VERSLAG VAN DE COMMISSIE AAN HET EUROPEES PARLEMENT, DE RAAD, HET EUROPEES ECONOMISCH EN SOCIAAL COMITÉ EN HET COMITÉ VAN DE REGIO'S

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

op grond van artikel 29, lid 2, van het kaderbesluit van de Raad van 27 november 2008 over de bescherming van persoonsgegevens die worden verwerkt in het kader van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken

основан на член 29, параграф 2 от Рамковото решение на Съвета от 27 ноември 2008 година относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси

INLEIDING

ВЪВЕДЕНИЕ

Achtergrond

Контекст

Kaderbesluit 2008/977/JBZ van de Raad van 27 november 2008[1] (hierna "het kaderbesluit" genoemd) over de bescherming van persoonsgegevens die worden verwerkt in het kader van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken vormt het algemeen rechtskader voor dit specifieke aspect van de bescherming van persoonsgegevens. Dit besluit is per 19 januari 2009 in werking getreden[2].

С Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година[1] (наричано по-долу „Рамковото решение“) относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се въвежда обща законодателна рамка за защита на личните данни в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Това решение влезе в сила на 19 януари 2009 г.[2]

Het kaderbesluit was nodig omdat er toentertijd geen overkoepelend instrument op Europees niveau was dat de verwerking van persoonsgegevens in het kader van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken regelde[3]. Artikel 3 van Richtlijn 95/46/EG betreffende de bescherming van natuurlijke personen in verband met de verwerking van persoonsgegevens, en betreffende het vrije verkeer van die gegevens, bepaalt dat de richtlijn niet van toepassing is op "de verwerking van persoonsgegevens in het kader van een activiteit die buiten de werkingssfeer van het Gemeenschapsrecht valt, zoals de activiteiten in het kader van titel VI van het Verdrag betreffende de Europese Unie, en zeker niet op de verwerking van gegevens in verband met openbare veiligheid, defensie, de staatsveiligheid en de activiteiten van de staat op strafrechtelijk gebied".

Рамковото решение беше необходимо, тъй като по това време нямаше общ инструмент на европейско равнище, който да обхване обработването на данни в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[3]. Член 3 от Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни и за свободното движение на тези данни гласи, че тя не се прилага „за обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност и при дейности на държавата в областта на наказателното право“.

Doel van het kaderbesluit is op EU-niveau een hoge mate van bescherming te waarborgen van de fundamentele rechten en vrijheden van natuurlijke personen in verband met de verwerking van persoonsgegevens in het kader van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken. Terzelfdertijd dient een hoog niveau van openbare veiligheid te worden gegarandeerd[4]. De lidstaten kunnen, ter bescherming van de op nationaal niveau verzamelde of verwerkte persoonsgegevens, uitgebreidere waarborgen bieden dan die waarin dit kaderbesluit voorziet[5].

Целта на рамково решение е в целия ЕС да се осигури високо ниво на защита на правата и основните свободи на физическите лица при обработката на лични данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Същевременно трябва да бъде гарантирано високо ниво на обществена безопасност[4]. Рамковото решение не възпрепятства държавите-членки да предоставят по-големи гаранции за защита на събираните или обработваните на национално равнище лични данни[5].

Het toepassingsgebied[6] van het kaderbesluit is beperkt tot de verwerking van persoonsgegevens die met het oog op de preventie, het onderzoek, de opsporing en de vervolging ter zake van strafbare feiten of de tenuitvoerlegging van straffen:

Обхватът[6] на рамковото решение е ограничен до обработването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции, свързани с лични данни, които са или са били предадени или предоставени:

- worden of zijn verstrekt of beschikbaar gesteld tussen de lidstaten;

— между държавите-членки,

- door de lidstaten worden of zijn verstrekt of beschikbaar gesteld aan autoriteiten of informatiesystemen die krachtens titel VI ('Politiële samenwerking en justitiële samenwerking in strafzaken') van het Verdrag betreffende de Europese Unie zijn ingesteld; of

— от държавите-членки на органи или информационни системи, създадени въз основа на дял VI от Договора за Европейския съюз („Полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси“); или

- aan de bevoegde autoriteiten van de lidstaten worden of zijn verstrekt of beschikbaar gesteld door autoriteiten of informatiesystemen die krachtens het Verdrag betreffende de Europese Unie of het Verdrag tot oprichting van de Europese Gemeenschap zijn ingesteld.

— на компетентните органи на държавите-членки от органите или информационните системи, създадени въз основа на Договора за Европейския съюз или на Договора за създаване на Европейската общност.

Persoonsgegevens die door de ene lidstaat aan een andere zijn verstrekt mogen worden doorgegeven aan derde landen of internationale organen mits aan bepaalde voorwaarden is voldaan[7].

Личните данни, които са били предадени от една държава-членка на друга, могат да се предават и на трети държави или международни структури, при условие че са спазени определени изисквания[7].

Het kaderbesluit is integraal van toepassing op het Verenigd Koninkrijk en Ierland, omdat het een ontwikkeling inhoudt van het Schengenacquis. Het Verenigd Koninkrijk en Ierland nemen aan dit besluit deel overeenkomstig artikel 5 van het Protocol tot opneming van het Schengenacquis in het kader van de Europese Unie, dat aan het EU-Verdrag en het EG-Verdrag is gehecht, en aan de Besluiten 2000/365/EG en 2002/192/EG van de Raad.

Рамковото решение се прилага изцяло във Великобритания и Ирландия, защото то представлява развитие на достиженията на правото от Шенген. Обединеното кралство и Ирландия са страни по рамковото решение в съответствие с член 5 от Протокола за включването на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и Решения 2000/365/EО и 2002/192/ЕО на Съвета.

Wat IJsland, Noorwegen, Zwitserland en Liechtenstein betreft, houdt het kaderbesluit een ontwikkeling in van de bepalingen van het Schengenacquis in de zin van de door de Raad van de Europese Unie of de Europese Unie met IJsland en Noorwegen, de Zwitserse Bondsstaat en Liechtenstein gesloten Overeenkomsten en Protocollen, en de Besluiten 1999/437/EG, 2008/149/JBZ en 2008/262/JBZ van de Raad.

По отношение на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, рамковото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението и протоколите, сключени от Съвета на Европейския съюз или от Европейския съюз с Исландия и Норвегия, Конфедерация Швейцария и Лихтенщайн, и Решения 1999/437/ЕО, 2008/149/ПВР и 2008/262/ПВР на Съвета.

