ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.5.2017

COM(2017) 248 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Училищно развитие и върхови постижения в областта на преподаването за по-добър старт в живота

{SWD(2017) 165 final}

1.Въведение

Инвестирането в хора и по-специално в млади хора е водещ приоритет за Европа. През декември 2016 г. Европейската комисия представи инициативата „Инвестиране в младежта на Европа“, 1 като подчерта значението от това да се създават нови възможности за младите хора.. Ключовото послание е, че качественото образование е от решаващо значение за бъдещите перспективи и възможности в живота. Тази инициатива се основава на „новата европейска програма за умения“. 2 Образованието също така има главна роля и в европейския стълб на социалните права. 3 Съобщението е част от пакет от инициативи, насочени към училищата, висшето образование и проследяването на дипломираните висшисти. То е в отговор на Заключенията на Съвета от декември 2016 г. 4 . С настоящото съобщение се подкрепя цел на ООН за устойчиво развитие № 4 относно образованието 5 .

Висококачественото образование за всички ще помогне на Европа да постигне целите си в икономическата и социалната сфера. Доброто образование е в основата на приобщаващи и устойчиви общества. То е отправната точка за успешна професионална реализация и най-добрата защита срещу безработица и бедност. То способства личностното развитие и поставя основите за изграждане на активно гражданство. Доброто образование подхранва научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността. Въпреки това, за да се възползват обществата от тези преимущества, е необходимо висококачественото образование да е реалност за всички.

Училищата играят ключова роля за обучението през целия живот и поради това са необходими действия за подобряване качеството и резултатите от училищното образование 6 . Настоящата ситуация в Европа показва, че няма място за самодоволство. В целия Европейски съюз има голямо разнообразие от училищни и образователни системи. Същевременно практически всички държави членки се сблъскват с няколко основни предизвикателства:

·Има слабости при развитието на компетентностите на ниво училищно образование. Последните резултати от изследването PISA на ОИСР сочат, че всеки пети ученик изпитва сериозни трудности при развитието на достатъчно добри умения в четенето, математиката и природните науки. В резултат на това е по-вероятно през целия си живот тези млади хора да имат сериозни пречки за социалното си приобщаване и възможностите си за заетост. В същото време делът на учениците с много добри резултати в Европа е сравнително малък: дори и държавите — членки на ЕС, с най-добри резултати се нареждат след напредналите страни от Азия. 7 Много млади хора нямат подходящи цифрови умения 8 . Друг въпрос от ключово значение е липсата на официално придобити квалификации; въпреки че в много държави членки е налице добър напредък за постигане на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ за намаляването на дела на преждевременно напускащите училище на 10 %, все още твърде много млади хора напускат училище прекалено рано.

·Училищното образование не винаги изпълнява пълноценно ролята си да способства за постигането на равенство и социална справедливост. Данните на PISA 9 показват, че неравнопоставеността между половете по отношение на уменията по математика и науки намалява, но свързаните с пола стереотипи все още водят до различия по отношение на интереса към науките и ИКТ, и изискват повече внимание. Освен това данните показват, че образователните резултати до голяма степен зависят от социално-икономическия произход на учениците. Средно повече от една трета от младите хора с по-ниско социално положение в ЕС имат слаби образователни резултати. Техният дял е четири пъти по-голям от този на съучениците им с по-добро социално положение. Този проблем се задълбочава поради други конкретни предизвикателства при учениците с мигрантски и ромски произход. Такива различия засилват социалното неравенство 10 вместо да го намаляват. От основно значение за по-голямата устойчивост и равенство в обществото е достъпът до висококачествено образование и обучение. Естония и Финландия са примери за това, че училищните образователни системи могат да осигуряват високи нива както по отношение на добрите резултати, така и на равенството едновременно.

