31.10.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 293/3

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1008/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 септември 2008 година

относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 80, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

В Регламент (ЕИО) № 2407/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно лицензирането на въздушни превозвачи (4), Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността (5) и Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 г. относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз (6) е необходимо да бъдат внесени ред съществени промени. С оглед постигане на по-голяма яснота тези регламенти следва да бъдат преработени и консолидирани в един единствен регламент.

(2)	С цел осигуряване на по-ефикасно и съгласувано прилагане на законодателството на Общността за вътрешния авиационен пазар, е необходимо да се направят поредица от адаптации в сегашната правна рамка.

(3)	Поради потенциалната връзка между доброто финансово състояние на даден въздушен превозвач и безопасността, следва да се установи по-строг мониторинг на финансовото състояние на въздушните превозвачи.

(4)

Предвид нарастващото значение на въздушните превозвачи с оперативни бази в няколко държави-членки и необходимостта от осигуряване на ефикасен надзор над тези въздушни превозвачи, една и съща държава-членка следва да отговаря за контрола на свидетелството за авиационен оператор и на оперативния лиценз.

(5)

За да се осигури последователен мониторинг на спазването на изискванията на оперативните лицензи от всички въздушни превозвачи от Общността, лицензиращите органи следва да извършват редовни оценки на финансовото състояние на въздушните превозвачи. Поради това последните следва да предоставят достатъчно информация относно финансовото си състояние, особено през първите две години от своето съществуване, тъй като тези години са особено критични за оцеляването на един въздушен превозвач на пазара. С цел да се избегне нарушаване на конкуренцията вследствие на различното прилагане на разпоредбите на национално равнище, е необходимо държавите-членки да засилят финансовия контрол над всички въздушни превозвачи от Общността.

(6)

За да се намалят рисковете за пътниците, не следва да се допуска да продължават дейността си въздушни превозвачи от Общността, които не отговарят на изискванията за поддържане на валиден оперативен лиценз. В такива случаи компетентният лицензиращ орган следва да отмени или да спре действието на оперативния лиценз.

(7)

Съгласно Регламент (ЕО) № 785/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно застрахователните изисквания за въздушни превозвачи и оператори на въздухоплавателни средства (7) въздушният превозвач следва да е сключил застраховка, която да покрива неговата отговорност по отношение на пътници, товари и трети лица в случай на злополука. На въздушните превозвачи следва да бъде наложено задължение и за застраховка, която в случай на злополука да покрива отговорността им, свързана с пренасянето на поща.

(8)

За да се избегне прекомерно използване на споразумения за лизинг на въздухоплавателни средства, регистрирани в трети страни, особено мокрия лизинг, такива възможности следва да се допускат само при изключителни обстоятелства, като например липса на подходящо въздухоплавателно средство на пазара на Общността, и те следва да бъдат строго ограничени по време и следва да отговарят на стандарти за безопасност, съответстващи на правилата за безопасност в общностното и националното законодателство.

(9)

По отношение на служителите на въздушен превозвач от Общността, извършващ въздухоплавателни услуги от оперативна база извън територията на държавата-членка, където се намира основното му място на стопанска дейност, държавите-членки следва да гарантират правилното прилагане на общностното и националното социално законодателство.

(10)

За да бъде завършен вътрешният авиационен пазар, следва да бъдат отменени все още съществуващите ограничения, прилагани между държавите-членки, като например ограничения за съвместното използване на кодове по въздушни маршрути до трети страни, или по отношение на ценообразуването по въздушни маршрути до трети страни с междинно кацане в друга държава-членка (6-а свобода на въздухоплаването).

(11)

За да се отчетат специалните характеристики и затрудненията при крайно отдалечени региони, по-специално тяхната отдалеченост, островен характер и малка площ, както и необходимостта от нормална връзка между тях и централните региони на Общността, биха били оправдани специални договорености относно правилата за срока на действие на договорите за задължения за предоставяне на обществена услуга по въздушни маршрути до тези региони.

(12)

Условията, при които могат да бъдат наложени задължения за предоставяне на обществена услуга, следва да се определят ясно по недвусмислен начин, а свързаните с тях тръжни процедури следва да дават възможност за участие в търга на достатъчен брой кандидати. Комисията следва да може да получи толкова информация, колкото е необходима, за да бъде в състояние да направи оценка на икономическите основания за задълженията по предоставяне на обществена услуга в отделните случаи.

(13)	Действащите правила по отношение на разпределението на въздушното движение между летищата, обслужващи един и същи град или агломерация, следва да се разяснят и опростят.

(14)	На държавите-членки е уместно да се осигури възможност да реагират на внезапни проблеми, възникващи в резултат на непредвидими и неизбежни обстоятелства, които силно затрудняват технически или практически извършването на въздухоплавателни услуги.

(15)	Потребителите следва да имат достъп до всички въздухоплавателни тарифи и такси, независимо от тяхното място на пребиваване в рамките на Общността или националността им, и независимо от мястото, на което са установени пътническите агенции в рамките на Общността.

(16)

Потребителите следва да бъдат в състояние ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните авиокомпании. Затова крайните цени, заплащани от потребителя за въздухоплавателни услуги с произход от Общността, следва по всяко време да указват, че включват всички данъци, такси и налози. Въздушните превозвачи от Общността се насърчават също така да указват крайната цена за извършваните от тях въздухоплавателни услуги от трети страни към Общността.

(17)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (8).

(18)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно по-уеднаквеното прилагане на законодателството на Общността по отношение на вътрешния авиационен пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки поради международния характер на въздушния превоз и следователно може по-добре да бъде постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(19)

Министерското изявление относно летището в Гибралтар, договорено в Кордова на 18 септември 2006 г. по време на първата министерска среща на Форума за диалог относно Гибралтар, ще замени Съвместната декларация относно летището, направена в Лондон на 2 декември 1987 г., и пълното му спазване ще се счита за спазване на декларацията от 1987 г.

(20)	Необходимо е, следователно, да се отменят Регламент (ЕИО) № 2407/92, Регламент (ЕИО) № 2408/92 и Регламент (ЕИО) № 2409/92,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.   Настоящият регламент урежда лицензирането на въздушните превозвачи от Общността, правото на въздушните превозвачи от Общността да извършват вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги и ценообразуването за предоставяне на вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги.

