EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32009R0924

Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001 (Текст от значение за ЕИП)

OJ L 266, 9.10.2009, p. 11–18 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 06 Volume 009 P. 252 - 259

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 18/08/2021; отменен от 32021R1230

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2009/924/oj

9.10.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 266/11


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 924/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 септември 2009 година

относно презграничните плащания в рамките на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2560/2001

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (2),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

За безпроблемното функциониране на вътрешния пазар и за улесняване на презграничната търговия в рамките на Общността е от съществено значение таксите за презграничните плащания в евро да бъдат равни на таксите за съответстващите плащания в границите на една държава-членка. Този принцип на равни такси е установен с Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро (4), който се прилага за презграничните плащания в евро и шведски крони до 50 000 EUR, или еквивалентно на това.

(2)

Докладът на Комисията от 11 февруари 2008 г. по прилагането на Регламент (ЕО) № 2560/2001 относно трансграничните плащания в евро потвърди, че прилагането на посочения регламент реално е намалило таксите за презграничните платежни операции в евро до размера им, приложим към националните такива, както и че регламентът е насърчил сектора на европейските платежни услуги да положи необходимите усилия за изграждане на платежна инфраструктура с общностно измерение.

(3)

Докладът на Комисията разгледа практическите проблеми, установени във връзка с прилагането на Регламент (ЕО) № 2560/2001. В заключение бяха предложени известен брой изменения на споменатия регламент за преодоляването на установените по време на периода на преразглеждане проблеми. Тези проблеми се отнасят до смущенията на вътрешния пазар на плащания поради различаващите се задължения по отношение на статистическото отчитане, проблемите, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 2560/2001, поради липсата на установени национални компетентни органи, липсата на органи за извънсъдебно разглеждане на възражения и разрешаване на спорове във връзка с регламента, както и поради факта, че в обхвата на регламента не се включват директните дебити.

(4)

Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (5) осигурява модерна правна основа за създаването на вътрешен пазар на плащанията с общностно измерение. С цел гарантирането на правната съгласуваност на двата акта е уместно съответните разпоредби на Регламент (ЕО) № 2560/2001, и особено определенията да бъдат изменени.

(5)

Регламент (ЕО) № 2560/2001 обхваща презграничните преводи и електронни платежни операции. В съответствие с целта на Директива 2007/64/ЕО — да направи презграничните директни дебити възможни — е уместно приложното поле на Регламент (ЕО) № 2560/2001 да бъде разширено. Все още не е уместно да се прилага принципът на равни такси по отношение на платежните инструменти, които са главно или изключително на хартиен носител, като чековете, тъй като самата им същност не им позволява да бъдат обработвани със същата ефикасност като електронните плащания.

(6)

Принципът на равни такси следва да се прилага по отношение на плащания, които се инициират или приключват на хартиен носител или в брой, които се обработват по електронен път в рамките на веригата на изпълнение на плащанията, с изключение на чекове, и по отношение на всички такси, свързани пряко или косвено с платежна операция, включително свързаните с договор такси, като се изключат таксите за превалутиране. Непреки такси включват таксите за установяване на постоянно платежно нареждане или таксите за използване на разплащателна карта, дебитна или кредитна карта, които следва да са еднакви за националните и презграничните платежни операции в рамките на Общността.

(7)

С цел да се избегне фрагментирането на пазарите на плащания е уместно да се приложи принципът на равни такси. За тази цел е необходимо за всяка категория презгранична платежна операция да бъде идентифицирано дадено национално плащане със същите или много сходни характеристики като тези на презграничното плащане. За определяне на националното плащане като съответно на презгранично плащане следва да бъде възможно да се използват, inter alia, следните критерии: средството за иницииране, извършване и приключване на плащането, степен на автоматизиране, всякакви платежни гаранции, статут на клиента и връзка с доставчика на платежни услуги или използвания платежен инструмент, както е определено в член 4, параграф 23 от Директива 2007/64/ЕО. Тези критерии не следва да се считат за изчерпателни.