Inhoud van Kaderbesluit 2008/977/JBZ

Съдържание на Рамково решение 2008/977/ПВР

De binnenlandse verwerking van persoonsgegevens door de bevoegde gerechtelijke of politiële autoriteiten in de lidstaten valt niet onder het toepassingsgebied van het kaderbesluit (overeenkomstig artikel 1, lid 2).

В обхвата на рамковото решение не попада националното обработване на лични данни от компетентните съдебни или полицейски органи в държавите-членки (член 1, параграф 2).

Sectorspecifieke wetgevingsinstrumenten betreffende de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken die bepalingen bevatten inzake de bescherming van persoonsgegevens en die vóór de datum van inwerkingtreding van het kaderbesluit zijn aangenomen, hebben in het algemeen voorrang boven de bepalingen van het kaderbesluit (artikel 28). Instrumenten waarvan wordt aangenomen dat zij een "volledig en samenhangend pakket van regels" inzake gegevensbescherming vormen, worden door het kaderbesluit onverlet gelaten (overweging 39). Andere sectorspecifieke instrumenten die gegevensbeschermingsregels met een beperkter toepassingsgebied bevatten, hebben voorrang boven het kaderbesluit als die regels restrictiever zijn. In het andere geval moet het kaderbesluit worden toegepast (overweging 40).

Като цяло, специфичните за сектора законодателни инструменти за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, които съдържат разпоредби относно защитата на личните данни и които са приети преди датата на влизане в сила на рамковото решение, имат предимство пред разпоредбите на настоящото рамково решение (член 28). Инструментите, за които се счита, че определят „пълен и последователен набор от норми“ по отношение на защитата на данните, не са засегнати от рамковото решение (съображение 39). Други специфични за сектора мерки, които съдържат правила за защита на данните с по-ограничен обхват, имат предимство пред рамковото решение само ако правилата са по-ограничителни от тези в рамковото решение. В противен случай се прилага рамковото решение (съображение 40).

Het kaderbesluit bepaalt wat de doelstellingen zijn van de gegevensbescherming in het kader van de werkzaamheden van politie en justitie. Het bevat regels die moeten garanderen dat alle gegevens die worden uitgewisseld, op een wettelijke en rechtmatige manier en volgens de grondbeginselen betreffende de gegevenskwaliteit zijn verwerkt.

Рамковото решение определя целите за защита на данните в рамките на полицейската и съдебната дейност. В това решение се установяват правилата относно законосъобразността на обработването на лични данни, за да се гарантира, че всяка информация, която може да бъде обменена, се обработва законосъобразно и в съответствие с основните принципи относно качеството на данните.

Het bakent tevens de rechten van de betrokken personen af om de bescherming van persoonsgegevens te garanderen zonder afbreuk te doen aan de belangen van het strafrechtelijk onderzoek. Betrokkenen moeten worden ingelicht en toegang hebben tot hun persoonsgegevens.

В него също така се определят правата на субектите на данни, за да се гарантира защита на личните данни, без да се излагат на риск интересите на наказателното разследване. За тази цел субектите на данни трябва да бъдат информирани и да имат достъп до своите лични данни.

De nationale toezichthoudende autoriteiten vervullen de hun opgedragen taken in volstrekte onafhankelijkheid en moeten over de toepassing van de maatregelen die de lidstaten nemen om het kaderbesluit om te zetten, advies uitbrengen en toezicht houden.

Националните надзорни органи, които действат напълно независимо при упражняването на възложените им функции, отговарят за консултирането и наблюдението на прилагането на мерките, приети от държавите-членки за транспониране на рамковото решение.

Verplichting voor de Commissie om verslag uit te brengen over de uitvoering

Комисията е задължена да докладва за изпълнението

Artikel 29, lid 1, van het kaderbesluit bepaalt dat de lidstaten de nodige maatregelen treffen om uiterlijk op 27 november 2010 aan het besluit te voldoen.

Съгласно член 29, параграф 1 от рамковото решение държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото решение преди 27 ноември 2010 г.

Volgens artikel 29, lid 2, delen de lidstaten het secretariaat-generaal van de Raad en de Commissie de tekst mee van de bepalingen waarmee zij de uit dit kaderbesluit voortvloeiende verplichtingen omzetten in nationaal recht, alsmede informatie over de in artikel 25 bedoelde toezichthoudende autoriteiten.

В съответствие с член 29, параграф 2 те трябва да предават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, с които транспонират в тяхното национално законодателство наложените им задължения, както и информация относно надзорните органи, посочени в член 25 от рамковото решение.

Op basis van een verslag van de Commissie dat is opgesteld met gebruikmaking van deze informatie, gaat de Raad vóór 27 november 2011 na in hoeverre de lidstaten de maatregelen hebben genomen die noodzakelijk zijn om aan het kaderbesluit te voldoen.

Комисията трябва да изготви доклад, като използва предоставената от държавите-членки информация. Преди 27 ноември 2011 г. Съветът трябва да оцени степента, до която държавите-членки са спазили настоящото рамково решение.

Aan dit verslag ten grondslag liggende informatie

Източници на информация, на които се основава настоящият доклад

De Commissie had op 9 november 2011 informatie over de uitvoering van het kaderbesluit ontvangen van 26 van de 27 lidstaten en van Liechtenstein, Noorwegen, IJsland en Zwitserland.

До 9 ноември 2011 г. 26 от 27 държави-членки, както и Лихтенщайн, Норвегия, Исландия и Швейцария, са изпратили на Комисията информация относно изпълнението на рамковото решение.

In 14 van die 26 lidstaten waren wetgevende maatregelen genomen en van kracht om uitvoering te geven aan het kaderbesluit (België, Tsjechië, Denemarken, Duitsland, Estland, Ierland, Hongarije, Letland, Litouwen, Luxemburg, Oostenrijk, Slowakije, Zweden en het Verenigd Koninkrijk). In Duitsland, Ierland, Estland en Zweden werd nog onderzocht of er behoefte was aan nadere uitvoeringsmaatregelen.

14 от тези 26 държави-членки посочиха, че рамковото решение се прилага в тяхното действащо законодателство (Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Австрия, Словакия, Швеция и Обединеното кралство). Германия, Ирландия, Естония и Швеция заявиха, че все още проучват дали са необходими допълнителни мерки за изпълнение.

In 9 lidstaten is er sprake van een gedeeltelijke uitvoering van het kaderbesluit, aangezien de desbetreffende wetgevende maatregelen nog moeten worden goedgekeurd.