·Темпът на технологични и цифрови промени има дълбоко отражение върху нашите икономики и общества - необходима е по-добра реакция от страна на училищата към тази нова реалност. Много от настоящите ученици по-нататък ще имат професии, които все още не съществуват. Вече за 90 % от всички работни места е необходимо поне определено ниво на цифрови умения. 11 . Вече не е достатъчно младите хора да владеят само фиксиран набор от умения и познания, а е необходимо да развиват устойчивост и способност да се адаптират към промени. В „Документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“ също се отчита, че са необходими нови начини на учене в едно общество, което е все по-мобилно и цифровизирано. Както се подчертава в „Документа за размисъл относно социалното измерение на Европа“, необходимо е образователните системи да се модернизират, за да насърчават творческото и критично мислене, както и предприемаческите нагласи 12 .

За справянето с тези предизвикателства са необходими реформи. Това е задача на държавите членки, тъй като организацията на образователните системи е в техните правомощия, а решенията ще варират в зависимост от националните, регионалните и местните особености. Съобразно субсидиарността ЕС може да е полезен, като подпомогне държавите членки в усилията им за реформи. Чрез сътрудничеството на равнище ЕС държавите членки се подпомагат с анализ и обмен на данни, установяване на добри практики и предоставяне на възможности за обмяна на опит и учене от опита на другите. Този вид доброволно сътрудничество предлага добавена стойност на държавите членки, за да вземат информирани решения.

Необходими са действия в три области, в които подкрепата на европейско ниво може да спомогне да се преодолеят горепосочените предизвикателства:

1.развитието на по-добри и по-приобщаващи училища;

2.подпомагане на учителите и училищните ръководители за постигане на високо качество на преподаване и учене; както и

3.управление на училищните образователни системи: за да станат по-ефективни, по-справедливи и по-ефикасни.

За всяка една област Комисията определя действия на ЕС, с които да се съдейства на държавите членки да се справят с тези предизвикателства. Европейският семестър е основен двигател на реформата, по-специално чрез специфичните за всяка държава препоръки, свързани с образованието. ЕС може да подкрепи държавите членки, които желаят да им бъде помогнато в усилията им за реформи. Наред с това ЕС предлага финансова и техническа подкрепа на държавите членки, по-специално чрез „Еразъм+”, Европейските структурни и инвестиционни фондове и Службата за подкрепа на структурните реформи.

Разнообразието е отличителната черта на европейските училищни образователни системи и няма едно универсално решение, подходящо за всички. Същевременно държавите членки имат общ интерес от подобряването на резултатите от образованието. За да се превърне в реалност висококачественото образование за всички, следва да се използват пълноценно всички налични инструменти на национално равнище и на равнище ЕС. Комисията е готова да работи в тясно сътрудничество с държавите членки.

2. Развитието на по-добри и по-приобщаващи училища

2.1.    Подкрепа за всички обучаващи се и за развитието на техните компетентности

Всички млади хора трябва да имат възможност да развият пълната гама от ключови компетентности. Това включва грамотност, чужди езици, математика, природни науки, цифрови умения и умения за програмиране, както и граждански и социални компетентности, но наред с това и предприемачески компетентности и универсални умения като творческо и критическо мислене. Въпреки че тези компетентности са важни, не всички млади хора ги развиват пълноценно. Европейската рамка от 2006 г. за ключови компетентности за учене през целия живот  14 подкрепя придобиването на тези компетентности. Прегледът на тази рамки, залегнал в новата програма за умения, ще спомогне да се засили развитието на компетентностите в образованието и обучението. По отношение на училищата това изисква също така и промяна в начина на учене.

Създаването на връзка между учене и опит в реалния живот води до по-добри резултати. Основаното на проекти и разрешаване на проблеми учене, учебните стажове или ученето чрез общественополезен труд увеличават мотивацията на младите хора, дават практическа представа за учебното съдържание и предоставят възможности за развитието на социални, граждански и предприемачески компетентности 15 . Образованието по науки, технологии, инженерни науки и математика (STEM) е по-ефективно, когато се свърже с икономически, екологични и социални предизвикателства или с изкуство и дизайн, за да се покаже връзката му с ежедневието 16 . 

Цифровите технологии могат да подобрят ученето и да подпомогнат иновациите в училище. Ако се използват правилно, цифровите технологии могат да обогатят процеса на учене и да подпомогнат развитието отвъд рамките на цифровата компетентност. Въпреки това понастоящем едва една четвърт от европейските ученици са обучавани от учителите със солидна цифрова грамотност 17 . Цифровите технологии могат да подпомогнат комуникацията и сътрудничеството в самите училища и между училищата, както и да засилят участието на учениците и техните семейства в училищния живот.

