Help Print this page 

Document 01992L0043-20130701

Title and reference
Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1992/43/2013-07-01
Multilingual display
Text

1992L0043 — BG — 01.07.2013 — 006.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА

от 21 май 1992 година

за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна

(ОВ L 206, 22.7.1992, p.7)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

 M1

Council Directive 97/62/EC of 27 October 1997 (*)

  L 305

42

8.11.1997

►M2

Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година

  L 284

1

31.10.2003

►M3

Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 година

  L 363

368

20.12.2006

►M4

Директива 2013/17/ЕС на Съвета от 13 май 2013 година

  L 158

193

10.6.2013


Изменен с

 A1

  C 241

21

29.8.1994

 A2

  L 236

33

23.9.2003



(*)

Настоящият акт никога не е публикуван на български език.




▼B

ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА

от 21 май 1992 година

за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 130 Т от него;

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 );

като взе предвид становището на Европейския парламент ( 2 );

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 );

като има предвид, че опазването, защитата и подобряването на качеството на околната среда, включително запазването на естествените местообитания, както и на дивата флора и фауна са важна цел на Общността от общ интерес, както е посочено в член 130c от Договора;

като има предвид, че политиката на Европейската общност и програмата за действие по опазване на околната среда (1987—1992) ( 4 ) съдържа разпоредби относно опазване на природата и горските ресурси;

като има предвид, че основната цел на настоящата директива е да популяризира опазването на биологичното разнообразие, като се съобразява с икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, и настоящата директива допринася за общата цел на устойчивото развитие; като има предвид, че опазването на биологичното разнообразие може в определени случаи да изисква поддържането или дори насърчаването на определени човешки дейности;

като има предвид, че състоянието на естествените местообитания на европейската територия на държавите-членки се влошава непрестанно и все по-голям брой видове диви животни и растения са сериозно застрашени; като има предвид, че застрашените местообитания и видове представляват част от природното наследство на Общността и тяхната застрашеност често има трансграничен характер и от това следва необходимостта да се вземат мерки на нивото на Общността за тяхното опазване;

като има предвид, че поради застрашеността на определени естествени местообитания и определени видове е необходимо те да бъдат дефинирани като имащи приоритет с цел да се улесни вземането на енергични мерки за тяхното запазване;

като има предвид, че за възстановяването или запазването на естествените местообитания и видовете, които са от интерес за Общността, в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по установен хронологичен план;

като има предвид, че всички определени територии, включително и класифицираните понастоящем или в бъдеще като специални защитени територии съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазването на дивите птици ( 5 ), трябва да бъдат включени в единната европейска екологична мрежа;

като има предвид, че е подходящо във всяка определена територия да се въведат необходимите мерки, свързани с поставените цели на опазването;

като има предвид, че областите, които могат да бъдат определени като специални защитени територии, се предлагат от държавите-членки, но като има предвид, че независимо от това трябва да се установи процедура, чрез която в изключителни случаи ще е възможно определянето на някоя област и без предложение от държава-членка, която обаче се смята от Общността за безусловно необходима за запазването на приоритетен тип естествено местообитание или на приоритетен вид;

като има предвид, че трябва да бъде направена оценка на плановете и проектите, които могат да имат значителен ефект за целите на опазването, поставени с определянето на дадена територия за защитена;

като има предвид, че е признато, че предприемането на мерки, имащи за цел пропагандирането на опазването на естествени местообитания и приоритетни видове, които са от интерес за Общността, представлява обща отговорност на всички държави-членки; като има предвид обаче, че това може да означава прекомерна финансова тежест за някои държави-членки, тъй като, от една страна, такива местообитания и видове са разпределени неравномерно в Общността, а от друга страна, принципът „този, който замърсява, плаща“ може да има само ограничено приложение в специфичния случай на опазването на природата;

като има предвид, че във връзка с това съществува съгласие, че в този случай по изключение следва да се предвиди съфинансиране от страна на Общността в рамките на средствата, предоставени въз основа на нейните решения;

като има предвид, че политиките за териториално планиране и развитие следва да поощряват управлението на компонентите на ландшафта, които имат решаващо значение за дивата флора и фауна;

като има предвид, че следва да се установи система за наблюдение на състоянието на запазване на естествените местообитания и видовете, представляващи предмет на настоящата директива;

като има предвид, че се изисква обща система за опазване на определени видове от флората и фауната в допълнение към Директива 79/409/ЕИО; като има предвид, че следва да се предвидят разпоредби за управлението на мерките, свързани с определени видове, ако това е оправдано предвид състоянието на запазване, включително забраната на определени начини на ловене или убиване, като се предвиди възможността за дерогации при определени условия;

като има предвид, че с цел осигуряване на мониторинга на приложението на настоящата директива Комисията ще изготвя периодично обобщаващ отчет, основаващ се inter alia на информацията, предоставена от държавите-членки по отношение на изпълнението на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива;

като има предвид, че за изпълнение на настоящата директива от съществено значение е разширяването на научните и техническите познания; като има предвид, че следователно е подходящо да се поощрява необходимата изследователска и научна дейност в тази насока;

като има предвид, че научно-техническият прогрес означава, че трябва да има възможност за адаптиране на приложенията; като има предвид, че следва да бъде установена процедура, по която Съветът да изменя приложенията;

като има предвид, че следва да бъде създаден регулаторен комитет, който да подпомага Комисията при изпълнение на настоящата директива, и по-специално при вземането на решенията за съфинансиране от Общността;

като има предвид, че следва да се предвидят допълнителни мерки за повторното въвеждане в естествената им среда на местни видове от дивата флора и фауна, както и за евентуалното въвеждане на видове, които не са местни;

като има предвид, че обучението и информирането относно целите на настоящата директива са от съществена важност за осигуряването на ефективното ѝ изпълнение,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



Определения

Член 1

По смисъла на настоящата директива:

а)  опазване означава серия от мерки, които се изискват за запазване или възстановяване на естествените местообитания и популациите на диви животински и растителни видове в благоприятно състояние по смисъла на букви д) и и);

б)  естествено местообитание означава сухоземни или акваториални области, обособени на базата на географски, абиотични и биотични особености, изцяло естествени или отчасти естествени;

в)  типове естествени местообитания от интерес за Общността означава местообитанията, намиращи се на територията, определена в член 2, които:

i) са застрашени от изчезване в техния естествен ареал;

или

ii) имат малък естествен ареал на разпространение вследствие на тяхното намаляване или поради ограничения си по същество ареал;

или

▼M3

iii) представляват изразени примери на един или няколко от следващите пет биогеографски района: алпийски, атлантически, черноморски, бореален, континентален, макаронезийски, средиземноморски, панонски и степен.

▼B

Тези типове местообитания са изброени или могат да бъдат изброени в приложение I;

г)  приоритетни типове естествени местообитания означава типове естествени местообитания, застрашени от изчезване, на територията, посочена в член 2. За тяхното запазване Общността носи особена отговорност поради обхвата на тяхното естествено разпространение в рамките на територията, посочена в член 2; тези приоритетни видове естествени местообитания са означени в приложение I със звездичка (*);

д)  състояние на запазване на естествено местообитание означава съвкупността от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамкитена територията, посочена в член 2.

Състоянието на запазване на едно естествено местообитание се счита за „благоприятно“, ако:

 неговият естествен район на разпространение в рамките на територията, която тази област заема, е постоянен или се разширява, и

 са налице необходимите структура и функции за дългосрочното му поддържане и предпоставките за по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще, и

 състоянието на запазване на характерните за него видове по смисъла на буква и) е благоприятно;

е)  местообитание на вид означава среда, определена от специфични абиотични и биотични фактори, в които този вид се намира в някой от стадиите на своя биологичен цикъл;

ж)  видове от интерес за Общността означава видове, които на територията, посочена в член 2:

i) са застрашени, освен онези, чието естествено разпространение е незначително на тази територия и които нито са застрашени, нито са потенциално застрашени в западния палеарктически район; или

ii) са потенциално застрашени, т.е. се счита за вероятно скорошното им преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват, или

iii) са редки, т.е. чиито популации са малки и ако не непосредствено, то все пак косвено са застрашени или потенциално застрашени. Тези видове се срещат или в ограничени географски райони, или са нарядко разпространени в по-голям район, или

iv) са ендемични и вследствие на особените признаци на своето местообитание и/или на потенциалното въздействие на тяхното използване изискват особено внимание по отношение състоянието на запазване.

Тези видове са изброени или могат да бъдат изброени в приложение II и/или приложение IV или V;

з)  приоритетни видове означава посочените в буква ж), i) видове, за чието запазване Общността носи особена отговорност въз основа на тяхното естествено разпространение по отношение на територията, посочена в член 2. Тези приоритетни видове са означени със звездичка (*) в приложение II;

и)  състояние на запазване на вид означава съвкупността от въздействия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпространението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, посочена в член 2.

Състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако:

 въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естественото си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект, и

 естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и

 налице е и вероятно ще продължава да бъде налице достатъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид;

й)  територия означава географски определена област, чиито граници са ясно определени;

к)  територия от значение за Общността означава територия в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, която допринася в значителна степен за съхраняването или за възстановяването в благоприятно състояние на запазване на естественото местообитание съгласно приложение I или на вид съгласно приложение II, а също може да допринесе в значителна степен за свързването на посочената в член 3 мрежа „Натура 2000“ и/или за биологичното разнообразие на съответния биогеографски район или райони.

При животински видове, които са разпространени в широки области, териториите от значение за Общността отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове и притежават физически и биологични фактори от решаващо значение за техния живот и размножаване;

л)  специална защитена зона означава територия от значение за Общността, определена от държавите-членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в която се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възстановяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена;

м)  екземпляр означава всяко животно или растение, живо или мъртво, от изброените в приложение IV и приложение V видове, всяка част или всеки произведен продукт от тях, както и всяка друга стока, която въз основа на придружителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или произведен продукт от животни или растения от тези видове;

н)  комитет означава комитета, създаден съгласно член 20.

Член 2

1.  Настоящата директива има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите-членки, за които е валиден Договорът.

2.  Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността.

3.  Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.



Съхранение на естествените местообитания и местообитанията на видовете

Член 3

1.  Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите-членки в изпълнение на Директива 79/409/ЕИО.

2.  Всяка държава-членка дава своя принос за изграждането на „Натура 2000“ в съответствие с намиращите се на нейната територия типове естествени местообитания и местообитания на видовете, посочени в параграф 1. За тази цел всяка държава-членка определя в съответствие с параграф 4 териториите за специални защитени зони, като взема предвид посочените в параграф 1 цели.

3.  Когато счетат за необходимо, държавите-членки ще се стараят да подобряват екологичните връзки на „Натура 2000“ чрез запазването и евентуално създаването на посочените в член 10 елементи на ландшафта, които са от решаващо значение за дивата флора и фауна.

Член 4

1.  Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава-членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии. При животинските видове, изискващи големи местообитания, тези територии отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове, които притежават физическите и биологичните елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване. За видовете водни животни, изискващи големи местообитания, такива райони се предлагат само ако може ясно да се разграничи такова място, което да притежава физическите и биологичните елементи от решаващо значение за живота и размножаването на тези видове. Където е подходящо, държавите-членки предлагат и евентуалното осъвременяване на този списък в светлината на резултатите от надзора, посочен в член 11.

В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на Комисията заедно с информация за отделните територии. Тази информация включва картографско представяне на територията, нейното обозначение, географско положение, големина, както и данните, произтичащи от критериите, посочени в приложение III (етап 1), и се представя във формат, установен от Комисията, съгласно процедурата, установена в член 21.

2.  Въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии и в рамките на ►M3  девет ◄ от посочените в член 1, буква в), iii) биогеографски региони, както и в цялата територия, посочена в член 2, параграф 1, Комисията в съгласие с държавите-членки съставя от списъците на държавите-членки проектосписък на териториите от значение за Общността, в който се идентифицират територии с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече природни видове.

Държавите-членки, при които териториите с едно или повече приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове заемат площ повече от 5 % от суверенната територия, могат в съгласие с Комисията да внесат предложение за по-гъвкаво прилагане на изложените в приложение III (етап 2) критерии за избор на всички територии от значение за Общността, намиращи се върху тяхната територия.

Списъкът на териториите, избрани като територии от значение за Общността, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21.

3.  Списъкът, посочен в параграф 2, се изготвя в срок шест години след публикуването на настоящата директива.

4.  Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава-членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок, но не по-късно от шест години, като установява приоритетите според важността на тези територии за опазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на тип естествено местообитание от приложение I или на вид от приложение II и за кохерентността на мрежата „Натура 2000“ и в светлината на застрашеността на тези територии от увреждане или унищожаване.

5.  След включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4.

Член 5

1.  В изключителни случаи, когато Комисията установи, че в националния списък, посочен в член 4, параграф 1, не е посочена територия, в която има приоритетен тип естествено местообитание или приоритетен вид, за която тя, въз основа на съответните надеждни научни данни счита, че е от съществено значение за по-нататъшното съществуване на този природен тип естествено местообитание или за преживяването на този приоритетен вид, между тази държава-членка и Комисията започва двустранна консултативна процедура за сравняване на използваните от двете страни научни данни.

2.  Ако след период на уточняване, не по-дълъг от шест месеца, все още съществуват различия в мненията, Комисията представя предложение на Съвета за избирането на територията за територия от значение за Общността.

3.  Съветът решава единодушно в срок три месеца от момента, в който е разгледано това предложение.

4.  По време на консултациите и до вземането на решение от Съвета съответната територия подлежи на разпоредбите на член 6, параграф 2.

Член 6

1.  Държавите-членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

2.  Държавите-членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.  Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.  Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради наложителни причини от по-важен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата-членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата-членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други наложителни причини от приоритетен обществен интерес съгласно становището на Комисията.

Член 7

Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на областите, класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава-членка съгласно Директива 79/409ЕИО, в случай че последната дата е по-късна.

Член 8

1.  Заедно с предложенията за области, които могат да бъдат определени за специално защитени зони с приоритетни типове местообитания и/или приоритетни видове, държавите-членки предават на Комисията и преценките си относно финансовото участие на Общността, което считат за необходимо за изпълнение на задълженията, произтичащи от член 6, параграф 1.

2.  В сътрудничество с всяка засегната държава Комисията разработва за територии, представляващи интерес за Общността, за които е предложено финансово участие, мерките за запазване или възстановяване в благоприятно консервационно състояние на приоритетни типове естествени местообитания и приоритетни видове в съответните територии, а също така установява общите разходи по тези мерки.

3.  Комисията в споразумение със съответните държави-членки оценява необходимото финансиране за провеждане на мерките според параграф 2, включително и финансовото участие на Общността, като взема предвид освен всичко друго концентрацията на приоритетни типове естествени местообитания и/или приоритетни видове на територията на държавата-членка и сравнителната финансова тежест на всяка една от необходимите мерки.

4.  Съгласно оценката в параграфи 2 и 3 Комисията приема приоритетна действаща рамка от мерки, като взема предвид наличните източници на финансиране в рамките на съответните инструменти на общността и в съответствие с процедурата по член 21, в случай че територията е определена за защитена по член 4, параграф 4.

5.  Мерките, които не са включени в рамката на действие поради липсата на достатъчно средства, както и онези, които са включени в рамката на действие и които не са получили съфинансиране или са получили само частично съфинансиране, се преразглеждат съгласно процедурата, определена в член 21, в рамките на прегледа на плана за действие, извършван на всеки две години, и междувременно могат да бъдат отложени от държавите-членки до извършването на този преглед. При този преглед се взема предвид, ако е подходящо, новата ситуация в съответната област.

6.  В териториите, в които мерките, зависими от съфинансирането, са били отложени, държавите-членки се въздържат от нови мерки, които могат да доведат до влошаване на състоянието на тези територии.

Член 9

Комисията обсъжда периодично в съответствие с процедурата съгласно член 21 приноса на „Натура 2000“ за постигане на целите, посочени в членове 2 и 3. В този контекст може да бъде разглеждано декласифицирането на специална защитена зона в случаите, в които основание за това дава природното развитие, отбелязано като резултат от наблюдението, предвидено в член 11.

Член 10

В рамките на политиката си за териториално развитие и планиране държавите-членки се стараят там, където считат, че това е необходимо за подобряване на екологичната кохерентност на „Натура 2000“, да насърчават управлението на елементите на ландшафта, които са от съществено значение за дивата фауна и флора.

Такива елементи са тези, които въз основа на своята линейна, непрекъсната структура (например реки и техните брегове или традиционните системи за маркиране на полевите граници) или поради свързващата си функция (например езера и горички) са значими за миграцията, географското разпространение и генетичния обмен между дивите видове.

Член 11

Държавите-членки осъществяват наблюдение на нивото на запазване на посочените в член 2 естествени местообитания и видове, при което особено внимание се отделя на приоритетните естествени местообитания и приоритетните видове.



Опазване на видовете

Член 12

1.  Държавите-членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

а) всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;

б) умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

в) умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;

г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.

2.  За тези видове държавите-членки забраняват държането, транспортирането, търговията или размяната и предлагането за продажба или за размяна на екземпляри, взети от природата, с изключение на взетите законно преди началото на прилагане на настоящата директива.

3.  Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б) и в параграф 2, се прилагат за всички стадии от живота на животните, за които се прилага настоящата директива.

4.  Държавите-членки установяват система за мониторинг на неумишлено залавяне или убиване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а). В светлината на събраната информация държавите-членки предприемат по-нататъшни мерки за изследване и запазване, които са необходими, за да гарантират, че неумишленото залавяне или неумишленото убиване няма да имат отрицателно въздействие върху съответните видове.

Член 13

1.  Държавите-членки вземат необходимите мерки за установяване на строга система за защита на растителните видове, изброени в приложение IV, буква б), като се забранява:

а) умишленото бране, събиране, рязане, изкореняване или унищожаване на екземпляри от тези растителни видове в областите на естественото им разпространение в природата;

б) държането, транспортирането, търговията и предлагането за продажба или размяна на екземпляри от тези растения, взети от природата, с изключение на екземплярите, взети законно преди началото на прилагане на настоящата директива.

2.  Забраните, предвидени в параграф 1, букви а) и б), се прилагат за всички жизнени стадии от развитието на растенията, за които се прилага настоящият член.

Член 14

1.  Ако в светлината на наблюдението, предвидено в член 11, държавите-членки счетат това за необходимо, те предприемат съответните мерки, за да осигурят съвместимостта на вземането от природата на екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в приложение V, както и тяхното използване с поддържане на едно благоприятно ниво на запазване на тези видове.

2.  Ако такива мерки се считат за необходими, те съдържат и продължаване на контрола, предвиден в член 11. В частност те могат да обхващат по-специално:

 разпоредби относно достъпа до определени райони,

 временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации,

 регулиране на периодите и/или методите на вземане на екземпляри,

 прилагане на правила за лов и риболов при вземане на екземплярите от природата, които да са съобразени със запазването на съответните популации,

 установяване на система от разрешения за вземането на екземпляри от природата,

 регулиране на закупуването, продажбата, предлагането за продажба или транспортирането с цел продажба на екземпляри,

 отглеждане в плен на животински видове, както и изкуственото размножаване на растителни видове при строго контролирани условия, за да се намали вземането на екземпляри от природата,

 оценка на резултатите от предприетите мерки.

Член 15

По отношение на залавянето или убиването на изброените в приложение V, буква а) диви животински видове, както и в случаите, в които се прилагат дерогации съгласно член 16 за залавяне или убиване на изброените в приложение IV, буква а) видове, държавите-членки забраняват използването на всички неселективни средства, чрез които би могло да се предизвика изчезването на местни популации от тези видове, или такива, които биха ги увредили тежко. По-специално се забранява:

а) използването на посочените в приложение VI, буква а) средства за залавяне или убиване;

б) всички форми на залавяне или убиване с помощта на транспортните средства, посочени в приложение VI, буква б).

Член 16

1.  В случай че няма друго задоволително решение и при условие че дерогацията няма вредно въздействие върху запазването на популациите от засегнатия вид в областта на естественото им разпространение на задоволително равнище, държавите-членки могат да предоставят дерогация от разпоредбите на членове 12, 13 и 14 и от член 15, букви а) и б):

а) с цел защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на естествените местообитания;

б) за предпазване от сериозно увреждане, особено на селскостопански култури, добитък, както и гори, риболовни райони, водите и други форми на собственост;

в) в интерес на общественото здраве и безопасност или поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес, включително и такива от социален или стопански характер, или с положителни последици за околната среда;

г) за целите на изследването и обучението при заселване или повторно въвеждане на видове и на необходимата за тази цел селекция, включително и изкуственото размножаване на растения;

д) за разрешаването при строг контрол, селективно и в ограничен размер, на залавяне или задържане на определен брой екземпляри от растителни или животински видове, посочени в приложение IV и анализирани от компетентните национални органи.

2.  На всеки две години държавите-членки представят на Комисията доклад в установен от Комисията формат относно дерогациите, приложени съгласно параграф 1. Комисията приема становище по тези дерогации в срок дванадесет месеца след получаване на доклада и информира комитета за взетото становище.

3.  Докладите дават сведения за:

а) видовете, които са предмет на дерогациите, и причината за тях, включително естеството на риска, с посочване на отхвърлените алтернативи и използваните научни данни, където това е приложимо;

б) разрешените средства, съоръжения или методи за улов или убиване на животни и основанията за тяхната употреба;

в) времето и мястото на предоставяне на дерогациите;

г) органа, оправомощен да заяви и да провери дали необходимите предпоставки са изпълнени и да реши какви средства, съоръжения или методи и в какви граници и от кои агенти могат да бъдат използвани, както и информация за лицата, натоварени да изпълнят тези решения;

д) приложените мерки за контрол и постигнатите резултати.



Информация

Член 17

1.  Държавите-членки изготвят доклад на всеки шест години след изтичане на предвидения в член 23 срок за провеждане на мерки съгласно настоящата директива. Този доклад съдържа по-специално информация относно консервационните мерки, посочени в член 6, параграф 1, както и оценка за въздействията на тези мерки върху статуса на съхранение на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, както и най-важните резултати от контрола, посочен в член 11. Този доклад, изготвен в съответствие с формата, установен от комитета, се представя на Комисията и се прави достояние на обществеността.

2.  Въз основа на докладите, посочени в параграф 1, Комисията изготвя обобщаващ доклад. Този доклад съдържа подходяща оценка на постигнатия напредък, по-специално по отношение на приноса на „Натура 2000“ за постигането на предвидените в член 3 цели. Частта от проекта на доклада, която засяга информация, предоставена от държава-членка, се дава на органите на съответната държава-членка за верифициране. След представяне на комитета окончателното издание на доклада се публикува от Комисията най-късно две години след представяне на докладите, посочени в параграф 1, и се изпраща на държавите-членки, на Европейския парламент, на Съвета, на Икономическия и социален комитет.

3.  Държавите-членки могат да обозначат определените според настоящата директива територии чрез специално изработени от комитета табели на Общността.



Изследване

Член 18

1.  Държавите-членки и Комисията насърчават необходимото изследване и научната работа във връзка с целите, посочени в член 2, и задълженията, посочени в член 11. Те обменят информация за по-добро координиране на изследването, извършвано в държавите-членки и на общностно ниво.

2.  Особено внимание се отделя на научната работа, необходима за осъществяването на членове 4 и 10, насърчават се трансграничните съвместни изследвания между държавите-членки.



Процедура за изменение на приложенията

Член 19

Промените, които са необходими за адаптиране на приложения I, II, III, V и VI към техническия и научния прогрес, се приемат от Съвета по предложение на Комисията с квалифицирано мнозинство.

Поправките, необходими за адаптиране на приложение IV към научния и техническия прогрес, се приемат от Съвета единодушно по предложение на Комисията.



Комитет

▼M2

Член 20

Комисията се подпомага от комитет.

Член 21

1.  При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО ( 6 ), като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

2.  Комитетът приема свой процедурен правилник.

▼B



Допълнителни разпоредби

Член 22

При изпълнение на разпоредбите на настоящата директива държавите-членки:

а) проучват целесъобразността от повторно въвеждане на видове от приложение IV, които са местни за тяхната територия, в случай че това би допринесло за тяхното запазване, при условие че в резултат на проучване, съобразено с опита в други държави-членки или в други страни, е установено, че такова повторно въвеждане допринася ефективно за възстановяването на задоволително равнище на запазване на въпросните видове и че повторното въвеждане се осъществява само след съответната консултация със засегнатите кръгове от обществото;

б) осигуряват регулирането на умишленото въвеждане в природата на неместни видове да става по начин, който не би увредил нито естествените местообитания в тяхната естествена област на разпространение, нито местните представители на дивата флора и фауна, и в случай че считат това за необходимо, забраняват такова въвеждане; резултатите от изследванията се препращат на комитета за информация;

в) насърчават образователните мерки и разпространяват общата информация относно необходимостта от защита на дивите растителни и животински видове и запазване на природните им местообитания.



Заключителни разпоредби

Член 23

1.  Държавите-членки въвеждат в сила законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива в рамките на две години след нейното нотифициране. Те незабавно информират Комисията за това.

2.  Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3.  Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 24

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

▼M4




ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕСТЕСТВЕНИ МЕСТООБИТАНИЯ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ОБЩНОСТТА, ЧИЕТО СЪХРАНЯВАНЕ ИЗИСКВА ОБЯВЯВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

Тълкуване

Упътване относно тълкуването на видовете местообитания е дадено в „Тълковен наръчник на местообитанията на Европейския съюз“, одобрен от комитета, създаден съгласно член 20 („Комитет за местообитанията“) и публикуван от Европейската комисия ( 7 ).

Кодът съответства на кода от Натура 2000.

Знакът „*“ обозначава приоритетните видове местообитания.

1.   КРАЙБРЕЖНИ И ХАЛОФИТНИ МЕСТООБИТАНИЯ

11.    Открити морски и приливно-отливни области

1110

Плитчини, които са леко покрити с морска вода през цялото време

1120

* Подводни ливади от Posidonia (Posidonion oceanicae)

1130

Естуари

1140

Тинести и пясъчни морски плитчини, които не се покриват от морски води при нисък прилив

1150

* Крайбрежни лагуни

1160

Обширни плитки устия и малки заливчета

1170

Рифове

1180

Подводни структури, образували се под действието на просмукващи се газове

12.    Морски стръмни скални брегове и чакълести или каменисти морски плажове

1210

Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси

1220

Многогодишна растителност на каменисти брегове

1230

Обрасли морски стръмни скали на Атлантическото и Балтийското крайбрежие

1240

Обрасли морски стръмни скали по Средиземноморското крайбрежие (с ендемични Limonium spp.)

1250

Обрасли морски стръмни скали на макаронезийското крайбрежие (флора, ендемична за тези крайбрежия)

13.    Атлантически и континентални солени блата и солени ливади

1310

Salicornia и други едногодишни растения, образуващи колонии върху тинести и пясъчни терени

1320

Морави от Spartina (Spartinion maritimae)

1330

Атлантически солени ливади (Glauco-Puccinellietalia maritimae)

1340

* Континентални солени ливади

14.    Средиземноморски и южноатлантически солени блата и солени ливади

1410

Средиземноморски солени ливади (Juncetalia maritimi)

1420

Средиземноморски и южноатлантически халофилни храсталаци (Sarcocornetea fruticosi)

1430

Хало-нитрофилни храсталаци (Pegano-Salsoletea)

15.    Континентални степи върху солени и гипсови почви

1510

* Средиземноморски степи върху солени почви (Limonietalia)

1520

* Иберски степи върху гипсови почви (Gypsophiletalia)

1530

* Панонски солени степи и солени блата

16.    Бореални балтийски архипелази, крайбрежни зони и зони на издигане на земни пластове

1610

Балтийски ескерски острови с растителност по пясъчни, каменисти и чакълести плажове и сублиторална растителност

1620

Бореални балтийски островчета и малки острови

1630

* Бореални балтийски крайбрежни ливади

1640

Бореални балтийски пясъчни ивици с многогодишна растителност

1650

Бореални балтийски тесни протоци

2.   КРАЙБРЕЖНИ ПЯСЪЧНИ ДЮНИ И КОНТИНЕНТАЛНИ ДЮНИ

21.    Пясъчни дюни по крайбрежията на Атлантическия океан, Северно и Балтийско море

2110

Зародишни подвижни дюни

2120

Подвижни дюни по крайбрежната ивица с Ammophila arenaria ("бели дюни")

2130

* Неподвижни дюни с тревиста растителност ("сиви дюни")

2140

* Декалцифирани неподвижни дюни с Empetrum nigrum

2150

* Атлантически декалцифицирани неподвижни дюни (Calluno-Ulicetea)

2160

Дюни с Hyppophae rhamnoides

2170

Дюни със Salix repens ssp. argentea (Salicion arenariae)

2180

Облесени дюни по Атлантическото, континенталното и бореалното крайбрежие

2190

Влажни снижения между дюните

21A0

Пясъчни равнини по Атлантическото крайбрежие на Великобритания (*в Ирландия)

22.    Морски дюни на Средиземноморското крайбрежие

2210

Неподвижни крайморски дюни от типа Crucianellion maritimae

2220

Дюни с Euphorbia terracina

2230

Дюнни тревни съобщества от типа Malcolmietalia

2240

Дюнни тревни съобщества от типа Brachypodietalia с едногодишни растения

2250

* Дюни с хвойнови гъсталаци (Juniperus spp.)

2260

Дюнни склерофилни храсталаци (Cisto-Lavenduletalia)

2270

* Залесени дюни с Pinus pinea и/или Pinus pinaster

23.    Континентални дюни, стари и декалцифицирани

2310

Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Genista

2320

Сухи пясъчни пусти полета с Calluna и Empetrum nigrum

2330

Открити тревни съобщества с растителност от Corynephorus и Agrostis на континентални дюни

2340

* Панонски вътрешноконтинентални дюни

3.   СЛАДКОВОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ

31.    Постоянна вода

3110

Олиготрофни води, съдържащи минимални количества минерали на пясъчни равнини (Littorelletalia uniflorae)

3120

Олиготрофни води, съдържащи минимални количества минерали предимно на пясъчните равнини на Западното Средиземноморие с растителност от Isoetes spp.

3130

Олиготрофни до мезотрофни постоянни води с растителност от Littorelletea uniflorae и/или Isoëto-Nanojuncetea

3140

Твърди олиго-мезотрофни води с бентосни формации от Chara spp.

3150

Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition

3160

Естествени дистрофни езера

3170

* Средиземноморски временни водни площи

3180

* Временни подземни езера в Ирландия (Turloughs)

3190

Езера от гипсов карст

31A0

* Топлоизворни лотусови корита в Трансилвания

32.    Течаща вода — отсечки на водни потоци с естествена или полуестествена динамика (малки, средни или основни корита), в които не се наблюдава значително влошаване на качеството на водата

3210

Феноскандинавски естествени реки

3220

Алпийски реки и тревна растителност по техните брегове

3230

Алпийски реки и тяхната дървесна растителност с Myricaria germanica

3240

Алпийски реки и тяхната дървесна растителност със Salix elaeagnos

3250

Постоянно течащи средиземноморски реки с Glaucium flavum

3260

Плаваща растителност от типа Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion по предпланински реки

3270

Реки с кални брегове с растителност от типа Chenopodion rubri p.p. и Bidention p.p.

3280

Постоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion и висящи завеси от Salix и Populus alba

3290

Непостоянно течащи средиземноморски реки с растителност от типа Paspalo-Agrostidion

32A0

Туфести каскади на карстови реки в Динарските Алпи

4.   УМЕРЕНОКОНТИНЕНТАЛНА ПУСТОШ И ХРАСТАЛАЦИ

4010

Северноатлантическа влажна пустош с Erica tetralix

4020

* Южноатлантическа влажна пустош с Erica ciliaris и Erica tetralix

4030

Европейска суха пустош

4040

* Суха пустош на Атлантическото крайбрежие с Erica vagans

4050

* Ендемични макаронезийски съобщества

4060

Алпийски и бореални съобщества

4070

* Храстови съобщества с Pinus mugo и Rhododendron hirsutum (Mugo-Rhododenretum hirsuti)

4080

Субарктични храсталаци от Salix spp.

4090

Ендемични оро-средиземноморски съобщества с ниски бодливи храстчета

40A0

* Субконтинентални пери-панонски храсталаци

40B0

Родопски съобщества на Potentilla fruticosa

40C0

* Понто-сарматски широколистни храстчета

5.   СКЛЕРОФИЛНИ ХРАСТАЛАЦИ (МАТОРАЛ)

51.    Субсредиземноморски и умереноконтинентални храсталаци

5110

Устойчиви формации от Buxus sempervirens върху варовикови скалисти склонове (Berberidion p.p.)

5120

Планински формации на Cytisus purgans

5130

Формации на Juniperus communis върху пустош или варовикови пасища

5140

* Формации на Cistus palhinhae върху крайморски влажни полета

52.    Средиземноморски маторал

5210

Маторал с Juniperus spp.

5220

* Маторал със Zyziphus

5230

* Маторал с Laurus nobilis

53.    Лесостепни и южносредиземноморски храсталаци

5310

Лаврови гъсталаци

5320

Ниски формации от Euphorbia в близост до скалисти брегове

5330

Южносредиземноморски и предпустинни храсталаци

54.    Фригана

5410

Западносредиземноморска фригана от типа Astragalo-Plantaginetum subulatae, растяща върху скали

5420

Фригана със Sarcopoterium spinosum

5430

Ендемична фригана с Euphorbio-Verbascion

6.   ЕСТЕСТВЕНИ И ПОЛУЕСТЕСТВЕНИ ТРЕВНИ ФОРМАЦИИ

61.    Естествени тревни формации

6110

* Скални варовикови или базофилни тревни съобщества с Alysso-Sedion albi

6120

* Сухи пясъчни варовикови тревни съобщества

6130

Тревни съобщества с Violetalia calaminariae

6140

Пиринейски силикатни тревни съобщества с Festuca eskia

6150

Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества

6160

Силикатни иберийски тревни съобщества с Festuca indigesta

6170

Алпийски и субалпийски варовикови тревни съобщества

6180

Макаронезийски мезофилни тревни съобщества

6190

Скални панонски тревни съобщества (Stipo-Festucetalia pallentis)

62.    Полуестествени сухи тревни формации и храстови съобщества

6210

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовикови субстрати (Festuco-Brometalia) (* важни местообитания на орхидеи)

6220

* Псевдостепи с трева и едногодишни растения (Thero-Brachypodietea)

6230

* Богати на видове Nardus тревни съобщества върху силикатни субстрати в планински области (и предпланински райони в континентална Европа)

6240

* Субпанонски степни тревни съобщества

6250

* Панонски степни тревни съобщества

6260

* Панонски пясъчни степи

6270

* Феноскандинавски сухи до средни тревни съобщества с нисколюбива растителност

6280

* Северни алварови и предкамбрийски варовикови плоски скали

62A0

Източни субсредиземноморски сухи тревни съобщества (Scorzoneratalia villosae)

62B0

* Кипърски серпентинофилни тревни съобщества

62C0

* Понто-сарматски степи

62D0

Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества

63.    Склерофилни пасищни гори (dehesas)

6310

Склерофилни пасищни гори с вечнозелен Quercus spp.

64.    Полуестествени влажни ливади от високи треви

6410

Ливади с Molinia на карбонатна, торфна или глинеста почва (Molinion caeruleae)

6420

Средиземноморски влажни тревни съобщества от високи треви от типа Molinio-Holoschoenion

6430

Тревни съобщества от водолюбиви високи треви в равнинни и планински до алпийски райони

6440

Алувиални ливади на речни долини с Cnidion dubii

6450

Северни бореални алувиални ливади

6460

Торфни тревни съобщества от Тродос

65.    Мезофилни тревни съобщества

6510

Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)

6520

Планински сенокосни ливади

6530

* Феноскандинавски залесени ливади

6540

Субсредиземноморски тревни съобщества от Molinio-Hordeion secalini

7.   ПРЕОВЛАЖНЕНИ ТРЕСАВИЩА, КАЛИЩА И МОЧУРИЩА

71.    Кисели сфагнови тресавища

7110

* Активни преовлажнени тресавища

7120

Деградирали преовлажнени тресавища (все още имащи възможност за естествено възстановяване)

7130

Обрасли тресавища (* само активни)

7140

Преходни торфища и плаващи подвижни тресавища

7150

Понижения върху торфени субстрати (Rhynchosporion)

7160

Феноскандинавски минерални извори и мочурища

72.    Карбонатни мочурища

7210

* Карбонатни мочурища с Cladium mariscus и видове от Caricion davallianae

7220

* Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

7230

Алкални блата

7240

* Алпийски пионерни формации от типа Caricion bicoloris-atrofuscae

73.    Бореални калища

7310

* Аапа калища

7320

* Палса калища

8.   СКАЛНИ МЕСТООБИТАНИЯ И ПЕЩЕРИ

81.    Сипеи

8110

Силикатни сипеи на планинско ниво до нивото на снежната покривка (Androsacetalia alpinae и Galeopsietalia ladani)

8120

Сипеи върху варовикови терени и калциеви шисти на планинско до алпийско ниво (Thlaspietea rotundifolii)

8130

Западносредиземноморски и термофилни сипеи

8140

Източносредиземноморски сипеи

8150

Средноевропейски силикатни сипеи

8160

* Средноевропейски варовикови сипеи на хълмисто и планинско ниво

82.    Скалисти склонове с хазмофитна растителност

8210

Варовикови скалисти склонове с хазмофитна растителност

8220

Силикатни скалисти склонове с хазмофитна растителност

8230

Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

8240

* Варовикови скални повърхнини

83.    Други скални местообитания

8310

Пещери, затворени за посещение

8320

Лавови полета и открити скални повърхнини, получени в резултат на вулканична дейност

8330

Потопени или частично потопени морски пещери

8340

Вечни ледници

9.   ГОРИ

Естествена и полуестествена горска растителност, състояща се от местни видове, образуващи гори от високи дървета, с типична ниска горска растителност и отговаряща на следните критерии: редки гори или остатъци от такива и/или представляващи местообитания на видове от интерес за Общността

90.    Европейски бореални гори

9010

* Западна тайга

9020

* Феноскандинавски полубореални естествени стари листопадни широколистни гори (Quercus, Tilia, Acer, Fraxinus или Ulmus), богати на епифити

9030

* Естествени гори в първоначалния стадий на сукцесия при разместване на брегове

9040

Северни субалпийски/субарктични гори с Betula pubescens ssp. czerepanovii

9050

Феноскандинавски гори с Picea abies

9060

Иглолистни гори върху или свързани с ледникови речни чакълени наноси

9070

Феноскандинавски залесени пасища

9080

* Феноскандинавски широколистни блатисти гори

91.    Европейски умереноконтинентални гори

9110

Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

9120

Атлантически ацидофилни букови гори с Ilex и понякога с Taxus в храсталаците (Quercion robori-petraeae или Ilici-Fagenion)

9130

Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

9140

Средноевропейски субалпийски букови гори с Acer и Rumex arifolius

9150

Средноевропейски букови гори върху карбонатна основа (Cephalanthero-Fagion)

9160

Южноатлантически и средноевропейски дъбово-габърови гори Carpinion betuli

9170

Дъбово-габърови гори Galio-Carpinetum

9180

* Гори по стръмни склонове, сипеи и дефилета Tilio-Acerion

9190

Стари ацидофилни дъбови гори от Quercus robur върху песъчливи равнини

91A0

Стари дъбови гори с Ilex и Blechnum на Британските острови

91B0

Термофилни гори Fraxinus angustifolia

91C0

* Каледонийски гори

91D0

* Гори върху тресавища и блата

91E0

* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion incanae, Salicion albae)

91F0

Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Ulmus minor, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia, по бреговете на големи реки (Ulmenion minoris)

91G0

* Панонски гори от Quercus petraea и Carpinus betulus

91H0

* Панонски гори от Quercus pubescens

91I0

* Евро-сибирски степни дъбови гори от Quercus spp.

91J0

* Гори от Taxus baccata на Британските острови

91K0

Илирийски гори от Fagus sylvatica (Aremonio-Fagion)

91L0

Илирийски дъбово-брястови гори (Erythronio-Carpinion)

91M0

Панонски-балкански дъбови гори

91N0

* Панонски гъсталаци по континентални пясъчни дюни (Junipero-Populetum albae)

91P0

Елови гори в Светия кръст (Abietetum polonicum)

91Q0

Западнокарпатски гори от Pinus sylvestris на варовита почва

91R0

Гори от бял бор в Динарските доломити (Genisto januensis-Pinetum)

91S0

* Западнопонтийски букови гори

91T0

Централноевропейски гори от бял бор с лишеи

91U0

Сарматски степни борови гори

91V0

Дакийски букови гори (Symphyto-Fagion)

91W0

Мизийски букови гори

91X0

* Добруджански букови гори

91Y0

Дакийски дъбови и брястови гори

91Z0

Мизийски гори от бяла липа

91AA

* Източни бели дъбови гори

91BA

Мизийски гори от бели ели

91CA

Рило-родопски и Старопланински гори от бял бор

92.    Средиземноморски листопадни гори

9210

* Апенински букови гори с Taxus и Ilex

9220

* Апенински букови гори с Abies alba и букови гори с Abies nebrodensis

9230

Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica

9240

Гори с Quercus faginea и Quercus canariensis (Иберийски полуостров)

9250

Гори с Quercus trojana

9260

Гори от питомен кестен (Castanea sativa)

9270

Гръцки букови гори с Abies borisii-regis

9280

Гори с Quercus frainetto

9290

Кипарисови гори (Acero-Cupression)

92A0

Галерийни гори със Salix alba и Populus alba

92B0

Крайречни формации край пресъхващи средиземноморски речни течения с Rhododendron ponticum, Salix и други

92C0

Гори от източен чинар и Liquidambar orientalis (Platanion orientalis)

92D0

Южносредиземноморски крайречни галерийни съобщества и гъсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)

93.    Средиземноморски склерофилни гори

9310

Егейски гори от Quercus brachyphylla

9320

Гори от Olea и Ceratonia

9330

Гори от Quercus suber

9340

Гори от Quercus ilex и Quercus rotundifolia

9350

Гори от Quercus macrolepis

9360

* Макаронезийски лаврови гори (Laurus, Ocotea)

9370

* Палмови горички от Phoenix

9380

Гори от Ilex aquifolium

9390

* Храсталаци и ниска гориста растителност с Quercus alnifolia

93A0

Залесени площи с Quercus infectoria (Anagyro foetidae-Quercetum infectoriae)

94.    Умереноконтинентални планински иглолистни гори

9410

Ацидофилни гори от Picea на планинско до алпийско ниво (Vaccinio-Piceetea)

9420

Алпийски гори от Larix decidua и/или Pinus cembra

9430

Субалпийски и планински гори от Pinus uncinata (* върху гипс или варовик)

95.    Средиземноморски и макаронезийски планински иглолистни гори

9510

* Южно-апенински гори от Abies alba

9520

Гори от Abies pinsapo

9530

* (Суб-) Средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

9540

Средиземноморски борови гори от ендемични мезогейски борове

9550

Ендемични канарски борови гори

9560

* Ендемични гори от Juniperus spp.

9570

* Гори от Tetraclinis articulata

9580

* Средиземноморски гори от Taxus baccata

9590

* Гори от Cedrus brevifolia (Cedrosetum brevifoliae)

95A0

Високи оро-средиземноморски борови гори




ПРИЛОЖЕНИЕ II

РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА, ЧИЕТО СЪХРАНЯВАНЕ ИЗИСКВА ОБЯВЯВАНЕТО НА СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ

Тълкуване

а)

Приложение II следва приложение I за създаване на цялостна мрежа от специални защитени зони.

б)

Видовете, включени в списъка в настоящото приложение, са обозначени:

 с името на вида или подвида, или

 като вид, принадлежащ към по-висок таксон или към определена част от този таксон.

 Съкращението „spp.“ след името на дадено семейство или род означава всички видове, принадлежащи към това семейство или род.

в)

Символи

Звездичка (*) пред името на даден вид означава, че това е вид от приоритетно значение.

Повечето видове, включени в настоящото приложение, са включени и в приложение IV. В случаите, когато даден вид е включен в настоящото приложение, но не е включен нито в приложение IV, нито в приложение V, името на вида е последвано от символа (о); в случаите, когато даден вид е включен в настоящото приложение и в приложение V, но не е включен в приложение IV, неговото име е последвано от символа (V).

а)    ЖИВОТНИ

ГРЪБНАЧНИ

БОЗАЙНИЦИ

Galemys pyrenaicus

Rhinolophus blasii

Rhinolophus euryale

Rhinolophus ferrumequinum

Rhinolophus hipposideros

Rhinolophus mehelyi

Barbastella barbastellus

Miniopterus schreibersii

Myotis bechsteinii

Myotis blythii

Myotis capaccinii

Myotis dasycneme

Myotis emarginatus

Myotis myotis

Rousettus aegyptiacus

Myomimus roachi

* Marmota marmota latirostris

* Pteromys volans (Sciuropterus russicus)

Spermophilus citellus (Citellus citellus)

* Spermophilus suslicus (Citellus suslicus)

Castor fiber (с изключение на естонските, латвийските, литовските, финландските и шведските популации)

Mesocricetus newtoni

Dinaromys bogdanovi

Microtus cabrerae

* Microtus oeconomus arenicola

* Microtus oeconomus mehelyi

Microtus tatricus

Sicista subtilis

* Alopex lagopus

* Canis lupus (с изключение на естонската популация; гръцките популации: само южно от 39-ия паралел; испанските популации: само южно от Дуеро; латвийските, литовските и финландските популации).

* Ursus arctos (с изключение на естонските, финландските и шведските популации)

* Gulo gulo

Lutra lutra

Mustela eversmanii

* Mustela lutreola

Vormela peregusna

Lynx lynx (с изключение на естонските, латвийските и финландските популации)

* Lynx pardinus

Halichoerus grypus (V)

* Monachus monachus

Phoca hispida bottnica (V)

* Phoca hispida saimensis

Phoca vitulina (V)

* Cervus elaphus corsicanus

Rangifer tarandus fennicus (o)

* Bison bonasus

Capra aegagrus (естествени популации)

* Capra pyrenaica pyrenaica

Ovis gmelini musimon (Ovis ammon musimon) (естествени популации — Корсика и Сардиния)

Ovis orientalis ophion (Ovis gmelini ophion)

* Rupicapra pyrenaica ornata (Rupicapra rupicapra ornata)

Rupicapra rupicapra balcanica

* Rupicapra rupicapra tatrica

Phocoena phocoena

Tursiops truncatus

ВЛЕЧУГИ

Testudo graeca

Testudo hermanni

Testudo marginata

* Caretta caretta

* Chelonia mydas

Emys orbicularis

Mauremys caspica

Mauremys leprosa

Dinarolacerta mosorensis

Lacerta bonnali (Lacerta monticola)

Lacerta monticola

Lacerta schreiberi

Gallotia galloti insulanagae

* Gallotia simonyi

Podarcis lilfordi

Podarcis pityusensis

Chalcides simonyi (Chalcides occidentalis)

Phyllodactylus europaeus

* Coluber cypriensis

Elaphe quatuorlineata

Elaphe situla

* Natrix natrix cypriaca

* Macrovipera schweizeri (Vipera lebetina schweizeri)

Vipera ursinii (с изключение на Vipera ursinii rakosiensis и Vipera ursinii macrops)

* Vipera ursinii macrops

* Vipera ursinii rakosiensis

ЗЕМНОВОДНИ

Chioglossa lusitanica

Mertensiella luschani (Salamandra luschani)

* Salamandra aurorae (Salamandra atra aurorae)

Salamandrina terdigitata

Triturus carnifex (Triturus cristatus carnifex)

Triturus cristatus (Triturus cristatus cristatus)

Triturus dobrogicus (Triturus cristatus dobrogicus)

Triturus karelinii (Triturus cristatus karelinii)

Triturus montandoni

Triturus vulgaris ampelensis

* Proteus anguinus

Hydromantes (Speleomantes) ambrosii

Hydromantes (Speleomantes) flavus

Hydromantes (Speleomantes) genei

Hydromantes (Speleomantes) imperialis

Hydromantes (Speleomantes) strinatii

Hydromantes (Speleomantes) supramontis

* Alytes muletensis

Bombina bombina

Bombina variegata

Discoglossus galganoi (включително Discoglossus „jeanneae“)

Discoglossus montalentii

Discoglossus sardus

Rana latastei

* Pelobates fuscus insubricus

РИБИ

Eudontomyzon spp. (o)

Lampetra fluviatilis (V) (с изключение на финландските и шведските популации)

Lampetra planeri (o) (с изключение на естонските, финландските и шведските популации)

Lethenteron zanandreai (V)

Petromyzon marinus (o) (с изключение на шведските популации)

* Acipenser naccarii

* Acipenser sturio

Alosa spp. (V)

Hucho hucho (естествени популации) (V)

Salmo macrostigma (o)

Salmo marmoratus (o)

Salmo salar (само в сладки води) (V) (с изключение на финландските популации)

Salmothymus obtusirostris (o)

* Coregonus oxyrhynchus (анадромни популации в определени сектори на Северно море)

Umbra krameri (o)

Alburnus albidus (o) (Alburnus vulturius)

Aulopyge huegelii (o)

Anaecypris hispanica

Aspius aspius (V) (с изключение на финландските популации)

Barbus comiza (V)

Barbus meridionalis (V)

Barbus plebejus (V)

Chalcalburnus chalcoides (o)

Chondrostoma genei (o)

Chondrostoma knerii (o)

Chondrostoma lusitanicum (o)

Chondrostoma phoxinus (o)

Chondrostoma polylepis (o) (включително C. willkommi)

Chondrostoma soetta (o)

Chondrostoma toxostoma (o)

Gobio albipinnatus (o)

Gobio kessleri (o)

Gobio uranoscopus (o)

Iberocypris palaciosi (o)

* Ladigesocypris ghigii (o)

Leuciscus lucumonis (o)

Leuciscus souffia (o)

Pelecus cultratus (V)

Phoxinellus spp. (o)

* Phoxinus percnurus

Rhodeus sericeus amarus (o)

Rutilus pigus (V)

Rutilus rubilio (o)

Rutilus arcasii (o)

Rutilus macrolepidotus (o)

Rutilus lemmingii (o)

Rutilus frisii meidingeri (V)

Rutilus alburnoides (o)

Scardinius graecus (o)

Squalius microlepis (o)

Squalius svallize (o)

Cobitis elongata (o)

Cobitis taenia (o) (с изключение на финландските популации)

Cobitis trichonica (o)

Misgurnus fossilis (o)

Sabanejewia aurata (o)

Sabanejewia larvata (o) (Cobitis larvata и Cobitis conspersa)

Silurus aristotelis (V)

Aphanius iberus (o)

Aphanius fasciatus (o)

* Valencia hispanica

* Valencia letourneuxi (Valencia hispanica)

Gymnocephalus baloni

Gymnocephalus schraetzer (V)

* Romanichthys valsanicola

Zingel spp. ((о) с изключение на Zingel asper и Zingel zingel (V))

Knipowitschia croatica (o)

Knipowitschia (Padogobius) panizzae (o)

Padogobius nigricans (o)

Pomatoschistus canestrini (o)

Cottus gobio (o) (с изключение на финландските популации)

Cottus petiti (o)

БЕЗГРЪБНАЧНИ

ЧЛЕНЕСТОНОГИ

Austropotamobius pallipes (V)

* Austropotamobius torrentium (V)

* Armadillidium ghardalamensis

Agathidium pulchellum (o)

Bolbelasmus unicornis

Boros schneideri (o)

Buprestis splendens

Carabus hampei

Carabus hungaricus

* Carabus menetriesi pacholei

* Carabus olympiae

Carabus variolosus

Carabus zawadszkii

Cerambyx cerdo

Corticaria planula (o)

Cucujus cinnaberinus

Dorcadion fulvum cervae

Duvalius gebhardti

Duvalius hungaricus

Dytiscus latissimus

Graphoderus bilineatus

Leptodirus hochenwarti

Limoniscus violaceus (o)

Lucanus cervus (o)

Macroplea pubipennis (o)

Mesosa myops (o)

Morimus funereus (o)

* Osmoderma eremita

Oxyporus mannerheimii (o)

Pilemia tigrina

* Phryganophilus ruficollis

Probaticus subrugosus

Propomacrus cypriacus

* Pseudogaurotina excellens

Pseudoseriscius cameroni

Pytho kolwensis

Rhysodes sulcatus (o)

* Rosalia alpina

Stephanopachys linearis (o)

Stephanopachys substriatus (o)

Xyletinus tremulicola (o)

Aradus angularis (o)

Agriades glandon aquilo (o)

Arytrura musculus

* Callimorpha (Euplagia, Panaxia) quadripunctaria (o)

Catopta thrips

Chondrosoma fiduciarium

Clossiana improba (o)

Coenonympha oedippus

Colias myrmidone

Cucullia mixta

Dioszeghyana schmidtii

Erannis ankeraria

Erebia calcaria

Erebia christi

Erebia medusa polaris (o)

Eriogaster catax

Euphydryas (Eurodryas, Hypodryas) aurinia (o)

Glyphipterix loricatella

Gortyna borelii lunata

Graellsia isabellae (V)

Hesperia comma catena (o)

Hypodryas maturna

Leptidea morsei

Lignyoptera fumidaria

Lycaena dispar

Lycaena helle

Maculinea nausithous

Maculinea teleius

Melanargia arge

* Nymphalis vaualbum

Papilio hospiton

Phyllometra culminaria

Plebicula golgus

Polymixis rufocincta isolata

Polyommatus eroides

Proterebia afra dalmata

Pseudophilotes bavius

Xestia borealis (o)

Xestia brunneopicta (o)

* Xylomoia strix

Apteromantis aptera

Coenagrion hylas (o)

Coenagrion mercuriale (o)

Coenagrion ornatum (o)

Cordulegaster heros

Cordulegaster trinacriae

Gomphus graslinii

Leucorrhinia pectoralis

Lindenia tetraphylla

Macromia splendens

Ophiogomphus cecilia

Oxygastra curtisii

Baetica ustulata

Brachytrupes megacephalus

Isophya costata

Isophya harzi

Isophya stysi

Myrmecophilus baronii

Odontopodisma rubripes

Paracaloptenus caloptenoides

Pholidoptera transsylvanica

Stenobothrus (Stenobothrodes) eurasius

Anthrenochernes stellae (o)

МЕКОТЕЛИ

Anisus vorticulus

Caseolus calculus

Caseolus commixta

Caseolus sphaerula

Chilostoma banaticum

Discula leacockiana

Discula tabellata

Discus guerinianus

Elona quimperiana

Geomalacus maculosus

Geomitra moniziana

Gibbula nivosa

* Helicopsis striata austriaca (o)

Hygromia kovacsi

Idiomela (Helix) subplicata

Lampedusa imitatrix

* Lampedusa melitensis

Leiostyla abbreviata

Leiostyla cassida

Leiostyla corneocostata

Leiostyla gibba

Leiostyla lamellosa

* Paladilhia hungarica

Sadleriana pannonica

Theodoxus transversalis

Vertigo angustior (o)

Vertigo genesii (o)

Vertigo geyeri (o)

Vertigo moulinsiana (o)

Margaritifera durrovensis (Margaritifera margaritifera) (V)

Margaritifera margaritifera (V)

Unio crassus

Congeria kusceri

б)    РАСТЕНИЯ

PTERIDOPHYTA

ASPLENIACEAE

Asplenium jahandiezii (Litard.) Rouy

Asplenium adulterinum Milde

BLECHNACEAE

Woodwardia radicans (L.) Sm.

DICKSONIACEAE

Culcita macrocarpa C. Presl

DRYOPTERIDACEAE

Diplazium sibiricum (Turcz. ex Kunze) Kurata

* Dryopteris corleyi Fraser-Jenk.

Dryopteris fragans (L.) Schott

HYMENOPHYLLACEAE

Trichomanes speciosum Willd.

ISOETACEAE

Isoetes boryana Durieu

Isoetes malinverniana Ces. & De Not.

MARSILEACEAE

Marsilea batardae Launert

Marsilea quadrifolia L.

Marsilea strigosa Willd.

OPHIOGLOSSACEAE

Botrychium simplex Hitchc.

Ophioglossum polyphyllum A. Braun

GYMNOSPERMAE

PINACEAE

* Abies nebrodensis (Lojac.) Mattei

ANGIOSPERMAE

ALISMATACEAE

* Alisma wahlenbergii (Holmberg) Juz.

Caldesia parnassifolia (L.) Parl.

Luronium natans (L.) Raf.

AMARYLLIDACEAE

Leucojum nicaeense Ard.

Narcissus asturiensis (Jordan) Pugsley

Narcissus calcicola Mendonça

Narcissus cyclamineus DC.

Narcissus fernandesii G. Pedro

Narcissus humilis (Cav.) Traub

* Narcissus nevadensis Pugsley

Narcissus pseudonarcissus L. subsp. nobilis (Haw.) A. Fernandes

Narcissus scaberulus Henriq.

Narcissus triandrus L. subsp. capax (Salisb.) D. A. Webb.

Narcissus viridiflorus Schousboe

ASCLEPIADACEAE

Vincetoxicum pannonicum (Borhidi) Holub

BORAGINACEAE

* Anchusa crispa Viv.

Echium russicum J.F.Gemlin

* Lithodora nitida (H. Ern) R. Fernandes

Myosotis lusitanica Schuster

Myosotis rehsteineri Wartm.

Myosotis retusifolia R. Afonso

Omphalodes kuzinskyanae Willk.

* Omphalodes littoralis Lehm.

* Onosma tornensis Javorka

Solenanthus albanicus (Degen & al.) Degen & Baldacci

* Symphytum cycladense Pawl.

CAMPANULACEAE

Adenophora lilifolia (L.) Ledeb.

Asyneuma giganteum (Boiss.) Bornm.

* Campanula bohemica Hruby

* Campanula gelida Kovanda

Campanula romanica Săvul.

* Campanula sabatia De Not.

* Campanula serrata (Kit.) Hendrych

Campanula zoysii Wulfen

Jasione crispa (Pourret) Samp. subsp. serpentinica Pinto da Silva

Jasione lusitanica A. DC.

CARYOPHYLLACEAE

Arenaria ciliata L. subsp. pseudofrigida Ostenf. & O.C. Dahl

Arenaria humifusa Wahlenberg

* Arenaria nevadensis Boiss. & Reuter

Arenaria provincialis Chater & Halliday

* Cerastium alsinifolium Tausch Cerastium dinaricum G. Beck & Szysz.

Dianthus arenarius L. subsp. arenarius

* Dianthus arenarius subsp. bohemicus (Novak) O. Schwarz

Dianthus cintranus Boiss. & Reuter subsp. cintranus Boiss. & Reuter

* Dianthus diutinus Kit.

* Dianthus lumnitzeri Wiesb.

Dianthus marizii (Samp.) Samp.

* Dianthus moravicus Kovanda

* Dianthus nitidus Waldst. et Kit.

Dianthus plumarius subsp. regis-stephani (Rapcs.) Baksay

Dianthus rupicola Biv.

* Gypsophila papillosa P. Porta

Herniaria algarvica Chaudhri

* Herniaria latifolia Lapeyr. subsp. litardierei Gamis

Herniaria lusitanica (Chaudhri) subsp. berlengiana Chaudhri

Herniaria maritima Link

* Minuartia smejkalii Dvorakova

Moehringia jankae Griseb. ex Janka

Moehringia lateriflora (L.) Fenzl.

Moehringia tommasinii Marches.

Moehringia villosa (Wulfen) Fenzl

Petrocoptis grandiflora Rothm.

Petrocoptis montsicciana O. Bolos & Rivas Mart.

Petrocoptis pseudoviscosa FernándezCasas

Silene furcata Rafin. subsp. angustiflora (Rupr.) Walters

* Silene hicesiae Brullo & Signorello

Silene hifacensis Rouy ex Willk.

* Silene holzmanii Heldr. ex Boiss.

Silene longicilia (Brot.) Otth.

Silene mariana Pau

* Silene orphanidis Boiss

* Silene rothmaleri Pinto da Silva

* Silene velutina Pourret ex Loisel.

CHENOPODIACEAE

* Bassia (Kochia) saxicola (Guss.) A. J. Scott

* Cremnophyton lanfrancoi Brullo et Pavone

* Salicornia veneta Pignatti & Lausi

CISTACEAE

Cistus palhinhae Ingram

Halimium verticillatum (Brot.) Sennen

Helianthemum alypoides Losa & Rivas Goday

Helianthemum caput-felis Boiss.

* Tuberaria major (Willk.) Pinto da Silva & Rozeira

COMPOSITAE

* Anthemis glaberrima (Rech. f.) Greuter

Artemisia campestris L. subsp. bottnica A.N. Lundström ex Kindb.

* Artemisia granatensis Boiss.

* Artemisia laciniata Willd.

Artemisia oelandica (Besser) Komaror

* Artemisia pancicii (Janka) Ronn.

* Aster pyrenaeus Desf. ex DC

* Aster sorrentinii (Tod) Lojac.

Carlina onopordifolia Besser

* Carduus myriacanthus Salzm. ex DC.

* Centaurea alba L. subsp. heldreichii (Halacsy) Dostal

* Centaurea alba L. subsp. princeps (Boiss. & Heldr.) Gugler

* Centaurea akamantis T. Georgiadis & G. Chatzikyriakou

* Centaurea attica Nyman subsp. megarensis (Halacsy & Hayek) Dostal

* Centaurea balearica J.D. Rodriguez

* Centaurea borjae Valdes-Berm. & Rivas Goday

* Centaurea citricolor Font Quer

Centaurea corymbosa Pourret

Centaurea gadorensis G. Blanca

* Centaurea horrida Badaro

Centaurea immanuelis-loewii Degen

Centaurea jankae Brandza

* Centaurea kalambakensis Freyn & Sint.

Centaurea kartschiana Scop.

* Centaurea lactiflora Halacsy

Centaurea micrantha Hoffmanns. & Link subsp. herminii (Rouy) Dostál

* Centaurea niederi Heldr.

* Centaurea peucedanifolia Boiss. & Orph.

* Centaurea pinnata Pau

Centaurea pontica Prodan & E.I. Nyárády

Centaurea pulvinata (G. Blanca) G. Blanca

Centaurea rothmalerana (Arènes) Dostál

Centaurea vicentina Mariz

Cirsium brachycephalum Juratzka

* Crepis crocifolia Boiss. & Heldr.

Crepis granatensis (Willk.) B. Blanca & M. Cueto

Crepis pusilla (Sommier) Merxmüller

Crepis tectorum L. subsp. nigrescens

Erigeron frigidus Boiss. ex DC.

* Helichrysum melitense (Pignatti) Brullo et al

Hymenostemma pseudanthemis (Kunze) Willd.

Hyoseris frutescens Brullo et Pavone

* Jurinea cyanoides (L.) Reichenb.

* Jurinea fontqueri Cuatrec.

* Lamyropsis microcephala (Moris) Dittrich & Greuter

Leontodon microcephalus (Boiss. ex DC.) Boiss.

Leontodon boryi Boiss.

* Leontodon siculus (Guss.) Finch & Sell

Leuzea longifolia Hoffmanns. & Link

Ligularia sibirica (L.) Cass.

* Palaeocyanus crassifolius (Bertoloni) Dostal

Santolina impressa Hoffmanns. & Link

Santolina semidentata Hoffmanns. & Link

Saussurea alpina subsp. esthonica (Baer ex Rupr) Kupffer

* Senecio elodes Boiss. ex DC.

Senecio jacobea L. subsp. gotlandicus (Neuman) Sterner

Senecio nevadensis Boiss. & Reuter

* Serratula lycopifolia (Vill.) A. Kern

Tephroseris longifolia (Jacq.) Griseb et Schenk subsp. moravica

CONVOLVULACEAE

* Convolvulus argyrothamnus Greuter

* Convolvulus fernandesii Pinto da Silva & Teles

CRUCIFERAE

Alyssum pyrenaicum Lapeyr.

* Arabis kennedyae Meikle

Arabis sadina (Samp.) P. Cout.

Arabis scopoliana Boiss

* Biscutella neustriaca Bonnet

Biscutella vincentina (Samp.) Rothm.

Boleum asperum (Pers.) Desvaux

Brassica glabrescens Poldini

Brassica hilarionis Post

Brassica insularis Moris

* Brassica macrocarpa Guss.

Braya linearis Rouy

* Cochlearia polonica E. Fröhlich

* Cochlearia tatrae Borbas

* Coincya rupestris Rouy

* Coronopus navasii Pau

Crambe tataria Sebeok

* Degenia velebitica (Degen) Hayek

Diplotaxis ibicensis (Pau) Gómez-Campo

* Diplotaxis siettiana Maire

Diplotaxis vicentina (P. Cout.) Rothm.

Draba cacuminum Elis Ekman

Draba cinerea Adams

Draba dorneri Heuffel.

Erucastrum palustre (Pirona) Vis.

* Erysimum pieninicum (Zapal.) Pawl.

* Iberis arbuscula Runemark

Iberis procumbens Lange subsp. microcarpa Franco & Pinto da Silva

* Jonopsidium acaule (Desf.) Reichenb.

Jonopsidium savianum (Caruel) Ball ex Arcang.

Rhynchosinapis erucastrum (L.) Dandy ex Clapham subsp. cintrana (Coutinho) Franco & P. Silva (Coincya cintrana (P. Cout.) Pinto da Silva)

Sisymbrium cavanillesianum Valdés& Castroviejo

Sisymbrium supinum L.

Thlaspi jankae A. Kern.

CYPERACEAE

Carex holostoma Drejer

* Carex panormitana Guss.

Eleocharis carniolica Koch

DIOSCOREACEAE

* Borderea chouardii (Gaussen) Heslot

DROSERACEAE

Aldrovanda vesiculosa L.

ELATINACEAE

Elatine gussonei (Sommier) Brullo et al

ERICACEAE

Rhododendron luteum Sweet

EUPHORBIACEAE

* Euphorbia margalidiana Kuhbier & Lewejohann

Euphorbia transtagana Boiss.

GENTIANACEAE

* Centaurium rigualii Esteve

* Centaurium somedanum Lainz

Gentiana ligustica R. de Vilm. & Chopinet

Gentianella anglica (Pugsley) E. F. Warburg

* Gentianella bohemica Skalicky

GERANIACEAE

* Erodium astragaloides Boiss. & Reuter

Erodium paularense Fernández-González & Izco

* Erodium rupicola Boiss.

GLOBULARIACEAE

* Globularia stygia Orph. ex Boiss.

GRAMINEAE

Arctagrostis latifolia (R. Br.) Griseb.

Arctophila fulva (Trin.) N. J. Anderson

Avenula hackelii (Henriq.) Holub

Bromus grossus Desf. ex DC.

Calamagrostis chalybaea (Laest.) Fries

Cinna latifolia (Trev.) Griseb.

Coleanthus subtilis (Tratt.) Seidl

Festuca brigantina (Markgr.-Dannenb.) Markgr.-Dannenb.

Festuca duriotagana Franco & R. Afonso

Festuca elegans Boiss.

Festuca henriquesii Hack.

Festuca summilusitana Franco & R. Afonso

Gaudinia hispanica Stace & Tutin

Holcus setiglumis Boiss. & Reuter subsp. duriensis Pinto da Silva

Micropyropsis tuberosa Romero - Zarco & Cabezudo

Poa granitica Br.-Bl. subsp. disparilis (E. I. Nyárády) E. I. Nyárády

* Poa riphaea (Ascher et Graebner) Fritsch

Pseudarrhenatherum pallens (Link) J. Holub

Puccinellia phryganodes (Trin.) Scribner + Merr.

Puccinellia pungens (Pau) Paunero

* Stipa austroitalica Martinovsky

* Stipa bavarica Martinovsky & H. Scholz

Stipa danubialis Dihoru & Roman

* Stipa styriaca Martinovsky

* Stipa veneta Moraldo

* Stipa zalesskii Wilensky

Trisetum subalpestre (Hartman) Neuman

GROSSULARIACEAE

* Ribes sardoum Martelli

HIPPURIDACEAE

Hippuris tetraphylla L. Fil.

HYPERICACEAE

* Hypericum aciferum (Greuter) N.K.B. Robson

IRIDACEAE

Crocus cyprius Boiss. et Kotschy

Crocus hartmannianus Holmboe

Gladiolus palustris Gaud.

Iris aphylla L. subsp. hungarica Hegi

Iris humilis Georgi subsp. arenaria (Waldst. et Kit.) A. et D. Löve

JUNCACEAE

Juncus valvatus Link

Luzula arctica Blytt

LABIATAE

Dracocephalum austriacum L.

* Micromeria taygetea P.H. Davis

Nepeta dirphya (Boiss.) Heldr. ex Halacsy

* Nepeta sphaciotica P.H. Davis

Origanum dictamnus L.

Phlomis brevibracteata Turril

Phlomis cypria Post

Salvia veneris Hedge

Sideritis cypria Post

Sideritis incana subsp. glauca (Cav.) Malagarriga

Sideritis javalambrensis Pau

Sideritis serrata Cav. ex Lag.

Teucrium lepicephalum Pau

Teucrium turredanum Losa & Rivas Goday

* Thymus camphoratus Hoffmanns. & Link

Thymus carnosus Boiss.

* Thymus lotocephalus G. López & R. Morales (Thymus cephalotos L.)

LEGUMINOSAE

Anthyllis hystrix Cardona, Contandr. & E. Sierra

* Astragalus algarbiensis Coss. ex Bunge

* Astragalus aquilanus Anzalone

Astragalus centralpinus Braun-Blanquet

* Astragalus macrocarpus DC. subsp. lefkarensis

* Astragalus maritimus Moris

Astragalus peterfii Jáv.

Astragalus tremolsianus Pau

* Astragalus verrucosus Moris

* Cytisus aeolicus Guss. ex Lindl.

Genista dorycnifolia Font Quer

Genista holopetala (Fleischm. ex Koch) Baldacci

Melilotus segetalis (Brot.) Ser. subsp. fallax Franco

* Ononis hackelii Lange

Trifolium saxatile All.

* Vicia bifoliolata J.D. Rodríguez

LENTIBULARIACEAE

* Pinguicula crystallina Sm.

Pinguicula nevadensis (Lindb.) Casper

LILIACEAE

Allium grosii Font Quer

* Androcymbium rechingeri Greuter

* Asphodelus bento-rainhae P. Silva

* Chionodoxa lochiae Meikle in Kew Bull.

Colchicum arenarium Waldst. et Kit.

Hyacinthoides vicentina (Hoffmans. & Link) Rothm.

* Muscari gussonei (Parl.) Tod.

Scilla litardierei Breist.

* Scilla morrisii Meikle

Tulipa cypria Stapf

Tulipa hungarica Borbas

LINACEAE

* Linum dolomiticum Borbas

* Linum muelleri Moris (Linum maritimum muelleri)

LYTHRACEAE

* Lythrum flexuosum Lag.

MALVACEAE

Kosteletzkya pentacarpos (L.) Ledeb.

NAJADACEAE

Najas flexilis (Willd.) Rostk. & W.L. Schmidt

Najas tenuissima (A. Braun) Magnus

OLEACEAE

Syringa josikaea Jacq. Fil. ex Reichenb.

ORCHIDACEAE

Anacamptis urvilleana Sommier et Caruana Gatto

Calypso bulbosa L.

* Cephalanthera cucullata Boiss. & Heldr.

Cypripedium calceolus L.

Dactylorhiza kalopissii E. Nelson

Gymnigritella runei Teppner & Klein

Himantoglossum adriaticum Baumann

Himantoglossum caprinum (Bieb.) V. Koch

Liparis loeselii (L.) Rich.

* Ophrys kotschyi H.Fleischm. et Soo

* Ophrys lunulata Parl.

Ophrys melitensis (Salkowski) J. et P. Devillers-Terschuren

Platanthera obtusata (Pursh) subsp. oligantha (Turez.) Hulten

OROBANCHACEAE

Orobanche densiflora Salzm. ex Reut.

PAEONIACEAE

Paeonia cambessedesii (Willk.) Willk.

Paeonia clusii F.C. Stern subsp. rhodia (Stearn) Tzanoudakis

Paeonia officinalis L. subsp. banatica (Rachel) Soo

Paeonia parnassica Tzanoudakis

PALMAE

Phoenix theophrasti Greuter

PAPAVERACEAE

Corydalis gotlandica Lidén

Papaver laestadianum (Nordh.) Nordh.

Papaver radicatum Rottb. subsp. hyperboreum Nordh.

PLANTAGINACEAE

Plantago algarbiensis Sampaio (Plantago bracteosa (Willk.) G. Sampaio)

Plantago almogravensis Franco

PLUMBAGINACEAE

Armeria berlengensis Daveau

* Armeria helodes Martini & Pold

Armeria neglecta Girard

Armeria pseudarmeria (Murray) Mansfeld

* Armeria rouyana Daveau

Armeria soleirolii (Duby) Godron

Armeria velutina Welw. ex Boiss. & Reuter

Limonium dodartii (Girard) O. Kuntze subsp. lusitanicum (Daveau) Franco

* Limonium insulare (Beg. & Landi) Arrig. & Diana

Limonium lanceolatum (Hoffmans. & Link) Franco

Limonium multiflorum Erben

* Limonium pseudolaetum Arrig. & Diana

* Limonium strictissimum (Salzmann) Arrig.

POLYGONACEAE

Persicaria foliosa (H. Lindb.) Kitag.

Polygonum praelongum Coode & Cullen

Rumex rupestris Le Gall

PRIMULACEAE

Androsace mathildae Levier

Androsace pyrenaica Lam.

* Cyclamen fatrense Halda et Sojak

* Primula apennina Widmer

Primula carniolica Jacq.

Primula nutans Georgi

Primula palinuri Petagna

Primula scandinavica Bruun

Soldanella villosa Darracq.

RANUNCULACEAE

* Aconitum corsicum Gayer (Aconitum napellus subsp. corsicum)

Aconitum firmum (Reichenb.) Neilr subsp. moravicum Skalicky

Adonis distorta Ten.

Aquilegia bertolonii Schott

Aquilegia kitaibelii Schott

* Aquilegia pyrenaica D.C. subsp. cazorlensis (Heywood) Galiano

* Consolida samia P.H. Davis

* Delphinium caseyi B.L. Burtt

Pulsatilla grandis Wenderoth

Pulsatilla patens (L.) Miller

* Pulsatilla pratensis (L.) Miller subsp. hungarica Soo

* Pulsatilla slavica G. Reuss.

* Pulsatilla subslavica Futak ex Goliasova

Pulsatilla vulgaris Hill. subsp. gotlandica (Johanss.) Zaemelis & Paegle

Ranunculus kykkoensis Meikle

Ranunculus lapponicus L.

* Ranunculus weyleri Mares

RESEDACEAE

Reseda decursiva Forssk.

ROSACEAE

Agrimonia pilosa Ledebour

Potentilla delphinensis Gren. & Godron

Potentilla emilii-popii Nyárády

* Pyrus magyarica Terpo

Sorbus teodorii Liljefors

RUBIACEAE

Galium cracoviense Ehrend.

* Galium litorale Guss.

Galium moldavicum (Dobrescu) Franco

* Galium sudeticum Tausch

* Galium viridiflorum Boiss. & Reuter

SALICACEAE

Salix salvifolia Brot. subsp. australis Franco

SANTALACEAE

Thesium ebracteatum Hayne

SAXIFRAGACEAE

Saxifraga berica (Beguinot) D.A. Webb

Saxifraga florulenta Moretti

Saxifraga hirculus L.

Saxifraga osloënsis Knaben

Saxifraga tombeanensis Boiss. ex Engl.

SCROPHULARIACEAE

Antirrhinum charidemi Lange

Chaenorrhinum serpyllifolium (Lange) Lange subsp. lusitanicum R. Fernandes

* Euphrasia genargentea (Feoli) Diana

Euphrasia marchesettii Wettst. ex Marches.

Linaria algarviana Chav.

Linaria coutinhoi Valdés

Linaria loeselii Schweigger

* Linaria ficalhoana Rouy

Linaria flava (Poiret) Desf.

* Linaria hellenica Turrill

Linaria pseudolaxiflora Lojacono

* Linaria ricardoi Cout.

Linaria tonzigii Lona

* Linaria tursica B. Valdés& Cabezudo

Odontites granatensis Boiss.

* Pedicularis sudetica Willd.

Rhinanthus oesilensis (Ronniger & Saarsoo) Vassilcz

Tozzia carpathica Wol.

Verbascum litigiosum Samp.

Veronica micrantha Hoffmanns. & Link

* Veronica oetaea L.-A. Gustavsson

SOLANACEAE

* Atropa baetica Willk.

THYMELAEACEAE

* Daphne arbuscula Celak

Daphne petraea Leybold

* Daphne rodriguezii Texidor

ULMACEAE

Zelkova abelicea (Lam.) Boiss.

UMBELLIFERAE

* Angelica heterocarpa Lloyd

Angelica palustris (Besser) Hoffm.

* Apium bermejoi Llorens

Apium repens (Jacq.) Lag.

Athamanta cortiana Ferrarini

* Bupleurum capillare Boiss. & Heldr.

* Bupleurum kakiskalae Greuter

Eryngium alpinum L.

* Eryngium viviparum Gay

* Ferula sadleriana Lebed.

Hladnikia pastinacifolia Reichenb.

* Laserpitium longiradium Boiss.

* Naufraga balearica Constans & Cannon

* Oenanthe conioides Lange

Petagnia saniculifolia Guss.

Rouya polygama (Desf.) Coincy

* Seseli intricatum Boiss.

Seseli leucospermum Waldst. et Kit

Thorella verticillatinundata (Thore) Briq.

VALERIANACEAE

Centranthus trinervis (Viv.) Beguinot

VIOLACEAE

Viola delphinantha Boiss.

* Viola hispida Lam.

Viola jaubertiana Mares & Vigineix

Viola rupestris F.W. Schmidt subsp. relicta Jalas

НИСШИ РАСТЕНИЯ

BRYOPHYTA

Bruchia vogesiaca Schwaegr. (o)

Bryhnia novae-angliae (Sull & Lesq.) Grout (o)

* Bryoerythrophyllum campylocarpum (C. Müll.) Crum. (Bryoerythrophyllum machadoanum (Sergio) M.O. Hill) (o)

Buxbaumia viridis (Moug.) Moug. & Nestl. (o)

Cephalozia macounii (Aust.) Aust. (o)

Cynodontium suecicum (H. Arn. & C. Jens.) I. Hag. (o)

Dichelyma capillaceum (Dicks) Myr. (o)

Dicranum viride (Sull. & Lesq.) Lindb. (o)

Distichophyllum carinatum Dix. & Nich. (o)

Drepanocladus (Hamatocaulis) vernicosus (Mitt.) Warnst. (o)

Encalypta mutica (I. Hagen) (o)

Hamatocaulis lapponicus (Norrl.) Hedenäs (o)

Herzogiella turfacea (Lindb.) I. Wats. (o)

Hygrohypnum montanum (Lindb.) Broth. (o)

Jungermannia handelii (Schiffn.) Amak. (o)

Mannia triandra (Scop.) Grolle (o)

* Marsupella profunda Lindb. (o)

Meesia longiseta Hedw. (o)

Nothothylas orbicularis (Schwein.) Sull. (o)

Ochyraea tatrensis Vana (o)

Orthothecium lapponicum (Schimp.) C. Hartm. (o)

Orthotrichum rogeri Brid. (o)

Petalophyllum ralfsii (Wils.) Nees & Gott. (o)

Plagiomnium drummondii (Bruch & Schimp.) T. Kop. (o)

Riccia breidleri Jur. (o)

Riella helicophylla (Bory & Mont.) Mont. (o)

Scapania massolongi (K. Müll.) K. Müll. (o)

Sphagnum pylaisii Brid. (o)

Tayloria rudolphiana (Garov) B. & S. (o)

Tortella rigens (N. Alberts) (o)

ВИДОВЕ ЗА МАКАРОНЕЗИЯ

PTERIDOPHYTA

Hymenophyllum maderensis Gibby & Lovis

* Polystichum drepanum (Sw.) C. Presl.

Isoetes azorica Durieu & Paiva ex Milde

* Marsilea azorica Launert & Paiva

ANGIOSPERMAE

Caralluma burchardii N. E. Brown

* Ceropegia chrysantha Svent.

Echium candicans L. fil.

* Echium gentianoides Webb & Coincy

Myosotis azorica H. C. Watson

Myosotis maritima Hochst. in Seub.

* Azorina vidalii (H.C. Watson) Feer

Musschia aurea (L.f.) DC.

* Musschia wollastonii Lowe

* Sambucus palmensis Link

Spergularia azorica (Kindb.) Lebel

Maytenus umbellata (R.Br.) Mabb.

Beta patula Ait.

Cistus chinamadensis Banares & Romero

* Helianthemum bystropogophyllum Svent.

Andryala crithmifolia Ait.

* Argyranthemum lidii Humphries

Argyranthemum thalassophylum (Svent.) Hump.

Argyranthemum winterii (Svent.) Humphries

* Atractylis arbuscula Svent. & Michaelis

Atractylis preauxiana Schultz.

Calendula maderensis DC.

Cheirolophus duranii (Burchard) Holub

Cheirolophus ghomerytus (Svent.) Holub

Cheirolophus junonianus (Svent.) Holub

Cheirolophus massonianus (Lowe) Hansen & Sund.

Cirsium latifolium Lowe

Helichrysum gossypinum Webb

Helichrysum monogynum Burtt & Sund.

Hypochoeris oligocephala (Svent. & Bramw.) Lack

* Lactuca watsoniana Trel.

* Onopordum nogalesii Svent.

* Onorpordum carduelinum Bolle

* Pericallis hadrosoma (Svent.) B. Nord.

Phagnalon benettii Lowe

Stemmacantha cynaroides (Chr. Son. in Buch) Ditt

Sventenia bupleuroides Font Quer

* Tanacetum ptarmiciflorum Webb & Berth

* Convolvulus caput-medusae Lowe

* Convolvulus lopez-socasii Svent.

* Convolvulus massonii A. Dietr.

Aeonium gomeraense Praeger

Aeonium saundersii Bolle

Aichryson dumosum (Lowe) Praeg.

Monanthes wildpretii Banares & Scholz

Sedum brissemoretii Raymond-Hamet

* Crambe arborea Webb ex Christ

Crambe laevigata DC. ex Christ

* Crambe sventenii R. Petters ex Bramwell & Sund.

* Parolinia schizogynoides Svent.

Sinapidendron rupestre (Ait.) Lowe

Carex malato-belizii Raymond

Scabiosa nitens Roemer & J.A. Schultes

Erica scoparia L. subsp. azorica (Hochst.) D.A. Webb

* Euphorbia handiensis Burchard

Euphorbia lambii Svent.

Euphorbia stygiana H.C. Watson

* Geranium maderense P.F. Yeo

Deschampsia maderensis (Haeck. & Born.) Buschm.

Phalaris maderensis (Menezes) Menezes

* Globularia ascanii D. Bramwell & Kunkel

* Globularia sarcophylla Svent.

* Sideritis cystosiphon Svent.

* Sideritis discolor (Webb ex de Noe) Bolle

Sideritis infernalis Bolle

Sideritis marmorea Bolle

Teucrium abutiloides L’Hér.

Teucrium betonicum L’Hér.

* Anagyris latifolia Brouss. ex. Willd.

Anthyllis lemanniana Lowe

* Dorycnium spectabile Webb & Berthel

* Lotus azoricus P.W. Ball

Lotus callis-viridis D. Bramwell & D.H. Davis

* Lotus kunkelii (E. Chueca) D. Bramwell & al.

* Teline rosmarinifolia Webb & Berthel.

* Teline salsoloides Arco & Acebes.

Vicia dennesiana H.C. Watson

* Androcymbium psammophilum Svent.

Scilla maderensis Menezes

Semele maderensis Costa

Arceuthobium azoricum Wiens & Hawksw.

* Myrica rivas-martinezii Santos.

Jasminum azoricum L.

Picconia azorica (Tutin) Knobl.

Goodyera macrophylla Lowe

* Pittosporum coriaceum Dryand. ex. Ait.

Plantago malato-belizii Lawalree

* Limonium arborescens (Brouss.) Kuntze

Limonium dendroides Svent.

* Limonium spectabile (Svent.) Kunkel & Sunding

* Limonium sventenii Santos & Fernández Galván

Rumex azoricus Rech. fil.

Frangula azorica Tutin

* Bencomia brachystachya Svent.

Bencomia sphaerocarpa Svent.

* Chamaemeles coriacea Lindl.

Dendriopoterium pulidoi Svent.

Marcetella maderensis (Born.) Svent.

Prunus lusitanica L. subsp. azorica (Mouillef.) Franco

Sorbus maderensis (Lowe) Dode

Kunkeliella subsucculenta Kammer

* Euphrasia azorica H.C. Watson

Euphrasia grandiflora Hochst. in Seub.

* Isoplexis chalcantha Svent. & O’Shanahan

Isoplexis isabelliana (Webb & Berthel.) Masferrer

Odontites holliana (Lowe) Benth.

Sibthorpia peregrina L.

* Solanum lidii Sunding

Ammi trifoliatum (H.C. Watson) Trelease

Bupleurum handiense (Bolle) Kunkel

Chaerophyllum azoricum Trelease

Ferula latipinna Santos

Melanoselinum decipiens (Schrader & Wendl.) Hoffm.

Monizia edulis Lowe

Oenanthe divaricata (R. Br.) Mabb.

Sanicula azorica Guthnick ex Seub.

Viola paradoxa Lowe

НИСШИ РАСТЕНИЯ

BRYOPHYTA

* Echinodium spinosum (Mitt.) Jur. (o)

* Thamnobryum fernandesii Sergio (o).

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ III

КРИТЕРИИ ЗА ИЗБОР НА ОБЛАСТИ, КОИТО ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ТЕРИТОРИИ ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОБЩНОСТТА И ЗА ОБЯВЯВАНЕ КАТО СПЕЦИАЛНИ ЗАЩИТНИ ЗОНИ

ЕТАП 1:   Оценка на национално ниво на относителното значение на областите за всеки вид естествено местообитание в приложение I и всеки вид от приложение II (включително приоритетните типове естествени местообитания и приоритетните видове)

А.   Критерии за оценка на областите за даден тип естествени местообитания от приложение I

а) Степен на представителност на естествения тип местообитание за съответната област.

б) Площ от областта, покрита от естествени типове местообитания. в сравнение с общата площ, покрита от същия тип естествени местообитания. в границите на националната територия.

в) Степен на съхранение на структурата и функциите на съответния естествен тип местообитание и възможности за възстановяване.

г) Глобална оценка на стойността на областта за съхраняването на съответния тип естествено местообитание.

Б.   Критерии за оценка на териториите, използвани за даден вид от приложение II

а) Размер и плътност на популацията на вида, обитаваща областта. в сравнение с популациите, представени в границите на националната територия.

б) Степен на съхраняване на характерните черти на местообитанието, които са от значение за съответния вид. и възможности за възстановяване.

в) Степен на изолация на популацията, обитаваща областта. в сравнение с естественото разпространение на вида.

г) Глобална оценка на стойността на областта за съхраняването на съответния вид.

В.

На базата на тези критерии държавите-членки ще класифицират областите, които предлагат да бъдат включени в националния списък като обекти, отговарящи на критериите за територии от значение за Общността. според тяхната относителна стойност за съхраняването на всеки тип естествено местообитание от приложение I или всеки вид от приложение II.

Г.

Този списък ще представя областите, съдържащи приоритетни типове естествени местообитания и приоритетни видове, избрани от държавите-членки за базата на критериите от А и Б, представени по-горе.

ЕТАП 2:   Оценка на значението за Общността на областите, включени в националните списъци

1.

Всички области, идентифицирани от държавите-членки в етап 1, които съдържат приоритетни типове естествени местообитания и/или приоритетни видове, ще бъдат разглеждани като територии от значение за Общността.

2.

Оценката на другите области, включени в списъците на държавите-членки, по отношение на тяхното значение за Общността, например техния принос към поддържането или възстановяването при благоприятни условия на дадено естествено местообитание от приложение I или даден вид от приложение II и/или за кохерентността на мрежата „Натура 2000“, ще отчита следните основни критерии:

а) относителната стойност на областта на национално ниво;

б) географското разположение на областта от гледна точка на миграционните маршрути на видовете от приложение II и нейната принадлежност към цялостна екосистема, която е разположена от двете страни на една или повече вътрешни граници на Общността;

в) общата площ на областта;

г) броя на естествените типове местообитания от приложение I и видовете от приложение II, присъстващи в областта;

д) глобалната екологична стойност на областта за съответните биогеографски райони и/или за цялата територия, посочена в член 2, която включва както характеристиката за уникалност на нейните отличителни черти, така и начина, по който те са комбинирани.

▼M4




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ОБЩНОСТТА, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ СТРОГА ЗАЩИТА

Видовете, включени в списъка в настоящото приложение, са обозначени:

 с името на вида или подвида, или

 като вид, принадлежащ към по-висок таксон или към определена част от този таксон.

Съкращението „spp.“ след името на семейство или род означава всички видове, принадлежащи към това семейство или род.

а)    ЖИВОТНИ

ГРЪБНАЧНИ

БОЗАЙНИЦИ

Erinaceus algirus

Crocidura canariensis

Crocidura sicula

Galemys pyrenaicus

Rousettus aegyptiacus

Всички видове с изключение на Glis glis и Eliomys quercinus

Marmota marmota latirostris

Pteromys volans (Sciuropterus russicus)

Spermophilus citellus (Citellus citellus)

Spermophilus suslicus (Citellus suslicus)

Sciurus anomalus

Castor fiber (с изключение на естонските, латвийските, литовските, полските, финландските и шведските популации)

Cricetus cricetus (с изключение на унгарските популации)

Mesocricetus newtoni

Dinaromys bogdanovi

Microtus cabrerae

Microtus oeconomus arenicola

Microtus oeconomus mehelyi

Microtus tatricus

Sicista betulina

Sicista subtilis

Hystrix cristata

Alopex lagopus

Canis lupus (с изключение на гръцките популации на север от 39-ия паралел; естонските популации, испанските популации на север от Дуеро; българските, латвийските, литовските, полските, словашките популации и финландските популации в зоната за контрол на северни елени, определена в параграф 2 от финландския закон № 848/90 от 14 септември 1990 г. за контрола на северни елени)

Ursus arctos

Lutra lutra

Mustela eversmanii

Mustela lutreola

Vormela peregusna

Felis silvestris

Lynx lynx (с изключение на естонската популация)

Lynx pardinus

Monachus monachus

Phoca hispida saimensis

Cervus elaphus corsicanus

Bison bonasus

Capra aegagrus (естествени популации)

Capra pyrenaica pyrenaica

Ovis gmelini musimon (Ovis ammon musimon) (естествени популации — Корсика и Сардиния)

Ovis orientalis ophion (Ovis gmelini ophion)

Rupicapra pyrenaica ornata (Rupicapra rupicapra ornata)

Rupicapra rupicapra balcanica

Rupicapra rupicapra tatrica

ВЛЕЧУГИ

Testudo graeca

Testudo hermanni

Testudo marginata

Caretta caretta

Chelonia mydas

Lepidochelys kempii

Eretmochelys imbricata

Dermochelys coriacea

Emys orbicularis

Mauremys caspica

Mauremys leprosa

Algyroides fitzingeri

Algyroides marchi

Algyroides moreoticus

Algyroides nigropunctatus

Dalmatolacerta oxycephala

Dinarolacerta mosorensis

Gallotia atlantica

Gallotia galloti

Gallotia galloti insulanagae

Gallotia simonyi

Gallotia stehlini

Lacerta agilis

Lacerta bedriagae

Lacerta bonnali (Lacerta monticola)

Lacerta monticola

Lacerta danfordi

Lacerta dugesi

Lacerta graeca

Lacerta horvathi

Lacerta schreiberi

Lacerta trilineata

Lacerta viridis

Lacerta vivipara pannonica

Ophisops elegans

Podarcis erhardii

Podarcis filfolensis

Podarcis hispanica atrata

Podarcis lilfordi

Podarcis melisellensis

Podarcis milensis

Podarcis muralis

Podarcis peloponnesiaca

Podarcis pityusensis

Podarcis sicula

Podarcis taurica

Podarcis tiliguerta

Podarcis wagleriana

Ablepharus kitaibelii

Chalcides bedriagai

Chalcides ocellatus

Chalcides sexlineatus

Chalcides simonyi (Chalcides occidentalis)

Chalcides viridianus

Ophiomorus punctatissimus

Cyrtopodion kotschyi

Phyllodactylus europaeus

Tarentola angustimentalis

Tarentola boettgeri

Tarentola delalandii

Tarentola gomerensis

Stellio stellio

Chamaeleo chamaeleon

Ophisaurus apodus

Coluber caspius

Coluber cypriensis

Coluber hippocrepis

Coluber jugularis

Coluber laurenti

Coluber najadum

Coluber nummifer

Coluber viridiflavus

Coronella austriaca

Eirenis modesta

Elaphe longissima

Elaphe quatuorlineata

Elaphe situla

Natrix natrix cetti

Natrix natrix corsa

Natrix natrix cypriaca

Natrix tessellata

Telescopus falax

Vipera ammodytes

Macrovipera schweizeri (Vipera lebetina schweizeri)

Vipera seoanni (с изключение на испанските популации)

Vipera ursinii

Vipera xanthina

Eryx jaculus

ЗЕМНОВОДНИ

Chioglossa lusitanica

Euproctus asper

Euproctus montanus

Euproctus platycephalus

Mertensiella luschani (Salamandra luschani)

Salamandra atra

Salamandra aurorae

Salamandra lanzai

Salamandrina terdigitata

Triturus carnifex (Triturus cristatus carnifex)

Triturus cristatus (Triturus cristatus cristatus)

Triturus italicus

Triturus karelinii (Triturus cristatus karelinii)

Triturus marmoratus

Triturus montandoni

Triturus vulgaris ampelensis

Proteus anguinus

Hydromantes (Speleomantes) ambrosii

Hydromantes (Speleomantes) flavus

Hydromantes (Speleomantes) genei

Hydromantes (Speleomantes) imperialis

Hydromantes (Speleomantes) strinatii (Hydromantes (Speleomantes) italicus)

Hydromantes (Speleomantes) supramontis

Alytes cisternasii

Alytes muletensis

Alytes obstetricans

Bombina bombina

Bombina variegata

Discoglossus galganoi (включително Discoglossus „jeanneae“)

Discoglossus montalentii

Discoglossus pictus

Discoglossus sardus

Rana arvalis

Rana dalmatina

Rana graeca

Rana iberica

Rana italica

Rana latastei

Rana lessonae

Pelobates cultripes

Pelobates fuscus

Pelobates syriacus

Bufo calamita

Bufo viridis

Hyla arborea

Hyla meridionalis

Hyla sarda

РИБИ

Acipenser naccarii

Acipenser sturio

Coregonus oxyrhynchus (анадромни популации в определени сектори на Северно море, с изключение на финландските популации)

Anaecypris hispanica

Phoxinus percnurus

Valencia hispanica

Gymnocephalus baloni

Romanichthys valsanicola

Zingel asper

БЕЗГРЪБНАЧНИ

ЧЛЕНЕСТОНОГИ

Armadillidium ghardalamensis

Bolbelasmus unicornis

Buprestis splendens

Carabus hampei

Carabus hungaricus

Carabus olympiae

Carabus variolosus

Carabus zawadszkii

Cerambyx cerdo

Cucujus cinnaberinus

Dorcadion fulvum cervae

Duvalius gebhardti

Duvalius hungaricus

Dytiscus latissimus

Graphoderus bilineatus

Leptodirus hochenwarti

Pilemia tigrina

Osmoderma eremita

Phryganophilus ruficollis

Probaticus subrugosus

Propomacrus cypriacus

Pseudogaurotina excellens

Pseudoseriscius cameroni

Pytho kolwensis

Rosalia alpina

Apatura metis

Arytrura musculus

Catopta thrips

Chondrosoma fiduciarium

Coenonympha hero

Coenonympha oedippus

Colias myrmidone

Cucullia mixta

Dioszeghyana schmidtii

Erannis ankeraria

Erebia calcaria

Erebia christi

Erebia sudetica

Eriogaster catax

Fabriciana elisa

Glyphipterix loricatella

Gortyna borelii lunata

Hypodryas maturna

Hyles hippophaes

Leptidea morsei

Lignyoptera fumidaria

Lopinga achine

Lycaena dispar

Lycaena helle

Maculinea arion

Maculinea nausithous

Maculinea teleius

Melanargia arge

Nymphalis vaualbum

Papilio alexanor

Papilio hospiton

Parnassius apollo

Parnassius mnemosyne

Phyllometra culminaria

Plebicula golgus

Polymixis rufocincta isolata

Polyommatus eroides

Proserpinus proserpina

Proterebia afra dalmata

Pseudophilotes bavius

Xylomoia strix

Zerynthia polyxena

Apteromantis aptera

Aeshna viridis

Cordulegaster heros

Cordulegaster trinacriae

Gomphus graslinii

Leucorrhinia albifrons

Leucorrhinia caudalis

Leucorrhinia pectoralis

Lindenia tetraphylla

Macromia splendens

Ophiogomphus cecilia

Oxygastra curtisii

Stylurus flavipes

Sympecma braueri

Baetica ustulata

Brachytrupes megacephalus

Isophya costata

Isophya harzi

Isophya stysi

Myrmecophilus baronii

Odontopodisma rubripes

Paracaloptenus caloptenoides

Pholidoptera transsylvanica

Saga pedo

Stenobothrus (Stenobothrodes) eurasius

Macrothele calpeiana

МЕКОТЕЛИ

Anisus vorticulus

Caseolus calculus

Caseolus commixta

Caseolus sphaerula

Chilostoma banaticum

Discula leacockiana

Discula tabellata

Discula testudinalis

Discula turricula

Discus defloratus

Discus guerinianus

Elona quimperiana

Geomalacus maculosus

Geomitra moniziana

Gibbula nivosa

Hygromia kovacsi

Idiomela (Helix) subplicata

Lampedusa imitatrix

Lampedusa melitensis

Leiostyla abbreviata

Leiostyla cassida

Leiostyla corneocostata

Leiostyla gibba

Leiostyla lamellosa

Paladilhia hungarica

Patella ferruginea

Sadleriana pannonica

Theodoxus prevostianus

Theodoxus transversalis

Lithophaga lithophaga

Pinna nobilis

Margaritifera auricularia

Unio crassus

Congeria kusceri

Centrostephanus longispinus

б)    РАСТЕНИЯ

Приложение IV, буква б) съдържа всички растителни видове от приложение II, буква б) ( 8 ), плюс изредените по-долу:

PTERIDOPHYTA

ASPLENIACEAE

Asplenium hemionitis L.

ANGIOSPERMAE

AGAVACEAE

Dracaena draco (L.) L.

AMARYLLIDACEAE

Narcissus longispathus Pugsley

Narcissus triandrus L.

BERBERIDACEAE

Berberis maderensis Lowe

CAMPANULACEAE

Campanula morettiana Reichenb.

Physoplexis comosa (L.) Schur.

CARYOPHYLLACEAE

Moehringia fontqueri Pau

COMPOSITAE

Argyranthemum pinnatifidum (L.f.) Lowe subsp. succulentum (Lowe) C. J. Humphries

Helichrysum sibthorpii Rouy

Picris willkommii (Schultz Bip.) Nyman

Santolina elegans Boiss. ex DC.

Senecio caespitosus Brot.

Senecio lagascanus DC. subsp. lusitanicus (P. Cout.) Pinto da Silva

Wagenitzia lancifolia (Sieber ex Sprengel) Dostal

CRUCIFERAE

Murbeckiella sousae Rothm.

EUPHORBIACEAE

Euphorbia nevadensis Boiss. & Reuter

GESNERIACEAE

Jankaea heldreichii (Boiss.) Boiss.

Ramonda serbica Pancic

IRIDACEAE

Crocus etruscus Parl.

Iris boissieri Henriq.

Iris marisca Ricci & Colasante

LABIATAE

Rosmarinus tomentosus Huber-Morath & Maire

Teucrium charidemi Sandwith

Thymus capitellatus Hoffmanns. & Link

Thymus villosus L. subsp. villosus L.

LILIACEAE

Androcymbium europaeum (Lange) K. Richter

Bellevalia hackelli Freyn

Colchicum corsicum Baker

Colchicum cousturieri Greuter

Fritillaria conica Rix

Fritillaria drenovskii Degen & Stoy.

Fritillaria gussichiae (Degen & Doerfler) Rix

Fritillaria obliqua Ker-Gawl.

Fritillaria rhodocanakis Orph. ex Baker

Ornithogalum reverchonii Degen & Herv.-Bass.

Scilla beirana Samp.

Scilla odorata Link

ORCHIDACEAE

Ophrys argolica Fleischm.

Orchis scopulorum Simsmerh.

Spiranthes aestivalis (Poiret) L. C. M. Richard

PRIMULACEAE

Androsace cylindrica DC.

Primula glaucescens Moretti

Primula spectabilis Tratt.

RANUNCULACEAE

Aquilegia alpina L.

SAPOTACEAE

Sideroxylon marmulano Banks ex Lowe

SAXIFRAGACEAE

Saxifraga cintrana Kuzinsky ex Willk.

Saxifraga portosanctana Boiss.

Saxifraga presolanensis Engl.

Saxifraga valdensis DC.

Saxifraga vayredana Luizet

SCROPHULARIACEAE

Antirrhinum lopesianum Rothm.

Lindernia procumbens (Krocker) Philcox

SOLANACEAE

Mandragora officinarum L.

THYMELAEACEAE

Thymelaea broterana P. Cout.

UMBELLIFERAE

Bunium brevifolium Lowe

VIOLACEAE

Viola athois W. Becker

Viola cazorlensis Gandoger

▼M3




ПРИЛОЖЕНИЕ V

РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ ОТ ИНТЕРЕС ЗА ОБЩНОСТТА, ЧИЕТО ВЗЕМАНЕ ОТ ДИВАТА ПРИРОДА И ЕКСПЛОАТАЦИЯ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕДМЕТ НА МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Видовете, включени в списъка на настоящото приложение, са отбелязани:

 с името на вида или подвида, или

 като вид, принадлежащ към по-висок таксон или към определена част от този таксон.

Съкращението „spp.“ след името на дадено семейство или род означава всички видове, принадлежащи към това семейство или род.

а)   ЖИВОТНИ

ГРЪБНАЧНИ

БОЗАЙНИЦИ

RODENTIA

Castoridae

Castor fiber (финландските, шведските, латвийските, литовските, естонските и полските популации)

Cricetidae

Cricetus cricetus (унгарските популации)

CARNIVORA

Canidae

Canis aureus

Canis lupus (испанските популации на север от Дуеро, гръцките популации на север от 39-ия паралел, финландските популации в рамките на зоните за контрол на северни елени съгласно дефиницията в параграф 2 от Финландски Акт № 848/90 от 14 септември 1990 г. за контрола на северни елени, българските, латвийските, литовските, естонските, полските и словашките популации)

Mustelidae

Martes martes

Mustela putorius

Felidae

Lynx lynx (естонската популация)

Phocidae

Всички видове, неупоменати в приложение IV

Viverridae

Genetta genetta

Herpestes ichneumon

DUPLICIDENTATA

Leporidae

Lepus timidus

ARTIODACTYLA

Bovidae

Capra ibex

Capra pyrenaica (с изключение на Capra pyrenaica pyrenaica)

Rupicapra rupicapra (с изключение на Rupicapra rupicapra balcanica, Rupicapra rupicapra ornata и Rupicapra rupicapra tatrica)

ЗЕМНОВОДНИ

ANURA

Ranidae

Rana esculenta

Rana perezi

Rana ridibunda

Rana temporaria

РИБИ

PETROMYZONIFORMES

Petromyzonidae

Lampetra fluviatilis

Lethenteron zanandrai

ACIPENSERIFORMES

Acipenseridae

Всички видове, неупоменати в приложение IV

CLUPEIFORMES

Clupeidae

Alosa spp.

SALMONIFORMES

Salmonidae

Thymallus thymallus

Coregonus spp. (с изключение на Coregonus oxyrhynchus — популации, които хвърлят хайвера си в определени сектори на Северно море)

Hucho hucho

Salmo salar (само в сладки води)

CYPRINIFORMES

Cyprinidae

Aspius aspius

Barbus spp.

Pelecus cultratus

Rutilus friesii meidingeri

Rutilus pigus

SILURIFORMES

Siluridae

Silurus aristotelis

PERCIFORMES

Percidae

Gymnocephalus schraetzer

Zingel zingel

БЕЗГРЪБНАЧНИ

COELENTERATA

CNIDARIA

Corallium rubrum

MOLLUSCA

GASTROPODA — STYLOMMATOPHORA

Helix pomatia

BIVALVIA — UNIONOIDA

Margaritiferidae

Margaritifera margaritifera

Unionidae

Microcondylaea compressa

Unio elongatulus

ANNELIDA

HIRUDINOIDEA — ARHYNCHOBDELLAE

Hirudinidae

Hirudo medicinalis

ARTHROPODA

CRUSTACEA — DECAPODA

Astacidae

Astacus astacus

Austropotamobius pallipes

Austropotamobius torrentium

Scyllaridae

Scyllarides latus

INSECTA — LEPIDOPTERA

Saturniidae

Graellsia isabellae

б)   РАСТЕНИЯ

ALGAE

RHODOPHYTA

CORALLINACEAE

Lithothamnium coralloides Crouan frat.

Phymatholithon calcareum (Poll.) Adey & McKibbin

LICHENES

CLADONIACEAE

Cladonia L. subgenus Cladina (Nyl.) Vain.

BRYOPHYTA

MUSCI

LEUCOBRYACEAE

Leucobryum glaucum (Hedw.) AAngstr.

SPHAGNACEAE

Sphagnum L. spp. (с изключение на Sphagnum pylaisii Brid.)

PTERIDOPHYTA

Lycopodium spp.

ANGIOSPERMAE

AMARYLLIDACEAE

Galanthus nivalis L.

Narcissus bulbocodium L.

Narcissus juncifolius Lagasca

COMPOSITAE

Arnica montana L.

Artemisia eriantha Tem

Artemisia genipi Weber

Doronicum plantagineum L. subsp. tournefortii (Rouy) P. Cout.

Leuzea rhaponticoides Graells

CRUCIFERAE

Alyssum pintadasilvae Dudley.

Malcolmia lacera (L.) DC. subsp. graccilima (Samp.) Franco

Murbeckiella pinnatifida (Lam.) Rothm. subsp. herminii (Rivas-Martinez) Greuter & Burdet

GENTIANACEAE

Gentiana lutea L.

IRIDACEAE

Iris lusitanica Ker-Gawler

LABIATAE

Teucrium salviastrum Schreber subsp. salviastrum Schreber

LEGUMINOSAE

Anthyllis lusitanica Cullen & Pinto da Silva

Dorycnium pentaphyllum Scop. subsp. transmontana Franco

Ulex densus Welw. ex Webb.

LILIACEAE

Lilium rubrum Lmk

Ruscus aculeatus L.

PLUMBAGINACEAE

Armeria sampaio (Bernis) Nieto Feliner

ROSACEAE

Rubus genevieri Boreau subsp. herminii (Samp.) P. Cout.

SCROPHULARIACEAE

Anarrhinum longipedicelatum R. Fernandes

Euphrasia mendonçae Samp.

Scrophularia grandiflora DC. subsp. grandiflora DC.

Scrophularia berminii Hoffmanns & Link

Scrophularia sublyrata Brot.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЗАБРАНЕНИ МЕТОДИ И СРЕДСТВА ЗА ЗАЛАВЯНЕ И УБИВАНЕ И СРЕДСТВА ЗА ТРАНСПОРТИРАНЕ

a)   Неселективни средства

БОЗАЙНИЦИ

 Слепи или осакатени животни, които се използват като живи примамки

 Звукозаписи

 Електрически или електронни уреди, способни да убиват или зашеметяват

 Изкуствени източници на светлина

 Огледала и други заслепяващи предмети

 Приспособления за осветяване на целите

 Приспособления за прицел за нощна стрелба, съдържащи електронен преобразувател или увеличител на образа

 Експлозиви

 Мрежи, които според принципа или условията на тяхното използване са неселективни

 Капани, които според принципа или условията на тяхното използване са неселективни

 Арбалети

 Отрови и примамки с отрова или упойващи средства

 Обгазяване или опушване

 Полуавтоматични или автоматични оръжия, чийто затвор може да побере повече от два пълнителя

РИБИ

 Отрова

 Експлозиви

б)   Способи за транспортиране

 Самолети

 Движещи се моторни средства



( 1 ) ОВ C 247, 21.9.1988 г., стр. 3 и

ОВ C 195, 3.8.1990, стр. 1.

( 2 ) ОВ C 75, 20.3.1991 г., стр. 12.

( 3 ) ОВ C 31, 6.2.1991 г., стр. 25.

( 4 ) ОВ C 328, 7.12.1987 г., стр. 1.

( 5 ) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 91/244/ЕИО (ОВ L 115, 8.5.1991 г., стр. 41).

( 6 ) Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23).

( 7

(+) Тълковен наръчник на местообитанията на Европейския съюз“, версия 15 EUR/2, приет от Комитета за местообитанията на 4 октомври 1999 г. и Поправки към „Тълковен наръчник на местообитанията на Европейския съюз с оглед разширяването на ЕС“ (Hab. 01/11b-rev. 1), приети от Комитета за местообитанията на 24 април 2002 г. след писмена консултация с Европейската комисия, Генерална дирекция „Околна среда“;

( 8 ) С изключение на бриофитите в приложение II, буква б).

Top