Help Print this page 

Document 32015R2421

Title and reference
Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
  • In force
OJ L 341, 24.12.2015, p. 1–13 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2015/2421/oj
Languages, formats and link to OJ
BG ES CS DA DE ET EL EN FR GA HR IT LV LT HU MT NL PL PT RO SK SL FI SV
HTML html BG html ES html CS html DA html DE html ET html EL html EN html FR html GA html HR html IT html LV html LT html HU html MT html NL html PL html PT html RO html SK html SL html FI html SV
PDF pdf BG pdf ES pdf CS pdf DA pdf DE pdf ET pdf EL pdf EN pdf FR pdf GA pdf HR pdf IT pdf LV pdf LT pdf HU pdf MT pdf NL pdf PL pdf PT pdf RO pdf SK pdf SL pdf FI pdf SV
Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal Display Official Journal
 To see if this document has been published in an e-OJ with legal value, click on the icon above (For OJs published before 1st July 2013, only the paper version has legal value).
Multilingual display
Text

24.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 341/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2421 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 декември 2015 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта за законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета (3) се създаде европейската процедура за искове с малък материален интерес. Посоченият регламент се прилага както за спорни, така и за безспорни вземания в рамките на презгранични граждански и търговски спорове със стойност на иска, която не надвишава 2 000 EUR. Той гарантира също, че съдебните решения, постановени в рамките на тази процедура, подлежат на изпълнение без никаква междинна процедура, и по-специално без да е необходима декларация за изпълняемост в държавата членка по изпълнение (премахване на екзекватурата). Общата цел на Регламент (ЕО) № 861/2007 беше да се подобри достъпът до правосъдие както за потребителите, така и за предприятията, като се намалят разноските и се ускорят гражданскоправните процедури във връзка с исковете, попадащи в неговото приложно поле.

(2)

В доклада на Комисията от 19 ноември 2013 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 861/2007 се посочва, че като цяло за европейската процедура за искове с малък материален интерес се смята, че е улеснила презграничните съдебни спорове за искове с малък материален интерес в Съюза. В същия доклад обаче се посочват също пречките пред разгръщането на пълния потенциал на европейската процедура за искове с малък материален интерес в полза на потребителите и предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП). В посочения доклад се констатира, наред с другото, че ниската максимално допустима стойност на иска, посочен в Регламент (ЕО) № 861/2007 по отношение на стойността на иска, лишава много от потенциалните ищци по презгранични спорове от възможността да използват опростена процедура. Освен това в него се посочва, че редица елементи на процедурата биха могли да бъдат допълнително опростени с цел намаляване на разноските и продължителността на съдебните спорове. В доклада на Комисията се заключава, че тези пречки могат да бъдат премахнати най-ефективно чрез изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007.

(3)

Потребителите следва да могат да използват в пълна степен възможностите, предоставяни от вътрешния пазар, и доверието им не следва да бъде разклащано поради отсъствието на ефективни правни средства за защита по спорове, при които е налице презграничен елемент. Подобренията на европейската процедура за искове с малък материален интерес, предложени с настоящия регламент, имат за цел да предоставят на потребителите средства за ефективна защита и по този начин допринасят за практическото упражняване на правата им.

(4)

Повишаването на максимално допустимата стойност на иска на 5 000 EUR би подобрило достъпа до ефективен и икономически изгоден съдебен механизъм за защита по презгранични спорове, по-специално за МСП. По-широкият достъп до правосъдие ще повиши доверието в презграничните сделки и ще допринесе за пълноценното използване на възможностите, предлагани от вътрешния пазар.

(5)

Настоящият регламент следва да се прилага единствено за презгранични случаи. За презграничен случай следва да се счита случаят, при който поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в обвързана от настоящия регламент държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган.

(6)

Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде допълнително усъвършенствана, като се използват технологичното развитие в областта на правосъдието и новите инструменти на разположение на съдилищата и правораздавателните органи, което може да спомогне за преодоляване на географското разстояние и неговите последици по отношение на високите разноски и продължителността на производствата.

