15/ 12

BG

Официален вестник на Европейския съюз

21

---

32004D0478

---

L 160/98

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 април 2004 година

относно приемането на общ план за управление на кризите в областта на безопасността на храните/фуражите

(2004/478/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания към законодателството в областта на храните, за създаване на европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (1), и по-специално член 55 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 предвижда, че Комисията, в близко сътрудничество с европейския орган за безопасност на храните, наричан по-долу „Органът“, и държавите-членки, съставя общ план за управление на кризите в областта на безопасността на храните/фуражите.

(2)	Проектът за общ план беше предмет на консултации с Органа и беше обсъден подробно с държавите-членки посредством Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото се създава общ план за управление на кризите в областта на храните/фуражите, който е предвиден в член 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и определен в приложението.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в първия ден от месеца, следващ този на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 31, 1.2.2004 г., стр. 31. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1642/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 4).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЩ ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИТЕ В ОБЛАСТТА НА ХРАНИТЕ/ФУРАЖИТЕ

1.   Обхват на общия план за управление на кризите в областта на храните/фуражите

Раздел 3 от глава IV от Регламент (ЕО) № 178/2002 предвижда нови методи на управление на риска в областта на храните/фуражите: създаване от Комисията на кризисен център, в който участва Органът, и приемане на общ план за управление на кризите в областта на храните/фуражите, който по-специално установява практическите процедури, които са необходими за управлението на кризите. Общият план за управление на кризите в областта на храните/фуражите се нарича по-долу „общият план“.

Трите членове от раздел 3 са взаимно свързани.

Член 55 предвижда, че в близко сътрудничество с Органа и държавите-членки, Комисията съставя общ план за управление на кризите в областта на храните и фуражите, в който се определят кризисните ситуации и практическите процедури, които са необходими за управление на кризите, включително и принципите на прозрачност, които се прилагат, както и комуникационна стратегия.

Член 56 предвижда създаването на кризисен център от Комисията.

Член 57 определя задачите на кризисния център.

По-специално съгласно член 55, общият план определя видовете ситуации, които включват преките и косвените рискове за здравето на човека, които произтичат от храни и фуражи, и които е малко вероятно да бъдат предотвратени, елиминирани или намалени до приемливо ниво чрез съществуващите разпоредби или чрез прилагането на членове 53 и 54.

В допълнение член 56 предвижда, че Комисията създава кризисен център „когато установи ситуация, която включва сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека, който произтича от храни или фуражи и рискът не може да се предотврати, елиминира или намали чрез съществуващите разпоредби, или не може да се управлява адекватно само чрез прилагането на членове 53 и 54“.

Следователно общият план определя:

—	кризисните ситуации,

—	процедурата, която води до прилагане на общия план,

—	създаването на мрежа от кризисни координатори,

—	практическите процедури за управление на кризите,

—	ролята на кризисния център,

—	функционирането на практика на кризисния център (състав, средства за опериране, действия),

—	връзката между кризисния център и процеса на вземане на решения,

—	разрешението на кризите,

—	процедурите на управление в случай на възможен сериозен риск,

—	комуникационната стратегия,

—	принципите на прозрачност.

Процедурите за управление, които са създадени от общия план, представляват насоки, приложими за държавите-членки, Органа и Комисията.

2.   Кризисни ситуации

2.1   Кризисни ситуации, при които се съдържа сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека

Кризисните ситуации са тези, при които критичните фактори се намесват на такова ниво, при което Комисията счита, че управлението на въпросния риск, предизвикан от храни/фуражи, е от такава сложност, че не може да се управлява адекватно със съществуващите разпоредби или само чрез прилагане на членове 53 и 54.

Опитът показва, че ситуациите, които включват риск, обикновено се управляват по подходящ начин, като се използват съществуващите процедури. Това означава, че ситуациите, които следва да се считат за кризисни, ще бъдат много малко на брой, за да не бъдат изключение.

Тези критични фактори са по-специално следните:

ситуацията включва сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека и/или се възприема или се разгласява като такава, или може да бъде възприета или разгласена като такава

и

рискът се разпространява или може да се разпространи върху по-голяма част от хранителната верига

и

много вероятно е рискът да се разпространи в няколко държави-членки и/или страни, които не са членки на Общността.

