24.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 71/20

Докладчик:

г-н Antonello PEZZINI

Съдокладчик:

г-н Zbigniew KOTOWSKI

1.1

ЕИСК счита, че както отделните инженери и техници в Европа, така и техните национални и европейски сдружения представляват основен ресурс в процеса на повторна индустриализация на Европа като фактор за ускоряване на превръщането на научните изследвания в новаторски пазарни приложения.

1.2

Икономическото развитие на ЕС е все по-свързано с процеса на повторна индустриализация, разбиран като стратегия на преход към нови и устойчиви модели на проектиране, производство и пускане на пазара на иновативни продукти с висока добавена стойност, които включват нови и качествени технологии, материали и услуги в един все по-цифровизиран свят.

1.3

Комитетът счита, че ключовата роля на инженерите и техническите професии в този процес на решаване на проблемите, които предизвикателствата на повторната индустриализация поставят пред европейското общество, трябва да бъде по-силно подчертана и оценена, и отправя искане за започване на съвместно прогнозиране за бъдещето на професията.

1.4

ЕИСК препоръчва насърчаването на европейска култура на предприемачество и иновации чрез предприемане на конкретни действия за възраждане на инженерните и техническите професии, които са в основата на цивилизацията и благоденствието.

1.5

Комитетът подчертава необходимостта от европейска хармонизирана рамка, стумилараща професията, която би трябвало да обхваща теми като:

1.6

ЕИСК счита, че високите равнища на образование и квалификация в инженерството представляват определяща предпоставка за ефективна система за взаимно признаване. Необходимо е да се поддържат стандарти на образование и обучение, включително с въвеждането на 29-и незадължителен регулаторен режим на ЕС въз основа на експериментите с доброволните „европейски професионални карти“ (1) и с активната подкрепа от страна на националните и европейските професионални асоциации на инженерите, ако желаем да се гарантира доверието на всяка една държава към взаимната професионална мобилност, която се основава на знанието.

1.6.1

Съвременното обществено развитие създава множество работни места извън техническата сфера, които поради влиянието на медиите и желанието за популярност в обществото, са привлекателни за младите хора, търсещи бърза и престижна кариера. От тази гледна точка инженерната професия се възприема като традиционна професия, която не предоставя възможности за лесна и бърза кариера. Предвид гореизложеното инженерните дисциплини няма да бъдат привлекателни за бъдещите поколения и това представлява сериозна заплаха за успеха на повторната индустриализация на Европа и за конкурентоспособността на европейската промишленост. Това е сериозно предизвикателство пред съществуващите образователни системи и навежда на мисълта, че е необходимо съществено преориентиране на основното образование към математиката, физиката и инженерните науки и атрактивно представяне на тези дисциплини, така че да се възбуди любопитството на младите поколения. Също така принципът на дуалното обучение и най-добрите практики в тази област (в Германия, Швейцария и Австрия) заслужават особено внимание от страна на всички държави членки, които не разполагат с такава система.

1.7

Според ЕИСК е необходимо да се създаде единен пазар на европейските инженерни кадри и да се разработи общ подход на няколко нива, насочен към повишаване на мобилността в рамките на цялото европейско пространство, предвид важността на взаимното признаване, особено за самостоятелните и независими инженери.

1.8

ЕИСК препоръчва на инженерния компонент да се предостави важна роля в европейската политика за стандартизация, с цел ускоряване, опростяване и модернизация на процедурите и гарантиране на оперативната съвместимост на системите и мрежите.

1.9

ЕИСК препоръчва организациите, в които работят инженери, да създадат, на базата на системата на европейската рамка на професионалните квалификации, подходящи за младите поколения учебни модели на електронна основа и начини на управление и оценяване, отговарящи на характеристиките на новите инженери, с привлекателни работни среди и кариери.

1.10

Според ЕИСК представителните организации и професионалните асоциации трябва да постигнат по-голямо сближаване, за да бъдат единна движеща сила, както в рамките на ЕС, така и извън него, и да предлагат на своите членове обучение през целия живот в съответствие с общи европейски параметри.

