РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

22 декември 2010 година(*)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност — Родителска отговорност — Право на упражняване на родителски права — Отвличане на дете — Член 42 — Изпълнение на удостоверено решение на компетентния (испански) съд, с което се разпорежда връщането на дете — Правомощие на замоления (германски) съд да откаже изпълнението на това решение в случай на тежко нарушение на правата на детето“

По дело C‑491/10 PPU

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Celle (Германия) с акт от 30 септември 2010 г., постъпил в Съда на 15 октомври 2010 г., в рамките на производство, образувано по жалба на

Joseba Andoni Aguirre Zarraga

срещу

Simone Pelz,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano (докладчик), председател на състав, г‑н J.‑J. Kasel, г‑н M. Ilešič, г‑н E. Levits и г‑н M. Safjan, съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н K. Malacek, администратор,

предвид искането на председателя на Съда от 19 октомври 2010 г. на основание член 104б, параграф 1, трета алинея от Процедурния правилник на Съда да се прецени необходимостта от разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното производство,

предвид решението на първи състав от 28 октомври 2010 г. преюдициалното запитване да се разгледа по реда на това производство,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 декември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н Aguirre Zarraga — от Bundesamt für Justiz, за което се явява г‑жа A. Schulz, в качеството на представител,

–        за г‑жа Pelz, от адв. K. Niethammer-Jürgens, Rechtsanwältin,

–        за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа J. Kemper, в качеството на представители,

–        за гръцкото правителство, от г‑жа T. Papadopoulou, в качеството на представител,

–        за испанското правителство, от г‑н J. M. Rodríguez Cárcamo, в качеството на представител,

–        за френското правителство, от г‑жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представител,

–        за латвийското правителство, от г‑жа M. Borkoveca и г‑жа D. Palcevska, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑жа A.‑M. Rouchaud-Joët и г‑н W. Bogensberger, в качеството на представители,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Aguirre Zarraga и г‑жа Pelz по повод на връщането в Испания на дъщеря им Andrea, която понастоящем се намира в Германия с майка си.

 Правна уредба

 Регламент № 2201/2003

3        Съгласно съображение 17 от Регламент № 2201/2003:

„В случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете, връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение, и за тази цел Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. [за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.)] трябва да продължи да се прилага, както е допълнена от разпоредбите на този регламент и особено на член 11. Съдилищата на държавата членка, в която, или към която детето е било неправомерно отведено или задържано, трябва да могат да се противопоставят на неговото […] връщане в особени, надлежно оправдани случаи. Въпреки това, това решение може да се замени от последващо решение на съда на държавата членка на обичайното [местопребиваване] на детето преди неправомерното му отвеждане или задържане. Ако това решение съдържа [разпореждане за] връщането на детето, връщането трябва да се осъществи, без да се изисква някаква специална процедура за признаване и изпълнение на това решение в държавата членка, в която детето е било [отведено] или задържано“.

4        Съображение 19 от Регламента гласи:

„Изслушването на детето играе важна роля в прилагането на настоящия регламент, въпреки че този инструмент не цели да измени приложимите национални процесуални норми“.

5        Съображение 21 от Регламент № 2201/2003 гласи:

„Признаването и изпълнението на решения, постановени в държава членка, се основава на принципа на взаимно доверие и основанията за непризнаване се ограничават до необходимия минимум“.

6        Съгласно съображение 24 от Регламента:

„Удостоверението, което се издава за целите на изпълнението на решението[, не] трябва да бъде предмет на обжалване. То трябва да се поправи, само когато съществува материална грешка в него, т.е. когато то неправилно отразява решението“.

7        Съображение 33 от същия регламент гласи следното:

„Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз [прокламирана в Ница на 7 декември 2000 г. (ОВ C 364, стр. 1, наричана по-нататък „Хартата на основните права“)]. В частност, той желае да гарантира зачитането на основните права на детето, както са предвидени в член 24 на Хартата за основните права […]“.

8        Член 11 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Връщане на дете“, гласи:

„1.      Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи в държавите членки за издаването на решение въз основа на Хагската конвенция [от 1980 г.] за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8.

2.      Когато се прилагат членове 12 и 13 от Хагската конвенция от 1980 г., се гарантира, че на детето е дадена възможността да бъде изслушано по време на процеса, освен ако това се приема за неподходящо, като се отчита неговата […] възраст или степен на зрялост.

[…]

8.      Въпреки решението за отказ за връщане на детето, по смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., всяко последващо решение, което разпорежда връщането на детето, издадено от съда, който е компетентен, по смисъла на настоящия регламент се изпълнява в съответствие с раздел 4 от глава III по-долу, за да се гарантира връщането на детето“.

9        Относно признаването на решенията член 21 от Регламента предвижда:

„1.      Решение, постановено в една държава членка, се признава в друга държава членка без изискване за специални процесуални действия.

[…]

3.      Без да се засягат разпоредбите на раздел 4 от настоящата глава, всяко заинтересовано лице може, в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2 от настоящата глава, да подаде искане решението да бъде или да не бъде признато.

[…]“.

10      Съгласно член 23, параграф 1 от посочения регламент:

„Решение, отнасящо се до родителската отговорност на съпрузите, не се признава:

a)      ако това признаване е в очевидно противоречие с [обществения ред] в държавата членка, където се иска, като се взема предвид [висшият] интерес на детето;

б)      ако то е било постановено, с изключение на неотложните случаи, без детето да получи възможност да бъде изслушано, в нарушение на основните принципи на гражданския процес в държавата членка, където се иска признаване;

[…]“.

11      Член 42 от посочения регламент, озаглавен „Връщане на дете“, предвижда:

„1.      Връщането на детето по смисъла на член 40, параграф 1, буква б), произтичащо от изпълняемо решение, издадено в държава членка, се признава и изпълнява в друга държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да се предоставя каквато и да е възможност за противопоставяне на неговото признаване, ако решението е било [удостоверено] в [държавата членка по произхода] в съответствие с параграф 2.

Дори ако националното право не предвижда [изпълнителна сила] по […] закон[…], въпреки обжалването на решение, [разпореждащо] връщането на детето, споменато в член 11, параграф 8, съдът по произхода може да обяви, че решението е изпълняемо.

2.      Съд[ът] по произхода, който е издал решението по смисъла на член 40, параграф 1, буква б), издава удостоверението по смисъла на параграф 1 само, ако:

a)      на детето е дадена възможността да бъде изслушано, освен ако изслушването е било неподходящо поради неговата […] възраст или степента му на зрелост;

б)      на страните е дадена възможността да бъдат изслушани; и

в)      съдът е взел предвид при произнасянето на своето решение мотивите за и доказателствата в подкрепа на издаденото решение в съответствие с член 13 от Хагската конвенция от 1980 г.

В случай че съдът или [друг орган] предприеме мерки за осигуряването на закрилата на детето след връщането му в страната на обичайното му местопребиваване, удостоверението трябва да съдържа подробностите относно тези мерки.

[Съдът по произхода] служебно издава удостоверението, като използва стандартната форма в приложение IV (удостоверение за връщането на дете[/деца]).

Удостоверението се издава на езика на решението“.

12      Член 43 от Регламент № 2201/2003 е озаглавен „Поправяне на удостоверението“ и гласи:

„1.      Правото на държавата членка на произход се прилага към поправянето на удостоверението.

2.      Не може да се обжалва издаденото удостоверение по силата на член 41, параграф 1 или член 42, параграф 1“.

13      Член 60 от Регламента, озаглавен „Отношение към някои многостранни конвенции“, гласи, че в отношенията между държавите членки разпоредбите на Регламента имат предимство, по-специално пред Хагската конвенция от 1980 г.

 Регламент (ЕО) № 1206/2001

14      Член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138) предвижда следното по отношение на използването на съвременните комуникационни технологии:

„Молещият съд може да поиска от замоления съд да използва комуникационна технология за събиране на доказателство, по-специално с използване на видео- и телеконферентна връзка.

Замоленият съд приема това искане, независимо от това дали това е съвместимо с правото на тази държава членка на замоления съд, или биха се породили значителни практически трудности.

[…]“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

15      Както личи от акта за преюдициално запитване и от преписката по делото, изпратена на Съда от запитващата юрисдикция, фактите по спора в главното производство и различните дела между страните в главното производство могат да бъдат обобщени по следния начин.

 Фактите по спора в главното производство

16      Испанският гражданин г‑н Aguirre Zarraga и германската гражданка г‑жа Pelz сключват брак на 25 септември 1998 г. в Ерандио (Испания). На 31 януари 2000 г. от брака се ражда дъщеря им Andrea. Обичайното местопребиваване на членовете на семейството е в Сондика (Испания).

17      Към края на 2007 г. отношенията между г‑жа Pelz и г‑н Aguirre Zarraga се влошават и те се разделят, след което и двамата подават иск за развод пред испанските съдилища.

 Производството пред испанските съдилища

18      Всеки от съпрузите, както г‑жа Pelz, така и г‑н Aguirre Zarraga, иска да бъде определен за единствен носител на правото на упражняване на родителските права по отношение на общото им дете. С определение от 12 май 2008 г. […] Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao (Първоинстанционен и следствен съд № 5, Билбао) като временна мярка предоставя упражняването на родителските права на г‑н Aguirre Zarraga, а на г‑жа Pelz е предоставено право на лични отношения с детето. След това определение Andrea отива да живее с баща си.

19      Определението се основава в частност на препоръките на Equipo Psicosocial Judicial (съдебната психосоциална служба), която изготвя заключение по искане на сезирания съд. Съгласно заключението упражняването на родителските права би следвало да се предостави на бащата, тъй като той е в състояние по-добре да гарантира запазването на семейната, училищната и социалната среда на детето. Тъй като г‑жа Pelz многократно е заявявала желанието си да се установи в Германия с новия си партньор и неговата дъщеря, съдът приема, че предоставянето на упражняването на родителските права на майката би било в разрез с изводите от посоченото заключение, а и би било в противоречие с интересите на детето.

20      През юни 2008 г. г‑жа Pelz се премества и се установява в Германия, където вече живее с новия си партньор. През август 2008 г. след лятната ваканция, която прекарва с майка си, Andrea остава при нея в Германия. Оттогава не се е връщала при баща си в Испания.

21      Като приема, че от 15 август 2008 г. Andrea живее при майка си в Германия, което съставлява нарушение на определението от 12 май 2008 г., на 15 октомври 2008 г. Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao постановява по искане на г‑н Aguirre Zarraga ново определение по временните мерки, с което в частност забранява Andrea да напуска Испания с майка си, с членовете на семейството на майка ѝ или с което и да е свързано с г‑жа Pelz лице. Освен това с определението се отнема правото на майката на лични отношения с детето до произнасянето на окончателното решение.

22      През юли 2009 г. делото относно упражняването на родителските права по отношение на Andrea продължава пред същия съд. Той приема, че е необходимо да се представи ново заключение на вещо лице, както и да се изслуша лично Andrea, като насрочва дати за извършване на тези процесуални действия в Билбао. На насрочените съдебни заседания обаче не се явяват нито Andrea, нито майка ѝ. Според запитващата юрисдикция испанският съд не уважава молбата на г‑жа Pelz, която иска да бъде разрешено както на нея, така и на дъщеря ѝ да напуснат територията на Испания след представянето на заключението на вещото лице и изслушването на Andrea. Според запитващата юрисдикция испанският съд не уважава и изричното искане на г‑жа Pelz изслушването на Andrea да се проведе посредством видеоконферентна връзка.

23      С решение от 16 декември 2009 г. Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao предоставя само на бащата упражняването на родителските права по отношение на Andrea. Г‑жа Pelz обжалва решението пред Audiencia Provincial de Vizkaya (Бискайски областен съд), като наред с останалото иска Andrea да бъде изслушана.

24      С решение от 21 април 2010 г. този съд отхвърля посоченото искане по съображението, че съгласно испанските процесуални правила представянето на доказателства пред въззивната инстанция е възможно само в изрично посочените в закона случаи. Тези случаи не включват неявяването без уважителни причини на редовно призована страна в съдебното заседание пред първата инстанция. По останалите искания от въззивната жалба делото и в момента е висящо пред посочения съд.

 Производствата пред германските съдилища

25      В Германия се водят две дела.

26      Първото е образувано по молбата на г‑н Aguirre Zarraga на основание на Хагската конвенция от 1980 г. за връщането на дъщеря му в Испания. Първоначално молбата е уважена от Amtsgericht Celle (Районен съд, Целе) с определение от 30 януари 2009 г.

