Дело C‑329/15

ENEA S.A.

срещу

Prezes Urzędu Regulacji Energetyki

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)

„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Понятие за помощи, предоставени от държавата или чрез ресурси на държавата — Задължение на капиталово дружество от енергийния сектор, чийто капитал се притежава изцяло от държавата, да изкупува електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 13 септември 2017 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите—Понятие—Предоставяне на предимства, за което отговорност носи държавата—Липса на прехвърляне на държавни ресурси—Липса на последици—Водещо значение на публичния контрол върху такова предимство

   (член. 107, параграф 1 ДФЕС)

2. Помощи, предоставяни от държавите—Понятие—Помощи, произхождащи от държавни ресурси—Механизъм за задължително изкупуване на електрическа енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия—Задължение за изкупуване, наложено както на частните, така и на държавните предприятия—Финансиране със собствени ресурси—Изключване

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 17, 20—25)

2.  Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална мярка като разглежданата в главното производство, с която както на частни, така и на държавни предприятия се налага задължение за изкупуване на електрическа енергия от комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, не съставлява намеса на държавата или чрез ресурси на държавата.

   Така от данните, с които разполага Съдът, е видно, че при определени условия доставчиците на електрическа енергия са купували електрическата енергия от комбинирано производство на по-висока цена от тази, на която са предлагали електроенергия на крайните потребители, от което за тях произтичат допълнителни разходи.

   Следователно, тъй като не е налице цялостно прехвърляне на подобни допълнителни разходи върху крайните потребители, тези разходи не се финансират чрез въведени от държава членка задължителни вноски и не е налице механизъм за пълно компенсиране (вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Essent Netwerk Noord и др., C‑206/06, EU:C:2008:413 и от 19 декември 2013 г., Association Vent De Colère! и др., C‑262/12, EU:C:2013:851), следва да се приеме, както генералният адвокат е посочил в точка 86 от заключението си, че предприятията, носители на задължението за снабдяване с електрическа енергия, не са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а финансират едно задължение за изкупуване със свои собствени финансови ресурси.

   Що се отнася до довода на ENEA и Комисията, че това задължение за изкупуване е било възложено основно на публични предприятия, уредени от частното право, което позволявало да се приеме, че посоченото задължение се финансира посредством държавни ресурси, следва да се напомни, че ресурси на публично предприятие могат да се считат за държавни ресурси, когато това предприятие, посредством упражняването на своето доминиращо влияние, е в състояние да насочи използването на своите средства, за да финансира предимства в полза на други предприятия (вж. в този смисъл решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия, C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 38).

   Както обаче генералният адвокат посочва в точки 91, 94—96 и 100 от заключението си, само по себе си обстоятелството за наличие на мажоритарно участие на държавата в капитала на част от предприятията, които имат задължение за изкупуване, не позволява в контекста на главното производство да се направи извод за наличието на доминиращо влияние, което дава възможност за насочване на използването на средствата на тези предприятия по смисъла на съдебната практика, цитирана в предходната точка.

   Всъщност е видно, че задължението за изкупуване се е прилагало по еднакъв начин спрямо доставчиците на електрическа енергия, независимо дали мажоритарният дял от техния капитал е бил притежаван от държавата, или от частни оператори.

   Освен това, обратно на становището на Комисията, обстоятелството, че съответната държава членка е отговорна за мярката, както беше прието за установено в точка 22 от настоящото решение, не позволява да се направи извод за наличието на доминиращо влияние на тази държава в предприятие, в което тя е мажоритарен акционер по смисъла на решение от 16 май 2002 г., Франция/Комисия (C‑482/99, EU:C:2002:294, т. 38 и 39). Всъщност в това отношение от намесата на държавата в качеството на законодател не може да се изведе никакво доказателство по отношение на нейните действия като мажоритарен акционер в предприятие.

   (вж. т. 29—33, 35 и 37 и диспозитива)