EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 01991L0477-20080728

Consolidated text: Директива на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (91/477/ЕИО)

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1991/477/2008-07-28

1991L0477 — BG — 28.07.2008 — 001.001


Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите

►B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 юни 1991 година

относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие

(91/477/ЕИО)

(ОВ L 256, 13.9.1991, p.51)

Изменен с

 

 

Официален вестник

  No

page

date

►M1

ДИРЕКТИВА 2008/51/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 май 2008 година

  L 179

5

8.7.2008




▼B

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 юни 1991 година

относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие

(91/477/ЕИО)



СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията ( 1 ),

в сътрудничество с Европейския парламент ( 2 ),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет ( 3 )

като има предвид, че член 8а от Договора предвижда вътрешният пазар да бъде изграден най-късно до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали се осигурява съгласно разпоредбите на договора;

като има предвид, че по време на заседанието си, проведено във Фонтенбло на 25 и 26 юни 1984 г., Европейският съвет определи изрично като своя цел премахването на всички полицейски и митнически формалности на вътрешните граници на Общността;

като има предвид, че пълното премахване на проверките и формалностите по вътрешните граници на Общността предполага, че трябва да бъдат изпълнени някои основни условия; като има предвид, че Комисията посочва в своята „Бяла книга — Завършване на изграждането на вътрешния пазар“, че премахването на проверките на безопасността на превозваните предмети и хора предполага също сближаване на законодателствата относно оръжията;

като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници на Общността относно притежаването на оръжие налага необходимостта от ефикасно законодателство, което да позволява контрола във вътрешността на държавите-членки върху придобиването и притежаването на огнестрелно оръжие и върху пренасянето му в друга държава-членка; като има предвид, че поради това системните проверки по вътрешните граници на Общността трябва да се премахнат;

като има предвид, че това законодателство ще породи по-голямо взаимно доверие между държавите-членки в областта на опазването на безопасността на лицата, доколкото тя е залегнала в частично хармонизираните законодателства; като има предвид, че за тази цел следва да се предвидят категории огнестрелни оръжия, чието придобиване и притежание от частни лица да бъде или забранено или да подлежи на разрешителен режим или на деклариране;

като има предвид, че е нужно да се забрани по принцип преминаването от една държава-членка в друга с притежавано оръжие и че може да има изключение, само ако се прилага процедура, която позволява на държавите-членки да бъдат информирани за внасянето на огнестрелно оръжие на тяхна територия;

като има предвид, че въпреки това трябва да бъдат приети по-гъвкави правила по отношение на лова и на спортните състезания, за да не се възпрепятства повече от необходимото свободното движение на хората;

като има предвид, че директивата не засяга правата на държавите-членки да вземат мерки за предотвратяване на незаконния трафик на оръжия,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:



ГЛАВА 1

Приложно поле

Член 1

▼M1

1.  За целите на настоящата директива „огнестрелно оръжие“ означава всяко преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен ако е изключено по някоя от причините, изброени в приложение I, част III. Огнестрелните оръжия са класифицирани в приложение I, част II.

За целите на настоящата директива се смята, че даден предмет може да бъде видоизменен, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, ако:

 външният му вид наподобява огнестрелно оръжие, и

 конструкцията или материалът, от който е направен, могат да бъдат лесно видоизменени по този начин.

▼M1

1a.  За целите на настоящата директива „част“ означава всеки компонент или резервен компонент, специално предвиден за огнестрелно оръжие и основен за неговото функциониране, включително цев, затворена рама или цевна кутия, затвор или барабан, ударен механизъм или затворен блок, и всяко устройство, което е предназначено или пригодено да заглушава звука от изстрел с огнестрелно оръжие.

1б.  За целите на настоящата директива „основен компонент“ означава затворен механизъм, патронник и цев на огнестрелно оръжие, които като отделни предмети са включени в категорията на огнестрелните оръжия, на които са или са предназначени да бъдат монтирани.

1в.  За целите на настоящата директива „боеприпаси“ означава целия патрон или неговите компоненти, включително гилзи, капсули, барутен заряд, куршуми или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие, при условие че самите тези компоненти са на разрешителен режим в съответната държава-членка.

1г.  За целите на настоящата директива „проследяване“ означава системно следене на огнестрелните оръжия и, при възможност, на техните части и боеприпаси, от производителя до купувача, с цел осигуряване на съдействие на компетентните органи на държавите-членки при откриването, разследването и анализирането на незаконно производство и незаконен трафик.

