31.1.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 28/2

1.

Декларацията от Болоня от 19 юни 1999 г. постави началото на междуправителствен процес, целящ създаването на европейско пространство за висше образование (ЕПВО), който се подкрепя активно от Европейския съюз, а министрите, отговарящи за висшето образование в участващите страни, приеха по време на срещата си в Букурещ през април 2012 г. стратегия за ЕПВО до 2020 г., озаглавена „Мобилност за по-добра стратегия за учене“, като неразделна част от усилията за насърчаване на международното измерение на висшето образование (1).

2.

Директива 2004/114/ЕО на Съвета (2) от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност приема, че една от целите на Общността в областта на образованието е да се популяризира Европа като цяло като световен център на високи постижения в областта на образованието и професионалното обучение.

3.

Директива 2005/71/ЕО на Съвета (3) от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани на трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност си поставя подобна цел, а именно Общността да стане по-привлекателна за изследователите от цял свят и да се укрепи позицията на ЕС като международен център за научни изследвания.

4.

В международната стратегия, приета на заседанието на министрите от процеса от Болоня в Лондон през май 2007 г. (4), се изтъква необходимостта европейското пространство за висше образование да бъде отворено и привлекателно за други части на света и да се засили сътрудничеството в областта на висшето образование и политическият диалог с държави извън Европа.

5.

В заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението бе подчертано колко е важно да се подкрепят усилията на държавите членки за модернизиране на висшето образование чрез единодействие с процеса от Болоня, особено по отношение на инструментите за осигуряване на качество, признаване, мобилност и прозрачност.

6.

В стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“, приета през юни 2010 г. (5), беше определена конкретна цел за повишаване на равнището на образование, по-специално посредством увеличаване дела на младежите със завършено висше или равностойно на висше образование до поне 40 % до 2020 г.

7.

В заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование (6) се подчертава, че международните програми за сътрудничество и диалогът с трети държави по въпроси на политиката в областта на висшето образование не само позволяват на знанията да се движат по-свободно, но също така допринасят за повишаване на качеството и международния престиж на европейското висше образование, стимулират научноизследователската дейност и иновациите, благоприятстват мобилността и диалога между културите и насърчават международното развитие в съответствие с външнополитическите цели на ЕС.

8.

В заключенията на Съвета от 28—29 ноември 2011 г. относно критерий за мобилността с учебна цел (7) е заложен показател, според който до 2020 г. средно поне 20 % от новозавършилите висше образование в ЕС следва да са преминали през период на следване или обучение от типа на висшето образование (в т.ч. учебни стажове) в чужбина.

9.

В заключенията на Съвета от 28—29 ноември 2011 г. относно модернизацията на висшето образование се приветства намерението на Комисията да разработи международна стратегия на ЕС в областта на висшето образование с цел да се увеличи международното влияние и видимостта на Съюза и да се започне диалог с партньорите за укрепване на връзките и увеличаване на изграждането на капацитет в сектора на висшето образование.

—

повишават качеството и конкурентоспособността на европейското висше образование;

—

надхвърлят мобилността и във все по-голяма степен отчитат глобалното измерение при изготвянето и съдържанието на академичните програми и процесите на преподаване и учене (наричани често „интернационализация у дома“);

—

обхващат по-разнообразен кръг и по-голям брой студенти, благодарение на съчетаването на нови цифрови ресурси с по-традиционни форми на преподаване и учене, като същевременно осигуряват високо качество;

—

укрепват сътрудничеството за развитие с помощта на стратегически партньорства и изграждане на капацитет.

—

Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейското висше образование в световен план (8)“, както и

—

Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено Отваряне на образованието: иновативно преподаване и учене за всички чрез нови технологии и образователни ресурси със свободен достъп (9).

1.

Висшето образование има ключова роля в изграждането на активни, удовлетворени и грамотни граждани и е мощна движеща сила за интелигентни, устойчиви и приобщаващи общества, за личен просперитет и за икономически растеж. Международната мобилност на хората и включването на глобална перспектива в програмите за висше образование може да допринесе още повече за този процес.

2.

Силата на системите за висше образование в Европа е в осигуряването на висококачествено образование и научни изследвания, в многообразието на институциите в Европа и в подкрепата от страна на Европа за сътрудничеството в области, в които то носи добавена стойност, например съвместните програми или програмите с двойна диплома, учебните заведения и програми за придобиване на докторска степен и международните партньорства.

3.

В сегашната икономическа обстановка висшето образование, както и висшето професионално образование и обучение, имат решаваща роля за укрепване капацитета на Европа за научни изследвания и иновации и за осигуряване на висококвалифицирани човешки ресурси, от които тя се нуждае, за да създава работни места, икономически растеж и просперитет.

4.

Компетентностите на завършилите висше образование не винаги съответстват на променящите се нужди на пазара на труда и обществото, а работодателите от публичния и частния сектор често съобщават за несъответствия и трудности за намиране на подходящи кандидати, отговарящи на нуждите на икономиката, основана на знанието.

5.

В демографски план застаряването на населението в ЕС вероятно ще има сериозни последици през следващите десетилетия като риска от устойчиво ниски нива на раждаемост, което ще задълбочи проблема на европейските работодатели с недостига на умения сред завършилите висше образование.

6.

Като източник на знания и иновации висшите училища носят и социалната отговорност да способстват за човешкото развитие и общото благо както на национално, така и на световно равнище.

1.

Активното участие на международен персонал, изследователи и студенти в европейските висши училища, предоставянето на финансово и организационно подпомагане за международната мобилност както на студентите, така и на служителите, а също и по-големите усилия за интернационализиране на академичните програми могат да помогнат на студентите да придобият компетентности, отговарящи на нуждите на глобалния пазар на труда.

2.

Държавите-членки и европейските висши училища постигнаха, с подкрепата на ЕС, значителен напредък в разработването на механизми за трансгранично осигуряване на качеството и признаване на квалификациите в рамките на процеса от Болоня посредством мрежи като ENIC/NARIC, както и с помощта на действия като програмите Erasmus Mundus и Tempus.

3.

Увеличаването в световен мащаб на образователните ресурси със свободен достъп, образователния софтуер със свободен достъп и масовите отворени онлайн курсове е ново международно явление, което може да упражни съществено въздействие върху системите за висше образование и да създаде възможности за новаторски форми на трансгранично сътрудничество в световен мащаб.

1.

Прилагане на цялостен стратегически подход към интернационализацията в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, който да обхваща три основни области:

2.

Насърчаване на двупосочната мобилност на образователно-квалификационната степен в международен план и на мобилността на кредитите при студентите, както и осигуряване на възможности за мобилност на преподавателския състав между Европа и трети държави, включително чрез:

3.

Насърчаване на интернационализацията „у дома“ и на електронното обучение, така че голямото мнозинство европейски студенти, които не участват в дейности, свързани с физическа мобилност, да могат също да развият международни умения, включително чрез:

4.

Насърчаване създаването на партньорства в Европа и извън нея с цел да се укрепи институционалният капацитет в образованието, научните изследвания и иновациите, включително чрез:

1.

Да подпомага държавите-членки и висшите училища в техните усилия да прилагат цялостен стратегически подход към интернационализацията и да използват възможностите за международно сътрудничество в областта на висшето образование в рамките на програмите Еразъм+ и Хоризонт 2020, в т.ч. чрез:

2.

Да полага усилия в сътрудничество с държавите членки за увеличаване на привлекателността и популяризиране на многообразието на европейското висше образование по света, в т.ч. чрез:

3.

Да насърчава сътрудничеството във висшето образование за иновации и развитие между ЕС и неговите партньори по света, в т.ч. чрез: