13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/66

1.

Както се посочва в документа „Космическа стратегия за Европа“, космическото пространство има важно значение за Европа. Европа постигна много успехи в областта на космическите технологии, включително уникален капацитет за наблюдение на Земята и географско позициониране и проучвателни мисии. Космическите технологии, данни и услуги се превърнаха в неотменна част от ежедневния живот на европейските граждани и тяхното систематично развитие трябва да продължи.

2.

Трябва да се подчертае и стратегическото значение на космическото пространство за Европа. То затвърждава ролята на Европа като по-силен глобален фактор и е актив за нейната сигурност и отбрана. Космическата политика може да спомогне за повишаването на заетостта, растежа и инвестициите в Европа. Инвестициите в космическото пространство разкриват нови възможности пред науката и научните изследвания. По тази причини КР изразява силна подкрепа за поисканата от Европейския парламент (1) всеобхватна комуникационна стратегия за ползите от космическите технологии за гражданите и предприятията.

3.

Става въпрос за откриването на конкретни възможности, чрез които космическите технологии, данни и услуги биха могли да подкрепят многобройните мерки на ЕС и централните политически приоритети в области като конкурентоспособността на европейската икономика, миграционната политика, справянето с изменението на климата, цифровия единен пазар и устойчивото използване на природните ресурси.

4.

Европейският комитет на регионите приветства факта, че Европейският съюз и Европейската космическа агенция обединиха сили за постигане на напредък в областта на европейското сътрудничество в космическия сектор с подписването на 26 октомври 2016 г. от ЕС и ЕКА на съвместно изявление за споделена визия и общи цели. И макар ЕКА да преследва свои собствени цели, сътрудничеството с държавите — членки на ЕС, и институциите на ЕС може да създаде синергии. Комитетът оценява много положително факта, че ЕС и ЕКА успяха да постигнат обща позиция по въпроса за дългосрочната визия и цели (2), което им дава съгласувана рамка за прилагането на съответните стратегии. В процеса на това сътрудничество трябва непременно да се избягват двойната употреба и/или вредната конкуренция.

5.

Комитетът на регионите приветства факта, че Европа и държавите членки разполагат с Европейска космическа агенция с над петдесет години опит в изграждането на европейски капацитет в развитието на космическите технологии и приложения във всички области на космическите дейности. Тази роля трябва да се запази и доразвие за целите на социално-икономическото развитие в регионите и в частност на интелигентната специализация.

6.

КР е убеден, че космическата стратегия на ЕС може да функционира в дългосрочен план само чрез активното участие на всички държави членки и че само по такъв начин може да се гарантира успехът на европейския космически сектор в осигуряването на растеж и заетост. Това може да се постигне посредством конкретни и целенасочени мерки, като се постави специален акцент върху изграждането на капацитет и участието на онези държави членки, които тепърва започват да развиват космически сектор.

7.

Обучението на инженери, техници и изследователи е от решаващо значение за европейската промишленост. Изграждането на експертни центрове и центрове за високи постижения за обучение през целия живот допринася за непрестанния напредък на знанията и компетенциите в областите, свързани с космоса, и науките за космоса, посредством укрепването на европейския пазар на труда и разширяването на инфраструктурата за експерименти, тестове и нов капацитет за изчисления и анализ. Европейската космическа стратегия трябва да стъпи на тази основа.

8.

Участието на младите хора, техният ентусиазъм и мотивация са инвестиция в бъдещето на Европа. Следва да се осигурят повече инвестиции за повишаване на информираността и създаване на успешни примери, които показват каква може да бъде ролята на европейските граждани в разработването на сложни системи (както на земята, така и в разработването на спътници). Ползите от космическото пространство за обществото се проявяват по много начини, посредством комуникационните технологии, възможността за обмен на информация в реално време, системите за непрекъснато наблюдение с висока разделителна способност, бързата реакция при природни бедствия, подпомагането на селското стопанство, горското стопанство, рибарството и морските сектори, по-строгия контрол на границите и сигурността, както и много други приложения.

9.

Необходимостта от малки и икономически ефективни спътници за комуникация и наблюдение нараства непрекъснато. По отношение на приложенията и услугите в областта на наблюдението на Земята, се наблюдава бързо подобряване на техническите възможности на малките спътници и поява на нови приложения, както за наблюдение и управление на земеделските земи, така и за метеорологични прогнози, най-вече поради напредъка на новите радарни техники. Поради това ЕС трябва да съсредоточат вниманието си върху непрекъснатостта на програмата „Коперник“ и системата „Галилео“, за да не изгуби позициите си в световното развитие.

10.

В редица разисквания беше обърнато внимание на необходимостта от международно сътрудничество на високо равнище (3), което да обхваща икономиката, обществото и дипломацията, за да се осигури достъп на държавите — членки на ЕС, до космическото пространство и да се гарантира сигурността на космическата инфраструктура. Това включва както космическите отпадъци и необходимостта от свободни орбити, така и споразуменията относно честотата и управлението на космическия трафик. Въпросите, свързани с космоса, трябва да се уреждат с международни споразумения. Местните и регионалните власти са идеален посредник между отделните общности (групи от обществото, потребители, предприятия и изследователи).

11.

Успехът и устойчивостта на европейската космическа промишленост зависят от използването и обработката на големи обеми и източници на информация и данни (Big Data). Иновативни решения, нови практики, по-добра сигурност и по-добра защита срещу кибератаки могат да се осигурят само ако предприятията получат по-добър достъп до данни и постигнат вдъхновяващо сътрудничество с изследователи, университети и публичния сектор.

12.

Настоящият документ относно Космическата стратегия за Европа отчита и до известна степен се основава на предходните становища на Комитета на регионите по сходни теми, включително становищата относно „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“ и „Индустриална политика на ЕС за космическия сектор“, както и на доклада на Комисията по външни работи на Европейския парламент относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана, прегледа на Space Market Uptake in Europa („Навлизането на пазара на космически технологии в Европа“), препоръките относно добавянето на регионално измерение към Космическата стратегия за Европа, публикувани през април 2016 г. от NEREUS, и документа на консултативната група по космическо пространство към „Хоризонт 2020“ Advice on potential priorities for Research and Innovation in the work programme 2018-2020 („Съвети за потенциални приоритети за научните изследвания и иновациите в работната програма за 2018—2020 г.“).

13.

Космическата стратегия за Европа представлява конкретен отговор на международните развития в космическата област; конкуренцията се увеличи поради новата парадигма New Space, която възникна през 80-те години на миналия век в САЩ, когато на пазара се появиха предприятия, стремящи се да навлязат в космоса. Цифровите технологии и цифровизацията откриват нови възможности за бизнес, а големите технологични промени подкопават традиционните промишлени и бизнес модели за достъп и използване на космоса.

14.

Сътрудничеството между всички институции е необходимо поради факта, че космическият сектор се характеризира с продължителни развойни цикли. Това увеличава пазарния риск, тъй като пазарният потенциал на новите приложения трябва да бъде оценяван много време предварително и е трудно да се адаптира съществуващата наличност. От това следва, че предприемачите, желаещи да навлязат в космическия сектор, може да срещнат трудности при намирането на инвеститори, тъй като е много трудно цикличният пазар и съществуващата наличност да се приведат в съответствие с търсенето.

15.

ЕС и ЕКА следва да засилят своето сътрудничество, за да подкрепят държавите членки в европейските научноизследователски и развойни дейности в областта на космическото пространство, да насърчат използването на иновативни програми за обществени поръчки, да дадат по-силен тласък на частните инвестиции и партньорствата с промишлеността и да насърчат разработването на минисателити и наносателити.

16.

ЕС и ЕКА трябва разработят съвместни мерки за информиране на обществеността и планове за използване на технологиите, за да могат да се приложат на практика резултатите, постигнати с помощта на НИРД в различни области. Глобалните предизвикателства, свързани с увеличаването на населението, нарасналото търсене на ресурси и изменението на климата, изискват информация за нашата планета, която могат да осигурят само решенията, базирани на космически технологии.

17.

КР определи следните конкретни приоритети:

18.

КР приветства факта, че Космическата стратегия за Европа отчита значението на участието на регионите в нейното прилагане, по-специално посредством конкретни мерки от страна на Европейската комисия и Европейската агенция за ГНСС, която отговаря за програмите EGNOS и „Галилео“, както свидетелстват Copernicus Relays и Copernicus Academy — мрежи за подкрепа за насърчаване на използването на данни от дистанционно наблюдение и техните приложения.

19.

Регионалното измерение е от съществено значение, за да могат потребителите да използват по-добре предимствата на космическите технологии и да заемат по този начин централно място в европейската космическа стратегия. Местните и регионалните власти са компетентни и имат желание да участват в изпълнението на европейската космическа политика, тъй като тази политика подкрепя и стратегиите за интелигентна специализация в много региони.

20.

приветства факта, че редица региони се присъединиха към мрежата NEREUS (Мрежа на европейските региони, използващи космически технологии), което демонстрира нарастващото значение на космическия сектор за регионалните икономики. Целта на NEREUS е да се използва пълноценно потенциалът на космическите технологии в интерес на европейските региони, както в областта на НИРД, така и с оглед на икономическата им конкурентоспособност, да се наблегне на регионалното измерение на космическите политики на политическо равнище и да се насърчи подход „отдолу нагоре“ към европейските космически дейности. Трябва да бъдат изтъкнати действията на регионите, които се присъединиха към NEREUS. Регионалните власти разполагат с потенциал и опит в интеграцията на дейностите на участници от предприятията и научните среди, публичните институции и гражданското общество. Това следва да се използва за изграждане на партньорства с цел осъществяване на дейности в рамките на космическата стратегия.

21.

Космическата политика на ЕС следва да разработи ясна визия, която да убеди европейското общество, икономика и политика в потенциала на космоса. На космическата политика би трябвало да се отдава по-голямо значение и в други регионални стратегии на ЕС, включително и поради това, че то предоставя възможности за постигане на целите в следните области: програмата на ЕС за градовете, решенията за интелигентните градове, интелигентната енергия, градоустройството, селското стопанство, политиката в областта на климата и др.

22.

Регионалните власти, изпълняващи основни задачи, свързани със стимулирането както на науката и технологиите, така и на социално-икономическото развитие на техните териториални единици, следва да се разглеждат като координатори на регионалната политика в областта на космическото пространство. Те разполагат с потенциал и опит в интеграцията на дейностите на участници от предприятията и научните среди, публичните институции и гражданското общество. Това следва да се използва за изграждане на партньорства с цел осъществяване на дейности в рамките на космическата стратегия.

23.

Европейската космическа агенция разработва редица инициативи с регионите, включително с Европейския офис за образователни ресурси за космическия сектор (ESERO). Ползите от тези инициативи следва да бъдат увеличени максимално, а тяхното развитие — допълнително насърчавано.

24.

Комисията следва да разработи мерки за подкрепа на дейностите, свързани с регионалните клъстери, офисите за контакт, агенциите, университетите и научноизследователските институти, за да се насърчи възприемането на космическите продукти и услуги в междусекторните дейности.

25.

С оглед на правомощията и потребностите на публичните власти Комисията следва да установи и критерии за определяне на ползата за обществото от космическите услуги и въз основа на тези критерии Комисията и националните власти биха могли да оценяват допустимостта на заявленията на потенциалните потребители за субсидии за разработване на услуги и приложения.

26.

КР подкрепя изготвянето и прилагането на широкообхватна и амбициозна европейска космическа програма, която да се основава върху вече постигнатото и задълбочава и доразвива основните области — наблюдение на околната среда, изменение на климата, сигурност, конкурентоспособност и изследване на космоса.

27.

Очаква се, че ползвателите като местните и регионалните власти и предприятията ще имат нужда от стимули и подкрепа от страна на ЕС и държавите членки. С оглед на иновативността на космическия сектор и неговото значение за икономиката, Комитетът призовава да се потърсят нови начини за финансиране на разработването и широкомащабното използване на приложения с участието на структурните фондове и банките и в сътрудничество с ЕКА. Заради проблемите с финансирането на инвестиции в научноизследователски и развойни проекти е целесъобразно да се укрепят възможностите за финансиране на изследователски проекти, които се осъществяват с участието както на изследователски и развойни институции, така и на икономически оператори.

28.

КР е убеден, че ЕС трябва да гарантира финансиране за оперативната фаза на „Галилео“ (включително поддръжка и замяна на спътниците, гарантиране на целостта на системата, наземна експлоатация и достъп до данни). Само по този начин може да се гарантира запазването на очаквания икономически ефект.

29.

Оперативната фаза на програмата „Коперник“ е от решаващо значение за икономическия пробив на тези нови технологични развития, но необходимостта от финансова подкрепа ще се запази и в бъдеще, за да се покрият първоначалните разходи, свързани с възприемането на новите технологии от най-различни ползватели.

30.

В бъдеще Комисията следва да осигури дългосрочното финансиране на експлоатацията на инфраструктурата на „Коперник“ със средства от бюджета на ЕС, за да се гарантират както финансовата устойчивост, така и прозрачността и демократичният контрол върху финансирането.

31.

Съществува спешна необходимост от създаване на големи центрове за данни за обработка и съхранение на данните от „Коперник“. Възможността за ползване на историческите данни е много важна и за разработването на нови услуги и приложения в тази област, както и капацитетът за предаване навреме на големи количества данни, които ще бъдат използвани.

32.

КР подчертава важната роля на системите за наблюдение на космоса и за спътникова навигация като „Галилео“и „Коперник“, които позволяват своевременна реакция при природни бедствия като земетресения, горски пожари, свлачища и наводнения. Призовава това да бъде надлежно отразено при разработването на услуги надолу по веригата за местните и регионалните власти. Ефективната космическа стратегия представлява съществен елемент от устойчивото и жизнеспособно развитие и помага за спасяването на човешки животи и за опазването на околната среда и имуществото.

33.

За да се използват данните от „Коперник“ и „Галилео“ и за да се разработят нови услуги на тяхна база, се изискват промени от правно естество, които да гарантират, че това се прави в съответствие с другите мерки на регионалната, енергийната и екологичната политики, на селскостопанския и екологичния мониторинг, който използва космическа информация. Необходимо е да се гарантира, че данните, получени от тези програми, могат да се използват и за докладване на равнище ЕС и че когато тази процедура е възможна, тя може да се извършва в съответствие със закона.

34.

Свързаните с космоса капацитет и услуги играят важна роля за европейската отбрана и сигурност, тъй като позволяват съгласувано прилагане на обща политика за сигурност и отбрана и свързват политиката на ЕС с области като външните работи, защитата на границите, морската сигурност, политиката в областта на климата, енергийната сигурност, управлението на бедствия, хуманитарната помощ и транспорта. Стратегическото партньорство с други държави с космически програми трябва да бъде укрепено, за да се гарантира европейската независимост по отношение на критичните космически технологии и достъпа до космическото пространство.

35.

Всички държави членки трябва да имат достъп до космическите услуги и до новите възможности за стимулиране на икономиката и разширяване на своите експертни познания. Трябва да се повиши информираността на публичния сектор, включително на регионално равнище, за това как може да се постигне ефективно използване на космическото пространство в множество различни области, като се подкрепят тези региони, както посредством развиване на умения, така и чрез различни механизми за финансиране.

36.

Космическите технологии могат да бъдат полезни в публичния сектор, например за ежедневния мониторинг на състоянието на природните ресурси (сладки води, крайбрежни води, качество на въздуха и др.), горите и селскостопанските земи, а също и за одит на системата на субсидиите, за ранно установяване и предотвратяване на незаконното строителство, за използване на слънчева и вятърна енергия, за подобряване на енергийната ефективност на сградите и в много други случаи.

37.

Все още са необходими допълнителни мерки за повишаване на осведомеността на европейското общество относно ползите от космическото пространство. Нуждаем се също от по-квалифицирани специалисти и служители, както и от повече инженери и изследователи, за да се постигне целта за създаване на добавена стойност за обществото, както и за по-тясно сътрудничество с публични и частни организации и дружества. Основните приоритети на една нова космическа политика, насочена към реалните нужди на гражданите, следва да включват местни инициативи, взаимен обмен на опит, създаване на синергии между различните функционални области, информация и повишаване на осведомеността.

38.

Космическата стратегия трябва да се ползва със силна подкрепа и интерес от страна на по-младите поколения. Поколението Y е израснало в свят, в който новите приложения се използват не само за търговски цели, а и в ежедневието. Следва да се насърчават новите идеи и перспективи, които младите хора носят със себе си.

39.

Новата космическа стратегия за Европа не е достатъчно вдъхновяваща за младото поколение. Космическото пространство би трябвало да бъде източник на вдъхновение и мотивация и да допринася за подобряване на живота на хората. Стратегията би следвало да бъде посветена преди всичко на насърчаване на образованието и повишаването на осведомеността във връзка с информацията и данните, получени въз основа на космическите технологии. Включването на космическите дейности в учебните програми на училищата, университетите и институциите за популяризиране на науката в рамките на т.нар. неформално образование ще даде решителен принос за привличане на вниманието към този важен сектор.

40.

КР призовава Комисията, Европейския парламент и Съвета да обсъдят и подкрепят тази стратегия и да настояват за ефективното ѝ прилагане в тясно сътрудничество с градовете и регионите, както и с всички заинтересовани страни.

41.

За да се подчертае значението на космическия сектор на регионално равнище и да се използват по най-добрия начин възможностите, предоставени на градовете и регионите, в рамките на Комисията на КР по околна среда, изменение на климата и енергетика ще бъдат организирани специални заседания, посветени на космическите въпроси. Това е особено необходимо с оглед на междинния преглед на космическите програми на ЕС, предвиден за 2017 г.

42.

КР би могъл да подкрепи по-добре прилагането и изпълнението на програмата „Коперник“ на местно и регионално равнище, ако бъде постоянен и пълноправен член на Форума на ползвателите на програмата „Коперник“, и би могъл да изпрати официален представител на този форум. По този начин ще се открои ролята на местните участници в използването на данните от „Коперник“.

43.

За успешното прилагане на европейската космическа стратегия трябва да се насърчават партньорства между Комисията, държавите членки, ЕКА, EUMETSAT, властите, заинтересованите страни, секторите, академичните среди и потребителски общности в други области. КР може да бъде важен партньор в това отношение.