27      Г‑жа Pelz обжалва определението. С определение от 1 юли 2009 г. Oberlandesgericht Celle (Висш областен съд, Целе) уважава жалбата и съответно отменя определението и на основание член 13, втора алинея от Хагската конвенция от 1980 г. отхвърля молбата на г‑н Aguirre Zarraga.

28      Oberlandesgericht Celle в частност изтъква, че проведеното пред него изслушване на Andrea е показало, че тя решително се противопоставя на поисканото от баща ѝ връщане и категорично отказва да се върне в Испания. Назначеното от съда вещо лице заключава във връзка с изслушването, че мнението на Andrea следва да се вземе предвид с оглед както на възрастта, така и на зрелостта ѝ.

29      Второто дело пред германските съдилища е образувано с представянето на удостоверението по член 42 от Регламент № 2201/2003, издадено на 5 февруари 2010 г. от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao във връзка с постановеното от същия съд решение за развод от 16 декември 2009 г., с което се решава и въпросът за упражняването на родителските права по отношение на Andrea.

30      С писмо от 26 март 2010 г. Bundesamt für Justiz (германското федерално министерство на правосъдието) изпраща посоченото съдебно решение и удостоверението до компетентния съд на Федерална република Германия, а именно до Amtsgericht Celle. Министерството указва на този съд, че решението на испанския съд за връщане на детето подлежи на служебно изпълнение на основание на член 44, параграф 3 от Закона за прилагането и транспонирането на някои правни актове в областта на международното частно семейно право (Gesetz zur Aus- und Durchführung bestimmter Rechtsinstrumente auf dem Gebiet des internationalen Familienrechts).

31      Г‑жа Pelz възразява срещу принудителното изпълнение на посоченото удостоверено решение и иска да се откаже признаването му.

32      С определение от 28 април 2010 г. Amtsgericht Celle установява, че решението на Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao не следва да бъде признато, а следователно и не подлежи на изпълнение, тъй като испанският съд не е изслушал Andrea, преди да постанови решение.

33      На 18 юни 2010 г. г‑н Aguirre Zarraga обжалва определението пред Oberlandesgericht Celle, като иска то да бъде отменено, исканията на г‑жа Pelz да бъдат отхвърлени и решението на Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao от 16 декември 2009 г. да бъде служебно изпълнено в частта му, в която се разпорежда Andrea да бъде върната при баща ѝ.

34      Макар да признава, че при представянето на удостоверение по член 42 от Регламент № 2201/2003 съдилищата на изпълняващата държава членка по принцип нямат правомощия за проверка съгласно член 21 от същия регламент, Oberlandesgericht Celle все пак намира, че това не би трябвало да е така в случаи на особено тежки нарушения на основните права.

35      В това отношение запитващата юрисдикция посочва, от една страна, че Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao не е установил какво е актуалното мнение на Andrea, поради което не е могъл да го вземе под внимание в решението си от 16 декември 2009 г., с което се произнася и за упражняването на родителските права по отношение на това дете. От друга страна, според запитващата юрисдикция усилията на испанския съд за изслушването на детето не са достатъчни предвид значимостта на предвиденото в член 24, параграф 1 от Хартата на основните права задължение да се вземе предвид мнението на детето.

36      В случай че въпреки подобно нарушение на основните права съдът на изпълняващата държава членка е лишен от правомощия за проверка, Oberlandesgericht Celle иска да установи дали тази държава членка е обвързана от удостоверението, изготвено на основание член 42 от Регламент № 2201/2003, когато то е с явно невярно съдържание. Според запитващата юрисдикция удостоверението, издадено на 5 февруари 2010 г. от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción nº 5 de Bilbao, съдържа явно невярна информация, доколкото в него се посочва, че испанският съд е изслушал Andrea, което всъщност не е направено.

37      При тези условия Oberlandesgericht Celle решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      В случай че с подлежащото на изпълнение решение на съдилищата на държавата по произход е допуснато тежко нарушение на основни права, при тълкуване на член 42 от Регламент [№ 2201/2003] в съответствие с Хартата на основните права съдът на изпълняващата държава разполага ли по изключение с правомощия за проверка?

2)      Задължен ли е съдът на изпълняващата държава членка да изпълни решението на съда на държавата членка по произход дори когато документите по делото сочат, че издаденото удостоверение по член 42 от Регламент [№ 2201/2003] е с явно невярно съдържание?“.