2.   Прилагането на глава III от настоящия регламент спрямо летището на Гибралтар не засяга съответните правни позиции на Кралство Испания и Обединеното кралство, по отношение на спора между тях по въпроса за суверенитета на територията, на която то е разположено.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

1.	„оперативен лиценз“ означава разрешително, издадено от компетентния лицензиращ орган на предприятие, което му позволява да извършва въздухоплавателни услуги, посочени в оперативния лиценз;

2.	„компетентен лицензиращ орган“ означава орган на държава-членка, който е оправомощен да предоставя, отказва, отменя или спира действието на оперативен лиценз в съответствие с глава II;

3.	„предприятие“ означава всяко физическо или юридическо лице, независимо дали е със стопанска или с нестопанска цел, както и официален орган, независимо дали притежава юридическа правосубектност или не;

4.	„въздухоплавателна услуга“ означава полет или серия от полети за превоз на пътници, товари и/или поща срещу възнаграждение и/или срещу наем;

5.	„полет“ означава заминаване от определено летище към определено като дестинация летище;

6.	„вътрешен полет“ означава полет, който не включва превоз на пътници, поща и/или товари между различни летища или други точки, на които е разрешено кацане;

7.	„летище“ означава всяко пространство в държава-членка, което е специално пригодено за въздухоплавателни услуги;

8.

„свидетелство за авиационен оператор (АОС)“ означава свидетелство, предоставено на предприятие, което удостоверява, че операторът притежава професионалните способности и организация, за да осигури безопасността на дейностите, посочени в свидетелството, съгласно приложимите съответни разпоредби на общностното или националното законодателство;

9.

„ефективен контрол“ означава отношение, установено в резултат на упражняване на права, въз основа на договори или по друг начин, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства или приложимото право дават възможност за пряко или непряко упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие, по-специално чрез: а) право на ползване на всички или част от активите на предприятието; б) права или договори, с които се предоставя решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието или които по друг начин предоставят решаващо влияние върху управлението на дейността на предприятието;

10.	„въздушен превозвач“ означава предприятие с валиден оперативен лиценз или еквивалентен документ;

11.	„въздушен превозвач от Общността“ означава въздушен превозвач с валиден оперативен лиценз, предоставен от компетентен лицензиращ орган в съответствие с глава II;

12.	„бизнес план“ означава подробно описание на планираните от въздушния превозвач търговски дейности за въпросния период от време, по-специално по отношение на очакваното развитие на пазара и инвестициите, които да се направят, включително финансовите и икономическите последици от тези дейности;

13.	„вътрешнообщностна въздухоплавателна услуга“ означава въздухоплавателна услуга, извършвана в Общността;

14.	„право на въздушно движение“ означава правото да се извършва въздухоплавателна услуга между две летища в Общността;

15.	„продажба само на места“ означава директна продажба на места от въздушния превозвач, от неговия упълномощен представител или от чартьор, която не включва пакет от други услуги, като например настаняване;

16.

„редовна въздушна линия“ означава серия от полети, притежаващи всяка от следните характеристики: а) за всяко пътническо място в полета и/или капацитет за транспорт на товари, и/или поща има възможност за индивидуално закупуване от масовия потребител (директно от въздушния превозвач или от неговите упълномощени представители); б) извършва се така, че да обслужва въздушното движение между същите две или повече летища: — съгласно обявено разписание; или — чрез полети, които са толкова редовни или чести, че представляват установима систематична серия;

17.	„капацитет“ означава броят на местата или полезния товар, които се предлагат на масовия потребител по редовна въздушна линия за определен период от време;

18.

„въздухоплавателни тарифи“ означава цените, изразени в евро или в местна валута, заплащани на въздушните превозвачи, техните представители или на други продаващи билети лица за превоза от пътници за въздухоплавателните услуги, както и условията, при които тези цени са валидни, включително възнаграждението и условията, които се предлагат за посредничество, и други допълнителни услуги;

19.	„въздухоплавателни такси“ означава цените, изразени в евро или в местна валута, заплащани за превоз на товар, както и условията, при които тези цени са валидни, включително възнаграждението и условията, които се предлагат за посредничество, и други допълнителни услуги;

20.	„заинтересована(и) държава(и)-членка(и)“ означава държавата(ите)-членка(и), между които или в рамките на която/които се извършва въздухоплавателна услуга;

21.	„участваща(и) държава(и)-членка(и)“ означава заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) и държавата(ите)-членка(и), в която/които е/са лицензиран(и) въздушният(ите) превозвач(и), извършващ(и) въздухоплавателна услуга;

22.	„агломерация“ означава градска зона, която се състои от няколко селища или градове, които са се слели физически, сформирайки единна непрекъсната застроена зона, посредством увеличаване на населението и разширяване;

23.	„финансов отчет“ означава подробен разчет за приходите и разходите на въздушен превозвач за въпросния период от време, включително и разбивка по свързани с въздушния транспорт дейности и други дейности, а също така и по парични и непарични елементи;

24.	„споразумение за сух лизинг“ означава споразумение между предприятия, съгласно което въздухоплавателното средство се експлоатира при условията на свидетелството за авиационен оператор на лизингополучателя;

25.	„споразумение за мокър лизинг“ означава споразумение между въздушни превозвачи, съгласно което въздухоплавателното средство се експлоатира при условията на свидетелството за авиационен оператор на лизингодателя;

26.

„основно място на стопанска дейност“ означава мястото на централата или седалището на въздушен превозвач от Общността в държава-членка, от където се упражняват основните финансови функции и оперативен контрол на въздушния превозвач от Общността, включително непрекъснато управление на летателната годност.

ГЛАВА II

ОПЕРАТИВЕН ЛИЦЕНЗ

Член 3

Оперативен лиценз

1.   На никое предприятие, установено в Общността, не се позволява да извършва въздушен превоз на пътници, поща и/или товари срещу възнаграждение и/или такса, освен ако на предприятието не е предоставен подходящ оперативен лиценз.

Предприятие, което отговаря на изискванията на настоящата глава, има право да получи оперативен лиценз.

2.   Компетентният лицензиращ орган не предоставя оперативни лицензи и не запазва действието им, ако не е спазено някое от изискванията на настоящата глава.

3.   Без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Общността, националното или международното право, следните категории въздухоплавателни услуги не се подчиняват на изискването за притежаване на валиден оперативен лиценз:

а)	въздухоплавателни услуги, предоставяни от безмоторни и/или свръхлеки въздухоплавателни средства с моторна тяга, и

б)	местни полети.