Може да се счита, че 9 държави-членки са приложили рамковото решение частично, тъй като те посочват, че е необходимо първо да приемат законодателството относно изпълнението на това решение.

4 lidstaten hebben op het verzoek om informatie van de Commissie ofwel niet gereageerd (Roemenië), ofwel geantwoord dat het kaderbesluit niet is uitgevoerd (Griekenland, Italië[8] en Cyprus).

4 държави-членки не са отговорили на искането на Комисията за информация (Румъния) или са посочили, че не са приложили рамковото решение (Гърция, Италия[8], Кипър).

Er zijn inhoudelijke verschillen, voornamelijk qua detaillering, wat betreft de informatie die de lidstaten in antwoord op haar vragenlijst aan de Commissie hebben verstrekt. In het overzicht van de antwoorden in tabel 1 is weergegeven hoe de lidstaten de stand van uitvoering van het kaderbesluit evalueren.

Съдържанието на информацията, предоставена от държавите-членки в отговор на въпросника на Комисията, е различно, по-специално по отношение на степента на точност. В таблица 1 се предлага общ преглед на отговорите: тя отразява оценката на държавите-членки на актуалното състояние на изпълнение на рамковото решение.

OMZETTING VAN HET KADERBESLUIT

ТРАНСПОНИРАНЕ НА РАМКОВОТО РЕШЕНИЕ

Kaderbesluit ex-artikel 34, lid 2, onder b), van het Verdrag betreffende de Europese Unie

Рамково решение — предишен член 34, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз

Dit kaderbesluit is gebaseerd op het Verdrag betreffende de Europese Unie (VEU), en met name op artikel 30, artikel 31, onder e), en artikel 34, lid 2, onder b).

Настоящото рамково решение се основава на Договора за създаване на Европейския съюз (ДЕС), и по-специално на членове 30, 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него.

Als wetgevingsinstrument kan het kaderbesluit het best worden vergeleken met een richtlijn: het is bindend voor de lidstaten wat het resultaat betreft, maar de keuze van de vorm en de methoden wordt aan hen overgelaten. Kaderbesluiten hebben echter geen directe werking[9].

Рамковите решения като правни инструменти най-добре могат да се сравнят с директивата, тъй като те са обвързващи за държавите-членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставят на националните власти избора на формата и средствата. Рамковите решения обаче нямат пряко правно действие[9].

Krachtens artikel 10 van het aan de Verdragen gehechte Protocol (nr. 36) betreffende de overgangsbepalingen, met betrekking tot de handelingen die op grond van de titels V en VI van het VEU voor de inwerkingtreding van het Verdrag van Lissabon zijn vastgesteld, zijn de bevoegdheden van de Commissie uit hoofde van artikel 258 VWEU wat betreft handelingen inzake de voormalige "derde pijler" niet van toepassing (en blijven die van het Hof van Justitie beperkt) gedurende een overgangsperiode van vijf jaar na de datum van inwerkingtreding van het Verdrag van Lissabon (d.w.z. tot 1 december 2014).

Въз основа на член 10 от Протокола, отнасящ се до преходните разпоредби относно актовете, приети въз основа на дялове V и VI от Договора за Европейския съюз преди влизането в сила на Договора от Лисабон (№ 36), приложен към Договорите, правомощията на Комисията по член 258 от ДФЕС не са приложими (и тези на Съда на Европейските общности остават ограничени) по отношение на актовете от „предишния трети стълб“ за преходен период от пет години, считано от датата на влизането в сила на Договора от Лисабон (т.е. до 1 декември 2014 г.).

Hierna wordt nader ingegaan op de uitvoering van vier essentiële bepalingen van het kaderbesluit, aan de hand van de informatie die door de lidstaten is verstrekt nadat de Commissie daarom op 9 december 2010 had verzocht.

По-долу са изложени подробности относно изпълнението на четири основни разпоредби от рамковото решение, въз основа на предоставената от държавите-членки информация в отговор на искането на Комисията от 9 декември 2010 г.

Werkingssfeer van de nationale uitvoeringsmaatregelen

Приложно поле на националните мерки за изпълнение

Het toepassingsgebied van het kaderbesluit is beperkt tot de verwerking van persoonsgegevens die worden verstrekt of beschikbaar gesteld tussen lidstaten. De "binnenlandse" verwerking van persoonsgegevens door de politie of justitie in strafzaken valt daarbuiten.

Рамковото решение се прилага само за обработването на лични данни, които са били предадени или предоставени между държавите-членки (член 1, параграф 2). Обработването на лични данни от полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси на национално ниво не попада в приложното поле на рамковото решение.

Tabel 2 in de bijlage geeft een overzicht van de uitvoeringsmaatregelen in de lidstaten. De meeste lidstaten vermeldden de algemene gegevensbeschermingswetgeving bij de uitvoeringsmaatregelen voor het kaderbesluit en verwezen ook naar sectorale wetgeving die van toepassing is op de politie, het gerecht, de douane en de belastingdiensten. Sommige lidstaten kozen ervoor om geen wetgevende maatregelen te nemen, maar het kaderbesluit uit te voeren door middel van ambtelijke circulaires (b.v. Duitsland en het Verenigd Koninkrijk).

В таблица 2 от приложението се предоставя общ преглед на мерките за изпълнение в държавите-членки. Повечето държави-членки се позоваха на общото законодателство за защита на данните като една от мерките за изпълнение на рамковото решение и добавиха препратка към приложимото секторно законодателство за полицейските, съдебните, митническите и данъчните органи. Някои държави-членки решиха да не приемат законодателни инструменти, а да изпълняват решението посредством административни циркулярни писма (например Германия и Обединеното кралство).

In het merendeel van de lidstaten is de algemene gegevensbeschermingswetgeving van toepassing op de verwerking van persoonsgegevens door politie en justitie, zowel op de binnenlandse als op de grensoverschrijdende verwerking[10], vaak samen met het wetboek van strafvordering en politie(gegevens)wetten[11] . Dertien lidstaten (België, Tsjechië, Duitsland, Estland, Italië, Luxemburg, Hongarije, Malta, Nederland, Slovenië, Slowakije, Finland en Zweden) noemden het wetboek van strafvordering of soortgelijke wetgeving. Zeven lidstaten (Tsjechië, Duitsland, Hongarije, Nederland, Slovenië, Finland en Zweden) maken melding van een specifieke "wet politiegegevens"[12]. Drie lidstaten (Bulgarije, Portugal en Litouwen) vermeldden voorts dat zij ook specifieke wetgeving hadden aangenomen om sommige, uitsluitend op grensoverschrijdende verwerking van persoonsgegevens toepasselijke, bepalingen van het kaderbesluit uit te voeren die niet door de algemene wetgeving waren behandeld[13].

