21.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 86/14

(1)

Телекомуникационните мрежи и услуги все повече се превръщат в инфраструктури на основата на интернет, в които широколентовите мрежи и цифровите услуги са тясно свързани помежду си. Интернет се превръща в налагащата се платформа за комуникация, услуги, образование, участие в социалния и политическия живот, културно съдържание и икономическа дейност. Следователно наличието в цяла Европа на широкоразпространен, високоскоростен, сигурен достъп до интернет и на цифрови услуги в полза на обществения интерес е от съществено значение за социалния и икономическия растеж, конкурентоспособността, социалното приобщаване и вътрешния пазар.

(2)

На 17 юни 2010 г. Европейският съвет одобри Съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, която има за цел да очертае пътя за максимално оползотворяване на социалния и икономическия потенциал на информационните и комуникационните технологии. Целта на програмата е да стимулира предлагането и търсенето на конкурентоспособни високоскоростни интернет инфраструктури и интернет базирани цифрови услуги с оглед на напредъка към един истински цифров единен пазар, който е от основно значение за интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж.

(3)

В Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) са определени условията, методите и процедурите за предоставяне на финансово подпомагане от Съюза на трансевропейски мрежи в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергийните инфраструктури. Като се има предвид, че съществуват подобни предизвикателства и възможности в секторите, обхванати от Механизма за свързване на Европа (МСЕ), съществува значително поле на действие за оползотворяване на единодействията, включително чрез съчетаване на финансиране по МСЕ с други източници на средства.

(4)

Голям брой презгранични цифрови услуги, чрез които се осъществява обмен между европейските публични администрации с цел подкрепа на политиките на Съюза, вече са факт. При предоставянето на нови решения е важно да се използват съществуващите решения, изпълнявани в рамките на други европейски инициативи, да се избягва дублирането на усилия и да се осигуряват координацията и съгласуваността на подходите и решенията при различните инициативи и политики, например програмата ISA, установена с Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), програмата „Фискалис“, установена с Регламент (ЕС) № 1286/2013 на Европейския парламент и на Съвета (6) и „Хоризонт 2020“, установена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (7). По подобен начин, важно е решенията да отговарят на приетите международни и/или европейски стандарти или на отворените спецификации за оперативна съвместимост, конкретно набелязани от Комисията в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (8), и на други съответни спецификации и насоки като Европейската рамка за оперативна съвместимост за европейските обществени услуги (ЕРОС).

(5)

Разработването на високоскоростни широколентови мрежи ще се облагодетелства от европейските технически стандарти. Необходими са програми на Съюза за научноизследователска и развойна дейност, както и засилен мониторинг на процедурите за стандартизация, ако Съюзът иска да играе централна роля в телекомуникационната индустрия.

(6)

Съфинансираните по Програмата за конкурентоспособност и иновации (9) мащабни пилотни проекти между държавите-членки като PEPPOL, STORK, epSOS, eCODEX или SPOCS, утвърдиха основни презгранични цифрови услуги на вътрешния пазар въз основа на общи основни градивни елементи, които са в процес на консолидация посредством проекта eSENS. Тези пилотни проекти вече достигнаха степента на зрелост, необходима за масовото им въвеждане, или ще я достигнат в близко бъдеще. Съществуващите проекти от общ интерес вече доказаха несъмнената добавена стойност на действията на европейско равнище, например в сферата на културното наследство (Europeana), закрилата на децата (програмата „По-безопасен интернет“), социалната сигурност (EESSI), като същевременно бяха предложени и други такива проекти, например в сферата на защитата на потребителите (онлайн решаване на спорове).

(7)

Що се отнася до инфраструктурите за цифрови услуги, основните градивни елементи следва да имат приоритет пред останалите инфраструктури за цифрови услуги, тъй като те са предпоставка за последните. Инфраструктурите за цифрови услуги следва, inter alia, да създават европейска добавена стойност и да отговарят на доказани нужди. Те следва да бъдат достатъчно зрели с оглед на тяхното внедряване — както в техническо, така и в оперативно отношение — и това да бъде доказано по-специално чрез успешно изпълнени пилотни проекти. Те следва да почиват на конкретен план за постигане на устойчивост с цел да се осигури средно- до дългосрочна експлоатация на основните платформи за услуги и извън МСЕ. Поради това финансовото подпомагане в рамките на настоящия регламент следва, когато е възможно, да бъде прекратявано постепенно във времето и по целесъобразност да бъде мобилизирано финансиране от източници извън МСЕ.

(8)

Инфраструктурите за цифрови услуги, необходими за изпълнението на правни задължения съгласно правото на Съюза и/или чрез които се разработват или осигуряват основни градивни елементи с потенциално голямо въздействие върху изграждането на паневропейски публични услуги, е важно да бъдат финансирани, с цел да се окаже подкрепа на множествени инфраструктури за цифрови услуги и с течение на времето постепенно да се изгради европейска екосистема за оперативна съвместимост. Правни задължения в този контекст означава конкретни разпоредби, изискващи разработването или използването на инфраструктури за цифрови услуги или резултати, които могат да бъдат постигнати единствено чрез европейски инфраструктури за цифрови услуги.

(9)

Europeana и програмата „По-безопасен интернет за децата“, като добре установени инфраструктури за цифрови услуги, следва да се ползват с приоритет за финансиране. По-специално продължаването на финансирането от Съюза за МСЕ от други програми на Съюза следва да бъде осигурено през първите години от многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., установена с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (10), за да се създаде възможност за непрекъснатото и успешно предоставяне на услуги на същото ниво, както е предвидено в настоящата схема на финансиране. На 10 май 2012 г. Съветът подчерта огромното значение на това да бъде осигурена дългосрочната жизнеспособност на Europeana, включително по отношение на нейното управление и финансиране (11).

(10)

Следва да бъде осигурена безопасна, приобщаваща и положителна онлайн среда за децата и младите хора. Като решаваща мярка за защита и утвърждаване на правата на детето в онлайн средата, следва да бъде осигурено функционирането на програмата „По-безопасен интернет“ след 2014 г. Чрез прилагането на настоящия регламент, изпълнението на Европейската стратегия за по-добър интернет за децата на равнището на Съюза, както и на равнището на държавите-членки, следва да бъде финансово подпомагано, особено що се отнася до центровете за по-безопасен интернет (SIC) в държавите-членки. Дейностите на SIC, включително звената за осведомяване и другите дейности за повишаване на осведомеността, телефонните линии в помощ на децата, родителите и социалните работници за това как децата да използват най-правилно интернет, както и горещи линии за съобщаване на съдържание в интернет, свързано със сексуална злоупотреба с деца, са основен елемент и предпоставка за успеха на тази стратегия.

(11)

В бъдещ правен акт на Съюза относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар трябва да се определят подробно изискванията и условията за взаимното признаване на ключовите елементи, наричани по-нататък основните градивни елементи на инфраструктурата за цифрови услуги. Този акт ще обхваща няколко от най-важните градивни елементи, т.е. електронната идентификация и електронния подпис като част от проектите от общ интерес, изложени в приложението към настоящия регламент.

(12)

Реализираните инфраструктури за цифрови услуги, съгласно Решение 922/2009/ЕО ще улеснят електронното презгранично и междусекторно взаимодействие между европейските публични администрации. Това, от своя страна, ще даде възможност за предоставянето на основни услуги в области, inter alia, като електронната идентификация и удостоверяване на автентичността и електронните поръчки, презграничната взаимосвързаност на бизнес регистрите, оперативно съвместимите електронни презгранични здравни услуги, както и презграничното сътрудничество в областта на киберсигурността, като по този начин ще допринесе за изграждането на цифровия единен пазар. Подобно взаимодействие между администрациите ще се постигне чрез създаването и/или усъвършенстването на оперативно съвместимите основни платформи за услуги, които стъпват върху съществуващите общи основни градивни елементи и/или осигуряващи допълнителни основни градивни елементи, които са от първостепенно значение за разработването на други основни платформи за услуги, и на свързаните с тях общи услуги, които свързват националните инфраструктури с основните платформи за услуги с цел предоставяне на презгранични цифрови услуги.

(13)

Държавите-членки следва да насърчават местните и регионалните органи да се ангажират изцяло и ефективно с управлението на инфраструктурите за цифрови услуги и да гарантират, че при проектите от общ интерес във връзка с презграничното предоставяне на електронни административни услуги се отчитат препоръките на ЕРОС.

(14)

В резолюцията си от 6 юли 2011 г.„Европейският широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж“ (12) Европейският парламент акцентира върху това, че широколентовите услуги са от основно значение за конкурентоспособността на промишлеността на Съюза и имат огромен принос за икономическия растеж в Съюза, за социалното сближаване и за създаването на качествена заетост. Инвестирането в съвременни и съответстващи на бъдещето технологии е от решаващо значение, ако Съюзът иска да бъде източник на иновации, знания и услуги.

(15)

Европейски пазар, на който близо 500 милиона души са свързани към високоскоростна широколентова мрежа, би действал като движеща сила за развитието на вътрешния пазар, създавайки уникална в световен мащаб критична маса от потребители, отваряйки нови възможности за всички региони, предоставяйки повече стойност на всеки отделен потребител, а на Съюза — способността да бъде водеща в световен мащаб икономика, основана на знанието. Бързото разпространение на високоскоростните широколентови мрежи е решаващо за развитието на производителността на Съюза и за появата на нови и малки предприятия, които могат да бъдат водещи в различни сектори, като например здравеопазването, производството и сектора на услугите.

(16)

Комбинацията от нови възможности в инфраструктурата и нови иновативни и оперативно съвместими услуги следва да задвижи един „добродетелен кръг“, насърчавайки нарастващото търсене на високоскоростен широколентов достъп, на което би било добре да се откликне от търговска гледна точка.

(17)

В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа се посочва, че до 2020 г. всички европейци следва да имат достъп до интернет със скорост от над 30 Mbps и най-малко 50 % от европейските домакинства следва да имат интернет връзка със скорост над 100 Mbps.

(18)

Предвид бързото развитие на цифровите услуги и приложенията, изискващи все по-бърза интернет връзка, и бързата еволюция на съвременните технологии, които позволяват това, е целесъобразно в рамките на оценката на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа да се предвиди възможността за преразглеждане на целите в сферата на широколентовия достъп за 2020 г., така че да се направи необходимото Съюзът да разполага с конкурентоспособни широколентови скорости в сравнение с останалите икономики в света.

(19)

Част от проектите в областта на широколентовия достъп следва да бъдат по-амбициозни, да преследват по-високи скорости и по този начин да послужат като пилотни проекти за по-бързо свързване и като модели с потенциал за репродуциране.

(20)

В резолюцията си от 12 септември 2013 г. относно Програма в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост: време е за ускорени действия, Европейският парламент подчертава, че една от преразгледаните ориентирани към бъдещето цели на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа за 2020 г. трябва да бъде свързването на всички домакинства в Съюза с широколентова връзка от 100 Mbps и най-малко 50 % от домакинствата да имат интернет връзка със скорост 1 Gbps или по-висока.

(21)

Частният сектор следва да има водещата роля при внедряването и модернизирането на широколентовите мрежи и да се подкрепя от благоприятстваща конкуренцията и инвестициите нормативна уредба. Там, където частните инвестиции не достигат, държавите-членки следва да положат необходимите усилия за постигане целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Публичното финансово подпомагане за широколентовите технологии следва да се ограничава до програми или инициативи, насочени към проекти, които не могат да бъдат финансират само от частния сектор и по отношение на които това е потвърдено от предварителни оценки, посочващи неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(22)

Финансовите инструменти за широколентовите мрежи не трябва да нарушават неправомерно конкуренцията, да изтласкват частните инвестиции или да лишават частните оператори от стимули за инвестиране. Тези инструменти трябва по-специално да съответстват на членове 101, 102, 106 и 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и, ако е необходимо, на насоките на ЕС за прилагането на правилата за държавната помощ по отношение на бързото разполагане на широколентовите мрежи.

(23)

Публичното финансиране за широколентовите мрежи трябва да се изразходва единствено за инфраструктури, които отговарят на приложимото право, по-специално правото в областта на конкуренцията, както и на задълженията по отношение на достъпа съгласно Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14).

(24)

Тъй като финансовите ресурси, които са на разположение в рамките на МСЕ, са ограничени, финансовото подпомагане следва да се концентрира върху създаването на механизми за финансиране на равнището на Съюза, които да привличат допълнителни инвестиции, да насърчават мултиплициращия ефект и по-този начин да способстват за ефикасното използване с цел инвестиции на частни и други публични средства. Този подход дава възможност бизнесът и институционалните действащи лица да дават принос, който да е доста над равнищата на финансиране, пряко допустими по линия на МСЕ.

(25)

С оглед на ограничените финансови ресурси по линия на МСЕ и с цел да се осигури подходящо финансиране за инфраструктурите за цифрови услуги, общата сума на отпуснатите от бюджета средства за широколентов достъп не следва да надвишава минимума, необходим за реализирането на икономически ефективна интервенция, което следва да бъде определено посредством предварителна оценка, която взема предвид, inter alia, вида на предвидените финансови инструменти, потенциалния лостов ефект за портфейла на проекти с минимална ефективност, както и условията на пазара.

(26)

Подкрепата от МСЕ за внедряването на широколентовите технологии следва да допълва подпомагането, предоставено в рамките на други програми и инициативи на Съюза, в т.ч. европейските структурни и инвестиционни фондове, когато предварителна оценка установи неефективност на пазара или неоптимални инвестиционни ситуации и когато управляващите органи вземат такова решение. Финансовото подпомагане от МСЕ за внедряването на широколентовите технологии следва да допринася към усилията на държавите-членки както пряко, така и чрез осигуряването на инвестиционен механизъм за доброволно, специално заделено финансиране от други източници, в т.ч. европейските структурни и инвестиционни фондове, и така да даде възможност на държавите-членки, с цел повишаване на ефективността на публичните разходи, да се възползват от ноу-хауто и ефектите от мащаба на управляваните от Съюза схеми.

(27)

С цел да се осигури най-добрата икономическа ефективност и като се имат предвид ограничените ресурси, следва да има финансиране от МСЕ за проекти, които разчитат на най-подходящата за конкретния проект технология, могат да спомогнат за стимулирането на иновативни бизнес модели и имат голям потенциал за репродуциране. Когато проектите се финансират чрез доброволни вноски по линия на МСЕ като европейските структурни и инвестиционни фондове или чрез национално или регионално финансиране, критериите за допустимост следва да са по-гъвкави и да отчитат конкретната ситуация и условията в сферата, за която е предвидено въпросното финансиране.

(28)

Съюзът може да подкрепя внедряването на широколентови мрежи, които допринасят за целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа във всички видове области. Ограничаването на „цифровото разделение“ и разрастването на цифровото приобщаване са важна цел на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Затова всички действия на Съюза в областта на широколентовите мрежи следва да са насочени към задоволяването на специалните нужди на крайградските, селските и по-специално рядко населените и по-слабо развитите райони, в които е необходимо да бъдат осигурени връзки. Това включва внедряването на широколентови мрежи за свързване на острови, труднодостъпни вътрешни райони, планински, отдалечени и периферни региони, включително островни държави-членки с централните региони на Съюза и/или действия за повишаване на надеждността и качеството на връзките между тези райони и централните региони на Съюза.

(29)

За да приключи изграждането на цифровия единен пазар, следва да се насърчава съвместимостта между МСЕ и националните и регионалните действия в сферата на широколентовите мрежи.

(30)

Формите на финансова подкрепа при изпълнението на настоящия регламент следва да бъдат съобразени с характеристиките на въпросните действия. Например в сферата на инфраструктурите за цифрови услуги основните платформи за услуги, които не могат да бъдат финансирани от други източници, следва да бъдат определени като приоритетни за финансиране чрез обществени поръчки или — по изключение — чрез безвъзмездни средства, докато общите услуги следва да получат единствено ограничено подпомагане от МСЕ. Освен това при всяко финансово подпомагане от МСЕ стремежът следва да бъде към ефективно използване на средствата на Съюза и поради това широколентовите мрежи следва да получат подкрепа от финансови инструменти, които осигуряват привличане на повече средства в сравнение със схемите за безвъзмездни средства.

(31)

Интервенцията по настоящия регламент следва да има за цел постигането на единодействия и оперативна съвместимост между различните проекти от общ интерес, описани в приложението, както и с други инфраструктури, включително транспортни и енергийни инфраструктури, подкрепени от МСЕ, със съответните научноизследователски инфраструктури, подкрепени, inter alia, от „Хоризонт 2020“, и съответните инфраструктури, подкрепени от европейските структурни и инвестиционни фондове, като същевременно се избягва дублирането и ненужната административна тежест.

(32)

Финансовото подпомагане на проектите от общ интерес следва да се допълва от хоризонтални действия, включително от техническа помощ, мерки за стимулиране на търсенето и за координация, които следва да имат за цел максималното въздействие на интервенцията от страна на Съюза.

(33)

При заделянето на средства за интервенцията в областта на широколентовите мрежи Комисията следва да отчита надлежно резултатите от оценките на съществуващите финансови инструменти на Съюза.

(34)

Комисията следва да се подпомага от експертна група от представители на всички държави-членки, с която да се провеждат консултации и която да допринася, inter alia, за мониторинга на изпълнението на настоящия регламент, планирането, оценката и разрешаването на свързаните с изпълнението проблеми.

(35)

Експертната група следва да си сътрудничи и с органите, ангажирани с прилагането на настоящия регламент, например местните и регионалните органи, доставчиците на интернет, администраторите на публични мрежи и производителите на компоненти, както и с националните регулаторни органи и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC), създаден с Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(36)

С Регламент (ЕС) № 1316/2013 се създава Комитет за координация на МСЕ, който е и комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16). С Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Комисията се предоставят правомощията да приема съгласно процедурата по разглеждане годишни и многогодишни работни програми, включително в сектора на телекомуникациите, който е предмет на настоящия Регламент. Във връзка с това е важно е да се поясни, че при обсъждането на въпроси, свързани с настоящия регламент, по-специално проекти на годишни и многогодишни работни програми, държавите-членки следва да бъдат представлявани в Комитета за координация на МСЕ от експерти от сектора на телекомуникационната инфраструктура,

(37)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно координираното развитие на трансевропейските мрежи в областта на телекомуникационната структура, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, а поради презграничния характер на подкрепяните инфраструктури и последиците за цялата територия на Съюза, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(38)

С цел подкрепа на проекти от общ интерес в сектора на транспорта, телекомуникационната и енергийната инфраструктура, Регламент (ЕС) № 1316/2013 определя условията, методите и процедурите за предоставяне на финансова подкрепа на Съюза на трансевропейските мрежи. Той определя също така разбивката на средствата, налични съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 в трите сектора. Регламент (ЕС) № 1316/2013 е приложим от 1 януари 2014 г. Поради това е уместно да се съгласува прилагането на настоящия регламент с прилагането на Регламент (ЕС) № 1316/2013 и с Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Поради това настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2014 г.

(39)

Решение № 1336/97/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) следва да бъде отменено,

а)

целите и оперативните приоритети на проектите от общ интерес;

б)

набелязването на проектите от общ интерес;

в)

критериите, спрямо които действията, допринасящи за проектите от общ интерес, се определят като допустими за финансово подпомагане от Съюза в съответствие с Регламент (ЕС) № 1316/2013 за тяхното разработване, внедряване, разгръщане, взаимно свързване и оперативна съвместимост;

г)

приоритетите за финансиране на проектите от общ интерес.

а)

„телекомуникационна инфраструктура“ означава широколентови мрежи и инфраструктури за цифрови услуги;

б)

„инфраструктурите за цифрови услуги“ означава инфраструктури, които дават възможност по електронен път, обикновено чрез интернет, да се предоставят мрежови услуги, осигуряващи трансевропейски оперативно съвместими услуги от общ интерес за гражданите, предприятията и/или публичните органи, и които включват основни платформи за услуги и общи услуги;

в)

„основни градивни елементи“ означава базови инфраструктури за цифрови услуги, които са ключови елементи, използвани на свой ред в по-сложни инфраструктури за цифрови услуги;

г)

„основни платформи за услуги“ означава центрове на инфраструктурите за цифрови услуги, които имат за цел да осигурят трансевропейски връзки, достъп и оперативна съвместимост, и които са отворени за държавите-членки и могат да бъдат отворени и за други субекти;

д)

„общи услуги“ означава портални услуги, които свързват една или няколко национални инфраструктури към основна(и) платформа(и) за услуги;

е)

„широколентови мрежи“ означава жични и безжични мрежи за достъп, помощна инфраструктура и основни мрежи, способни да предоставят връзки с много висока скорост;

ж)

„хоризонтални действия“ означава проучвания и действия за подкрепа на програмата съгласно определението съответно в член 2, точки 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 1316/2013.

а)

икономически растеж и подкрепа за завършването и функционирането на вътрешния пазар в подкрепа на конкурентоспособността на европейската икономика, включително на малките и средните предприятия (МСП);

б)

подобрения в ежедневието на гражданите, предприятията и публичните органи на всяко равнище чрез насърчаване на широколентовите мрежи, взаимната свързаност и оперативната съвместимост на националните, регионалните и местните широколентови мрежи, както и на недискриминационния достъп до такива мрежи и цифровото приобщаване.

а)

оперативна съвместимост, свързаност, устойчиво внедряване, експлоатация и модернизиране на трансевропейските инфраструктури за цифрови услуги, както и координация на европейско равнище;

б)

ефективен приток на частни и публични инвестиции, които да стимулират внедряването и модернизирането на широколентови мрежи с оглед на приноса към постигането на целите за осигуряване на широколентов достъп от Програмата в областта на цифровите технологии за Европа.

а)

имат за цел създаването и/или усъвършенстването на оперативно съвместими и, когато е възможно, международно съвместими основни платформи за услуги, съпътствани от общи услуги за инфраструктури за цифрови услуги;

б)

осигуряват ефективни механизми за инвестиции в сферата на широколентовите мрежи, привличат нови категории инвеститори и организатори на проекти и насърчават възпроизвеждането на иновативни проекти и бизнес модели.

а)

обществени поръчки; и/или

б)

безвъзмездни средства.

а)

финансови инструменти съгласно определението от Регламент (ЕС) № 1316/2013, които са отворени за допълнителен принос от други сектори на МСЕ, други инструменти, програми и бюджетни редове от бюджета на Съюза, държавите-членки, включително регионални и местни органи, и всякакви други инвеститори, включително частни инвеститори в съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1316/2013; и /или

б)

съчетание от финансови инструменти и безвъзмездни средства от публични източници, различни от МСЕ, били те публични източници от Съюза или национални.

а)

обществени поръчки; и/или

б)

безвъзмездни средства.

а)

да са достигнали достатъчен етап на зрялост, за да бъдат внедрени, и това да бъде доказано по-специално чрез успешни пилотни проекти в рамките на програми като програмите на Съюза, отнасящи се до иновациите и научноизследователската дейност;

б)

да допринасят към политиките и дейностите на Съюза в подкрепа на вътрешния пазар;

в)

да създават европейска добавена стойност и да имат стратегия и планиране за дългосрочна устойчивост — където е подходящо чрез източници на финансиране, различни от МСЕ, — чието качество трябва да бъде доказано от оценки на осъществимостта и на разходите и ползите; Тази стратегия се актуализира при необходимост;

г)

да отговарят на международните и/или европейските стандарти или на отворени спецификации и насоки за оперативна съвместимост, например на Европейската рамка за оперативна съвместимост, и използват умело съществуващите решения.

а)

да имат значителен принос към постигането на целите на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа;

б)

степента им на проектна разработка и подготовка да бъде достатъчна и да почива върху ефективни механизми за изпълнение;

в)

да работят за преодоляване на неефективността на пазара или на неоптималните инвестиционни ситуации;

г)

да не водят до смущения на пазара или изтласкване на частните инвестиции;

д)

да използват технология, която се счита за най-подходяща за удовлетворяване на потребностите на въпросната географска област, като се отчитат географските, социалните и икономическите фактори въз основа на обективни критерии и в съответствие с принципа за технологичен неутралитет;

е)

да внедряват най-подходящата за конкретния проект технология, като същевременно предлагат най-добрия баланс между технологиите последно поколение по отношение на капацитета на потока от данни, сигурността на предаване, устойчивостта на мрежата и ефективността на разходите;

ж)

да притежават голям потенциал за последващо възпроизвеждане и/или да се базират на иновативни бизнес модели.

а)

да подготвят или подкрепят действия по изпълнението по отношение на внедряването, управлението и разрешаването на съществуващи или нововъзникващи проблеми;

б)

да създават ново търсене на инфраструктури за цифрови услуги.

а)

следенето на изпълнението на настоящия регламент;

б)

отчитането на националните планове и националните стратегии, където има такива;

в)

предприемането на мерки за оценка на изпълнението на работните програми на финансово и техническо равнище;

г)

разрешаване на съществуващи или нововъзникващи проблеми в изпълнението на проектите;

д)

формулирането на стратегически насоки преди изготвянето на годишните и многогодишните работни програми, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 1316/2013, по-специално във връзка с подбора и оттеглянето на действия, допринасящи към проекти от общ интерес, и с определянето на разбивката на бюджета, както и с преразглеждането на тези работни програми.

а)

наличието на инфраструктури за цифрови услуги, измерени по броя на държавите-членки, свързани към всяка инфраструктура за цифрови услуги;

б)

процента на гражданите и стопанските субекти, които използват инфраструктури за цифрови услуги, и наличието на подобни услуги в презгранични условия;

в)

обема на инвестициите, привлечени в сферата на широколентовите технологии, и техния лостов ефект, за проектите, финансирани със средства от публични източници, както е посочено в член 5, параграф 5, буква б).