(8)

Компетентните органи следва да издадат препоръки за идентифициране на съответните плащания, когато счетат за необходимо. Комисията, подпомагана при необходимост от Комитета по плащанията, следва да предостави съответни насоки и да съдейства на компетентните органи.

(9)

Важно е доставчиците на платежни услуги да бъдат улеснени при изпълнението на презграничното плащане. В това отношение трябва да се насърчи стандартизирането, особено по отношение на използването на международния номер на банкова сметка (IBAN) и банковия идентификационен код (BIC). Следователно е уместно доставчиците на платежни услуги да предоставят на ползвателите на платежни услуги номера IBAN и кода BIC на въпросната сметка.

(10)

Различаващите се задължения за статистическо отчитане за целите на платежния баланс, приложими изключително към презграничните платежни операции, възпрепятстват развитието на интегриран пазар на плащанията, в частност в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA). В контекста на SEPA е препоръчително до 31 октомври 2011 г. да се направи нова оценка на целесъобразността на премахването на тези задължения за отчитане въз основа на банков сетълмент. С цел да се гарантира непрекъснато, своевременно и ефикасно предоставяне на статистическа информация за платежния баланс, е желателно също така да се гарантира, че остава възможно събирането на непосредствено достъпната информация за плащанията — като номера IBAN, кода BIC и размера на операцията или основната агрегирана информация за плащанията по отношение на различните платежни инструменти, доколкото процесът на събиране на информация не възпрепятства автоматичното обработване на плащанията и позволява да бъде напълно автоматизиран. Настоящият регламент не засяга задълженията за отчитане за други цели, като например предотвратяване на изпирането на пари или финансирането на тероризъм, или за фискални цели.

(11)

Понастоящем се използват различни стопански модели за действащите национални схеми за директен дебит. За да се насърчи създаването на схема за директен дебит в SEPA, е необходимо да се установи общ стопански модел и да се осигури по-голяма правна яснота по отношение на многостранните обменни такси. За презгранични директни дебити това би могло да се постигне, като по изключение се установи максимален размер на многостранната обменна такса за операция по време на определен преходен период. Въпреки това страните по многостранното споразумение следва да са свободни да определят по-нисък размер или да се споразумеят за многостранна обменна такса с нулева ставка. За национални директни дебити в рамките на SEPA може да се използва същата национална обменна такса или друго възнаграждение по междубанково споразумение между доставчиците на платежни услуги на получателя и платеца, като съществуващите преди датата на прилагане на настоящия регламент. Ако национална многостранна обменна такса или друго възнаграждение по междубанково споразумение бъде намалена(о) или отменена(о) по време на преходния период, например в резултат на прилагане на закон в областта на конкуренцията, по отношение на националните директни дебити в рамките на SEPA по време на преходния период следва да се прилагат ревизирани договорености. Независимо от това, когато операцията по директен дебит е предмет на двустранно споразумение, условията на двустранното споразумение следва да имат предимство пред всяка многостранна обменна такса или друго възнаграждение по междубанково споразумение. Индустрията може да използва осигурената по време на преходния период правна сигурност, за да разработи и постигне съгласие по общ дългосрочен стопански модел за функционирането на директните дебити в рамките на SEPA. В края на преходния период следва да е налице дългосрочно решение за стопанския модел на директни дебити в рамките на SEPA в съответствие със законодателството на ЕО в областта на конкуренцията и с регулаторната рамка на Общността. В рамките на продължителен диалог с банковия сектор и въз основа на приноса на съответните пазарни субекти Комисията възнамерява да предостави, в неотложен порядък, насоки относно целта и измеримите критерии за съгласуваността на такова многостранно междубанково възнаграждение, което би могло да включва многостранни обменни такси, със законодателството на ЕО в областта на конкуренцията и с регулаторната рамка на Общността.

