1.   За целите на настоящата директива и без да се засягат параграфи 2 — 4, „бенефициер“ означава всяко физическо лице, което получава лихвено плащане, или всяко физическо лице, на което е гарантирано лихвено плащане, освен ако не представи доказателства, че то не е било извършено или гарантирано в негова полза, с други думи:

2.   Когато агент по плащанията има информация, която предполага, че физическото лице, което получава лихвено плащане или в полза на което има гарантирано лихвено плащане, може да не е бенефициерът, и когато към това физическо лице не се прилага параграф 1, букви а), б) или в), той предприема разумни мерки за установяване самоличността на бенефициера съгласно член 3, параграф 2. Ако агентът по плащанията не може да идентифицира бенефициера, той разглежда въпросното лице като бенефициер.

3.   Когато икономически оператор, попадащ също така в обхвата на член 2 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*1), извършва лихвено плащане или гарантира такова плащане на правен субект или правна договореност, които не подлежат на ефективно данъчно облагане и които са установени или чието място на действително управление е в държава или юрисдикция извън посочената в член 7 от настоящата директива територия и извън териториалния обхват на споразуменията и разпоредбите, предвиждащи същите или равносилни на посочените в настоящата директива мерки, се прилагат втора до пета алинея от настоящия параграф.

Плащането се счита за извършено или гарантирано, в пряка полза на което и да било физическо лице, което има местожителство в държава членка, различна от тази на икономическия оператор, и което е определено в член 3, параграф 6 от Директива 2005/60/ЕО като действителен бенефициер на правния субект или правната договореност. Самоличността на това физическо лице се установява в съответствие с мерките за комплексна проверка на клиента, предвидени в член 7 и член 8, параграф 1, буква б) от посочената директива. За целите на настоящата директива физическото лице се счита също за бенефициер.

За целите на първата алинея се счита, че категориите правни субекти и правни договорености, посочени в примерния списък в приложение I, не подлежат на ефективно данъчно облагане.

Икономическият оператор, посочен в първа алинея, установява правната форма и мястото на установяване или, където е уместно, мястото на действително управление на правния субект или правната договореност, като си служи с информацията, разкрита от всяко физическо лице, действащо от името на правния субект или правната договореност, по-специално в съответствие с параграф 1, букви б) и в), освен ако не разполага с по-достоверна информация, която да сочи, че получените данни са неточни или непълни за целите на прилагането на настоящия параграф.

Когато правен субект или правна договореност не попадат в категориите, посочени в приложение I, или когато попадат в тези категории, но твърдят, че подлежат на ефективно данъчно облагане, икономическият оператор, посочен в първата алинея, установява дали те подлежат на ефективно данъчно облагане на базата на общопризнати факти или официални документи, представени от правния субект или правната договореност или налични посредством мерките за комплексна проверка на клиента, взети в съответствие с Директива 2005/60/ЕО.

4.   Когато правен субект или правна договореност се разглежда като агент по плащанията при получаване на лихвено плащане или при гарантиране на такова плащане в съответствие с член 4, параграф 2, лихвеното плащане се счита за дължимо на следните физически лица, които се считат за бенефициери за целите на настоящата директива:

1.   Всяка държава членка приема и гарантира на своята територия прилагането на необходимите процедури, които да позволят на агента по плащанията да идентифицира бенефициерите и тяхното местожителство за целите на членове 8—12.

Тези процедури съответстват на минималните стандарти, установени в параграфи 2 и 3.

2.   Агентът по плащанията установява самоличността на бенефициера на базата на минимални стандарти, които се различават в зависимост от това кога са започнали отношенията между агента по плащанията и бенефициера, както следва:

Данните, посочени в първа алинея, буква б), се установяват въз основа на паспорт, официална лична карта или какъвто и да е друг официален документ за самоличност, където е приложимо в съответствие със списъка по параграф 4, представен от бенефициера. Данните, които не фигурират в тези документи, се установяват на базата на каквото и да е друго писмено доказателство за самоличност, представено от бенефициера.

