните им задължения (с изключение vis-à-vis компетентните административни органи на държавата-членка, в която се провеждат дейностите) съгласно настоящата директива или свързаните с нея разпоредби на националното законодателство.


ПРИЛОЖЕНИЕ VII

МАРКИРОВКА НА ОБОРУДВАНЕТО, ПОСОЧЕНА В ЧЛЕН 12, ПАРАГРАФ 1

1.   СЕ маркировката за съответствие трябва да се състои от инициалите „СЕ“ в следната форма:

Image

Ако СЕ маркировката се увеличава или намалява, трябва да се запазят пропорциите съгласно приложения по-горе чертеж на милиметрова хартия.

2.   Височината на СЕ маркировката трябва да бъде най-малко 5 mm, освен ако това не е възможно поради характера на апаратурата.

3.   СЕ маркировката трябва да се постави на продукта или на пластината с данни. Освен това трябва да се постави на опаковката, ако има такава, и на придружаващите документи.

4.   СЕ маркировката трябва да се постави на видно място, четливо и да не може да бъде изтрита.

5.   Идентификаторът за клас оборудване трябва да се поставя във форма, която ще се определи от Комисията, съгласно процедурата, определена в член 14.

При необходимост той трябва да включва елемент, който да предоставя информация на ползвателя, че апаратурата ползва радиочестотни ленти, когато тяхната употреба не е хармонизирана в цялата Общност.

Височината му трябва да е същата, както на инициалите „СЕ“.


Top