2008R1099 — BG — 21.05.2014 — 003.001

---

Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 304, 14.11.2008, p.1)

Изменен с

		Официален вестник
		No	page	date
M1	Регламент (ЕС) № 844/2010 на Комисията от 20 септември 2010 година	L 258	1	30.9.2010
►M2	Регламент (ЕС) № 147/2013 на Комисията от 13 февруари 2013 година	L 50	1	22.2.2013
►M3	Регламент (ЕС) № 431/2014 на Комисията от 24 април 2014 година	L 131	1	1.5.2014

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2008 година

относно статистиката за енергийния сектор

(текст от значение за ЕИП)

Член 1

Предмет и приложно поле

1.  Настоящият регламент установява обща рамка за изготвянето, предаването, оценяването и разпространението на сравнима статистика за енергийния сектор в Общността.

2.  Настоящият регламент се прилага по отношение на статистическите данни, отнасящи се до енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

Член 3

Източници на данни

1.  При прилагане на принципите за поддържане на намалено натоварване на респондентите и за административно опростяване, държавите-членки събират данни за енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността от следните източници:

2.  Държавите-членки определят подробните правила за отчитане от страна на предприятия и други източници на националните статистически данни, посочени в член 4.

3.  Списъкът с източници на данни може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 4

Агрегирани показатели, енергийни продукти и честота на предоставяне на националните статистически данни

1.  Националните статистически данни, които ще се отчитат, са изброени в приложенията. Те се изпращат със следната честота:

2.  Поясненията или определенията на използваните технически термини, са дадени в отделните приложения, както и в приложение А (Пояснения на терминологията).

3.  Данните, които се изпращат, и приложимите пояснения или определения може да бъдат променени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 5

Предоставяне и разпространение

1.  Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) националните статистически данни, посочени в член 4.

2.  Условията и редът за тяхното предоставяне, включително приложимите срокове, както и съответните дерогации и освобождавания от тях, са според установеното в приложенията.

3.  Условията и редът за предоставяне на националните статистически данни може да бъдат променени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

4.  При обосновано искане от страна на държава-членка, Комисията може да разреши допълнителни освобождавания или дерогации в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 3, по отношение на онези части от националните статистически данни, чието събиране би довело до прекалено натоварване на респондентите.

5.  Комисията (Евростат) разпространява годишна енергийна статистика най-късно до 31 януари през втората година след отчетния период.

Член 6

Оценяване на качеството и доклади

1.  Държавите-членки гарантират качеството на предоставените данни.

2.  Прави се всичко възможно за гарантиране съгласуваността между енергийните данни, представени в съответствие с приложение Б и данните, представени в съответствие с Решение 2005/166/ЕО на Комисията от 10 февруари 2005 г. за определяне правилата за прилагане на Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото ( 12 ).

3.  За целите на настоящия регламент, към данните, които трябва да бъдат предоставени, се прилагат следните критерии за оценяване на качеството:

4.  На всеки пет години държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) доклад относно качеството на предоставените данни, както и относно всички извършени методологични промени.

5.  В срок от шест месеца от получаването на искане от страна на Комисията (Евростат) и за да ѝ позволят да оцени качеството на предоставените данни, държавите-членки изпращат на Комисията (Евростат) доклад, съдържащ всички относими сведения, свързани с прилагането на настоящия регламент.

Член 7

График и честота

Държавите-членки събират всички данни, посочени в настоящия регламент, от началото на календарната година, която следва приемането на настоящия регламент и ги предоставят, считано от тази дата, с честотата, определена в член 4, параграф 1.

Член 8

Годишна статистика за ядрената енергетика

Комисията (Евростат), в сътрудничество със сектора на ядрена енергетика в ЕС, определя набор от годишни статистически данни за ядрената енергетика, които се отчитат и се разпространяват от 2009 г. нататък, като същата година е първият отчетен период, без да се засяга поверителността, когато е необходима, като при това се избягва дублиране при събирането на данни и се ограничават разходите по изготвянето, както и натоварването, свързано с отчитането.

Наборът от годишни статистически данни за ядрената енергетика се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 9

Статистика за възобновяемата енергия и за крайното потребление на енергия

1.  С оглед подобряване на качеството на статистиката за енергийния сектор по отношение на възобновяемата енергия и крайното потребление на енергия, Комисията (Евростат), в сътрудничество с държавите-членки, гарантира съпоставимост, прозрачност, подробност и гъвкавост на тази статистика, като:

2.  Наборът от статистически данни за възобновяемата енергия може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

3.  Наборът от окончателни статистически данни за крайното потребление на енергия се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 10

Мерки за прилагане

1.  Следните мерки, необходими за прилагането на настоящия регламент, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2:

2.  Допълнителни освобождавания и дерогации (член 5, параграф 4) се предоставят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 3.

3.  Необходимо е да се обърне внимание на принципа, съгласно който допълнителните разходи и тежестта при отчитане остават в разумни граници.

Член 11

Комитет

1.  Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет.

2.  При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

▼M3

---

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПОЯСНЕНИЯ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Настоящото приложение съдържа обяснения или определения на термините, използвани в другите приложения.

1.   ГЕОГРАФСКО ПОКРИТИЕ

Само за статистически цели се прилагат следните географски определения:

2.   АГРЕГИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Производителите са класифицирани според предназначението на производството:

—	Производител, за когото производството е основна дейност : предприятия — както частна, така и публична собственост, — чиято основна дейност е производството на електрическа енергия и/или топлинна енергия, предназначена за продажба на трети лица,

—	производители за собствени нужди : предприятия — както частна, така и публична собственост, — които произвеждат електрическа енергия и/или топлинна енергия, изцяло или частично предназначена за техните собствени нужди, за които това е дейност, която поддържа основната им дейност.

Забележка: Комисията може да внесе допълнителни пояснения в терминологията, като добави съответни позовавания на NACE в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2, след влизането в сила на преработена версия на класификацията NACE.

2.1.    Сектори „Производство и разпределение“ и „Преобразуване“

Количествата добити или произведени горива, изчислени след всякаква операция за премахване на инертните материали. Производството включва количествата, потребени от производителя по време на производствения процес (напр. за отопление или работа на съоръженията и спомагателното оборудване), както и количествата, доставени на други производители на енергия за преобразуване или за други цели.

Местно производство означава производството на базата на суровини, добити в съответната държава.

За географските определения вж. раздел „Географско покритие“.

Освен ако не е предвидено друго, „внос“ се отнася до началния произход (държавата, в която е бил произведен енергийният продукт) за потребление в държавата, а „износ“ — до държавата, в ще се осъществи крайното потребление на произведения енергиен продукт.

За внесени или изнесени се считат количествата, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не.

В случай че не може да се посочи държава на произход или на местоназначение, отчитането може да бъде направено в рубрика „Други“.

Статистически разлики могат да се наблюдават само в случай че се разполага с общото количество внос и износ, установени на описаната по-горе основа, докато географската разбивка е направена на базата на друго изследване, източник или идея. В такъв случай разликите се вписват в рубрика „Други“.

Количества горива, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и участващи в международното корабоплаване. Международното корабоплаване може да се осъществява по море, по вътрешни езера и водни пътища, както и в крайбрежни води. Изключва се:

Разликата, констатирана между началното ниво на запаси и крайното ниво на запаси по отношение на запасите, съхранявани на националната територия.

Стойност, изчислявана по следния начин:

Местно производство + доставки от други източници + внос — износ — международна морска бункеровка + изменения на запасите

Това е количеството, действително отчетено в проучванията, проведени в секторите на крайно потребление.

Стойност, изчислявана по следния начин:

изчислено брутно потребление — констатирано брутно потребление.

Включва измененията на запасите при крайните потребители, когато тези промени не могат да бъдат включени в рубрика „Изменения на запасите“.

В случай на големи разлики се посочват причините.

Количествата горива, използвани за производството на електрическа енергия.

Горивата, използвани от централи, които съдържат поне една производствена единица за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, се отчитат в рубрика „Централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за които комбинираното производство на енергия е основна дейност“.

Количествата горива, използвани за производството на електрическа и топлинна енергия.

Количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия.

Количествата горива, използвани за производството на електрическа енергия.

Горивата, използвани от централи, които съдържат поне една производствена единица за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, се отчитат в рубрика „Централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди“.

Количествата горива, съответстващи на количеството произведена електрическа енергия и продадена топлинна енергия.

Количествата горива, съответстващи на количеството продадена топлинна енергия.

Количествата, използвани за производството на горива.

Количествата, използвани за отопление и работа на съоръженията, не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.

Количествата, използвани в коксовите пещи.

Количествата, използвани за отопление и работа на съоръженията, не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.

Количествата лигнитни въглища, използвани за производството на брикети от кафяви въглища, или количествата торф, използвани за производството на брикети от торф.

Количествата, използвани за отопление и работа на съоръженията, не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.

Количествата, използвани за производството на газ в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, не се включват тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.

Количествата коксуващи се въглища и/или черни/битуминозни въглища (по принцип съответстващи на метода с инжектиране на въглищен прах), както и кокс от коксови пещи, преработени в доменни пещи.

Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на доменните пещи (например газ от доменни пещи) не се включват тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.

Количествата гориво, използвани за производството на синтетичен нефт.

Количествата, използвани за производството на нефтени продукти.

Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.

Количества, използвани за дейности, свързани с преобразуване, и които не са включени никъде другаде. В случай на използване на тази позиция в доклада се пояснява какво точно се включва в нея.

2.2.    Енергиен сектор и крайно потребление

Количествата, използвани от енергийната промишленост за подпомагане на добива (въгледобив, производство на нефт и газ) или за дейности, свързани с преобразуване. Това съответства на разделения 05, 06, 08.92, 07.21, 09.1, 19 и 35 на NACE.

Изключва количествата горива, преобразувани в друга форма на енергия (които се отчитат в рубриката за сектор „Преобразуване“) или използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи и пулпопроводи (които се отчитат в рубриката за сектор „Транспорт“).

Включва производството на химически материали за ядрен разпад и синтез, както и продуктите от тези процеси.

Количествата, използвани като енергиен източник в електроцентралите, централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентралите.

Количествата, използвани като енергиен източник за добива и обогатяването на въглища във въгледобивната промишленост.

Въглищата, изгаряни в електроцентрали, разположени в непосредствена близост до каменовъглената мина, се отчитат в рубриката за сектор „Преобразуване“.

Количествата, използвани като енергиен източник в брикетните фабрики.

Количествата, използвани като енергиен източник във фабриките за кокс.

Количествата, използвани като енергиен източник в предприятията за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф.

Количествата, използвани като енергиен източник в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

Количествата, използвани като енергиен източник в доменните пещи.

Количествата, използвани като енергиен източник в заводите за втечняване на въглища.

Количествата, използвани като енергиен източник в нефтените рафинерии.

Количествата, използвани като гориво при добива на нефт и газ и в предприятията за преработка на природен газ.

Изключва загубите по тръбопроводите (които се отчитат като загуби при разпределение) и количествата енергия, използвани за експлоатацията на тръбопроводите (които се отчитат в рубриката за сектор „Транспорт“).

