13/ 047

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

—

законодателство (L),

—

съобщения и информации (С).

13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 363/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 (2) на Комисията бяха приети някои международни стандарти и разяснения, съществуващи към 1 септември 2002 г.

(2)

На 17 декември 2003 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (International Accounting Standards Board (IASB)) публикува преработен Международен счетоводен стандарт (International Accounting Standard (IAS)) 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, като част от инициативата на IASB да подобри 15 стандарта, за да могат те да бъдат използвани от дружествата, които прилагат IAS за първи път през 2005 г. Целта на преработката е подобряване на качеството и съвместимостта на съществуващите IAS.

(3)

На 31 март 2004 г. IASB издаде изменение към IAS 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване относно отчитане на хеджиране на справедлива стойност за портфейлно хеджиране на лихвения риск. Основната цел на това изменение е да се опрости прилагането на IAS 39 като се дава възможност за отчитане хеджирането на справедливата стойност за портфейлно хеджиране на лихвения риск.

(4)

По смисъла на Регламент (ЕО) № 1606/2002, целта на Комисията е да има стабилна основа от подходящи международни счетоводни стандарти от 1 януари 2005 г. Въпреки това по някои важни разпоредби на IAS 39, дискусиите между IASB, Европейската централна банка, надзорните органи и банковия отрасъл все още не са приключили. Тези разпоредби се отнасят до възможността за оценяване по справедлива стойност на всички активи и пасиви и за отчитане на хеджирането. Всяка от тези разпоредби засяга области, които са напълно автономни, обособени и отделени от останалата част на стандарта. За да бъде спазена датата 1 януари 2005 г., необходимо е IAS 39 да бъде въведен без тези разпоредби.

(5)

IAS 39 въвежда възможността всички активи и пасиви без ограничения да бъдат изчислявани по справедлива стойност. Въпреки това IASB публикува наскоро проект за обсъждане (консултативен документ), което предлага изменение на IAS 39 за ограничаване на тази опция, съдържаща се в стандарта. Предложеното изменение е пряк отзвук на загрижеността на Европейската централна банка и надзорните органи, представени в Базелския комитет, както и на надзорните органи за ценни книжа от държавите-членки, които са обезпокоени, че опцията за изчисляване по справедлива стойност може да бъде използвана неуместно, по-специално, за собствените пасиви на дадена компания. Комисията разглежда тези въпроси като важни и изискващи допълнително проучване. IASB е получил много коментари по тези предложени изменения и се очаква да вземе окончателно решение по този въпрос до края на 2004 г. Регламентът позволява опцията за изчисляване по справедлива стойност да бъде прилагана за финансови активи. Въпреки това за финансови активи, които не се търгуват на активни или ликвидни пазари, фирмите трябва да се погрижат да прилагат тази опция по начин, който осигурява надеждно оценяване.

(6)

Опцията за изчисляване по справедлива стойност не трябва да се прилага изцяло докато IASB не излезе с решение по този въпрос и докато Комисията не приеме, че по този въпрос е намерено подходящо решение. Тъй като пълното прилагане на опцията е само възможност, разпоредбите, свързани с нея, са ясно обособени и разделени от останалите части на стандарта.

(7)

Що се отнася до отчитане на хеджирането, има спор дали IAS 39 в достатъчна степен отчита начина, по който много Европейски банки управляват своята ликвидност, особено в областта на фиксираните лихвени проценти. Полемиката е свързана с ограничаване отчитането на хеджирането или до хеджирането на парични потоци, или до хеджирането на справедлива стойност и строгите изисквания, засягащи ефективността на тези хеджирания.

(8)

Много европейски банки твърдят, че IAS 39 не им позволява да прилагат отчитане на хеджирането към своите основни депозити на портфейлна база и ги принуждава да извършват непропорционални и скъпи за управлението на ликвидността и за счетоводните им системи промени. Тъй като портфейлното хеджиране, вследствие на вътрешни взаимодействия и правилото за големите числа, е различно от хеджирането на един актив или един пасив, се твърди още, че отчитането на портфейлното хеджиране на основните депозити на база на оценката по справедлива стойност е съвместимо с принципа на IAS 39, че справедливата стойност на безсрочен финансов пасив не може да бъде по-ниска от сумата, платима при поискване.

(9)

Въпросът дали и как счетоводното третиране на портфейлното хеджиране може да бъде решено така че да отразява по-добре особеностите на банковата дейност в условията на фиксиран лихвен процент, се приема като особено важен от IASB. IASB е създал, поради важността на проблема, работна група, която проучва предложенията, направени от европейските банки, за въвеждането в IAS 39 на нов метод за отчитане на хеджирането (хеджиране на лихвен марж), който би отразил по-точно начина, по който тези банки да извършват управлението на своята ликвидност.

(10)

Ето защо разпоредбите на IAS 39, които са пряко свързани със счетоводното третиране на портфейлното хеджиране, не трябва да бъдат приемани за задължително използване на този етап, защото не могат да бъдат приети за окончателни и могат да бъдат променени в близко бъдеще. Релевентните разпоредби, които са изключени от задължителна употреба, са ясно обособени и отделени от останалата част на стандарта. Те засягат тези разпоредби, които не отразяват портфейлния подход и затова препятстват отчитане на хеджирането за портфейл от основни депозити и за провизии, които оприличават риск от авансово плащане на лихвен риск и затова препятстват прилагането на методи за управление на риска, признати като приемливи от банковия надзор. Но компаниите имат възможността да прилагат тези разпоредби и затова могат да прилагат всички разпоредби за отчитане на хеджирането съгласно IAS 39.

(11)

Наличието в правото на Общността на счетоводен стандарт относно третирането на финансовите инструменти е основен елемент на основната група стандарти, които следва да бъдат прилагани от компаниите през 2005 г. Затова целта е, колкото се може по-бързо и ако изобщо това е възможно, към края на 2005 г. да се стигне до положение, при което измененият IAS 39 да бъде приет в своята цялост от Комисията. Следователно, Комисията ще преразгледа приложимостта на IAS 39 веднага след като разпоредбите, свързани с опцията за отчитане по справедлива стойност и с отчитане на хеджирането, бъдат изменени от IASB най-късно до 31 декември 2005 г. Разработва се общо решение от IASB, Европейската централна банка и органите за банков надзор за цялостно прилагане на опцията за отчитане по справедлива стойност. Следователно, Комисията ще следи отблизо продължаващата работа по този проблем и регулярно ще прави преглед от приложимостта на стандарта. Освен това, приемането на съответните разпоредби за отчитане на хеджирането в близко бъдеще е тясно свързано с напредъка на работната група, създадена от IASB.

(12)

Дружества, които за първи път изготвят своите финансови отчети в съответствие с международните стандарти за финансови отчети (International Financial Reporting Standards (IFRS)) и прилагат IAS 39 във версията, приложена към настоящия регламент, трябва да се считат за „прилагащи за първи път“ по смисъла на IFRS 1, приет с Регламент (ЕО) № 707/2004 и настоящия регламент. Целта на IFRS 1 е, разходите за пълното преминаване към IAS/ IFRS да не надвишават ползите за потребителите на финансови отчети. Този довод се прилага и за преминаването към пълно прилагане на одобрени IAS. Следователно, позоваванията в IFRS 1 на IAS/IFRS, приет с Регламент (ЕО) № 707/2004, трябва да се тълкуват като позовавания на IAS/IFRS, приети на базата на Регламент (ЕО) № 1606/2002 г.

(13)

Приемането на IAS 39 предполага като последствие изменения към IAS 12, 18, 19, 30, 36 и 37, и SIC 27, които са приети с Регламент (ЕО) № 1725/2003, за да се гарантира съвместимост между съответните стандарти.

(14)

Ето защо Комисията заключи, че IAS 39, съгласно приложението към настоящия регламент, отговаря на критериите за приемане, предвидени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002 г.

(15)

Ето защо Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде изменен съответно.

(16)

Мерките, предвидени в настоящия регламент съответстват на становището на Счетоводния регулаторен комитет.

IAS 39

1.

Целта на настоящия стандарт е да установи принципите за признаване и оценяване на финансови активи, финансови пасиви и някои договори за покупко-продажба на нефинансови позиции. Изискванията за представяне и оповестяване на информация за финансовите инструменти са посочени в IAS 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне.

2.

Настоящият стандарт се прилага от всички предприятия за всички финансови инструменти с изключение на:

3.

Договорите за финансови гаранции са предмет на настоящия стандарт, ако предвиждат извършването на плащания в отговор на промени в определен лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, валутен курс, ценови или лихвен индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс, или друга променлива (понякога наричана „основна“). Например договор за финансова гаранция, който предвижда да се извършат плащания, ако кредитният рейтинг на длъжника падне под определено ниво, попада в обхвата на настоящия стандарт.

4.

Кредитни задължения, които образуванието определя като финансови пасиви по справедлива стойност чрез печалбата или загубата, попадат в обхвата на настоящия стандарт. Образувание, което в миналото е продавало активите, произтичащи от неговите кредитни задължения скоро след възникването, прилага настоящия стандарт към всички свои кредитни задължения от същата категория.

5.

Настоящият стандарт се прилага към тези договори за покупко-продажба на нефинансова позиция, които могат да бъдат уредени нетно в брой или чрез друг финансов инструмент, или чрез размяна на финансови инструменти, все едно договорите са финансови инструменти, с изключение на договори, които се сключват и продължават да бъдат държани за получаване на доставка на нефинансова позиция съгласно очакваните от образуванието изисквания за покупко-продажба или използване.

6.

Съществуват различни начини, по които един договор за покупко-продажба на нефинансова позиция може да бъде уреден на нетна база в брой или чрез друг финансов инструмент, или размяна на финансови инструменти. Те включват:

Договор, за който се прилагат б) или в), не се сключва с цел получаване или доставка на нефинансовата позиция съгласно очакваните от образуванието изисквания за покупко-продажба или използване и, съответно, е в обхвата на настоящия стандарт. Други договори, към които се прилага параграф 5, се оценяват с цел да се определи дали са сключени и продължават да бъдат държани за получаване или доставка на нефинансовата позиция съгласно очакваните от образуванието изисквания за покупко-продажба или използване и, следователно, дали са в обхвата на настоящия стандарт.

7.

Записана опция за покупка или продажба на нефинансова позиция, която може да бъде уредена нетно в брой или други финансови инструменти, или чрез размяна на финансови инструменти, съгласно параграф 6а) или г), е в обхвата на настоящия стандарт. Такъв договор не може да бъде сключен с цел получаване или доставка на нефинансовата позиция съгласно очакваните от образуванието изисквания за покупко-продажба или използване.

8.

Термините, дефинирани в IAS 32 се използват в настоящия стандарт със значенията, посочени в параграф 11 от IAS 32. IAS 32 да определения на следните термини:

и дава насоки за прилагането на тези определения.

9.

В настоящия стандарт се използват следните термини с посочените значения:

10.

Внедрения дериватив е компонент на хибриден (комбиниран) финансов инструмент, който включва и недеривативен основен договор - в резултат на което някои парични потоци на комбинирания инструмент варират подобно на самостоятелен дериватив. Внедреният дериватив води до изменение на някои или всички парични потоци, които иначе биха възникнали по договора, в съответствие с определен лихвен процент, цена на финансов инструмент, цена на стока, валутен курс, кредитен рейтинг или кредитен индекс, или друга променлива. Дериватив, който е прикрепен към финансов инструмент, но може да бъде договорно прехвърлен независимо от този инструмент, или има различен контрагент от този инструмент, не е внедрен дериватив, а отделен финансов инструмент.

11.

Внедреният дериватив трябва да се отдели от основния договор и да се отчита като дериватив по силата на настоящия стандарт, единствено ако са спазени условията :

12.

Ако от едно образувание се изисква по настоящия стандарт да отдели внедрен дериватив от неговия основен договор, но то не може да оцени внедрения дериватив отделно или на датата на придобиването, или на последваща отчетна дата, то третира целия комбиниран договор като финансов актив или финансов пасив, който е държан за търгуване.

13.

Ако едно образувание не може да определи надеждно справедливата стойност на внедрен дериватив на базата на неговите условия (примерно, защото внедреният дериватив е основан на некотиран капиталов инструмент), справедливата стойност на внедрения дериватив е разликата между справедливата стойност на хибридния инструмент и справедливата стойност на основния договор, ако те могат да бъдат определени по настоящия стандарт. Ако образуванието не може да определи справедливата стойност на внедрения дериватив по този метод, прилага се параграф 12 и комбинираният инструмент се третира като държан за търгуване.

14.

Едно образувание признава финансов актив или финансов пасив в своя балансов отчет единствено, когато образуванието стане страна по договорните разпоредби на инструмента. (виж параграф 38 по отношение на обичайните покупки на финансови активи).

15.

В консолидираните финансови отчети, параграфи 16-23 и приложение А, параграфи AG34-AG52 се прилагат заедно. Следователно, образуванието първо консолидира всички дъщерни предприятия съгласно IAS 27 и SIC-12 Консолидация-предприятия със специална цел и след това прилага параграфи 16-23 и приложение А, параграфи AG34-AG52 към получената група.

16.

Преди оценката дали и доколко отписването е уместно съгласно параграфи 17-23, образуванието определя дали тези параграфи трябва да се прилагат към част от финансовия актив (или част от група подобни финансови активи) или към финансовия актив (група подобни финансови активи) в неговата цялост, както следва:

17.

Образуванието отписва финансов актив единствено, когато:

18.

Образуванието прехвърля финансов актив единствено, ако:

19.

Когато едно образувание задържа договорните права, за да получава паричните потоци от финансов актив (първоначалния актив), но поема договорно задължение да плаща тези парични потоци на едно или повече образувания („възможния приобретател“) образуванието третира операцията като прехвърляне на финансов актив, единствено ако са изпълнени следните три условия:

20.

Когато едно образувание прехвърля финансов актив (виж параграф 18), то оценява степента, до която то задържа рисковете и ползите от владението на финансовия актив. В такъв случай:

21.

Прехвърлянето на рискове и ползи (виж параграф 20) се оценява като се сравнява експозицията на образуванието, преди и след прехвърлянето, с променливостта на сумите и графика на нетните парични потоци на прехвърления актив. Образуванието е запазило реално всички рискове и ползи от владението на финансовия актив, ако неговата експозиция към променливостта на сегашната стойност на бъдещите парични потоци от финансовия актив не се променя значително в резултат на прехвърлянето (например, защото образуванието е продало финансов актив съгласно споразумение за обратно изкупуване по фиксирана цена или продажна цена плюс възнаграждение на заемодателя). Образуванието е прехвърлило реално всички рискове и ползи от владението на финансов актив, ако неговата експозиция към такава променливост вече не е от значение по отношение на общата променливост в сегашната стойност на бъдещите нетни парични потоци, свързани с финансовия актив (например, защото образуванието е продало финансов актив по силата на опция за обратно изкупуване по неговата справедлива стойност по време на обратното изкупуване или е прехвърлило пропорционален дял от паричните потоци от по-голям финансов актив в споразумение, например съучастие в кредит, което отговаря на условията по параграф 19).

22.

Често става очевидно дали образуванието е прехвърлило или задържало реално всички рискове и ползи от владението и няма необходимост да се правят изчисления. В други случаи ще бъде необходимо да се направят изчисления и да се сравни експозицията на образуванието към променливостта в сегашната стойност на бъдещите нетни парични потоци преди и след прехвърлянето. Изчислението и сравнението се извършват, използвайки текущия пазарен лихвен процент като дисконтов процент. Взема се предвид цялата възможна променливост в нетните парични потоци, като по-голяма тежест се придава на резултатите, които е по-вероятно да се получат.

23.

Дали образуванието е запазило контрол (виж параграф 20в)) на прехвърлените активи зависи от възможността на приобретателя да продаде актива. Ако приобретателят има практическата възможност да продаде актива в неговата цялост на несвързана трета страна и може да упражни тази възможност едностранно и без да е необходимо да налага допълнителни ограничения върху прехвърлянето, образуванието не е запазило контрол. Във всички останали случаи образуванието е запазило контрол.

24.

Ако едно образувание прехвърли финансов актив в прехвърляне, което се квалифицира за отписване, в неговата цялост и запази правото да обслужва финансовия актив срещу възнаграждение, то признава или актив, или пасив за обслужване за този договор за обслужване. Ако полученото възнаграждение не се очаква да компенсира образуванието адекватно за обслужването, пасивът за обслужване за задължението за обслужване се признава по неговата справедлива стойност. Ако възнаграждението, което трябва да бъде получено, се очаква да бъде по-голямо от адекватната компенсация за обслужването, активът за обслужване се признава за правото на обслужване по стойност, определена на базата за разпределяне на преносната стойност на по-големия финансов актив съгласно параграф 27.

25.

Ако, в резултат на прехвърляне, финансов актив е отписан в своята цялост, но прехвърлянето води до това, че образуванието получава нов финансов актив или поема ново финансово задължение, или пасив за обслужване, образуванието признава новия финансов актив, финансово задължение или пасив за обслужване по справедлива стойност.

26.

При отписване на финансов актив в неговата цялост разликата между:

27.

Ако прехвърленият актив е част от по-голям финансов актив (например, когато едно образувание прехвърля лихвени парични потоци, които са част от дългов инструмент, виж параграф 16а)) и прехвърлената част отговаря на условията за отписване в своята цялост, предишната преносна стойност на по-големия финансов актив се разпределя между частта, която продължава да бъде признавана и частта, която е отписана, на базата на относителните справедливи стойности на тези части на датата на прехвърлянето. За тази цел задържаният за обслужване актив се третира като част, която продължава да бъде признавана. Разликата между:

28.

Когато едно образувание разпределя предишната преносна стойност на по-голям финансов актив между частта, която продължава да бъде признавана и частта, която е отписана, трябва да бъде определена справедливата стойност на частта, която продължава да бъде признавана. Когато образуванието има практика в продажбата на части, подобни на частта, която продължава да бъде признавана, или съществуват други пазарни операции за такива части, последните цени на реални транзакции дават най-добрата преценка за нейната справедлива стойност. Когато няма котировки за цена или скорошни пазарни операции, които да потвърдят справедливата стойност на частта, която продължава да бъде признавана, най-добрата преценка за справедливата стойност е разликата между справедливата стойност на по-големия финансов актив като цяло и възнаграждението, получено от приобретателя за отписаната част.

29.

Ако прехвърлянето не води до отписване, защото образуванието е задържало реално всички рискове и ползи от владението на прехвърления актив, образуванието продължава да признава прехвърления актив в неговата цялост и признава финансов пасив за полученото възнаграждение. В последващи периоди образуванието признава всеки приход от прехвърления актив и всеки разход, направен за финансовия пасив.

30.

Ако едно образувание нито прехвърля, нито задържа реално всички рискове и ползи от владението на прехвърлен актив и запазва контрол върху прехвърления актив, образуванието продължава да признава прехвърления актив до степента на своето продължаващо участие. Степента на продължаващо участие на образуванието в прехвърления актив е степента, до която то е изложено на промени в стойността на прехвърления актив. Например:

31.

Когато едно образувание продължава да признава актив до степента на своето продължаващо участие, образуванието признава също и съответния пасив. Независимо от другите изисквания за оценяване съгласно настоящия стандарт, прехвърленият актив и съответният пасив се оценяват на база, която отразява правата и задълженията, които образуванието е задържало. Съответният пасив се оценява по такъв начин, че нетната преносна стойност на прехвърления актив и съответния пасив е:

32.

Образуванието продължава да признава всеки приход, произтичащ от прехвърления актив до степента на своето продължаващо участие и признава всеки разход, направен за съответния пасив.

33.

При последваща оценка, признатите промени в справедливата стойност на прехвърления актив и съответния пасив се отчитат последователно съгласно параграф 55 и не се компенсират.

34.

Ако продължаващото участие на едно образувание е само в част от финансов актив (например, когато образуванието задържа опция за обратно изкупуване на част от прехвърлен актив, или задържа остатъчен дял, който не води до реално задържане на всички рискове и ползи от владението и образуванието запазва контрол), образуванието разпределя предишната преносна стойност на финансовия актив между частта, която то продължава да признава съгласно продължаващото участие, и частта, която то вече не признава на базата на относителните справедливи стойности на тези части на датата на прехвърлянето. За тази цел се прилагат изискванията по параграф 28. Разликата между:

35.

(…)

36.

Ако прехвърленият актив продължава да бъде признаван, активът и съответният пасив не се компенсират. Също така образуванието не компенсира прихода, произтичащ от прехвърления актив, с разхода, направен за съответния пасив (виж IAS 32, параграф 42).

37.

Ако прехвърлителят осигури непарично обезпечение (например дългов или капиталов инструмент) на приобретателя, отчитането на обезпечението от прехвърлителя и приобретателя зависи от това дали приобретателят има право да продава или залага обезпечението и дали прехвърлителят е в просрочие. Прехвърлителят и приобретателят отчитат обезпечението, както следва:

38.

Обичайна покупко-продажба на финансови активи се признава и отписва като се използва отчитане по метода „дата на търгуване“ или отчитане по метода „дата на уреждане“ (виж приложение А, параграфи AG53-AG56).

39.

Образуванието отписва финансов пасив (или част от финансов пасив) от своя балансов отчет, единствено когато той е погасен - т. е., когато задължението, определено по договора, е ликвидирано, прекратено или изтича.

40.

Размяната между настоящ кредитополучател и кредитор на дългови инструменти с реално различаващи се срокове се отчита като погасяване на първоначален финансов пасив и признаване на нов финансов пасив. Също така, значителна промяна на условията на съществуващ финансов пасив или част от него (независимо дали се отнася или не до финансовото затруднение на длъжника) се отчита като погасяване на първоначалния финансов пасив и признаване на нов финансов пасив.

41.

Разликата между преносната стойност на финансов пасив (или част от финансов пасив), погасен или прехвърлен към друга страна, и платеното възнаграждение, включително прехвърлени непарични активи или поети пасиви, се признава в приход или разход.

42.

Ако едно образувание изкупи обратно финансов пасив, образуванието разпределя предишната преносна стойност на финансовия пасив между частта, която продължава да бъде признавана и частта, която е отписана на базата на относителните справедливи стойности на тези части на датата на обратното откупуване. Разликата между а) преносната стойност, разпределена към отписаната част, и б) платеното възнаграждение, включително всички прехвърлени непарични активи или поети пасиви за отписаната част се признава в приход или разход.

43.

Когато финансов актив или финансов пасив е признат първоначално, образуванието го оценява по неговата справедлива стойност плюс, за финансов активи или финансов пасив, който не е признат по справедлива стойност в приход или разход, разходите по операцията, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив или финансовия пасив.

44.

Когато образуванието използва отчитане по метода „дата на сетълмента“ за актив, който впоследствие е оценен по себестойност или амортизирана стойност, активът се признава първоначално по неговата справедлива стойност на датата на търгуване (виж приложение А, параграфи AG53-AG56).

45.

При оценяване на финансов актив след първоначално признаване, настоящият стандарт класифицира финансовите активи в следните четири категории, определени в параграф 9:

Тези категории се използват при оценяването и признаването в приход илиразход съгласно настоящия стандарт. Образуванието може да използва други описатели за тези категории или други категоризации, когато представя информацията на лицевата страна на финансовите отчети. Образуванието оповестява в бележките информацията, изисквана съгласно IAS 32.

46.

След първоначалното признаване образуванието оценява финансовите активи, включително деривативи, които са активи, по техните справедливи стойности, без никаква удръжка за разходите по транзакцията, които то може да направи при продажба или друго освобождаване, с изключение на следните финансови активи:

47.

След първоначалното признаване образуванието оценява всички финансови пасиви по амортизирана стойност като използва метода на ефективната лихва, с изключение на:

48.

При определяне на справедливата стойност на финансов актив или финансов пасив за целите на прилагането на настоящия стандарт или IAS 32, образуванието прилага параграфи AG69-AG82 от приложение А.

49.

Справедливата стойност на финансов пасив с характеристика на виждане (например депозит на виждане) е не по-ниска от сумата, платима на виждане, дисконтирана от първата дата, на която сумата би трябвало да бъде платена.

50.

Образуванието не прекласифицира финансов инструмент по справедлива стойност или от справедлива стойност чрез приход или разход, докато той е държан или издаден.

51.

Ако, в резултат на промяна в намерение или възможност, вече не е уместно да се класифицира една инвестиция като държана до падеж, тя се прекласифицира като обявена за продажба и се преоценява по справедлива стойност, а разликата между нейната преносна стойност и справедлива стойност се отчита съгласно параграф 55б).

52.

Когато продажбите или прекласификациите на повече от незначителна сума на инвестиции, държани до падеж, не отговарят на условията по параграф 9, всички останали инвестиции, държани до падеж, се прекласифицират като обявени за продажба. При такива прекласификации разликата между тяхната преносна стойност и справедлива стойност се отчита съгласно параграф 55б).

53.

Ако има надеждна оценка за финансов актив или финансов пасив, за който преди не е имало такава оценка, и активът или пасивът трябва да бъде оценен по справедлива стойност, ако има надеждна оценка (виж параграфи 46в) и 47), активът или пасивът се оценяват по справедлива стойност, а разликата между неговата преносна стойност и справедлива стойност се отчита съгласно параграф 55.

54.

Ако, в резултат на промяна в намеренията или възможностите, или в редки случаи, когато вече няма надеждна оценка на справедлива стойност (виж параграфи 46в) и 47), или защото „двете предшестващи финансови години“ по параграф 9 са минали, стане подходящо финансовият актив или финансовият пасив да се отчита по себестойност или амортизирана стойност, вместо по справедлива стойност, отчетната справедлива стойност на финансовия актив или финансовия пасив на тази дата става негова нова себестойност или амортизирана стойност. Всяка предишна печалба или загуба от този актив, която е била призната пряко в собствения капитал съгласно параграф 55б) се отчита както следва:

55.

Печалба или загуба, произтичаща от промяна в справедливата стойност на финансов актив или финансов пасив, който не е част от хеджиращо взаимоотношение (виж параграфи 89-102), се признава както следва:

56.

За финансови активи и финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност (виж параграфи 46 и 47), печалба или загуба се признава в приход или разход, когато финансовият актив или финансовият пасив е отписан или обезценен, и чрез процеса на амортизация. За финансови активи или финансови пасиви, които са хеджирани позиции (виж параграфи 78-84 и приложение А, параграфи AG98-AG101) отчитането на печалбата или загубата се извършва съгласно параграфи 89-102.

57.

Ако едно образувание отчете финансови активи, използвайки за осчетоводяването им датата на плащането (виж параграф 38 и параграфи AG53 и AG56 от приложение А), всяка промяна в справедливата стойност на актива, настъпила в периода между датата на сделката и датата на плащането, не се признава за актив, отчетен по себестойност или по амортизационна стойност (различна от загуба от обезценка). Докато за актив, отчетен по справедлива стойност, промяната в справедливата му стойност ще се отрази в печалбата загубата или в чистата стойност като попадаща под разпоредбите на параграф 55.

58.

Образуванието следва да оцени към всяка дата на баланса дали са налице реални факти на обезценка на финансов актив или група от финансови активи. Ако подобни факти съществуват, за да установи размерът на загубата от обезценка, образуванието трябва да приложи параграф 63 (за финансови активи, отчетени по амортизационна стойност), или параграф 66 (за финансови активи, отчетени по себестойност), или параграф 67 (за финансови активи на разположение за продажба).

59.

В случай на обезценяване на финансов актив или група от финансови активи опасност от загуби от обезценка съществува тогава и само тогава, когато са налице реални факти на обезценка в резултат на едно или повече събития (събития-загуба), настъпили след първоначалното отчитане на активите, или когато събитията-загуба се отразяват върху прогнозните бъдещи парични потоци, свързани с финансов актив или група от финансови активи, които могат да бъдат надеждно оценени. Възможно е да не могат да бъдат идентифицирани единични или неявни събития, предизвикващи обезценка, както и да не може да се предвиди комбинираното въздействие на няколко събития, което е в състояние да доведе до обезценка. Загуби, които се очаква да настъпят в резултат на бъдещи събития, независимо от това колко вероятни са те, не се отчитат. Реално събитие, което може да обезцени финансов актив или група от финансови активи, е такова събитие, което предполага забележими обстоятелства, насочващи вниманието на държателя на актива към следните събития-загуба:

60.

Не се счита за факт на обезценка липсата на действащ пазар поради това, че финансовите инструменти на дадено образувание не се предлагат вече за публична продажба. Намаляването на кредитния рейтинг на дадено образувание не представлява само по себе си обезценка, макар че може да бъде факт на обезценка, като се има предвид и другата налична информация. Спадът в справедливата стойност на финансов актив под неговата себестойност или под амортизационната му стойност не е задължително факт на обезценка (например спад в справедливата стойност на инвестиция в дългов инструмент вследствие повишаването на безрисковия лихвен процент).

61.

В допълнение към видовете събития в параграф 59 обективно е такова събитие, което води до обезценяване на инвестициите във финансови инструменти на други предприятия, дава информация за значими промени с неблагоприятни последици върху технологичния пазар, стопанските или правните условия, при които действа емитентът, и показва, че е възможно стойността на инвестицията във финансов инструмент на друго образувание да не се възстанови. Съществен и продължителен спад на справедливата стойност на инвестиция във финансов актив на друго образувание под нейната себестойност е също обективен факт на обезценка.

62.

В някои случаи видимите обстоятелства, изискващи да се прогнозира размерът на загубите от обезценка на финансов актив, могат да са недостатъчни или не напълно съответстващи на реалните условия. Такъв пример са случаите, в които длъжник среща финансови затруднения и са налице малко на брой достъпни исторически сведения за подобни длъжници. В такива случаи образуванието използва изпробваната си способност да прогнозира размера на всички възможни загуби от обезценка. По подобен начин образуванието използва натрупаните си умения да напасне видимите обстоятелства за групата от финансови активи, така че те да отразяват реалните условия (виж параграф AG89). Използването на разумни прогнози е съществена част от подготвянето на финансовите отчети и не подкопава тяхната достоверност.

63.

Ако съществува обективно обстоятелство, свързано с отчитането по амортизационна стойност на загуби от обезценка на заеми и вземания или на инвестиции, държани до падеж, размерът на тези загуби се получава като разлика между отчетената сума на активите и текущата стойност на прогнозните бъдещи парични потоци (изключвайки несвързани бъдещи загуби по кредити), намалена с първоначалния ефективен лихвен процент по съответния финансов актив (т.е. ефективния лихвен процент, изчислен на база първоначалното отчитане). Отчетената сума на активите следва да бъде намалена или пряко, или чрез използването на корективна сметка. Размерът на загубата трябва да се отчете в статия „Печалба/загуба“.

64.

Дадено образувание оценява дали съществува обективен факт на обезценка, първо, за отделен финансов актив, значим сам по себе си, и, после, поотделно и общо за финансовите активи, които не са самостоятелно значими (виж параграф 59). Ако образуванието установи, че не съществува обективен факт на обезценка за самостоятелно оценен финансов актив, независимо значим или не, то включва този финансов актив в група от финансови активи със сходни параметри на кредитния риск и ги оценява общо за наличието на обезценка. Активи, които са самостоятелно оценени за наличие на обезценка и за които загубата от обезценка е отчетена или продължава да бъде отчитана, не се включват в общата оценка за наличие на обезценяване.

65.

Ако в последващ период размерът на загубите от обезценка намалее и намалението му е обективно свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била отчетена (като повишаване на кредитния рейтинг на длъжника), отчетената по-рано загуба от обезценка се отчита или пряко, или чрез корективна сметка. Промяната не бива да доведе до балансова сума на финансовия актив, която надвишава амортизационната стойност, каквато тя би била, ако не бе призната обезценка, към датата, на която е променено преоценяването на финансовия актив. Размерът на промяната следва да бъде отчетен в статия „Печалба/загуба“.

66.

Ако е налице обективен факт на загуба от обезценка по повод на нетъргуем финансов инструмент на друго образувание, отчетен не по справедлива стойност, тъй като последната не може да бъде надеждно измерена, или по повод на деривативен инструмент, който е свързан със или трябва да бъде уреден чрез доставка на също такъв нетъргуем финансов инструмент на друго образувание, размерът на загубата от обезценка се изчислява като разлика между отчетената сума на финансовия актив и текущата стойност на прогнозните бъдещи финансови потоци, намалени с текущия пазарен темп на възвръщаемост на подобни финансови активи (виж параграф 46 с) и параграфи AG80 и AG81 от приложение А). Такива загуби от обезценка не могат да се променят.

67.

Когато спадът на справедливата стойност на финансов актив на разположение за продажба е отчетен пряко в чистата му стойност и не съществува реален факт на обезценка на този актив (виж параграф 59), кумулативната загуба, отчетена пряко в чистата стойност, следва да се приспадне от чистата стойност и да се отчете в статия „Печалба/загуба“, дори финансовият актив да не е признат.

68.

Размерът на кумулативната загуба, приспаднат от чистата стойност и отчетен съгласно разпоредбите на параграф 67 в статията „Печалба/загуба“, трябва да представлява разлика между цената на придобиване (нетната стойност между всички плащания по главницата и амортизационните отчисления) и текущата справедлива стойност, която да е по-малка от всички загуби от обезценка на този финансов актив, отчетени преди това в статията „Печалба/загуба“.

69.

Отчетените в статията „Печалба/загуба“ загуби от обезценка на инвестиции в капиталови инструменти, класифицирани като финансови активи на разположение за продажба, не бива да бъдат променяни чрез статията „Печалба/загуба“.

70.

Ако в един последващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като финансов актив на разположение за продажба, нарасне и увеличението е обективно свързано със събитие, настъпило след отчитане в статията „Печалба/загуба“ на загубите от обезценка, размерът на последните следва да бъде променен със сумата на изменението, признато като печалба/загуба.

71.

Ако съществуват обозначени взаимоотношения по хеджиране между хеджиращите инструменти и хеджираните позиции така, както са описани в параграфи 85–88 и параграфи AG102–AG104 от приложение А, осчетоводяването на печалбата или загубата от хеджиращите инструменти и хеджираните позиции става съгласно разпоредбите на параграфи 89–102.

72.

Този стандарт не ограничава обстоятелствата, при които даден дериватив може да бъде обозначен като хеджиращ инструмент, при условие че са спазени условията на параграф 88, с изключение на някои писмени опции (виж параграф AG94 от приложение А). Докато в същото време недеривативни финансови активи или съответно пасиви могат да бъдат обозначени като хеджиращи инструменти единствено срещу валутен риск.

73.

За целите на счетоводното отчитане като хеджиращи инструменти могат да бъдат обозначавани единствено такива, които са свързани с външни за образуванието части (например външни за групата или части от отделно образувание). Въпреки че отделните образувания в дадена група или подразеления в рамките на дадено образувание могат да извършват хеджиращи операции с други образувания от групата или подразделения в рамките на даденото образувание, всякакви сходни вътрешногрупови операции се изключват от консолидирания отчет. По тази причина подобни хеджиращи операции не се дефинират като такива и не се отчитат счетоводно в консолидираните финансови отчети на групата. Тези обаче операции трябва да бъдат осчетоводени като хеджиращи в самостоятелните или в частичните финансови отчети на отделните образувания от групата или на техни подразделения, при условие че те са външни за отделното образувание или подразделение, за което се изготвят отчетите.

74.

Обикновено съществува един-единствен начин за измерване на справедливата стойност на хеджиращ инструмент в неговата цялост, а факторите, пораждащи промени в размера на справедливата му стойност, са взаимно свързани. Така взаимоотношение по хеджиране се обозначава от едно образувание като хеджиращ инструмент в неговата цялост. Единственото допустимо изключение е:

Тези изключения се допускат поради факта, че истинската стойност на опцията и премията по форуърда в общия случай са измерими поотделно. Динамичната хеджираща стратегия, която оценява и истинската, и временната стойност на опционен договор, може да се квалифицира като осчетоводяване на хеджирането.

75.

Дял от около 50 % от номинала на хеджиращ инструмент може да бъде обозначен като хеджиращ инструмент във взаимоотношение по хеджиране. Последното обаче може да не се обозначава единствено за част от времевия период, през който хеджиращият инструмент остава незаплатен.

76.

Отделен инструмент може да бъде обозначен като хеджиране срещу повече от един вид риск, при условие че: а) хеджираният риск може ясно да се определи; б) ефикасността на хеджирането намира явно проявление; и в) може по различен начин да се обозначат хеджиращият инструмент и различните рискови позиции.

77.

Два или повече деривативни инструмента или техни дялове (или, в случай на хеджиране срещу валутен риск, два или повече недеривативни инструмента или техни дялове, или комбинация от деривативи и недеривативи или части от тях) могат да бъдат разглеждани като комбинация и обозначавани заедно като хеджиращ инструмент, в това число и в случаите, когато засилващият се риск, свързан с някои деривативи, се уравновесява от други. В същото време деривативен инструмент с плаваща във фиксиран коридор лихва не се обозначава като хеджиращ инструмент, ако представлява влязла в сила писмена нетна опция (например такава, нетната премия за която е получена). По подобен начин два или повече инструмента (или части от тях) могат да бъдат обозначени като хеджиращи инструменти единствено, ако нито един от тях не е писмена опция или писмена нетна опция.

78.

Хеджираната позиция може да бъде признат актив или пасив, непризнат фирмен условен ангажимент, очаквана в бъдеще сделка с висока степен на вероятност („прогнозна сделка“) или нетна инвестиция в образувание в чужбина. Хеджираната позиция може да бъде: а) единичен актив, пасив, фирмен ангажимент, прогнозна сделка или нетна инвестиция в образувание в чужбина; или б) група активи, пасиви, фирмени ангажименти, прогнозни сделки или нетни инвестиции в образувание в чужбина със сходни рискови характеристики; или в) в случаите на портфейлно хеджиране на лихвен риск такива са само финансови активи или пасиви от портфейла, които са носители на хеджиран риск.

79.

За разлика от заемите и вземанията инвестицията, държана до настъпване на падеж, не може да бъде хеджирана позиция по отношение на лихвен риск или риск от предсрочно погасяване, защото означаването ѝ като държана до падеж изисква наличието на намерение тя да бъде държана до падеж, без да се отчитат измененията в справедливата стойност или паричните потоци на тази инвестиция, дължащи се на промяна в лихвените проценти. От друга страна обаче, инвестицията, държана до падеж, може да бъде хеджирана позиция по отношение на рисковете от изменения във валутните курсове и кредитния риск.

80.

За целите на отчитането на хеджирането само активи, пасиви, фирмени ангажименти или прогнозни сделки, които обхващат външна за образуванието страна, могат да бъдат определяни като хеджирани позиции. Следва, че отчитането на хеджирането може да се прилага към сделки между образувания или подразделения от една и съща група само в отделните финансови отчети на тези образувания или подразделения, а не в консолидираните финансови отчети на групата. По изключение валутният риск на вътрешногрупова парична позиция (например задължения/вземания между две дъщерни дружества) може да се класифицира като хеджирана позиция в консолидираните финансови отчети, ако тя води до експозиция към печалби или загуби от валутни курсове, които не са напълно елиминирани при консолидацията съгласно IAS 21 „Ефекти от промените в обменните курсове“. Съгласно IAS 21 печалбите и загубите от валутни курсове по вътрешногрупови парични позиции не се елиминират напълно при консолидацията, когато вътрешногруповата парична позиция е предмет на сделка между две предприятия от групата, които имат различни функционални валути.

81.

Ако хеджираната позиция е финансов актив или пасив, тя може да хеджира рисковете, свързани само с част от нейните парични потоци или справедлива стойност (например един или повече избрани парични потоци или части от тях, или процент от справедливата стойност), при условие че ефективността може да бъде измерена. Например идентифицируема и отделно измерима част от лихвената експозиция на лихвоносен актив или лихвоносен пасив може да се обозначава като хеджиран риск (например безрисков лихвен процент или компонент от бенчмарка на цялата лихвена експозиция на хеджиран финансов инструмент).

81А.

При хеджиране на справедлива стойност на лихвена експозиция на портфейл от финансови активи или пасиви (и само при този вид хеджиране) хеджираната част може да бъде обозначена по-скоро като сума от валутата (например долари, евро, лири, ранди), отколкото като отделни активи (или пасиви). Въпреки че с цел управление на риска портфейлът може да включва активи и пасиви, обозначената сума е сумата активи или сумата пасиви. Обозначаването на нетна сума, включваща активи и пасиви, не се разрешава. Образуванието може да хеджира част от лихвения риск, която е свързана с обозначената сума. Например при хеджиране на портфейл, съдържащ предсрочно платени активи, образуванието може да хеджира изменението в справедливата стойност, което се дължи на промяна в хеджирания лихвен процент на база по-скоро очаквани, отколкото договорени, дати на преоценка. (…).

82.

Ако хеджираната позиция е нефинансов актив или нефинансов пасив, тя се означава като такава: а) по отношение на валутни рискове; или б) цялостно по отношение на всички рискове поради трудността от изолиране и изчисляване на подходяща част от паричните потоци или измененията в справедливата стойност, свързани с конкретни рискове, различни от валутните рискове.

83.

Подобни активи или подобни пасиви следва да бъдат обединени и хеджирани като група само ако отделните активи или пасиви в групата си поделят риска, от който са защитавани. Нещо повече, изменението в справедливата стойност, свързано с хеджирания риск на всяка отделна единица в групата, се очаква да бъде приблизително пропорционално на общата промяна в справедливата стойност, свързана с хеджирания риск на групата от позиции.

84.

Понеже образуванието оценява ефективността от хеджирането посредством сравнение между изменението в справедливата стойност или паричния поток на хеджиращия инструмент (или групата от подобни хеджиращи инструменти) и хеджираната позиция (или група подобни хеджирани позиции), сравнението на хеджиращия инструмент с общата нетна позиция вместо с конкретна хеджирана позиция (например нетната стойност на всички активи и пасиви с фиксиран размер и приблизително еднакъв падеж) не спада към отчитането на хеджирането.

85.

Отчитането на хеджирането признава компенсаторните въздействия на измененията в справедливата стойност на хеджиращия инструмент и хеджираната позиция върху печалбата или загубата.

86.

Съществуват три вида взаимоотношения на хеджиране:

87.

Хеджирането на валутния риск на фирмен ангажимент може да се отчита като хеджиране на справедлива стойност или хеджиране на паричен поток.

88.

Взаимоотношенията на хеджиране се причисляват към отчитането на хеджирането съгласно параграфи 89-102 единствено ако са спазени следните условия:

89.

Ако по време на отчетния период хеджирането на справедлива стойност отговаря на условията, залегнали в параграф 88, то се отчита, както следва:

89А.

При хеджиране на справедлива стойност на лихвена експозиция на част от портфейл от финансови активи или пасиви (и само при този вид хеджиране) изискването, залегнало в параграф 89б), се спазва чрез представяне на свързаните с хеджирана позиция печалба или загуба:

Позициите, посочени в горните букви а) и б), се отчитат веднага след финансовите активи или финансовите пасиви. Сумите, включени в тези редове, се изчистват от баланса, когато активите и пасивите, за които те се отнасят, се считат непризнати.

90.

Ако само някои свързани със хеджираната позиция рискове се хеджират, признатите изменения в справедливата стойност на хеджираната позиция, които нямат отношение към хеджирания риск, се отчитат по начина, залегнал в параграф 55.

91.

Образуванието преустановява в перспектива отчитането на хеджирането съгласно параграф 89, ако:

92.

Произтичащата от параграф 89б) корекция на балансовата сума на хеджиран финансов инструмент, който се отчита по амортизирана стойност (или в случай на портфейлно хеджиране на лихвен риск-на отделен ред в баланса, както е описано в параграф 89А) се амортизира в статията печалба или загуба. Амортизацията може да започне едновременно с коригирането, но не по-късно от момента, в който хеджираната позиция престане да се коригира при изменения в нейната справедлива стойност, свързани с обезпечавания риск. Корекцията се основава на преизчисления ефективен лихвен процент на датата, на която амортизацията започва. В случай обаче на хеджиране на справедлива стойност на лихвена експозиция на портфейл от финансови активи или пасиви (и само при такъв вид хеджиране) амортизирането с използване на преизчислен ефективен лихвен процент не може да се осъществи и корекцията се амортизира, като се използва праволинейният метод. Корекцията се амортизира изцяло при настъпване на падеж на финансовия инструмент или в случай на портфейлно хеджиране на лихвен риск-при изтичане на съответния период на преоценка.

93.

Когато непризнат фирмен ангажимент се обозначава като хеджирана позиция, последващата кумулативна промяна в справедливата му стойност, свързана с хеджирания риск, се признава като актив или пасив със съответната печалба или загуба, отчетени в статията печалба или загуба (виж параграф 89б). Измененията в справедливата стойност на хеджиращия инструмент също се отразяват в печалбата или загубата.

94.

Когато едно образувание поема фирмен ангажимент с цел придобиване на актив или поемане на пасив, който е хеджирана позиция при хеджиране на справедлива стойност, първоначалната балансова сума на този актив или пасив, която е резултат от поемането на ангажимента, се коригира, за да включи кумулативната промяна в справедливата му стойност вследствие признатия в баланса хеджиран риск.

95.

Ако даден паричен поток отговаря на условията на параграф 88 през конкретния период, то този поток се осчетоводява както следва:

96.

По-конкретно, даден паричен поток се осчетоводява като:

97.

Ако в резултат на хеджиране на прогнозна сделка впоследствие се стигне до признаване на финансов актив или пасив, свързаните с това пряко отразени в основния капитал печалби и загуби съгласно параграф 95 се прекласифицират в отчета за приходите за същия период или за периодите, през които придобитият актив или поетият пасив се отразява върху печалбата или загубата (като например периодите, през които се отчитат лихвените приходи и разходи). Ако образуванието обаче не очаква възстановяване на цялата или част от пряко отразената в основния капитал загуба през следващите няколко периода, то тази сума се прекласифицира в отчета за приходите.

98.

Ако в резултат на хеджиране на прогнозна сделка впоследствие се стигне до признаване на нефинансов актив или пасив, или прогнозната сделка за нефинансов актив или нефинансов пасив стане неотменяем ангажимент, който се отчита по справедливата стойност на хеджирането, то образуванието възприема а) или б) по-долу:

99.

Едно образувание възприема а) или б) от параграф 98 като метод на счетоводно отчитане и се прилага последователно към всяко хеджиране по този параграф.

100.

При хеджиране на паричните потоци, различни от тези, които се обхващат от параграфи 97 и 98 пряко отразените в основния капитал суми се признават за печалба или загуба за същия период или за периодите, през които хеджираната прогнозна сделка се отразява върху печалбата или загубата (например при възникване на прогнозна печалба).

101.

При възникване на някое от посочените по-долу обстоятелства образуванието преустановява хеджинговото отчитане по параграфи 95-100:

102.

Нетна инвестиция в образувание в чужбина, включително хеджиране на парична позиция, която представлява част от нетна инвестиция (виж IAS 21) се отчита подобно на хеджирането на парични потоци:

103.

Образуванието прилага настоящия стандарт (в т.ч. измененията, приети през март 2004 г.) за годишните периоди след 1 януари 2005 г. Разрешава се по-ранното му прилагане. Образуванието не прилага настоящия стандарт (в т.ч. измененията, приети през март 2004 г.) за годишните периоди преди 1 януари 2005 г., освен ако не се прилага и IAS 32 (приет през декември 2003 г.). Ако образуванието прилага настоящия стандарт за период преди 1 януари 2005 г., това следва да се оповести.

104.

Настоящият стандарт се прилага обратна сила, освен в случаите упоменати в параграфи 105-108. Салдото по неразпределените прихо ди за най-ранния представен период и всички останали съпоставими суми се коригират в съответствие с изискванията на настоящия стандарт, освен ако коригирането на информацията е неосъществимо. Ако приспособяването към новите изисквания на стандарта е неосъществимо за минали периоди, образуванието о оповестява този факт и указва степента до която е коригирана информацията .

105.

При първоначалното прилагане на стандарта на образуванието се разрешава да обозначи признат за предишни периоди финансов актив или пасив като такъв по справедлива стойност, като се отчита като печалба или загуба или като актив на разположение за продажба, въпреки изискването на параграф 9 обозначаването да се извърши при първоначалното отчитане. За всеки финансов актив, обозначен като актив на разположение за продажба, образуванието отчита всички промени в справедливата стойност като отделен компонент в основния капитал до последващото отписване или обезценяване, когато образуванието прехвърля кумулативната печалба или загуба в отчета за приходите. За всеки отделен финансов инструмент, посочен по справедлива стойност като печалба или загуба, образуванието следва да:

106.

Освен в случаите, посочени в параграф 107 образуванието прилага изискванията за неотчитане на параграф 15–37 и приложение А, параграфи AG36-AG52 без обратна сила. Следователно, ако образуванието е отписало финансовите активи по IAS 39 (актуализиран през 2000 година) в резултат на сделка, извършена преди 1 януари 2004 година и въпросните активи не биха били отчетени съгласно настоящия стандарт, то образуванието не следва да ги отчита.

107.

Независимо от разпоредбите на параграф 106 образуванието може да приложи изискванията за неотчитане на параграф 15–37 и приложение А, параграфи AG36-AG52 с обратна сила от датата която образуванието избере, при условие че необходимата информация за прилагане на IAS 39 по отношение неотчетените активи и пасиви от минали трансакции е била налице към момента на първоначалното отчитане на тези трансакции.

108.

Образуванието не коригира отчетната стойност на нефинансовите активи и нефинансовите пасиви, като изключва печалбите и загубите, свързани с хеджирането на паричните потоци, които са били включени в отчетната стойност преди началото на финансовата година. В началото на финансовата година, в която за първи път се прилага този стандарт, всяка една сума пряко призната в собствения капитал за хеджиране на неотменяем ангажимент, и която съгласно настоящия стандарт се отчита по справедлива стойност се прекласифицира като актив или пасив освен при хеджиране на валутен риск, който продължава да бъде разглеждан като хеджиране на парични потоци.

109.

Настоящият стандарт отменя IAS 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване, преработен през 2000 година.

110.

Настоящият стандарт и Правилника за прилагането му отменят Правилника за прилагането на стандарта, приети от Комитета за насоките по прилагането на IAS 39, създаден от бившия Комитет по IAS.

13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

68

L 373/69

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Списъците със страните, които ще се използват при събирането на данни, е необходимо да бъдат актуализирани с цел улесняване събирането на хармонизирани статистически данни и поради новите изисквания по отношение на данните за новите страни на местоназначение и произход, свързани с промените в поведението на пътуванията.

(2)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО на Съвета, Евратом (2),

13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

72

L 385/74

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С цел улесняване на потоците данни от Общността е желателно лицата, отговарящи за обработката на данните, да могат да извършват прехвърлянето на данни глобално и с прилагане на единен комплект правила за защита на данните. В отсъствието на глобални норми за защита на данните, общите договорни клаузи осигуряват важен инструмент, позволяващ прехвърлянето на лични данни от всички държави-членки при спазване на общ за всички комплект правила. Във връзка с това в Решение 2001/497/ЕО на Комисията от 15 юни 2001 г. относно общите договорни клаузи за трансфера на лични данни към трети страни съгласно Директива 95/46/ЕО (2) се посочва модел на комплект общи договорни клаузи, който осигурява адекватни предпазни мерки за прехвърлянето на данни на трети страни.

(2)

От приемането на посоченото решение е придобит значителен опит. Освен това, с оглед при използването на различни механизми да се осигури ниво на защита на данните, еквивалентно на това, което се осигурява от комплекта общи договорни клаузи, предвидени в Решение 2001/497/ЕО, една група от стопански сдружения (3) представи комплект алтернативни общи договорни клаузи.

(3)

Тъй като използването на общите договорни клаузи за прехвърляне на данни в международен мащаб е доброволно, като общите договорни клаузи са само една от няколкото възможности съгласно Директива 95/46/ЕО за законно прехвърляне на лични данни в трета страна, износителите на данни на територията на Общността и вносителите на данни в трети страни би следвало да разполагат със свободата да избират друг комплект от общи договорни клаузи или друга правна основа за прехвърляне на данни. Тъй като всеки комплект като цяло оформя модел, на износителите на данни не бива да се позволява да променят тези комплекти, нито изцяло, нито частично да ги смесват по какъвто и да било начин.

(4)

Общите договорни клаузи, представени от стопанските сдружения, имат за цел увеличаване на използването на договорни клаузи сред операторите с помощта на някои механизми, като например по-гъвкави изисквания по отношение на ревизиите и по-подробни правила относно правото на достъп.

(5)

Освен това, като алтернатива на системата на солидарна отговорност, предвидена в Решение 2001/497/ЕО, в сега предложения комплект се съдържа режим на отговорност, основан на задълженията за добросъвестно изпълнение на поставените задачи в случаите, в които износителят на данните и вносителят на данните биха били задължени по отношение на субектите на данните за съответно нарушение на своите договорни задължения; освен това износителят на данните отговаря, ако не положи разумни усилия да определи дали вносителят на данните е в състояние да спази своите правни задължения съгласно клаузите (culpa in eligendo), като в този случай субектът на данните може да заведе съдебно дело срещу износителя на данните. Прилагането на клауза I, буква б) от новия комплект общи договорни клаузи е от особено значение в това отношение и в частност във връзка с възможността износителят на данните да провежда ревизии в помещенията на вносителите на данните или да изисква доказателства за достатъчно финансови ресурси, които да покриват изпълнението на неговите отговорности.

(6)

Що се отнася до упражняването от субектите на данните на правата им на бенефициери, се предвижда по-голяма ангажираност на износителя на данните при решаването на жалби от страна на субектите на данните, при което износителят на данните е задължен да влезе в контакт с вносителя на данните и при необходимост да търси принудително изпълнение на договора в рамките на обичайния едномесечен период. В случай че износителят на данните откаже да търси принудително изпълнение на договора, като същевременно нарушението на вносителя на данните все още продължава, субектът на данните може в такъв случай да търси принудително изпълнение на клаузите спрямо вносителя на данните и евентуално да предяви иск срещу него в съда на някоя от държавите-членки. Това приемане на юрисдикция и съгласието за спазване на решение на компетентен съд или орган по защита на данните не накърнява никои процесуални права на вносителите на данните, установени в трети страни, като например правото на обжалване.

(7)

При това обаче, с цел предотвратяване на злоупотребите с тази допълнителна гъвкавост, е целесъобразно да се обезпечи органите за защита на данните да могат по-лесно да забраняват или да отменят прехвърляния на данни, като при това се основават на новия комплект общи договорни клаузи в онези случаи, в които износителят на данните откаже да предприеме целесъобразните стъпки с цел прилагане на договорните задължения срещу вносителя на данните или в случай че последният откаже да сътрудничи доброволно на компетентните надзорни органи за защита на данните.

(8)

Използването на общите договорни клаузи ще се осъществява, без да се засяга прилагането на националните разпоредби, приети в съответствие с Директива 95/46/ЕО или с Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации) (4) и по-специално що се отнася до изпращането на търговски съобщения за целите на директния маркетинг.

(9)

На тази основа предпазните мерки, съдържащи се в представените общи договорни клаузи, могат да се считат за адекватни по смисъла на член 26, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО.

(10)

Работната група за защита на физическите лица по отношение на обработката на лични данни, създадена в съответствие с член 29 от Директива 95/46/ЕО, представи своето становище (5) относно нивото на защита, предвидено съгласно представяните общи договорни клаузи, което също бе взето предвид.

(11)

С цел оценка на функционирането на измененията на Решение 2001/497/ЕО, е целесъобразно Комисията да им даде оценка три години след тяхното нотифициране до държавите-членки.

(12)

Решение 2001/497/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(13)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 31 от Директива 95/46/ЕО,

1.

В член 1 се добавя следният параграф:

„Контролиращите данните органи, , могат да избират между комплект I или комплект II от приложението. При това обаче те не могат да изменят клаузите, нито да комбинират отделни клаузи от различните комплекти или самите комплекти.“

2.

В член 4 параграфи 2 и 3 се заменят със следния текст:

„2.   За целите на параграф 1 контролиращият орган, предприема целесъобразни предпазни мерки на базата на общите договорни клаузи, съдържащи се в комплект II от приложението, компетентните власти по защита на данните имат правото да упражняват своите правомощия и да забраняват или спират потоци данни във всеки от следните случаи:

За целите на първа алинея недобросъвестен отказ или отказ за търсене на принудително изпълнение на договор от страна на вносителя на данни не включва случаите, в които сътрудничеството или принудителното изпълнение на договора би влязло в конфликт с императивните изисквания на националното законодателство, приложими по отношение на вносителя на данни, които не надхвърлят необходимото в демократичното общество на базата на един от интересите, изброени в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО и по-специално санкциите, предвидени в международните и/или националните инструменти, изискванията по отношение на декларирането на данъци или изискванията за докладване на случаи на пране на пари.

За целите на първа алинея, буква а) сътрудничеството, в частност, може да включва предаването от страна на вносителя на данни на техническите средства за обработка с цел извършване на ревизия или задължението да спазва съветите на надзорния орган за защита на данните на територията на Общността.

3.   Забраната или прекратяването съгласно параграфи 1 и 2 се отменя, веднага щом причините за забраната или прекратяването престанат да съществуват.

4.   Когато държавите-членки приемат мерки в съответствие с параграфи 1, 2 и 3, те незабавно информират Комисията, която изпраща информацията до останалите държави-членки.“.

3.

В член 5 първото изречение се замества със следния текст:

„Комисията дава оценка на функционирането на настоящото решение въз основа на наличната информация три години след неговото нотифициране и нотифицирането на всички негови изменения до държавите-членки.“.

4.

Приложението се изменя, както следва:

13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

83

L 390/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В Решение 1999/784/ЕО (4) Съветът реши, че Общността следва да стане член на Европейската аудиовизуална обсерватория (наричана по-долу „Обсерваторията“) с цел оказване на подкрепа в дейността на същата. Обсерваторията допринася за укрепване на конкурентноспособността на европейската аудиовизуална индустрия, като подобрява прехвърлянето на информация към индустрията и по-специално към малките и средните предприятия, и съдейства за по-ясния поглед върху пазара.

(2)

Мултимедията и новите технологии ще играят все по-голяма роля в аудиовизуалния сектор. Обсерваторията би могла да играе своята важна роля, ако нейният капацитет да следи тези нови посоки на развитие получи нужната подкрепа.

(3)

Въпреки че в Договора се отстоява свободното движение на хора, стоки и услуги, липсата на информация за големия брой различия във вътрешнодържавните разпоредби в областта на данъчните закони и законите, отнасящи се до трудовото право, действа като пречка пред свободното движение на аудиовизуални стоки и услуги. Обсерваторията би могла да предложи положителен принос чрез събиране и предоставяне на опит, знания и систематизирана информация в областта на данъчните закони и законите, отнасящи се до трудовото право, авторското право и защитата на потребителите.

(4)

Като допълнение към Резолюцията на Европейския парламент от 4 септември 2003 г. за „Телевизия без граници“, в което се изисква да се съставя ежегоден отчет по основните точки в движението по посока на превръщането на цифровата телевизия в телевизия, достъпна за хората с увреждания, Обсерваторията би следвало да бъде поканена ежегодно да събира данни относно нивата на телевизионните услуги, които се предлагат във всички държави-членки на Европейския съюз или на Съвета на Европа в помощ на хората с увреждания, например субтитриране, аудиоописание и представяне на предавания със средствата на жестомимичния език.

(5)

Участието на Общността в Обсерваторията е доказано ефективно при оказване на подкрепа за дейността на същата.

(6)

Целесъобразно е такова участие да се продължи и за периода, необходим на Обсерваторията да приеме насоки за своето бъдещо развитие, като се започне от 2006 г. нататък.

(7)

Следователно Решение 1999/784/ЕО следва да бъде съответно изменено,

13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

85

L 390/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 89/336/ЕИО на Съвета от 3 май 1989 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно електромагнитната съвместимост (3) е била предмет на разглеждане по линията на инициативата, позната като „Опростено законодателство за вътрешния пазар“ (SLIM). Както процесът SLIM, така и последващите разширени консултации разкриха необходимостта от изграждане, внедряване и изясняване на рамката, създадена с Директива 89/336/ЕИО.

(2)

Държавите-членки отговарят за обезпечаването на защитата срещу електромагнитни смущения на радиосъобщенията, включително приемането на радиопрограми и любителски радиоуслуги, работещи в съответствие с разпоредбите на Международния съюз по телекомуникации (ITU), мрежите за електрозахранване и далекосъобщителните мрежи, както и оборудването, свързано със същите.

(3)

Разпоредбите от националното право, обезпечаващи защитата срещу електромагнитни смущения следва да бъдат хармонизирани с цел гарантиране свободното движение на подвижните електрически и електронни апарати, без да се понижават обоснованите нива на защита в държавите-членки.

(4)

Защитата срещу електромагнитни смущения изисква налагането на задължения върху различните стопански субекти. Тези задължения следва да се прилагат по справедлив и ефективен начин с цел постигането на такава защита.

(5)

Електромагнитната съвместимост на оборудването следва да се уреди с оглед обезпечаване функционирането на вътрешния пазар, което ще рече, на една територия без вътрешни граници, в която се осигурява свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали.

(6)

Оборудването, обхванато от настоящата директива следва да включва както подвижната апаратура, така и неподвижно монтираните инсталации. За всяко едно от тях, обаче, следва да се предвиди отделна разпоредба. Това е така тъй като докато, от една страна, подвижната апаратура може да се придвижва безпрепятствено в рамките на Общността, от друга страна, неподвижно монтираните инсталации се инсталират за постоянна експлоатация в предварително определено място, във вид на монтирани комплекси от различни подвижни апарати и там където е подходящо, в съчетание и с други устройства. Съставът и функцията на такива инсталации в повечето случаи съответстват на конкретните нужди на лицата, които ги експлоатират

(7)

Радиооборудването и далекосъобщителните крайни устройства не следва да се покриват от настоящата директива, тъй като същите се регулират от вече съществуващата Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радиооборудването и далекосъобщителните крайни устройства и взаимното признаване на тяхното съответствие (4). С изискванията по електромагнитната съвместимост и в двете директиви се постига еднаква степен на защита.

(8)

Оборудването по въздухоплавателните апарати или оборудването, което е предназначено за монтиране на такива апарати, също не следва да се обхваща от настоящата директива, тъй като същите вече са предмет на специални общностни или международни правила, действащи в областта на електромагнитната съвместимост.

(9)

Настоящата директива не е необходимо да регулира оборудване, което с присъщи положителни качества що се отнася до електромагнитната съвместимост.

(10)

Настоящата директива не е необходимо да урежда безопасността на оборудването, тъй като с безопасността е уредена от отделно общностно и национално законодателство.

(11)

В случаите, в които настоящата директива регулира подвижната апаратура, тя следва да се отнася до завършена, налична за първи път на общностния пазар подвижна апаратура. Някои компоненти или възли, при определени условия, следва също да се считат за подвижна апаратура, ако са налице и са достъпни за крайния потребител.

(12)

Принципите, върху които е стъпила настоящата директива, са същите, които са изложени в Резолюция на Съвета от 7 май 1985 г. относно нов подход към техническото уеднаквяване и техническите стандарти (5). В съответствие с този подход конструирането и производството на оборудване е предмет на основни изисквания по отношение на електромагнитната съвместимост. Тези изисквания получават технически израз с въвеждането на хармонизираните европейски стандарти, които предстои да бъдат приети от различните европейски органи по стандартизация, Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет по електротехническа стандартизация (CENЕLEC), както и от Европейския институт по телекомуникационни стандарти (ETSI). CEN, CENЕLEC е ETSI са признати за компетентни институции в областта на тази директива при приемането на хармонизирани стандарти, които тези институции съставят в съответствие с общите насоки за сътрудничество между тях и Комисията, както и с процедурата, формулирана в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила и нормите относно услугите в информационното общество (6).

(13)

Хармонизираните стандарти отразяват общопризнатото текущо състояние що се отнася до въпросите, свързани с електромагнитната съвместимост на оборудването, които са хармонизирани на ниво Общността. След като такъв стандарт е публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, привеждането в съответствие с него би трябвало да повдигне презумпцията за съответствие със съответните основни изисквания, въпреки че следва да бъдат позволени и други средства за показване на такова съответствие. Съответствието с даден хармонизиран стандарт означава съответствие са разпоредбите в същия и демонстриране на такова съответствие с онези методи, които са описани в този хармонизиран стандарт и за които същият се отнася.

(14)

Производителите на оборудване, предназначено за включване към мрежи, следва да конструират такова оборудване по такъв начин, че да не се допуска мрежите да страдат от неприемливо влошаване на услугите. При разработване на хармонизираните стандарти европейските организации по стандартизация следва да вземат предвид тази цел (включително натрупания ефект от съответните видове електромагнитни явления).

(15)

Следва да бъде възможно апаратурата да се пуска на пазара или в експлоатация само в случай, че съответните производители са установили, че въпросната апаратура е конструирана и произведена в съответствие с изискванията от настоящата директива. Апаратурата, пусната на пазара, следва да е обозначена със знака „СЕ“, с който се удостоверява съответствието на същата с изискванията от настоящата директива. Въпреки че оценката на съответствието следва да е отговорност на самия производител, без изобщо да е необходимо да се прибягва до услугите на независим оценителен орган, производителите следва да имат правото да използват услугите на такъв орган.

(16)

В рамките на задължението за оценка на съответствието от производителя следва да се изисква същият да прави оценка за електромагнитна съвместимост на апаратурата с цел да се определи дали същата отговаря на изискванията за защита съгласно настоящата директива.

(17)

В случаите, в които апаратурата е възможно да се представя в различни конфигурации, с оценката на електромагнитната съвместимост следва да се потвърди дали апаратурата отговаря на изискванията за защита в онези конфигурации, които производителят е предвидил като представителни за нормалната експлоатация за предстоящите приложения; в такива случаи би следвало да е достатъчно да се проведе оценяване на базата на онази конфигурация, за която е известно, че с най-висока степен на вероятност би довела до поява на максимални смущения, както и конфигурацията, която е най-уязвима по отношение на такива смущения.

(18)

Неподвижно монтираните инсталации, включително големите машини и мрежи, могат да доведат до генерирането на електромагнитни смущения или да бъдат обект на такива смущения. Възможно е да е налице интерфейсна връзка между неподвижно монтираните инсталации и подвижната апаратура, като електромагнитните смущения, произвеждани от неподвижно монтираните инсталации могат да влияят върху подвижната апаратура и обратното. По отношение на електромагнитната съвместимост е без значение дали електромагнитните смущения се произвеждат от инсталацията или от апаратурата. Съответно, неподвижно монтираните инсталации и подвижната апаратура следва да са предмет на последователно прилаган и всеобхватен режим на основни изисквания. Следва да бъде възможно хармонизираните стандарти да бъдат използвани за неподвижно монтираните инсталации с цел проявяване на съответствието с основните изисквания, обхванати от такива стандарти.

(19)

Поради своите специфични характеристики неподвижно монтираните инсталации не трябва да са предмет на обозначаване със знака „СЕ“, нито да се придружават от декларация за съответствие.

(20)

Не е подходящо оценката за съответствие да се прави по отношение на дадена апаратура, която е пусната в продажба на пазара и която е предназначена за монтиране към определен тип инсталации отделно от самите неподвижно монтираните инсталации, за които е предназначена. Следователно такава апаратура следва да бъде освободена от процедурите за оценка на съответствието, които обичайно се прилагат по отношение на такава апаратура. Такава апаратура, обаче, следва да не се допуска да компрометира качеството на неподвижно монтираните инсталации, за монтиране към които е предназначена. В случай че дадена апаратура предстои да се монтира към повече от една неподвижно монтирана инсталация то един и същи тип, определянето на характеристиките на електромагнитната съвместимост на такива инсталации следва да се счита за достатъчно, за да се обезпечи освобождаването от процедурата за оценка на съответствието.

(21)

Необходим е преходен период с цел даване на възможност на производителите и другите заинтересувани страни за адаптиране към новия регулаторен режим.

(22)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно обезпечаване функционирането на вътрешния пазар посредством изискване към оборудването да отговаря на подходяща степен на електромагнитна съвместимост, не може да бъде постигнато от страна на държавите-членки в достатъчна степен, като следователно вследствие на своите мащаб и последствия би била постигната по-добре на ниво Общност, Общността би могла да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в същия член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тази цел.

(23)

Във връзка с това Директива 89/336/ЕИО следва да бъде отменена,

а)

оборудването, обхванато от Директива 1999/5/ЕО;

б)

изделията в областта на въздухоплаването, частите и уредите, посочени в Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването Европейска агенция за безопасност на въздухоплаването (7);

в)

радиооборудване, използвано от радиолюбители по смисъла на значението на разпоредбите за радиокомуникациите, приети в рамката на Конституцията и Конвенцията на ITU (8), освен ако оборудването е налице в търговската мрежа. Наборите от части, предназначени за монтиране от радиолюбители, както и оборудване, налице в търговската мрежа, изменено от радиолюбители или предназначено за използване от радиолюбители, не се разглежда като оборудване, налице в търговската мрежа.

а)

не е в състояние да генерира или да спомага за генерирането на електромагнитни емисии, които да превишават нивото, позволяващо нормалната работа на радио- или телекомуникационно оборудване; както и

б)

работи без неприемливо влошаване при наличието на електромагнитни смущения, които обикновено се появяват вследствие използването му по предназначение.

а)

„оборудване“ означава всякаква подвижна апаратура и неподвижно закрепена инсталация;

б)

„апаратура“ означава всеки завършен уред или комбинация от такива уреди, пуснати в търговската мрежа като единен функционален артикул, предназначен за крайния потребител и задължително излъчващ електромагнитни смущения, или работата на който задължително се влияе от такива смущения;

в)

„неподвижно монтирана инсталация“ означава конкретна комбинация от няколко типа апаратура, както и, там, където е приложимо, други устройства, които се сглобяват, инсталират и са предназначени за постоянна експлоатация на предварително определено място;

г)

„електромагнитна съвместимост“ означава способността на оборудването да функционира задоволително в своята електромагнитна среда без въвеждане на прекомерни електромагнитни смущения в друго оборудване в тази среда;

д)

„електромагнитни смущения“ означава всяко електромагнитно явление, което може да влоши работата на оборудване. Такива електромагнитни смущения могат да се изразяват като електромагнитен шум, нежелателен сигнал или промяна в самото разпръскващо средство;

е)

„имунитет“ означава способността на оборудването да работи според предназначението си без влошаване при наличието на електромагнитни смущения;

ж)

„цели, свързани с безопасността“ означава целите, свързани с опазването на човешкия живот или имущество;

з)

„електромагнитна среда“ означава съвкупността от всички наблюдавани в дадена местност електромагнитни явления;

а)

„компоненти“ или „възли“, предназначени за монтиране в конструкцията на дадена апаратура от крайния потребител, които задължително генерират електромагнитни смущения, или работата на които задължително се влияе от такива електромагнитни смущения;

б)

„подвижни инсталации“, дефинирани като комбинация от апарати и там, където е приложимо, от други устройства, предназначени за придвижване и работещи в редица различни места.

а)

мерки за преодоляване на съществуващ или предвиждан проблем, свързан с електромагнитната съвместимост на конкретен обект;

б)

мерки, които се вземат поради причини, свързани с безопасността, за защита на публичните далекосъобщителни мрежи или на приемателни или предавателни станции, когато се използват за целите на безопасността в точно определени положения, свързани с радиопредавателния спектър.

а)

да не се публикува;

б)

да се публикува, като се спазват някои ограничения;

в)

да остави позоваването в Официален вестник на Европейския съюз;

г)

да заличи позоваването в Официален вестник на Европейския съюз.

а)

неудовлетворяване на основните изисквания, посочени в приложение I, при което апаратурата не съответства на хармонизираните стандарти, посочени в член 6;

б)

неправилно прилагане на хармонизираните стандарти, посочени в член 6;

в)

недостатъци в хармонизираните стандарти, посочени в член 6;

а)

генерираните електромагнитни смущения да не надвишават нивото, над което радио- и телекомуникационното оборудване или друго оборудване не работи както е предвидено;

б)

отличава се с ниво на имунитет към електромагнитни смущения, с каквито се очаква да се сблъска по време на експлоатация, което ниво му позволява да работи без неприемливо влошаване при експлоатация по предназначение.

1.

Производителят извършва оценка на електромагнитната съвместимост на апаратурата въз основа на съответните явления с оглед привеждането в съответствие със съответните изисквания, изложени в приложение I, точка 1. Правилното прилагане на всички свързани с тези явления хармонизирани стандарти, позоваванията на които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, се считат за равносилни на провеждане оценяване на електромагнитната съвместимост.

2.

При оценяването на електромагнитната съвместимост се вземат предвид всички нормални условия на експлоатация по предназначение. В случаите, в които за апаратурата съществува възможност за експлоатация при различни конфигурации, в резултат от оценяването на електромагнитната съвместимост следва да се получи потвърждение относно това дали апаратурата отговаря на изискванията за защита, изложени в приложение I, точка 1, при всички възможни конфигурации, определени от производителя като представителни за приложенията на изделието.

3.

В съответствие с разпоредбите, посочени в приложение IV, производителят съставя техническа документация, в която посочва доказателства за съответствието на апаратурата със съществените изисквания от настоящата директива.

4.

Производителят или неговият упълномощен представител в Общността съхранява техническата документация на разположение на техническите органи за период най-малко десет години след датата на производство на последния екземпляр от дадената апаратура.

5.

Съответствието на апаратурата на всички съответни съществени изисквания се потвърждава с декларация за съответствие, важаща за Европейската общност, издадена от производителя или неговия упълномощен представител в Общността.

6.

Производителят или неговият упълномощен представител в Общността съхранява декларация за съответствие, важаща за Европейската общност на разположение на техническите органи за период най-малко десет години след датата на производство на последния екземпляр от дадената апаратура.

7.

В случай че нито производителят, нито неговият упълномощен представител има седалище на територията на Общността, задължението за съхраняване на техническата документация и на декларацията, важаща за територията на Общността, пада върху лицето, което се занимава с пласирането на апаратурата на европейския пазар.

8.

Производителят следва задължително да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че изделията са произведени в съответствие с техническата документация, упомената в точка 3 и с онези разпоредби от настоящата директива, които се отнасят до такива изделия.

9.

Техническата документация и на декларацията, важаща за територията на Общността, се съставят в съответствие с разпоредбите, изложени в приложение IV.

1.

Тази процедура се състои в прилагането на приложение II в следния ред:

2.

Производителят или неговият упълномощен представител в Общността представя техническата документация на нотифицирания орган, посочен в член 12, и искат от нотифицирания орган да направи оценка на същата. Производителят или неговият упълномощен представител в Общността посочват на нотифицирания орган кои аспекти от основните изисквания трябва да се оценят от нотифицирания орган.

3.

Нотифицираният орган преглежда техническата документация и оценява дали техническата документация отразява правилно, че изискванията от директивата, които е необходимо да се оценяват, са спазени. Ако съответствието на апаратурата е потвърдено, нотифицираният орган издава становище на производителя или неговия упълномощен представител в Общността, в което се потвърждава съответствието на апаратурата. Това становище се ограничава до онези аспекти от съществените изисквания, които са били подложени на оценка от страна на нотифицирания орган.

4.

Производителят добавя становището на нотифицирания орган към техническата документация.

—

Общо описание на апаратурата;

—

Доказателства за съответствие с хармонизираните стандарти, ако такива са налице, с пълно или частично приложение;

—

В случаите, в които производителят не е прилагал хармонизираните стандарти или ги е прилагал само частично, описание и обяснение на стъпките, предприети за спазване на съществените изисквания от директивата, включително описание на оценката за електромагнитната съвместимост съгласно приложение II, точка 1, резултатите от направените проектни изчисления, проведените изпитвания, отчети от изпитвания и т.н.;

—

Становище от нотифицирания орган в случаите, в които е следвана процедурата, упомената в Приложение III.

—

позоваване на настоящата директива,

—

посочване на апаратурата, за която се отнася, съгласно член 9, параграф 1,

—

названието и адреса на производителя, а там, където е уместно — названието и адреса на упълномощения му представител в Общността,

—

датирано позоваване на спецификация, съгласно която се декларира съответствието, с оглед обезпечаване съответствието на апаратурата с разпоредбите от настоящата директива,

—

датата на такава декларация,

—

самоличността и подписа на лицето, оправомощено да задължава производителя или неговия упълномощен представител.

1.

Органите, нотифицирани от държавите-членки, следва да отговарят най-малко на следните условия:

2.

Изпълнението на условията, определени в точка 1, се проверява на известни интервали от време от компетентните органи на държавата-членка.

13/ 47

BG

Официален вестник на Европейския съюз

99

L 392/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (ЕО) № 1725/2003 на Комисията (2) бяха приети някои международни стандарти и разяснения, които съществуваха на 1 септември 2002 г.

(2)

На 31 март 2004 г. Съветът по международни счетоводни стандарти (СIAS) публикува още три нови стандарта, Международни стандарти за финансови отчети (IFRS) № 3 до 5 и два преработени стандарта, IAS № 36 и 38, съдържащи важни промени. Освен това тези нови стандарти допълват „стабилната платформа“, представляваща група стандарти, които регистрираните на борсата дружества от Общността следва да прилагат в своите консолидирани финансови отчети от 1 януари 2005 г. Основната цел е да се подобри качеството на Международните счетоводни стандарти (IAS), както и да се засили в световен мащаб унифицирането на счетоводните стандарти.

(3)

Консултацията с технически експерти в тази област потвърждава, че новите Международни стандарти за финансови отчети (IFRS) и преработените IAS отговарят на техническите критерии за приемане, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 1606/2002, и по-специално, изискването да благоприятства благосъстоянието на Европейското общество.

(4)

Приемането на IAS 36 предполага последващи изменения на IAS 16, който беше приет с Регламент (ЕО) № 1725/2003, за да се гарантира съвместимост на съответните счетоводни стандарти.

(5)

Приемането на IFRS 3, 4 и 5 предполага последващи изменения и на други международни счетоводни и разяснения, за да се гарантира последователност на съответните счетоводни стандарти. Тези последващи изменения засягат Международен стандарт за финансови отчети (IFRS) № 1, Международни счетоводни стандарти (IAS) № 1, 10, 12, 14, 16 до 19, 27, 28, 31 до 34, 36 до 41 и разяснение на Комитета по разяснения на стандартите (SIC) № 32. Освен това приемането на IFRS 3 прави излишни Международен счетоводен стандарт (IAS) 22 и разяснения на Комитета по разяснения на стандартите (SIC) № 9, 22 и 28; те следва да бъдат съответно заменени. Освен това приемането на IFRS 5 следва да води до замяната на IAS 35.

(6)

Следователно Регламент (ЕО) № 1725/2003 следва да бъде съответно изменен.

(7)

Мерките, предвидени в настоящия регламент съответстват на становището на Регулаторния счетоводен комитет,

(1)

Международен счетоводен стандарт (IAS) 22 и разяснения на Комитета по разяснения на стандартите (SIC) № 9, 22 и 28 се заменят с Международен стандарт за финансови отчети (IFRS) 3 (Бизнес комбинации) съгласно допълнението към настоящия регламент;

(2)

IFRS № 4 (Застрахователни договори) се добавя съгласно допълнението към настоящия регламент;

(3)

IAS 35 се заменя с IFRS 5 (Дълготрайни активи, държани за продажба и преустановявани дейности) съгласно допълнението към настоящия регламент;

(4)

IAS № 36 и 38 се заменят с IAS № 36 и 38 както е установено в допълнението към настоящия регламент;

(5)

Приемането на IFRS 3 предполага, като последствие, изменения на IFRS 1, IAS 12, 14, 16, 19, 27, 28, 31, 32, 33, 34, 37, 39 и SIC 32, за да се гарантира последователност на съответните счетоводни стандарти;

(6)

Приемането на IFRS 4 предполага, като последствие, изменения и на IFRS 1 и IAS 18, 19, 32, 37, 39, 40, за да се гарантира съвместимост на съответните счетоводни стандарти;

(7)

Приемането на IFRS 5 предполага, като последствие, изменения на IFRS 1, IFRS 3 и IAS 1, 10, 16, 17, 27, 28, 31, 36, 37, 38, 40, 41, за да се гарантира съвместимост на съответните счетоводни стандарти.