(7)

За да се намалят допълнително разноските за съдебните спорове и продължителността на процедурата, следва да се насърчава в по-голяма степен използването на съвременни комуникационни технологии от страните по делата и от съдилищата и правораздавателните органи.

(8)

За документите, които трябва да бъдат връчени на страните по европейската процедура за искове с малък материален интерес, връчването по електронен път следва да е равносилно на връчването по пощата. За целта настоящият регламент следва да установи обща рамка, която позволява използването на електронни услуги, когато са налични необходимите технически средства и когато използването на електронни услуги е съвместимо с националните процесуални правила на засегнатите държави членки. Що се отнася до всяка друга размяна на писмени съобщения между страните или други лица, участващи в производството, и съдилищата или правораздавателните органи, електронните средства следва да се използват доколкото е възможно като предпочитаното средство, когато са налични и допустими.

(9)

Освен ако страните или други получатели са задължени съгласно националното право да приемат електронни средства, те следва да имат избор дали да използват електронни средства, когато са налични и допустими, или по-традиционни средства за връчването на документите или за друга писмена размяна на съобщения със съда или правораздавателния орган. Съгласието за връчване на документи чрез електронни средства не засяга правото на дадена страна да откаже да приеме документ, който не е написан (или не се придружава от превод) на официалния език на държавата членка, в която тази страна има местоживеене или обичайно пребиваване, или — ако съществуват няколко официални езика в съответната държава членка — на официалния език или един от официалните езици на мястото, където същата страна има местоживеене или обичайно пребиваване, или на език, който тя разбира.

(10)

Когато за връчване на документи или за други писмени съобщения се използват електронни средства, държавите членки следва да прилагат съществуващите добри практики, за да гарантират, че съдържанието на тези получени документи и писмени съобщения е вярно и съответства на съдържанието на изпратените документи и писмени съобщения и че методът, използван за потвърждение на получаването, предвижда потвърждение на получаването от адресата, както и на датата на получаване.

(11)

Европейската процедура за искове с малък материален интерес е по същество писмена процедура. Устно изслушване следва да бъде проведено само по изключение, когато не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на писмени доказателства или когато съд или правораздавателен орган се съгласи да проведе устно изслушване по искане на някоя от страните.

(12)

За да се позволи на лицата да бъдат изслушани, без да се изисква да пътуват до съда или правораздавателния орган, устните изслушвания, както и събирането на доказателства чрез изслушване на свидетели, вещи лица или страни, следва да се извършва чрез използване на подходящи средства за комуникация от разстояние, които са на разположение на съда или правораздавателния орган, освен ако поради конкретните обстоятелства по делото използването на такива технологии би било неуместно с оглед на провеждането на справедлив процес. По отношение на лицата с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, устното изслушване следва да бъде организирано чрез използване на процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (4).

(13)

Държавите членки следва да насърчават използването на технология за комуникация от разстояние. За провеждането на устно изслушване следва да се създадат условия съдилищата или правораздавателните органи, компетентни по европейската процедура за искове с малък материален интерес, да имат достъп до подходяща технология за комуникация от разстояние, с цел да се осигури справедливост на производството, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Що се отнася до видеоконферентните връзки, следва да се вземат предвид препоръките на Съвета относно трансграничните видеоконферентни връзки, приети от Съвета на 15 и 16 юни 2015 г., както и работата, предприета в рамките на европейското електронно правосъдие.

(14)

Потенциалните разноски за съдебните спорове могат да повлияят на решението на ищеца дали да подаде иск до съда. Наред с другите разноски, съдебните такси може да накарат ищеца да се откаже да заведе дело в съда. За да се гарантира достъпът до правосъдие по презгранични искове с малък материален интерес, съдебните такси, събирани в държава членка за европейската процедура за искове с малък материален интерес, не следва да бъдат несъразмерни спрямо размера на иска и по-високи от съдебните такси, събирани за националните опростени съдебни процедури в тази държава членка. Това обаче не следва да възпрепятства налагането на разумни минимални съдебни такси и не следва да засяга възможността при същите условия да се налага отделна такса за всяка процедура за обжалване на съдебно решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

(15)

За целите на настоящия регламент съдебните такси следва да включват такси и други разходи, които трябва да бъдат платени на съда или правораздавателния орган, чийто размер се определя в съответствие с националното право. Те не следва да включват например суми, които са прехвърлени на трети страни в хода на производството, например адвокатски възнаграждения, разходи за превод, разходи за връчване на документи от субекти, различни от съда или правораздавателния орган, или разходи, платени на вещи лица или свидетели.

