31989L0665

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 21 декември 1989 година

относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство

(89/665/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Директивите на Общността относно обществените поръчки и по-специално Директива 71/305/ЕИО на Съвета от 26 юли 1971 г. относно координирането на процедурите за възлагането на обществени поръчки за строителство (4), последно изменена с Директива 89/440/ЕИО (5) и Директива 77/62/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 г. относно координирането на процедурите за възлагането на обществени поръчки за доставки (6), последно изменена и допълнена с Директива 88/295/ЕИО (7), не съдържат специални разпоредби, които да гарантират ефективното им прилагане;

като има предвид, че съществуващите механизми както на национално, така и на общностно ниво за гарантиране тяхното прилагане не винаги позволяват да се гарантира спазването на съответните разпоредби на Общността, по-специално на етап, когато нарушенията все още могат да бъдат поправени;

като има предвид, че отварянето на обществените поръчки за конкуренцията в Общността изисква значително увеличаване на гаранциите за прозрачност и недискриминация; като има предвид, че за да има то конкретни резултати, ефективни и бързи правни средства за защита трябва да бъдат на разположение в случай на нарушения на правото на Общността в областта на обществените поръчки, или на национални норми, транспониращи това право;

като има предвид, че в някои държави-членки липсата на ефективни правни средства за защита или недостатъчността на съществуващи правни средства за защита възпират предприятията от Общността да представят офертите си в държавата-членка, в която е установен възложителят; като има предвид следователно, че съответните държави-членки трябва да намерят средство за разрешаване на ситуацията;

като има предвид, че тъй като процедурите за възлагането на обществени поръчки са толкова краткосрочни, компетентните органи, пред които се обжалва, трябва да бъдат упълномощени да предприемат временни мерки за прекратяване на такава процедура или за изпълнението на всички решения, които могат да бъдат взети от възложителя; като има предвид, че краткосрочността на процедурите означава, че посочените по-горе нарушения е необходимо да бъдат спешно разгледани;

като има предвид, че е необходимо да се осигури наличието на адекватни процедури във всички държави-членки, разрешаващи анулирането на решения, взети неправомерно и обезщетяването на лица, ощетени от дадено нарушение;

като има предвид, че когато предприятията не обжалват, определени нарушения биха могли да не бъдат поправени, освен ако не е въведен специален механизъм за това;

като има предвид следователно, че Комисията, когато счете, че е било извършено ясно и явно нарушение по време на процедура за възлагане на обществени поръчки, трябва да може да сезира компетентните власти на държавата-членка и съответния възложител, за да бъдат предприети съответните мерки за бързото поправяне на всяко твърдяно нарушение;

като има предвид, че прилагането на практика на разпоредбите на настоящата директива следва да бъде преразгледано в рамките на четири години от въвеждането ѝ, на базата на информацията, която държавите-членки предоставят относно действащите национални производства по обжалване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, попадащи в приложното поле на Директиви 71/305/ЕИО и 77/62/ЕИО, решенията, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно обжалвани и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в следващите членове, и по-специално в член 2, параграф 7, с мотива, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.

2.   Държавите-членки гарантират, че не съществува дискриминация между предприятията, които биха могли да претендират за нанесена им щета в контекста на процедура за предоставяне на поръчка, в резултат от разграничаването, което настоящата директива прави между националните норми, транспониращи правото на Общността и другите национални норми.

3.   Държавите-членки гарантират, че производствата по обжалване са достъпни, съгласно подробни правила, които държавите-членки могат да установят, поне за всяко лице, което има или което е имало интерес от спечелването на процедурата за възлагане на поръчка за доставки или за строителство, и което е било или би могло да претърпи вреди от твърдяно нарушение. По-специално, държавите-членки могат да изискат лицето, което е поискало преразглеждането, да уведоми предварително възложителя за твърдяното нарушение и за намерението си да поиска обжалване.

Член 2

1.   Държавите-членки гарантират, че мерките, приети относно производствата по обжалване, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

2.   Правомощията, предвидени в параграф 1, могат да бъдат предоставени на отделни органи, отговорни за различни аспекти на производството по обжалване.

3.   Производствата по обжалване не е необходимо сами по себе си да имат автоматично действие по спиране на процедурата за възлагане на поръчки, за която се отнасят.

4.   Държавите-членки могат да предвидят, че когато решават дали да разрешат временни мерки, отговорният орган може да вземе предвид вероятните последици от мерките за всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, както и обществения интерес, и може да реши да не допусне такива мерки, когато техните отрицателни последици биха надвишили техните предимства. Решение да не се разрешат временни мерки не засяга останалите искове, предявени от лицето, изискващо тези мерки.

5.   Държавите-членки могат да предвидят, когато са поискани обезщетения с мотива, че дадено решение е взето неправомерно, оспорваното решение да трябва първо да бъде отменено от орган, притежаващ необходимите правомощия.

6.   Последиците от упражняването на правомощията, посочени в параграф 1, върху договор, сключен след възлагането на поръчка, се определят от националното право.

Освен това, с изключение когато дадено решение трябва да бъде отменено преди отпускането на обезщетения, дадена държава-членка може да предвиди, че след сключването на договора, който следва възлагането на поръчка, правомощията на органа, отговорен за производствата по обжалване, следва да бъдат ограничени до присъждането на обезщетения за всяко лице, ощетено от нарушение.

7.   Държавите-членки гарантират, че решенията, взети от органи, отговорни за производствата по обжалване, могат да бъдат ефективно изпълнени.

8.   Когато органите, отговорни за производствата по обжалване, нямат юридически характер, писмени основания за техните решения следва винаги да бъдат давани. Освен това в такъв случай трябва да бъдат приети разпоредби, които да гарантират процедурите, чрез които всяка предполагаема неправомерна мярка, взета от органа по обжалване или всеки предполагаем пропуск при упражняването на предоставените му правомощия да могат да бъдат предмет на съдебно обжалване или на преразглеждане от страна на друг орган, който да бъде съд или трибунал по смисъла на член 177 от Договора за ЕИО и да бъде независим както от възложителя, така и от органа по обжалване.

Назначаването на членовете на такъв независим орган и прекратяването на техния мандат следва да бъдат извършвани съгласно същите условия, както за членовете на съдебната власт, що се отнася до властта, отговорна за тяхното назначаване, продължителността на мандата им и възможността за тяхното уволнение. Поне председателят на този независим орган следва да притежава същата юридическа и професионална квалификация като членовете на съдебната власт. Независимият орган взима решенията си, като следва процедура, при която и двете страни се изслушват, и тези решения следва, чрез мотивите, определени от всяка държава-членка, да бъдат правно задължителни.

Член 3

1.   Комисията може да се позове на процедурата, предвидена в настоящия член, когато преди сключване на договор тя счете, че ясно и явно нарушение на разпоредбите на Общността в областта на обществените поръчки е било извършено по време на процедура за възлагане на поръчка, попадаща в приложното поле на Директиви 71/305/ЕИО и 77/62/ЕИО.

2.   Комисията уведомява държавата-членка и съответния възложител за причините, поради които тя счита, че ясно и явно нарушение е било извършено и изисква неговото поправяне.

3.   В рамките на двадесет и един дена от получаване на уведомлението, посочено в параграф 2, съответната държава-членка съобщава на Комисията:

4.   Мотивирано заключение в съответствие с параграф 3, буква б) може да се основава, наред с другите въпроси, на факта, че твърдяното нарушение вече е предмет на съдебни или други производства по обжалване, или на обжалване, както е упоменато в член 2, параграф 8. В такъв случай държавата-членка информира Комисията за резултата от тези производства, веднага щом той стане известен.

5.   Когато е било отправено уведомление, че дадена процедура за възлагане на поръчка е била спряна в съответствие с параграф 3, буква в), държавата-членка уведомява Комисията, когато спирането е преустановено или друга процедура за възлагане на поръчка, свързана изцяло или отчасти с предишната, е била стартирана. Това уведомление следва да потвърди, че твърдяното нарушение е било поправено или да включи мотивирано заключение, обясняващо защо не е било извършено поправяне.

Член 4

1.   Не по-късно от четири години след прилагането на настоящата директива Комисията, след консултации с Консултативния комитет за обществени поръчки, преразглежда начина, по който разпоредбите от настоящата директива са били прилагани и ако е необходимо, предлага изменения.

2.   Преди 1 март всяка година държавите-членки съобщават на Комисията информация относно функционирането на националните производства по обжалване през предходната календарна година. Естеството на информацията се определя от Комисията, след консултации с Консултативния комитет за обществени поръчки.

Член 5

Държавите-членки въвеждат в сила, преди 1 декември 1991 г., необходимите мерки, за да се съобразят с настоящата директива. Те уведомяват Комисията за текста на основните законови, подзаконови и административни разпоредби от националното им законодателство, които приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 6

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ С 230, 28.8.1987 г., стр. 6 и ОВ С 15, 19.1.1989 г., стр. 8.

(2)  ОВ С 167, 27.6.1988 г., стр.77 и ОВ С 323, 27.12.1989 г.

(3)  ОВ С 347, 22.12.1987 г., стр. 23.

(4)  ОВ L 185, 16.8.1971 г., стр. 5.

(5)  ОВ L 210, 21.7.1989 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 13, 15.1.1977 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 127, 20.5.1988 г., стр. 1.