Необходимо е училищата да подкрепят всички обучаващи се и да отговарят на техните специфични нужди. Училищата, които обръщат внимание на различните нужди на различните ученици, постигат по-добри резултати. Това има също така измерение, свързано с пола. Училищата, които възприемат езиковото и културното разнообразие на всички свои ученици и подпомагат интеграцията, въздействат положително на способностите за учене на всички деца 18 . Това обаче не винаги е практика в момента. В някои държави — членки на ЕС, има трудности при осигуряването на достъп на учениците с увреждания до приобщаващо и качествено образование 19 . В някои градове и региони голяма част от учениците не ползват езика на преподаване у дома. По-специално за новопристигналите деца мигранти са необходими целенасочени езикови програми, за да се интегрират по-добре в училище.  20 В редица държави малцинствата от ромски и друг етнически произход нямат достъп до висококачествено образование.

2.2.    Подобряване на ученето чрез създаването на нови форми на сътрудничество

Сътрудничеството помага на училищата да обогатят процеса на учене и резултатите от него, както и да подкрепят младите хора при развитието на необходимите за тях компетентности. Това включва сътрудничество с местни служби и организации, бизнеса, университетите, но също така и сътрудничество в рамките на училищата. Младите хора, които са изложени на риск от отпадане от образователната система, имат полза от по-тясното сътрудничество със социалните служби или отговорните за младежите служители. Ранното взаимодействие между кариерни консултанти, предприемачи и академични среди помага на младите хора да се подготвят за бъдещата си работа и по-нататъшно обучение 21 . По всички предмети като природни науки или спорт учениците имат полза от сътрудничеството между други доставчици на образователни услуги, бизнеса или гражданското общество и техните училища 22 . Въпреки това не всички училища получават достатъчно външна подкрепа или насърчават необходимото сътрудничество между самите учители, непреподавателския състав, учениците и родителите 23 . 

Тормозът, кибертормозът и насилието подкопават благосъстоянието и успеха на децата в училище 24 . Физическото и психическо благосъстояние са предпоставка за успех в ученето. Данните сочат, че стратегиите, в които участват учители и родители, са най-ефективни за справянето с всички форми на тормоз 25 . За да се ограничи тормоза и насилието, е необходимо децата да се научат на толерантност и зачитане на разнообразието. Това се отнася и до безопасността в интернет и до отговорното използване на социалните медии

Прилагането на всеобхватен училищен подход подобрява резултатите от ученето, приобщаването и справедливостта 26 . При такъв подход цялото училище заедно с външните заинтересовани страни и местната общност са ангажирани с подобряването на качеството на училищното образование. Интернет платформите „Европейски набор от инструменти за училищата” (European Toolkit for Schools) и „Портал за училищно образование” (School Education Gateway) подпомагат този подход и са на разположение на доброволен принцип за всички европейски училища, които подкрепят взаимния обмен на информация и подобряването на методите на организация, преподавателските практики и процеса на учене 27 . Програмата „Еразъм+” подкрепя партньорствата между европейските училища, като помага на училищата да разширят връзките си и им дава възможност за взаимен обмен на информация 28 .

2.3.    Подобряване на достъпа до и качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст

Висококачественото образование и грижи в ранна детска възраст полагат основите на ефективна и справедлива образователна система. С тях децата се подготвят за началното образование, подобряват се академичните им резултати в следващите образователни нива в бъдеще и се въздейства положително на децата в неравностойно положение и с мигрантски произход. Данните от PISA показват, че 15-годишните деца, които не са имали предучилищно образование, са изложени на три пъти по-голям риск от слаби резултати в сравнение с тези, които са имали такова образование поне за една година 30 . Инвестирането в образование и грижи в ранна детска възраст намалява необходимостта от повече разходи на по-късен образователен етап, когато са по-големи разходите за намаляване на разликите между учениците със слаби и тези с отлични резултати 31 . 

Предизвикателство е предоставянето и достъпът до висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст. Увеличава се участието в образование и грижи в ранна детска възраст 32 , но това остава проблем за децата на възраст под три години и по-специално за децата в неравностойно положение. Участието, достъпността и качеството са неравномерни в рамките на държавите и между различните държави. В 25 държави членки търсенето на грижи за деца надвишава предлагането; дефицитите при качеството често се свързват с неподходящи квалификации на персонала или ограничени възможности за професионалното им развитие 33 . Експертите от държавите членки и от Европейската комисия съвместно са установили принципите за качество и петте ключови области, в които да се предприемат действия: достъп, работна сила, програма, оценка и мониторинг, управление и финансиране 34 .

Прилагането на тези насоки би смогнало съществено за резултатите на малките деца в образованието, като се създава първоначална предпоставка за успеха в училище на всички деца, включително и на тези от уязвими групи.

3. Подпомагане на учителите и училищните ръководители за постигане на високо качество на преподаване и учене

3.1. Учителската професия да стане по-привлекателна

Висококачествените, мотивирани и оценени учители са в основата на отличното образование. Но намаляването на престижа на професията и недостигът на кадри са предизвикателства в много държави членки, с което се влошава качеството на училищното образование 36 . Повечето държави членки имат за цел да привлекат богат спектър от подходящи кандидати за учителската професия, както и да ги мотивират и подпомагат, за да имат високи постижения в тази взискателна професия. 

Подобряването на подбора и назначаването на работа може да спомогне за намирането на най-подходящите кандидати за преподаватели и за внасянето на по-богат опит в професията. В някои държави кандидатите се оценяват въз основа на богата гама от способности и нагласи освен академичните им постижения 37 . Когато е от значение за държавите членки, това може да върви ръка за ръка с усилията за преодоляване на съществения дисбаланс между половете в преподавателската професия, както за привличането на нови учители от други професии, така и от недостатъчно застъпени групи.

Заплащането, статутът на договорите и ясните перспективи за кариера са важни за привлекателността на професията. В някои държави членки преподаването в училище не е толкова привлекателно колкото други професии във връзка с конкуренцията за най-добрите. Често пъти учителите получават значително по-малко в сравнение със средните заплати за висшисти: заплатите варират от 74 % в предучилищното образование до 92 % в средното образование 38 . В държавите с много ниски нива на заплащане или с несигурност на работното място трудно се привличат нови кадри и трудно се запълват свободните места с най-квалифицираните кандидати. Учителите също така се притесняват и за качеството на тяхната подготовка и първоначално въвеждане в професията, както и за по-добрите възможности за кариерно развитие 39 . Ясно определените нива на компетентност и структура на кариерното развитие допринасят за това учителите да оценяват по-високо перспективите за кариера.

3.2. Учител: професия, изискваща обучение през цялата кариера и работа заедно

Трябва да се обръща повече внимание на качеството на образованието за учители. Първоначалното образование за учители има най-добри резултати, когато педагогическата теория се съчетае както с познания по предмета, така и с достатъчно практика в клас 40 . Необходимо е обучаващите се учители да са подготвени за съвместна работа и професионално развитие през цялата им кариера, за работа с разнообразието в клас и за увереното използване на цифрови технологии. В редица държави членки участието в непрекъснато професионално развитие (НПР) е на ниско ниво или на него не се акцентира. Необходимо е НПР да бъде достъпно и значимо. Ангажирането на училищата и учителите при определянето на темите и областите с по-големи потребности може да спомогне за подобряване на качеството му 41 . 

Необходимо е да има специална подкрепа по време на първоначалните етапи на кариерата им. При въвеждане им в професията за мнозина учители истинската училищна среда е трудна и някои се отказват от професията. Понастоящем за едва 6 от 10 новопостъпилите учители е налице същинско въвеждане в училищната практика 42  , като въвеждащите обучения, съчетаващи професионално, социално и личностно подпомагане, включително наставничество, помагат на новопостъпилите учители да развият компетентностите и устойчивостта си. С това се повишава качеството на преподаването и се намаляват разходите, свързани с напускането на професията 43 .

Учителите с най-добри резултати си сътрудничат. Преподаването като екипна работа, наблюдаването на други учители, както и по-голямата професионална общност набират все по-голяма популярност като мощни форми на сътрудничество между колеги, но все още не са обичайна практика в цяла Европа 44 . За да се подобри процеса на учене на учениците, е необходимо учителите да могат и да искат да работят и да се учат заедно с други учители, в училищни екипи с много професионалисти, както и с външни партньори.

Средата на сътрудничество и цифровите технологии могат да подобрят ученето за учителите. Все още преобладават традиционните семинари и курсове за обучение извън училище. Иновациите в образованието като мрежи за сътрудничество между колеги, масови отворени онлайн курсове (МООК), както и споделянето на отворени образователни ресурси могат да допълнят тези методи и да спомогнат за преодоляването на пречките за участието в тях 45 . 

3.3. Подпомагане на училищните ръководители

Ефективното училищно ръководство въздейства положително на постиженията на учениците, качеството на преподаването и мотивацията на персонала. Научни изследвания показват, че ръководенето, основано на споделена визия от страна на персонала, родителите и местната общност, е от основно значение за развитието на училището и иновациите 46 . Въпреки това в някои държави членки ръководните позиции в училище се считат за непривлекателни 47 . Ръководните позиции в училище обикновена са свързани с натоварващи задачи, свързани както с управлението, така и с преподаването. Училищните ръководители често пъти не получават необходимата подготовка или текуща подкрепя за изпълнение на различните задачи.

По-голямата автономия на училищата води до повече отговорности за училищните ръководители в много държави. Това дава възможност на училищните ръководители да реорганизират времето и подходите в час, да стимулират развитието и да разпределят отговорностите между по-голям брой хора от персонала. Но за тези промени се изискват подходящи ресурси и подкрепа 48 . Назначаването на работа, подготовката и професионалното развитие на училищните ръководители са основни фактори за подобряването на резултатите на училищата.

4. Управление на училищните образователни системи: да станат по-ефективни, по-справедливи и по-ефикасни

4.1. Училищни ресурси: да се инвестира правилно и ефективно

Въпреки че в Европа има голяма разнообразие от образователни системи, култури и обстоятелства, има сходни предизвикателства, свързани с управлението и финансирането. Те включват определянето на ясни отговорности за финансиране и адаптиране на училищната мрежа към демографските промени 50 . Държавите — членки на ЕС, отделят съществени ресурси - средно повече от 3 % от БВП за училищното образование 51 . Доброто използване на тези ресурси е от ключово значение за ефективността на общия размер на публичните разходи в държавата.

От изключително значение е използването по най-добрия начин на ограничените ресурси, за да се подобрят резултатите на всички ученици. Изследванията PISA показват, че ефективни резултати в образованието не могат да бъдат постигнати, когато нивата на финансиране са под определен минимум. Някои държави членки не инвестират достатъчно за постигането на добри дългосрочни резултати 52 . Въпреки това при сходни нива на разходи някои държави членки постигат по-добри резултати отколкото други. Засилването на сътрудничеството между образователна и икономическа политика може да подобри фактологичната основа и да доведе до консенсус за това какво „сработва” при инвестициите в образование. Сред предизвикателствата са инвестициите в инфраструктура, включително цифрова инфраструктура и свързаност, както и човешки капитал 53 . Подкрепата за политики според индивидуалните нужди на държавите членки за образователни реформи може да спомогне за подобряване на управлението на училищните системи и по-голяма ефективност и справедливост. 

4.2. Съчетаването на автономия и гарантиране на качество

Връзката между училищна автономия и отчетност изисква наличието на силна и гъвкава система за гарантиране на качество 54 . В последно време има тенденция към децентрализация и по-голяма училищна автономия. Предоставянето на повече автономия във връзка с практиките и организацията на училищата или използването на финансови ресурси дава на училищата повече възможности за адаптиране според специфичните им нужди и местния контекст. Все пак ползите от това зависят от способността на училищата ефективно да планират и управляват своето развитие, както и от това каква е отчетността пред родителите, местните общности и образователните органи. 55 Резултатите от PISA показват, че училищната автономия води до по-добри резултати за основните умения, когато тя е съчетана с отчетност. Механизмите за гарантиране на качеството са много различни в цяла Европа, 56 но във връзка с тях има някои общи предизвикателства. Те включват: определяне на цели и мерки за напредъка във връзка с образователните системи и ученето; определяне на гаранции за качество за все по-децентрализираните образователни системи на много нива; насърчаване на диалог и култура на доверие между заинтересованите страни в образованието; както и даване на приоритет на човешките и финансовите ресурси.

