Дело T‑458/17

Harry Shindler и др.

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Институционално право — Оттегляне на Обединеното кралство от Съюза — Споразумение за определяне на реда и условията за оттегляне — Член 50 ДЕС — Решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори с Обединеното кралство за сключване на посоченото споразумение — Граждани на Обединеното кралство, живеещи постоянно в друга държава — членка на Съюза — Подготвителен акт — Акт, неподлежащ на обжалване — Липса на пряко засягане — Недопустимост“

Резюме — Решение на Общия съд (девети разширен състав) от 26 ноември 2018 г.

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Актове, с които се променя правното положение на жалбоподателя — Решение на Съвета, с което се разрешава започване на преговорите с държава членка за сключването на споразумение за оттеглянето на същата от Съюза — Жалба на граждани на съответната държава членка — Липса на задължителни правни последици за жалбоподателите — Недопустимост

   (член 50 ДЕС; член 218, параграфи 3 и 11 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2. Държави членки — Оттегляне от Европейския съюз — Решение на държава членка да започне процедурата по оттегляне — Едностранен характер — Проверка от Съвета за спазването на конституционните правила на съответната държава членка — Изключване

   (член 50 ДЕС)

3. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Възможност за пренебрегване на това условие чрез позоваване на нарушение на принципа на демокрация — Липса

   (член 2 ДЕС; член 263, четвърта алинея ДФЕС)

4. Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Понятие — Актове, които произвеждат задължително правно действие — Възможност за пренебрегване на това условие чрез позоваване на правото на ефективна съдебна защита — Липса

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.  Когато жалба за отмяна е подадена от жалбоподатели, които не са привилегировани страни, срещу акт, който не е адресиран до тях, както изискването задължителните правни последици на обжалваната мярка да могат да засегнат интересите на жалбоподателите, като изменят съществено правното им положение, така и условието физическото или юридическо лице да бъде пряко засегнато от обжалвания акт, предвидено в член 263, четвърта алинея ДФЕС, предполагат, че обжалваното решение поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателите.

   Трябва да се отхвърли като недопустима жалба на граждани на държава членка срещу решение на Съвета, прието на основание на разпоредбите на член 50, параграф 2, трето изречение ДЕС във връзка с член 218, параграф 3 ДФЕС, да разреши на Комисията да започне преговорите с тази държава членка с цел сключване на споразумение, с което се определят редът и условията за оттеглянето на същата от Съюза и от Евратом. Всъщност подобно решение не засяга правата на жалбоподателите, които се ползват от едни и същи права преди и след това решение. Що се отнася до правата на гражданите на засегнатата държава членка в 27-те държави — членки на ЕС, след датата на оттеглянето, посоченото решение представлява само подготвителен акт по отношение на крайното споразумение, чието сключване е само евентуално и което би трябвало да бъде предмет на последващо решение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент. Евентуалната отмяна на обжалваното решение следователно няма да се отрази на правното положение на гражданите на тази държава членка, по-специално на тези, които живеят постоянно в друга държава — членка на Съюза, и не са се възползвали от правото на глас на референдума относно оставянето на тази държава членка в Съюза и общите избори в тази държава. Тя не би довела нито до отмяна на акта за нотифициране на намерението за оттегляне, нито до спиране на срока от две години, предвиден в член 50, параграф 3 ДЕС. Правата на жалбоподателите биха останали непроменени.

   В това отношение, макар да е вярно, че правното положение на жалбоподателите, по-специално що се отнася до качеството им на граждани на Съюза, може да бъде засегнато при оттеглянето на съответната държава членка от Съюза, независимо дали ще бъде сключено споразумение за оттегляне или не, това евентуално засягане на правата им, което не може да бъде оценено към настоящия момент нито като съдържание, нито като обхват, не произтича от обжалваното решение. Освен това обстоятелството, че Съветът погрешно не е прибегнал до възможността, предвидена в член 218, параграф 11 ДФЕС, да поиска становище от Съда относно съвместимостта с Договорите на предвижданото споразумение, или е нарушил принципа на лоялно сътрудничество, не може да води до отклоняване от условията за допустимост, изрично предвидени в член 263 ДФЕС.

   (вж. т. 31, 33, 35, 45—47, 69 и 78)

2.  От член 50 ДЕС следва, че възможността държава членка да се оттегли от Съюза почива на едностранно решение на тази държава членка, прието съгласно конституционните ѝ правила. В това отношение, макар член 50, параграф 1 ДЕС да предвижда, че решението, с което държава членка решава да се оттегли от Съюза, се приема в съответствие с конституционните ѝ правила, това не означава, че решението за оттегляне дава възможност за решение на институциите на Съюза за приемане, с което те да проверят спазването на посочените правила от съответната държава. Всъщност такова решение за приемане от Съвета или от която и да е друга институция на Съюза не може да съществува и не е предвидено в разпоредбите на член 50 ДЕС.

   Вследствие на това не би могло надлежно да се поддържа, че решението на Съвета, с което се разрешава на Комисията да започне преговорите с държава членка с цел сключването на споразумение, с което се определят редът и условията за оттеглянето на същата от Съюза и от Евратом, включва имплицитен акт, с който Съветът е приел акта за нотифициране на намерението за оттегляне, нито че това решение е осъществило „излизането“ на тази държава членка от Съюза след изтичането на двегодишния срок, предвиден в член 50, параграф 3 ДЕС.

   (вж. т. 56, 58 и 60)

3.  Не би могло валидно да се поддържа, че жалба трябва да бъде обявена за допустима, доколкото обжалваното решение е било прието в нарушение на принципа на демокрация. Всъщност такова разсъждение би довело до извода за допустимост на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, направен въз основа на евентуалната незаконосъобразност на обжалвания акт. Сериозността на твърдяното неизпълнение от съответната институция или тежестта на произтичащото от това нарушение, що се отнася до съблюдаването на основните права, обаче не допуска да се отклони прилагането на уредени с императивни норми абсолютни процесуални предпоставки, предвидени в Договора за функционирането на ЕС.

   (вж. т. 70)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 76)