1д.  За целите на настоящата директива „оръжеен посредник“ означава всяко физическо или юридическо лице, различно от оръжейник, чиято търговска или стопанска дейност се състои изцяло или частично от закупуване, продажба или организиране на пренасянето на оръжия.

▼M1

2.  За целите на настоящата директива „оръжейник“ означава всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или стопанска дейност се състои изцяло или частично от производство, търговия, обмен, отдаване под наем, ремонтиране или видоизменяне на огнестрелни оръжия, части и боеприпаси.

▼M1

2a.  За целите на настоящата директива „незаконно производство“ означава производство или сглобяване на огнестрелни оръжия, техни части или боеприпаси:

i) от който и да е основен компонент на тези огнестрелни оръжия, предмет на незаконен трафик,

ii) без лиценз или разрешение, издадено в съответствие с член 4 от компетентен орган на държавата-членка, където се извършва производството или сглобяването; или

iii) без маркиране на сглобените огнестрелни оръжия в момента на производство съгласно член 4, параграф 1.

2б.  За целите на настоящата директива „незаконен трафик“ означава придобиването, продажбата, доставката, движението или пренасянето на огнестрелни оръжия, техни части или боеприпаси от или през територията на една държава-членка към територията на друга държава-членка, ако някоя от заинтересованите държави-членки не е дала разрешение за това в съответствие с разпоредбите на настоящата директива или ако сглобените огнестрелни оръжия не са маркирани съгласно член 4, параграф 1.

▼B

3.  За прилагането на настоящата директива, лицата се считат за пребиваващи в страната, указана с адреса, отбелязан в документ, установяващ мястото на пребиваване, по-специално паспорт или карта за самоличност, които при контролна проверка за притежаване или в случай на придобиване на оръжие се представят на властите на някоя държава-членка или на оръжейник.

▼M1

4.  Европейският паспорт за огнестрелно оръжие е документ, издаден от властите на държава-членка по искане на лице, което става законен притежател и ползвател на огнестрелно оръжие. Неговият максимален срок на валидност е пет години. Този срок може да бъде удължаван. Той съдържа данните, предвидени в приложение II. Европейският паспорт за огнестрелно оръжие е непрехвърлим документ, в който са отбелязани огнестрелното оръжие или огнестрелните оръжия, притежавани и използвани от титуляря на паспорта във връзка с паспорта. Паспортът трябва да бъде носен винаги от лицето, което използва огнестрелното оръжие. В паспорта се отбелязват промените, настъпили във връзка с притежаването или характеристиките на огнестрелното оръжие, както и загубата или кражбата на огнестрелното оръжие.

▼B

Член 2

1.  Настоящата директива не засяга прилагането на разпоредбите от националните законодателства, свързани с пренасянето на оръжия, на оръжия за лов и за спортна стрелба.

2.  Настоящата директива не се прилага по отношение на придобиването и притежаването в съответствие с националното законодателство на оръжия и боеприпаси от страна на въоръжените сили, полицията или публичните служби или от колекционерите и институциите с културен и исторически характер, свързани с оръжия и признати за такива от държавата-членка, на територията на която те са установени. Тя не се прилага и при извършване на търговски сделки с бойно оръжие и боеприпаси.

Член 3

Държавите-членки могат да приемат в своите законодателства по-строги разпоредби от предвидените в настоящата директива, при условие че се спазват правата на пребиваващите в държавите-членки лица по силата на член 12, параграф 2.



ГЛАВА 2

Хармонизиране на законодателствата, свързани с огнестрелните оръжия

▼M1

Член 4

1.  Държавите-членки гарантират, че огнестрелно оръжие или част от него, пуснато на пазара, е маркирано и регистрирано в съответствие с настоящата директива или че е било дезактивирано.

2.  За целите на идентифицирането и проследяването на всяко сглобено огнестрелно оръжие държавите-членки в момента на производството на всяко огнестрелно оръжие:

а) изискват уникална маркировка, включваща името на производителя, държавата или мястото на производство, серийния номер и годината на производство (ако тя не представлява част от серийния номер). Това не засяга възможността за поставяне на търговската марка на производителя. За тези цели държавите-членки могат да решат да приложат разпоредбите на Конвенцията от 1 юли 1969 г. относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия; или

б) запазват всяка друга уникална и лесна за ползване маркировка с цифров или буквено-цифров код, позволяваща на всички държави лесно да идентифицират държавата на производство.

