15/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

62

L 077/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (ЕИО) № 315/93 предвижда, че трябва да се определи максималното съдържание на някои замърсители в храните с оглед защита на общественото здраве. Това максимално съдържание трябва да се приеме под формата на неизчерпателен списък на Общността, който може да включва лимити за един и същи замърсител в различни храни. Могат да се посочат методите за вземане на проби и за анализ, които следва да се прилагат.

(2)

Регламент (ЕО) № 194/97 на Комисията от 31 януари 1997 г. за определяне на максималното съдържание на някои замърсители в храните (2), последно изменен с Регламент (EО) № 1566/1999 (3), претърпя многократни и съществени изменения и допълнения. Тъй като са необходими нови изменения и допълнения, той следва да се преработи с оглед постигането на по-голяма яснота.

(3)

От съществено значение е, с оглед защитата на общественото здраве, съдържанието на замърсителите да се поддържа на равнища, които са приемливи от токсикологична гледна точка. Наличието на замърсители трябва да се намалява по-значително винаги, когато е възможно, чрез добра производствена или земеделска практика, с оглед да се повиши равнището на здравна защита, в частност на уязвимите групи от населението.

(4)

Предвид различията в законодателството на държавите-членки относно максималното съдържание на замърсители в някои храни и предвид произтичащата от това опасност от нарушаване правилата на конкуренцията, са необходими общностни мерки, за да се гарантира единството на пазара, като същевременно се спазва принципът на пропорционалността.

(5)

Държавите-членки трябва да приемат подходящи мерки за надзор върху съдържанието на замърсители в храните.

(6)

Към настоящия момент законодателството на Общността не определя максимално съдържание на замърсители в храни, предназначени за кърмачета и малки деца, обхванати от Директива 91/321/EИО на Комисията (4), последно изменена с Директива 1999/50/EО (5) и Директива 96/5/EО на Комисията (6), последно изменена с Директива 1999/39/EО (7). След консултация с Научния комитет по храните следва да се определи специфично максимално съдържание за тези храни във възможно най-кратък срок. Дотогава максималното съдържание, определено в настоящия регламент, се прилага и за тези храни, освен ако националното законодателство не определя по-ниски стойности.

(7)

Хранителните съставки, използвани за производството на съставни храни, трябва да съответстват на максималното съдържание, определено в настоящия регламент, преди да се вложат в посочените съставни храни, за да се избегне разреждане.

(8)

Зеленчуците са основният източник на нитрати, приемани от човека. Научният комитет по храните в своето становище от 22 септември 1995 г. посочва, че общата доза поети нитрати обикновено е доста под допустимата дневна доза. Той препоръчва, обаче, да продължат усилията за намаляване на възможността от приемането на нитрати чрез храната и водата, тъй като нитратите могат да се превърнат в нитрити и нитрозамини, и настоява да се приеме добра земеделска практика за гарантиране на такова ниско съдържание на нитрати, което е реално постижимо. Научният комитет по храните подчертава, че тревогата от наличието на нитрати не бива да води до намаляване на консумацията на зеленчуци, тъй като зеленчуците имат основна хранителна функция и играят важна роля за защита на здравето.

(9)

Специфичните мерки, имащи за цел подобряване на контрола върху източниците на нитрати, наред с кодекси за добра земеделска практика, могат да спомогнат за намаляване на съдържанието на нитрати в зеленчуците. Все пак климатичните условия също влияят върху съдържанието на нитрати в някои зеленчуци. Поради това той посочва, че трябва да се определи различно максимално съдържание на нитрати за зеленчуците в зависимост от сезона. Климатичните условия в отделните региони на Общността са много различни. Поради това е подходящо да се позволи на държавите-членки временно да разрешават да се пускат на пазара марули и спанак, отглеждани и предназначени за консумация на тяхна територия, чието съдържание на нитрати надхвърля определеното в точка 1.1 и 1.3 от приложение I, при условие че наличното количество е приемливо от гледна точка на общественото здраве.

(10)

Производителите на спанак и марули, установени в държавите-членки, които са им издали посоченото по-горе разрешение, трябва постепенно да променят своите методи за отглеждане на зеленчуци чрез прилагането на добрата земеделска практика, препоръчвана на национално равнище, с оглед в края на преходния период да спазват максималното съдържание, определено на общностно равнище. Желателно е общностните стойности да се постигнат във възможно най-кратък срок.

(11)

Следва да се преразгледа и, ако е възможно, да се намали максималното съдържание, определено за марулята и спанака, до 1 януари 2002 година. Това преразглеждане следва да се основава на контрола и наблюдението, извършвани от държавите-членки, и на прилагането на кодекси за добра земеделска практика с оглед определянето на реално постижими ниски равнища на максимално съдържание.