(16)

Ефективният достъп до правосъдие в целия Съюз е основна цел. За да се осигури този ефективен достъп в контекста на европейската процедура за искове с малък материален интерес, следва да се предоставя правна помощ в съответствие с Директива 2003/8/ЕО на Съвета (5).

(17)

Плащането на съдебните такси не следва да налага ищецът да пътува до държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган или да наема адвокат за тази цел. С цел да се гарантира, че и на ищците, които се намират в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира сезираният съд или правораздавателен орган, е предоставен ефективен достъп до производството, държавите членки следва като минимум да предложат поне един от начините за плащане от разстояние, предвидени в настоящия регламент.

(18)

Следва да се поясни, че съдебна спогодба, одобрена или сключена пред съд или правораздавателен орган в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, има същата изпълнителна сила като съдебно решение, постановено в рамките на такава процедура.

(19)

С цел да се намали до минимум необходимостта от превод и свързаните с него разходи, при издаването на удостоверение за изпълнение на съдебно решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, или на съдебна спогодба, одобрена или сключена пред съд или правораздавателен орган в хода на същата процедура, на различен от техния език съдът или правораздавателният орган следва да използват подходящия езиков образец на стандартния формуляр на удостоверението, който е поместен като динамичен онлайн формат на европейския портал за електронно правосъдие. В това отношение те следва да могат да разчитат на правилността на превода, който е на разположение на посочения портал. Евентуалните разходи за необходимия превод на текста, вписан в полетата за свободен текст на удостоверението, трябва да бъдат разпределени съгласно предвиденото в правото на държавата членка на съда или правораздавателния орган.

(20)

Държавите членки следва да предоставят практическа помощ на страните при попълването на стандартните формуляри, предвидени в европейската процедура за искове с малък материален интерес. Освен това, те следва да осигуряват обща информация за приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес и за това кои съдилища или правораздавателни органи са компетентни по нея. Това задължение обаче не следва да води до предоставянето на правна помощ или правно подпомагане под формата на правна оценка на конкретния казус. Държавите членки следва да имат правото да вземат решение относно най-подходящите начини и средства за предоставяне на подобна практическа помощ и обща информация, както и на кои органи да възложат тези задължения. Такава обща информация относно приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес и относно компетентните съдилища или правораздавателни органи може също да бъде предоставена чрез посочване на информация, съдържаща се в брошури или наръчници, на национални уебсайтове или на европейския портал за електронно правосъдие, или чрез съответните помощни организации като мрежата на европейските потребителски центрове.

(21)

Информацията за съдебните такси и начините на плащане, както и за органите или организациите, които са компетентни да предоставят практическа помощ в държавите членки, следва да бъде по-прозрачна и лесно достъпна в интернет. За тази цел държавите членки следва да предоставят тази информация на Комисията, която на свой ред следва да осигури публичен достъп до нея и да я разпространява до широката общественост чрез всички подходящи средства, по-специално чрез европейския портал за електронно правосъдие.

(22)

В Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да се изясни, че когато спорът попада в приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес, тази процедура следва да бъде допустима за ищец по процедура за европейска заповед за плащане, в случай че ответникът е подал възражение срещу такава заповед.

(23)

С цел допълнително улесняване на достъпа до европейската процедура за искове с малък материален интерес стандартният исков формуляр следва не само да бъде на разположение на съдилищата и правораздавателните органи, компетентни по европейската процедура за искове с малък материален интерес, но следва също да бъде достъпен посредством подходящи национални уебсайтове. Посоченото задължение може да бъде изпълнено чрез предоставяне на връзка към европейския портал за електронно правосъдие на съответните национални уебсайтове.

За да се подобри защитата на ответника, стандартните формуляри, предвидени в Регламент (ЕО) № 861/2007, следва да съдържат информация относно последиците за ответника, ако той не възрази срещу иска или не се яви на устното изслушване, на което е призован, по-специално относно възможността срещу него да бъде постановено или изпълнено съдебно решение и той да понесе разноските по производството. Стандартните формуляри следва да съдържат информация и относно факта, че спечелилата страна може да не успее да си възстанови разноските по производството, доколкото те са ненужно направени или са несъразмерни със стойността на иска.

(24)

За да може стандартните формуляри за европейската процедура за искове с малък материален интерес и за европейската заповед за плащане да са актуализирани, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) по отношение на измененията на приложения I—IV към Регламент (ЕО) № 861/2007 и по отношение на измененията на приложения I—VII към Регламент (ЕО) № 1896/2006. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(25)

В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(26)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(27)

Поради това регламенти (ЕО) № 861/2007 и (ЕО) № 1896/2006 следва да бъдат съответно изменени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 861/2007 се изменя, както следва:

1)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага при презгранични дела съгласно определението в член 3 по граждански и търговски въпроси, без оглед на естеството на съда или правораздавателния орган, когато стойността на иска не надвишава 5 000 EUR в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд или правораздавателен орган, с изключение на всички лихви, разноски и разходи. Той не се прилага, по-специално, по отношение на данъчни, митнически или административни дела или по дела за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавна власт (acta jure imperii).

2.   Настоящият регламент не се прилага по дела във връзка със:

а)

гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица;

б)

имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак;

в)

задължения за издръжка, произтичащи от семейни, родствени или брачни отношения или от родство по сватовство;

г)

завещания и наследяване, включително задължения за издръжка, произтичащи в случай на смърт;

д)

банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, съдебни спогодби, конкордати и аналогични производства;

е)

социално осигуряване;

ж)

арбитраж;

з)

трудово право;

и)

наем на недвижими имоти, с изключение на искове за парични вземания; или

й)

нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.“

2)

В член 3 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

„2.   Местоживеенето се определя съгласно членове 62 и 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7).

3.   Подходящият момент за определяне дали дадено дело е презгранично е датата, на която исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган.

(7)  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1).“"

3)

Член 4 се изменя, както следва:

а)

в параграф 4, втора алинея се добавя следното изречение:

„Съдът или правораздавателният орган информира ищеца за отхвърлянето на молбата му и дали има възможност за обжалване на такова отхвърляне.“;

б)

параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Държавите членки гарантират, че стандартният исков формуляр А е наличен във всички съдилища и правораздавателни органи, пред които може да се образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес, и той е достъпен чрез съответните национални уебсайтове.“

4)

В член 5 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура.

1а.   Съдът или правораздавателният орган провежда устно изслушване само ако счете, че не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на писмените доказателства, или ако е поискано от една от страните. Съдът или правораздавателният орган могат да откажат подобно искане, ако счетат, че с оглед на обстоятелствата по делото устното изслушване не е необходимо за провеждането на справедлив процес. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено. Той не може да бъде оспорван отделно от жалба срещу самото съдебно решение.“

5)

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

Устно изслушване

1.   Когато се счете за необходимо да се проведе устно изслушване в съответствие с член 5, параграф 1а, то се провежда чрез използване на подходяща технология за комуникация от разстояние, като видеоконферентна или телеконферентна връзка, каквато е на разположение на съда или правораздавателния орган, освен ако поради конкретните обстоятелства по делото използването на подобни технологии не е уместно за провеждането на справедлив процес.

Когато лицето, което трябва да бъде изслушано, е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд или правораздавателен орган, участието на това лице при устно изслушване се осигурява чрез видеоконферентна връзка, телеконферентна връзка или друга подходяща технология за комуникация от разстояние чрез използване на процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (8).

2.   Всяка страна, призована да присъства лично на устното изслушване, може да поиска използването на технология за комуникация от разстояние, при условие че съдът или правораздавателният орган разполага с такава технология, с мотива, че условията за осигуряване на лично присъствие, по-специално по отношение на евентуалните разходи, направени от посочената страна, биха били несъразмерни на стойността на иска.

3.   Всяка страна, призована да участва при устно изслушване чрез технология за комуникация от разстояние, може да отправи искане да присъства лично на посоченото изслушване. В стандартния исков формуляр А и стандартния формуляр за отговор В, изготвени в съответствие с процедурата по член 27, параграф 2, се предоставя информация за страните, че възстановяването на разходите, направени от страната в резултат на нейното искане да присъства лично на устното изслушване, се урежда съобразно условията, установени в член 16.

4.   Решението на съда или правораздавателния орган във връзка с искането по параграфи 2 и 3 не може да бъде оспорвано отделно от евентуално обжалване на самото съдебно решение.

(8)  Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1).“"

6)

Член 9 се заменя със следното:

„Член 9

Събиране на доказателства

1.   Съдът или правораздавателният орган определя необходимите за съдебното решение средства за събиране на доказателствата и обхвата на доказателствата, според правилата, приложими за допустимостта на доказателствата. Той използва най-простия и най-необременяващия начин за събиране на доказателства.

2.   Съдът или правораздавателният орган може да допусне събиране на доказателства чрез писмени показания на свидетели, вещи лица или страни.

3.   Когато събирането на доказателства налага изслушването на дадено лице, изслушването се провежда в съответствие с условията по член 8.

4.   Съдът или правораздавателният орган може да събира доказателства чрез вещи лица или устни показания, само ако не е възможно съдебното решение да бъде постановено въз основа на други доказателства.“

7)

Член 11 се заменя със следното:

„Член 11

Помощ за страните

1.   Държавите членки гарантират, че страните могат да получат както практическа помощ при попълване на формулярите, така и обща информация за приложното поле на европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и обща информация за това кои съдилища или правораздавателни органи на съответната държава членка са компетентни да постановят съдебно решение в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Тази помощ се предоставя безплатно. Нищо в настоящия параграф обаче не изисква от държавите членки осигуряването на правна помощ или правно подпомагане под формата на правна оценка на конкретно дело.

2.   Държавите членки гарантират, че информацията за органите или организациите, компетентни да предоставят помощ в съответствие с параграф 1, е на разположение във всички съдилища и правораздавателни органи, пред които европейската процедура за искове с малък материален интерес може да бъде започната, и е достъпна чрез съответните национални уебсайтове.“

8)

Член 13 се заменя със следното:

„Член 13

Връчване на документи и друга размяна на писмени съобщения

1.   Документите, посочени в член 5, параграфи 2 и 6, и съдебните решения, постановени в съответствие с член 7, се връчват:

а)

по пощата, или

б)

чрез електронни средства:

i)

когато такива средства са технически достъпни и допустими в съответствие с процесуалните правила на държавата членка, в която се провежда европейската процедура за искове с малък материален интерес, и ако страната, на която следва да бъдат връчени документите, има местоживеене или обичайно пребиваване в друга държава членка в съответствие с правилата на тази държава членка; и

ii)

когато страна, на която следва да бъдат връчени документите, изрично е приела предварително, че документите могат да ѝ бъдат връчени по електронен път, или която, съгласно процесуалните правила на държавата членка, в която тази страна е с местоживеене или обичайно пребиваване, е правно задължена да приеме този специфичен начин на връчване.

Връчването се удостоверява с потвърждение за получаване, което посочва датата на получаване.

2.   Размяната на всички писмени съобщения, които не са посочени в параграф 1, между съда или правораздавателния орган и страните или други лица, участващи в производството, се извършва чрез електронни средства, което се удостоверява с потвърждение за получаване, когато такива средства са технически достъпни и допустими в съответствие с процесуалните правила на държавата членка, в която се провежда европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условие че страната или лицето предварително са приели тези средства за комуникация или съгласно процесуалните правила на държавата членка, в която посочената страна или лице е с местоживеене или обичайно пребиваване, са правно задължени да приемат тези средства за комуникация.

