52014DC0254R(01)

1. Въведение

През 2011 г. Комисията прие съобщение относно синия растеж[1], в което е показано как бреговете, моретата и океаните на Европа имат потенциала да бъдат основен източник на нови работни места и растеж[2], които могат да допринесат за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ и да подобрят начина, по който използваме ресурсите на планетата. В Съобщението бяха набелязани конкретни бързо развиващи се отрасли, на които да се обърне специално внимание. През януари 2014 г. Комисията изложи своя подход за реализиране на потенциала на океанската енергия[3] и след това откри Форума по въпросите на океанската енергия с цел да бъдат установени пречките пред растежа и да бъдат предложени начини за премахването им.

Иновациите във всички сектори на синята икономика са решаващи за реализиране на нейния потенциал за растеж и създаване на работни места. Иновациите могат да доведат и до значителни екологични ползи. Това може да стане чрез „екоиновации“, например за намаляване на серните емисии от корабите[4] чрез усъвършенствани бордови системи за очистка на отработените газове, по-чисти традиционни горива или алтернативни горива. Иновациите могат също да помогнат за разработването на разходоефективни мерки за опазване на морската среда, които могат да допринесат за прилагането на Рамковата директива за морска стратегия (РДМС)[5].

Водещата инициатива на ЕС „Съюз за иновации“[6] вече помага за създаването на среда, благоприятна за иновациите. Малките и средните предприятия (МСП) бяха подкрепени от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, която мобилизира за МСП повече от 15 млрд. евро през периода 2007—2012 г.[7]. Новата програма „Хоризонт 2020“ за 79 млрд. евро вече се превърна в най-голямата досега програма на ЕС за научни изследвания и иновации и включва засилени мерки за подкрепа на МСП. Освен това значителен дял от структурните и инвестиционните фондове на ЕС е предназначен за иновации.

Необходимо е обаче да бъде обърнато внимание на редица слабости, установени от водещата инициатива „Съюз за иновации“, а именно недостатъчно инвестиране в знанията, ограничен достъп до финансиране, високи разходи за правата върху интелектуалната собственост, бавен напредък към постигането на оперативно съвместими стандарти, неефективно използване на обществените поръчки и дублиране в областта на научните изследвания. В публикувания от Комисията годишен обзор на растежа за 2014 г.[8] също се отчита, че публичният и частният сектор все още не си сътрудничат достатъчно по отношение на иновациите и че неспособността да бъдат изразени в стоки и услуги резултатите от научните изследвания, както и увеличаващият се недостиг на умения се отразяват на секторите с по-интензивно ползване на знания.

За да се развие потенциалът на синята икономика в Европа, е необходимо държавите членки да въведат политики и решения на местно равнище, справящи се ефективно с тези пречки. В контекста на европейския семестър Комисията ще гарантира, че основните политики в изготвените от държавите членки национални планове за реформа отразяват приоритетите на синия растеж.

Необходими са обаче и допълнителни действия. Затова Комисията ще проучи по какъв начин действията на равнището на ЕС могат да решат следните проблеми, които са специфични за синята икономика:

– недостатъчно знания и данни относно състоянието на нашите океани, ресурсите на морското дъно, морските организми и рисковете за местообитанията и екосистемите;

– разпокъсани научноизследователски усилия в мореплавателската и морската наука, които възпрепятстват развитието на междудисциплинарните познания и забавят напредъка на важните технологични постижения в ключови технологии и иновативни стопански сектори;

– липса на учени, инженери и квалифицирани работници, способни да прилагат нови технологии в морската среда.

В настоящия документ са изложени плановете на Комисията за справяне с тези три проблема.

2. Познания за морската среда и картографиране на морското дъно

Иновациите в синята икономика са възпрепятствани от липсата на информация за морето, морското дъно и организмите, чието съществуване се поддържа от него. Повишаването на знанията за нашите морета ще насърчи растежа в синята икономика, както чрез по-добро познаване на ресурсите, които съдържа, така и чрез по-добро разбиране на начина, по който тези ресурси могат да се използват, едновременно с постигането на нашите екологични цели[9].

Фигура 1. Процентен дял на някои европейски морски басейни, които не са картографирани досега[10]

През последните десетилетия бяха направени значителни инвестиции в системи за наблюдение на океаните. Те доведоха до подобрения в океанографията и метеорологичните прогнози чрез последващо използване на данните в моделирането. Подобрени са и процедурите за предоставяне на разположение на данните от наблюденията.

За разлика от тях научноизследователските общности в областта на хидрографските, геоложките и биологичните изследвания, занимаващи се с наблюдения и заснемане на морското дъно в Европа, предприеха първоначални стъпки за интегриране на усилията си, но им предстои още работа. В резултат на това знанията за основните характеристики на морското дъно са непълни: за до 50 % от морското дъно липсват батиметрични снимки с висока разделителна способност (вж. фигура 1 по-горе), а за още по-голяма част от морското дъно липсва картографиране на намиращите се там местообитания и съобщества.

Освен това данните от заснетите части на морското дъно не са леснодостъпни. Различни по състав данни за морската среда се съхраняват от различни и многобройни организации. Намирането на организацията, съхраняваща данните, и получаването на разрешение за използването им може да се окаже продължителна и скъпа процедура. Оценките показват, че повишаването на степента на наличност и достъпност на данните за потребителите от публичния и частния сектор ще бъде движеща сила за иновациите и конкуренцията.

Според приблизителни оценки осигуряването на широк достъп до висококачествените данни за морската среда, съхранявани от публични органи в ЕС, би повишило производителността с над 1 млрд. евро годишно[11]. То ще стимулира иновациите в синята икономика чрез улесняване на достъпа до информацията, отнасяща се до поведението на морето и геологията на морското дъно. Ползите от увеличаването на иновациите могат да бъдат от порядъка на 200—300 млн. евро годишно. Освен това по-високото качество и по-добрата наличност на данните за морската среда биха улеснили прилагането на Рамковата директива за морска стратегия[12]. Това би помогнало също така на публичния и частния сектор да се справят с рисковете и несигурността, свързани с морето – например метеорологичната обстановка, големи пътнотранспортни произшествия, замърсяване на морската среда или загуба на критична инфраструктура.

Затова Комисията създаде устойчива процедура, чиято цел е да гарантира, че данните за морската среда са леснодостъпни, оперативно съвместими и без ограничения за ползване, като конкретната цел е до 2020 г. да се разработи карта с възможност за промяна на разделителната способност за цялото морско дъно и покриващия воден стълб на европейските води[13] като водеща инициатива. Това ще бъде постигнато чрез:

– подобряване на Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODnet). Това е част от инициативата на ЕС за свободно достъпни данни[14] и — както и картографирането на морското дъно — включва информация за физичните, химичните и биологичните характеристики на покриващия воден стълб. Над 100 европейски организации вече работят заедно, за да направят съхраняваните от тях данни за морската среда по-достъпни, оперативно съвместими и полезни за крайните потребители. Данните вече са достъпни чрез единен интернет портал[15], а разделителната способност на картата с ниска разделителна способност на морското дъно за всички води на ЕС, която ще бъде готова до 2016 г., постепенно ще се повишава;

– интегриране на системите от данни. Още три инициативи на ЕС — осигуряваната по програма „Коперник“ услуга за мониторинг на морската среда, Рамката за събиране на данни за рибните ресурси[16] и Европейската информационна система за водите WISE-Marine за данни за околната среда — ще бъдат интегрирани с EMODnet с помощта на общи стандарти, като например INSPIRE[17], и ще отговарят на принципите на Общата информационна система за околната среда[18]. Общите научноизследователски инфраструктури, като например Euro-Argo[19] и Европейската мултидисциплинарна обсерватория на морското дъно и водния стълб, които понастоящем се консолидират съгласно правната рамка на консорциума за европейска научноизследователска инфраструктура[20], също ще осигуряват данни за EMODnet;

– улесняване на приемането в EMODnet на неповерителни данни, събрани от частни дружества, особено данни, произтичащи от изисквания за лицензиране и оценки на въздействието върху околната среда;

– насърчаване на консорциумите в рамките на научноизследователските програми на ЕС да предоставят свободен достъп до данните за морската среда, включително чрез EMODnet;

– разработване на механизъм за стратегическа координация на системите за наблюдение, програмите за вземане на проби и приоритетите за картографиране на европейските морски басейни посредством финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство. Това ще допринесе също така за разработване на политиката на ЕС по отношение на Арктическия регион[21], например чрез идентифициране на зоните, в които несигурността по отношение на дълбочината на водата ограничава корабоплаването в наскоро освободените от лед води.

В своята съвкупност тези усилия ще увеличат възможностите за иновации и инвестиции от страна на публични и частни оператори в синята икономика. Те ще засилят и позицията на Европейския съюз в международните усилия, като например Глобалната система от системи за наблюдение на Земята (GEOSS)[22].

Настоящото съобщение се придружава от работен документ на службите на Комисията, в който са изложени по-подробно значимите етапи и графикът на процесите във връзка с познанията за морската среда и картографирането на морското дъно, както бе поискано от Съвета[23] и Парламента[24].

3. Информационна платформа за морски научни изследвания

Беше постигнат забележителен напредък, след като Комисията прие през 2008 г. своята Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания[25] . В рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013 г.) участието, с което Комисията допринасяше за мореплавателските и морските изследвания, възлизаше средногодишно на около 350 млн. евро.

Освен това, както е показано на фигура 2, значителен обем морски изследвания се извършват чрез програмите на държавите членки.

Фигура 2. Приблизителна оценка на извършените от някои държави членки и от ЕС разходи за морски изследвания (2011 г.). Източник: JPI Oceans

Научните изследвания в рамките на „Хоризонт 2020“ ще бъдат съсредоточени върху начините, по които новите технологии могат да използват продуктивно морските ресурси и да създават устойчив растеж и работни места, като същевременно гарантират, че тези ресурси ще бъдат от полза и за бъдещите поколения.

С цел да бъде отразен междусекторният характер на морските изследвания и потенциалът откритията в една област да имат приложения в други области, чрез инициативата „Океани на бъдещето“ бяха финансирани 31 проекта с обща стойност на участието на ЕС почти 195 млн. евро. Междусекторният подход продължава чрез „приоритетна област“ на синия растеж в „Хоризонт 2020“ с бюджет 145 млн. евро за периода 2014—2015 г., от които 8 млн. евро са предназначени за МСП.

Допълнителни възможности за морски изследвания съществуват в цялата програма „Хоризонт 2020“ – в области като продоволствената сигурност, енергетиката, транспорта, материалите, информационните технологии и научноизследователската инфраструктура.

С цел да се гарантира взаимно допълване между стратегическата програма за изследвания и иновации на държавите членки и „Хоризонт 2020“, Комисията ще работи в тясно сътрудничество с инициативата за съвместно планиране „Здрави и продуктивни морета и океани“, която беше създадена, за да могат държавите членки да приведат в съответствие своите национални програми за морски научни изследвания. Това ще подобри също така и базата от знания и данни за политиката в областта на околната среда — приоритетна цел на Седмата програма за действие за околната среда[26].

Частният сектор също играе важна роля за подпомагане на Комисията при формулиране на научноизследователските потребности в рамките на „Хоризонт 2020“ чрез съществуващите специфични за сектора инициативи, като например „LeaderShip 2020“, платформата за технологии за воден транспорт „Waterborne“, платформата за аквакултури „Aquaculture“ и Европейския форум за устойчиво корабоплаване. С цел да бъде проучено по-нататъшното взаимно обогатяване на идеите и научноизследователските резултати между промишлените отрасли, неправителствените организации и другите заинтересовани страни с общи интереси в синята икономика, ще бъде създаден стопански и научен форум за синя икономика („Blue Economy Business and Science Forum“). Форумът ще заседава за първи път в рамките на Европейския ден на морето през 2015 г. в Пирея, Гърция.

Редица предизвикателства пред синия растеж, като например повишаването на киселинността на океанските води, са глобални по характер и се решават най-добре на международно равнище. Освен това международната координация може да бъде от полза за някои подкрепящи научни изследвания. Международното сътрудничество ще бъде засилено посредством „Хоризонт 2020“, като се използва подписаното неотдавна изявление от Голуей и поставеното начало на съюз между Канада, ЕС и САЩ за научни изследвания за Атлантическия океан.

За да станат широко достъпни новите научноизследователски възможности и да се увеличат синергиите между национално финансираните научноизследователски дейности и „Хоризонт 2020“, Комисията ще използва и допълва съществуващите информационни системи[27] с цел създаване на информационна платформа за морски научни изследвания в рамките на цялата програма „Хоризонт 2020“ и ще работи в сътрудничество с държавите членки[28] с цел включване на информация за национално финансираните проекти за морски научни изследвания. Това ще даде достъп до познания, възникващи от научноизследователски проекти, които могат да ускорят приемането на новите идеи от отрасъла.  То ще помогне да се гарантира, че публичното финансиране на научните изследвания се изплаща чрез иновации от страна на предприятията.

4. Умения, необходими за синята икономика

Растежът в синята икономика ще изисква работна сила с подходяща квалификация, способна да прилага най-новите технологии в инженерните науки и редица други дисциплини.[29] Понастоящем има недостиг на умения, който трябва да бъде решен.

На фигурата по-долу е илюстриран недостигът на умения в отрасъла за производство на вятърна енергия в морето през периода до 2030 г.

Фигура 3. Прогнозен недостиг на умения в отрасъла за производство на вятърна енергия в морето през периода 2013—2030 г. Източник: TPWind survey

Действията по програмата „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA) са основният механизъм за подкрепа в „Хоризонт 2020“ по отношение на човешките ресурси във всички области на научните изследвания и иновациите. Със силната си насоченост към изграждане на уменията на научните изследователи в дългосрочна перспектива, MSCA съчетават високите научноизследователски постижения с мобилност, обучение и привлекателни възможности за професионално развитие. С оглед на повишаване на пригодността за заетост на изследователите и с оглед постигане на по-добро съответствие между техните компетентности и изискванията на пазара на труда, MSCA насърчават изследователите към придобиване на опит в неакадемична среда от ранен етап в професионалното им развитие. Действията стимулират трайното сътрудничество между академичните среди и отрасъла, включително като осигуряват участието на широка гама от малки и големи предприятия в професионалното развитие на изследователите. По своя характер MSCA са действия „отдолу нагоре“ и не определят предварително конкретна научна област. През периода 2007—2013 г. предшестващата MSCA програма предостави близо 165 млн. евро на 374 научноизследователски проекта по мореплавателски и морски теми (включително научни изследвания, свързани с Арктика). В 39 от тези проекти участваше и неакадемичният сектор. Специално следва да се подчертае фактът, че няколко проекта включваха извъневропейско научно сътрудничество.

С цел улесняване на мобилността, в мерките на ЕС за увеличаване на признаването и прозрачността на уменията, компетентностите и квалификациите и в свързаните с тях инструменти, като например Eвропейската квалификационна рамка[30], порталът на Европейската класификация на уменията/компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO), Европас[31] и системите за осигуряване на качество и за трансфер на кредити, ще трябва да се отчитат изискванията на синята икономика.

По-нататъшен път за подкрепа на развитието на умения в синята икономика и по-тясно сътрудничество между висшето образование и частния сектор представляват съюзите на знанието — нова схема в рамките на програмата „Еразъм“. Съюзите на знанието са структурирани партньорства, обединяващи съответните участници от сектора на висшето образование и предприятията с цел стимулиране на иновациите във висшето образование и чрез него.

Един „секторен алианс на уменията“ (САУ) също би могъл да помогне чрез преодоляване на различието между образованието/обучението и пазара на труда. През 2013 г. ЕС подкрепи четири пилотни САУ с цел насърчаване на диалога между промишлените отрасли и органите, участващи в разработването, акредитирането, въвеждането и оценяването на системи за образование и обучение. САУ имат за цел да разработят и предоставят съвместни учебни програми и методи, осигуряващи на учащите се необходимите умения, изисквани от пазара на труда. Комисията насърчава заинтересованите страни в синята икономика да кандидатстват за съюз на знанието и за секторен алианс на уменията в морския сектор.

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) и неговите общности на знание и иновации (ОЗИ) обединяват основните участници от висшето образование, сферата на научните изследвания и бизнеса с цел стимулиране на иновациите чрез пълното интегриране на триъгълника на знанието. Досега EIT е създал три ОЗИ, насочени към изменението на климата, устойчивата енергетика и свързаните с ИКТ предизвикателства. В рамките на „Хоризонт 2020“ се предвиждат още пет ОЗИ в областите на иновациите за остаряване в добро здраве и активен живот на възрастните хора, суровините, храните на бъдещето, производството с висока добавена стойност и градската мобилност. Понастоящем не се предвижда ОЗИ, посветена специално на синята икономика. В контекста на подготовката на стратегическата иновационна програма и измененото правно основание на EIT за периода след 2020 г. Комисията ще проучи дали създаването на специална ОЗИ за синята икономика след 2020 г. би могло да е от полза.

5. Заключение

Иновациите могат да помогнат за развитието на синята икономика по начин, който не само подхранва растежа и създаването на работни места в ЕС, но и запазва публичното подпомагане за търговското използване на морските ресурси, като същевременно гарантира опазване на морската среда. Навлизайки в столетие, което ще се определя до голяма степен от нашата способност да стопанисваме нашите океани и ресурсите в тях, е важно да предприемем конкретни стъпки за подобряване на нашето разбиране на моретата и да осигурим технологичен напредък, за да можем да развием устойчиво техния икономически потенциал.

В настоящото съобщение се предлагат следните действия:

Действие || График

Създаване на устойчива процедура, гарантираща, че данните за морската среда са леснодостъпни, оперативно съвместими и без ограничения за ползване (изградена на основата на мрежата EMODnet, Рамката за събиране на данни, „Коперник“ и WISE-Marine) || от 2014 г.

Изработване на карта с възможност за промяна на разделителната способност за цялото морско дъно на европейските води || януари 2020 г.

Създаване на информационна платформа за морски научни изследвания в рамките на цялата програма „Хоризонт 2020“, както и информация за национално финансираните проекти за морски научни изследвания || в срок до 31 декември 2015 г.

Създаване на стопански и научен форум за синя икономика („Blue Economy Business and Science Forum“) || Първо заседание по време на Европейския ден на морето през 2015 г.

Насърчаване на развитието на секторен алианс на уменията в морския сектор || 2014—2016 г.

Комисията очаква становището на Европейския парламент, на Съвета и на другите институции относно настоящото съобщение.

[1]               „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“, COM(2012)494.

[2]               „Син растеж: Сценарии и стимули за устойчив растеж от дейности, свързани с океаните, моретата и бреговете“, окончателен доклад, покана за участие в търг № MARE/2010/01, август 2012 г.

[3]               „Синя енергия: Необходими действия за оползотворяване на енергийния потенциал на европейските морета и океани до 2020 г. и след това“, COM(2014) 8.

[4]               1999/32/EО, изменена с 2012/33/EС. В зоната ЗКСЕ (в ЕС: Балтийско и Северно море) съдържанието на сяра в корабните горива ще бъде намалено от 1,50 % на 0,10 %, считано от 2015 г., а в други морски зони — от 3,50 % на 0,50 %, считано от 2020 г.

[5]               Директива 2008/56/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия).

[6]               Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ „Съюз за иновации“, COM (2010)546 окончателен.

[7]               Съобщение за медиите MEMO/13/393 от 2.5.2013 г., публикувано от Европейската комисия.

[8]               Годишен обзор на растежа за 2014 г., COM(2013) 800.

[9]               Както се изисква съгласно Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО) за постигане на добро екологично състояние и други политики за опазване на околната среда.

[10]             Източник: Подготвителни действия за Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда. Договор за услуги № „MARE/2009/07 – Картографиране на морското дъно – SI2.563144“. На базата на 6000 заснемания на морското дъно, от които около 1000 са снимки с многолъчев ехолот с висока разделителна способност.

[11]             Приблизителна оценка на ползите е дадена в „Пътна карта за познанията за морската среда 2020 г.“ („Roadmap for Marine Knowledge 2020“), която придружава настоящото съобщение.

[12]             В доклада си относно първия етап от прилагането на посочената директива, озаглавен „Първа фаза от прилагането на Рамковата директива за морска стратегия (2008/56/ЕО), Оценка и насоки на Европейската комисия COM(2014)097“, Комисията констатира редица недостатъци в изготвените от държавите членки оценки на състоянието на техните морски води.

[13]             Зелена книга „Познания за морската среда 2020 — от картографиране на морското дъно до прогнозиране състоянието на океаните“, 29 август COM(2012) 473.

[14]             „Свободно достъпните данни: двигател за иновации, растеж и прозрачно управление“, COM(2011) 882.

[15]             http://emodnet.eu/

[16]             Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор Рибарство и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството.

[17]             Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE).

[18]             „Обща информационна система на ЕС за околната среда: преглед на изпълнението“, SWD(2013) 18.

[19]             Флот от дрейфащи роботизирани сонди, разположени в целия свят.

[20]             Регламент (ЕО) № 723/2009 на Съвета от 25 юни 2009 г.

[21]             „Разработване на политика на Европейския съюз по отношение на Арктическия регион: напредък от 2008 г. насам и следващи стъпки“, JOIN(2012) 19.

[22]             http://www.earthobservations.org/geoss.shtml

[23]             Заседание на Съвета по общи въпроси на интегрираната морска политика, Люксембург, 24 юни 2013 г.

[24]             Доклад на Европейския парламент относно „Познания за морската среда 2020 г.: подобряване на картографирането на морското дъно за целите на рибарството“ (2013/2101(INI)) Комисия по рибно стопанство (Докладчик Maria do Céu Patrão Neves).

[25]             „Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания: съгласувана рамка на Европейското научноизследователско пространство в подкрепа на устойчиво използване на океани и морета“, COM (2008) 534.

[26]             Решение № 1386/2013/EС.

[27]             Като например националните органи за контакт и мрежата „Enterprise Europe Network“.

[28]             Чрез инициативата за съвместно планиране относно моретата и океаните.

[29]             Според доклада, изготвен в рамките на „Leadership 2020“ от заинтересованите страни в корабостроителния отрасъл на ЕС, повишената сложност на продуктите е създала допълнително търсене на висококвалифициран персонал. Следователно голяма част от отрасъла страда от ясно изразен недостиг на квалифициран персонал и това е пречка за растежа.

[30]             Eвропейската квалификационна рамка (EKP) служи като преобразуващ механизъм, който прави националните квалификации по-лесни за разбиране в Европа.

[31]             Инициатива, предназначена да направи Вашите умения и квалификации ясно и лесно разбираеми.