1. 

Настоящите преюдициални запитвания се отнасят до Регламент (ЕО) № 1896/2006 ( 2 ) за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Въпросът в тези дела е дали при липса на връчване на европейска заповед за плащане на длъжника, последният може да поиска прилагане по аналогия на член 20 от Регламент № 1896/2006.

2. 

Тази разпоредба предвижда, че след изтичането на срока, предвиден в член 16, параграф 2 от този регламент, при определени условия е възможно да се поиска преглед на европейската заповед за плащане пред компетентния съд на държавата членка по произход (наричан по-нататък „съдът по произход“) поради извънредни обстоятелства. По-конкретно длъжникът има право да поиска преглед на тази заповед, ако тя е връчена по един от начините, предвидени в член 14 от този регламент, и ако без вина от негова страна връчването не е извършено своевременно, за да му позволи да подготви защитата си.

3. 

В настоящото заключение ще изложа причините, поради които считам, че Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане по аналогия на член 20 от него в случай, в който европейската заповед за плащане не е връчена или не е редовно връчена на длъжника. За да се гарантира зачитането на правото на защита, последният трябва да разполага с независимо правно средство за защита пред съда по произход, което да му позволи да докаже, че тази заповед не му е връчена, и евентуално да поиска да се установи, че тя е недействителна.

4.

Член 1, параграф 1, буква а) от Регламент № 1896/2006 отбелязва, че „[ц]елта на настоящия регламент е да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане“.

5.

Член 13 от този регламент предвижда:

„Европейската заповед за плащане може да бъде връчена на [длъжника] в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

6.

Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Връчване без обратна разписка от [длъжника]“, има следното съдържание:

„1.   Европейската заповед за плащане може също така да бъде връчена в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

2.   За целите на настоящия регламент връчването по параграф 1 е недопустимо, ако адресът на [длъжника] не е известен със сигурност.

3.   Връчването по параграф 1, букви а), б), в) и г) се доказва със:

7.

Член 16 от Регламент № 1896/2006 предвижда следното:

„1.   [Длъжникът] може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, ко[й]то му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.

2.   Възражението се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на [длъжника].

[…]“.

8.

Накрая, член 20 от този регламент предвижда възможността длъжникът да поиска преглед на европейската заповед за плащане. Тази разпоредба гласи:

„1.   След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 [длъжникът] има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от […] съд[а] […] по произход, когато:

при условие че и в двата случая действа незабавно.

2.   След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 [длъжникът] също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от […] съд[а] по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент или в резултат на други извънредни обстоятелства.

3.   Ако съдът отхвърли молбата на [длъжника] на основание, че нито един от поводите за преглед по параграфи 1 и 2 не е приложим, европейската заповед за плащане остава в сила.

Ако съдът прецени, че прегледът е основателен на едно от основанията, предвидени в параграфи 1 и 2, европейската заповед за плащане е невалидна“.

9.

В германското право процедурата във връзка със заповедните производства се урежда от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung, наричан по-нататък „ZPO“). Член 692, параграф 1, точка 1 и член 700, параграф 3, първо изречение от ZPO в редакцията, приложима към споровете в главните производства, предвиждат, че след подаване на възражение — независимо дали то е допустимо, подадено в срок или ясно формулирано — образуването на заповедното производство автоматично е от компетентността на съда, който е компетентен да разгледа спора.

10.

Съгласно член 690, параграф 1, точка 5 от ZPO още в молбата за издаване на заповед за плащане кредиторът следва да посочи съда, който ще е компетентен да разгледа спора, ако бъде подадено възражение.

11.

Положението е различно, когато става въпрос за молбата за издаване на европейска заповед за плащане, за която Amtsgericht Wedding (Германия) пояснява, че не се предвижда тя да посочва компетентния съд в случай на спор. След подаване на възражение десезирането в полза на съда, който е компетентен да разгледа спора, се извършва съгласно член 17, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1896/2006, като се прилага само законодателството на държавата членка по произход, т.е. държавата членка, в която е издадена европейска заповед за плащане.

12.

