—

за L. Ivansson, C. Palmgren, K. Pehrsson и H. Rosengren, от M. Erling и E. Erling, advokater,

—

за шведското правителство, от A. Falk и L. Swedenborg, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от J. Enegren, D. Kukovec и A. Tokár, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207), изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г. (ОВ L 217, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 282, наричана по-нататък „Директива 98/34“).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, което е образувано от Åklagarkammaren i Helsingborg (прокуратурата в Хелсингборг) срещу четирима производители на яйца, L. Ivansson, C. Palmgren, K. Pehrsson и H. Rosengren, и с което се цели последните да бъдат осъдени за това, че умишлено или по непредпазливост са отглеждали кокошки носачки по система за отглеждане, която не отговаря на нуждите на тези животни във връзка с гнездата, кацалките и местата за къпане в прах.

3

Член 1, точки 3, 4 и 11 от Директива 98/34 съдържа следните определения:

„[…]

[…]

4

Член 8, параграф 1, първа, втора и трета алинея от Директива 98/34 гласи следното:

„При условията, предмет на член 10, държавите членки незабавно предоставят на Комисията всички проекти за технически регламенти, с изключение, когато те само транспонират пълния текст на международен или европейски стандарт, в който случай информацията относно съответния стандарт е достатъчна; те също така предоставят на Комисията […] изявление за причините за необходимостта от прилагане на техническия регламент, когато това не е разяснено в проекта.

Когато е необходимо, освен ако вече не е било изпратено с предишно съобщение, държавите членки едновременно предават текста на основните законодателни или [подзаконови] разпоредби, главно и пряко заинтересовани, ако запознаването с такива текстове е необходимо за оценяване значението на проекта на техническия регламент.

Държавите членки предоставят отново проекта при горепосочените условия, ако направят промени в проекта, с които значително се изменя обхват[ът] му, съкращава се първоначално предвидения[т] [график] за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни“.

5

Член 36, първа алинея, точка 2 от Закон (1988:534) за защита на животните (Djurskyddslagen (1988:534) от 2 юни 1988 г. (SFS 1988, № 534, наричан по-нататък „Закон (1988:534)“) предвижда:

„Наказва се с глоба или лишаване от свобода до две години онзи, който умишлено или по непредпазливост:

[…]

6

Наредба (1988:539) за защита на животните (Djurskyddsförordning (1988:539) от 2 юни 1988 г. (SFS 1988, № 539), изменена с наредба от 20 март 2003 г. [SFS 2003, № 105, наричана по-нататък „Наредба (1988:539)“), е приета въз основа на Закон (1988:534). Член 9 от тази наредба предвижда:

„Кокошките носачки могат да бъдат отглеждани само по начините, които отговарят на нуждите им във връзка с гнездата, кацалките и местата за къпане в прах. Те трябва да бъдат отглеждани по такъв начин, че да се поддържа ниско ниво на смъртност и на смущения в поведението им.

Отговарящият за защитата на животните орган предоставя по-подробни правила относно начините за отглеждане на кокошки“.

7

Подсъдимите в главното производство са производители на яйца и срещу тях е образувано наказателно производство пред запитващата юрисдикция за това, че са нарушили разпоредбите на член 36 от Закон (1988:534) и на член 9 от Наредба (1988:539), като умишлено или по непредпазливост са отглеждали кокошки носачки по система за отглеждане, която не отговаря на нуждите на тези животни във връзка с гнездата, кацалките и местата за къпане в прах.

8

Макар да признават, че са извършили деянията, в които са обвинени, подсъдимите в главното производство все пак оспорват становището на прокуратурата, че носят наказателна отговорност за тях. В това отношение те твърдят, че изтеглянето на датата на влизане в сила на член 9 от Наредба (1988:539) от 1 май 2003 г., както първоначално се е предвиждало, на 15 април 2003 г. не е било съобщено на Комисията в съответствие с процедурата за повторно уведомление по член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34. Поради това подсъдимите в главното производство поддържат, че не могат да бъдат подведени под отговорност въз основа на разпоредбите на посочения член 9.

9

От своя страна прокуратурата признава, че член 9 от Наредба (1988:539) представлява технически регламент и че поради това попада в приложното поле на Директива 98/34. Като признава също, че до Комисията не е отправено ново уведомление, прокуратурата все пак оспорва факта, че изтеглянето на датата на влизане в сила на тази разпоредба представлява значително изменение по смисъла на член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34, и поради това приема, че шведското правителство не е било длъжно да изпрати ново уведомление до Комисията.

