09/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

21

---

31977L0799

---

L 336/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 19 декември 1977 година

относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане

(77/799/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като има предвид, че практиката на избягване плащането на данъци и отклонение от данъчно облагане, която преминава границите на държавите-членки, води до загуби за бюджета и нарушаване на принципа на справедливото данъчно облагане и може да предизвика нарушаване на движението на капитали и условията на конкуренция; като има предвид, че поради това се засяга функционирането на общия пазар;

като има предвид, че по тези причини на 10 февруари 1975 г. Съветът прие,резолюция относно мерките, които следва да бъдат предприети от Общността, за борба с международните форми на избягване плащането на данъци и отклонение от данъчно облагане (3);

като има предвид, че поради международния характер на проблема, националните мерки, чиито ефект не надхвърля националните граници, са недостатъчни; като има предвид, че сътрудничеството между администрациите на основата на двустранните спогодби също не може да се противопостави на новите, все по-често придобиващи многонационален характер форми на избягване плащането на данъци и отклонение от данъчно облагане;

като има предвид, че поради това следва да бъде засилено сътрудничеството между данъчните администрации в рамките на Общността в съответствие с общите принципи и правила;

като има предвид, че държавите-членки трябва, при запитване, да обменят информация относно отделни случаи; като има предвид, че запитаната държава следва да направи необходимите разследвания, за да получи такава информация;

като има предвид, че държавите-членки следва да обменят, дори и без да отправят запитване, всяка информация, която би могла да се сметне за полезна за правилното определяне на данъците върху доходите и имуществото, и в частност, когато може да се предположи, че има фиктивно прехвърляне на печалби между предприятия в различни държави-членки или когато се осъществяват такива сделки между предприятия в две държави-членки чрез трета държава с цел да се получат данъчни предимства или когато плащането на данъка е било избегнато или е налице отклонение от данъчно облагане по каквато и да било причина;

като има предвид, че е важно да бъде допускано присъствието на служители от данъчната администрация на една държава-членка на територията на друга държава-членка, ако двете държави-членки считат това за желателно;

като има предвид, че следва да се гарантира, информацията, предоставена при осъществяване на това сътрудничество, да не се разкрива на неупълномощени лица, така че да се защитят основните права на гражданите и предприятията; като има предвид, че следователно, е необходимо държавите-членки, получаващи такава информация, да не я използват без разрешение от предоставящата я държава-членка за други цели, освен за тези на данъчното облагане или за улесняване на съдебно производство във връзка с нарушаване на данъчното законодателство на получаващата държава; като има предвид, че е необходимо също получаващите държави да осигурят на информацията същата степен на поверителност, с която тя се е ползвала в предоставящата я държава, ако последната го поиска;

като има предвид, че държава-членка, която следва да проведе разследвания или да предостави информация, може да откаже да го направи, ако съгласно нейното законодателство или административна практика данъчната ѝ администрация не може да проведе тези разследвания или да събере или използва тази информация за свои собствени цели; ако предоставянето на такава информация би било в противоречие с обществения ред или би довело до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес или ако държавата-членка, за която е предназначена информацията, не е в състояние по практически или правни причини да предостави подобна информация;

като има предвид, че сътрудничеството между държавите-членки и Комисията е необходимо за постоянното изучаване на процедурите за сътрудничество и за обединяването на опита в разглежданите области, и в частност в областта на фиктивното прехвърляне на печалби в групи предприятия, с цел да се усъвършенстват тези процедури и да се изработят подходящи правила на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Общи разпоредби

1.   В съответствие с разпоредбите на настоящата директива, компетентните органи на държавите-членки извършват обмен на всякаква информация, която би им дала възможност за правилно определяне на данъците върху доходите и имуществото.

2.   Независимо от начина на тяхното налагане, като данъци върху доходите и имуществото се разглеждат всички данъци, с които се облага общият доход, общото имущество или част от доходите или имуществото, включително данъци върху приходите от продажба на движимо или недвижимо имущество; данъци върху размера на надниците или заплатите, изплащани от предприятията; както и данъци върху капиталовата печалба.

3.   Към настоящия момент данъците по параграф 2 са, в частност:

в Белгия:   lmpôt des personnes physiques/Personenbelasting,   Impôt des sociétés/Vennootschapsbelasting,   Impôt des personnes morales/Rechtspersonenbelasting,   Impôt des non-résidents/Belasting der niet-verblijfhouders;

в Дания:   Indkomstskat til staten,   Selsskabsskat,   Den kommunale indkomstskat,   Den amtskommunale indkomstskat,   Folkepensionsbidragene,   Sømandsskat,   Den særlige indkomstskat,   Kirkeskat,   Formueskat til staten,   Bidrag til dagpengefonden;

в Германия:   Einkommensteuer,   Körperschaftsteuer,   Vermögensteuer,   Gewerbesteuer,   Grundsteuer;