Разработването на подходящи инструменти и процеси за количествени и качествени данни би подсилило гарантирането на качеството. Механизмите за гарантиране на качеството трябва да вземат предвид училищната обстановка и благосъстоянието на обучаващите се, както и развитието на компетентностите на обучаващите се. За този балансиран подход са необходими както количествени, така и качествени данни 57 . Необходимо е училищата и местните заинтересовани страни да инвестират в изграждането на капацитет, за да се определят най-подходящите инструменти и показатели за мониторинг както на напредъка на обучаващите се, така и на развитието на училищата, и да се разработи общо схващане за това как да се тълкуват данните. Това следва да се допълни от външни механизми за мониторинг като национални или регионални оценки на училищата и/или широкомащабни оценки на учениците. Преминаването от основан на „списък“ подход с акцент върху спазването на правила и процедури към основан на подкрепа подход с акцент върху училищното развитие повишава стандартите и подобрява резултатите от ученето 58 .

5.Заключение — следващи стъпки

Подобряването на образованието заема централно място в инициативата на Комисията за „Инвестиране в младежта на Европа“. По-специално качеството в училищата играе главна роля по отношение на бъдещите перспективи на младите хора. В училище се поставят основите на професионалния успех. Училищата предоставят уникална възможност за социална мобилност. Но това не винаги се осъществява. Новите данни от PISA са тревожен сигнал: делът на учениците с лоши резултати по точни науки главоломно се увеличава от 16,6 % през 2012 г. до 20,6 % през 2015 г. 11 % от учениците напускат училище без официално придобити квалификации. Ако не се справим с тези недостатъци на училищното образование, милиони млади хора ще разполагат с по-малко възможности в живота.

Превръщането в реалност на висококачественото образование за всички млади хора е основна грижа за бъдещето на Европа. В документа за размисъл относно социалното измерение на Европа от април 2017 г. 59 се посочва, че образованието е сред факторите, които във все по-голяма степен ще определят бъдещето на нашите общества и икономики; в Декларацията от Рим от 27 март 2017 г. 27-те държави членки обещават да работят за „Социална Европа: ...Съюз, в който младите хора получават най-доброто образование и обучение и могат да следват и да намират работа навсякъде на континента“ 60 . 

Работа в посока постигане на общ ангажимент. Необходимо е подобряването на училищното образование да бъде водещ приоритет. Това се отнася до държавите членки и до ЕС и ще изисква тясно сътрудничество. Реформирането на училищните образователни системи е задача на държавите членки. Комисията е готова да ги подпомага, като се извлекат ползите от инструментите и процесите на ЕС. По-конкретно Европейският семестър е изпитан инструмент за реформи. Други дейности като доброволното сътрудничество по „ET2020” следва допълнително да се развиват, така че те да предлагат възможно най-добрата добавена стойност на държавите членки. По-специално Обзорът за образование и обучение следва да се използва пълноценно, за да помогне на държавите членки да вземат информирани и основани на данни решения по отношение на политиките. Ключов въпрос за бъдещото сътрудничество е това дали да се определи по-амбициозна цел в борбата с преждевременното напускане на училище. Друг въпрос от ключово значение е това как да се използва максимално добре „Еразъм+”, за да се предоставят на младите хора възможности за учене в чужбина и да се увеличи съществуващия капацитет за подпомагане развитието и иновациите в училищното образованието и образованието на учители.

Успехът ще зависи от тясното сътрудничество. На среща на върха по въпросите на образованието, планирана за началото на 2018 г., ще се разгледат справедливостта в образованието и как по-добре да се подпомогнат групите в неравностойно положение в рамките на образованието. Това ще е първата възможност да се обсъди бъдещето на европейското сътрудничество в сферата на образованието и по-специално на училищното образование.

(1)

COM(2016) 940, 941.

(2)

COM(2016) 381.

(3)

COM(2017) 250.

(4)

 Заключения, приети от Европейския съвет на заседанието от 15 декември 2016 г.

(5)

http://www.un.org/sustainabledevelopment/education/

(6)

Изложените в настоящото Съобщение предизвикателства се отнасят до общото образование, както и до училищното професионално образование.

(7)

Европейска комисия (2016 г.),PISA 2015 г.: Представяне на ЕС и първоначални заключения относно образователните политики в Европа. За периода 2012—2015 г. делът на учениците със слаби резултати по природни науки се е увеличил от 16,6 % на 20,6 %, а по четене от 17,8 % на 19,7 %; по математика остава без подобрение около 22 %. Делът на учениците с най-добри резултати по точни науки е 24 % в Сингапур и 15 % в Япония. Няма аналог на това в нито една държава — членка на ЕС.

(8)

Европейска комисия (2015 г.) „Да си млад в Европа днес — цифров свят“.

(9)

Проучване за 2015 г. по Програмата за международна оценка на учениците (PISA) на ОИСР.

(10)

Европейска комисия (2016 г.),Обзор на образованието и обучението 2016 г..

(11)

Доклад за напредъка на Европа в областта на цифровите технологии (EDPR) 2017 г., SWD (2017) 160.

(12)

COM(2017) 240, COM(2017) 206.

(13)

  https://ec.europa.eu/jrc/en/digcomporg/selfie-tool

(14)

2006/962/EC.

(15)

Европейска комисия/EACEA/Евридика (2016 г.) „Обучение по предприемачество в училищата в Европа“. Вж. също така и Рамката за предприемачески умения: https://ec.europa.eu/jrc/en/entrecomp .

(16)

Европейска комисия (2015 г.) „Образованието по природни науки за постигане на отговорно гражданство“.

(17)

Европейска комисия (2013 г.) „Проучване на училища: ИТК за сравнителен анализ за образование относно достъп, използване и нагласи към технологиите в училищата в Европа“.

(18)

Европейска комисия (2015 г.) „Преподаване и учене на езици в многоезични класни стаи“. В Работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2018—2020 г. Комисията предвижда да подкрепи проучвателни проекти относно приобщаването на деца мигранти в образователните системи на ЕС (целта за приемане на работната програма е октомври 2017 г.).

(19)

ООН, Комисия за правата на хората с увреждания (2015 г.): Заключения относно първоначалния доклад на Европейския съюз, CRPD/C/EU/CO/1 от 2 октомври 2015 г.

(20)

В своя План за действие относно интегрирането на граждани на трети държави Европейската комисия предложи няколко мерки за подкрепа в областта на образованието и обучението на деца мигранти. COM(2016) 377 final.

(21)

INCLUDE-ED http://creaub.info/included ; Европейска мрежа за разработване на политики за професионално ориентиране през целия живот, www.elgpn.eu

(22)

Европейска комисия (2015 г.): „Образованието по природни науки за постигане на отговорно гражданство“.

(23)

RESL.eu — Намаляване на ранното напускане на училище в Европа, www.uantwerpen.be/en/projects/resl-eu/.

(24)

OECD (2017), PISA 2015 (том III).

(25)

Ttofi, M.M., Farrington, D.P. (2011): Effectiveness of school-based programs to reduce bullying: a systematic and meta-analytic review, Journal of Experimental Criminology, том 7, N. 1, стр. 27—56.

(26)

Европейска комисия (2015 г.): Всеобхватен училищен подход за справяне с преждевременното напускане на училище.

(27)

http://www.schooleducationgateway.eu/en/pub/resources/toolkitsforschools.htm

(28)

За да отбележи 30-та годишнина на програмата „Еразъм“ действието „Move2Learn, Learn2Move“ (Движи се, за да учиш – Учи, за да се движиш) предлага през 2017 г. на хората, участващи активно в проекти по eTwinning, възможност да пътуват и да се срещнат със своите колеги като част от своя учебен опит. Комисията ще оцени инициативата от 2017 г. и може без да ощетява бюджета за „Еразъм+“ и като използва изходните данни от тази оценка, да предложи подобна инициатива в бъдеще.

(29)

www.etwinning.net

(30)

ОИСР (2016 г.), Low-performing students: why they fall behind and how to help them succeed.

(31)

Cunha, F. и др. (2006), Interpreting the Evidence on Life Cycle Skill Formation, в Наръчник по икономика на образованието (Handbook of the Economics of Education, том 1), Амстердам, North-Holland.

(32)

В рамките на „Образование и обучение 2020“ Съветът определя критерии на ЕС, според които най-малко 95 % от децата на възраст от 4 години до задължителната възраст за постъпване в училище трябва да участват в образование и грижи в ранна детска възраст. През 2014 г. процентът на участие за целия ЕС беше 94,3 %.

(33)

Евридика (2014 г.) Данни за политиката по образование и грижи в ранна детска възраст.

(34)

Европейска комисия (2014 г.), Предложение за ключови принципи на рамката за качество за образование и грижи в ранна детска възраст. Доклад на работната група за образование и грижи в ранна детска възраст.

(35)

  http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/index_en.php

(36)

Европейска комисия (2013 г.), Проучване относно мерките за политики за увеличаване на привлекателността на учителската професия в Европа.

(37)

Европейската комисия/EACEA/Евридика (2013 г.), Ключови данни за учителите и училищните ръководители.

(38)

ОИСР (2016), Education at a Glance 2016: OECD indicators. Данни за 22 държави — членки на ЕС.

(39)

Европейска комисия (2013 г.), ibid.

(40)

ОИСР (2014), TALIS 2013 Results: An International Perspective on Teaching and Learning.

(41)

Преподавателската професия в Европа (2015 г.).

(42)

Европейска комисия/EACEA/Евридика (2015 г.), Учителската професия в Европа: практики, нагласи и политики.

(43)

Европейска комисия (2010 г.), Развитие на единни и обхващащи цялата система въвеждащи програми за начинаещи учители: наръчник за създателите на политики, SEC (2010) 538 окончателен.

(44)

ОИСР (2014 г.) ibid.

(45)

Ibid.

(46)

ОИСР (2016 г.), School Leadership for Learning.

(47)

SWD(2012)0374.

(48)

VO-raad/EFEE/ETUCE (2015), Професионална независимост, отчетност и ефективно ръководство и ролята на организациите на работодателите, синдикатите и училищните ръководители.

(49)

В партньорските консултации участват професионалисти от националните администрации, за да предоставят външни съвети в държавата, която иска подкрепа във връзка с образователната реформа.

(50)

ОИСР (в сътрудничество с Европейската комисия): Преглед на ресурсите за училищата, http://www.oecd.org/education/schoolresourcesreview.htm  .

(51)

Евростат, Обща статистика за управление на финансите.

(52)

Европейска комисия (2016 г.),Обзор на образованието и обучението 2016 г.

(53)

https://ec.europa.eu/info/publications/2017-european-semester-country-reports_en

(54)

„ET2020” междинен доклад на работната група за училищата Осигуряване на качество за развитието на училищата, април 2017 г.

(55)

Hanushek, E.A., Link, S. and Woessmann, L. (2013), Има ли смисъл навсякъде от училищната автономия? Оценки на експерти от PISA, Journal of Development Economics, том. 104, стр. 212—232.

(56)

Европейска комисия (2015 г.), Сравнително проучване относно Осигуряване на качество в училищните образователни системи в ЕС: политики, процедури и практики. Окончателен доклад.

(57)

„ET2020” междинен доклад на работната група за училищата Последователност и преходи в развитието на обучаващите се, април 2017 г.

(58)

Заключения на Съвета относно осигуряване на качество в подкрепа на образованието и обучението, 20 май 2014 г. 

(59)

COM(2017) 206.

(60)

Декларация от Рим, Декларация на ръководителите на 27 държави членки и на Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската комисия, 25 март 2017 г.