Определя се (изчислява се) по следния начин:

= общото неенергийно потребление + крайното енергийно потребление („Промишленост“ + „Транспорт“ + други сектори)

Изключва количествата, доставени за преобразуване; потреблението на промишлените отрасли, произвеждащи енергия, както и загубите при разпределение.

Енергийни продукти, използвани като суровини в различните сектори, т.е. които не се потребяват като гориво и не се преобразуват в друго гориво.

2.3.    Спецификация на крайното потребление на енергията

Това е общото енергийно потребление в сектор „Промишленост“, сектор „Транспорт“ и другите сектори.

Тук се обхващат количествата горива, потребявани от промишлените предприятия за дейности, с които се поддържа основната им дейност.

При топлоцентрали, произвеждащи само топлинна енергия, или централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се вземат предвид само количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия, предназначена за собствените нужди на централата. Количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия за продажба и за производството на електрическа енергия, се отчитат в съответната рубрика от сектор „Преобразуване“.

Черна металургия: разделения 24.1, 24.2, 24.3, 24.51 и 24.52 на NACE.

Химическа и нефтохимическа промишленост; разделения 20 и 21 на NACE.

Подотрасли на цветната металургия; разделения 24.4, 24.53 и 24.54 на NACE.

Стъкларска, керамична и циментова промишленост, както и други производства на строителни материали; разделение 23 на NACE.

Промишлени отрасли, свързани с оборудването, използвано за транспортни цели; разделения 29 и 30 на NACE.

Производство на метални изделия, на машини и на оборудване, различно от транспортното оборудване; разделения 25, 26, 27 и 28 на NACE.

Разделения 07 (с изключение на 07.21), 08 (с изключение на 08.92) и 09.9 на NACE; изключва промишлените отрасли, произвеждащи енергия.

Храна, напитки и тютюн: разделения 10, 11 и 12 на NACE.

Включва производството на носители със запис; разделения 17 и 18 на NACE.

Дървообработване и изделия от дърво (различни от целулоза и хартия): разделение 16 на NACE.

Строителство: разделения 41, 42 и 43 на NACE.

Текстил и кожа: разделения 13, 14 и 15 на NACE.

Потреблението в секторите, невключени по-горе.

Енергията, потребена за всички видове транспортни дейности, независимо от стопанския сектор, в който се провежда дейността; разделения 49, 50 и 51 на NACE.

Цялото потребление в железопътния превоз, включително това в промишлената железопътна инфраструктура; разделения 49.1 и 49.2 на NACE.

Количествата, доставени на съдове, които не участват в международното корабоплаване, независимо под какъв флаг плават (вж. „Международна морска бункеровка“). Разделението на вътрешно и международно корабоплаване се прави на базата на пристанище на тръгване и пристанище на пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба. разделение 50 на NACE.

Количествата, използвани от пътните превозни средства.

Включва горивото, използвано от селскостопански транспортни средства по шосетата, и смазочните масла, използвани за пътните превозни средства.

Изключва енергията, използвана в стационарните двигатели (вж. рубрика „Други сектори“), от тракторите извън пътната мрежа (вж. „Селско стопанство“), за военни цели в пътните превозни средства (вж. рубрика „Други сектори — невключени никъде другаде“), както и асфалт, използван за пътна настилка, и енергия, потребявана от двигатели на строителни площадки (вж. рубрика „Промишленост“, подсектор „Строителство“). разделения 49.3 и 49.4 на NACE.

Количествата, използвани като енергия за поддръжката и експлоатацията на тръбопроводи, пренасящи газове, течности, шлам и други подобни; разделение 49.5 на NACE.

Включва енергията, изразходвана от помпените станции, и тази за поддръжка на тръбопровода.

Изключва енергията, потребена за разпределението по тръбопровода на природен или синтетичен газ, топла вода или пара от доставчика до крайните ползватели (която се отчита в рубриката за сектор „Енергетика“), енергията, изразходвана за крайното подаване на вода към домакинства, промишлени, търговски или други потребители (която се отнася към сектор „Търговия и обществени услуги“), както и загубите, възникнали при преноса от доставчика до крайните ползватели (които се отчитат като загуби при разпределение).

Количества авиационно гориво, доставени на летателните апарати за международни полети. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на място на излитане и място на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Част от разделение 51 на NACE.

Изключва горивата, изразходвани от авиационните компании за пътните им превозни средства (които се отчитат в рубрика „Сектор „Транспорт“ — невключени никъде другаде“), и употребата на авиационни горива за военни цели (която се отчита в рубрика „Други сектори — невключени никъде другаде“).

Количества авиационно гориво, доставени на летателните апарати за вътрешни полети — търговски, частни, селскостопански и т.н. Част от разделение 51 на NACE.

Включва горивото, изразходвано за цели, различни от летенето, например изпитването на двигатели на стенд. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на място на излитане и място на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията.

Изключва горивата, изразходвани от авиационните компании за пътните им превозни средства (които се отчитат в рубрика „Сектор „Транспорт“ — невключени никъде другаде“), и употребата на авиационни горива за военни цели (която се отчита в рубрика „Други сектори — невключени никъде другаде“).

Количества, използвани за транспортни дейности, които не са включени никъде другаде.

Включва горивата, използвани от авиационните компании за пътните им превозни средства, както и горивата, използвани в пристанищата от съоръженията за разтоварване на кораби и различните видове подемни кранове.

Да се посочи кои точно елементи са включени в тази позиция.

Сектори, които не са изрично споменати или не спадат към сектори „Енергетика“, „Промишленост“ и „Транспорт“.

Горива, изразходвани от предприятията и службите в публичния и частния сектор.

Разделения 33, 36, 37, 38, 39, 45, 46, 47, 52, 53, 55, 56, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 84, 85, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96 и 99 на NACE.

Отчитат се горивата, изразходвани от всички домакинства, включително „домакинства с наети на работа лица“. разделения 97 и 98 на NACE.

За този сектор се прилагат следните специфични определения:

„Домакинство“ означава лице, живеещо самостоятелно, или група лица, живеещи заедно в едно и също частно жилище и поделящи разходите си, включително съвместното осигуряване на средства за препитание. Следователно сектор „Домакинства“, познат също така като жилищен (или битов) сектор, е обобщено название на всички домакинства в дадена държава.

Сградите за колективно обитаване, които могат да бъдат за постоянно (напр. затвори) или временно обитаване (напр. болници), следва да бъдат изключени от обхвата, тъй като те се включват в потреблението в сектор „Услуги“. Енергията, използвана при всички транспортни дейности, следва да бъде отчетена в сектор „Транспорт“, а не в сектор „Домакинства“.

Енергийното потребление, свързано със значителни стопански дейности на домакинствата, също следва да се изключи от общото енергийно потребление на домакинствата. Тези дейности включват селскостопански дейности в малки ферми и други стопански дейности, извършвани в обитаваното от домакинството жилище, и следва да се отчитат в съответния сектор.

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за осигуряване на топлина във вътрешното жилищно пространство.

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за охлаждане в жилището чрез система за охлаждане и/или хладилен агрегат.

Вентилаторите и другите уреди, които не са свързани с хладилен агрегат, се изключват от този раздел, като следва да се включат в раздела „Осветителни тела и електроуреди“.

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за подгряване на вода в жилището за получаване на топла течаща вода, за къпане, почистване и други видове — различни от готвене — приложения.

Отоплението на плувни басейни се изключва, като следва да се включи в раздела „Други видове крайно потребление“.

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за приготвяне на ястия.

Уредите за подпомагане на готвенето (микровълнови фурни, кани за подгряване на вода, кафеварки и т.н.) се изключват; те следва да се включат в раздела „Осветителни тела и електроуреди“.

Използването на електрическа енергия за осветление и всички други електроуреди в дадено жилище, които не са включени в раздела „Други видове крайно потребление“.

Всички други видове енергийно потребление в домакинствата, като например употребата на енергия за дейности на открито и за всякакви други дейности, които не са обхванати в посочените по-горе пет категории крайно енергийно потребление (напр. косачки за трева, нагреватели за плувни басейни, външни отоплителни тела, барбекюта на открито, сауни и т.н.).

Горива, изразходвани от потребители, класифицирани в сектор „Селско стопанство, лов и горско стопанство“; разделения 01 и 02 на NACE.

Горива, доставени за вътрешен, крайбрежен и дълбоководен риболов. В рубрика „Рибно стопанство“ се включват горивата, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг, които зареждат гориво в държавата (включително за международен риболов), както и енергията, използвана в рибната промишленост. разделение 03 на NACE.

Това са дейностите, които не са включени никъде другаде. Тази категория включва използването на гориво за военни цели, както за нестационарна, така и за стационарна употреба (например кораби, летателни апарати, пътни превозни средства и енергия, използвана в жилищните райони), независимо от това дали доставеното гориво е предназначено за военните в тази държава или в друга държава. В случай че се използва тази рубрика, в доклада се пояснява какво точно се включва в нея.

3.   ДРУГИ ТЕРМИНИ

Значенията на следните съкращения са, както следва:

—	ТМО : тетраметилолово,

—	ТЕО : тетраетилолово,

—	SBP : бензини със специална точка на кипене,

—	ВНГ : втечнен нефтен газ,

—	ТВПГ : течни въглеводороди от природен газ,

—	ВПГ : втечнен природен газ,

—	СПГ : сгъстен природен газ.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение са описани обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на ежегодно събираните статистически данни за енергийния сектор.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1.   ТВЪРДИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА И СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

1.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1.2.1.    Сектори „Производство и разпределение“ и „Преобразуване“

1.   Производство

1.1.	В т.ч.: подземен добив Отнася се само за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища.

1.2.	В т.ч.: открит добив Отнася се само за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища.

2.   Снабдяване от други източници

Състои се от два компонента:

2.1.	В т.ч.: от нефтени продукти Не се отнася за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища, торф, торфени продукти, битуминозни шисти и битуминозни пясъци. Например: добавянето на нефтен кокс към коксуващи се въглища за коксовите пещи

2.2.	В т.ч.: от природен газ Не се отнася за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища, торф, торфени продукти, битуминозни шисти и битуминозни пясъци. Например: добавянето на природен газ към газ от предприятия за заводски газ за директно крайно потребление.

2.3.	В т.ч.: от възобновяеми енергийни източници Не се отнася за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища, торф, торфени продукти, битуминозни шисти и битуминозни пясъци. Например: промишлените отпадъци, използвани като свързващо вещество в производството на брикети.

3.   Внос

4.   Износ

5.   Международна морска бункеровка

6.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

7.   Брутно потребление

8.   Статистически разлики

9.   Общо за сектор „Преобразуване“

Количествата гориво, използвани за първичното или вторичното преобразуване на енергия (например: въглища в електрическа енергия, коксов газ в електрическа енергия) или за трансформация във вторични енергийни продукти (например: коксуващи се въглища в кокс).

9.1.	В т.ч.: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

9.2.	В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за които производството на енергия е основна дейност

9.3.	В т.ч.: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

9.4.	В т.ч.: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди

9.5.	В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди

9.6.	В т.ч.: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди

9.7.	В т.ч.: брикетни фабрики

9.8.	В т.ч.: коксови пещи

9.9.	В т.ч.: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

9.10.