Повечето държави-членки посочиха, че общото законодателство за защита на данните се прилага към обработването на лични данни от страна на полицията и съдебната власт, както на национално ниво, така и в трансграничен контекст[10], в повечето случаи обаче едновременно с разпоредбите от наказателно-процесуалните закони и законите за полицията (защита на данните)[11] . Тринадесет държави-членки (Белгия, Чешката република, Германия, Естония, Италия, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Словения, Словакия, Финландия и Швеция) посочиха наказателно-процесуалните закони или подобно законодателство. Седем държави-членки (Чешката република, Германия, Унгария, Нидерландия, Словения, Финландия и Швеция) съобщиха за наличието на специален закон за полицията (защита на данните)[12]. Три държави-членки (България, Португалия, Литва) добавиха, че са приели също така специално законодателство за изпълнение на някои разпоредби от рамковото решение, които не попадат в обхвата на общото законодателство, което се прилага само за трансграничното обработване на лични данни[13].

Voor drie lidstaten was het beperkte toepassingsgebied van het kaderbesluit een probleem. Italië en Nederland wezen erop dat het in de praktijk lastig is om onder het kaderbesluit vallende grensoverschrijdende verwerking van gegevens en "binnenlandse" verwerking van elkaar te onderscheiden, alsook op de daarmee samenhangende complicatie voor de wetshandhavingsautoriteiten in de lidstaten, namelijk dat voor dezelfde persoonsgegevens verschillende verwerkingsregels moeten worden toegepast. Polen belichtte de tekortkomingen van het kaderbesluit in het algemeen en stelde in het bijzonder het eens te zijn met het streven van de Commissie om een alomvattend kader te creëren en ook het gebied van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken onder de algemene gegevensbeschermingsregels te laten vallen[14].

Три държави-членки смятат, че ограниченият обхват на рамковото решение представлява проблем. Италия и Нидерландия докладваха за трудности при разграничаването на практика между трансграничното обработване на данни съгласно Рамково решение 2008/977 и обработването на национално ниво, както и за свързаната с това трудност за правоприлагащите органи в държавите-членки да се адаптират към различните правила за обработване за същите лични данни. Полша посочи недостатъците на рамковото решение като цяло и по-конкретно подчерта своята подкрепа за целта на Комисията за създаване на всеобхватна рамка и за разширяването на общите правила за защита на данни в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси[14].

Informatie voor de betrokkene (artikel 16, overwegingen 26-27)

Информация за субектите на данни (член 16, съображения 26—27)

De lidstaten moeten er overeenkomstig het kaderbesluit op toezien dat de betrokkenen door de bevoegde autoriteiten op de hoogte worden gebracht van het feit dat de persoonsgegevens kunnen worden of worden verzameld, verwerkt of verstrekt aan een andere lidstaat met het oog op het voorkomen, onderzoeken, opsporen en vervolgen van strafbare feiten en de tenuitvoerlegging van straffen. De vorm, de inhoud, de gebruikte methoden en de mogelijke uitzonderingen (geen of beperkte kennisgeving), worden nader geregeld in het nationaal recht. Dit kan in een algemene vorm gebeuren, bijvoorbeeld langs wettelijke weg of door bekendmaking van een lijst van verwerkingen. Wanneer lidstaten persoonsgegevens aan elkaar doorgeven, kunnen zij verlangen dat de betrokkene niet wordt geïnformeerd.

Съгласно рамковото решение държавите-членки трябва да гарантират, че техните компетентни органи информират субектите на данни, че техните данни се обработват или предават на друга държава-членка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции. Формата, съдържанието, средствата и изключенията (т.е. без предоставяне или с ограничено предоставяне на информация), използвани за това, следва да се определят съгласно националното законодателство. Това може да стане по общ ред, например чрез закон или чрез публикуване на списък на операциите по обработването на данни. Ако данните са предавани на друга държава-членка, всяка държава-членка може да поиска от другата държава-членка да не информира субекта на данни.

Zoals uit tabel 3 kan worden opgemaakt, informeren nagenoeg alle lidstaten de betrokkenen op de ene of de andere manier over de verwerking van hun persoonsgegevens. Frankrijk doet dat niet. Denemarken voorziet evenmin in dit recht, maar verplicht de voor de verwerking verantwoordelijke om een register bij te houden en het publiek te informeren.

Таблица 3 показва, че почти всички държави-членки са посочили, че предоставят на субектите на данни известна информация относно обработването на личните им данни. Франция посочи, че не прави това. Дания също не предоставя това право, но съобщи, че администраторът трябва да води регистър и да информира обществеността.

Het recht om geïnformeerd te worden, is in de grote meerderheid van de lidstaten onderhevig aan beperkingen . De nationale wetgever heeft dit recht ofwel ingeperkt in het kader van het voorkomen, onderzoeken, opsporen en vervolgen van strafbare feiten, ofwel bepaald dat het niet van toepassing is op de verwerking van gegevens door specifieke verantwoordelijken (politie en/of justitie). In sommige gevallen gelden er beperkingen/uitzonderingen zonder dat is gepreciseerd voor welke activiteiten. Heel wat lidstaten maken melding van zulke beperkingen ten behoeve van de politie, de militaire politie, het gerecht, de douane of de fiscus.

Правото на информация е предмет на ограничения в повечето държави-членки. Националното законодателство или ограничава това право за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, или предвижда обработването на данни от специализирани администратори на лични данни (полиция и/или съдебна власт) да бъде изключено от приложното поле на това правило. В някои случаи ограниченията/изключенията са посочени, без да се уточняват дейностите. Значителен брой от държавите-членки докладват за такива ограничения за полицейските, военно-полицейските, съдебните, митническите и данъчните органи.

Volgens Nederland valt een algemene verplichting om de betrokkene te informeren niet te rijmen met de aard van het werk van politie en justitie, maar zijn de nodige voorzieningen getroffen om de betrokkene voldoende erover te informeren dat persoonsgegevens door de politie en justitie worden verwerkt (namelijk wetten die vastleggen in welke gevallen en onder welke voorwaarden gegevens worden verwerkt, het openbaar ministerie dat de betrokkene meedeelt wanneer bijzondere onderzoeksbevoegdheden worden uitgeoefend, als zulks het onderzoek niet schaadt). Nog volgens Nederland is er geen verplichting om deze bepaling ten uitvoer te leggen, aangezien artikel 16, lid 1, uitsluitend betrekking heeft op het nationaal recht van de lidstaten.

Нидерландия заяви, че общото задължение за информиране на субекта на данните не е съответствало напълно на естеството на работата на полицията и на съдебната власт, но че съществуват някои мерки, които да гарантират в достатъчна степен информирането на субекта на данните, което се изисква за обработване на данните от полицейските и съдебните органи (т.е. в законите се дава информация за случаи и условия за обработване на данни; прокурорът информира субекта на данни за упражняването на специални правомощия по разследването, ако това е позволено в рамките на разследването). Нидерландия също заяви, че не е необходимо тази разпоредба да бъде изпълнена, тъй като член 16, параграф 1 се отнася единствено до националните закони на държавите-членки.

Het kaderbesluit stelt het recht van de betrokkene om te worden geïnformeerd vast, maar bevat geen nadere bepalingen inzake de methoden of eventuele uitzonderingen. Dat recht wordt volgens de lidstaten over het algemeen verleend, maar de invulling ervan verschilt aanzienlijk.

Рамковото решение установява правото на субектите на данни да бъдат информирани, но не съдържа никакви подробности относно средствата или възможните изключения. Дори ако, според държавите-членки, правото на информация е предоставено по принцип, изпълнението се различава значително.

Recht van toegang voor betrokkenen (artikel 17)

Право на достъп на субектите на данни (член 17)

Het kaderbesluit bepaalt dat de betrokkene gerechtigd is om, zonder beperking en zonder bovenmatige vertraging of kosten:

В рамковото решение се предвижда субектът на данни да има право да получи без ограничение и без прекомерно забавяне или разходи:

a) van de toezichthoudende instantie of persoon of van de nationale toezichthoudende overheid tenminste antwoord te krijgen op de vraag of de hem betreffende gegevens zijn verstrekt of beschikbaar gesteld, informatie te krijgen over de ontvangers of categorieën van ontvangers aan wie de gegevens zijn verstrekt, alsook een opgave te krijgen van de gegevens die verwerking ondergaan, of

а) поне потвърждение от администратора или от националния надзорен орган, дали данни, свързани с него, са били предадени или предоставени, и информация относно получателите или категориите получатели, пред които са разкрити данните, както и информация за данните, които са в процес на обработване; или

b) van de nationale toezichthoudende autoriteit tenminste de bevestiging te krijgen dat alle nodige verificaties zijn verricht.

б) поне потвърждение от националния надзорен орган, че са извършени всички необходими проверки.

De lidstaten kunnen wettelijke maatregelen treffen ter beperking van het recht van toegang om belemmering van officiële of gerechtelijke onderzoeken of procedures te voorkomen; om te voorkomen dat de preventie, de opsporing, het onderzoek of de vervolging ter zake van strafbare feiten of de tenuitvoerlegging van straffen in het gedrang komt; ter bescherming van de openbare veiligheid; ter bescherming van de nationale veiligheid, en ter bescherming van de betrokkene of van de rechten en vrijheden van anderen. (artikel 17, lid 2). Iedere weigering of beperking van de toegang wordt schriftelijk aan de betrokkene toegelicht. (artikel 17, lid 3)

Държавите-членки могат да приемат законодателни мерки за това право на достъп, за да се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури; повлияване върху предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции; за защита на обществената сигурност; за защита на националната сигурност; и за защита на субекта на данни или на правата и свободите на други лица (член 17, параграф 2). Всеки отказ на администратора да предостави тази информация се изпраща в писмен вид на субекта на данните (член 17, параграф 3).

In tabel 4 wordt op basis van de inlichtingen die door de lidstaten zijn meegedeeld, een overzicht gegeven van de situatie in de lidstaten met betrekking tot het recht van toegang tot informatie van de betrokkene. Daaruit kan worden geconcludeerd dat alle lidstaten[15] de betrokkenen, in de ene of de andere vorm, een recht van toegang verlenen . Dit recht is doorgaans verankerd in de algemene gegevensbeschermingswetgeving van de lidstaten. Heel wat lidstaten hebben in sectorspecifieke wetgeving (bv. betreffende politiegegevens) ook gedetailleerde regels vastgesteld voor de uitoefening van het recht van toegang.

Информацията относно правото на достъп, предоставена от държавите-членки и компилирана в таблица 4 , отразява ситуацията по отношение на предоставянето на информация на субекта на данни. Може да се заключи, че всички държави-членки[15] предоставят в известна степен право на достъп на субектите на данни. Това право е заложено в общото законодателство на държавите за защита на личните данни. Много държави-членки също така определят реда и условията относно правото на достъп в специфично за сектора законодателство (като например законите за полицията).

In alle lidstaten gelden ook uitzonderingen op het toegangsrecht . De motiveringen die daarvoor het vaakst worden vermeld, zijn:

По същият начин всички държави-членки предвиждат изключения от правото на достъп . Най-често споменаваните причини за отказа за предоставяне на право на достъп са:

- het voorkomen, onderzoeken, opsporen en vervolgen van strafbare feiten;

- за предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления;

- de nationale veiligheid, defensie en openbare veiligheid;

- националната сигурност, защитата и обществената сигурност;

- financieel-economische belangen van de lidstaat en de EU (o.a. ook in monetaire, budgettaire en fiscale aangelegenheden)[16];

- икономически и финансови интереси на държава-членка и на ЕС (включително валутни, бюджетни и данъчни въпроси)[16];

- bescherming van de rechten en vrijheden van de betrokkene of van anderen.

- за защита на правата и свободите на субекта на данни или на други лица.

De manier waarop toegang tot persoonsgegevens wordt verleend , is in sommige lidstaten uitdrukkelijk geregeld en in andere niet. In sommige lidstaten kan de betrokkene direct bij de bevoegde autoriteit toegang tot zijn gegevens vragen (Bulgarije, Duitsland, Finland, Ierland, Letland, Malta, Nederland, Oostenrijk, Polen, Slowakije, het Verenigd Koninkrijk, Zweden), terwijl in andere (België, Frankrijk) slechts "indirecte" toegang wordt verkregen. In dit laatste geval is het de nationale toezichthoudende autoriteit die toegang heeft tot alle persoonsgegevens en niet de betrokkene zelf. In Finland en Litouwen kan de betrokkene kiezen. In Portugal is directe toegang de algemene regel, maar is voorzien in indirecte toegang wanneer er een raakvlak is tussen de verwerking van persoonsgegevens en de staatsveiligheid of het voorkomen of onderzoeken van strafbare feiten. De situatie is vergelijkbaar in Luxemburg, waar in de regel directe toegang wordt verleend, maar in gevallen waarin een uitzondering geldt, het verzoek om toegang moet worden gericht tot de toezichthoudende autoriteit.

Що се отнася до начина, по който се предоставя достъп до лични данни , някои държави-членки са засегнали изрично този въпрос, а други не са направили това. Някои държави-членки посочват, че предоставят на субектите на данни правото да изпратят искане за достъп до своите данни директно до компетентния орган (т.е. Австрия, Германия, България, Финландия, Ирландия, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Словакия, Швеция, Обединеното кралство), докато други позволяват само „непряк“ достъп (Белгия, Франция). В последния случай националният надзорен орган, а не физическото лице, има достъп до всички лични данни, свързани със субекта на данни. Във Финландия и Литва на субектите на данни е предоставен избор. В Португалия прекият достъп е общо правило, а непрекият достъп е предвиден в случаите, когато обработването на лични данни оказва влияние върху държавната сигурност или върху предотвратяването или разследването на престъпления. Подобна е ситуацията в Люксембург, където като цяло достъпът се предоставя пряко, но ако се прилага изключение, исканията за достъп трябва да бъдат адресирани до надзорния орган за защита на данните.

Het kaderbesluit bevat algemene bepalingen inzake het verlenen van een recht van toegang aan de betrokkene. Er wordt niet gepreciseerd welke informatie aan de betrokkene moet worden verstrekt. Het wordt eveneens aan de lidstaten overgelaten of de betrokkene directe toegang krijgen of een indirecte route moeten volgen.

Рамковото решение съдържа общи правила, които предоставят на субектите на данни право на достъп до техните данни. Това решение не уточнява подробно какъв вид информация трябва да бъде предоставена на субекта на данни. То също така оставя на държавите-членки да решат дали субектите на данни могат да упражнят правото си на достъп пряко или трябва да извършат това непряко.

Nationale toezichthoudende autoriteiten (artikel 25)

Национални надзорни органи (член 25)

Het kaderbesluit erkent dat het "een essentieel onderdeel van de bescherming van persoonsgegevens die worden verwerkt in het kader van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken tussen de lidstaten, is dat de lidstaten toezichthoudende autoriteiten aanwijzen die hun opdracht volledig onafhankelijk vervullen" (overweging 33). Voorts word bepaald dat de in de lidstaten reeds krachtens de richtlijn ingestelde toezichthoudende autoriteiten eveneens deze taken op zich kunnen nemen (overweging 34). De inhoud van artikel 28 (leden 1-4 en 7) van de richtlijn, betreffende de bevoegdheden van de toezichthoudende autoriteit, haar volstrekte onafhankelijkheid bij het vervullen van de opgedragen taken en de inachtneming van het beroepsgeheim, wordt grotendeels overgenomen in artikel 25 van het kaderbesluit. Elke toezichthoudende autoriteit moet met name beschikken over onderzoeksbevoegdheden, (zoals toegang tot gegevens en bevoegdheden om alle noodzakelijke inlichtingen in te winnen), effectieve bevoegdheden om in te grijpen (zoals de bevoegdheid om voorafgaand aan de uitvoering van de verwerking advies uit te brengen en te zorgen voor een passende bekendmaking van het advies; de bevoegdheid om gegevens te laten afschermen, wissen of vernietigen, een verwerking voorlopig of definitief te verbieden, de voor de verwerking verantwoordelijke te waarschuwen of te berispen, of de nationale parlementen of andere politieke instellingen in te schakelen) en de bevoegdheid om in rechte op te treden.

В Рамково решение 2008/977 се отчита, че създаването в държавите-членки на надзорни органи, които напълно независимо упражняват функциите си, е „основен елемент от защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество между държавите-членки“ (съображение 33). В него също така се заявява, че надзорните органи, вече създадени в държавите-членки съгласно Директивата, следва да могат също така да поемат отговорност (съображение 34). Член 25 от Рамково решение 2008/977 отразява важна част от разпоредбата за надзорните органи в член 28 (параграфи 1—4, 7) от Директива 95/46/ЕО относно правомощията на органа, задължението му да се ползва с пълна независимост и задължението да пази професионална тайна. На всеки орган са предоставени редица правомощия, които включват правомощия по разследване (включително право на достъп до данните и на събиране на цялата необходима информация), ефективни правомощия на намеса (като например право на предоставяне на становища преди извършването на операции по обработването; право на разпореждане на блокиране, изтриване или унищожаване на данни; на въвеждане на временна или окончателна забрана върху обработването; на отправяне на предупреждение или строга забележка към администратора; право да сезира националния парламент или други политически институции), както и право да води съдебни дела.

Zoals tabel 5 laat zien, zijn de nationale autoriteiten die bevoegd zijn voor het toezicht op de omzetting en de toepassing van de algemene gegevensbeschermingsregels meestal ook verantwoordelijk voor het toezicht op de omzetting en de toepassing van het kaderbesluit.

Таблица 5 показва, че в повечето случаи националните надзорни органи, отговарящи за наблюдението на изпълнението и прилагането на общите правила за защита на личните данни, са отговорни и за надзора върху изпълнението и прилагането на Рамково решение 2008/977.

Zweden deelde mee dat zijn Gegevensinspectie (Data Inspection Board) nog moet worden aangesteld als toezichthoudende autoriteit ter uitvoering van artikel 25 van het kaderbesluit.

Швеция посочва, че Комитетът за проверка на данните все още не е определен като компетентен надзорен орган по силата на член 25 от Рамковото решение.

Sommige lidstaten stelden de kwestie van het toezicht op de gegevensverwerking door justitie nadrukkelijk aan de orde[17]. Denemarken vermeldde dat de gerechtelijke administratie verantwoordelijk is voor het toezicht op die gegevensverwerking en Oostenrijk stipte aan dat de toezichthoudende autoriteit voor gegevensverwerking niet bevoegd is om te oordelen over klachten in verband met schendingen van de gegevensbeschermingsregels door justitie. In Luxemburg is de commissie Gegevensbescherming in het algemeen bevoegd voor het toezicht op de verwerking van persoonsgegevens. Verwerkingen die worden gedaan op grond van nationale bepalingen tot uitvoering van internationale overeenkomsten staan onder toezicht van een autoriteit die bestaat uit de Procureur Général d’Etat of zijn gemachtigde en twee leden van de commissie Gegevensbescherming, voorgedragen door de commissie en benoemd door de minister.

Някои държави-членки изрично повдигнаха въпроса за надзора на обработването на данни от съдебната власт[17]. Дания посочи, че съдебната администрация е отговорна за надзора на обработването на данни от съдебната власт, а Австрия отбеляза, че надзорният орган за защита на данните не е компетентен да се произнася по жалби за нарушаване на правилата за защита на данни от страна на съдебната власт. В Люксембург надзорът на обработването на данни като цяло е от компетентността на Комисията за защита на личните данни. Дейностите по обработването, извършвани в рамките на една национална разпоредба, с която се прилага международна конвенция, са под надзора на орган, който включва Procureur Général d'Etat или негов представител и двама членове на Комисията за защита на личните данни, предложени от последния и назначени от министъра.

Andere door de lidstaten aan de orde gestelde punten

Други въпроси, повдигнати от държавите-членки

Twintig van de 26 lidstaten, waarvan er 8 deze vraag onbeantwoord lieten (België, Denemarken, Estland, Griekenland, Hongarije, Luxemburg, Cyprus en Oostenrijk), hebben geen bijzondere problemen met het kaderbesluit gemeld. Zoals in tabel 6 is weergegeven, hebben 6 lidstaten een aantal punten gesignaleerd die volgens hen aandacht vereisen:

От 26-те страни-членки 20 не са съобщили за някакви специфични проблеми, свързани с рамковото решение, като 8 от тях не са отговорили на този въпрос (Белгия, Дания, Естония, Гърция, Унгария, Люксембург, Кипър и Австрия). Както е показано в таблица 6 , 6 държави-членки представиха коментари по следните въпроси, които пораждат загриженост:

- Polen vond dat het kaderbesluit op verschillende punten moet worden verbeterd en zegde steun toe voor een hervorming die moet leiden tot een geïntegreerd, coherent gegevensbeschermingskader op EU-niveau;

— Полша смята, че рамковото решение съдържа множество недостатъци, които следва да се отстранят, и изрази подкрепа за реформа с цел да се създаде цялостна и съгласувана система за защита на данните на равнище ЕС.

- Italië en Nederland wezen erop dat het in de praktijk lastig is om onder het kaderbesluit vallende grensoverschrijdende verwerking van gegevens en "binnenlandse" verwerking van elkaar te onderscheiden, alsook op de daarmee samenhangende complicatie voor de wetshandhavingsautoriteiten in de lidstaten, namelijk dat voor dezelfde persoonsgegevens verschillende verwerkingsregels moeten worden toegepast;

— Италия и Нидерландия докладваха за трудности при разграничаването на практика между трансграничното обработване на данни съгласно Рамково решение 2008/977 и обработването на национално ниво, както и за свързаната с това трудност за правоприлагащите органи в държавите-членки да се адаптират към различните правила за обработване за същите лични данни

- Italië, Tsjechië en Nederland hadden kritiek op wat in het kaderbesluit is bepaald voor internationale doorgiften. Met name volgens Italië is het noodzakelijk om een adequaat, gelijkwaardiger niveau van gegevensbescherming tot stand te brengen voor de doorgifte van persoonsgegevens aan derde landen. Volgens Nederland is het een probleem dat het kaderbesluit geen criteria bevat om te bepalen of het beschermingsniveau dat een derde land biedt adequaat is, wat tot uitvoeringsverschillen tussen de lidstaten leidt. Tsjechië tot slot, gaf te kennen de regels inzake internationale doorgiften "onrealistisch" te vinden.

— Италия, Чешката република и Нидерландия изразиха критики към правилата за международното предаване на данни, включени в рамковото решение. По-специално, Италия заяви, че е необходимо да се осигури адекватно и по-високо единно ниво на защита на данните при предаването на данни на трети държави. Нидерландия смята за проблематична липсата на критерии в рамковото решение за определяне на адекватно ниво на защита от страна на трета държава, което води до нееднакво изпълнение от страна на държавите-членки. На последно място, Чешката република отчете като „нереалистични“ правилата за международното предаване на данни в рамковото решение.

- Frankrijk maakte melding van een specifiek nationaal probleem in verband met de bewaartermijnen van persoonsgegevens doorgegeven aan en ontvangen uit derde landen waar op dit gebied andere eisen gelden; - Volgens Slowakije moet een duidelijker onderscheid worden gemaakt tussen gegevensverwerking door de politie en door het gerecht (gerechtelijke procedures);

— Франция посочи конкретен проблем на национално равнище по отношение на периодите на съхранение на личните данни, които се предават на трета държава и от трета държава, където съществуват различни изисквания в това отношение; — Словакия заяви, че е необходимо да се направи разграничение между обработването на данни от полицията и от съдебната власт (съдебно производство);

- Zowel Tsjechië als Nederland wees erop dat het voor de wetshandhavingsdiensten verwarrend is rekening te moeten houden met verschillende regels op internationaal (bv. Raad van Europa), EU- en nationaal niveau.

— Чешката република и Нидерландия посочиха, че за правоприлагащите органи е било объркващо да се съобразяват с многобройните правила за защита на личните данни на международно равнище (като тези на Съвета на Европа), на равнище ЕС и на национално равнище.

VERVOLGWERKZAAMHEDEN

ПРЕДСТОЯЩИ ДЕЙНОСТИ

Dit verslag geeft de stand van zaken weer met betrekking tot de uitvoering en de werking van het kaderbesluit over de bescherming van persoonsgegevens die worden verwerkt in het kader van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken.

В този доклад се извършва преглед на актуалното състояние на изпълнението и функционирането на рамковото решение относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

De moeilijkheden die in de praktijk door een aantal lidstaten zijn ondervonden om het onderscheid te maken tussen regels voor "binnenlandse" verwerking en die voor grensoverschrijdende verwerking, kunnen worden verholpen door één stel regels uit te vaardigen dat beide vormen van verwerking bestrijkt. De reikwijdte van het recht van informatie van de betrokkene en de mogelijke uitzonderingen op dat recht op EU-niveau moeten nader worden gepreciseerd. Geharmoniseerde minimumcriteria voor het recht van toegang van de betrokkene zijn een middel niet alleen om de rechten van de betrokkene te versterken, maar ook om te voorzien in uitzonderingen die politie en justitie in staat moeten stellen om hun taken naar behoren te vervullen.