Член 4

Условия за предоставяне на оперативен лиценз

Оперативен лиценз се предоставя на дадено предприятие от компетентния лицензиращ орган в държава-членка, при условие че:

а)	основното му място на дейност се намира в същата държава-членка;

б)	предприятието притежава валидно свидетелство за авиационен оператор, издадено от национален орган на същата държава-членка, чийто компетентен лицензиращ орган отговоря за предоставянето, отказа, отнемането или спирането на действието на оперативния лиценз на въздушния превозвач от Общността;

в)	предприятието има на свое разположение едно или повече въздухоплавателни средства като собственик или по силата на споразумение за сух лизинг;

г)	неговата основна дейност е да предоставя въздухоплавателни услуги, самостоятелно или съвместно с друга търговска експлоатация на въздухоплавателни средства, или ремонт и техническа поддръжка на въздухоплавателни средства;

д)	структурата на компанията позволява на компетентния лицензиращ орган да изпълнява разпоредбите на настоящата глава;

е)	държави-членки и/или граждани на държави-членки притежават повече от 50 % от предприятието и имат ефективен контрол над него — пряко или косвено, чрез едно или повече междинни предприятия, с изключение на предвиденото в споразумение с трета държава, по което Общността е страна;

ж)	отговаря на финансовите условия, посочени в член 5;

з)	предприятието спазва изискванията за застраховка, посочени в член 11 и в Регламент (ЕО) № 785/2004; и

и)	предприятието спазва разпоредбите за добра репутация, посочени в член 7.

Член 5

Финансови условия за предоставяне на оперативен лиценз

1.   Компетентният лицензиращ орган прави задълбочена оценка дали предприятие, което за първи път подава заявление за оперативен лиценз, може да докаже, че:

а)	е в състояние да изпълнява по всяко време своите настоящи и потенциални задължения, определени чрез реалистични предвиждания, в срок от 24 месеца от началото на дейността; и

б)	може да посрещне постоянните и оперативните разходи по дейностите от своя бизнес план, определени чрез реалистични предвиждания, за период от три месеца от началото на дейността, без да взема предвид какъвто и да е приход от тези дейности.

2.   За целите на оценката, посочена в параграф 1, всеки кандидат за лиценз представя бизнес план най-малко за първите три години от дейността. В бизнес плана се посочват подробно и финансовите връзки на кандидата с други търговски дейности, в които той участва пряко или чрез свързани предприятия. Кандидатът за лиценз представя и цялата информация от значение; по-специално данните, посочени в точка 1 от приложение I.

3.   Параграфи 1 и 2 не се прилагат по отношение на предприятия, които подават заявления за оперативен лиценз с цел да извършват дейности с въздухоплавателни средства с тонаж, по-малък от 10 тона максимална излетна маса (МИМ), и/или с по-малко от 20 места. Подобни предприятия доказват, че техният нетен капитал е най-малко 100 000 EUR или, при поискване от страна на компетентния лицензиращ орган, представят информация от значение за целите на оценката, посочена в параграф 1, по-специално данните, посочени в точка 1 от приложение I.

Независимо от това компетентният лицензиращ орган може да приложи изискванията на параграфи 1 и 2 по отношение на предприятие, което подава заявление за оперативен лиценз съгласно разпоредбите на предходната алинея и възнамерява да обслужва редовни въздушни линии или такива, чийто оборот надхвърля 3 милиона евро годишно.

Член 6

Свидетелство за авиационен оператор

1.   Предоставянето и срокът на действие на оперативен лиценз зависят по всяко време от притежаването на валидно свидетелство за авиационен оператор, което определя включените в оперативния лиценз дейности.

2.   Всяка промяна в свидетелството за авиационен оператор на въздушен превозвач от Общността се отразява, когато е уместно, в неговия оперативен лиценз.

Член 7

Доказателство за добра репутация

1.   Когато с цел издаване на оперативен лиценз се изисква доказателство, че лицата, които постоянно и ефективно ще ръководят дейностите на предприятието, се ползват с добра репутация и че не са били обявявани в несъстоятелност, компетентният лицензиращ орган приема като достатъчно доказателство, че тези изисквания са изпълнени по отношение на гражданите на държави-членки, представянето на документи, издадени от компетентните органи в държавата-членка по произход или държавата-членка, където съответното лице има постоянното пребиваване.

2.   Когато държавата-членка по произход или държавата-членка, където съответното лице има постоянно пребиваване, не издава документите, посочени в параграф 1, тези документи се заменят с клетвена декларация или, в държави-членки, където не се правят клетвени декларации — с тържествена декларация на заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган, или, ако е уместно, пред нотариус или квалифициран професионален орган на държавата-членка по произход или на държавата-членка, където съответното лице има постоянно пребиваване. Подобен орган, нотариус или квалифициран професионален орган издава атестация, удостоверяваща автентичността на клетвената или тържествена декларация.

3.   Компетентният лицензиращ орган може да изисква документите и удостоверенията, посочени в параграфи 1 и 2, да бъдат представени не по-късно от три месеца след датата на тяхното издаване.

Член 8

Срок на действие на оперативния лиценз

1.   Оперативният лиценз поражда действие, докато въздушният превозвач от Общността изпълнява изискванията от настоящата глава.

Въздушният превозвач от Общността е в състояние, при поискване от страна на компетентния лицензиращ орган, да докаже по всяко време, че спазва всички изисквания от настоящата глава.

2.   Компетентният лицензиращ орган наблюдава отблизо спазването на изискванията от настоящата глава. Във всички случаи той прави преглед на спазването на тези изисквания, както следва:

а)	две години след предоставянето на нов оперативен лиценз;

б)	при опасения за евентуален проблем, или

в)	по искане на Комисията.

В случай че компетентен лицензиращ орган има подозрения, че финансовите проблеми на въздушен превозвач от Общността могат да засегнат безопасността на дейностите му, той незабавно информира компетентния орган по отношение на свидетелството за авиационен оператор.

3.   Оперативният лиценз се представя отново за одобрение, когато въздушен превозвач от Общността:

а)	не е започнал дейността си в срок от шест месеца от предоставянето на оперативен лиценз;

б)	е спрял дейността си за повече от шест месеца; или

в)	който е бил лицензиран по силата на член 5, параграф 3, първа алинея, възнамерява да започне дейности с въздухоплавателни средства с размер над посочения в член 5, параграф 3, или е престанал да спазва финансовите условия, предвидени в същата разпоредба.

4.   Въздушният превозвач от Общността предоставя на компетентния лицензиращ орган своите заверени отчети не по-късно от шест месеца след последния ден от съответната финансова година, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство. През първите две години от дейността на въздушния превозвач от Общността посочените в точка 3 от приложение I данни се предоставят на компетентния лицензиращ орган по негово искане.

Компетентният лицензиращ орган може по всяко време да направи оценка на финансовите резултати на въздушен превозвач от Общността, на който е предоставил оперативен лиценз, като поиска съответната информация. Като част от подобна оценка, въпросният въздушен превозвач от Общността актуализира данните, посочени в точка 3 от приложение I и ги предоставя на компетентния лицензиращ орган по искане на последния.

5.   Въздушният превозвач от Общността уведомява компетентния лицензиращ орган:

а)

предварително за всички планове за обслужване на нова линия до континент или част от света, които преди не са били обслужвани, или за всяко друго значително изменение в мащаба на неговата дейност, включително, но без да се ограничава до промени във вида или броя на използваните въздухоплавателни средства;

б)	предварително — за всяко намерение за сливане или поглъщане; и

в)	в срок от 14 дни — за всякакви промени в собствеността върху всеки отделен дружествен дял, който представлява 10 % или повече от общия капитал на въздушния превозвач от Общността или на неговото дружество майка или дружество, което упражнява решаващо влияние.

6.   Ако компетентният лицензиращ орган прецени, че промените, за които е уведомен по силата на параграф 5, ще окажат значително въздействие върху финансите на въздушния превозвач от Общността, освен необходимата съгласно параграф 4 информация, той изисква представяне на преразгледан бизнес план, включващ съответните промени и обхващащ най-малко период от 12 месеца, считано от началната дата за неговото изпълнение, както и данните, посочени в точка 2 от приложение I.

Компетентният лицензиращ орган взема решение във връзка с преразгледания бизнес план дали въздушният превозвач от Общността може да изпълнява своите настоящи и потенциални задължения за срок от дванадесет месеца. Това решение се взима не по-късно от три месеца след като цялата необходима информация му бъде предоставена.

7.   По отношение на лицензирани от него въздушни превозвачи от Общността компетентният лицензиращ орган решава дали оперативният лиценз се представя отново за одобрение в случай на промяна в един или повече елементи, оказващи влияние върху правното положение на въздушен превозвач от Общността, и по-специално в случай на сливане или на поглъщане.

8.   Параграфи 4, 5 и 6 не се прилагат по отношение на въздушни превозвачи от Общността, които упражняват изключително дейности с въздухоплавателни средства с тонаж, по-малък от 10 тона максимална излетна маса и/или с по-малко от 20 места. Подобни предприятия са в състояние да докажат по всяко време, че техният нетен капитал е най-малко 100 000 EUR или, при поискване от компетентния лицензиращ орган, да представят информация от значение за целите на оценката, посочена в член 9, параграф 2.

Независимо от това компетентният лицензиращ орган може да приложи изискванията на параграфи 4, 5 и 6 по отношение на лицензирани от него въздушни превозвачи от Общността, които обслужват редовни въздушни линии или чийто оборот надхвърля 3 милиона евро годишно.

Член 9

Спиране на действието и отнемане на оперативен лиценз

1.   Компетентният лицензиращ орган може по всяко време да направи оценка на финансовите резултати на въздушен превозвач от Общността, когото е лицензирал. Въз основа на своята оценка органът спира действието на или отнема оперативния лизенз, ако няма повече увереност, че този въздушен превозвач от Общността може да изпълнява своите настоящи и потенциални задължения в продължение на 12 месеца. Независимо от това компетентният лицензиращ орган може да издаде временен лиценз със срок, който не надвишава 12 месеца, за периода на извършване на финансова реорганизация на въздушен превозвач от Общността, при условие че безопасността не е застрашена, че този временен лиценз отразява всички промени в свидетелството за авиационен оператор, ако има такива, и че са налице реални перспективи за задоволително финансово възстановяване в рамките на този срок.

2.   Когато са налице ясни признаци, че съществуват финансови проблеми, или когато срещу въздушен превозвач от Общността, лицензиран от компетентния лицензиращ орган, е открито производство по несъстоятелност или друго подобно производство, компетентният лицензиращ орган незабавно прави задълбочена оценка на финансовото състояние и, въз основа на заключенията си, преразглежда статуса на оперативния лиценз в съответствие с настоящия член в срок от три месеца.

Компетентният лицензиращ орган информира Комисията за решенията си по отношение на статуса на оперативния лиценз.

3.   Когато заверените отчети, посочени в член 8, параграф 4, не се предадат в предвидения в същия член срок, компетентният лицензиращ орган незабавно изисква въздушният превозвач от Общността да предаде тези заверени отчети.

Ако заверените отчети не се предадат в срок от един месец, оперативният лиценз може да бъде отнет или действието му да бъде спряно.

4.   Компетентният лицензиращ орган отнема или спира действието на оперативния лиценз, ако въздушният превозвач от Общността съзнателно или поради небрежност предоставя на компетентния лицензиращ орган невярна информация по въпрос от съществен характер.

5.   В случай че свидетелство за авиационен оператор на въздушен превозвач от Общността е спряно или отнето, компетентният лицензиращ орган незабавно спира действието или отнема оперативния лиценз на този въздушен превозвач.

6.   Компетентният лицензиращ орган може да спре действието на или да отнеме оперативния лиценз на въздушен превозвач от Общността, ако той вече не отговаря на изискванията за добра репутация, предвидени в член 7.

Член 10

Решения относно оперативните лицензи

1.   Компетентният лицензиращ орган взема решение по заявление за лиценз колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от три месеца след представянето на цялата необходима информация, като отчита всички налични данни. Решението се изпраща до кандидата. При отказ се посочват причините за това.

2.   Процедурите по предоставяне, спиране на действието или отнемане на оперативни лицензи се оповестяват от компетентните лицензиращи органи, които информират Комисията за това.

3.   Ежегодно в Официален вестник на Европейския съюз се публикува списък с решения на компетентните лицензиращи органи за предоставяне, спиране на действието или отнемане на оперативни лицензи.

Член 11

Изисквания за застраховка

Независимо от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 785/2004, въздушният превозвач сключва застраховка, която покрива неговата отговорност по отношение на поща в случай на злополука.

Член 12

Регистрация

1.   Без да се засяга член 13, параграф 3, въздухоплавателните средства, използвани от въздушен превозвач от Общността, се регистрират по избор на държавата-членка, чийто компетентен орган издава оперативния лиценз, или в нейния национален регистър или в рамките на Общността.