Запитващата юрисдикция разяснява, че съгласно член 1090, параграф 1, първо изречение и параграф 2, първо изречение от ZPO това означава, че европейската юрисдикция, компетентна да издаде европейска заповед за плащане, разпорежда на кредитора да посочи компетентния съд в случай на спор. Докато кредиторът не направи това или ако не посочи съд, не се извършва десезиране по делото в полза на друг съд. От това запитващата юрисдикция прави извода, че молителят разполага с европейска заповед за плащане, която е обявена за подлежаща на изпълнение, но длъжникът няма възможност да поиска по съдебен ред да се провери дали е спазен, или дори дали изобщо е започвал да тече срокът за подаване на възражение, тъй като преписката не се препраща на съдия по реда на общите процесуални правила и прегледът по член 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 не е пряко приложим.

13.

Eco cosmetics GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „eco cosmetics“), чието седалище е в Германия, подава молба до Amtsgericht Wedding за издаване на европейска заповед за плащане срещу г‑жа Dupuy, с местожителство във Франция. За тази цел то посочва адрес по местоживеене на последната във Франция. На 22 март 2010 г. Amtsgericht Wedding уважава молбата на eco cosmetics и издава европейска заповед за плащане. Същата е връчена с препоръчано писмо с обратна разписка на посочения адрес, като в обратната разписка е посочена дата на връчване 31 март 2010 г.

14.

Тъй като не постъпва възражение от г‑жа Dupuy, на 20 май 2010 г. съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 тази заповед е обявена от Amtsgericht Wedding за подлежаща на изпълнение.

15.

Едва с писмо от 28 юли 2010 г., получено на 3 август 2010 г. в Amtsgericht Wedding, г‑жа Dupuy подава възражение срещу европейската заповед за плащане. С писмо от 5 август 2010 г. Amtsgericht Wedding указва на г‑жа Dupuy, че е пропуснала срока за подаване на възражение и може да иска най-много преглед на тази заповед съгласно член 20 от Регламент № 1896/2006. Ето защо с писмо от 7 октомври 2010 г. г‑жа Dupuy иска преглед на тази заповед и с писмо от 13 април 2011 г. излага мотиви във връзка с искането за преглед.

16.

Според г‑жа Dupuy европейската заповед за плащане никога не ѝ е била връчвана, доколкото през октомври 2009 г. е напуснала жилището на посочения от eco cosmetics адрес. Посочва също, че е узнала за тази заповед едва от писмо от 23 юли 2010 г., изпратено от нейната банка. Eco cosmetics оспорва тези твърдения.

17.

Raiffeisenbank St. Georgen reg. Gen. mbH (наричана по-нататък „Raiffeisenbank“), чието седалище е в Австрия, подава молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу г‑жа Bonchyk с местоживеене в Германия. На 2 септември 2010 г. Amtsgericht Wedding уважава тази молба и издава заповедта. Този съд се опитва два пъти да връчи по пощата заповедта на посочените от Raiffeisenbank адреси, но напразно. Тогава последната посочва нов адрес. При това положение европейската заповед за плащане е връчена на този нов адрес чрез оставянето ѝ в пощенската кутия на 1 февруари 2011 г.

18.

Тъй като не постъпва възражение от г‑жа Bonchyk, на 10 март 2011 г. тази заповед е обявена от Amtsgericht Wedding за подлежаща на изпълнение. С факс от 1 юни 2011 г. г‑жа Bonchyk подава възражение срещу тази заповед. Тя посочва също, че само по случайност е узнала за съществуването на заповедта. Освен това уточнява, че от 2009 г. вече не живее на адреса, на който е била връчена европейската заповед за плащане. Накрая, посочва, че тази заповед никога не ѝ е била връчвана.

19.

С писмо от 17 юни 2011 г. Amtsgericht Wedding указва, че г‑жа Bonchyk е пропуснала срока за подаване на възражение и може да поиска най-много преглед на тази заповед съгласно член 20 от Регламент № 1896/2006. При това положение с писмо от 24 юни 2011 г. г‑жа Bonchyk иска преглед на европейската заповед за плащане.

20.

Rechtsanwaltskanzlei CMS Hasche Sigle, Partnerschaftsgesellschaft (наричано по-нататък „CMS Hasche Sigle“), чието седалище е в Германия, подава молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу Xceed Holding Ltd със седалище в Кипър. За тази цел то посочва адрес в Никозия (Кипър). На 4 юни 2010 г. Amtsgericht Wedding уважава тази молба и впоследствие връчва европейската заповед за плащане с препоръчано писмо с обратна разписка на посочения от CMS Hasche Sigle адрес. Според обратната разписка тази заповед е връчена на адреса на 30 юни 2010 г., като върху обратната разписка има подпис и печат на адвокатска кантора, но без отметка в квадратчето „доставено“, нито в което и да е друго квадратче. На 10 август 2010 г. Amtsgericht Wedding обявява тази заповед за подлежаща на изпълнение.