3.   Когато бенефициерът доброволно представи удостоверение за местожителство за данъчни цели, издадено от компетентния орган на дадена страна в рамките на три години преди датата на плащането, или на по-късна дата, когато плащането се счита за дължимо на бенефициера, се счита, че неговото местожителство е в тази страна. В противен случай се счита, че местожителството му е в страната, където е постоянният му адрес. Агентът по плащанията трябва да установи постоянния адрес на бенефициера въз основа на следните минимални стандарти:

В случаите по първа алинея, буква б), когато бенефициери представят паспорт, официална лична карта или какъвто и да е друг официален документ за самоличност, издадени от държава членка, и се обявяват за жители на трета страна, местожителството се установява чрез удостоверение за местожителство за данъчни цели, издадено в рамките на три години преди датата на плащането или преди по-късна дата, когато плащането се счита за дължимо на бенефициера, от компетентния орган на третата страна, в която бенефициерът твърди, че живее. Ако такова удостоверение не бъде представено, се приема, че държавата членка, която е издала паспорта, официалната лична карта или друг официален документ за самоличност, е държавата по местожителство. За бенефициери, за които агентът по плащанията разполага с официална документация, която доказва, че местожителството им за данъчни цели е в страна, различна от тази, в която е постоянният им адрес, поради привилегии, свързани с дипломатически статут или други международно договорени правила, местожителството се установява посредством официалните документи, с които разполага агентът по плащанията.

4.   Най-късно до 31 декември 2014 г. всяка държава членка, която определя данъчни идентификационни или еквивалентни на тях номера, уведомява Комисията за структурата и формата на тези номера, както и за официална документация, съдържаща информация за определените идентификационни номера. Всяка държава членка също така информира Комисията за евентуални промени в това отношение. Комисията изготвя и публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък с получената информация.

1.   Икономически оператор, установен в държава членка, който извършва лихвено плащане или гарантира такова плащане в пряка полза на бенефициера, се счита за агент по плащанията за целите на настоящата директива.

За целите на настоящия параграф няма значение дали съответният икономически оператор е длъжник или емитент на вземането по дълга или ценната книга, от които възниква доходът, или е икономическият оператор, който е натоварен от длъжника или емитента или от бенефициера с изплащането на дохода или с гарантирането му.

Икономически оператор, установен в държава членка, също се счита за агент по плащанията за целите на настоящата директива, когато са изпълнени следните условия:

Когато са изпълнени посочените в първа алинея, букви а) и б) условия, плащането, извършено или гарантирано от първия икономически оператор, се счита за извършено или гарантирано в пряка полза на бенефициера, посочен в буква б) от същата алинея.

2.   Правен субект или правна договореност, чието място на действително управление се намира в рамките на държава членка и които не подлежат на ефективно данъчно облагане съгласно общите правила за пряко данъчно облагане, приложими или в тази държава членка или в държавата членка, в която са установени, или във всяка държава или юрисдикция, в която са установени за данъчни цели, се считат за агент по плащанията при получаването на лихвено плащане или гарантирането на такова плащане.

За целите на настоящия параграф се счита, че категориите правни субекти и правни договорености, посочени в примерния списък в приложение II, не подлежат на ефективно данъчно облагане.

Когато правен субект или правна договореност не принадлежат към никоя от категориите, посочени в примерния списък в приложение II, или когато попадат в обхвата на приложението, но твърдят, че подлежат на ефективно данъчно облагане, икономическият оператор установява дали подлежат на ефективно данъчно облагане на базата на общопризнати факти или официални документи, представени от правния субект или правната договореност или налични посредством мерките за комплексна проверка на клиента, приети в съответствие с Директива 2005/60/ЕО.

Всеки икономически оператор, установен в държава членка, който извършва лихвено плащане или гарантира плащането му на правен субект или правна договореност, посочени в настоящия параграф и чието място на действително управление се намира в държава членка, различна от държавата, в която е установен икономическият оператор, уведомява компетентния орган на своята държава членка за установяването — при използване на посочената в член 2, параграф 3, четвърта алинея информация или на друга налична информация — за следното:

Физическите лица, които се считат за бенефициери на лихвеното плащане, извършено или гарантирано за посочените в първа алинея от настоящия параграф правен субект или правна договореност, се определят в съответствие с правилата, предвидени в член 2, параграф 4. Когато се прилага член, 2, параграф 4, буква в), правният субект или правната договореност — винаги когато физическо лице придобие на по-късен етап право върху активите, пораждащи това лихвено плащане, или върху други активи, представляващи лихвеното плащане — предоставят на компетентния орган на държавата членка, в която се намира мястото им на действително управление, информацията, посочена в член 8, параграф 1, втора алинея. Правният субект или правната договореност информират още съответния компетентен орган относно всяка евентуална промяна на мястото на действително управление.

Задълженията по пета алинея остават валидни за 10 години от датата на последното лихвено плащане, извършено или гарантирано от правния субект или правната договореност, или от последната дата, на която физическо лице е придобило право върху активите, пораждащи това лихвено плащане, или върху други активи, представляващи лихвеното плащане, която от двете дати е по-късна.

Ако правен субект или правна договореност, когато се прилага член 2, параграф 4, буква в), премести мястото си на ефективно управление в друга държава членка, компетентният орган на първата държава членка докладва следната информация на компетентния орган на втората държава членка:

Настоящият параграф не се прилага, ако правният субект или правната договореност представят доказателства, че попадат в един от следните случаи:

3.   На правните субекти по параграф 2, които са подобни на предприятия за колективно инвестиране или колективен инвестиционен фонд или схема, посочени в параграф 2, осма алинея, буква а), се предоставя възможност за целите на настоящата директива да бъдат третирани като подобни предприятия, колективен инвестиционен фонд или схема.

Когато правните субекти използват възможността, посочена в първа алинея от настоящия параграф, държавата членка, в която се намира действителното им управление, издава удостоверение за това. Правните субекти представят това удостоверение на икономическия оператор, който извършва или гарантира лихвеното плащане. В такъв случай икономическият оператор се освобождава от задълженията, посочени в параграф 2, четвърта алинея.

Държавите членки съставят подробни правила относно посочената в първа алинея от настоящия параграф възможност за правните субекти, чието действително управление се намира на тяхната територия, с оглед на това да гарантират ефективното прилагане на настоящата директива.“

1.   За целите на настоящата директива „лихвено плащане“ означава:

2.   Що се отнася до параграф 1, първа алинея, буква б), когато агент по плащанията не разполага с информация относно сумата на дохода, която се изплаща, реализира или кредитира, общата сума на плащането се счита за лихвено плащане.

Що се отнася до параграф 1, първа алинея, буква в), когато агент по плащанията не разполага с информация относно сумата на лихвите или дохода, натрупана или капитализирана при продажбата, изплащането или откупуването на вземания по дълг, общата сума на плащането се счита за лихвено плащане.

Що се отнася до параграф 1, първа алинея, букви г) и д), когато агент по плащанията няма информация, отнасяща се до тази част от дохода, която произтича от лихвени плащания по смисъла на букви а), б) или в) от посочената алинея, общата сума на дохода се счита за лихвено плащане.

Що се отнася до параграф 1, първа алинея, буква е), когато агент по плащанията не разполага с информация относно сумата на печалбата от животозастрахователен договор, общата сума на плащането се счита за лихвено плащане.

3.   Що се отнася до параграф 1, първа алинея, буква д), когато агент по плащанията не разполага с информация относно процента на активите, инвестирани във вземания по дългове или в съответните ценни книжа, или в акции или дялове, определени в посочената буква, се счита, че този процент е над 40 %. Когато той не може да определи сумата на дохода, реализиран от бенефициера, се счита, че доходът съответства на постъпленията от продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове.