2.   В съответствие с параграф 1, в зависимост от приложимите закони и правила, компетентният орган вписва в своя национален регистър, незабавно и без да налага дискриминационни такси, въздухоплавателно средство, собственост на граждани на други държави-членки, както и прехвърлени права от регистрите на въздухоплавателните средства на други държави-членки. Освен обичайната регистрационна такса не се налагат други такси за прехвърляния на въздухоплавателни средства.

Член 13

Лизинг

1.   Без да се засяга член 4, буква в), въздушен превозвач от Общността може да има на свое разположение едно или повече въздухоплавателни средства по силата на споразумение за сух или мокър лизинг. Въздушните превозвачи от Общността могат свободно да обслужват въздухоплавателни средства, регистрирани в рамките на Общността при условията на мокър лизинг, освен в случаите когато това би застрашило безопасността. Комисията прави необходимото прилагането на подобна разпоредба да стане по разумен и съразмерен начин и съобразно изискванията за безопасност.

2.   Споразумения за сух лизинг, по които въздушен превозвач от Общността е страна, или споразумения за мокър лизинг, съгласно които въздушен превозвач от Общността е лизингополучател на въздухоплавателни средства при условията на мокър лизинг, подлежат на предварително одобрение в съответствие с приложимото общностно или национално законодателство относно безопасността на авиацията.

3.   Въздухоплавателни средства на въздушен превозвач от Общността, използвани при условията на мокър лизинг и регистрирани в трета държава от друго предприятие, получават от компетентния лицензиращ орган предварително одобрение за експлоатация. Компетентният лицензиращ орган може да предостави одобрение, ако:

а)	въздушният превозвач от Общността докаже и увери компетентния орган, че са спазени всички стандарти за безопасност, съответстващи на тези, наложени в общностното или националното законодателство; и

б)

е изпълнено едно от следните условия: i) въздушният превозвач от Общността обосновава подобен лизинг с извънредни нужди, като в този случай одобрението може да бъде предоставено за срок до седем месеца, който може да бъде подновен само веднъж с нов срок от максимум седем месеца; ii) въздушният превозвач от Общността докаже, че лизингът е необходим за покриване на сезонни потребности от капацитет, които не могат да бъдат реално задоволени чрез лизинг на въздухоплавателно средство, регистрирано в рамките на Общността, като в този случай одобрението може да бъде подновявано; или iii) въздушният превозвач от Общността докаже, че лизингът е необходим за преодоляване на оперативни затруднения и че не е възможно или подходящо да се използва на лизинг въздухоплавателно средство, регистрирано в рамките на Общността, като в този случай одобрението се дава за ограничен период от време, не повече от необходимото за преодоляване на затрудненията.

4.   Компетентният орган може да поставя допълнителни условия за одобрението. Тези условия представляват част от споразумението за мокър лизинг.

Компетентният орган може да откаже да предостави одобрение, ако липсва реципрочност при мокрия лизинг между заинтересованите държави-членки или между Общността и третата държава, в която е регистрирано въздухоплавателното средство за използване при условията на мокър лизинг.

Компетентният орган информира заинтересованите държави-членки относно предоставеното одобрение за използването при условията на мокър лизинг на въздухоплавателно средство, регистрирано в трета държава.

Член 14

Право на изслушване

Компетентният лицензиращ орган гарантира, че при вземане на решение за спиране на действието или за отнемане на оперативния лиценз на въздушен превозвач от Общността, на съответния превозвач се предоставя възможност за изслушване, като се вземе предвид необходимостта, в определени случаи, от неотложна процедура.

ГЛАВА III

ДОСТЪП ДО МАРШРУТИ

Член 15

Предоставяне на вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги

1.   Въздушните превозвачи от Общността имат право да предоставят вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги.

2.   Държавите-членки не подлагат предоставянето на вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги от въздушен превозвач от Общността на изискване за разрешително или разрешение. Държавите-членки не изискват от въздушните превозвачи от Общността да представят документи или информация, които вече са предали на компетентния лицензиращ орган, при условие че съответната информация може да бъде получена от компетентния лицензиращ орган в разумен срок.

3.   Ако въз основа на информацията, получена по силата на член 26, параграф 2, Комисията констатира, че оперативен лиценз, предоставен на въздушен превозвач от Общността, не отговаря на изискванията на настоящия регламент, тя изпраща своите заключения на компетентния лицензиращ орган, който изпраща своите забележки на Комисията в срок от 15 работни дни.

Ако след разглеждане на забележките на компетентния лицензиращ орган, Комисията поддържа становището, че оперативният лиценз не отговаря на изискванията, или не са получени забележки от компетентния лицензиращ орган, Комисията взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, да поиска от компетентния лицензиращ орган да предприеме необходимите коригиращи мерки или да спре действието, или да отнеме оперативния лиценз.

Решението определя дата, до която да бъдат изпълнени коригиращите мерки или действия от страна на компетентния лицензиращ орган. Ако коригиращите мерки или действия не са изпълнени към таза дата, въздушният превозвач от Общността няма право да упражнява права по силата на параграф 1.

Въздушният превозвач от Общността може да възобнови упражняването на правата по силата на параграф 1 след като компетентният лицензиращ орган нотифицира Комисията, че коригиращите мерки са изпълнени и че компетентният лицензиращ орган е проверил тяхното изпълнение.

4.   При предоставянето на вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги, на въздушен превозвач от Общността се разрешава да комбинира въздухоплавателни услуги и да сключва споразумения за съвместно използване на кодове, без да се засягат правилата на Общността за конкуренцията, приложими за предприятията.

С настоящото се прекратява действието на всички ограничения на свободата на въздушните превозвачи от Общността да предоставят вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги, произтичащи от двустранни споразумения между държавите-членки.

5.   Независимо от разпоредбите на двустранни споразумения между държавите-членки и при спазване на правилата за конкуренция на Общността, приложими за предприятията, заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) разрешава(т) на въздушните превозвачи от Общността да комбинират въздухоплавателни услуги и да сключват споразумения за съвместно ползване на кодове с който и да е въздушен превозвач по линии до, от или през всяко летище на тяхна територия от или до всяка точка в трети държави.

В рамките на двустранно споразумение за въздухоплавателни услуги с трета заинтересована държава, държава-членка може да наложи ограничения върху споразуменията за съвместно използване на кодове между въздушни превозвачи от Общността и такива на трети държави, по-специално ако заинтересованата трета държава не предоставя подобни търговски възможности на въздушните превозвачи от Общността, които оперират от заинтересованата държава-членка. При такова положение държавите-членки гарантират, че наложените по силата на подобни споразумения ограничения не ограничават конкуренцията и нямат дискриминационен характер спрямо въздушните превозвачи от Общността, както и че нямат по-ограничителен характер от необходимото.

Член 16

Общи принципи на задълженията за предоставяне на обществена услуга

1.   След консултации с останалите заинтересовани държави-членки и след като е уведомила Комисията, съответните летища и въздушните превозвачи, които обслужват маршрута, държава-членка може да наложи задължение за предоставяне на обществена услуга за осигуряване на редовна въздушна линия между летище в Общността и летище, което обслужва отдалечен и развиващ се регион на нейна територия, или по отношение на слаб маршрут до кое да е летище на нейна територия, като всеки такъв маршрут се счита за жизненоважен за икономическото и социално развитие на региона, който се обслужва от летището. Задължението се налага единствено до степен, необходима за да се осигури по този маршрут на минимално осигуряване на редовни въздушни линии, отговарящи на определени стандарти за непрекъснатост, редовност, ценообразуване или минимален капацитет, които въздушните превозвачи не биха възприели, ако вземаха под внимание единствено собствените си търговски интереси.

Фиксираните стандарти, наложени за маршрута, който е предмет на това задължение за предоставяне на обществена услуга, се определят по прозрачен и недискриминационен начин.

2.   В случаите, когато други транспортни средства не могат да осигурят непрекъснато обслужване с честота най-малко два пъти дневно, заинтересованите държави-членки могат да включат в задължението за предоставяне на обществена услуга изискването всеки въздушен превозвач от Общността, който има намерение да обслужва въздушен маршрут, да даде гаранции, че ще обслужва маршрута за определен период от време, който подлежи на определяне, в съответствие с другите условия на задължението за предоставяне на обществена услуга.

3.   Необходимостта и адекватността на предвидено задължение за предоставяне на обществена услуга се оценяват от държавите-членки, които вземат предвид:

а)	пропорционалността между предвиденото задължение и потребностите от икономическо развитие в съответния регион;

б)

възможността да се прибегне до други транспортни средства и способността на тези средства да отговарят на разглежданите транспортни нужди, по-специално когато съществуващите железопътни услуги обслужват предвидения маршрут с продължителност на пътуването по-малко от три часа достатъчно редовно, при подходящи връзки и разписание;

в)	въздухоплавателните тарифи и условията, които могат да бъдат предложени на потребителите;

г)	комбинираният ефект от всички въздушни превозвачи, обслужващи или имащи намерение да обслужват маршрута.

4.   Когато държава-членка желае да наложи задължение за предоставяне на обществена услуга, тя съобщава на Комисията, на останалите заинтересовани държави-членки, на съответните летища и на въздушните превозвачи, обслужващи въпросния маршрут, текста на задължението за предоставяне на обществена услуга, което възнамерява да наложи.

Комисията публикува информационно известие в Официален вестник на Европейския съюз, в което:

а)	се определят двете летища, които въпросния маршрут свързва, както и възможната(ите) междинна(и) спирка(и) за кацане,

б)	се посочва датата на влизане в сила на задължението за предоставяне на обществена услуга; и

в)	се указва пълният адрес, на който съответната държава-членка трябва незабавно и безплатно да изпрати текста и съответната информация и/или документация, свързана със задължението за обществена услуга.

5.   Независимо от разпоредбите на параграф 4, по отношение на маршрути, при които броят на пътниците, които се очаква да използват въздухоплавателната услуга, не надвишава 10 000 пътници годишно, информационното известие относно задължението за предоставяне на обществена услуга се публикува в Официален вестник на Европейския съюз или в официалния вестник на съответната държава-членка.

6.   Датата на влизане в сила на задължението за предоставяне на обществена услуга не предшества датата на публикуване на информационното известие, посочено в параграф 4, втора алинея.

7.   Когато в съответствие с параграфи 1 и 2 бъде наложено задължение за предоставяне на обществена услуга, въздушен превозвач от Общността може да предлага продажба само на места, при положение че обслужването на въпросната въздухоплавателна услуга отговаря на всички изисквания по задължението за предоставяне на обществена услуга. При това положение тази въздухоплавателна услуга се счита за редовна въздушна линия.

8.   Когато бъде наложено задължение за предоставяне на обществена услуга в съответствие с параграфи 1 и 2, всеки друг въздушен превозвач от Общността може по всяко време да получи разрешение да започне обслужване на редовна въздушна линия, като изпълнява всички изисквания по задължението за предоставяне на обществена услуга, включително периода на дейност, който може да се изисква в съответствие с параграф 2.

9.   Независимо от параграф 8, ако нито един въздушен превозвач от Общността не е започнал или не може да докаже, че му предстои да започне обслужване на редовна въздушна линия по даден маршрут в съответствие със задължението за предоставяне на обществена услуга, което е било наложено за този маршрут, заинтересованата държава-членка може да ограничи достъпа до обслужване на редовна въздушна линия по този маршрут само до един въздушен превозвач от Общността за срок до четири години, след изтичане на който положението се преразглежда.

Този срок може да достигне пет години, ако бъде наложено задължение за предоставяне на обществена услуга по маршрут до летище, обслужващо крайно отдалечен регион, посочен в член 299, параграф 2 от Договора.

10.   Правото да обслужват линиите, посочени в параграф 9, се предоставя чрез обществен търг в съответствие с член 17, самостоятелно или — в случаите, когато това е оправдано от съображения за оперативна ефективност — за група от маршрути, на всеки въздушен превозвач от Общността, който има право да обслужва такива въздушни линии. От съображения за административна ефективност държава-членка може да издаде едно обявление за търг, което обхваща различни маршрути.

11.   Задължението за предоставяне на обществена услуга се счита за просрочено, ако по маршрута, предмет на това задължение, не са обслужвани редовни въздушни линии в продължение на 12 месеца.

12.   В случай на внезапно прекъсване на обслужването от въздушния превозвач от Общността, избран в съответствие с член 17, заинтересованата държава-членка може, в случай на неотложна необходимост, да избере по взаимно споразумение различен въздушен превозвач от Общността, който да изпълнява задължението за предоставяне на обществена услуга за срок до седем месеца, без възможност за удължаване, при следните условия:

а)	всяка компенсация, изплатена от държавата-членка, се извършва в съответствие с член 17, параграф 8.

б)	подборът се прави сред въздушни превозвачи от Общността в съответствие с принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация;

в)	организира се нова тръжна процедура.

