52011DC0244

ВЪВЕДЕНИЕ

Биологичното разнообразие — това изключително богатство от екосистеми, видове и гени, което ни заобикаля — е нашата застраховка живот, която ни предоставя храна, прясна вода и чист въздух, подслон и лекарства, смекчава последиците от природните бедствия, вредителите и болестите и допринася за регулирането на климата. Биологичното разнообразие е и нашият природен капитал; той ни предлага екосистемни услуги, които подпомагат нашата икономика. Влошаването или загубата му заплашват предлагането на тези услуги: губим видове и местообитания, както и благосъстоянието и заетостта, които извличаме от природата и така застрашаваме собственото си благоденствие. Това превръща загубата на биологичното разнообразие в най-сериозната глобална заплаха за околната среда наред с изменението на климата, а двете са неразривно свързани. Биологичното разнообразие наистина дава ключов принос за смекчаване на последиците от измененията на климата и адаптиране, но и постигането на целта „2 градуса“, съчетано с подходящи мерки за адаптация с цел намаляване на въздействието на неизбежните ефекти на изменението в климата е от съществено значение за предотвратяването на загубата на биологично разнообразие.

Свидетели сме на небивало темпо на изчезване на видове. Повлияни главно от човешка дейност, видовете понастоящем изчезват 100 до 1 000 пъти по-бързо от естественото темпо: според ФАО, 60 % от екосистемите по света са нарушени или използвани неустойчиво; 75 % от рибните запаси са прекалено експлоатирани или значително изчерпани, а от 1990 г. досега в световен мащаб са били загубени 75 % от генетичното разнообразие на селскостопанските култури. Близо 13 милиона хектара тропически гори се изсичат всяка година[1], а 20 % от тропическите коралови рифове по света вече са изчезнали, докато 95 % са застрашени от разрушаване или сериозни щети до 2050 г., ако измененията в климата продължат със същата скорост[2].

В ЕС едва 17 % от местообитанията и видовете и 11 % от ключовите екосистеми, защитени от законодателството на ЕС, са в задоволително състояние.[3] Това се случва въпреки предприетите действия за борба със загубата на биологично разнообразие, особено след като през 2001 г. беше поставена целта за биологично разнообразие на ЕС за 2010 г. Ползата от тези действия беше неутрализирана от продължаващия и нарастващ натиск върху биологичното разнообразие на Европа. промяната в земеползването, свръхексплоатацията на биологичното разнообразие и неговите компоненти, разпространението на инвазивни чужди видове, замърсяването и измененията на климата остават на същото ниво или дори се засилват. Непреките фактори, като например растежът на населението, ограничената осведоменост по въпросите на биологичното разнообразие и фактът, че неговата икономическа стойност не се отчита при вземането на решения, също оказват значително негативно влияние.

Настоящата стратегия има за цел да обърне процеса на загуба на биологично разнообразие и да ускори прехода на ЕС към екологична икономика с ефективно използване на ресурсите. Това е неотменна част от стратегията „Европа 2020“[4], и особено от водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“[5].

НОВА ОСНОВА ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Двоен мандат за действие

Мандатът на ЕС

През март 2010 г. ръководителите на ЕС отчетоха, че целта за 2010 г. в областта на биологичното разнообразие няма да бъде постигната въпреки някои значителни успехи, като например създаването на Натура 2000, най-голямата мрежа от защитени територии в света. Поради това те одобриха дългосрочната визия и амбициозната водеща цел, предложена от Комисията в нейното съобщение „Възможни варианти за визия и цели на ЕС по отношение на биологичното разнообразие след 2010 г.[6]“

Визия за 2050 г.

До 2050 г. биологичното разнообразие в ЕС и услугите от екосистеми, които то предлага — неговият природен капитал — са защитени, ценени и подходящо възстановени заради непреходната стойност и съществения принос на биологичното разнообразие за човешкото благоденствие и икономически разцвет така, че се избягват катастрофални промени, предизвикани от загубата на биологично разнообразие.

Водеща цел за 2020 г.

Да спре загубата на биологично разнообразие и влошаването на услугите от екосистемите в ЕС до 2020 г., да ги възстанови, доколкото това е възможно, като се увеличи приносът на ЕС за спиране на загубата на биологично разнообразие в световен мащаб.

Глобалният мандат

Десетата конференция на страните (КС10) по Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), проведена в Нагоя през 2010 г., доведе до приемането на глобален стратегически план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г.[7], Протокола от Нагоя, отнасящ се за достъпа до генетични ресурси и за честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от употребата им (Протокол за достъпа и споделянето на ползите)[8], както и стратегия за мобилизиране на ресурси за глобалното биологично разнообразие.

Стратегията за биологично разнообразие на ЕС за 2020 г. отговаря и на двата мандата, като поставя ЕС на правилния път за достигане на целите, които самият Съюз си поставя в областта на биологичното разнообразие и за изпълнение на ангажиментите му в световен мащаб.

Оценяване на нашите природни активи, които носят множество ползи

Целта на „ЕС 2020“ в областта на биологичното разнообразие се подкрепя от убеждението, че в допълнение към присъщата си стойност, биологичното разнообразие и услугите, които то предлага имат значителна икономическа стойност, която пазарите рядко отразяват. Тъй като не може да бъде обхванато от ценообразуването и не се отразява в счетоводството, биологичното разнообразие често става жертва на съперничещи си домогвания до природата и нейното използване. Международният проект за икономика на екосистемите и биологично разнообразие (ИЕБР), спонсориран от Комисията препоръчва икономическата стойност на биологичното разнообразие да се включва в процеса на вземане на решения и да се отразява в системите за счетоводство и отчетност[9]. В Нагоя тази препоръка беше включена в глобална цел и формира една от няколкото основни дейности по настоящата стратегия.

Макар действията за спиране на загубата на биологично разнообразие да предполагат разходи[10], загубата на биологично разнообразие сама по себе си струва на обществото като цяло, особено на икономическите субекти от сектори на икономиката, пряко зависими от услугите от екосистемите. Например, икономическата стойност на опрашването от насекоми на територията на ЕС се оценява на 15 милиарда EUR годишно[11]. Продължаващото намаляване на пчелите и други опрашващи насекоми[12] може да има сериозни последици за европейските фермери и селскостопанската промишленост[13]. Частният сектор все по-ясно осъзнава тези рискове. Много предприятия в Европа и извън нея отчитат зависимостта си от биологичното разнообразие и интегрират цели за устойчиво използване на природните ресурси в корпоративните си стратегии[14].

Пълното оценяване на потенциала на природата ще допринесе за постигането на много от стратегическите цели на ЕС:

- Икономика с по-ефикасно използване на ресурсите: Екологичният отпечатък на ЕС понастоящем е двойно по-голям от биологичния си капацитет[15]. Като съхранява и подобрява базата си от природни ресурси и ги използва по устойчив начин, ЕС може да подобри ресурсната ефективност на своята икономика и да намали зависимостта ѝ от природни ресурси, идващи отвън.

- Икономика с по-голяма климатична устойчивост и по-ниска въглеродна интензивност: базираните на екосистеми подходи към смекчаване на измененията на климата и адаптация могат да предложат икономически по-целесъобразни алтернативи на технологичните решения, като същевременно предлага множество ползи отвъд опазването на биологичното разнообразие.

- Водеща позиция в научноизследователската област и новаторството: напредъкът в много приложни науки зависи от дългосрочната наличност и разнообразие на природните активи. Генетичното разнообразие например е основен източник на нововъведения в медицинската и козметичната индустрии, докато новаторският потенциал на възстановяването на екосистемите и екологичната инфраструктура[16] още е до голяма степен неизползван.

- Нови умения, работни места и възможности за стопанска дейност: новаторството на основата на природата и действията за възстановяване на екосистеми и опазване на биологичното разнообразие могат да изградят нови умения, професии и възможности за търговска дейност. ИЕБ прогнозира, че възможностите за търговска дейност в световен мащаб, произтичащи от инвестиции в биологичното разнообразие, могат да достигнат стойност от 2 до 6 трилиона долара до 2050 г.

Развиване на база от знания за биологичното разнообразие

Постигнат е значителен напредък в подобряването на базата от знания за биологичното разнообразие, която подпомага политиката с актуални научни данни и информация. Тя има нужда да бъде приведена в съответствие с политическата рамка за 2020 г.

Комисията ще си сътрудничи с държавите-членки и Европейската агенция за околната среда за разработването до 2012 г. на интегрирана рамка за наблюдение, оценка и докладване на напредъка в прилагането на стратегията. Задълженията — на национално равнище, на равнище ЕС и в световен мащаб — за наблюдение, отчитане и преглед ще бъдат подобрени и приведени в съответствие, доколкото е възможно, с изискванията на другите законодателни актове в областта на екологията, например Рамковата директива за водите. Основният стандарт на ЕС от 2010 г. и актуализираните показатели за биологично разнообразие[17] на ЕС ще бъдат ключови компоненти на тази рамка, която също така ще използва и други данни и информация, например подаваната от Общата информационна система за околната среда и Глобалния мониторинг на околната среда и сигурността, Европейският информационен център за горите и Рамковото изследване на земеползването и земното покритие LUCAS. Интернет-порталът на Информационната система за биологичното разнообразие на Европа (ИСБРЕ) ще бъде основната платформа за споделяне на данни и информация.

Тази стратегия включва специфични мерки за подобряването на наблюдението и докладването. Интеграцията на мониторинга на биологичното разнообразие и докладването в европейското законодателство за защита на природата, Общата селскостопанска политика (ОСП), Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и регионалната политика ще помогне за оценяване на въздействието на тези политики върху биологичното разнообразие.

Комисията ще продължи работата си по запълването на основните празнини в научно-изследователската дейност, включително в картиране и оценка на услугите от екосистемите в Европа, което ще помогне да се подобрят познанията ни за връзката между биологичното разнообразие и измененията на климата и ролята на почвеното биоразнообразие за предоставяне на ключови услуги от екосистемите, например поглъщане на въглеродния двуокис и осигуряване на хранителни запаси. Финансирането на научноизследователската дейност по новата Обща стратегическа рамка може да допринесе допълнително за запълването на установените празнини в познанията и за подкрепа на политиката.

На последно място, ЕС ще остане тясно свързан и ще допринася активно за новата междуправителствена научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и услугите от екосистемите (ipBes), като работи особено по регионалните оценки, за които може да е нужен механизъм на ниво ЕС, за да се засили връзката наука — политика.

РАМКА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА СЛЕДВАЩОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

Стратегията за биологично разнообразие за 2020 г. включва шест взаимно поддържащи се и взаимозависими цели, които отговарят на основните приоритети на водещата цел за 2020 г. Те всички ще спомогнат да се спре загубата на биологично разнообразие и влошаването на услугите от екосистемите, като всяка от тях се стреми към решаването на специфичен проблем: опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и свързаните с него услуги от екосистемите (цели 1 и 2), засилване на положителния принос на земеделието и лесовъдството и намаляване на главния натиск върху европейското биологично разнообразие (цели 3, 4 и 5) и увеличаване на приноса на ЕС за световното биологично разнообразие (цел 6). Всяка цел е разбита на пакет от дейности, предназначени да отговорят на специфичното предизвикателство, към което е насочена целта. Конкретните дейности са описани в приложението към настоящото съобщение. Дейсностите ще бъдат предмет на по-нататъшни оценки на въздействието, където е необходимо[18].

Опазване и възстановяване на природата

Пълното прилагане на директивите за птиците и местообитанията (т.е. достигане на благоприятен природозащитен статус на всички местообитания и видове с европейско значение и достатъчни популации от естествено срещащи се видове диви птици) е от особена важност за предотвратяването на по-нататъшната загуба и възстановяването на биологичното разнообразие в ЕС. Една цел, обвързана със срокове и количествени измерения ще ускори прилагането на директивите и постигането на залегналите в тях цели.

Цел 1

Да спре влошаването на състоянието на всички видове и местообитания, включени в законодателството на ЕС за природата и да постигне значително и измеримо подобрение в състоянието им така, че в сравнение с настоящите оценки: (i) броят на оценките, показващи подобрен природозащитен статус съгласно директивата за местообитанията да се увеличи със 100 % за местообитанията и с 50 % за видовете; и (ii) броят на оценките, показващи сигурен или подобрен статус съгласно директивата за птиците да се увеличи с 50% до 2020 г.

Поддържане и подобряване на екосистемите и техните услуги

Много от екосистемите и техните услуги в ЕС са влошени, като цяло в резултат на разпокъсването на земята. Почти 30 % от територията на ЕС е средно до силно разпокъсана. Цел 2 се концентрира върху поддържането и подобряването на услугите от екосистемите и възстановяването на нарушени екосистеми чрез включването на екологична инфраструктура в пространственото планиране. Това ще допринесе за постигането на целите на ЕС за устойчив растеж[19] и за смекчаването на последиците от климатичните изменения и адаптацията към тях, като същевременно (се) насърчава икономическото, териториалното и социалното сближаване и (се) съхранява европейското културно наследство. То също така ще гарантира по-добрата функционална свързаност както между екосистемите в рамките на Натура 2000, така и между тях и селските райони. Цел 2 включва общата цел, приета от държавите-членки и ЕС в Нагоя, а именно до 2020 г. да се възстановят 15% от нарушените екосистеми.

Цел 2

До 2020 г. екосистемите и техните услуги да се поддържат и подобряват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на поне 15 % от нарушените екосистеми .

Гарантиране на устойчивото развитие в селското стопанство, горското стопанство и рибарството

ЕС вече направи усилия за интегриране на биологичното разнообразие в развитието и прилагането на други политики. Като се имат предвид обаче ползите, които биологичното разнообразие и услугите от екосистемите носят в много сектори, тези усилия са все още недостатъчни. Настоящата стратегия се стреми да подобри интегрирането в основни сектори, по-специално чрез цели и дейности за подобряване на положителния принос на селското и горското стопанство и рибарството към опазването на биологичното разнообразие и устойчивото му използване[20].

По отношение на селското стопанство, съществуващите инструменти в рамките на ОСП ще допринесат за постигането на тази цел, както и на цели 1 и 2. Предстоящата реформа на ОСП и ОПОР и новата многогодишна финансова рамка предоставят възможности за подобряването на синергичния ефект и постигането на максимална съгласуваност между целите за защита на биологичното разнообразие и целите на тези и други политики.

Цел 3*

А) Селско стопанство: в сравнение с базовия сценарий на ЕС за 2010 г., до 2020 г. да се увеличат максимално земеделските райони, както пасища, така и обработваеми земи и трайни насаждения, които са обхванати от мерки, свързани с биологичното разнообразие в рамките на ОСП, за да се гарантира опазването на биологичното разнообразие и да се доведе до измеримо подобрение (*) в природозащитния статус на видове и местообитания, които зависят или са засегнати от селскостопанската дейност и предоставянето на услуги от екосистемите, за да се подобри устойчивото управление.

Б) Гори: до 2020 г. да се въведат планове за управление на горите или равностойни инструменти в съответствие с политиката за устойчиво управление на горите (УУГ[21]) за всички гори, които са публична собственост или за горски стопанства над определен размер** (следва да се определи от държавите-членки или регионите и да се съобщи на техните програми за развитие на селските райони), които получават финансиране в рамките на политиката за развитие на селските райони на ЕС, за да се доведе до измеримо подобрение(*) на природозащитния статус на видове и местообитания, които зависят или са повлияни от горското стопанство и подобрение в предоставянето на свързани услуги от екосистеми, в сравнение със базовия сценарий на ЕС за 2010 г.

И за двете цели подобряването следва да се измерва спрямо количествените показатели за подобрение по отношение на природозащитния статус на видове и местообитания от интерес за ЕС по цел 1 и възстановяването на влошени екосистеми по цел 2.

(**) На по-малките горски стопанства държавите-членки могат да предложат стимули за поощряване на приемането на планове за управление или равностойни инструменти в съгласие с УУГ.

Цел 4:

Рибарство: постигане на максимален устойчив улов (MSY)[22] до 2015 г. Да се достигне разпределение по възраст и размер, показателно за здрави популации чрез управление на рибарството, което избягва значителното неблагоприятно въздействие върху други популации, видове и екосистеми в подкрепа на постигането на добро състояние на околната среда до 2020 г., съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

Борбата с инвазивни чужди видове

Инвазивните чужди видове представляват значителна заплаха за биологичното разнообразие в ЕС и е вероятно тази заплаха да нарасне в бъдеще, ако не се вземат енергични мерки на всички нива за контрол на въвеждането и установяването на тези видове, както и на вече внесените[23]. Инвазивните чужди видове нанасят щети в ЕС, оценявани на около 12,5 милиарда EUR годишно. Въпреки че много държави-членки са изправени пред предизвикателството на инвазивните чужди видове, като се изключи законодателството относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове, понастоящем няма всеобхватна и конкретна политика на ЕС по въпроса. Настоящата стратегия предлага запълването на тази празнина с целенасочен правен инструмент на ЕС, който да се занимае с нерешените предизвикателства свързани между другото с пътищата на инвазивните чужди видове, ранното откриване и реакция, както и ограничаване на разпространението и управление на инвазивните чужди видове..

Цел 5:

До 2020 г., инвазивните чужди видове и техните пътища да се установят и подредят приоритетно, видовете с приоритет да се контролират или унищожават, а пътищата да се управляват с цел да се предотврати въвеждането и установяването на нови инвазивни чужди видове.

Мерки срещу глобалната криза по отношение на биологичното разнообразие

ЕС е поел ангажимента да постигне международните цели в областта на биологичното разнообразие за 2020 г., договорени в рамките на КБР. Това изисква предприемането на действия в ЕС, но също така и на глобално ниво, тъй като ЕС извлича значителни ползи от глобалното биологично разнообразие и в същото време носи отговорност за част от загубите и влошаването на състоянието на екосистемите, които се наблюдават извън границите му, най-вече поради неговите неустойчиви модели на потребление.