Що се отнася до параграф 1, първа алинея, буква е), подточка ii), когато агент по плащанията не разполага с информация относно процента на доходността, свързан с лихвени плащания по смисъла на букви а), б), в), г) или д) от посочената алинея, се счита, че този процент е над 40 %.

4.   Когато лихвено плащане съгласно определението в параграф 1 е извършено към правен субект или правна договореност, посочени в член 4, параграф 2, или кредитирано по притежавана от такъв правен субект или правна договореност сметка, то се счита за дължимо на физическо лице по член 2, параграф 4. За правен субект това се прилага единствено ако правният субект не е упражнил възможността съгласно член 4, параграф 3.

5.   Що се отнася до параграф 1, първа алинея, букви в) и д), държавите членки могат да изискват от агентите по плащанията на тяхна територия да изчислят на годишна база лихвите за период от време, който не може да надвишава една година, и да разглеждат такава лихва, изчислена на годишна база, като лихвено плащане, дори ако през този период от време няма продажба, изплащане или изкупуване.

6.   Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, букви г) и д), държавите членки могат да изключат от определението за лихвено плащане всеки доход, посочен в тези разпоредби, от предприятия, правни субекти или инвестиционни фондове или схеми, които имат правилник на фонда или учредителни актове, регулирани от тяхното законодателство, когато преките или непреките инвестиции на такива предприятия, правни субекти, фондове или схеми във вземания по дългове, посочени в буква а) от посочената алинея, или в ценни книжа, посочени в буква б) от същата алинея, не надвишават 15 % от техните активи.

Чрез дерогация от параграф 4 държавите членки могат да изключат от определението за лихвено плащане в параграф 1 лихвените плащания, извършени или кредитирани по сметка на правен субект или правна договореност, които са посочени в член 4, параграф 2 и чието място на действително управление е на тяхна територия, когато преките или непреките инвестиции на такъв правен субект или правна договореност във вземания по дългове, посочени в параграф 1, първа алинея, буква а), или в ценни книжа, посочени в буква б) от същата алинея, не надвишават 15 % от техните активи. За правен субект това се прилага единствено ако правният субект не е упражнил възможността съгласно член 4, параграф 3.

Когато държава членка упражни едната или двете възможности, посочени в първа и втора алинея, тя уведомява Комисията за това. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз факта, че тази възможност е упражнена и че, считано от датата на съответната публикация, упражняването на възможността става обвързващо за другите държави членки.

7.   Праговете от 40 %, посочени в параграф 1, първа алинея, буква д) и буква е), подточка ii) и в параграф 3, се фиксират на 25 %, считано от 1 януари 2016 г.

8.   Процентите, посочени в параграф 1, първа алинея, буква д) и в параграф 6, се определят въз основа на инвестиционната политика или въз основа на инвестиционната стратегия и цели, формулирани в документацията, регулираща работата на съответните предприятия, правни субекти или инвестиционни фондове или схеми.

За целите на настоящия параграф документацията включва:

Когато документацията не определя инвестиционна политика или инвестиционната стратегия и цели, тези проценти се определят според действителния състав на активите на съответните предприятия, правни субекти или инвестиционни фондове или схеми, като резултат от средната стойност на активите в началото или на датата на първия им 6-месечен доклад и в края на последния им отчетен период преди датата на извършване или гарантиране на лихвеното плащане от агента по плащанията към бенефициера. За новоучредени предприятия, правни субекти или инвестиционни фондове или схеми този действителен състав е резултат от средната стойност на активите на началната дата и на датата на първата оценка на активите, посочена в документацията, регулираща работата на съответните предприятия, правни субекти или инвестиционни фондове или схеми.

