52008DC0046

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 1.2.2008

COM(2008) 46 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

За Обща информационна система за околната среда (SEIS) {SEC(2008) 111}{SEC(2008) 112}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

За Обща информационна система за околната среда (SEIS) (текст от значение за ЕИП)

1. Увод

Настоящото съобщение определя подход за актуализиране и опростяване на събирането, обмяната и използването на данните и информацията, изисквани за изготвяне и прилагане на политиката за околната среда, в съответствие с който настоящите, предимно централизирани системи на докладване постепенно се заместват със системи, основаващите на достъпа, обмена и оперативната съвместимост. Общата цел се състои в поддържане и подобряване на качеството и наличността на необходимата информация за политиката за околната среда в съответствие с принципа за по-добро управление като в същото време се поддържа на минимално ниво свързаното с това административно бреме.

На първо място се предлага серия от принципи въз основа на които да се организират за в бъдеще събирането, обмяната и използването на данните и информацията за околната среда. Ключов етап в осъществяването на този подход ще бъде модернизирането на начина на предоставяне на необходимата информация в различни актове на законодателството свързано с околната среда, чрез законодателни инструменти, които ще бъдат предложени през 2008 г. и, които най-вероятно ще бъдат под формата на преразглеждане на Директива 91/692/ЕИО относно стандартизиране на докладите.

Подобно преразглеждане също ще предостави непосредствената възможност да се отменят ограничен брой остарели изисквания за предоставяне на доклади и също ще доведе до бъдещо опростяване и модернизиране в съответствие със следното:

- ще помогне да се насърчи бъдеща рационализация на изискванията за информация в законодателството относно околната среда чрез внасяне на съгласуваност и актуализиране на цялостната рамка;

- би могло да насърчи подобно развитие на международните конвенции, които съгласно някои оценки, налагат на държавите-членки на ЕС около 70% от изискванията за предоставяне на доклади относно околната среда;

- ще насърчи подобрения в начина на организиране на събирането и обмяната на данни между държавите-членки.

В настоящото съобщение също се описват други допълнителни мерки, които трябва да се приемат на европейско, национално и местно ниво и които ще са необходими за реализиране на принципите, изложени по-долу.

2. Фундаментални принципи на общата информационна система за околната среда

Принципите, на които се основава Общата информационна система за околната среда SEIS) са следните:

- информацията трябва да се управлява възможно най-близо до нейния източник;

- информацията трябва да се събира еднократно и да се обменя с другите участници с различни цели;

- информацията трябва да бъде непосредствено за обществените органи и да им позволява да изпълняват с лекота техните законови задължения, свързани с докладването на данни;

- информацията трябва да бъде на разположение и на крайните потребители, най-вече за обществените органи от всички нива, от местно до европейско, за да им позволи да дават навременна оценка за състоянието на околната среда и ефективността на техните политики, и за да разработват нови политики;

- информацията също трябва да бъде достъпна и за крайните потребители, както обществени органи така и граждани, за да правят сравнения на съответната географска скала (напр. страни, градове, водосборни басейни) и да участват пълноценно в разработването и осъществяването на политиката за околната среда;

- информацията трябва да бъде изцяло достъпна за широката публика, след като надлежно са преценени подходящото равнище на натрупване, съответните ограничения предвид поверителността и, на национално ниво, съответният национален език или езици; както и

- обменът и обработването на информацията трябва да стават с общи, свободни за използване и с неограничени източници софтуерни продукти.

Тези принципи са резултат от многобройни изследвания и проучвания на експерти през годините и имат за цел да осигурят възможно най-ефективна организация на информацията за околната среда и по конкретно, да гарантират, че инвестициите в управлението и другите процеси, свързани със събирането на информация, ще доведат до възможно най-големи ползи що се отнася до използването на събраните данни. Взет е предвид фактът, че въпреки големият обем на събрани данни от обществените органи в целия ЕС (на местно, регионално, национално или европейско равнище), тези данни не винаги се използват ефикасно, било поради липсата на информация за тяхното съществуване, било поради ред други причини от юридическо, финансово, техническо и процедурно естество.