Настоящата стратегия насочва усилията към облекчаване на натиска върху биологичното разнообразие, произтичащ от ЕС, като същевременно допринася за по-добрата екологична насоченост на икономиката в съответствие с приоритетите на ЕС за Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие през 2012 г. ЕС трябва също така да спази специфичните си ангажименти пред КС10, свързани с мобилизирането на ресурси, и да приложи протокола от Нагоя за достъпа и споделянето на ползите, за да запази водещата си роля в международната политика по въпросите на биологичното разнообразие.

Цел 6:

До 2020 г. ЕС да засили приноса си за предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие.

Принос от други политики и инициативи в областта на околната среда

Макар че настоящата стратегия е основно средство за действия на ЕС срещу загубата на биологично разнообразие и фокусиране на дейността на ЕС там, където той има най-висока добавена стойност и възможности за въздействие, постигането на целта за 2020 г. ще изисква пълното прилагане на съществуващото законодателство на ЕС в областта на околната среда, както и действия на национално, регионално и местно ниво.

Няколко вече съществуващи или запланувани политически инициативи ще подкрепят целите, свързани с биологичното разнообразие. Например, измененията на климата, които оказват значителен и нарастващ натиск върху биологичното разнообразие, който ще промени местообитанията и екосистемите, са обхванати от пакет от политики на ЕС, приети през 2009 г. Постигането на целта за ограничаване на повишението на атмосферната температура до не повече от 2 градуса ще бъде от съществено значение за предотвратяването на загубата на биологично разнообразие. Комисията предвижда до 2013 г. да публикува стратегия на ЕС за адаптиране към климатичните изменения.

ЕС има солидно законодателство, изискващо постигането на добър екологичен статус за водите до 2015 г.[24] и за морските екосистеми до 2020 г.[25], което се занимава със замърсяването от различни източници и контролира химикалите и тяхното въздействие върху околната среда. Комисията е в процес на преценка на необходимостта от допълнителни мерки срещу замърсяването с азот и фосфати, както и срещу някои атмосферни замърсители, докато държавите-членки разглеждат предложение на Комисията за рамкова директива за защита на почвите, която е необходима за постигане на целите на ЕС по отношение на биологичното разнообразие. На последно място, настоящата стратегия се обръща отчасти и към непреките фактори за загубата на биологично разнообразие, включително и чрез действия за намаляване на екологичния отпечатък на ЕС, и отчасти чрез други инициативи в рамките на водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите.“

Това касае всички нас

Партньорства за биологично разнообразие

Постигането на европейските и глобалните цели в областта на биологичното разнообразие за 2020 г. изисква пълното ангажиране и обвързване на множество заинтересовани страни. За целта много от ключовите партньорства ще бъдат разширени и насърчени да подпомагат настоящата стратегия:

- Комисията създаде платформата на ЕС „Бизнес и биологично разнообразие“ , която понастоящем свързва предприятия от шест различни сектора (селско стопанство, добивна промишленост, финанси, хранителна промишленост, горско стопанство и туризъм). Комисията ще продължи да развива платформата и да насърчава по-доброто сътрудничество между предприятията в Европа, включително малките и средните предприятия, и връзките с национални и глобални инициативи.

- Комисията ще продължи да работи с други партньори за популяризирането и изпълнението на препоръките на ИЕБ на ниво ЕС и да подпомага работата по оценяването на биологичното разнообразие и услугите от екосистеми в развиващите се страни.

- Комисията ще продължи да насърчава сътрудничеството между изследователите и други заинтересовани страни, участващи в пространственото планиране и управлението на земеползването за приложението на стратегии за биологично разнообразие на всички нива, гарантирайки съгласуваност със съответните препоръки, залегнали в Териториалния дневен ред на ЕС.

- Активното участие на гражданското общество ще се насърчава на всички нива на приложение. Гражданските научни инициативи, например, са ценно средство за събиране на висококачествени данни, като същевременно подтиква гражданите към ангажиране с дейности по опазване на биологичното разнообразие.

- Комисията и държавите-членки ще работят с най-отдалечените райони и отвъдморските страни и територии , които са дом на повече ендемични видове, отколкото цяла континентална Европа, чрез инициативата за биологично разнообразие и услуги от екосистемите в европейските отвъдморски територии (BEST), за да насърчават опазването на биологичното разнообразие и устойчивото му използване.

- ЕС също така ще подпомага продължаващите усилия за подобряване на сътрудничеството, създаване на синергия и установяване на общи приоритети между конвенциите, свързани с биологичното разнообразие (КБР, Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна CITES, Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, Рамсарската конвенция за влажните зони и Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство). ЕС ще насърчава засиленото сътрудничество между конвенциите за биологичното разнообразие, изменение на климата и борба с опустиняването с цел постигане на общи ползи.

- ЕС ще засили сътрудничеството и диалога за биологичното разнообразие с ключовите си партньори , особено с държавите-кандидатки и потенциални кандидатки, за да развие или приспособи техните политики за постигане на целите в областта на биологичното разнообразие за 2020 г. Държавите-кандидатки и потенциални кандидатки се приканват да допринесат за изпълнението на стратегията и да започнат да развиват или адаптират своите политики с оглед постигането на глобалните и европейски цели в областта на биологичното разнообразие за 2020 г.

Тези партньорства помагат за подобряване на осведомеността по въпросите на биологичното разнообразие, която все още е ниска в ЕС[26]. Кампанията на Комисията за 2010 г. „Биологичното разнообразие: това касае всички нас“ ще бъде последвана от специфична кампания, съсредоточена върху мрежата Натура 2000.

Мобилизиране на ресурси за подпомагане на биологичното разнообразие и услугите от екосистеми

За да се постигнат целите на настоящата стратегия и да се гарантира, че ЕС ще изпълни поетите глобални ангажименти в областта на биологичното разнообразие са нужни финансови ресурси, които да се използват ефективно. В рамките на настоящия период на програмиране и без да се предопределя резултатът от преговорите за следващата многогодишна финансова рамка, Комисията и държавите-членки ще работят за:

- гарантиране на по-доброто усвояване и разпределение на наличните финансови средства за биологичното разнообразие . В настоящия период за програмиране в рамките на кохезионната политика са предвидени 105 милиарда EUR за околна среда и дейности, свързани с климата, включително биологично разнообразие и защита на природата[27]. Нужни са обаче координирани усилия, за да се гарантира оптималното усвояване на наличните средства[28].

- рационализиране на наличните ресурси и извличане на максимални съпътстващи ползи от различни източници на финансиране , включително финансиране на земеделието и развитието на селските райони, рибарството, регионалната политика и климатичните изменения. Инвестициите в биологичното разнообразие действително са възвръщаеми по много начини и предлагат икономически целесъобразна реакция на кризата с климатичните изменения. Включването на целите за биологичното разнообразие следва да се проучи като част от Общата стратегическа рамка, която е в процес на разглеждане от Комисията, за да се определят приоритети на финансирането по петте инструмента за финансиране в рамките на регионалната и социалната политика, както и в политиките за селските райони и рибарството.

- разнообразяване и увеличаване на различните източници на финансиране . Комисията и държавите-членки ще поощряват развитието и използването на новаторски механизми на финансиране, включително и инструменти на пазарна основа. Схемите за плащания за услуги от екосистемите следва да възмездяват обществените и частни блага от селскостопански, горски и морски екосистеми. Ще се осигуряват стимули за привличане на инвестиции от частния сектор в екологичната инфраструктура, а потенциалът на компенсационните замени на биологичното разнообразие се разглежда като начин за постигане на подхода „без нетни загуби“. Комисията и Европейската инвестиционна банка изследват възможностите за използване на новаторски финансови инструменти за посрещане на предизвикателствата пред биологичното разнообразие, включително публично-частни партньорства и възможното създаване на механизъм за финансиране на биологичното разнообразие.

Особено се открояват две изисквания за финансиране. Първото засяга нуждата от адекватно фиансиране за пълното изграждане на мрежата Натура 2000, където финансирането от държавите-членки трябва да се допълни с финансиране от ЕС[29] (оценявано общо на приблизително 5,8 милиарда EUR годишно). Това може да наложи държавите-членки да разработят многогодишно планиране за Натура 2000 в съответствие с рамките за приоритетни действия, изисквани от Директивата за местообитанията.

Второто съответства на поетия на КС10 ангажимент за значително увеличаване на финансовите ресурси от всички източници с цел ефективно прилагане на резултатите от конференцията в Нагоя. Дискусиите по целите на финансирането в СоР-11 трябва да отчетат нуждата за увеличаване на публичното финансиране, но също така и потенциала за новаторски финансови механизми. Финансовите потоци (собствени ресурси и нови източници), необходими за покриване на установените нужди, трябва да залегнат в националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие.

Тези задължения могат да се поемат директно чрез целево допълнително финансиране за биологичното разнообразие и индиректно чрез осигуряване на синергия с други подходящи източници на финансиране като финансирането на климатични мерки (напр. приходи от търговията с емисии, програмата за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация REDD+) и други нови източници на финансиране, например фондовете, създадени с Протокола от Нагоя за достъпа и споделянето на ползите. Реформата на вредните субсидии, в съответствие със стратегията за 2020 г. и глобалната цел на КБР, също ще бъде полезна за биологичното разнообразие.

Обща стратегия за прилагане за ЕС

Общите цели на ЕС и КБР трябва да се постигат с комбинация от дейности на поднационално и национално ниво и на ниво ЕС. Следователно е нужно тясно сътрудничество за проследяване на напредъка към постигане на целите, включително тези, които са предмет на политически мерки извън обхвата на настоящата стратегия, и за осигуряване на съгласуваност на действията на ЕС и държавите-членки. За тази цел Комисията ще работи с държавите-членки за създаването на обща рамка за приложение, включваща и други основни участници, сектори и институции, основана на най-добрите практики и определяща ролите и отговорностите на всички за постигането на успех.

Комисията ще подкрепя и допълва усилията на държавите-членки като прилага законодателството в областта на околната среда, премахва празнините в политиките чрез предлагане на нови инициативи, осигурява насоки и финансиране и насърчава научно-изследователската дейност и обмяната на най-добри практики.

ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Настоящата стратегия предлага рамка за действие, която дава възможност на ЕС да достигне целта си за 2020 г. в областта на биологичното разнообразие и указва правилната посока за осъществяване на визията за 2050 г. Тя ще бъде подложена на междинен преглед в началото на 2014 г., за да може резултатите да послужат за подготовката на Петия национален доклад на ЕС според изискванията на КБР. Целите и мерките ще се преразгледат при постъпването на нова информация и осъществяването на напредък по постигането на целите, поставени в стратегията.

Тъй като за много от действията, предприети днес за опазване на биологичното разнообразие и увеличаване на природните блага, ще е нужно много време, за да донесат реални подобрения, прилагането на настоящата стратегия трябва да започне сега, за да може ЕС да постигне водещата си цел за 2020 г.

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят целите и действията, посочени в приложението.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Цел 1: Пълно прилагане на директивите за птиците и местообитанията

Да спре влошаването на състоянието на всички видове и местообитания, включени в законодателството на ЕС за природата и да постигне значително и измеримо подобрение в състоянието им така, че в сравнение с настоящите оценки: (i) броят на оценките, показващи подобрен природозащитен статус съгласно директивата за местообитанията да се увеличи със 100 % за местообитанията и с 50 % за видовете; и (ii) броят на оценките, показващи сигурен или подобрен статус съгласно директивата за птиците да се увеличи с 50% до 2020 г.

Дейност 1: Завършване на изграждането на мрежата Натура 2000 и гарантиране на добро управление

1a) Държавите-членки и Комисията ще гарантират, че фазата на изграждане на Натура 2000, включително и в морската среда, е до голяма степен завършена до 2012 г.

1б) Държавите-членки и Комисията ще продължат да интегрират изискванията за защита и управление на видовете и местообитанията в основните политики за използване на земята и водите, както в зони на Натура 2000, така и извън тях.

1в) Държавите-членки ще осигурят своевременното разработване и приложение на планове за управление или равностойни инструменти, определящи мерки за съхранение и възстановяване за всички зони от Натура 2000.

1г) До 2012 г. Комисията съвместно с държавите-членки ще създаде процес, с който да се насърчава споделянето на опит, добри практики и трансгранично сътрудничество за управлението на Натура 2000 в биогеографските рамки, заложени в Директивата за местообитанията.

Дейност 2: Осигуряване на адекватно финансиране за териториите от Натура 2000

2) Комисията и държавите-членки ще осигурят необходимите средства и стимули за Натура 2000, включително и чрез инструменти за финансиране на ЕС в рамките на следващата многогодишна финансова рамка. През 2011 г. Комисията ще представи вижданията си относно начина на финансиране на Натура 2000 в рамките на следващата многогодишна финансова рамка.

Дейност 3: Повишаване на осведомеността и участието на заинтересованите страни и подобряване на прилагането

3a) До 2013 г. Комисията заедно с държавите-членки ще разработи и стартира голяма комуникационна кампания за Натура 2000.

3б) Комисията и държавите-членки ще подобрят сътрудничеството с основни сектори и ще продължат разработването на документи с насоки за подобряване на тяхното разбиране на изискванията на европейското законодателство, свързано с природата и неговото значение за насърчаване на икономическото развитие.

3в) Комисията и държавите-членки ще улеснят прилагането на директивите за природната среда чрез осигуряването на специфични програми за обучение на съдии и прокурори относно Натура 2000 и чрез развиването на по-добър капацитет за насърчаване на спазването на изискванията.

Дейност 4: Подобрение и рационализиране на мониторинга и отчетността

4a) До 2012 г. Комисията заедно с държавите-членки ще разработи нова система за отчетност на птиците в ЕС, ще доразвие системата за отчетност съгласно член 17 от Директивата за местообитанията и ще подобри потока, достъпността и значимостта на данните от Натура 2000.

4б) До 2012 г. Комисията ще създаде специален информационно-технологичен инструмент в рамките на Информационната система за биологичното разнообразие на Европа, за да подобри наличността и използването на данните.

Цел 2: Поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги

До 2020 г. екосистемите и техните услуги да се поддържат и подобряват чрез създаване на зелена инфраструктура и възстановяване на поне 15 % от нарушените екосистеми.

Дейност 5: Разширяване на познанията за екосистемите и техните услуги в ЕС

5) С помощта на Комисията държавите-членки ще картографират и оценят състоянието на екосистемите и техните услуги на своите територии до 2014 г., ще оценят икономическата стойност на такива услуги и ще насърчават интегрирането на тази стойност в системите за счетоводство и отчетност в ЕС и на национално ниво до 2020 г.

Дейност 6: Определяне на приоритети за възстановяване и поощряване на използването на екологична инфраструктура

6a) До 2014 г. държавите-членки с помощта на Комисията ще разработят стратегическа рамка за определяне на приоритети във възстановяване на екосистемите на поднационално, национално и европейско ниво.

6б) До 2012 г. Комисията ще разработи Стратегия относно зелената инфраструктура, за да насърчи внедряването ѝ в ЕС както в градските, така и в селските райони, включително и чрез стимули за инвестиране в проекти за зелена инфраструктура и поддържане на услугите от екосистемите, например чрез по-целенасочено използване на потоците на финансиране от ЕС и публично-частните партньорства.

Дейност 7: Гарантиране на нулева нетна загуба на биологично разнообразие и услуги от екосистеми

7a) До 2014 г. в сътрудничество с държавите-членки Комисията ще разработи методология за оценка на въздействието на проекти, планове и програми в областта на биологичното разнообразие, финансирани от ЕС.

7б) Комисията ще продължи работата си с цел до 2015 г. да предложи инициатива, гарантираща нулева нетна загуба на екосистеми и техните услуги (напр. чрез компенсационни схеми).

Цел 3: Повишаване на приноса на селското и горското стопанство за опазване и подобряване на биологичното разнообразие

3А) Селско стопанство:в сравнение с базовия сценарий на ЕС за 2010 г., до 2020 г. да се увеличат максимално земеделските райони, както пасища, така и обработваеми земи и трайни насаждения, които са обхванати от мерки, свързани с биологичното разнообразие в рамките на ОСП, за да се гарантира опазването на биологичното разнообразие и да се доведе до измеримо подобрение (*) в природозащитния статус на видове и местообитания, които зависят или са засегнати от селскостопанската дейност и предоставянето на услуги от екосистемите, за да се подобри устойчивото управление.

Б) Гори: : до 2020 г. да се въведат планове за управление на горите или равностойни инструменти в съответствие с политиката за устойчиво управление на горите (УУГ[30]) за всички гори, които са публична собственост или за горски стопанства над определен размер** (следва да се определи от държавите-членки или регионите и да се съобщи на техните програми за развитие на селските райони), които получават финансиране в рамките на политиката за развитие на селските райони на ЕС, за да се доведе до измеримо подобрение(*) на природозащитния статус на видове и местообитания, които зависят или са повлияни от горското стопанство и подобрение в предоставянето на свързани услуги от екосистеми, в сравнение със базовия сценарий на ЕС за 2010 г.

И за двете цели подобряването следва да се измерва спрямо количествените показатели за подобрение по отношение на природозащитния статус на видове и местообитания от интерес за ЕС по цел 1 и възстановяването на влошени екосистеми по цел 2.

(**) За по-малките горски стопанства държавите-членки могат да предложат стимули за поощряване на приемането на планове за управление или равностойни инструменти в съгласие с УУГ.

Дейност 8: Подобряване на директните плащания за екологични обществени блага в Общата селскостопанска политика на ЕС

8a) Комисията ще предложи директните плащания по ОСП да поощряват осигуряването на публични природни блага отвъд кръстосаното спазване (напр. постоянни пасища, зелена покривка, редуване на културите, оставяне под угар по екологични съображения, Натура 2000).

8б) Комисията ще предложи подобряване и опростяване на стандартите за кръстосано спазване по отношение на ДЗЕУ (добри селскостопански и екологични условия) и разглежда включването на Рамковата директива за водите в обхвата на кръстосаното спазване след като Директивата бъде приложена и бъдат определени оперативните задължения на земеделските производители с цел да се подобри състоянието на водните екосистеми в селските райони.

Дейност 9: По-добро насочване на развитието на селските райони към опазване на биологичното разнообразие

9a) Комисията и държавите-членки ще интегрират количествени цели за биологично разнообразие в стратегиите и програмите за развитие на селските райони, като приспособяват дейностите към регионалните и местните нужди.

9б) Комисията и държавите-членки ще създадат механизми за улесняване на сътрудничеството между земеделските и горските стопани за постигане на приемственост в оформянето на ландшафта, защита на генетичните ресурси и други механизми за сътрудничество с цел защита на биологичното разнообразие.

Дейност 10: Опазване на земеделското генетично разнообразие на Европа

10) Комисията и държавите-членки ще насърчават приемането на агроекологични мерки за поддържане на генетичното разнообразие в земеделието и ще проучат възможностите за разработване на стратегия за опазване на генетичното разнообразие.

Дейност 11: Насърчаване на горските стопани да опазват и подобряват биологичното разнообразие на горите

11a) Държавите-членки и Комисията ще насърчават приемането на планове за управление[31], между другото чрез използване на мерки за развитие на селските райони[32] и програмата LIFE+.

11б) Държавите-членки и Комисията ще поощряват новаторски механизми (напр. плащания за услуги от екосистеми) за финансиране на поддръжката и възстановяването на услугите от екосистеми, предоставяни от многофункционално стопанисвани гори.

Дейност 12: Интегриране на мерките в областта на биологичното разнообразие в плановете за управление на горите

12) Държавите-членки ще гарантират, че плановете за управление на горите или равностойните инструменти включват възможно най-много от следните мерки:

- поддържане на оптимални нива на мъртвата дървесина, които вземат предвид регионалните различия, например опасност от пожари или потенциални нашествия на насекоми;

- опазване на зоните на дива природа;

- мерки на база екосистема за повишаване на устойчивостта на горите срещу пожари в рамките на механизмите за предотвратяване на горски пожари, в съответствие с дейностите, извършвани по Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS);

- специфични мерки, разработени за горски райони от Натура 2000

- осигуряване на залесяване в съответствие с паневропейските насоки на оперативно ниво за УУГ[33], особено по отношение на разнообразието на видове и нуждите от адаптация към климатичните изменения.

Цел 4: Гарантиране на устойчивото използване на рибните ресурси

Постигане на максимален устойчив улов (MSY) до 2015 г . Да се достигне разпределение по възраст и размер, показателно за здрави популации чрез управление на рибарството, което избягва значителното неблагоприятно въздействие върху други популации, видове и екосистеми в подкрепа на постигането на добро състояние на околната среда до 2020 г., съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

Дейност 13: Подобряване на управлението на рибните запаси

13a) Комисията и държавите-членки ще поддържат и възстановяват рибните запаси до нива, които могат да осигурят MSY във всички зони, където действат риболовните флоти на ЕС, включително и в зони, регулирани от регионални организации за управление на рибарството, и водите на трети държави, с които ЕС е сключил споразумения за партньорство в областта на рибарството.

13б) В рамките на ОПОР Комисията и държавите-членки ще разработят и приложат дългосрочни планове за управление с правила за контрол на улова, основаващи се на подхода на MSY. Тези планове следва да бъдат разработени така, че да отговарят на специфични времеви цели и да се базират на научни препоръки и принципите на устойчивост.

13в) Комисията и държавите-членки ще ускорят значително работата си по събирането на данни в подкрепа на приложението на МУД. Когато тази цел се постигне, ще се търсят научни препоръки с цел подкрепа на интегрирането на екологични съображения в определението на МУД до 2020 г.

Дейност 14: Елиминиране на неблагоприятните въздействия върху рибните запаси, видове, местообитания и екосистеми

14a) ЕС ще разработи мерки за постепенно премахване на изхвърлянето на улова, избягване на прилова на нежелани видове и запазване на уязвимите морски екосистеми в съответствие със законодателството на ЕС и международните задължения.

14б) Комисията и държавите-членки ще подкрепят изпълнението на рамковата директива за морската стратегия, включително чрез осигуряване на финансови стимули посредством бъдещите финансови инструменти на политиката за рибарство и морско дело за защитени морски райони (включително зоните от Натура 2000 и тези, създадени съгласно международни или регионални споразумения). Това може да включва възстановяване на морски екосистеми, адаптиране на риболовните дейности и поощряване на ангажирането на сектора в алтернативни дейности като еко-туризъм, мониторинг и управление на морското биологично разнообразие и борбата с отпадъците в морето.

Цел 5: Борба с инвазивните чужди видове

До 2020 г. инвазивните чужди видове и техните пътища да се установят и подредят приоритетно, видовете с приоритет да се контролират или унищожават, а пътищата да се управляват с цел да се предотврати въвеждането и установяването на нови инвазивни чужди видове.

Дейност 15: Укрепване на режимите на ЕС относно здравето на растенията и животните

15) Комисията ще интегрира допълнителни съображения относно биологичното разнообразие в режимите за здраве на растенията и животните до 2012 г.

Дейност 16: Създаване на специален инструмент относно агресивните екзотични видове

16) Комисията ще отстрани празнотите в политиките за борба с АЕВ, като разработи специален законодателен инструмент до 2012 г.

Цел 6: Съдействие за предотвратяването на глобалната загуба на биологично разнообразие

До 2020 г. ЕС да засили приноса си за предотвратяване на глобалната загуба на биологично разнообразие.

Дейност 17: Ограничаване на непреките фактори за загуба на биологично разнообразие

17a) В рамките на своята водеща инициатива за ефективно използване на ресурсите ЕС ще вземе мерки (които могат да включват мерки, насочени към търсенето и/или предлагането), за да намали въздействието на моделите на потребление в ЕС върху биологичното разнообразие, особено за ресурси, които имат значително отрицателно влияние върху биологичното разнообразие.

