EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Етикетиране, представяне и реклама на хранителните продукти

Предварително опакованите хранителни продукти трябва да отговарят на правилата относно етикетирането, представянето и рекламата за тях. Тези правила са съгласувани на ниво Европейски съюз (ЕС), за да дадат възможност на европейските потребители да направят своя информиран избор, както и да се премахнат бариерите за свободното движение на храни и условията на нелоялна конкуренция.

АКТ

Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето, рекламата на храните [Вж. акт(ове) за изменение].

ОБОБЩЕНИЕ

Настоящата директива се прилага за храните, предназначени да се доставят като такива до крайния потребител или в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене. Тя не се отнася за стоките, предназначени за износ извън Европейския съюз (ЕС).

Етикетирането, представянето и рекламата на храните трябва да са такива, че да не:

  • въвеждат купувача в заблуда по отношение на характеристиките, свойствата или въздействията на храната;
  • приписват на даден хранителен продукт свойствата да предотвратява, лекува или излекува болест при хората (с изключение на натуралните минерални води и хранителните продукти, предназначени за специален хранителен режим, за които съществуват специфични общностни разпоредби).

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБОЗНАЧАВАНЕ НА ЕТИКЕТА

Етикетът на храните трябва да съдържа задължителни текстове. Тези текстове трябва да са лесни за разбиране и виждане, ясни и четливи и да не се изтриват. Някои от тях трябва да са разположени в едно зрително поле.

Когато храните са предварително опаковани, задължителните данни се изписват върху опаковката или върху етикет, прикрепен към нея.

Задължителните данни обхващат:

  • търговското наименование;
  • списък на съставките, които са изброени в низходящ ред според процентното им тегло и посочени със специфичното им наименование, с някои изключения предвидени в приложения I, II, III и ІІІа. Съставките, които попадат в няколко категории, са определени по отношение на основната им функция.При определени условия не се изисква упоменаване на съставките, за: Някои добавки и ензими не се считат за съставки; става въпрос за тези, които се използват като спомагателни технологични вещества или които се съдържат в една съставка без да изпълняват технологична функция в крайния продукт;
  • количеството на съставките или на категориите съставки, изразено в проценти. Това изискване се прилага, когато въпросната съставка или категория от съставки:
  • нетното количество, изразено в единици за обем за течни продукти и единици за маса за останалите продукти. Въпреки това са предвидени специални разпоредби за храни, продавани на бройка и за твърди храни, предлагани в течна среда;
  • срок на минимална трайност. Тази дата се състои от ден, месец и година, с изключение за храни, чиято трайност е по-малка от 3 месеца (ден и месец са достатъчни), храните с трайност по-голяма от 3 месеца, но не повече от 18 месеца (месец и година са достатъчни) или трайност над 18 месеца (достатъчна е само годината).Той се предхожда от думите „годен за употреба до ...“, когато срокът съдържа указание за деня или „годен за употреба до края на ...“ в останалите случаи.Срок на трайност не се изисква за следните продукти: За бързоразвалящи се хранителни продукти срокът на годност се заменя с краен срок за консумация;
  • специални условия за съхранение и употреба;
  • име или търговско наименование и адрес на производителя или опаковчика или на продавача, установен на територията на Общността. Що се отнася до маслото, произведено на територията на държава-членка, може да се изисква само посочване на производителя, опаковчика или продавача;
  • мястото на произход или внос в случаите, когато пропускането му би могло да подведе потребителя;
  • инструкциите за употреба трябва да са обозначени по подходящ начин, осигуряващ правилна употреба на продукта;
  • oбозначение на алкохолното съдържание за напитки с повече от 1,2 обемни процента алкохол.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ И СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Европейските разпоредби, приложими за определени храни, гласят, че посочването на списъка на съставките и срока на минимална годност има назадължителен характер. Тези разпоредби могат да предвидят други задължителни данни, при условие че те не вредят на информирането на купувача.

Специални разпоредби са предвидени по отношение на:

  • стъклени бутилки за многократна употреба и малки опаковки;
  • предварително опаковани хранителни продукти. Когато предварително опакованите храни се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, или се доставят в заведения за обществено хранене за обработка, обозначенията може да фигурират само в търговските документи, стига търговското наименование, срокът на годност и координатите на производителя или опаковчика да се виждат на външната опаковка на храната;
  • представени за продажба храни, които не са предварително опаковани, или храни, опаковани по време на продажбапо искане на купувача.