В т.ч.: предприятия за заводски газ

9.11.

В т.ч.: доменни пещи Количествата коксуващи се въглища и/или черни/битуминозни въглища (по принцип съответстващи на метода с инжектиране на въглищен прах), както и кокс от коксови пещи, преработени в доменни пещи. Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на доменните пещи (например: газ от доменни пещи) не се включват в сектор „Преобразуване“, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.

9.12.

В т.ч.: втечняване на въглища Шистовото масло и другите продукти, получени при втечняването, се отчитат в глава 4 от настоящото приложение.

9.13.

В т.ч.: за смесения природен газ Количествата въглищни газове, смесени с природен газ.

9.14.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Преобразуване“

1.2.2.    Сектор „Енергетика“

1.   Общо за сектор „Енергетика“

1.1.	В т.ч.: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали

1.2.	В т.ч.: каменовъглени мини

1.3.	В т.ч.: брикетни фабрики

1.4.	В т.ч.: коксови пещи

1.5.	В т.ч.: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.6.	В т.ч.: предприятия за заводски газ

1.7.	В т.ч.: доменни пещи

1.8.	В т.ч.: нефтени рафинерии

1.9.	В т.ч.: втечняване на въглища

1.10.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Енергетика“

2.   Загуби при разпределение

Загубите, възникнали при преноса и разпределението, както и при горенето на синтетични газове.

3.   Общо крайно потребление

4.   Общо неенергийно потребление

4.1.

В т.ч.: сектори „Промишленост“, „Преобразуване“ и „Енергетика“ Неенергийното потребление във всички промишлени, преработвателни и енергийни подсектори, например използването на въглища за производството на метанол или амоняк. 4.1.1. В т.ч., под точка 4.1: в нефтохимическия сектор Неенергийното потребление, например въглищата, използвани като изходна суровина за производството на торове и на други нефтохимически продукти.

4.2.	В т.ч.: сектор „Транспорт“ Неенергийното потребление във всички транспортни подсектори.

4.3.	В т.ч.: други сектори Неенергийното потребление в сектор „Търговия и обществени услуги“, в жилищния сектор, в сектор „Селско стопанство“ и в сектор „Невключени никъде другаде“.

1.2.3.    Спецификация на крайното потребление на енергията

1.   Крайно енергийно потребление

2.   Сектор „Промишленост“

2.1.	В т.ч.: черна металургия

2.2.	В т.ч.: химическа и нефтохимическа промишленост

2.3.	В т.ч.: цветна металургия

2.4.	В т.ч.: неметални минерали

2.5.	В т.ч.: транспортно оборудване

2.6.	В т.ч.: машиностроене

2.7.	В т.ч.: добивна промишленост

2.8.	В т.ч.: храна, напитки и тютюн

2.9.	В т.ч.: целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

2.10.

В т.ч.: дървообработване и изделия от дърво

2.11.

В т.ч.: строителство

2.12.

В т.ч.: текстил и кожа

2.13.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Промишленост“

3.   Сектор „Транспорт“

3.1.	В т.ч.: железопътен транспорт

3.2.	В т.ч.: вътрешно корабоплаване

3.3.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Транспорт“

4.   Други сектори

4.1.	В т.ч.: търговия и обществени услуги

4.2.	В т.ч.: жилищен сектор 4.2.1. Жилищен сектор, в т.ч.: отопление на помещенията 4.2.2. Жилищен сектор, в т.ч.: охлаждане на помещенията 4.2.3. Жилищен сектор, в т.ч.: подгряване на вода 4.2.4. Жилищен сектор, в т.ч.: готвене 4.2.5. Жилищен сектор, в т.ч.: други видове крайно потребление

4.3.	В т.ч.: селско стопанство/горско стопанство

4.4.	В т.ч.: рибно стопанство

4.5.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Други“

1.2.4.    Внос и износ

Внос по държави на произход и износ по държави на местоназначение.

Отнася се за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища, брикети, кокс от коксови пещи, каменовъглен катран, брикети от кафяви въглища, торф, торфени продукти, битуминозни шисти и битуминозни пясъци.

1.3.    Топлина на изгаряне

Отнася се за антрацитни, коксуващи се, черни/битуминозни, кафяви и лигнитни въглища, брикети, кокс от коксови пещи, газов кокс, каменовъглен катран, брикети от кафяви въглища, торф, торфени продукти, битуминозни шисти и битуминозни пясъци.

Посочват се както горната, така и долната топлина на изгаряне за изброените по-долу основни агрегирани показатели:

1.   Производство

2.   Внос

3.   Износ

4.   Използване в коксови пещи

5.   Използване в доменни пещи

6.   Използване в електроцентрали, централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

7.   Използване в промишлеността

8.   За друга употреба

1.4.    Мерни единици

1.5.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

2.   ПРИРОДЕН ГАЗ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Това събиране на данни се прилага за природния газ, който включва газовете, най-вече метан, които се появяват в подземни находища, било то под формата на течност, или на газ.

То включва както „неасоциирания газ“ от находища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма, така и „асоциирания газ“, произведен заедно със суровия нефт, а така също и метана, добиван от каменовъглените мини (газ гризу) или от въглищните пластове (каменовъглен газ).

Не включва нито газовете, получени чрез анаеробно разлагане на биомаса (напр. градски или канализационен газ), нито газа от предприятия за заводски газ.

2.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.

2.2.1.    Сектори „Производство и разпределение“ и „Преобразуване“

Декларират се количества, изразени както в обемни, така и в енергийни единици, включително горната и долната топлина на изгаряне, за следните агрегирани показатели:

1.   Местно производство

Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на ТВПГ и на сярата.

Изключват се загубите, възникнали при добива, и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени.

Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за извличането на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.

1.1.	В т.ч.: асоцииран газ Природен газ, произведен заедно със суровия нефт.

1.2.	В т.ч.: неасоцииран газ Природен газ от местонаходища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма.

1.3.	В т.ч.: газ гризу Метан, добиван от каменовъглени мини или от въглищните пластове, канализиран до повърхността и използван в каменовъглените мини или пренасян по тръбопроводи до потребителите.

2.   Снабдяване от други източници

Горива, смесени с природен газ и консумирани като смеси.

2.1.	В т.ч.: от нефтени продукти ВНГ, използван за подобряване качеството на горивото, например на топлосъдържанието му

2.2.	В т.ч.: от въглища Синтетичен газ, предназначен за смесване с природен газ

2.3.	В т.ч.: от възобновяеми енергийни източници Биогаз, предназначен за смесване с природен газ

3.   Внос

4.   Износ

5.   Международна морска бункеровка

6.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

7.   Брутно потребление

8.   Статистически разлики

Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

9.   Извлечим газ: начално и крайно ниво на запасите

Количествата газ, които могат да бъдат доставени по време на всеки цикъл на подаване на входа-подаване от изхода. Касае се за природен газ, който може да бъде добит и който се складира в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Буферният газ, постоянно наличен в резервоарите (газова възглавница), не се включва.

Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

10.   Газ, изпуснат в атмосферата

Обемите газ, изпуснати в атмосферата на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ.

Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

11.   Изгорен газ

Обемите газ, изгорени с газов факел на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ.

Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

12.   Общо за сектор „Преобразуване“

Количествата гориво, използвани за първично или вторично преобразуване на енергия (например, природен газ в електрическа енергия) или за преобразуване във вторични енергийни продукти (например, природен газ в метанол).

12.1.

В т.ч.: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

12.2.

В т.ч.: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди

12.3.

В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за които производството на енергия е основна дейност

12.4.

В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди

12.5.

В т.ч.: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

12.6.

В т.ч.: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди

12.7.

В т.ч.: предприятия за заводски газ

12.8.

В т.ч.: коксови пещи

12.9.

В т.ч.: доменни пещи

12.10.

В т.ч.: преработване на газове в течни горива Количествата природен газ, използвани като изходна суровина за процеса на втечняване, например количествата гориво, които постъпват в процеса на производство на метанол, за да бъдат трансформирани в метанол.

12.11.

В т.ч.: невключени другаде — „Преобразуване“

2.2.2.    Сектор „Енергетика“

1.   Общо за сектор „Енергетика“

1.1.	В т.ч.: каменовъглени мини

1.2.	В т.ч.: добив на нефт и газ

1.3.	В т.ч.: входящи количества за нефтените рафинерии

1.4.	В т.ч.: коксови пещи

1.5.	В т.ч.: доменни пещи

1.6.	В т.ч.: предприятия за заводски газ

1.7.	В т.ч.: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали

1.8.	В т.ч.: втечняване (ВПГ) или газификация

1.9.	В т.ч.: преработване на газове в течни горива

1.10.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Енергетика“

2.   Загуби при разпределение и пренос

2.2.3.    Спецификация на крайното потребление на енергията

Потреблението на природен газ трябва да се отчете поотделно за енергийното потребление и, ако е приложимо, за неенергийното потребление, за всеки от посочените по-долу агрегирани показатели:

1.   Общо крайно потребление

Крайното енергийно потребление и неенергийното потребление се отчитат поотделно в тази позиция.

2.   Сектор „Транспорт“

2.1.	В т.ч.: автомобилен транспорт Включва както СПГ, така и биогаз. 2.1.1. В т.ч.: количеството биогаз, използвано в автомобилния транспорт

2.2.	В т.ч.: тръбопроводен транспорт

2.3.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Транспорт“

3.   Сектор „Промишленост“

3.1.	В т.ч.: черна металургия

3.2.	В т.ч.: химическа и нефтохимическа промишленост

3.3.	В т.ч.: цветна металургия

3.4.	В т.ч.: неметални минерали

3.5.	В т.ч.: транспортно оборудване

3.6.	В т.ч.: машиностроене

3.7.	В т.ч.: добивна промишленост

3.8.	В т.ч.: храна, напитки и тютюн

3.9.	В т.ч.: целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

3.10.

В т.ч.: дървообработване и изделия от дърво

3.11.

В т.ч.: строителство

3.12.

В т.ч.: текстил и кожа

3.13.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Промишленост“

4.   Други сектори

4.1.	В т.ч.: търговия и обществени услуги

4.2.	В т.ч.: жилищен сектор 4.2.1. Жилищен сектор, в т.ч.: отопление на помещенията 4.2.2. Жилищен сектор, в т.ч.: охлаждане на помещенията 4.2.3. Жилищен сектор, в т.ч.: подгряване на вода 4.2.4. Жилищен сектор, в т.ч.: готвене 4.2.5. Жилищен сектор, в т.ч.: други видове крайно потребление

4.3.	В т.ч.: селско стопанство/горско стопанство

4.4.	В т.ч.: рибно стопанство

4.5.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Други“

2.2.4.    Внос и износ

Обявяват се както общото количество природен газ, така и частта на втечнения природен газ, по държави на произход при внос и по държави на местоназначение при износ.

2.2.5.    Капацитет за складиране на газ

1.   Име

Наименование на местонахождението на съоръжението за складиране.

2.   Вид

Вид складиране, като изчерпано газово находище, солна каверна и др.

3.   Работен капацитет

Това е общият капацитет за складиране на газ минус газовата възглавница. Газовата възглавница е общият обем газ, необходим като постоянен запас за поддържане на необходимото налягане в резервоарите за подземно складиране и на дебита на извличане по време на целия цикъл на подаване от изхода.

4.   Максимално извличане

Това е максималният дебит, с който може да се черпи газ от въпросното съоръжение за складиране; той отговаря на максималния капацитет за изтегляне.

2.3.    Мерни единици

2.4.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

3.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща топлинната енергия и електрическата енергия.

3.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.

За термините, за които в настоящата глава не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А. Определенията и единиците, посочени в глави 1, 2, 4 и 5, се отнасят за енергийните продукти, спадащи към твърдите горива и синтетичните газове, природния газ, нефта и нефтените продукти, както и към енергията от възобновяеми енергийни източници и енергията от отпадъци.

3.2.1.    Сектори „Производство и разпределение“ и „Преобразуване“

Следните специални определения се прилагат за агрегираните показатели относно електрическата енергия и топлинната енергия в настоящата глава:

—	Брутно производство на електрическа енергия : това е сумата от електрическата енергия, произведена от всички съответни генераторни агрегати (включително помпено-акумулиращи водноелектрически централи), измерена на изходните клеми на главните генератори.

—

Брутно производство на топлинна енергия : това е общото количество топлинна енергия, произведено от инсталацията, и включва топлинната енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на инсталацията, което използва гореща течност (отопление на помещенията, отопление с течно гориво и др.), както и загубите при топлообмен в инсталацията/мрежата и топлинната енергия от химическите процеси, използвана като форма на първична енергия.

—	Нетно производство на електрическа енергия : равнява се на брутното производство на електрическа енергия минус електрическата енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на генераторите, и загубите в главните генератори и трансформатори.

—	Нетно производство на топлинна енергия : това е количеството топлинна енергия, предоставено на разпределителната система, което се изчислява чрез измерване на изходящия и входящия поток.

Агрегираните показатели, фигуриращи в следващата таблица, трябва да се отчитат поотделно за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди. Когато е приложимо, в рамките на тези два вида предприятия както брутното, така и нетното производство на електрическа и топлинна енергия трябва да се отчитат поотделно за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и за централите, произвеждащи само топлинна енергия, за следните агрегирани показатели:

1.   Общо производство

1.1.	В т.ч.: ядрена енергия

1.2.	В т.ч.: водна енергия 1.2.1. В т.ч.: частта водна енергия, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи

1.3.	В т.ч.: геотермална енергия

1.4.	В т.ч.: слънчева енергия

1.5.	В т.ч.: енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

1.6.	В т.ч.: вятърна енергия

1.7.	В т.ч.: горива Горива, които могат да се възпламеняват или да горят, т.е. могат да реагират с кислород, за да предизвикат значително повишаване на температурата, и които се изгарят директно за производството на електрическа и/или топлинна енергия.

1.8.	В т.ч.: топлинни помпи (термопомпи) Топлинната енергия, произведена от топлинни помпи, се отчита само когато топлинната енергия е продадена на трети страни (т.е. в случай че производството попада в сектор „Преобразуване“).

1.9.	В т.ч.: електрически котли Количествата топлинна енергия, произведена в електрически котли, когато е продадена на трети страни.

1.10.

В т.ч.: топлинна енергия от химически процеси Топлинната енергия, произведена по време на процеси без подаване на енергия, като например химическа реакция. Изключва се загубната топлина, произведена по време на процеси, за които е необходимо подаване на енергия, и която се отчита като топлинна енергия, произведена от съответното гориво.

1.11.

В т.ч.: други източници (моля, уточнете)

Агрегираните показатели, фигуриращи в следващата таблица, се отчитат като общ сбор поотделно за електрическата и за топлинната енергия, където е възможно. За първите три агрегирани показателя в долната таблица количествата се изчисляват на базата на стойностите, отчетени съгласно предходната таблица, и трябва да са съвместими с тях.

1.   Общо брутно производство

2.   Потребление за собствени нужди на централите

3.   Общо нетно производство

4.   Внос

Вж. обясненията към точка 5 „Износ“.

5.   Износ

За внесени или изнесени се считат количествата електрическа енергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне, или не. Ако електрическата енергия преминава транзитно през дадена държава, количеството се отчита както като внос, така и като износ.

6.   Използвана за топлинните помпи

7.   Използвана за електрическите парни котли

8.   Използвана за помпено-акумулиращите водноелектрически централи

9.   Използвана за производството на електроенергия

10.   Доставена енергия

За електрическата енергия: сумата от нетното производство на електрическа енергия, доставена от всички електроцентрали в държавата (минус количеството, използвано едновременно от топлинните помпи, електрическите парни котли и изпомпването), от която се изваждат или към която се добавят количествата, изнесени за чужбина или внесени от чужбина.

За топлинната енергия: сумата от нетното производство на топлинна енергия за продажба от всички централи в държавата (минус топлинната енергия, използвана за производство на електрическа енергия), от която се изваждат или към която се добавят количествата, изнесени за чужбина или внесени от чужбина.

11.   Загуби при пренос и разпределение

Това са всички загуби, възникнали при пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия.

За електрическата енергия се включват и загубите в трансформаторите, които не се считат за неразделна част от електроцентралите.

12.   Общо потребление (изчислено)

13.   Статистическа разлика

14.   Общо потребление (констатирано)

Произведената електрическа енергия, продадената топлинна енергия и използваните количества гориво, включително съответстващото им общо количество енергия от горивата, изброени в следващата таблица, трябва да се отчитат поотделно за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди. В рамките на тези два вида предприятия това производство на електрическа и топлинна енергия трябва да се отчита отделно за централите, произвеждащи (само) електрическа енергия, отделно за централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и отделно за централите, произвеждащи (само) топлинна енергия, когато това е възможно:

1.   Твърди горива и синтетични газове:

1.1.   Антрацитни въглища

1.2.   Коксуващи се въглища

1.3.   Черни/битуминозни въглища

1.4.   Кафяви въглища

1.5.   Лигнитни въглища

1.6.   Торф

1.7.   Брикети

1.8.   Кокс от коксови пещи

1.9.   Газов кокс

1.10.   Каменовъглен катран

1.11.   Брикети от кафяви въглища

1.12.   Газ от предприятия за заводски газ

1.13.   Коксов газ

1.14.   Газ от доменни пещи

1.15.   Други видове усвоени газове

1.16.   Торфени продукти

1.17.   Битуминозни шисти и битуминозни пясъци

2.   Нефт и нефтени продукти:

2.1.   Суров нефт

2.2.   ТВПГ

2.3.   Нефтозаводски газ

2.4.   Втечнен нефтен газ (ВНГ)

2.5.   Нискооктанов бензин (лек нефтен дестилат)

2.6.   Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип

2.7.   Друг вид керосин

2.8.   Газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут)

2.9.   Тежък мазут

2.10.   Битум (включително Orimulsion)

2.11.   Нефтен кокс

2.12.   Други нефтени продукти

3.   Природен газ

4.   Енергия от възобновяеми енергийни източници и енергия от отпадъци:

4.1.   Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)

4.2.   Градски отпадъци (възобновяеми)

4.3.   Градски отпадъци (невъзобновяеми)

4.4.   Твърди биогорива

4.5.   Биогазове

4.6.   Биодизелови горива

4.7.   Други течни биогорива

3.2.2.    Потребление на електрическа и топлинна енергия в сектор „Енергетика“

1.   Общо за сектор „Енергетика“

Изключва се потреблението за собствени нужди на помпено-акумулиращите водноелектрически централи, на топлинните помпи и на електрическите котли.

1.1.	В т.ч.: каменовъглени мини

1.2.	В т.ч.: добив на нефт и газ

1.3.	В т.ч.: брикетни фабрики

1.4.	В т.ч.: коксови пещи

1.5.	В т.ч.: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.6.	В т.ч.: предприятия за заводски газ

1.7.	В т.ч.: доменни пещи

1.8.	В т.ч.: нефтени рафинерии

1.9.	В т.ч.: ядрена промишленост

1.10.

В т.ч.: заводи за втечняване на въглища

1.11.

В т.ч.: заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация

1.12.

В т.ч.: заводи за газификация (биогаз)

1.13.

В т.ч.: преработване на газове в течни горива

1.14.

В т.ч.: предприятия за производство на дървени въглища

1.15.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Енергетика“

3.2.3.    Спецификация на крайното потребление на енергията

1.   Сектор „Промишленост“

1.1.	В т.ч.: черна металургия

1.2.	В т.ч.: химическа и нефтохимическа промишленост

1.3.	В т.ч.: цветна металургия

1.4.	В т.ч.: неметални минерали

1.5.	В т.ч.: транспортно оборудване

1.6.	В т.ч.: машиностроене

1.7.	В т.ч.: добивна промишленост

1.8.	В т.ч.: храна, напитки и тютюн

1.9.	В т.ч.: целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

1.10.

В т.ч.: дървообработване и изделия от дърво

1.11.

В т.ч.: строителство

1.12.

В т.ч.: текстил и кожа

1.13.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Промишленост“

2.   Сектор „Транспорт“

2.1.	В т.ч.: железопътен транспорт

2.2.	В т.ч.: тръбопроводен транспорт

2.3.	В т.ч.: автомобилен транспорт

2.4.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Транспорт“

3.   Жилищен сектор

3.1.	Жилищен сектор, в т.ч.: отопление на помещенията

3.2.	Жилищен сектор, в т.ч.: охлаждане на помещенията

3.3.	Жилищен сектор, в т.ч.: подгряване на вода

3.4.	Жилищен сектор, в т.ч.: готвене

3.5.	Жилищен сектор, в т.ч.: осветителни тела и електроуреди Прилага се само за електрическа енергия.

3.6.	Жилищен сектор, в т.ч.: други видове крайно потребление

4.   Търговия и обществени услуги

5.   Селско стопанство/горско стопанство

6.   Рибно стопанство

7.   Невключени никъде другаде — „Други“

3.2.4.    Внос и износ

Внос и износ на количествата електрическа и топлинна енергия по държави.

3.2.5.    Нетно производство на електрическа енергия и нетно производство на топлинна енергия от производителите на енергия за собствени нужди

Нетното производство на електрическа енергия и нетното производство на топлинна енергия от производителите на топлинна и електрическа енергия за собствени нужди се отчитат поотделно за централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за централите, произвеждащи (само) електрическа енергия, и за централите, произвеждащи (само) топлинна енергия, за следните инсталации или дейности:

1.   Общо за сектор „Енергетика“

1.1.	В т.ч.: каменовъглени мини

1.2.	В т.ч.: добив на нефт и газ

1.3.	В т.ч.: брикетни фабрики

1.4.	В т.ч.: коксови пещи

1.5.	В т.ч.: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.6.	В т.ч.: предприятия за заводски газ

1.7.	В т.ч.: доменни пещи

1.8.	В т.ч.: нефтени рафинерии

1.9.	В т.ч.: заводи за втечняване на въглища

1.10.

В т.ч.: заводи за втечняване (ВПГ)/регазификация

1.11.

В т.ч.: заводи за газификация (биогаз)

1.12.

В т.ч.: преработване на газове в течни горива

1.13.

В т.ч.: предприятия за производство на дървени въглища

1.14.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Енергетика“

2.   Сектор „Транспорт“

2.1.	В т.ч.: железопътен транспорт

2.2.	В т.ч.: тръбопроводен транспорт

2.3.	В т.ч.: автомобилен транспорт

2.4.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Транспорт“

3.   Всички други сектори: агрегираните показатели са същите като в списъка към позиция „3.2.3 Спецификация на крайното потребление на енергията“

3.3.    Структурни данни за производството на електрическа и топлинна енергия

3.3.1.    Нетна максимална електрическа мощност и върхов товар

Мощността трябва да се отчита към 31 декември на съответната отчетна година.

Включва електрическата мощност както на централите, произвеждащи (само) електрическа енергия, така и на централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно, в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата. Върховият товар се определя като най-високата стойност на мощността, черпена или подавана от дадена мрежа или от комбинация от мрежи в рамките на дадена държава.

Нетната максимална електрическа мощност трябва да се отчита както за производителите, за които производството е основна дейност, така и за производителите за собствени нужди:

1.   Общо

2.   Ядрена енергия

3.   Водна енергия

3.1.	В т.ч.: централи от смесен тип

3.2.	В т.ч.: помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

4.   Геотермална енергия

5.   Слънчева фотоволтаична енергия

6.   Слънчева топлинна енергия

7.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

8.   Вятърна енергия

9.   Горива

9.1.	В т.ч.: пара

9.2.	В т.ч.: вътрешно горене

9.3.	В т.ч.: газова турбина

9.4.	В т.ч.: комбиниран цикъл

9.5.	В т.ч.: други Да се уточни в случай на отчитане.

За мрежата трябва да се отчита следната информация относно върховия товар:

10.   Върхов товар

11.   Мощност на разположение в пиков час

12.   Дата и час на върховия товар

3.3.2.    Нетна максимална електрическа мощност на горивата

Нетната максимална електрическа мощност на горивата трябва да се отчита както за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, така и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди, и поотделно за всеки вид централи, които работят с едно или с повече от едно гориво, посочени в долната таблица. Уточнения за това кой тип гориво се използва като основно гориво и кои са алтернативните горива трябва да бъдат направени за всички централи, които работят с повече от едно гориво.

1.   Централи, които работят с едно гориво:

1.1.   С изгаряне на въглища или въглищни продукти

Тази категория включва коксов газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори.

1.2.   С изгаряне на течни горива

Включва нефтозаводския газ.

1.3.   С изгаряне на природен газ

Включва газ от предприятия за заводски газ.

1.4.   С изгаряне на торф

1.5.   С изгаряне на възобновяеми енергийни източници и отпадъци

2.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива

3.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди горива и с природен газ

4.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с течни горива и с природен газ

5.   Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива и с природен газ

Към системите, които работят с повече от едно гориво, се числят само съоръженията, в които могат да бъдат изгаряни повече от един вид горива в непрекъснат режим. Централите, в които отделни звена използват различни горива, следва да се разделят на съответните категории централи, които работят само с едно гориво.

3.4.    Данни за ядрената енергия

Трябва да бъдат отчитани следните данни относно използването на ядрена енергия за граждански цели:

3.5.    Мерни единици

3.6.    Дерогации и освобождавания

Франция разполага с дерогация за отчитане на агрегираните показатели по отношение на топлинната енергия. Действието на тази дерогация се прекратява веднага след като Франция е в състояние да предостави този доклад и при всички обстоятелства — не по-късно от 4 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

4.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

4.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

4.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.

4.2.1.    Производство и разпределение на суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии, добавки и други въглеводороди

Долната таблица се прилага само за суровия нефт, течните въглеводороди от природен газ, суровините за нефтените рафинерии, добавките/кислородосъдържащите съединения (включително делът от биологичен произход) и другите въглеводороди:

1.   Местно производство

Не се отнася за суровините за нефтените рафинерии и за биогоривата.

2.

От други източници. Отнася се за добавките, биогоривата и другите въглеводороди, чието производство вече е отчетено в други баланси на горивата. Не се прилага за суровия нефт, ТВПГ и суровините за нефтените рафинерии. 2.1. В т.ч.: от въглища Включва течностите, произведени в заводите за втечняване на въглища, и производството на течности в коксовите пещи. 2.2. В т.ч.: от природен газ Производството на синтетичен бензин може да налага използването на природен газ като изходна суровина. Количествата газ, използвани за производството на метанол, се отчитат в съответствие с глава 2, докато получените количества метанол се отчитат тук. 2.3. В т.ч.: от възобновяеми енергийни източници Включва биогоривата, предназначени за смесване с горивата за транспорт. Производството се отчита към глава 5, докато количествата, предназначени за смесване, се отчитат тук.

3.	Обратни потоци от нефтохимическия сектор Готови или полуготови продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост. Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

4.	Продуктови трансфери Това са внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани като суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители. Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

5.

Внос и износ Включват се количествата суров нефт и продукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ се отчитат като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти се отчитат като произхождащи от държавата на произход, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост. Забележка: Всяка търговия с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма), се отчита във въпросника за възобновяемите енергийни източници. Реекспортът на нефт, внесен за преработка в свободна безмитна зона, се включва като износ на нефтени продукти от държавата, в която е извършена преработката, към държавата на крайното местоназначение.

6.

Директно използване В този раздел се включват суровият нефт, ТВПГ, добавките и кислородосъдържащите съединения (включително делът на биогоривата), както и другите въглеводороди, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтени рафинерии. Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електрическа енергия.

7.	Изменения на запасите Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

8.

Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (изчислени) Общото количество нефт, което, според изчисленията, е било преработено при процеса на рафиниране. Равнява се на: местно производство + от други източници + обратни потоци от промишлеността + продуктови трансфери + внос – износ – директно използване + изменения на запасите

9.	Статистически разлики Определя се като разликата между изчислените и констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии.

10.	Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (констатирани) Това са количествата, измерени като вложени в нефтените рафинерии.

11.

Загуби при рафиниране Това е разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии, и брутното производство на нефтените рафинерии. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

12.

Общо количество начални и крайни запаси на националната територия Това е общото количество запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения, или не. Понятията „начален“ и „краен“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период.

13.	Долна топлина на изгаряне Производство, внос и износ и обща средна стойност.

4.2.2.    Производство и разпределение на нефтени продукти

Таблицата по-долу се прилага за крайните продукти (нефтозаводски газ, етан, ВНГ, нискооктанов бензин (лек нефтен дестилат), бензин за двигатели, както и делът му от биологичен произход, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, както и делът му от биологичен произход, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут с ниско или високо съдържание на сяра, White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни масла, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти). Суровият нефт и ТВПГ, използвани за директно изгаряне, се включват като доставка на крайни продукти и междупродуктови трансфери:

1.   Получени първични продукти

Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните ТВПГ, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтените рафинерии, и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост, които, макар и да не са първични горива, се използват директно.

2.   Брутно производство на нефтена рафинерия

Това е производството на крайни продукти в нефтена рафинерия или в предприятие за смесване на продукти.

Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди.

3.   Рециклирани продукти

Това са крайни продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост.

4.   Гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди

Това са нефтени продукти, използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтената рафинерия.

Изключва се горивото, използвано от нефтени дружества за други цели, различни от рафиниране, като например бункерите или нефтените танкери.

Включват се горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електрическа и топлинна енергия за продажба.

4.1.	В т.ч.: гориво, използвано за производство на електрическа енергия. Това са количествата, използвани за производството на електрическа енергия в централите на нефтените рафинерии.

4.2.	В т.ч.: гориво, използвано за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия Това са количествата, използвани в централите за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия в нефтените рафинерии.

4.3.	В т.ч.: гориво, използвано за производство на топлинна енергия. Това са количествата, използвани за производството на топлинна енергия в нефтените рафинерии.

5.   Внос и износ

6.   Международна морска бункеровка

7.   Междупродуктови трансфери

Това са количествата, прекласифицирани било защото характеристиките им са били променени, било защото са били смесени за получаването на друг продукт.

Стойността с отрицателен знак, отчетена за даден продукт, се компенсира от стойност с положителен знак (или от няколко стойности) за един или няколко продукта, и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.

8.   Продуктови трансфери

Това са внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители.

9.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

10.   Брутни вътрешни доставки (изчислени)

Равняват се на:

постъпления от първични продукти + брутно производство на нефтената рафинерия + възстановени продукти – гориво за дейността на нефтената рафинерия + внос – износ – международна морска бункеровка + междупродуктови трансфери – продуктови трансфери + изменения на запасите

11.   Статистическа разлика

Определя се като разликата между изчислените и констатираните брутни вътрешни доставки.

12.   Брутни вътрешни доставки (констатирани)

Това е констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

Това число може да се различава от изчислената стойност например поради разликите, които съществуват по отношение на обхвата, и/или разликите в определенията в различните отчетни системи.

12.1.

В т.ч.: брутни доставки в нефтохимическия сектор Това са количествата горива, доставени на нефтохимическия сектор.

12.2.

В т.ч.: енергийно потребление в нефтохимическия сектор Това са количествата нефт, използвани като гориво в нефтохимични процеси като крекинг с водна пара.

12.3.

От които: неенергийно потребление в нефтохимическия сектор Това са количествата нефт, използвани в нефтохимическия сектор за производството на етилен, пропилен, бутилен, „синтез газ“, ароматни съединения, бутадиен и други суровини на базата на въглеводороди при процеси като крекинг с водна пара, ароматизиране и риформинг с водна пара. Изключват се количествата нефт, използвани като гориво.

13.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор към нефтените рафинерии

14.   Начални и крайни нива на запасите

Това е общото количество запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения, или не. Понятията „начален“ и „краен“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период.

15.   Изменения на запасите в предприятията за обществени услуги

Изменения на запасите, които са съхранявани в предприятия за обществени услуги и не са отчетени в нивото на запасите и измененията на запасите, отчетени другаде. Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

Включват се суровият нефт и ТВПГ, използвани за директно изгаряне, ако е приложимо.

16.   Долна топлина на изгаряне на брутните вътрешни доставки

4.2.3.    Брутни вътрешни доставки по сектори

В таблиците по-долу следните агрегирани показатели се прилагат за суров нефт, течни въглеводороди от природен газ, нефтозаводски газ, етан, ВНГ, нискооктанов бензин (лек нефтен дестилат), общото количество бензин за двигатели, както и делът му от биологичен произход, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, общото количество гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, както и делът му от биологичен произход, други видове керосин, газьол/дизелово гориво (и неговите фракции от дизелово гориво за автомобилния транспорт, за отопление и други видове газьол, биодизелови горива и газьол/дизелово гориво, различни от биогазьола/биодизеловото гориво), общото количество мазут (в т.ч. неговите фракции с ниско и високо съдържание на сяра), White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни масла, битум, парафинови восъци и нефтен кокс и други нефтени продукти.

Посочват се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление, а също и общата им сума.

1.   Общо за сектор „Преобразуване“

Общите количества горива, използвани за първично или вторично преобразуване на енергия.

1.1.	В т.ч.: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

1.2.	В т.ч.: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди

1.3.	В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за които производството на енергия е основна дейност

1.4.	В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди

1.5.	В т.ч.: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

1.6.	В т.ч.: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди

1.7.	В т.ч.: предприятия за заводски газ/заводи за газификация

1.8.	В т.ч.: смесен природен газ

1.9.	В т.ч.: коксови пещи

1.10.

В т.ч.: доменни пещи

1.11.

В т.ч.: нефтохимическа промишленост

1.12.

В т.ч.: брикетни фабрики

1.13.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Преобразуване“

2.   Общо за сектор „Енергетика“

Общото количество, използвано като енергия в сектор „Енергетика“

2.1.	В т.ч.: каменовъглени мини

2.2.	В т.ч.: добив на нефт и газ

2.3.	В т.ч.: коксови пещи

2.4.	В т.ч.: доменни пещи

2.5.	В т.ч.: предприятия за заводски газ

2.6.	В т.ч.: електроцентрали Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали.

2.7.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Енергетика“

3.   Загуби при разпределение

Загубите, възникнали извън нефтената рафинерия при транспортирането и разпределението.

Включват се загубите в тръбопроводите.

4.   Крайно енергийно потребление

5.   Сектор „Промишленост“

5.1.	В т.ч.: черна металургия

5.2.	В т.ч.: химическа и нефтохимическа промишленост

5.3.	В т.ч.: цветна металургия

5.4.	В т.ч.: неметални минерали

5.5.	В т.ч.: транспортно оборудване

5.6.	В т.ч.: машиностроене

5.7.	В т.ч.: добивна промишленост

5.8.	В т.ч.: храна, напитки и тютюн

5.9.	В т.ч.: целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

5.10.

В т.ч.: дървообработване и изделия от дърво

5.11.

В т.ч.: строителство

5.12.

В т.ч.: текстил и кожа

5.13.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Промишленост“

6.   Сектор „Транспорт“

6.1.	В т.ч.: международни полети

6.2.	В т.ч.: вътрешни полети

6.3.	В т.ч.: автомобилен транспорт

6.4.	В т.ч.: железопътен транспорт

6.5.	В т.ч.: вътрешно корабоплаване

6.6.	В т.ч.: тръбопроводен транспорт

6.7.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Транспорт“

7.   Други сектори

7.1.	В т.ч.: търговия и обществени услуги

7.2.	В т.ч.: жилищен сектор 7.2.1. Жилищен сектор, в т.ч.: отопление на помещенията 7.2.2. Жилищен сектор, в т.ч.: охлаждане на помещенията 7.2.3. Жилищен сектор, в т.ч.: подгряване на вода 7.2.4. Жилищен сектор, в т.ч.: готвене 7.2.5. Жилищен сектор, в т.ч.: други видове крайно потребление

7.3.	В т.ч.: селско стопанство/горско стопанство

7.4.	В т.ч.: рибно стопанство

7.5.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Други“

8.   Общо неенергийно потребление

Количествата, използвани като суровини в различните сектори и които не са изразходват като гориво или преобразуват в друго гориво. Тези количества се включват в агрегираните показатели, изброени по-горе.

8.1.	В т.ч.: сектор „Преобразуване“

8.2	В т.ч.: сектор „Енергетика“

8.3	В т.ч.: сектор „Транспорт“

8.4	В т.ч.: сектор „Промишленост“ 8.4.1 Сектор „Промишленост“, от който: химическа (включително нефтохимическа) промишленост

8.5	В т.ч.: други сектори

4.2.4.    Внос и износ

Внос по държави на произход и износ по държави на местоназначение. Вж. също така забележките за агрегиран показател 5 в параграф 4.2.1.

4.3.    Мерни единици

4.4.    Дерогации и освобождавания

Кипър е освободен от отчитане на агрегираните показатели, посочени в точка 7 („Други сектори“) и точка 8 („Общо неенергийно потребление“) от раздел 4.2.3; отчитат се само общите стойности.

5.   ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ

5.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

5.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.

5.2.1.    Брутно производство на електрическа и топлинна енергия

Електрическата и топлинната енергия, произведена от енергийните продукти, посочени в раздел 5.1 (с изключение на дървените въглища, биобензина и биокеросина за реактивни двигатели) трябва да бъде отчитана, когато е приложимо, поотделно:

Това изискване не се отнася за дървените въглища. Измежду течните биогорива не се включват биобензинът и биокеросинът за реактивни двигатели. Що се отнася до водната енергия, отчетите трябва да бъдат подразделени на централи с мощност до 1 MW, от 1 до 10 MW и над 10 MW.

5.2.2.    Сектори „Производство и разпределение“ и „Преобразуване“

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на водната енергия, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) и използвани в сектори „Производство и разпределение“ и „Преобразуване“, трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.   Производство

2.   Внос

3.   Износ

4.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

5.   Брутно потребление

6.   Статистически разлики

7.   Общо за сектор „Преобразуване“

Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за преобразуване на първични форми на енергия във вторични (например, сметищен газ в електрическа енергия) или за преобразуване във вторични енергийни продукти (например, биогаз, използван за смесване с природен газ).

7.1.	В т.ч.: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

7.2.	В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за които производството на енергия е основна дейност

7.3.	В т.ч.: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

7.4.	В т.ч.: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди

7.5.	В т.ч.: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, които произвеждат за собствени нужди

7.6.	В т.ч.: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди

7.7.	В т.ч.: брикетни фабрики Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на брикети. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, се отчитат като потребление в сектор „Енергетика“.

7.8.

В т.ч.: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на брикети от кафяви въглища. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, се отчитат като потребление в сектор „Енергетика“.

7.9.

В т.ч.: газ от предприятия за заводски газ Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на газ от предприятия за заводски газ. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията, се отчитат като потребление в сектор „Енергетика“.

7.10.

В т.ч.: доменни пещи Количествата енергия от възобновяеми енергийни източници (напр. дървени въглища), преобразувана в доменни пещи. Енергията от възобновяеми енергийни източници, използвана за отопление и работа на съоръженията, не се отчита тук, а като потребление в сектор „Енергетика“.

7.11.

В т.ч.: предприятия за смесване с природен газ Количествата биогаз, смесени с природен газ, които се инжектират в мрежата за природен газ.

7.12.

В т.ч.: смесване с бензин за двигатели/дизелово гориво/керосин Количеството течни биогорива, което не е доставено за крайно потребление, а се използва с други нефтени продукти, отчетени във въпросника за нефта.

7.13.

В т.ч.: предприятия за производство на дървени въглища Количествата дърва, използвани за производството на дървени въглища.

7.14.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Преобразуване“

5.2.3.    Сектор „Енергетика“

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на водната енергия, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) и използвани в сектор „Енергетика“ или за крайно потребление, трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.   Общо за сектор „Енергетика“

Енергията от възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани от енергетиката за подпомагане на преобразувателната дейност. Например енергията от възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани за отопление, осветление или за задвижване на помпи/компресори.

Количествата енергия от възобновяеми енергийни източници и отпадъци, преобразувани в друга форма на енергия, се отчитат в рубриката за сектор „Преобразуване“.

1.1.	В т.ч.: заводи за газификация

1.2.	В т.ч.: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и топлоцентрали, които са публична собственост

1.3.	В т.ч.: каменовъглени мини

1.4.	В т.ч.: брикетни фабрики

1.5.	В т.ч.: коксови пещи

1.6.	В т.ч.: нефтени рафинерии

1.7.	В т.ч.: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф

1.8.	В т.ч.: газ от предприятия за заводски газ

1.9.	В т.ч.: доменни пещи

1.10.

В т.ч.: предприятия за производство на дървени въглища

1.11.

В т.ч.: невключени никъде другаде

2.   Загуби при разпределение

Всички загуби, причинени при преноса или разпределението.

5.2.4.    Крайно потребление на енергията

Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на водната енергия, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:

1.   Крайно енергийно потребление

2.   Сектор „Промишленост“

2.1.	В т.ч.: черна металургия

2.2.	В т.ч.: химическа и нефтохимическа промишленост

2.3.	В т.ч.: цветна металургия

2.4.	В т.ч.: неметални минерали

2.5.	В т.ч.: транспортно оборудване

2.6.	В т.ч.: машиностроене

2.7.	В т.ч.: добивна промишленост

2.8.	В т.ч.: храна, напитки и тютюн

2.9.	В т.ч.: целулозно-хартиена и полиграфическа промишленост

2.10.

В т.ч.: дървообработване и изделия от дърво

2.11.

В т.ч.: строителство

2.12.

В т.ч.: текстил и кожа

2.13.

В т.ч.: невключени никъде другаде — „Промишленост“

3.   Сектор „Транспорт“

3.1.	В т.ч.: железопътен транспорт

3.2.	В т.ч.: автомобилен транспорт

3.3.	В т.ч.: вътрешно корабоплаване

3.4.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Транспорт“

4.   Други сектори

4.1.	В т.ч.: търговия и обществени услуги

4.2.	В т.ч.: жилищен сектор 4.2.1. Жилищен сектор, в т.ч.: отопление на помещенията 4.2.2. Жилищен сектор, в т.ч.: охлаждане на помещенията 4.2.3. Жилищен сектор, в т.ч.: подгряване на вода 4.2.4. Жилищен сектор, в т.ч.: готвене 4.2.5. Жилищен сектор, в т.ч.: други видове крайно потребление

4.3.	В т.ч.: селско стопанство/горско стопанство

4.4.	В т.ч.: рибно стопанство

4.5.	В т.ч.: невключени никъде другаде — „Други“

5.2.5.    Технически характеристики на съоръженията

В края на отчетната година трябва да бъдат отчетени следните мощности за производство на електроенергия:

1.   Водна енергия

Трябва да се отчете мощността на централите с мощност < 1 MW, от 1 до < 10 MW, ≥ 10 MW за централите от смесен тип и за помпено-акумулиращите водноелектрически централи в чист вид, както и общо за централите с всички видове мощности. Подробно описание на производствените мощности на централите се прави, като се изключат помпено-акумулиращите водноелектрически централи.

2.   Геотермална енергия

3.   Слънчева фотоволтаична енергия

4.   Слънчева топлинна енергия

5.   Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия

6.   Вятърна енергия

7.   Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)

8.   Градски отпадъци

9.   Твърди биогорива

10.   Биогазове

11.   Биодизелови горива

12.   Други течни биогорива

Отчита се общата площ на инсталираните слънчеви колектори.

Отчитат се производствените мощности за следните биогорива:

1.   Биобензин

2.   Биодизелови горива

3.   Биокеросин за реактивни двигатели

4.   Други течни биогорива

5.2.6.    Внос и износ

Отчитат се вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение за следните продукти:

1.   Биобензин

1.1.	В т.ч.: биоетанол

2.   Биокеросин за реактивни двигатели

3.   Биодизелови горива

4.   Други течни биогорива

5.   Дървесни пелети

5.2.7.    Производство на твърди биогорива и биогазове

Отчита се производството на следните продукти:

1.   Твърди биогорива (с изключение на дървени въглища)

1.1.	В т.ч.: дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти 1.1.1. От дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти, от които: дървесни пелети

1.2.	В т.ч.: черна луга

1.3.	В т.ч.: остатъци от захарна тръстика

1.4.	В т.ч.: отпадъци от животински произход

1.5.	В т.ч.: други растителни материали и отпадъци

2.   Биогазове от анаеробна ферментация

2.1.	В т.ч.: сметищен газ

2.2.	В т.ч.: газ от канализационни утайки

2.3.	В т.ч.: други видове биогаз от анаеробна ферментация

3.   Биогазове от термични процеси

5.3.    Топлина на изгаряне

Средната долна топлина на изгаряне се отчита за следните продукти:

1.   Биобензин

2.   Биоетанол

3.   Биодизелово гориво

4.   Биокеросин за реактивни двигатели

5.   Други течни биогорива

6.   Дървени въглища

5.4.    Мерни единици

5.5.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

6.   ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ

Прилагат се следните разпоредби за събирането на данни, както е описано във всички предходни глави:

1.	Отчетен период: Една календарна година (от 1 януари до 31 декември).

2.	Честота: Годишна.

3.	Краен срок за предаване на данните: 30 ноември в годината, следваща съответния отчетен период.

4.	Формат и начин на предаване: Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат. Данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

▼M2

---

ПРИЛОЖЕНИЕ В

МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните ежемесечно статистически данни за енергийния сектор.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1.   ТВЪРДИ ГОРИВА

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:

1.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходната точка, се отчитат следните агрегирани показатели.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1.2.1.    Сектор „Производство и разпределение“

Следващите агрегирани показатели се прилагат за каменните и лигнитните въглища и за торфа:

1.   Производство

2.   Възстановени продукти (отнася се само за каменните въглища)

Шлам и шисти от халди, възстановени от мините.

3.   Общо внос

4.   Общо износ

5.   Запаси:

Това са количествата, съхранявани в мините и от вносителите.

Изключват се запасите на потребителите (напр. тези, съхранявани в електроцентралите и във фабриките за кокс), с изключение на запасите, съхранявани от потребители, които внасят директно.

Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

6.	Изчислени вътрешни доставки Общото количество продукт, което, според изчисленията, е било доставено за крайно потребление. Равнява се на:

7.	Статистическа разлика Равнява се на изчислените вътрешни доставки минус констатираните вътрешни доставки. Прилага се само за каменните въглища.

8.

Вътрешни доставки (констатирани) Количествата, доставени на вътрешния пазар. Равняват се на общото количество доставки до различните видове потребители. Възможно е наличието на разлика между изчислените и констатираните доставки. Прилага се само за каменните въглища. 8.1. В т.ч.: доставки за електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност 8.2. В т.ч.: доставки за фабрики за кокс 8.3. В т.ч.: доставки за брикетни фабрики Количествата, използвани за преобразуване в брикетните фабрики (в непосредствена близост до каменовъглените мини и самостоятелни) 8.4. В т.ч.: доставки за целия сектор „Промишленост“ 8.5. В т.ч.: други доставки (сектор „Услуги“, „Домакинства“ и др.) Количествата гориво, доставени на домакинствата (включително въглищата от каменовъглените мини, доставени на работниците в мините и свързаните с тях предприятия) и на сектор „Услуги“ (ведомства, магазини и др.), както и на секторите, невключени никъде другаде.

Следващите агрегирани показатели се прилагат за кокса, брикетите и брикетите от кафяви въглища:

1.	Производство

2.

Общо внос

3.	Общо износ

4.

Запаси: — Началото на периода — Край на периода — Изменения на запасите Количествата, съхранявани във фабриките за кокс (кокс) и в брикетните фабрики (брикети). Изключват се запасите на потребителите, с изключение на запасите, съхранявани от потребители, които внасят директно. Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

5.	Вътрешни доставки (изчислени) Общото количество продукт, което, според изчисленията, е било доставено за крайно потребление. Равнява се на:

6.	Доставки за черната металургия (прилага се само за кокса)

1.2.2.    Внос

Отчитат се вносът по държава на произход и износът по държава на местоназначение за каменните въглища.

1.3.    Мерни единици

За всички продукти количествата са изразени в 103 тона.

1.4.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

2.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща електрическата енергия.

2.2.    Списък с агрегирани показатели

Отчитат се следните агрегирани показатели.

2.2.1.    Сектор „Производство“

За следните агрегирани показатели трябва да се отчитат както брутните, така и нетните количества:

1.   Общо количество произведена електрическа енергия

1.1.	В т.ч.: ядрена енергия

1.2.	В т.ч.: водна енергия 1.2.1. От което, под точка 1.2: частта водна енергия, произведена от помпено-акумулиращи водноелектрически централи

1.3.	В т.ч.: геотермална енергия

1.4.	В т.ч.: конвенционална топлинна енергия

1.5.	В т.ч.: вятърна енергия

Трябва да се отчитат също така следните количества електрическа енергия:

2.   Внос

2.1.	В т.ч.: внос в рамките на ЕС

3.   Износ

3.1.	В т.ч.: износ извън ЕС

4.   Потребление на помпено-акумулиращите водноелектрически централи

5.   Потребление на вътрешния пазар

Изчислява се по следния начин:

По отношение на потреблението на гориво в предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, се прилагат следните агрегирани показатели (вж. приложение Б за определението за лигнитни въглища и приложение В за определението на каменните въглища):

6.   Общо потребление на гориво в предприятията, за които производството на енергия е основна дейност

Това е общото количество гориво, изразходвано за производството на електрическа енергия, както и за производството на топлинна енергия за продажба изключително на трети лица.

6.1.	В т.ч.: каменните въглища

6.2.	В т.ч.: лигнитни въглища

6.3.	В т.ч.: нефтени продукти

6.4.	В т.ч.: природен газ

6.5.	В т.ч.: производен газ (касае се за синтетични газове)

6.6.	В т.ч.: други горива

2.2.2.    Запаси на гориво в предприятията, за които производството на енергия е основна дейност

Под предприятия, за които производството на енергия е основна дейност, се разбират предприятия за обществени услуги, които използват горива за производството на електрическа енергия. Трябва да се отчетат крайните запаси (запасите в края на отчетния месец) за следните горива:

1.   Каменни въглища

2.   Лигнитни въглища

3.   Нефтени продукти

2.3.    Мерни единици

2.4.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

3.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти, за които се прилагат определенията, посочени в глава 4 на приложение Б: суров нефт, ТВПГ, суровини за нефтените рафинерии, други въглеводороди, нефтозаводски газ (невтечнен), етан, ВНГ, нискооктанов бензин (лек нефтен дестилат), бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (или JP4), гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут), дизелово гориво за транспортни нужди, мазут за битови нужди и други газьоли, мазут (както с ниско, така и с високо съдържание на сяра), White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни масла, битум, парафинови восъци и нефтен кокс.

Ако е приложимо, бензинът за двигатели трябва да бъде отчетен в две категории, а именно: биобензин и бензин, различен от биобензин; керосинът за реактивни двигатели трябва да бъде отчетен в две категории, а именно: биокеросин за реактивни двигатели и керосин, различен от биокеросин за реактивни двигатели; газьолът/дизеловото гориво трябва да бъдат отчетени в четири категории, а именно: дизелово гориво за автомобилния транспорт, мазут за битови нужди и други газьоли, биодизелови горива и газьол/дизелово гориво, различни от биогазьола/биодизеловото гориво;

В категорията „Други продукти“ се включват както количествата, съответстващи на определението, дадено в глава 4 на приложение Б, така и количествата White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни масла, битум и парафинови восъци; тези продукти не трябва да се отчитат поотделно.

3.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходната точка, се отчитат следните агрегирани показатели.

3.2.1.    Сектор „Производство и разпределение“

Таблицата по-долу се прилага само за суровия нефт, ТВПГ, суровините за нефтените рафинерии, добавките/кислородосъдържащите съединения, биогоривата и другите въглеводороди:

1.   Местно производство

Не се прилага за суровините за нефтените рафинерии.

2.   От други източници

Добавките, биогоривата и другите въглеводороди, чието производство вече е отчетено в други баланси на горивата.

Не се прилага за суровия нефт, ТВПГ и суровините за нефтените рафинерии.

3.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор

Готови или полуготови продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост. Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

4.   Продуктови трансфери

Това са внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители.

Прилага се само за суровините за нефтените рафинерии.

5.   Внос и износ

Включват се количествата суров нефт и продукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ се отчитат като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и крайните продукти се отчитат като произхождащи от държавата на произход, непосредствено предшестваща вноса.

Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост.

Забележка: всяка търговска сделка с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма), се отчита във въпросника за възобновяемите енергийни източници.

6.   Директно използване

В тази категория се включват суровият нефт, ТВПГ и другите въглеводороди, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтени рафинерии.

Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електрическа енергия.

7.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

8.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (изчислени)

Общото количество нефт, което, според изчисленията, е било преработено при процеса на рафиниране. Равнява се на:

9.   Статистически разлики

Определя се като разликата между изчислените и констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии.

10.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии (констатирани)

Това са количествата, измерени като входящи в нефтените рафинерии.

11.   Загуби при рафиниране

Това е разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии, и брутното производство на нефтените рафинерии. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

Долната таблица не се прилага нито за суровините за нефтените рафинерии, нито за добавките/кислородосъдържащите съединения:

1.   Получени първични продукти

Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните ТВПГ, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтените рафинерии, и количествата обратни потоци от нефтохимическата промишленост, които, макар и да не са първични горива, се използват директно.

2.   Брутно производство на нефтена рафинерия

Това е производството на крайни продукти в нефтена рафинерия или в предприятие за смесване на продукти.

Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди.

3.   Рециклирани продукти

Това са крайни продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост.

4.   Гориво, използвано от нефтената рафинерия за собствени нужди

Това са нефтени продукти, използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтената рафинерия.

Изключва се горивото, използвано от нефтени дружества за други цели, различни от рафиниране, като например бункерите или нефтените танкери.

Включват се горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електрическа и топлинна енергия за продажба.

5.   Внос и износ

6.   Международна морска бункеровка

7.   Междупродуктови трансфери

Това са количествата, прекласифицирани или защото характеристиките им са били променени, или защото са били смесени за получаването на друг продукт.

Стойността с отрицателен знак, отчетена за даден продукт, се компенсира от стойност с положителен знак (или от няколко стойности) за един или няколко продукта, и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.

8.   Продуктови трансфери

Това са внесени нефтени продукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители.

9.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

10.   Брутни вътрешни доставки (изчислени)

Равняват се на:

11.   Статистическа разлика

Определя се като разликата между изчислените и констатираните брутни вътрешни доставки.

12.   Брутни вътрешни доставки (констатирани)

Това е констатираната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

Това число може да се различава от изчислената стойност например поради разликите, които съществуват по отношение на обхвата, и/или разликите в определенията в различните отчетни системи.

12.1.

В т.ч.: доставки за международното гражданско въздухоплаване

12.2.

В т.ч.: доставки за електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност

12.3.

В т.ч.: доставки на автомобилен ВНГ

12.4.

В т.ч.: (брутни) доставки в нефтохимическия сектор

13.   Обратни потоци от нефтохимическия сектор към нефтените рафинерии

14.   Общо количество нетни вътрешни доставки

3.2.2.    Запаси

Следните начални и крайни нива на запасите трябва да бъдат отчетени за всички енергийни продукти, включително за добавките/кислородосъдържащите съединения, с изключение на нефтозаводския газ:

1.   Запаси на националната територия

В тази категория влизат запасите, съхранявани на следните места: резервоари на нефтени рафинерии, крайни станции на магистрални тръбопроводи, резервоари за захранване на тръбопроводи, шлепове и каботажни танкери (когато и пристанището на тръгване, и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия), танкери, намиращи се в пристанищата на държави членки (в случай че ще бъдат разтоварени в пристанището), както и трюмове на кораби, плаващи във вътрешни води. Изключват се нефтените запаси, съхранявани в тръбопроводи, вагони цистерни, камиони цистерни, трюмове на кораби за далечно плаване, бензиностанции, магазини и морски бункери в морето.

2.   Запаси, съхранявани за други държави, в съответствие с двустранни правителствени споразумения

Това са запасите на национална територия, които принадлежат на друга държава и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

3.   Запаси, чието местоназначение в чужбина е известно

Това са запаси, които не са включени в точка 2, намират се на национална територия, но принадлежат на друга държава или са предназначени за нея. Тези запаси могат да се намират на територията на свободни безмитни зони или извън нея.

4.   Други запаси, съхранявани в свободни безмитни зони

Това са запасите, които не са включени в точки 2 и 3, независимо дали е имало митническо оформяне, или не.

5.   Запаси, съхранявани от големи потребители

Тази категория включва запасите, подлежащи на държавен контрол, но изключва запасите на останалите потребители.

6.   Запаси, съхранявани на борда на пристигащите океански съдове, на съдовете в пристанищата или на съдовете, пребиваващи на котва.

Тези запаси може да са били предмет на митническо оформяне, или не. Тази категория изключва запасите на борда на съдове в открито море.

Включва нефтените и каботажни танкери, ако и пристанището на тръгване и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия. В случай на пристигащи съдове, които ще бъдат разтоварени на повече от едно пристанища, се отчитат само количествата, разтоварени на територията на отчитащата държава.

7.   Запаси, съхранявани от органите на публична власт на национална територия

Включват се невоенните запаси, съхранявани на национална територия от органите на публична власт, които са собственост на органите на публична власт или са под техен контрол и се съхраняват изключително с оглед на извънредни ситуации.

Изключват се запасите, съхранявани от държавни нефтени дружества или от предприятия за електроразпределение, както и запасите, съхранявани директно от нефтени дружества от името на органите на публична власт.

8.   Запаси, съхранявани от организациите, натоварени със съхранението на запаси на национална територия

Това са запасите, съхранявани както от публични, така и от частни предприятия, създадени с цел да поддържат запасите изключително с оглед на извънредни ситуации.

От тази категория се изключват задължителните запасите, които се съхраняват от частни дружества.

9.   Всички останали запаси, съхранявани на национална територия

Това са всички останали запаси, които отговарят на условията, описани в точка 1 по-горе.

10.   Запаси, съхранявани на чужда територия по силата на двустранни правителствени споразумения.

Това са запасите, които принадлежат на една държава, но се съхраняват в друга, и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

10.1.

В т.ч.: държавен резерв

10.2.

В т.ч.: запаси на организациите, натоварени със съхранението на запаси

10.3.

В т.ч.: други запаси

11.   Запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос на национална територия.

Това са запасите, невключени в категория 10, които принадлежат на държавата, която ги отчита, но които се съхраняват в друга държава в очакване да бъдат внесени в отчитащата държава.

12.   Други запаси в свободните безмитни зони

Това са останалите запаси на национална територия, които не са включени в посочените по-горе категории.

13.   Натоварване на тръбопроводите

Нефтът (суров нефт и нефтени продукти), намиращ се в тръбопроводите и който е необходим за поддържане на дебита в тръбопроводите.

В допълнение трябва да се направи разбивка на количествата по съответна държава за:

Под начални запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на месеца, предхождащ отчетния месец. Под крайни запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на отчетния месец.

3.2.3.    Внос и износ

Внос по държави на произход и износ по държави на местоназначение.

3.3.    Мерни единици

Количества енергия: 103 тона

3.4.    Географско покритие

Само за целите на статистическата отчетност поясненията от глава 1 от приложение А се прилагат със следните специални изключения:

3.5.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

4.   ПРИРОДЕН ГАЗ

4.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Определението за природен газ се намира в глава 2 на приложение Б.

4.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходната точка, се отчитат следните агрегирани показатели.

4.2.1.    Сектор „Производство и разпределение“

1.   Местно производство

Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на ТВПГ и на сярата.

Изключват се загубите, възникнали при добива, и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени.

Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.

2.   Внос

3.   Износ

4.   Изменения на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

5.   Брутни вътрешни доставки (изчислени)

Равняват се на:

6.   Статистическа разлика

Определя се като разликата между изчислените и констатираните брутни вътрешни доставки.

7.   Брутни вътрешни доставки (констатирани)

Включват се количествата газ, използвани от газовата промишленост за отопление и работа на нейните съоръжения (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка).

8.   Нива на началните и крайните запаси, съхранявани на национална територия

Количества, складирани в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Под начални запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на месеца, предхождащ отчетния месец. Под крайни запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на отчетния месец.

9.   Потребление за собствени нужди и загуби на газовата промишленост

Това са количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръженията (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка).

Включват се загубите, възникнали при разпределение.

4.2.2.    Внос и износ

За разлика от определенията в приложение А, в случая вносът и износът се отчитат по съседна държава.

4.3.    Мерни единици

Количествата трябва да бъдат отчетени в две мерни единици:

4.4.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

5.   ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ

Прилагат се следните разпоредби за събирането на данни, както е описано във всички предходни глави:

1.   Отчетен период:

Един календарен месец.

2.   Честота

Месечно.

3.   Срок за предаване на данните

Всички данни, описани в точка 3 (нефт и нефтени продукти) и точка 4 (природен газ): в срок от 55 дни след края на отчетния месец.

Всички останали данни: в срок от три месеца след края на отчетния месец.

4.   Формат и начин на предаване

Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.

Данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

КРАТКОСРОЧНИ МЕСЕЧНИ СТАТИСТИКИ

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните ежемесечно краткосрочни статистически данни.

За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.

1.   ПРИРОДЕН ГАЗ

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща само природния газ. Определението за природен газ се намира в глава 2 от приложение Б.

1.2.    Списък с агрегирани показатели

Отчитат се следните агрегирани показатели.

1.   Производство

2.   Внос

3.   Износ

4.   Изменение на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

5.   Производство и разпределение

Изчислява се по следния начин:

6   Запаси в края на месеца

1.3.    Мерни единици

Количествата природен газ трябва да бъдат отчетени в TJ, на базата на горната топлина на изгаряне.

1.4.    Други приложими разпоредби

1.   Отчетен период:

Един календарен месец.

2.   Честота

Месечно.

3.   Срок за предаване на данните

До един месец след края на отчетния месец.

4.   Формат и начин на предаване

Форматът на предаване съответства на подходящ стандарт за обмен, определен от Евростат.

Данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

1.5.    Дерогации и освобождавания

Германия разполага с дерогация от това събиране на данни до 30 септември 2014 г.

2.   ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща само електрическата енергия.

2.2.    Списък с агрегирани показатели

Отчитат се следните агрегирани показатели.

1.   Общо количество произведена електрическа енергия

Общо брутно количество произведена електрическа енергия.

Включва потреблението за собствени нужди на електроцентралите.

2.   Внос

3.   Износ

4.   Брутно производство и разпределение на електрическа енергия

Изчислява се по следния начин:

2.3.    Мерни единици

Количествата енергия трябва да бъдат изразени в GWh

2.4.    Други приложими разпоредби

1.   Отчетен период:

Един календарен месец.

2.   Честота

Месечно.

3.   Срок за предаване на данните

До един месец след края на отчетния месец.

4.   Формат и начин на предаване

Форматът на предаване съответства на подходящ стандарт за обмен, определен от Евростат.

Данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

2.5.    Дерогации и освобождавания

Германия е освободена от това събиране на данни.

3.   НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

Това събиране на данни е познато под името „въпросник на JODI (Joint Oil Data Initiative – Съвместна инициатива за събиране на данни за нефта)“

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти, за които се отнасят определенията, посочени в глава 4 от приложение Б: суров нефт, ВНГ, бензин (който представлява съвкупността от бензина за двигатели и авиационния бензин), керосин (който представлява съвкупността от горивото за реактивни двигатели от керосинов тип и друг вид керосин), газьол/дизелово гориво и мазут (както с ниско, така и с високо съдържание на сяра).

Освен това това събиране на данни се прилага и за „цялото количество нефт“, т.е. съвкупността от всички тези продукти с изключение на суровия нефт, и трябва да включва и други нефтени продукти като нефтозаводски газ, етан, нискооктанов бензин (лек нефтен дестилат), нефтен кокс, White Spirit (минерален терпентин) и SBP, парафинови восъци, битум, смазочни масла и други.

3.2.    Списък с агрегирани показатели

Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходната точка, се отчитат следните агрегирани показатели.

3.2.1.    Сектор „Производство и разпределение“

Таблицата по-долу се прилага само за суровия нефт:

1.   Производство

2.   Внос

3.   Износ

4.   Краен запас

5.   Изменение на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

6.   Количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии

Производителност на нефтената рафинерия (констатирана).

Таблицата по-долу се прилага за суровия нефт, ВНГ, бензина, керосина, газьола/дизеловото гориво, мазута и цялото количество нефт:

1.   Производство на нефтена рафинерия

Брутното производство, включително горивото, използвано от нефтена рафинерия за собствени нужди

2.   Внос

3.   Износ

4.   Краен запас

5.   Изменение на запасите

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

6.   Търсене

Това са доставките или продажбите на вътрешния пазар (вътрешно потребление) плюс горивото, използвано от нефтените рафинерии за собствени нужди, плюс международната морска и авиационна бункеровка. Търсенето на цялото количество нефт включва суровия нефт.

3.3.    Мерни единици

Количества енергия: 103 тона

3.4.    Други приложими разпоредби

1.   Отчетен период:

Един календарен месец.

2.   Честота

Месечно.

3.   Срок за предаване на данните

До 25 дни след края на отчетния месец.

4.   Формат и начин на предаване

Форматът на предаване съответства на подходящ стандарт за обмен, определен от Евростат.

Данните се предават или се изпращат по електронен път до единната входна точка за данни в Евростат.

3.5.    Дерогации и освобождавания

Не се прилага.

---

( 1 ) Становище на Европейския парламент от 12 март 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 септември 2008 г.

( 2 ) ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.

( 3 ) ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33.

( 4 ) ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.

( 5 ) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.

( 6 ) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.

( 7 ) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.

( 8 ) ОВ С 317 Е, 23.12.2006 г., стр. 876.

( 9 ) ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.

( 10 ) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.

( 11 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 12 ) ОВ L 55, 1.3.2005 г., стр. 57.