Съставът на активите се установява в съответствие с правилата, приложими в държавата членка или в държава от Европейското икономическо пространство, която не членува в Съюза, в която дадено предприятие за колективно инвестиране или друг колективен инвестиционен фонд или схема са регистрирани като такива, или съгласно правото на която се регулират техният правилник на фонда или учредителни актове. Така установеният състав става обвързващ за други държави членки.

9.   Посоченият в параграф 1, първа алинея, буква б) доход се счита за лихвено плащане само при условие че ценните книжа, от които той възниква, са първоначално емитирани на или след 1 юли 2014 г. Ценните книжа, издадени преди тази дата, не се вземат предвид за процентите, посочени в буква д) от същия параграф и в параграф 6.

10.   Доходите от животозастрахователен договор се считат за лихвени плащания в съответствие с параграф 1, първа алинея, буква е) само доколкото животозастрахователният договор, от който произтичат, е първоначално подписан на или след 1 юли 2014 г.

11.   Държавите членки имат възможност да разглеждат дохода, посочен в параграф 1, първа алинея, буква д), подточка i), реализиран при продажбата, изплащането или изкупуването на акции или дялове в учредени предприятия за колективно инвестиране, различни от ПКПИЦК, получили разрешение съгласно Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (*2), като лихвено плащане, само при условие че е бил натрупан от тези предприятия на или след 1 юли 2014 г.

1.   Когато бенефициерът е с местожителство в държава членка, различна от тази, в която е установен агентът по плащанията, минималната информация, която трябва да бъде докладвана от агента по плащанията на компетентния орган на държавата членка, в която е установен, включва:

Когато бенефициерът е с местожителство в държава членка, различна от държавата членка, в която е мястото на действително управление на агента по плащането съгласно член 4, параграф 2, такъв агент по плащанията предоставя на компетентния орган на държавата членка, в която се намира неговото място на действително управление, информацията, посочена в настоящия параграф, първа алинея,букви а)—г). В допълнение, такъв агент по плащанията докладва следното:

2.   Минималната информация, свързана с лихвеното плащане, която трябва да бъде докладвана от агента по плащанията, прави разграничение между следните категории лихвени плащания и посочва:

Когато докладва общите суми съгласно настоящия параграф, първа алинея, букви б), в), г) и ж), агентът по плащанията уведомява компетентния орган на държавата членка, в която е установен или, в случай на агент по плащанията, посочен в член 4, параграф 2, той уведомява компетентния орган на държавата членка, в която се намира неговото място на действително управление.

3.   В случай на съсобственост агентът по плащанията информира компетентния орган на държавата членка, в която е установен, или, в случай на агент по плащанията, посочен в член 4, параграф 2, той уведомява компетентния орган на държавата членка, в която се намира неговото място на действително управление, дали докладваната за всеки бенефициер сума е пълната сума общо за всички бенефициери, действителният дял, който се полага на съответния бенефициер, или равен дял.

4.   Независимо от разпоредбите на параграф 2 държавите членки могат да позволят на агентите по плащанията да докладват само следното:

Агентът по плащанията уведомява дали докладва общите суми съгласно настоящия параграф, първа алинея, букви а), б) и в).“

1.   Държави членки, които съгласно член 11 начисляват данък, удържан при източника, предвиждат следните процедури, за да гарантират, че даден бенефициер може да предяви искане да не бъде начислен данък:

2.   По искане на бенефициера компетентният орган на неговата държава членка по местожителство за данъчни цели издава удостоверение, в което се посочват:

Това удостоверение е валидно за срок, който не превишава три години. То се издава на всеки бенефициер, който го поиска, в срок от два месеца след подаване на искането.“

1.   В съответствие с посочената в член 18б, параграф 2 процедура Комисията може да приеме мерки за следните цели:

2.   Комисията актуализира списъка в приложение III по искане на пряко заинтересованите държави членки.

1.   Комисията се подпомага от комитет по административно сътрудничество в областта на данъчното облагане („комитетът“).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“