3.   В допълнение към всички други налични средства, в съответствие с процесуалните правила на държавите членки, за изразяване на необходимото предварително съгласие за използване на електронни средства, изисквано съгласно параграфи 1 и 2, такова съгласие може да бъде изразено чрез стандартния исков формуляр А и стандартния формуляр за отговор В.

4.   Ако връчването на документите по начина, посочен в параграф 1, не е възможно, то може да се извърши по някой от начините, предвидени в член 13 или член 14 от Регламент (ЕО) № 1896/2006.

Ако размяната на съобщения в съответствие с параграф 2 не е възможна или поради особените обстоятелства по делото — не е уместна, може да се използва всеки друг начин на съобщаване, допустим по правото на държавата членка, в която се провежда процедурата за искове с малък материален интерес.“

9)

Вмъква се следният член:

„Член 15а

Съдебни такси и начини на плащане

1.   Съдебните такси, събирани в държава членка за европейската процедура за искове с малък материален интерес, не са несъразмерни и по-високи от съдебните такси, събирани за националните опростени съдебни процедури в същата държава членка.

2.   Държавите членки гарантират, че страните могат да платят съдебните такси чрез начини за плащане от разстояние, които им позволяват да извършат плащането и от държава членка, различна от държавата членка, в която се намира съдът или правораздавателният орган, чрез предлагане на поне един от следните начини на плащане:

а)

банков превод;

б)

плащане с кредитна или дебитна карта; или

в)

директен дебит от банковата сметка на ищеца.“

10)

Член 17, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Членове 15а и 16 се прилагат по отношение на всички обжалвания.“

11)

Член 18 се заменя със следното:

„Член 18

Преразглеждане на съдебното решение в изключителни случаи

1.   Ответник, който не се е явил по делото, има право да подаде молба за преразглеждане на съдебното решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или правораздавателен орган на държавата членка, в която е постановено съдебното решение, когато:

а)

исковият формуляр не е бил връчен на ответника или в случай на устно изслушване той не е бил призован да присъства на изслушването в достатъчен срок и по начин, който би му позволил да организира защитата си; или

б)

ответникът е бил възпрепятстван да оспори иска поради непреодолима сила или поради извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна,

освен ако ответникът не е упражнил правото си на обжалване на съдебното решение, когато е имал възможност да направи това.

2.   Срокът за подаване на молба за преразглеждане е 30 дни. Той започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на съдебното решение и е можел да предприеме действия, и най-късно от датата на първата изпълнителна мярка, която води до налагане на ограничение на ответника да се разпорежда цялостно или частично с имуществото си. Не се допуска удължаване на срока.

3.   Ако съдът отхвърли молбата за преразглеждане по параграф 1 с мотива, че никое от предвидените в посочения параграф основания за преразглеждане не е налице, съдебното решение остава в сила.

Ако съдът реши, че преразглеждането е оправдано на което и да е от основанията, посочени в параграф 1, съдебното решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, се счита за нищожно. Ищецът обаче не губи предимството от каквото и да е прекъсване на давностните или преклузивните срокове, когато такова прекъсване се прилага съгласно националното право.“

12)

В член 20 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   По молба на една от страните съдът или правораздавателният орган издава удостоверение за съдебно решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, като използва стандартен формуляр Г, съдържащ се в приложение IV, без никакви допълнителни разноски. При поискване съдът или правораздавателният орган предоставят на тази страна удостоверението на всеки друг официален език на институциите на Съюза чрез използване на многоезичния динамичен стандартен формуляр, който е наличен на европейския портал за електронно правосъдие. Никоя разпоредба на настоящия регламент не задължава съда или правораздавателния орган да предоставя превод и/или транслитерация на текста в полетата за свободен текст на удостоверението.“

13)

В член 21, параграф 2 буква б) се заменя със следния текст:

„б)

удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, и ако е необходимо, негов превод на официалния език на държавата членка по изпълнение или ако съществуват няколко официални езика в тази държава членка, на официалния език или един от официалните езици на производството там, където се иска изпълнение в съответствие с правото на държавата членка, или на друг език, който държавата членка по изпълнение е посочила като приемлив.“

14)

Вмъква се следният член:

„Член 21а

Език на удостоверението

1.   Всяка държава членка може да посочи официалния език или езици на институциите на Съюза, различни от нейния или нейните, на които тя приема да е издадено удостоверението, посочено в член 20, параграф 2.

