31.12.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 361/1

(1)

Създаването на правни условия, даващи възможност на предприятията да приспособят дейностите си по производството и дистрибуцията на продукти отвъд националните граници и осигуряващи им по-голям избор и възможности, допринася за постигането на целите, установени в член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз. Единната патентна закрила в рамките на вътрешния пазар или поне в значителна част от него следва да бъде част от правните инструменти, с които разполагат предприятията.

(2)

Съгласно член 118, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) мерките, които се приемат в рамките на създаването и функционирането на вътрешния пазар, следва да включват осигуряването на единна патентна закрила в целия Съюз и въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

(3)

На 10 март 2011 г. Съветът прие Решение 2011/167/ЕС за разрешаване на засилено сътрудничество между Белгия, България, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство (наричани по-нататък „участващите държави-членки“) в областта на създаването на единна патентна закрила.

(4)

Единната патентна закрила ще насърчи научния и технически прогрес и функционирането на вътрешния пазар, като направи достъпа до патентната система по-лесен, по-евтин и сигурен от правна гледна точка. Тя също така ще подобри равнището на патентна закрила, като даде възможност за получаване на единна патентна закрила на териториите на участващите държави-членки и премахне разходите и усложненията, с които се сблъскват предприятията в целия Съюз. Единната патентна закрила следва да се предоставя на притежателите на европейски патент както от участващите държави-членки, така и от други държави, независимо от тяхното гражданство, място на пребиваване или място на установяване.

(5)

С Конвенцията за издаване на Европейски патенти от 5 октомври 1973 г., ревизирана на 17 декември 1991 г. и 29 ноември 2000 г. (наричана по-нататък „Европейската патентна конвенция“), бе създадена Европейската патентна организация, която бе натоварена със задачата да издава европейски патенти. Тази задача се изпълнява от Европейското патентно ведомство (наричано по-нататък „ЕПВ“). Издаваните от ЕПВ европейски патенти следва, при искане от страна на патентопритежателя, да се ползват с единно действие съгласно настоящия регламент в участващите държави-членки. Такива патенти по-нататък се означават като „европейски патенти с единно действие“.

(6)

В съответствие с част девета от Европейската патентна конвенция група от договарящи страни по Европейската патентна конвенция могат да предвидят издадените за тези държави европейски патенти да имат единно действие. Настоящият регламент представлява специално споразумение по смисъла на член 142 от Европейската патентна конвенция, договор за регионални патенти по смисъла на член 45, алинея 1 от Договора за патентно коопериране от 19 юни 1970 г., последно изменен на 3 февруари 2001 г., и специално споразумение по смисъла на член 19 от Конвенцията за закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г. и последно изменена на 28 септември 1979 г.

(7)

Единната патентна закрила следва да бъде постигната, като се осигури единно действие на европейските патенти на етапа след издаването им съгласно настоящия регламент и по отношение на участващите държави-членки. Основната характеристика на европейските патенти с единно действие следва да бъде техният единен характер, т.е. да осигуряват единна закрила и да имат едно и също действие в участващите държави-членки. Следователно всеки европейски патент с единно действие следва да бъде ограничаван, прехвърлян или обявяван за недействителен, или действието му да се прекратява само по отношение на всички участващи държави-членки. Европейски патент с единно действие следва да може да бъде лицензиран за цялата или за част от територията на участващите държави-членки. С цел да се гарантира еднакъв материалноправен обхват на закрилата, която се предоставя чрез единната патентна закрила, единствено европейските патенти, които са издадени за участващите държави-членки с еднакъв набор от претенции, следва да се ползват от единно действие. На последно място, единното действие, предоставено на европейски патент, следва да има акцесорен характер и следва да се счита, че не се е породило, доколкото основният европейски патент е бил обявен за недействителен или ограничен.

(8)

В съответствие с общите принципи на патентното право и с член 64, параграф 1 от Европейската патентна конвенция единната патентна закрила следва да има обратно действие в участващите държави-членки, считано от датата на публикуване на съобщението за издаване на европейския патент в Европейския патентен бюлетин. При пораждане на действието на единната патентна закрила участващите държави-членки следва да гарантират, че европейският патент се счита за непородил действие като национален патент на тяхната територия, за да се избегне двойната патентна закрила.

