09/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

97

---

31990L0435

---

L 225/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 23 юли 1990 година

относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки

(90/435/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че може да е необходимо групиране на дружества от различни държави-членки с цел създаване на условия, които са аналогични на тези на един вътрешен пазар и с цел по този начин да се гарантира установяването и ефикасното функциониране на общия пазар; като има предвид, че такива сделки не трябва да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчни разпоредби на държавите-членки; като има предвид, че следователно по отношение на такова групиране на дружества от различни държави-членки е необходимо да се въведат данъчни правила, които са неутрални от гледна точка на конкуренцията, за да се позволи на предприятията да се приспособят към изискванията на общия пазар, да увеличат производителността си и да подобрят своята конкурентоспособност на международно ниво;

като има предвид, че подобно групиране може да доведе до образуване на групи от дружества майки и дъщерни дружества;

като има предвид, че действащите данъчни разпоредби, които регулират отношенията между дружествата майки и дъщерните дружества от различни държави-членки сериозно варират между отделните държави-членки и като цяло са по-неблагоприятни от разпоредбите, които се прилагат към дружества майки и дъщерни дружества в една и съща държава-членка; като има предвид, че по тази причина сътрудничеството между дружествата от различни държави-членки е поставено в неблагоприятно положение в сравнение със сътрудничеството между дружества от една и съща държава-членка; като има предвид, че е необходимо да бъде премахнато това неблагоприятно третиране чрез въвеждане на обща система, за да бъде улеснено групирането на дружества;

като има предвид, че в случаите когато едно дружество майка по силата на асоциирането си със своите дъщерни дружества получава разпределена печалба, държавата по регистрация на дружеството майка трябва:

—	или да се въздържа от облагане на такава печалба,

—	или да облага такава печалба като даде право на дружеството майка да приспада от размера на дължимия данък частта от корпоративния данък, платена от дъщерното дружество, която е свързана с тази печалба;

като има предвид, че освен това е необходимо с цел гарантиране на фискална неутралност печалбата, която едно дъщерно дружество разпределя на дружеството майка, да бъде освободена от удържане при източника; като има предвид обаче, че на Федерална република Германия и Република Гърция поради спецификата на системите за корпоративното облагане, и Република Португалия от съображения, свързани с бюджета, следва да бъде разрешено временно да удържат данък при източника,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1.   Всяка държава-членка прилага настоящата директива по отношение на:

—	разпределението на печалба, получена от дружества от съответната държава, която е била генерирана от техните дъщерни дружества в други държави-членки,

—	разпределението на печалба от дружествата от съответната държава на дружества в други държави-членки, които са техни дъщерни дружества.

2.   Настоящата директива не забранява прилагането на вътрешни разпоредби или такива основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на измамите и злоупотребите.

Член 2

За целите на настоящата директива „дружество от една държава-членка“ означава всяко дружество, което:

a)	има една от формите, изброени в приложението по-долу;

б)	съгласно данъчното законодателство на една държава-членка се счита за регистрирано в нея за данъчни цели и според условията на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, сключено с трета държава, не се смята за регистрирано за данъчни цели извън територията на Общността;

в)

освен това подлежи на облагане с един от следните данъци, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане: — impôt des sociétésvennootschapsbelasting в Белгия, — selskabsskat в Дания, — Körperschaftsteuer във Федерална република Германия, — φόρος εισοδήματος νομικών προσώπων κερδοσκοπικού χαρακτήρα в Гърция, — impuesto sobre sociedades в Испания, — impôt sur les sociétés във Франция, — corporation tax в Ирландия, — imposta sul reddito delle persone giuridiche в Италия, — impôt sur le revenu des collectivités в Люксембург, — vennootschapsbelasting в Нидерландия, — imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas в Португалия, — corporation tax в Обединеното кралетво, или с друг данък, които замества някой от гореизброените.

Член 3

1.   За целите на прилагането на настоящата директива,

a)	статут на дружество майка се дава на всяк дружество в една държава-членка, което отговаря поне на условията, предвидени в член 2 и притежава дял от най-малко 25 % от капитала на дружество от друга държава-членка, което отговаря на същите условия;

б)	„дъщерно дружество“ означава дружество, чийто капитал включва дял като този, упоменат в буква a).

2.   Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки разполагат с възможността:

—	чрез двустранно споразумение да предвидят за критерий правата на глас вместо дела от капитала,

—

да не прилагат настоящата директива по отношение на дружествата на съответната държава-членка, които не притежават дялове за непрекъснат период от поне две години, квалифициращи ги като дружества майки или по отношение на онези техни дружества, в които дружество на друга държава-членка не притежава дял за непрекъснат период от поне две години.

Член 4

1.   В случаите когато едно дружество майка по силата на асоциирането си със своите дъщерни дружества получава разпределена печалба, държавата по регистрация на дружеството майка, освен когато дъщерното дружество е ликвидирано, трябва:

—	или да се въздържа от облагане на такава печалба,

—

или да облага такава печалба като разреши на дружеството майка да приспада от размера на дължимия данък частта от корпоративния данък, платена от дъщерното дружество, която е свързана с тази печалба и, в дадени случаи, сумата на данъка, удържан при източника, начислен от държавата членка по регистрация на дъщерното дружество, съгласно изключенията, предвидени в член 5, до размера на сумата на съответния данък в държавата.

2.   Всяка държава-членка обаче си запазва възможността да предвиди, че разноските, свързани, с дяловете и загубите, произтичащи от разпределението на печалбата на дъщерното дружество, няма да могат да се приспадат от облагаемата печалба на дружеството майка. В случаите, когато разходите по управлението на дяловете, представляват фиксирана сума, тя не може да надвишава 5 % от печалбата, разпределена от дъщерното дружество.

3.   Параграф 1 се прилага до датата на ефективно въвеждане на обща система за корпоративно облагане.

Когато е целесъобразно Съветът приема правилата, които следва да бъдат прилагани след датата, предвидена в първа алинея.

Член 5

1.   Печалбата, която едно дъщерно дружество разпределя на своето дружество майка, поне в случаите когато последното притежава дял, възлизащ на най-малко 25 % от капитала на първото, се счита за освободена от удържане на данък при източника.

2.   Независимо от параграф 1 Република Гърция има право дотогава докато не начислява корпоративен данък върху разпределената печалба, да начислява данък, удържан при източника, върху печалбата, разпределена на дружества майки от други държави-членки. Размерът на този данък, удържан при източника, обаче, не трябва да надхвърля размера, определен в двустранните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане.

3.   Независимо от параграф 1 Федерална република Германия има право дотогава докато начислява корпоративен данък върху разпределената печалба в размер на поне 11 пункта по-нисък от размера, приложим спрямо неразпределената печалба и най-късно до средата на 1996 г. да наложи компенсаторен данък, удържан при източника, от 5 % върху печалбата, разпределена от дъщерните дружества, регистрирани там.

4.   Независимо от параграф 1 Република Португалия има право да начислява данък, удържан при източника, върху печалбата, разпределена от дъщерните дружества, регистрирани там на дружествата майки в други държави-членки до не по-късно от края на осмата година след датата на влизане в сила на настоящата директива.

Въз основа на действащите двустранни споразумения, сключени между Португалия и друга държава-членка, през първите пет години размерът на този данък върху дохода не може да надвишава 15 %, а през последните три от тях — 10 %.

Преди изтичане на осмата година Съветът по предложение от Комисията решава с единодушие относно евентуално разширение на обхвата на разпоредбите на настоящия параграф.

Член 6

Държавата-членка на дружеството майка няма право да начислява данък, удържан при източника, върху печалбата, която такова дружество получава от свое дъщерно дружество.

Член 7

1.   Както е използван в настоящата директива терминът „данък, удържан при източника“, не обхваща авансовото плащане или предварително плащане на корпоративен данък на държавата членка на дъщерното дружество, извършено във връзка с разпределението на печалбата към неговото дружество майка.

2.   Настоящата директива не засяга прилагането на национални разпоредби или на разпоредби, основаващи се на споразумения, предназначени да премахнат или да намалят двойното данъчно облагане на дивидентите, в частност на разпоредбите, свързани с плащането на данъчни кредити на получателите на дивидент

Член 8

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административн разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1992 г. Те незабавно информират Комисията за това.

2.   Държавите-членки гарантират, че текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които са приели в областта, регулирана от настоящата директива са съобщени на Комисията.

Член 9

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ С 39, 22.3.1969 г., стр. 7 и Изменение от 5 юли 1985 г.

(2)  ОВ С 51, 29.4.1970 г., стр. 6.

(3)  ОВ C 100, 1.8.1969 г., стр. 7.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на дружествата, посочени в член 2, буква a)

a)

дружества, които според белгийското право са известни като: „société anonyme“„naamloze vennootschap“, „société en commandite par actions“„commanditaire vennootschap op aandelen“, „société privée à responsabilité limitée“„besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“ и онези публичноправни субекти, които извършват дейност съгласно частното право;

б)	дружества, които според датското право са известни като: „aktieselskab“, „anpartsselskab“;

в)	дружества, които според немското право са известни като: „Aktiengesellschaft“, „Kommanditgesellschaft auf Aktien“, „Gesellschaft mit beschränkter Haftung“, „bergrechtliche Gewerkschaft“;

г)	дружества, които според гръцкото право са известни като „ανώνυμη εταιρία“;

д)	дружества, които според испанското право са известни като: „sociedad anónima“, „sociedad comanditaria por acciones“, „sociedad de responsabilidad limitada“ и онези публичноправни субекти, които извършват дейност съгласно частното право;

е)	дружества, които според френското право са известни като: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „société à responsabilité limitée“ и промишлени и търговски публични стопански единици и предприятия;

ж)

дружества, които според ирландското право са известни като public companies limited by shares or by guarantee, private companies limited by shares or by guarantee, предприятия, регистрирани съгласно „Industrial and Provident Societies Acts“ или „building societies“, регистрирани съгласно „Building Societies Act“;

з)	дружества, които според италианското право са известни като: „società per azioni“, „società in accomandita per azioni“, „società a responsabilità limitata“ и публични и частни субекти, които извършват промишлена и търговка дейност;

и)	дружества, които според люксембургското право са известни като: „naamloze vennootschap“, „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“;

й)	дружества, които според нидерландското право са известни като: „naamloze vennootschap“, „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“;

к)	търговски дружества или гражданско-правни дружества, които имат търговска форма, и кооперации и публични предприятия, които са регистрирани в съответствие с португалското право;

л)	дружества, регистрирани съгласно правото на Обединеното кралство.

---