19/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35

L 261/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Създаването на Обща имиграционна политика, която да определя условията за влизане и пребиваване на чужденците и да предвижда мерки за борба с незаконната имиграция, представлява съществен елемент от намерението на Европейския съюз да създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

На специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет заяви решимостта си да се пребори с незаконната имиграция още на източника ѝ, по-специално поразявайки тези, които се занимават с трафик на хора и с икономическа експлоатация на имигрантите. Съветът препоръча на държавите-членки да насочат усилията си към разкриване и унищожаване на криминалните мрежи, като същевременно защитават правата на жертвите.

(3)

Това явление буди нарастваща тревога в международен мащаб, за което говори и фактът, че Общото събрание на Организацията обединените нации прие Конвенция срещу транснационалната организирана престъпност и Протокол за предотвратяване, ограничаване и наказание на трафика на хора, особено на жени и деца, и Протокол срещу незаконния трафик на мигранти по земя, въздух и вода. Общността и петнадесетте държави-членки ги подписаха през декември 2000 г.

(4)

Настоящата директива се прилага, без да засяга закрилата на бежанците, бенефициерите на субсидиарна защита и търсещите международна закрила съгласно международното бежанско право и без да засяга другите инструменти за правата на човека.

(5)

Настоящата директива не засяга други разпоредби за защита на жертвите, свидетелите или изключително уязвими лица. Тя не засяга прерогативите на държавите-членки в областта на правото на пребиваване, предоставено с хуманитарна или друга цел.

(6)

Настоящата директива се съобразява с основните права и спазва принципите, признати с Хартата за основните права на Европейския съюз.

(7)

Държавите-членки прилагат разпоредбите на настоящата директива без дискриминация по отношение на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политическа принадлежност или всякакво друго мнение, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(8)

На европейско равнище Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определянето на подпомагането на незаконно влизане, преминаване и пребиваване (4) и Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата срещу трафика на хора (5) бяха приети, за да засилят превенцията на тези престъпления и борбата с тях.

(9)

Настоящата директива въвежда разрешение за пребиваване за жертвите на трафик на хора или, ако дадена държава-членка реши да разшири обхвата на настоящата директива, за гражданите на трети страни, които са били обект на помощ за нелегална имиграция, за които разрешението за пребиваване би било достатъчен стимул, за да сътрудничат с компетентните органи при известни условия с цел избягване на злоупотребите.

(10)

За целта е необходимо да се определят критериите за издаване на разрешение за пребиваване, условията за престоя и мотивите за неподновяване или отнемане на разрешението. Правото на пребиваване по силата на настоящата директива е временно и под условия.

(11)

Гражданите на трети страни трябва да бъдат информирани за възможността да получат това разрешение за пребиваване и да разполагат със срок за размисъл. Това би им помогнало да решат, предвид на поемания риск, дали да сътрудничат или не с полицията, органите на реда и съдебните органи, за да сътрудничат свободно и следователно по-ефективно.

(12)

Предвид тяхната уязвимост, гражданите на трети страни трябва да могат да се ползват от помощта, предвидена в настоящата директива. Помощта трябва да им позволява да се възстановят и да се освободят от влиянието на извършителите на престъпленията. Медицинското лечение, което се предоставя на гражданите на трети страни, посочени в настоящата директива, включва при необходимост прихотерапевтична помощ.

(13)

Решението да се издаде или да се поднови разрешение за пребиваване за минимум шест месеца се взима от компетентните органи, които проверяват дали са изпълнени условията за това.

(14)

Настоящата директива се прилага, без да засяга действията на компетентните органи във всеки един етап от националната процедура, особено в хода на следствието за въпросните нарушения.

(15)

Държавите-членки трябва да разгледат възможността да разрешат, съгласно националното си законодателство, пребиваване с други мотиви на гражданите на трети страни, влизащи в обхвата на настоящата директива, но които не отговорят или са престанали да отговарят на определените в нея условия, както и на членовете на техните семейства или на приравнените с тях лица.

(16)

За да могат въпросните граждани на трети страни да постигнат независимост и да не се връщат в престъпните мрежи, на получилите разрешение за пребиваване трябва да се разреши достъп до пазара на труда при условията, посочени в настоящата директива, както и до професионално обучение и образование. Когато позволяват на получилите разрешение за пребиваване да учат или да се обучават професионално, държавите-членки трябва да вземат под внимание вероятната продължителност на престоя.

(17)

Участието на тези граждани на трети страни в програми и проекти, съществуващи или предстоящи, би им помогнало да се върнат към нормалния социален живот.

(18)

Ако тези граждани на трети страни подадат заявление за разрешение за пребиваване от друг вид, държавите-членки вземат решение въз основа на националното законодателство, което е приложимо по отношение на чужденците. При разглеждане на такава заявление държавите-членки трябва да вземат под внимание факта, че тези граждани на трети страни са получили разрешение за пребиваване въз основа на настоящата директива.

(19)

По повод изпълнението на настоящата директива държавите-членки предават на Комисията информация, получена в рамките на дейности за събиране и обработка на статистически данни по въпросите от областта правосъдие и вътрешни работи.

(20)

Тъй като задачата да се въведе разрешение за пребиваване за въпросните граждани на трети страни, които сътрудничат в борбата срещу трафика на хора, не може да бъде осъществена достатъчно добре от държавите-членки, но може, предвид размерите на действието, да бъде осъществена по-успешно на общностно равнище, то Общността може да вземе мерки съгласно принципа на субсидиарност, както е уреден в член 5 от Договора. Съгласно принципа на пропорционалността, така както е формулиран във въпросния член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(21)

Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и без да накърняват член 4 от настоящия протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива, не са обвързани от нея и не я прилагат.

(22)

Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея и не я прилага,

а)

„гражданин на трета страна“ е всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора;

б)

„помощ за незаконната имиграция“ обхваща случаите по членове 1 и 2 от Директива 2002/90/ЕО;

в)

„трафик на хора“ обхваща случаите по членове 1, 2 и 3 от Рамково решение 2002/629/ПВР;

г)

„мярка за изпълнение на решение за извеждане от територията“ е всяка мярка, предприета от държава-членка в изпълнение на решение за извеждане от територията на гражданин на трета страна, взето от компетентните органи;

д)

„разрешение за пребиваване“ е всяко разрешение, което е издадено от държава-членка, което позволява на гражданин на трета страна, който отговаря на условията на настоящата директива, да пребивава законно на нейна територия;

е)

„непридружен малолетен“ е всеки гражданин на трета страна на възраст под 18 години, който е влязъл на територията на държава-членка, без да бъде придружен от възрастен, отговорен за него по закон или по обичай, докато не бъде поет от такова лице, или всяко малолетно лице, оставено само, след като е влязло на територията на държава-членка.

а)

дали е благоприятно да продължи престоят на нейна територия за целите на следствието или на съдебната процедура, и

б)

дали заинтересованият проявява желание да сътрудничи, и

в)

дали е преустановил всички връзки с предполагаемия извършител на деянията, които биха могли да бъдат определени като престъпленията, посочени в член 2, букви б) и в).

а)

Държавите-членки се съобразяват стриктно с върховния интерес на детето в прилагането на настоящата директива. Те гарантират, че процедурата е съобразена с възрастта и зрелостта на детето. По изключение те могат да продължат срока за размисъл, ако преценят, че това е в интерес на детето.

б)

Държавите-членки гарантират, че малолетните имат достъп до образование при същите условия като техните граждани. Държавите-членки могат да ограничат този достъп до обществените училища.

в)

Когато гражданинът на трета страна е непридружен малолетен, държавите-членки предприемат необходимото, за да установят неговата идентичност, националност и факта, че не е придружен. Те правят всичко възможно, за да открият бързо семейството му, и в най-кратки срокове осигуряват неговото юридическо представителство, включително, когато се налага, чрез съдебна процедура съгласно националното законодателство.

а)

ако притежателят доброволно и по собствена инициатива възобнови връзките си с предполагаемите извършители на престъпленията, посочени в член 2, букви б) и в), или

б)

ако компетентният орган прецени, че сътрудничеството на жертвата е измамно или че жалбата е измамна или неоснователна, или

в)

по причини, имащи отношение към обществения ред и опазването на вътрешната сигурност, или

г)

когато жертвата престане да сътрудничи, или

д)

когато компетентните органи решат да прекратят процедурата.