1.11

ЕИСК препоръчва Комисията да предприеме конкретни последващи действия за създаване на Европейски форум на свободните професии, в рамките на който професионалните сдружения, организации и колежи (2) на инженерите да бъдат широко представени, и призовава за създаване на европейски инженерен портал, на който да могат да се разглеждат въпроси като отговорността, интелектуалната собственост, данъчното облагане и пенсиите, продължаващото обучение, кодексите на добрите практики и др.

1.12

ЕИСК препоръчва Комисията да изготви европейски кодекс за добри инженерни практики въз основа на опита на националните организации на инженери и техници, като осигури на тези специалисти правните и финансовите предпоставки за реализиране на иновативни проекти, особено по отношение на МСП и операторите в областта на научноизследователската и развойната дейност.

1.13

ЕИСК подчертава необходимостта професията да се насочва все повече към управлението на комплексни проблеми, свързани с икономическата, социалната и екологичната устойчивост, като използва във все по-голяма степен авангардни мултидисциплинарни подходи и подходяща оперативна съвместимост между производствените системи и новите индустриални реалности 4.0.

1.14

ЕИСК приканва Комисията и държавите членки да отчетат по подходящ начин заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 март 2014 г., като отправя към тях искане да се заемат с дефицитите в сферата на науката, технологиите, инженерството и математиката — така наречените дисциплини НТИМ — като с приоритетен въпрос, който да се решава с по-голямо участие на промишлеността.

2.1

Европейското инженерство започва със стремежа към обновяване, олицетворяван от гения на Леонардо, който отразява отварянето на европейското общество към иновациите и културна рамка на повишаване на гражданското участие, доброто управление и трудолюбието.

2.2

Както беше подчертано от Европейския парламент „кризата се отрази много тежко на европейските икономики. За да се справи с тези предизвикателства, ЕС се нуждае от всеобхватна стратегия на растеж“ (3).

2.3

Стратегията за повторна индустриализация на ЕС се съсредоточава най-вече върху инвестициите в областта на иновациите, където инженерите имат ключова роля, особено в бързоразвиващите се области.

2.4

Конвергенцията на цифровите технологии, комуникационните системи и интелигентните мрежи, нанобиотехнологиите, устойчивите промишлени технологии, 3D принтерите и чистите базови междусекторни технологии променя в дълбочина начините на функциониране на икономиките и обществата с експоненциално нарастваща поради глобализацията скорост.

2.5

Бъдещето на ЕС е все по-свързано с процеса на повторна индустриализация, разбиран най-вече като стратегия на преход към нови и устойчиви модели на проектиране, производство и пускане на пазара на продукти с висока добавена стойност, които включват нови технологии, материали и услуги в един все по-цифровизиран свят.

2.6

ЕИСК е убеден, че при липса на технически и научни човешки ресурси, разполагащи с необходимия потенциал по отношение на опит и знания, ще бъде трудно да се постигнат целите, определени в стратегията „Европа 2020“. И в тази връзка е необходимо да се засили ролята на професионалните организации и сдружения на инженери и техници на национално и на европейско равнище.

2.7

В Европа по-голямата част от техническите познания e съсредоточена в инженерния сектор, който включва около 130 000 предприятия, в които работят над 10 милиона висококвалифицирани и компетентни специалисти, с годишно производство, възлизащо на около 1 840 милиарда евро или приблизително една трета от общия износ на ЕС. Освен това инженерите и техниците играят важна роля във всички сектори на икономиката (4).

2.8

Необходимо е да се разработи нов интелигентен подход в европейските политики, който да осигурява нова роля на професионалистите с техническа култура. Все по-осезаема става необходимостта от управление на процесите на интелигентна трансформация на териториите, изрично изисквани от новия европейски програмен период.

2.9

За постигането на тези цели ЕС трябва да подобри равнището на квалификация на своята работна сила. Най-вече в рамките на инженерните умения ще има увеличение на търсенето от страна на публичния и на частния сектор. Публичният сектор ще се нуждае от повече технически умения, за да отговори на предизвикателствата в секторите енергетика, транспорт, здравеопазване, управление на отпадъците, образование, въглероден отпечатък, интернет на нещата и кръгова икономика, прилагайки новите директиви за обществените поръчки с форми на сътрудничество в мрежи от предприятия, с работа в клъстери и нов софтуер.