Общият план предполага създаването на кризисен център, когато се счита, че прекият или косвеният риск е сериозен. Общият план следователно включва в почти всички случаи създаването на кризисен център.

2.2.   Кризисни ситуации, при които има възможен сериозен риск

Важно е в общия план да се предвидят случаи, при които рискът е само потенциален, но може да се превърне в сериозен риск, за който е малко вероятно да бъде предотвратен, елиминиран или намален чрез съществуващите разпоредби или само чрез прилагането на членове 53 и 54. В този случай не се създава кризисен център, а се приемат адекватни разпоредби, с които да се гарантира ефективното управление на този вид ситуация.

3.   Процедура, която води до прилагането на общия план

Информацията, която вероятно води до прилагането на общия план за управление на кризите в областта на храните/фуражите и когато е целесъобразно, до създаването на кризисен център, може да произлиза от:

—	бързо нотифициране при риск (система за бързо предупреждение при риск, свързан с храните и фуражите),

—	информация от държавите-членки (други видове нотифициране, информация, подадена в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните и т.н.),

—	информация от Органа,

—	доклади от Службата по храните и ветеринарните въпроси (СХВ),

—	информация от епидемиологичната мрежа на ЕС,

—	информация от страни, които не са членки на Общността или международни органи,

—	всякакви други източници (групи потребители, индустрията, други заинтересувани лица, медии и т.н.)

Когато при анализирането на информацията относно рисковете Комисията приеме становището, че условията, които са установени в точки 2.1. или 2.2. могат да бъдат изпълнени, тя съставя предварителен договор с държавата/ите-членка/и относно извършването на преглед на ситуацията и заедно с Органа иска информация за включения риск.

Въз основа на оценката на цялата налична информация, свързана с това, Комисията определя дали са спазени условията, определени в точки 2.1. или точка 2.2.

4.   Създаване на мрежа от кризисни координатори

Всяка държава-членка, Органът и Комисията определят по един кризисен координатор и негов заместник на подходящо ниво. Имената и информацията за контакт с определените координатори или заместници се нотифицира на Комисията.

Срещите на координаторите се организират от Комисията в кратък срок след тяхното назначаване. На първата среща Комисията разпространява наръчник, които съдържа пълен списък на координаторите и техните заместници, както и подробна информация за контакт. Наръчникът също така съдържа списък с референтните лаборатории в Общността. Практическите оперативни процедури ще се дискутират така, че например да се гарантира, че в случай на криза всеки координатор може да бъде уведомен с кратко съобщение или че ефективното сътрудничество се гарантира от комуникационна стратегия при рискове (виж точка 7). Заинтересованите страни се информират за резултатите от тези срещи, които представляват интерес за тях.

Практическите процедури следва да гарантират бързина на действията. Когато е необходимо, те ще бъдат приложени към общия план.

5.   Практически процедури за управление на кризите, които включват сериозен пряк или косвен риск за здравето на човека

5.1.   Създаване на кризисен център

Когато при анализирането на информацията относно риска Комисията приеме виждането, че могат да възникнат условията, изброени в точка 2.1., и по-специално, че е вероятно рискът да бъде сериозен, тя предварително осъществява контакт със засегнатата/ите държава/и-членка/и, за да извършат преглед на ситуацията и заедно с Органа да изискват информация относно включения риск.

Въз основа на оценката на цялата налична информация Комисията създава кризисен център, ако счита, че условията, посочени в точка 2.1, са налице.

Комисията незабавно информира държавите-членки и Органа, че е създаден кризисен център.

Решението за създаване на кризисен център ще означава, че точки 5, 7 и 8 от общия план се отнасят за всички засегнати страни (Комисията, Органа, държавите-членки).

5.2.   Роля на кризисния център

Кризисният център отговаря за събиране и оценка на всички данни, които имат отношение към случая, и определя възможните варианти за управление на кризата.

Той също така има за задача да информира обществеността относно въпросния риск и мерките, които са предприети във връзка с това.

Кризисният център е допълнително средство за гарантирането на това кризите да се управляват ефективно чрез осигуряване на по-добра координация и чрез предприемане на бързи мерки. Като резултат от това всички членове на кризисния център съдействат при събиране и предаване на цялата налична информация по случая; те също така работят заедно върху оценката на събраните данни и определят подходящите варианти за управление на риска. Членовете на кризисния център съща така съдействат при осъществяването на комуникацията и определят най-добрия начин за информиране на гражданите при спазване на принципа на прозрачност.

Въпреки това кризисният център не отговаря за вземането на решения относно управлението на риска или за прилагането на законодателството (контролен аспект).

Неговите оперативни методи не заместват процедурите, които се използват в рамките на правомощията на Комисията или държавите-членки или на самия Орган.

Като последица от това, решенията относно управлението на кризите се приемат в съответствие със съществуващите специфични процедури (по-специално процедурите в рамките на комитологията).

Всяка държава-членка продължава да носи отговорност за управлението на официалните проверки на своя територия. Специфичните процедури, които са въведени от тях за координиране на необходимите спешни проверки при кризисни ситуации, ще се запазят. Генералната дирекция по здравето и защитата на потребителите отговаря за изпращането, при необходимост, на спешни мисии от Европейската службата по храните и ветеринарните въпроси.

По същия начин Органът продължава да носи отговорност за управлението на процедурите, чрез които се осигурява получаването на научно становище в случаите, когато е направено искане за спешно научно становище от Научния комитет или някой от неговите научни колегии.

5.3.   Практическо функциониране на кризисния център

Устройство

Кризисният център се състои от кризисните координатори (или техните заместници) на Комисията и Органа, кризисния/те координатор/и на държавите-членки, които са пряко засегнати, и от други представители на Общността, Органа и държавата/ите-членка/и, която/които е/са пряко засегната/и. Органът осигурява необходимото научно и техническо съдействие.

Целта на кризисния център ще бъде да улеснява извършването на бързи и ефикасни действия. Неговите членове ще участват в редовни или извънредни срещи на кризисния център и ще трябва да демонстрират високо ниво на познания и ангажираност. Те ще трябва да могат да поемат многобройни отговорности, което означава, че е необходимо да се определят хора с високо ниво на отговорност в сектора на храните/фуражите.

Кризисният център може да приеме, че за управлението на кризата са необходими познанията и на други публични или частни лица, и може да поиска постоянното или специално за случая сътрудничество на тези лица. Например може да се поиска в кризисния център да вземат участие експерти от Общността или националните референтни лаборатории, когато са необходими техните познания по отношение на лабораторните анализи.

Лицата в Комисията и Органа, отговорни за комуникацията при безопасността на храните и фуражите, се включват в работата на кризисния център.

Практически процедури при оперирането на кризисния център

Кризисният координатор на Комисията (или неговият заместник) председателства кризисния център. Председателят по-специално осигурява връзката между работата на кризисния център и процеса на взимане на решения. Той/тя се подпомага от съответния/те технически експерт/и от съответния/ите компетентен/ни отдел/и в Комисията.

Председателят гарантира гладкото функциониране на кризисния център и разпределението на задачите между членовете, като взима предвид тяхната компетентност.

Колкото е възможно по-скоро след взимането на решението за създаване на кризисен център, председателят кани координатора на Органа и координаторите на държавите-членки, които са пряко засегнати от кризата, на първа среща на кризисния център. Координаторите могат да бъдат придружавани от ограничен брой лица. Председателят може да определи максималния брой придружаващи лица.

Координаторът на Органа и координаторите на държавите-членки, които участват в кризисния център, трябва да осигурят адекватното си участие на срещите на кризисния център по отношение на възможността за присъствие, познанията им и нивото на отговорност. По-конкретно това означава, че кризисният координатор или неговият заместник ще присъстват на всички срещи и ще бъдат придружавани от съответния брой лица.

Органът отговаря за предоставянето на научно и техническо съдействие, ако е необходимо, и по-специално относно състоянието на научните познания (събиране и оценка на цялата налична информация, засягаща въпросния риск).

Кризисният център отговаря за поддържането на близки контакти със засегнатите заинтересовани страни, и по-специално когато е необходимо да бъде предоставена информацията.