(12)

Контролът и наблюдението върху съдържанието на нитрати в марулите и спанака и прилагането на добра земеделска практика следва да се извършват със средства, които са пропорционални както на желаната цел, така и на резултатите, получени от контрола и наблюдението, като се имат предвид, по-конкретно, рисковете и натрупания опит. Прилагането на кодекси за добра земеделска практика в някои държави-членки следва да се наблюдава отблизо. Поради това е подходящо всяка година държавите-членки да съобщават резултатите от контрола и наблюдението и да докладват за предприетите мерки и за постигнатия напредък при прилагането на кодексите за добра земеделска практика с оглед намаляване съдържанието на нитрати, както и да се осъществява ежегоден обмен на гледни точки по тези доклади с държавите-членки.

(13)

За отглежданите на открито марули са определени по-ниски лимити в сравнение с парниковите марули, като с оглед осъществяването на ефективен контрол лимитите, определени за отглежданите на открито марули, трябва да се прилагат и към парниковите марули, когато няма точно обозначение на етикета.

(14)

Афлатоксините са микотоксини, които се образуват от някои видове Aspergillus и се развиват при високи температури и влажност. Афлатоксините са генотоксични канцерогенни вещества и е възможно да присъстват в голям брой храни. За този вид вещества не съществува никакъв праг, под който да се наблюдава вредно въздействие. Поради това не може да се определи допустима дневна доза. Съвременното научно-техническо познание и напредъкът в техниките за производство и съхранение не предотвратяват развитието на тези плесени и следователно не позволяват да се премахнат напълно афлатоксините в храната. Поради това е препоръчително да се определят реално постижими ниски равнища на лимитите.

(15)

Усилията за подобряване на производството, събирането на реколтата и методите за съхранение с оглед намаляване развитието на плесени трябва да се насърчават. Групата на афлатоксините включва няколко съединения с различна токсичност и честота на срещане в храната. Афлатоксин B1 е най-токсичното съединение. Препоръчително е, от съображения за безопасност, да се ограничат едновременно общото съдържание на афлатоксини в храната (съединения B1, B2, G1 и G2) и съдържанието на афлатоксин B1. Афлатоксин M1 е метаболитен продукт на афлатоксин B1 и присъства в млякото и млечните продукти от животни, които са консумирали замърсени храни. Въпреки че афлатоксин M1 се разглежда като генотоксично канцерогенно вещество, което е по-малко опасно в сравнение с афлатоксин B1, необходимо е да се предотврати наличието му в млякото и млечните продукти, предназначени за консумация от човека и особено от малки деца.

(16)

Прието е, че методите на сортиране или на друга механична обработка дават възможност за намаляване съдържанието на афлатоксини във фъстъците, ядковите и сушените плодове. Следователно, с оглед да се сведе до минимум отражението върху търговията, е препоръчително да се приеме по-високо съдържание на афлатоксини за посочените продукти, когато не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. В тези случаи максималното съдържание на афлатоксини се определя, като едновременно се вземат под внимание познатия възможен резултат от посочената по-горе обработка на фъстъците, ядковите и сушените плодове и необходимостта по време на обработката да се спазва максималното съдържание, определено за тези продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. При зърнените храни не може да се изключи, че методите на сортиране или на друга механична обработка могат да намалят нивото на замърсяване с афлатоксини. За да се провери реалната ефективност на тези методи и, ако е необходимо, да се определи специфично максимално съдържание за непреработените зърнени храни, се предвижда за неопределен период да се прилагат нормите, предвидени в Приложение I, само за зърнените храни и получените от тях продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки. Ако липсват данни, обуславящи определянето на специфично максимално съдържание за непреработените зърнени храни, след определен период лимитът, предвиден за зърнените храни и получените от тях продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки, ще се прилага и за непреработените зърнени храни.

(17)

За да е възможен ефективен контрол по отношение на различните лимити, определени за посочените продукти, е необходимо да се знае точното им предназначение чрез подходящо етикетиране. Продуктите със съдържание на афлатоксини, което надхвърля максималното съдържание, не трябва да се пускат на пазара нито в този вид, нито след смесване с други храни или като съставки на други храни. Според член 5 от Регламент (EИО) № 315/93 държавите-членки могат да запазят своите национални разпоредби за максимално съдържание на афлатоксини в някои храни, доколкото за тях не са приети общностни разпоредби.

(18)

Приемането на олово може да създаде сериозен риск за общественото здраве. Оловото може да намали умственото развитие и интелектуалните способности на децата и да повиши кръвното налягане и сърдечно-съдовите заболявания при възрастните. През изминалото десетилетие съдържанието му в храната значително намаля благодарение на осъзнаването, че оловото е здравен проблем, на усилията за намаляване емисиите на олово при източника и за повишаване качеството на химическия анализ. Научният комитет по храните в своето становище от 19 юни 1992 г. стига до извода, че средното съдържание на олово в храните не предизвиква тревога, но въпреки това трябва да последват дългосрочни действия с цел по-нататъшно намаляване на средното съдържание на олово в храните. Поради това максималното съдържание трябва да е с реално постижими ниски равнища.

