1.

Достатъчно ли е да липсва счетоводна отчетност, в нарушение на задълженията на складодържателя съгласно общностното митническо законодателство, на поставените под режим „митническо складиране“ продукти или стоки, за бъде износителят, който е поставил своите продукти или стоки в съответния склад, лишен от правото на авансово плащане, предвидено от разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година (1) за режима на възстановяванията при износ във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 565/80 на Съвета от 4 март 1980 година относно предварително изплащане на възстановявания при износ за селскостопански продукти (2)?

2.

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, какви изводи трябва да бъдат направени относно сумите, платени на получателя?

а)

ако е доказано, че стоките действително са изнесени, може ли да се приеме, че износителят е получил пълния или частичния размер на възстановяванията, свързани с този износ? В последния случай, кой процент на възстановяванията трябва да бъде възприет — предварително определеният съгласно нормите относно авансовото плащане на възстановявания при износ или пък приложимият към момента на реалния износ, и в последната хипотеза — трябва ли този процент да се ограничи до размера на предварително определения процент или не?

б)

ако трябва да бъдат възстановени всички или част от получените суми, необходимо ли е съгласно член 33 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за режима на възстановяванията при износ — в случай като настоящия, в който митническият склад е частен склад тип C, управляван от самия износител на селскостопанските продукти — подлежащата на възстановяване недължимо платена сума да се увеличи с предвидената в тази разпоредба санкция, въпреки че отговорност за счетоводната отчетност носи складодържателят?