Маркировката се поставя върху основен компонент на огнестрелното оръжие, унищожаването на който би направило огнестрелното оръжие неизползваемо.

Държавите-членки изискват маркировка на всяка единична елементарна опаковка готови боеприпаси, която съдържа името на производителя, партидния идентификационен номер, калибъра и вида боеприпаси. За тези цели държавите-членки могат да решат да приложат разпоредбите на Конвенцията от 1 юли 1969 г. относно взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни оръжия.

Освен това в момента на прехвърляне на огнестрелно оръжие от държавния резерв към постоянна гражданска употреба държавите-членки осигуряват подходяща уникална маркировка, която позволява на държавите да идентифицират държавата, извършваща прехвърлянето.

3.  Държавите-членки предвиждат издаване на разрешително за упражняването на дейност на оръжейник на своя територия въз основа най-малкото на проверка на неговата лична почтеност и професионална компетентност. Ако се отнася до юридическо лице, проверката се извършва за лицето, което ръководи предприятието.

4  Най-късно до 31 декември 2014 г. държавите-членки осигуряват поддържането на компютризирана система за регистриране на данни, която е централизирана или децентрализирана и гарантира достъп на овластените органи до системите за регистриране на данни, където се вписва всяко огнестрелно оръжие, което попада в обхвата на настоящата директива. Тази система за регистриране на данни записва и съхранява за срок, не по-кратък от 20 години, данни относно типа, марката, модела, калибъра, серийния номер на всяко огнестрелно оръжие и имената и адресите на доставчика и на лицето, което придобива или притежава оръжието.

За цялото времетраене на тяхната дейност оръжейниците са длъжни да водят регистър, в който да вписват всички огнестрелни оръжия, попадащи в обхвата на настоящата директива и които са получени или пласирани от тях, заедно с данните, позволяващи идентифицирането и проследяването на оръжието, и по-специално типа, марката, модела, калибъра, серийния номер и имената и адресите на лицата, които доставят и придобиват оръжието. При прекратяване на дейността си оръжейникът предава своя регистър на националния орган, който отговаря за системата за регистриране на данни, предвидена в първа алинея.

5.  Държавите-членки гарантират, че всички огнестрелни оръжия могат да бъдат свързани с техните настоящи собственици. Въпреки това по отношение на огнестрелните оръжия, класифицирани в категория D, държавите-членки, считано от 28 юли 2010 г. въвеждат подходящи мерки за проследяване, включително — след 31 декември 2014 г. — и мерки, които позволяват пуснатите на пазара след 28 юли 2010 г. огнестрелни оръжия да бъдат свързани с техния настоящ собственик.

▼M1

Член 4a

Без да се засягат разпоредбите на член 3, държавите-членки разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия само от лица, които са получили лиценз, или, по отношение на категория C или D, от лица, които са получили специално разрешително за тази цел в съответствие с националното законодателство.

Член 4б

Държавите-членки разглеждат възможността за изграждане на система за регулиране на дейността на оръжейните посредници. Системата може да включва една или повече мерки, например:

а) изискване за регистрация на оръжейните посредници, които упражняват дейност на тяхна територия;

б) изискване за издаване на лиценз или разрешително за упражняване на посредническа дейност.

▼M1

Член 5

Без да се засягат разпоредбите на член 3, държавите-членки разрешават придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия само от лица, които имат основателна причина за това и които:

а) са навършили 18 години, с изключение на придобиването, освен чрез закупуване, и притежаването на огнестрелни оръжия за лов и спортна стрелба, при условие че в този случай лицата, които не са навършили 18 години, имат разрешение от родителите или се намират под надзора на родител или на друго пълнолетно лице, притежаващ валидно разрешително за огнестрелно оръжие или за лов, или са в лицензиран тренировъчен или друг одобрен център;

б) не могат да представляват опасност за себе си, за обществения ред и за обществената безопасност. Наличието на присъда за тежко умишлено престъпление се смята за индикация за такава опасност.

Държавите-членки могат да отнемат разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, ако някое от условията, при които това разрешително е издадено, впоследствие не се изпълнява.

Държавите-членки не могат да забранят на лица, които пребивават на тяхна територия, притежаването на оръжие, придобито в друга държава-членка, освен ако забраняват придобиването на същото оръжие на тяхна територия.