17б) Комисията ще засили приноса на търговската политика за опазването на биологичното разнообразие и ще ограничи потенциалното негативно влияние като систематично го включва като част от търговските преговори и диалози с трети държави, като определя и преценява потенциалното влияние върху биологичното разнообразие от либерализацията на търговията и инвестициите чрез ex-ante оценки на влиянието върху устойчивостта на търговията и ex-post оценки, и като се опитва да включва във всички нови търговски споразумения глава за устойчивото развитие със съществени разпоредби за околната среда, които са от значение в контекста на търговията и включват и цели в областта на биологичното разнообразие.

17в) Комисията заедно с държавите-членки и главните участници ще работи за осигуряването на правилните пазарни сигнали за опазване на биологичното разнообразие, включително и работата за реформирането, извеждането от употреба и поетапното премахване на вредните субсидии на ниво както ЕС, така и държави-членки, и за предлагането на положителни стимули за съхранението на биологичното разнообразие и устойчивото използване.

Дейност 18: Мобилизиране на допълнителни ресурси за опазване на биологичното разнообразие в световен мащаб

18a) Комисията и държавите-членки ще дадат своя справедлив принос към международните усилия за значително повишаване на наличните ресурси за глобално биологично разнообразие като част от международния процес, насочен към оценка на нуждата от финансиране на биологичното разнообразие и към приемането на цели за мобилизиране на ресурси за биологичното разнообразие на КС11 по КБР през 2012 г.[34]

18б) Комисията ще повиши ефективността на финансирането от страна на ЕС за глобалното биологично разнообразие между другото като подкрепя оценките на природен капитал в страните-получатели и разработването и/или актуализирането на националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие и като подобрява координацията в рамките на ЕС, както и с основни донори извън ЕС при оказването на помощ/изпълнението на проекти в областта на биологичното разнообразие.

Дейност 19: Проверка на пригодността на политиката на ЕС за сътрудничество в областта на развитието за целите на биологичното разнообразие

19) Комисията ще продължи да преглежда систематично дейността си по сътрудничеството за развитие, за да сведе до минимум евентуалното отрицателно влияние върху биологичното разнообразие и ще предприеме стратегически оценки на околната среда и/или оценки на въздействието върху нея за дейности, които има вероятност да окажат значително влияние върху биологичното разнообразие.

Дейност 20: Регулиране на достъпа до генетични ресурси и честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от употребата им

20) Комисията ще направи законодателно предложение за транспониране на Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и за честното и справедливо споделяне на ползите, произтичащи от употребата им в законодателството на ЕС, за да може ЕС да ратифицира протокола възможно най-бързо, но не по-късно от 2015 г., каквото е изискването на глобалната цел.

[1] ФАО 2010 г.

[2] „Завръщане към застрашените рифове“, Институт за световни ресурси, 2011 г.

[3] http://www.eea.europa.eu/publications/eu-2010-biodiversity-baseline/.

[4] COM(2010) 2020.

[5] COM(2011) 21.

[6] COM(2010) 4.

[7] Глобалният стратегически план за периода 2011 — 2020 г. включва визия за 2050 г., мисия за 2020 г. и 20 цели.

[8] На 11 февруари 2011 г. Комисията внесе предложение за решение на Съвета за подписване на Протокола от Нагоя от името на Европейския съюз.

[9] http://www.teebweb.org

[10] Както е описано в придружаващия работен документ на службите.

[11] Gallai и сътрудници, 2009 г.

[12] Популациите на полски пеперуди са намалели с над 70 % от 1990 г. досега.

[13] Смята се, че над 80 % от насажденията в ЕС са зависими поне отчасти от опрашване от инсекти („Смъртността сред пчелите и надзорът над пчелите в Европа“, 2009 г.)

[14] „Състоянието на екологичния бизнес 2011“, GreenBiz Group.

[15] .

[16] Както е описано в COM(2009) 147 и COM(2011) 17.

[17] http://biodiversity.europa.eu/topics/sebi-indicators. Други меродавни показатели са например показателите на ЕС за устойчиво развитие и агроекологичните показатели.

[18] Потенциалното влияние на целите и мерките е оценено в придружаващия работен документ на службите. На стр. 81/82 този работен документ също изброява дейности, за които е планувана по-нататъшна оценка на въздействията.

[19] COM(2011) 17.

[20] Селскостопанските земи и горите заемат 72 % от земята в ЕС. Поддържането и подобряването на биологичното разнообразие на горите е заявена цел в плана за действие на ЕС за горите от 2006 г. [COM(2006) 302 окончателен].

[21] Както е определено в SEC(2006) 748.

[22] ЕС прие за цел постигането на нива на MSY до 2015 г. на световната среща на високо равнище за устойчиво развитие през 2002 г., както и новата цел в областта на рибарството за 2020 г., приета на СОР 10 по КБР.

[23] IEEP, 2010 г.

[24] Директива 2000/60/EО.

[25] Директива 2008/56/EО.

[26] http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_290_en.pdf.

[27] COM(2011) 17.

[28] COM(2010) 110. До края на септември 2009 г. усвояването на средства, разпределени за биологичното разнообразие, беше по-ниско в сравнение с други категории разходи. По това време усвояването за двете категории, пряко свързани с биологичното разнообразие („поощряване на биологичното разнообразие и природата“ и „поощряване на природните блага“) беше съответно 18,1 % и 22 %, в сравнение със средна стойност от 27,1 % за всички средства по кохезионната политика. Държавите-членки трябва да представят актуализирани стойности до края на юни 2011 г., следователно консолидираните данни ще бъдат на разположение през лятото.

[29] Съгласно изискванията на член 8 от Директивата за местообитанията.

[30] Както е определено в SEC(2006) 748.

[31] Устойчивото управление на горите изисква по-широка употреба на планове за управление или сходни инструменти. 23 държави-членки вече са включили повече от 60 % от залесените си райони в такива планове.

[32] Както е заложено в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета.

[33] http://www.foresteurope.org/.

[34] Съгласно Решение Х/3 на КС10.