Средства за функциониране

Комисията осигурява персонал за секретариата при провеждането на срещите на кризисния център (за съставянето на протоколи и т.н.) и предоставя на разположение на кризисния център всички човешки и материални ресурси, които са необходими за гладкото му функциониране (и по-специално помещения за срещи, средства за комуникация и т.н.).

Кризисният център ще използва съществуващите технически средства за мрежата на Системата за бързо уведомяване при риск, свързан с храните и фуражите, за да предава и разпространява информация, особено що се отнася до искания за информация от държавата/ите-членка/и, както и информацията, предоставена от нея/тях.

Действия, които се предприемат от кризисния център

В съответствие с член 57, посочен по-горе, кризисният център предприема следните действия:

—

Действия, колкото е възможно по-ефективни, по отношение събирането на съответните научни данни и цялата научна информация, чрез която става възможно управлението на въпросния риск. И по-специално: — предоставяне на различните членове на кризисния център на наличната научна информация, — когато е необходимо, от членовете ще се изисква събирането на повече научна информация, — когато е необходимо, координация на действията, които са предприети, за да се компенсира липсата на научна информация, — когато е необходимо, от членовете ще се изисква осъществяване на контакт с международни организации, засегнатите заинтересовани страни и държави, които не са членки на Общността, за да се гарантира, че цялата значима информация е налице и е разпространена, — когато е необходимо, кризисният център може да поиска съдействие от референтните лаборатории на Общността.

При разпределянето на задачи по събирането на научни данни се вземат предвид специфичната компетентност на Органа и механизмите за обмен на научни данни, които вече са въведени от Органа по тези въпроси (мрежи на Органа).

Разпределението на задачи по събирането на научни данни може също така да включва, където е целесъобразно, помощта от други мрежи, които се управляват от Комисията, такива каквито са системата за бързо предупреждение и действие (EWRS) в областта на болестите по човека или системата за известяване на болестите сред животните ADNS в областта на здравето на животните, или мрежите, които действат в областта на изследванията и се управляват от Генерална дирекция „Изследвания“.

—

Действия, засягащи събирането на други значими данни (данни, различни от научните, посочени по-горе). И по-специално: — обмен на всички налични данни, които се отнасят по случая (резултати от официални проверки, резултати от анализи, извършени от официални референтни лаборатории, данни, получени от страни, които не са членки на Общността и т.н.), — когато е необходимо, с оглед събирането на повече информация, задачите се разпределят между членовете, — когато е необходимо, с оглед осъществяването на контакт с международни организации, засегнати заинтересовани лица и страни, които не са членки на Общността, задачите се разпределят между членовете, с което да се гарантира, че цялата информация, която се отнася по случая, е на разположение и е предоставена.

—

Действия, които засягат оценката на наличната информация. По-специално: — обмен на оценките, които вече са направени от членовете, по-специално от Органа, или такива оценки, които са на разположение по някакъв друг начин, — организация на оценката на риска, като се вземе предвид специфичната роля на Органа при осигуряване на научното и техническо сътрудничество на кризисния център, без да се накърнява възможността за искане на официално научно становище от Органа, — когато е необходимо, използване на референтните лаборатории на Общността за техническо съдействие в аналитичен аспект.

—

Действия, които засягат определянето на възможните варианти за предотвратяване, елиминиране или намаляване до приемливо ниво на риска за здравето на човека и актуализиране на тези възможности на базата на новата предоставена информация и развитието на ситуацията. По-специално: — членовете на кризисния център работят заедно, за да определят наличните варианти, — те съставят обща позиция относно наличните варианти; тази позиция включва, за всеки вариант, обосновка на определянето на този вариант, и по-специално основните резултати от оценката на наличните данни.

—	Действия, които засягат организирането на уведомяването на обществеността за съществуващия риск и предприетите мерки.

Този въпрос е разгледан по-подробно в точка 7.

За всички видове мерки, които са предприети, кризисният център може да поиска постоянно или специално за случая съдействие на определени лица, когато техните познания се считат за необходими.

5.4.   Връзка между кризите и процеса на вземане на решения

Действия, свързани с управлението на кризите

Действията, свързани с управлението на кризите, включват всички действия, които са необходими за предотвратяване, намаляване и елиминиране на включения риск: кризисният център отговаря за определени видове действия, а Комисията и/или държавите-членки — за останалите. Предприетите мерки не накърняват възможността, посочена в член 53, параграф 2, Комисията да приема допълнителни мерки при спешни случаи след консултации със засегнатите държави-членки и информиране на останалите държави-членки.

Стъпка 1

—	Комисията свиква кризисния център веднага след неговото създаване.

—	Кризисният център предприема действията, посочени в точки 5, 7 и 8.

Стъпка 2

—	Определените от кризисния център варианти се предават на Комисията, която ги препраща незабавно на държавите-членки.

—	При необходимост Комисията подготвя мерките, които трябва да бъдат предприети. Тя може също да поиска от Органа да представи спешно научно становище, ако се счита за необходимо наличието на официално научно становище на Органа.

Стъпка 3

—	При необходимост среща на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, на която се проучва и се дава становище относно предложените мерки.

—	При необходимост приемане на спешни мерки, и по-специално въз основа на процедурите, предвидени в членове 53 и 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

—	В случай на искане за спешно научно становище Органът предприема необходимите мерки, за осигуряване на възможно най-бързо предоставяне на становището.

Постоянни действия, които трябва да се предприемат по време на криза

—

По време на кризата кризисният център постоянно събира и прави оценка на данните, които се отнасят до случая и прави преоценка на възможните варианти. Актуализираните варианти се предават на Комисията и на държавите-членки. Комисията може да подготви изменени мерки и да ги предостави за разглеждане от страна на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

—

По време на кризата Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните провежда редовни и извънредни срещи, за да гарантира, че всички необходими данни са представени, по-специално при приемането на всички необходими мерки и при проследяване на прилагането на мерките за управление на кризата (доклади от засегнатите държави-членки, предадени и дискутирани от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните).

—	Въз основа на комуникационната стратегия, посочена в точка 7, и в съответствие с принципа на прозрачност в точка 8, кризисният център информира по време на цялата криза обществеността и заинтересованите страни.

Връзка между кризисния център и процеса на взимане на решения

—

Практическите механизми ще осигурят работата на кризисния център и процесът на взимане на решения да бъдат адекватно свързани. По-специално на Постоянния комитет постоянно се предоставя актуализирана информация относно работата на кризисния център и Органът се поканва на срещите на Постоянния комитет. Кризисният център се информира постоянно относно мерките, които са предприети като част от процеса на вземане на решения, за да се координира информацията по този въпрос.

5.5.   Разрешаване на кризата

Описаните по-горе процедури ще останат да се прилагат до разпускането на кризисния център. Когато Комисията, след консултации с кризисния център и в близко сътрудничество с държавите-членки чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, прецени, че работата на кризисния център е приключила, тъй като рискът е поставен под контрол, тя може да разпусне кризисния център.

5.6.   Посткризисна оценка

Прави се цялостна посткризисна оценка, в която участват заинтересованите страни. След приключването на кризата, като се има предвид посткризисната оценка и въз основа на придобития опит, се провежда среща на кризисните координатори с цел подобряване на оперативните процедури за различните средства, които се използват при управление на кризите.

6.   Процедури за управление в случай на потенциален сериозен риск

Когато при анализирането на информацията относно риска Комисията приеме мнението, че може да възникнат условията по точка 2.2., тя осъществява предварителен контакт със заинтересованата/ите държава/и-членка/и, за да направи преглед на ситуацията и заедно с Органа да изиска информация за включения риск.

Въз основа на оценката на цялата налична информация, която засяга случая и ако Комисията счита, че условията по точка 2.2. са налице, Комисията незабавно информира държавите-членки и Органа, че точки 6, 7 и 8 от общия план са приложими.

Възможно най-скоро след като е решено да се прилагат тези точки от общия план, Комисията предприема следните действия:

—

създава подходящите контакти с Органа и държавата/ите-членка/и, която/които е/са пряко засегната/и, за да поиска активизиране на техните вътрешни системи за управление на кризите. Когато е необходимо, се активизират механизмите за обмен на научни данни, разработени от Органа за спешни случаи (мрежа на Органа).

—	когато е необходимо, изисква активизиране на компетентните лаборатории и обмен на техните аналитични резултати.

—	създава подходящите контакти или провежда срещи с държавата/ите-членка/и, която/които е/са пряко засегната/и, и с Органа, за да се гарантира, че е предоставена цялата информация, свързана със случая (научни данни, контролни данни и т.н.).

—	предприема действия по отношение на комуникациите (виж точка 7). Прилагат се принципите на прозрачност, посочени в точка 8.

Тези действия ще продължават, докато рискът бъде оценен възможно най-пълно. Ако рискът се счита за сериозен и ако Комисията счете, че условията по точка 2.1., са налице, се създава кризисен център и се прилагат процедурите, предвидени в точки 5, 7 и 8.

Ако рискът не се счита сериозен, се прилагат съществуващите обикновени разпоредби за управление на риска.

7.   Комуникационна стратегии

Кризисният център разработва своя комуникационна стратегия, съобразявайки се със случая, който е налице, с цел да поддържа обществеността информирана относно риска и предприетите мерки.

Тази комуникационна стратегия включва съдържанието на съобщението и момента на уведомяване за въпросния проблем, включително съответните разпореждания за неговото оповестяване.

В комуникационната стратегия се взимат предвид специфичната компетентност и отговорности на всеки един от членовете на центъра, когато става въпрос за уведомяване на обществеността по съгласуван, последователен и прозрачен начин. За тази цел се създава разпоредба за следните процедури:

—	лицето от Комисията, отговорно за съобщенията в областта на безопасността на храните и фуражите, и лицето, отговорно за съобщенията от Органа, са приобщени към работата на кризисния център.

—	държавите-членки, които са пряко засегнати от кризата и следователно членове на кризисния център, правят всичко, с което могат да гарантират, че тяхната комуникационна политика следва комуникационната стратегия, координирана от кризисния център.

—	по същия начин държавите-членки, които не са членове на кризисния център, се присъединяват към стратегията, координирана от кризисния център чрез техните координатори за управление на кризата, с цел да се гарантира последователност по отношение на съобщенията относно рискове.

Приетата от кризисния център стратегия включва използването на всички канали за комуникация, подходящи за възникналите случаи, с Европейския парламент и със страни, които не са членки на Общността, както и със засегнатите страни.

Комуникационната стратегия, разработена от кризисния център, включва осъществяване при необходимост на подходящ предварителен контакт със заинтересованите страни, и по-специално когато е подадена информация по отношение на специфична търговска марка или име.

Комуникационната стратегия взима предвид специфичните задачи на организациите на европейско равнище, които представляват заинтересованите страни при осигуряването на информация.

Комуникационната стратегия ще включва създаването на подходящи координационни контакти със засегнатите страни, които не са членки на Общността, с цел да им се предостави ясна, точна и разбираема информация. Комуникационната стратегия също така включва и предаване на подходяща информация на страни, които не са членки на Общността, с която се уведомяват, че кризата е разрешена.

Комуникационната стратегия гарантира, че комуникационните процеси са прозрачни и в съответствие с принципите, определени в точка 8.

Когато е предадена информация съгласно точка 6 на общия план, също така се осигурява необходимата съгласуваност на комуникационните потребности. Контактите и срещите, предвидени в настоящата точка, осигуряват при необходимост разработването на комуникационната стратегия в съответствие с точка 7.

8.   Принципи на прозрачност

Когато кризисният център издава съобщение, той полага всички необходими усилия, за да осигури прозрачност, отговаряща на принципите на публичната информация, предвидени в член 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Общите правила за поверителност ще продължават да се прилагат. Освен това при обмена на информация, извършван в рамките на Системата за бързо предупреждаване в областта на безопасността на храните и фуражите, се прилагат специфичните правила за поверителност, предвидени в член 52 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Когато кризисният център съобщава резултатите от работата, извършена от Органа от негово име, по отношение на резултатите от работата на Органа ще се прилагат принципите на прозрачност и поверителност, които са предвидени в членове 38 и 39 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

---