10

С присъда от 2 октомври 2009 г. запитващата юрисдикция отхвърля тезата на прокуратурата и приема доводите на подсъдимите в главното производство.

11

След определението на Högsta domstolen (Върховен съд) от 21 декември 2010 г., в което се постановява, че не е необходимо да се сезира Съдът с преюдициално запитване, Hovrätten över Skåne och Blekinge (Апелативен съд за Сконе и Блекинге) отменя присъдата на запитващата юрисдикция от 2 октомври 2009 г. и връща делото на тази юрисдикция за ново разглеждане по същество.

12

При тези обстоятелства Helsingborgs tingsrätt (Първоинстанционен съд, Хелсингборг) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

13

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали окончателно определената от националните органи дата на влизане в сила на национална разпоредба като разглежданата в главното производство — съгласно която кокошките носачки следва да бъдат отглеждани по система, отговаряща на нуждите им във връзка с гнездата, кацалките и местата за къпане в прах и водеща до ниско ниво на смъртност и на смущения в поведението им — трябва да бъде съобщена на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34.

14

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34 държавите членки предоставят отново проекта, ако направят в него промени, с които значително се изменя обхватът му, съкращава се първоначално предвиденият график за прилагането му, допълват се спецификации или изисквания, или последните се правят по-ограничителни.

15

Тъй като полското правителство оспорва в становището си квалификацията на член 9 от Наредба (1988:539) като „технически регламент“ по смисъла на член 1, точка 11 от Директива 98/34 и за да бъде Съдът полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, най-напред трябва да се провери дали тази национална правна уредба действително може да бъде квалифицирана по този начин.

16

Съгласно постоянната практика на Съда от член 1, точка 11 от Директива 98/34 следва, че понятието „технически регламент“ включва три категории, а именно, на първо място, „техническата спецификация“ по член 1, точка 3 от Директивата, на второ място, „другите изисквания“, определени в член 1, точка 4 от Директивата, и на трето място, категорията по член 1, точка 11 от същата директива, която се отнася до законовите, подзаконовите и административните разпоредби, забраняващи производството, вноса, търговията с или използването на един продукт или забраняващи предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги (вж. в този смисъл решение Fortuna и др., C‑213/11, C‑214/11 и C‑217/11, EU:C:2012:495, т. 27 и цитираната съдебна практика).

17

Първо, в това отношение трябва да се отбележи в самото начало, че член 9 от Наредба (1988:539) не попада в третата категория технически регламенти, уредена в член 1, точка 11 от Директива 98/34, тъй като член 9 от Наредба (1988:539) не предвижда забрана, по смисъла на тази директива, за производството, вноса, търговията с или използването на продукт, или за предоставянето или използването на услуга или установяването на доставчик на услуги.

18

Второ, трябва да се провери дали разглежданата в главното производство национална разпоредба попада в първата категория технически регламенти по член 1, точка 3 от Директива 98/34, тоест дали попада в обхвата на понятието „техническа спецификация“.

19

Важно е да се уточни, че съгласно съдебната практика това понятие предполага, че националната разпоредба задължително се отнася до продукта или до опаковката му като такива и по този начин определя една от основните характеристики на даден продукт (вж. в този смисъл решение Fortuna и др., EU:C:2012:495, т. 28).

20

Освен това във връзка със селскостопанските продукти Съдът е постановил, че с понятието „техническа спецификация“ се означава спецификацията, съдържаща се в документ, в който са изложени характеристиките на продукта или отнасящите се до него производствени методи и процеси (вж. в този смисъл решение Donkersteeg, C‑37/99, EU:C:2000:636, т. 30).

21

От една страна обаче, следва да се заключи, че макар член 9 от Наредба (1988:539) да се отнася до удобството и качеството на съоръженията за отглеждане на кокошки носачки, а именно оборудваните клетки, в него все пак не се определя — както отбелязва полското правителство — какви характеристики трябва да притежават разглежданите в главното производство продукти.

22

От друга страна, дори да се предположи, че тази разпоредба се отнася до производствен метод, доколкото, както се посочва в предходната точка, се отнася до отглеждането на кокошки носачки в оборудвани клетки, все пак трябва да се отбележи, че в посочената разпоредба само се споменава по общ начин изискването в помещенията да има гнезда, кацалки и места за къпане в прах, без обаче да се определят конкретно различните аспекти на системата за отглеждане. Всъщност член 9 от Наредба (1988:539) не съдържа указания например относно размера, броя, температурата, поддръжката и функционирането на посочените съоръжения във връзка с излагането на кокошките носачки на светлина или с хранилките и поилките. Ето защо поради липса на уточнения в член 9 от Наредба (1988:539) не може да се приеме, че в него са изложени производствени методи и процеси.

23

Освен това следва да се отбележи, че като се предвижда без допълнителна информация, че „[кокошките] трябва да бъдат отглеждани по такъв начин, че да се поддържа ниско ниво на смъртност и на смущения в поведението им“, в член 9, първа алинея от Наредба (1988:539) само се посочва обща цел за хуманно отношение към кокошките носачки, без да се уточнява конкретно как тя следва да бъде осъществена, нито непременно да се съдържа информация за конкретния продукт и съответно без да се определят характеристиките на последния (вж. по аналогия решение Intercommunale Intermosane и Fédération de l’Industrie et du gaz, C‑361/10, EU:C:2011:382, т. 17).

24

От посоченото по-горе следва, че член 9 от Наредба (1988:539) не съдържа „технически спецификации“ по смисъла на член 1, точка 3 от Директива 98/34.

25

Трето, трябва да се провери дали член 9 от Наредба (1988:539) попада във втората категория технически регламенти по член 1, точка 4 от Директива 98/34, а именно тази на „другите изисквания“.

26

В това отношение Съдът вече е приел, че за да може да бъдат квалифицирани като „други изисквания“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34, съответните национални разпоредби трябва да представляват „условия“, които могат да имат съществено влияние върху състава, естеството или търгуването на съответния продукт (вж. решение Fortuna и др., EU:C:2012:495, т. 35 и цитираната съдебна практика).

27

Съдът е приел също, че когато предписанията, които националната разпоредба съдържа, имат общ характер, те не могат да представляват такива условия и следователно не могат да бъдат квалифицирани като „други изисквания“ по смисъла на посочения член 1, точка 4 (вж. в този смисъл решение Intercommunale Intermosane и Fédération de l’Industrie et du gaz, EU:C:2011:382, т. 21).

28

Ето защо поради обстоятелството, че член 9 от Наредба (1988:539) е формулиран много общо, както се посочва в точки 22 и 23 от настоящото решение, е изключено да се приеме, че тази разпоредба установява условия за състава, естеството и търгуването на съответните продукти.

29

Поради това член 9 от Наредба (1988:539) не може да бъде квалифициран като „други изисквания“ по смисъла на член 1, точка 4 от Директива 98/34.

30

На последно място се налага изводът, че макар този член да не представлява сам по себе си технически регламент, втора алинея от него се отнася до по-подробни правила относно системите за отглеждане на кокошки, които ще бъдат съобщени впоследствие от отговарящия за защитата на животните орган.

31

Поради подобно препращане към по-подробни административни правила би могло — стига да е възможно посочените правила да се разглеждат като представляващи сами по себе си „технически спецификации“ или „други изисквания“ — член 9 от Наредба (1988:539) да придобие качеството на „фактически технически регламент“ в съответствие с член 1, точка 11, първо тире от Директива 98/34.

32

При все това трябва да се подчертае, че в хода на съдебното заседание шведското правителство посочва, че тези правила са установени в общите насоки на селскостопанските служби SJVFS 2010:15, които били приети на 6 май 2010 г., но добавя, че такива правила са съществували от 2003 г.

33

Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери най-напред дали тези по-подробни правила, към които препраща член 9 от Наредба (1988:539), действително са били приети към момента на настъпване на фактите по главното производство. Ако се предположи, че от гледна точка на действието им по време тези правила са приложими за спора в главното производство, запитващата юрисдикция трябва на следващо място да провери дали те могат да бъдат квалифицирани като „технически спецификации“ или „други изисквания“ в съответствие с член 1, точка 11, първо тире от Директива 98/34. На последно място тази юрисдикция следва да определи дали изтеглянето на датата на влизане в сила на член 9 от Наредба (1988:539) засяга и посочените правила.

34

Следователно, ако запитващата юрисдикция заключи, че тези по-подробни правила представляват „технически спецификации“ или „други изисквания“ и поради това попадат в обхвата на понятието „технически регламент“, както и ако съкращаването на графика се прилага и за тях, следва да се определи дали изтеглянето на датата на влизане в сила на член 9 от Наредба (1988:539) от 1 май на 15 април 2003 г. трябва да бъде предмет на повторно уведомление до Комисията в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от посочената директива.

35

В това отношение обаче е важно да се отбележи, че съгласно изложените в хода на съдебното заседание твърдения на шведското правителство и на Комисията в изпратеното до последната уведомление за първоначалния проект на член 9 от Наредба (1988:539) не се посочва, че тази разпоредба ще се прилага, считано от 1 май 2003 г., а се споменава само че тя ще влезе в сила през 2003 г.; запитващата юрисдикция трябва да провери дали това е така.

36

Ето защо, ако се приеме, че в изпратеното до Комисията уведомление за първоначалния проект на член 9 от Наредба (1988:539) действително се посочва, че той ще влезе в сила през 2003 г., следва да се заключи, че датата 15 април 2003 г., окончателно определена от националните органи като дата на влизане в сила на тази разпоредба, не представлява изменение на конкретна дата — каквато впрочем не се изисква от Директива 98/34 — която първоначално е била съобщена на Комисията, и поради това не представлява промяна на графика по смисъла на член 8, параграф 1, трета алинея от посочената директива.

37

От това следва, че при тези обстоятелства националните органи не са били длъжни да изпратят ново уведомление като предвиденото в посочената разпоредба от Директива 98/34.

38

За сметка на това, ако в изпратеното до Комисията първоначално уведомление за член 9 от Наредба (1988:539) се посочва, че той влиза в сила на конкретната дата 1 май 2003 г., изборът на шведските органи в крайна сметка да определят датата 15 април 2003 г. води до промяна на графика, като поради това се поставя въпросът дали изтеглянето на датата, от която започва да се прилага посочената национална разпоредба, трябва да бъде предмет на ново уведомление до Комисията като предвиденото в член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34.

39

В това отношение обаче трябва да се отбележи, че всички участници в делото изтъкват наличието на езикови разлики в текста на член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34 на различните езици. Всъщност от текста на всички езици не следва ясно, че изискването за значителност се прилага не само за първата уредена в този член хипотеза (когато се изменя обхватът на техническия регламент), но и за другите две предвидени хипотези (когато се съкращава графикът за прилагането на техническия регламент или се допълват или правят по-ограничителни спецификациите или изискванията). Само в текста на някои езици ясно се посочва, че критерият за значителност се прилага за трите вида предвидени изменения. Така например в текста на френски език се посочва: „[l]es États membres procèdent à une nouvelle communication […] s’ils apportent au projet de règle technique, d’une manière significative, des changements qui auront pour effet de modifier le champ d’application, d’en raccourcir le calendrier d’application initialement prévu, d’ajouter des spécifications ou des exigences ou de rendre celles-ci plus strictes“. В текста на италиански език се предвижда: „[g]li Stati membri procedono ad una nuova comunicazione […] qualora essi apportino al progetto di regola tecnica modifiche importanti che ne alterino il campo di applicazione, ne abbrevino il calendario di applicazione inizialmente previsto, aggiungano o rendano più rigorosi le specificazioni o i requisiti“, а от своя страна текстът на португалски език гласи следното: „[o]s Estados-membros farão uma nova comunicação […], caso introduzam alterações significativas no projecto de regra técnica que tenham por efeito modificar o âmbito de aplicação, reduzir o calendário de aplicação inicialmente previsto, aditar especificações ou exigências ou torná-las mais rigorosas“.

40

Ето защо следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по еднакъв начин с оглед на текста им на всички езици на Съюза. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза тя трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл решение Kurcums Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т. 48 и цитираната съдебна практика).

41

Налага се изводът, че Директива 98/34 има за цел чрез превантивен контрол да защитава свободното движение на стоки — крайъгълен камък на Европейския съюз, и този контрол е полезен, доколкото техническите регламенти, за които се прилага тази директива, биха могли да създадат пречки за търговията със стоки между държавите членки, а тези пречки са недопустими, освен ако не са необходими за изпълнението на императивни изисквания, въведени с оглед преследването на общ интерес (вж. решение Fortuna и др., EU:C:2012:495, т. 26 и цитираната съдебна практика).

42

Освен това е важно да се отбележи, че съгласно съображение 13 от Директива 98/34 „на Комисията и на държавите членки трябва да се предостави достатъчно време, за да могат да предложат поправки към дадена предвидена мярка“ и съгласно съображение 16 от нея „въпросната държава членка трябва […] да отлага прилагането на предвидената мярка за срок, който е достатъчен, за да се проведе съвместно проучване на предлаганите поправки или подготовка на предложение за задължителен акт на Съвета, или за приемане на задължителен акт на Комисията“.

43

Ето защо от общата структура и целите на Директива 98/34 следва, от една страна, че за съкращаването на графика за прилагането на техническия регламент не може да се прилага по-строго изискване — тоест всяко изтегляне на датата на влизане в сила на посочения регламент да трябва да бъде съобщено на Комисията — спрямо изискването по отношение на изменението на обхвата на техническия регламент, тъй като всички изменения на проекта за технически регламент, посочени в член 8, параграф 1, трета алинея от Директивата, трябва да бъдат преценени по един и същи начин с оглед на целта за свободно движение на стоките. От друга страна, е важно да се запази ефективността на процедурата по проверка на проекта за технически регламент от Комисията и държавите членки, както и ефективността на националния законодателен процес.

44

От посоченото по-горе следва, че критерият за значимост се прилага за всички хипотези, уредени в член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34, включително за съкращаването на графика за прилагането на техническия регламент.

45

Следователно значимостта на изтеглянето на датата на влизане в сила на член 9 от Наредба (1988:539) на 15 април 2003 г. трябва да бъде преценена от запитващата юрисдикция въз основа на всички данни, които са ѝ предоставени, и с оглед както на обективния период, с който е съкратен графикът за прилагането на техническия регламент, така и на особеностите на съответната област на дейност, и по-специално с оглед на различните етапи и затрудненията при производството на съответните продукти и търговията с тях.

46

С оглед на изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че окончателно определената от националните органи дата на влизане в сила на национална разпоредба като разглежданата в главното производство — съгласно която кокошките носачки следва да бъдат отглеждани по система, отговаряща на нуждите им във връзка с гнездата, кацалките и местата за къпане в прах и водеща до ниско ниво на смъртност и на смущения в поведението им — трябва да бъде съобщена на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34, стига действително да е налице изменение на графика за прилагането на посочената национална разпоредба и то да е значително, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

47

С втория въпрос запитващата юрисдикция иска да установи, в случай че съкращаването на графика за влизането в сила на член 9 от Наредба (1988:539) трябва да бъде съобщено на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34, какви са правните последици от неизпълнението на това задължение.

48

В това отношение следва да се припомни, че Съдът е постановил, че неизпълнението на задължението за уведомяване на Комисията представлява процесуално нарушение при приемане на съответните технически регламенти и води до тяхната неприложимост, така че те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти (вж. по-специално решения CIA Security International, C‑194/94, EU:C:1996:172, т. 54 и Schwibbert, C‑20/05, EU:C:2007:652, т. 44). Частноправните субекти могат да се позоват на тази неприложимост пред националния съд, който е длъжен да откаже да приложи национален технически регламент, за който не е било извършено уведомяване в съответствие с Директива 98/34 (вж. по-специално решение Schwibbert, EU:C:2007:652, т. 44 и цитираната съдебна практика).

49

От посоченото следва, че ако в изпратеното до Комисията уведомление за член 9 от Наредба (1988:539) 1 май 2003 г. действително е посочен като датата на влизането му в сила и ако съкращаването на графика за прилагането му с определянето на датата 15 април 2003 г. е от значение, то липсата на ново уведомление до Комисията за посочената национална разпоредба води до невъзможността тя да бъде противопоставена на подсъдимите в главното производство.

50

Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че ако съкращаването на графика за прилагането на национален технически регламент трябва да бъде съобщено на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1, трета алинея от Директива 98/34, неизпълнението на това задължение за уведомяване води до неприложимост на посочената национална разпоредба, така че тя не може да бъде противопоставена на частноправните субекти.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: