17/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

240

L 272/32

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В областта на авторското право правото на препродажба е непрехвърлимо и неотчуждимо право на автора на оригинално произведение на графичното или пластичното изкуство, осигуряващо му икономически интерес от последващи продажби на съответното произведение.

(2)

Правото на препродажба е право с плодоносен характер, което позволява на автора да получи възнаграждение за последващи прехвърляния на произведението. Обектът на правото на препродажба е материалното произведение, в частност средата, в която се включва защитеното произведение.

(3)

Правото на препродажба има за цел да осигури на авторите на графични или пластични произведения на изкуството дял в икономическия успех на техните творби. То спомага за възстановяване равновесието между икономическото положение на авторите на графични и пластични произведения на изкуството и това на другите творци, които извличат полза от последващо използване на техните произведения.

(4)

Правото на препродажба съставлява неразделна част от авторското право и е основен прерогатив за авторите. Налагането на такова право във всички държави-членки отговаря на необходимостта от осигуряване на творците на адекватно и еднакво ниво на защита.

(5)

Съгласно член 151, параграф 4 от Договора Общността следва да вземе под внимание културните аспекти в своите действия, съгласно другите разпоредби от Договора.

(6)

Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения предвижда, че правото на препродажба се предоставя само ако националното законодателство на автора го допуска. Следователно, правото не е задължително и е предмет на правилото за реципрочност. От съдебната практика на Съда на Европейските общности относно прилагането на принципа на недискриминация, определен в член 12 от Договора, както е показано в съдебното решение от 20 октомври 1993 г. по съединените дела С-92/92 и С-326/92 Фил Колинс и други (4), следва, че националните разпоредби, съдържащи клаузи за реципрочност, не могат да бъдат основание за отказване на граждани на други държави-членки на права, предоставени на национални автори. Прилагането на такива клаузи в контекста на Общността противоречи на принципа за равно третиране, произтичащ от забраната на всякакъв вид дискриминация, основана на националност.

(7)

В процеса на интернационализация на пазара на модерно и съвременно изкуство на Общността, който понастоящем се ускорява под въздействието на новата икономика в регулиращ контекст, в който няколко държави, които не са членки на Европейския съюз, признават правото на препродажба, от съществено значение е Европейската общност в областта на външната си политика да започне преговори, за да направи задължителен член 14б от Бернската конвенция.

(8)

Фактът, че съществува този международен пазар, заедно с липсата на право на препродажба в няколко държави-членки и различията, които съществуват понастоящем между националните системи, които признават това право, поражда необходимостта да се постановят преходни разпоредби както по отношение влизането в сила, така и на оперативното регулиране на правото, което ще запази конкуренцията на европейския пазар.

(9)

Правото на препродажба понастоящем се предвижда от националното законодателство на повечето държави-членки. Това законодателство, когато съществува такова, представя някои различия, по-конкретно по отношение на обхванатите произведения, на лицата, които имат право да получат възнаграждение, прилагания процент, сделките, подлежащи на плащане на възнаграждение, и основата, върху която то се изчислява. Прилагането или неприлагането на това право има значително въздействие върху конкурентната среда във вътрешния пазар, тъй като съществуването или отсъствието на задължение за плащане въз основа на правото за препродажба е елемент, който трябва да се вземе под внимание от всяко лице, което желае да продаде произведение на изкуството. Ето защо това право е фактор, който допринася за създаването на нарушения на конкуренцията, както и на изместване на продажбите в Общността.

(10)

Такива различия по отношение на съществуването на право за препродажба и неговото прилагане от държавите-членки има пряко отрицателно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар на произведения на изкуството, както предвижда член 14 от Договора. При това положение член 95 от Договора представлява подходящата правна основа.

(11)

Целите на Общността, определени в Договора, включват създаването на все по-тесен съюз между народите на Европа, развитие на по-тесни взаимоотношения между държавите-членки, принадлежащи към Общността, и осигуряване на техния икономически и социален напредък чрез общи действия за премахване на бариерите, които разделят Европа. За тази цел Договорът предвижда създаването на вътрешен пазар, който предполага премахването на пречките за свободното движение на стоки, свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване, както и въвеждането на система, която осигурява ненарушаване на конкуренцията в общия пазар. Хармонизирането на законодателствата на държавите-членки по отношение на правото на препродажба допринася за постигането на тези цели.

(12)

Шеста директива (77/388/ЕИО) на Съвета от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъка върху оборота — обща система за данък добавена стойност: уеднаквена база за оценка (5) въвежда постепенно система на Общността за данъчно облагане, приложима, наред с другото, към произведения на изкуството. Мерките, ограничени до фискалната област, не са достатъчни, за да гарантират хармонизираното функциониране на пазара на произведения на изкуството. Тази цел не може да бъде постигната без хармонизиране в областта на правото на препродажба.

(13)

Съществуващите различия между законодателствата трябва да бъдат премахнати, когато нарушават функционирането на вътрешния пазар, както и да бъде предотвратена появата на нови различия. Не е необходимо да се премахват или да се предотвратява появата на различия, които не се очаква да засегнат функционирането на вътрешния пазар.

(14)

Предварително условие за правилното функциониране на вътрешния пазар е съществуването на условия за конкуренция, които не са нарушени. Съществуването на различия между националните разпоредби в областта на правото на препродажба поражда нарушения на конкуренцията и изместване на продажбите в Общността и води до неравно третиране на автори в зависимост от мястото, където са продадени произведенията им. Разглежданият въпрос има, следователно, транснационални аспекти, които не могат да бъдат уредени задоволително от мерки, взети от държавите-членки. Липсата на действие от страна на Общността би противоречало на изискването на Договора за поправяне на нарушенията на конкуренцията и неравното третиране.

(15)

С оглед мащаба на различията между националните разпоредби, следователно е необходимо да се приемат хармонизиращи мерки за поправяне на различията между законодателствата на държавите-членки в области, където такива различия могат да създадат или поддържат нарушени условия на конкуренция. Не е необходимо обаче да се хармонизира всяка разпоредба на законодателствата на държавите-членки относно правото на препродажба и, за да се остави колкото се може повече свобода на действие за взимане на национални решения, достатъчно е да се ограничи хармонизирането до тези национални разпоредби, които имат най-пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар.

(16)

Настоящата директива спазва, следователно, в своята цялост принципите на субсидиарност и пропорционалност, посочени в член 5 от Договора.

(17)

Съгласно Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 г. за хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права (6) срокът на авторско право е 70 години след смъртта на автора. Същият период трябва да бъде определен за правото на препродажба. Следователно само оригиналните произведения на модерното и съвременното изкуство могат да попадат в обхвата на правото на препродажба. От друга страна, за да се позволи на правните системи на държавите-членки, които по време на приемането на настоящата директива не прилагат правото на препродажба в полза на авторите на произведения на изкуството, за да включат това право в съответните им правни системи и, освен това, за да разрешат на икономическите субекти в тези държави-членки да се адаптират постепенно към това право, като запазват едновременно с това икономическата си рентабилност, следва да се разреши на съответните държави-членки ограничен преходен период, по време на който те могат да решат да не прилагат правото на препродажба в полза на правоприемниците на автора след смъртта му.

(18)

Обхватът на правото на препродажба следва да се разшири за всички действия на препродажба, с изключение на тези, извършвани директно между лица в качеството им на частни лица, без участието на професионален пазар на изкуство. Това право не трябва да се разширява до действия на препродажба от лица, действащи в качеството им на частни лица, за музеи с нестопанска цел, които са отворени за обществеността. По отношение особеното положение на художествените галерии, които купуват произведения на изкуството директно от автора, на държавите-членки трябва да е разрешен изборът да освобождават от право на препродажба действия на препродажба на тези произведения, които се осъществяват в срок от три години от тяхното придобиване. Интересите на автора на произведението също следва да се взимат под внимание, като се ограничава това освобождаване до такива действия на препродажба, чиято цена на препродажба не превишава 10 000 EUR.

(19)

Полезно е да се уточни, че хармонизацията, произтичаща от настоящата директива, не се прилага за оригинални ръкописи на писатели или композитори.

(20)

Следва да се определят ефективни правила въз основа на вече натрупания опит на национално ниво в областта на правото на препродажба. Целесъобразно е да се изчислява възнаграждението като процент от продажната цена, а не от увеличената стойност на произведенията, чиято първоначална стойност е нараснала.

(21)

Категориите произведения на изкуството, които са предмет на правото на препродажба, следва да бъдат хармонизирани.

(22)

Неприлагането на възнаграждение във форма на процент от прихода под минималния праг може да спомогне за избягване на несъразмерно високи разходи за събиране и управление в сравнение с печалбата на автора на произведението на изкуството. От друга страна, в съответствие с принципа на субсидиарност на държавите-членки следва да се разреши да установят национални прагове, по-ниски от прага за Общността, за да се насърчат интересите на новите автори на произведения на изкуството. Като се имат предвид малките суми, малко е вероятно това отклонение да има значително въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

(23)

Процентите, определени от различните държави-членки за прилагане на правото на препродажба, се различават значително понастоящем. Ефективното функциониране на вътрешния пазар на произведения на модерното и съвременното изкуство изисква определянето на еднакви проценти, доколкото е възможно.

(24)

Желателно е да се установи, с намерение да се съчетаят различните интереси, участващи на пазара на оригинални произведения на изкуството, система, състояща се от намаляваща скала с проценти за различни ценови обхвати. Важно е да се намали рискът от изместване на продажбите и заобикаляне на правилата на Общността в областта на правото на препродажба.

(25)

Лицето, което следва да плати възнаграждението, е по принцип продавачът. Държавите-членки би трябвало да имат възможността да предвиждат дерогации от този принцип по отношение на задължението за плащане. Продавачът е лицето или предприятието, от чието име се сключва продажбата.

(26)

Трябва да се предвиди възможност за периодична корекция на прага и процентите. За тази цел е целесъобразно да се възложи на Комисията задачата да изготвя периодични доклади за действителното прилагане на правото на препродажба в държавите-членки и за въздействието върху пазара на изкуство в Общността и, при необходимост, да се правят предложения за изменение и допълнение на настоящата директива.

(27)

Лицата, които имат право да получават възнаграждение, трябва да бъдат определени, като се спазва принципът на субсидиарност. Не е целесъобразно да се предприемат действия чрез настоящата директива в областта на наследственото право на държавите-членки. От друга страна, правоприемниците на автора трябва да могат да се ползват изцяло от правото на препродажба след смъртта му, поне след изтичането на преходния период, посочен по-горе.

(28)

Държавите-членки отговарят за регламентирането на упражняването правото на препродажба, особено по отношение на начина, по който се управлява. В това отношение организация за колективно управление е една възможност. Държавите-членки трябва също да гарантират, че сумите, предназначени за автори, които са граждани на други държави-членки, в действителност се събират и разпределят. Настоящата директива не засяга разпоредбите и условията, предвидени от държавите-членки за събиране и разпределяне.

(29)

Ползването на правото на препродажба би трябвало да се ограничи за граждани на Общността, както и за чуждестранни автори, чиито страни предоставят закрила на автори, които са граждани на държави-членки. Държава-членка би трябвало да има възможност да разшири ползването на това право от чуждестранни автори, чието обичайно местопребиваване е в тази държава-членка.

(30)

Адекватни процедури за контрол на сделки би трябвало да бъдат въведени, за да гарантират чрез практически средства, че правото на препродажба се прилага ефективно в държавите-членки. Това предполага също право в полза на автора или негов упълномощен представител да събере необходимата информация от физическото или юридическото лице, отговорно за плащането на възнаграждението. Държавите-членки, които предвиждат колективно управление на правото на препродажба, могат също да предвидят органите, отговорни за това колективно управление, да са единствените, които имат право да получават информация,

а)

4 % за частта от продажната цена до 50 000 EUR;

б)

3 % за частта от продажната цена от 50 000,01 EUR до 200 000 EUR;

в)

1 % за частта от продажната цена от 200 000,01 EUR до 350 000 EUR;

г)

0,5 % за частта от продажната цена от 350 000,01 EUR до 500 000 EUR;

д)

0,25 % за частта от продажната цена, превишаваща 500 000 EUR.

—

да организира консултации по всички въпроси, произтичащи от прилагането на настоящата директива,

—

да улеснява обмена на информация между Комисията и държавите-членки за развитието на пазара на изкуство в Общността.