3. Защо е необходима системата SEIS?

Шестата програма за действие в областта на околната среда (6EAP) потвърди че за развитието на ефективна политика, нейното осъществяване и за по-широко ангажиране на вниманието на гражданите, от основно значение е наличието на точна информация за състоянието на околната среда и за основните тенденции, за оказвания върху нея натиск, както и за движещите фактори на промяната на околната среда. Като се има предвид фактът, че околната среда е обществено благо, което принадлежи на всеки един от нас, от основно значение е също тази информация да бъде широко обменяна и достъпна.

Европа има дълъг опит в обмена на информация относно околната среда. Системите за информация за околната среда са били използвани в подкрепа на докладите на държавите-членки относно осъществяването на общностното законодателство в областта на околната среда, а неотдавна и в помощ на различни системи от индикатори при разработване на установените политики от ЕС и държавите-членки. Въпреки това днес се сблъскваме с нови предизвикателства, свързани с приоритетите на 6EAP — най-вече адаптирането към климатичните промени, спиране обедняването на биологичното разнообразие и управлението на природните ресурси— които изискват от нас да използваме още по-ефективно наличната информация. Неотдавнашният опит с горските пожари, наводненията и засушаванията подчертава търсенето на точна, бърза и лесно достъпна информация за околната среда.

Наред с новите предизвикателства има и нови възможности . По-конкретно, технологията сега прави възможно наличието на данни в реално време, като позволява вземането на бързи решения, които дори понякога водят до спасяването на живот. Като се има предвид, че някои технически изисквания са изпълнени, що се отнася например до хармонизирането на формата и оперативната съвместимост на системите от данни, все по-голям брой данни могат да бъдат комбинирани за реализирането на интегрирани анализи, необходими за осъществяването на ефикасна политика.

4. „OZONE WEB“: пример за това, което може да се направи

През 2006 г., 22 страни са предоставяли редовно на Европейската агенция за околната среда (ЕАА) и почти в реално време данни за концентрацията на озоновия слой, и други пет са участвали в проект по процес на инсталиране. Проектът „Ozone web“ даде първите си резултати през юли 2006 г. когато на сайта на ЕЕА беше публикувана пилотна версия на проекта. Постепенното нарастване на предоставянето на данни продължи до края на лятото, когато около 700 измервателни станции в цяла Европа предоставяха данни на сайта почти в реално време.

Сайтът дава възможност на доставчиците на данни и експертите по качество на въздуха, както и на гражданите на ЕС да имат общ поглед за състоянието на европейско ниво и да следят промените в състоянието на качеството на въздуха за определен район, като същевременно информира потребителите за качеството на въздуха на местно ниво чрез интернет-препратки към национални и регионални сайтове за състоянието на озоновия слой. По този начин се улеснява сравняването на условията за качеството на въздуха през националните и регионалните граници.

За общата публика, сайтът на ЕЕА за озоновия слой в реално време показва измерените нива на озона на карта и предлага допълнителна информация за общото влияние на качеството на въздуха. Информацията на сайта на ЕЕА е в много случаи с актуалност отпреди не повече от 2 часа. Ако се постигне пълно покритие на ЕС, системата би могла да се използва да предоставя информация, свързана с докладите за състоянието на озоновия слой през лятото, които се представят на Комисията. Планът на ЕЕА е да разшири „Ozone web“ за други замърсители, но за доброто функциониране на системата трябва да учавстват всички държави-членки. По този начин завършената система би могла да предоставя информация за гражданите, необходимите данни за изследователите, информация на ЕЕА за състоянието на околната среда, както и информация на Комисията, свързана с изпълнението на стандартите.

„Ozone web“ е актуален и реален пример за вида на услугите, които една отворена и обща система за информация относно околната среда ще позволи, и всичко това в подкрепа на концепцията за SEIS. Въпреки това, тя се ограничава до един замърсител. Този вид подход трябва да се обобщи, за да покрива по-широк обхват от информация за околната среда и да положи основите на интегрираните анализи, необходими за посрещане на предизвикателствата на 21 век.

5. Какви ползи ще донесе ситемата SEIS?

5.1. Опростяване и ефективност

Ползите от политическо обсъждане на изложените принципи, са далеч отвъд обикновеното опростяване, но те установяват концептуална рамка, необходима за опростяване на актуалните задължения по отношение на докладване и мониторинг.

Както бе споменато в уводната част, решаващ етап от осъществяването на SEIS подхода, би било осъвременяването на законовите разпоредби относно начина, по който се предоставя на разположение необходимата информация по силата на общностното законодателство за околната среда. Ако се премахнат докладите на хартия, процесът за предоставяне на информация ще се опрости и ще стане по-гъвкав и ефикасен.

Както също бе споменат в уводната част, ако подобно предложение се допълни с политически принос относно принципите на системата SEIS, това също ще доведе и до бъдещи ползи от гледна точка на опростяването по отношение на:(i) съдържанието на изискванията за информацията, предвидени в законодателството по отношение на околната среда, (ii) съдържанието и процедурата за докладване на международно ниво, и (iii) по-ефикасна организация на дейностите по събирането на данни в държавите-членки.

С постигането на по-ефикасно използване на наличните данни, системата SEIS ще улесни по-голяма рационализация и приоритетност на изискванията за информацията, които понастоящем се съдържат в законодателството за околната среда. Това би имало допълнителни ефекти по отношение на международните споразумения, на които понастоящем се дължи голяма част от административния товар на националните ведомства, много от които имат географско покритие подобно на това на ЕС. И на последно място, що се отнася до разходи, анализите показват, че могат да бъдат направени значителни спестявания чрез подобряване на ефикасността на дейностите по събиране на данни в държавите-членки. Подобряването на хармонизирането и приоритетността на организираните дейности по проследяване на национално и регионално ниво може да бъде изключително ефикасно за увеличаване на рентабилността на настоящите инвестиции.

5.2. По-добро законодателство, по-добра политика

Въпреки че опростяването е съществена част от програмата за по-добро законодателство, трябва да се отчете, че по-доброто законодателство—и по-добрата политика като цяло—зависят от високото качество на подходящата и навременна информация. Очевидно е, че намаляването на административното бреме трябва да става по начин водещ до подобрение, а не до влошаване на качеството на обществената политика и законодателство.

За постигането му ще помогне политическият ангажимент относно гореизложените принципи, като се използват ефикасно наличните данни. Като се има предвид, че данните и информацията относно околната среда могат да се използват от много заинтересовани лица и за много цели, може да се очаква, че чрез усъвършенстването на механизмите за събиране, обмен и използване на данните, ще се увеличи използването на данните за околната среда и ще се намалят значително разходите на потребителите. Това ще подобри ефективността на политиката за околната среда в цялата програма, включително, например, и на адаптирането към климатичните промени, защитата на биоразнообразието, управлението на водните ресурси и защитата и управлението на природните бедствия като наводнения и горски пожари.

5.3. Приобщаване на гражданите

Освен ползите, свързани с административното опростяване и прилагането на принципа на по-доброто законодателство, ангажирането с гореизложените принципи ще допринесе до ангажиране на вниманието на европейските граждани чрез предоставянето на подходяща и навременна информация, което ще им позволи да се запознаят с решенията относно околната среда, да предприемат подходящи действия в случай на природно бедствие и да влияят на обществената политика. Предоставянето на полезна информация, от която обществото се нуждае —и то на неговия език—ще помогне и за повторното ангажиране на гражданите с европейския проект.

6. Колко ще струва системата SEIS?

