13.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 54/32

1.

приветства факта, че при представянето на „Документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“, Комисията признава, че глобализацията е съществена част от процеса на размисъл относно бъдещето на Европейския съюз (1). Наистина, способността на ЕС да моделира глобализацията и да се справи с нейното въздействие е от решаващо значение за обществения дебат относно бъдещето на Европа и за нейната легитимност по отношение на очакванията на гражданите спрямо ЕС;

2.

отчита цялостния и информиран подход, с който Комисията подхожда до момента към този въпрос, по-конкретно с представянето на 14 септември 2017 г. на бързи последващи мерки във връзка с документа за размисъл под формата на пакет за търговията, включващ рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и постоянен многостранен инвестиционен съд. Този пакет за търговията ще бъде предмет на отделно становище на КР. Въпреки това настоява, че Комисията трябва да следва цялостен подход по отношение на глобализацията, който да обхваща по-конкретно социалните политики, политиките в областта на човешкия капитал и иновациите, както и миграцията и демографските промени и последиците от тях;

3.

също така приветства балансираното представяне на възможностите и предизвикателствата във връзка с глобализацията в „Документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“. Глобализацията допринесе за икономическия растеж в много региони по света, а оттам и за подобряването на жизнения стандарт на много европейски граждани. Не всички региони и всички групи от населението обаче се възползваха в еднаква степен от последиците от глобализацията. Освен това много хора реагират с безпокойство на дълбоките промени. ЕС трябва да продължи да играе активна роля при моделирането на процеса на глобализация и да използва ефективно свързаните с това възможности. Целта трябва да бъде постигането на по-справедливо разпределение на възможностите, които предлага глобализацията както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб;

4.

подчертава ключовата роля на стратегическия размисъл относно финансите, социалния стълб и политиката на сближаване в укрепването на капацитета на самата Комисия да отговори на предизвикателствата на глобализацията и подчертава неотложната необходимост от повече и по-добра координация на тези аспекти;

5.

подкрепя намерението на Комисията да работи заедно с международните партньори за укрепване на глобалното управление с цел по-справедливо разпределение на възможностите, предлагани от глобализацията. Трябва да се повиши приемането на международните политики чрез провеждането на повече демократични дискусии, което изисква време и съответната организация. Във връзка с това ЕС може да допринесе с опита си от процеса на европейската интеграция и по този начин да се ангажира с постигането на мирен световен ред, характеризиращ се с многостранност и основан на стабилни правила;

6.

приветства признаването от страна на Комисията на силното регионално измерение в различните области на политика, свързани с глобализацията, на неравномерното въздействие на глобализацията върху териториите (2) и споделената отговорност между всички равнища на управление, за това европейската икономика да се превърне в по конкурентоспособна, по-устойчива и по-издръжлива на глобализацията, както и да се гарантира, че, както се изтъква в Годишния обзор на растежа (ГОР) за 2017 г., ползите от глобализацията се разпределят справедливо между различните социални групи, „по-специално сред младите хора. Загрижеността за равенството, справедливостта и приобщаването води до необходимост от повишаване на осведомеността на всички равнища относно въздействието на политиките и реформите върху разпределението на доходите“ (3);

7.

същевременно подчертава, че при обсъждането на неравномерното въздействие на глобализацията върху пазарите на труда, в документа не се обръща подобаващо внимание на въпросите за различните му последици в отделните региони на ЕС, на тяхното взаимодействие с кризата и политиките на строги икономии и на значението на явления като „инфлацията на уменията“ и непълната заетост на висококвалифицираните лица — особено сред младите поколения — и на тяхната връзка с намаляването на предложенията за работа за по-нискоквалифицираните работници;

8.

подчертава, че е жизненоважно да се запази капацитетът за инвестиции на местните и регионалните власти като фактор за устойчивост спрямо глобализацията. Затова отново отправя искане публичните разходи на държавите членки и местните и регионалните власти в рамките на съфинансирането от ЕСИФ и ЕИБ да не бъдат включвани в структурните разходи, както са дефинирани в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), предвид това, че тези инвестиции по определение са от общ европейски интерес и имат доказан ефект на лоста за насърчаване на икономическия растеж (4);

9.

потвърждава убеждението си, че растежът не може да върви ръка за ръка с неравенствата и социалното изключване и припомня, че член 3, параграф 3 от ДЕС налага на ЕС ангажимента да изгради силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел постигането на пълна заетост и социален прогрес; освен това подчертава, че член 9 от ДФЕС, т.е. хоризонталната „социална“ клауза от ДФЕС, настоятелно призовава ЕС да вземе предвид изискванията, свързани с осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване във всички негови политики и дейности;

10.

посочва, че съгласно неотдавнашни проучвания, разходите за социалните политики не вредят на конкурентоспособността и че поради тази причина националните социални системи би трябвало да се разглеждат по-скоро като продуктивен фактор, а не като пречка за развитието на икономиката и във връзка с това отбелязва, че за пръв път ОССЕ (5) също разглежда приобщаването като цел от първостепенна важност, наред с производителността и заетостта, като изтъква необходимостта правителствата да обръщат по-голямо внимание на социалните групи, които са най-силно засегнати от разходите за реформите;

11.

отново изразява своята загриженост, че европейските бюджетни правила понякога затрудняват преразпределянето на плодовете на глобализацията за групите в неравностойно социално положение, но също често засилват тези трудности чрез свиване на механизмите за социална защита и преразпределяне на благата; подчертава ключовата роля на местните и регионалните власти за предоставянето на обществени услуги (6) и изразява голямо съжаление поради нарастващите трудности, с които те се сблъскват по отношение на запазването на тяхното качество и гарантирането на иновации в тази сфера — трудности, дължащи се на същите тези бюджетни правила; С оглед на това очаква ролята на местните и регионалните власти в изпълнението на Цел 11 от целите за устойчиво развитие, свързана с приобщаващия характер, безопасността, адаптивността и устойчивостта, да получи по-голямо признание, особено в процеса на европейския семестър;

12.

приветства представения от Комисията документ за размисъл относно социалното измерение на Европа (7) и предложението ѝ за европейски стълб на социалните права, и счита двете инициативи за решителни стъпки в процеса на конвергенция във възходяща посока към по-добри условия на живот и труд в Европа и по-добро разпределение на ползите от глобализацията; подкрепя идеята за социални показатели и счита за необходимо да се включат обвързващи социални цели;

13.

предлага да се прекрати насърчаването на структурни реформи без връзка с конкретната териториална единица и, вместо това, да се определи стратегия на ЕС за справяне с глобализацията, изградена около три основни оси: ясна проактивна стратегия за това как да се подобрят уменията, знанията, инфраструктурата и, в резултат на това, конкурентоспособността на регионите, така че да се помогне на всички региони в ЕС да се възползват от възможностите, които предлага глобализацията; стратегия за смекчаване на въздействието, включваща Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и други мерки в областта на социалната политика; и накрая — стратегия на участието, основана на демократичната отчетност на европейско, национално, регионално и местно равнище с цел по-активно участие на гражданите в процеса на в изготвяне на политиките в ЕС;

14.

посочва отново голямото значение на един обновен и укрепен „ориентиран към местните условия“ подход на европейските политики, който да позволява ефективно управление на процесите на териториална реорганизация и агломерация, предизвиквани от цялостната интеграция на пазарите. Това преориентиране, което вече играе централна роля в политиката на сближаване, има основно значение за намаляване на нарастващите социално-териториални неравенства между градските и метрополните зони и между тях и селските райони. Отрицателното въздействие на тези неравенства върху равнищата на социално благоденствие би могло да застраши политическото и институционалното равновесие на ЕС;

15.