2.10

Частният сектор също ще трябва да подобри инженерните умения, ако желае да се възползва от резултатите от развитието на уменията на работното място. Анализите на поведението на потребителите показват постоянно нарастване на търсенето на интелигентност в продуктите и услугите.

2.11

Знанията и техническият опит трябва постоянно да се актуализират, за да се отговори на предизвикателствата на новите промишлени процеси. Необходими са нови форми и методи на обучение, за да стане възможно оптималното и гъвкаво използване на човешкия и социален капитал в сектора. Трябва да се организират нови форми на работа за самостоятелно заетите лица, ангажирани в областта на професионалните, техническите и научните услуги в Европа.

2.12

По-голямата мобилност на националните, европейските и световните пазари на труда води до по-добро използване на работната сила, налична в рамките на един привлекателен европейски инженерен сектор. Посредством възможността за избор на доброволен регулаторен 29-и режим на ЕС би могло да се насърчи разпространението на професионалните карти на ЕС, с цел да бъде улеснено придобиването на професионален опит от специализираните инженери в различните европейски страни.

2.13

За да се повиши информираността на потенциалните студенти по инженерство относно инженерната професия, е необходимо по-добро сътрудничество между индустрията и академичните среди, както и между работодателите и държавните и частните училища, предоставящи начално и средно образование, и НИРД. Това означава прилагане на социалната отговорност на предприятията и насърчаване на подходящо обучение.

2.14

Като контактуват с предприемачите и се сблъскват с нови и по-сложни проблеми, за младите хора става ясно, че математиката, информационните технологии, физиката и химията са необходими за решаване на проблемите, пред които е изправено обществото, и че те са ключът към нови иновационни решения в медицината и здравеопазването, както и в транспорта, замърсяването или икономията на енергия.

2.15

Този вид сътрудничество трябва да започне на местно равнище, а опитът и най-добрите практики трябва да бъдат споделяни в цяла Европа. Това би могло да допринесе за нови работни места и възможности за професионално развитие за инженерите, както и да спомогне за това тези дисциплини да се възродят и да станат по-значими за новите поколения.

2.16

Същевременно, като се вземе предвид паралелният напредък в множеството дисциплини и мултидисциплинарността на практическите приложения, следва да се гарантират качество и ефективност, като се въведат образователни програми, които както в средното, така и във висшето образование да добавят други предмети като социална психология и екипно управление на човешките ресурси, стимулиране на творчески процеси, нанотехнологии, биомедицинско инженерство, история на техниката, икономическа география и др.

2.17

Процесът на акредитиране на учебните програми е един от начините, по който тези професии могат да гарантират съответствие със стандартите. Процесът на гарантиране на качество води до установяване на референтни стандарти за оценяване в съответствие с европейската и националната рамка за професионалните квалификации.

2.18

Външното акредитиране и вътрешното гарантиране на качеството представляват два много важни процеса за поддържане на качеството на инженерното образование.

3.1.1.

ЕИСК счита, че същевременно е необходима европейска рамка, която да дава тласък на професията във връзка с:

3.2.1

ЕИСК счита, че високите равнища на образование и квалификация в инженерството представляват основна предпоставка за една ефективна система за взаимно признаване: понижаването на образователните стандарти с цел повишаване на мобилността може да намали взаимното доверие в един ЕС, който се основава на знанието и е в състояние да се справи с новите инженерни предизвикателства.

3.2.2

Според ЕИСК е необходимо да се разработва общ съгласуван подход — европейски професионален паспорт (6), който да бъде предшестван от по-голямо хармонизиране на образователните програми, приемането на успореден незадължителен регламентиращ режим за доброволен професионален паспорт на ЕС, обща образователна рамка и системи за валидиране на придобитите формални и/или неформални квалификации.

3.2.3

ЕИСК препоръчва да се предприемат конкретни действия за възраждане на инженерните и техническите професии като основни фактор за ускореното превръщане на резултатите от научните изследвания в пазарни приложения и решения на обществените проблеми. ЕИСК по-специално отправя искане за конкретно укрепване на инициативата „Еразмус за млади предприемачи“ (Erasmus for Young Entrepreneurs — EYE) в полза на инженерите и на механизмите за микрокредитиране, а също и за основаването на Награда на ЕС за творческо инженерство, за да се даде възможност на професията да стане по-видима и да се насърчи създаването на инженерни идеи и проекти с високо качество.

3.3.1

Като се имат предвид темповете на технологичния прогрес, ЕИСК счита за важна европейската подкрепа за развитието на учебни модули в партньорство с индустрията с цел придобиване на висока степен на специфична компетентност, както и за развитието на съвместното обучение и проектите за учене чрез правене, за по-добра междуличностна комуникация и онлайн модули в цифрова среда и комуникационни мрежи за придобиване и оценка на информацията.

3.3.2

С регулаторната подкрепа на ЕС би следвало да се разработят общи стандарти за валидиране на лидерските способности и на способностите за поемане на рискове, придобити посредством неформално учене (7).

3.3.3

Развитие на уменията на новите поколения: „ConGen“-поколението изисква нов подход към производствените, организационните, комуникационните и управленческите структури.

3.4.1

ЕИСК счита, че ключовата роля на инженерите и техническите професии в решаването на проблемите, поставени от предизвикателствата на повторната индустриализация пред европейското общество, трябва да бъде по-силно подчертана и оценена, и призовава за започване на процес на съвместно прогнозиране с ангажирането на действащите лица, участващи в развитието, на администрациите, на лицата, вземащи политически решения, и на заинтересованите страни, в който да се посочват и изтъкват бъдещите профили, необходими за професията, от гледна точка на решаването на проблемите, бързината на придобиване и прилагане в практиката на новите технологии.

3.4.2

Във връзка с това инженерите би трябвало да придобият особено значение при придаването на икономическа, социална и екологична устойчивост на процеса на повторна индустриализация, с оглед на плавен преход към кръгова икономика, която да включва „повторно производство и повторно потребление“ (8).

3.5.1

ЕИСК счита, че европейските инженери и техници представляват основен ресурс в процеса на повторна индустриализация като фактор за ускоряване на трансформацията на научните изследвания в новаторски пазарни приложения и решаване на сложните проблеми на прехода към устойчива, здрава и конкурентоспособна социална пазарна икономика, и че този ресурс трябва да намери достъп и подкрепа в иновативните решения, които отдават предпочитания на качеството, а не само на икономичността и насърчават всички форми на съвместно сътрудничество, в мрежи и клъстери посредством политиките и програмите на ЕС, като се започне със:

4.1

ЕС трябва да се изправи пред важни предизвикателства, които представляват също така трудности за европейския инженер:

4.2

Според ЕИСК новото ConGen поколение инженери следва да придобива по-висока степен на формална и неформална квалификация и компетентност, тъй като най-простите нива на решаване на проблеми ще бъдат поверени на самостоятелни цифрови системи, и да развиват интердисциплинарни умения и гъвкавост, за да се справят със сложни проблеми.

4.3

Организациите, за които работят инженери, следва да създадат, на базата на системата на европейската рамка на професионалните квалификации, подходящи за младите поколения цифровизирани учебни модули и начини на управление и оценяване, отговарящи на характеристиките на новите инженери, като засилят споделянето на ценности и цели на предприятията и спомогнат за привлекателни работни среди и кариери.

4.4

Според Комитета представителните организации и професионалните асоциации на инженерите трябва да намерят повече области на сближаване на европейско равнище, за да могат да играят по-силна движеща роля, в рамките на ЕС и извън него, в изграждането на Единен пазар на европейския инженер.

4.5

ЕИСК препоръчва Комисията да предприеме конкретни последващи действия за създаване на Европейски форум на свободните професии, в рамките на който професионалните сдружения, организации и колежи (9) на независимите инженери и на инженерните МСП да бъдат широко представени, и призовава за създаване на Европейски инженерен портал, на който да могат по интерактивен начин да се разглеждат важни въпроси като управлението на отговорността, защитата на интелектуалната собственост, данъчните режими и пенсионните системи.