[pic] | EUROPEISKA KOMMISSIONEN |

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Bryssel den 28.10.2010

Брюксел, 28.10.2010

KOM(2010) 614 slutlig

COM(2010) 614 окончателен

SEK(2010) 1272 SEK(2010) 1276

SEC(2010) 1272 SEC(2010) 1276

MEDDELANDE FRÅN KOMMISSIONEN TILL EUROPAPARLAMENTET, RÅDET, EUROPEISKA EKONOMISKA OCH SOCIALA KOMMITTÉN OCH REGIONKOMMITTÉN

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

En integrerad industripolitik för en globaliserad tidMed konkurrenskraft och hållbar utveckling i centrum

Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализациятаИзвеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие

{SEK(2010) 1272}

{SEC(2010) 1272}

{SEK(2010) 1276}

{SEC(2010) 1276}

INNEHÅLLSFÖRTECKNING

СЪДЪРЖАНИЕ

1. EU behöver sin industri 4

1. Европа се нуждае от промишлеността 4

2. En ny inriktning för industripolitiken 5

2. Новаторски подход към индустриалната политика 5

3. Bättre grundförutsättningar för industrin 6

3. Подобряване на рамковите условия за промишлеността 6

3.1. Konkurrensanalys och smart lagstiftning 6

3.1. Преглед на въздействието върху конкурентоспособността и прилагане на интелигентното регулиране 6

3.2. Bättre tillgång till finansiering för företagen 8

3.2. Подобряване на достъпа до финансиране за бизнеса 9

4. En starkare inre marknad 9

4. Укрепване на единния пазар 10

4.1. Utveckla den inre marknaden och stärka de immateriella rättigheterna 9

4.1. Развитие на единния пазар и спазване на правата на интелектуална собственост 10

4.2. Konkurrenspolitik 10

4.2. Политика в областта на конкуренцията 12

4.3. Bättre infrastruktur 11

4.3. Подобряване на инфраструктурата 14

4.4. Standardisering 12

4.4. Стандартизация 15

5. En ny politik för industriell innovation 13

5. Нова политика в областта на промишлените иновации 16

5.1. Industriell innovation 13

5.1. Промишлени иновации 16

5.2. Kompetensbas 16

5.2. База от компетенции 20

6. Globaliseringens nytta 17

6. Извличане на ползи от глобализацията 21

6.1. Handel och internationell reglering 17

6.1. Търговско и международно регулиране 21

6.2. En säkrad tillgång till råvaror och kritiska resurser 19

6.2. Осигуряване на достъп до суровини и ключови продукти 24

7. En modernisering av industrin 20

7. Насърчаване на промишленото модернизиране 25

7.1. En resurs-, energi- och koldioxidsnål industri 20

7.1. Ресурсна, енергийна и въглеродна ефективност 25

7.2. Strukturell överkapacitet 22

7.2. Структурен свръхкапацитет 28

7.3. Företagens sociala ansvar 24

7.3. Работата в областта на корпоративната социална отговорност продължава 30

8. En sektorspecifik industripolitik 24

8. Спецификата на отделните сектори изисква съобразен с нуждите им подход 31

8.1 Rymden – en drivkraft för innovation och konkurrenskraft i befolkningens tjänst 25

8.1 Космическото пространство: двигателна сила за иновации и конкурентоспособност в служба на гражданите 31

8.2. Hållbara transporter 27

8.2. Устойчива мобилност 33

8.3. Samhällsutmaningar 28

8.3. Справяне с предизвикателствата през обществото 35

8.4. Nya impulser till EU:s konkurrenskraft genom värdekedjan 30

8.4. Нови стимули за конкурентоспособността на ЕС чрез веригата на стойността 37

8.5. Åtgärda problem inom de energiintensiva industrierna 31

8.5. В отговор на опасенията на енергоемките промишлени отрасли 39

8.6 En mer sektorsspecifik inriktning 32

8.6 Задълбочаване на секторния подход 40

9. Slutsatser: en ny industripolitisk styrning på EU-nivå 33

9. Заключение: Нова система за управление на индустриалната политика в ЕС 40

1. EU behöver sin industri

1. Европа се нуждае от промишлеността

Mer än någonsin behöver EU sin industri och industrin behöver EU. Den inre marknaden, med 500 miljoner konsumenter, 220 miljoner arbetstagare och 20 miljoner företagare, är ett viktigt instrument för att skapa en konkurrenskraftig industri i EU. En fjärdedel av de anställda i den privata sektorn inom EU arbetar i tillverkningsindustrin, och ytterligare minst en fjärdedel arbetar inom tillhörande tjänster som är beroende av industrin som leverantör eller kund. 80 % av all forskning och utveckling inom den privata sektorn sker inom industrin – industrin driver på innovationen och hittar lösningar på de problem samhället står inför.

Днес повече от всякога Европа се нуждае от промишлеността и промишлеността се нуждае от Европа. Със своите 500 милиона потребители, 220 милиона работници и служители и 20 милиона предприемачи единният пазар е от основно значение за изграждането на конкурентоспособна промишлена Европа. Всяко четвърто работно място в частния сектор в Европейския съюз е в областта на преработващата промишленост и най-малко още едно от четири е в сферата на свързаните услуги, които зависят от промишлеността като доставчик или клиент. 80 % от всички усилия в сферата на научноизследователската и развойната дейност в частния сектор се полагат от промишлеността — тя е двигателната сила на иновациите и осигурява решения за предизвикателствата, пред които е изправено нашето общество.

Det är viktigt att öka produktiviteten inom tillverkningsindustrin och tillhörande tjänster för att understödja återhämtningen i tillväxt och sysselsättning, göra EU:s ekonomi stark och hållbar och göra det möjligt att behålla vår samhällsmodell. Industrin står därför i centrum för den nya tillväxtmodellen för EU:s ekonomi, enligt Europa 2020-strategin.

От ключово значение е увеличението на производителността в преработващата промишленост и свързаните услуги , за да се подпомогне поемането отново по пътя на растежа и създаването на работни места, да се възстановят доброто функциониране и устойчивото развитие на икономиката на ЕС и да се окаже подкрепа на нашия социален модел. Ето защо промишлеността е на преден план в новия модел за растеж на икономиката на ЕС, както това беше формулирано в стратегията „Европа 2020“.

Den finansiella och ekonomiska krisen har gjort oss uppmärksamma på hur viktigt det är med en stark, konkurrenskraftig och diversifierad värdekedja inom tillverkningsindustrin för att EU ska kunna dra nytta av sin potential i fråga om konkurrenskraft och jobbskapande. Detta meddelande innehåller en strategisk ram för en ny integrerad industripolitik som ska stimulera den ekonomiska återhämtningen och sysselsättningen genom att bidra till en blomstrande industri av världsklass inom EU.

Поради финансовата и икономическата криза вниманието отново беше привлечено върху основната роля на веригата на стойността на силната, конкурентоспособна и диверсифицирана преработваща промишленост с оглед на конкурентоспособността и потенциала за разкриване на работни места в ЕС. В настоящото съобщение е установена стратегическа рамка за нова интегрирана индустриална политика, която ще стимулира икономическото възстановяване и заетостта, като гарантира просперираща промишлена база от световно качество в ЕС.

De små och medelstora företagen står för cirka två tredjedelar av sysselsättningen inom industrin, och en stor del av EU-industrins tillväxt- och sysselsättningspotential finns hos de livskraftiga och dynamiska småföretagen. Att främja nyföretagandet samt tillväxt och internationalisering hos de små och medelstora företagen är därför de allra viktigaste inslagen i EU:s nya integrerade industripolitik.

Малките и средните предприятия (наричани по-нататък „МСП“) осигуряват 2/3 от заетостта в сферата на промишлеността и голяма част от потенциала за растеж и работни места на промишлеността на ЕС е в жизнеспособните и активните МСП. Поради това насърчаването на създаването, на ръста и на международното измерение на МСП трябва да е в центъра на новата интегрирана индустриална политика на ЕС.

Under det senaste årtiondet har det internationella företagsklimatet förändrats radikalt[1]. Detta medför både utmaningar och möjligheter för EU-industrin, och industripolitiken måste hjälpa industrin att dra nytta av dessa möjligheter. EU-industrin konkurrerar nu med Kina, Brasilien, Indien och andra tillväxtekonomier även i den övre delen av värdekedjan. Teknik, IKT och kompetens blir allt viktigare för att man ska kunna klara sig i den internationella konkurrensen. De internationella värdekedjorna kopplas samman alltmer, och konkurrensen om knappa energi- och råvarutillgångar ökar också. EU-industrin måste även till att ligga steget före i övergången till en koldioxidsnål och resurseffektiv ekonomi.

През последното десетилетие световната бизнес среда се промени радикално[1]. Това създава както предизвикателства, така и възможности за европейската промишленост: индустриалната политика следва да допринесе за оползотворяването на тези възможности. Промишлеността на ЕС се конкурира с тази на Китай, Бразилия, Индия и на други държави с бързо развиваща се икономика и по отношение на продуктите с висока добавена стойност. Технологиите, ИКТ и компетенциите придобиват все по-голямо значение за международната конкурентоспособност. Международните вериги на стойността стават във все по-голяма степен взаимосвързани и е налице все по-засилваща се конкуренция за недостатъчните енергийни ресурси и суровини. Също така промишлеността на ЕС трябва да заеме лидерската позиция в прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и с ефективно използване на ресурсите.

Det finns anledning att se med tillförsikt på EU-industrins förmåga att lösa dessa problem och att fortsätta att fungera som draglok för EU:s ekonomi. Före den finansiella och ekonomiska krisen hade EU-industrin klarat sig relativt bra i denna snabbföränderliga miljö. Den hade lyckats behålla sin andel av världshandeln under det senaste årtiondet trots skarp konkurrens från nya aktörer. Tillverkningsindustrin står för 75 % av all export. Exempelvis läkemedelssektorn och verkstadsindustrin växte kraftigt. Även motorindustrin, den kemiska industrin och flyg- och rymdindustrin utvecklades. Den ekonomiska krisen ledde först till en tillfällig kollaps i industriproduktionen , men följdes av en kraftig återhämtning sedan världshandeln tog fart igen och överskottslagren tömts. Vissa sektorer drabbades förstås hårdare och mer varaktigt än andra.

Налице са основания за вяра в способността на промишлеността на ЕС да отговори на тези предизвикателства и да продължи да бъде двигателната сила за растежа в областта на икономиката на ЕС. До началото на финансовата и икономическата криза европейската промишленост по-скоро показваше добри резултати в тази бързо променяща се среда. Подложена на силен натиск от страна на новите конкуренти, тя успешно запази дела си в световната търговия през последното десетилетие. На продуктите на преработващата промишленост се дължаха 75 % от износа. Сектори, като фармацевтичната промишленост и машиностроенето, се развиха силно. В подем бяха също така автомобилната, химическата и авиационно-космическата промишленост. Икономическата криза, която първо предизвика временен срив на продукцията на преработващата промишленост , беше последвана от отчетливо възстановяване, когато продължи растежът на световната търговия и излишъците от складовите наличности бяха пуснати на пазара. Разбира се, някои сектори бяха засегнати в по-голяма степен и за по-продължително време, отколкото други.

En framgångsrik och konkurrenskraftig tillverkningsindustri kan tillhandahålla resurser och lösningar på många av de utmaningar EU står inför – t.ex. klimatförändringar, hälsofrågor och en åldrande befolkning – och göra det möjligt att utveckla ett hälsosamt och tryggt samhälle och en blomstrande social marknadsekonomi.

Динамично развиваща се и силно конкурентоспособна преработваща промишленост на ЕС може да осигури ресурсите и много от решенията за обществените предизвикателства, пред които е изправен ЕС , като изменението на климата, здравеопазването и застаряването на населението, развитието на добре функциониращо, стабилно и сигурно общество и просперираща социална пазарна икономика.

Den nödvändiga övergången till en mer hållbar, inkluderande och resurseffektiv ekonomi behöver stödjas både genom sektoriell och sektorsövergripande politik på alla nivåer. Det kommer också att krävas en förbättrad styrning och social dialog.

Необходимият преход към по-устойчива и приобщаваща икономика с ефективно използване на ресурсите ще трябва да бъде подпомогнато от хоризонтални и секторни политики на всички равнища и ще изисква засилване на европейското управление и социалния диалог.

2. En ny inriktning för industripolitiken

2. Новаторски подход към индустриалната политика

I detta meddelande föreslår vi en ny inriktning för industripolitiken som kommer att föra in EU:s ekonomi i en dynamisk tillväxt som stärker konkurrenskraften, ger tillväxt och sysselsättning och gör det möjligt att övergå till en koldioxidsnål och resurseffektiv ekonomi.

В настоящото съобщение е предложен новаторски подход към индустриалната политика, за да може икономиката на ЕС да поеме по пътя на динамичния растеж, който ще увеличи конкурентоспособността на ЕС, ще генерира растеж, ще създаде работни места и ще даде възможност за преход към икономика с ниски въглеродни емисии и с ефективно използване на ресурсите.

När man utformar en omfattande strategisk ram för en ny industriell konkurrenspolitik måste EU-industrins konkurrenskraft och hållbarhet stå i centrum. Det betyder att man måste se till industripolitiken i vid bemärkelse.

Конкурентоспособността и устойчивото развитие на европейската промишленост трябва да се изведат на преден план с амбициозна стратегическа рамка за нова политика за конкурентоспособна промишленост. Това налага индустриалната политика да се разбира в по-широк смисъл:

För det första handlar det om sådan politik som påverkar kostnader, priser och innovativ konkurrenskraft inom industrin och enskilda sektorer, t.ex. standardisering och innovation, och om sektoriell politik inriktad t.ex. på enskilda sektorers innovationsresultat.

На първо място, тя засяга политиките, които имат въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността и отделните сектори по отношение на разходите, цените и иновациите в областта, като например политиката в сферата на стандартизацията или иновациите или секторните политики, насочени към резултатите по отношение на иновациите в отделните сектори например.

För det andra är det nödvändigt att undersöka hur konkurrenskraften påverkas av initiativ på andra politikområden , t.ex. transport, energi, miljö, sociala frågor och konsumentskydd, men även inre marknaden och handel. Dessa är en viktig del av hela paketet eftersom de i hög grad påverkar industrins kostnader, priser och innovativa konkurrenskraft.

На второ място, е необходимо да се разгледат последиците за конкурентоспособността от инициативите в сферата на всички други политики , като транспортът, енергетиката, околната среда или социалната политика и защитата на потребителите, както и политиката на единния пазар или търговската политика. Те са основни елементи на една съвкупност, тъй като могат също така да имат значително въздействие върху конкурентоспособността на промишлеността по отношение на разходите, цените и иновациите.

Vad utmärker den nya inriktningen?

Този новаторски подход се характеризира със следното:

- En kombination av sektorsövergripande grund och sektoriell tillämpning. De utmaningar vi står inför kräver anpassning och omfattande övergångsstrategier inom olika ekonomiska sektorer. Alla sektorer är viktiga och kommissionen kommer att fortsätta att anpassa inriktningen efter varje sektors behov. Vid behov kommer kommissionen att överväga lämpliga åtgärder för att informera konsumenterna och främja högsta kvalitet inom berörda industrisektorer. Samordnade politiska lösningar på EU-nivå . Det blir en allt tydligare uppdelning av arbetet världen över, och nationella sektorer och industrier som inte samverkar med varandra blir något alltmer föråldrat.

- Обединяване на хоризонтална база и секторно приложение . Настоящите предизвикателства изискват от отделните икономически отрасли сериозни усилия за адаптиране и амбициозни стратегии за преход. Всички сектори са важни и Комисията ще продължи да прилага целесъобразен подход в зависимост от нуждите на всеки един от тях. Когато е уместно, Комисията ще разгледа приемането на подходящи мерки, за да са информирани потребителите и за да се насърчи постигането на отлични резултати в определени промишлени сектори. Координирани европейски стратегически мерки . Разделението на труда в световен мащаб се засилва и идеята за национални сектори или отрасли със слаба връзка с останалите сектори или останалата част от света става все по-неактуална.

- Man måste se till hela värde- och försörjningskedjan , från tillgång till energi och råvaror, till service och återvinning. Vissa delar av denna kedja kommer med nödvändighet att finnas utanför Europa, och därför behöver man kunna tänka globalt inom all industri.

- Трябва да се вземе предвид цялата верига на стойността и доставките , като се започне от достъпа до енергийни ресурси и суровини и се стигне до следпродажбеното обслужване и рециклирането на материалите. Някои от тези части на веригата са задължително извън Европа и ето защо е необходимо всички отрасли да имат „глобалистичен подход“.

- Kommissionen kommer regelbundet att rapportera om EU:s och medlemsstaternas konkurrenskraft, industripolitik och produktion . Eftersom många av de relevanta grundförutsättningarna för en konkurrenskraftig och hållbar industri skapas i medlemsstaterna bör övervakningen inte gälla bara konkurrenskraft utan också konkurrenspolitik[2].

- Комисията ще докладва редовно за политиките и резултатите на ЕС и държавите-членки в областта на конкурентоспособността и промишлеността . Тъй като много от необходимите рамкови условия за конкурентоспособна и устойчиво развиваща се промишленост се определят на равнището на държавите-членки, наблюдението следва да обхваща не само резултатите по отношение на конкурентоспособността, но и политиките в областта на конкурентоспособността[2].

Hur framgångsrik denna nya industripolitik blir kommer att visa sig genom en ökad tillväxt och sysselsättning och genom att industrin blir mer internationellt konkurrenskraftig. Dessutom bör resurs- och energianvändning och utsläpp av växthusgaser frikopplas från produktionsökningen i enlighet med Europa 2020-strategin.

Успехът на тази нова индустриална политика ще намери непосредствен израз в увеличен ръст и брой работни места и подобрена международна конкурентоспособност на промишлеността на Европа. Освен това използването на ресурсите и енергийните носители и емисиите на парникови газове следва да бъдат отделени от растежа на производството в съответствие с цялостните амбиции от стратегията „Европа 2020“.

3. Bättre grundförutsättningar för industrin

3. Подобряване на рамковите условия за промишлеността

3.1. Konkurrensanalys och smart lagstiftning

3.1. Преглед на въздействието върху конкурентоспособността и прилагане на интелигентното регулиране

Trots väl utvecklad lagstiftning och reglering på EU-nivå finns det utrymme för betydande förbättringar, både på EU-nivå och i medlemsstaterna. Det är ytterst viktigt att införa mer av smart lagstiftning[3] på alla regleringsnivåer och inom alla olika politikområden som påverkar industrins konkurrenskraft. Två aspekter måste beaktas.

Въпреки наличието на добре разработен корпус на законодателството и регулирането на ЕС, все още съществува значителна възможност за по-добро регулиране на европейско и национално равнище. От ключово значение е да се извърши по-нататъшен напредък към интелигентно регулиране[3] на всички равнища на регулаторната намеса и във всички области на политиките, които засягат конкурентоспособността на промишлеността. Това има две измерения.

Alla politiska förslag som har en betydande effekt på industrin måste analyseras i detalj för att se hur de påverkar konkurrenskraften. Exempel på sådana åtgärder är ny lagstiftning om den inre marknaden, viktigare bestämmelser som rör finansmarknaderna och som kan påverka tillgången till finansiering samt ny lagstiftning på klimat- och miljöområdet. Konkurrensanalysen skulle ingå i den konsekvensanalys som redan nu genomförs , genom följande åtgärder:

На първо място е важно да се гарантира, че всички предложения в областта на политиките със значително въздействие върху промишлеността се подлагат на задълбочен анализ за въздействието им върху конкурентоспособността. Примери за такива мерки са новите законодателни актове за вътрешния пазар, основните регламенти за финансовите пазари, които могат да окажат въздействие върху достъпа до финансиране, и новите законодателни документи във връзка с изменението на климата или с опазването на околната среда. Анализът на въздействието върху конкурентоспособността би трябвало да се извършва в рамките на съществуващата практика на оценка на въздействието чрез:

- Man måste bedöma och lägga fram rapporter om ett förslags påverkan på konkurrenskraften, inklusive effekterna på industrin och de olika sektorerna när det gäller investeringar, kostnader, pris och konkurrens. Vidare måste man se till konsumenttillfredsställelsen och ta särskild hänsyn till möjliga kopplingar mellan ett politiskt förslag och annan befintlig eller planerad lagstiftning och reglering.

- оценка и отчитане на общото въздействие от дадено предложение върху конкурентоспособността, включително последиците за инвестициите, разходите, цените и иновациите в областта на промишлеността и отделните сектори, както и удовлетворението на потребителите, и особено като се взема под внимание потенциалното взаимодействие между предложението и други съществуващи или планирани законодателни актове и регулаторни документи;

- Konsekvensanalyserna måste hanteras med öppenhet, och man måste därför offentliggöra färdplanerna för de initiativ som kan ha stora konsekvenser, särskilt för konkurrenskraften.

- гарантиране на прозрачността на планираната дейност по оценка на въздействието чрез публикуването на „пътни карти“ за всички инициативи, които е вероятно да имат значително въздействие, особено тези в областта на конкурентоспособността;

- Företag och andra intressenter ska få möjlighet att yttra sig när viktiga lagstiftningsinitiativ förbereds, genom samråd och genom att de uppmuntras att använda färdplanerna när de utformar sina bidrag till beslutsprocessen.

- допитване до мнението на бизнеса и другите заинтересовани страни при подготовка на важните законодателни инициативи чрез обсъждането със заинтересованите страни и насърчаването им да използват „пътните карти“ при формулиране на тяхното становище по съответния въпрос;

- En konsekvensanalys ska även i fortsättningen göras av alla viktiga förslag från kommissionen som har betydande effekter, även handlingsplaner (och direktiv till handelsförhandlingar), och de ska lämnas in till konsekvensbedömningsnämnden.

- продължаване на практиката всички важни предложения на Комисията, които вероятно ще имат значително въздействие, включително плановете за действие (и мандатите за търговски преговори), да подлежат на оценка на въздействието и да се представят на вниманието на комитета за оценка на въздействието;

- Vilka åtgärder som ska genomgå konsekvensanalys ska anges i de färdplaner som bifogas det årliga arbetsprogrammet.

- посочване на мерките, които ще подлежат на оценка на въздействието, в „пътните карти“ към годишната програма.

Det andra inslaget är en efterhandsutvärdering av lagstiftningens effekter på konkurrenskraften. Systematiska utvärderingar av lagstiftning måste ingå i smart lagstiftning. En utvärdering av resultaten kommer att leda till ett mer flexibelt, evidensbaserat och öppet beslutsfattande och göra det lättare att hitta möjligheter att förbättra lagstiftningens kvalitet, t.ex. genom att förenkla reglerna och minska den administrativa bördan. Eftersom lagstiftning hittills i huvudsak har varit inriktad på primära mål (reglera den inre marknaden, uppnå miljömål osv.) har man inte alltid gjort en ordentlig bedömning av möjliga bieffekter på industrins konkurrenskraft och särskilt inte av lagstiftningens kumulativa effekter. Kommissionen tänker därför komplettera utvärderingar inriktade på enstaka lagar med mer omfattande utvärderingar. Vid dessa kontroller av ändamålsenligheten kommer man att bedöma om regelverket för ett politikområde lämpar sig för sitt syfte och, om inte, vad som bör förbättras. Arbetet syftar till att minska orimliga bördor och att harmonisera olika lager av lagstiftning som tillkommit under tidens gång, genom att identifiera överlappningar, glapp, inkonsekvenser och föråldrade bestämmelser. Därvid kan erfarenheterna från förenkling av lagstiftningen inom nya metoden för den inre marknaden för varor komma till nytta.

Вторият елемент ще бъде последващата оценка на въздействието от законодателния акт върху конкурентоспособността. Системните оценки на законодателните актове трябва да станат неделима част от интелигентното регулиране. Оценката на резултатите ще доведе до по-гъвкаво и по-прозрачно разработване на политиките, което ще е в по-голяма степен основано на условията към дадения момент, и ще подпомогне набелязването на новите възможности за подобряване на качеството на законодателните актове, включително опростяване и намаляване на административната тежест. Тъй като в миналото по разбираеми причини законодателството поставяше акцента върху цели от основополагащо значение (като регулиране на единния пазар, съблюдаване на екологичните цели и др.), потенциалното отражение върху конкурентоспособността на промишлеността и, особено, кумулираното въздействие от законодателството не винаги бяха напълно оценявани. Ето защо Комисията планира да допълни оценката на отделни законодателни актове с по-подробни оценки на политиките. Чрез тези своеобразни „проверки на целесъобразността“ ще се преценява дали регулаторната рамка за дадена област на политиката е подходяща за постигане на целта и ако това не е така, какво следва да се подобри. При този процес ще се цели намаляване на излишната тежест и рационализиране на корпуса на законодателството, формиран с течение на времето, като се набележат дублиранията, пропуските, несъответствията и неактуалните мерки. От опита, придобит при опростяване на законодателството в контекста на т.нар. „нов подход“ за единния пазар на стоки, могат да се почерпят ценни поуки в това отношение.

Trots stora framsteg de senaste åren står de allra flesta medlemsstaterna inför allvarliga och identifierbara utmaningar som rör smart lagstiftning och företagsklimatet, särskilt för de små och medelstora företagen. Medlemsstaterna måste göra större och mer systematiska insatser för att minska den administrativa börden, för att införa bättre lagstiftning och e-förvaltning, för att följa principen att tänka småskaligt först och för att förenkla stödordningarna. Utbyte av bästa praxis mellan beslutsfattare kan göra det möjligt att uppnå de politiska målen på ett smidigare sätt.