▼B

Член 6

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки за забрана на придобиваното и притежаването на огнестрелни оръжия и боеприпаси от категория А. Компетентните власти могат, при специални случаи, да издават разрешения за визираните по-горе огнестрелни оръжия и боеприпаси, ако това не е в противоречие с обществената сигурност и обществения ред.

▼M1

Държавите-членки гарантират, че освен по отношение на оръжейниците, се упражнява строг контрол върху разрешеното придобиване на огнестрелни оръжия, техни части или боеприпаси чрез средства за дистанционна комуникация съгласно определението в член 2 от Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние ( 4 ).

▼B

Член 7

1.  Огнестрелно оръжие от категория В не може да бъде придобито на територията на една държава-членка, ако тази държава не е издала разрешение на купувача.

Това разрешение не може да бъде дадено на лице, което пребивава в друга държава-членка, без предварително съгласие на последната.

2.  Огнестрелно оръжие от категория В не може да бъде притежавано на територията на една държава-членка, без тази държава да е издала разрешение за това на притежателя му. Ако притежателят е пребиваващ в друга държава-членка, последната се уведомява за това.

3.  Разрешенията за придобиване и притежаване на огнестрелно оръжие от категория В могат да бъдат издадени под формата на едно единствено административно решение.

▼M1

4.  Държавите-членки могат да разгледат възможността за издаване на многогодишно разрешително за придобиване и притежаване на всички огнестрелни оръжия, които са на разрешителен режим, в полза на лица, които отговарят на условията за издаване на разрешително за огнестрелно оръжие, без да се засягат:

а) задължението за уведомяване на компетентните органи за извършени прехвърляния;

б) периодичната проверка дали тези лица продължават да отговарят на условията; и

в) предвидените в националното законодателство максимални ограничения за притежаване на огнестрелно оръжие.

5  Държавите-членки приемат правила, които да гарантират, че лицата, които съгласно националното законодателство притежават разрешително за оръжия от категория В, не е необходимо към 28 юли 2008 г. да подават заявление за получаване на лиценз или разрешително за притежаваните от тях оръжия от категория C или D на основание влизането в сила на Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. ( 5 ). Независимо от това всяко следващо прехвърляне на оръжия от категория C или D е допустимо, при условие че лицето, на което се прехвърля оръжието, трябва да получи или вече притежава лиценз или специално разрешително за притежаването му съгласно националното законодателство.

▼B

Член 8

1.  Огнестрелно оръжие от категория С не може да бъде притежавано, ако притежателят му не е декларирал това пред властите на държавата, в която това оръжие се притежава.

Държавите-членки предвиждат задължителното деклариране на всички огнестрелни оръжия от категория С, притежавани понастоящем на тяхна територия, в срок от една година от момента на влизането в сила на разпоредбите от националното им право, които въвеждат в законодателствата настоящата директива.

2.  Всеки продавач или оръжейник или всяко частно лице уведомяват властите на държавата-членка, в която се извършва всяко преотстъпване или предаване на огнестрелно оръжие от категория С, като се уточняват идентификационните елементи на купувача и на огнестрелното оръжие. Ако лицето, придобиващо такова оръжие, пребивава в друга държава-членка, тази държава-членка е уведомена за това придобиване от държавата-членка, в която е станало закупуването, и от самото лице, придобиващо оръжието.

3.  Ако държава-членка забранява или въвежда разрешителен режим на своята територия за придобиването и за притежаването на огнестрелно оръжие от категории B, C или D, тя уведомява за това останалите държави-членки, които изрично отбелязват дали за такова оръжие те издават европейски паспорт за огнестрелно оръжие по силата на член 12, параграф 2.

Член 9

1.  Предаването на огнестрелно оръжие от категории A, B или C на лице, което не пребивава в съответната държава-членка, се разрешава при положение, че се спазват задълженията, предвидени в членове 6, 7 и 8:

 на купувач, който е получил разрешение по смисъла на член 11, да извърши лично пренасянето до своята страна на пребиваване,

 на лице, придобиващо оръжието, което представи писмена декларация, като отбележи и обоснове своето намерение да го притежава в държавата-членка, в която го е придобил, при положение че изпълнява правните условия относно притежаването на оръжието.

2.  Държавите-членки могат да разрешават извършване на временно предаване на огнестрелно оръжие съгласно определените от тях условия и ред.