ПРЕДПАЗНИ КЛАУЗИ

Търговията с хранителни продукти в съответствие с настоящата директива може да бъде забранена само за нехармонизирани национални разпоредби, обосновани от специфични причини, например като опазване на общественото здраве, предотвратяване на измами или защита на индустриалната и търговската собственост.

КОМИТОЛОГИЯ И ХРОНОЛОГИЯ

Прилагането на директивата е гарантирано от Европейската комисия, подпомaгана от Постоянения комитет по хранителната верига и здравето на животните.

Директива 2000/13/ ЕО заменя Директива 79/112/ЕИО на Съвета за етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти.

Препратки

Акт

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2000/13/ЕО

26.5.2000 г.

-

ОВ L 109 от 6.5.2000 г.

Акт(ове) за изменение

Влизане в сила

Краен срок на транспониране в държавите-членки

Официален вестник

Директива 2001/101/ЕО

18.12.2001 г.

31.12.2002 г.

ОВ L 310 от 28.11.2001 г.

Директива 2002/67/ЕО

8.8.2002 г.

30.6.2003 г.

ОВ L 191 от 19.7.2002 г.

Акт за присъединяване на Чешката република, Естония, Кипър, Литва, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия към ЕС

1.5.2004 г.

Най-късно през 2007 г.

ОВ L 236 от 23.9.2003 г.

Директива 2006/107/ЕО

1.1.2007 г.

1.1.2007 г.

ОВ L 363 от 20.12.2006 г.

Директива 2003/89/ЕО

25.11.2003 г.

25.11.2004 г.

ОВ L 308 от 25.11.2003 г.

Директива 2006/142/ЕО

12.1.2007 г.

23.12.2007 г.

ОВ L 368 от 23.12.2006 г.

Регламент (ЕO) № 1332/2008

20.1.2009 г.

-

ОВ L 354 от 31.12.2008 г.

Регламент (ЕO) № 596/2009

7.8.2009 г.

-

ОВ L 188 от 18.7.2009 г.

Последвалите изменения и корекции на Директива 2000/13/ЕО са включени в основния текст. Настоящата консолидирана версия е само за информация.

СВЪРЗАНИ АКТОВЕ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30 януари 2008 г. относно информацията за потребителите на храни [COM(2008) 40 окончателен – непубликуван в Официален вестник].

Настоящото предложение има за цел да обедини директиви 2000/13/ЕО и 90/496/ЕИО по отношение на етикетирането на храни, за да се подобри нивото на информация и защитата на европейските потребители. Предложението въвежда нови изисквания за етикетиране. Задължителната информация трябва да идентифицира храните, техния състав и хранителни характеристики, произхода им, както и безопасните условия за тяхното използване (трайност, влияние и евентуални възможности за неблагоприятни последици върху здравето). Тази информация трябва да е представена по такъв начин, че да е лесна за четене и разбираема за потребителя. Минималният размер на шрифта трябва да е 3 mm.

Етикетите на храните трябва да съдържат задължителни данни, като енергийна информация и количеството на определени хранителни вещества в състава (мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, както и конкретни данни за съдържанието на захар и сол).

От друга страна, потребителите трябва да са добре информирани, особено когато купуват храни по интернет или чрез други средства за дистанционна продажба.

Държавите-членки запазват възможността да приемат допълнителни задължителни текстове за специфични категории храни, с цел да запазят общественото здраве и безопасност, както и индустриалната и търговската собственост. Тези допълнителни данни се съобщават на Комисията под формата на проект, което може да доведе до отрицателни становища.

Процедура за съвместно вземане на решение (2008/0028/COD)

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЕЗИЦИ ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ

Interpretative Commission communication concerning the use of languages in the marketing of foodstuffs in the light of the judgment in the Peeters case [COM(93) 532 final – Official Journal C 345 of 23.12.1993] (На 10 нември 1993 г. Комисията прие тълкувателно съобщение относно използването на езиците в търговията с храни като продължение на заключителнотo решение на Съда на Европейските общности по дело „Peeters“). В това съобщение Комисията подчертава, че етикетирането на хранителни продукти, предназначени за продажба на крайния потребител, трябва да е на лесноразбираем език; обикновено става дума за официалния език (официалните езици) на съответната страна за търговия. Въпреки това се допуска използването на думи или фрази на чужд език, ако са лесноразбираеми за купувача.

See also

  • Етикетиране и опаковка на продуктите

Последна актуализация: 16.11.2010

Top