(12)

За да се изпълни дадена операция по директен дебит, сметката на платеца трябва да бъде достъпна. Следователно, за да се насърчи успешното въвеждане на директни дебити в рамките на SEPA, е от изключително значение всички сметки на платци да бъдат достъпни, когато това вече е постигнато за съществуващи национални директни дебити, деноминирани в евро; в противен случай платецът и получателят няма да могат да се ползват от преимуществата на презграничното събиране чрез директни дебити. Ако сметката на даден платец не е достъпна съгласно схемата за директен дебит в рамките на SEPA, платецът (длъжникът) и получателят (кредиторът) няма да могат да се ползват от наличните нови възможности за плащане чрез директен дебит. Това е особено важно, когато получателят нарежда събиране чрез директен дебит на партиди, например на месечна или тримесечна база за сметки за електричество или за други сметки за битови услуги, а не под формата на индивидуално събиране за всеки клиент. Ако кредиторите не могат да осъществят достъп до всички свои длъжници в една-единствена операция, ще е необходима допълнителна ръчна намеса, което има вероятност да повиши разходите. Следователно при липсата на задължителна достъпност за доставчика на платежни услуги на платеца ефикасността на събирането чрез директни дебити няма да се повиши в пълна степен и конкуренцията на общоевропейско равнище ще остане ограничена. Въпреки това, предвид специфичните характеристики на директните дебити между стопанските субекти, това следва да се прилага само по отношение на основната схема за директен дебит в рамките на SEPA, а не по отношение на схемата за директен дебит между стопански субекти в рамките на SEPA. Задължението за достъпност включва правото на доставчик на платежни услуги да не изпълни операция по директен дебит в съответствие с правилата на схемата за директен дебит по отношение например на отхвърляне, отказ или връщане на операции. В допълнение, задължението за достъпност не следва да е в сила по отношение на доставчици на платежни услуги, които имат разрешение да предоставят и изпълняват операции по директен дебит, но които не упражняват такава дейност с търговска цел.

(13)

В допълнение, предвид техническите изисквания, които са необходими за осигуряване на достъпност, е важно доставчикът на платежни услуги на платеца да разполага с достатъчно време, за да се подготви за изпълнение на задължението за достъпност. Поради това доставчиците на платежни услуги следва да разполагат с преходен период от най-много една година след датата на прилагане на настоящия регламент, за да изпълнят това задължение. Тъй като доставчиците на платежни услуги от държави-членки извън еврозоната би трябвало да извършат повече подготвителна работа, на такива доставчици на платежни услуги следва да се даде възможност да отложат изпълнението на задължението за достъпност с най-много пет години след датата на прилагане на настоящия регламент. Въпреки това доставчици на платежни услуги, намиращи се в държава-членка, въвела еврото за своя национална парична единица в рамките на четири години от датата на прилагане на настоящия регламент, следва да са длъжни да изпълнят задължението за достъпност най-късно в срок една година от датата, на която въпросната държава-членка се е присъединила към еврозоната.

(14)

Компетентните органи следва да бъдат оправомощени да изпълняват ефикасно задълженията си по наблюдение и да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира, че доставчиците на платежни услуги спазват настоящия регламент.

(15)

За гарантирането на възможност за разрешаване на споровете в случай на неправилно прилагане на настоящия регламент държавите-членки следва да установят подходящи и ефективни процедури за жалби и разрешаване на спорове за уреждане на всички спорове между ползвателя на платежната услуга и доставчика на платежни услуги. Важно е също така да се посочат компетентни органи и органи за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове, като се определят съществуващи органи, когато е целесъобразно, или като се създадат нови органи.

(16)

От съществено значение е да се гарантира, че компетентните органи и органите за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове в рамките на Общността си сътрудничат активно за безпрепятственото и своевременно разрешаване на презгранични спорове съгласно настоящия регламент. Такова сътрудничество следва да може да се осъществява под формата на обмен на информация относно правото или юридическата практика в рамките на тяхната юрисдикция или под формата на прехвърляне или поемане на процедури по разглеждане на жалби и разрешаване на спорове, когато е подходящо.

(17)

Необходимо е държавите-членки да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в националното законодателство за неспазване на настоящия регламент.

(18)

Разширяването на прилагането на настоящия регламент към валути, различни от еврото, би имало недвусмислена полза, особено във връзка с обхванатия брой плащания. Следователно, за да се позволи на държавите-членки, чиято парична единица не е евро, да разширят прилагането на настоящия регламент към презграничните плащания, деноминирани в тяхната национална парична единица, следва да се установи процедура на уведомяване. Все пак следва да се направи така, че от държавите, които вече са спазили тази процедура, да не се изисква да представят ново уведомление.

(19)

Желателно е Комисията да представи доклад относно целесъобразността от премахване на националните задължения за отчитане, основани на банков сетълмент. Желателно е също така Комисията да представи доклад и за прилагането на настоящия регламент, като оценява по-специално използването на номера IBAN и кода BIC за улесняване на плащанията в рамките на Общността, както и развитието на пазара във връзка с прилагането на разпоредбите относно операциите по директен дебит. В условията на развитието на SEPA е желателно също така този доклад да оцени доколко е подходящ таванът от 50 000 EUR, който понастоящем се прилага за принципа на равни такси.

(20)

С оглед на правна сигурност и яснота Регламент (ЕО) № 2560/2001 следва да бъде отменен.

(21)

За да се гарантира правна съгласуваност между настоящия регламент и Директива 2007/64/ЕО, по-специално по отношение на прозрачността на условията и информационните изисквания при платежните услуги, както и по отношение на правата и задълженията във връзка с предоставянето и използването на платежните услуги, е целесъобразно настоящият регламент да се прилага от 1 ноември 2009 г. Целесъобразно е да се даде възможност на държавите-членки до 1 юни 2010 г. да приемат мерки за въвеждане на санкции за нарушаването на настоящия регламент.

(22)

Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на действието, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

1.   В настоящия регламент се предвиждат правила за презграничните плащания в рамките на Общността за гарантиране на това, че таксите за презграничните плащания в рамките на Общността са равни на таксите за плащания в същата парична единица в рамките на държава-членка.

2.   Настоящият регламент се прилага за презграничните плащания в съответствие с разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО, които са деноминирани в евро или в националната парична единица на държавите-членки, които са уведомили за решението си да разширят приложното поле на регламента, така че да включва тяхната национална парична единица, в съответствие с член 14.

3.   Настоящият регламент не се прилага към плащанията, извършени от доставчиците на платежни услуги за тяхна собствена сметка или за сметка на други доставчици на платежни услуги.

4.   Членове 6, 7 и 8 определят правила относно операциите по директен дебит, деноминирани в евро, между доставчиците на платежни услуги на получателя и на платеца.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„презгранично плащане“ означава платежна операция, обработена по електронен път по нареждане на платеца, на получателя или чрез получателя, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в различни държави-членки;

2.

„национално плащане“ означава платежна операция, обработвана по електронен път, по нареждане на платец, на получател или чрез даден получател, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в една и съща държава-членка;

3.

„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато такава липсва, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;

4.

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средствата, предмет на дадена платежна операция;

5.

„доставчик на платежни услуги“ означава всяка от категориите юридически лица, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, както и физическите или юридическите лица, посочени в член 26 от същата директива, но изключва институциите, изброени в член 2 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) (6), които се ползват от освобождаване от държава-членка, упражнено съгласно член 2, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО;

6.

„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежната услуга в качеството си на платец или получател, или и в двете качества;

7.

„платежна операция“ означава действие от страна на платец или от, или чрез получател по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;

8.

„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца или получателя към своя доставчик на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция;

9.

„такса“ означава всяка такса, наложена от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, пряко или косвено свързана с платежна операция;

10.

„средства“ означава банкноти и монети, пари по сметки и електронни пари по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (7);

11.

