31999L0010

ДИРЕКТИВА 1999/10/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 8 март 1999 година

относно предвиждане на дерогации от разпоредбите на член 7 от Директива 79/112/EИО на Съвета по отношение на етикетирането на храни

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 79/112/EИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храни (1), последно изменена с Директива на Европейския парламент и на Съвета 97/4/EО (2), и по-специално член 7, параграф 3, буква г) и параграф 4 от нея,

като има предвид, че член 7, параграф 2, букви a) и б) от Директива 79/112/EИО предвижда, че количеството на съставка трябва да се посочи на етикета на храна в случаите, когато тази съставка се съдържа в наименованието, под което се продава храната, или се подчертава на етикета;

като има предвид, че от една страна, Директива 94/54/EО на Комисията (3), изменена с Директива 96/21/EО на Съвета (4), изисква обозначенията „с подсладител/и“ или „със захар/и и подсладител/и“ да бъдат посочени на етикетите на продукти, съдържащи такива съставки; като има предвид, че тези обозначения трябва да съпровождат наименованието, под което се продава продуктът;

като има предвид, че посочването на тези данни, изисквано от Директива 94/54/EО има за последица създаване на задължение да се посочва количеството на тази съставка или тези съставки в съответствие с член 7, параграф 2, буква a) и/или буква б) от Директива 79/112/EИО;

като има предвид обаче, че посочването на количеството подсладители вероятно няма да определя избора на потребителя при закупуване на продукта;

като има предвид, от друга страна, че включването на обозначения, свързани с добавянето на витамини и минерали, изисква задължително етикетиране на хранителната стойност в съответствие с Директива 90/496/EИО на Съвета (5);

като има предвид, че такива данни се считат за съставна част на наименованието, под което продуктът се продава, или като подчертаващи съставка, по смисъла на член 7, параграф 2, буква a) и/или буква б) от Директива 79/112/EИО, като по този начин прави задължително посочването на количеството витамини и минерали;

като има предвид, че дублирането на този вид информация не е от полза за потребителите и дори може да ги заблуди, доколкото количеството е посочено като процент съгласно член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО и в mg при етикетиране на хранителната стойност;

като има предвид, че при тези обстоятелства е необходимо да се предвидят още изключения от правилото за посочване на количествата на съставките;

като има предвид, че член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО предвижда, че посоченото количество, отразено като процент, трябва да съответства на количеството на съставката или съставките по време на нейната/тяхната употреба; като има предвид, че този параграф независимо от това предвижда дерогации от този принцип;

като има предвид освен това, че съставът на някои храни значително се променя чрез готвене или други обработки, водещи до дехидратация на техните съставки;

като има предвид, че за тези продукти е необходима дерогация от метода за изчисляване на количеството съставки, установен в член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО, за да се отрази по-добре същинският състав на храната и така да се избегне заблуждаването на потребителя;

като има предвид, че член 6, параграф 5, буква a) от Директива 79/112/EИО прилага същия принцип към поредността на съставките в списъка на съставките;

като има предвид обаче, че член 6 предвижда дерогация за някои храни или съставки; като има предвид, че за осигуряване на съответствие същите дерогации трябва да се предвидят за метода на изчисляване на количество;

като има предвид, че в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, уредени в член 3б от Договора, целите на предложеното действие да осигури ефективно изпълнение на принципа за количествено посочване на съставките не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, доколкото основните правила се съдържат в законодателството на Общността; като има предвид, че настоящата директива се свежда до минималните изисквания за постигане на тези цели и не надхвърля необходимото за постигане на тези цели;

като има предвид, че мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по храните,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Член 7, параграф 2, букви a) и б) от Директива 79/112/EИО не се прилага в случаите, когато изразът „с подсладител/и“ или „със захар/и и подсладител/и“ съпровождат наименованието, под което се продава храната, както е предвидено според Директива 94/54/EО.

2.   Член 7, параграф 2, букви a) и б) от Директива 79/112/EИО не се прилага за данни, свързани с добавянето на витамини и минерали, в случаите, когато тези вещества подлежат на етикетиране на хранителната стойност.

Член 2

1.   Чрез дерогация от принципа, установен в член 7, параграф 4 от Директива 79/112/EИО, разпоредбите на параграфи 2 и 3 от настоящия член се прилагат към посочването на количествата на съставките.

2.   За храни, които са загубили водно съдържание вследствие на топлинна или друга обработка, количеството съответства на количеството на използваната съставка или съставки, свързани с крайния продукт. Количеството се изразява в проценти.

Когато обаче количеството на съставка или общото количество на съставките, отразено на етикета, надвишава 100 %, процентът се замества от теглото на съставката/ите, използвана/и за производството на 100 g от крайния продукт.

3.   Количеството на летливите съставки се посочва на базата на частта им спрямо теглото на крайния продукт.

Количеството съставки, използвани в концентрирана или дехидратирана форма и възстановяването им по време на производството, може да бъде посочвано на база на тяхната част от теглото, както е отчетена преди тяхното концентриране или дехидратиране.

В случай на концентрирани или дехидратирани храни, които са предназначени за употреба след добавяне на вода, количеството на съставките може да бъде посочено на база на тяхната част от теглото в разтворения продукт.

Член 3

Държавите-членки приемат, когато е необходимо, необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби най-късно до 31 август 1999 г., така че:

Държавите-членки незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Член 4

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 5

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 21.

(3)  ОВ L 300, 23.11.1994 г., стр. 14.

(4)  ОВ L 88, 5.4.1996 г., стр. 5.

(5)  ОВ L 276, 6.10.1990 г., стр. 40.