Въпреки съществения напредък през последните години по-голямата част от държавите-членки все още са изправени пред сериозни и откроими предизвикателства във връзка с интелигентното регулиране и бизнес средата, особено за МСП. Необходимо е да се положат повече и по-системни усилия от страна на държавите-членки за намаляване на административната тежест, за продължаване на изпълнението на политиките за по-добро регулиране и електронно управление, за прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“ във връзка с МСП и за опростяване на механизмите за оказване на подкрепа. Обменът на добри практики между отговорните политически фактори може да даде възможност за реализирането на целите на политиките по начин, при който тежестта за бизнеса е по-малка.

Vi måste också fortsätta att förbättra företagsklimatet, särskilt för de små och medelstora företagen. Stora framsteg har redan gjorts på det området, inom Lissabonstrategin och småföretagsakten som kommissionen antog i juni 2008[4]. Men det räcker inte. Vi måste fortsätta att tillämpa principen att tänka småskaligt först och vi måste ta nya initiativ för att stödja de små och medelstora företagens konkurrenskraft, t.ex. när det gäller tillgången till miljömarknader och miljöinnovation, samarbete mellan företag och internationalisering.

Необходимо е също така да се продължи подобрението на бизнес средата, особено за МСП. В това отношение беше осъществен голям напредък по Лисабонската стратегия и „ Small Business Act “, приет от Комисията през юни 2008 г.[4]. Същевременно от ключово значение е осъществяването на по-нататъшен напредък чрез постоянното прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“ и чрез нови инициативи в подкрепа на конкурентоспособността на МСП, като достъпа до пазарите и иновациите в областта на опазването на околната среда, сътрудничеството между предприятията и международното измерение на дейностите.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att i samband med konsekvensanalysen mer ingående analysera hur alla viktiga nya förslag som rör industrin påverkar dess konkurrenskraft, och att göra efterhandsutvärderingar och kontroller av ändamålsenligheten av EU-lagstiftningen, inklusive frågor som rör industrins konkurrenskraft (fr.o.m. 2011).

- като част от процеса по оценка на въздействието ще извършва задълбочен анализ на въздействието върху конкурентоспособността на промишлеността във връзка с всички нови важни предложения в областта на политиките със значителни последици върху промишлеността и ще започне последващи оценки и „проверки на целесъобразността“ на законодателството на ЕС, включително въпросите на конкурентоспособността на промишлеността (от 2011 г. нататък);

- Att se över småföretagsakten för att fortsätta att förbättra företagsklimatet för de små och medelstora företagen, och att ta tag i nya frågor, t.ex. tillgång till miljömarknader och miljöinnovation, samarbete mellan företag och internationalisering (2010).

- ще преразгледа „Small Business Act“, за да продължи да подобрява бизнес средата за МСП и ще разглежда нововъзникващи въпроси, като достъпа до пазарите и иновациите в областта на опазването на околната среда, сътрудничеството между предприятията и международното измерение на дейностите (2010 г.).

Medlemsstaterna uppmanas…

Държавите-членки се приканват:

- Att bedöma konsekvenserna för industrins konkurrenskraft av egna större lagstiftningsförslag och att kontrollera ändamålsenligheten hos sin lagstiftning.

- във връзка с основните си предложения в областта на политиките да направят необходимото за извършването на оценка на въздействието върху конкурентоспособността на промишлеността и да прилагат „проверките на целесъобразността“ към националните си законодателни актове;

- Att genomföra småföretagsakten, att ytterligare förbättra företagsklimatet och att tänka småskaligt först.

- да прилагат „Small Business Act“, да направят по-нататъшни подобрения в бизнес средата и да съблюдават принципа „Мисли първо за малките!“.

3.2. Bättre tillgång till finansiering för företagen

3.2. Подобряване на достъпа до финансиране за бизнеса

Det är viktigt att göra finansmarknaderna mer flexibla och effektiva och att se till att marknadsaktörerna har rätt motivation att finansiera realekonomin och investeringar i stället för att ägna sig åt spekulationer på finansmarknaderna. Regleringar av finansmarknaderna får inte hota realekonomins kortsiktiga finansieringsbehov och företagens möjligheter att skydda sig mot risker.

От ключово значение е финансовите пазари да станат по-устойчиви и по-ефективни и да се гарантира, че те имат правилните стимули за финансиране на реалната икономика и инвестициите, а не насърчават финансовите спекулации. При регулирането на финансовите пазари трябва да се избягва излагането на опасност както на краткосрочните нужди от финансиране на реалната икономика, така и на способността на дружествата да покриват рискове.

De flesta medlemsstaterna anser att tillgången till finansiering är ett stort problem, särskilt för de små och medelstora företagen och finansiering av innovation. Många länder använder de tillfälliga rambestämmelserna för statligt stöd för att utforma ekonomiska stimulansåtgärder. Framför allt har medlemsstaterna ökat exportkrediten, exportförsäkringarna och banklånegarantierna för de små och medelstora företagen. Sena betalningar i den offentliga sektorn är fortfarande ett problem i de flesta länderna, och i några länder är det ett uttalat mål att minska betalningsförseningarna betydligt.

Достъпът до финансиране беше набелязан от повечето държави-членки като сериозна слабост, особено за МСП и финансирането на иновациите. Много държави използваха временната рамка за държавните помощи, за да разработят мерки за икономическо възстановяване. По-конкретно държавите-членки увеличиха експортното кредитиране, експортното застраховане и гаранционните схеми за банковите заеми за МСП. Просрочените плащания от страна на публичния сектор все още са проблем в повечето от държавите, а в някои държави все още съществува значителна възможност за съкращаване на забавянията при плащане.

I finanskrisens efterdyningar har företagen, särskilt de små och medelstora företagen, fortfarande svårt att få tillgång till finansiering . Tillgången till kredit har ännu inte normaliserats, och kapitalmarknaderna är fortfarande riskobenägna. Kommissionen har tillsammans med finansinstitut och företrädare för näringslivet inrättat ett finansieringsforum för små och medelstora företag för att bedöma och sprida bästa praxis och hitta nya innovativa lösningar på hur företagen, framför allt de små och medelstora företagen, ska få tillgång till finansiering.

Непосредствено след финансовата и икономическата криза достъпът до финансиране за бизнеса остава основно предизвикателство, особено за МСП. Кредитирането все още не е възвърнало предишните си нива и финансовите пазари продължават да са предпазливи към рисковете. Заедно с финансовите институции и представители на бизнеса Комисията създаде форума по финансирането на МСП, за да оценява и разпространява добрите практики и за да търси нови иновативни решения за осигуряване на достъп до финансиране за бизнеса, особено МСП.

För att modernisera EU:s industriella bas och infrastruktur krävs stora investeringar, vilket nödvändiggör mer privat kapital för produktiva investeringar , särskilt genom riskkapitalmarknader. Detta gäller särskilt finansieringen av nystartade företag, företag med dynamisk tillväxt, FoU och innovation, som kassaflödet ofta inte räcker till. Mot bakgrund av den kraftiga försämringen av statsfinanserna i flera medlemsstater bör man undersöka nya innovativa lösningar, även stödordningar som samfinansieras genom EU:s regionalpolitik och den gemensamma jordbrukspolitiken för livsmedelssektorn, för att säkra ett effektivt och reellt stöd för att anpassa offentlig finansiering och incitament till EU:s strategiska mål.

Модернизирането на промишлената база на Европа и инфраструктурата ѝ ще изисква съществени нови инвестиции, включващи повече частни капитали за продуктивни инвестиции , по-конкретно чрез пазарите на рисков капитал. Това се отнася особено за финансирането при стартирането на бизнес, динамично развиващите се предприятия и научноизследователската и развойната дейност и иновациите, които често не могат да бъдат финансирани със собствените средства. Предвид настоящото много значително влошаване на състоянието на публичните финанси в няколко държави-членки, следва да се разгледат нови и иновативни решения, включително схеми, съфинансирани по регионалната политика на ЕС, а за хранително-вкусовата промишленост — по линия на общата селскостопанска политика, за да се гарантира ефективна и ефикасна финансова подкрепа така, че публичните финанси и механизмите за стимулиране да отговарят на стратегическите цели на ЕС.

Även storskaliga privata investeringsprojekt och investeringar i infrastruktur kräver välfungerande finansmarknader. De kan attrahera privat och offentligt kapital från tredjeländer, inklusive utländska direktinvesteringar från nationella placeringsfonder. Sådana fonder måste verka i ett öppet investeringsklimat och följa vissa standarder för öppenhet och styrelseformer, i enlighet med bästa praxis som fastslagits av IMF och OECD.

Мащабните частни инвестиционни проекти и инфраструктурните инвестиции също така зависят от добре функциониращите финансови пазари. Те могат да привлекат частни и публични капитали извън ЕС, включително преки чуждестранни инвестиции от държавни инвестиционни фондове. Много е важно тези фондове да оперират в отворена инвестиционна среда и да спазват определени стандарти по отношение на прозрачността и управлението в съответствие с най-добрите практики, установени от МВФ и ОИСР.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att i enlighet med meddelandet om nästa etapp i regleringen av finansiella tjänster[5] föreslå lagstiftning för att öka finansmarknaderna återhämtningsförmåga och göra dem mer effektiva, samtidigt som de inte får äventyra realekonomins finansieringsbehov. Att vid utformningen av framtida lagstiftning utvärdera och beakta eventuella effekter på tillgången till finansiering, särskilt för de små och medelstora företagen.

- в съответствие със съобщението за следващите мерки за реформиране на финансовите услуги[5] ще предложи законодателен акт, за да гарантира, че финансовите пазари стават по-устойчиви и по-ефективни, като едновременно с това гарантира, че те не застрашават финансовите нужди на реалната икономика. Потенциалното въздействие върху достъпа до финансиране, особено за МСП, ще бъде оценено и напълно взето предвид при подготовката на бъдещи законодателни актове;

- Att undersöka om de europeiska finansiella instrumenten kan få en ny inriktning under nästa programplaneringsperiod (fr.o.m. 2013), för att råda bot på marknadens bristande finansiering av småföretag och innovation.

- ще разгледа дали акцентите на европейските финансови инструменти могат да бъдат променени в следващия програмен период (след 2013 г.), за да се допринесе за преодоляване на слабостите на пазара при финансирането на малкия бизнес и иновациите.

Medlemsstaterna är välkomna att utarbeta och dela med sig av bästa praxis när det gäller statliga stödordningar för tillgång till finansiering (2011/2012).

Държавите-членки се приканват да разработват и споделят най-добри практики по отношение на държавните схеми за достъп до финансиране (2011/2012 г.).

4. EN STARKARE INRE MARKNAD

4. Укрепване на единния пазар

4.1. Utveckla den inre marknaden och stärka de immateriella rättigheterna

4.1. Развитие на единния пазар и спазване на правата на интелектуална собственост

Den inre marknaden har varit en av de viktigaste tillväxtfaktorerna i EU under de senaste 20 åren. EU:s industri har den inre marknaden att tacka för betydligt lägre kostnader för gränsöverskridande handel, ökad konkurrens och stora besparingar, tack vare stordriftsfördelarna med en europeisk marknad. Ändå återstor flera marknadshinder, t.ex. olikartade nationella bestämmelser, dubbelarbete och svårighet att få tillträde till vissa marknader. Syftet med inremarknadspaketet är att undanröja dessa hinder och samtidigt återställa förtroendet för den inre marknaden. Det handlar om att övertyga företag, arbetstagare, investerare och konsumenter om att de alla har mycket att vinna på en inre marknad som ger en konkurrenskraftig social marknadsekonomi.

Единният пазар беше една от основните двигателни сили на икономическия растеж в Европейския съюз през последните 20 години. Той осигури на промишлеността на ЕС значително намаление на разходите по трансграничните трансакции, увеличение на конкуренцията и реализиране на значителни икономии от мащаба и обхвата поради съществуването на пазар на европейско равнище. Но все още са налице пречки. Те включват различаващите си национални правила, дублирането на процедури и трудностите при достъпа до някои пазарни сектори. Актът за единния пазар ( Single Market Act ) има за цел да допринесе за отстраняването на тези пречки и едновременно с това да възстанови доверието в единния пазар, увереността на бизнеса, работниците, служителите, инвеститорите и потребителите, че всички те ще се ползват от предимствата на единния пазар, който води до силно конкурентоспособна социална пазарна икономика.

Det har skett en betydande tillnärmning av lagstiftningen inom en mängd olika områden av betydelse för näringslivet. I allmänhet måste dock industrin och invånarna i EU hantera 27 olika och mycket detaljerade lagstiftningar på riks- och regionnivå. Detta utgör ett hinder för en effektiv resursfördelning och för EU-industrins konkurrenskraft. Därför är det viktigt att gå igenom befintlig lagstiftning och administrativa förfaranden för att se vad det finns för möjligheter till ytterligare effektivitetshöjande harmonisering . En del av detta arbete har redan påbörjats, men många områden återstår.

Беше осъществено значително сближаване на законодателството в много сфери, които са от значение за стопанската дейност. Независимо от това обикновено европейската промишленост и гражданите на ЕС все още се сблъскват с 27 много различни правни действителности, подробно разработени на национално и регионално равнище. Това затруднява ефективното разпределение на ресурсите в Европа и конкурентоспособността на европейската промишленост. Ето защо е важно да се разгледат внимателно съществуващото законодателство и административните процедури, за да се набележат областите, в които по-нататъшното хармонизиране ще доведе до увеличаване на ефективността . Макар че част от тази работа вече започна, в много сфери тя все още предстои.

Företagstjänster , t.ex. logistik, anläggningsförvaltning, design, marknadsföring och reklam, blir allt viktigare för dagens tillverkningsindustri. Båda är nödvändiga för produktionen och ökar produkternas värde. Genomförandet av tjänstedirektivet har undanröjt administrativa hinder för tillhandahållande av tjänster över gränserna, men det finns andra områden där hinder kvarstår och där man måste se till att den inre marknaden för tjänster fungerar bättre. Företag som använder sig av externa tjänster rör sig på en marknad som är väldigt splittrad och oöverskådlig och där det ofta saknas ordentliga kvalitetsstandarder. För att skapa en blomstrande inre marknad för företagstjänster måste man omedelbart ta itu med dessa problem.

Бизнес услугите , като например логистиката, средствата за управление, дизайнът, маркетингът и рекламата, стават все по-важни за съвременната преработваща промишленост. Те са основни производствени фактори и същевременно увеличават стойността на продуктите. Докато с прилагането на Директивата за услугите се отстраниха административните пречки пред трансграничното предоставяне на услуги, все още съществуват други сфери, където има пречки и трябва да се подобри функционирането на вътрешния пазар на услуги. Ето защо промишлените потребители на външни услуги са изправени пред силно фрагментиран и непрозрачен пазар, където често липсват добре определени стандарти за качеството. Създаването на проспериращ единен пазар на бизнес услуги налага неотложното решаване на тези въпроси.

Det är också hög tid att förbättra det europeiska systemet för immateriella rättigheter . Särskilt viktigt är att införa ett effektivt system för EU-patent och lösning av patenttvister. Överlåtelse, förvaltning och användning av immateriella rättigheter krävs för att frigöra potential inom FoU och innovation som behövs för att skapa en varaktig konkurrenskraft. Överlåtelse av immateriella rättigheter måste dessutom alltid vara kopplad till ett effektivt verkställande. Förfalskning och piratkopiering på den inre marknaden och utanför den drabbar allt fler olika sektorer och väldigt många enskilda företag. Förfalskning av varor, som t.ex. läkemedel, elektronisk utrustning och bildelar kan medföra stora hälso- och säkerhetsrisker och också minska industrins lönsamhet och motivation att innovera.

Очакваните от дълго време подобрения на европейската система за правата на интелектуална собственост са от ключово значение, особено създаването на ефективна система за патент на ЕС и за решаване на патентни спорове. По-ефективно прехвърляне, управление и използване на правата на интелектуална собственост са ключът към успеха на усилията в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите, които са решаващи за дългосрочната конкурентоспособност. Освен това прехвърлянето на тези права трябва да е съчетано с по-ефективно правоприлагане. Фалшифицирането и пиратството в рамките на единния пазар и извън него засягат все повече и по-разнородни сектори и широка гама от предприятия. Фалшифицирането на стоки, като фармацевтични продукти, електронно оборудване и автомобилни части, може да породи сериозни рискове за здравето и безопасността, както и да намали рентабилността а промишлеността и стимулите за иновации.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att se till att inremarknadspaketet genomförs enligt planerna.

- ще гарантира своевременното прилагане на Акта за единния пазар;

- Att utforma en flerårig handlingsplan för EU för att utveckla EU:s marknadsövervakning, och att i samarbete med de nationella tull- och tillsynsmyndigheterna ta fram riktlinjer för tullkontroll i fråga om produktsäkerhet.

- ще изготви многогодишен план за действие на ЕС за развитие на наблюдението на пазара на ЕС. Освен това в сътрудничество с националните органи в областта на митниците и наблюдението на пазара ще разработи насоки за митническия контрол в сферата на безопасността на продуктите;

- Att gå igenom EU-lagstiftningen på berörda områden, särskilt fri rörlighet för varor, för att se var ytterligare harmonisering behövs för att kraftigt minska kostnaderna för att göra affärer över gränserna.

- ще проучи внимателно законодателството на ЕС в определени сфери, включващи по-конкретно свободното движение на стоки, за да набележи областите, в които по-нататъшната хармонизация би могла значително да съкрати разходите за трансграничното извършване на стопанска дейност;

- Att inrätta en högnivågrupp för företagstjänster, som kan granska brister på marknaden, standard och innovation samt internationella handelsfrågor t.ex. inom logistik, anläggningsförvaltning, marknadsföring och reklam (2012).

- ще създаде група на високо равнище за бизнес услугите, за да се разгледат слабостите във връзка с пазарите, стандартите, иновациите и въпросите на международната търговия в сектори, като например логистиката, средствата за управление, маркетингът и рекламата (2012 г.);

- Att planera åtgärder för att förstärka de immateriella rättigheterna i november 2010, bl.a. genom ett initiativ för att förstärka det europeiska observationscentrumet mot varumärkesförfalskning och pirattillverkning.

- през ноември 2010 г. ще представи бъдещите си действия, за да се подобри спазването на правата на интелектуална собственост, включващи по-конкретно инициатива за укрепване на Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството.

Rådet och Europaparlamentet uppmanas…

Съветът и Европейският парламент се приканват:

- Att snabbt anta förslagen om ett EU-patent och ett enhetligt system för lösning av patenttvister, så att de första patenten kan utfärdas 2014.

- да приемат възможно най-бързо предложенията за патент на ЕС и единна система за решаване на патентни спорове, за да може първите патенти да бъдат издадени през 2014 г.;

- Att ta fram och dela med sig av bästa praxis och dokumentation som rör marknadsövervakning, tullar och allmänt företagsstöd för att förbättra tillämpningen av lagstiftningen om de immateriella rättigheterna.

- да разработят и обменят най-добри практики и материали във връзка с наблюдението на пазара, митниците и общата подкрепа за бизнеса, за да се подобри спазването на правата на интелектуална собственост.

4.2. Konkurrenspolitik

4.2. Политика в областта на конкуренцията

Väl fungerande konkurrensutsatta marknader bidrar till ett konkurrenskraftigt europeiskt näringsliv på flera sätt. Konkurrens leder till innovation och effektiviseringar och skapar incitament för företagen att öka sin produktivitet. Genom att bidra till rättvisa konkurrensvillkor ger konkurrenspolitiken företagen tillgång till EU:s stora och välutvecklade inre marknad. Konkurrensutsatta marknader ökar också pressen på företagen att effektivisera och på så sätt bli och förbli mer konkurrenskraftiga.

Функциониращите конкурентоспособни пазари допринасят за конкурентоспособността на европейските отрасли по няколко начина. Конкуренцията е в основата на иновациите и увеличението на ефективността и създава стимули за предприятията да повишават производителността си. Като гарантира равни условия, политиката в областта на конкуренцията осигурява достъп до големия и модерен вътрешен пазар на ЕС. Конкурентоспособните пазари също така увеличават натиска за осъществяване на необходимото повишаване на ефективността с оглед постигане и поддържане на конкурентоспособност.

Konkurrensbestämmelserna tillhandahåller också särskilda ramar för att stödja EU-industrins konkurrenskraft och övergången till en mer resurseffektiv industri. Genom statligt stöd, antitrustlagstiftning och kontroll av företagskoncentrationer ser kommissionen till att konkurrensen på den inre marknaden inte snedvrids. Dessutom är tillämpningen av konkurrensreglerna ett viktigt sätt att skydda europeiska företag från konkurrenshämmande verksamhet, t.ex. uppdelning av marknader, kapacitetshamstring eller hinder för gränsöverskridande verksamhet, som leder till högre priser. Detta gäller särskilt insatsvarumarknader och t.ex. företagstjänster som är viktiga för att EU-industrin ska vara konkurrenskraftig ur kostnadssynpunkt.

Освен това правилата в областта на конкуренцията осигуряват конкретни рамки за подкрепа на конкурентоспособността на европейската промишленост и за прехода към промишленост с по-ефективно използване на ресурсите. Чрез контрола върху държавните помощи, тръстовете и сливанията Комисията гарантира липсата на нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Освен това прилагането на политиката на конкуренция е важен инструмент за защита на европейските предприятия от практики, които оказват отрицателно въздействие върху конкурентоспособността, като поделяне на пазара, презапасяване с капацитет или предотвратяване на трансграничните дейности, и които водят до по-високи цени. Това е особено важно за пазарите на производствени фактори, като промишлените услуги, които са важни за конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли по отношение на разходите.

Genom att bidra till innovation och produktivitetshöjning är konkurrenspolitiken ett effektivt redskap för EU-företagen för att hantera nya problem i samband med den globala konkurrensen, t.ex. deras ställning på internationella marknader. Särskilt kontrollen av företagskoncentrationer är ett viktigt redskap för att låta företagen göra omstruktureringar genom sammanslagningar för att öka sin täckning på marknaden, samtidigt som man ser till att varken industriella kunder eller konsumenter drabbas av prishöjningar eller andra effekter av bristande konkurrens.

Освен това, като увеличава иновациите и производителността, политиката в областта на конкуренцията е ефективно средство за европейските предприятия да се справят с нововъзникващи въпроси във връзка с конкурентоспособността в световен мащаб, включително тяхната позиция на международните пазари. По-конкретно контролът върху сливанията е от ключово значение с оглед на възможността за предприятията да се преструктурират чрез сливане така, че да разширяват сферите си на дейност, като едновременно с това гарантира, че клиентите и потребителите на европейската промишленост са защитени от увеличения на цените и последиците от други нелоялни практики.

Kontrollen av det statliga stödet är viktig för att undvika snedvridningar på den inre marknaden, och dessutom bidrar utformningen av reglerna för statligt stöd till att främja EU-industrins konkurrenskraft. Reglerna för statligt stöd utgör en ram som gör att medlemsstaternas investeringar går till att åtgärda marknadsbrister.

Контролът върху държавните помощи има ключова роля за предотвратяване на изкривяванията в рамките на единния пазар; освен това разработването на правилата за държавните помощи допринася за насърчаване на конкурентоспособността на промишлеността в Европа. Тези правила осигуряват рамка, която направлява инвестициите на държавите-членки с оглед на набелязаните слабости на пазара.

4.3. Bättre infrastruktur

4.3. Подобряване на инфраструктурата

EU-industrins konkurrenskraft är extremt beroende av att det finns högkvalitativa och effektiva tjänster inom energi, transport och kommunikationsinfrastruktur . Det är därför viktigt att uppgradera och modernisera sådana nätverk. Transportnätverken måste förbättras för att bygga bort flaskhalsar och förbättra gränsöverskridande förbindelser. Energinätverken måste uppgraderas och moderniseras så att man kan införa intelligenta nät, underlätta integreringen av förnybara energikällor, se till att det finns en välfungerande inre marknad för energi och trygga energiförsörjningen. Det behövs ytterligare insatser för att uppgradera infrastrukturen i de nya medlemsstaterna och i mindre utvecklade regioner. Dessa förbättringar kommer att leda till omfattande investeringar och till att innovativa finaniseringslösningar utvecklas, som t.ex. obligationer för att finansiera projekt och offentlig–privata partnerskap. Den digitala agendan är ett flaggskeppsinitiativ som visar på problemen och föreslår åtgärder på kommunikationsområdet. I det kommande meddelandet om energiinfrastruktur och vitboken om hållbara transporter behandlas denna fråga i samband med energi- och transportinfrastruktur. Europeiska regionala utvecklingsfonden (Eruf) och Sammanhållningsfonden spelar en viktig roll när det gäller att utveckla och uppgradera infrastrukturen.

Конкурентоспособността на европейската промишленост зависи основно от качеството и ефективността на инфраструктурните услуги в областта на енергетиката, транспорта и съобщенията . Повишаването на качеството и модернизирането на тези мрежи са от ключово значение. Необходимо е транспортните мрежи да бъдат подобрени, за да се преодолеят слабостите и за да се подобрят трансграничните връзки. Качеството на енергийните мрежи трябва да бъде повишено и те трябва да бъдат модернизирани, за да включват „интелигентни“ мрежи, да улесняват интегрирането на възобновяеми източници на енергия, да гарантират един напълно функциониращ вътрешен енергиен пазар и за да се повиши сигурността на доставките. Необходими са по-нататъшни усилия за повишаване на качеството на инфраструктурата в новите държави-членки и в по-слабо развитите региони. Тези подобрения ще изискват големи инвестиции и разработването на иновативни решения за финансирането, като проектни облигации и публично-частни партньорства. Във водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“ са откроени предизвикателствата и са предложени стратегически мерки в областта на съобщенията. Също така в предстоящото съобщение за енергийната инфраструктура и Бялата книга за устойчивия транспорт ще бъде разгледан този въпрос в контекста на транспортната и енергийната инфраструктура. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионният фонд са с ключова роля в развитието и повишаването на качеството на тази инфраструктура.

Konkurrensen, effektiva offentliga och privata tjänster och infrastrukturen är avgörande för medlemsstaternas industriella konkurrenskraft. I många medlemsstater är det en utmaning att öka konkurrensen inom nätverksindustrierna. I vissa medlemsstater är det vägtransport och energiinfrastruktur som kräver åtgärder. Långdragna tillståndsförfaranden och allmänhetens acceptans är också hinder för utveckling av infrastrukturen.

Конкуренцията, ефективността на публичните и частните услуги и инфраструктурата са важни детерминанти за конкурентоспособността на промишлеността в държавите-членки. В много държави-членки увеличаването на конкуренцията в областта на мрежовите индустрии остава предизвикателство, на което трябва да се отговори. В някои държави-членки е необходимо да се обърне внимание на автомобилния превоз и енергийната инфраструктура. Бавните процедури по издаване на разрешително и приемането от страна на обществеността също така представляват съществени слабости на развитието на инфраструктурата.

Vissa nätverkstjänster är relativt dyra . De genomsnittliga elpriserna i Europa är internationellt sett höga. Det finns alltså ett behov av att förverkliga den inre marknaden inom energisektorn och det tredje energipaketet som nyligen antogs kommer att bli ett viktigt redskap för detta. Konkurrensbestämmelserna måste tillämpas striktare inom sektorn för att minska snedvridning av konkurrensen, som t.ex. missbruk av dominerande ställning. Om detta problem inte åtgärdas ökar riskerna för utlokalisering.

Често някои услуги на европейските мрежи са предоставяни на относително висока цена . Като средна стойност цените на електроенергията в Европа са високи спрямо международните стандарти. Поради това е налице необходимост от създаване на ефективен вътрешен пазар в областта на енергетиката и наскоро приетият трети пакет от документи във връзка с енергетиката ще бъде основно средство за целта. Необходимо е по-стриктно спазване на правилата в областта на конкуренцията, за да се намалят случаите на нарушаване на конкуренцията, като злоупотребата с господстващо положение от страна на пазарните субекти. Неуспехът при решаването на този въпрос би увеличил опасностите от преместване на мястото на стопанската дейност.

Slutligen måste nätverken för energi, transport och kommunikationer integreras mer , för att det ska bli möjligt att tillhandahålla nya konkurrenskraftiga tjänster. En sådan integration skulle samtidigt leda till mer tillväxt och innovation .

На последно място, отделните енергийни, транспортни и съобщителни мрежи трябва да станат по-интегрирани , за да дадат възможност за предоставянето на нови конкурентоспособни услуги. В същото време това интегриране би осигурило и нови източници на растеж и иновации .

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att vidta konkreta åtgärder för att ytterligare utveckla en effektiv inre marknad för väg-, luft-, järnvägs- och vattenvägstransporter (kommande vitbok om transportpolitiken) och åtgärda flaskhalsar i transportnätverken genom den planerade översynen av riktlinjerna för de transeuropeiska transportnäten (TEN-T). Översynen bygger på en ny metod för planering av TEN-T, där man utgår från ett kärnnätverk.

- ще предприеме конкретни действия за по-нататъшно развитие на ефективен вътрешен пазар в областта на автомобилния, въздушния, железопътния и водния транспорт (предстояща Бяла книга за транспортната политика) и за преодоляване на слабостите в областта на транспорта чрез бъдещото преразглеждане на насоките за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) въз основа на новата методология за структурирано проектиране на трансевропейската транспортна мрежа на базата на създаването на основна мрежа;

- Att anta ett energiinfrastrukturpaket för att stödja bl.a. utvecklingen av en inre marknad för energi, genom att åtgärda felande infrastrukturlänkar av betydelse på europeisk nivå och genom att föreslå verktyg för att åtgärda dem inom fastställda tidsfrister.

- ще приеме пакет от мерки във връзка с енергийната инфраструктура в подкрепа, наред с другото, на развитието на вътрешен енергиен пазар, като разгледа проблема с липсващите инфраструктурни връзки от европейско значение и предложи необходимите инструменти за гарантиране на тяхното своевременно реализиране;

- Att öka ansträngningarna för att liberalisera EU:s energimarknader, för att öka konkurrensen inom energisektorn och undvika att EU:s tillverkningsindustri missgynnas globalt.

- ще увеличи усилията си за либерализиране на енергийните пазари на ЕС, за да увеличи конкуренцията в сектора и за да се избегне поставянето на преработващата промишленост на ЕС в значително по-неблагоприятно положение на световните пазари;

- Att tillsammans med EIB-gruppen utveckla en strategi för finansiering av infrastruktur som omfattar införandet av obligationer för EU-projekt och som främjar offentlig–privata partnerskap.

- заедно с групата на ЕИБ ще разработи стратегия за финансирането на инфраструктурите, включваща създаването на европейски проектни облигации за финансирането на проекти и увеличаването на използването на публично-частни партньорства.

Medlemsstaterna uppmanas…

Държавите-членки се приканват:

- Att särskilt inrikta sig på att åtgärda flaskhalsar i transportnätverken och att koppla samman energinäten över gränserna.

- да поставят засилен акцент върху отстраняването на установените слабости в областта на транспорта и трансграничното свързване на енергийните мрежи;

- Att snabbt genomföra det tredje paketet för en inre energimarknad.

- бързо да започнат да прилагат третия пакет от документи за вътрешния енергиен пазар.

4.4. Standardisering

4.4. Стандартизация

En viktig åtgärd för att dra ekonomisk nytta av harmonisering och för att uppnå stordriftfördelar är standardisering , både på europeisk, internationell och nationell nivå. Även marknaderna själva ställer ofta upp de facto-standarder genom tekniskt ledarskap, marknadsöverenskommelser och/eller genom marknadsdominans.

Една от основните политики, които позволяват да се извлекат ползи от хармонизацията и икономиите от мащаба, е стандартизацията , било то на европейско, международно или национално равнище. Също така често самите пазари генерират реални стандарти чрез технологическо лидерство, пазарни споразумения и/или господстващо положение на пазара.

Europeiska standarder spelar redan en viktig roll när det gäller att underlätta spridning av innovativa produkter på marknaden och att minska tillverkningskostnaderna. En konkurrensutsatt standardiseringsprocess, där olika leverantörer av teknik konkurrerar på merit stöder industripolitiken genom att säkra att industrin, och i förlängningen även konsumenterna, drar nytta av standarder där priset på tekniken är konkurrensutsatt. För tillverkningsindustrin är det överordnade målet för nästa årtionde att utveckla ett standardsystem för Europa som uppfyller förväntningarna både hos marknaden och hos myndigheterna. Detta behövs i en snabbt föränderlig värld och ett snabbt föränderligt samhälle, och bör helst också leda till ett ökat europeiskt inflytande bortom den inre marknaden. EU måste också vidta ytterligare åtgärder för att behålla sin strategiska position inom internationell standardisering.

Европейските стандарти вече имат съществена роля за улесняване на навлизането на пазара на иновативни стоки и за съкращаване на производствените разходи. Конкурентен процес по стандартизация, при който отделните доставчици на технологии се конкурират, подпомага индустриалната политика, като гарантира, че промишлените клиенти и в крайна сметка и потребителите се ползват от стандарти, при които технологиите не се предлагат на цени, надвишаващи конкурентните нива. За отделните отрасли от преработващата промишленост общата цел за идните десет години е развитието на система от стандарти за Европа , която ще отговаря на очакванията на пазарните субекти и на европейските публични органи. Необходимо е това да се осъществи в един бързо развиващ се свят и общество и за предпочитане следва да насърчава и европейското влияние извън единния пазар в условията на глобализираната икономика. Европа трябва да предприеме допълнителни мерки, за да запази стратегическата си позиция по отношение на международната стандартизация.

Dessutom måste standarder anpassas för att EU ska kunna hantera de stora frågorna som klimatförändringar, hållbar utveckling, en åldrande befolkning och innovation. Standarder måste integreras i forskning och i politiken redan från början. Genom att driva på utvecklingen av europeiska eller internationella standarder för dessa nya omsättningsbara varor och tekniker (t.ex. nanoteknik och annan viktig möjliggörande teknik, elbilar, medicinsk teknik, energisnåla produkter, förnybara energikällor och annan miljöteknik samt företagstjänster) kan EU skapa en konkurrensfördel för sina företag och underlätta handeln. Om standarder ska kunna bana väg för innovation, som det beskrivs i flaggskeppsinitiativet Innovationsunionen, måste EU hitta nya flexibla sätt att arbeta tillsammans med dem som utformar standarder. Man måste också be dem att utnyttja alla olika typer av produkter (specifikationer, tekniska avtal) för att stödja EU:s politik på ett lämpligt sätt. Detta kommer att göra det möjligt att ta fram standarder snabbare och mer flexibelt på innovativa områden.

Освен това е необходимо стандартите да са разработени така, че да подпомагат европейската политика да се справи успешно с „големите предизвикателства“, като изменението на климата, устойчивото развитие, застаряването на население и иновациите като цяло. Стандартите трябва да станат неделима част от научните изследвания и разработването на политиките от самото им начало. Като заема лидерска позиция в развитието на европейски или международни стандарти за тези най-нови търгуеми стоки и технологии (като нанотехнологии и други главни базови технологии, електрически коли, технологии в областта на здравеопазването, енергийно ефективни продукти, възобновяеми източници на енергия и други екологични технологии и бизнес услуги), Европа може да генерира конкурентно предимство за своите стопански субекти и да улесни търговския обмен. В степента, в която стандартите трябва да бъдат двигателна сила за иновациите, както е посочено във водещата инициатива на ЕС „Съюз за иновации“, Европа трябва да разработи по-гъвкави методи за работа с отделните субекти в областта на стандартизацията и да иска от тях да използват целия набор от възможности (спецификации, споразумения на работни форуми) за адекватно подпомагане на европейските политики. Това ще даде възможност за по-гъвкаво и по-бързо разработване на стандартите в иновативните сфери.

Europeisk standardisering måste ske så effektivt och ändamålsenligt som möjligt, genom att man utvecklar starkare strukturer för harmoniserade standarder, att man förbättrar förfarandena för att sätta standard på alla nivåer och att man snabbt antar de bästa internationella standarderna i de fall dessa är väletablerade, som t.ex. inom IKT. Standarder ska inte öka bördan för t.ex. småföretagen. I stället bör de kunna leda till effektivisering och stimulera innovation. Slutmålet bör vara gemensamma standarder på internationell nivå.

Ефективността и ефикасността на европейската стандартизация трябва да се оптимизира чрез укрепване на структурите за хармонизирани стандарти, усъвършенстване на процеса по стандартизация на всички нива и бързо приемане на най-добрите съществуващи световни стандарти в областите, където световната стандартизация е добре установена, като например в областта на ИКТ. Стандартите не следва да създават допълнителна тежест, например за МСП. Вместо това, те следва да водят до по-голяма ефективност и да действат като стимул за иновациите. Крайната цел следва да бъде сближаването на стандартите на световно равнище.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att i början av 2011 lägga fram en strategi, i form av ett meddelande och ett lagstiftningsförslag om standardisering, för att låta den europeiska standardiseringen spela en viktigare roll i en snabbt föränderlig värld. I detta ingår snabbare standardiseringsprocesser, bl.a. inom IKT, ökat deltagande av små och medelstora företag och andra intressenter samt standarder för tjänster. Kommissionen kommer också att undersöka möjligheterna att på längre sikt säkerställa att standardiseringssystemet kan anpassas till en snabbföränderlig miljö och att det kan bidra till EU:s inre och yttre strategiska mål, bl.a. genom en oberoende översyn.

- под формата на съобщение за стандартизацията и законодателно предложение в началото на 2011 г. ще представи стратегия за засилване на ролята на европейската стандартизация в един бързо променящ се свят и общество. Това ще включва ускоряване на процеса по стандартизация, включително и в сектора на ИКТ, увеличено участие на МСП и другите заинтересовани страни и разработване на стандарти за услугите. Също така в съобщението ще се разгледат възможностите за гарантиране в дългосрочен план, че системата по стандартизацията е в състояние да се адаптира бързо към променящата се среда и да допринася за европейските стратегически цели както в рамките на ЕС, така и извън него, включително чрез независим преглед.

5. En ny politik för industriell innovation

5. Нова политика в областта на промишлените иновации

5.1. Industriell innovation

5.1. Промишлени иновации

För att klara av den globala konkurrensen och en ökad hållbarhet krävs högsta kvalitet inom innovation. Innovation är den viktigaste drivkraften för produktivitet, ökad energi- och materialeffektivitet, förbättrad prestanda hos varor och tjänster och skapandet av nya marknader. I Europa är man dock inte tillräckligt bra på att omvandla alla utmärkta idéer till säljbara varor och tjänster. Det behövs en ny industriell innovationspolitik för att utveckling och saluföring ska ske mycket snabbare och för att EU-företag ska hinna först till marknaden. Saknas industriell innovation kommer EU-industrin inte att kunna konkurrera på världsmarknaden, varken inom teknikdriven eller traditionell industri.

Отговорът на предизвикателствата, които поставят конкуренцията в световен мащаб и увеличената устойчивост, изисква реализирането на отлични резултати в областта на иновациите. Те са основна двигателна сила за производителността, увеличената енергийна и ресурсна ефективност, подобрените характеристики на стоките и услугите и създаването на нови пазари. Европа обаче няма достатъчно добри постижения по отношение на реализирането на отличните си концептуални резултати в стоки и услуги, които се предлагат на пазара. Новата политика в областта на промишлените иновации трябва да насърчава много по-бързото разработване и предлагане на пазара на стоки и услуги и да гарантира, че предприятията от ЕС са първите, които навлизат на пазара. Без тези иновации промишлеността на Европа няма да може да се конкурира успешно на световния пазар нито в областта на технологичните отрасли, нито в сферата на традиционните сектори.

I flaggskeppsinitiativet Innovationsunionen dras riktlinjerna upp för en framgångsrik och karakteristisk europeisk innovationsmodell. Det finns ett mycket stort behov av bättre samordning av utbildning, FoU och innovation, ett mer strukturerat samarbete med resten av världen inom forskning, teknik och innovation, en helhetssyn på samhälleliga förändringar, rättvisa förutsättningar för FoU och innovation, bättre tillgång till finansiering och riskkapital och en balanserad inriktning på både konkurrenskraft och samhälleliga förändringar.

Във водещата инициатива „Съюз за иновации“ се очертава общият подход за успешен и характерен европейски подход в областта на иновациите. Налице е спешна нужда от по-добра координация в областта на образованието, научноизследователската и развойната дейност и иновациите, повече последователност в сферата на науките, технологиите и сътрудничеството по отношение на иновациите с останалата част от света, глобален подход към предизвикателствата пред обществото, установяване на равни условия за научноизследователската и развойната дейност и иновациите, подобрен достъп до финансиране и рисков капитал и поставяне на необходимия акцент върху конкурентоспособността и предизвикателствата пред обществото.

En viktig utmaning är att så snabbt som möjligt utveckla och kommersialisera de områden inom ny teknik där EU ligger långt framme. Viktig möjliggörande teknik [6], t.ex. industriell bioteknik, nanoteknik, avancerade material, fotonik och mikro- och nanoelektronik, och avancerade tillverkningssystem kan ligga till grund för många olika nya processer, varor och tjänster, inklusive helt nya industrier, under det närmaste årtiondet. Europa har en ledande ställning inom naturvetenskaplig forskning, men det behövs åtgärder för att tekniken ska spridas till och utnyttjas inom hela EU-industrin, inklusive de små och medelstora företagen. För att påskynda utvecklingen av kommersiell teknik krävs närmare samarbete om politik och program på det tekniska området, bättre tillgång till finansiering och ett ökat stöd till pilot- och demonstrationsprojekt. Lagstiftning på den inre marknaden som genomförs i rätt tid, snabbare standardisering, tidiga åtgärder vid konsumentoro och kommersiell och förkommersiell offentlig upphandling – det är vad som krävs för att skapa en livaktig inre marknad för innovativa varor och tjänster. I Innovationsunionen ingår en halvtidsöversyn av riktlinjerna för statligt stöd till FoU och innovation, som går ut på att klargöra vilka typer av innovation som kan få stöd, inklusive för ny möjliggörande teknik och innovationer som kan bidra till att lösa större samhällsproblem, och hur medlemsstaterna bäst kan dra nytta av den.

Основно предизвикателство е бързо да се развие и да стигне до пазара европейският научен капацитет в областта на нововъзникващите технологии. Главните базови технологии [6], като промишлени биотехнологии, нанотехнологии, усъвършенствани материали, фотоника, микро- и наноелектроника и усъвършенствани производствени системи, могат да осигурят базата за широка гама от нови процеси и стоки и услуги, включително развитието на изцяло нови сектори през следващото десетилетие. Европа заема лидерска позиция в научните изследвания, но трябва да се направи необходимото за своевременното разгръщане и възприемане на тези технологии от промишлеността на ЕС, включително от МСП. По-тясно сътрудничество по отношение на политиките и програмите във връзка с технологиите, по-добър достъп до финансиране и засилена подкрепа за пилотни и демонстрационни проекти са от основно значение за ускоряване на разработването на търговски технологии. За създаването на динамичен единен пазар за иновационни стоки и услуги са необходими своевременно приемане на законодателни актове за вътрешния пазар, ускоряване на стандартизацията, отговаряне на опасенията на потребителите на ранен етап и обществени поръчки по време на предлагането на пазара и преди това. Във водещата инициатива „Съюз за иновации“ беше съобщено за средносрочен преглед на насоките за държавните помощи за научноизследователска и развойна дейност и иновации, при който ще се разгледа кои форми на иновации могат да бъдат подкрепяни, включително що се отнася до главните базови технологии и иновациите, които дават отговор на основни предизвикателства пред обществото, както и по какъв начин те могат да бъдат използвани най-добре от държавите-членки.

De medlemsstater vars innovation låg över genomsnittet var proaktiva när det gällde att reagera på finanskrisen, särskilt när det gällde att använda tillfälliga åtgärder för att stimulera forskning och innovation. Det var oftast inte fallet för de länder som låg under EU-genomsnittet, vilket tyder på att skillnaderna mellan länderna i fråga om FoU och innovation kan komma att öka. För dessa länder är det än viktigare att förbättra kompetensen och öka andelen verksamhet som är teknikintensiv och kräver hög kompetens.

Държавите-членки с по-високи от средните резултати за иновациите бяха проактивни в отговора си на икономическата криза, особено като използваха допълнителни временни мерки за насърчаване на научните изследвания и иновациите. В повечето случаи това не беше така за държавите с по-ниски от средните за ЕС резултати, които рискуваха да се задълбочи разликата по отношение на постиженията в научноизследователската и развойната дейност и иновациите. Подобрението на компетенциите и укрепването на обмена на технологии и високоспециализирани дейности придобиват още по-голяма значимост в тези държави.

EU-industrin måste också stärka sin kunskapsbas för att förbli konkurrenskraftig, och investera i forskning och innovation för att skapa en smart, hållbar och inkluderande ekonomi. Sedan 2004 har kommissionen stött inrättandet av europeiska teknikplattformar för att samla berörda parter inom industrin på EU-nivå, utveckla en samsyn på FoU och uppmuntra återkoppling på EU:s politik. Gemensamma teknikinitiativ har inrättats för att främja forskning på europeisk nivå inom områden med en hög innovationspotential. Kommissionen har också startat tre offentlig–privata partnerskap, som en del i den ekonomiska återhämtningsplanen för Europa, för fabriker för framtiden, lågenergifastigheter och gröna bilar, för att stödja FoU på medellång och lång sikt och för att göra något åt de överhängande problemen med konkurrenskraft och hållbarhet i viktiga industrier. Europeiska institutet för innovation och teknik har startat kunskaps- och innovationsgrupper för att på EU-nivå integrera hela innovationskedjan, från utbildning och forskning till kommersialisering, med inriktning på stark styrning, och för att skapa förebilder för att stimulera ytterligare innovation.

Европейската промишленост трябва също така да увеличи базата си от знания , за да остане конкурентоспособна, като инвестира в научни изследвания и иновации за „интелигентна“, устойчива и приобщаваща икономика. От 2004 г. Комисията подкрепя създаването на европейски технологични платформи, които да събират заедно заинтересованите субекти от сферата на промишлеността на равнището на ЕС, за да се разработва обща визия за научноизследователската и развойната дейност и за да се насърчават мненията за политиките на ЕС. Бяха създадени съвместни технологични инициативи за продължаване на научните изследвания на европейско равнище в области с висок иновационен потенциал. Комисията стартира също така три публично-частни партньорства като част от европейския план за икономическо възстановяване: „фабрики на бъдещето“, „енергийно ефективни сгради“ и „„зелени“ автомобили“, за да подкрепя средносрочните и дългосрочните научноизследователски и развойни дейности в отговор на неотложните предизвикателства по отношение на конкурентоспособността и устойчивото развитие в основните промишлени отрасли. Общностите на знанието и иновациите в рамките на Европейския институт за иновации и технологии осигуряват модели за насърчаване на иновациите и включват на европейско равнище цялата верига на иновациите, като се започне от образованието и научните изследвания и се стигне до предлагането на пазара, поставяйки акцент върху стабилното управление.

Även för den framtida konkurrenskraften är det viktigt att förbättra användningen av IKT för industriell konkurrenskraft, för ett optimalt resursutnyttjande och för innovation , i enlighet med den digitala agendan [7] , ett flaggskeppsinitiativ inom Europa 2020-strategin. Företagen inom EU riskerar att drabbas av allt svårare brist på IKT-specialister och avancerade IKT-användare. Parallellt krävs att industrin använder IKT mer innovativt på alla nivåer av värdekedjan, för att man ska kunna rationalisera affärstransaktionerna, t.ex. med e-fakturering, och öka konkurrenskraften genom demonstrationsprojekt för att bidra till att integrera företagen, särskilt de små och medelstora företagen, i de världsomspännande digitala värdekedjorna.

Подобреното използване на ИКТ за промишлената конкурентоспособност, оптимизирането на ресурсите и иновациите ще бъдат също така от ключово значение за конкурентоспособността, както е посочено във водещата инициатива „Програма в областта на цифровите технологии“ [7] от стратегията „Европа 2020“. Възможно е бизнесът в ЕС да се изправи пред нарастващ и сериозен недостиг на специалисти и напреднали ползватели в областта на ИКТ. Едновременно с това е необходимо да се насърчава по-иновативно използване на ИКТ чрез промишлените вериги на стойността така, че да се ускоряват бизнес операциите, например чрез електронни фактури, и да се увеличава общата конкурентоспособност чрез демонстрационни проекти за стимулиране на интеграцията на предприятията, особено МСП, в световните вериги на стойността в областта на цифровите технологии.

För att utforma en verklig innovationspolitik behöver vi bättre kunskaper om hur innovationen ser ut inom olika branscher och vilka utvecklingsmöjligheter som finns. Kommissionens övervakningsfunktion för branschinnovation, Sectoral Innovation Watch, har identifierat de viktigaste utmaningarna inom en rad olika branscher, och hittat stora skillnader mellan olika länder och olika sektorer. EU:s politiska instrument måste förbättras så att de stöder strukturförändringar och innovation, särskilt i mogna industrier. Dessutom kan närmare branschöverskridande samarbete öka kreativiteten och innovationen i företag. Det kräver att företagen ser längre än till sin egen bransch, och därför krävs nya mekanismer för att idéer och affärsmodeller ska kunna spridas mellan olika branscher. Möjligheten till sådana branschöverskridande kontakter måste undersökas och omsättas i politiska åtgärder.

За ефективна политика по отношение на иновациите се нуждаем от по-добра представа за резултатите по отделни сектори в областта на иновациите и за бъдещия потенциал. Обсерваторията за иновациите по сектори на Комисията набеляза ключовите предизвикателства в няколко сектора и установи големи различия между държави и сектори. От основно значение е да се подобри разработването на инструментите на политиките на ЕС, за да се подпомагат структурните промени и иновациите, особено в областта на развитите сектори. Наред с това по-тясно междусекторно сътрудничество може да увеличи креативността и иновациите в дружествата. Това изисква дружествата да „погледнат“ извън сектора си, така че са необходими нови механизми, за да се гарантира ползотворният обмен на идеи и бизнес модели. Потенциалът за тези контакти между отделните сектори трябва да бъде допълнително разгледан и да бъде претворен в мерки на политиките.

Kluster och nätverk förbättrar industrins konkurrenskraft och innovation genom att man för samman resurser och expertkunskaper, och genom att man främjar samarbete mellan företag, myndigheter och universitet. Klusterpolitik på region-, medlemsstats- och EU-nivå måste syfta till att åtgärda brister på marknaden och otillräcklig finansiering, särskilt när det gäller att koppla samman företag och forskningsinstitutioner. Genom EU:s regionalpolitik och ramprogram för forskning får regionerna stöd att för att anta strategier för smart specialisering, så att de kan stärka sin konkurrenskraft genom att utveckla innovationsnischer. Man måste utgå från framgångsrika exempel och utveckla globalt konkurrenskraftiga kluster och nätverk för kluster både inom traditionella områden och inom FoU och innovation. Genom att koppla samman lokala kluster på Europanivå kan man uppnå den kritiska massa som krävs för FoU och innovation, kompetens, finansiering och spridning av idéer och initiativ för eget företagande. Olika klusterinitiativ måste konsolideras och harmoniseras.

Групите от предприятия и мрежите подобряват промишлената конкурентоспособност и иновации, като обединяват ресурси и компетенции и насърчават сътрудничеството между бизнеса, публичните органи и университетите. Политиките по отношение на групите от предприятия, разработени на регионално и национално ниво и на равнището на ЕС, следва да имат за цел преодоляването на съществуващите слабости на пазара и недостатъчното финансиране, особено с оглед на осигуряването на връзка между дружествата и научните организации. По регионалната политика на ЕС и рамковите програми за научни изследвания се оказва подкрепа на регионите за приемането на „интелигентни стратегии за специализация“, за да увеличават конкурентоспособността си чрез разработването на сфери за иновациите. Като се взема пример от вече реализираните успехи, е необходимо да се разработят по-конкурентоспособни групи от предприятия и мрежи в световен план както в областта на традиционните сектори, така и в сферата на научноизследователската и развойната дейност и иновациите. Чрез местните групи от предприятия, които са свързани на европейско равнище, може да бъде постигната критичната маса от научноизследователска и развойна дейност и иновации, компетенции, средства, ползотворен обмен на идеи и предприемачески инициативи. Необходимо е обаче да се консолидират и направят по-ефективни различните инициативи във връзка с групите от предприятия.

EU:s rambestämmelser för statligt stöd till forskning, utveckling och innovation ger en bonus i form av ökat stöd till samarbetsprojekt inom FoU och innovation, dvs. projekt genomförs i minst två medlemsstater eller där det ingår samarbete med små och medelstora företag. Det gör det också möjligt för medlemsstaterna att anmäla stöd för att främja genomförandet av viktiga projekt av gemensamt europeiskt intresse i enlighet med artikel 107.3 b i EUF-fördraget. Medlemsstaterna skulle uppmuntras att använda sig av detta instrument.

С настоящата общностна рамка за държавните помощи за научноизследователската и развойната дейност и иновациите се предоставя премия в интензитета на помощта за съвместни проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите, т.е. ако проектът се осъществява в най-малко 2 държави-членки или включва сътрудничество с МСП. Също така с тази рамка се дава възможност на държавите-членки да уведомяват за помощи за насърчаване на изпълнението на важни проекти от общоевропейски интерес съгласно член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз. Държавите-членки биха могли да бъдат насърчавани да използват този инструмент.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att inleda ett initiativ för att främja en bred och snabb spridning, användning och kommersialisering av konkurrenskraftig möjliggörande teknik.

- ще постави началото на инициатива за насърчаване на широкото и своевременното разгръщане, възприемане и предлагане на пазара на конкурентноспособни главни базови технологии;

- Att främja industriell FoU och innovation inom avancerad tillverkningsteknik, med utgångspunkt i initiativet Fabriker för framtiden, för att underlätta moderniseringen av EU-industrin och hitta lösningar på samhällsproblem som t.ex. energieffektivitet, klimatförändringar och knappa resurser.

- ще насърчава промишлените изследвания, разработването и иновациите по отношение на усъвършенстваните производствени технологии на базата на инициативата „фабрики на бъдещето“, за да улесни модернизирането на промишлената база на ЕС и за да се отговори на предизвикателствата пред обществото, като например енергийната ефективност, изменението на климата и недостигът на ресурси;

- Att främja initiativ för att föra samman högre utbildning och företag, i syfte att ytterligare höja kvaliteten på EU:s välutbildade arbetskraft, t.ex. ett initiativ för e-kompetens riktat till avancerade IKT-användare inom industrin och EU-forumet för dialog mellan universiteten och näringslivet, en pilotåtgärd för finansiering av kunskapsallianser mellan universitet och företag.

- ще насърчава инициативи, свързващи висшите учебни заведения и бизнеса, за да се подобри ситуацията във връзка с висококвалифицираната работна сила в Европа, като например инициатива за електронните умения, акцентираща върху напредналите ползватели на ИКТ в промишлеността, и пилотното действие във връзка с форума за университети и бизнеса, по което се осигурява финансиране за своеобразни „съюзи на знанието“ между университети и бизнеса;

- Att främja nya affärsmodeller med tillhörande tillverkningsmetoder inriktade på att utveckla hållbara användarstyrda och designbaserade produkter inom textil- och beklädnadsbranschen och andra stora konsumentmarknader.

- ще насърчава новите бизнес концепции и свързаните производствени технологии, поставящи акцента върху разработването на устойчиви концептуални продукти съобразно нуждите на потребителите в сектора както на текстилните стоки и облеклото, така и на другите големи потребителски пазари;

- Att utveckla nya synsätt för att öka möjligheterna till spridning av idéer mellan olika sektorer, bl.a. traditionella tillverkningssektorer och små och medelstora företag.

- ще разработва стратегически подходи за увеличаване на потенциала за по-ползотворен обмен между сектори, включително традиционните производствени отрасли и МСП;

- Att lägga fram en ny strategi för kluster och nätverk som är globalt konkurrenskraftiga, som omfattar åtgärder för att främja sådana kluster och nätverk både inom traditionell och ny industri (2011).

- ще представи нова стратегия за конкурентоспособни в световен план групи от предприятия и мрежи, включително конкретно действие за стимулиране на конкурентоспособните в световен план групи от предприятия и мрежи както в областта на традиционните отрасли, така и в новите сектори (2011 г.);

- Att uppmuntra parallella anmälningar av stöd till gränsöverskridande samarbetsprojekt inom FoU och innovation.

- ще насърчава паралелното уведомяване за помощи за съвместни трансгранични проекти в научноизследователската и развойната дейност и иновациите.

Medlemsstaterna uppmanas…

Държавите-членки се приканват:

- Att främja närmare samarbete mellan politik på olika områden för ny möjliggörande teknik, för att maximera synergieffekterna och komplementariteten vid införandet av ny teknik.

- да насърчават по-тясната координация между политиките за главните базови технологии, за да се оползотворят максимално полезните взаимодействия и допълването при разгръщането на технологиите;

- Att främja smart specialisering genom EU:s regionalpolitik för att utveckla kluster och för att förbättra innovationen i regionerna.

- да насърчават „интелигентната специализация“ чрез регионалните политики на ЕС за развитието на групи от предприятия и за подобряване на резултатите на регионите по отношение на иновациите.

5.2. Kompetensbas

5.2. База от компетенции

Att modernisera EU:s kompetensbas kommer att vara ett av huvudmålen för flaggskeppsinitiativet ”En agenda för ny kompetens och nya arbetstillfällen” . Det kommer att bidra till att stödja EU:s industriella bas genom att åtgärder föreslås för att få arbetsmarknaderna att fungera bättre och för att se till att arbetskraften har rätt kompetens. Trots den höga arbetslösheten har EU-industrin fortfarande problem att hitta personer med rätt kompetens att anställa. Denna obalans beräknas öka när arbetskraften minskar på grund av befolkningens åldrande. För att modernisera industrins strukturer kommer det att krävas ny kompetens, nya arbetsvillkor och tätare karriärbyten. Arbetstagarna behöver stöd för att klara av detta på bästa sätt, genom flexibilitet och trygghet i kombination med livslångt lärande. Det krävs en närmare samordning mellan nationella, regionala och lokala myndigheter, och ett stort engagemang hos arbetsmarknadens parter. Europeiska socialfonden måste få en tydligare roll i genomförandet av en aktiv arbetsmarknadspolitik och en bättre matchning mellan arbetstagare och arbetstillfällen . Det behövs också en nära samordning mellan den offentliga sektorn och näringslivet inom utbildningspolitiken . Det är särskilt viktigt att öka antalet utexaminerade inom naturvetenskap, teknik och matematik och att höja deras kompetens. Antalet medelkvalificerade arbetstagare måste också anpassas till efterfrågan inom snabbväxande industrier, t.ex. inom miljö- och energisektorn. Politiska åtgärder på EU-nivå kan ha ett stort mervärde, särskilt genom att bidra till att sprida information och bästa praxis.

Осъвременяването на базата от компетенции в Европа ще бъде една от основните цели на водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“. Тя ще допринесе за подкрепа на промишлената база на Европа, като по нея ще се осъществяват дейности за подобряване на функционирането на нашите пазари на труда и да се гарантира, че работната ни сила притежава необходимите компетенции. Въпреки че безработицата вече достигна високи стойности, европейската промишленост все още трудно намира работниците и служителите с необходимите компетенции за свободните работни места. Очаква се това разминаване да се увеличава, като се вземе предвид намалението на активната работна сила поради демографските промени. Модернизирането на промишлените структури ще изисква нови компетенции, нови условия на работното място и по-чести промени в професионалното развитие. За да се справят работниците и служителите с тези процеси, е необходимо да получат подкрепа чрез гъвкавата сигурност в ученето през целия живот. Необходимо е по-тясно сътрудничество между националното, регионалното и местното ниво на държавното управление с участието на социалните партньори. Ролята на Европейския социален фонд трябва да се увеличи, за да подпомага изпълнението на активните политики на пазара на труда и за да могат работниците и служителите в по-голяма степен да отговарят на изискванията на работните места . Необходима е по-тясна координация в областта на образованието и обучението между публичния сектор и партньорите от сферата на промишлеността. По-конкретно е от основно значение да се увеличи броят на дипломираните лица в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката и да се подобри качеството на техните знания. Броят на средноквалифицираните работници и служители също трябва да отговаря на търсенето от страна на бързоразвиващите се сектори, като екологията и енергетиката. Политиките на равнището на ЕС могат да имат значителна добавена стойност, особено като благоприятстват обмена на информация и най-добри практики.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att främja nätverkssamarbete mellan myndigheter på områdena näringsliv, utbildning och arbetsmarknad, för att sprida information och bästa praxis om arbetsmarknaden och kompetensstrategier.

- ще насърчава работата в мрежа на промишлеността и на органите на държавите-членки в областта на образованието и труда, за да обменят информация и най-добри практики по отношение на стратегиите за пазарите на труда и компетенциите;

- Att föreslå principer för grundförutsättningarna för jobbskapande åtgärder, bl.a. investeringar för att höja kompetensen och öka antalet utexaminerade i naturvetenskap, teknik och matematik.

- ще предложи ръководни принципи за рамковите условия за разкриване на работни места, включително за инвестициите в развитието на дипломираните лица в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката.

Medlemsstaterna uppmanas…

Държавите-членки се приканват:

- Att i högre utsträckning använda sig av Europeiska socialfonden för kompetenshöjning och omstrukturering.

- да използват повече Европейския социален фонд за усъвършенстване и реорганизиране на компетенциите.

6. GLOBALISERINGENS NYTTA

6. Извличане на ползи от глобализацията

6.1. Handel och internationell reglering

6.1. Търговско и международно регулиране

En framgångsrik avreglering av handeln, bl.a. genom multilaterala och bilaterala avtal, samt sjunkande transport- och kommunikationskostnader har bidragit till att skapa en livaktig global marknad och snabb tillväxt på nya marknader för EU:s export. De nya ekonomiska tungviktarna, som Kina, Indien och Brasilien, håller snabbt på att komma ikapp den industrialiserade världen i fråga om produktivitet och innovation . Därför måste EU-industrin fortsätta att utnyttja möjligheterna på marknaden, och för att behålla sin konkurrensfördel måste den omvandlas och moderniseras. EU-industrin har dragit stor nytta av dessa nya trender i uppgången efter krisen, när de nya marknaderna har haft en betydande tillväxt. I meddelandet om handel, tillväxt och världspolitik [8] beskrivs kommissionens nya syn på handelspolitik som ett led i Europa 2020-strategin.

Успешната либерализация на търговията, което се осъществи, наред с другото, и чрез многостранните и двустранните споразумения, и намалението на разходите за транспорт и съобщения допринесоха за създаването на динамичен световен пазар и бърз растеж на новите пазари за износа на ЕС. Новите бързо развиващи се икономически сили, като Китай, Индия и Бразилия, бързо наваксват все още съществуващата разлика с индустриалния свят, що се отнася до производителност и иновации . Поради това е необходимо промишлеността да продължи да оползотворява тези пазарни възможности чрез преструктуриране и модернизиране, за да запази конкурентното си предимство. Произтекоха ясни ползи за промишлеността на ЕС от тези нови тенденции при възстановяването след кризата, когато бързо развиващите се пазари генерираха значителен растеж. В съобщението „Търговия, растеж и световни въпроси“ [8] („ Communication on Trade, Growth and World Affairs “) се установява новият подход на Комисията за търговската политика в рамките на стратегията „Европа 2020“.

Det är särskilt viktigt att se till att den ökande konkurrensen från tillväxtekonomier inte bygger på tillväxtstrategier som är beroende av protektionistiska åtgärder för att främja export och missgynna import. I själva verket har det funnits tendenser till otillbörligt användande av icke-tariffära handelshinder, dolda subventioner, diskriminerande offentlig upphandling, påtvingad tekniköverföring, kontrollerade växelkurser och bristande tillämpning av social- och miljöskyddsbestämmelser. Därför är det viktigt att fortsätta att noga övervaka statliga interventioner som snedvrider konkurrensen och att vidta lämpliga åtgärder. EU:s strategi för marknadstillträde är ett viktigt verktyg för att ta itu med olika sorters handelshinder som drabbar europeiska företag på tredjelandsmarknaderna. När man vidareutvecklar strategin är det särskilt viktigt att uppmärksamma offentlig upphandling, utländska direktinvesteringar och restriktioner för råvaruexport. Det är också viktigt att skydda och tillämpa de immateriella rättigheterna och geografiska beteckningar i tredjeländer för att europeiska företag, särskilt inom innovativa branscher, ska kunna ta sig in och konkurrera på tredjelandsmarknader.

Следва също така да бъдат направени конкретни усилия, за да се гарантира, че този нарастващ конкурентен натиск от страна на бързо развиващите се икономики не се дължи на стратегии за растеж, които са базирани до голяма степен на протекционистични мерки за насърчаване на износа и възпрепятстване на вноса. Несъмнено бяха наблюдавани тенденции на неправомерна употреба на нетарифни пречки пред търговията, скрити субсидии, дискриминационни обществени поръчки, принудителни трансфери на технологии, манипулирани обменни курсове и слабо съблюдаване на правилата на социалната защита и опазването на околната среда. Ето защо е от основно значение да се продължи да се следи отблизо такава държавна намеса, която нарушава конкуренцията, и да се предприемат целесъобразните мерки. Стратегията на ЕС за достъп до пазара е важно средство с оглед на различните видове пречки пред търговията, с които се сблъскват европейските дружества на пазарите на трети държави. При укрепването на стратегията особено внимание ще трябва да се обърне на сфери, като обществените поръчки, преките чуждестранни инвестиции и ограниченията върху износа на суровини. Също така от ключово значение са ефективната защита и спазването на правата на интелектуална собственост и географските означения в трети държави, за да могат европейските предприятия, особено тези в иновационните сектори, да навлязат и да се конкурират на пазарите на трети държави.

Handelspolitiska skyddsåtgärder är också nödvändiga för att skydda EU-industrin mot otillbörliga metoder. De bör bli lättare att tillämpa, särskilt för små och medelstora företag. Mer allmänt krävs det att man fortsätter arbetet med att genomföra, övervaka och tillämpa bilaterala och multilaterala avtal.

Инструментите за търговска защита са също така първостепенни по своята важност за защитата на промишлеността на ЕС от нелоялни практики. Те трябва да станат по-достъпни, особено за МСП. В по-общ план следва да се полагат непрекъснати усилия за изпълнението, наблюдението и спазването на сключените многостранни и двустранни споразумения.

För att företagen ska bli framgångsrika i den nya sammanlänkade världsekonomin måste de skaffa sig tillträde till internationella marknader och utnyttja globala värdekedjor . Det nuvarande systemet som bygger på multilaterala bestämmelser och som ger verkliga möjligheter att tillämpa bestämmelserna och lösa tvister skulle verkligen underlätta detta, liksom en mer harmoniserad reglering och standarder för varor och tjänster, som bör utvidgas och stärkas. Det multilaterala systemet bör kompletteras med regionala och bilaterala överenskommelser. Nya områden bör ingå, t.ex. konkurrenspolitik, statligt stöd och utländska direktinvesteringar.

Успехът в условията на новата световна икономика, която се характеризира с интензивни връзки, зависи от способността на предприятията да навлязат на международните пазари и да използват световните вериги на стойността . Осъществяването на тези цели би било значително улеснено от съществуващата многостранна система, основаваща се на правила и предлагаща надеждни перспективи за ефективно правоприлагане и уреждане на спорове, както и от разширяването и укрепването на по-тясното световно сближаване на правните разпоредби и стандартите за търгувани стоки и услуги. Наред с това тази многостранна система следва да бъде допълнена с регионални и двустранни споразумения. Следва да се обърне внимание на нови сфери, включително политиката в областта на конкуренцията, държавните помощи и преките чуждестранни инвестиции.

På lagstiftningsområdet är det särskilt bråttom att införa globalt kompatibla bestämmelser och standarder för nya omsättningsbara varor, tjänster och tekniker . Vid utformningen av bestämmelser och standarder bör man följa principerna för bättre lagstiftning och se till att de blir så kostnadseffektiva som möjligt. Det yttersta målet är att bestämmelser och standarder i så hög grad som möjligt ska vara gemensamma på internationell nivå. När det inte går att uppnå bör man använda sig av mekanismerna i WTO-avtalet om tekniska handelshinder. EU kommer också att fortsätta att förhindra tillkomsten av nya icke-tariffära hinder och att främja god lagstiftningspraxis i samband med bilaterala samråd om regleringsfrågor med viktiga handelspartner.

По отношение на регулирането особено неотложни са нуждите от съвместими в световен план правила и стандарти за най-новите търгуеми стоки, услуги и технологии . Определянето на правилата и стандартизацията следва да се базират на принципите за по-добро регулиране и по този начин да бъдат във възможно най-голяма степен разходно ефективни. Крайната цел е сближаването на правилата и стандартите на международно равнище, когато това е възможно. В противен случай следва да бъдат използвани механизмите от Споразумението на СТО относно техническите пречки пред търговията (ТПТ). Също така ЕС ще се стреми да предотвратява създаването на нови нетарифни пречки и да насърчава добрите регулаторни практики в своите двустранни разговори с основните си партньори.

När det i EU-lagstiftningen finns krav på spårbarhet bidrar dessa till produkternas kvalitet och säkerhet och gäller för både importerade varor och varor som producerats inom EU. I vissa fall kan EU anse det värt att föreslå att de även ska omfatta våra handelspartner. Det är särskilt intressant för EU att söka närmare ekonomisk integrering med grannländer genom den europeiska grannskapspolitiken. Genom avtal om bedömning av överensstämmelse och godtagande av industriprodukter som bygger på en anpassning till EU kan man säkerställa fri rörlighet för varor. En närmare ekonomisk integration med grannländerna på vissa områden av den inre marknaden kan ge konkreta fördelar för båda parter och stärka handel och investeringar. EU kommer också att anslå en större andel av medlen inom det europeiska grannskaps- och partnerskapsinstrumentet till kapacitetsuppbyggnad och till en god ekonomisk styrning i partnerländerna.

В случаите, когато европейското законодателство налага изисквания за проследимостта , те допринасят за качеството и безопасността на продуктите и се прилагат към вноса и произведените в ЕС стоки. В някои случаи ЕС може да прецени за уместно да предложи обхватът на тези изисквания да бъде разширен към неговите търговски партньори. За Европейския съюз е от особен интерес установяването на по-тясна икономическа интеграция със съседните държави чрез Европейската политика на съседство. Сключването на споразумения за оценка на съответствието и приемане на промишлени продукти, основаващи се на уеднаквяване с ЕС, може да гарантира свободното движение на стоки. По-тясната икономическа интеграция със съседните държави в някои сфери на единния пазар може да породи конкретни ползи за двете страни и да има благоприятен ефект за търговията и инвестициите. ЕС ще предвиди също така по-голям дял от средствата по линия на Европейския инструмент за съседство и партньорство за развитие на дейности, свързани с изграждането на капацитет и добро икономическо управление в държавите партньори.

En internationalisering av värde- och försörjningskedjorna ger stora möjligheter till tillväxt, men medför också särskilda utmaningar för de små och medelstora företagen. Endast 25 % av de små och medelstora företagen exporterar till marknader inom och utanför EU[9]. För att de små och medelstora företagen ska kunna bli mer internationella behöver de rätt information och stöd på marknader utanför EU. Vissa medlemsstater och företagsorganisationer tillhandahåller redan denna typ av stöd, men det finns stort utrymme för synergieffekter mellan EU:s, medlemsstaternas och dessa organisationers insatser. Nätverket Enterprise Europe Network spelar redan en viktig roll genom att ge handledning och underlätta internationellt affärssamarbete, särskilt med Medelhavsländerna, och dess internationella stöd till de små och medelstora företagen bör utvecklas ytterligare. Med erfarenheter från IPR-hjälpcentralen i Kina för små och medelstora företag vill kommissionen utöka stödet för att skydda och tillämpa de immateriella rättigheterna, särskilt på andra viktiga tredjelandsmarknader. När det gäller de handelspolitiska skyddsåtgärderna kommer man att beakta de små och medelstora företagens särskilda situation, i deras egenskap av importörer, användare, klagande eller exportörer.

Интернационализацията на веригите на стойността и доставките крие значителен потенциал за растеж, но създава и особени предизвикателства за МСП. Едва 25 % от МСП понастоящем изнасят към пазари в рамките на ЕС и извън него[9]. За да е възможно МСП да излязат на международната сцена, те се нуждаят от подходяща информация и подкрепа на пазарите извън ЕС. Някои държави-членки и бизнес организации вече предоставят този тип подкрепа, но още има много какво да се направи за постигането на по-пълно полезно взаимодействие между усилията, полагани от ЕС, държавите-членки и тези организации. Мрежата „Enterprise Europe Network“ има от известно време важна роля за направляването и улесняването на международното бизнес сътрудничество, особено със Средиземноморските държави, и съдействието с международно измерение от нейна страна за МСП следва да бъде допълнително разширено. Като се основава на опита, придобит със службата за оказване на съдействие на МСП относно правата на интелектуална собственост в Китай (China SME IPR Helpdesk), Комисията ще разшири оказваната от нея подкрепа за защита и спазване на правата на интелектуална собственост, като отделя специално внимание на други ключови пазари на трети държави. При разследванията, свързани с търговска защита, ще се отчита по-особеното положение на МСП: като вносители, ползватели, жалбоподатели или износители.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att, så snart förhandlingarna är avslutade men före undertecknandet, utarbeta en analys av de ekonomiska konsekvenserna för EU av den föreslagna uppgörelsen.

- след приключването на конкретни преговори и преди полагането на подписи ще подготвя за Съвета и Парламента икономически анализ на последиците от предложеното за сключване споразумение за ЕС;

- Att årligen, inför Europeiska rådets vårmöte, rapportera om handels- och investeringshinder, inklusive handelshinder bakom gränserna och industripolitisk praxis, och fastställa prioriteringarna för strategin för marknadstillträde och genomförandeåtgärder (fr.o.m. 2011).

- ще подготвя за пролетното заседание на Европейския съвет годишен доклад относно пречките пред търговията и инвестициите, в който се съдържат мерки и практики на индустриалната политика, надхвърлящи границите на отделните държави, и в който се очертават приоритетите, отнасящи се до стратегията за достъп до пазара и действията по правоприлагане (от 2011 г. нататък);

- Att utveckla initiativ till internationellt samarbete i fråga om reglering, för att få våra viktigaste handelspartner att delta i nya eller befintliga internationella system och att utveckla regler och standarder som är kompatibla på global nivå. EU:s handelsavtal bör också bidra till att få dessa partner att tillämpa internationella regler och standarder, och att införa handelsvänliga förfaranden för kontroll av överensstämmelse.

- ще развие инициативи за международно сътрудничество в областта на регулирането, имащи за цел да доведат до присъединяването на ключовите ни търговски партньори към нови или съществуващи международни схеми и до разработването на съвместими в световен мащаб правила и стандарти. В този смисъл търговските ни споразумения също следва да насърчават използването от нашите партньори на международните правила и стандарти, както и използването от тях на процедури за оценка на съответствието, които не възпрепятстват търговията.

- Att söka närmare ekonomisk integrering med grannländerna genom att utvidga fördelarna med EU:s inre marknad på vissa områden genom den europeiska grannskapspolitiken och att ge högre prioritet till marknadsinstitutioner och ekonomisk styrning i kontakterna med utvecklingspartner (meddelande om handel och utveckling, läggs fram i början av 2011).

- ще работи за постигането на по-тясна икономическа интеграция със съседните държави, като увеличава ползите от европейския единен пазар в определени области чрез Европейската политика на съседство, и ще отдава в по-голяма степен приоритет на пазарните институции и икономическото управление в отношенията си с партньорите си за развитие (съобщение за търговията и развитието в началото на 2011 г.);

- Att lägga fram en strategi för hur man kan stödja en internationalisering av de små och medelstora företagen genom konkreta åtgärder som bygger på småföretagsakten (ett meddelande kommer under 2011).

- ще представи стратегия за подкрепа на интернационализацията на МСП с конкретни мерки, основаващи се на очертаните в „Small Business Act“ политики (съобщение през 2011 г.);

- Att införa spårbarhetskrav för producenter från tredjeländer i kommissionens förslag, där det är relevant.

- ще включва в предложенията на Комисията, когато е приложимо, изисквания за проследимост по отношение на производители от трети държави.

Kommissionen uppmanar rådet och Europaparlamentet…

Комисията приканва Съвета и Европейския парламент:

- Att påskynda antagandet av kommissionens förslag om angivande av ursprungsland för vissa produkter som importeras från tredjeländer.

- да ускорят приемането на предложението на Комисията относно обозначаването на страната на произход на определени продукти, внасяни от трети държави.

6.2. En säkrad tillgång till råvaror och kritiska resurser

6.2. Осигуряване на достъп до суровини и ключови продукти

En tryggad, överkomlig, tillförlitlig och icke snedvriden tillgång till råvaror är av avgörande betydelse för konkurrenskraften, innovationen och sysselsättningen. En tryggad försörjning är mindre en fråga om importberoende, utan snarare om spridningen av leverantörer och deras tillförlitlighet, oberoende av var de är belägna. Välfungerande globala råvarumarknader är en förutsättning för en effektiv fördelning av världens resurser och för tekniska framsteg. Kortsiktiga prisfluktuationer på dessa marknader gör att det behövs skydd mot substantiella risker, samtidigt som de nya marknadernas framträdande på den världsekonomiska arenan har ökat den globala konkurrensen om råvarorna.

За конкурентоспособността, иновациите и заетостта в промишлеността е от огромно значение да съществува достъп до суровини, който е сигурен, надежден, на разумни цени и равнопоставен. Сигурността на доставките на суровини не е свързана толкова със зависимостта от внос, колкото със степента на диверсификация на доставчиците и тяхната надеждност, независимо от местоположението им. Съществуването на добре функциониращи световни пазари на суровини и основни стоки е от ключово значение за постигане на ефикасно разпределение на световните ресурси и е предпоставка за технологичен напредък. Краткосрочните колебания обаче на цените на тези пазари изискват осигуряването на защита срещу сериозни рискове, като същевременно утвърждаването в световната икономика на държави с бързо развиващи се пазари увеличава конкуренцията за тези ресурси в световен мащаб.

För att komma till rätta med dessa problem lade kommissionen bl.a. fram råvaruinitiativet i november 2008 och en detaljerad analys av efterfrågan och eventuell brist på viktiga råvaror i juni 2010. Dessa initiativ har berett vägen för en EU-strategi för råvaror, där man framhåller begreppet ”mervärdeskedjan”. Strategin bygger på tre pelare: att man säkrar en rättvis tillgång till resurser i tredjeländer, att man främjar en hållbar försörjning av råvaror från EU och att man minskar konsumtionen av primära råvaror genom att öka resurseffektiviteten och främjar återvinning.

Във връзка с тези въпроси Комисията поде през ноември 2008 г. Инициатива за суровините , а през юни 2010 г. започна извършването на подробен анализ на търсенето и потенциалния недостиг на основни суровини. Тези инициативи подготвиха почвата за изготвяне на стратегия на ЕС за суровините, в която се отрежда важно място на понятието „верига за добавена стойност“ и която ще продължи да се основава на три стълба с цел: i) да гарантира равнопоставен достъп до ресурсите в трети държави; ii) да допринесе за устойчиви доставки на суровини от европейски източници, и iii) да намали потреблението на първични суровини чрез по-ефективното използване на ресурсите и чрез по-широкото навлизане на рециклирането.

Det behövs nya regler och avtal om en hållbar internationell förvaltning och tillgång till råvaror på multilateral nivå, och även åtgärder för att undanröja exportbegränsningar och omotiverade begränsningar för prospektering och utvinning i tredjeländer, särskilt i strategiska partnerländer och i Afrika. Det är också viktigt med en kraftfull tillämpning av EU:s befintliga konkurrensregler vid konkurrensbegränsande avtal och marknadskoncentrationer som hotar tillgången till råvaror. EU behöver också främja gruvdrift och processteknik som leder till resurseffektivitet, återvinning, ersättande och ökad användning av förnybara råvaror, för att minska EU:s kritiska beroende av primära råvaror och förbättra miljöbalansen, bl.a. genom en ökad användning av sekundära råvaror (skrot), uttjänta elektroniska apparater och bilar som exporteras till tredjeländer, tillämpning av förordningen om avfallstransport, återanvändning och återvinning av produkter och material utifrån fastlagda minimistandarder. Grundförutsättningarna för hållbar tillgång till och hantering av råvaror inom EU behöver också åtgärdas genom att man främjar en effektiv användning av EU:s egna resurser, återvinning och ökat ersättande. Man kan också främja ökade investeringar för att upptäcka nya fyndigheter av råmaterial genom att utbyta bästa praxis när det gäller markanvändning och fysisk planering i kust- och havsområden samt administrativa villkor för prospektering och utvinning, samtidigt som man säkrar hållbarheten. Att främja investeringar i nya och mer effektiva tekniker för prospektering och utvinning är också viktigt. Inom t.ex. livsmedelssektorn är det EU:s jordbrukspolitik som hanterar frågan om konkurrenskraftig lokal produktion av hållbara råvaror.

Необходими са нови правила и споразумения за устойчивост на международното управление на суровините и достъпа до тях на многостранно равнище, а така също и действия в областта на отделните политики, насочени срещу възпрепятстването на износа и необоснованите ограничения за проучване и добив от страна на трети държави, особено що се отнася до държавите — стратегически партньори, и до африканските държави. С важно значение е също и строгото прилагане на съществуващите правила на ЕС в областта на конкуренцията при случаи на антиконкурентни споразумения или пазарна концентрация, представляващи заплаха за достъпа до суровини. Освен това, трябва да бъде насърчавано развитието на добивните технологии и на технологиите за преработка , което ще доведе също така до по-ефективно използване на ресурсите, рециклиране, преминаване към заместители и увеличаване на употребата на суровини от възобновяеми източници, за да се намали критичната степен на зависимост на ЕС от първични суровини и за да се подобри екологичното равновесие посредством, наред с друго, повишена употреба на вторични суровини (скрап), на изнасяно за трети държави остаряло електронно оборудване и превозни средства, прилагане на регламента за превоз на отпадъци, повторна употреба или рециклиране на продукти и материали съобразно договорени минимални стандарти. Насърчаването на по-ефективното използване на собствените ресурси на ЕС, на рециклирането и на засиленото преминаване към заместители, също трябва да се прилага като част от рамковите условия за устойчиви доставки и управление на суровините на територията на ЕС . Увеличаването на инвестициите за откриването на нови находища на суровини в ЕС може да бъде насърчено чрез обмен на най-добри практики в областта на земеползването и морското пространствено планиране, а така също и в областта на административните условия за проучване и добив, като същевременно се гарантира устойчивост. Ключово място има и насърчаването на инвестициите в нови и по-ефективни технологии за проучване и добив. В някои от секторите, като хранително-вкусовата промишленост, въпросът за конкурентните доставки на устойчиви суровини е част от селскостопанската политика на ЕС.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att lägga fram en råvarustrategi, med förslag på hur man kan förbättra grundförutsättningarna för hållbar försörjning av primära råvaror inom EU, öka återvinningen och hitta ersättningar för andra råvaror (2010).

- ще представи Стратегия за суровините, в която ще се съдържат предложения за насърчаване на по-добри рамкови условия за устойчиви доставки на съществуващите на територията на ЕС първични суровини, за по-широка употреба на рециклиранет о и за намиране на заместители за другите суровини (2010 г.).

7. EN MODERNISERING AV INDUSTRIN

7. Насърчаване на промишленото модернизиране

7.1. En resurs-, energi- och koldioxidsnål industri

7.1. Ресурсна, енергийна и въглеродна ефективност

EU-industrin måste påskynda övergången till en koldioxid-, resurs- och energisnål ekonomi. Att bekämpa klimatförändringar och öka resurseffektiviteten kan leda till kostnadsminskningar och mindre miljöpåverkan genom en förbättrad användning av resurser och energi. Detta blir allt viktigare, både för att skapa en hållbar tillväxt och sysselsättning och för att skaffa sig konkurrensfördelar mot bakgrund av den ökande globala konkurrensen om resurser och av miljöskäl. Det kommande flaggskeppsinitiativet om övergången till ett resurssnålt EU kommer att tillhandahålla en ram för hur man smidigt och ambitiöst kan bryta sambandet mellan koldioxid- och resursanvändning å ena sidan och ekonomisk tillväxt å andra sidan. Det finns också behov av att ta fram specifika långsiktiga energisparåtgärder för att utnyttja möjligheterna att spara energi inom industri-, energi- och transportsystemen. EU:s färdplan för en koldioxidsnål ekonomi senast år 2050, med etappmål för 2030, kommer att visa på vägar för att göra de tekniska förbättringar och strukturförändringar i industri-, energi- och transportsystemen som är nödvändiga för att stimulera innovation, främja tillväxt, skapa sysselsättning och trygga energiförsörjningen inom EU.

Промишлеността на ЕС трябва да ускори прехода си към икономика с ниски въглеродни емисии и ресурсна и енергийна ефективност. Борбата срещу изменението на климата и повишаването на ресурсната ефективност може да доведат до намаляването на разходите и по-слабото въздействие на промишлеността върху околната среда вследствие на по-ефективното използване на ресурси и енергия. Действията в тази посока придобиват все по-голямо значение както за постигането на устойчиви растеж и заетост, така и за спечелването на конкурентно предимство предвид увеличаващата се конкуренция в световен мащаб за ресурси и съображенията от екологично естество. Подготвяната водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ ще предостави рамката за постепенното и всеобхватно прекъсване на връзката между въглеродните емисии и използването на ресурси от една страна, и икономическия растеж, от друга. Също така е необходимо за бъдат разработени конкретни дългосрочни мерки за енергийна ефективност, за да се оползотвори потенциалът за енергоспестяване в промишлената, енергийната и транспортната система. Пътната карта на ЕС за постигането на икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г., включваща междинни цели за 2030 г., ще набележи подходи за технологични подобрения и структурни промени в промишлената, енергийната и транспортната система, които са от ключово значение както за стимулирането на иновациите, растежа и разкриването на работни места, така и за повишаването на сигурността на енергийните доставки за ЕС.

Det behövs alltså en konkret och realistisk långsiktig strategi för att stimulera investeringar i koldioxid-, energi- och resurssnåla lösningar i industrin. Privat och offentlig forskning och innovation krävs, liksom smarta och marknadsbaserade miljöbestämmelser som tillämpas i praktiken och som genomförs på ett likartat sätt på hela den inre marknaden. Ny lagstiftning måste avspegla behovet av en övergång till en resurssnål ekonomi, samtidigt som man beaktar möjliga kortsiktiga kostnader och bördor. Koldioxidläckage och andra konkurrensnackdelar för EU-industrin måste undvikas, för att det inte ska leda till utflyttning av produktion och arbetstillfällen till tredjeländer. I samband med de internationella klimatförhandlingarna arbetar EU för närvarande med att förbättra de internationella koldioxidmarknadernas omfattning och effektivitet och att stimulera internationella investeringar i FoU och innovation i koldioxidsnål teknik. EU tar också fram åtgärdsprogram som kan minska kostnaderna för långsiktiga klimat- och energistrategier genom storskalig avskiljning och lagring av koldioxid och andra innovativa förnybara projekt.

В тази връзка е необходима конкретна и реалистична дългосрочна стратегия, която да стимулира инвестициите в промишлеността, насочени към постигането на въглеродна, енергийна и ресурсна ефективност . Необходими са научни изследвания и иновации, финансирани с публични и частни средства, както и интелигентно и съобразено с околната среда и с пазарните нужди регулиране, което да се прилага ефективно и безпристрастно на територията на единния пазар. Новата регулаторна уредба трябва да отразява нуждата от преход към икономика с ресурсна ефективност, като отчита потенциалните краткосрочни разходи или тежести. Изместването на въглеродните емисии към други страни и появата на други засягащи промишлеността на ЕС конкурентни недостатъци трябва да бъдат избегнати, за да се предотврати преместването на производството и работните места извън Европейския съюз. Във връзка с международните преговори в областта на изменението на климата ЕС понастоящем работи върху подобряването на мащаба и ефективността на международните пазари на въглеродни емисии, както и върху насочването на международните инвестиционни потоци към научноизследователската и развойната дейност и иновациите в областта на нисковъглеродните технологии. Наред с това ЕС разработва политики, които могат да намалят разходите за дългосрочните климатични и енергийни стратегии чрез широкомащабно улавяне и съхранение на въглерод и чрез други иновативни проекти за енергия от възобновяеми източници.

Inom de nationella energieffektivitetsplanerna har samtliga medlemsstater genomfört åtgärder för att hjälpa företagen att minska sin energiintensitet. Några medlemsstater har också tagit fram konkreta handlingsplaner för att främja miljövänlig teknik och öka miljöprestandan inom vissa sektorer. Det är dock ännu bara några få av dem som tagit fram mer allmänna strategier för att öka resurseffektiviteten.

В рамките на националните планове за енергийна ефективност всички държави-членки са приложили мерки в подкрепа на предприятията за намаляване на тяхната енергоемкост. Някои държави-членки са разработили и конкретни планове за действие, целящи насърчаването на екологичните технологии и/или подобряване на екологосъобразните резултати на конкретни промишлени отрасли. При все това обаче малко на брой държави-членки са разработили към този момент по-общи стратегии за ресурсна ефективност.

Med smart lagstiftning kan en resurssnål EU-ekonomi öka sin konkurrenskraft och samtidigt leva upp till miljömålen. Lagstiftningen måste vara förutsebar och proportionerlig och ge den rättsliga säkerhet som krävs för långsiktiga investeringar. Nya politiska åtgärder måste främja innovation och ta hänsyn till kostnadseffektiviteten över hela livscykeln, investeringarnas livslängd samt företagens och konsumenternas köpbeslut. Med en framåtblickande smart lagstiftning går det att förena miljömål och industripolitiska mål. Miljö- och industripolitik måste följas åt. En omsorgsfull bedömning av de ekonomiska och sociala konsekvenserna av miljölagstiftning och andra kostnader och nytta för samhället ingår i den konsekvensanalys som görs i samband med kommissionens lagstiftningsinitiativ, och bör också göras i medlemsstaterna. På så sätt kan miljölagstiftningen fungera som en språngbräda för innovation och industriell utveckling, snarare än som ett hinder.

При условията на интелигентно регулиране характеризирането на икономиката като цяло с ресурсна ефективност може да стимулира промишлената конкурентоспособност на ЕС и да допринесе за постигането на целите на ЕС за опазване на околната среда. Законодателството трябва да се характеризира с предвидимост и пропорционалност и да предоставя необходимата за дългосрочните инвестиции правна сигурност . Новите политики следва да насърчават иновациите и да отчитат икономическата ефективност, свързана с жизнения цикъл, продължителността на инвестиционния цикъл и решенията за покупки на предприятията и потребителите. При действия в условията на далновидно интелигентно регулиране изпълнението на плановете в областта на околната среда и целите в областта на индустриалната политика могат да бъдат съвместени. Политиките в областта на околната среда и промишлеността трябва да вървят ръка за ръка. Подробна оценка на икономическото и социалното въздействие на законодателството в областта на околната среда, както и преглед на другите разходи и ползи за обществото, следва да са част от оценката на въздействието, придружаваща регулаторните инициативи на Комисията, и следва да бъдат извършвани и на равнището на държавите-членки. По този начин законодателството в областта на околната среда може да служи като трамплин, а не като пречка, за иновациите и промишленото развитие.

EU:s hållbara industripolitik är direkt inriktad på möjligheter till hållbar tillväxt och jobbskapande, i kombination med en smidig övergång till en mer resurssnål industri inom alla sektorer. Andra åtgärder är produktpolitik i ett livscykelperspektiv som ser längre än till tillverkningen, instrument som t.ex. ekodesigndirektivet, energimärkning av hushållsapparater och EU:s miljömärke. Det är också viktigt att uppmuntra frivilliga initiativ inom industri och en mer spridd användning av bästa praxis i fråga om miljöledningssystem, genom EU:s miljölednings- och miljörevisionsordning (Emas) och ISO 14001. Genom en noggrann övervakning går det att mäta framstegen och identifiera brister.

В този смисъл устойчивата индустриална политика на ЕС обръща приоритетно внимание на възможностите за устойчив растеж и разкриването на работни места, като осигурява прехода към по-голяма ресурсна ефективност в промишлеността като цяло. Сред другите политики се нарежда политиката по отношение на продуктите, основаваща се на жизнения цикъл в неговата цялост, която надхвърля производствения етап; използването на инструменти като директивата за екодизайн, директивата за етикетиране на енергийната ефективност на домакинските уреди и европейската екомаркировка. Важни са също така и насърчаването на доброволни инициативи на отделните отрасли и мащабното приемане на най-добри практики в областта на управлението на околната среда чрез схемите EMAS (Схема на Общността по управление на околната среда и одит) и ISO14001. Внимателното наблюдение на напредъка ще способства за добиването на ясна представа за неговия мащаб и за посочването на слабостите.

För att utveckla sin marknad för miljövaror och miljötjänster måste EU se till att den inre marknaden är rättvis och genomsynlig och att den belönar innovation. Därför behövs förbättringar i standardiserings- och certifieringssystemen, ett mer harmoniserat genomförande av EU:s regelverk (t.ex. ramdirektivet om avfall), en bredare användning av grön offentlig upphandling, en utveckling av ekodesigndirektivet och ett införande av ett miljöperspektiv i frihandelsavtalen.

За да развие пазара си за екологични стоки и услуги , ЕС трябва да осигури справедлив, прозрачен и благосклонен към иновациите вътрешен пазар с внасянето на подобрения в схемите за стандартизация и сертифициране, с постигането на по-хармонизирано прилагане на достиженията на правото на Съюза (напр. Рамковата директива за отпадъците), по-мащабното използване на екологосъобразни обществени поръчки, разработването на директивата за екодизайн и включването на тези аспекти в споразуменията за свободна търговия.

För att man ska kunna förhandla framgångsrikt om de begränsningar som de knappa globala resurserna medför, inklusive begränsningar av miljöskäl, kommer det att krävas mycket ny genombrottsteknik för att man ska kunna nå världsmarknaden. En innovation som får bred spridning men införs stegvis måste dock ge resultat på kort till medellång sikt. Särskilt krävs det ett innovativt synsätt i fråga om miljöteknik , liknande det som gäller för viktig möjliggörande teknik och planen för strategisk energiteknik. Genom den kommande handlingsplanen för miljöinnovation införs redskap för att fastställa krav på utveckling och spridning av viktig miljöteknik, öka samordningen och samarbetet mellan EU och medlemsstaterna när det gäller att utveckla och sprida teknik samt öka medvetenheten om den nya teknikens möjligheter. Hinder för gränsöverskridande företagande måste undanröjas, genom att man inrättar ett lämpligt regelverk och ser till att befintliga regelverk tillämpas mer likformigt.

Постигането на успех във воденето на преговори относно ограниченията, поставяни от недостига на ресурси в световен мащаб (включително ограниченията от екологично естество), ще изисква успешното навлизане на световните пазари на многобройни новаторски технологии. При все това от постепенните, но въвеждани със замах иновации се очаква да доведат до резултати в краткосрочен и дългосрочен план. По-специално следва да се предприеме новаторски подход към екологичните технологии , който да следва сходна логика като тази, която бе приета за главните базови технологии и на която се основава Планът за стратегически енергийни технологии (план SET). Бъдещият план за действие в областта на екологичните иновации ще въведе инструменти за определяне на изискванията за разработването и разгръщането на ключови екологични технологии, ще подобри координацията и сътрудничеството между ЕС и държавите-членки при разработването и разгръщането на тези технологии и ще запознава с потенциала на новите технологии. Следва да се обърне внимание на пречките пред трансграничните дейности на предприятията, като се създаде подходяща регулаторна рамка и като се гарантира по-еднообразно прилагане на съществуващите регулаторни рамки.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att, i enlighet med EU:s kommande färdplan för en koldioxidsnål ekonomi senast år 2050, utforma de långsiktiga sektoriella industristrategier som krävs för att gå över till en koldioxid-, resurs- och energisnål ekonomi.

- в съответствие с бъдещата пътна карта на ЕС за постигането на икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г. ще разработи дългосрочни секторни промишлени стратегии и политики, които да спомогнат за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и ресурсна и енергийна ефективност;

- Att övervaka den hållbara konkurrenskraften, inklusive EU-industrins frivilliga initiativ för att uppnå en hållbar resursanvändning.

- ще наблюдава устойчивостта на конкурентоспособността, включително доброволните инициативи на отделните отрасли, насочени към устойчиво управление на ресурсите;

- Att se över handlingsplanen för hållbar konsumtion och produktion och hållbar industripolitik och att undersöka möjligheterna att utvidga ekodesigndirektivet till att omfatta nya produkter (2012).

- ще преразгледа план а за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика и ще прецени възможното включване на нови продукти в обхвата на Директивата за екодизайн (2012 г.);

- Att lägga fram en handlingsplan för miljöinnovation, för att säkra kommersialiseringen och spridningen av viktig miljöteknik.

- ще обяви началото на план за действие в областта на екоиновациите, с който да осигури търговската реализация и развитието на ключови екологични технологии.

Medlemsstaterna uppmanas…

Държавите-членки се приканват:

- Att främja en närmare samordning mellan politik för miljöteknik, för att maximera synergieffekterna och komplementariteten i spridningen av tekniken, inklusive politik för att stimulera efterfrågan, särskilt när det gäller miljöinnovation.

- да насърчат по-тясната координация между политиките за екологични технологии, за да се оползотворят максимално полезните взаимодействия и допълването при разгръщането на технологиите, включително политики за насърчаване на търсенето, особено в областта на екоиновациите.

7.2. Strukturell överkapacitet

7.2. Структурен свръхкапацитет

En viktig prioritet för den nya industripolitiken måste vara att hjälpa EU-industrin att återhämta sig snabbt och att göra de anpassningar som krävs efter finanskrisen . Det är särskilt den strukturella överkapaciteten inom vissa sektorer som kräver skräddarsydda lösningar på företagsnivå, som kan vara allt från nya affärsmodeller och produkter till slutgiltigt marknadsutträde. Företagen och arbetsmarknadens parter har det främsta ansvaret för att omstrukturera för att säkra sin framtida konkurrenskraft och överlevnadsförmåga, eftersom erfarenheten visar att konkurrensdriven strukturanpassning är snabbast och effektivast.

Важен приоритет за новата индустриална политика трябва да бъде подпомагането на промишлеността на ЕС да се възстанови своевременно от икономическата криза и да пристъпи към неизбежните вследствие на нея промени . По-специално, появата на структурен свръхкапацитет в някои промишлени отрасли изисква конкретни за случая решения на равнището на отделните предприятия, които могат да варират от възприемането на нови бизнес модели и продукти до окончателното напускане на пазара. Основната отговорност за преструктуриране с цел осигуряване на конкурентоспособност и жизнеспособност в бъдеще се отрежда на предприятията и социалните партньори, тъй като опитът показва, че най-бързо и ефективно е структурното приспособяване, основаващо се на конкурентоспособността.

Enligt riktlinjerna för undsättnings- och omstruktureringsstöd får stöd endast ges om det leder till en omstrukturering som kan säkra stödmottagarnas långsiktiga överlevnad utan vidare stöd, om det täcker en lämplig andel av kostnaderna för omstruktureringen och om det kombineras med åtgärder för att korrigera den snedvridning av konkurrensen som stödet leder till. Vid översynen av riktlinjerna för undsättnings- och omstruktureringsstöd kommer man att använda sig av erfarenheterna från krisen.

Насоките за помощи за оздравяване и преструктуриране разрешават предоставяне на държавни помощи само ако те допринасят за преструктуриране, което може да възстанови дългосрочната жизнеспособност на бенефициерите без допълнително подпомагане, и ако се придружават от съответното финансиране от страна на бенефициера и от мерки за отстраняване на причиненото нарушаване на конкуренцията. Изводите, направени вследствие на кризата, ще послужат за преработването на Насоките за помощи за оздравяване и преструктуриране.

Medlemsstaterna måste också stödja en omallokering av arbetskraften inom ramen för ett flexibelt trygghetssystem. Om man bättre kunde förutse och hantera strukturomvandlingar skulle det hjälpa de anställda och företagen att anpassa sig till den övergång som överkapaciteten leder till och som också orsakas av modernisering och strukturanpassningar. Enligt befintliga regler för statligt stöd har medlemsstaterna stora möjligheter att använda det statliga stödet för att hantera förändringar, t.ex. genom fortbildning, stöd till FoU och innovation, eller stöd till riskkapital. På EU-nivå kan Eruf och Sammanhållningsfonden stimulera investeringar och innovation för att öka de lokala ekonomiernas återhämtningsförmåga. Eruf inriktar sig alltmer på investeringar för att underlätta för företag som vill röra sig uppåt i värdekedjan, både inom högteknologiska och traditionella sektorer, genom investeringar i FoU, innovation och IKT. Sammanhållningsfonden å sin sida investerar särskilt i prioriterade transportsystem, som kan förbättra den fysiska tillgängligheten, och i miljöinfrastruktur i de mindre utvecklade medlemsstaterna. Sådana investeringar hjälper regionerna att utveckla sina egna innovationsnischer utifrån smart specialisering.

Държавите-членки трябва също да окажат подкрепа за преразпределение на труда в рамките на система за гъвкава сигурност. Прилагането на по-голяма предвидливост по отношение на преструктурирането и по-доброто му управление биха улеснили наетите лица и предприятията да се адаптират по-лесно към преходи, обусловени от свръхкапацитет и от процеси на модернизация и структурни промени. Съществуващите правила за отпускане на държавни помощи предоставят на държавите-членки множество възможности да използват държавни помощи в подкрепа на осъществяването на промени, т.е. чрез обучение или помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации, или чрез предоставянето на подкрепа за рисков капитал. На европейско равнище Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионният фонд могат да насърчат инвестиции и иновации, за да се заздрави устойчивостта на местните икономики. ЕФРР все повече се ориентира към инвестиции, които способстват за увеличаване на досегашната скорост, присъща на веригата на стойността както във високотехнологичните, така и в традиционните сектори, и които са насочени към научноизследователска и развойна дейност, иновации и ИКТ. От своя страна Кохезионният фонд инвестира преди всичко в транспортните приоритети на ЕС, чието изпълнение може да подобри физическия достъп, а така също и наличието на екологосъобразна инфраструктура в по-слабо развитите държави-членки. Тези инвестиции помагат на регионите да набележат и разработят свои ниши за иновации, основани на интелигентна специализация.

En utvidgning av Europeiska fonden för justering för globaliseringseffekter skulle också öka medlemsstaternas och regionernas möjligheter att hantera sidoeffekterna av krisen och tillhandahålla omskolning och andra aktiva arbetsmarknadsinsatser för friställd arbetskraft.

Разширяването на обхвата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията може също да увеличи способността на държавите-членки и регионите да овладеят последиците от кризата и да спомогне за предоставянето на мерки за преквалифициране и други активни мерки на пазара на труда на съкратени работници.

Det är ledningen och arbetstagarnas företrädare som måste komma överens om omstruktureringsåtgärder på företagsnivå . Även politiska åtgärder måste till vid sådan omstrukturering för att undvika sociala problem och främja ny kompetens och arbetstillfällen. På så sätt kan man undvika massuppsägningar och en nedgång i hela regionen eller utflyttning av hela industrier och i stället underlätta en ekonomisk omställning och omskolning. De branschövergripande arbetsmarknadsparterna (EFS, Businesseurope, CEEP och UEAPME) kom 2003 överens om riktlinjer för hanteringen av förändringar och de sociala konsekvenser ( Orientations for reference in managing change and its social consequences ). Riktlinjerna bör ses över för att man ska kunna beakta senare erfarenheter av hur man bäst förutser och hanterar omstruktureringar samt erfarenheterna från finanskrisen. När riktlinjerna uppdaterats kan de vara till stor hjälp för att öka företagens och arbetskraftens förmåga att anpassa sig till en snabbt föränderlig ekonomisk miljö.

Представителите на работодателите и работниците и служителите са основните действащи лица, които трябва да се споразумеят относно стратегиите за преструктуриране на равнището на предприятията. Това преструктуриране следва да се придружава от интервенции в областта на отделните политики, за да се избегнат социалните сътресения и за да се насърчи придобиването на нови умения и разкриването на нови работни места, като така се предотвратяват масовите съкращения и западането на цели региони или преместването на цели промишлени отрасли и се спомага за икономическото преориентиране и осъществяването на преходите в професионалния живот. През 2003 г. Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Business Europe (Конфедерация на европейския бизнес), Европейският център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейският съюз на занаятчиите, малките и средните предприятия (UEAPME) се споразумяха относно „Насоки за управление на промените и техните социални последици“ (Orientations for reference in managing change and its social consequences). Тези насоки трябва да бъдат преработени, за да се включат в тях придобитите на по-късен етап знания относно най-добрите начини за проявяване на предвидливост по отношение на преструктурирането и за управлението му, както и да се вземе предвид опитът от икономическата и финансовата криза. Актуализираните насоки по въпросите на преструктурирането могат да бъдат от голяма полза за увеличаване на капацитета на предприятията и работната сила да се адаптират към бързо променящи се икономически условия.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att se över EU:s stöd till att hjälpa friställda arbetstagare att få nya jobb, även genom en översyn av förordningen om Europeiska fonden för justering för globaliseringseffekter (2011).

- ще преразгледа подкрепата, оказвана от Съюза за реинтегрирането на съкратените работници на нови работни места, включително чрез преразглеждане на регламента за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2011 г.);

- Att inleda ett samråd med arbetsmarknadens parter om en europeisk ram för omstruktureringar (2011).

- ще започне консултация с европейските социални партньори относно европейска рамка за преструктуриране (2011 г.);

- Att se över riktlinjerna för undsättnings- och omstruktureringsstöd (2012).

- ще преразгледа Насоките за помощ за оздравяване и преструктуриране (2012 г.);

- Att genom sammanhållningspolitiken stödja medlemsstaterna och regionerna i diversifieringen av befintlig industri, öka den industriella kapaciteten och stimulera investeringar och innovation för att omdana de lokala ekonomierna och öka deras återhämtningsförmåga.

- чрез политиката на сближаване ще оказва подкрепа на държавите-членки и регионите в областта на диверсифицирането на съществуващите промишлени отрасли, модернизирането на промишления капацитет, насърчаването на инвестициите и иновациите с цел възстановяване и заздравяване на устойчивостта на местните икономики;

- Att lägga fram förslag för att påskynda genomförandet och justera inriktningen hos EU:s strukturfonder genom den femte sammanhållningsrapporten (2010) och i det nya regelverket för sammanhållningspolitiken (2011).

- ще представи предложения, целящи ускоряване на прилагането и подобряване на целенасочеността на европейските структурни фондове посредством Петия доклад за сближаването (2010 г.) и новата регулаторна рамка за поли тиката на сближаване (2011 г.).

7.3. Företagens sociala ansvar

7.3. Работата в областта на корпоративната социална отговорност продължава

Företagens sociala ansvar kan bidra till att öka EU-industrins konkurrenskraft och hållbarhet. Socialt ansvarstagande bidrar till att öka förtroendet för näringslivet, vilket är viktigt för att skapa en industrivänlig affärsmiljö. Finanskrisen visade att det nya synsättet behövs för att hitta balansen mellan en kortsiktig vinstmaximering och ett hållbart värdeskapande på lång sikt . EU:s företag måste se över hur de bidrar till hållbar tillväxt och nya jobb och även ta hänsyn till de anställda och de människor som påverkas av deras beslut. En sund affärsetik och sunda värderingar kan bidra till återhämtningen.

Корпоративната социална отговорност може да допринесе за конкурентоспособността и устойчивите резултати на европейската промишленост. Тя спомага за засилването на доверието в бизнеса, което е от значение за създаването на благоприятна за развитието на промишлеността бизнес среда. Финансовата криза показа, че е необходим нов подход за постигане на баланс между максималното извличане на печалби в краткосрочен план и създаването на стойност, отличаваща се с устойчивост в дългосрочен план. Европейските предприятия трябва да осъзнават приноса си към устойчивия растеж и създаването на заетост и да имат предвид интересите на наетите лица и гражданите, засегнати от конкретни бизнес решения. Стабилните бизнес етика и ценности могат да допринесат за възстановяването от кризата.

Socialt ansvarstagande kan göra EU:s företag till ledare på marknader där man värderar sociala frågor och miljöaspekter allt högre. EU-industrin har redan tagit flera viktiga initiativ som syftar till en hållbar resursanvändning, t.ex. Responsible Care (inom kemiindustrin), Global e-sustainability och en strategi för vägledning i fråga om material som utarbetats av International Council on Mining and Metals.

Корпоративната социална отговорност може да изведе европейските предприятия на водещи позиции на пазарите, на които социалната и екологичната тематика заемат все по-важно място. Промишлеността на ЕС е инициатор на редица важни инициативи, целящи постигането на устойчиво управление на ресурсите, като тук се включват инициативата на химическата промишленост „Responsible Care“, инициативата „Global e-Sustainability“ и инициативата „Materials Stewardship Policy“ на Международния съвет по минно дело и метали.

Att stimulera till hållbar tillväxt innebär att man ger konsumenterna den information de behöver för att köpa miljövänliga varor och tjänster. Där kan ingå information om varornas och tjänsternas ekologiska fotavtryck. Kommissionen kommer att arbeta med en gemensam europeisk metod för miljökonsekvensbedömning av konsumentprodukter, som bygger på en livscykelanalys och objektiva kriterier.

Насърчаването на устойчив растеж предполага предоставянето на потребителите на информация, която им е нужна за да купуват екологосъобразни стоки и услуги. Тук се включва информация относно въздействието на продуктите и услугите върху околната среда. Комисията ще работи за обща европейска методология за извършването на свързани с потребителски продукти оценки на въздействието, която да се основава на анализ на жизнения цикъл и на обективни критерии.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att lägga fram ett nytt politiskt initiativ om företagens sociala ansvar som behandlar nya frågor, t.ex. företagen och mänskliga rättigheter och företagens redovisningsskyldighet när det gäller information om miljö, sociala frågor, sysselsättning och styrning (2011).

- ще представи нова инициатива, свързана с политиката за корпоративна социална отговорност, която да се занимае с нововъзникващи въпроси като бизнеса и правата на човека, както и с разгласяването от страна на предприятията на информация с отношение към околната среда, обществеността, заетостта и управлението (2011 г.);

- Att övervaka EU-industrins frivilliga initiativ för att uppnå en hållbar resursanvändning (fr.o.m. 2011).

- ще извършва наблюдение над доброволните инициативи на отделните промишлени отрасли на ЕС, насочени към устойчиво управление на ресурсите; (от 2011 г. нататък);

- Att före 2012 undersöka möjligheterna att lägga fram ett initiativ om produkters ekologiska fotavtryck.

- ще проучи преди 2012 г. възможността за стартирането на инициатива относно въздействието на продуктите и услугите върху околната среда.

8. En sektorspecifik industripolitik

8. Спецификата на отделните сектори изисква съобразен с нуждите им подход

Eftersom alla sektorer är viktiga kommer kommissionen att fortsätta att anpassa inriktningen efter varje sektors behov. Vissa specifika initiativ kan komma att tas inom en del sektorer:

Тъй като всички сектори са важни, Комисията ще продължи да прилага подход, съобразен с нуждите на всеки от тях. За някои видове сектори може да бъдат предприети специфични за отделния сектор инициативи:

- En sektorspecifik industripolitik för rymden , mot bakgrund av kommissionens nya befogenheter enligt Lissabonfördraget.

- секторна индустриална политика за космическото пространство , основана на новите правомощия, предоставени с Договора от Лисабон;

- Motorfordons- och transportutrustningsindustrierna kommer att spela en viktig roll när det gäller att finna lösningar för hållbara transporter.

- промишлените отрасли за превозни средства и транспортно оборудване ще играят важна роля в разработването на варианти за устойчива мобилност ;

- Sektorer som har de största möjligheterna att möta andra framtida samhällsutmaningar som gäller klimatförändringar, hälsa och säkerhet (t.ex. hälso- och sjukvård, miljöprodukter och miljöteknik, energiförsörjnings- och säkerhetsindustrierna).

- секторите с голям потенциал да се справят с другите бъдещи предизвикателства пред обществото, като изменението на климата, здравеопазването и сигурността (например предоставяне на здравни грижи, екологични стоки и технологии, енергоснабдяващи промишлени отрасли и промишлени отрасли, свързани със сигурността);

- Sektorer där värdekedjan är särskilt viktig (t.ex. kemikalieindustrin, ingenjörsvetenskap, tillverkare av transportutrustning, livsmedelsindustrin och företagstjänster).

- секторите, в които с особена важност са съображенията, свързани с веригата на стойността (например химическата промишленост, машиностроенето, селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост и бизнес услугите);

- Energiintensiva sektorer som är utsatta för internationell konkurrens behöver kunna dra nytta av konkurrensutsatta energimarknader som skapar gynnsamma förutsättningar för framgång i EU (t.ex. energi- och råvarutillgång till konkurrenskraftiga priser och rättvisa konkurrensvillkor på den globala marknaden).

- конкуриращите се в международен план енергоемки сектори се нуждаят от предимствата на предлагащите благоприятни рамкови условия конкурентни енергийни пазари, които ще им позволят да просперират в ЕС (достъп до енергия и суровини на конкурентни цени, лоялна конкуренция на световния пазар и др.).

Tanken med alla nedanstående initiativ och demonstrationsprojekt är att främja industriell innovation. God konkurrenskraft på längre sikt inom den europeiska industrin med alla dess sektorer kan bara uppnås om industrin blir bättre på skapa innovation. Innovation ska här förstås i vid bemärkelse, dvs. inte bara teknik utan även företags- och organisationsmodeller. Alla sektorer måste nå bättre innovationsresultat, antingen de tillhör traditionella sektorer eller nya och högteknologiska sektorer. Innovationsförmågan bör stödjas genom politiska strategier om inte marknaden själv klarar av att skapa innovation. Dessa åtgärder kommer att genomföras genom att tillgängliga ekonomiska resurser utnyttjas.

Обединяващата тема за изложените по-долу инициативи и демонстрационни проекти е насърчаването на промишлените иновации. На практика устойчива конкурентоспособност на европейската промишленост и всички нейни сектори може да бъде постигната само ако промишлеността подобри капацитета си за иновации. В това отношение иновациите следва да бъдат разбирани в по-широк смисъл, който излиза извън технологиите и включва също бизнес модели и организационни модели. Всички сектори трябва да подобрят резултатите си в областта на иновациите, независимо дали са традиционни или нискотехнологични сектори, нови или високотехнологични сектори. Подобряването на този капацитет следва да бъде подкрепено от мерки в областта на отделните политики в случаите, когато пазарът не може сам да предизвика това. Действията в тази връзка ще бъдат осъществявани чрез използването на наличните финансови средства.

8.1 Rymden – en drivkraft för innovation och konkurrenskraft i befolkningens tjänst

8.1 Космическото пространство: двигателна сила за иновации и конкурентоспособност в служба на гражданите

Rymdindustrin är en högteknologisk och investeringsintensiv industri med höga risker. Den är i hög grad subventionerad i alla länder med egen rymdindustri och får i regel stöd genom institutionella program. EU har redan en omfattande och högteknologisk rymdindustri som tillgodoser en stor del av de kommersiella behoven i världen när det gäller tillverkning och uppskjutning av satelliter och tillhörande tjänster. Den europeiska industrin erbjuder system och tjänster för telekommunikation, navigation och jordobservation som tryggar EU:s säkerhet, bidrar till att lösa de stora samhällsutmaningarna, t.ex. klimatförändringarna, och stärker de europeiska industriernas konkurrenskraft.

Европейската космическа промишленост се характеризира с високи технологии, висока степен на риск и необходимост от големи инвестиции. Тя се ползва със значителни по размер субсидии в космическите държави, където се основава най-вече на ведомствени програми. Европа вече разполага с добре развита високотехнологична космическа промишленост, която задоволява значителна част от нуждите в световен мащаб от производство, изстрелване и услуги по изстрелване на спътници. Европейската промишленост доставя системи и услуги в областта на далекосъобщенията, навигацията и наблюдението на Земята, които гарантират сигурността на ЕС, имат значение за усилията за справяне с предизвикателствата пред обществото, като изменението на климата, и благоприятстват конкурентоспособността на европейските промишлени отрасли.

I en alltmer konkurrensutsatt miljö med nya aktörer på rymdområdet måste EU bygga vidare på de resultat man uppnått för att främja en stabil och balanserad industriell bas. Den europeiska rymdpolitiken bör omfatta hela försörjningskedjan, inklusive små och medelstora företag, i syfte att säkerställa ökad internationell konkurrenskraft och oberoende inom strategiska sektorer (t.ex. bärraketer) och att det utvecklas en marknad för rymdprodukter och rymdtjänster, särskilt nya satellittjänster från det globala systemet för satellitnavigering (GNSS) och systemet för global övervakning för miljö och säkerhet (GMES) samt infrastruktur för satellitkommunikation.

В условията на все по-конкурентна реалност и с появата на нови космически сили Европа трябва да затвърди добрите си резултати, за да даде възможност за процъфтяването на една стабилна и диверсифицирана промишлена база. Европейската космическа индустриална политика следва да обхваща цялата верига на доставки, включително МСП, за да се гарантира по-голяма конкурентоспособност в международен план и независимост в стратегическите сектори (като стартовите съоръжения), а така също и развитието на пазар за космически продукти и услуги, по-специално нови спътникови услуги от GNSS (Глобална навигационна спътникова система), GMES (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността) и инфраструктура за спътникови комуникации.

Rymdpolitiken bestäms i huvudsak av följande tre krav: samhällskrav (de fördelar för befolkningen som utforskningen och användningen av rymden för med sig), ekonomiska krav (rymden genererar kunskap och är en drivkraft för innovation) och strategiska krav (rymden bidrar till bilden av EU som global aktör). Enligt artikel 189 i fördraget om Europeiska unionens funktionssätt har unionen en delad befogenhet när det gäller rymdpolitik med det särskilda målet att främja vetenskapliga och tekniska framsteg, industriell konkurrenskraft och genomförandet av unionens politik.

Водещо място в космическата политика заемат три основни съображения с изключителна важност: от социално естество (проучването и използването на космическото пространство могат да допринесат за благосъстоянието на гражданите), от икономическо естество (космическото пространство е извор на знания и двигателна сила за иновации) и стратегическо естество (космическото пространство има важен принос за утвърждаването на Европейския съюз като глобален фактор). Член 189 от Договора за функционирането на Европейския съюз предоставя на Съюза споделена с държавите-членки компетентност в областта на космическата политика с изричната цел да подпомага научния и техническия прогрес, промишлената конкурентоспособност и изпълнението на неговите политики.

För att uppnå dessa mål och samtidigt dra nytta av de investeringar som görs och maximera möjligheterna till innovation på rymdområdet bör åtgärder främst vidtas för att fullborda Galileo-, Egnos- och GMES-programmen samt rymd och säkerhet.

За постигането на тези цели, наред с ползите от направените инвестиции и максимизирането на потенциала за космически иновации, Комисията ще продължи работата, свързана с „Галилео“/EGNOS (Европейска геостационарна служба за навигационно покритие) и GMES, и начинанията, свързани с космическото пространство и сигурността.

Galileo/ Egnos och GMES är väletablerade program som kommer att kompletteras och fullföljas efter 2013 på grundval av lagförslag som kommer att läggas fram under 2011, i enlighet med de övergripande förslagen till flerårig budgetram. Kommissionen är fast besluten att slutföra Galileosystemet och införa ett nytt styrsystem.

„ Галилео “/EGNOS и GMES са програми, чието разработване е в напреднал стадий и чието завършване и продължение след 2013 г. ще бъде предмет на законодателни предложения през 2011 г., съобразени с по-крупните предложения за многогодишната финансова рамка. Комисията е все така решена да завърши мрежата от спътници „Галилео“ и да въведе нова система за управлението ѝ.

GMES är unionens huvudsakliga rymdbidrag till klimatförändringsarbetet. Det är därför nödvändigt att slutföra den infrastruktur för rymdobservation som utformats för övervakning av land, hav, atmosfär och luftkvalitet samt de delar som rör beredskap och säkerhet för att kunna nå resultat när det gäller ”klimatförändringstjänsterna” i GMES.

GMES е най-важният, свързан с космическото пространство залог на Съюза за справяне с изменението на климата . Ето защо, за да е възможно свързаната с изменението на климата услуга на GMES да функционира, е необходимо инфраструктурата за наблюдение на космическото пространство, предназначена за наблюдение на сушата, океана, атмосферата и качеството на въздуха, както и за незабавно реагиране и сигурност, да бъде завършена.

Rymdtillämpningar är väsentliga för befolkningens säkerhet. Säkerhetsbehoven kan tillgodoses antigen genom nationell kapacitet som används på ett samordnat sätt eller genom utveckling av en gemensam kapacitet. Unionen måste stärka sitt partnerskap med medlemsstaterna för att se till att säkerhetsinsatserna inte är beroende av kapacitet i länder utanför EU och för att säkerställa kontinuitet i medlemsstaternas egna insatser.

Космическите приложения са изключително важни инструменти за постигането на сигурност за гражданите . Нуждите, свързани със сигурността, може да бъдат обслужвани или посредством координиран национален капацитет или посредством разгръщането на съвместен капацитет. Съюзът трябва да засили партньорството си с държавите-членки, за да гарантира, че мисиите от сферата на сигурността не зависят от ресурсите на трети държави, и за да осигури континюитет в рамките на предприетите от държавите-членки мисии.

Rymdinfrastruktur är kritisk infrastruktur som bidrar till att trygga befolkningens säkerhet och välstånd. Befolkningen måste exempelvis skyddas mot risker som följer av rymdavfall eller solstrålning. Medlemsstaternas nuvarande skyddskapacitet måste utvecklas för att man ska kunna upprätta ett tillförlitligt europeiskt rymdövervakningssystem. EU bör fastställa hur ett sådant system ska organiseras och styras med beaktande av dess dubbla karaktär och behovet av att säkerställa ett långsiktigt bärkraftigt utnyttjande.

Космическата инфраструктура е от ключово значение и допринася за сигурността и благосъстоянието на гражданите, за които трябва да бъде осигурявана защита срещу рисковете, пораждани от космически отломки или слънчева радиация. Съществуващият капацитет за защита на отделните държави-членки трябва да бъде доразвит с цел изграждането на надеждна европейска система за осигуряване на информация за ситуацията в космическото пространство . Съюзът следва за определи организацията и управлението на тази система, като вземе предвид двойствения ѝ характер и необходимостта от гарантиране на дългосрочното ѝ използване.

Rymdindustrin är en viktig del av unionens forsknings- och innovationspolitik. Stöd till rymdforskning kommer i samband med förberedelserna inför nästa ramprogram för forskning och teknisk utveckling.

Космическото пространство е важен елемент от политиката на Съюза за научни изследвания и иновации . Подкрепата, която ще бъде насочена към космическите научни изследвания, ще бъде определена при подготовката на следващата рамкова програма за изследвания и технологично развитие.

Satellitkommunikation är en viktig komponent i rymdpolitiken, både ur ekonomisk och teknisk synvinkel. Den bidrar till EU:s digitala agenda, särskilt till att ge fler tillgång till bredbandsteknik. Kommissionens förslag till ett program för radiospektrumpolitik är en viktig milstolpe i detta arbete.

Спътниковите комуникации са ключов елемент от космическия сектор както от икономическа, така и от технологична гледна точка. Те допринасят за изпълнението на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, по-специално за преодоляване на разликите по отношение на достъпа до широколентови мрежи. В това отношение важна стъпка е предложението на Комисията за програма за политиката в областта на радиочестотния спектър.

För att dessa åtgärder ska kunna genomföras måste det införas ett bättre styrsystem . För det första måste EU stärka sitt partnerskap med medlemsstaterna och, i enlighet med artikel 189 i fördraget, samordna de nödvändiga insatserna för att utforska och utnyttja rymden. För det andra ska unionen enligt Lissabonfördraget ”upprätta alla lämpliga kontakter med Europeiska rymdorganisationen”. EU:s ökade rymdverksamhet kräver en omprövning av unionens förbindelser med Europeiska rymdorganisationen (ESA) och samtidigt en gradvis utveckling av ESA. För det tredje måste EU-programmen i högre grad samordnas sinsemellan och med de program som ESA och medlemsstaterna genomför.

За да е възможно предприемането на тези действия, трябва да се въведат подобрения в системата за управление . Първо, Европейският съюз трябва да засили партньорството си с държавите-членки и, в съответствие с член 189 от Договора, да координира усилията, необходими за проучването и използването на космическото пространство. Второ, Договорът от Лисабон създава ангажимент за Съюза „да установява всички подходящи връзки с Европейската космическа агенция“ (ЕКА). Растящата свързаност на Европейския съюз с тематиката на космическото пространство изисква преоценка на отношенията му с ЕКА, което на свой ред изисква постепенното въвеждане на промени в ЕКА. Трето, трябва да бъде осигурена по-добра координация между програмите на ЕС, както и между тях, ЕКА и програмите на държавите-членки.

Ökad uppmärksamhet måste ägnas det internationella samarbetet , som är nyckeln till framgång för rymdindustrin och dess utvecklingspotential, särskilt för Afrika.

Съответно внимание трябва да се отдели на международното сътрудничество , по-специално с Африка, като то е от ключово значение за космическото пространство, в това число за предлагания от него потенциал за развитие.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att under 2011 föreslå åtgärder för att genomföra rymdpolitiska prioriteringar på grundval av artikel 189 i EUF-fördraget.

- ще предложи през 2011 г. мерки за изпълнение на приоритетите на космическата политика, основани на член 189 от ДФЕС;

- Att fortsätta att föra en rymdindustripolitik som utformas i nära samarbete med Europeiska rymdorganisationen och medlemsstaterna.

- ще прилага космическа индустриална политика, разработена в тясно сътрудничество с Европейската космическа агенция и държавите-членки.

8.2. Hållbara transporter

8.2. Устойчива мобилност

Att utveckla och sprida ren och energieffektiv fordonsteknik är något som kan ge betydande effekter på utsläpp av växthusgaser, luftföroreningar och buller, samtidigt som det stärker EU:s ledande ställning på fordonsmarknaden. För att utveckla den strategi som tillkännagavs i april 2010[10] kommer det att behövas omfattande finansiering av investeringar i infrastruktur, inklusive pilotprojekt för att demonstrera genombrottsteknik i vissa städer och regioner. EU:s industriella ledarskap när det gäller nyckelteknik måste utvecklas, särskilt när det gäller batteriteknik och potentiell ersättning av litium. Möjligheterna att utveckla nya typer av varor och tjänster måste också undersökas.

Разработването и мащабното внедряване на технологии за незамърсяващи и енергийноефективни превозни средства са възможност за оказване на значително въздействие върху емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха и шума и за укрепването на водещото място на Европа на пазара в автомобилния сектор. Наред с обявената през април 2010 г. стратегия[10] ще е необходимо крупно финансиране за инвестиции в инфраструктурата, включително пилотни проекти за демонстрирането на новаторски технологии в конкретни градове и региони. Водещата позиция на промишлеността на ЕС в ключовите технологии трябва да бъде разгърната, особено в областта на използваните при акумулаторните батерии технологии и възможните заместители на лития. Трябва също да се проучат възможностите за нови видове стоки и услуги.

I Electra-rapporten uppmärksammades möjligheterna att sprida teknik för lagring av energi för järnvägsnätet och för automatisk tågövervakning så att energieffektiviteten kan öka betydligt, bland annat genom hybridisering av dieselmotorer och en systematisk metod för fordons- och markbaserade lagringssystem för elframdrivning. Inom sektorn skulle mer investeringar behöva göras när det gäller forskning, simulering och provning av teknik för att ytterligare harmonisera standarderna inom och utanför EU. På marknaden för höghastighetståg råder stor konkurrens från aktörer utanför EU. Ett utvidgat samarbete mellan EU:s företag när det gäller utveckling av höghastighetståg skulle kunna vara fördelaktigt. Denna möjlighet måste undersökas. I vilket fall som helst bör det säkerställas att konkurrensen inte snedvrids på den europeiska marknaden.

В доклада ELECTRA се обръща внимание на потенциала за разгръщане на технологиите относно натрупването на енергия за железопътната система и относно автоматичното следене на влаковете, което би било от полза за значителното увеличаване на енергийната ефективност, включително чрез хибридизиране на мотрисите с дизелова тяга и чрез системен подход към системите за натрупване на енергия за електрическо задвижване, разположени на борда и до коловоза. На сектора са нужни повече инвестиции в научни изследвания, симулации и изпитване на технологии, насочени към по-нататъшното хармонизиране на стандартите в рамките на ЕС и извън него. Високоскоростните влакове са пазар със сериозна конкуренция от страна на участници извън ЕС. По-голямото сътрудничество между европейските предприятия при разработването на високоскоростни влакове може да породи предимства и тази възможност трябва да се проучи в дълбочина. Във всеки случай на европейския пазар следва да се гарантира лоялна конкуренция.

Flyg- och rymdindustrin och vissa delar av sjöfartsindustrin är mycket konkurrenskraftiga och globalt framgångsrika sektorer inom EU-industrin. Insatser kommer att behövas för att öka effektiviteten och minska miljöpåverkan. Redan nu finns omfattande stöd att tillgå för forskning och innovation om miljövänliga flygplan inom ramen för det gemensamma företaget Clean Sky. Fortlöpande innovation kommer att krävas för att utveckla miljövänligare flygplan och båtar med låga utsläpp och för att lösa viktiga miljöfrågor. Alternativa bränslen, genomförandet av åtgärder inom ramen för Single Sky och ytterligare minskat buller från flygplan står högt upp på dagens väl fastslagna politiska dagordning. En viktig affärsmöjlighet för EU:s varvsindustri är deltagandet i byggnationen och driften av plattformar för vindkraftverk till havs samt nödvändiga specialfartyg.

Авиационно-космическата промишленост и някои сегменти от морската индустрия са с висока конкурентоспособност и представляват като цяло успешно развиващи се отрасли на промишлеността на ЕС. Същевременно, ще са необходими действия за увеличаването на ефективността и намаляването на последиците за околната среда. Подкрепа за научни изследвания и иновации в т.нар. „зелена авиация“ е вече налице в значителни размери чрез предприятието „Чисто небе“. За разработването на по-екологосъобразна авиация и кораби с ниски емисии и за намирането на решение на екологичните проблеми, ще бъдат необходими множество последователни иновации. Алтернативните горива, изпълнението на инициативата „Единно небе“ и допълнителното намаляване на шума от въздухоплавателните средства са сред приоритетите на съществуващата и наложила се програма за политика в областта. Важна възможност за корабостроенето в ЕС е участието му в изграждането и осигуряването на надеждната експлоатация на разположените в морето вятърни електрогенериращи платформи и необходимите за тяхното обслужване плавателни съдове.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att föreslå en plattform för rena och energieffektiva fordon som sammanför medlemsstaterna, näringslivet och andra berörda parter för att säkerställa investeringar i infrastruktur, bl.a. pilotprojekt, och att ta initiativ till forskningsprojekt om viktig teknik och viktiga material (2012).

- ще предложи платформа по темата за незамърсяващите и енергийноефективните превозни средства, която да обедини държавите-членки, промишлеността и други заинтересовани лица, за да се осигурят инфраструктурни инвестиции, включително пилотни проекти, и да се даде начало на инициативи за научни изследвания в областта на ключовите технологии и материали (2012 г.);

- Att utforma en strategisk plan för transportteknik (2011) med ett strategiskt initiativ för rena transportsystem och ett åtgärdspaket för e-mobilitet för att öka effektiviteten och säkerheten inom transportsektorn.

- ще обяви началото на Стратегическия план за транспортните технологии (2011 г.), включително стратегическа инициатива за незамърсяващите транспортни системи и пакет относно електронната мобилност, целящи увеличаването на ефективността и безопасността на транспортния сектор;

- Att ta fram en genomförbarhetsstudie för demonstrationsprojekt om lagring av energi för järnvägsnätet och hybridisering av dieselmotorer, som möjliggör demonstration och ytterligare forskningsprojekt för att öka energieffektiviteten och stärka konkurrenskraften (ansökningsomgång 2012–2013)

- ще предприеме проучване на осъществимостта на демонстрационни проекти относно натрупването на енергията за железопътната система и хибридизирането на мотрисите с дизелова тяга, което би позволило демонстрацията и по-нататъшни проекти за научни изследвания за увеличаване на енергийната ефективност и засилване на конкурентоспособността (покана за представяне на предложения през 2012/2013 г.);

8.3. Samhällsutmaningar

8.3. Справяне с предизвикателствата пред обществото

EU:s läkemedelsindustri och hälso- och sjukvård , med medicintekniska produkter , är världsledande sektorer som fyller en viktig funktion för att hitta nya medicinska behandlingsmetoder och läkemedel och för att förbättra befolkningens hälsa och livskvalitet, särskilt med hänsyn till den åldrande befolkningen. Här behövs ett partnerskap mellan den privata och offentliga sektorn, som bygger på ett gemensamt ansvarstagande för en snabbare tillgång till läkemedel och vård, samt ökad öppenhet, samtidigt som innovation och ökad industriell konkurrenskraft belönas. Genom det gemensamma företaget för Initiativet för innovativa läkemedel omsätts ett sådant partnerskap i praktiken med sikte på att påskynda framtagandet av säkrare läkemedel. Ökad öppenhet och bättre samordning mellan medlemsstaternas system för prissättning och ersättning skulle dessutom bidra till att undvika onödiga dröjsmål med marknadstillträde och förbättra den inre marknadens funktion när det gäller läkemedel. Kommissionen kommer också att som ett pilotprojekt starta ett europeiskt innovationspartnerskap för aktivt och hälsosamt åldrande[11].

Фармацевтичният отрасъл и здравеопазването (включително медицинските изделия ) — два взаимосвързани промишлени отрасъла на ЕС, са водещи в световен мащаб отрасли, които имат съществено значение при намирането на нови медицински методи за лечение и лекарства и за подобряването на здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС, особено на застаряващото население. Във връзка с това е необходимо партньорство между частния и публичния сектор, което с цел осигуряване на по-бърз достъп до лекарства и лечение да се опира на корпоративната отговорност и по-голямата прозрачност, като същевременно насърчава иновациите и увеличената конкурентоспособност в промишлените отрасли. Съвместното предприятие „Инициатива за иновативни лекарства“ се основава на такова публично-частно партньорство и има за цел да осигури по-бързодействащи и по-безопасни лекарства. Наред с това, постигането на по-голяма прозрачност и по-добра координация между системите на държавите-членки за ценообразуване и възстановяване на плащания би спомогнало за избягването на ненужни забавяния в достъпа до пазара и би подобрило функционирането на вътрешния медицински пазар. Освен това Комисията ще стартира пилотно европейско партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве[11].

EU:s säkerhetsindustri står inför en mycket splittrad inre marknad och en svag industriell bas. De nationella regelverken skiljer sig åt betydligt och marknaden för säkerhetsprodukter är ytterst diversifierad, med sådana produkter som kameror eller komplexa skannersystem. Tillverkarna, systemutvecklarna och tjänsteleverantörerna måste arbeta nära tillsammans med sina kunder för att kunna leverera ett säkerhetssystem. Det är viktigt att utveckla ett snabbt system för godkännande av prioriterad teknik, att driva på framstegen när det gäller harmonisering och standardisering, att utreda samordnad offentlig upphandling samt att påskynda forskningen om säkerhetsteknik och produkter med dubbla användningsområden. I den senare frågan kommer kommissionen att samordna sitt arbete med Europeiska försvarsbyrån.

Отрасълът на сигурността на ЕС разполага със силно фрагментиран вътрешен пазар и слаба промишлена база. Националните регулаторни рамки се различават в значителна степен една от друга, а пазарът за продукти в областта на сигурността е силно диверсифициран и обхваща продукти от камери до сложни системи за сканиране. За да осигурят система за сигурност, производителите, системните интегратори и доставчиците на услуги трябва да работят в тясна връзка с клиентите. От особена важност е да бъде разработена бързодействаща система за одобряване на приоритетни технологии, да се направи значителна следваща крачка напред в хармонизирането и стандартизацията, да се обмисли възможността за координирани обществени поръчки и да се ускорят научните изследвания в областта на технологиите, свързани със сигурността, включително тези с двойна употреба. По последния въпрос Комисията ще координира усилията си с Европейската агенция по отбрана.

Byggsektorn kan också i stor utsträckning bidra till att hantera klimatförändringarna och andra förändringar i miljön och samhället. I det ändrade direktivet om byggnaders energiprestanda fastställs en ambition att övergå till lågenergibyggnader i EU från och med 2021, samtidigt som strängare krav på energiprestanda kommer att sätta nya standarder för byggnader. Detta är en möjlighet för byggnads- och renoveringsindustrin.

Строителният сектор също може да има значителен принос в борбата с изменението на климата и с други промени от екологично и социално естество. Преразгледаната директива относно енергийната ефективност на сградите има амбицията да осигури преминаването на сградите в Европа към нулево нетно потребление на енергия, считано от 2021 г., като същевременно с въвеждането на по-строги изисквания за енергийните характеристики ще бъдат определени нови стандарти за сградите. Това е възможност за строителния и ремонтния сектор.

De biobaserade marknaderna där det råder stor efterfrågan och där regelverket är gynnsamt skulle i stor utsträckning kunna bidra till EU:s övergång till en mer långsiktigt hållbar ekonomi. Rätt lagstiftning och rätta grundförutsättningar behövs dock för att uppmuntra användning av förnybara råvaror för industriellt bruk (t.ex. trä och papper, bioplast, biologiska smörjmedel och läkemedel) samt för att säkerställa den långsiktiga bärkraften. Teknisk innovation måste stimuleras genom demonstrationsprojekt och europeiska och internationella standarder måste utformas för ny teknik. Det pågående arbetet måste fortsätta med specifik produktmärkning (t.ex. miljömärkning) och med vägledning och nätverk för offentlig upphandling.

Пазарите за органични продукти с високо търсене и благоприятна законодателна рамка могат да играят важна роля за преминаването на ЕС към по-устойчива икономика. При все това ще са необходими подходящо законодателство, както и подходящи рамкови условия, за да се окуражи използването за промишлени цели на възобновяеми суровини (напр. дърво и хартия, но също така биопластмаса, смазочни биоматериали, фармацевтични продукти) и да се гарантира устойчивост. Технологичните иновации трябва да бъдат окуражавани посредством демонстрационни проекти, а за новите технологии трябва да бъдат разработени европейски и международни стандарти. Трябва да продължи започнатата работа по етикетирането на конкретни продукти (напр. екомаркировка) и по създаването на ръководства и мрежи в областта на обществените поръчки.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att utforma en process för hälso- och läkemedelsfrågor i samarbete med medlemsstaterna, näringslivet och andra berörda parter på hälsoområdet för att främja ett gemensamt ansvarstagande, förbättra tillgången till läkemedel och stärka konkurrenskraften inom läkemedelsbranschen. För att underlätta den inre marknadens funktion för läkemedel kommer kommissionen också ta tillfället i akt att se över direktiv 89/105/EEG när det gäller insyn i prissättnings- och ersättningssystemen.

- ще положи основите на процес, посветен на здравеопазването и фармацевтичните продукти, в който да участват държавите-членки, съответните отрасли и други заинтересовани лица, и чиято цел ще бъде насърчаването на корпоративната отговорност, улеснен достъп до лекарства и увеличаване на конкурентоспособността на фармацевтичния отрасъл; в стремежа си да улесни функционирането на вътрешния пазар за лекарства Комисията ще използва тази възможност, за да преразгледа Директива 89/105/EИО във връзка с прозрачността на процедурите за ценообразуване и възстановяване на разходи;

- Att lägga fram ett initiativ för säkerhetsindustrin som inbegriper ett snabbt system för godkännande av prioriterad teknik och där man fastställer prioriteringar för harmonisering och standardisering, utreder möjligheterna att införa samordnad offentlig upphandling samt upprättar en europeisk plattform för säkerhetsteknik och produkter med dubbla användningsområden (fr.o.m. 2012).

- ще представи инициатива за отрасъла на сигурността, в това число бързодействаща система за одобряване на приоритетни технологии, определяне на приоритети в хармонизирането и стандартизацията и идеи за координиране на обществените поръчки, а така също и създаване на платформа за европейска сигурност и технологии с двойна употреба (от 2012 г. нататък);

- Att utforma en strategi för långsiktig konkurrenskraft inom bygg- och anläggningsbranschen för att säkerställa de rätta grundförutsättningarna för den inre marknaden för produkter och tjänster inom byggsektorn, förbättra resurseffektiviteten och miljöprestandan i byggföretagen samt främja kompetens, innovation och teknisk utveckling för att tillgodose nya behov i samhället samt möta klimathoten (2011).

- ще разработи стратегия за устойчива конкурентоспособност на строителния сектор, за да се осигурят подходящи рамкови условия за вътрешния пазар на строителни продукти и услуги, да се подобри ресурсната ефективност и екологосъобразните резултати на строителните предприятия и да се насърчава придобиването на знания, иновациите и технологичното развитие с цел посрещането на новите социални нужди и намирането на отговор на климатичните рискове (2011 г.);

- Att skapa förutsättningar för att upprätta biobaserade marknader, förbättra gällande lagstiftning och grundförutsättningarna för industriell användning, främja innovation genom demonstrationsprojekt samt utforma europeiska och internationella standarder (2012).

- ще подсигури условията за създаване на пазари за биопродукти, като внесе подобрения в съответното законодателство и рамковите условия за използване в промишлеността, като насърчава иновациите чрез демонстрационни проекти и като разработва европейски и международни стандарти (2012 г.).

8.4. Nya impulser till EU:s konkurrenskraft genom värdekedjan

8.4. Нови стимули за конкурентоспособността на ЕС чрез веригата на стойността

EU måste i högre grad uppmärksamma värdekedjan inom tillverkningen. Som beskrivits ovan är industrin alltmer beroende av försörjning med råvaror och halvfabrikat och mycket beroende av företagstjänster som tillför ett mervärde och bidrar till att utforma och marknadsföra nya varor och tjänster. Detta nya perspektiv kräver ett nytt industripolitiskt förhållningssätt med ökad tonvikt på det ömsesidiga beroendet.

ЕС трябва да обръща по-сериозно внимание на производствената верига на стойността. Както се посочва по-горе, промишлеността зависи във все по-голяма степен от влагането на суровини и междинни стоки, а така също неимоверно много зависи от отраслите, предоставящи бизнес услуги, които придават добавена стойност и способстват за създаването и предлагането на пазара на нови стоки и услуги. Така новосъздалото се положение изисква възприемането на нов подход към индустриалната политика, при който се обръща по-сериозно внимание на взаимообвързаността.

Kemikalieindustrin är ett bra exempel på det nya förhållningssätt som krävs. Trots den ekonomiska krisen är kemikalieindustrin fortfarande mycket konkurrenskraftig och en av drivkrafterna i EU:s tillverkningsindustri. Den är internationellt framgångsrik och står för 24 % av världsmarknaden, men utsätts för ökad konkurrens från Kina, Indien och Mellanöstern. I egenskap av industri som producerar halvfabrikat har den mycket stora möjligheter att genom ämnes- och materialinnovation öka konkurrenskraften och miljöprestandan inom andra industrier i senare led. Högnivågruppen för kemikalier har lyft fram några aspekter där industrin kan bidra till att lösa trängande samhällsutmaningar i EU, t.ex. ökad användning av förnybara material, ökad energieffektivitet och minskad vattenanvändning.

Добър пример за илюстриране на необходимия нов подход предлага химическата промишленост. Въпреки икономическата криза химическата промишленост запазва високата си конкурентоспособност и е една от движещите сили на преработващата промишленост на ЕС. Тя се справя успешно в международен план с дял от 24 % от световния пазар, но е изправена във все по-голяма степен пред конкуренцията на Китай, Индия и Близкия изток. В качеството си на промишленост за междинни стоки, отрасълът разполага с огромен потенциал за увеличаването не само на конкурентоспособността, но и за подобряването на екологосъобразните резултати на следващите по веригата промишлени отрасли чрез иновации в областта на веществата и материалите. Групата на високо равнище за химическите вещества изтъква редица възможни заслуги на промишлеността за намирането на отговори на ключовите предизвикателства пред обществото в ЕС, като увеличеното използване на възобновяеми материали, повишаването на енергийната ефективност и намаляването на потреблението на вода и др.

Hela EU:s försörjningskedja för livsmedel har gått in i en anpassningsperiod till följd av nya preferenser hos konsumenterna, knappa resurser, befolknings-, hälso- och miljöfaktorer samt kundernas oro över livsmedelssäkerheten, hälsan och priserna. EU:s livsmedelsindustri är mycket konkurrenskraftig. Den står för 2 % av EU:s BNP och för 13,5 % av den totala sysselsättningen inom tillverkningsindustrin. Den behöver dock snabbt lösa dessa frågor och åtgärda den bristande jämvikten när det gäller förhandlingsstyrka mellan livsmedelstillverkarna och detaljhandlarna samt effektivisera försörjningsstrukturerna och underlätta en omstruktureringen av dessa strukturer.

Цялата европейска верига за доставка на храни преживява период на адаптация вследствие на променящите се предпочитания на потребителите, недостига на ресурси, фактори от демографско, здравно и екологично естество и безпокойствата на клиентите относно безопасността на храните, здравето и цените. Селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост на ЕС са с висока конкурентоспособност и представляват 2 % от европейския БВП и 13,5 % от общата заетост в преработващата промишленост. Въпреки това обаче спешно се налага тези въпроси да намерят отговор, също както и нарушеното равновесие на силите при воденето на преговори между производители и търговци в селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, а е необходимо и подобряване на ефективността на снабдителните структури и улесняване на преструктурирането им.

EU:s textil-, beklädnads och läderindustri har genomgått en strukturell omvandling under mer än 20 år. De tekniska framstegen, kombinerade med traditionella starka sidor inom design och kvalitet, finner också sin väg till stora konsumentmarknader utanför sektorn, t.ex. idrottskläder för utomhusbruk, lyxprodukter och skor. Till följd av detta blir massanpassade konsumentvaror allt vanligare, vilket ger nya möjligheter på marknaden för den europeiska tillverkningsindustrin. Specialprodukter med högt mervärde utgör redan nu en stor andel av verksamheten inom sektorn, och en allt större andel av produktionen och mervärdet består av att tillhandahålla skräddarsydda lösningar för andra sektorer, t.ex. hälso- och sjukvård, anläggningsarbete och luft- och rymdfart. Genom stora forsknings- och innovationsinsatser har sektorns kunskapsinnehåll och långsiktiga hållbarhet kunnat stärkas. Det är viktigt att främja nya affärsmodeller med tillhörande tillverkningsmetoder inriktade på att utveckla långsiktigt bärkraftiga, användarstyrda och designbaserade produkter inom textil- och beklädningsbranschen liksom på andra stora konsumentmarknader.

Промишлеността на ЕС, свързана с текстила, облеклата и кожарството , е в процес на структурни преобразувания в продължение на повече от 20 години. Технологичните промени заедно с традиционните силни страни, изразяващи се в дизайн и качество, правят пробив на големи потребителски пазари извън сектора, като облеклата за спорт на открито, луксозните продукти или обувките. Вследствие на това персонализирането на потребителски стоки за масова употреба е все по-често срещано явление, което предлага нови пазарни възможности за европейското производство. Специализираните продукти с висока добавена стойност вече представляват значителен дял от дейността на сектора, като се увеличава и делът на продукцията и създадената добавена стойност, предназначени за предоставянето на съобразени с конкретни нужди продукти на други сектори, като здравеопазване, строително инженерство или авиационно-космическа промишленост. Това е възможно благодарение на вложените значителни усилия в научноизследователска и развойна дейност и иновации, които обогатиха експертния опит и заздравиха устойчивостта на сектора. От изключително значение е да бъдат насърчавани нови бизнес концепции и свързаните с тях производствени технологии, предназначени за разработването на устойчиви концептуални продукти, съобразени с желанията на клиентите, в сектора на текстила и облеклата, а така също и на други големи потребителски пазари.

De kulturella och kreativa sektorerna är särskilt viktiga som drivkrafter för ekonomisk och social innovation inom andra sektorer. Design, arkitektur och marknadsföring spelar en viktig roll för att stödja investeringar, t.ex. inom byggbranschen eller när det gäller ny konsumentteknik, miljövänliga lösningar eller den digitala ekonomin. Transport- och logistiktjänster blir på samma sätt allt viktigare för att stödja värdekedjorna och möjliggöra produktion med rullande lagerhållning. Ett närmare samarbete mellan dessa industrier, EU-institutionerna och medlemsstaterna samt beslutsfattare på regional och lokal nivå kommer att öka industriernas bidrag till ekonomin som helhet.

По-специално, важни движещи сили за икономическите и социалните иновации в други сектори са културните и творческите индустрии . Дизайнът, архитектурата и рекламата имат важна роля за насърчаването на инвестициите, напр. в строителството, новите потребителски технологии, екологосъобразните концепции и цифровата икономика. Така също мобилността и логистичните услуги придобиват все по-голямо значение за функционирането на веригата на стойността и позволяват производство на принципа „точно навреме“ (just-in-time). Постигането на по-тясно сътрудничество между тези промишлени отрасли и ЕС, държавите-членки и отговорните за изработване на политики регионални и местни фактори ще увеличи приноса на тези отрасли към икономиката като цяло.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att följa upp arbetet i högnivågruppen för konkurrenskraft inom kemikalieindustrin, särskilt dess möjligheter att bidra till att finna lösningar på trängande samhällsutmaningar genom innovationspartnerskap.

- ще следи работата на групата на високо равнище по конкурентоспособността на отрасъла за химикали, особено във връзка с намирането на отговори на ключови предизвикателства пред обществото чрез партньорства за иновации;

- Att utnyttja högnivåforumet för livsmedelsindustrin för att säkerställa en bättre fungerande försörjningskedja för livsmedel.

- ще използва форума на високо равнище в хранително-вкусовата промишленост, за да гарантира по-доброто функциониране на веригата за доставка на храни;

- Att, i enlighet med grönboken Att ta tillvara potentialen i den kulturella och den kreativa sektorn och ett meddelande om de viktigaste aspekterna på konkurrenskraften inom modebranschen, föreslå strategiska initiativ samt upprätta en europeisk allians för de kreativa sektorerna och en europeisk allians för transport- och trafikbranscherna för att sammanföra politiska beslutsfattare med företrädare för näringslivet (2011).

- ще предложи стратегически инициативи въз основа на зелената книга, озаглавена „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“, в това число съобщение относно ключовите аспекти на конкурентоспособността на модната индустрия, стартиране на Европейски алианс на творческите индустрии и Европейски алианс на индустрията за мобилни комуникации и индустрията, свързана с мобилността, с участието на лицата, отговорни за разработването на политики, и представители на отраслите (2011 г.).

8.5. Åtgärda problem inom de energiintensiva industrierna

8.5. В отговор на опасенията на енергоемките промишлени отрасли

EU måste också förbättra sin internationella konkurrenskraft genom att påskynda övergången till en koldioxidsnål och resurseffektiv ekonomi inom sådana energiintensiva sektorer som stålindustrin, andra metallindustrier, pappersindustrin och kemikalieindustrin. Detta kommer att ske i samordning med det kommande flaggskeppsinitiativet om resurseffektivitet och den europeiska planen för strategisk energiteknik (SET-planen). Genom investeringar i koldioxideffektiv produktion kan de energiintensiva industrierna få stora möjligheter att öka sin konkurrenskraft och blir mindre beroende av de framtida energipriserna.

Европа трябва да повиши международната си конкурентоспособност и като ускори прехода в енергоемките промишлени отрасли (стоманодобив, цветна металургия, целулозно-хартиена и химическа промишленост) към ресурсоефективна икономика с ниски въглеродни емисии. Това ще бъде направено в координация с предстоящата водеща инициатива относно ефективното използване на ресурсите и плана SET. Инвестициите в нисковъглеродно производство дават добра възможност на енергоемките промишлени отрасли да повишат конкурентоспособността си и да намалят зависимостта си от бъдещите цени на енергията.

De energiintensiva industrierna tillför en viktig del i värdekedjan för EU:s tillverkningsindustri och har blivit en av världsledarna när det gäller energieffektivitet. De utgör en integrerad del av den industriella värdekedjan och tillverkar många av de produkter som leder till minskade koldioxidutsläpp. De måste därför hitta förutsättningar för en konkurrenskraftig produktion i Europa i framtiden. Detta innebär att risken för s.k. koldioxidläckage i de energiintensiva industrierna måste beaktas, vilket även gäller de eventuella indirekta effekterna av ökade elpriser till följd av handel med utsläppsrätter.

Енергоемките промишлени отрасли участват със значителен дял във веригата на стойността на производствените промишлени отрасли в ЕС и заемат водещо място в световен мащаб по отношение на енергийната си ефективност. Те са неразделна част от промишлената верига на стойността и произвеждат немалка част от промишлените продукти, допринасящи за намаляването на въглеродните емисии. По тази причина енергоемките промишлени отрасли трябва да могат да разчитат в бъдеще на условия за конкурентоспособно производство в Европа. Това означава, че трябва да се вземе предвид рискът от изместването на въглеродните емисии към други страни при енергоемките промишлени отрасли, в това число рискът от възможните косвени последици от увеличението на цените на електроенергията вследствие на търговията с емисии.

Ny koldioxidsnål produktionsteknik för energiintensiva materialbearbetningsindustrier håller på att utvecklas genom teknikplattformar och pionjärmarknadsinitiativ. Lämpliga grundförutsättningar och ett utökat samarbete mellan den privata och offentliga sektorn krävs dock för att se till att den nya tekniken sprids och släpps ut på marknaden till de energiintensiva sektorerna.

Благодарение на технологичните платформи и инициативите за водещи пазари (Lead Market Initiatives) се разработват нови технологии и техники за нисковъглеродно производство , предназначени за енергоемките промишлени отрасли за преработка на суровини. При все това са необходими подходящи рамкови условия и допълнително публично-частно сътрудничество, за да се гарантира навременното разгръщане и пазарната реализация на тези иновации във всички енергоемки промишлени отрасли.

Kommissionens åtgärder:

Комисията:

- Att lägga fram anpassningar av reglerna för statligt stöd för att möjliggöra en lämplig kompensation för indirekta kostnader till följd av handeln med utsläppsrätter, t.ex. elpriser, och samtidigt säkerställa rättvisa konkurrensvillkor på den inre marknaden och se till att EU-målen uppnås mot bakgrund av de internationella åtagandena om utsläppsminskning.

- ще предложи адаптиране на правилата за държавните помощи, което да позволи подходящо компенсиране за разходите, предизвикани косвено от схемата за търговия с емисии (напр. разходите, прехвърлени върху промишлените отрасли чрез цените на електроенергията), като същевременно се следи за наличието на лоялна конкуренция на единния пазар и постигането на целите на Съюза в рамките на международните му ангажименти за намаляване на емисиите;

- Att lägga fram ett långsiktigt hållbart system för en koldioxidsnål industri för att samordna grundförutsättningarna, finansieringen, datainsamlingen och andra insatser som görs av EU och medlemsstaterna för att främja utveckling och spridning av koldioxidsnål teknik i anknytning till SET-planen (fr.o.m. 2011).

- ще предложи схема за ниски въглеродни емисии за устойчива промишленост, чрез която ще координира рамковите условия, ще финансира предприемането на действия, събирането на данни и други дейности на ЕС и държавите-членки, за да насърчава разработването и използването на нисковъглеродни технологии в координация с плана SET (от 2011 г. нататък);

- Att, i samband med diskussionerna om framtida forskningspartnerskap mellan den privata och den offentliga sektorn, överväga ett initiativ för införande av koldioxidsnål teknik inom de energiintensiva industrierna, som sammanför relevanta teknikplattformar med EU och medlemsstaterna för att säkerställa lämpliga FoU-, finansierings- och spridningsstrategier för koldioxidsnål produktion.

- във връзка с дискусията за бъдещи публично-частни партньорства за научни изследвания ще обмисли инициатива за намаляване на въглеродните емисии в енергоемките промишлени отрасли, в която да участват съответните технологични платформи, Европейският съюз и държавите-членки, за да се осигурят необходимите научноизследователска и развойна дейност, стратегии за финансиране и разгръщане на нисковъглеродно производство;

- Att i partnerskap med medlemsstaterna och industrin främja demonstrationsprojekt och införande av ytterst koldioxidsnål produktionsteknik, inklusive industriell avskiljning och lagring av koldioxid, och samtidigt som man undviker en snedvridning av konkurrensen (2011–2016).

- в партньорство с държавите-членки и промишлеността ще насърчава демонстрационни проекти и използването на производствени технологии със свръхниски въглеродни емисии, включително улавянето и съхранението на промишлени въглеродни емисии, като се избягва нарушаване на конкуренцията (2011—2016 г.).

- Att inom ramen för Europa 2020-strategin ytterligare utforska möjligheterna att införa fler incitament för innovation kopplade till koldioxidmarknaden för dem som agerar snabbt.

- във връзка със стратегията „Европа 2020“ ще проучи възможностите за създаването на още механизми за стимулиране на иновациите, свързани с пазара на въглерод, по-специално за най-бързо откликналите предприятия.

8.6 En mer sektorsspecifik inriktning

8.6 Задълбочаване на секторния подход

Under 2011 kommer kommissionen dessutom att samråda med intressenterna om bästa sättet att använda och stärka den industriella dimensionen av de gemensamma teknikinitiativen och de europeiska innovationspartnerskapen, enligt vad som meddelats i Innovationsunionen, samt om vilka prioriteringar som ska gälla i sammanhanget.

Освен това, през 2011 г. Комисията ще проведе консултация със заинтересованите страни относно най-добрите начини за задълбочаване на промишленото измерение на съвместните технологични инициативи и европейските партньорства за иновации, както бе обявено от инициативата „Съюз за иновации“, и относно приоритетите в това отношение.

9. Slutsatser: en ny industripolitisk styrning på EU-nivå

9. Заключение: Нова система за управление на индустриалната политика в ЕС

Den ekonomiska och finansiella krisen har medfört att fokus i politiken för industriell konkurrenskraft har flyttats till kortsiktiga räddnings- och återuppbyggnadsinsatser. I framtiden måste beslutsfattarna emellertid inrikta sig på de långsiktiga strukturella utmaningarna, särskilt på den globala konkurrenskraften, klimatförändringarna, energifrågor, den åldrande befolkningen samt frågor som rör kunskaper och kompetens. Mot bakgrund av budgetåtstramningen kan strategierna för konkurrenskraft inte bygga på stora finansieringsprogram, utan snarare på strukturella reformer, t.ex. att förbättra företagsklimatet, modernisera den offentliga förvaltningen och öka företagens innovationspotential eller energieffektivitet. Samtidigt kan det dock behövas politiska åtgärder som komplement till de strukturella förändringarna inom och mellan olika industrier.

Макар икономическата и финансовата криза да измести усилията на политиките, свързани с промишлената конкурентоспособност, към краткосрочни спасителни и възстановителни мерки, вниманието на отговорните за разработване на политики лица трябва в бъдеще да бъде насочено към дългосрочните структурни предизвикателства, особено запазването на конкурентоспособността в световен план, изменението на климата, енергията, застаряването на населението, уменията и знанието. В условията на бюджетна дисциплина стратегиите за конкурентоспособност не могат да разчитат на мащабни програми за финансиране и много по-вероятно ще се занимаят със структурни реформи в такива сфери, като подобряване на бизнес средата, модернизиране на публичната администрация, повишаване на капацитета на предприятията за иновации или повишаване на енергийната ефективност. Наред с това може да са необходими мерки в отделните политики, които да придружават започналата структурна промяна в рамките на промишлените отрасли и между тях.

Om den nya industripolitiken ska kunna omsättas i praktiken krävs också en effektivare europeisk styrning. Nationella sektorer och industrier med föga samverkan med varandra eller med övriga världen blir alltmer förlegat. Det är nu allt viktigare att kartlägga strategiska intressen för den europeiska industrin och att se nationella åtgärder utan samordning ersätts med samordnade politiska strategier på europeisk nivå.

Изпълнението на новата индустриална политика се нуждае и от по-ефективно европейско управление. Разбирането за съществуването на национални сектори и национални промишлени отрасли с немного допирни точки с други сектори или останалия свят започва да губи смисъл. В днешно време става все по-важно да бъдат определени европейските стратегически промишлени интереси и некоординираните национални решения в отделните политики трябва да отстъпят мястото си на координирани европейски мерки.

Denna förbättrade och målinriktade styrning på europeisk nivå består av följande två delar:

Подобно подобрено и амбициозно европейско управление се характеризира с две особености:

- En heltäckande och bättre samordnad syn på policyutformningen på europeisk nivå som inbegriper kommissionen och EU-institutionerna, särskilt rådet och Europaparlamentet. Det är viktigt att förbättra samordningen och växelverkan mellan olika politikområden som påverkar konkurrenskraften, inklusive genom konkurrensanalys av nya politiska förslag.

- Цялостна и по-добре координирана визия за изработването на политики на европейско равнище, с участието на Комисията и европейските институции, и по-специално Съвета и Европейския парламент. От изключително значение е да се подобрят координацията и свързаността на отделните политики, засягащи конкурентоспособността, включително извършването на „преглед на въздействието върху конкурентоспособността“ на новите предложения в отделните политики.

- Ett närmare samarbete med medlemsstaterna samt uppföljning av framstegen och resultaten av konkurrenspolitiken på EU-nivå och i medlemsstaterna. Efter att Lissabonfördraget trätt i kraft kan detta nu grundas på artikel 173 om industripolitik i EUF-fördraget inom ramen för Europa 2020-strategin, den förstärkta samordningen av den ekonomiska politiken och framför allt den nya s.k. europeiska terminen, som bland annat bör kunna bidra till en bättre utformning av de nationella reformprogrammen[12].

- По-тясно сътрудничество с държавите-членки и наблюдение на успешността и резултатите на политиките от гледна точка на конкурентоспособността на европейско равнище и на равнището на държавите-членки. Това измерение може да се осъществи в рамките на стратегията „Европа 2020“ и на основание новия член 173 от ДФЕС за индустриалната политика, с който се дава възможност за по-голяма координация на икономическата политика, особено с въвеждането на т.нар. „европейски семестър“, който, наред с друго, следва да допринесе за изработването на по-добре замислени национални програми за реформи[12].

Som ett led i Europa 2020-strategin kommer kommissionen att regelbundet rapportera om EU:s och medlemsstaternas konkurrenskraft, industripolitik och resultat.

Като част от стратегията „Европа 2020“ Комисията ще изготвя редовно доклади за конкурентоспособността, промишлените политики и реализираните в тях резултати на ЕС и на държавите-членки.

Eftersom många av de relevanta grundförutsättningarna för en konkurrenskraftig och långsiktigt bärkraftig industri bestäms i medlemsstaterna bör uppföljningen inte bara gälla konkurrenskraften utan även konkurrenspolitiken, där sådana faktorer som företagsklimat, innovationssystem, konkurrensvillkor, infrastruktur, den offentliga förvaltningens effektivitet samt framsteg mot ökad energi- och resurseffektivitet ingår. En första analys av medlemsstaternas konkurrenskraft och konkurrenspolitik visar att det överallt finns utrymme för förbättringar. Denna analys kommer att fortsätta att förfinas så att den bättre täcker långsiktig hållbarhet inom industrin, särskilt mot bakgrund av det kommande flaggskeppsinitiativet för resurseffektivitet. De politiska ramarna på EU-nivå – Europa 2020-strategin med sina flaggskeppsinitiativ och artikel 173 om industripolitik i EUF-fördraget – ger en rad möjligheter att uppmuntra medlemsstaterna att intensifiera sina ansträngningar för att uppnå sådana förbättringar och på så sätt bidra till en mer konkurrenskraftig europeisk industri och ekonomi. Kommission kommer att utnyttja alla dessa möjligheter.

Тъй като много от рамковите условия, които са от значение за една конкурентоспособна и устойчива промишленост, се определят на равнището на държавите-членки, наблюдението следва да обхваща не само резултатите по отношение на конкурентоспособността, но и свързаните с нея политики, включително фактори като бизнес средата, системата за иновации, условията за конкуренция, инфраструктурата, ефективността на публичната администрация и напредъка по отношение на енергийната и ресурсната ефективност. Първоначален анализ на резултатите на държавите-членки по отношение на конкурентоспособността и политиките сочи, че подобрения са нужни във всяко отношение. Този анализ ще бъде задълбочен в бъдеще, като обхване промишлената устойчивост, особено с оглед на предстоящата водеща инициатива относно ефективното използване на ресурсите. Рамката за тази политика на равнището на ЕС, съставена от стратегията „Европа 2020“ с нейните водещи инициативи и член 173 от ДФЕС относно индустриалната политика, предоставя множество възможности, за да бъдат насърчени държавите-членки да ускорят усилията си за въвеждането на такива подобрения, като по този начин допринесат за една по-конкурентоспособна европейска промишленост и икономика, и Комисията ще използва тези възможности в максимална степен.

En översyn av medlemsstaternas industri- och företagspolitik skulle kunna leda till bättre samordning och gemensamt utnyttjandet av befintliga resurser, och de juridiska instrumenten skulle kunna ge mer valuta för pengarna. Detta är särskilt viktigt när nu resurserna har blivit knappa och de politiska ramarna blivit mer omfattande och uppsplittrade under de senaste tioårsperioderna.

Преразглеждането на индустриалната и икономическата политика на държавите-членки може да доведе до по-добра координация и по-пълно съвместно използване на наличните ресурси , а правните инструменти могат да способстват за повишаването на рентабилността. Това придобива още по-голямо значение с намаляването на ресурсите и преобладаването през последните десетилетия на комплексни, но фрагментирани рамки за отделните политики.

Denna typ av uppföljning kommer att ske via rådet (konkurrenskraft) och Europaparlamentet och utvecklas vidare genom ömsesidiga granskningar och utbyte av god praxis. Den ligger helt i linje med Europa 2020-strategin.

Този вид наблюдение ще бъде установено с участието на Съвета в състав „Конкурентоспособност“ и на Европейския парламент, и допълнително разгърнато с извършването на партньорски проверки и обмен на добри практики То е в пълно съответствие с рамката на стратегията „Европа 2020“.

Uppföljningen kommer att ingå som en del av den allmänna uppföljningen av Europa 2020-strategin, men kommer särskilt att inriktas på medlemsstaternas konkurrenskraft och på möjligheten att lära av varandra. Detta bör i sin tur kunna bidra till att förbättra de nationella strategier som följs upp genom de nationella reformprogrammen[13].

Това наблюдение ще е част от общото наблюдение на изпълнението на стратегията „Европа 2020“ , но ще се отличава с конкретната си насоченост към резултатите на държавите-членки по отношение на конкурентоспособността и възможността за обмен на опит. Това на свой ред ще допринесе за внасянето на подобрения в националните политики, чието наблюдение се извършва в рамките на националните програми за реформи[13].

Utbyte av god praxis är särskilt lämpligt på följande områden: minskade administrativa bördor och konkurrensanalyser, kontroller av ändamålsenligheten och att tänka småskaligt först i den nationella lagstiftningen, politik för att underlätta tillgången till finansiering, viktig möjliggörande teknik, stärkande av immateriella rättigheter, utformning av kompetensstrategier för industriella behov och utformning av nationell industripolitik, särskilt när det gäller enskilda sektorer och medverkan av berörda parter. Ett närmare samarbete kan utmynna i synergieffekter, komplementaritet och ett bättre resursutnyttjande, särskilt när det gäller att utveckla och sprida viktig möjliggörande teknik och miljöteknik, men även på vissa kunskapsområden där den nationella efterfrågan kanske inte motiverar ett fullfjädrat program. Skälen till utbyte av god praxis och samarbete är starkare när det gäller enskilda åtgärder, medan de ömsesidiga granskningarna är mer till nytta för mer integrerade och komplexa politikområden.

Следните области са особено подходящи за обмен на най-добри практики: намаляването на административната тежест и оценка на въздействието върху конкурентоспособността, „проверки на целесъобразността“ и проверка на спазването на т.нар. принцип „мисли първо за малките“ в националното законодателство, политики за улесняването на достъпа до финансови средства, главни базови технологии, спазване на правата на интелектуална собственост, разработването на стратегии за придобиване на умения във връзка с промишлените нужди, които стават част от концепцията зад националните промишлени политики, особено що се отнася до отделните сектори и до участието на заинтересованите страни. Установяването на по-тясно сътрудничество може да изведе на преден план полезни взаимодействия, възможности за допълване и по-ефективното използване на ресурсите, особено при разработването и разгръщането на главни базови технологии и екологични технологии, а така също в областта на някои конкретни умения, за които не е възможно провеждането на пълен курс на обучение поради недостатъчното търсене на национално ниво. И накрая, макар да е по-разумно обменът на най-добри практики и сътрудничеството да се провеждат на равнището на отделните действия, партньорските проверки са от по-голяма полза при по-обхватни и по-комплексни политики.

Åtgärderna kan variera i omfång i enlighet med nationella behov och förhållanden. Kommissionen kommer under de närmaste månaderna att föra diskussioner med rådet och medlemsstaterna om principerna och formerna för hur åtgärderna ska organiseras liksom åtgärdernas omfattning och prioriteringsordning. Kommissionen kommer dessutom att varje år följa upp och rapportera om konkurrenskraften, industripolitiken och resultaten i medlemsstaterna. Detta kommer också att omfatta industriella aspekter på flera politikområden som bidrar till att uppnå de mer allmänna målen, t.ex. utbildning, forskning, miljöskydd eller klimatförändringar. Särskild vikt kommer att läggas vid åtgärder för att utveckla utbytet av god praxis och samarbetet. Europa 2020-strategin är också av betydelse för reformarbetet i de länder som strävar efter EU-medlemskap. Kandidatländerna och de potentiella kandidatländerna bör därför också börja sträva efter att uppnå de föreslagna målen i den nya integrerade industripolitiken.

При тези действия са възможни разнообразни конфигурации съобразно промяната на националните нужди и обстоятелства. През идните месеци Комисията ще обсъди със Съвета и държавите-членки принципите и начините, по които ще бъдат организирани тези действия, както и обхвата им и реда на приоритетите им. Освен това Комисията ще следи и докладва ежегодно за конкурентоспособността, промишлените политики и реализираните в тях резултати от държавите-членки. Тук се включват промишлените аспекти на по-голям брой политики, които имат по-общи цели, като образованието, научните изследвания, опазването на околната среда или изменението на климата. Особено внимание ще се обръща на проявите за обмен на най-добри практики и действията по сътрудничество. Стратегията „Европа 2020“ е от значение и за програмите за реформа на страните — кандидатки за членство в ЕС. Ето защо страните кандидатки и страните потенциални кандидатки следва също да приемат целите, предлагани в рамките на новата интегрирана индустриална политика.

Den praktiska tillämpningen av detta nya industripolitiska angreppssätt bör kunna hjälpa företag och investerare att bana väg för en lönsam och långsiktigt hållbar industriproduktion som skapar sysselsättning i EU och samtidigt öka industrins internationella konkurrenskraft och produktivitet ur ett kostnadsperspektiv. EU-industrin skulle därmed kunna dra nytta av den snabbt växande världsmarknad som globaliseringen innebär. För EU skulle detta med andra ord betyda att industriproduktionen, sysselsättningen och inkomsterna kommer att öka under de kommande tioårsperioderna samtidigt som koldioxidutsläppen och resursutnyttjandet inom industrin minskar betydligt.

Възприемането на новия подход към индустриалната политика следва да улесни участието на бизнеса и инвеститорите в рентабилно, устойчиво и създаващо работни места промишлено производство в Европа и да подобри международната конкурентоспособност по отношение на производителността и разходите. Така промишлеността на ЕС би имала полза от бързо разрастващия се световен пазар, предлаган от глобализацията. С други думи, през следващото десетилетие Европа би усетила увеличение на промишлената продукция, заетостта и доходите при едновременното намаляване на влиянието на промишлеността по отношение на въглеродните емисии и използването на ресурсите.

Följande resultatindikatorer kommer att övervakas nära:

Следните индикатори за напредък в тази посока ще бъдат следени с особено внимание:

- Förbättring av den internationella konkurrenskraften med en jämförelse av EU:s produktivitet och kostnadsutveckling med produktiviteten och kostnadsutvecklingen hos konkurrenterna.

- повишаването на международната конкурентоспособност, като се сравняват промените в производителността и разходите на ЕС с тези на неговите конкуренти;

- Antalet nya arbetstillfällen som skapas inom industrin och industrirelaterade tjänster, med särskild tonvikt på arbetstillfällen i små och medelstora företag.

- броят на разкритите нови работни места в промишлеността и свързаните с нея услуги, особено що се отнася до броя им в МСП;

- Produktionens ökningstakt, särskilt inom miljöindustrin.

- темпът на нарастване на произведената продукция, особено продукцията на екологичните промишлени отрасли;

- Andelen medel- och högteknologiska sektorer i totalt förädlingsvärde för tillverkningsindustrin och sysselsättning.

- делът на средно- и високотехнологичните производствени сектори в общата добавена стойност и заетост в областта на преработващата промишленост

Kommissionens åtgärder, i enlighet med artikel 173 i EUF-fördraget:

По силата на член 173 ДФЕС Комисията:

- Att genomföra de åtgärder som beskrivs i detta meddelande för att stärka de industripolitiska ramarna på europeisk nivå i nära samarbete med rådet och Europaparlamentet.

- ще проведе действията, очертани в настоящото съобщение, за внасянето на подобрения в европейската рамка за индустриална политика, като работи в тясно сътрудничество със Съвета и Европейския парламент;

- Att varje år rapportera till rådet och Europaparlamentet om EU:s och medlemsstaternas industriella konkurrenskraft med tillhörande strategier och resultat.

- ще докладва ежегодно на Съвета и Европейския парламент относно промишлената конкурентоспособност, съответните политики и реализираните в тях резултати от ЕС и от държавите-членки;

- Att ta initiativ till ömsesidiga granskningar och utbyte av god praxis tillsammans med medlemsstaterna för att förbättra det industripolitiska samarbetet i EU.

- ще стартира партньорски проверки и обмен на добри практики с държавите-членки, за да се подобри сътрудничеството в индустриалните политики в рамките на ЕС.

Medlemsstaterna uppmanas…

Държавите-членки се приканват:

- Att samarbeta och vid behov samordna sin industripolitik.

- да сътрудничат и когато е целесъобразно, да координират индустриалните си политики;

- Att granska varandras åtgärder och utbyta god praxis.

- да участват в партньорските проверки и обмена на добри практики.

-

-

[1] GD Näringsliv, EU Manufacturing Industry: What are the Challenges and Opportunities for the Coming Years? .

[1] ГД „Предприятия и промишленост“: „Преработващата промишленост на ЕС: кои са предизвикателствата и възможностите през идните години?“ („ EU Manufacturing Industry: What are the Challenges and Opportunities for the Coming Years? “)

[2] Arbetsdokument från kommissionens avdelningar om medlemsstaternas konkurrenskraft och konkurrenspolitik, SEK(2010) 1272. De viktigaste resultaten ur rapporten om problem som berör många medlemsstater redovisas i rutor i texten.

[2] Работен документ на службите на Комисията за резултатите и политиките на държавите-членки в областта на конкурентоспособността SEC(2010)1272. Основните заключения от този доклад по отношение на предизвикателствата, които са общи за голяма част от държавите-членки в ЕС, са изведени на преден план в текстови полета.

[3] KOM(2010) 543.

[3] COM(2010) 543.

[4] KOM(2008) 394.

[4] COM(2008) 394.

[5] KOM(2010) 301.

[5] COM(2010) 301.

[6] KOM(2009) 512.

[6] COM(2009) 512.

[7] KOM(2010) 245.

[7] COM(2010) 245.

[8] KOM(2010) 612.

[8] COM(2010) 612.

[9] GD Näringsliv, Internationalisation of SMEs , 2010.

[9] „Internationalisation of SMEs“ (Интернационализацията на МСП) на ГД „Предприятия и промишленост“, 2010 г.

[10] En EU-strategi för rena och energieffektiva fordon, KOM(2010) 186, 28.4.2010.

[10] „Европейска стратегия за незамърсяващи и енергийноефективни превозни средства“, COM(2010)186, 28.4.2010 г.

[11] KOM(2010) 546.

[11] COM(2010)546.

[12] KOM(2010) 250.

[12] COM(2010) 250.

[13] KOM(2010) 250.

[13] COM(2010)250.