„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън неговата търговия, стопанска дейност или професия;

12.

„микропредприятие“ означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определенията на микро-, малки и средни по размер предприятия (8);

13.

„обменна такса“ означава такса, платима между доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя за всяка операция по директен дебит;

14.

„директен дебит“ означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната операция се извършва по нареждане на получателя, въз основа на съгласието на платеца, дадено на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца;

15.

„схема за директен дебит“ означава общ набор от норми, практики и стандарти, договорени между доставчиците на платежни услуги за изпълнението на операции по директен дебит.

Член 3

Такси за презграничните плащания и съответните национални плащания

1.   Таксите, начислявани от доставчика на платежни услуги на ползвател на платежни услуги за презгранични плащания на стойност до 50 000 EUR, са равни на таксите, начислявани от този доставчик на платежни услуги на ползвателите на платежни услуги за съответните национални плащания на същата стойност и в същата парична единица.

2.   При определянето за целите на параграф 1 на равнището на таксите за дадено презгранично плащане доставчикът на платежни услуги установява съответното национално плащане.

Компетентните органи издават насоки за установяване на съответните национални плащания, когато счетат това за необходимо. Компетентните органи активно си сътрудничат в рамките на Комитета по плащанията, създаден съгласно член 85, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, за да се гарантира съгласуваност на насоките за съответните национални плащания.

3.   Когато държава-членка е уведомила за решението си да разшири прилагането на настоящия регламент към националната си парична единица в съответствие с член 14, национално плащане, деноминирано в паричната единица на тази държава-членка, може да се счита за съответно на презгранично плащане, деноминирано в евро.

4.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на таксите за превалутиране.

Член 4

Мерки за улесняване на автоматизацията на плащанията

1.   Доставчикът на платежни услуги съобщава, когато е приложимо, на ползвателя на платежни услуги номера IBAN на ползвателя на платежни услуги и кода BIC на доставчика на платежни услуги.

Освен това доставчикът на платежни услуги, когато е приложимо, посочва номера IBAN на ползвателя на платежни услуги и кода BIC на доставчика на платежни услуги в извлечения от сметки или в приложение към тях.

Доставчикът на платежни услуги предоставя безплатно на ползвателя на платежни услуги информацията, изисквана съгласно настоящия параграф.

2.   При необходимост, в зависимост от естеството на съответната платежна операция:

а)

платецът съобщава за операциите по свое нареждане, при поискване, на доставчика на платежни услуги номера IBAN на получателя и кода BIC на доставчика на платежни услуги на получателя;

б)

получателят съобщава за операциите по свое нареждане, при поискване, на доставчика на платежни услуги номера IBAN на платеца и кода BIC на доставчика на платежни услуги на платеца.

3.   Доставчикът на платежни услуги може да наложи на ползвателя на платежни услуги такси в допълнение към налаганите в съответствие с член 3, параграф 1, когато посоченият ползвател нареди на доставчика на платежни услуги да изпълни платежната операция, без да съобщи номера IBAN и кода BIC съгласно параграф 2 от настоящия член. Тези такси трябва да са подходящи и съобразени с разходите. Те се договарят между доставчика на платежни услуги и ползвателя на платежни услуги. Доставчикът на платежни услуги уведомява своевременно ползвателя на платежни услуги за размера на допълнителните такси, преди ползвателят на платежни услуги да бъде обвързан от такова споразумение.

4.   При необходимост, в зависимост от естеството на съответната платежна операция, доставчик на стоки и услуги, който приема плащания, обхванати от настоящия регламент, съобщава на клиентите си при всяко фактуриране на стоки и услуги в рамките на Общността своя номер IBAN и кода BIC на своя доставчик на платежни услуги.

Член 5

Задължения за отчитане за целите на платежния баланс

1.   С действие от 1 януари 2010 г. държавите-членки премахват националните задължения за отчитане въз основа на сетълмент, наложени на доставчиците на платежни услуги за целите на статистическото отчитане на платежния баланс, които са свързани с платежни операции на техни клиенти на стойност до 50 000 EUR.

