29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 182/1

(1)

Политиката на Съюза по отношение на външните му граници има за цел въвеждането на интегрирано управление за осигуряване на еднакво и високо равнище на контрол и наблюдение, което представлява естествена последица от свободното движение на хора в Съюза и е основен елемент от пространството на свобода, сигурност и правосъдие. За целта следва да бъдат установени общи правила относно стандартите и процедурите за контрол по външните граници, като се отчита конкретният и непропорционален натиск, на който са подложени външните граници на някои държави членки. Предвидените правила следва да се основават на принципа на солидарност между държавите членки.

(2)

Свободното движение на хора в рамките на Шенгенското пространство е едно от най-големите постижения на европейската интеграция. Свободата на движение е основно право, като условията за упражняването на това право са предвидени в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (2).

(3)

Премахването на контрола по вътрешните граници изисква пълно взаимно доверие между държавите членки в способността им изцяло да прилагат съпътстващите мерки, позволяващи премахването на контрола.

(4)

Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (3) влезе в сила на 13 октомври 2006 г.

(5)

След неколкогодишно практическо прилагане се появи необходимост от внасянето на редица изменения въз основа на практическия опит на държавите членки и на Комисията в прилагането на Регламент (ЕО) № 562/2006, на резултатите от оценките на Шенген, на докладите и исканията, представени от държавите членки и на промените в първичното и вторичното право на Съюза, както и необходимост от изясняване и по-ефикасно очертаване на ключовите технически въпроси.

(6)

Докладът на Комисията от 21 септември 2009 г. относно действието на разпоредбите за подпечатване на пътни документи на граждани на трети държави в съответствие с членове 10 и 11 от Регламент (ЕО)№ 562/2006 и докладът на Комисията от 13 октомври 2010 г. относно прилагането на дял III (Вътрешни граници) от Регламент (ЕО)№ 562/2006 съдържат конкретни предложения за технически изменения на Регламент (ЕО)№ 562/2006.

(7)

Наскоро приетите законодателни актове на Съюза, по-специално Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (4) и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (5), налагат внасянето на определени изменения в Регламент (ЕО)№ 562/2006.

(8)

Определени разпоредби от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите в Икономическия съюз на страните от Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на паспортните проверки по общите им граници (6) (наричана по-долу „Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген“) също следва да се изменят, за да бъдат отразени промените в Регламент (ЕО)№ 562/2006 и настоящото правно положение.

(9)

Съгласно решението по дело C-241/05 Nicolae Bot/Préfet du Val-de-Marne (7) е необходимо да се изменят правилата, уреждащи изчисляването на разрешената продължителност на краткия престой в Съюза. Наличието на ясни, опростени и хармонизирани правила във всички правни актове, уреждащи този въпрос, би било от полза както за пътуващите, така и за граничните и визовите органи. Ето защо Регламент (ЕО) № 562/2006 и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г. за определяне на единен формат за визи (8) и Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (9), Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) (10) и Регламент (ЕО) № 810/2009 следва да бъдат съответно изменени.

(10)

С приемането на Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите—членки на Европейския съюз (11) (Frontex) (наричана по-долу "Агенцията") се подобрява интегрираното управление на външните граници и се укрепва допълнително ролята на Агенцията в съответствие с целта на Съюза да разработи политика с оглед постепенното въвеждане на концепцията за интегрирано управление на границите.

(11)

За да могат разпоредбите на Регламент (ЕО)№ 562/2006 да се приведат в съответствие с ДФЕС, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с приемането на допълнителни мерки, с които се урежда наблюдението, както и с внасянето на изменения в приложенията към Регламент (ЕО)№ 562/2006. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(12)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно внасянето на технически изменения в съществуващите правила на Регламент (ЕО)№ 562/2006 и Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, както и на регламенти (ЕО)№1683/95, (ЕО)№539/2001, (ЕО)№767/2008 и (ЕО)№ 810/2009 може да бъде постигната само на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(13)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите в достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. (13) относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(14)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (15).

(15)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (16), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (17).

(16)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от този протокол, дали да го въведе в националното си право.