(19)

Кадмият може да се натрупва в човешкото тяло и да причини нарушение на бъбречните функции, увреждания на скелета и репродуктивна недостатъчност. Не може да се изключи канцерогенно действие върху човека. Научният комитет по храните в становището си от 2 юни 1995 г. препоръчва по-големи усилия за намаляване излагането на храната на кадмий, тъй като храните са основният източник, чрез който човек приема кадмий. Поради това максималното съдържание трябва да е с реално постижими ниски равнища.

(20)

Метилживакът може да предизвика промени в нормалното развитие на мозъка на кърмачетата, а при по-високо съдържание може да предизвика неврологични промени при възрастните. Живакът замърсява предимно рибата и рибните продукти. С оглед защитата на общественото здраве Решение 93/351/EИО на Комисията (8) определя максималното съдържание на живак в рибните продукти. От съображения за прозрачност мерките, постановени в това решение, трябва да се включат в настоящия регламент и да се осъвременят. Съдържанието трябва да е с реално постижими ниски равнища, като се има предвид факта, че поради физиологични причини някои видове натрупват живак в тъканите си по-лесно, отколкото други.

(21)

3-монохлорпропан-1,2-диолът се образува по време на преработката на храните при определени условия. В частност, при производството на солената хранителна съставка „хидролизиран растителен протеин“, която се получава чрез киселинната хидролиза (киселинни-PVH). Чрез подобряване на производствените процеси бе постигнато значително намаляване на 3-MCPD в посочения по-горе продукт през последните години. Неотдавна редица държави-членки също докладваха за високо съдържание на 3-MCPD в някои проби от соев сос. С оглед въвеждането на добра производствена практика и защита здравето на потребителите, трябва да се установи максимално съдържание на 3-MCPD. Научният комитет по храните препоръчва в своето становище от 16 декември 1994 г., което бе потвърдено на 12 юни 1997 г., че 3-MCPD трябва да се разглежда като генотоксичен канцероген и че не трябва да се откриват остатъци от 3-MCPD в хранителните продукти. Извършените наскоро токсикологични изследвания показват, че веществото действа като негенотоксичен канцероген in vivo.

(22)

Максималното съдържание на 3-MCPD, определено в приложение I, се основава на становището на Научния комитет по храните. Той ще направи преоценка на токсичността на 3-MCPD в светлината на новите изследвания. Адекватността на това максимално съдържание трябва да се преразгледа веднага след като новото становище на Научния комитет по храните стане достъпно. Държавите-членки са поканени да изследват други храни, които могат да съдържат 3-MCPD, с оглед при необходимост да предвидят максимално съдържание за допълнителни храни.

(23)

Всяко максимално съдържание, прието на общностно равнище, трябва периодично да се преразглежда, за да се взема под внимание напредъка на научното и техническото познание и нововъведенията в производството или в земеделските практики с цел постигането на постоянно намаляващи количества.

(24)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

а)

промените в концентрацията на замърсителите, причинени от процеси на сушене или разтваряне,

б)

промените в концентрацията на замърсителите, причинени от обработка,

в)

относителното съотношение на съставките в продукта, и

г)

аналитичната граница на определяне.

а)

да се смесват продукти, които отговарят на максималното съдържание, установено в приложение I, с продукти, които не отговарят, или да се смесват продукти, подлежащи на сортиране или на друга механична обработка, с продукти, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки;

б)

да се използват продукти, които не отговарят на максималното съдържание, посочено в точки 2.1.1.1, 2.1.2.1 и 2.1.3 от приложение I, като съставка за производството на други храни;

в)

детоксикацията на продуктите с химическа обработка.

а)

не са предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като хранителни съставки;

б)

отговарят на максималното съдържание за фъстъци, установено в точка 2.1.1.2 от приложение I, на максималното съдържание за ядкови и сушени плодове, установено в точка 2.1.1.3 от приложение I;

в)

са подложени на вторична обработка, включваща сортиране или друга механична обработка, и след тази обработка максималното съдържание, установено в точка 2.1.1.1 и 2.1.2.1 от приложение I, не е превишено и самата обработка не води до появата на други вредни остатъци;

г)

са с етикети, на които ясно е посочено тяхното предназначение, и които съдържат указанието „Продукт, подлежащ на сортиране или на друга механична обработка с оглед да се намали равнището на замърсяване с афлатоксини преди консумация от човека или преди влагане като хранителна съставка“.