2.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, държавите-членки могат да продължат да събират агрегирани данни или друга релевантна непосредствено достъпна информация, при условие че този процес не се отразява на директната обработка на плащанията и може да бъде напълно автоматизиран от доставчиците на платежни услуги.

Член 6

Обменна такса за презгранични операции по директен дебит

При липсата на двустранно споразумение между доставчиците на платежни услуги на получателя и на платеца, за всяка презгранична операция по директен дебит, изпълнена преди 1 ноември 2012 г., се прилага многостранна обменна такса в размер на 0,088 EUR, платима от доставчика на платежни услуги на получателя на доставчика на платежни услуги на платеца, освен ако не е била договорена по-ниска многостранна обменна такса между съответните доставчици на платежни услуги.

Член 7

Обменна такса за национални операции по директен дебит

1.   Без да се засягат разпоредбите на параграфи 2 и 3, когато по отношение на национална операция по директен дебит, изпълнена преди 1 ноември 2009 г., между доставчиците на платежни услуги на получателя и на платеца се прилага многостранна обменна такса или друго уговорено възнаграждение, такава многостранна обменна такса или друго уговорено възнаграждение се прилага по отношение на всяка национална операция по директен дебит, изпълнена преди 1 ноември 2012 г.

2.   Когато подобна многостранна обменна такса или друго уговорено възнаграждение бъде намалена(о) или отменена(о) преди 1 ноември 2012 г., това намаление или отмяна се прилага по отношение на всички национални операции по директен дебит, изпълнени преди тази дата.

3.   В случай че е налице двустранно споразумение между доставчиците на платежни услуги на получателя и на платеца за национална операция по директен дебит, за национални операции по директен дебит не се прилагат параграфи 1 и 2, когато тази национална операция по директен дебит е изпълнена преди 1 ноември 2012 г.

Член 8

Достъпност на операциите по директен дебит

1.   Доставчик на платежни услуги на даден платец, който е достъпен за национални операции по директен дебит в евро по платежната сметка на този платец, в съответствие със схемата за директен дебит е достъпен за операции по директен дебит в евро, наредени от получател чрез доставчик на платежни услуги, който се намира в която и да било държава-членка.

2.   Параграф 1 се прилага единствено по отношение на операции по директен дебит, достъпни за потребителите в рамките на схемата за директен дебит.

3.   Доставчиците на платежни услуги изпълняват изискванията на параграфи 1 и 2 до 1 ноември 2010 г.

4.   Независимо от параграф 3, доставчици на платежни услуги, които се намират в държава-членка, чиято парична единица е различна от еврото, изпълняват изискванията на параграфи 1 и 2 за операции по директен дебит в евро до 1 ноември 2014 г. Ако въпреки това еврото бъде прието за парична единица в подобна държава-членка преди 1 ноември 2013 г., доставчикът на платежни услуги, който се намира в тази държава-членка, изпълнява изискванията на параграфи 1 и 2 в срок една година от датата на присъединяването на въпросната държава-членка към еврозоната.

Член 9

Компетентни органи

Държавите-членки определят компетентните органи, отговарящи за гарантиране на спазването на настоящия регламент.

Държавите-членки уведомяват Комисията за тези компетентни органи до 29 април 2010 г. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени във връзка с посочените органи.

Държавите-членки може да определят съществуващи органи, които да действат в качеството на компетентни органи.

Държавите-членки изискват от компетентните органи ефективно да наблюдават спазването на настоящия регламент и да вземат всички необходими мерки за гарантиране на спазването му.

Член 10

Процедури за обжалване във връзка с предполагаеми нарушения на настоящия регламент

1.   Държавите-членки установяват процедури, които позволяват на ползвателите на платежни услуги или други заинтересовани страни да подават жалби пред компетентните органи във връзка с предполагаеми нарушения на настоящия регламент от страна на доставчиците на платежни услуги.