Член 10

Режимът за придобиване и притежаване на боеприпаси е идентичен с този за притежаване на огнестрелните оръжия, за които те са предназначени.



ГЛАВА 3

Формалности, които се изискват за движение на оръжия в рамките на Общността

Член 11

1.  Без да се засягат разпоредбите на член 12, огнестрелните оръжия могат да бъдат пренасяни от една държава-членка в друга само при спазване на процедурата, която е предвидена в следващите параграфи. Тези разпоредби се прилагат също в случай на пренасяне на огнестрелно оръжие при изпълнение на продажбата му, извършена по пътя на кореспонденция.

2.  Що се отнася до пренасянето на огнестрелни оръжия към друга държава-членка заинтересованото лице преди всяко експедиране съобщава на държавата-членка, в която се намират тези оръжия:

 името и адреса на продавача или на лицето, което преотстъпва оръжието си, и името и адреса на купувача или на придобиващия или, ако е необходимо, на собственика,

 адреса, на който тези оръжия ще бъдат изпратени или транспортирани,

 броя на оръжията, които съставят пратката или се транспортират,

 данните, които позволяват идентификацията на всяко оръжие, като освен това се посочва, че огнестрелното оръжие е било предмет на проверка в съответствие с разпоредбите на Конвенцията от 1 юли 1969 г. относно взаимното признаване на контролните щемпели на преносимите огнестрелни оръжия,

 начина за пренасяне,

 датата на тръгване и очакваната дата на пристигане.

Информациите, предвидени в двете последни тирета, не следва да се съобщават, в случай че пренасянето се извършва между оръжейници.

Държавата-членка разглежда условията, при които ще се извърши пренасянето, по-специално от гледна точка на безопасността.

Ако държавата-членка разрешава пренасянето, тя издава разрешително, което включва всички обозначения, предвидени в първата алинея. Това разрешително придружава огнестрелните оръжия до тяхното местоназначение; то се представя при всяко поискване от властите на държавите-членки.

3.  По отношение на пренасянето на огнестрелни оръжия, различни от бойните оръжия, които са изключени от приложното поле на настоящата директива в съответствие с член 2, параграф 2, всяка държава-членка може да предостави на оръжейници правото да осъществяват пренасяне на огнестрелни оръжия от своята територия към оръжейник, установен в друга държава-членка, без получаване на предварително разрешение по смисъла на параграф 2. За тази цел държавата-членка издава разрешително, което е валидно за срок максимум от три години и което може във всеки момент да бъде временно спряно или анулирано с мотивирано решение. Документ, в който е отбелязано това разрешително, трябва да придружава огнестрелните оръжия до тяхното местоназначение; този документ трябва да се представя при всяко поискване от властите на държавите-членки.

▼M1

Преди датата на прехвърлянето оръжейникът съобщава на органите на държавата-членка, от която се извършва прехвърлянето, всички данни, изброени в параграф 2, първа алинея. Тези органи извършват проверки, при необходимост и на място, за да проверят съответствието между информацията, предадена от оръжейника, и действителните параметри на прехвърлянето. Информацията се предава от оръжейника в срок, който осигурява достатъчно време.

▼B

4.  Всяка държава-членка изпраща на останалите държави-членки списък на огнестрелните оръжия, за които може да бъде издадено разрешение за пренасяне към нейната територия без предварителното ѝ съгласие.

Тези списъци на огнестрелни оръжия се съобщават на оръжейниците, които са получили разрешително за пренасяне на огнестрелни оръжия без предварително съгласие в рамките на процедурата, предвидена в параграф 3.

Член 12

1.  При положение, че предвидената в член 11 процедура не се спази, притежаването на огнестрелно оръжие по време на пътуване през две или няколко държави-членки е позволено, само ако заинтересованото лице е получило разрешение от упоменатите държави-членки.

Държавите-членки могат да издадат това разрешение за едно или няколко пътувания и при това за период максимум от една година, като той може да се подновява. Тези разрешителни трябва да се вписват в европейския паспорт за огнестрелно оръжие, който пътуващият трябва да представя при всяко поискване от властите на държавите-членки.

2.   ►M1  Независимо от разпоредбите на параграф 1 ловците — за огнестрелно оръжие от категории C и D, и спортните стрелци — за огнестрелно оръжие от категории B, C и D, могат да притежават без предварително разрешение едно или няколко огнестрелни оръжия по време на пътуване през две или повече държави-членки с цел практикуване на тяхната дейност, при условие че притежават европейски паспорт за огнестрелно оръжие, в който са посочени това оръжие или оръжия, и при условие че са в състояние да обосноват причините за пътуването си, по-специално чрез представяне на покана или друго доказателство за практикуването на лов или спортна стрелба в държавата-членка по местоназначение.