2.   Всеки превод на информация по съдържанието на съдебно решение, предоставена в удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, се извършва от лице, квалифицирано да извършва писмени преводи в една от държавите членки.“

15)

Вмъква се следният член:

„Член 23а

Съдебни спогодби

Съдебна спогодба, одобрена или сключена пред съд или правораздавателен орган в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, която има изпълнителна сила в държавата членка, в която е проведена процедурата, се признава и изпълнява в друга държава членка при същите условия като съдебно решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

Разпоредбите на глава III се прилагат mutatis mutandis за съдебните спогодби.“

16)

Член 25 се заменя със следното:

„Член 25

Информация, предоставяна от държавите членки

1.   До 13 януари 2017 г. държавите членки съобщават на Комисията:

а)

съдилищата или правораздавателните органи, които са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес;

б)

средствата за комуникация, които се приемат за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес и са на разположение на съдилищата или правораздавателните органи в съответствие с член 4, параграф 1;

в)

органите или организациите, които са компетентни за предоставянето на практическа помощ в съответствие с член 11;

г)

средствата за електронни услуги и комуникация, които са технически достъпни и допустими съгласно техните процесуални правила в съответствие с член 13, параграфи 1, 2 и 3, и средствата за изразяването на предварително съгласие за използването на електронни средства съгласно изискванията на член 13, параграфи 1 и 2, ако има такива, които са достъпни съгласно тяхното национално право;

д)

лицата или професиите, ако има такива, които са правно задължени да приемат връчване на документи или други писмени съобщения чрез електронни средства в съответствие с член 13, параграфи 1 и 2;

е)

съдебните такси, които се събират в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, или как се изчисляват те, както и допустимите начини за плащане на съдебните такси в съответствие с член 15а;

ж)

наличните процедури за обжалване по тяхното процесуално право в съответствие с член 17, сроковете за подаване на такава жалба и съда или правораздавателния орган, пред който тя може да бъде подадена;

з)

процедурите за подаване на молба за преразглеждането, предвидено в член 18, и съдилищата или правораздавателните органи, които са компетентни да извършват такова преразглеждане;

и)

езиците, които те приемат съгласно член 21а, параграф 1; и

й)

органите, които са компетентни по отношение на изпълнението, както и органите, които са компетентни за целите на прилагането на член 23.

Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в тази информация.

2.   Комисията осигурява публичен достъп до информацията, която ѝ е била съобщена в съответствие с параграф 1, чрез всички подходящи средства, например чрез европейския портал за електронно правосъдие.“

17)

Член 26 се заменя със следното:

„Член 26

Изменение на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 27 във връзка с изменението на приложения I—IV.“

18)

Член 27 се заменя със следното:

„Член 27

Упражняване на делегирането

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.   Правомощието за приемане на делегираните актове, посочено в член 26, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 13 януари 2016 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 26, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на никой от делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 26, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за него, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

19)

Член 28 се заменя със следното:

„Член 28

Преглед

1.   До 15 юли 2022 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на настоящия регламент, включително оценка относно това дали:

а)

по-нататъшно увеличение на прага, посочен в член 2, параграф 1, е уместно за постигане на целта на настоящия регламент за улесняване достъпа до правосъдие за гражданите и малките и средни предприятия в презгранични случаи; и

б)

разширяването на обхвата на европейската процедура за искове с малък материален интерес, по-специално относно искове за възнаграждение, е подходящо, за да се улесни достъпът до правосъдие за наетите лица при презгранични трудови спорове с техния работодател, след като се разгледа цялостното въздействие на подобно разширяване.

При необходимост посоченият доклад се придружава от законодателни предложения.

За тази цел и до 15 юли 2021 г. държавите членки предоставят на Комисията информация относно броя на молбите, подадени по европейската процедура за искове с малък материален интерес, както и за броя на исканията за изпълнение на съдебни решения, постановени в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес.

2.   До 15 юли 2019 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет относно разпространяването на информация за европейската процедура за искове с малък материален интерес в държавите членки и може да представи препоръки как посочената процедура да стане по-популярна.“

Член 2

Регламент (ЕО) № 1896/2006 се изменя, както следва:

1)

В член 7 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   В отделно допълнение към молбата ищецът може да посочи на съда коя от процедурите, изброени в член 17, параграф 1, букви а) и б), ако въобще посочва процедура, иска да се приложи към неговия иск в последващото гражданско производство, в случай че ответникът подаде възражение срещу европейската заповед за плащане.

В допълнението, предвидено в първа алинея, ищецът може също да посочи на съда, че се противопоставя на прехвърляне към гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1, буква а) или буква б) в случай на възражение от страна на ответника. Това не възпрепятства ищеца впоследствие да уведоми съда за това, но във всеки случай преди издаването на заповедта.“

2)

Член 17 се заменя със следното:

„Член 17

Последици от подаването на възражение

1.   Ако възражението е подадено в срока по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход, освен ако ищецът изрично е поискал в такъв случай производството да бъде прекратено. Производството продължава в съответствие с правилата за:

а)

европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, ако е приложима; или

б)

всяка подходяща национална гражданскоправна процедура.

2.   Когато ищецът не е посочил коя от процедурите, изброени в параграф 1, букви а) и б), иска да се приложи към неговия иск в производството, което следва в случай на възражение, или когато ищецът е поискал европейската процедура за искове с малък материален интерес, установена в Регламент (ЕО) № 861/2007, да се приложи към иск, който не попада в приложното поле на посочения регламент, производството се прехвърля към подходящата национална гражданскоправна процедура, освен ако ищецът е поискал изрично такова прехвърляне да не се прави.

3.   Когато ищецът е предявил своя иск чрез процедурата за европейска заповед за плащане, нищо в националното право не засяга неговото положение в последващо гражданско производство.

4.   Прехвърлянето към гражданско производство по смисъла на параграф 1, букви а) и б) се урежда от правото на държавата членка по произход.

5.   Ищецът се уведомява дали ответникът е подал възражение и за евентуално прехвърляне към гражданско производство по смисъла на параграф 1.“

3)

В член 25 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Когато в дадена държава членка съдебните такси за гражданско производство по смисъла на член 17, параграф 1, буква а) или буква б), според случая, са равни или по-високи от таксите за процедурата за европейска заповед за плащане, общият размер на съдебните такси за процедурата за европейска заповед за плащане и за гражданското производство, образувано в случай на подадено възражение съгласно член 17, параграф 1, не надвишава съдебните такси за това производство, без да има преди това процедура по издаване на европейска заповед за плащане в същата държава членка.

В държава членка не могат да се начисляват допълнителни съдебни такси за гражданското производство, образувано в случай на подадено възражение съгласно член 17, параграф 1, буква а) или буква б), според случая, ако съдебните такси за такова производство в тази държава членка са по-ниски от таксите за процедурата за европейска заповед за плащане.“

4)

Член 30 се заменя със следното:

„Член 30

Изменение на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 31 във връзка с изменението на приложения I—VII.“

5)

Член 31 се заменя със следното:

„Член 31

Упражняване на делегирането

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове при спазване на установените в настоящия член условия.

2.   Правомощието за приемане на делегираните актове, посочено в член 30, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 13 януари 2016 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 30, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на никой от делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира за акта едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 30, влиза в сила единствено ако Европейският парламент или Съветът не са представили възражение в срок от два месеца след нотифицирането на Европейския парламент и на Съвета за него, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 14 юли 2017 г. с изключение на член 1, точка 16 за изменение на член 25 от Регламент (ЕО) № 861/2007, който се прилага от 14 януари 2017 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на 16 декември 2015 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

N. SCHMIT


(1)  ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 43.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 7 октомври 2015 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 3 декември 2015 г.

(3)  Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1).

(4)  Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1).

(5)  Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (ОВ L 26, 31.1.2003 г., стр. 41).

(6)  Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1).


Top