 Относно спешното производство

38      С меморандум от 19 октомври 2010 г. председателят на Съда отправя искане до първи състав на основание член 104б, параграф 1, трета алинея от Процедурния правилник на Съда да се прецени необходимостта от разглеждане на настоящото преюдициално запитване по реда на спешното производство.

39      В това отношение следва да се поясни, че съгласно съдебната практика Съдът признава необходимостта от спешно произнасяне в случаите на отвеждане на дете, в частност когато раздялата на детето от родителя, на когото — както в случая по главното производство — е било предоставено упражняването на родителските права, макар и само като временна мярка, би могло да влоши или да накърни отношенията помежду им и да причини психическо увреждане (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 2008 г. по дело Rinau, C‑195/08 PPU, Сборник, стр. I‑5271, точка 44, Решение от 23 декември 2009 г. по дело Detiček, C‑403/09 PPU, все още непубликувано в Сборника, точка 30, Решение от 1 юли 2010 г. по дело Povse, C‑211/10 PPU, все още непубликувано в Сборника, точка 35 и Решение от 5 октомври 2010 г. по дело McB., C‑400/10 PPU, все още непубликувано в Сборника, точка 28).

40      Видно от акта за преюдициално запитване, Andrea е разделена от баща си от над две години и поради разстоянието и обтегнатите отношения между страните в главното производство е налице висок и конкретен риск от пълно прекъсване на контактите между Andrea и баща ѝ по време на производството пред запитващата юрисдикция. При тези обстоятелства разглеждането на настоящото преюдициално запитване по общия ред би могло сериозно и дори непоправимо да накърни отношенията между г‑н Aguirre Zarraga и дъщеря му, както и още повече да усложни интегрирането ѝ в нейната семейна и социална среда при евентуалното ѝ връщане в Испания.

41      При тези обстоятелства по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат на 28 октомври 2010 г. първи състав на Съда реши да разгледа преюдициалното запитване по реда на спешното производство.

 По преюдициалните въпроси

42      С преюдициалните въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство компетентният съд на изпълняващата държава членка може по изключение да се противопостави на изпълнението на решение, с което се разпорежда връщането на дете и за което съдът на държавата членка по произход е издал удостоверението по член 42 от Регламент № 2201/2003, като се основе на съображението, че в удостоверението посоченият съд е потвърдил, че е спазил задължението за изслушване на детето, преди в производството по иска за развод да се произнесе относно упражняването на родителските права по отношение на това дете, въпреки че изслушване не е проведено, което е нарушение на посочения член 42, тълкуван в съответствие с член 24 от Хартата на основните права.

43      За да се отговори на тези въпроси, следва първо да се констатира, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство е налице неправомерно задържане на дете по смисъла на член 2, точка 11 от Регламент № 2201/2003.

44      Както изтъква генералният адвокат в точки 120 и 121 от становището си, този регламент изхожда от постулата, според който неправомерното отвеждане или задържане на дете в нарушение на постановено в друга държава членка съдебно решение сериозно вреди на интересите на детето, и съответно предвижда мерки за връщането му в най-кратки срокове на мястото на обичайното му пребиваване. В това отношение Регламентът установява система, по силата на която при различия в преценката между съда по обичайното местопребиваване на детето и този на мястото, на което то неправомерно е отведено или задържано, първият има изключителна компетентност да реши дали детето трябва да се върне.

45      Изискването за бързина, което е в основата на тази система, при подобни обстоятелства налага сезираните с молба за връщане на детето национални съдилища бързо да постановят решение. Именно за тази цел член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 задължава тези съдилища да използват най-бързите възможни процедури, които се предвиждат в националното законодателство, и да се произнасят не по-късно от шест седмици след сезирането, освен когато изключителни обстоятелства правят това невъзможно.

46      Следва освен това да се добави, че за постигането на тази цел установената от Регламент № 2201/2003 система се основава на главната роля, предоставена на съда, който е компетентен съгласно разпоредбите на Регламента, както и че — за разлика от съображение 21 от него, в съответствие с което признаването и изпълнението на решения, постановени в държава членка, се основава на принципа на взаимно доверие и основанията за непризнаване се ограничават до необходимия минимум — съображение 17 от същия регламент гласи, че в случай на неправомерно задържане на дете решението, с което се разпорежда връщането му, трябва да се изпълни, без да се изисква някаква специална процедура за признаване и изпълнение на това решение в държавата членка, в която детето е било отведено или задържано.

47      Следователно именно с цел да се постигне бързо изпълнение в частност на решенията за връщане на дете, постановени — както в случая по главното производство — при обстоятелствата по член 11, параграф 8 от Регламент № 2201/2003, членове 40—45 от същия предвиждат особен режим, осигуряващ изпълнителна сила на тези решения в държавата членка, в която трябва да породят последиците си.

48      В този смисъл, видно от член 42, параграф 1 и член 43, параграф 2 от Регламент № 2201/2003, тълкувани с оглед на съображения 17 и 24 от същия, когато е изпълняемо и е дало основание за издаване на удостоверението по член 42, параграф 1 от Регламента в държавата по произход, решението за връщане на дете, постановено от компетентния съгласно Регламента съд, се признава и автоматично се ползва с изпълнителна сила в другите държави членки, без възможност за противопоставяне на неговото признаване (вж. в този смисъл Решение по дело Rinau, посочено по-горе, точка 84 и Решение по дело Povse, посочено по-горе, точка 70).

49      Следователно съдът на изпълняващата държава членка може единствено да установи изпълнителната сила на така удостовереното решение.

50      Що се отнася до останалата част от въпросите, да се подаде искане за поправяне на издаденото от съда по произход удостоверение или да се изложат съмнения относно автентичността му е възможно само съгласно правните норми в държавата членка по произход (вж. в този смисъл Решение по дело Povse, посочено по-горе, точка 73 и цитираната съдебна практика). Освен това, за да се осигури бързина при изпълнението на съответните решения и да не се застрашава ефикасността на разпоредбите на Регламент № 2201/2003 поради злоупотреба с процедурата, дори в държавата членка по произход е изключена всякаква възможност да се обжалва издаването на удостоверение на основание член 42 от този регламент, освен поправянето му по смисъла на член 43, параграф 1 от същия (вж. в този смисъл Решение по дело Rinau, посочено по-горе, точка 85).

51      Наред с това също от съдебната практика следва, че предвид ясното разпределение на компетентността между съдилищата на държавата членка по произход и тези на изпълняващата държава членка, установено с Регламент № 2201/2003 с цел да се осигури бързото връщане на детето, въпросите относно правилността на самото решение за връщане, и по-специално въпросът дали са изпълнени изискванията, позволяващи на компетентния съд да постанови това решение, трябва да се повдигат пред съдилищата на държавата членка по произход в съответствие с нейните правни норми (Решение по дело Povse, посочено по-горе, точка 74).

52      Именно с оглед на тези принципи следва да се тълкува член 42, параграф 2, първа алинея от Регламент № 2201/2003, съгласно който съдът на държавата членка по произход издава удостоверението по параграф 1 от този член само ако на детето е дадена възможността да бъде изслушано, освен ако изслушването е било неподходящо поради неговата възраст или степента му на зрелост (буква a), ако на страните е дадена възможността да бъдат изслушани (буква б) и ако този съд е взел предвид при произнасянето на своето решение мотивите за и доказателствата в подкрепа на издаденото решение в съответствие с член 13 от Хагската конвенция от 1980 г. (буква в).

53      Следва първо да се отбележи, че член 42, параграф 2, първа алинея от посочения регламент няма друга цел, освен да укаже на съда на държавата членка по произход кои са минималните изисквания за съдържанието на решението, въз основа на което ще се издаде удостоверението, предвидено в член 42, параграф 1.

54      Нещо повече, предвид съдебната практика, напомнена в точки 48, 50 и 51 от настоящото решение, се налага изводът, че член 42, параграф 2, първа алинея не оправомощава съда на изпълняващата държава членка да упражнява контрол по отношение на посочените в този член условия за издаване на удостоверението.

55      Всъщност подобно правомощие би могло да застраши полезното действие на установената с Регламент № 2201/2003 система, описана в точки 44—51 от настоящото решение.

56      Оттук следва, че когато съд на държава членка издаде удостоверението по член 42, съдът на изпълняващата държава членка е длъжен да изпълни така удостовереното решение, без да може да се противопостави нито на признаването, нито на изпълнителната му сила.