Държавите-членки не могат да обвързват приемането на европейския паспорт за огнестрелно оръжие със заплащане на каквато и да било такса. ◄

Въпреки това, тази дерогация не се прилага за пътуванията към държава-членка, която по силата на член 8, параграф 3 забранява придобиването и притежаването на въпросното оръжие или в която има разрешителен режим за него; в този случай това се отбелязва изрично в европейския паспорт за огнестрелно оръжие.

В контекста на доклада, предвиден в член 17, Комисията ще разгледа, като се консултира с държавите-членки, и резултатите от прилагането на втората алинея, особено що се отнася до нейното влияние върху обществения ред и сигурност.

3.  Посредством споразумения за взаимно признаване на национални документи две или няколко държави-членки могат да предвидят по-гъвкав режим от предвидения в настоящия член относно придвижването с огнестрелно оръжие на техните територии.

Член 13

1.  Всяка държава-членка предава всякаква друга полезна информация, с която разполага, свързана с окончателното местоназначение на пренасяните огнестрелни оръжия, на държавата-членка, към чиято територия се извършва този трансфер.

2.  Информациите, които държавите-членки получават при прилагането на процедурите, предвидени в член 11 за пренасянето на огнестрелни оръжия, в член 7, параграф 2 и в член 8, параграф 2 за придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия от лица, които нямат статут на пребиваващи в държавата-членка, трябва да бъдат съобщавани на държавата-членка по местоназначение най-късно по време на пренасянето на оръжията и при необходимост най-късно по време на пренасянето — на държавите-членки, през които се преминава транзитно.

▼M1

3.  За целите на ефикасното прилагане на настоящата директива държавите-членки редовно обменят информация. За тази цел Комисията създава в срок до 28 юли 2009 г. контактна група за обмен на информация с цел прилагане на настоящия член. Държавите-членки се информират взаимно, а също информират и Комисията относно националните органи, отговорни за предаването и получаването на информация и за спазването на задълженията, предвидени в член 11, параграф 4.

▼M1

Член 13а

1.  Комисията се подпомага от комитет.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 6 ), като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

▼B

Член 14

Държавите-членки приемат всички разпоредби, които забраняват влизането на тяхна територия на:

 огнестрелно оръжие, което е извън случаите, предвидени в членове 11 и 12, и с уговорката да се спазват предвидените в тях условия.

 оръжие, което не е огнестрелно, при условие че националните разпоредби на съответната държава-членка го позволяват.



ГЛАВА 4

Заключителни разпоредби

Член 15

1.  Държавите-членки засилват проверките за притежаването на оръжие по външните граници на Общността. Те съблюдават по-специално пътуващите, които идват от трети страни с намерение да отидат в друга държава-членка, да спазват разпоредбите на член 12.

2.  Настоящата директива не се противопоставя на извършването на контролни проверки от държавите-членки или от превозвача по време на товаренето на оръжието на транспортно средство.

3.  Държавите-членки уведомяват Комисията за условията и реда, по които се извършват проверките, предвидени в параграфи 1 и 2. Комисията събира тези информации и ги предоставя на разположение на всички държави-членки.

4.  Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от националното им право, включително промените относно придобиването и притежаването на оръжия, доколкото националното законодателство предвижда по-строги изисквания от минималната норма, която трябва да се приеме. Комисията предава тези информации на другите държави-членки.

▼M1

Член 16

Държавите-членки установяват правила относно санкциите, приложими за нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 17

В срок до 28 юли 2015 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за положението, което произтича от прилагането на настоящата директива, придружен при необходимост от предложения.

В срок до 28 юли 2012 г. Комисията извършва проучване и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно възможните предимства и недостатъци от съкращаването броя на категориите огнестрелни оръжия на две такива (забранени оръжия или оръжия на разрешителен режим) с цел по-добро функциониране на вътрешния пазар за въпросните продукти, посредством евентуално опростяване.

В срок до 28 юли 2010 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се представят заключенията от проучването на въпроса за пускането на пазара на реплики на оръжия, за да се прецени дали включването на тези продукти в обхвата на настоящата директива е възможно и желателно.