подчертава, че търговията не е самоцел, а трябва да се разглежда като средство за постигане на общите цели на Европейския съюз, залегнали в член 3 от ДЕС, както и за осъществяване на стратегията „Европа 2020“, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (8);

16.

приветства поетия от Комисията ангажимент за повишаване на прозрачността на процесите, свързани с търговските преговори. Призовава Европейската комисия, когато участва в преговорите и в процеса на вземане на решения по търговски споразумения, да провежда ефективен диалог с всички равнища на управление и заинтересовани страни за изграждане на обща позиция на ЕС, и да поддържа ефективна комуникация относно резултатите от преговорите. Освен това призовава държавите членки за по-голяма прозрачност още при формулирането на целите на търговската политика за конкретни търговски преговори;

17.

посочва, че според член 3, параграф 1 от ДФЕС общата търговска политика е един от секторите от изключителната компетентност на Съюза. в Когато обаче търговските преговори обхващат и области на споделена компетентност между ЕС и държавите членки е необходимо на възможно най-ранен етап да се изясни разделението на правомощията в съответствие с принципа на субсидиарност;

18.

счита, че Комисията и държавите членки би трябвало да приемат мерки за гарантиране на участието на местните и регионалните власти в процесите на търговски преговори;

19.

припомня, че едва няколко дни след публикуването на изготвения от Комисията документ за размисъл (10 май 2017 г.), на 16 май 2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) публикува становище 2/2015 относно споразумението за свободна търговия със Сингапур, като стигна до извода, че този вид споразумение попада в изключителната компетентност на Съюза, с изключение на разпоредбите относно защитата на инвестициите, които са свързани със споделена компетентност между ЕС и държавите членки. Следователно, като обща насока, в бъдеще Комисията би могла да предлага търговски споразумения, които се отнасят само до областите на изключителна компетентност на ЕС. Този подход обаче не бива да води до занижаване на амбициите на Комисията по отношение на прозрачността и приобщаването по отношение на всички равнища на управление. С оглед на това КР очаква от Комисията да предвиди представителство на КР в консултативната група по търговските преговори на ЕС, чието създаване беше обявено в съобщението ѝ от 13 септември 2017 г.„Балансирана и прогресивна търговска политика с цел извличане на ползите от глобализацията“ (9);

20.

призовава Комисията да изпълни целите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие чрез новия Европейски консенсус за развитие. Борбата със структурните причини за бедността и нарастващите неравенства в целия свят може да допринесе и за намаляване на първопричините за миграционните потоци;

21.

отбелязва, че в бъдеще най-големият дял от световния растеж ще идва от трети държави. В същото време тарифните бариери вече са значително намалени чрез двустранни и многостранни споразумения. Поради това очаква да бъде оказан по-голям натиск по отношение на нетарифните бариери и регулаторни въпроси. Но правото на регулиране в обществен интерес от страна на европейските, националните, регионалните и местните власти, както и ролята и широката свобода на преценка на националните, регионалните и местните власти по отношение на организацията и предоставянето на услуги от общ икономически интерес следва винаги да се зачитат в пълна степен. Регулаторното сътрудничество не бива да става в ущърб на демократичните законодателни процеси;

22.

приветства подхода на Комисията за търсене на засилено сътрудничество с частния сектор чрез предложения в рамките на Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) „План за външни инвестиции“ с цел насърчаване на устойчивото развитие и създаването на работни места в развиващите се държави. Във връзка с това трябва да бъдат създадени подходящи инструменти, чрез които да се гарантира устойчиво и справедливо въздействие на частните инвестиции, което да бъде в интерес и на развиващите се държави, а не да бъде ориентирано единствено към печалба;

23.

подчертава, че в Становище 2/2015 Съдът отбелязва, че либерализацията на търговията е обвързана с „условието страните да изпълняват международните си задължения в областта на социалната закрила на работниците и на опазването на околната среда“ (параграф 166). Следователно счита, че указанията за водене на преговори за споразуменията за свободна търговия (ССТ) би трябвало да запазят изискването за предварителна оценка на въздействието по отношение на устойчивостта. Търговските споразумения трябва да зачитат действащите регулаторни стандарти и трудови законодателства, които следва да бъдат предмет на отделна глава в бъдещите ССТ;

24.

подкрепя намерението на Комисията да продължи да се ангажира с постигането на мирен световен ред, характеризиращ се с многостранност и основан на стабилни правила. Това включва спазването, ефективното прилагане и прозрачното по-нататъшно развитие на търговско-политическите споразумения за гарантиране на еднакви условия на конкуренция, укрепване на основните трудови права в съответствие с осемте основни трудови стандарта, установени от Международната организация на труда (МОТ) и гарантиране на високите европейски стандарти за защита най-вече по отношение на глобалния Юг;

25.

призовава Съвета бързо да постигне съгласие по реформата на инструментите за търговска защита, и по-специално новата антидъмпингова методика на ЕС. Призовава също така, в съответствие с член XXI от Споразумението ГАТТ, както и с членове 65 и 346 от ДФЕС, за хармонизация на критериите за определяне на „стратегическа инвестиция“ както по отношение на стойността (прагове), така и на секторите за интервенция, когато обществената сигурност е поставена по въпрос и търговските партньори не гарантират реципрочност. В този контекст приветства концепцията на предложението за регламент, внесено от Комисията на 13 септември, за скрининг на чуждестранните инвестиции в стратегически сектори на ЕС като важна стъпка напред в усилията за гарантиране на еднакви условия на конкуренция в Европа и на по-добра защита, особено в случай на корпоративни поглъщания в ЕС от контролирани от държавата предприятия от трети страни;

26.

посочва, че при сключването на нови споразумения за свободна търговия трябва да се обръща внимание на спазването на високите стандарти, приложими в ЕС, например в областта на защитата на потребителите, защитата на околната среда и природата или защитата на личните данни;

27.

подчертава, че като икономика, ориентирана към износа, ЕС може само да спечели от включването на обществените поръчки в международните търговски споразумения. В контекста на Споразумението за държавните поръчки в рамките на СТО ЕС и понастоящем е една от най-отворените икономики в света в тази област. Допълнително асиметрично отваряне на пазарите за обществени поръчки не би било целесъобразно. При силно нарушеното равновесие между откритостта на пазарите на обществени поръчки в ЕС и рестриктивните практики на големите търговски партньори и при липсата на гарантирана реципрочност в отварянето би трябвало да се обърне внимание на възможността за стартиране на доброволна необвързваща инициатива в ЕС от рода на „Buy from European Regions Charter“ (Харта за покупки от европейските региони), за да се окаже подкрепа на местните и регионалните власти в Европа. Тази инициатива би могла, например, да разясни как могат да бъдат насърчавани продуктите Made in European Regions (произведени в европейските региони). Освен това КР отново отправя призива си към Комисията да представи законодателно предложение относно разширяването на защитата на географските указания на Европейския съюз за неселскостопанските продукти;

28.

подчертава, че процентът на МСП, които участват в международни дейности, все още е много нисък; признава колко важна би била една икономическа дипломация на ЕС с оглед на оползотворяването на неразкрития потенциал и изтъква необходимостта от по-добра координация между ЕС, държавите членки, МРВ и финансови институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за преодоляване на оставащите пречки пред достъпа до пазара и за по-добро използване на мрежата от делегации на ЕС по света, както и на европейските търговско-промишлени камари;

29.

счита, че ЕС би трябвало да включи прозрачността, справедливостта и ефективността в областта на данъчното облагане сред основните приоритети на търговската си политика и да гарантира хармонизацията на световно равнище на прилагането на общи стандарти като предложените от ОИСР чрез инициативата си относно намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS);

30.

също така, що се отнася до данъчната политика, подкрепя призива Комисията, като продължение на своите предложения за директиви за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, да предложи въвеждането на т.нар. „уравнителен данък“ върху оборота, генериран от цифрови дружества в Европа, въз основа на член 116 от ДФЕС, с цел да се избегнат условия на изкривена конкуренция на единния пазар;

31.

въпреки задълбочените анализи, извършвани от Eurofound, по-специално чрез European Reshoring Monitor (Европейски монитор за случаите на връщане на производствени дейности в Европа), изразява загриженост от липсата на подходящи инструменти за измерване, посредством конкретни данни, на евентуалното асиметрично въздействие на глобализацията на регионално равнище, и по тази причина повтаря искането си преди началото на търговските преговори Комисията систематично да извършва оценки на териториалното въздействие в сътрудничество с КР и с Експертния център за териториални политики на Съвместния изследователски център (JRC);

32.

би очаквал документът за размисъл да предложи конкретни мерки за укрепване на ЕФПГ, насочени към преодоляване на някои от неговите недостатъци, сред които: ограниченият бюджетен пакет (150 милиона евро годишно от 2014 г. до 2020 г.); продължителността на процедурите, дължаща се на факта, че този фонд не е част от многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС; високият процент на съфинансиране, изискван от държавите членки (минимум 40 %). По тази причина отправя искане за: допълване на ЕФПГ с предпазна част; увеличаване на бюджета на най-малко 500 милиона евро годишно; включване на ЕФПГ в МФР; значително намаляване на критериите за задействане на фонда (10); създаване на синергии с европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове); осигуряване на повече гъвкавост, за да се отговори на специфичните нужди на регионите и териториите;

33.

изразява убеждението си, че настоящият световен натиск изисква глобална, основаваща се на територията промишлена стратегия (11), която да включва стратегическо координиране на съответните политики и инструменти на ЕС;

34.

подчертава, че според документа на Комисията основната икономическа трансформация се извършва на местно равнище, където промишлеността и гражданите си взаимодействат. Във връзка с това е изключително важно да се акцентира върху инвестиционните потребности на местно и регионално равнище, за да могат всички региони да се възползват от вътрешния пазар и да бъдат по-добре подготвени, за да отговорят на предизвикателствата на глобализацията. Европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално Европейският фонд за стратегически инвестиции, трябва да бъдат координирани, за да подпомогнат регионите в техните стратегия за „интелигентна“ специализация, и достъпни по по-ефективен начин за всички регионални предприемачи чрез постепенен иновационен процес, който следва да включва всички участници от територията;

35.

подчертава, че ЕС, който е понастоящем най-големият вносител и износител на храни в света, е увеличил своята зависимост от трети страни. Цените на селскостопанските продукти в Европа са все по-обвързани с най-ниската предлагана цена на световния пазар и по тази причина европейските земеделски стопани са подложени на по-ожесточена конкуренция, въпреки че, в същото време, те трябва да спазват по-строги екологични и здравни стандарти. Освен това нарастващата зависимост на ЕС от вноса е в противоречие с целта за намаляване на емисиите на парникови газове, определена от самия Съюз. Освен това европейският износ на излишъци на цени, по-ниски от европейските производствени разходи, излага на риск препитанието на земеделските стопани в развиващите се страни и благоприятства миграцията на населението от селските райони, противно на ангажимента на ЕС да взема под внимание целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН. По тази причина Комитетът отново отправя своя призив за реформа на ОСП, така че тя да стане по-справедлива и по-устойчива (12);

36.

изразява безпокойството си във връзка със загубата на работни места в резултат на преместването на дейността на европейски предприятия към територии извън Европа с по-малко изисквания в социалната, данъчната и екологичната област;

37.

отново посочва, че Европейският стълб на социалните права може да допринесе за подобряване на условията на живот и труд и за борба срещу бедността, ако намери израз в конкретни проследяващи законодателни мерки и ако се укрепят ролята и видимостта на социалните показатели в рамките на европейския семестър;

38.

подчертава основното значение на въпроса за международната миграция при формулирането на европейска стратегия относно глобализацията и потвърждава (13) подкрепата си за европейската програма за миграцията за 2015 г., като припомня по-специално необходимостта да се предприемат последващи действия във връзка с поетите ангажименти за приемането на силна обща политика в областта на убежището и законната миграция, изграждането на партньорства с трети държави, в рамките на която да се признае ролята на регионите и на местните власти, и създаването на план за международни инвестиции с оглед изпълнението на Целите на ООН за развитие;

39.

макар че законната миграция на квалифицирани работници от трети страни допринася за устойчивия растеж на икономиката на ЕС, все пак е важно да се отбележи отрицателното въздействие, което това изтичане на мозъци оказва върху бъдещото икономическо развитие на страните партньорки;

40.

отново изтъква необходимостта да се повиши способността на политиката на сближаване за смекчаване отрицателните въздействия на глобализацията върху регионите и териториите и да се засилят положителните последици от нея, чрез изготвяне и прилагане на местни стратегии за развитие, които да спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика и на нейната устойчивост и издръжливост. За тази цел е необходимо да се инвестира в ролята на местните и регионални власти и в способността им да мобилизират необходимите ресурси — информация, умения и легитимност — за изграждането на тези стратегии, по-специално що се отнася до онези територии, които са най-уязвими спрямо предизвикателствата на международната конкуренция (териториално право на глобализация)

41.

подчертава приноса на мигрантите за икономиките на приемащите държави; призовава да бъде отделено повече внимание на ефикасното им интегриране чрез образование и професионално обучение;

42.

изразява съжаление, че в документа не се упоменава необходимостта от подобряване на институционалния капацитет на всички равнища на управление като ключово условие за ефективно прилагане на всички инструменти за насърчаване на териториалното развитие и посочва, че според анализ на КР 53 % от специфичните за всяка държава препоръки в тази област за 2017 г. се отнасят за тази сфера и че именно в нея напредъкът в изпълнението е по-малък. Отново отправя призива си за кодекс за поведение, който да придаде териториално измерение на европейския семестър, който е основният инструмент за координация на икономическата и данъчната политика на равнище ЕС, но не се оказва на висотата на очакванията заради недоброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и слабата ангажираност;

43.

подчертава приноса, който Програмата на ЕС за градовете — Пактът от Амстердам — може да даде за изготвянето на политиките за териториално развитие, и предлага допълнително да се укрепят инструментите за изпълнение (URBACT, Иновативни действия в сферата на градското развитие, Конвентът на кметовете, Интелигентни градове и общини) и в същото време призовава Комисията да гарантира по-висока степен на използване на основните инструменти на политиката на сближаване като интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), които досега се използваха рядко;

44.

приканва Комисията при по-нататъшното развитие на ЕФПГ да обърне по-специално внимание и на регионите и общините, страдащи в значителна степен от отрицателните последици на глобализацията, за да не бъдат изоставени като „губещи в процеса на глобализация“. Промените, свързани с глобализацията, следва да носят предимства за всички граждани на ЕС;

45.

подчертава, че в съответствие с реформата на политиката за сближаване (14), са необходими диференцирани подходи и ориентирани към местните условия реформи, при които, наред с другото, се използват характеристиките и потенциалът на селските райони, за да се утвърди по-устойчив модел на развитие, основаващ се на запазването на екологичното и демографското равновесиена европейската територия и пълното оползотворяване на нейните ресурси (15);

46.

призовава Комисията да продължи да разработва концепцията за „териториална устойчивост“, като предложи европейски модел на това понятие, който постепенно да се впише в отделните политики на Съюза. При разработването на този модел следва да се вземат предвид основни въпроси като диверсификацията на производствените и икономическите бази, развитието на производствени, социални и институционални връзки между градските, крайградските и селските райони, устойчивата трансформация на циклите на ресурсите, способността да се отговори на възникващи рискове и предизвикателства, като например изменението на климата, както и проактивното развитие на социалния капитал на местно равнище.