Практическите затруднения, които срещат редица държавите-членки при разграничаването между правилата за националното и трансграничното обработване на данни, могат да бъдат решени чрез единен набор от правила, който обхваща обработването на данни, както на национално равнище, така и в трансграничен контекст. Ще бъде необходимо допълнително изясняване на обхвата и възможните изключения на равнище ЕС по отношение на правото на субектите на информация. Минималните хармонизирани критерии във връзка с правото на достъп на субектите на данни могат да укрепят техните права, като същевременно се предвидят изключения, за да се позволи на полицията и на съдебната власт да изпълняват своите задачи.

Artikel 16 van het Verdrag betreffende de werking van de Europese Unie, dat het recht op bescherming van persoonsgegevens vestigt, maakt het nu mogelijk een alomvattend kader te creëren dat een hoog niveau van bescherming van persoonsgegevens waarborgt op het gebied van de politiële en justitiële samenwerking in strafzaken en de uitwisseling van persoonsgegevens tussen de politiële en justitiële autoriteiten van de lidstaten vergemakkelijkt, zonder afbreuk te doen aan het beginsel van subsidiariteit.

Съгласно член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се утвърждава правото на защита на личните данни, понастоящем съществува възможност за установяване на всеобхватна рамка за защита на данните, като се гарантира както високо ниво на защита на данните на физически лица в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела, така и по-безпроблемен обмен на лични данни между полицейските и съдебните органи на държавите-членки при пълно зачитане на принципа на субсидиарност.

[1] PB L 350 van 30.12.2008, blz. 60.

[1] OВ L 350, 30.12.2008, стр. 60.

[2] Artikel 30.

[2] Член 30.

[3] Overweging (5) bij Richtlijn 95/46/EG van het Europees Parlement en de Raad van 24 oktober 1995 betreffende de bescherming van natuurlijke personen in verband met de verwerking van persoonsgegevens en betreffende het vrije verkeer van die gegevens, PB L 281, 23.11.1995, blz. 31.

[3] Съображение 5 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, ОВ L 281, 23.11.1995, стр. 31.

[4] Artikel 1.

[4] Член 1.

[5] Artikel 1, lid 5.

[5] Член 1, параграф 5.

[6] Artikel 1, lid 2.

[6] Член 1, параграф 2.

[7] Artikel 13.

[7] Член 13.

[8] Italië deelde de Commissie mee dat specifieke uitvoeringsmaatregelen nog niet formeel zijn vastgesteld. Er wordt verwezen naar de wet bescherming persoonsgegevens, de strafprocedurewet en andere wetten die bepalingen bevatten die van toepassing zijn op de gegevensverwerking op de betrokken gebieden. Andere lidstaten hanteren een andere benadering: de geldende gegevensbeschermingsregels zijn ook van toepassing op de binnenlandse verwerking van persoonsgegevens door politie en justitie, en op de grensoverschrijdende verwerking door politie en justitie in strafzaken. Zij hebben de Commissie tevens ervan in kennis gesteld dat aanvullende uitvoeringsmaatregelen worden voorbereid.

[8] Италия уведоми Комисията, че специфичните инструменти за изпълнение все още не са официално приети. Това се отнася за Кодекса за защита на личните данни, наказателно-процесуалния кодекс и други актове, които съдържат разпоредби, приложими за обработването на данни в тези области. Други държави-членки предприемат по-различен подход и показват, че действащите правила за защита на данните се прилагат и при обработването на лични данни от полицейските и съдебните органи на национално равнище, както и при трансграничното обработване от полицейските и съдебните органи по наказателноправни въпроси. Освен това те са информирали Комисията за допълнителни мерки за изпълнение, които се изготвят понастоящем.

[9] Zie het arrest in zaak C-105/03, Pupino , punten 34, 43-45, 47 en 61, waarin het Hof van Justitie stelde dat de nationale rechter ertoe verplicht is de bepalingen van zijn nationale recht zoveel mogelijk op een consequente manier uit te leggen, ook voor kaderbesluiten.

[9] Вж. дело C-105/03, Pupino, решение от 16.5.2005 г., параграфи 34, 43—45, 47, 61, в които Съдът е приел, че националните съдилища при тълкуване на националните закони са длъжни да полагат усилия за постигане на еднозначно тълкуване, включително относно рамковите решения.

[10] En dat was reeds zo voordat het kaderbesluit werd goedgekeurd (zie werkdocument van de diensten van de Commissie, effectbeoordeling, SEC(2005) 1241 van 4.10.2005, punt 5.1.2).

[10] Ситуацията беше същата преди приемането на рамковото решение (вж. Работен документ на Комисията, Оценка на въздействието, SEC (2005) 1241 от 4.10.2005 г., точка 5.1.2.)

[11] Zie tabel 2.

[11] Вж. таблица 2.

[12] Zie tabel 2.

[12] Вж. таблица 2.

[13] Zie opmerkingen van Nederland.

[13] Вж. коментарите от Нидерландия.

[14] Zie ook de bijdrage van Polen (ministerie van Binnenlandse Zaken) in het kader van de openbare raadpleging die de Commissie eind 2010 hield (en waarnaar in het antwoord op de vragenlijst werd verwezen): http://ec.europa.eu/justice/news/consulting_public/0006/contributions/public_authorities/pl_min_pl.pdf.

[14] Вж. също приноса на Полша (Министерство на вътрешните работи) към общественото допитване, което Комисията започна в края на 2010 г. (посочен в техния отговор на въпросника): http://ec.europa.eu/justice/news/consulting_public/0006/contributions/public_authorities/pl_min_pl.pdf.

[15] Dit kan worden geconcludeerd niettegenstaande sommige lidstaten geen nadere bijzonderheden hebben verstrekt (zie details in tabel 3).

[15] Подобен извод може да се направи, въпреки че някои държави-членки не предоставят спецификации (вж. подробности в таблица 3).

[16] Deze uitzondering wordt niet uitdrukkelijk genoemd in artikel 17 van het Kaderbesluit 2008/977/JBZ. Er is wel sprake van een soortgelijke uitzondering in artikel 13, lid 1, van Richtlijn 95/46/EG.

[16] Това изключение не е изрично упоменато в член 17 от Рамково решение 2008/977. То обаче съответства на изключението, посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО.

[17] Zie overweging 35, laatste zin, van het kaderbesluit, bepalende dat de bevoegdheden van de toezichthoudende autoriteiten "geen afbreuk [mogen] doen aan de bestaande regels van het strafprocesrecht en de onafhankelijkheid van de rechterlijke macht".

[17] Вж. съображение 35 от рамковото решение, където в последното изречение се посочва, че правомощията на надзорните органи „не следва да възпрепятстват специфичните норми, установени за наказателните производства или независимостта на съдебната власт“