▼B

Член 18

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, така че предвидените в настоящата директива мерки да започнат се прилагат най-късно от 1 януари 1993 г. Те информират незабавно Комисията и другите държави-членки за взетите мерки.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки.

Член 19

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

I.

За целите на настоящата директива, „оръжия“ са:

▼M1

 всяко огнестрелно оръжие съгласно определението в член 1 от директивата,

▼B

 „неогнестрелните оръжия“ така, както са определени в националните законодателства.

II.

За целите на настоящата директива „огнестрелни оръжия“ са:

А.

Всеки предмет, който влиза в една от следните категории, с изключение на предметите, които съответстват на определението, но са изключени от него по причини, които са отбелязани в точка III.

Категория АЗабранени огнестрелни оръжия

1. Бойните механизми и устройства за изстрелване на ракети с експлозивен ефект.

2. Автоматичните огнестрелни оръжия.

3. Огнестрелните оръжия, прикрити под формата на друг предмет.

4. Боеприпасите с бронебойно, експлозивно (дум-дум) или запалително действие, както и куршуми и снаряди за тези боеприпаси.

5. Боеприпасите за пистолети и револвери с експлозивно действие, както и куршуми и снаряди с експлозивно действие, с изключение на тези за ловни оръжия или за стрелба по цели, за лицата, които имат право да използват тези оръжия.

Категория ВОгнестрелни оръжия, подлежащи на разрешителен режим

1. Късоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия или оръжия с магазинно (дисково) подаване на мунициите.

2. Късоцевните огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с централно действие на ударника.

3. Късоцевните огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с пръстеновидно действие на ударника, с обща дължина под 28 сантиметра.

4. Дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, магазинът и патронникът на които могат да съдържат повече от три патрона.

5. Дългоцевните полуавтоматични огнестрелни оръжия, магазинът и патронникът на които могат да побират повече от три патрона, пълнителят на които не е неподвижен или за които не може да се гарантира, че не могат да бъдат променени с помощта на обикновен инструментариум в оръжия, магазинът и патронникът на които могат да побират повече от три патрона.

6. Дългоцевните огнестрелни оръжия с магазинно (дисково) подаване и полуавтоматични огнестрелни оръжия с гладкостенна цев, която не надвишава 60 сантиметра.

7. Полуавтоматичните граждански огнестрелни оръжия, които имат вид на автоматично огнестрелно оръжие.

Категория СОгнестрелни оръжия, подлежащи на деклариране

1. Дългоцевните огнестрелни оръжия с магазинно (дисково) подаване, различни от отбелязаните в точка В. 6.

2. Дългоцевните огнестрелни оръжия с единичен изстрел от винтонарезна цев.

3. Дългоцевните огнестрелни полуавтоматични оръжия, различни от включените в категория В, точки 4—7.

4. Късоцевните огнестрелни оръжия с единичен изстрел, с пръстеновидно действие на ударника и с обща дължина, която е равна или надвишава 28 сантиметра.

Категория DДруги огнестрелни оръжия

Дългоцевни огнестрелни оръжия с единичен изстрел от гладкостенна цев.

Б.

Основни части на тези огнестрелни оръжия:

Затворът, патронникът и цевта на огнестрелните оръжия, които като отделни части се включват към категорията на огнестрелното оръжие, от което те представляват съставна част или са предназначени да бъдат съставна част.

III.

За целите на настоящото приложение в определението за огнестрелни оръжия не са включени предмети, които отговарят на определението, но които:

▼M1

а) са направени трайно негодни за употреба чрез дезактивиране, при което се гарантира, че всички основни части на огнестрелното оръжие са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба;

▼B

б) са проектирани за подаване на тревога, за сигнализация, за спасяване, за поваляне на животни, за риболов с харпун или са предназначени за промишлени или технически цели, при условие че могат да се използват единствено за такава цел;

в) са считани за антични оръжия или репродукции на такива, когато те не се вместват в предходните категории и използването им се регулира от националните законодателства.

▼M1

Държавите-членки определят ред за проверка от компетентен орган на мерките за дезактивиране, предвидени в буква а), с цел да се гарантира, че модификациите, извършени по отношение на дадено огнестрелно оръжие, са го привели в състояние на необратима нефункционалност. В рамките на тази проверка държавите-членки предвиждат издаване на сертификат или протокол, удостоверяващ дезактивирането на огнестрелното оръжие, или щамповане на ясна маркировка върху него със същата цел. Комисията издава, в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 13а, параграф 2 от директивата, общи насоки относно стандартите и техниките за дезактивиране на огнестрелни оръжия с цел да се гарантира, че дезактивираните огнестрелни оръжия са трайно нефункционални.

▼B

До момента на извършване на координиране на нивото на Общността държавите-членки могат да прилагат своите национални законодателства по отношение на огнестрелните оръжия, отбелязани в настоящата точка.

IV.

За целите на настоящото приложение:

а) „късоцевно огнестрелно оръжие“: огнестрелно оръжие, чиято цев не надхвърля 30 сантиметра или общата дължина на което не надвишава 60 сантиметра;

б) „дългоцевно огнестрелно оръжие“: всяко огнестрелно оръжие, което не е късоцевно огнестрелно оръжие;

в) „автоматично оръжие“: всяко огнестрелно оръжие, което след всеки произведен изстрел се презарежда автоматично и което може с едно натискане на спусъка да произведе серия от няколко изстрела;

г) „полуавтоматично оръжие“: огнестрелно оръжие, което след всеки произведен изстрел се презарежда автоматично и което не може с едно натискане на спусъка да произведе повече от един изстрел;

д) „оръжиe с магазинно (дисково) подаване“: огнестрелно оръжие, което след всеки произведен изстрел се презарежда ръчно чрез вкарване в цевта на патрон, който постъпва от магазин посредством придвижване с помощта на механизъм;

е) „оръжие за еднократен изстрел“: огнестрелно оръжие без магазин, което се зарежда преди всеки изстрел посредством ръчно вкарване на патрона в цевта или в предвидена за това камера, разположена на входа на цевта;

ж) „боеприпаси с бронебойни куршуми“: боеприпаси с военна употреба с блиндирани куршуми с твърдо перфориращо ядро;

з) „боеприпаси с експлозивни (дум-дум) куршуми“: боеприпаси с военна употреба с куршуми с барутен заряд, който експлодира при съприкосновение с целта;

и) „боеприпаси със запалителни куршуми“: боеприпаси с военна употреба с куршуми със заряд от химическа смес, които се запалват при контакт с въздуха или при съприкосновение с целта;




ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЕВРОПЕЙСКИ ПАСПОРТ НА ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ

Паспортът трябва да съдържа следните части:

а) идентификация на притежателя;

б) идентификация на огнестрелното оръжие или оръжия с посочване на категорията по смисъла на директивата;

в) срок на валидност на паспорта;

г) част, която е запазена за обозначения от държавата-членка, която е издала паспорта (вид и позоваване на разрешенията и др.);

д) част, която е запазена за обозначения от другите държави-членки (разрешения за влизане и др.)

е) обозначението:

„Правото за извършване на пътуване към друга държава-членка с едно оръжие или няколко оръжия от категории B, C или D, отбелязани в настоящия паспорт, зависи от предварителното издаване на едно или няколко съответни разрешения от държавата-членка, която се посещава. Това разрешение или тези разрешения могат да бъдат отбелязани в паспорта.

Формалното изискване за предварително разрешение, визирано по-горе, по принцип не е необходимо при извършване на пътуване с оръжие от категория C или D, използвано за практикуване на лов, или с оръжие от категория B, C или D, използвано за практикуване на спортна стрелба, при условие че се притежава паспорт на оръжието и може да се посочи причината за пътуването.“

Когато една държава-членка е уведомила останалите държави-членки в съответствие с член 8, параграф 3, че притежаването на някои огнестрелни оръжия от категории B, C или D е забранено или че е подчинено на разрешителен режим, се прибавят следните обозначения:

„Пътуване в … (съответната/ите държава/и) с оръжието … (идентификация) е забранено.“

„Пътуване в … (съответната/ите държава/и) с оръжието … (идентификация) е възможно след получаване на разрешение.“



( 1 ) ОВ С 235, 1.9.1987 г., стр. 8 и

ОВ C 299, 28.11.1989 г., стр. 6.

( 2 ) ОВ С 231, 17.9.1990 г., стр. 69 и

ОВ С 158, 17.6.1991 г., стр. 89.

( 3 ) ОВ С 35, 8.2.1988 г., стр. 5.

( 4 ) ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 2005/29/ЕО (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22).

( 5 ) ОВ L 179, 8.7.2008 г., стр. 5.

( 6 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

Top