Икономически и паричен съюз на ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Член 119 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ЧЛЕНОВЕ 119 И 140 ОТ ДОГОВОРА ЗА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

• В член 119 се посочва, че Европейският съюз (ЕС) и държавите — членки на ЕС ще координират икономическата си политика и ще определят и осъществят единна парична политика и политика на обменния курс. Той се отнася до въвеждането на единна валута, еврото, и в него се определят няколко ръководни принципа.
• В член 140 се посочва, че държавите членки трябва да отговарят на конкретни „критерии за конвергенция“, за да влязат в третия етап от икономическия и паричен съюз (ИПС) на ЕС. Третият етап включва приемане на еврото като валута и осъществяване на единна парична политика в съответните държави членки.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• ИПС е процесът на хармонизиране на икономическите и паричните политики в държавите членки. Състои се от три етапа:
  • Първи етап (1990—1993 г.). Свободно движение на капитали между държавите членки.
  • Втори етап (1994—1998 г.). Координиране на паричните политики на държавите членки, увеличаване на сътрудничеството между техните национални централни банки и сближаване на техните икономики (т.е. икономическа конвергенция).
  • Трети етап (от 1 януари 1999 г. нататък). Постепенно въвеждане на еврото и прилагане на единна парична политика под отговорността на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Първите два етапа от ИПС са приключени за всички държави членки, но последният етап все още не е. Към днешна дата едва 20 от държави членки, наричани общо „еврозона“, са приели еврото за своя валута.

Преход към еврото

• Преди да може да въведе еврото, всяка държава членка трябва първо да отговаря на няколко икономически и правни изисквания — критериите за конвергенция.
• Целта на критериите за икономическа конвергенция е да се гарантира, че ЕС е в стабилно икономическо и финансово състояние.
• Правният критерий за конвергенция предвижда, че законодателствата на държавите членки трябва да са съвместими с Договорите за ЕС, по-специално по отношение на точките, свързани с националната централна банка и валутата.
• Когато дадена държава членка отговаря на всички тези изисквания, тя може да приеме еврото като своя валута. Тогава еврото заменя предишната национална валута и става официална валута на тази държава.
• Най-малко веднъж на всеки 2 години Европейската комисия и ЕЦБ оценяват напредъка, който са постигнали държавите членки по отношение на спазването на изискванията за конвергенция. Ако преценят, че дадена държава може да премине към третия етап от ИПС, Съветът на Европейския съюз взема решение, че съответната държава членка може да приеме еврото за своя валута.

Европейска централна банка

ЕЦБ играе важна роля в ИПС. Тя определя самостоятелно паричната политика на държавите членки от еврозоната. Освен това тя има изключителното правомощие да разрешава емитирането на евробанкноти. Държавите членки могат да емитират монети, но ЕЦБ трябва първо да одобри годишното количество, което ще се емитира.

Първите държави в еврозоната

• На 3 май 1998 г., историческа дата по отношение на стартирането на третия етап на ИПС, Съветът прие решение, с което признава, че 11 държави членки (Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия) са изпълнили необходимите условия за въвеждане на единната валута на 1 януари 1999 г. През 2000 г. подобно решение бе взето за Гърция, която влезе в третия етап от ИПС през януари 2001 г.

• След това еврото бе въведено на два етапа:
  • 1 януари 1999 г. Еврото беше въведено катo референтнa парична единица* и валутните курсове бяха фиксирани към предишните национални валути, като по този начин те станаха недесетични подединици на еврото.
  • 1 януари 2002 г. В съответните държави членки бяха въведени евромонети и банкноти. Така европейските граждани и предприятия получиха възможността да извършват парични плащания в евро.

Разширяване на еврозоната

• По принцип се очаква, че всички държави членки ще се присъединят към третия етап на ИПС и съответно ще приемат еврото. Някои държави обаче все още не са изпълнили необходимите икономически и финансови условия. Засега те са освободени до настъпването на момента, когато ще могат да въведат еврото.
• Еврозоната бе разширена неколкократно, за да се включат още държави членки:
  • Словения на 1 януари 2007 г.;
  • Кипър и Малта на 1 януари 2008 г.;
  • Словакия на 1 януари 2009 г.;
  • Естония на 1 януари 2011 г.;
  • Латвия на 1 януари 2014 г.;
  • Литва на 1 януари 2015 г.
  • Хърватия на 1 януари 2023 г.

Изключения

Дания е приложила правото на неучастие в ИПС, като подробностите за това са описани в Протокол № 16 към Учредителните договори за ЕС. Дания си е запазила възможността да прекрати своите договорености за освобождаване и да внесе искане за приемане на еврото, но не е изявила подобно намерение.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Разширяване на еврозоната (Европейска комисия)
• Икономически и паричен съюз (ИПС) (Европейска централна банка).

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — дял VIII — Икономическа и парична политика — член 119 (предишен член 4 от ДЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 96—97).

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част трета — Вътрешни политики и дейности на Съюза — Дял VIII — Икономическа и парична политика — Глава 5 — Преходни разпоредби — Член 140 (предишни член 121, параграф 1, член 122, параграф 2, второ изречение и член 123, параграф 5 от ДЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 108—110).

последно актуализация 23.02.2023