При изчисляване на цената на прилагането на принципите на системата SEIS не трябва да се забравя, че много от свързаните дейности вече се провеждат и, че основното предизвикателство —както и причината, поради която се налага по-ясно изразен политически ангажимент— се състои в по-ефикасно хармонизиране на тези дейности. Някои от най-важните дейности на европейско и национално ниво се обобщават в т.7.

Въпреки това, най-вероятно ще са необходими повече инвестиции за пълно осъществяване на принципите на SEIS, изложени в т.2. Те могат да бъдат определени както следва:

- Необходимо е да се обърне по-голямо внимание от политическа и административна гледна точка на настоящите усилия за прилагане на директивата INSPIRE и да се разпределят тези дейности на подходящите кадри, както на европейско, така и на национално ниво.

- Институциите, правителствата и останалите участници в събирането и обработването на данни за околната среда трябва да преразгледат, а в някои случаи и да променят, организационните си и икономически модели, за да могат системите им да бъдат съвместно оперативни и да ги свързват в интегрирана „система на системите“.

- Институции и органи на ЕС трябва да продължат и увеличат усилията си да модернизират и рационализират законодателните изисквания, като в същото време гарантират, че съществуващите системи на докладване, по-голяма част от които имат централизиран подход, се разработват или адаптират по начин да бъдат съвместими с все по-оперативно съвместимата дистрибуционна мрежа.

- Необходими са бъдещи инвестиции за създаването на нови данни, които понастоящем не се събират, но които се считат за съществени в подкрепа на политиката или е вероятно да се хармонизират системите за проследяване и информация, въпреки че тези инвестиции ще се компенсират с по-добро приоритизиране на изискванията за данни и ще отменят остарелите задължения.

7. Настоящи усилия за изграждане на системата SEIS

На европейско ниво са предприети различни инициативи, които допринасят за изграждането на SEIS и, с участието на държавите-членки, за справянето с предизвикателствата и възползване от възможностите, които предлага развиващата се информационна технология. Става въпрос за следните инициативи:

- През последните години Комисията предложи или работи по много мерки за постигане на значително рационализиране на законодателните изискванията по отношение за докладите. Мерките, които вече са предложени, включват тематичната стратегия относно замърсяването на въздуха (CAFE). Прегледът на Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (96/61/EО) разглежда, освен всичко друго, и съгласуваността на разпоредбите (включително изискванията за докладване) с тези на директивите за големите горивни предприятия и изгаряне на отпадъци. Неотдавна започна проект за определяне на взаимните връзки между изискванията за проследяване и отчетност в различни законодателни актове относно замърсяването и промените в климата, както и за представяне на конкретни предложения за рационализиране.

- Актуалните тенденции в областта на законодателството за околната среда все повече отчитат нуждата да се приеме по-съвременен подход за съставянето, обмена и използването на данни и информация. Пример за това е Европейска информационна система за водите (WISE), която първоначално бе разработена като инструмент за докладване в контекста на Рамковата директива за водите, а сега се прилага също за потока от данни, свързани със серия директиви, действащи или предстоящи да влязат в сила и свързани с водите, както и за свързаните с водата статистически данни до 2010 г.

- Директива 2007/2/EО за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE). Тази директива беше приета през март 2007 г. и съдържа разпоредби, целящи да подобрят достъпността и оперативната съвместимост на данните от пространството. INSPIRE се основава на принципи, подобни на тези на SEIS и успешното прилагане на тази директива ще позволи преодоляване на голяма част от съществуващите недостатъци по отношение на използването и използваемостта на данните от пространството, събирани от обществените органи. Въпреки това, важно е да се признае, че INSPIRE не се отнася директно за данни от не-пространствен или не нумеричен вид, няма единствено тя да гарантира финансирането по организацията в държавите-членки и няма да води директно до подобряване на качеството и сравнимостта на данните.

- Директива 2003/4/ЕO относно обществения достъп до информация за околната среда (Директивата от Аархус) дава право на гражданите да имат достъп до информация за околната среда, притежавана или съставяна от обществените органи, включително и до информация за състоянието на околната среда, но също и за политиките или предприетите мерки, както и за здравето и безопасността на хората, когато те могат да бъдат застрашени от състоянието на околната среда. Заявителите могат да получат тази информация в срок до един месец от подаването на искането, без да съобщават причините за него. В допълнение, обществените органи са задължени да разпространяват активно информацията за околната среда, която е тяхно достояние.

- Инициативата за Глобален мониторинг на околната среда и сигурност (GMES) има за цел да предостави оперативни информационни услуги, основаващи се на данни за наземно проследяване, получени от сателити и in-situ наблюдения по вода, въздух и земя. Тези услуги ще отговорят по-специално на нуждите на политиците на всички нива, от европейско до местно. GMES първоначално се насочва към разработването на три услуги за бързо откриване—земя, море и бързо реагиране на спешни ситуации—като неотдавна започна подготовка за въвеждане на четвърта услуга по атмосферата. Тези услуги за бързо проследяване предлагат добра възможност да се укрепят и подобрят системите за проследяване в Европа, тъй като помагат да се открият и запълнят пропуски в понастоящем наличните данни и информационни продукти, и да се осигури тяхното предоставяне по устойчив и оперативен начин.

- Общността и държавите-членки са пълноправни членове на Групата за наблюдение на Земята (GEO), която има за цел да изгради Глобална система за наблюдение на Земята (GEOSS), и съответно са ангажирани с принципите на GEO за оперативната съвместимост и обмен на данните. Първите инициативи в тази област се съсредоточиха в подобряването на достъпа до данните и обмена им, развитие на оперативната съвместимост между системите чрез международни стандарти и други споразумения в областта на оперативната съвместимост, разработването на механизми за обмен и използване на данни и информационни продукти, разработване на подробни спецификации и демонстрации на надеждността на архитектурата и компонентите на потребителския интерфейс.

- Като част от морската политика на ЕС, ще се изгради Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда, която ще предоставя общ достъп на изследователи и доставчици на услуги до висококачествени данни за морската среда —геологични, физически, химически, биологични—както и за човешки дейности, оказващи въздействие върху моретата и океаните.

- Много от финансираните от Комисията дейности, свързани или не с изследванията, се съсредоточават върху открити дистрибуционни системи за управление на околната среда. Те включват изследователски рамкови програми, eTEN, eContent, а отскоро и програмата за подкрепа на политиката в областта на ИКТ. В допълнение, в контекста на Програмата IDABC, през 2004 г. Комисията разработи европейска рамка за оперативна съвместимост, в тясно сътрудничество с държавите-членки. Този документ определя набор от препоръки и насоки по отношение на организационните, тематични и технически аспекти на оперативната съвместимост на паневропейските правителствени онлайн услуги (PEGS), за да могат публичните администрации, предприятия и граждани да взаимодействат през граници и в различни сектори. През 2008 г. се предвижда да бъде прието съобщение на Комисията, което да представя преработена версия на документа.

- Разбира се, Европейската агенция по околна среда играе ключова роля при събирането и предоставянето на информация за околната среда, с помощта на Европейска мрежа за информация и наблюдение на околната среда (EIONET). EIONET се състои от мрежа от около 900 експерти от над 300 национални агенции по околната среда и други органи, боравещи с информация за околната среда в 37 европейски държави, както и от пет европейски тематични центрове (ETCs), които работят по специфични теми за околната среда. EIONET се ползва също от инфраструктура за подпомагане и подобряване на данните и информационните потоци (Reportnet), която интегрира различни интернет-услуги и позволява разпределение на отговорностите. Reportnet първоначално беше използван предимно за докладване на данни за околната среда на ЕЕА, но сега освен това съдържа и някои от докладите с информация за околната среда, която получава Комисията.

В допълнение към тези европейски инициативи, различни инициативи на национално, регионално и местно ниво допринасят за реализирането на системата SEIS. Сред тях са следните:

- Информационен портал за състоянието на околната среда в Германия (PortalU), обхващащ няколкостотин интернет страници и бази данни от обществени институции на федерално ниво и на ниво на федералните щати.;

- В Ирландия съществува програма наречена Irish North-South Share Risk Assessment Reporting Tool, която включва интерактивна карта и система с база данни, които могат да се ползват от обществеността и от специалистите;

- В Италия, Агенцията за защита на околната среда и техническите служби и регионалните системи на агенциите по околната среда са разработили система за информация и мониторинг на околната среда (EIMS);

- В Нидерландия през септември 2007 г. е открит портал за работещите в сферата на околната среда RIVM;

- Също в Нидерландия, по инициативата на различни правителствени организми, неотдавна се проведе проучване относно задълженията за мониторинг и докладване и осъществените дейности в областта на околната среда, природата и водите в страната в рамките на международните, европейски, национални и между-регионални разпоредби.

- Австрия си постави за цел да достигне до 100 % електронно докладване и вече успя да докладва всички данни, изисквани от ЕЕА, като част от нейните годишни „приоритетни потоци с информация“;

- Статистическия офис на Република Словения работи по проект за електронно докладване и в скоро време ще се проведе тестването на софтуера;

- През май 2006 г. Marine Assessment Policy Committee (Комитетът за оценка на морската политика) на Обединеното кралство прие стратегия за оценка и мониторинг на морската среда, която има за цел да засили способността на страната да предоставя необходимите данни, както и да взема подходящи мерки за устойчиво развитие в чиста, здрава, сигурна, продуктивна и биологично разнообразна морска екосистема.

8. Какви действия са необходими за реализиране на SEIS?

Първата стъпка за въвеждане на системата SEIS е наличието на политически ангажимент за установените в настоящото съобщение принципи, тъй като по този начин се изпраща ясно послание на голям брой участници, вътре и извън правителствената сфера, чиито усилия трябва да се насочат към интегриран проект, който ще отговори на различни цели. По този начин също ще се избегне рискът провеждащите се понастоящем дейности да се осъществяват в разпокъсан вид и да са по-малко ефективни от възможностите им при сблъскване с предизвикателствата, описани в настоящото съобщение. Тази инициатива трябва да бъде придружена от конкретни действия в държавите-членки, за да гарантира подходящата координация на националните информационни дейности.

Провеждащите се дейности на Европейско, национално и регионално ниво, включително и тези описани в т. 5, трябва да бъдат засилени и координирани в съответствие със SEIS. В Комисията ще се даде приоритет на прилагането на Директивата INSPIRE и ще продължи развитието на инициативата GMES като основа за подобряване на обмена на информация и данни, свързани с околната среда в Европа и предоставянето на услуги на политици и граждани. Успехът на тези две дейности за разрешаване на проблемите, на които са предназначени да отговарят, ще бъде внимателно проследен, както и евентуалната нужда да се проведат допълнителни инициативи. По този начин ще се гарантира взаимната подкрепа на SEIS, INSPIRE и GMES.

Както бе споменат в уводната част, решаващ етап от осъществяването на SEIS, и по-специално за постигане на очакваните ползи от опростяването, ще бъде осъвременяването на законовите разпоредби относно начина, по който се предоставя на разположение необходимата информация за околната среда. Очаква се това да стане с преразглеждане на Директива 91/692/ЕИО относно стандартизиране на докладите , която се нуждае от актуализиране и привеждане в съответствие с принципите на SEIS. За тази цел Комисията възнамерява да представи законодателно предложение през 2008 г., което да включва отменяне на остарели разпоредби в Директивата за стандартизиране на докладите, която е в сила понастоящем. Въпреки че тази директива понастоящем се прилага в относително малък процент върху задълженията за предоставяне на информация по силата на законодателството за околната среда, предвидените разпоредби в изменената директива, за модернизиране на начина на предоставяне на информация, биха обхващали като цяло всички над 100 съществуващи задължения за докладване в областта на околната среда. Предложената нова директива също ще установи принципите и целите на SEIS като законови задължения. Комисията също ще се възползва от възможността да въведе други промени в законодателството за околната среда, за да гарантира, че принципите на SEIS се интегрират, когато е възможно, систематично в съществуващите разпоредби за докладване и мониторинг.

Комисията ще продължи да работи за рационализиране на съдържанието на изискванията за информация, предвидени в законодателството за околната среда, и ще ги привежда в съответствие с принципите, изложени в настоящото съобщение. необходимо ще е провеждането на допълнителни анализи, въз основа на провеждащите се дейности в контекста на политиката за околната среда и GMES, за да се изяснят реалните изисквания за данните и информацията и да се разработят необходимите законови и/или финансови инструменти. Комисията също ще използва участието си в съответни международни форуми за да насърчи осъществяването на подобна дейност във връзка с международните задължения. От своя страна, на международни форуми държавите-членки трябва да подкрепят Комисията в усилията за рационализация и да предприемат допълнителни стъпки за рационализиране и опростяване на процедурите за събиране на данни на национално и регионално ниво.

Европейската агенция по околната среда (ЕАА) трябва да изиграе ключова роля за осъществяването на SEIS и беше движещият мотор на много от принципите, описани в настоящото съобщение. За да продължава да изпълнява задължението си да предоставя навременна и надеждна информация за околната среда, ЕЕА ще трябва да направи системата SEIS център на своята стратегия. Програмата Reportnet на ЕЕА трябва да се използва от всички страни-членки на ЕЕА и постепенно да се адаптират, за да е съвместима с понастоящем развиващата се европейска дистрибуционна система.

За да се гарантира подходящо финансиране на необходимата инфраструктура, ще бъде предоставена финансова помощ от Общността чрез рамкови програми за изследвания, LIFE+, Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) и структурни фондове. Тъй като не всички тези програми са предназначени да поддържат оперативните инфраструктури, успехът на SEIS ще зависи също и от разпределянето на подходящи фондове от националните и местни бюджети, за осъществяването на необходимите действия и постигането на гореизложените цели.

Наличността на информация и рентабилността на необходимите инвестиции могат да се увеличат само с подобряване на хармонизирането на съществуващите системи за мониторниг и мулти-тематичното координиране на тяхното планиране и прилагане от държавите-членки. Измежду примерите за необходимостта от мулти-тематично координиране е in-situ мониторинг на питейната вода, почвите, използването на почвите и биоразнообразието в контекста на екосистемата и ролята на in-situ мониторинга за оценяване на данните от наблюдение на пространството. Като има това предвид, до три години Комисията ще публикува доклад, който ще посочва необходимите мерки, и ако се налага ще направи подходящите законодателни предложения.

Въпреки че настоящото съобщение се съсредоточава предимно върху развитието на системата SEIS в ЕС, гореизложените принципи ще бъдат представени и в контекста на взаимоотношенията с трети страни, по-конкретно пред страни кандидати за присъединяване и съседни страни, както и ще бъдат положени усилия, за да се гарантира отварянето на системата SEIS за участие на тези страни.

През 2008 г. службите на Комисията в сътрудничество с държавите-членки и ЕЕА ще съставят подробен план за реализиране за постигане на целите, посочени в настоящото съобщение. Този план за изпълнение по-конкретно ще предоставя повече подробности за това как ще се реализира SEIS, като отчита изцяло свързаните с това разходи и ползи. По този начин ще се покрият, освен повечето технически аспекти, и въпроси свързани с аспекти на законовия, организационния, процедурния и бизнес-модел, по начин, по който не бяха задоволително разглеждани досега.