57      Това тълкуване намира подкрепа в обстоятелството, че предвидените в членове 23 и 31 от Регламент № 2201/2003 основания за непризнаване и недопускане на изпълнението на решение в областта на родителската отговорност в изпълняващата държава членка, сред които е явното нарушение на обществения ред в тази държава членка и нарушението на основните принципи на процеса в същата държава, които изискват детето да получи възможност да бъде изслушано, не са посочени и при производствата по глава ІІІ, раздел 4 от Регламента като основания за противопоставяне от страна на съда в тази държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Rinau, посочено по-горе, точки 91, 97 и 99).

58      Все пак с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали това тълкуване трябва да се прилага и когато с решението на държавата членка по произход, което трябва да се изпълни въз основа на издаденото за него удостоверение, е допуснато тежко нарушение на основните права.

59      В това отношение следва да се отбележи, че ясното разпределение на компетентността между съдилищата на държавата членка по произход и на изпълняващата държава членка, установено с разпоредбите на глава ІІІ, раздел 4 от Регламент № 2201/2003 (вж. в този смисъл Решение по дело Povse, посочено по-горе, точка 73), се основава на разбирането, че в съответните предели на компетентността си тези съдилища спазват възложените им с Регламента задължения в съответствие с Хартата на основните права.

60      В това отношение, доколкото Регламент № 2201/2003 не може да противоречи на Хартата, разпоредбите на член 42 от Регламента, които закрепват правото на детето да бъде изслушано, следва да се тълкуват с оглед на член 24 от тази харта (вж. в този смисъл Решение по дело McB., посочено по-горе, точка 60).

61      Освен това съображение 19 от Регламент № 2201/2003 гласи, че изслушването на детето играе важна роля в прилагането на Регламента, а в съображение 33 от него по-общо се подчертава, че с този регламент се зачитат основните права и се спазват принципите на Хартата на основните права, като в частност се следи за зачитането на основните права на детето, както са предвидени в член 24 от Хартата.

62      В това отношение на първо място следва да се посочи, че видно от член 24 от Хартата, както и от член 42, параграф 2, първа алинея, буква a) от Регламент № 2201/2003, тези разпоредби се отнасят не до самото изслушване на детето, а до възможността му да бъде изслушано.

63      Всъщност, от една страна, член 24, параграф 1 от Хартата на основните права изисква децата да могат да изразяват свободно своето мнение и то да се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, единствено „в зависимост от възрастта и зрелостта им“, а параграф 2 от този член изисква при всички действия, които се предприемат по отношение на децата, да се взема предвид висшият интерес на детето, който обаче може да оправдава отказ от изслушване на детето. От друга страна, член 42, параграф 2, първа алинея, буква a) от Регламент № 2201/2003 изисква на детето да е дадена възможността да бъде изслушано, „освен ако изслушването е било неподходящо поради неговата […] възраст или степента му на зрелост“.

64      Това означава, че съдът, който следва да се произнесе относно връщането на детето, е компетентен да прецени необходимостта от изслушване, доколкото конфликтите, които налагат да се вземе решение за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето само на единия родител, и свързаното с тях напрежение са обстоятелства, при които изслушването на детето, особено доколкото изисква физическо присъствие на детето пред съда, може да се явява неподходящо и дори опасно за психическото здраве на детето, което често е подложено на същото напрежение и страда от вредните му последици. В този смисъл, макар несъмнено да е право на детето, изслушването не може да съставлява абсолютно задължение, а трябва да се преценява във всеки отделен случай в зависимост от изискванията на висшия интерес на детето съгласно член 24, параграф 2 от Хартата на основните права.

65      Оттук следва, че по смисъла на член 24 от Хартата на основните права и на член 42, параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент № 2201/2003 правото на детето да бъде изслушано не изисква непременно да се проведе изслушване пред съда в държавата членка по произход, а създава задължение да се осигурят на детето съответни законови процедури и условия, които да му позволят да изрази свободно мнението си, и това мнение да бъде установено от съда.

66      С други думи, макар да е вярно, че член 24 от Хартата на основните права и член 42, параграф 2, първа алинея, буква a) от Регламент № 2201/2003 не задължават съда на държавата членка по произход при всички положения да изслуша детето и в този смисъл му оставят известна свобода на преценка, това не променя факта, че когато съдът реши да изслуша детето, тези разпоредби изискват да вземе всички подходящи мерки във връзка с това изслушване в зависимост от висшия интерес на детето и с оглед на обстоятелствата по конкретния случай, така че да осигури полезното действие на тези разпоредби, като даде на детето реална и ефективна възможност да изрази мнението си.

67      Със същата цел съдът на държавата членка по произход трябва — в границите на възможното и винаги при съобразяване с висшия интерес на детето — да използва всички средства, с които разполага съгласно националното право, както и способите на международното съдебно сътрудничество, включително предвидените в Регламент № 1206/2001 в съответните случаи.

68      Оттук следва, че за да издаде удостоверението в съответствие с изискванията на член 42 от Регламент № 2201/2003, съдът на държавата членка по произход трябва първо да се увери, че в зависимост от висшия интерес на детето и с оглед на обстоятелствата по конкретния случай решението, за което се издава удостоверението, е постановено при спазване на правото на детето да изразява свободно мнението си и че на детето е дадена реална и ефективна възможност да изрази мнението си предвид националните процесуални средства и способите на международното съдебно сътрудничество.

69      Въпреки това, както бе уточнено в точка 51 от настоящото решение, единствено съдилищата на държавата членка по произход са компетентни да упражняват контрол за правилност на това решение от гледна точка на изискванията в частност на член 24 от Хартата на основните права и член 42 от Регламент № 2201/2003.

70      Всъщност, както бе подчертано в точка 46 от настоящото решение, установените с Регламента системи за признаване и изпълнение на постановените в държава членка решения се основават на принципа на взаимно доверие между държавите членки, че съответните им национални правни системи са в състояние да осигурят еднаква и ефективна защита на основните права, признати на равнището на Съюза, в частност в Хартата на основните права.

71      При тези обстоятелства, както посочва генералният адвокат в точка 135 от становището си, заинтересованите лица трябва да използват именно предоставените в правния ред на държавата членка по произход средства за защита, даващи възможност да се оспори правилността на решението, удостоверено съгласно член 42 от Регламент № 2201/2003.

72      Що се отнася до спора в главното производство, следва да се отбележи, първо, че видно от предоставената на Съда преписка, въззивното производство пред Audiencia Provincial de Vizcaya все още е в ход. Второ, в съдебното заседание испанското правителство уточни, че решението на този съд също ще подлежи на обжалване съгласно националното право, най-малкото по реда на „recurso de amparo“ пред Конституционния съд, като при обжалването може да бъде повдигнат въпросът за евентуалните нарушения на основните права, включително на правото на детето да бъде изслушано.

73      Ето защо тези съдилища на държавата членка по произход са компетентни да проверят дали с решението, за което е издадено удостоверението по член 42 от Регламент № 2201/2003, е допуснато нарушение на правото на детето да бъде изслушано.

74      От всичко изложено дотук следва, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство въпросът дали съдът на държавата членка по произход, постановил удостовереното решение, евентуално е нарушил член 42, параграф 2, първа алинея, буква a) от Регламент № 2201/2003 е в пределите на компетентност единствено на съдилищата на тази държава членка, а компетентният съд в изпълняващата държава членка не може да се противопостави на признаването и изпълнението на това решение предвид удостоверението, издадено от посочения съд на държавата членка по произход.

75      С оглед на всички тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство компетентният съд на изпълняващата държава членка не може да се противопостави на изпълнението на удостоверено решение за връщане на неправомерно задържано дете по съображението, че съдът на държавата членка по произход е постановил това решение в нарушение на член 42 от Регламент № 2201/2003, тълкуван в съответствие с член 24 от Хартата на основните права, тъй като компетентни да преценят дали е налице подобно нарушение са единствено съдилищата на държавата членка по произход.

 По съдебните разноски

76      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

При обстоятелства като разглежданите в главното производство компетентният съд на изпълняващата държава членка не може да се противопостави на изпълнението на удостоверено решение за връщане на неправомерно задържано дете по съображението, че съдът на държавата членка по произход е постановил това решение в нарушение на член 42 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, тълкуван в съответствие с член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като компетентни да преценят дали е налице подобно нарушение са единствено съдилищата на държавата членка по произход.

Подписи

---

* Език на производството: немски.