във Франция:   Impôt sur le revenu,   Impôt sur les sociétés,   Taxe professionnelle,   Taxe foncière sur les propriétés bâties,   Taxe foncière sur les propriétés non bâties;

в Ирландия:   Income tax,   Corporation tax,   Capital gains tax,   Wealth tax;

в Италия:   Imposta sul reddito delle persone fisiche,   Imposta sul reddito delle persone giuridiche,   Imposta locale sui redditi;

в Люксембург:   impôt sur le revenu des personnes physiques,   impôt sur le revenu des collectivités,   impôt commercial communal,   impôt sur la fortune,   impôt foncier;

в Нидерландия:   Inkomstenbelasting,   Vennootschapsbelasting,   Vermogensbelasting;

в Обединеното кралство:   Income tax,   Corporation tax,   Capital gains tax,   Petroleum revenue tax,   Development land tax.

4.   Параграф 1 се прилага също по отношение на всички еднакви или подобни данъци, въведени впоследствие, независимо дали те допълват или заменят данъците, изброени в параграф 3. Компетентните органи на държавите-членки се уведомяват взаимно и съобщават на Комисията датата на влизане в сила на такива данъци.

5.   Изразът „компетентен орган“ означава:

в Белгия:   De minister van financiën or an authorized representative Le ministre des finances or an authorized representative

в Дания:   Ministeren for skatter og afgifter or an authorized representative

в Германия:   Der Bundesminister der Finanzen or an authorized representative

във Франция:   Le ministre de l'économie or an authorized representative

в Ирландия:   The Revenue Commissioners or their authorized representative

в Италия:   Il Ministro per le finanze or an authorized representative

в Люксембург:   Le ministre des finances or an authorized representative

в Нидерландия:   De minister van financiën or an authorized representative

в Обединеното кралство:   The Commissioners of Inland Revenue or their authorized representative

Член 2

Обмен при запитване

1.   Компетентният орган на държава-членка може да поиска от компетентния орган на друга държава-членка да предостави информацията, посочена в член 1, параграф 1 свързана с определен случай. Компетентният орган на запитаната държава може да не отговори на запитването, ако компетентният орган на държавата, отправила запитването, не е изчерпал своите обичайни източници на информация, които е могъл да използва, съгласно обстоятелствата, за да получи поисканата информация, без да изложи на опасност постигането на търсения резултат.

2.   За целите на предоставянето на информацията, посочена в параграф 1, компетентният орган на запитаната държава-членка осигурява провеждането на всички разследвания, които са необходими за получаването на тази информация.

Член 3

Автоматичен обмен на информация

За категории случаи, определени в съответствие с предвидената в член 9 процедура за консултации, компетентните органи на държавите-членки осъществяват редовен обмен на информацията, посочена в член 1, параграф 1 без предварително запитване.

Член 4

Спонтанен обмен на информация

1.   Компетентният орган на всяка от държавите-членки предоставя информацията по член 1, параграф 1, която му е известна, на компетентния орган на която и да е друга държава-членка без предварително запитване при следните обстоятелства:

а)	компетентният орган на една държава-членка има основания да предполага, че би могло да има загуба на данък в другата държава-членка;

б)	данъчно задължено лице ползва намаление на данъка или освобождаване от данък в едната държава-членка, което би довело до увеличаване на данъка или възникване на данъчно задължение в другата държава-членка;

в)	търговски сделки между данъчно задължено лице от една държава-членка и данъчно задължено лице от друга държава-членка се осъществяват през една или повече държави по начин, който може да доведе до намаляване на дължимите данъци в едната или другата държава-членка или и в двете;

г)	компетентният орган на една държава-членка има основания да предполага, че намаляването на данъчното задължение може да е следствие от фиктивни прехвърляния на печалби в рамките на групи предприятия;

д)	информацията, предоставена на едната държава-членка от компетентния орган на другата държава-членка е дала възможност да се получи информация, която може да е полезна за определяне на данъчно задължение в другата държава-членка.

2.   Компетентните органи на държавите-членки могат, в съответствие с предвидената в член 9 процедура за консултации, да разширят обмена на информация по параграф 1 за други случаи, освен посочените в него.

3.   Компетентните органи на държавите-членки могат да предоставят една на друга известната им информация по член 1, параграф 1 във всеки друг случай, без предварително запитване.

Член 5

Срок за предаване на информацията

Компетентният орган на държава-членка, който, съгласно предходните членове, е задължен да предостави информация, я предава възможно най-бързо. В случай, че срещне пречки при предоставянето на информацията или откаже да я предостави, той уведомява незабавно запитващия орган за това, като посочва естеството на пречките или основанията за своя отказ.

Член 6

Съдействие от служителите на заинтересованата държава

За целите на прилагането на предходните разпоредби, компетентният орган на държавата-членка, предоставящ информацията, и компетентният орган на държавата-членка, за който е предназначена информацията, могат да се договорят, в съответствие с предвидената в член 9 процедура за консултации, да разрешат присъствието в първата държава-членка на служители на данъчната администрация на другата държава-членка. Редът и условията по прилагането на настоящата разпоредба се определят съгласно същата процедура.

Член 7

Разпоредби относно поверителността

1.   Всяка информация, която е станала известна на държава-членка съгласно настоящата директива, се счита за поверителна в тази държава-членка по същия начин, както информацията, получена съгласно нейното национално законодателство.

Във всички случаи, тази информация:

—	може да се предоставя само на лицата, непосредствено занимаващи се с определяне на данъка или с административния контрол върху това определяне;

—

може, освен това, да се разкрива само във връзка с предвиждащо санкции съдебно или административно производство, започнато с оглед на или във връзка с определяне или преразглеждане на дължимия данък и само на лица, непосредствено участващи в такова производство. Въпреки това, тази информация може да бъде разкрита по време на открити съдебни заседания или съдебни решения, ако компетентният орган на държавата-членка, предоставящ информацията, няма възражения;

—	в никакъв случай няма да се използва по друг начин, освен за целите на данъчното облагане или във връзка със съдебно или административно производство, предвиждащо санкции, започнато с оглед или във връзка с определянето или преразглеждането на дължимия данък.

2.   Параграф 1 не обвързва държава-членка, в чието законодателство или административна практика са установени за вътрешни цели по-тесни граници от тези, които се съдържат в разпоредбите на този параграф, да предоставя информация, ако заинтересованата държава не поеме задължение да се съобразява с тези по-тесни граници.

3.   Независимо от разпоредбата на параграф 1, компетентният орган на държавата-членка, предоставящ информация, може да разреши използването ѝ в запитващата държава-членка за други цели, ако съгласно законодателството на информиращата държава информацията би могла, при сходни обстоятелства, да бъде използвана в информиращата държава за сходни цели.

4.   В случай, че компетентният орган на една държава-членка счита, че има вероятност информацията, която е получил от компетентния орган на друга държава-членка да бъде полезна на компетентния орган на трета държава-членка, той може да я предаде на последния компетентен орган със съгласието на компетентния орган, предоставил информацията.

Член 8

Ограничения на обмена на информация

1.   С настоящата директива не се създава задължение за провеждане на разследвания или за предоставяне на информация, ако по силата на законодателството или административната си практика държавата-членка, която трябва да даде информацията, не може да проведе тези разследвания или да събере или използва тази информация за свои вътрешни цели.

2.   Предоставянето на информация може да бъде отказано, ако то би довело до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес или на информация, разкриването на която би противоречало на обществения ред.

3.   Компетентният орган на държава-членка може да откаже да предостави информация, ако запитващата държава не е в състояние по практически или правни причини да предостави подобна информация.

Член 9

Консултации

1.   За целите на въвеждане на настоящата директива се провеждат консултации, при необходимост, в рамките на комитет, между:

—	компетентните органи на заинтересованите държави-членки, по искане на един от тях, по отношение на въпроси от двустранен интерес,

—	компетентните органи на всички държави-членки и Комисията, по искане на един от тези органи, доколкото засегнатите въпроси не са единствено от двустранен интерес.

2.   Компетентните органи на държавите-членки могат да комуникират директно помежду си. Компетентните органи на държавите-членки могат по взаимно съгласие да разрешават на посочени от тях органи да осъществяват непосредствено контакти помежду си в определени случаи или в някои категории от случаи.

3.   В случаите, когато компетентните органи постигнат споразумения по въпроси от двустранен интерес, предмет на настоящата директива, с изключение на такива, уреждащи отделни случаи, те информират във възможно най-кратки срокове Комисията за това. От своя страна, Комисията уведомява компетентните органи на останалите държави-членки.

Член 10

Обмяна на опит

Държавите-членки, заедно с Комисията, постоянно наблюдават предвидената в настоящата директива процедура за сътрудничество и обменят резултатите от своя опит, особено в областта на трансферното ценообразуване в рамките на групи предприятия, с цел да се подобри това сътрудничество и, ако е необходимо, да се приемат правила в съответните области.

Член 11

Приложимост на по-широки по обхват разпоредби относно сътрудничеството

Предходните разпоредби не са пречка за изпълнението на каквито и да е по-широкообхватни задължения за обмен на информация, които биха могли да произтичат от други правни актове.

Член 12

Заключителни разпоредби

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от 1 януари 1979 г. и незабавно ги съобщават на Комисията

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на всички важни разпоредби от националното си законодателство, които те приемат впоследствие в областта, предмет на настоящата директива.

Член 13

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 293, 13.12.1976 г., стр. 34.

(2)  ОВ С 56, 7.3.1977 г., стр. 66.

(3)  ОВ С 35, 14.2.1975 г., стр. 1.

---