(17)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (18); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(18)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (19); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

В член 3 буква а) се заменя със следното:

3)

Вмъква се следният член:

„Член 3a

Основни права

При прилагането на настоящия регламент държавите членки изцяло спазват приложимото право на Съюза, включително Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата на основните права“), съответното международно право, включително Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. (наричана по-долу „Женевската конвенция“), задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на „забрана за връщане“ (non-refoulement), както и основните права. В съответствие с общите принципи на правото на Съюза решенията съгласно настоящия регламент се вземат на индивидуална основа.“;

4)

В член 4 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Чрез дерогация от параграф 1 могат да бъдат допуснати изключения от задължението за преминаване на външни граници единствено на гранично-пропускателни пунктове и в рамките на определеното работно време:

5)

Член 5 се изменя, както следва:

6)

В член 6, параграф 1 първа алинея се заменя със следното:

„1.   При изпълнението на своите задължения граничната охрана изцяло зачита човешкото достойнство, по-специално в случаите, свързани с уязвими лица.“;

7)

Член 7 се изменя, както следва:

8)

Член 9 параграф 2 се изменя, както следва:

9)

Член 10 се изменя, както следва:

10)

Член 11 се изменя, както следва:

11)

Член 12 се изменя, както следва

12)

В член 13 параграф 5 се заменя със следното:

„5.   Държавите членки събират статистически данни за броя на лицата, на които е отказано влизане, основанията за такъв отказ, гражданството на лицата, на които е отказано влизане, и вида граница (сухопътна, въздушна или морска), на която им е отказано влизане, и ежегодно предават тези данни на Комисията (Евростат) в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила (24).

13)

В член 15, параграф 1 трета алинея се заменя със следното:

„Държавите членки гарантират, че граничната охрана се състои от специално и добре обучени професионалисти, при отчитане на общите учебни програми за граничната охрана, установени и разработени от Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета. Учебните програми включват специализирано обучение за определяне на ситуации, включващи уязвими лица, например непридружени ненавършили пълнолетие лица и жертви на трафик, и за справянето с такива ситуации. Държавите членки, с подкрепата на Агенцията, насърчават служителите от граничната охрана да изучават езиците, необходими за изпълнение на задачите им.“;

14)

В член 18 втора алинея се заменя със следното:

„Тези специфични правила могат да съдържат дерогации от членове 4 и 5 и членове 7—13.“;

15)

В член 19 параграф 1 се изменя, както следва:

16)

В член 21 буква г) се заменя със следното:

17)

Член 32 се заменя със следното:

„Член 32

Изменения на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 за изменение на приложения III, IV и VIII.“.

18)

Член 33 се заменя със следното:

„Член 33

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 12, параграф 5 и член 32, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от 19 юли 2013 г.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 12, параграф 5 и член 32, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 12, параграф 5 и член 32, влиза в сила ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца, след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“.

19)

В член 34 параграф 1 се изменя, както следва:

20)

В член 37 първа алинея се заменя със следното:

„Държавите членки съобщават на Комисията националните си разпоредби, свързани с член 21, букви в) и г), санкциите по член 4, параграф 3 и двустранните споразумения, разрешени съгласно настоящия регламент. Последващи изменения в тези разпоредби се съобщават в рамките на пет работни дни.“.

21)

Приложения III, IV, VI, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 562/2006 се изменят в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

1)

В член 18, параграф 1 думите „три месеца“ се заменят с думите „90 дни“.

2)

Член 20 се изменя, както следва:

3)

Член 21 се изменя, както следва:

4)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

„Чуждите граждани, които са влезли законно на територията на някоя от договарящите страни, могат да бъдат задължени да съобщават за присъствието си в съответствие с условията, определени от всяка договаряща страна, пред компетентните органи на договарящата страна, на чиято територия влизат. Тези чужди граждани съобщават за присъствието си при влизане или в срок от три работни дни след влизането, по преценка на договарящата страна, на чиято територия влизат.“.

5)

Член 136 се заличава.

1)

В член 1, параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„Граждани на трети страни, включени в списъка в приложение II, са освободени от изискването по параграф 1 при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период.“.

2)

Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

За целите на настоящия регламент „виза“ означава виза по смисъла на член 2, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (26).

„iv)

вече е пребивавал 90 дни в рамките на текущия 180-дневен период на територията на държавите-членки въз основа на единна виза или на виза с ограничена териториална валидност;“.

1)

В член 1 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Настоящият регламент определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.“;

2)

В член 2, точка 2 буква а) се заменя със следното:

3)

В член 25, параграф 1 буква б) се заменя със следното:

4)

В член 32, параграф 1, буква а) подточка iv) се заменя със следното:

5)

Приложения VI, VII и XI към Регламент (ЕО) № 810/2009 се изменят в съответствие с приложение II към настоящия регламент.