Help Print this page 

Document 02005L0036-20140117

Title and reference
Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (текст от значение за ЕИП)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2005/36/2014-01-17
Multilingual display
Text

2005L0036 — BG — 17.01.2014 — 010.004


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА 2005/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 септември 2005 година

относно признаването на професионалните квалификации

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 255, 30.9.2005 г., стp. 22)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДИРЕКТИВА 2006/100/ЕО НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година

  L 363

141

20.12.2006

 M2

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1430/2007 НА КОМИСИЯТА от 5 декември 2007 година

  L 320

3

6.12.2007

 M3

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 755/2008 НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2008 година

  L 205

10

1.8.2008

 M4

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година

  L 311

1

21.11.2008

 M5

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 279/2009 НА КОМИСИЯТА от 6 април 2009 година

  L 93

11

7.4.2009

►M6

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 213/2011 НА КОМИСИЯТА от 3 март 2011 година

  L 59

4

4.3.2011

 M7

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 623/2012 НА КОМИСИЯТА от 11 юли 2012 година

  L 180

9

12.7.2012

►M8

ДИРЕКТИВА 2013/25/ЕC НА СЪВЕТА от 13 май 2013 година

  L 158

368

10.6.2013

►M9

ДИРЕКТИВА 2013/55/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 20 ноември 2013 година

  L 354

132

28.12.2013


Изменен с

►A1

АКТ относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия

  L 112

21

24.4.2012


поправен от

 C1

Поправка, ОВ L 271, 16.10.2007, стp.  18 (2005/36/ЕО)

►C2

Поправка, ОВ L 033, 3.2.2009, стp.  49 (2005/36/ЕО)

►C3

Поправка, ОВ L 305, 24.10.2014, стp.  115 (2005/36/ЕО)

►C4

Поправка, ОВ L 177, 8.7.2015, стp.  60 (2006/100/ЕО)




▼B

ДИРЕКТИВА 2005/36/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 септември 2005 година

относно признаването на професионалните квалификации

(текст от значение за ЕИП)



ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 40, член 47, параграф 1, член 47, параграф 2, първо и трето изречение и член 55 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията ( 1 ),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 2 ),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ( 3 ),

като имат предвид, че:

(1)

Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Договора премахването между държавите-членки на пречките пред свободното движение на хора и услуги е една от целите на Общността. За гражданите на държавите-членки това включва, по-специално, правото на упражняване на професия, в качеството на самостоятелно заети или заети лица, в държава-членка, различна от тази, в която са получили професионалните си квалификации. В допълнение член 47, параграф 1 от Договора предвижда приемане на директиви, уреждащи взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионални квалификации.

(2)

Въз основа на решенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Комисията прие Съобщение „Стратегия за услуги на Вътрешния пазар“, насочено, по-конкретно, към целта свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността да бъде толкова опростено, колкото в отделните държави-членки. В допълнение към съобщението на Комисията, озаглавено „Нови европейски пазари на труда, отворени за всички, с достъп до всички“, Европейският съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г. натовари Комисията да представи пред Пролетния европейски съвет през 2002 г. конкретни предложения за по-унифициран, прозрачен и гъвкав режим на признаване на професионалните квалификации.

(3)

Гаранцията, която настоящата директива предоставя на лицата, които са придобили своите професионални квалификации в една държава-членка, за достъп до същата професия и за възможност за упражняване на тази професия в друга държава-членка със същите права, както гражданите на тази държава-членка, не накърнява изискването за удовлетворяване от страна на специалиста-мигрант на приложимите антидискриминационни условия за упражняване, които са приети от последната държава-членка, при условие че тези условия са обективно обосновани и пропорционални.

(4)

За да се улесни свободното предоставяне на услуги, е необходимо да се въведат специални разпоредби, насочени към разширяване на възможностите за упражняване на професионални дейности въз основа на оригиналната професионална квалификация. Що се отнася до предоставяните от разстояние услуги на информационното общество, се прилагат и разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-конкретно електронната търговия, на вътрешния пазар ( 4 ).

(5)

С оглед на изградените различни системи за трансгранично предоставяне на услуги на временен и случаен принцип, от една страна, и за установяване, от друга, следва да се уточнят критериите за разграничаване на тези две понятия в случаите на преместване на доставчика на услуги на територията на приемащата държава-членка.

(6)

Улесняването на предоставянето на услуги следва да се осъществява при стриктно гарантиране на общественото здраве и безопасност, и на защитата на потребителите. Във връзка с това е необходимо да се приемат специални разпоредби относно регламентираните професии, свързани с общественото здраве и безопасност, които предоставят трансгранични услуги на временен и случаен принцип.

(7)

Приемащите държави-членки могат, при необходимост и в съответствие с правото на Общността, да приемат изисквания за деклариране. Тези изисквания не бива да са свързани с непропорционална тежест за доставчиците на услуги, нито да препятстват или да намаляват привлекателността на упражняването на свободата на предоставяне на услуги. Необходимостта от такива изисквания следва да се подлага на периодичен преглед в светлината на постигнатия напредък към създаване на рамка на Общността за административно сътрудничество между държавите-членки.

(8)

По отношение на доставчиците на услуги следва да се прилагат дисциплинарни разпоредби на приемащата държава-членка, които са пряко и конкретно свързани с професионалните квалификации, като например дефиницията на професията, обхвата от дейности, включени в определена професия или запазени за нея, използването на професионални квалификации и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите.

(9)

При спазване, в интерес на свободата на установяване, на принципите и гаранциите, залегнали в основата на различните действащи системи за признаване, разпоредбите на тези системи следва да бъдат усъвършенствани в светлината на придобития опит. Нещо повече, действащите в тази сфера директиви претърпяха неколкократни изменения и техните разпоредби следва да бъдат реорганизирани и рационализирани посредством стандартизиране на приложимите принципи. Във връзка с това е необходимо да се заменят Директивите 89/48/ЕИО ( 5 ) и 92/51/ЕИО ( 6 ) на Съвета, както и Директива 1999/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 7 ) относно общата система за признаване на професионалните квалификации и Директиви 77/452/ЕИО ( 8 ), 77/453/ЕИО ( 9 ), 78/686/ЕИО ( 10 ), 78/687/ЕИО ( 11 ), 78/1026/ЕИО ( 12 ), 78/1027/ЕИО ( 13 ), 80/154/ЕИО ( 14 ), 80/155/ЕИО ( 15 ), 85/384/EEC ( 16 ), 85/432/ЕИО ( 17 ), 85/433/ЕИО ( 18 ) и 93/16/ЕИО ( 19 ), на Съвета отнасящи се до професиите „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „архитект“, „фармацевт“ и „лекар“, чрез обединяването им в един текст.

(10)

Настоящата директива не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни. Във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии.

(11)

Що се отнася до професиите, обхванати от общата система за признаване на професионалните квалификации, наричана по-нататък в текст „общата система“, държавите-членки следва да си запазят правото да определят минималното квалификационно равнище, необходимо за гарантиране на качеството на услугите, предоставяни на тяхната територия. Все пак, съгласно членове 10, 39 и 43 от Договора, тези държави не могат да изискват от гражданин на държава-членка да придобие професионални квалификации, които те са предвидили само във връзка с дипломите, издавани от тяхната национална образователна система, когато заинтересованото лице вече е придобило всички или част от тези квалификации в друга държава-членка. Във връзка с това следва да се предвиди, че всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, трябва да взема предвид квалификациите, придобити в друга държава-членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване обаче не е пречка за държавите-членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят например до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика и контрола и отговорността. И накрая, настоящата директива няма за цел да се намесва в легитимния интерес на държавите-членки да предотвратят избягването от страна на техните граждани на прилагането на националните законодателни разпоредби в сферата на професиите.

(12)

Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки. Тя не се отнася обаче до признаването от държавите-членки на решения за признаване, приети от други държави-членки по реда на настоящата директива. Следователно, физически лица, които притежават професионални квалификации, признати по реда на настоящата директива, не могат въз основа на това признаване да придобият в държавата-членка по произход права, различни от тези, които произтичат от професионалната квалификация, придобита в тази държава-членка, освен ако представят документи, удостоверяващи, че са придобили допълнителни професионални квалификации в приемащата държава-членка.

(13)

За да се дефинира механизмът за признаване в рамките на общата система, е необходимо различните национални схеми за образование и обучение да се групират в отделни нива. Тези нива, които са приети само за целите на функционирането на общата система, не пораждат никакви последици по отношение на националните структури за образование и обучение, нито на компетентността на държавите-членки в тази сфера.

(14)

Механизмът за признаване, въведен с Директиви 89/48/ЕИО и 92/51/ЕИО, остава непроменен. Като последица от това титулярът на диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение след средното образование с минимална продължителност от една година, следва да получи достъп до регламентирана професия в държава-членка, където за достъп до такава професия се изисква притежаване на диплома, удостоверяваща успешното завършване на висше или университетско образование с продължителност четири години, независимо от това за какво равнище се отнася изискваната от приемащата държава-членка диплома. И обратно, когато достъпът до регламентирана професия е обвързан с успешното завършване на висше или университетско образование с продължителност повече от четири години, такъв достъп следва да се разреши само на лица, притежаващи диплома, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност не по-малка от три години.

(15)

При отсъствие на хармонизация на минималните квалификационни изисквания за получаване на достъп до професиите, регламентирани от общата система, приемащата държава-членка трябва да разполага с възможност за налагане на компенсационна мярка. Тази мярка трябва да бъде пропорционална и, по-специално, да бъде съобразена с професионалния стаж на молителя. Опитът показва, че изискването към мигрантите да направят избор между изпит за правоспособност и период за приспособяване, осигурява достатъчни гаранции, що се отнася до тяхното ниво на квалификация, поради което всяко изключение от изискването за такъв избор следва да бъде мотивирано във всеки отделен случай с императивно изискване от обществен интерес.

(16)

С цел улесняване на свободното движение на специалисти, като в същото време се гарантира достатъчно равнище на квалификация, различни професионални сдружения и организации, и държавите-членки трябва да разполагат с възможност да предлагат общи платформи на европейско равнище. Настоящата директива следва, при определени условия, в съответствие с компетентността на държавите-членки да определят квалификациите, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение, и в съответствие с правото на Общността и, по-специално, Общностното право в областта на конкуренцията, да бъде съобразена с тези инициативи, като в същото време насърчава в този контекст една по-голяма автоматичност на признаването в рамките на общата система. Професионалните сдружения, които са оправомощени да представят общи платформи, трябва да са представителни на национално и европейско равнище. Обща платформа е набор от критерии, които позволяват отчитане и компенсиране на най-широк кръг от констатираните съществени различия между квалификационните изисквания в най-малко две трети от държавите-членки, включително всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Тези критерии биха могли да включват например изисквания за допълнително обучение, период за приспособяване под формата на стаж, изпит за правоспособност, задължително минимално равнище на професионален стаж, или комбинация от тези възможности.

(17)

За да бъдат отчетени всички ситуации, по отношение на които все още не са приети разпоредби относно признаването на професионалните квалификации, обхватът на общата система трябва да се разшири, като се включат и случаите, които не са обхванати от специална система, което включва както случаите, в които професията не е обхваната от тези системи, така и случаите, в които професията е обхваната от такава специална система, но поради някакви специфични и изключителни обстоятелства молителят не отговаря на условията, за да се възползва от тази система.

(18)

Налице е необходимост от опростяване на правилата за достъп до редица индустриални, търговски и занаятчийски дейности в държавите-членки, където тези професии са регламентирани, в случаите, когато тези дейности са упражнявани за достатъчно дълъг и неотдавнашен период от време в друга държава-членка, като за тези дейности се поддържа система за автоматично признаване въз основа на професионалния стаж.

(19)

Свободата на движение и взаимното признаване на удостоверенията за професионални квалификации на лекари, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти трябва да се основават на фундаменталния принцип на автоматично признаване на удостоверения за професионални квалификации на базата на координирани минимални квалификационни изисквания. В допълнение, достъпът в държавите-членки до професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ трябва да се обвърже с притежаване на определена професионална квалификация, гарантираща, че лицето е преминало обучение, което отговаря на предвидените минимални изисквания. Тази система следва да бъде допълнена с поредица от придобити права, от които квалифицираните специалисти да се ползват при определени условия.

(20)

За да бъдат отчетени характеристиките на квалификационната система за лекари и лекари по дентална медицина и действащото acquis communautaire в областта на взаимното признаване, принципът за автоматично признаване на медицинските специалности и специалностите по дентална медицина, общи за не по-малко от две държави-членки, следва да продължи да се прилага по отношение на всички специалности, признати към датата на приемане на настоящата директива. От друга страна, за да се опрости системата, автоматичното признаване следва да се прилага след влизането в сила на настоящата директива само по отношение на тези нови медицински специалности, които са общи за не по-малко от две пети от държавите-членки. Нещо повече, настоящата директива не е пречка за държавите-членки да се договарят помежду си относно автоматично признаване, в съответствие със собствената си нормативна уредба, за някои медицински специалности и специалности по дентална медицина, които са общи за тях, но не подлежат на автоматично признаване по смисъла на настоящата директива.

(21)

Автоматичното признаване на професионалните квалификации на лекари с базово обучение не трябва да засяга компетентността на държавите-членки да обвързват или не тази квалификация с професионални дейности.

(22)

Всички държави-членки са длъжни да признаят професията „лекар по дентална медицина“ като отделна професия, различна от лекарската, независимо дали е налице специализация по одонтостоматология. Държавите-членки трябва да гарантират, че в резултат на обучението, което получават лекарите по дентална медицина, те ще разполагат с уменията, необходими за осъществяване на дейностите по профилактика, диагностика и лечение на аномалии и заболявания на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани. Професионалната дейност на лекар по дентална медицина трябва да се осъществява от лица, които притежават професионална квалификация за лекар по дентална медицина, предвидена в настоящата директива.

(23)

Бе констатирано, че не е желателно да се приемат валидни за всички държави-членки стандартизирани изисквания за обучение на акушерки. Вместо това държавите-членки трябва да разполагат с възможно най-голяма свобода да организират обучението за тази професия.

(24)

С оглед опростяване на настоящата директива следва да се използва понятието „фармацевт“ за определяне на приложното поле на разпоредбите, отнасящи се до автоматичното признаване на професионални квалификации, без да се накърнява прилагането на специалните норми в националните нормативни разпоредби, регламентиращи тези дейности.

(25)

Титулярите на професионална квалификация „фармацевт“ са специалисти в областта на медицината и по принцип трябва да разполагат с достъп във всички държави-членки до минимална съвкупност от дейности в тази област. При определяне на минималната съвкупност от дейности настоящата директива не може да ограничава дейностите, достъпни за фармацевтите в държавите-членки, по-специално, що се отнася до медицинските биологични анализи, нито да има за резултат създаване на монопол за тези специалисти, тъй като такава стъпка остава в изключителната компетентност на държавите-членки. Разпоредбите на настоящата директива не накърняват възможността на държавите-членки да въвеждат допълнителни изисквания за квалификация за достъп до професионални дейности, които не са включени в координираната минимална съвкупност от дейности. Това означава, че приемащата държава-членка трябва да има възможност да въвежда такива изисквания по отношение на гражданите, които притежават професионални квалификации, попадащи в приложното поле на процедурата за автоматично признаване по смисъла на настоящата директива.

(26)

Настоящата директива не предвижда координация на всички изисквания за достъп до дейностите в областта на фармацията и за тяхното упражняване. По-конкретно, географското разпределение на аптеките и монополът в разпространението на лекарства следва да останат в компетентността на държавите-членки. Настоящата директива не засяга законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, забраняващи на търговски дружества упражняване на някои дейности в областта на фармацията или въвеждащи определени условия за упражняването на такива дейности.

(27)

Архитектурното оформление, качеството на сградите, тяхното хармонично вписване в обкръжаващата ги среда, опазването на природните и градските пейзажи, както и на общественото и частното наследство, са въпроси от обществен интерес. От това следва, че взаимното признаване на професионалните квалификации трябва да се основава върху качествени и количествени критерии, гарантиращи, че титулярите на признати професионални квалификации са подготвени да разбират и претворяват потребностите на гражданите, обществените групи и организациите, отнасящи се до пространственото планиране, проектирането, организацията и реализацията на сгради, консервацията и експлоатацията на архитектурното наследство и опазването на природното равновесие.

(28)

Националните разпоредби в областта на архитектурата и тези, регламентиращи достъпа до професионалната дейност на архитект и нейното упражняване, се различават в широки граници по отношение на приложното си поле. В по-голямата част от държавите-членки дейностите в сферата на архитектурата се упражняват, де юре или де факто, от лица, притежаващи званието архитект, самостоятелно или придружено с друго звание, без лицата, които се ползват с монопол върху упражняването на такива дейности, освен ако са налице законодателни разпоредби с обратен смисъл. Тези дейности или някои от тях могат да се упражняват и от други специалисти, по-специално от инженери, които са преминали специално обучение в областта на строителството или архитектурата. С цел опростяване на настоящата директива понятието „архитект“ трябва да се използва с оглед определяне на приложното поле на разпоредбите, свързани с автоматичното признаване на професионалните квалификации в областта на архитектурата, без да се накърнява прилагането на специалните норми в националните нормативни разпоредби, регламентиращи тези дейности.

(29)

Когато национална или европейска професионална организация или сдружение в областта на дадена регламентирана професия отправи обосновано искане за приемане на специални разпоредби относно признаването на професионални квалификации въз основа на координация на минималните квалификационни изисквания, Комисията следва да прецени целесъобразността на приемане на предложение за изменение на настоящата директива.

(30)

За да се гарантира ефективността на системата за признаване на професионални квалификации, е необходимо да се приемат уеднаквени формални изисквания и процедури за нейното въвеждане, както и някои правила за упражняването на професията.

(31)

Тъй като се предполага, че сътрудничеството между държавите-членки, от една страна, и между тях и Комисията, от друга, ще улесни прилагането на настоящата директива и съблюдаването на задълженията, произтичащи от нея, следва да бъде организирана съответна рамка за осъществяване на това сътрудничество.

(32)

Въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, по-специално посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни, да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с професионалната му дейност, и информация за компетентния орган.

(33)

Създаването на мрежа от точки за контакт, чиято задача е да предоставят информация и съдействие на гражданите на държавите-членки, ще позволи да се гарантира прозрачността на системата за признаване. Тези точки за контакт ще предоставят, при поискване, на всеки гражданин и на Комисията цялата информация и адресите, свързани с правата на признаване. Определянето на само една точка за контакт от всяка държава-членка в рамките на тази мрежа не засяга организацията и компетентностите на национално равнище. По-специално, директивата не препятства определянето на национално равнище на няколко служби, като точката за контакт, определена в рамките на споменатата по-горе мрежа, е натоварена с координацията с другите служби и с предоставянето, при необходимост, на информация на гражданите относно съответната компетентна служба.

(34)

Администрирането на различните системи за признаване, създадени в изпълнение на секторните директиви, и на общата система се оказа тромаво и сложно. Налице е, следователно, необходимост от опростяване на администрацията и актуализиране на настоящата директива с цел да се отчете научният и техническият напредък, по-специално в случаите, в които се осъществява координация на минималните квалификационни изисквания с оглед автоматично признаване на професионалните квалификации. За тази цел следва да бъде създаден единен комитет за признаване на професионалните квалификации, като при това следва да се осигури подходящо участие на представители на професионалните организации, включително на европейско равнище.

(35)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., което урежда условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 20 ).

(36)

Изготвянето от държавите-членки на редовен доклад относно изпълнението на настоящата директива, съдържащ статистически данни, ще позволи да се определи ефектът от системата за признаване на професионални квалификации.

(37)

Необходимо да се въведе подходяща процедура за приемане на временни мерки, в случай че прилагането на разпоредби от настоящата директива се натъкне на значителни затруднения в държава-членка.

(38)

Разпоредбите на настоящата директива не засягат правомощията на държавите-членки във връзка с организацията на техните системи за обществено осигуряване и за определяне на дейностите, които трябва да се упражняват по реда на тези системи.

(39)

С оглед на скоростта на технологичното развитие и научния напредък, ученето през целия живот е от особено значение за голям брой професии. В този контекст държавите-членки са компетентни да приемат детайлизиран ред за поддържане, посредством подходящо текущо обучение, на подготовката на специалистите в крак с техническия и научния напредък.

(40)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно рационализиране, опростяване и усъвършенстване на правилата за признаване на професионални квалификации, не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и могат, следователно, да бъдат по-успешно осъществени на Общностно равнище, Общността може да приеме действия в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(41)

Настоящата директива не накърнява прилагането на член 39, параграф 4 и член 45 от Договора, засягащи, по-специално, нотариусите.

(42)

Настоящата директива се прилага, що се отнася до правото на установяване и предоставянето на услуги, без да се засягат други специални законови разпоредби, отнасящи се до признаването на професионални квалификации, като действащите разпоредби в областта на транспорта, застрахователните посредници и одиторите, изпълняващи законоустановени дейности. Настоящата директива не засяга действието на Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги ( 21 ) или на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16 февруари 1998 г. за улесняване постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията ( 22 ). Признаването на професионални квалификации на адвокати с цел незабавно установяване с професионално звание на приемащата държава-членка следва да се регламентира от настоящата директива.

(43)

Настоящата директива обхваща, доколкото те са регламентирани, също и свободните професии, които, съгласно директивата, са професиите, упражнявани въз основа на съответни професионални квалификации в лично, отговорно и професионално независимо качество от лица, предоставящи интелектуални и концептуални услуги в интерес на клиента и обществото. Упражняването на професията може да е предмет в държавите-членки, в съответствие с Договора, на специални нормативни ограничения, основани на националното законодателство и на задължителни разпоредби, приети автономно в тези рамки, от компетентните представителни професионални органи, които ограничения гарантират и развиват техния професионализъм, качеството на услугите и поверителността на отношенията с клиента.

(44)

Настоящата директива не засяга мерките, необходими за осигуряване на високо равнище на защита на здравето и на потребителите,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста „приемаща държава-членка“), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход), и който ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия.

▼M9

Настоящата директива установява също така правила относно частичния достъп до регламентирана професия и признаването на стажове за усвояване на професията в друга държава-членка.

▼B

Член 2

Приложно поле

1.  Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица.

▼M9

Настоящата директива се прилага също така за всички граждани на държава-членка, които са преминали стаж за усвояване на професията извън държавата-членка по произход.

▼B

2.  Всяка държава-членка може да допусне граждани на държава-членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава-членка, да упражняват регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), на своята територия в съответствие със собствената ѝ нормативна уредба. Що се отнася до професиите по дял III, глава III, това първоначално признаване трябва да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, предвидени в тази глава.

3.  Когато, за определена регламентирана професия, в отделен правен инструмент на Общностното право, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат.

▼M9

4.  Настоящата директива не се прилага за нотариусите, назначени с официален държавен акт.

▼B

Член 3

Дефиниции

1.  По смисъла на настоящата директива:

а) „регламентирана професия“ е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; по-специално, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. Когато първото изречение от тази дефиниция не се прилага, професия, посочена в параграф 2, се приравнява на регламентирана професия;

б) „професионални квалификации“ са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по член 11, буква a), i) и/или удостоверение за професионален стаж;

в) „удостоверения за професионални квалификации“ са дипломи, свидетелства и други удостоверения, издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава-членка и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено на територията на Общността. Когато първото изречение на тази дефиниция на се прилага, удостоверенията за професионални квалификации, посочени в параграф 3, се приравняват на удостоверения за професионални квалификации;

г) „компетентен орган“ е всяка власт или орган, натоварен от държава-членка с конкретното правомощие да издава или приема дипломи за обучение и други документи или информация, както и да приема молби и да взема решения, предвидени в настоящата директива;

д) „регламентирано образование и обучение“ е всяко обучение, което е специално насочено към упражняване на определена професия и което включва курс или курсове, допълнени, при необходимост, с професионално обучение или пробен, или професионален стаж.