21.

С писмо от 19 октомври 2010 г., получено на 20 октомври 2010 г. в Amtsgericht Wedding, Xceed Holding Ltd иска преглед на европейската заповед за плащане, като за всеки случай подава възражение срещу тази заповед.

22.

Xceed Holding Ltd твърди, без това да е оспорено, че тази заповед никога не му е била връчена. То посочва, че до 18 май 2010 г. седалището му е било в Ларнака (Кипър), а след това в Лимасол (Кипър), и че никога не е имало никакъв контакт с адвокатската кантора, получила и подписала обратната разписка. Едва на 7 октомври 2010 г. е узнало за европейската заповед за плащане след получаване на покана за изпълнение от CMS Hasche Sigle.

23.

По тези три дела Amtsgericht Wedding има съмнения относно тълкуването на Регламент № 1896/2006. По-конкретно запитващата юрисдикция си задава въпроса дали исканията за преглед, подадени от тримата длъжници в главните производства, представляват годни средства за защита.

24.

Amtsgericht Wedding решава да спре трите главни производства и да постави на Съда преюдициални въпроси. Тук възпроизвеждам текста на въпросите по дело C‑119/13, първият и третият от които са идентични с въпросите по дела C‑120/13 и C‑121/13:

25.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Регламент № 1896/2006 следва да се тълкува в смисъл, че длъжникът може да поиска преглед на европейската заповед за плащане, в случай че тя не му е връчена или не му е редовно връчена, като се позове по аналогия на член 20, параграфи 1 или 2 от този регламент.

26.

В трите главни производства запитващата юрисдикция изхожда от принципа, че връчването на европейската заповед за плащане или липсва, или е нередовно, доколкото не е направено съгласно предписаните от този регламент минимални изисквания.

27.

В действителност настоящите дела поставят въпроса с какви правни средства за защита разполага длъжникът срещу европейска заповед за плащане, която не му е връчена или не му е редовно връчена и подлежи на изпълнение. Действително Регламент № 1896/2006 не казва нищо по отношение на евентуалните правни средства за защита, с които длъжникът разполага при такива обстоятелства, и създава празнота в правото. Следователно въпросът е какви са правните последици от липсата на връчване или на редовно връчване.

28.

Запитващата юрисдикция и повечето от страните по спора изглежда считат, че единственото правно средство за защита е преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20 от този регламент. Не мисля, че това е така.

29.

Съгласно член 1, параграф 1, буква а) от посочения регламент той има за цел да опрости, да ускори и да намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания, чрез създаването на европейска заповед за плащане. Тази процедура може да се квалифицира като „едностранно производство“, доколкото няма разисквания пред съда по произход и доколкото длъжникът се включва на по-късен етап, едва след като европейската заповед за плащане вече е издадена от този съд и е връчена на длъжника.

30.

В това отношение Регламент № 1896/2006 установява минимални изисквания относно начините на връчване, разпределени в две категории.

31.

На първо място, член 13 от този регламент предвижда начините на връчване с обратна разписка, удостоверяваща получаването от длъжника. Това означава, че се удостоверява, че на длъжника е връчена издадената срещу него европейска заповед за плащане — и следователно, че той е узнал за нея — и предвиденият от този регламент механизъм може да се задейства.

32.

Така, ако длъжникът реши да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане съгласно член 16 от Регламент № 1896/2006, производството продължава пред съда по произход в съответствие с правилата на общото гражданско производство, освен ако молителят не поиска изрично в този случай производството да бъде прекратено ( 3 ). Ако обаче длъжникът не реагира срещу тази заповед, след изтичането на срока по член 16, параграф 2 от регламента съдът по произход незабавно обявява заповедта за подлежаща на изпълнение съгласно член 18, параграф 1 от Регламент № 1896/2006, като в член 19 от него се уточнява по-конкретно, че европейска заповед за плащане, подлежаща на изпълнение в държавата членка по произход, се признава и подлежи на изпълнение в другите държави членки.

33.

Само по изключение длъжникът може да поиска преглед на европейската заповед за плащане, било когато е бил възпрепятстван да оспори вземането поради непреодолима сила или поради извънредни обстоятелства, без вина от негова страна ( 4 ), било когато е очевидно, че европейската заповед за плащане е била издадена погрешно предвид определените в този регламент изисквания, или поради други извънредни обстоятелства ( 5 ).

34.

На второ място, в член 14 от Регламент № 1896/2006 са изложени начините на връчване без обратна разписка, когато европейската заповед за плащане е връчена на трето лице. Законодателят на Съюза изхожда от хипотезата, че в този случай длъжникът временно отсъства при идването на съдебния изпълнител или пък на пощенския служител. Това означава, че като се използват тези начини на връчване може само да се предполага, че издадената срещу длъжника европейска заповед за плащане наистина му е връчена и следователно би трябвало да е запознат с правата си, както и с правните последици от евентуално подаване на възражение или бездействие в определения срок — в случая обявяването на тази заповед за подлежаща на изпълнение съгласно член 18 от регламента.

35.

И в този случай обаче законодателят на Съюза е предвидил възможност да се отчете евентуалното забавяне, като е позволил на длъжника да иска преглед на европейската заповед за плащане съгласно член 20, параграфи 1 и 2 от посочения регламент.

36.

От гореизложеното личи цялата значимост на връчването или на редовното връчване в рамките на процедурата за европейска заповед за плащане. То дава възможност да се гарантира, че длъжникът ще получи достъп до цялата информация, която му е необходима, за да организира защитата си, и по този начин осигурява зачитането на правото на защита ( 6 ). Още при подготвителните си работи Европейската комисия обръща внимание на този въпрос, като посочва, че „[с] цел да се гарантира справедлив съдебен процес длъжникът трябва да бъде правилно осведомен за процесуалните си права и задължения в рамките на заповед за плащане. […] Следователно кратката, но пълна информация е необходимо условие, за да останат сроковете кратки и за да се осигури възможност в рамките на този ограничен период от време длъжникът да реши дали да оспори вземането при пълно познаване на последиците, без да са необходими правни консултации“ [неофициален превод] ( 7 ).

37.

Именно в това се състои ползата от установената с Регламент № 1896/2006 процедура, т.е. в съчетаването на бързо и ефективно съдебно производство със зачитането на правата на защита при трансграничните спорове, свързани с безспорни парични вземания. След като бъде уведомен и бъде запознат с указанията в документите, които задължително придружават връчването, длъжникът може да упражни правата си, като разполага с необходимата информация. Това обяснява защо впоследствие той има на разположение само ограничени правни средства, за да се противопостави на изпълнението на европейската заповед за плащане.

38.

Въпреки това, тъй като е лично осведомен за издаването на тази заповед, правата му и по-конкретно правото на защита са напълно зачетени.

39.

Важи ли същото и когато при привеждането в изпълнение на тази заповед, издадена съгласно процедурата по член 14 от Регламент № 1896/2006, се установява, че фактически и без вина от негова страна в действителност връчването не е извършено на предполагаемия длъжник?

40.

Със сигурност не.

41.

Както вече видяхме, в установената от този регламент система връчването има за цел да запази правото на защита. То представлява презумпция, че длъжникът е получил европейската заповед за плащане, което е изключително важен етап в тази система. Спазването на тези условия в рамките на процедурата за европейска заповед за плащане е от първостепенно значение, ако държим да се запази равновесието между различните цели на посочения регламент.

42.

Зачитането на правото на защита не може да бъде гарантирано с прилагането на презумпция, когато при изпълнението на тази заповед се установява, че презумпцията е погрешна. В такъв случай тя трябва да се превърне в необорима презумпция, което в областта на правото на защита не би имало никакъв смисъл.

43.

Стремежът към прекалено опростяване на механизма, предвиден от Регламент № 1896/2006, би засегнал именно правото на защита, а следователно и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

44.

Действително, най-напред, ако се допусне прилагането по аналогия на член 20 от този регламент, би се стигнало до лишаване от най-основни права на добросъвестния длъжник, който поради това, че европейската заповед за плащане не му е била връчена при спазване на минималните изисквания, не е бил осведомен за способите за оспорване, с които разполага, докато, обратно, лицето, на което такава заповед е била връчена надлежно, е могло да се ползва от тези права. Подобно тълкуване не само би противоречало на зачитането на правото на защита, гарантирано с член 47 от Хартата, но освен това би нарушило и равното третиране на двамата добросъвестни длъжници.

45.

Освен това, при положение че самото връчване на европейската заповед за плащане на длъжника не е налице, не е възможно вземането да се приеме за безспорно, тъй като при липса на подобно връчване длъжникът в нито един момент не е могъл да оспори вземането. Следователно не само би било налице противоречие със самата цел на Регламент № 1896/2006, който, припомням, установява процедура за европейска заповед за плащане за „безспорните вземания“, но също така и най-вече би се допуснало явно нарушение на правото на защита, което освен това би имало сериозни правни последици за длъжника. Всъщност, ако при прилагане по аналогия на член 20 от този регламент към разглежданите случаи искането за преглед бъде отхвърлено, европейската заповед за плащане ще подлежи на изпълнение, тъй като съгласно член 20, параграф 3 от посочения регламент тя остава в сила.

46.

Следва да се отбележи също, че законодателят на Съюза се е погрижил да посочи, че още на етапа на издаването на европейска заповед за плащане съдът по произход е длъжен да се увери, че тя ще бъде връчена на длъжника в съответствие с националното право и при условия, които отговарят на минималните изисквания, установени с членове 13—15 от Регламент № 1896/2006 ( 8 ). Член 14 от посочения регламент, който предвижда начините на връчване на европейската заповед за плащане без обратна разписка, дава още по-голяма яснота в това отношение, тъй като в параграф 2 от него се посочва, че „връчването по параграф 1 е недопустимо, ако адресът на [длъжника] не е известен със сигурност“.

47.

Като набляга на това, че съдът по произход е длъжен да се увери в спазването на минималните изисквания относно връчването, законодателят на Съюза изразява волята си да се гарантира зачитането на правата на защита в едностранно производство, в което длъжникът в крайна сметка разполага едва на по-късен етап с възможност да се позове на правата си.

48.

В такъв случай каква е ползата от процедурата по член 14 от Регламент № 1896/2006? Според мен от нея има сигурна полза. Тя създава презумпция, която позволява да се продължи производството и при липса на възражение европейската заповед за плащане да се обяви за подлежаща на изпълнение. Това е логично, доколкото начинът на връчване предполага, че заповедта вероятно е стигнала до адресата си. С цел ефективност тази вероятност оправдава започване на следващите етапи на производството, тъй като в значителен брой случаи презумпцията отговаря на действителността. За сметка на това в по-редкия от статистическа гледна точка случай, когато действителността е различна, връчването трябва да се счита за неизвършено. Като цяло ефективността на системата ще е гарантирана, и поотделно, личните свободи ще са запазени.

49.

Впрочем считам, че единствено при това тълкуване процедурата по член 14 от Регламент № 1896/2006 не подлежи на никаква критика, по-конкретно като тези, които се отправят в доктрината ( 9 ).

50.

При това положение смятам, че прилагане по аналогия на член 20 от Регламент № 1896/2006 спрямо случаи като разглежданите по настоящите дела не съответства нито на текста, нито на духа на този регламент и е в противоречие с член 47 от Хартата. Според мен този регламент не търпи такава неравнопоставеност на правата, които има за цел да защитава.

51.

Освен това считам, че длъжникът не може да бъде лишаван от правно средство за защита по съображение, че е само вероятно връчването да е извършено, при положение че от направеното от длъжника оспорване личи, че той не е знаел за европейската заповед за плащане. Следователно той трябва да се ползва ефективно от подобно средство за защита, за да може да докаже пред съда по произход, че тази заповед не му е била връчена. Считам, че ако посоченият съд установи липсата на каквото и да е връчване, единствената възможна правна последица е обявяването на тази заповед за недействителна.

52.

В светлината на тези обстоятелства съм на мнение, че Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане по аналогия на член 20 от него в случай, в който европейската заповед за плащане не е връчена или не е редовно връчена на длъжника. За да се гарантира зачитането на правото на защита, последният трябва да разполага с независимо правно средство за защита пред съда по произход, което да му позволи да докаже, че тази заповед не му е връчена, и евентуално да поиска да се установи, че тя е недействителна.

53.

С оглед на предложения отговор на първия въпрос според мен не е необходимо да се отговаря на втория и третия въпрос.

54.

Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам Съдът да отговори на поставените от Amtsgericht Wedding въпроси по следния начин:

„Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане по аналогия на член 20 от него в случай, в който европейската заповед за плащане не е връчена или не е редовно връчена на длъжника.

За да се гарантира зачитането на правото на защита, длъжникът трябва да разполага с независимо правно средство за защита пред компетентния съд на държавата членка по произход, което да му позволи да докаже, че тази заповед не му е връчена, и евентуално да поиска да се установи, че тя е недействителна“.