Комисията и заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) се уведомяват незабавно за неотложната процедура и причините, за да се прибегне до нея. По искане от страна на държава(и)-членка(и) или по своя инициатива, Комисията може в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, да спре процедурата, ако след извършването на оценка смята, че тя не отговаря на изискванията на настоящия параграф или че противоречи по друг начин на правото на Общността.

Член 17

Публична тръжна процедура за възлагане на задължение за обществена услуга

1.   Публичният търг, необходим съгласно член 16, параграф 10, се провежда съгласно процедурата, установена в параграфи 2—10 от настоящия член.

2.   Заинтересованата държава-членка съобщава на Комисията пълния текст на поканата за участие в търг с изключение на случаите, при които в съответствие с член 16, параграф 5 задължението за предоставяне на обществена услуга е оповестено чрез публикуване на известие в националния държавен вестник. В този случай информацията за търга също се публикува в националния държавен вестник.

3.   Поканата за търга и последващият договор включват, inter alia, следните елементи:

а)	стандартите, изискващи се по задължението за предоставяне на обществена услуга;

б)	правилата, отнасящи се до поправки и прекратяване на договора, по-специално за да се вземат под внимание непредвидени промени;

в)	срока на действие на договора;

г)	санкции при неспазване на договора;

д)	обективни и прозрачни параметри, въз основа на които се изчислява компенсацията за освобождаване от задължението за обществена услуга, ако има такава.

4.   Комисията оповестява поканата за участие в търг чрез информационно известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Крайният срок за подаване на тръжни оферти не може да е по-рано от два месеца след датата на публикуване на това информационно известие. В случай че търгът се отнася за маршрутите, до които достъпът вече е ограничен до един превозвач в съответствие с член 16, параграф 9, поканата за участие в търг ще се публикува най-малко шест месеца преди началото на новата концесия, с цел да се оцени продължаващата необходимост от ограничен достъп.

5.   Информационното известие съдържа следната информация:

а)	заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и);

б)	съответния въздушен маршрут;

в)	срок на действие на договора;

г)	пълния адрес, на който заинтересованата държава-членка изпраща текста на поканата за участие в търг и съответната информация и/или документация, свързана с публичния търг и със задължението за предоставяне на обществена услуга;

д)	крайния срок за представяне на тръжни оферти.

6.   Заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и) незабавно и безплатно съобщава(т) съответната информация и документация, които се изискват от страна, проявяваща интерес към публичния търг.

7.   Изборът между представените оферти се прави възможно най-бързо, като се вземе под внимание адекватността на услугата, включително цените и условията, които могат да бъдат предложени на потребителите, както и стойността на компенсацията, която се изисква от заинтересованата(ите) държава(и)-членка(и), ако има такава.

8.   Заинтересована държава-членка може да изплати компенсация на въздушен превозвач, който е бил избран съгласно параграф 7, за спазването на стандартите, изисквани по задължението за предоставяне на обществена услуга, което е наложено съгласно член 16. Тази компенсация не може да надвишава стойността, необходима за покриване на нетните разходи, възникнали във връзка с изпълнението на всяко задължение за обществена услуга, като се отчитат свързаните с него счетоводни приходи, които остават на въздушния превозвач, както и разумна печалба.

9.   Комисията се информира незабавно в писмен вид за резултатите от публичния търг и за избора от държавата-членка, включително за следната информация:

а)	брой, наименование и корпоративна информация за участниците в търга;

б)	оперативна информация, съдържаща се в офертите;

в)	искана компенсация в офертите;

г)	наименование на избрания участник в търга.

10.   По искане от страна на държава-членка или по своя инициатива Комисията може да поиска от държавите-членки да предадат в срок от един месец всички съответни документи, свързани с избора на въздушен превозвач за изпълнение на задължение за обществена услуга. В случай че необходимите документи не се предадат в указания срок, Комисията може да реши да спре поканата за участие в търг в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2.

Член 18

Проверка на задължението за предоставяне на обществена услуга

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че всяко решение, взето съгласно членове 16 и 17, може да бъде ефективно преразгледано, и по-специално, колкото е възможно по-бързо, на основание на това, че такива решения са нарушили правото на Общността или националните разпоредби за прилагане на правото на Общността.

По-специално, по искане от страна на държава-членка или по своя инициатива, Комисията може да поиска държавата-членка да предаде в срок от два месеца:

а)	документ, обосноваващ необходимостта от задължение за предоставяне на обществена услуга, и неговото съответствие с критериите, посочени в член 16;

б)	анализ на икономиката в региона;

в)	анализ на пропорционалността между предвижданите задължения и целите за икономическо развитие;

г)	анализ на съществуващите въздухоплавателни услуги, ако има такива, както и на другите налични видове транспорт, които могат да се считат за заместител на предвиденото налагане на задължение.

2.   По искане на държава-членка, която смята, че разработването на маршрут ненужно се ограничава по смисъла на членове 16 и 17, или по своя инициатива Комисията провежда разследване и в рамките на шест месеца от получаване на искането и в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, взема решение въз основа на всички съответни фактори относно това, дали членове 16 и 17 да продължат да се прилагат по отношение на въпросния маршрут.

Член 19

Разпределение на движението между летищата и упражняване на правата на въздушно движение

1.   Упражняването на правата на въздушно движение е обвързано с изискване за публикуване на общностни, национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се до безопасността, сигурността, опазването на околната среда и разпределението на свободните часове в разписанието.

2.   След консултация със заинтересованите страни, включително въздушните превозвачи и съответните летища, държава-членка може, без да проявява дискриминация между дестинациите в рамките на Общността или въз основа на националност или идентичност на въздушните превозвачи, да регулира разпределението на въздушното движение между летищата, отговарящи на следните условия:

а)	летищата обслужват един и същи град или агломерация;

б)	летищата са обслужвани от подходяща транспортна инфраструктура, която осигурява доколкото е възможно пряка връзка, позволяваща да се пристига на летището в рамките на деветдесет минути, включително, при необходимост, в условията на трансгранично пътуване;

в)	летищата са свързани едно с друго, а също и с града или агломерацията, които обслужват, чрез редовни, надеждни и ефикасни линии на обществения транспорт; и

г)	летищата предлагат необходимите услуги на въздушните превозвачи и не засягат прекомерно търговските им възможности

Всяко решение за регулиране на разпределението на въздушното движение между съответните летища зачита принципите на пропорционалност и прозрачност и се основава на обективни критерии.

3.   Заинтересованата държава-членка информира Комисията за намерението си да регулира разпределението на въздушното движение или да промени съществуващо правило за разпределение на въздушното движение.

Комисията проверява прилагането на параграфи 1 и 2 от настоящия член и в рамките на шест месеца след получаване на информацията от държавата-членка и в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, решава дали държавата-членка може да приложи мерките.

Комисията публикува решението си в Официален вестник на Европейския съюз, а мерките не се прилагат, преди да се публикува одобрението на Комисията.

4.   По отношение на правилата за разпределение на въздушното движение, действащи по времето на влизане в сила на настоящия регламент, Комисията, по искане на държава-членка и може и по собствена инициатива, да разгледа прилагането на параграфи 1 и 2 и в съответствие с посочената в член 25, параграф 2 процедура, решава дали държавата-членка може да продължи да прилага мерките.

5.   Комисията публикува взетите по силата на настоящия член свои решения в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 20

Екологични мерки

1.   Когато са налице сериозни екологични проблеми, отговорната държава-членка може да ограничи или да откаже упражняването на права на въздушно движение, по-специално когато други транспортни средства предоставят достатъчно равнище на услуги. Мярката няма дискриминационен характер, не нарушава конкуренцията между въздушните превозвачи, няма по-ограничителен характер, отколкото е необходимо за смекчаване на проблемите, и действа за ограничен период от време, който не надвишава три години, след което тя се преразглежда.

2.   Когато държава-членка прецени, че са необходими действия съгласно параграф 1, тя информира останалите държави-членки и Комисията поне три месеца преди влизането им в сила, като представя достатъчно доказателства за тях. Действията могат да се изпълняват, освен ако в рамките на един месец от получаване на уведомлението заинтересована държава-членка не ги оспори или Комисията не предприеме по-нататъшно проучване в съответствие с параграф 3.

3.   По искане на друга държава-членка или по своя инициатива Комисията може, в съответствие с процедурата, посочена в член 25, параграф 2, да спре мерките, ако те не отговарят на изискванията на параграф 1 или противоречат по друг начин на правото на Общността.

Член 21

Неотложни мерки

1.   Държава-членка може да откаже, ограничи или наложи условия за упражняване на права на въздушно движение, за да се справи с внезапни краткотрайни проблеми, които са резултат от непредвидими и неизбежни обстоятелства. Това действие трябва да съответства на принципите на пропорционалност и прозрачност и да се основава на обективни и недискриминационни критерии.

Комисията и останалите държави-членки се уведомяват незабавно за подобно действие заедно със съответното основание за него. Ако проблемите, пораждащи необходимостта от подобно действие, продължават да са налице повече от 14 дни, държавата-членка информира съответно Комисията и другите държави-членки и може, със съгласието на Комисията, да продължи действието за допълнителен срок до 14 дни.

2.   По искане на участваща(и) държава(и)-членка(и) или по своя инициатива Комисията може да спре това действие, ако то не удовлетворява изискванията на параграф 1 или по друг начин противоречи на правото на Общността.

ГЛАВА IV

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО

Член 22

Свобода на ценообразуването

1.   Без да се засяга член 16, параграф 1, въздушните превозвачи от Общността и, при условия на реципрочност, въздушните превозвачи от трети държави определят свободно тарифите и таксите за вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги.

2.   Независимо от разпоредбите на двустранни споразумения между държавите-членки, държавите-членки не може да проявяват дискриминация на основание на националността или идентичността на въздушния превозвач, като позволяват на въздушни превозвачи от Общността да определят тарифи и такси по въздушни линии между тяхната територия и територията на трета страна. С настоящото се прекратява действието на всички останали ограничения при ценообразуването, включително по отношение на маршрутите до трети страни, които произтичат от двустранни споразумения между държавите-членки.

Член 23

Информиране и недопускане на дискриминация

1.   Достъпните за масовия потребител въздухоплавателни тарифи и такси, предлагани или публикувани под всякаква форма, включително по Интернет, за въздухоплавателни услуги от летище, разположено на територията на държава-членка, за която се прилага Договорът, включват приложимите за тях условия. Крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси, допълнителни такси и тарифи, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването. Освен посочване на крайната цена, се посочва най-малко следното:

а)	въздухоплавателните тарифи или такси;

б)

данъци;

в)	летищни такси; и

г)	други такси, допълнителни такси или тарифи, като например свързани със сигурността или горивото;

в случаите, когато елементите от букви б), в) и г) са добавени към въздухоплавателните тарифи или такси. Незадължителните ценови добавки се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация, като приемането им от страна на потребителя се основава на „възможност за избор“.

2.   Без да се засяга член 16, параграф 1, достъпът до наличните за масовия потребител въздухоплавателни тарифи и такси за въздухоплавателни услуги от летище на територията на държава-членка, спрямо която се прилага Договорът, се предоставя без дискриминация по отношение на националността или мястото на пребиваване на потребителя или на мястото на установяване на представителя на въздушния превозвач или друго продаващо билети лице в рамките на Общността.

Член 24

Санкции

Държавите-членки гарантират спазването на правилата, установени в настоящата глава, и определят санкциите в случай на нарушаването им. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 26

Сътрудничество и право на получаване на информация

1.   Държавите-членки и Комисията си сътрудничат при прилагането и мониторинга за прилагането на настоящия регламент.

2.   С цел да изпълнява задълженията си съгласно настоящия регламент Комисията може да получава цялата необходима информация от държавите-членки, които също така улесняват предоставянето на информация от въздушните превозвачи, лицензирани от техните компетентни лицензиращи органи.

3.   Съгласно тяхното национално законодателство държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят съответната поверителност на информацията, получена от тях по силата на настоящия регламент.

Член 27

Отмяна

Регламент (ЕИО) № 2407/92, Регламент (ЕИО) № 2408/92 и Регламент (ЕИО) № 2409/92 се отменят.

Позоваванията на отменените регламенти се разглеждат като позовавания на настоящия регламент и се четат в съответствие с таблицата на съответствие в приложение II.

Член 28

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 85.

(2)  ОВ C 305, 15.12.2007 г., стр. 11.

(3)  Становище на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. (ОВ С 175 Е, 10.7.2008 г., стр. 371), Обща позиция на Съвета от 18 април 2008 г. (ОВ С 129 Е, 27.5.2008 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 9 юли 2008 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(4)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 8.

(6)  ОВ L 240, 24.8.1992 г., стр. 15.

(7)  ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

---

---

---