Структурата и равнището на професионалното обучение, пробният или професионалният стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

▼M9

е) „професионален стаж“ е реалното и законно упражняване на съответната професия на пълно работно време или равностойно непълно работно време в държава-членка;

▼B

ж) „период за приспособяване“ е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка. Условията и редът, регламентиращи периода за приспособяване и неговата оценка, както и статутът на мигранта, се определят от компетентния орган на приемащата държава-членка.

Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, по-специално, що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения, помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

▼M9

з) „изпит за правоспособност“е проверка на професионалните знания, умения и компетентности на заявителя, извършена или призната от компетентните органи на приемащата държава-членка с цел да се оцени способността на заявителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка.

С цел да се позволи провеждането на този изпит компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между образованието и обучението, изисквано в приемащата държавата-членка, и това, получено от заявителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, притежавани от заявителя.

Изпитът за правоспособност трябва да е съобразен с факта, че заявителят е квалифициран специалист в държавата-членка по произход или в държавата-членка, от която идва. Той обхваща области, които се избират измежду включените в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява съответната професия в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка.

Условията и редът за провеждане на изпита за правоспособност и статусът в приемащата държава-членка на заявителя, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава-членка, се определят от компетентните органи в същата държава-членка;

▼B

и) „ръководител на предприятие“ е всяко лице, което упражнява в предприятие в съответната професионална област, дейност:

i) като ръководител на предприятие или ръководител на клон на предприятие;

ii) като заместник на собственика или на ръководителя на предприятие, когато тази длъжност предполага отговорност, еквивалентна на тази на представлявания собственик или ръководител;

iii) на ръководна длъжност със задължения с търговски и/или технически характер, и с отговорност за едно или повече подразделения на предприятието.

▼M9

й) „стаж за усвояване на професията“ е, без да се засягат разпоредбите на член 46, параграф 4, периодът на упражняване на професията под ръководство, при условие че съставлява условие за достъп до регламентирана професия, като той може да се състои по време на образованието, водещо до получаване на диплома, или след него;

к) „Европейска професионална карта“ е електронно удостоверение за доказване признанието, че специалистът отговоря на всички необходими условия да предоставя услуги в приемаща държава-членка на временен или случаен принцип, или на признаването на професионални квалификации с цел установяване в приемаща държава-членка;

л) „учене през целия живот“ е общо образование, професионално образование и обучение, неформално образование и самостоятелно учене през целия живот, което води до повишаване на знанията, уменията и компетентностите, като може да включва професионалната етика;

м) „императивни съображения от общ интерес“ са съображенията, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз;

н) „Европейската система за трансфер и натрупване на кредити или ЕCTS“ е системата за кредити във висшето образование, използвана в европейското пространство за висше образование.

▼B

2.  Професия, упражнявана от членовете на сдружение или организация, изброени в Приложение I, се приравнява на регламентирана професия.

Сдруженията и организациите, посочени в първата алинея, имат за цел, по-специално, да способстват за, и да поддържат висок стандарт в съответната професионална област. За тази цел те се ползват от признаване под специална форма от държава-членка и издават удостоверения за професионални квалификации на своите членове, гарантират зачитането от страна на техните членове на правилата за професионално поведение, предписани от тях, и им предоставят правото да се ползват от професионално звание, съкращение или положение, отговарящо на тези професионални квалификации.

▼M9

Във всеки случай, когато държава-членка признае сдружение или организация по първа алинея, тя уведомява Комисията. Комисията проверява дали сдружението или организацията изпълнява условията, предвидени във втора алинея. С цел надлежно да се отчетат регулаторните промени в държавите-членки на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в с цел актуализирането на приложение I, когато са изпълнени условията, определени във втора алинея.

Когато условията, определени във втора алинея, не са изпълнени, Комисията приема акт за изпълнение с цел отхвърляне на искането за актуализация на приложение I.

▼B

3.  Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

Член 4

Последици от признаването

▼M9

1.  Признаването на професионални квалификации от приемащата държава-членка предоставя на бенефициерите достъп в тази държава-членка до упражняване на същата професия, за която са придобили квалификация в държавата-членка по произход, и право да упражняват тази професия в приемащата държава-членка при същите условия, които се прилагат за нейните граждани.

▼B

2.  За целите на настоящата директива професията, която молителят желае да упражнява в приемащата държава-членка, е същата, за която е придобил квалификация в своята държава-членка по произход, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

▼M9

3.  Чрез дерогация от параграф 1 частичният достъп до професия в приемащата държава-членка се предоставя съгласно условията, определени в член 4е.

Член 4а

Европейска професионална карта

1.  Държавите-членки издават Европейска професионална карта на титулярите на професионална квалификация по тяхно заявление и при условие че Комисията е приела съответните актове за изпълнение по параграф 7.

2.  Ако Европейската професионална карта е била въведена за конкретна професия чрез съответните актове за изпълнение, приети съгласно параграф 7, титулярят на професионална квалификация може да избере да кандидатства за такава карта или да използва процедурите, предвидени в дялове II и III.

3.  Държавите-членки гарантират, че титулярят на Европейска професионална карта се ползва от всички права по членове 4б—4д.

4.  Когато титулярят на професионална квалификация възнамерява да предоставя услуги по дял II, различни от посочените в член 7, параграф 4, компетентният орган на държавата-членка по произход издава Европейската професионална карта в съответствие с членове 4б и 4в. Когато е приложимо, Европейската професионална карта съставлява декларация по член 7.

5.  Когато титулярят на професионална квалификация възнамерява да се установи в друга държава-членка съгласно дял III, глави I—IIIа или да предоставя услуги по член 7, параграф 4, компетентният орган на държавата-членка по произход приключва всички подготвителни стъпки по отношение на личното досие на заявителя, създадено в Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП) (наричано по-долу „досието в ИСВП“), съгласно предвиденото в членове 4б и 4г. Компетентният орган на приемащата държава-членка издава Европейската професионална карта в съответствие с членове 4б и 4г.

За целите на установяването издаването на Европейска професионална карта не предоставя автоматично право на упражняване на определена професия, ако преди въвеждането на Европейска професионална карта за тази професия в приемащата държава-членка вече се прилагат изисквания за регистрация или други процедури за контрол.

6.  Държавите-членки определят компетентните органи за разглеждане на досиета в ИСВП и за издаване на Европейски професионални карти. Тези органи гарантират безпристрастна, обективна и своевременна обработка на заявленията за Европейски професионални карти. Помощните центрове по член 57б също могат да действат в качеството на компетентни органи. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи и помощните центрове информират гражданите, включително възможните заявители, относно действието и добавената стойност на Европейската професионална карта за професиите, за които тя се предлага.

7.  Комисията приема чрез актове за изпълнение мерките, необходими за гарантиране на еднаквото прилагане на разпоредбите относно Европейските професионални карти за професиите, които отговарят на условията, предвидени във втора алинея от настоящия параграф, включително мерките относно формата на Европейската професионална карта, обработката на писмените заявления, преводите, които трябва да бъдат предоставени от заявителя в допълнение към всяко заявление за Европейска професионална карта, подробностите относно документите, изисквани съгласно член 7, параграф 2 или приложение VII за представяне на пълно заявление, и процедурите за извършването и обработката на плащания за Европейска професионална карта, като се отчитат особеностите на съответната професия. Комисията също така конкретизира чрез актове за изпълнение как, кога и за кои документи компетентните органи могат да изискват заверени копия в съответствие с член 4б, параграф 3, втора алинея, член 4г, параграф 2 и член 4г, параграф 3 за съответната професия.

Въвеждането на Европейска професионална карта за определена професия чрез приемане на съответните актове за изпълнение, посочени в първа алинея, зависи от следните условия:

а) налице е достатъчна мобилност или потенциал за достатъчна мобилност в съответната професия;

б) съществува достатъчен интерес, изразен от заинтересованите страни;

в) професията или образованието и обучението, което е насочено към упражняване на професията, е регламентирано в значителен брой държави-членки.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

8.  Всички такси, дължими от заявителите във връзка с административните процедури за издаване на Европейска професионална карта, трябва са разумни, пропорционални и съизмерими с разходите, направени от държавата-членка по произход и приемащата държава-членка и да нямат възпиращ ефект за подаването на заявления за Европейска професионална карта.

Член 4б

Заявление за издаване на Европейска професионална карта и създаване на досие в ИСВП

1.  Държавата-членка по произход предоставя възможност на титуляря на професионална квалификация да подаде заявление за издаване на Европейска професионална карта чрез онлайн инструмент, осигурен от Комисията, който автоматично създава досие в ИСВП за конкретния заявител. Ако държавата-членка по произход допуска и подаването на писмени заявления, тя въвежда всички необходими условия за създаването на досието в ИСПВ, информацията, която трябва да бъде изпратена на заявителя, и издаването на Европейската професионална карта.

2.  Заявленията се придружават от документите, изисквани съгласно акта за изпълнение, приет в съответствие член 4а, параграф 7.

3.  В срок от една седмица от получаването на заявлението компетентният орган на държавата-членка по произход потвърждава получаването на заявлението и информира заявителя за липсващи документи.

Когато е приложимо, компетентният орган на държавата-членка по произход издава всички придружаващи удостоверения, изисквани съгласно настоящата директива. Компетентният орган на държавата-членка по произход проверява дали заявителят е законно установен в държавата-членка по произход и дали всички необходими документи, които са били издадени в държавата-членка по произход, са валидни и автентични. При разумно обосновани съмнения компетентният орган на държавата-членка по произход се консултира със съответния орган и може да изиска от заявителя заверени копия на документи. При последващи заявления от същия заявител компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка нямат право да искат повторно подаване на документите, които вече се съдържат в досието в ИСВП и които все още са валидни.

4.  Комисията може, чрез актове за изпълнение, да приеме техническите спецификации, мерките, необходими за осигуряване на целостта, поверителността и точността на информацията, съдържаща се в Европейската професионална карта и в досието в ИСВП, реда и условията за издаване на Европейска професионална карта на нейния титуляр, включително възможността тя да бъде получена електронно или да бъде актуализирано досието в ИСВП. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

Член 4в

Европейска професионална карта за предоставяне на услуги на временен и случаен принцип извън случаите по член 7, параграф 4

1.  Компетентният орган на държавата-членка по произход в триседмичен срок проверява заявлението и придружаващите документи в досието в ИСВП и издава Европейската професионална карта за предоставяне на услуги на временен и случаен принцип, различни от случаите по член 7, параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите документи, посочени в член 4б, параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея. Впоследствие органът незабавно предава Европейската професионална карта на компетентния орган на всяка съответна приемаща държава-членка и информира заявителя за това. Приемащата държава-членка не може да изисква никаква допълнителна декларация по член 7 през следващите 18 месеца.

2.  Решението на компетентния орган на държавата-членка по произход или липсата на такова в триседмичния срок по параграф 1 подлежат на обжалване съгласно разпоредбите на националното право.

3.  Ако титулярят на Европейска професионална карта желае да предоставя услуги в други държави-членки, различни от първоначално посочените в заявлението по параграф 1, той може да подаде заявление за такова допълнение. Ако титулярят желае да продължи да предоставя услуги след изтичането на срока от 18 месеца по параграф 1, той информира компетентния орган за това. И в двата случая титулярят също така предоставя всякаква информация относно съществени промени в положението, обяснени в досието в ИСВП, която може да бъде изискана от компетентния орган в държавата-членка по произход съгласно актовете за изпълнение, приети в съответствие с член 4а, параграф 7. Компетентният орган на държавата-членка по произход предава актуализираната Европейска професионална карта на съответните приемащи държави-членки.

4.  Европейската професионална карта е валидна на цялата територия на всички съответни приемащи държави-членки, докато титулярят ѝ запазва правото си да практикува въз основа на документите и информацията, съдържащи се в досието в ИСВП.

Член 4г

Европейска професионална карта за установяване и за предоставяне на временен и случаен принцип на услуги по член 7, параграф 4

1.  Компетентният орган на държавата-членка по произход в едномесечен срок проверява автентичността и валидността на придружаващите документи в досието в ИСВП за целите на издаването на Европейска професионална карта за установяване или за предоставяне на временен и случаен принцип на услуги по член 7, параграф 4. Този срок започва да тече от получаването на липсващите документи, посочени в член 4б, параграф 3, първа алинея, или, ако не са поискани допълнителни документи, от изтичането на едноседмичния срок, посочен в същата алинея. Впоследствие органът незабавно предава заявлението на компетентния орган на приемащата държава-членка. Държавата-членка по произход уведомява заявителя относно статуса на заявлението едновременно с предаването на заявлението на приемащата държава-членка.

2.  В случаите по членове 16, 21, 49а и 49б приемащата държава-членка решава дали да издаде Европейската професионална карта по параграф 1 в едномесечен срок от получаването на заявлението, препратено от държавата-членка по произход. При разумно обосновани съмнения приемащата държава-членка може да поиска от държавата-членка по произход допълнителна информация или включването на заверено копие на документ, което тази държава-членка предоставя не по-късно от две седмици след подаването на искането. При спазване на параграф 5, втора алинея едномесечният срок се прилага независимо от такива искания.

3.  В случаите по член 7, параграф 4 и член 14 приемащата държава-членка взема решение дали да издаде Европейска професионална карта или да наложи на титуляря на професионална квалификация компенсационни мерки в двумесечен срок от получаването на заявлението, препратено от държавата-членка по произход. При разумно обосновани съмнения приемащата държава-членка може да поиска от държавата-членка по произход допълнителна информация или включването на заверено копие на документ от тази държава, което тази държава-членка предоставя не по-късно от две седмици след предоставяне на искането. При спазване на параграф 5, втора алинея двумесечният срок се прилага независимо от всякакви такива искания.

4.  В случай че приемащата държава-членка не получи от държавата-членка по произход или от заявителя необходимата информация, която тя може да изисква в съответствие с настоящата директива за вземане на решение относно издаването на Европейската професионална карта, тя може да откаже издаването на картата. Отказът трябва да бъде надлежно мотивиран.

5.  Когато приемащата държава-членка не вземе решение в сроковете, определени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, или не организира изпит за правоспособност в съответствие с член 7, параграф 4, Европейската професионална карта се смята за издадена и се изпраща автоматично на титуляря на професионална квалификация чрез ИСВП.

Приемащата държава-членка може да удължи с две седмици крайните срокове, определени в параграфи 2 и 3, за автоматичното издаване на Европейската професионална карта. Тя обяснява причината за удължаването и уведомява заявителя за това. Подобно удължаване може да се повтори само веднъж и само ако е строго необходимо, по-специално поради съображения, свързани с общественото здраве или безопасността на получателите на услугите.

6.  Действията, предприети от държавата-членка по произход в съответствие с параграф 1, заменят всяко заявление за признаване на професионални квалификации съгласно националното право на приемащата държава-членка.

7.  Решенията на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка, приети съгласно параграфи 1—5, или липсата на решение от страна на държавата-членка по произход могат да бъдат обжалвани съгласно националното право на съответната държава-членка.

Член 4д

Обработка и достъп до данните, свързани с Европейската професионална карта

1.  Без да се засяга презумпцията за невинност, компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка своевременно актуализират съответното досие в ИСВП с данни относно дисциплинарни мерки или наказателноправни санкции, свързани с лишаване от право или ограничение и пораждащи последици за упражняването на дейностите от титуляря на Европейска професионална карта в съответствие с настоящата директива. По този начин те следва да съблюдават правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на личните данни и за свободното движение на такива данни ( 23 ) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) ( 24 ). Актуализациите включват заличаването на вече ненужна информация. Титулярят на Европейската професионална карта, както и компетентните органи, които имат достъп до съответното досие в ИСВП, биват незабавно уведомени за актуализациите. Това задължение не засяга задълженията за предупреждаване на държавите-членки съгласно член 56а.

2.  Съдържанието на актуализациите на информацията по параграф 1 се ограничава до следното:

а) самоличност на специалиста;

б) съответната професия;

в) информация относно националния орган или съда, който е приел акта за налагане на ограничение или лишаване от право;

г) обхвата на ограничението или лишаването от право; и

д) срока на ограничението или лишаването от право, наложени от националния орган или съд.

3.  Достъпът до информацията в досието в ИСВП се ограничава до компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка в съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО. При искане от страна на титуляря на Европейската професионална карта компетентните органи го информират за съдържанието на досието в ИСВП.

4.  Информацията, съдържаща се в Европейската професионална карта, се ограничава до информацията, необходима за потвърждаване на правото на нейния титуляр да упражнява професията, за която картата е издадена, по-специално собствено име, фамилно име, дата и място на раждане, професия и професионална квалификация на титуляря, както и приложим режим, съответни компетентни органи, номер на картата, характеристики за сигурност и данни на валиден документ за самоличност. В досието в ИСВП се включва информация, свързана с натрупания професионален стаж или с изпълнени компенсационни мерки от страна на титуляря на Европейската професионална карта.

5.  Личните данни, съдържащи се в досието в ИСВП, могат да бъдат обработвани, доколкото това е необходимо за целите на процедурата по признаване като такава и като доказателство на признаването или на предаването на декларацията по член 7. Държавите-членки гарантират правото на титуляря на Европейска професионална карта, по всяко време и без това да е свързано с разходи за титуляря, да поиска поправка на неточни или непълни данни или заличаване или блокиране на съответното досие в ИСВП. Титулярят бива уведомен за това свое право при издаването на Европейската професионална карта и получава напомняне за него на всеки две години след това. Напомнянето се изпраща автоматично чрез ИСВП, в която е подадено онлайн първоначалното заявление за Европейска професионална карта.

При искане за заличаване на досие в ИСВП, свързано с Европейска професионална карта, издадена с цел установяване или предоставяне на услуги на временен и случаен принцип съгласно член 7, параграф 4, компетентните органи на приемащата държава-членка издават на титуляря на професионална квалификация удостоверение за признаването на неговата професионална квалификация.

6.  Във връзка с обработката на личните данни в Европейската професионална карта и всички досиета в ИСВП съответните компетентни органи на държавите-членки се смятат за администратори по смисъла на член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО. Във връзка с отговорностите по параграфи 1—4 от настоящия член и с обработката на свързаните с тях лични данни Комисията се смята за контролиращ орган по смисъла на член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни ( 25 ).

7.  Без да се засяга параграф 3, приемащите държави-членки гарантират, че работодателите, клиентите, пациентите, публичните органи и останалите заинтересовани страни могат да проверяват автентичността и валидността на представената им от титулярs Европейска професионална карта.

Комисията определя чрез актове за изпълнение правилата относно достъпа до досието в ИСВП, техническите средства и процедурите за проверка по първа алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

Член 4е

Частичен достъп

1.  Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя частичен достъп според конкретния случай до професионална дейност на нейна територия само когато са изпълнени всички условия, посочени по-долу:

а) специалистът е напълно квалифициран да упражнява в държавата-членка по произход професионалната дейност, за която се иска частичен достъп в приемащата държава-членка;

б) разликите между професионалната дейност, законно упражнявана в държавата-членка по произход и регламентираната професия в приемащата държава-членка са толкова съществени, че прилагането на компенсационни мерки би се равнявало на изискване заявителят да премине пълния курс на образование и обучение, който се изисква в приемащата държава-членка, за да получи неограничен достъп до регламентираната професия в приемащата държава-членка;

в) професионалната дейност може обективно да бъде отделена от други дейности в обхвата на регламентираната професия в приемащата държава-членка.

За целите на буква в) компетентният орган на приемащата държава-членка взема предвид дали професионалната дейност може да се упражнява като самостоятелна дейност в държавата-членка по произход.

2.  Частичен достъп може да бъде отказан, ако отказът бъде мотивиран с императивни съображения от общ интерес, които могат да спомогнат за постигането на поставената цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

3.  Заявленията с цел установяване в приемаща държава-членка се разглеждат в съответствие с дял III, глави I и IV.

4.  Заявленията с цел предоставяне на услуги на временен или случаен принцип в приемащата държава-членка във връзка с професионални дейности, които имат последици за общественото здраве или безопасност, се разглеждат в съответствие с дял II.

5.  Чрез дерогация от член 7, параграф 4, шеста алинея и член 52, параграф 1, след като бъде предоставен частичен достъп, професионалната дейност се упражнява под наименованието на професията в държавата-членка по произход. Приемащата държава-членка може да изиска използването на това наименование на професията на езиците на приемащата държава-членка. Специалисти, които се ползват с частичен достъп, посочват ясно на получателите на услугите обхвата на своята професионална дейност.

6.  Настоящият член не се прилага за специалисти, които се ползват от автоматично признаване на професионалната си квалификация по реда на дял III, глави II, III и IIIа.

▼B



ДЯЛ II

СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 5

Принцип на свободно предоставяне на услуги

1.  Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите-членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава-членка:

а) ако доставчикът на услуги е законно установен в държава-членка с цел да упражнява същата професия там (такава държава-членка е наричана по-нататък в текста „държава-членка по установяване“), и

▼M9

б) когато доставчикът на услуги се премести, ако е упражнявал тази професия в една или няколко държави-членки не по-малко от една година през последните десет години, предшестващи предоставянето на услугите, когато професията не е регламентирана в държавата-членка по установяване. Условието за упражняване на професията в продължение на една година, не се прилага, ако професията или образованието и обучението, които водят до придобиването на професията, са регламентирани.

▼B

2.  Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава-членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1.

Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

3.  При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава-членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава-членка.

Член 6

Освобождаване от изисквания

В съответствие с член 5, параграф 1 приемащата държава-членка освобождава доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, от изискванията, които налага на специалистите, установени на нейната територия във връзка с:

а) упълномощаване от регистрация при или членство в професионална организация или сдружение. С цел улесняване на прилагането на дисциплинарните разпоредби, действащи на тяхната територия, в съответствие с член 5, параграф 3, държавите-членки могат да предвидят автоматична временна регистрация при или формално членство в такава професионална организация или сдружение, при условие че такава регистрация или членство не забавя или усложнява по никакъв начин предоставянето на услуги и не е свързана с допълнителни разходи за доставчика на услуги. Копие от декларацията и, ако е необходимо, от документа за продължаване на действието, посочен в член 7, параграф 1, придружено за професиите, които имат отношение към общественото здраве и безопасност, посочени в член 7, параграф 4, или които се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, с копие от документите, посочени в член 7, параграф 2, се изпраща от компетентния орган до съответната професионална организация или сдружение, като този акт поражда последиците на автоматична временна регистрация или формално членство за тази цел;

б) регистрация в обществен социалноосигурителен институт с цел уреждане на взаимоотношения с осигурител във връзка с дейности, упражнявани в интерес на осигурени лица.

При това доставчикът на услуги е длъжен да уведоми предварително или, в неотложни случаи, впоследствие органа по буква б) за услугите, които е предоставил.

Член 7

Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

1.  Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

2.  Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

а) документ за гражданството на доставчика на услуги;

б) удостоверение, че лицето е законно установено в държава-членка с цел упражняване на съответните дейности, и че не му е наложена забрана (включително временна) за упражняване на тези дейности към момента на издаване на удостоверението;

в) удостоверения за професионални квалификации;

▼M9

г) в случаите, посочени в член 5, параграф 1, буква б) всякакви доказателства за това, че доставчикът на услуги е упражнявал съответната дейност в продължение на не по-малко от една година през предходните десет години;

д) за професии в сектора на сигурността, в сектора на здравеопазването и за професии, свързани с образованието на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и образование в ранна детска възраст — удостоверение, потвърждаващо липсата на временно или окончателно лишаване от правото да се упражнява професията и за чисто съдебно минало, когато държавата-членка изисква такова от собствените си граждани;

▼M9

е) при професии, които имат последици за безопасността на пациентите, декларация за владеене на езика, необходим за упражняване на професията в приемащата държава-членка;

ж) за професии, при които се извършват дейностите, посочени в член 16 и съобщени от държавата-членка в съответствие с член 59, параграф 2, удостоверение относно естеството и продължителността на дейността, издадено от компетентния орган или организация на държавата-членка, в която е установен доставчикът на услуги.

2а.  Представянето на изискваната декларация от доставчика на услуги в съответствие с параграф 1 дава на доставчика на услуги право на достъп до дейността по предоставяне на услугата или право да упражнява тази дейност на цялата територия на съответната държава-членка. Държавата-членка може да поиска допълнителна информация съгласно параграф 2 относно професионалната квалификация на доставчика на услуги, ако:

а) в някои части от територията на тази държава-членка професията е регламентирана по различен начин;

б) тази уредба се прилага и за всички граждани на тази държава-членка;

в) разликите в уредбата са обосновани от императивни съображения от общ интерес, свързани с общественото здраве или с безопасността на получателите на услугите; и

г) държавите-членки не разполагат с други средства за получаване на тази информация.

▼B

3.  Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

▼M9

4.  Във връзка с първото предоставяне на услуги при регламентирани професии, имащи последици за общественото здраве или безопасност, които не се ползват от автоматично признаване по реда на дял III, глава II, III или IIIа, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето или безопасността на получателя на услугите, причинено от липсата на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на целта.

Най-късно един месец след получаването на декларацията и придружаващите я документи по параграф 1 и 2 компетентният орган уведомява доставчика на услуги за решението си:

а) да не извършва проверка на неговата професионална квалификация;

б) след като е извършил проверка на неговата професионална квалификация:

i) да изиска от заявителя да положи изпит за правоспособност; или

ii) да разреши предоставянето на услуги.

При затруднение, което би довело до закъснение при вземането на решение съгласно втората алинея, компетентният орган уведомява доставчика на услуги за причините за закъснението в същия срок. Затруднението се отстранява в едномесечен срок от уведомлението и окончателното решение се взема в срок от два месеца след отстраняването на затруднението.

Когато е налице съществено несъответствие между професионалните квалификации на доставчика на услуги и обучението, изисквано в приемащата държава-членка, до степен несъответствието да е във вреда на общественото здраве или безопасност и да не може да бъде компенсирано с професионалния стаж на доставчика на услуги или със знания, умения и компетентности, придобити посредством учене през целия живот, официално валидирани за целта от компетентен орган, приемащата държава-членка предоставя на доставчика на услуги възможност да докаже, чрез изпит за правоспособност, както е посочено във втора алинея, буква б), че е придобил липсващите му знания, умения или компетентности. На тази основа приемащата държава-членка взема решение дали да разреши предоставянето на услуги. Във всички случаи предоставянето на услугите трябва да е възможно да започне в срок от един месец от вземането на решението в съответствие с втора алинея.

При отсъствие на отговор от страна на компетентния орган в сроковете, предвидени във втора и трета алинея, може да се пристъпи към предоставяне на услугите.

Когато професионалните квалификации са проверени по реда на настоящия параграф, услугите се предоставят под наименованието на професията в приемащата държава-членка.

▼B

Член 8

Административно сътрудничество

▼M9

1.  В случай на обосновани съмнения компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции, свързани с упражняването на професията. В случай че компетентните органи на приемащата държава-членка решат да извършат проверка на професионалните квалификации на доставчика на услуги, те могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване с искане за информация относно курсовете на обучение на доставчика на услуги, доколкото това е необходимо за оценка на съществените несъответствия, за които е вероятно да са във вреда на общественото здраве или безопасност. Компетентните органи на държавата-членка по установяване предоставят тази информация в съответствие с член 56. При професии, които не са регламентирани в държавата-членка по произход, помощните центрове, посочени в член 57б, също може да предоставят такава информация.

▼B

2.  Компетентните органи осигуряват обмена на цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалби, подадени от получатели на услугите срещу доставчик на услуги. Получателите на услугите следва да бъдат уведомени за решението по подадената жалба.

Член 9

Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите

Когато услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване или въз основа на професионалната квалификация на доставчика на услуги, в допълнение към останалите изисквания за предоставяне на информация, предвидени в Общностното право, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от доставчика на услуги да предоставя на получателите на услугите информацията по всички или някои от следващите точки:

а) ако доставчикът на услуги е регистриран в търговски регистър или подобен публичен регистър, данни за регистъра, в който е регистриран, номера на регистрацията му или еквивалентни идентификационни данни, съдържащи се в този регистър;

б) ако в държавата-членка по установяване с цел упражняване на дейността се изисква получаване на правоспособност, наименованието и адреса на компетентния контролен орган;

в) данни за всички професионални сдружения или подобни организации, в които е регистриран доставчикът на услуги;

г) професионалното звание, а когато няма такова, наименованието на професионалната квалификация на доставчика на услуги и държавата-членка, където е придобито това звание или квалификация;

д) ако доставчикът на услуги осъществява дейност, за която дължи ДДС, идентификационния номер по ДДС, посочен в член 22, параграф 1 от шестата Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — Обща система на данък добавена стойност: уеднаквена основа за оценка ( 26 );

е) данни за застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност.



ДЯЛ III

СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ



ГЛАВА I

Обща система за признаване на удостоверения за обучение

Член 10

Приложно поле

Тази глава се прилага към всички професии, които не попадат в приложното поле на глави II и III от този дял, както и в следните случаи, в които молителят, поради конкретни и изключителни причини, не отговаря на изискванията, предвидени в тези глави:

а) за дейностите, изброени в Приложение IV, когато мигрантът не отговаря на изискванията по членове 17, 18 и 19;

б) за лекари с базово образование, лекари-специалисти, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, когато мигрантът не отговаря на изискванията за действителна и законосъобразна професионална практика по членове 23, 27, 33, 37, 39, 43 и 49;

в) за архитекти, когато мигрантът притежава удостоверение за професионална квалификация, което не е включено в точка 5.7 от Приложение V;

г) без да се засягат разпоредбите на член 21, параграф 1 и членове 23 и 27, за лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които трябва да преминат курс на обучение за придобиване на звание, посочено в, точки 5.1.1, 5.2.2, 5.3.2, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, и изключително с цел признаване на съответната специализация;

д) за медицински сестри с общ профил и специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които преминават курс на обучение за придобиване на звание, посочено в точка 5.2.2 от Приложение V, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил;

е) за специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил, специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил или специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които преминават обучение за придобиване на званията, посочени в точка 5.2.2 от Приложение V;

ж) за мигранти, които отговарят на изискванията по член 3, параграф 3.

Член 11

Квалификационни нива

▼M9

За целите на прилагането на член 13 и член 14, параграф 6 професионалните квалификации са групирани в следните нива:

▼B

а) удостоверение за правоспособност, издадено от компетентен орган в държавата-членка по произход, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка, на основание на:

i) курс на обучение, който не е част от свидетелство или диплома по смисъла на букви б), в), г) или д), или специален изпит без предварително обучение или упражняване на професията при пълно работно време в държава-членка в продължение на три последователни години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в рамките на последните десет години,

ii) или общо основно или средно образование, удостоверяващо, че титулярът е придобил общи познания;

б) свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е:

i) общо, допълнено с учебен курс или професионално обучение, различно от посоченото в буква в), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс, или

ii) техническо или професионално, допълнено, при необходимост, с учебен курс или професионално обучение, посочено в буква и), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс;

в) диплома, удостоверяваща успешното завършване на:

i) обучение след завършване на средното образование, различно от посоченото в букви г) и д), с минимална продължителност от една година или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, едно от приемните изисквания за което е, като правило, успешно завършване на средния курс на образование, който се изисква за прием в университет или висше училище, или завършване на еквивалентно средно образование, както и професионално обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование; или

▼M9

ii) регламентирано образование и обучение или — при регламентирана професия — професионално обучение със специална структура, като компетентностите надхвърлят предвиденото за ниво „б“, равностойно на нивото на обучение, предвидено в подточка i), ако това обучение осигурява сравними професионални стандарти и подготвя обучавания за сравнимо равнище на отговорности и функции, при условие че дипломата се придружава от удостоверение, издадено от държавата-членка по произход;

г) диплома, удостоверяваща, че титулярят ѝ е завършил успешно обучение след средното образование с продължителност най-малко три и не повече от четири години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, която в допълнение може да бъде изразена чрез равностоен брой кредити по ECTS, в университет или висше учебно заведение или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище и, когато е необходимо, удостоверяваща, че той успешно е завършил професионалното обучение, което се изисква в допълнение към курса на средното образование;

д) диплома, удостоверяваща, че титулярят ѝ е завършил успешно курс на обучение след средно образование с продължителност най-малко четири години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, която в допълнение може да бъде изразена чрез равностоен брой кредити по ECTS, в университет или висше учебно заведение или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище и, когато е необходимо, удостоверяваща, че той успешно е завършил професионалното обучение, което се изисква в допълнение към курса на средното образование.

▼M9 —————

▼B

Член 12

Равно третиране на професионални квалификации

▼M9

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Съюза, в редовна или задочна форма на обучение, в рамките на или извън официалните учебни програми, които се признават от тази държава-членка като равностойни и които дават на титуляря същите права на достъп или упражняване на професия или подготовка за професията, се считат за удостоверения за професионални квалификации по член 11, включително съответното ниво.

▼B

Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. По-специално, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискванията за достъп до професия и за нейното упражнявано ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

▼M9

Член 13

Условия за признаване

1.  Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемаща държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава на заявителите достъп до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, ако заявителите притежават удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации по член 11, изисквани от друга държава-членка за получаване на достъп до тази професия и упражняването ѝ на нейна територия.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации се издават от компетентен орган на държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в тази държава-членка.

2.  Достъпът и упражняването на професия съгласно параграф 1 също така се разрешават на заявителите, които са упражнявали съответната професия при пълно работно време в продължение на една година или с равностойна обща продължителност при непълно работно време през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия, и които притежават едно или повече от удостоверенията за правоспособност или един или повече документи, удостоверяващи професионални квалификации, издадени от друга държава-членка, която не регламентира професията.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните условия:

а) да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка;

б) да удостоверяват, че титулярят е подготвен за упражняването на съответната професия.

Едногодишният професионален стаж по първа алинея не може обаче да се изисква, ако притежаваното от заявителя удостоверение за професионални квалификации удостоверява регламентирано образование и обучение.

3.  Приемащата държава-членка приема нивото, удостоверено съгласно член 11 от държавата-членка по произход, както и свидетелството, с което държавата-членка по произход удостоверява, че регламентирано образование и обучение или професионално обучение със специална структура, посочено в член 11, буква в), подточка ii) е равностойно на нивото, предвидено в член 11, буква в), подточка i).

4.  Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 на настоящия член и от член 14 компетентният орган на приемащата държава-членка може да откаже достъп до професията или нейното упражняване на титуляри на удостоверения за правоспособност са класифицирани по член 11, буква а), когато националната професионална квалификация, изисквана за упражняване на професията на нейна територия, са класифицирани по член 11, буква д).

▼B

Член 14

Компенсационни мерки

▼M9

1.  Член 13 не препятства приемащата държава-членка да изисква от заявителя да премине период на адаптация с продължителност до три години или да положи изпит за правоспособност, ако:

а) завършеното от заявителя обучение е със съществено различаващо се съдържание по отношение на професионалните дейности в сравнение с обхвата на обучението в приемащата държава-членка;

б) регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или повече регламентирани професионални дейности, които не са включени в съответстващата професия в държавата-членка по произход на заявителя и за които в приемащата държава-членка се изисква обучение, чието съдържание се различава съществено от отразеното в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на заявителя.

▼B

2.  Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.

Когато по повод на определена професия държава-членка намери за необходимо да направи дерогация от предвиденото в предходната алинея изискване да предостави на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност, тя информира предварително за това останалите държави-членки и Комисията и представя достатъчна обосновка за предприетата дерогация.

▼M9

Когато Комисията смята, че дерогацията по втора алинея е неподходяща или не съответства на правото на Съюза, в тримесечен срок от получаването на цялата необходима информация тя приема акт за изпълнение, с който призовава съответната държава-членка да се въздържи от приемането на предвидената мярка. При липса на отговор от Комисията в посочения срок дерогацията може да бъде приложена.

▼B

3.  Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност.

Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви б) и в), член 10, буква г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, член 10, буква е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен „специалист“, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и в член 10, буква ж).

В случаите по член 10, буква а) приемащата държава-членка може да изисква преминаване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, когато мигрантът възнамерява да упражнява професионални дейности като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие, които изискват познаване и прилагане на действащите национални разпоредби, при условие че познаването и прилагането на тези национални разпоредби се изискват от компетентните органи на приемащата държава-членка от собствените ѝ граждани за получаване на достъп до тези дейности.

▼M9

Чрез дерогация от принципа на правото на заявителя да избира съгласно предвиденото в параграф 2 приемащата държава-членка може да предвиди като условие период на адаптация или изпит за правоспособност по отношение на:

а) титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква а), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква в); или

б) титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква б), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква г) или д).

Приемащата държава-членка може да наложи както период на адаптация, така и изпит за правоспособност по отношение на титуляр на професионалните квалификации, посочени в член 11, буква а), който подава заявление за признаване на неговите професионални квалификации, когато изискваните национални професионални квалификации са класифицирани по член 11, буква г).

▼M9

4.  За целите на прилагането на параграфи 1 и 5 „съществено различаващо се съдържание“ означава съдържание, придобитите във връзка с което знания, умения и компетентности са необходими за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени различия в съдържанието в сравнение с обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5.  Параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалност. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от заявителя преминаването на период на адаптация или полагането на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, уменията и компетентностите, които са придобити от заявителя по време на професионалния му стаж или чрез учене през целия живот и които са официално валидирани за целта от компетентен орган, в която и да е държава-членка или в трета държава, са от такъв характер, че да компенсират изцяло или отчасти съществено различаващото се съдържание по смисъла на параграф 4.

▼M9

6.  Решението за налагане на период на адаптация или изпит за правоспособност трябва да бъде надлежно мотивиран. По-специално на заявителя се предоставя следната информация:

а) нивото на професионална квалификация, изисквано в приемащата държава-членка и нивото на професионална квалификация на заявителя в съответствие с класификацията по член 11; и

б) съществените различия, посочени в параграф 4, както и причините, поради които тези различия не могат да бъдат компенсирани от знанията, уменията и компетентностите, придобити в хода на професионалния стаж или чрез учени през целия живот, официално валидирани за целта от компетентен орган.

7.  Държавите-членки гарантират, че заявителите имат възможност да положат посочения в параграф 1 изпит за правоспособност най-късно шест месеца след първоначалното решение, с което им се налага полагането на изпит за правоспособност.

▼M9 —————

▼B



ГЛАВА II

Признаване на професионален стаж

Член 16

Изисквания по отношение на професионалния стаж

Ако в държава-членка достъпът до, или упражняването на една от дейностите, изброени в Приложение IV, е обвързан с притежаване на общи, търговски или професионални познания и способности, тази държава-членка следва да признае предишно упражняване на дейност в друга държава-членка като достатъчно доказателство за притежаването на такива познания и способности. Дейността трябва да е упражнявана в съответствие с разпоредбите на членове 17, 18 и 19.

Член 17

Дейности, изброени в списък I от Приложение IV

1.  Що се отнася до дейностите, изброени в списък I от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

а) в течение на шест последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в) в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от пет години; или

д) в течение на пет последователни години в качеството на висш ръководител, от които не по-малко от три години трябва да включват технически задължения и отговорност за управлението на поне едно подразделение на фирмата, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2.  В случаите по букви a) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

3.  Параграф 1, буква д) не се прилага към дейности, включени в Група ex 855, „заведения за фризьорство“, по номенклатурата на ISIC.

Член 18

Дейности, изброени в списък II от Приложение IV

1.  Що се отнася до дейностите, изброени в списък II от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

а) в течение на пет последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в) в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на минимум пет години; или

д) в течение на пет последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

е) в течение на шест последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2.  В случаите по букви а) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 19

Дейности, изброени в списък III от Приложение IV

1.  Що се отнася до дейностите, изброени в списък III от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

а) в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б) в течение на две последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в) в течение на две последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от три години; или

г) в течение на три последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2.  В случаите по букви а) и в) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

▼M9

Член 20

Адаптиране на списъците на дейностите, определени в приложение IV

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на списъците на дейностите, определени в приложение IV, които подлежат на признаване на професионален стаж съгласно член 16 с оглед на актуализирането или поясняването на дейностите, изброени в приложение IV, по-специално с цел да се конкретизира техният обхват и да се отчетат надлежно последните промени в областта на номенклатурата на дейностите, при условие че това не е свързано с никакво стесняване на обхвата на дейностите, свързани с отделните категории и че няма прехвърляне на дейности между съществуващите списъци I, II и III от приложение IV.

▼B



ГЛАВА III

Признаване на минималните квалификационни изисквания въз основа на координация



Раздел 1

Общи разпоредби

Член 21

Принцип на автоматично признаване

1.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „фармацевт“ и „архитект“, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации.

Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите-членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.

Разпоредбите на първа и втора алинея не засягат придобитите права по членове 23, 27, 33, 37, 39 и 49.

2.  Всяка държава-членка признава, с цел упражняване на обща медицинска практика в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване, удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, и издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 28.

Разпоредбите на предходната алинея не засягат придобитите права по член 30.

3.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V, ,които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и на критериите, предвидени в член 41, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тази разпоредба не засяга придобитите права по членове 23 и 43.

▼M9

4.  В случай че не са наложени териториални ограничения за извършването на дейност от аптека, държавите-членки могат чрез дерогация да не признават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.6.2 от приложение V, за целите на откриване на нови аптеки за продажба на лекарства на гражданите. За целите на настоящия параграф аптеки, извършващи дейност от по-малко от три години, също се считат за нови аптеки.

Настоящата дерогация не може да се прилага по отношение на фармацевти, чиито професионални квалификации вече са признати от компетентните органи на приемащата държава-членка за други цели и които реално и законно са извършвали професионалните дейности на фармацевт в продължение на най-малко три последователни години в тази държава-членка.

▼B

5.  Удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в точка 5.7.1 от Приложение V, които са предмет на автоматично признаване по силата на параграф 1, удостоверяват завършването на курс на обучение, започнал не по-рано от академичната година, посочена в това приложение.

▼M9

6.  Всяка държава-членка предоставя достъп и право на упражняване на професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ само на лица, които притежават удостоверения за професионални квалификации, посочени съответно в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от приложение V, удостоверяващи, че съответният специалист е придобил през периода на своето обучение знанията, уменията и компетентностите, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграфи 6 и 7, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3, в зависимост от случая.

С цел да се отчете общопризнатият научен и технически напредък на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в, с цел да се актуализират знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3, член 44, параграф 3 и член 46, параграф 4, така че да отразят развитието на правото на Съюза, което засяга пряко съответните специалисти.

Тези актуализации не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези актуализации трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

▼M9 —————

▼M9

Член 21а

Процедура за уведомяване

1.  Всяка държава-членка уведомява Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приема във връзка с издаването на удостоверения за професионални квалификации за професиите, обхванати от настоящата глава.

При удостоверения за професионални квалификации по раздел 8 уведомленията по първа алинея се отправят и до другите държави-членки.

2.  Уведомлението по параграф 1 съдържа информация относно продължителността и съдържанието на програмите за обучение.

3.  Уведомлението по параграф 1 се изпращат посредством ИСВП.

4.  С цел надлежно отчитане на законодателните и административните промени в държавите-членки и при условие че законовите, подзаконовите и административните разпоредби, съобщени съгласно параграф 1 от настоящия член, съответстват на условията, определени в настоящата глава, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в с цел изменение на точки 5.1.1—5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V относно актуализирането на званията, възприети от държавите-членки за удостоверенията за професионални квалификации и, при необходимост, органа, който издава удостоверението за професионална квалификация, придружаващото го свидетелство и съответното професионално звание.

5.  Когато законодателните, регулаторните и административните разпоредби, съобщени съгласно параграф 1, не съответстват на условията, определени в настоящата глава, Комисията приема акт за изпълнение с цел отхвърляне на исканото изменение на точки 5.1.1—5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от приложение V.

▼B

Член 22

Общи разпоредби относно обучението

Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:

а) държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи; тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение;

▼M9

б) в съответствие с процедурите, характерни за всяка държава-членка, държавите-членки гарантират чрез насърчаване на непрекъснатото професионално развитие, че специалисти, чиято професионална квалификация е обхваната от глава III от настоящия дял, са в състояние да актуализират своите знания, умения и компетентности с цел да поддържат сигурна и ефективна практика и да са запознати с последните развития в тяхната професионална област.

▼M9

До 18 януари 2016 г. държавите-членки съобщават на Комисията мерките, предприети в съответствие в първа алинея, буква б).

▼B

Член 23

Придобити права

1.  Без да се засягат придобитите права, специфични за съответните професии, в случаите, когато удостоверенията за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалнте дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, притежавани от граждани на държави-членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2.  Същите разпоредби се прилагат и по отношение на удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, ако тези удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди:

а) 3 октомври 1990 г. за лекари с базово образование, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина с базово образование, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки и фармацевти, и

б) 3 април 1992 г. за лекари-специалисти.

Удостоверенията за професионални квалификации по първата алинея дават на титулярите им правото да упражняват професионални дейности на цялата територия на Германия при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните германски органи, посочени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

3.  Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държави-членки и издадени от бившата Чехословакия, или чието обучение е започнало в Чешката република и Словакия преди 1 януари 1993 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия, като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившия Съветски съюз, или чието обучение е започнало:

а) за Естония — преди 20 август 1991 г.,

б) за Латвия — преди 21 август 1991 г.,

в) за Литва — преди 11 март 1990 г.,

когато органите на всяка от трите посочени държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации за ветеринарни лекари, издадени от бившия Съветски съюз или по отношение на които обучението е започнало, за Естония, преди 20 август 1991 г., потвърждението по предходната алинея трябва да се придружава със свидетелство, издадено от естонските власти, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

▼A1

5.  Без да се засяга член 43б, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“ и „лекар по дентална медицина — специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бивша Югославия, или чието обучение е започнало

а) в Словения преди 25 юни 1991 г. и

б) в Хърватия преди 8 октомври 1991 г.,

когато органите на посочените по-горе държави-членки потвърдят, че тези удостоверения имат същата правна валидност на тяхна територия като удостоверенията, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина — специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Такова потвърждение трябва да се придружава от свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на тяхна територия, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

▼B

6.  Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство, за граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ не отговарят на професионалните звания, предвидени за тази държава-членка в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, придружени със свидетелство, издадено от компетентните власти или органи.

Потвърждението по първата алинея трябва да посочва, че удостоверението за професионални квалификации удостоверява успешно завършване на обучение в съответствие с разпоредбите на членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, и се приравнява от държавата-членка, която го e издала, на квалификациите, чиито наименования са изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

▼M1

Член 23a

Специфични случаи

1.  Чрез дерогация от настоящата директива България може да разреши на лицата, притежаващи квалификацията „фелдшер“ (felcer), придобита в България преди 31 декември 1999 г., и упражняващи тази професия в рамките на Българската национална осигурителна система на 1 януари 2000 г., да продължат да упражняват упоменатата професия, дори ако част от тяхната дейност попада в настоящата директива по отношение съответно на лекарите и медицинските сестри с общ профил.

2.  Лицата, притежаващи българската квалификация „фелдшер“ (felcer), посочени в параграф 1, нямат право на професионално признаване в други държави-членки като лекари и медицински сестри с общ профил по настоящата директива.

▼B



Раздел 2

Лекари

Член 24

Базово обучение по медицина

1.  За достъп до базово обучение по медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение, в университет.

▼M9

2.  Базовото обучение по медицина включва общо най-малко пет учебни години, които в допълнение могат да бъдат изразени с равностоен брой кредити по ЕCTS, и обхваща най-малко 5 500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под надзора на университет.

За специалисти, започнали обучението си преди 1 януари 1972 г., курсът на обучение по първа алинея може да включва шестмесечно редовно практическо обучение на университетско равнище под надзора на компетентните органи.

▼B

3.  Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

а) достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б) достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;

в) достатъчни познания по клиничните дисциплини и практика, които му позволяват да си състави цялостен поглед върху психическите и физическите заболявания, върху медицината от гледна точка на профилактиката, диагностиката и лечението и върху възпроизводството при човека;

г) достатъчен клиничен опит при работа в болници под подходящ надзор.

Член 25

Специализирано обучение по медицина

▼M9

1.  Достъпът до специализирано обучение по медицина зависи от завършването и утвърждаването на курс по базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в рамките на който обучаваният е придобил съответните знания по базова медицина.

▼B

2.  Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на курсовете на специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 от Приложение V, е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка. Обучението се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То включва лично участие на специализиращия лекар в дейността и отговорностите, свързани с въпросните услуги.

3.  Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение.

▼M9

3а.  Държавите-членки могат в конкретни случаи да предвидят в своето национално законодателство частично освобождаване от части от курсовете за специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 на приложение V, ако тази част от обучението вече е премината в друг курс за специализирано обучение, посочен в точка 5.1.3 от приложение V, за който специалистът вече е придобил професионална квалификация в държава-членка. Държавите-членки гарантират, че предоставеното освобождаване обхваща не повече от половината от минималната продължителност на съответния курс за специализирано обучение по медицина.

Всяка държава-членка уведомява Комисията и останалите държави-членки за съответното национално законодателство относно случаите на частично освобождаване.

▼B

4.  За издаване на удостоверения за специализирано обучение по медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по медицина, съгласно точка 5.1.1 от Приложение V.

▼M9

5.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на минималните периоди на обучение, посочени в точка 5.1.3 от приложение V, към научния и техническия напредък.

▼B

Член 26

Видове специализирано обучение по медицина

Удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, по смисъла на член 21, са удостоверения, издадени от компетентните власти или органи, посочени в точка 5.1.2 от Приложение V, отговарящи за специализираното обучение, на званията, използвани в отделните държави-членки и изброени в точка 5.1.3 от Приложение V.

▼M9

С цел да бъдат надлежно отчетени промените в националното законодателство и с цел актуализирането на настоящата директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно включването в точка 5.1.3 от приложение V на нови медицински специалности, общи за най-малко две пети от държавите-членки.

▼B

Член 27

Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти

1.  Приемаща държава-членка може да наложи на лекарите-специалисти, чието задочно специализирано обучение по медицина е било регламентирано от законови, подзаконови и административни разпоредби, в сила от 20 юни 1975 г., и които са започнали специализираното си обучение не по-късно от 31 декември 1983 г., изискването техните удостоверения за професионални квалификации да бъдат придружени със свидетелство, в които се посочва, че те са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2.  Всяка държава-членка признава квалификациите на лекари-специалисти, издадени в Испания на лекари, завършили специализираното си обучение преди 1 януари 1995 г., дори ако това обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 25, ако тези удостоверения са придружени със свидетелства, издадени от компетентните испански власти и удостоверяващи, че заинтересованото лице е издържало изпита за специална професионална компетентност, проведен в контекста на изключителните мерки във връзка с признаването, предвидени с Кралски указ 1497/99, с цел да се гарантира, че заинтересованото лице притежава знания и умения, сравними с тези на лекарите, притежаващи професионална квалификация „лекар-специалист“, дефинирана за Испания в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V.

▼M9

2а.  Държавите-членки признават квалификациите на лекарите специалисти, присъдени в Италия и посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от приложение V, на лекарите, които са започнали обучението си за специалисти след 31 декември 1983 г. и преди 1 януари 1991 г., когато съответното обучение не отговаря на всички квалификационни изисквания, определени в член 25, при условие че квалификацията е придружена от свидетелство, издадено от компетентните италиански органи, удостоверяващо, че съответният лекар реално и законно е упражнявал в Италия дейностите на лекар специалист в същата област на специализация в продължение на най-малко седем последователни години през последните 10 години, предхождащи издаването на свидетелството.

▼B

3.  Всяка държава-членка, която е отменила своите законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до издаване на удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V, и е приела мерки, свързани с придобити права, благоприятстващи нейните граждани, предоставя на граждани на други държави-членки правото да се възползват от тези мерки, доколкото тези удостоверения за професионална квалификация са издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на такива удостоверения за съответната специалност.

Датите на отмяна на тези разпоредби са посочени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Член 28

Специализирано обучение по обща медицина

▼M9

1.  За достъп до специализирано обучение по практика по обща медицина е необходимо завършването и валидирането на програма за базово обучение по медицина съгласно член 24, параграф 2, в процеса на която обучаващият се е придобил съответното обучение по обща медицина.

▼B

2.  Специализираното обучение по обща медицина, водещо до придобиване на удостоверения за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., е с минимална продължителност от две години за редовна форма на обучение. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации, издадени след тази дата, обучението е с минимална продължителност от три години при редовна форма на обучение.

Когато програмата за обучение по член 24 включва практическо обучение, провеждано в акредитирана болница, разполагаща с подходящо медицинско оборудване и звена, или като част от акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ, продължителността на това практическо обучение, но не повече от една година, може да се включи в продължителността, предвидена в първата алинея, по отношение на свидетелства за обучение, издадени на, или след 1 януари 2006 г.

Алтернативната възможност, предвидена във втората алинея, е достъпна само за държави-членки, в които специализираното обучение по обща медицина към 1 януари 2001 г. е било с продължителност от две години.

3.  Специализираното обучение по обща медицина се провежда в редовна форма, под контрола на компетентните власти или органи. То е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост.

Практическо обучение се провежда, от една страна, за минимален период от шест месеца в акредитирана болница, разполагаща с подходящо оборудване и звена, и, от друга страна, за минимален период от шест месеца като част от акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ.

Практическото обучение се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина. При това, без да се накърняват минималните периоди, предвидени във втората алинея, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина.

Обучението предполага личното участие на обучавания в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи.

4.  Държавите-членки изискват, за издаване на удостоверения за професионална квалификация по обща медицина, притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, придобити в резултат на базово обучение по медицина, изброени в точка 5.1.1 от Приложение V.

5.  Държавите-членки могат да издават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които не са завършили обучението по този член, но са завършили различно, допълнително обучение, удостоверено с удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните органи на държава-членка. Те не могат обаче да издават удостоверения за професионални квалификации, които не удостоверяват наличието на познания на ниво, еквивалентно на познанията, придобити при обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки определят inter alia до каква степен вече придобитото от молителя допълнително обучение и професионален стаж може да замести обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки могат да издават само удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, ако молителят е придобил не по-малко от шестмесечен професионален стаж по обща медицина в акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ от видовете, посочени в параграф 3.

Член 29

Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари

Всяка държава-членка, при спазване на разпоредбите, отнасящи се до придобитите права, изисква за упражняване дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, притежаване на удостоверения за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V.

Държавите-членки могат да освобождават от това изискване лица, които в момента специализират обща медицина.

Член 30

Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари

1.  Всяка държава-членка определя придобитите права. При това, всяка държава-членка предоставя като придобито право правото на упражняване на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, без изискване за притежаване на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на всички лекари, които се ползват с това право към датата, посочена в тази точка, по силата на приложими към медицинската професия и даващи достъп до професионалните дейности на лекари с базово обучение разпоредби, и които са се установили към тази дата на нейната територия, като са се възползвали от разпоредбите на член 21 или член 23.

Компетентните органи във всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, потвърждаващо правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на системата за обществено осигуряване на тази държава, без да притежава удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които притежават придобити права в съответствие с първата алинея на този член.

2.  Всяка държава-членка признава свидетелства по алинея 2 от параграф 1, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, и приравнява тези свидетелства по отношение на действието им на своята територия на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя и които позволяват упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване.



Раздел 3

Медицински сестри с общ профил

Член 31

Обучение на медицински сестри с общ профил

▼M9

1.  За достъп до обучение на медицински сестри с общ профил е необходимо едно от следните:

а) завършването на 12-годишен общообразователен курс, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво, което осигурява достъп до висши учебни заведения на равнище, признато като равностойно; или

б) завършването на общообразователен курс с продължителност най-малко 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка или със свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво, което осигурява достъп до професионално училище или програма за професионално обучение за медицински сестри.

▼B

2.  Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в точка 5.2.1 от Приложение V.

▼M9

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за внасяне на изменения в списъка по точка 5.2.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

▼B

3.   ►M9  Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална обща продължителност от три години, като в допълнение може да бъде изразено с равностойни кредити по ЕCTS, и включва най-малко 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение съставлява най-малко една трета и продължителността на клиничното обучение най-малко половината от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освободят от това изискване специалисти, които вече са преминали част от обучението си в курсове с най-малко равностойно ниво. ◄

Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програмата за обучение.

▼M9

4.  Теоретичното образование е частта от обучението за медицински сестри, в която обучаваните придобиват професионалните знания, умения и компетентности, които се изискват съгласно параграфи 6 и 7. Обучението се провежда от преподаватели в областта на здравните грижи и от други компетентни лица в университети, висши учебни заведения с признато за равностойно равнище или в професионални училища или посредством програми за професионално обучение за медицински сестри.

5.  Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, в която обучаващите се научават, като членове на екип и в пряк контакт със здрави или болни лица и/или общности, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи въз основа на знанията, уменията и компетентностите, които са усвоили. Обучаващите се за медицинска сестра трябва да се научат не само да работят в екип, но и да ръководят екип и да организират цялостните здравни грижи, включително да провеждат здравно обучение за отделни лица и малки групи в рамките на здравни заведения или в общността.

▼B

Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица.

Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

▼M9

6.  Обучението за медицински сестри с общ профил гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) цялостни познания в областта на науките, на които се основават общите здравни грижи, включително достатъчно разбиране на структурата, физиологичните функции и поведението на здравите и болните лица, както и на връзката между здравословното състояние на човека и неговата физическа и социална среда;

б) познания за характера и етиката на професията и за общите принципи на здравето и здравните грижи;

в) подходящ клиничен опит; този опит, който трябва да се планира въз основа на учебната му стойност, следва да бъде придобит под контрола на квалифицирани медицински сестри и в заведения, в които броят на квалифицирания персонал и наличното оборудване са подходящи за полагане на здравни грижи за пациенти;

г) способност за участие в практическото обучение на персонала в областта на здравеопазването и опит в работата с такъв персонал;

д) опит от съвместна работа с представители на други професии в сектора на здравеопазването.

▼M9

7.  Професионалната квалификация на медицинска сестра с общ профил трябва да удостоверява, че съответният специалист е способен да прилага най-малко следните компетентности, независимо дали обучението е било проведено в университет, висше учебно заведение с признато за равностойно ниво или професионално училище или посредством програма за професионално обучение за медицински сестри:

а) компетентност за независимо диагностициране на необходимите здравни грижи, като се използват актуалните теоретични и клинични познания, и за планиране, организиране и полагане на здравни грижи при лечението на пациенти въз основа на знанията и уменията, усвоени в съответствие с параграф 6, букви а), б) и в), с цел усъвършенстване на професионалната практика;

б) компетентност за ефективна съвместна работа с останалите участници в сектора на здравеопазването, включително участие в практическото обучение на персонал в областта на здравеопазването, въз основа на знанията и уменията, усвоени в съответствие с параграф 6, букви г) и д);

в) компетентност за насърчаване на лица, семейства и групи от лица да водят здравословен начин на живот и да полагат грижи за себе си въз основа на знанията и уменията, усвоени в съответствие с параграф 6, букви а) и б);

г) компетентност за независимо предприемане на незабавни животоспасяващи мерки и за вземане на мерки в случай на криза и бедствие;

д) компетентност за независимо предоставяне на съвети, указания и подкрепа на лица, нуждаещи се от грижи, и на техните близки;

е) компетентност за независимо гарантиране на качество и за оценяване на здравните грижи;

ж) компетентност за осъществяване на всестранни връзки в професионалното си качество и за сътрудничество с представители на други професии в сектора на здравеопазването;

з) компетентност за анализиране на качеството на здравните грижи с цел усъвършенстване на своята собствена професионална практика като медицинска сестра с общ профил.

▼B

Член 32

Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в точка 5.2.2 от Приложение V.

Член 33

Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1.  В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

▼M9 —————

▼M9

3.  Държавите-членки признават удостоверения за професионални квалификации на медицински сестри, които:

а) са издадени в Полша на медицински сестри, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 31; и

б) притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита въз основа на специална програма за повишаване на квалификацията съгласно:

i) член 11 от Закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ и на някои други законодателни актове (Държавен вестник на Република Полша, бр. 92 от 2004 г., поз. 885 и бр. 176 от 2007 г., поз. 1237) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за подробните условия за провеждането на обучение на медицински сестри и акушерки, които притежават свидетелство за завършено средно образование (зрелостен изпит — матура) и са завършили медицински лицей и медицински професионални училища, където се преподава професията „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Държавен вестник на Република Полша, бр. 110 от 2004 г., поз. 1170 и бр. 65 от 2010 г., поз. 420; или

ii) член 52.3, точка 2 от Закона от 15 юли 2011 г. за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Държавен вестник на Република Полша, бр. 174 от 2011 г., поз. 1039) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 14 юни 2012 г. за подробните условия за провеждането на висши образователни курсове за медицински сестри и акушерки, които притежават свидетелство за завършено средно образование (зрелостен изпит — матура) и са завършили медицинско средно образование или следгимназиално обучение за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Държавен вестник на Република Полша от 2012 г., поз. 770)

с цел да се удостовери, че съответният специалист притежава знания и компетентности, сравними с тези на медицинските сестри, притежаващи квалификациите, определени по отношение на Полша в точка 5.2.2. от приложение V.

▼M1

Член 33, буква a)

▼M9

По отношение на румънската квалификация за медицинска сестра с общ профил се прилагат само следните разпоредби за придобити права:

В случаите на граждани на държави-членки, които са преминали обучение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ в Румъния и чието обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ за достатъчно доказателство, ако тези удостоверения са придружени от свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави-членки реално и законно са упражнявали дейностите на медицинска сестра с общ профил в Румъния, включително поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и полагането на здравни грижи за пациенти, в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години преди датата на издаване на свидетелството:

а) „Certificat de competenþe profesionale de asistent medical generalist“ с образование след средното образование, придобито от „școală postliceală“, удостоверяващ, че обучението е започнало преди 1 януари 2007 г.;

б) „Diplomă de absolvire de asistent medical generalist“ с кратък курс на висше образование, удостоверяваща, че обучението е започнало преди 1 октомври 2003 г.;

в) „Diplomă de licență de asistent medical generalist“ с дълъг курс на висше образование, удостоверяваща, че обучението е започнало преди 1 октомври 2003 г.

▼B



Раздел 4

Лекари по дентална медицина

Член 34

Базово обучение по дентална медицина

1.  За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.

▼M9

2.  Базовото обучение по дентална медицина включва курс с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен с равностоен брой кредити по ЕCTS, и съдържа най-малко 5 000 часа редовна форма на теоретично и практическо обучение, като обхваща най-малко програмата, описана в точка 5.3.1 от приложение V, и преподавана в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка, посочен в точка 5.3.1 от приложение V, с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

▼B

3.  Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

а) достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б) достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните индивиди, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние при хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;

в) достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;

г) достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и профилактична, диагностична и терапевтична дентална медицина;

д) достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор.

В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.

Член 35

Специализирано обучение по дентална медицина

▼M9

1.  За достъп до специализирано обучение по дентална медицина се изисква завършване и валидиране на базовото обучение по дентална медицина, посочено в член 34, или притежаване на документите, посочени в членове 23 и 37.

▼B

2.  Специализираното обучение по дентална медицина включва теоретично и практическо обучение в университетски център, лечебен учебен и изследователски център или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

▼M9

Редовното специализирано обучение по дентална медицина е с минимална продължителност от три години и се провежда под надзора на компетентните власти или органи. То предполага личното участие на специализиращия лекар по дентална медицина в дейността и отговорностите на съответното заведение.

▼M9 —————

▼B

3.  За издаване на удостоверения за завършено специализирано обучение по дентална медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по дентална медицина, съгласно точка 5.3.2 от Приложение V.

▼M9

4.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за адаптиране на минималните периоди на обучение по параграф 2 към научния и техническия напредък.

5.  С цел да бъдат надлежно отчетени промените в националното законодателство и с цел актуализиране на настоящата директива на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за включване в точка 5.3.3 от приложение V на нови специалности по дентална медицина, общи за най-малко две пети от държавите-членки.

▼B

Член 36

Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина

1.  За целите на настоящата директива, професионалните дейности на лекари по дентална медицина са дейностите, дефинирани в параграф 3 и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V.

2.  Професията „лекар по дентална медицина“ се основава на обучение по дентална медицина, предвидено в член 34, и представлява специфична професия, която е отделна от други общи или специализирани медицински професии. Упражняването на дейностите на лекар по дентална медицина предполага притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V. Титулярите на такива удостоверения за професионални квалификации се третират еднакво с тези, към които се прилагат разпоредбите на членове 23 или 37.

3.  Държавите-членки гарантират, че лекарите по дентална медицина могат по принцип да получат достъп до, и да упражняват дейностите по профилактика, диагностициране и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани, при съблюдаване на регулаторните разпоредби и правилата за професионална етика, на датите, посочени в точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 37

Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина

1.  Всяка държава-членка, за целите на упражняването на професионалните дейности на лекари по дентална медицина, по силата на квалификациите, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V, признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, ►M1  издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република, Словакия и Румъния ◄ , на лица, които са започнали обучението си по медицина на, или преди датата, посочена в цитираното приложение, за съответната държава-членка, придружени със свидетелство, издадено от компетентните органи на тази държава-членка.

От свидетелството трябва да е видно, че са изпълнени следните две условия:

а) че заинтересованите лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност в тази държава-членка дейностите, посочени в член 36, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

б) че тези лица са получили право да упражняват посочените дейности при същите условия, както титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за тази държава-членка в точка 5.3.2 от Приложение V.

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи в съответната държава-членка, като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за тригодишен практически стаж, предвидено в алинея 2, буква a).

По отношение на Чешката република и Словакия удостоверенията за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават еднакво с удостоверенията за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, и при условията, предвидени в предходните алинеи.

2.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Италия на лица, които са започнали университетското си обучение по медицина след 28 януари 1980 г., но не по-късно от 31 декември 1984 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните италиански органи.

От свидетелството трябва да е видно, че са налице следните три условия:

а) че заинтересованите лица са положили успешно съответния изпит за правоспособност, проведен от компетентните италиански органи с цел да установят, дали тези лица притежават знания и умения, сравними с тези на лицата, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V;

б) че тези лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36 в Италия в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

в) че тези лица имат право да упражняват или упражняват действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36, при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V.

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за полагане на изпит за правоспособност по втора алинея, буква a).

Лицата, които са започнали университетското си обучение по медицина след 31 декември 1984 г., се третират еднакво с лицата по предходната разпоредба, при условие че цитираният тригодишен срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.

▼M9

3.  Що се отнася до удостоверенията за професионални квалификации на лекарите по дентална медицина, държавите-членки признават тези удостоверения съгласно член 21, когато заявителите са започнали своето обучение на или преди 18 януари 2016 г.

4.  Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Испания на специалисти, които са започнали университетското си обучение по медицина между 1 януари 1986 г. и 31 декември 1997 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните испански органи.

Свидетелството потвърждава, че са изпълнени следните три условия:

а) съответният специалист е завършил успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от испанските компетентни органи като равностойно на обучението по член 34,

б) съответният специалист е упражнявал в Испания реално, законно и като основна дейност дейностите по член 36 в продължение на най-малко три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството;

в) съответният специалист има право да упражнява или упражнява реално, законно и като основна дейност дейностите по член 36 при същите условия като титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени по отношение на Испания в точка 5.3.2 от приложение V.

▼B



Раздел 5

Ветеринарни лекари

Член 38

Обучение по ветеринарна медицина

▼M9

1.  Обучението на ветеринарни лекари включва редовен курс на теоретично и практическо обучение с обща продължителност най-малко пет години, който в допълнение може да бъде изразен в равностоен брой кредити по ЕCTS, в университет, висш институт, който предоставя обучение, признато за равностойно, или под надзора на университет, като обхваща най-малко учебната програма, посочена в точка 5.4.1 от приложение V.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка по точка 5.4.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени във втора алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

▼B

2.  За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.

▼M9

3.  Обучението за ветеринарен лекар гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) подходящи знания в областта на науките, на които се основава дейността на ветеринарните лекари, и на правото на Съюза, свързано с тези дейности;

б) подходящи знания относно структурата, функциите, поведението и физиологичните нужди на животните, както и умения и компетентности, необходими за тяхното отглеждане, хранене, хуманното отношение към тях, тяхното възпроизводство и хигиена като цяло;

в) клинични, епидемиологични и аналитични умения и знания, необходими за профилактиката, диагностиката и лечението на заболяванията на животните, включително анестезия, асептична хирургия и безболезнена смърт, разглеждани поотделно или в група, включително специални знания за заболяванията, които могат да се предават на хората;

г) подходящи знания, умения и компетентности за превантивна медицина, включително компетентности свързани с проучвания и сертифициране;

д) подходящи знания за хигиената и технологията, които се прилагат при извличането, производството и разпространението на животински хранителни продукти или продукти с животински произход, предназначени за консумация от човека, включително уменията и компетентностите, необходими за разбирането и разясняването на добрите практики в това отношение;

е) знания, умения и компетентности, необходими за отговорно и разумно използване на ветеринарни лекарствени продукти с цел лечение на животните и гарантиране на безопасността на хранителната верига и опазването на околната среда.

▼B

Член 39

Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари

Без да се засяга член 23, параграф 4, по отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“ са издадени от Естония, или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., държавите-членки признават такива удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в Естония в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.



Раздел 6

Акушерки

Член 40

Обучение на акушерки

1.  Обучението на акушерки включва като минимум:

а) специално редовно обучение за акушерки, включващо теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от три години (курс I), което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, или

б) специално редовно обучение за акушерки, включващо обучение с минимална продължителност от осемнадесет месеца (курс II), което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, и не е било предмет на еквивалентно обучение за медицински сестри с общ профил.

Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение.

▼M9

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за изменение на списъка в точка 5.5.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък.

Измененията, посочени в трета алинея, не трябва да водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физически лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

2.  Допускането до обучение за акушерка зависи от изпълнението на едно от следните условия:

а) завършване на най-малко 12-годишен училищен общообразователен курс или притежаване на свидетелство за успешно положен изпит на равностойно ниво за прием в акушерско училище за курс I;

б) притежаване на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, за курс II.

3.  Обучението за акушерки гарантира, че съответният специалист е придобил следните знания и умения:

а) задълбочени знания за науката, на която се основават дейностите на акушерките, по-специално на акушерството и гинекологията;

б) подходящи знания за професионалната етика и за законодателството, уреждащо упражняването на професията;

в) подходящи знания по обща медицина (биологични функции, анатомия и физиология), както и фармакологията в областта на акушерството и неонатологията, както и знания за връзката между здравословното състояние и физическата и социална среда на човека, и неговото поведение;

г) подходящ клиничен опит, придобит в акредитирани заведения, който позволява на акушерката, независимо и като поема изцяло и в необходимата степен отговорност, освен при патологични случаи, да осигури пренаталните грижи, самото раждане и последващите манипулации в акредитирани заведения, и да следи пренаталната фаза и раждането, да осигурява постнатални грижи и да реанимира новородени до появата на практикуващ лекар;

д) подходящо разбиране на обучението на персонала в областта на здравеопазването и опит от работата с такъв персонал.

▼B

Член 41

Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация „акушерка“

▼M9

1.  Удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, посочени в точка 5.5.2 от приложение V, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

а) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност три години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко 4 600 часа теоретично и практическо обучение, като най-малко една трета от минималната продължителност представлява клинично обучение;

б) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност две години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко 3 600 часа, обусловено от притежаването на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V;

в) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност 18 месеца, което в допълнение може да бъде изразено с в равностоен брой кредити по ЕCTS, което включва най-малко 3 000 часа, обусловен от притежаване на удостоверение за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, последвано от едногодишна професионална практика, за която е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2.

▼B

2.  Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация „акушерка“, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Член 42

Упражняване на професионалните дейности на акушерка

1.  Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V.

2.  Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

а) предоставяне на подходяща информация и съвети по въпросите на семейното планиране;

б) установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност;

в) назначаване или препоръчване на необходимите прегледи за възможно най-ранната диагностика на всяка рискова бременност;

г) изготвяне на програма за подготовка на бъдещите родители за тяхната роля, осигуряване на цялостна подготовка за раждането и съвети по въпросите на хигиената и храненето;

д) подпомагане на родилката по време на раждането и наблюдение на плода in utero чрез съответните клинични и технически средства;

е) извършване на нормално израждане, когато се касае за главично предлежание, включително и на епизиотомия при необходимост, а при спешен случай провеждане на раждане със седалищно предлежание;

ж) откриване при майката или детето на признаци за аномалии, които изискват лекарска намеса и оказване помощ на лекаря в случай на интервенция; предприемане на налагащи се спешни мерки в отсъствие на лекаря, по-специално мануално изваждане на плацентата, последвана евентуално от мануален маточен преглед;

з) преглед на новороденото и полагане на грижи за него; предприемане на всякакви инициативи, които се налагат в случай на необходимост и извършване, при нужда, на незабавна реанимация;

и) полагане на грижи за родилката, наблюдение на майката по време на следродилния период и даване на всякакви полезни съвети за отглеждане на новороденото при най-добри условия;

й) провеждане на назначено от лекар лечение;

к) изготвяне на необходимите писмени доклади.

Член 43

Придобити права, отнасящи се само до акушерките

1.  Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство за удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в точка 5.5.2 от Приложение V, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

▼M9

1а.  Що се отнася до удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, държавите-членки признават автоматично тази квалификация, когато заявителят е започнал обучението си преди 18 януари 2016 г. и изискването за прием е било завършен десетгодишен общообразователен курс или равностойно ниво за курс I или завършено обучение за медицинска сестра с общ профил, удостоверено чрез удостоверение за професионална квалификация, посочено в точка 5.2.2 от приложение V, преди началото на обучението за акушерка за курс II.

▼B

2.  Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

▼M9 —————

▼M9

4.  Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, които са:

а) издадени от Полша на акушерки, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 40; и

б) притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита въз основа на специална програма за повишаване на квалификацията съгласно:

i) член 11 на Закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ и на някои други законодателни актове (Държавен вестник на Република Полша, бр. 92 от 2004 г., поз. 885 и бр. 176 от 2007 г., поз. 1237) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за подробните условия за провеждането на обучение за медицински сестри и акушерки, които притежават свидетелство за завършено средно образование (зрелостен изпит — матура) и са завършили медицински лицей и медицински професионални училища, където се преподава професията „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Държавен вестник на Република Полша, бр. 110 от 2004 г., поз. 1170 и бр. 65 от 2010 г., поз. 420, или

ii) член 53.3, точка 3 от Закона от 15 юли 2011 г. за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Държавен вестник на Република Полша, бр. 174 от 2011 г., поз. 1039) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 14 юни 2012 г. за подробните условия за провеждането на висши образователни курсове за медицински сестри и акушерки, които притежават свидетелство за завършено средно образование (зрелостен изпит — матура) и са завършили медицинско средно образование или следгимназиално обучение за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Държавен вестник на Република Полша от 2012 г., поз. 770),

с цел да се удостовери, че съответният специалист притежава знания и компетентности, сравними с тези на акушерките, притежаващи квалификациите, определени по отношение на Полша в точка 5.5.2 от приложение V.

▼M1

Член 43, буква a)

По отношение на румънската квалификация за акушерство се прилагат само следните разпоредби за придобити права:

За гражданите на държавите-членки, чиито официални документи, удостоверяващи професионалната им квалификация за акушерство (asistent medical obstetrică-ginecologie/obstetrics-gynecology nurse), са придобити в Румъния преди датата на присъединяване и не отговаря на минималните образователни изисквания, постановени в член 40, държавите-членки следва да признаят посочените официални документи за достатъчно доказателство, ако са придружени от документ, удостоверяващ, че тези граждани на държава-членка действително и легално са изпълнявали отговорностите на акушерка в Румъния поне пет последователни години през седемте години преди издаването на удостоверението.

▼A1

Член 43б

Придобити права за акушерство не се прилагат за следните квалификации, получени в Хърватия преди 1 юли 2013 г.: viša medicinska sestra ginekološko-opstetričkog smjera (старша акушеро-гинекологична сестра), medicinska sestra ginekološko-opstetričkog smjera (акушеро-гинекологична сестра), viša medicinska sestra primaljskog smjera (старша сестра с профил акушерство), medicinska sestra primaljskog smjera (медицинска сестра с профил акушерство), ginekološko-opstetrička primalja (акушерка с гинекологично-акушерски профил) и primalja (акушерка).

▼B



Раздел 7

Фармацевт

Член 44

Обучение по фармация

1.  За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.

▼M9

2.  Удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ удостоверяват обучение с минимална продължителност пет години, което в допълнение може да бъде изразено с равностоен брой кредити по ЕCTS, включващо най-малко:

а) четири години редовно теоретично и практическо обучение в университет, висш институт на признато равностойно ниво или под надзора на университет;

б) по време или в края на теоретичното и практическо обучение шестмесечен стаж за усвояване на професията в аптека за продажба на лекарства на гражданите или в болница под надзора на фармацевтичния отдел на болницата.

Цикълът на обучение по настоящия параграф включва най-малко програмата, описана в точка 5.6.1 от приложение V. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в относно измененията на списъка в точка 5.6.1 от приложение V с цел неговото адаптиране към научния и техническия напредък, включително към развитието на фармакологичната практика.

Измененията, посочени във втора алинея, не трябва водят до изменение на съществуващите основни законодателни принципи в държавите-членки, свързани със структурата на професиите по отношение на обучението и условията за достъп за физическите лица. Тези изменения трябва да са съобразени с отговорността на държавите-членки за организацията на образователните системи, предвидена в член 165, параграф 1 от ДФЕС.

▼B

3.  Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

а) достатъчни познания за лекарствата и веществата, използвани за производството на лекарства;

б) достатъчни познания за фармацевтичните технологии и за физичния, химичния, биологичния и микробиологичния контрол на лекарствата;

в) достатъчни познания за метаболизма и въздействието на лекарствата и действието на токсичните вещества, както и за употребата на лекарствата;

г) достатъчни познания за оценяване на научната информация за лекарствата и способност за предоставяне на подходяща информация въз основа на тези познания;

д) достатъчно познаване на законовите и другите изисквания, свързани с фармацевтичната практика.

Член 45

Упражняване на професионалните дейности на фармацевт

1.  За целите на настоящата директива дейностите на фармацевт са тези дейности, за достъп и упражняване на които в една или повече държави-членки се изисква притежаване на професионални квалификации, и които са достъпни за титуляри на удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V.

▼M9

2.  Държавите-членки следят за това титулярите на професионални квалификации по фармацевтика, издадени на университетско или на признато за равностойно ниво, които отговарят на посочените в член 44 изисквания, да могат да получат достъп и право на упражняване на най-малко следните дейности, като по целесъобразност се прилага изискване за допълнителен професионален стаж:

а) приготвяне на лекарствени средства във фармацевтична форма;

б) производство и контрол на лекарствените средства;

в) изпитване на лекарствените средства в лаборатория за изпитване на лекарствените средства;

г) складиране, съхранение и разпространение на лекарствените средства в търговската мрежа;

д) снабдяване, подготовка, изпитване, складиране, дистрибуция и предоставяне на безопасни и ефикасни лекарствени средства с необходимото качество в аптеки за продажба на лекарства на гражданите;

е) подготовка, изпитване, складиране и предоставяне на безопасни и ефикасни лекарствени средства с необходимото качество в болници;

ж) предоставяне на информация и консултации относно самите лекарствени средства, включително относно правилната им употреба;

з) докладване за нежеланите реакции на фармацевтични продукти на компетентните органи;

и) съобразена с личните потребности подкрепа за пациентите, които прилагат лечението им;

й) принос към местни или национални кампании в областта на общественото здравеопазване.

▼B

3.  Ако за разрешаване достъпа до или упражняването на една от дейностите на фармацевт, държава-членка изисква допълнителен професионален стаж, в допълнение към притежаването на удостоверенията за професионални квалификации по точка 5.6.2 от Приложение V, тази държава-членка признава като достатъчно доказателство в това отношение свидетелство, издадено от компетентните органи в държавата-членка по произход, в което се посочва, че заинтересованото лице е упражнявало тези дейности в държавата-членка по произход за сходен период.

4.  Признаването по параграф 3 не се прилага по отношение на двегодишния професионален стаж, изискван от Великото херцогство Люксембург за предоставяне на Държавна публична аптечна концесия.

5.  Ако на 16 септември 1985 г. държава-членка е прилагала конкурсна система за подбор измежду титулярите, посочени в параграф 2, на онези от тях, които ще бъдат определени за титуляри на новосъздадени аптеки, за чието създаване е взето решение съгласно националната система за географско разпределение, то тази държава-членка може, като допустимо изключение от разпоредбите на параграф 1, да прилага тази конкурсна система и да задължи гражданите на останалите държави-членки, които притежават удостоверения за професионална квалификация „фармацевт“, посочени в точка 5.6.2 от Приложение V, или които се ползват от разпоредбите на член 23, да се явят на такъв конкурс.



Раздел 8

Архитект

▼M9

Член 46

Обучение на архитекти

1.  Обучението за архитекти включва:

а) общо най-малко пет години редовно обучение в университет или съпоставимо учебно заведение, което води до успешно полагане на изпит на университетско равнище; или

б) не по-малко от четири години редовно обучение в университет или съпоставимо учебно заведение, което води до успешно полагане на изпит на университетско равнище, придружен от свидетелство за завършен двегодишен стаж за усвояване на професията в съответствие с параграф 4.

2.  Архитектурата трябва да е основният елемент от обучението, посочено в параграф 1. Обучението трябва да осигурява баланс между теоретичните и практическите аспекти на обучението по архитектура и да осигурява придобиването най-малко на следните знания, умения и компетентности:

а) способност да се създават идейни архитектурни проекти, които отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания;

б) подходящи знания по история и теория на архитектурата и свързаните с тях изкуства, технологии и хуманитарни науки;

в) знания по изобразително изкуство като фактор, който влияе върху качеството на идейния архитектурен проект;

г) подходящи знания по градоустройство, планиране и уменията, използвани в процеса на планиране;

д) разбиране на връзката между човека и сградите и между сградите и заобикалящата ги среда, както и на необходимостта сградите и пространствата между тях да бъдат съотносими с човешките потребности и мащаб;

е) разбиране на професията на архитекта и на неговата роля в обществото, по-специално при изготвянето на проекти, които отчитат социалните фактори;

ж) разбиране на методите на изследване и подготовка на проект по идеен архитектурен проект;

з) разбиране на структурната концепция и на строителните и инженерните проблеми във връзка с проектирането на сгради;

и) подходящи знания за физическите проблеми и технологии и за функцията на сградите, така че да се изградят вътрешните условия за удобство и климатична защита, в рамките на устойчивото развитие;

й) необходимите проектантски умения, за да бъдат удовлетворени изискванията на ползвателите на сградите в рамките на ограниченията, наложени от бюджетни фактори и строителни предписания;

к) подходящи знания за отраслите, организациите, нормативната уредба и процедурите за превръщане на идейните проекти в сгради и вписването на плановете в общото планиране.

3.  Годините на академично обучение, посочени в параграфи 1 и 2, могат в допълнение да бъдат изразени с равностоен брой кредити по ЕCTS.

4.  Стажът за усвояване на професията по параграф 1, буква б) се провежда единствено след завършване на първите три години обучение. Най-малко през една година от стажа за усвояване на професията се доразвиват придобитите по време на обучението по параграф 2 знания, умения и компетентности. За тази цел стажът за усвояване на професията се провежда под ръководството на лице или орган, оправомощен от компетентен орган в държавата-членка по произход. Посоченият стаж с ръководител може да се проведе във всяка държава. Стажът за усвояване на професията се оценява от компетентен орган в държавата-членка по произход.

Член 47

Дерогации от изискванията за обучение на архитекти

Чрез дерогация от член 46 за съответстващо на член 21 се признава и следното: обучение в рамките на схеми за социално развитие или задочно университетско обучение, което отговаря на установените в член 46, параграф 2 изисквания и е завършено с успешно положен изпит по архитектура от специалист, който от седем или повече години работи в областта на архитектурата под ръководството на архитект или на архитектурно бюро. Изпитът трябва да бъде на университетско равнище и да е равностоен на изпита в края на обучението по член 46, параграф 1, буква б).

▼B

Член 48

Упражняване на професионалните дейности на архитект

1.  За целите на настоящата директива професионални дейности на архитект са дейности, упражнявани редовно под професионалното звание „архитект“.

2.  Приема се, че отговарят на условията за упражняване на дейностите на архитект под професионалното звание „архитект“ гражданите на държава-членка, които имат право да притежават това звание в съответствие със закон, който предоставя на компетентния орган на държава-членка правото да присвоява това звание на гражданите на държави-членки, които се открояват с качеството на своите постижения в областта на архитектурата. Архитектурният характер на дейностите на заинтересованите лица се доказва със свидетелство, издадено от тяхната държава-членка по произход.

Член 49

Придобити права, които се отнасят само до архитектите

1.  Всяка държава-членка приема удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, изброени в точка 6 от Приложение VI, издадени от другите държави-членки, и удостоверяващи завършване на курс на обучение, започнал не по-късно от академичната година, посочена в цитираното приложение, дори ако те не отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 46, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, които издава тя.

При тези обстоятелства се признават свидетелствата, издадени от компетентните органи на Федерална република Германия, удостоверяващи, че удостоверенията за професионални квалификации, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи на Германската демократична република, са равностойни на удостоверенията, изброени в цитираното приложение.

▼M9

1а.  Параграф 1 се прилага и към удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в приложение V, когато обучението е започнало преди 18 януари 2016 г..

▼B

2.  Без да се засяга параграф 1, всяка държава-членка признава следните удостоверения за професионални квалификации, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя: свидетелства, издадени на граждани на държави-членки от държавите-членки, които са въвели в действие правила, регламентиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, считано от следните дати:

а) 1 януари 1995 г. за Австрия, Финландия и Швеция;

б) 1 май 2004 г. за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия;

▼M8

ба) 1 юли 2013 г. за Хърватия;

▼B

в) 5 август 1987 г. за останалите държави-членки.

Свидетелствата по параграф 1 удостоверяват, че титулярът е получил право, не по-късно от съответната дата, да ползва професионалното звание „архитект“, и че е упражнявал действително, в контекста на тези правила, съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

▼M9

3.  За целите на достъпа и упражняването на професионална дейност като архитект всяка държава-членка признава на удостоверенията за професионални квалификации същите последици на своята територия, каквито имат удостоверенията за професионални квалификации, които самата тя издава: удостоверението за проведено обучение, предоставяно към 5 август 1985 г. и започнало не по късно от 17 януари 2014, предвидено от „Fachhochschulen“ във Федерална република Германия за период от три години, което отговаря на изискванията по член 46, параграф 2 и дава достъп до посочените в член 48 дейности в тази държава-членка под професионалното звание „архитект“, доколкото обучението е последвано от четиригодишен професионален стаж във Федерална република Германия, удостоверен със свидетелство, издадено от компетентен орган, в чийто регистър е вписан архитектът, желаещ да се ползва от разпоредбите на настоящата директива.



ГЛАВА IIIА

Автоматично признаване въз основа на общи принципи на обучението

Член 49а

Обща рамка на обучението

1.  За целите на настоящия член „обща рамка на обучението“ означава общ набор от минимални знания, умения и компетентности, необходими за упражняването на определена професия. Общата рамка на обучението не заменя националните учебни програми, освен ако дадена държава-членка реши друго в съответствие с националното си право. За целите на достъпа и упражняването на професия в държавите-членки, в които тази професия е регламентирана, държавите-членки признават на удостоверенията за квалификациите, придобити въз основа на тази рамка, същите последици на своята територия, каквито имат удостоверенията за професионални квалификации, издавани от самите тях, при условие че тази рамка отговаря на изискванията, установени в параграф 2.

2.  Общата рамка на обучението трябва да отговаря на следните условия:

а) общата рамка на обучението дава възможност на повече специалисти да се преместват от една държава-членка в друга;

б) съответната професия, по отношение на която се прилага общата рамка на обучението, или образованието и обучението, водещи до професията, са регламентирани в най-малко една трета от всички държави-членки;

в) общият набор от знания, умения и компетентности съчетава знанията, уменията и компетентностите, изисквани в системите за образование и обучение, приложими в най-малко една трета от държавите-членки; няма значение дали съответните знания, умения и компетентности се придобиват в рамките на общообразователен курс в университет или висше учебно заведение или в рамките на професионално обучение;

г) общата рамка на обучението се основава на нивата на ЕКР, определени в приложение II към Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот ( 27 );

д) съответната професия не е обхваната от друга обща рамка на обучението и не подлежи на автоматично признаване в съответствие с дял III, глава III;

е) общата рамка на обучението е изготвена чрез прозрачен надлежен процес, включително с участието на съответните заинтересовани страни от държавите-членки, в които професията не е регламентирана;

ж) общата рамка на обучението допуска граждани на всяка държава-членка до придобиване на професионална квалификация в тази рамка, без преди това да се изисква членство в професионална организация или регистрация в такава организация.

3.  Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат до Комисията предложение за обща рамка на обучението, която отговаря на условията, установени в параграф 2.

4.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на общата рамка на обучението за определена професия въз основа на условията, установени в параграф 2 от настоящия член.

5.  Държавата-членка се освобождава от задължението да въведе на своя територия посочената в параграф 4 обща рамка за обучението и от задължението да признава автоматично професионалните квалификации, придобити в съответствие с тази обща рамка на обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:

а) на нейна територия не съществуват заведения за образование или обучение, които могат да предложат такова обучение за съответната професия;

б) въвеждането на общата рамка на обучението ще засегне неблагоприятно организацията на системата на образование и професионално обучение;

в) налице са съществени различия между общата рамка на обучението и обучението, изисквано на нейна територия, което води до сериозни рискове за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, за безопасността на получателите на услуги или за опазването на околната среда.

6.  В рамките на шест месеца след влизането в сила на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:

а) националните квалификации и, когато е приложимо, националните професионални звания, които съответстват на общата рамка на обучението; или

б) всяко използване на посоченото в параграф 5 освобождаване заедно с обосновка кои от условията по същия параграф са били изпълнени. В рамките на три месеца Комисията може да поиска допълнителни разяснения, ако счете, че държавата-членка не е предоставила или е предоставила недостатъчна обосновка за изпълнението на едно от посочените условия. Държавата-членка отговаря в рамките на три месеца от всяко такова искане.

Комисията може да приема акт за изпълнение, за да изброи националните професионални квалификации и националните професионални звания, за които се прилага автоматично признаване съгласно общата рамка на обучението, приета в съответствие с параграф 4.

7.  Настоящият член се прилага и по отношение на специалности в рамките на дадена професия, при условие че тези специалности се отнасят до професионални дейности, достъпът и упражняването на които са регламентирани в държавите-членки, когато професията вече подлежи на автоматично признаване съгласно дял III, глава III.

Член 49б

Общи изпити в обучението

1.  За целите на настоящия член „общ изпит в обучението“ означава стандартизиран изпит за правоспособност, достъпен в участващите държави-членки и запазен за титуляри на определена професионална квалификация. Успешното полагане на такъв изпит позволява на титуляря на определена професионална квалификация да упражнява професията във всяка съответна приемаща държава-членка при същите условия, които се прилагат към титулярите на професионални квалификации, придобити в същата държава-членка.

2.  Общият изпит в обучението трябва да отговаря на следните условия:

а) общият изпит в обучението дава възможност на повече специалисти да се преместват от една държава-членка в друга;

б) съответната професия, по отношение на която се прилага общият изпит в обучението, е регламентирана или образованието и обучението, водещи до съответната професия, са регламентирани в най-малко една трета от държавите-членки;

в) общият изпит в обучението е изготвен чрез прозрачен надлежен процес, включително с участието на съответните заинтересовани страни от държавите-членки, в които професията не е регламентирана;

г) общият изпит в обучението допуска граждани на всяка държава-членка до участие в изпита и в практическата организация на такива изпити в държавите-членки, без преди това да се изисква членство в професионална организация или регистрация в такава организация.

3.  Представителни професионални организации на равнището на Съюза, както и национални професионални организации или компетентни органи от най-малко една трета от държавите-членки могат да внесат предложение до Комисията за общи изпити в обучението, които отговарят на условията, установени в параграф 2.

4.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 57в за установяване на съдържанието на общите изпити в обучението и условията за преминаване и успешното преминаване на изпита.

5.  Държавата-членка се освобождава от задължението да организира на своя територия посочения в параграф 4 общ изпит в обучението и от задължението да предоставя автоматично признаване на специалистите, издържали общия изпит в обучението, ако е изпълнено едно от следните условия:

а) съответната професия не е регламентирана на нейна територия;

б) съдържанието на общия изпит в обучението няма да намали в достатъчна степен характерните за нейната територия рискове за общественото здраве или за безопасността на получателите на услуги;

в) съдържанието на общия изпит в обучението ще намали значително привлекателността на достъпа до професията в сравнение с националните изисквания.

6.  В рамките на шест месеца след влизането в силата на посочените в параграф 4 делегирани актове държавите-членки уведомяват Комисията и другите държави-членки за:

а) наличния капацитет за организирането на тези изпити; или

б) всяко използване на посоченото в параграф 5 освобождаване заедно с обосновка кои от условията по същия параграф са били изпълнени. В рамките на три месеца Комисията може да поиска допълнителни разяснения, ако счете, че държавата-членка не е предоставила или е предоставила недостатъчна обосновка за изпълнението на едно от посочените условия. Държавата-членка отговаря в рамките на три месеца от всяко такова искане.

Комисията може да приеме акт за изпълнение, за да посочи държавите-членки, в които да се организират приетите в съответствие с параграф 4 общи изпити в обучението, честотата в рамките на календарната години и други правила необходими за организирането на общи изпити в обучението в държавите-членки.

▼B



ГЛАВА IV

Общи разпоредби относно установяването

Член 50

Документи и формални изисквания

1.  Когато компетентните органи на приемащата държава-членка вземат решение по молба за предоставяне на право на упражняване на регламентирана професия по силата на тази глава, тези органи могат да изискат документите и свидетелствата, изброени в Приложение VII.

Документите, посочени в точка 1, букви г), д) и е) от Приложение VII, трябва да са издадени не повече от три месеца преди датата, на която са представени.

Държавите-членки, органите и други юридически лица гарантират поверителния характер на информацията, която получават.

2.  При възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава-членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46.

3.  При възникване на обосновани съмнения, когато удостоверения за професионални квалификации по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) са издадени от компетентен орган на държава-членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в учебно заведение, което е законно установено на територията на друга държава-членка, приемащата държава-членка има право да направи справка с компетентния орган на държавата-членка по произход на удостоверението:

а) дали курсът на обучение, проведен в това учебното заведение, е формално сертифициран от учебното заведение, базирано в държавата-членка по произход на удостоверението;

б) дали издаденото удостоверение за професионална квалификация е същото като това, което би било издадено, ако курсът на обучение е проведен изцяло на територията на държавата-членка по произход на удостоверението; и

в) дали удостоверението за професионална квалификация предоставя същите професионални права на територията на държавата-членка по произход на удостоверението.

▼M9

3а.  В случай на основателни съмнения приемащата държава-членка може да поиска от компетентните органи на държава-членка потвърждение, че с заявителят не е отстранен или лишен от право на упражняване на професията вследствие на тежко професионално нарушение или осъдителна присъда за престъпление във връзка с упражняването на някоя от неговите професионални дейности.

3б.  Обменът на информация между компетентните органи на отделните държави-членки съгласно настоящия член се извършва посредством ИСВП.

▼B

4.  Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да положат клетва или направят клетвена декларация, за да получат достъп до регламентирана професия, и формулировката на тази клетва или клетвена декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следва да гарантира, че заинтересованите лица имат възможност да използват друга еквивалентна формулировка.

Член 51

Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

1.  Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването ѝ и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

2.  Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от настоящия дял.

3.  Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване по реда на националното законодателство.

Член 52

Ползване на професионални звания

1.  Ако в приемаща държава-членка ползването на професионално звание, свързано с една от дейностите по съответната професия, е регламентирано, гражданите на останалите държави-членки, които са получили правоспособност да упражняват регламентирана професия въз основа на дял III, използват професионалното звание на приемащата държава-членка, което отговаря на тази професия в тази държава-членка, както и съответното съкращение.

2.  Когато определена професия е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, гражданите на държавите-членки не получават право да ползват професионално звание, присвоявано от тази организация или сдружение или неговата съкратена форма, освен ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение.

Ако сдружението или организацията изисква притежаване на определени квалификации за прием на членове, то може да предприема тази стъпка по отношение на граждани на други държави-членки, които притежават професионални квалификации, само при условията, предвидени в настоящата директива.

▼M9

3.  Държавите-членки нямат право да запазват използването на професионални звания за титулярите на професионални квалификации, ако не са изпратили уведомление за сдружението или организацията на Комисията и на останалите държави-членки в съответствие с член 3, параграф 2.

▼B



ДЯЛ IV

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА

▼M9

Член 53

Езикови знания

1.  Специалистите, ползващи се от признаването на професионални квалификации, трябва да притежават езиковите знания, необходими за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

2.  Държавите-членки гарантират, че проверките, извършвани от или под надзора на компетентния орган за контрол на изпълнението на задължението по параграф 1, се ограничават до знанията по официалния език на приемащата държава-членка или по един административен език на приемащата държава-членка, при условие че последният е и официален език на Съюза.

3.  Извършваните в съответствие с параграф 2 проверки могат да бъдат наложени, ако професията, която ще бъде упражнявана, има последици за безопасността на пациентите. Проверки могат да бъдат наложени по отношение на други професии, която е налице сериозно и конкретно съмнение относно достатъчната степен на езикови знания на специалиста с оглед професионалната дейност, която той възнамерява да извършва.

Проверки могат да се извършват единствено след издаването на Европейска професионална карта в съответствие с член 4г или след признаването на професионалната квалификация, в зависимост от случая.

4.  Проверките на езиковите знания трябва да са пропорционални на дейността, която ще се упражнява. Съответният специалист има право да обжалва тези проверки в съответствие с националното право.

▼B

Член 54

Ползване на академични звания

Без да се засягат членове 7 и 52, приемащата държава-членка предоставя на заинтересованите лица, които желаят да ползват своите ►C2  академични звания, дадени им ◄ от тяхната държава-членка по произход, а при необходимост и съкратени форми на тези звания, да ги ползват на езика на държавата-членка по произход. Държавата-членка може да наложи изискването тези звания да се придружават с наименованието и адреса на учебното заведение или изпитната комисия, ►C2  които са ги дали. ◄ Когато е налице възможност академично звание от държавата-членка по произход да се обърка в приемащата държава-членка със звание, което, в тази държава-членка, предполага допълнително обучение, което бенефициерът не е завършил, приемащата държава-членка може да изиска от бенефициера да ползва академичното звание на държавата-членка по произход в подходяща форма, предвидена от приемащата държава-членка.

Член 55

Одобряване от здравноосигурителни фондове

Без да се засяга член 5, параграф 1 и член 6, първа алинея, буква б), държавите-членки, които изискват от лицата, придобили своите професионални квалификации на тяхната територия, да завършат подготвителен период на обучение на работното място и/или професионален стаж, за да бъдат одобрени от здравноосигурителен фонд, освобождават от това задължение титулярите на удостоверения за професионална квалификация „лекар“ и „лекар по дентална медицина“, придобити в други държави-членки.

▼M9

Член 55а

Признаване на стаж за усвояване на професията

1.  Ако достъп до регламентирана професия в държавата-членка по произход е обвързан с преминаването на стаж за усвояване на професията, при разглеждане на молба за разрешение за упражняване на регламентирана професия компетентният орган на държавата-членка по произход признава стажа за усвояване на професията, преминат в друга държава-членка, при условие че последният е в съответствие с посочените в параграф 2 публикувани насоки и отчита стажовете за усвояване на професията, преминати в трета държава. Държавите-членки могат обаче да установят подходящо ограничение в националното законодателство на продължителността на частта на стажа за усвояване на професията, която може да бъде премината в чужбина.

2.  Признаването на стажа за усвояване на професията не заменя никое от съществуващите изисквания за полагане на изпит с цел получаване на достъп до въпросната професия. Компетентните органи публикуват насоки относно организирането и признаването на стажове за усвояване на професията, преминати в друга държава-членка или в трета държава, по-специално относно ролята на ръководителя на стажа за усвояване на професията.



▼M9

ДЯЛ V

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПРЕД ГРАЖДАНИТЕ

▼B

Член 56

Компетентни органи

1.  Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на настоящата директива. Те гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

2.   ►M9  Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход обменят информация относно наложени дисциплинарни мерки или наказателноправни санкции или други сериозни, конкретни обстоятелства, които може да засегнат упражняването на дейностите по настоящата директива. При това те спазват правилата за защита на личните данни, предвидени в директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. ◄

Държавата-членка по произход проверява истинността на обстоятелствата, а нейните органи вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомява приемащата държава-членка относно заключенията, които е направила въз основа на информацията, с която разполага.

▼M9

2а.  За целите на параграфи 1 и 2 компетентните органи използват ИСВП.

▼B

3.  Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., органите, компетентни да издават или приемат удостоверения за професионални квалификации и други документи или информация, както и органите, компетентни да приемат молби и да вземат решенията, предвидени в настоящата директива, за което уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията.

▼M9

4.  Всяка държава-членка определя координатор за дейностите на компетентните органи по параграф 1 и уведомява другите държави-членки и Комисията за това.

Координаторът изпълнява следните задачи:

а) способства за еднаквото прилагане на настоящата директива;

б) събира цялата информация от значение за прилагането на настоящата директива, например относно условията за достъп до регламентирани професии в държавите-членки;

в) анализира предложения за общи рамки на обучението и общи изпити в обучението;

г) обменя информация и най-добри практики за целите на подобряване на непрекъснатото професионално развитие в държавите-членки;

д) обменя информация и най-добри практики относно прилагането на посочените в член 14 компенсационни мерки.

За изпълнението на посочените в буква б) от настоящия параграф задачи координаторите могат да потърсят помощ от помощните центрове по член 57б.

▼M9

Член 56а

Механизъм за предупреждение

1.  Компетентните органи на дадена държава-членка информират компетентните органи на всички останали държави-членки за специалист, по отношение на когото националните органи или съдилища са постановили ограничаване или лишаване, дори и с временен характер, от правото да упражнява на територията на тази държава-членка изцяло или отчасти следните професионални дейности:

а) лекар и общопрактикуващ лекар с удостоверение за професионална квалификация по точки 5.1.1 и 5.1.4 от приложение V;

б) лекар-специалист със звание по точка 5.1.3 от приложение V;

в) медицинска сестра с общ профил с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.2.2 от приложение V;

г) лекар по дентална медицина с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.3.2 от приложение V;

д) лекар по дентална медицина-специалист с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.3.3 от приложение V;

е) ветеринарен лекар с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.4.2 от приложение V;

ж) акушерка с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.5.2 от приложение V;

з) фармацевт с удостоверение за професионална квалификация по точка 5.6.2 от приложение V;

и) титуляри на свидетелства по точка 2 от приложение VII, които удостоверяват, че титулярят е завършил обучение, което отговаря на минималните изисквания, изброени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 или 44, но е започнало преди референтните дати за квалификациите, изброени в точки 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от приложение V;

й) титуляри на свидетелства за придобити права по членове 23, 27, 29, 33, 33а, 37, 43 и 43а;

к) други специалисти, упражняващи дейности, които имат последици за безопасността на пациентите, когато специалистът упражнява регламентирана професия в посочената държава-членка;

л) специалисти, упражняващи дейности, свързани с обучението на ненавършили пълнолетие лица, включително грижи за деца и обучение на деца в предучилищна възраст, когато специалистът упражнява регламентирана професия в посочената държава-членка.

2.  Компетентните органи изпращат чрез ИСВП информацията по параграф 1 най-късно в тридневен срок от датата на приемане на решението за ограничаване или лишаване на съответния специалист от правото да упражнява дадена професионална дейност. Посочената информация се ограничава до следното:

а) самоличност на специалиста;

б) съответната професия;

в) информация относно националния орган или съда, който е приел акта за налагане за ограничение или лишаване от право;

г) обхвата на ограничението или лишаването от право; и

д) срока, за който се прилага ограничението или лишаването от право.

3.  Най-късно три дни, считано от датата на постановяване на съдебното решение, компетентните органи на заинтересованата държава-членка информират чрез ИСВП компетентните органи на всички останали държави членки относно самоличността на специалистите, подали молби за признаване на квалификацията им в съответствие с настоящата директива, за които впоследствие съдилищата са установили, че специалистите са използвали подправени удостоверения за професионални квалификации във връзка с това.

4.  Обработката на лични данни за целите на обмена на информация по параграфи 1 и 3 се извършва в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО. Обработката на лични данни от Комисията се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001.

5.  Компетентните органи на всички държави-членки се информират без забавяне относно изтичането на срока на посоченото в параграф 1 ограничение или лишаване от право. За тази цел от компетентния орган на държавата-членка, която предоставя информацията в съответствие с параграф 1, се изисква и да съобщи датата на изтичане на срока, както и всяко последващо изменение на тази дата.

6.  Държавите-членки гарантират, че специалистите, по отношение на които са изпратени предупреждения на други държави-членки, са уведомени писмено за решенията относно предупрежденията по времето на изпращане на самото предупреждение и за правото си да обжалват решението в съответствие с националното право или да поискат поправка на решенията, както и за достъпа до средства за правна защита във връзка с вреди, причинени от погрешни предупреждения, изпратени на други държави-членки, като в такива случаи в решението относно предупреждението се отбелязва, че то се разглежда в рамките на производство, заведено от специалиста.

7.  Данните относно предупрежденията могат да бъдат обработвани в рамките на ИСВП, докато са валидни. Предупрежденията се заличават в срок до три дни от датата на приемане на решението за отмяна или от изтичането на срока на посочените в параграф 1 лишаване от право или ограничение.

8.  Комисията приема актове за изпълнение относно прилагането на механизма за предупреждаване. Тези актове за изпълнение включват разпоредби относно органите, които имат право да изпращат или получават предупреждения и относно оттеглянето и изтичането на валидността на предупреждения, както и мерките за гарантиране на сигурната им обработка. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 58, параграф 2.

▼M9

Член 57

Централен достъп до информация онлайн

1.  Държавите-членки гарантират, че следната информация е на разположение онлайн чрез единичните звена за контакт, посочени в член 6 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар, и редовно се актуализира ( 28 ):

а) списък на всички регламентирани професии в държавата-членка, включително данни за контакт на компетентните органи за всяка регламентирана професия и с помощните центрове по член 57б;

б) списък на професиите, за които има Европейска професионална карта, нейното действие, включително всички свързани с нея такси, които следва да бъдат заплатени от специалистите, и компетентните органи за издаването на тази карта;

в) списък на всички професии, към които държавата-членка прилага член 7, параграф 4 съгласно националните законови, подзаконови и административни разпоредби;

г) списък на регламентираното образование и обучение и обучението със специална структура по член 11, буква в), подточка ii);

д) изискванията и процедурите, посочени в членове 7, 50, 51 и 53 за професии, регламентирани в държавата-членка, включително всички свързани с тях такси, дължими от гражданите, и документите, представяни от гражданите на компетентните органи;

е) подробна информация относно средствата по националните законови, подзаконови и административни разпоредби за обжалване на решенията на компетентните органи, приети в съответствие с настоящата директива.

2.  Държавите-членки гарантират, че посочената в параграф 1 информация се предоставя на ползвателите в ясен и изчерпателен вид, че тя е лесно достъпна от разстояние и по електронен път и че се поддържа актуална.

3.  Държавите-членки гарантират, че на всяка молба за информация, отправена към единичното звено за контакт се отговаря възможно най-бързо.

4.  Държавите-членки и Комисията предприемат съпътстващи мерки, за да насърчат предоставянето на информацията по параграф 1 от единичните звена за контакт на други официални езици на Съюза. Това не засяга законодателството на държавите-членки за употребата на езици на тяхната територия.

5.  Държавите-членки сътрудничат помежду си и с Комисията за целите на прилагането на параграфи 1, 2 и 4.

▼M9

Член 57а

Процедури по електронен път

1.  Държавите-членки гарантират, че всички изисквания, процедури и формалности във връзка с обхванатите от настоящата директива въпроси могат лесно да бъдат изпълнени от разстояние и по електронен път чрез съответното единично звено за контакт или чрез съответните компетентни органи. Това не възпрепятства органите на държавите-членки на по-късен етап да поискат заверени копия в случай на основателни съмнения и когато това е строго необходимо.

2.  Параграф 1 не се прилага към провеждането на период на приспособяване или на изпит за правоспособност.

3.  Когато са налице основателни причини за провеждането на процедурите по параграф 1 от настоящия член държавите-членки да изискват усъвършенствани електронни подписи по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи ( 29 ), държавите-членки приемат електронни подписи в съответствие с Решение 2009/767/ЕО на Комисията от 16 октомври 2009 г. за определяне на мерки, улесняващи прилагането на процедури с помощта на електронни средства чрез единични звена за контакт в съответствие с Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар ( 30 ) и осигуряват технически средства за обработка на документи с усъвършенствани електронни подписи във форматите, определени в Решение 2011/130/ЕС на Комисията от 25 февруари 2011 г. за установяване на минимални изисквания за трансграничната обработка на документи, подписани електронно от компетентните органи съгласно Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар ( 31 ).

4.  Всички процедури се провеждат в съответствие с член 8 на Директива 2006/123/ЕО относно единичните звена за контакт. Процедурните срокове, установени в член 7, параграф 4 и член 51 от настоящата директива, започват от момента, когато заявление или липсващ документ са подадени от гражданин до единично звено за контакт или непосредствено до съответния компетентен орган. Не се счита за искане за липсващ документ искане за предоставяне на заверено копие по параграф 1 от настоящия член.

Член 57б

Помощни центрове

1.  Всяка държава-членка определя не по-късно от 18 януари 2016 г. помощен център, чиято задача е да подпомага гражданите, както и помощните центрове на останалите държави-членки с помощ във връзка с признаването на професионални квалификации съгласно настоящата директива, включително с информация за националното законодателство относно професиите и тяхното упражняване, социалното законодателство и, когато е приложимо, етичните правила.

2.  Помощните центрове в приемащите държави-членки подпомагат гражданите при упражняването на правата, които са им предоставени с настоящата директива, в сътрудничество, когато е целесъобразно, с помощния център в държавата-членка по произход и компетентните органи и единичните звена за контакт в приемащата държава-членка.

3.  От всеки компетентен орган в държавата-членка по произход или в приемащата държава-членка се изисква да оказва пълно съдействие на помощния център в приемащата държава-членка и, когато е целесъобразно, на държавата-членка по произход, и да предоставя цялата съответна информация за отделни случаи на тези помощни центрове, по искане от тяхна страна и при спазване на правилата за защита на личните данни в съответствие с директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО.

4.  По искане на Комисията в двумесечен срок от получаването на искането помощните центрове информират Комисията във връзка със запитвания, по които те работят.

Член 57в

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 януари 2014 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.  Делегиран акт, приет в съответствие с член 3, параграф 2, трета алинея, член 20, член 21, параграф 6, втора алинея, член 21а, параграф 4, член 25, параграф 5, член 26, втора алинея, член 31, параграф 2, втора алинея, член 34, параграф 2, втора алинея, член 35, параграфи 4 и 5, член 38, параграф 1, втора алинея, член 40, параграф 1, трета алинея, член 44, параграф 2, втора алинея, член 49а, параграф 4 и член 49б, параграф 4, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

▼M9

Член 58

Процедура на комитет

1.  Работата на Комисията се подпомага от Комитет по признаване на професионални квалификации. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 59

Прозрачност

1.  До 18 януари 2016 г. държавите-членки изпращат на Комисията списък на съществуващите регламентирани професии, като конкретизират обхванатите от всяка професия дейности, както и списък на регламентираното образование и обучение, и обучението със специална структура, посочено в член 11, буква в), подточка ii), на тяхна територия. Комисията се уведомява без необосновано забавяне и за всяка промяна в тези списъци. Комисията създава и поддържа публична база данни на регламентираните професии, включваща общо описание на обхванатите от всяка професия дейности.

2.  До 18 януари 2016 г. държавите-членки изпращат на Комисията списък на професии, за които е необходима предварителна проверка на квалификациите по член 7, параграф 4. Държавите-членки предоставят на Комисията конкретна обосновка за включването в списъка на всяка една от тези професии.

3.  Държавите-членки проверяват дали изискванията по техните правни системи за ограничаване на достъпа до дадена професия или нейното упражняване по отношение на титулярите на конкретна професионална квалификация, включително използването на професионални звания и допустимите при наличието на такова звание професионални дейности, обозначени в настоящия член като „изисквания“, са съвместими със следните принципи:

а) изискванията не въвеждат пряка или косвена дискриминация въз основа на гражданство или място на пребиваване;

б) изискванията са обосновани от императивни съображения от общ интерес;

в) изискванията са подходящи за осигуряване на постигането на набелязаната цел и не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

4.  Параграф 1 се прилага и към професиите, регламентирани в дадена държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, и към изискванията за членство в тези сдружения или организации.

5.  До 18 януари 2016 г. държавите-членки предоставят на Комисията информация за изискванията, които възнамеряват да запазят и за причините, поради които считат, че тези изисквания са в съответствие с параграф 3. Държавите-членки предоставят информация за изискванията, които въвеждат впоследствие, и за причините, поради които считат, че тези изисквания са в съответствие с параграф 3, в шестмесечен срок от приемането на съответната мярка.

6.  До 18 януари 2016 г. на всеки две години след това държавите-членки представят на Комисията и доклад за изискванията, които са отпаднали или са облекчени.

7.  Комисията препраща докладите, посочени в параграф 6 на останалите държави-членки, които представят своите бележки в шестмесечен срок. В същия шестмесечен срок Комисията провежда консултации със заинтересованите страни, включително с представители на заинтересованите професии.

8.  Комисията представя обобщен доклад въз основа на получената от държавите-членки информация пред Групата от координатори, създадена съгласно Решение 2007/172/ЕО на Комисията от 19 март 2007 г. за създаване на група от координатори за признаване на професионални квалификации ( 32 ), която може да представи бележки.

9.  Като отчита бележките по параграфи 7 и 8, до 18 януари 2017 г. Комисията представя окончателните си констатации пред Европейския парламент и пред Съвета, като прилага, когато е целесъобразно, предложения за по-нататъшни инициативи.

▼B



ДЯЛ VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 60

Доклади

1.  Считано от 20 октомври 2007 г. държавите-членки представят на всеки две години пред Комисията доклад за прилагането на системата. В допълнение към общите наблюдения, докладът съдържа статистическо обобщение на взетите решения и описание на основните проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива.

▼M9

Считано от 18 януари 2016 г. посоченото в първа алинея статистическо обобщение на взетите решения съдържа подробна информация относно броя и вида на взетите решения в съответствие с настоящата директива, включително видовете решения за частичен достъп, взети от компетентните органи в съответствие с член 4е, и описание на основните проблеми, произтичащи от прилагането на настоящата директива.

▼M9

2.  Най-късно до 18 януари 2019 г. и всеки пет години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящата директива.

Първият такъв доклад е насочен по-специално към новите елементи, въведени в настоящата директива и разглежда по-конкретно следните въпроси:

а) действието на Европейската професионална карта;

б) модернизирането на знанията, уменията и компетентностите за професиите, обхванати от дял III, глава III, включително списъка на посочените в член 31, параграф 7 компетентности;

в) функционирането на общата рамка на обучението и общите изпити в обучението;

г) резултатите от специалната програма за повишаване на квалификацията, предвидена в румънските законови, подзаконови и административни разпоредби за титуляри на удостоверения за професионална квалификация, посочени в член 33а, както и за титуляри на удостоверения за професионална квалификация, придобита след завършване на средно образование, с цел да се оцени необходимостта от преглед на действащите разпоредби, уреждащи режима на придобити права, приложим по отношение на румънските удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“.

Държавите-членки предоставят цялата необходима информация за изготвянето на посочения доклад.

▼B

Член 61

Клауза за дерогация

Ако, във връзка с прилагането на една от разпоредбите на настоящата директива, държава-членка се натъкне на значителни затруднения в определена област, Комисията проучва тези затруднения в сътрудничество със заинтересованата държава-членка.

▼M9

Когато е целесъобразно, Комисията приема акт за изпълнение за да разреши на въпросната държава-членка да приложи дерогация от съответната разпоредба за ограничен срок.

▼B

Член 62

Отмяна

Директиви 77/452/ ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ ЕИО, 78/687/ ЕИО, 78/1026/ ЕИО, 78/1027/ ЕИО, 80/154/ ЕИО, 80/155/ ЕИО, 85/384/ ЕИО, 85/432/ ЕИО, 85/433/ ЕИО, 89/48/ ЕИО, 92/51/ ЕИО, 93/16/ ЕИО и 1999/42/ЕО се отменят от 20 октомври 2007 г. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позовавания на настоящата директива, а актовете, приети въз основа на тези директиви, не се засягат от отмяната.

Член 63

Въвеждане

Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, не по-късно до 20 октомври 2007 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки

Член 64

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 65

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2

ИРЛАНДИЯ ( 33 )

1. The Institute of Chartered Accountants in Ireland Единствено за проверка на сметки ( 34 ).

2. The Institute of Certified Public Accountants in Ireland (34) 

3. The Association of Certified Accountants (34) 

4. Institution of Engineers of Ireland

5. Irish Planning Institute

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

1. Institute of Chartered Accountants in England and Wales

2. Institute of Chartered Accountants of Scotland

3. Institute of Chartered Accountants in Ireland

4. Chartered Association of Certified Accountants

5. Chartered Institute of Loss Adjusters

6. Chartered Institute of Management Accountants

7. Institute of Chartered Secretaries and Administrators

8. Chartered Insurance Institute

9. Institute of Actuaries

10. Faculty of Actuaries

11. Chartered Institute of Bankers

12. Institute of Bankers in Scotland

13. Royal Institution of Chartered Surveyors

14. Royal Town Planning Institute

15. Chartered Society of Physiotherapy

16. Royal Society of Chemistry

17. British Psychological Society

18. Library Association

19. Institute of Chartered Foresters

20. Chartered Institute of Building

21. Engineering Council

22. Institute of Energy

23. Institution of Structural Engineers

24. Institution of Civil Engineers

25. Institution of Mining Engineers

26. Institution of Mining and Metallurgy

27. Institution of Electrical Engineers

28. Institution of Gas Engineers

29. Institution of Mechanical Engineers

30. Institution of Chemical Engineers

31. Institution of Production Engineers

32. Institution of Marine Engineers

33. Royal Institution of Naval Architects

34. Royal Aeronautical Society

35. Institute of Metals

36. Chartered Institution of Building Services Engineers

37. Institute of Measurement and Control

38. British Computer Society

▼M9 —————

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19

Списък I

Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО

1   Директива 64/427/ЕИО



Главна група

23

Производство на текстилни продукти

232

Производство и обработка на текстилни материали с машини за вълна

233

Производство и обработка на текстилни материали с машини за памук

234

Производство и обработка на текстилни материали с машини за коприна

235

Производство и обработка на текстилни материали с машини за лен и коноп

236

Други производства на въжета от текстилни влакна (юта, твърди влакна и т.н.)

237

Производство на трикотажни и плетени продукти

238

Апретура на текстилни продукти

239

Други текстилни производства

Главна група

24

Производство на обувки, дрехи и постелки

241

Машинно производство на обувки (с изключение на гумени и дървени обувки)

242

Ръчно производство и поправка на обувки

243

Производство на дрехи (с изключение на кожи)

244

Производство на дюшеци и постелки

245

Кожарско производство

Главна група

25

Производство на дървени и коркови продукти, с изключение на мебели

251

Рязане на трупи и промишлена подготовка на дървесина

252

Производство на дървени полуфабрикати

253

Серийно производство на дървени строителни елементи, включително подови настилки

254

Производство на дървени контейнери

255

Производство на други дървени продукти (с изключение на мебели)

259

Производство на сламени, коркови, ракитови, кошничарски и ратанови продукти; производство на четки

Главна група

26

260 Производство на дървен мебели

Главна група

27

Производство на хартия и хартиени продукти

271

Производство на полуцелулоза, хартия и картон

272

Преработка на хартия и картон и производство на продукти от полуцелулоза

Главна група

28

280 Печатарска, издателска и други свързани с тях промишлености

Главна група

29

Кожарска промишленост

291

Предприятия за щавене и апретура на кожи

292

Производство на кожени продукти

ex главна група

30

Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти

301

Преработка на гума и азбест

302

Преработка на пластмаси

303

Производство на изкуствени влакна

ex главна група

31

Химическа промишленост

311

Производство на основни химикали и по-нататъшна преработка на тези химикали

312

Специализирано производство на химически продукти главно за промишлени и селскостопански цели (включително производство за промишлена употреба на мазнини и масла от растителен и животински произход от група 312 по ISIC)

313

Специализирано производство на химически продукти главно за битова употреба (с изключение на производството на медицински и фармацевтични продукти (ex група 319 по ISIC)

Главна група

32

320 Нефтопреработвателна промишленост

Главна група

33

Производство на неметални минерални продукти

331

Производство на конструкционни глинени продукти

332

Производство на стъкло и стъклени продукти

333

Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти

334

Производство на цимент, варовик и хоросан

335

Производство на конструкционни материали в бетон, цимент и хоросан

339

Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти

Главна група

34

Производство и първична преработка на черни и цветни метали

341

Производство на чугун и стомана (по смисъла на Договора за ЕОВС, включително обединените коксови заводи към стоманолеярните)

342

Производство на стоманени тръби

343

Изтегляне на проводници, студено изтегляне, студено валцоване на ламарина, студено формоване

344

Производство и първична преработка на цветни метали

345

Леярни за черни и цветни метали

Главна група

35

Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника)

351

Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване

352

Вторично преобразуване и повърхностна обработка

353

Метални конструкции

354

Казанджийство, производство на кухи продукти

355

Производство на инструменти, инвентар и крайни метални продукти (с изключение на електрическо оборудване)

359

Спомагателни машинно-инженерни дейности

Главна група

36

Производство на машини с изключение на електротехнически продукти

361

Производство на селскостопански машини и трактори

362

Производство на канцеларска техника

363

Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване

364

Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини

365

Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства

366

Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка

367

Производство на трансмисионна техника

368

Производство на машини за други специфични промишлени нужди

369

Производство на други неелектрически машини и съоръжения

Главна група

37

Електротехника

371

Производство на електрически проводници и кабели

372

Производство на мотори, генератори, трансформатори, трафопостове и друга подобна техника за електроснабдяване

373

Производство на електротехнически продукти за пряка търговска употреба

374

Производство на далекосъобщителна техника, електромери, други измервателни уреди и медицинска електротехника

375

Производство на електронна техника, радио- и телевизионни апарати, звукова техника

376

Производство на домакински електроуреди

377

Производство на лампи и осветителна техника

378

Производство на батерии и акумулатори

379

Ремонт, монтаж и специализирана инсталация на електрическо оборудване

ex главна група

38

Производство на транспортна техника

383

Производство на моторни превозни средства и части за тях

384

Ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и велосипеди

385

Производство на мотоциклети, велосипеди и части за тях

389

Производство на транспортна техника, която не е класифицирана другаде

Главна група

39

Други промишлени производства

391

Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти

392

Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки)

393

Производство на фотографска и оптична техника

394

Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници

395

Бижутерство и производство на ценни метали

396

Производство и ремонт на музикални инструменти

397

Производство на игри, играчки и спортни стоки

399

Други производства

Главна група

40

Строителство

400

Строителство (неспециализирано); разрушителни работи

401

Строителство на сгради (жилищни и други)

402

Гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и т.н.

403

Монтажни работи

404

Украса и довършителни работи

2   Директива 68/366/ЕИО



Главна група

20А

200 Производства на животински и растителни мазнини и масла

20Б

Хранително-вкусова промишленост (с изключение на производството на напитки)

201

Клане на животни, заготовка и съхраняване на месо

202

Млечна промишленост

203

Консервиране на плодове и зеленчуци

204

Консервиране на риба и други морски храни

205

Мелничарска промишленост

206

Производство на хляб и хлебни продукти, включително сухари и бисквити

207

Захарна промишленост

208

Производство на какаови, шоколадови и захарни продукти

209

Производство на други хранителни продукти

Главна група

21

Производство на напитки

211

Производство на етилов алкохол чрез ферментация, производство на дрожди и спирт

212

Производство на вино и други алкохолни напитки без малц

213

Производство на бира и малц

214

Производство на безалкохолни напитки и газирана вода

ex 30

Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти

304

Производство на нишестени продукти

3   Директива 82/489/ЕИО



ex 855

заведения за фризьорство (с изключение на педикюристи и училища за обучение по козметика)

Списък II

Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО

1   Директива 75/368/ЕИО (дейности по член 5, параграф 1)



ex 04

Рибарство

043

Рибарство във вътрешни води

ex 38

Производство на транспортна техника

381

Корабостроене и кораборемонт

382

Производство на железопътна техника

386

Самолетостроене (включително космическа техника)

ex 71

Дейности, свързани с транспорта и дейности извън транспорта в следните групи:

ex 711

Услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони

ex 712

Поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт

ex 713

Поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита)

ex 714

Експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа)

ex 716

Дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани)

73

Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения

ex 85

Лични услуги

854

Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване

ex 856

Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография, с изключение на фотожурналистика

ex 859

Лични услуги, които не са класифицирани другаде (поддръжка и почистване на сгради или само на жилища)

2   Директива 75/369/ЕИО (Член 6: когато дейността се смята за промишлена или занаятчийска по своя характер)

Следните пътнически търговски дейности:

а) покупко-продажба на стоки:

 от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC);

 в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари;

б) дейности, обхванати от вече приети предходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

3   Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграфи 1 и 3)

Дейностите включват по-конкретно:

 организиране, предлагане за покупка или продажба пряко или на консигнация на единични или колективни предмети (транспорт, пансион, настаняване, екскурзии и т.н.) при пътуване или пребиваване, независимо от причините за него (член 2, буква Б, а).

 посредническа дейност между изпълнители за различни видове транспорт и лица, които изпращат или получават стоки, и извършване на свързани с нея дейности:

 

(аа) чрез сключване на договори с транспортни изпълнители за сметка на възложители;

(бб) чрез избор на вида транспорт, фирмата и маршрута, които се смятат за най-изгодни за възложителя;

(вв) чрез организиране на техническата страна на транспортната операция (например необходимата за превоза опаковка); чрез извършване на различни операции, свързани със съответния транспорт (например доставка за лед за хладилни вагони);

(гг) чрез извършване на формалностите във връзка с транспорта, като например попълване на товарителници; чрез групаж или разделяне на пратките;

(дд) чрез координиране на различните етапи на превоза, като се осигуряват транзит, пренасочване, претоварване и други крайни операции;

(ее) чрез осигуряване на товари и превозвачи и транспортни средства за изпращачите или получателите на стоки:

 оценка на транспортните разходи и проверка на подробните сметки;

 предприемане на определени временни или постоянни мерки от името и за сметка на корабособственика или превозвача по море (с пристанищните власти, търговците, които снабдяват корабите с провизии и др.)

(Дейностите, изброени в член 2, буква А, а), б) и г).

Списък III

Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО

1   Директива 64/222/ЕИО

1. Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро, с изключение на търговия на едро с медицински и фармацевтични продукти, токсични продукти и патогени, и въглища (ex група 611).

2. Професионални дейности на посредник, който е оправомощен и инструктиран от едно или повече лица да води преговори или да сключва търговски сделки от името и за сметка на тези лица;

3. Професионални дейности на посредник, който, без да е постоянно инструктиран в тази връзка, свързва лица, желаещи да се договарят пряко помежду си или организира търговските им сделки и подпомага тяхното изпълнение;

4. Професионални дейности на посредник, който сключва търговски сделки от свое име и за сметка на други лица;

5. Професионални дейности на посредник, който извършва търговия на едро чрез търг за чужда сметка;

6. Професионални дейности на посредник, който обикаля от врата на врата в търсене на поръчки;

7. Предоставяне на услуги чрез професионални дейности на посредник, нает от едно или повече търговски, промишлени или занаятчийски предприятия.

2   Директива 68/364/ЕИО

(Директива за либерализация 68/363/ЕИО) Ex група 612 по ISIC: Търговия на дребно

Изключени дейности:



012

Отдаване под наем на селскостопански машини

640

Недвижими имоти, отдаване на имоти под наем

713

Отдаване под наем на автомобили, файтони и коне

718

Отдаване под наем на железопътни локомотиви и вагони

839

Отдаване под наем на машини на търговски предприятия

841

Резервация на места в киносалони и отдаване под наем на кинематографски филми

842

Резервация на места в театрални салони и отдаване под наем на театрално оборудване

843

Отдаване под наем на лодки, велосипеди, игрални автомати с монети за игри на щастието или на основата на умения

853

Отдаване под наем на мебелирани стаи

854

Отдаване под наем на изпрано спално бельо

859

Отдаване под наем на дрехи

3   Директива 68/368/ЕИО

ex главна група 85 по ISIC:



1.

Ресторанти, кафенета, таверни и други места за обществено хранене (група 852 по ISIC)

2.

Хотели, квартири, къмпинги и други места за настаняване (група 853 по ISIC)

4   Директива 75/368/ЕИО (член 7)



ex 62

Банки и други финансови институции

ex 620

Закупуване на патенти и лицензиране на дружества

ex 71

Транспорт

ex 713

Пътнически шосеен транспорт, с изключение на транспорта с моторни превозни средства

ex 719

Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти

ex 82

Обществени услуги

827

Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини

ex 84

Развлекателни услуги

843

Услуги, свързани с отдиха, които не са класифицирани другаде:

— спортни дейности (спортни игрища, организиране на спортни срещи и т.н.), с изключение на дейността на спортни инструктори

— игри (състезателни конюшни, зони за игри, хиподруми и т.н.)

— други развлекателни дейности (циркове, увеселителни паркове и други забавления)

ex 85

Лични услуги

ex 851

Домашни услуги

ex 855

Козметични салони и услуги на маникюристи, с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори

ex 859

Лични услуги, които не са класифицирани другаде, с изключение на спортни и медицински масажисти и планински водачи, разделени в следните групи:

— дезинфекциране и борба с вредители

— отдаване на дрехи под наем и складова дейност

— бюра за организиране на сватби и подобни услуги

— астрология, гадателство и подобни

— санитарни услуги и свързани с тях дейности

— погребални услуги и поддръжка на гробища

— куриери и преводач-екскурзоводи

5   Директива 75/369/ЕИО (член 5)

Следните пътнически търговски дейности:

а) покупко-продажба на стоки:

 от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC);

 в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари;

б) дейности, обхванати от вече приети преходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

6   Директива 70/523/ЕИО

Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища (ex група 6112, номенклатура по ISIC)

7   Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграф 2)

(Дейности, изброени в член 2, буква А, в) и д), буква Б, б), буква В и буква Г)

Тези дейности включват по-конкретно:

 наемане на железопътни вагони за превоз на хора или стоки;

 посредническа дейност при покупко-продажбата или наемането на кораби;

 организиране, договаряне и сключване на договори за превоз на емигранти;

 получаване на всякакви депозирани предмети и стоки за сметка на депозанта под митнически контрол или извън него в складове, универсални магазини, мебелни депа, хладилни складове, силози и т.н.;

 предоставяне на депозанта на разписка за депозираните предмети или стоки;

 предоставяне на помещения за гледане, фураж и огради при продажба на временно настанен добитък в очакване на продажба или при транзитно прехвърляне от или до пазара;

 извършване на проверка или технически преглед на моторни превозни средства;

 измерване, претегляне и еталониране на стоки.




ПРИЛОЖЕНИЕ V

Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

V.1.   ЛЕКАР

5.1.1.   Удостоверения за професионална квалификация за базово обучение по медицина



Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който присъжда квалификацията

Свидетелство, което придружава удостоверението

Референтна дата

België/Belgique/Belgien

Diploma van arts/Diplôme de docteur en médecine

— Les universités/De universiteiten

— Le Jury compétent d'enseignement de la Communauté française/De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap

 

20 декември 1976 г.

▼M1

България

Диплома за висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по „медицина“ и професионална квалификация „магистър-лекар“

Медицински факултет във Висше медицинско училище (Медицински университет, Висш медицински институт в Република България)

 

1 януари 2007 г.

▼B

Česká republika

Diplom o ukončení studia ve studijním programu všeobecné lékařství (doktor medicíny, MUDr.)

Lékářská fakulta univerzity v České republice

— Vysvědčení o státní rigorózní zkoušce

1 май 2004 г.

Danmark

Bevis for bestået lægevidenska belig embedseksamen

Medicinsk universitetsfakultet

— Autorisation som læge, udstedt af Sundhedsstyrelsen og

— Tilladelse til selvstændigt virke som læge (dokumentation for gennemført praktisk uddannelse), udstedt af Sundhedsstyrelsen

20 декември 1976 г.

Deutschland

— Zeugnis über die Ärztliche Prüfung

— Zeugnis über die Ärztliche Staatsprüfung und Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschriften noch für den Abschluss der ärztlichen Ausbildung vorgesehen war

Zuständige Behörden

 

20 декември 1976 г.

Eesti

Diplom arstiteaduse õppekava läbimise kohta

Tartu Ülikool

 

1 май 2004 г.

Ελλάς

Πτυχίο Iατρικής

— Iατρική Σχολή Πανεπιστημίου,

— Σχολή Επιστημών Υγείας, Τμήμα Iατρικής Πανεπιστημίου

 

1 януари 1981 г.

España

Título de Licenciado en Medicina y Cirugía

— Ministerio de Educación y Cultura

— El rector de una Universidad

 

1 януари 1986 г.

France

Diplôme d′Etat de docteur en médecine

Universités

 

20 декември 1976 г.

▼M8

Hrvatska

Diploma „doktor medicine/doktorica medicine“

Medicinski fakulteti sveučilišta u Republici Hrvatskoj

 

1 юли 2013 г.

▼B

Ireland

Primary qualification

Competent examining body

Certificate of experience

20 декември 1976 г.

Italia

Diploma di laurea in medicina e chirurgia

Università

Diploma di abilitazione all′esercizio della medicina e chirurgia

20 декември 1976 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Εγγραφής Ιατρού

Ιατρικό Συμβούλιο

 

1 май 2004 г.

Latvija

ārsta diploms

Universitātes tipa augstskola

 

1 май 2004 г.

Lietuva

Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo kvalifikaciją

Universitetas

Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą medicinos gydytojo profesinę kvalifikaciją

1 май 2004 г.

Luxembourg

Diplôme d'Etat de docteur en médecine, chirurgie et accouchements,

Jury d′examen d′Etat

Certificat de stage

20 декември 1976 г.

Magyarország

Általános orvos oklevél (doctor medicinae univer- sae, röv.: dr. med. univ.)

Egyetem

 

1 май 2004 г.

Malta

Lawrja ta′ Tabib tal-Medi- ċina u l-Kirurġija

Universita „ta′ Malta“

Ċertifikat ta′ reġistrazzjoni maħruġ mill-Kunsill Mediku

1 май 2004 г.

Nederland

Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd artsexamen

Faculteit Geneeskunde

 

20 декември 1976 г.

Österreich

1.  Urkunde über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.)

1.  Medizinische Fakultät einer Universität

 

1 януари 1994 г.

2.  Diplom über die spezifische Ausbildung zum Arzt für Allgemeinmedizin bzw. Facharztdiplom

2.  Österreichische Ärztekammer

Polska

Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarskim z tytułem „lekarza“

1.  Akademia Medyczna

2.  Uniwersytet Мedyczny

3.  Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego

Lekarski Egzamin Państwowy

1 май 2004 г.

Portugal

Carta de Curso de licenciatura em medicina

Universidades

Diploma comprovativo da conclusão do internato geral emitido pelo Ministério da Saúde

1 януари 1986 г.

▼M1

România

Diplomă de licență de doctor medic

Universități

 

1 януари 2007 г.

▼B

Slovenija

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor medicine/doktorica medicine“

Univerza

 

1 май 2004 г.

Slovensko

Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „doktor medicíny“ („MUDr.“)

Vysoká škola

 

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Lääketieteen lisensiaatin tutkinto/Medicine licentiatexamen

— Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

— Kuopion yliopisto

— Oulun yliopisto

— Tampereen yliopisto

— Turun yliopisto

Todistus lääkärin perusterveydenhuollon lisäkoulutuksesta/Examenbevis om tilläggsutbildning för läkare inom primärvården

1 януари 1994 г.

Sverige

Läkarexamen

Universitet

Bevis om praktisk utbildning som utfärdas av Socialstyrelsen

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Primary qualification

Competent examining body

Certificate of experience

20 декември 1976 г.

5.1.2.   Удостоверения за професионална квалификация на лекари специалисти



Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който присъжда квалификацията

Референтна дата

België/Belgique/Belgien

Bijzondere beroepstitel van geneesheer-specialist/Titre professionnel particulier de médecin spécialiste

Minister bevoegd voor Volksgezondheid/Ministre de la Santé publique

20 декември 1976 г.

▼M1

България

Свидетелство за призната специалност

Медицински университет, Висш медицински институт или Военномедицинска академия

1 януари 2007 г.

▼B

Česká republika

Diplom o specializaci

Ministerstvo zdravotnictví

1 май 2004 г.

Danmark

Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge

Sundhedsstyrelsen

20 декември 1976 г.

Deutschland

Fachärztliche Anerkennung

Landesärztekammer

20 декември 1976 г.

Eesti

Residentuuri lõputunnistus eriarstiabi erialal

Tartu Ülikool

1 май 2004 г.

Ελλάς

Τίτλος Iατρικής Ειδικότητας

1.  Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

1 януари 1981 г.

2.  Νομαρχία

España

Título de Especialista

Ministerio de Educación y Cultura

1 януари 1986 г.

France

1.  Certificat d′études spéciales de médecine

1.  Universités

20 декември 1976 г.

2.  Attestation de médecin spécialiste qualifié

2.  Conseil de l′Ordre des médecins

3.  Certificat d′études spéciales de médecine

3.  Universités

4.  Diplôme d′études spécialisées ou spécialisation complémentaire qualifiante de médecine

4.  Universités

▼M8

Hrvatska

Diploma o specijalističkom usavršavanju

Ministarstvo nadležno za zdravstvo

1 юли 2013 г.

▼B

Ireland

Certificate of Specialist doctor

Competent authority

20 декември 1976 г.

Italia

Diploma di medico specialista

Università

20 декември 1976 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Αναγνώρισης Ειδικότητας

Ιατρικό Συμβούλιο

1 май 2004 г.

Latvija

„Sertifikāts“ — kompetentu iestāžu izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu specialitātē

Latvijas Ārstu biedrība

Latvijas Ārstniecības personu profesionālo organizāciju savienība

1 май 2004 г.

Lietuva

Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo specialisto profesinę kvalifikaciją

Universitetas

1 май 2004 г.

Luxembourg

Certificat de médecin spécialiste

Ministre de la Santé publique

20 декември 1976 г.

Magyarország

Szakorvosi bizonyítvány

Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete

1 май 2004 г.

Malta

Ċertifikat ta′ Speċjalista Mediku

Kumitat ta′ Approvazzjoni dwar Speċjalisti

1 май 2004 г.

Nederland

Bewijs van inschrijving in een Specialistenregister

— Medisch Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

— Sociaal-Geneeskundigen Registratie Commissie van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

20 декември 1976 г.

Österreich

Facharztdiplom

Österreichische Ärztekammer

1 януари 1994 г.

Polska

Dyplom uzyskania tytułu specjalisty

Centrum Egzaminów Medycznych

1 май 2004 г.

Portugal

1.  Grau de assistente

1.  Ministério da Saúde

1 януари 1986 г.

2.  Titulo de especialista

2.  Ordem dos Médicos

▼M1

România

Certificat de medic specialist

Ministerul Sănătății Publici

1 януари 2007 г.

▼B

Slovenija

Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu

1.  Ministrstvo za zdravje

1 май 2004 г.

2.  Zdravniška zbornica Slovenije

Slovensko

Diplom o špecializácii

Slovenská zdravotnícka univerzita

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Erikoislääkärin tutkinto/Specialläkarexamen

1.  Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

1 януари 1994 г.

2.  Kuopion yliopisto

3.  Oulun yliopisto

4.  Tampereen yliopisto

5.  Turun yliopisto

Sverige

Bevis om specialkompetens som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen

Socialstyrelsen

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Certificate of Completion of specialist training

Competent authority

20 декември 1976 г.

▼M1

5.1.3.   Наименования на курсовете на обучение по специализирана медицина



Държава

Анестезиология

минимална продължителност на обучението: 3 години

Обща хирургия

минимална продължителност на обучението: 5 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Anesthésie-réanimation/Anesthesie reanimatie

Chirurgie/Heelkunde

България

Анестезиология и интензивно лечение

Хирургия

Česká republika

Anesteziologie a resuscitace

Chirurgie

Danmark

Anæstesiologi

Kirurgi eller kirurgiske sygdomme

Deutschland

Anästhesiologie

(Allgemeine) Chirurgie

Eesti

Anestesioloogia

Üldkirurgia

Ελλάς

Αvαισθησιоλоγία

Χειρоυργική

España

Anestesiología y Reanimación

Cirugía general y del aparato digestivo

France

Anesthésiologie-Réanimation chirurgicale

Chirurgie générale

▼M8

Hrvatska

Anesteziologija, reanimatologija i intenzivna medicina

Opća kirurgija

▼M1

Ireland

Anaesthesia

Cirugía general

Italia

Anestesia e rianimazione

Chirurgia generale

Κύπρος

Αναισθησιολογία

Γενική Χειρουργική

Latvija

Anestezioloģija un reanimatoloģija

Ķirurģija

Lietuva

Anesteziologija reanimatologija

Chirurgija

Luxembourg

Anesthésie-réanimation

Chirurgie générale

Magyarország

Aneszteziológia és intenzív terápia

Sebészet

Malta

Anesteżija u Kura Intensiva

Kirurġija Ġenerali

Nederland

Anesthesiologie

Heelkunde

Österreich

Anästhesiologie und Intensivmedizin

Chirurgie

Polska

Anestezjologia i intensywna terapia

Chirurgia ogólna

Portugal

Anestesiologia

Cirurgia geral

România

Anestezie și terapie intensivă

Chirurgie generală

Slovenija

Anesteziologija, reanimatologija in perioperativna intenzivna medicina

Splošna kirurgija

Slovensko

Anestéziológia a intenzívna medicína

Chirurgia

Suomi/Finland

Anestesiologia ja tehohoito/Anestesiologi och intensivvård

Yleiskirurgia/Allmän kirurgi

Sverige

Anestesi och intensivvård

Kirurgi

United Kingdom

Anaesthetics

General surgery



Държава

Неврохирургуя

минимална продължителност на обучението: 5 години

Акушеро-гинекология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Neurochirurgie

Gynécologie — obstétrique/Gynaecologie en verloskunde

България

Неврохирургия

Акушерство, гинекология и репродуктивна медицина

Česká republika

Neurochirurgie

Gynekologie a porodnictví

Danmark

Neurokirurgi eller kirurgiske nervesygdomme

Gynækologi og obstetrik eller kvindesygdomme og fødselshjælp

Deutschland

Neurochirurgie

Frauenheilkunde und Geburtshilfe

Eesti

Neurokirurgia

Sünnitusabi ja günekoloogia

Ελλάς

Νευρоχειρоυργική

Μαιευτική-Γυvαικоλоγία

España

Neurocirugía

Obstetricia y ginecología

France

Neurochirurgie

Gynécologie — obstétrique

▼M8

Hrvatska

Neurokirurgija

Ginekologija i opstetricija

▼M1

Ireland

Neurosurgery

Obstetrics and gynaecology

Italia

Neurochirurgia

Ginecologia e ostetricia

Κύπρος

Νευροχειρουργική

Μαιευτική — Γυναικολογία

Latvija

Neiroķirurģija

Ginekoloģija un dzemdniecība

Lietuva

Neurochirurgija

Akušerija ginekologija

Luxembourg

Neurochirurgie

Gynécologie — obstétrique

Magyarország

Idegsebészet

Szülészet-nőgyógyászat

Malta

Newrokirurġija

Ostetriċja u Ġinekoloġija

Nederland

Neurochirurgie

Verloskunde en gynaecologie

Österreich

Neurochirurgie

Frauenheilkunde und Geburtshilfe

Polska

Neurochirurgia

Położnictwo i ginekologia

Portugal

Neurocirurgia

Ginecologia e obstetricia

România

Neurochirurgie

Obstetrică-ginecologie

Slovenija

Nevrokirurgija

Ginekologija in porodništvo

Slovensko

Neurochirurgia

Gynekológia a pôrodníctvo

Suomi/Finland

Neurokirurgia/Neurokirurgi

Naistentaudit ja synnytykset/Kvinnosjukdomar och förlossningar

Sverige

Neurokirurgi

Obstetrik och gynekologi

United Kingdom

Neurosurgery

Obstetrics and gynaecology



Държава

Вътрешни болести

минимална продължителност на обучението: 5 години

Офталмология

минимална продължителност на обучението: 3 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Médecine interne/Inwendige geneeskunde

Ophtalmologie/Oftalmologie

България

Вътрешни болести

Очни болести

Česká republika

Vnitřní lékařství

Oftalmologie

Danmark

Intern medicin

Oftalmologi eller øjensygdomme

Deutschland

Innere Medizin

Augenheilkunde

Eesti

Sisehaigused

Oftalmoloogia

Ελλάς

Παθоλоγία

Οφθαλμоλоγία

España

Medicina interna

Oftalmología

France

Médecine interne

Ophtalmologie

▼M8

Hrvatska

Opća interna medicina

Oftalmologija i optometrija

▼M1

Ireland

General medicine

Ophthalmic surgery

Italia

Medicina interna

Oftalmologia

Κύπρος

Παθоλоγία

Οφθαλμολογία

Latvija

Internā medicīna

Oftalmoloģija

Lietuva

Vidaus ligos

Oftalmologija

Luxembourg

Médecine interne

Ophtalmologie

Magyarország

Belgyógyászat

Szemészet

Malta

Mediċina Interna

Oftalmoloġija

Nederland

Interne geneeskunde

Oogheelkunde

Österreich

Innere Medizin

Augenheilkunde und Optometrie

Polska

Choroby wewnętrzne

Okulistyka

Portugal

Medicina interna

Oftalmologia

România

Medicină internă

Oftalmologie

Slovenija

Interna medicina

Oftalmologija

Slovensko

Vnútorné lekárstvo

Oftalmológia

Suomi/Finland

Sisätaudit/Inre medicin

Silmätaudit/Ögonsjukdomar

Sverige

Internmedicine

Ögonsjukdomar (oftalmologi)

United Kingdom

General (internal) medicine

Ophthalmology



Държава

Ото-рино-ларингология

минимална продължителност на обучението: 3 години

Педиатрия

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Oto-rhino-laryngologie/Otorhinolaryngologie

Pédiatrie/Pediatrie

България

Ушно-носно-гърлени болести

Детски болести

Česká republika

Otorinolaryngologie

Dětské lékařství

Danmark

Oto-rhino-laryngologi eller øre-næse-halssygdomme

Pædiatri eller sygdomme hos børn

Deutschland

Hals-Nasen-Ohrenheilkunde

Kinder — und Jugendheilkunde

Eesti

Otorinolarüngoloogia

Pediaatria

Ελλάς

Ωτоριvoλαρυγγоλоγία

Παιδιατρική

España

Otorrinolaringología

PediatrÍa y sus áreas especÍfIcas

France

Oto-rhino-laryngologie

Pédiatrie

▼M8

Hrvatska

Otorinolaringologija

Pedijatrija

▼M1

Ireland

Otolaryngology

Paediatrics

Italia

Otorinolaringoiatria

Pédiatria

Κύπρος

Ωτορινολαρυγγολογία

Παιδιατρική

Latvija

Otolaringoloģija

Pediatrija

Lietuva

Otorinolaringologija

Vaikų ligos

Luxembourg

Oto-rhino-laryngologie

Pédiatrie

Magyarország

Fül-orr-gégegyógyászat

Csecsemő- és gyermekgyógyászat

Malta

Otorinolaringoloġija

Pedjatrija

Nederland

Keel-, neus- en oorheelkunde

Kindergeneeskunde

Österreich

Hals-, Nasen-und Ohrenkrankheiten

Kinder — und Jugendheilkunde

Polska

Otorynolaryngologia

Pediatria

Portugal

Otorrinolaringologia

Pediatria

România

Otorinolaringologie

Pediatrie

Slovenija

Otorinolaringológija

Pediatrija

Slovensko

Otorinolaryngológia

Pediatria

Suomi/Finland

Korva-, nenä- ja kurkkutaudit/Öron-, näs- och halssjukdomar

Lastentaudit/Barnsjukdomar

Sverige

Öron-, näs- och halssjukdomar (oto-rhino-laryngologi)

Barn- och ungdomsmedicin

United Kingdom

Otolaryngology

Paediatrics



Държава

Пулмология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Урология

минимална продължителност на обучението: 5 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Pneumologie

Urologie

България

Пневмология и фтизиатрия

Урология

Česká republika

Tuberkulóza a respirační nemoci

Urologie

Danmark

Medicinske lungesygdomme

Urologi eller urinvejenes kirurgiske sygdomme

Deutschland

Pneumologie

Urologie

Eesti

Pulmonoloogia

Uroloogia

Ελλάς

Φυματιоλоγία- Πvευμоvoλоγία

Ουρоλоγία

España

Neumología

Urología

France

Pneumologie

Urologie

▼M8

Hrvatska

Pulmologija

Urologija

▼M1

Ireland

Respiratory medicine

Urology

Italia

Malattie dell'apparato respiratorio

Urologia

Κύπρος

Πνευμονολογία — Φυματιολογία

Ουρολογία

Latvija

Ftiziopneimonoloģija

Uroloģija

Lietuva

Pulmonologija

Urologija

Luxembourg

Pneumologie

Urologie

Magyarország

Tüdőgyógyászat

Urológia

Malta

Mediċina Respiratorja

Uroloġija

Nederland

Longziekten en tuberculose

Urologie

Österreich

Lungenkrankheiten

Urologie

Polska

Choroby płuc

Urologia

Portugal

Pneumologia

Urologia

România

Pneumologie

Urologie

Slovenija

Pnevmologija

Urologija

Slovensko

Pneumológia a ftizeológia

Urológia

Suomi/Finland

Keuhkosairaudet ja allergologia/Lungsjukdomar och allergologi

Urologia/Urologi

Sverige

Lungsjukdomar (pneumologi)

Urologi

United Kingdom

Respiratory medicine

Urology



Държава

Ортопедия

минимална продължителност на обучението: 5 години

Патоанатомия

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Chirurgie orthopédique/Orthopedische heelkunde

Anatomie pathologique/Pathologische anatomie

България

Ортопедия и травматология

Обща и клинична патология

Česká republika

Ortopedie

Patologická anatomie

Danmark

Ortopædisk kirurgi

Patologisk anatomi eller vævs- og celleundersøgelser

Deutschland

Orthopädie (und Unfallchirurgie)

Pathologie

Eesti

Ortopeedia

Patoloogia

Ελλάς

Ορθоπεδική

Παθоλоγική Αvατоμική

España

Cirugía ortopédica y traumatología

Anatomía patológica

France

Chirurgie orthopédique et traumatologie

Anatomie et cytologie pathologiques

▼M8

Hrvatska

Ortopedija i traumatologija

Patologija

▼M1

Ireland

Trauma and orthopaedic surgery

Morbid anatomy and histopathology

Italia

Ortopedia e traumatologia

Anatomia patologica

Κύπρος

Ορθοπεδική

Παθολογοανατομία — Ιστολογία

Latvija

Traumatoloģija un ortopēdija

Patoloģija

Lietuva

Ortopedija traumatologija

Patologija

Luxembourg

Orthopédie

Anatomie pathologique

Magyarország

Ortopédia

Patológia

Malta

Kirurġija Ortopedika

Istopatoloġija

Nederland

Orthopedie

Pathologie

Österreich

Orthopädie und Orthopädische Chirurgie

Pathologie

Polska

Ortopedia i traumatologia narządu ruchu

Patomorfologia

Portugal

Ortopedia

Anatomia patologica

România

Ortopedie și traumatologie

Anatomie patologică

Slovenija

Ortopedska kirurgija

Anatomska patologija in citopatologija

Slovensko

Ortopédia

Patologická anatómia

Suomi/Finland

Ortopedia ja traumatologia/Ortopedi och traumatologi

Patologia/Patologi

Sverige

Ortopedi

Klinisk patologi

United Kingdom

Trauma and orthopaedic surgery

Histopathology



Държава

Неврология

Минимална продължителност на обучението: 4 години

Психиатрия

Минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Neurologie

Psychiatrie de l'adulte/Volwassen psychiatrie

България

Нервни болести

Психиатрия

Česká republika

Neurologie

Psychiatrie

Danmark

Neurologi eller medicinske nervesygdomme

Psykiatri

Deutschland

Neurologie

Psychiatrie und Psychotherapie

Eesti

Neuroloogia

Psühhiaatria

Ελλάς

Νευρоλоγία

Ψυχιατρική

España

Neurología

Psiquiatría

France

Neurologie

Psychiatrie

▼M8

Hrvatska

Neurologija

Psihijatrija

▼M1

Ireland

Neurology

Psychiatry

Italia

Neurologia

Psichiatria

Κύπρος

Νευρολογία

Ψυχιατρική

Latvija

Neiroloģija

Psihiatrija

Lietuva

Neurologija

Psichiatrija

Luxembourg

Neurologie

Psychiatrie

Magyarország

Neurológia

Pszichiátria

Malta

Newroloġija

Psikjatrija

Nederland

Neurologie

Psychiatrie

Österreich

Neurologie

Psychiatrie

Polska

Neurologia

Psychiatria

Portugal

Neurologia

Psiquiatria

România

Neurologie

Psihiatrie

Slovenija

Nevrologija

Psihiatrija

Slovensko

Neurológia

Psychiatria

Suomi/Finland

Neurologia/Neurologi

Psykiatria/Psykiatri

Sverige

Neurologi

Psykiatri

United Kingdom

Neurology

General psychiatry



Държава

Образна диагностика

минимална продължителност на обучението: 4 години

Лъчетерапия

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Radiodiagnostic/Röntgendiagnose

Radiothérapie-oncologie/Radiotherapie-oncologie

България

Образна диагностика

Лъчелечение

Česká republika

Radiologie a zobrazovací metody

Radiační onkologie

Danmark

Diagnostik radiologi eller røntgenundersøgelse

Onkologi

Deutschland

(Diagnostische) Radiologie

Strahlentherapie

Eesti

Radioloogia

Onkoloogia

Ελλάς

Ακτιvoδιαγvωστική

Ακτιvoθεραπευτική — Ογκολογία

España

Radiodiagnóstico

Oncología radioterápica

France

Radiodiagnostic et imagerie médicale

Oncologie radiothérapique

▼M8

Hrvatska

Klinička radiologija

Onkologija i radioterapija

▼M1

Ireland

Diagnostic radiology

Radiation oncology

Italia

Radiodiagnostica

Radioterapia

Κύπρος

Ακτινολογία

Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία

Latvija

Diagnostiskā radioloģija

Terapeitiskā radioloģija

Lietuva

Radiologija

Onkologija radioterapija

Luxembourg

Radiodiagnostic

Radiothérapie

Magyarország

Radiológia

Sugárterápia

Malta

Radjoloġija

Onkoloġija u Radjoterapija

Nederland

Radiologie

Radiotherapie

Österreich

Medizinische Radiologie-Diagnostik

Strahlentherapie — Radioonkologie

Polska

Radiologia i diagnostyka obrazowa

Radioterapia onkologiczna

Portugal

Radiodiagnóstico

Radioterapia

România

Radiologie-imagistică medicală

Radioterapie

Slovenija

Radiologija

Radioterapija in onkologija

Slovensko

Rádiológia

Radiačná onkológia

Suomi/Finland

Radiologia/Radiologi

Syöpätaudit/Cancersjukdomar

Sverige

Medicinsk radiologi

Tumörsjukdomar (allmän onkologi)

United Kingdom

Clinical radiology

Clinical oncology



Държава

Пластична хирургия

минимална продължителност на обучението: 5 години

Клинична биология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique/Plastische, reconstructieve en esthetische heelkunde

Biologie clinique/Klinische biologie

България

Пластично-възстановителна хирургия

Клинична лаборатория

Česká republika

Plastická chirurgie

 

Danmark

Plastikkirurgi

 

Deutschland

Plastische (und Ästhetische) Chirurgie

 

Eesti

Plastika- ja rekonstruktiivkirurgia

Laborimeditsiin

Ελλάς

Πλαστική Χειρоυργική

Χειρουργική Θώρακος

España

Cirugía plástica, estética y reparadora

Análisis clínicos

France

Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique

Biologie médicale

▼M8

Hrvatska

Plastična, rekonstrukcijska i estetska kirurgija

 

▼M1

Ireland

Plastic, reconstructive and aesthetic surgery

 

Italia

Chirurgia plastica e ricostruttiva

Patologia clinica

Κύπρος

Πλαστική Χειρουργική

 

Latvija

Plastiskā ķirurģija

 

Lietuva

Plastinė ir rekonstrukcinė chirurgija

Laboratorinė medicina

Luxembourg

Chirurgie plastique

Biologie clinique

Magyarország

Plasztikai (égési) sebészet

Orvosi laboratóriumi diagnosztika

Malta

Kirurġija Plastika

 

Nederland

Plastische chirurgie

 

Österreich

Plastische Chirurgie

Medizinische Biologie

Polska

Chirurgia plastyczna

Diagnostyka laboratoryjna

Portugal

Cirurgia plástica e reconstrutiva

Patologia clínica

România

Chirurgie plastică — microchirurgie reconstructivă

Medicină de laborator

Slovenija

Plastična, rekonstrukcijska in estetska kirurgija

 

Slovensko

Plastická chirurgia

Laboratórna medicína

Suomi/Finland

Plastiikkakirurgia/Plastikkirurgi

 

Sverige

Plastikkirurgi

 

►C4  United Kingdom ◄

►C4  Plastic surgery ◄

 



Държава

Микробиология – Бактериология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Биохимия

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

 

 

България

Микробиология

Биохимия

Česká republika

Lékařská mikrobiologie

Klinická biochemie

Danmark

Klinisk mikrobiologi

Klinisk biokemi

Deutschland

Mikrobiologie (Virologie) und Infektionsepidemiologie

Laboratoriumsmedizin

Eesti

 

 

Ελλάς

1.  Iατρική Βιоπαθоλоγία

2.  Μικρоβιоλоγία

 

España

Microbiología y parasitología

Bioquímica clínica

France

 

 

▼M8

Hrvatska

Klinička mikrobiologija

 

▼M1

Ireland

Microbiology

Chemical pathology

Italia

Microbiologia e virologia

Biochimica clinica

Κύπρος

Μικροβιολογία

 

Latvija

Mikrobioloģija

 

Lietuva

 

 

Luxembourg

Microbiologie

Chimie biologique

Magyarország

Orvosi mikrobiológia

 

Malta

Mikrobijoloġija

Patoloġija Kimika

Nederland

Medische microbiologie

Klinische chemie

Österreich

Hygiene und Mikrobiologie

Medizinische und Chemische Labordiagnostik

Polska

Mikrobiologia lekarska

 

Portugal

 

 

România

 

 

Slovenija

Klinična mikrobiologija

Medicinska biokemija

Slovensko

Klinická mikrobiológia

Klinická biochémia

Suomi/Finland

Kliininen mikrobiologia/Klinisk mikrobiologi

Kliininen kemia/Klinisk kemi

Sverige

Klinisk bakteriologi

Klinisk kemi

United Kingdom

Medical microbiology and virology

Chemical pathology



Държава

Имунология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Гръдна хирургия

минимална продължителност на обучението: 5 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

 

Chirurgie thoracique/Heelkunde op de thorax (1)

България

Клинична имунология Имунология

Гръдна хирургия Кардиохирургия

Česká republika

Alergologie a klinická imunologie

Kardiochirurgie

Danmark

Klinisk immunologi

Thoraxkirurgi eller brysthulens kirurgiske sygdomme

Deutschland

 

Thoraxchirurgie

Eesti

 

Torakaalkirurgia

Ελλάς

 

Χειρουργική Θώρακος

España

Inmunología

Cirugía torácica

France

 

Chirurgie thoracique et cardiovasculaire

▼M8

Hrvatska

Alergologija i klinička imunologija

 

▼M1

Ireland

Immunology (clinical and laboratory)

Thoracic surgery

Italia

 

Chirurgia toracica; Cardiochirurgia

Κύπρος

Ανοσολογία

Χειρουργική Θώρακος

Latvija

Imunoloģija

Torakālā ķirurģija

Lietuva

 

Krūtinės chirurgija

Luxembourg

Immunologie

Chirurgie thoracique

Magyarország

Allergológia és klinikai immunológia

Mellkassebészet

Malta

Immunoloġija

Kirurġija Kardjo-Toraċika

Nederland

 

Cardio-thoracale chirurgie

Österreich

Immunologie

 

Polska

Immunologia kliniczna

Chirurgia klatki piersiowej

Portugal

 

Cirurgia cardiotorácica

România

 

Chirurgie toracică

Slovenija

 

Torakalna kirurgija

Slovensko

Klinická imunológia a alergológia

Hrudníková chirurgia

Suomi/Finland

 

Sydän-ja rintaelinkirurgia/Hjärt- och thoraxkirurgi

Sverige

Klinisk immunologi

Thoraxkirurgi

United Kingdom

Immunology

Cardo-thoracic surgery

(1)   1 януари 1983 г.

Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3:



Държава

Детска хирургия

минимална продължителност на обучението: 5 години

Съдова хирургия

минимална продължителност на обучението: 5 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

 

Chirurgie des vaisseaux/Bloedvatenheelkunde (1)

България

Детска хирургия

Съдова хирургия

Česká republika

Dětská chirurgie

Cévní chirurgie

Danmark

 

Karkirurgi eller kirurgiske blodkarsygdomme

Deutschland

Kinderchirurgie

Gefäßchirurgie

Eesti

Lastekirurgia

Kardiovaskulaarkirurgia

Ελλάς

Χειρоυργική Παίδωv

Αγγειоχειρоυργική

España

Cirugía pediátrica

Angiología y cirugía vascular

France

Chirurgie infantile

Chirurgie vasculaire

▼M8

Hrvatska

Dječja kirurgija

Vaskularna kirurgija

▼M1

Ireland

Paediatric surgery

 

Italia

Chirurgia pediatrica

Chirurgia vascolare

Κύπρος

Χειρουργική Παίδων

Χειρουργική Αγγείων

Latvija

Bērnu ķirurģija

Asinsvadu ķirurģija

Lietuva

Vaikų chirurgija

Kraujagyslių chirurgija

Luxembourg

Chirurgie pédiatrique

Chirurgie vasculaire

Magyarország

Gyermeksebészet

Érsebészet

Malta

Kirurgija Pedjatrika

Kirurġija Vaskolari

Nederland

 

 

Österreich

Kinderchirurgie

 

Polska

Chirurgia dziecięca

Chirurgia naczyniowa

Portugal

Cirurgia pediátrica

Cirurgia vascular

România

Chirurgie pediatrică

Chirurgie vasculară

Slovenija

 

Kardiovaskularna kirurgija

Slovensko

Detská chirurgia

Cievna chirurgia

Suomi/Finland

Lastenkirurgia/Barnkirurgi

Verisuonikirurgia/Kärlkirurgi

Sverige

Barn- och ungdomskirurgi

 

United Kingdom

Paediatric surgery

 

(1)   1 януари 1983 г.

Дата на отмяна съгласно член 27, параграф 3:



Държава

Кардиология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Гастроентерология

минимална продължителност на обучението: 4 години

Наименование

Наименование

Belgique/België/Belgien

Cardiologie

Gastro-entérologie/Gastroenterologie

България

Кардиология

Гастроентерология

Česká republika

Kardiologie

Gastroenterologie

Danmark

Kardiologi

Medicinsk gastroenterologi eller medicinske mavetarmsygdomme

Deutschland

Innere Medizin und Schwerpunkt Kardiologie

Innere Medizin und Schwerpunkt Gastroenterologie

Eesti

Kardioloogia

Gastroenteroloogia

Ελλάς

Καρδιоλоγία

Γαστρεvτερоλоγία

España

Cardiología

Aparato digestivo

France

Pathologie cardio-vasculaire

Gastro-entérologie et hépatologie

▼M8

Hrvatska

Kardiologija

Gastroenterologija

▼M1

Ireland

Ca