За тази цел държавите-членки могат да използват или да разширяват приложното поле на вече съществуващи процедури.

2.   Когато е приложимо и без да се засяга правото на търсене на защита по съдебен ред в съответствие с националното процесуално право, компетентните органи информират страната, която е подала жалба, за съществуването на установените съгласно член 11 процедури за извънсъдебно разглеждане на жалби и за разрешаване на спорове.

Член 11

Процедури за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове

1.   Държавите-членки установяват подходящи и ефективни процедури за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове във връзка с произтичащите от настоящия регламент права и задължения между ползватели и доставчици на платежни услуги. За тази цел държавите-членки определят съществуващи органи, когато е целесъобразно, или създават нови органи.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за тези органи до 29 април 2010 г. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всякакви последващи промени във връзка с тях.

3.   Държавите-членки могат да предвидят настоящият член да се прилага единствено по отношение на ползватели на платежни услуги, които са потребители или микропредприятия. В такъв случай държавите-членки информират Комисията за това.

Член 12

Презгранично сътрудничество

Компетентните органи и посочените в членове 9 и 11 органи, които отговарят за процедурите за извънсъдебно разглеждане на жалби и разрешаване на спорове в отделните държави-членки, активно и без отлагане си сътрудничат при разрешаването на презгранични спорове. Държавите-членки гарантират осъществяването на такова активно сътрудничество.

Член 13

Санкции

Без да се засяга член 17, до 1 юни 2010 г. държавите-членки установяват правилата относно санкциите, приложими при нарушения на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки за гарантиране на тяхното прилагане. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки информират Комисията за съдържанието на тези разпоредби най-късно до 29 октомври 2010 г. и незабавно я уведомяват за всяко последващо изменение, свързано с тях.

Член 14

Прилагане по отношение на национални валути, различни от еврото

1.   Държава-членка, чиято парична единица е различна от еврото и която вземе решение да разшири приложното поле на настоящия регламент, с изключение на членове 6, 7 и 8, по отношение на националната ѝ парична единица, уведомява Комисията за това. Това уведомление се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Разширеното прилагане на настоящия регламент поражда действие 14 дни след такова публикуване.

2.   Държава-членка, чиято парична единица е различна от еврото и която вземе решение да разшири приложното поле на членове 6, 7 или 8 или комбинация от тях по отношение на националната ѝ парична единица, уведомява Комисията за това. Това уведомление се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Разширяването на приложното поле на членове 6, 7 или 8 поражда действие 14 дни след такова публикуване.

3.   Държавите-членки, които на 29 октомври 2009 г. вече са спазили процедурата на уведомяване, предвидена в член 9 от Регламент (ЕО) № 2560/2001, не са длъжни да представят уведомление по параграф 1 от настоящия член.

Член 15

Преразглеждане

1.   До 31 октомври 2011 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка доклад относно целесъобразността от премахване на националните задължения за отчитане въз основа на сетълмент. Този доклад се придружава, по целесъобразност, от съответно предложение.

2.   До 31 октомври 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка доклад за прилагането на настоящия регламент, придружен, по целесъобразност, от предложение. Този доклад включва, по-специално:

а)

използването на номера IBAN и кода BIC във връзка с автоматизацията на плащанията;

б)

целесъобразността на тавана, предвиден в член 3, параграф 1; и

в)

развитието на пазара във връзка с прилагането на членове 6, 7 и 8.

Член 16

Отмяна

Регламент (ЕО) № 2560/2001 се отменя, считано от 1 ноември 2009 г.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 ноември 2009 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 16 септември 2009 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BUZEK

За Съвета

Председател

C. MALMSTRÖM


(1)  Становище от 24 март 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  ОВ C 21, 28.1.2009 г., стр. 1.

(3)  Становище на Европейския парламент от 24 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 27 юли 2009 г.

(4)  ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 13.

(5)  ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39.

(8)  ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.


Top