(9)

Европейският патент с единно действие следва да предоставя на своя притежател правото да забрани на всяко трето лице да извършва действия, срещу които патентът осигурява закрила. Това следва да се постигне чрез създаването на Единен патентен съд. По въпросите, които не попадат в приложното поле на настоящия регламент или на Регламент (ЕС) № 1260/2012 на Съвета от 17 декември 2012 г. за осъществяване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила по отношение на приложимите правила за превод (3), следва да се прилагат разпоредбите на Европейската патентна конвенция, Споразумението за Единен патентен съд, включително разпоредбите от него, с които се определя обхватът на правото и неговите ограничения, както и националното право, включително разпоредбите на международното частно право.

(10)

Задължителните лицензии за европейските патенти с единно действие следва да се уреждат от правото на участващите държави-членки по отношение на съответните им територии.

(11)

В доклада си относно действието на настоящия регламент Комисията следва да направи оценка на действието на приложимите ограничения и при необходимост, да направи подходящи предложения, като отчита приноса на патентната система за иновациите и техническия прогрес, законните интереси на трети лица и първостепенните обществени интереси. Споразумението за Единен патентен съд не е пречка Европейският съюз да упражнява правомощията си в тази област.

(12)

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз принципът на изчерпване на правата следва да се прилага и по отношение на европейските патентни с единно действие. Следователно правата, които се предоставят с европейския патент с единно действие, не следва да се разпростират и върху действия, отнасящи се до закриляния с патента продукт, които се извършват в рамките на териториите на участващите държави-членки, след като този продукт е пуснат на пазара в Съюза от патентопритежателя.

(13)

Приложимият режим за вреди следва да се урежда от правото на участващите държави-членки, по-специално от разпоредбите за изпълнение на член 13 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (4).

(14)

Като обект на собственост даден европейски патент с единно действие следва да бъде разглеждан в своята цялост и във всички участващи държави-членки като национален патент на участващата държава-членка, определена въз основа на конкретни критерии като мястото на пребиваване, основното място на стопанска дейност или мястото на стопанска дейност на заявителя.

(15)

С цел да се насърчи и улесни използването за стопански цели на изобретенията, които са закриляни с европейски патенти с единно действие, притежателят на съответния патент следва да може да предлага лицензирането му срещу подходяща насрещна престация. За тази цел патентопритежателят следва да може да подаде до ЕПВ декларация, че е готов да предостави лиценз срещу подходяща насрещна престация. В този случай патентопритежателят следва да се ползва от намаление на таксите за поддържане, считано от момента получаване на декларацията от страна на ЕПВ.

(16)

Групата държави-членки, които прилагат разпоредбите от част девета от Европейската патентна конвенция, може да възлага на ЕПВ задачи и да създаде специален комитет към Административния съвет на Европейската патентна организация („специалният комитет“).

(17)

Участващите държави-членки следва да възложат на ЕПВ определени административни задачи, свързани с европейските патенти с единно действие, по-специално по отношение на разглеждането на исканията за единно действие, вписването на единно действие и на всяко ограничаване, лицензия, прехвърляне, обявяване на недействителност или прекратяване на действието на европейски патенти с единно действие, събирането и разпределението на таксите за поддържане, публикуването на преводите с информационна цел по време на преходен период и управлението на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, направени от заявителите, подали заявки за европейски патент, на език, различен от един от официалните езици на ЕПВ.

(18)

В рамките на специалния комитет участващите държави-членки следва да осигурят управлението и надзора на дейностите по изпълнение на задачите, възложени на ЕПВ от участващите държави-членки, да гарантират подаването на искания за единно действие в ЕПВ в срок от един месец от датата на публикуване на съобщението за издаване в Европейския патентен бюлетин, както и да гарантират, че тези искания се подават на езика на производството пред ЕПВ, придружени от превода, предписан през определен преходен период от Регламент (ЕС) № 1260/2012. Участващите държави-членки следва също така да осигурят определянето, в съответствие с правилата за гласуване, предвидени в член 35, алинея 2 от Европейската патентна конвенция, на размера на таксите за поддържане и дела от разпределението на таксите за поддържане съгласно критериите, установени в настоящия регламент.

(19)

Патентопритежателите следва да заплащат еднократна годишна такса за поддържане на европейските патенти с единно действие. Таксите за поддържане следва да се увеличават прогресивно през целия срок на патентната закрила и, заедно с таксите, дължими на Европейската патентна организация на етапа преди издаване на патента, следва да покриват всички разходи, свързани с издаването на европейския патент и с администрирането на единната патентна закрила. Размерът на таксите за поддържане следва да бъде определен с оглед на целта да се улеснят иновациите и да се насърчи конкурентоспособността на европейските предприятия, като се отчита положението на специфични образувания като малките и средните предприятия, например под формата на по-ниски такси. Той следва да отразява също така големината на пазара, обхванат от патента, и да бъде съпоставим с размера на националните такси за поддържане на средностатистически европейски патент с действие в участващите държави-членки към момента на първоначалното определяне на размера на таксите за поддържане.

(20)

Следва да се определят подходящият размер и разпределението на таксите за поддържане, за да се гарантира във връзка с единната патентна закрила, че всички разходи за изпълнението на задачите, възложени на ЕПВ, ще бъдат изцяло покрити със средства, получени от европейски патенти с единно действие, както и че приходите от таксите за поддържане, заедно с таксите, дължими на Европейската патентна организация по време на етапа преди издаването на патента, осигуряват балансиран бюджет на Европейската патентна организация.

(21)

Таксите за поддържане следва да се заплащат на Европейската патентна организация. ЕПВ следва да задържа определена част от сумата, за да покрие разходите, възникнали за ЕПВ при изпълнението на задачите във връзка с единната патентна закрила в съответствие с член 146 от Европейската патентна конвенция. Останалата част следва да се разпределя между участващите държави-членки и да се използва за цели, свързани с патентите. Делът от разпределението следва да се определя въз основа на справедливи, обективни и относими критерии, а именно равнището на патентна активност и големината на пазара, като следва да се гарантира минимална сума, която да бъде разпределена на всяка участваща държава-членка, за да се запази балансирано и устойчиво функциониране на системата. Разпределението следва да осигури компенсация за това, че нейният официален език е различен от един от официалните езици на ЕПВ, че има непропорционално ниско равнище на патентна активност, установено въз основа на Сравнителния доклад за иновациите в Европа, и/или че относително отскоро е член на Европейската патентна организация.

(22)

Засиленото партньорство между ЕПВ и централните ведомства по индустриална собственост на държавите-членки следва да позволи на ЕПВ редовно да използва, когато е целесъобразно, резултатите от всяко проучване, извършено от централните ведомства по индустриална собственост по заявка за национален патент, посочена като приоритетна в последваща заявка за европейски патент. Всички централни ведомства по индустриална собственост, в това число онези, които не извършват проучвания в хода на националната процедура по издаване на патенти, могат да имат важна роля в рамките на засиленото партньорство, като, наред с другото, предоставят консултации и помощ на възможни заявители на патенти, по-специално на малки и средни предприятия, като приемат заявки, като препращат заявките към ЕПВ и като разпространяват патентна информация.

(23)

Настоящият регламент се допълва от Регламент (ЕС) № 1260/2012, приет от Съвета в съответствие с член 118, втора алинея ДФЕС.

(24)

Компетентността по отношение на европейските патенти с единно действие следва да се установи и уреди чрез инструмент за създаване единна система за разглеждане на патентни спорове във връзка с европейските патенти и европейските патенти с единно действие.

(25)

Създаването на Единен патентен съд, който да разглежда дела относно европейския патент с единно действие, е от решаващо значение за осигуряване на нормалното действие на патента, последователността на съдебната практика и, съответно - правната сигурност, както и икономическата ефективност за патентопритежателите. Следователно от първостепенно значение е участващите държави-членки да ратифицират Споразумението за Единния патентен съд в съответствие с националните си конституционни и парламентарни процедури и да предприемат необходимите стъпки, така че този съд да започне работа в най-кратки срокове.

(26)

Настоящият регламент не следва да засяга правата на участващите държави-членки да издават национални патенти и не следва да заменя законодателството на участващите държави-членки в областта на патентите. Следва да се запази правото на заявителите на патент да избират национален патент, европейски патент с единно действие, европейски патент с действие в една или повече договарящи страни по Европейската патентна конвенция или европейски патент с единно действие, който освен това е валиден в една или повече договарящи страни по Европейската патентна конвенция, които не са сред участващите държави-членки.

(27)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на единна патентна закрила, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на настоящия регламент, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, когато е целесъобразно - чрез засилено сътрудничество, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

а)

„участваща държава-членка“ означава държава-членка, която към момента на подаване на искане за единно действие съгласно член 9 участва в засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна закрила съгласно Решение 2011/167/ЕС или съгласно решение, прието в съответствие с член 331, параграф 1, втора или трета алинея ДФЕС;

б)

„европейски патент“ означава патент, издаден от Европейското патентно ведомство (ЕПВ) съгласно правилата и процедурите, установени в Европейската патентна конвенция;

в)

„европейски патент с единно действие“ означава европейски патент, който се ползва с единно действие в участващите държави-членки съгласно настоящия регламент;

г)

„Регистър на европейските патенти“ означава регистърът, който се води от ЕПВ съгласно член 127 от Европейската патентна конвенция;

д)

„Регистър за единна патентна закрила“ означава регистърът, който е част от Регистъра на европейските патенти и в който се вписва единното действие, както и всяко ограничаване, лицензия, прехвърляне, обявяване на недействителност или прекратяване на действието на европейски патент с единно действие;

е)

„Европейски патентен бюлетин“ означава периодичното издание, предвидено в член 129 от Европейската патентна конвенция.

а)

се намира мястото на пребиваване или основното място на стопанска дейност на заявителя към датата на подаване на заявката за европейски патент; или

б)

когато буква а) не се прилага — заявителят е имал място на стопанска дейност към датата на подаване на заявката за европейски патент.

а)

административно обслужване на исканията за единно действие на притежатели на европейски патенти;

б)

включване на Регистъра за единна патентна закрила в Регистъра на европейските патенти и административно обслужване на Регистъра за единна патентна закрила;

в)

приемане и вписване на декларации за лицензиране по член 8, тяхното оттегляне и лицензионни ангажименти, поети от притежателя на европейския патент с единно действие в международни органи по стандартизация;

г)

публикуване на преводите, посочени в член 6 от Регламент (ЕС) № 1260/2012, през посочения в същия член преходен период;

д)

събиране и управление на таксите за поддържане на европейски патенти с единно действие за годините след годината, в която съобщението за издаването му е публикувано в Европейския патентен бюлетин; събиране и управление на допълнителни такси за забавено плащане на такси за поддържане, когато забавеното плащане е направено в рамките на шест месеца от падежа, както и разпределение на част от събраните такси за поддържане в полза на участващите държави-членки;

е)

управление на компенсаторната схема за възстановяване на разходите за превод, посочена в член 5 от Регламент (ЕС) № 1260/2012;

ж)

гарантиране, че исканията за единно действие се подават от притежателя на европейски патент на езика на производството по смисъла на член 14, алинея 3 от Европейската патентна конвенция най-късно един месец след публикуване на съобщението за издаването в Европейския патентен бюлетин; както и

з)

гарантиране, че единното действие се отбелязва в Регистъра за единна патентна закрила, когато е било подадено искане за единно действие и по време на преходния период, предвиден в член 6 от Регламент (ЕС) № 1260/2012, че искането е било представено заедно с преводите, посочени в същия член, както и че ЕПВ бива уведомено за всякакви ограничавания, лицензии, прехвърляния и случаи на обявяване на недействителност на европейски патенти с единно действие.

а)

прогресивно нарастващи през целия срок на единната патентна закрила;

б)

достатъчни за покриване на всички разходи, свързани с издаването на европейския патент и администрирането на единната патентна закрила; и

в)

достатъчни, заедно с таксите, които се заплащат на Европейската патентна организация на етапа преди издаването, за да се гарантира балансиран бюджет на Европейската патентна организация.

а)

да се улеснят иновациите и да се насърчи конкурентоспособността на европейските предприятия;

б)

да се отчете големината на пазара, обхванат от патента; както и

в)

да е съпоставим с размера на националните такси за поддържане на средностатистически европейски патент, който поражда действие в участващите държави-членки към момента на първоначално определяне на размера на таксите за поддържане.

а)

е равностоен на размера на таксите за поддържане, заплащани за средното географско покритие на действащи европейски патенти;

б)

отразява степента на поддържане на действащи европейски патенти;

в)

отразява броя на исканията за единно действие.

а)

брой на заявките за патенти;

б)

големината на пазара, като при това се гарантира минимална сума, която да бъде разпределена на всяка участваща държава-членка,

в)

компенсация за участващите държави-членки с: