Direktiva Sveta 2003/109/ES

20031125

z dne 25. novembra 2003

Директива 2003/109/ЕО на Съвета

o statusu državljanov tretjih držav, ki so rezidenti za daljši čas

от 25 ноември 2003 година

SVET EVROPSKE UNIJE JE –

относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни

ob upoštevanju Pogodbe o ustanovitvi Evropske skupnosti in zlasti členov 63(3) in (4) Pogodbe,

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

ob upoštevanju predloga Komisije [1],

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, параграфи 3 и 4 от него,

ob upoštevanju mnenja Evropskega parlamenta [2],

като взе предвид предложението на Комисията [1],

ob upoštevanju mnenja evropskega Ekonomsko-socialnega odbora [3],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2]

ob upoštevanju mnenja Odbora regij [4],

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [3],

ob upoštevanju naslednjega:

като взе предвид становището на Комитета на регионите [4],

(1) Zaradi postopnega uvajanja območja svobode, varnosti in pravice Pogodba o ustanovitvi Evropske skupnosti predpisuje sprejetje ukrepov, namenjenih zagotavljanju prostega gibanja oseb, v zvezi s spremljajočimi ukrepi kontrole na zunanjih mejah, azilom in priseljevanjem in sprejetjem ukrepov v zvezi z azilom, priseljevanjem in varovanjem pravic državljanov tretjih držav.

като има предвид, че:

(2) Evropski svet je na svojem posebnem zasedanju v Tampereju 15. in 16. oktobra 1999 izjavil, da bi bilo treba pravni položaj državljanov tretjih držav približati pravnemu položaju državljanov držav članic in da bi bilo treba osebi, ki je zakonito prebivala v neki državi članici za časovno obdobje, ki ga je treba določiti, in ki ima dovoljenje za prebivanje za daljši čas, zagotoviti v tej državi članici sklop enotnih pravic, ki so čim bližje tistim, ki jih uživajo državljani Evropske unije.

(1) С цел постепенното установяване на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за създаване на Eвропейската общност предвижда, от една страна, приемането на мерки, целящи осигуряването на свободното движение на хора, свързани с придружаващи мерки относно контрола по външните граници, убежището и емиграцията и защита на правата на гражданите на трети страни.

(3) Ta direktiva spoštuje temeljne pravice in upošteva načela, ki jih priznava predvsem Evropska konvencija o varstvu človekovih pravic in temeljnih svoboščin ter Listina temeljnih pravic Evropske unije.

(2) По време на извънредното съвещание в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет обяви, че правният статут на гражданите на трети страни трябва да се сближи с този на гражданите на държавите-членки и че лице, легално пребиваващо в държава-членка, за неопределен срок от време, което има разрешение за дългосрочно пребиваване, следва да получи в тази държава-членка съвкупност от постоянни права, възможно най-близки с тези, от които се ползват гражданите на Европейския съюз.

(4) Integracija državljanov tretjih držav, ki so rezidenti za daljši čas v državah članicah, je ključni element pri pospeševanju gospodarske in družbene kohezije in temeljni v Pogodbi naveden cilj Skupnosti.

(3) Настоящата директива спазва основните права и принципите, признати по-конкретно от Европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи и Хартата за основните права в Европейския съюз.

(5) Države članice bi morale uveljaviti določbe Direktive brez diskriminacije glede na spol, raso, barvo, nacionalno ali družbeno poreklo, genetske značilnosti, jezik, vero ali prepričanje, politično ali drugo mnenje, pripadnost narodni manjšini, imetje, rod, prizadetost, starost ali spolno usmerjenost.

(4) Интеграцията на граждани на трети страни, трайно установени в държавите-членки, е ключов елемент за поощряване на икономическото и социално единство, основна цел на Общността, изложена в Договора.

(6) Glavni kriterij za pridobitev statusa rezidenta za daljši čas bi morala biti dolžina prebivanja na ozemlju države članice. Prebivanje bi moralo biti zakonito in nepretrgano, da se dokaže, da je posameznik zaživel v deželi. Predvideti bi bilo treba stopnjo prožnosti, tako da je možno upoštevati okoliščine, v katerih bi posameznik morda moral začasno zapustiti ozemlje.

(5) Държавите-членки следва да въведат разпоредбите на настоящата директива без дискриминация, основаваща се на пол, раса, цвят, религия или убеждения, политически или други становища, принадлежност към национално малцинство, благосъстояние, произход по рождение, неравнопоставеност, възраст или сексуална ориентация.

(7) Za pridobitev statusa rezidenta za daljši čas bi morali državljani tretjih držav dokazati, da imajo ustrezne vire in zdravstveno zavarovanje, da ne bi postali breme za državo članico. Države članice pri ocenjevanju stalnih in rednih virov lahko upoštevajo dejavnike, kot so prispevki pokojninskega zavarovanja in izpolnjevanje davčnih obveznosti.

(6) Основният критерий за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ следва да бъде продължителността на пребиваване на територията на държавата-членка. Това пребиваване следва да е било легално и непрекъснато, за да свидетелства за трайното привързване на лицето с тази страна. Необходимо е да се предвиди известна гъвкавост при отчитане на обстоятелствата, които биха накарали едно лице временно да се отдалечи от територията.

(8) Poleg tega državljani tretjih držav, ki želijo dobiti ali ohraniti status rezidenta za daljši čas ne bi smeli ogrožati javnega reda ali javne varnosti. Javni red lahko vključuje tudi pravnomočno obsodbo zaradi hudega kaznivega dejanja.

(7) С цел получаване статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна следва да докаже, че разполага с достатъчно средства и със здравна застраховка, за се предотврати оставането му в тежест на държавата-членка. Държавите-членки, когато оценяват притежанието на устойчиви доходи с редовен характер, могат да вземат предвид и фактори като пенсионни вноски или изплащане на данъчни задължения.

(9) Gospodarski vzroki ne bi smeli biti razlog za zavrnitev podelitve statusa rezidenta za daljši čas in jih ne bi smeli šteti za nasprotujoče ustreznim pogojem.

(8) Наред с останалото гражданите на трета страна, които желаят да придобият и запазят статута на дългосрочно пребиваващи, не следва да представляват заплаха за обществения ред и обществената сигурност. Понятието обществен ред може да обхваща и присъда за тежко престъпление.

(10) Treba bi bilo določiti pravila, ki bodo urejala postopke za preverjanje vlog za status rezidenta za daljši čas. Ti postopki bi morali biti učinkoviti in obvladljivi ter upoštevati normalno obremenitev uprav držav članic ter pregledni in pravični, da bi prizadetim nudili ustrezno pravno varnost. Ne smejo biti sredstvo oviranja uveljavljanja pravice do prebivanja.

(9) Икономическите съображения не би следвало да са мотив за отреждане на статут на дългосрочно пребиваващ и не би следвало да се считат като взаимосвързани с приложимите условия.

(11) Pridobitev statusa rezidenta za daljši čas bi bilo treba potrditi z dovoljenji za prebivanje, ki prizadetim omogočajo lahko in takojšnje dokazovanje njihovega pravnega položaja. Ta dovoljenja za prebivanje bi morala izpolnjevati tudi visoke tehnične standarde, zlasti glede zaščite pred ponarejanjem in prenarejanjem, v izogib zlorabam v državah članicah, v katerih je položaj pridobljen, ter državah članicah, v katerih se uveljavlja pravica do prebivanja.

(10) Важно е да се установи система от процедурни правила, които да уреждат разглеждането на молбата за получаване на статут за дългосрочно пребиваване. Тези процедури би трябвало да са ефективни и управляеми по отношение на нормална трудова ангажираност на администрациите на държавите-членки, а също така прозрачни и справедливи, с цел да предоставят съответното ниво на правна сигурност на засегнатите лица. Те не следва да бъдат спънка за упражняването на правото на пребиваване.

(12) Da bi bilo enakopravno obravnavanje resničen instrument za vključevanje prebivalcev za daljši čas v družbo, v kateri živijo, bi jih morali obravnavati enakopravno z državljani države članice v zvezi s vrsto gospodarskih in socialnih zadev pod ustreznimi pogoji, opredeljenimi s to direktivo.

(11) Придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ следва да се удостовери от разрешение за пребиваване, което да дава възможност на съответното лице лесно и незабавно да доказва своя правен статус. Това разрешение за пребиваване е необходимо да отговаря и на определени високотехнологични стандарти, а именно по отношение на защита срещу фалшифициране и подправяне, за да се избегне злоупотреба в държавата-членка, в която е придобит статутът, както и в държавите-членки, в които се упражнява правото на пребиваване.

(13) V zvezi s socialno pomočjo je treba možnost omejevanja prejemkov za prebivalce za daljši čas na osnovne prejemke razumeti tako, da ta pojem obsega vsaj podporo v višini najnižjega dohodka, pomoč ob bolezni, nosečnosti, otroški dodatek in pomoč za dolgoročno oskrbo. Načine dodeljevanja teh prejemkov bi moralo določati nacionalno pravo.

(12) С цел да се създаде истински интеграционен инструмент в обществото, в което дългосрочно пребиваващият се е установил, последният следва да се ползва от равнопоставеност с гражданите на държавата-членка по отношение на широк диапазон от икономически и социални области в зависимост от приложимите условия, определени с настоящата директива.

(14) Za države članice bi morala še naprej veljati obveznost, da mladoletnikom zagotovijo dostop do izobraževalnega sistema pod pogoji, kot so določeni za njihove državljane.

(13) По отношение на социалното подпомагане възможността от ограничаване на придобивките на дългосрочно пребиваващия до основните такива означава, че това понятие ще покрива минималния доход за издръжка, за обезщетения в случай на заболяване, бременност, родителска помощ или дългосрочни грижи. Процедурите за отпускане на тези средства се определят от националното законодателство.

(15) Pojem štipendij na področju poklicnega usposabljanja ne obsega ukrepov, financiranih po programih socialne pomoči. Dostop do štipendij je lahko celo odvisen od tega, ali osebe, ki zaprosijo za te štipendije, same izpolnjujejo pogoje za pridobitev statusa rezidenta za daljši čas. V zvezi s podeljevanjem štipendij lahko države članice upoštevajo dejstvo, da državljani Unije lahko koristijo enake ugodnosti v državi porekla.

(14) Държавите-членки следва да останат обект на задължението за предоставяне на система на обучение за малолетните деца при условия, аналогични на тези, предвидени за техните граждани.

(16) Rezidenti za daljši čas bi morali uživati okrepljeno zaščito pred izgonom. Ta zaščita temelji na kriterijih, določenih s sklepi Evropskega sodišča za človekove pravice. Za zagotavljanje zaščite pred izgonom bi morale države članice predvideti učinkovita pravna sredstva.

(15) Понятието стипендия за обучение в областта на професионалното обучение не покрива мерките, финансирани по силата на разпоредбите за социална помощ. Наред с това достъпът до стипендии може да бъде подчинен на факта, че лицето, което кандидатства за стипендия, отговаря на собствените ѝ условия за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ. Що се отнася до отпускането на стипендии за обучение, държавите-членки могат да отчитат факта, че гражданите на Съюза биха могли да се ползват от същото предимство в държавата по произход.

(17) Usklajenost pogojev za pridobitev statusa rezidenta za daljši čas pospešuje vzajemno zaupanje med državami članicami. Nekatere države članice izdajajo stalna ali neomejena dovoljenja pod milejšimi pogoji, kot so predpisani s to direktivo. Pogodba ne izključuje možnosti za uporabo milejših nacionalnih predpisov. Vendar pa bi bilo za namene te direktive treba predpisati, da dovoljenja, izdana pod milejšimi pogoji, ne dajejo pravice do prebivanja v drugi državi članici.

(16) Дългосрочно пребиваващите следва да се ползват от засилена защита срещу експулсиране. Тази защита е в духа на критериите, определени въз основа на решенията на Европейския съд по правата на човека. С цел да се осигури защита срещу експулсиране държавите-членки следва да предвидят право на ефективна правна компенсация.

(18) Uvajanje pogojev, pod katerimi lahko državljani tretjih držav, ki so rezidenti za daljši čas, pridobijo pravico do prebivanja v drugi državi članici, bi moralo pripomoči k učinkovitemu uveljavljanju notranjega trga kot območja, na katerem je zagotovljeno prosto gibanje oseb. Lahko bi bilo tudi pomemben dejavnik mobilnosti, zlasti na trgu zaposlovanja Unije.

(17) Хармонизацията на условията за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ благоприятства взаимното разбирателство между държавите-членки. Някои държави-членки издават разрешения за постоянно пребиваване или безсрочни разрешения при по-благоприятни условия от установените с настоящата директива. От Договора не се изключва възможността за прилагането на по-благоприятните национални разпоредби. Обаче за целите на настоящата директива е необходимо да се предвиди разрешенията, издадени при по-благоприятни условия, да не осигуряват достъп до право на пребиваване в останалите държави-членки.

(19) Predvideti je treba uresničevanje pravice do prebivanja v drugi državi zaradi opravljanja dela kot zaposlene ali samozaposlene osebe, študija ali celo nastanitve brez opravljanja kakršne koli gospodarske dejavnosti.

(18) Установяването на условията, на които се подчинява правото на пребиваване в друга държава-членка на граждани на трети страни, които са дългосрочно пребиваващи, би следвало да допринесе за ефективната реализация на вътрешния пазар като пространство, в което е осигурено свободното движение на всички хора. То може също така да представлява важен фактор за мобилността, а именно на пазара на работна ръка в Съюза.

(20) Družinski člani bi prav tako morali imeti možnost nastanitve v drugi državi članici z rezidentom za daljši čas, da se ohrani enotnost družine in ne ovira uveljavljanje pravice do prebivanja rezidenta za daljši čas. V zvezi z družinskimi člani, ki bi lahko imeli dovoljenje, da spremljajo ali se pridružijo rezidenzom za daljši čas, bi morale države članice posvečati posebno pozornost položaju odraslih invalidnih otrok ter sorodnikov v prvem kolenu, ki so od njih odvisni.

(19) Необходимо е да се предвиди правото на пребиваване в друга държава-членка да може да се ползва с цел упражняване на професия като работник или служител или упражняване на свободна професия, или с цел образование, т.е. установяване без упражняване на някаква стопанска дейност.

(21) Država članica, v kateri namerava rezident za daljši čas uveljavljati svojo pravico do prebivanja, bi morale imeti možnost preveriti, ali posameznik izpolnjuje pogoje za prebivanje na njenem ozemlju. Morale bi imeti tudi možnost preveriti, ali posameznik ne pomeni nevarnosti za javni red, javno varnost ali zdravje.

(20) Членовете на семейството следва също да могат да се установят заедно с дългосрочно пребиваващия в другата държава-членка с цел да се поддържа семейното единство и да не се спъва упражняването на право на дългосрочно пребиваване. Държавите-членки следва да отделят специално внимание, що се отнася до членовете на семейството, на които може да бъде разрешено да придружат или да се присъединят към дългосрочно пребиваващите, на положението на пълнолетните деца в неравностойно положение и на родителите от първо коляно по низходяща линия, които са на тяхна издръжка.

(22) Da ne bi pravica do prebivanja rezidentov za daljši čas postala neučinkovita, bi jih morali v drugi državi članici po pogojih te direktive obravnavati enako kot v državi članici, v kateri so status pridobili. Zagotavljanje prejemkov v okviru socialne pomoči ne vpliva na možnost držav članic, da posamezniku odvzamejo dovoljenje za prebivanje, če ne izpolnjuje več pogojev te direktive.

(21) Държавата-членка, в която дългосрочно пребиваващият смята да упражнява своето право на пребиваване, следва да може да провери дали засегнатото лице отговаря на изискванията за пребиваване на нейна територия. Тя следва да може да провери също така дали засегнатото лице не представлява непосредствена заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност, както и за общественото здраве.

(23) Državljani tretjih držav bi morali imeti možnost, da si pridobijo status rezidenta za daljši čas v državi, v katero so se preselili in se odločili, da se v njej naselijo, pod podobnimi pogoji, kot so potrebni za njegovo pridobitev v prvi državi članici.

(22) За да може упражняването на правото на пребиваване да не се окаже нищожно, дългосрочно пребиваващият следва да се ползва в тази втора държава-членка от същото отношение, при условията, определени с настоящата директива, като това, от което се ползва в държавата-членка, в която е придобил статут на дългосрочно пребиваващ. Отпускането на средства за социално подпомагане не накърнява възможността държавите-членки да оттеглят разрешението за пребиваване в случаите, в които съответното лице вече не отговаря на условията, определени с настоящата директива.

(24) Ker ciljev predlagane akcije, in sicer določitve pogojev za dodeljevanje in odvzem status prebivalcev za daljši čas in s tem povezanih pravic ter pogojev za uveljavljanje pravice do prebivanja rezidentov za daljši čas v drugih državah članicah, države članice ne morejo doseči v dovolj visoki meri in jih lahko zaradi obsega in učinkov akcije bolje dosega Skupnost, lahko Skupnost sprejme ukrepe skladno z načelom subsidiarnosti, kot je določeno v členu 5 Pogodbe. V skladu z načelom sorazmernosti, kot je določeno v navedenem členu, ta direktiva ne sega dalje od tega, kot je potrebno za doseganje teh ciljev.

(23) Гражданите на трети страни следва да се ползват от предоставяне на възможността за получаване на статут на дългосрочно пребиваване в държавата-членка, в която са влезли или в която са решили да се установят, при условия, подобни на условията, които се изискват за неговото получаване в първата държава-членка.

(25) V skladu s členoma 1 in 2 Protokola o stališču Združenega kraljestva in Irske, priloženega Pogodbi o Evropski uniji in Pogodbi o ustanovitvi Evropske skupnosti, ter brez poseganja v člen 4 navedenega protokola ti državi nista udeleženi pri sprejetju te direktive in ta zanjo ni zavezujoča niti je nista obvezani uporabljati.

(24) Като се има предвид, че целите на планираното действие, а именно въвеждането на условия за предоставяне и отменяне на статут на дългосрочно пребиваващ, както и свързаните с него права и въвеждането на условия за упражняване на правото на пребиваване в други държави-членки на дългосрочно пребиваващите, не може да се изпълнят в достатъчна степен от държавите-членки и в този смисъл те биха могли поради измерението и въздействието на това действие да бъдат по-добре реализирани на общностно равнище, тъй като могат да се предприемат мерки съгласно принципа за субсидиарност от член 5 на Договора. Съгласно принципа за пропорционалност, както е изложен в споменатия член, настоящата директива не надхвърля строго необходимото за постигане на нейните цели.

(26) V skladu s členoma 1 in 2 Protokola o stališču Danske priloženega Pogodbi o Evropski uniji in k Pogodbi o ustanovitvi Evropske skupnosti, Danska ni udeležena pri sprejetju te direktive in ta zanjo ni zavezujoča niti je ni obvezana uporabljati –

(25) Съгласно членове 1 и 2 от протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия в приложение към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност и без да се засяга член 4 от споменатия протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани, нито подчинени на нейното приложение.

SPREJEL NASLEDNJO DIREKTIVO:

(26) Съгласно членове 1 и 2 от протокола за позицията на Дания в приложение към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност Дания не участвува в приемането на настоящата директива и не е обвързана, нито подчинена на нейното приложение,

POGLAVJE I

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

SPLOŠNE DOLOČBE

ГЛАВА I:

Člen 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Vsebina

Член 1

Ta direktiva določa:

Предмет

(a) pogoje za dodeljevanje in odvzem statusa rezidenta za daljši čas, ki ga zagotavlja država članica državljanom tretjih držav, ki zakonito prebivajo na njenem ozemlju, ter z njim povezanih pravic; ter

Настоящата директива определя:

(b) pogoje prebivanja za državljane tretjih držav, ki uživajo status rezidentov za daljši čas, v drugih državah članicah, kot je tista, ki jim je dodelila ta status.

a) условията за предоставяне и отменяне на статут на дългосрочно пребиваващ, предоставен от една държава-членка на граждани на трети страни, които пребивават легално на нейна територия, както и свързаните с това права, и

Člen 2

б) условията за пребиваване в държави-членки, различни от тази, която е предоставила статута на дългосрочно пребиваване на граждани от трети страни, ползващи се от този статут.

Opredelitve

Член 2

V tej direktivi:

Определения

(a) "državljan tretje države" pomeni vsako osebo, ki ni državljan Unije v smislu člena 17(1) Pogodbe;

За целите на настоящата директива:

(b) "rezident za daljši čas" pomeni katerega koli državljana tretje države, ki ima status rezidenta za daljši čas, kot je določeno v členih 4 do 7;

a) "гражданин на трета страна" означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора;

(c) "prva država članica" pomeni državo članico, ki je državljanu tretje države prvič podelila status rezidenta za daljši čas;

б) "дългосрочно пребиваващ" означава всеки гражданин на трета страна със статут на дългосрочно пребиваващ, предвиден в членове от 4 до 7;

(d) "druga država članica" pomeni katero koli državo članico razen tiste, ki je državljanu tretje države prvič podelila status rezidenta za daljši čas in v kateri ta rezident za daljši čas uveljavlja pravico do prebivanja;

в) "първа държава-членка" означава държавата-членка, която е предоставила за първи път статут на дългосрочно пребиваващ на гражданин от трета страна;

(e) "družinski člani" pomeni državljane tretje države, ki prebivajo v državi članici v skladu z Direktivo Sveta 2003/86/ES z 22. septembra 2003 o pravici do združitve družine [5];

г) "втора държава-членка" означава всяка държава-членка, различна от тази, която е предоставила за първи път статут на дългосрочно пребиваващ на гражданин от трета страна, и в която този дългосрочно пребиваващ упражнява правото си на пребиваване;

(f) "begunec" pomeni katerega koli državljana tretjih držav, ki uživa status begunca v smislu Ženevske konvencije o statusu beguncev z 28. julija 1951, kakor je bila spremenjena s protokolom, podpisanim v New Yorku 31. januarja 1967;

д) "член на семейството" означава гражданин на трета страна, който пребивава в съответната държава-членка съгласно Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. за правото на събиране на семейството [5];

(g) "dovoljenje ES za prebivanje rezidenta za daljši čas" pomeni dovoljenje za prebivanje, ki ga izda država članica ob pridobitvi statusa rezidenta za daljši čas.

е) "бежанец" означава всеки гражданин на трета страна, който се ползва от статут на бежанец, определен с Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г.;

Člen 3

ж) "разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО" означава разрешение за пребиваване, издадено от съответната държава-членка при получаване на статут на дългосрочно пребиваващ.

Področje uporabe

Член 3

1. Ta direktiva se uporablja za državljane tretjih držav, ki zakonito prebivajo na območju države članice.

Приложно поле

2. Ta direktiva se ne uporablja za državljane tretjih držav, ki:

1. Настоящата директива се прилага спрямо граждани на трети страни, които легално пребивават на територията на една от държавите-членки.

(a) bivajo zaradi študija ali poklicnega usposabljanja;

2. Настоящата директива не се прилага спрямо граждани на трети страни, които:

(b) imajo pravico bivati v državi članici zaradi začasnega varstva ali so zaprosili za dovoljenje za prebivanje na tej podlagi in čakajo na odločitev o njihovem statusu;

a) пребивават с цел образование или професионална квалификация;

(c) imajo pravico bivati v državi članici na podlagi subsidiarne oblike varstva v skladu z mednarodnimi obveznostmi, nacionalnim pravom ali običaji držav članic ali so zaprosili za dovoljenje za prebivanje na tej podlagi in čakajo na odločitev o njihovem statusu;

б) имат разрешение за пребиваване в държавата-членка по линията на временна закрила или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение по своя статут;

(d) so begunci ali so zaprosili za priznanje statusa begunca in o vlogi še ni bilo dokončno odločeno;

в) имат разрешение за пребиваване в държавата-членка по линията на субсидиарна форма на защита съгласно международните задължения, местното законодателство или практиките на държавите-членки или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение по своя статут;

(e) bivajo samo iz začasnih razlogov, kot au-pair ali sezonski delavci ali kot delavci, ki jih je tja napotil izvajalec storitev zaradi čezmejnega izvajanja storitev, ali kot čezmejni izvajalci storitev ali v primerih, v katerih je bilo njihovo dovoljenje za prebivanje uradno omejeno;

г) са бежанци или са поискали да бъдат признати в качеството си на бежанци и молбата им все още не е обект на окончателно решение;

(f) uživajo pravni položaj, ki ga ureja Dunajska konvencija o diplomatskih odnosih iz leta 1961, Dunajska konvencija o konzularnih odnosih iz leta 1963, Konvencija iz leta 1969 o posebnih misijah ali Dunajska konvencija o zastopanju držav pri njihovih odnosih z mednarodnimi organizacijami splošnega značaja iz leta 1975.

д) пребиваване изключително на основание от временно естество, например в качеството им на работещи по програми au pair или сезонни работници, или в качеството им на работници или служители, командировани от доставчик на услуги, за осигуряване на презгранични услуги, или в качеството им на доставчик на презгранични услуги или когато разрешението им за пребиваване е формално ограничено;

3. Ta direktiva se uporablja brez poseganja v ugodnejše določbe:

е) са с правен статут, който се урежда от разпоредбите на Виенската конвенция от 1961 г. за дипломатическите отношения, Виенската конвенция от 1963 г. за консулските отношения, Конвенцията от 1969 г. за специалните мисии или Виенската конвенция от 1975 г. за държавното представителство във взаимоотношенията с международните организации от всеобщ характер.

(a) dvostranskih in večstranskih sporazumov med Skupnostjo ali Skupnostjo in njenimi državami članicami na eni strani ter tretjimi državami na drugi;

3. Настоящата директива се прилага, без да накърняват по-благоприятните разпоредби от:

(b) dvostranskih sporazumov, ki so že bili sklenjeni med državo članico in tretjo državo na dan začetka veljavnosti te direktive;

a) двустранни и многостранни спогодби между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и трети страни — от друга страна;

(c) Evropske konvencije o ustanavljanju z 13. decembra 1955, Evropske socialne listine z 18. oktobra 1961, dopolnjene Evropske socialne listine z 3. maja 1987 in Evropske konvencije o pravnem položaju delavcev migrantov z 24. novembra 1977.

б) от вече сключените двустранни спогодби между държава-членка и трета страна преди датата на влизане в сила на настоящата директива;

POGLAVJE II

в) Европейската конвенция за установяването от 13 декември 1955 г., Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г., изменената Европейска социална харта от 3 май 1987 г. и Европейската конвенция за правния статут на работника емигрант от 24 ноември 1977 г.

STATUS REZIDENTA ZA DALJŠI ČAS V DRŽAVI ČLANICI

ГЛАВА II

Člen 4

СТАТУТ НА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАЩ В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

Trajanje prebivanja

Член 4

1. Države članice podelijo status rezidentov za daljši čas državljanom tretjih držav, ki so pred predložitvijo ustrezne vloge pet let zakonito in neprekinjeno prebivali na njihovem ozemlju.

Продължителност на пребиваване

2. Za izračun obdobja iz odstavka 1 se ne upoštevajo obdobja prebivanja iz razlogov, omenjenih v členu 3(2)(e) in (f).

1. Държавите-членки предоставят статут на дългосрочно пребиваващ на граждани на трети страни, които са пребивавали легално и без прекъсване на територията в рамките на пет години преди подаване на въпросната молба.

V zvezi s primeri, zajetimi v členu 3(2)(a), v katerih je zadevni državljan tretje države pridobil pravico do prebivanja, ki mu bo omogočila pridobitev statusa rezidenta za daljši čas, se pri izračunu obdobja iz odstavka 1 lahko upoštevajo samo polovice obdobij prebivanja zaradi študija ali poklicnega usposabljanja.

2. Периодите на пребиваване поради споменатите в член 3, параграф 2, букви д) и е) причини, не се отчитат при изчисляване на периода, посочен в параграф 1.

3. Obdobja odsotnosti z ozemlja države članice ne prekinjajo obdobja iz odstavka 1 in se upoštevajo za njegov izračun, če so krajša od šestih zaporednih mesecev in skupaj ne presegajo 10 mesecev v obdobju, omenjenem v odstavku 1.

Относно случаите, покрити от член 3, параграф 2, буква а), когато някой гражданин на трета страна е получил разрешение за пребиваване, коeто му дава възможност да получи статут на дългосрочно пребиваващ, при изчисляването на периода, посочен в параграф 1, се отчита само половината от времето на пребиваване с образователна цел или професионална квалификация.

V primerih posebnih ali izjemnih razlogov začasne narave in skladno z njihovo nacionalno zakonodajo lahko države članice predvidijo, da daljša obdobja odsotnosti od tistih, ki so omenjena v prvem pododstavku, ne prekinjajo obdobja iz odstavka 1. V teh primerih države članice ustreznih obdobij odsotnosti ne upoštevajo pri izračunu obdobja, omenjenega v odstavku 1.

3. Периодите на отсъствие от територията на засегнатата държава-членка не прекъсват периода, посочен в параграф 1, и се отчитат при изчисляването му, когато са под шест последователни месеца и не надхвърлят общо десет месеца за посочения в параграф 1 период.

Z odstopanjem od drugega pododstavka lahko države članice pri izračunu skupnega obdobja iz odstavka 1 upoštevajo obdobja odsotnosti v zvezi z začasno napotitvijo zaradi zaposlitve, vključno z zagotavljanjem čezmejnih storitev.

В случаите, основаващи се на особени или извънредни причини с временен характер и съгласно националното законодателство, държавите-членки могат да приемат, че даденият период на отсъствие, по-дълъг от посочения в първа алинея, не прекъсва периода, посочен в параграф 1. При тези условия държавите-членки не отчитат въпросния период на отсъствие при изчислението на посочения в параграф 1 период.

Člen 5

Чрез дерогация от втора алинея държавите-членки могат да отчитат при изчисляването на посочения в параграф 1 период периодите на отсъствие поради служебен ангажимент, включително в рамките на предоставяне на презгранични услуги.

Pogoji za pridobitev statusa rezidenta za daljši čas

Член 5

1. Države članice od državljanov tretjih držav zahtevajo, da zagotovijo dokazila o tem, da imajo zase in za vzdrževane družinske člane:

Условия, свързани с получаването на статут на дългосрочно пребиваващ

(a) stalne in redne vire, ki zadostujejo za njihovo vzdrževanje in vzdrževanje njihovih družinskih članov, ne da bi uporabljali sistem socialne pomoči zadevne države članice. Države članice ovrednotijo te vire glede na njihovo naravo in rednost ter lahko upoštevajo raven minimalnih plač in pokojnin pred vlogo za status rezidenta za daljši čas;

1. Държавите-членки изискват от гражданина на трета страна да представи доказателство, че разполага, за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка:

(b) zdravstveno zavarovanje za vsa tveganja, ki so običajno vključena za njihove državljane v zadevnih državah članicah.

a) с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствените му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава-членка. Държавите-членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работната заплата и пенсията преди депозирането на молбата за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ;

2. Države članice od državljanov tretjih držav lahko zahtevajo, da izpolnjujejo pogoje za integracijo v skladu z njihovo nacionalno zakonodajo.

б) със здравна осигуровка, покриваща всички обичайни осигурителни случаи за гражданите на съответната държава-членка.

Člen 6

2. Държавите-членки могат да изискат гражданите на третите страни да отговарят на условията за интеграция съгласно тяхното национално право.

Javni red in javna varnost

Член 6

1. Države članice lahko odklonijo dodelitev statusa rezidenta za daljši čas zaradi javnega reda in javne varnosti.

Обществен ред и обществена сигурност

Pri sprejemanju ustrezne odločitve država članica upošteva resnost ali vrsto prekrška zoper javni red ali javno varnost ali nevarnost, ki jo predstavlja zadevna oseba, ob ustreznem upoštevanju trajanja prebivanja in povezav z državo prebivališča.

1. Държавите-членки могат да откажат предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ по причини, свързани с обществения ред и сигурност.

2. Odklonitev iz odstavka 1 ne sme temeljiti na ekonomskih razlogih.

Когато се взема подобно решение, държавата-членка отчита сериозността или естеството на нарушението на обществения ред или обществената сигурност или опасността, която представлява съответното лице, като се взема предвид също и продължителността на пребиваване и съществуването на връзки с държавата, в която пребивава.

Člen 7

2. Отказът, посочен в параграф 1, не може да се оправдае с икономически съображения.

Pridobitev statusa rezidenta za daljši čas

Член 7

1. Za pridobitev statusa rezidenta za daljši čas državljan tretje države vloži vlogo pri pristojnih organih države članice, v kateri prebiva. Vlogi je treba priložiti listinske dokaze, ki jih določi nacionalna zakonodaja, da izpolnjuje pogoje, določene v členih 4 in 5 ter po potrebi veljavno potno listino ali njeno overjeno kopijo.

Получаване на статут на дългосрочно пребиваващ

Dokazi iz prvega pododstavka lahko vključujejo tudi dokumente glede ustreznega prebivališča.

1. С цел получаване на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета държава депозира молба при компетентния орган на държавата-членка, в която пребивава. Молбата се придружава от доказателствен материал, уточнен в националното законодателство, и с който се доказва изпълнението на условията, изброени в членове 4 и 5, както и при необходимост от валиден пътнически документ или легализирано копие на същия.

2. Pristojni nacionalni organi prosilca pisno obvestijo o odločitvi čim prej, nikakor pa ne kasneje kot v šestih mesecih po datumu predložitve vloge. Državljana tretje države se o vsaki takšni odločitvi obvesti skladno s postopki obveščanja po ustrezni nacionalni zakonodaji.

Между доказателствените материали, посочени в първа алинея, могат да фигурират и документи, които удостоверяват съответните жилищни условия.

V izjemnih okoliščinah, povezanih z zapletenostjo preverjanja vloge, se lahko rok iz prvega pododstavka podaljša.

2. При първа възможност и при всички случаи най-късно шест месеца след датата на депозиране на молбата компетентните национални органи уведомяват писмено заявителя за решението, което го засяга. Това решение се оповестява на съответния гражданин на трета страна съгласно процедурите за уведомяване на релевантното национално право.

Poleg tega je treba prizadeto osebo podučiti o njenih pravicah in obveznostih po tej direktivi.

В извънредни случаи, свързани със сложността при разглеждането на молбата, срокът, посочен в първа алинея, може да бъде продължен.

Vse posledice tega, da do konca obdobja, predvidenega v tem predpisu, ni sprejeta nobena odločitev, določi nacionalna zakonodaja ustrezne države članice.

Наред с това засегнатото лице се информира за правата и задълженията си по силата на настоящата директива.

3. Če so izpolnjeni pogoji iz členov 4 in 5 in posameznik ne pomeni grožnje v smislu člena 6, zadevna država članica državljanu tretje države podeli status rezidenta za daljši čas.

Всяко последствие от липса на решение при изтичането на срока, посочен в настоящата разпоредба, се урежда от националното законодателство на съответната държава-членка.

Člen 8

3. Ако условията, предвидени в членове 4 и 5 са изпълнени и ако лицето не представлява заплаха по смисъла на член 6, държавата-членка предоставя статут на дългосрочно пребиваващ на съответния гражданин на трета страна.

Dovoljenje za prebivanje ES rezidenta za daljši čas

Член 8

1. Ob upoštevanju člena 9 je status rezidenta za daljši čas stalen.

Разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО

2. Države članice rezidentom za daljši čas izdajo dovoljenje za prebivanje ES rezidenta za daljši čas. Dovoljenje je veljavno vsaj pet let; ob poteku se avtomatsko podaljša, in sicer na podlagi vloge, če se ta zahteva.

1. Статутът на дългосрочно пребиваващ е постоянен, като се спазват условията на член 9.

3. Dovoljenje za prebivanje ES rezidenta za daljši čas se lahko izda kot nalepka ali kot poseben dokument. Izda se skladno s predpisi in standardnim vzorcem, kot je določeno v Uredbi Sveta (ES) št. 1030/2002 z dne 13. junija 2002 o enotni obliki dovoljenja za prebivanje za državljane tretjih držav [6]. V rubriki "Vrsta dovoljenja" države članice vpišejo "rezident za daljši čas – ES".

2. Държавите-членки издават на дългосрочно пребиваващия разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО. Това разрешение е със срок на валидност най-малко пет години, като при изтичането му може да бъде автоматично подновено, а при необходимост това да става след представяне на молба.

Člen 9

3. Разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО може да бъде издадено под формата на винетка-стикер или отделен документ. То се издава в съответствие с правилата и образеца, предвидени с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни [6]. В графата "категория на разрешението за пребиваване" държавите-членки вписват "дългосрочно пребиваващ в ЕО".

Odvzem ali izguba statusa

Член 9

1. V naslednjih primerih rezidenti za daljši čas nimajo več pravice obdržati statusa rezidenta za daljši čas:

Отнемане или загуба на статут

(a) če se odkrije, da je bil status rezidenta za daljši čas pridobljen z goljufijo;

1. Дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в следните случаи:

(b) če je sprejet ukrep izgona pod pogoji, predvidenimi v členu 12;

a) констатиране на придобиване по нечестен начин на статут на дългосрочно пребиваващ;

б) приемане на мерки за експулсиране при условията, предвидени с член 12;

2. Z odstopanjem od odstavka 1(c) lahko države članice predvidijo, da odsotnost nad 12 zaporednih mesecev ali posebni ali izjemni razlogi nimajo za posledico odvzema ali izgube statusa.

в) отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца.

3. Države članice lahko predvidijo, da rezident za daljši čas nima več pravice ohraniti svojega statusa rezidenta za daljši čas v primerih, ko ogroža javni red, glede na resnost prekrška, ki ga je zakrivil, vendar pa takšno ogrožanje ni razlog za izgon v smislu člena 12.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква в) поради особени причини или поради извънредни обстоятелства държавите-членки могат да предвидят отсъствия над дванадесет последователни месеца да не са причина за отнемане или загуба на статута.

4. Rezident za daljši čas, ki je prebival v drugi državi članici skladno s poglavjem III, nima več pravice obdržati statusa rezidenta za daljši čas, pridobljenega v prvi državi, ko mu je ta status skladno s členom 23 podeljen v drugi državi članici.

3. Държавите-членки могат да предвидят дългосрочно пребиваващият да загубва правото си на статут на дългосрочно пребиваващ, в случаите, когато поради сериозното естество на извършените от него нарушения той представлява заплаха за обществения ред, дори това да не е основание за експулсиране по смисъла на член 12

V vsakem primeru pa posameznik po šestih letih odsotnosti z ozemlja države članice, ki mu je podelila status rezidenta za daljši čas, nima več pravice obdržati svojega statusa rezidenta za daljši čas v tej državi članici.

4. Дългосрочно пребиваващият, който пребивава в друга държава-членка, съгласно глава III, губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ, получено в първата държава, веднага след като този статут му е предоставен в друга държава-членка по смисъла на член 23.

Z odstopanjem od drugega pododstavka lahko zadevna država članica predvidi, da rezident za daljši čas zaradi posebnih razlogov obdrži svoj status v tej državi tudi v primerih, ko je odsoten dalj kot šest let.

Във всички случаи след шестгодишно отсъствие от територията на държавата-членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, съответното лице губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в споменатата държава-членка.

5. V zvezi s primeri iz odstavka 1(c) in odstavka 4 države članice, ki so podelile status, predvidijo poenostavljen postopek za ponovno pridobitev statusa rezidenta za daljši čas.

Чрез дерогация от втора алинея съответната държава-членка може да предвиди поради особени причини дългосрочно пребиваващият да запази своя статут в споменатата държава-членка в случай на отсъствие над шест години.

Omenjeni postopek se uporablja zlasti za posameznike, ki so prebivali v drugi državi članici zaradi študija.

5. По отношение на случаите, посочени в параграф 1, буква в) и в параграф 4, държавите-членки, които са предоставили статута, предвиждат опростена процедура за възстановяването на статут на дългосрочно пребиваващ.

Pogoje in postopek za ponovno pridobitev statusa rezidenta za daljši čas določa nacionalna zakonodaja.

Споменатата процедура се прилага, по-специално, спрямо лица, които са пребивавали във втората държава-членка за провеждане на обучение.

6. Potek dovoljenja za prebivanje ES rezidenta za daljši čas v nobenem primeru ne povzroči odvzema ali izgube statusa rezidenta za daljši čas.

Условията и процедурата за възстановяване на статут на дългосрочно пребиваващ се определят от националното право.

7. Če odvzem ali izguba statusa rezidenta za daljši čas ne vodi do odstranitve, država članica temu posamezniku dovoli, da ostane na njenem ozemlju, če izpolnjuje pogoje, predvidene v nacionalni zakonodaji in/ali ne ogroža javnega reda ali javne varnosti.

6. Изтичането на разрешението за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО не води по никакъв начин до отнемане или загуба на статут на дългосрочно пребиваващ.

Člen 10

7. Когато отнемането или загубата на статут на дългосрочно пребиваващ не води до експулсиране, държавата-членка разрешава на съответното лице да остане на нейна територия, ако то отговаря на условията, установени в националното законодателство и ако не представлява заплаха за обществения ред и обществената сигурност.

Postopkovna jamstva

Член 10

1. Za vsako odločitev o zavrnitvi vloge za status rezidenta za daljši čas in odvzem tega statusa je treba navesti razloge. Državljana tretje države se o vsaki takšni odločitvi obvesti skladno s postopki obveščanja po ustrezni nacionalni zakonodaji. Obvestilo opredeljuje postopke sodnega varstva, ki so na voljo, in rok, v katerem lahko ukrepa.

Процедурни гаранции

2. Če se vloga za status rezidenta za daljši čas zavrne ali se ta status odvzame ali izgubi ali dovoljenje za prebivanje ni obnovljeno, ima prizadeti posameznik pravico do pravnega izpodbijanja v zadevni državi članici.

1. Всяко решение за отхвърляне на молба за придобиване на статут на дългосрочно пребиваване или за отнемане на този статут следва да се обоснове. Това решение се оповестява на съответния гражданин на трета страна съгласно процедурите за уведомяване на националното право в тази област. В уведомлението се посочват начините за възражение, които има на разположение заинтересованото лице, както и срокът, в който може да го направи.

Člen 11

2. В случай на отхвърляне на молбата за придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ, отнемане на този статут или неподновяване на разрешението за пребиваване съответното лице има право да упражни правото си на възражение пред съда на съответната държава-членка.

Enaka obravnava

Член 11

1. Rezidenti za daljši čas se obravnavajo enako kot državljani glede:

Равноправно третиране

(a) dostopa do zaposlitve in samozaposlitve, pod pogojem da te dejavnosti nimajo za posledico niti občasne vključenosti v izvajanje javnih pooblastil, ter pogojev zaposlovanja in delovnih pogojev, vključno s pogoji za odpuščanje in plačilo;

1. Дългосрочно пребиваващият се ползва от равноправно третиране с гражданите на държавата-членка по отношение на:

(b) izobraževanja in poklicnega usposabljanja, vključno s štipendijami za študij skladno z nacionalno zakonodajo;

a) условията за достъп до работа по трудови правоотношения и работа на свободна практика, при условие че тези дейности не са дори временно свързани с упражняването на публична власт, както и с условията на заетост и работа, включително условията на освобождаване от работа и заплащане;

б) образованието и професионалната квалификация, включително осигуровки, стипендии за обучение съгласно националното законодателство;

(d) socialnega zavarovanja, socialne pomoči in socialnega varstva, kot določa nacionalna zakonodaja;

в) признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации съгласно приложимите национални процедури;

(e) davčnih ugodnosti;

г) социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила, така както са дефинирани в националното законодателство;

(f) dostopa do blaga in storitev ter dobav blaga in opravljanja storitev, dostopnih javnosti, ter postopkov za pridobitev nastanitve;

д) данъчните облекчения;

(g) svobode združevanja in pripadnosti ter članstva v organizacijah, ki zastopajo delavce ali delodajalce ali v katerih koli organizacijah, katerih člani opravljajo poseben poklic, vključno s koristmi, ki jih zagotavljajo te organizacije, ne da bi s tem posegali v nacionalne predpise o javnem redu in javni varnosti;

e) достъпа до стоки и услуги и предлагането на разположение на обществото на стоки и услуги, както и достъпът до процедурите за отпускане на жилище;

(h) prostega dostopa do celotnega ozemlja zadevne države članice v mejah, ki jih določa nacionalna zakonodaja zaradi varnosti.

ж) свободата на съюзяване, сдружаване и членство в организация на трудещите се или на работодателите или всяка друга професионална организация, включително предимствата, които те предлагат, без да се засягат националните разпоредби в областта на обществения ред и обществената сигурност;

2. V zvezi z določbami odstavka 1, točke (b), (d), (e), (f) in (g) lahko država članica omeji enako obravnavo na primere, ko ima rezident za daljši čas ali član družine, za katerega terja koristi, stalno ali običajno prebivališče na ozemlju zadevne države članice.

з) свободния достъп до цялата територия на съответната държава-членка, в границите, предвидени от националното законодателство по съображения за сигурност.

3. Države članice lahko omejijo enako obravnavo, kot so je deležni državljani, v naslednjih primerih:

2. Относно разпоредбите на параграф 1, букви б), г), д), e) и ж) съответната държава-членка може да сведе равноправното третиране до случаите, в които мястото на регистриране или обичайно местопребиваване на дългосрочно пребиваващия или на членовете на неговото семейство, за придобиването на което той претендира, е на територията на държавата-членка.

(a) države članice lahko ohranijo omejitve glede dostopa do zaposlitve ali samozaposlitve v primerih, v katerih so te dejavnosti v skladu z obstoječo nacionalno zakonodajo ali zakonodajo Skupnosti pridržane za državljane držav EU ali EGP;

3. Държавата-членка може да ограничи третирането наравно със своите граждани в следните случаи:

(b) države članice za dostop do izobraževanja in usposabljanja lahko zahtevajo dokazilo o ustreznem znanju jezika. Za dostop do univerze se lahko zahteva posebna predizobrazba.

a) държавата-членка може да запази ограничения по отношение достъпа до работа на трудови правоотношения или работа на свободна практика, когато съгласно нейното национално законодателство или действащото право на Общността тези дейности са запазени за нейните граждани, гражданите на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;

4. Države članice lahko omejijo enako obravnavo v zvezi s socialno pomočjo in socialnim varstvom na osnovne prejemke.

б) за предоставяне на достъп до образование или професионално обучение държавите-членки могат да изискат доказателство за съответно владеене на езика. Достъпът до висше образование е подчинен на предварителни специални условия в областта на образованието.

5. Države članice se lahko odločijo, da na področjih iz odstavka 1 omogočijo dostop do dodatnih prejemkov.

4. В областта на социалното подпомагане държавите-членки могат да сведат равноправното третиране до основните придобивки.

Države članice se lahko tudi odločijo, da bodo zagotovile enako obravnavo na področjih, ki niso zajeta v odstavku 1.

5. Държавите-членки могат да решат предоставянето на достъп до допълнителни придобивки в областите, посочени в параграф 1.

Člen 12

Държавите-членки могат също така да решат да предоставят равноправно третиране в областите, покрити от параграф 1.

Zaščita pred izgonom

Член 12

1. Države članice lahko sprejmejo sklep o izgonu rezidenta za daljši čas samo, če predstavlja dejansko in dovolj resno grožnjo za javni red in javno varnost.

Закрила срещу експулсиране

2. Sklep iz odstavka 1 ne sme temeljiti na ekonomskih razlogih.

1. Държавите-членки могат да вземат решение за експулсиране по отношение на дългосрочно пребиваващ само ако той представлява реална и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред и обществената сигурност.

3. Prede sprejetjem sklepa o izgonu rezidenta za daljši čas morajo države članice upoštevati naslednje dejavnike:

2. Решението, посочено в параграф 1, не следва да се основава на икономически съображения.

(a) dolžino prebivanja na njihovem ozemlju;

3. Преди вземането на решение за експулсиране по отношение на дългосрочно пребиваващ държавите-членки отчитат следните фактори:

(b) starost zadevnega posameznika;

a) продължителност на пребиваване на тяхна територия;

б) възраст на съответното лице;

(d) povezanost z državo prebivanja ali nepovezanost z matično državo.

в) последствия за него и за членовете на неговото семейство;

4. Če je sprejet sklep o izgonu, mora biti rezidentu za daljši čas na voljo postopek sodnega varstva v zadevni državi članici.

г) връзки с държавата, в която пребивава или липсата на връзки с държавата по произход.

5. Rezidentom za daljši čas brez ustreznih sredstev se zagotovi pravna pomoč pod enakimi pogoji, kot veljajo za državljane države, v kateri prebivajo.

4. Когато е постановено решение за експулсиране, дългосрочно пребиваващият може да упражни правото си на възражение пред съда в съответната държава-членка.

Člen 13

5. На дългосрочно пребиваващия, който не разполага с достатъчно средства, се предлага съдебна помощ, равностойна на тази, която се полага на гражданите на държавата, в която пребивава.

Ugodnejši nacionalni predpisi

Член 13

Države članice lahko izdajo stalna ali neomejena dovoljenja pod milejšimi pogoji, kot so predpisani s to direktivo. Takšna dovoljenja za prebivanje ne dajejo pravice do prebivanja v drugi državi članici, kot je predvideno v Poglavju III te direktive.

По-благоприятни национални разпоредби

POGLAVJE III

Държавите-членки могат да издават разрешения за постоянно пребиваване или безсрочна валидност при по-благоприятни условия от установените с настоящата директива. Тези разрешения за пребиваване не предоставят достъп до право на пребиваване в останалите държави-членки, както е предвидено в глава III.

PREBIVANJE V DRUGI DRŽAVI ČLANICI

ГЛАВА III

Člen 14

ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ

Načelo

Член 14

1. Rezident za daljši čas pridobi pravico do prebivanja na ozemlju druge države članice, kot mu je izdala status rezidenta za daljši čas, za obdobje nad tri mesece, če so izpolnjeni pogoji, našteti v tem poglavju.

Принцип

2. Rezident za daljši čas lahko prebiva v drugi državi članici zaradi:

1. Дългосрочно пребиваващият придобива право на пребиваване за повече от три месеца на територията на държавите-членки, различни от тази, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, доколкото определените в настоящата глава условия са изпълнени.

(a) opravljanja gospodarske dejavnosti kot zaposlena ali samozaposlena oseba;

2. Дългосрочно пребиваващият може да пребивава във втора държава-членка на следните основания:

(b) študija ali poklicnega usposabljanja;

a) упражняване на стопанска дейност в качеството си на работник или служител по трудови правоотношения или на свободна практика;

б) с учебна или професионално-квалификационна цел;

3. V primerih gospodarskih dejavnosti kot zaposlena ali samozaposlena oseba, omenjenih v odstavku 2(a), lahko države članice proučijo položaj na svojem trgu dela ter uporabijo svoje nacionalne postopke v zvezi z zahtevami za zasedbo delovnega mesta oziroma opravljanje teh dejavnosti.

в) с друга цел.

Iz razlogov v zvezi s politiko trga dela lahko države članice dajo prednost državljanom Unije, državljanom tretjih držav, če tako določa zakonodaja Skupnosti, ter državljanom tretjih držav, ki zakonito prebivajo in prejemajo nadomestilo za brezposelnost v zadevni državi članici.

3. Когато става дума за стопанска дейност в качеството му на работник или служител по трудови правоотношения или на свободна практика, посочени в параграф 2, буква a), държавите-членки могат да направят преглед на положението на пазара на труда у тях и да приложат националните процедури относно изискванията, свързани с назначаването на вакантно място или упражняването на такива дейности.

4. Z odstopanjem od določb odstavka 1 lahko države članice omejijo skupno število oseb, ki jim pripada pravica do prebivanja, če so te omejitve za sprejetje državljanov tretjih držav že določene v obstoječi zakonodaji ob času sprejetja te direktive.

По съображения, свързани с политиката в областта на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят привилегии на граждани на Съюза, на граждани на трети страни, когато това се предвижда от законодателството на Общността, както и на граждани на трети страни, които пребивават легално и получават обезщетение за безработица в съответната държава-членка.

5. To poglavje se ne nanaša na prebivanje rezidentov za daljši čas na ozemlju držav članic:

4. Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да ограничат общия брой лица, които биха могли да получат право на пребиваване, при условие че приемът на граждани на трети страни стане обект на такива ограничения по силата на действащата правна уредба към момента на приемането на настоящата директива.

(a) kot zaposlenih delavcev, ki jih tja napoti izvajalec storitev zaradi čezmejnega izvajanja storitev;

5. Настоящата глава не засяга пребиваването на дългосрочно пребиваващите на територията на държавите-членки:

(b) kot izvajalcev čezmejnih storitev.

a) в качеството им на работещи или служители по трудови правоотношения, командировани от доставчик на услуги в рамките на презгранично предоставяне на услуги;

Države članice lahko skladno z nacionalno zakonodajo določijo pogoje, pod katerimi lahko rezidenti za daljši čas, ki se želijo preseliti v drugo državo članico zaradi opravljanja gospodarske dejavnosti kot sezonski delavci, prebivajo v tej državi članici. Za čezmejne delavce lahko prav tako veljajo posebne določbe nacionalne zakonodaje.

б) в качеството им на доставчици на презгранични услуги.

6. To poglavje ne posega v ustrezno zakonodajo Skupnosti o socialni varnosti v zvezi z državljani tretjih držav.

Държавите-членки могат да вземат решение, в съответствие с националното си право, за условията, при които дългосрочно пребиваващите, желаещи да отидат във втора държава-членка, могат да упражняват стопанска дейност в качеството им на сезонни работници в тази държава-членка. Работещите на границата могат също да бъдат обект на особените разпоредби на националното право.

Člen 15

6. Настоящата глава не засяга законодателството на Общността в областта на приложимото спрямо граждани на трети страни обществено осигуряване.

Pogoji za prebivanje v drugi državi članici

Член 15

1. Čim prej, vendar najkasneje tri mesece po vstopu na ozemlje druge države članice mora rezident za daljši čas pri pristojnih organih te države članice zaprositi za dovoljenje za prebivanje.

Условия за пребиваване във втора държава-членка

Države članice lahko dopustijo, da rezident za daljši čas pri pristojnih organih druge države članice vloži vlogo za dovoljenje za prebivanje, še ko prebiva na ozemlju prve države članice.

1. В най-кратки срокове и най-късно до три месеца от влизането си на територията на втора държава-членка дългосрочно пребиваващият депозира молба за разрешение за пребиваване пред компетентните органи на тази държава-членка.

2. Države članice od zadevnih oseb lahko zahtevajo, da predložijo dokaze, da imajo:

Държавите-членки могат да приемат дългосрочно пребиваващият да представи молба за разрешение за пребиваване пред компетентните власти на втората държава-членка, като в същото време пребивава на територията на първата държава-членка.

(a) stalne in redne vire, ki zadostujejo za njihovo vzdrževanje in vzdrževanje njihovih družinskih članov, ne da bi prejemali socialno pomoč zadevne države članice. Za vsako od kategorij iz člena 14(2) države članice ovrednotijo te vire glede na njihovo naravo in rednost ter lahko upoštevajo raven minimalnih plač in pokojnin;

2. Държавите-членки имат право да изискват от съответното лице да представи доказателствата, с които разполага, за:

(b) zdravstveno zavarovanje za vse vrste tveganj v drugi državi članici, ki so običajno krita za njihove lastne državljane v zadevni državi članici.

a) устойчиви и редовни доходи, достатъчни за неговата издръжка и тази на членовете на неговото семейство, без да има нужда да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава-членка. За всяка от категориите, посочени в член 14, параграф 2, държавите-членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работните заплати и пенсии;

3. Države članice lahko od državljanov tretjih držav zahtevajo, da izpolnjujejo ukrepe za integracijo v skladu z njihovo nacionalno zakonodajo.

б) здравна осигуровка, обхващаща всички обичайни осигурителни случаи за гражданите на съответната държава-членка.

Ta pogoj se ne uporablja, če se je od zadevnih državljanov tretjih držav v skladu z določbami člena 5(2) zahtevalo, da za pridobitev statusa rezidentov za daljši čas izpolnjujejo pogoje za integracijo.

3. Държавите-членки могат да изискат гражданите на третите страни да отговарят на условията за интеграция съгласно тяхното национално право.

Brez poseganja v drugi pododstavek se od zadevnih oseb lahko zahteva, da obiskujejo jezikovne tečaje.

Това условие не се прилага, ако гражданите на трети страни са били длъжни да отговарят на тези условия за интеграция при получаването на статут на дългосрочно пребиваващи съгласно член 5, параграф 2.

4. Vlogi se priložijo listinski dokazi, ki jih določi nacionalna zakonodaja, da zadevne osebe izpolnjujejo ustrezne pogoje, ter njihovo dovoljenje za prebivanje rezidenta za daljši čas in veljavno potno listino ali njihovo overjeno kopije.

Без да се засяга втора алинея, съответните лица могат да бъдат задължени да преминат езиков курс.

Dokazi iz prvega pododstavka lahko vključujejo tudi dokumente glede ustreznega prebivališča.

4. Молбата се придружава от доказателствени материали, които се определят от националното право и показват, че съответното лице отговаря на приложимите условия, както и от неговото разрешение за пребиваване и валиден пътнически документ или легализирани копия на същия.

Zlasti:

Посочените в първа алинея документи може да включват и документи, свързани със съответното жилище.

(a) v primeru opravljanja gospodarske dejavnosti lahko druga država članica od zadevnih oseb zahteva, da predložijo dokazila:

По-конкретно:

(i) če so zaposleni, da imajo pogodbo o zaposlitvi, izjavo delodajalca o zaposlitvi, ali ponudbo za pogodbo o zaposlitvi pod pogoji, predpisanimi z nacionalno zakonodajo. Države članice določijo, katera od omenjenih oblik dokazil se zahteva;

a) в случай на упражняване на стопанска дейност втората държава-членка може да изиска от съответното лице представянето на:

(ii) če so samozaposleni, da imajo ustrezna sredstva, ki so v skladu z nacionalno zakonodajo potrebna za opravljanje gospodarske dejavnosti v tem statusu, in predložijo ustrezne dokumente in dovoljenja;

i) когато е работник или служител по трудови правоотношения, доказателство, че разполага с трудов договор, декларация от работодателя, в която се уточнява, че лицето е назначено или предложение за трудов договор, съгласно условията, предвидени от националното законодателство. Държавите-членки уточняват коя от двете форми на доказване се изисква;

(b) v primeru študija ali poklicnega usposabljanja lahko druga država članica od zadevnih oseb zahteva, da predložijo dokazila o vpisu v priznan zavod zaradi študija ali poklicnega usposabljanja.

ii) когато е на свободна практика, доказателство, че разполага с необходимите средства, които се изискват съгласно националното право, за упражняване на стопанска дейност в това качество, като представи необходимите документи и разрешения;

Člen 16

б) когато се провежда учебен процес или професионална квалификация, втората държава-членка може да изиска от засегнатото лице да представи доказателство за записване в лицензирано заведение за провеждане на учебен процес или професионална квалификация.

Družinski člani

Член 16

1. Če rezident za daljši čas uveljavlja svojo pravico do prebivanja v drugi državi članici in če je bila družina že osnovana v prvi državi članici, imajo člani njegove/njene družine, ki izpolnjujejo pogoje iz člena 4(1) Direktive 2003/86/ES, pravico, da spremljajo rezidenta za daljši čas ali se mu pridružijo.

Членове на семейството

2. Če za daljši čas uveljavlja svojo pravico do prebivanja v drugi državi članici in če je bila družina že osnovana v prvi državi članici, lahko člani njegove/njene družine, ki niso navedeni v členu 4(1) Direktive 2003/86/ES, dobijo pravico, da spremljajo rezidenta za daljši čas ali se mu pridružijo.

1. Когато дългосрочно пребиваващият упражни своето право на пребиваване във втора държава-членка и има вече създадено семейство в първата държава-членка, членовете на неговото семейство, които изпълняват изискванията, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО, имат право да го придружат или да се присъединят към него.

3. Glede predložitve vloge za dovoljenje za prebivanje se uporabljajo določbe člena 15(1).

2. Когато дългосрочно пребиваващият упражни своето право на пребиваване във втора държава-членка и има вече създадено семейство в първата държава-членка, членовете на неговото семейство, различни от тези, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО, също могат да получат правото да го придружат или да се присъединят към него.

4. Druga država članica lahko od zadevnih družinskih članov zahteva, da z vlogo za dovoljenje za prebivanje predložijo:

3. Относно депозирането на молбата за разрешение за пребиваване се прилага член 15, параграф 1.

(a) svoje dovoljenje za prebivanje ES rezidenta za daljši čas ali dovoljenje za prebivanje in veljavni potno listino ali njihovo overjeno kopije;

4. Втората държава-членка може да изиска от членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия да прибавят към неговата молба за разрешение за пребиваване:

(b) dokazila, da so prebivali kot člani družine rezidenta za daljši čas v prvi državi članici;

a) своето разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО или своето разрешение за пребиваване и валиден пътнически документ или легализирано копие на същия;

(c) dokazila, da imajo stalne in redne vire, ki zadostujejo za njihovo preživljanje brez prejemanja socialne pomoči zadevne države članice, ali da ima zanje te vire in zavarovanje rezident za daljši čas ter zdravstveno zavarovanje za vsa tveganja v drugi državi članici. Države članice te vire ovrednotijo glede na njihovo naravo in rednost ter lahko upoštevajo raven minimalnih plač in pokojnin.

б) доказателство, че е пребивавал в качеството си на член на семейството на дългосрочно пребиваващ в първата държава-членка;

5. Če družina še ni obstojala v prvi državi članici, se uporablja Direktiva 2003/86/ES.

в) доказателство, че разполага с устойчиви и редовни доходи, покриващи неговата издръжка, без да има нужда да прибягва до социално подпомагане от съответната държава-членка или че дългосрочно пребиваващият разполага с такова за себе си, както и със здравна осигуровка, която покрива всички осигурителни случаи, валидни във втората държава-членка. Държавите-членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работната заплата и пенсията.

Člen 17

5. Когато не е създадено семейство в първата държава-членка, се прилага Директива 2003/86/ЕО.

Javni red in javna varnost

Член 17

1. Države članice lahko odklonijo vloge za odobritev prebivanja rezidentom za daljši čas ali njihovim družinskim članom, če taka oseba ogroža javni red ali javno varnost.

Обществен ред и обществена сигурност

Ob sprejemanju ustreznega sklepa država članica upošteva resnost ali vrsto prekrška zoper javni red ali javno varnost, ki ga je zagrešil rezident za daljši čas ali član(-i) njegove/njene družine ali nevarnost, ki jo predstavlja zadevna oseba.

1. Държавите-членки могат да откажат пребиваване на дългосрочно пребиваващ или на членове на неговото семейство, когато заинтересованият представлява заплаха за обществения ред или обществената сигурност.

2. Sklep iz odstavka 1 ne sme temeljiti na ekonomskih razlogih.

При вземане на съответното решение държавата-членка взема предвид сериозността на нарушението, било то на дългосрочно пребиваващия или на членове на неговото семейство срещу обществения ред или обществената сигурност или заплахата, която представлява въпросното лице.

Člen 18

2. Решението, посочено в параграф 1, не следва да се основава на икономически съображения.

Javno zdravje

Член 18

1. Države članice lahko odklonijo vloge za odobritev prebivanja rezidentom za daljši čas ali njihovim družinskim članom, če taka oseba ogroža javno zdravje.

Обществено здраве

2. Edine bolezni, ki lahko upravičijo odklonitev dovoljenja za vstop ali pravice do prebivanja na ozemlju druge države članice so bolezni, opredeljene z ustreznimi veljavnimi instrumenti Svetovne zdravstvene organizacije, ter druge nalezljive in kužne parazitne bolezni, za katere veljajo določbe za zaščito državljanov v državi gostiteljici. Države članice ne uvajajo novih strožjih omejitvenih določb ali prakse.

1. Държавите-членки могат да отхвърлят молба за пребиваване, депозирана от дългосрочно пребиваващ или от член от неговото семейство, ако въпросното лице представлява заплаха за общественото здраве.

3. Bolezni, ki so se jih nalezli po izdaji prvega dovoljenja za prebivanje v drugi državi članici, ne upravičujejo zavrnitve obnove dovoljenja ali izgona z ozemlja.

2. Единствените заболявания, които биха могли да обосноват отказ за влизане и престой на територията на втората държава-членка, са болестите, определени в прилаганите документи на Световната здравна организация, както и други заразни инфекциозни или паразитни заболявания, доколкото в приемащата страна те са обект на разпоредби за защита по отношение на нейните граждани. Държавите-членки не могат да въвеждат нови ограничителни разпоредби и практики.

4. Država članica lahko zahteva zdravniški pregled oseb, za katere se uporablja ta direktiva, da se potrdi, da nimajo nobene od bolezni iz odstavka 2. Takšni zdravniški pregledi, ki so lahko brezplačni, se ne opravljajo sistematično.

3. Появата на заболявания след издаването на първоначалното разрешение за пребиваване във втората държава-членка не може да бъде основание за отказ за подновяване на разрешението или експулсиране от територията ѝ.

Člen 19

4. Държавата-членка има право да изисква медицински преглед на лицата, посочени в настоящата директива, с цел да се увери, че те не страдат от болестите, посочени в параграф 2. Този медицински преглед, който може да бъде безплатен, няма редовен характер.

Proučitev vlog in izdaja dovoljenj za prebivanje

Член 19

1. Pristojni nacionalni organi obdelajo vloge v štirih mesecih po datumu njihove vložitve.

Разглеждане на молбата и издаване на разрешение за пребиваване

Če vlogi niso priloženi listinski dokazi, našteti v členih 15 in 16, ali v izjemnih okoliščinah, povezanih z zapletenostjo proučitve vloge, se lahko rok iz prvega pododstavka podaljša za obdobje, ki ni daljše od treh mesecev. V teh primerih pristojni nacionalni organi o tem obvestijo prosilca.

1. За разглеждане на молбата компетентните национални органи разполагат със срок от четири месеца от датата на нейното депозиране.

2. Če so izpolnjeni pogoji iz členov 14, 15 in 16, druga država članica ob upoštevanju določb o javnem redu, javni varnosti in javnem zdravju v členih 17 in 18 izda rezidentu za daljši čas obnovljivo dovoljenje za prebivanje. To dovoljenje za prebivanje se na podlagi vloge, če se ta zahteva, ob poteku avtomatsko podaljša. Druga država članica prvo državo članico obvesti o svojem sklepu.

Ако молбата не се придружава от изброените в членове 15 и 16 доказателствени материали или в извънредни случаи, свързани със сложността на разглеждането на молбата, посоченият в първа алинея срок може да бъде удължен за период не повече от три месеца. В този случай компетентните национални органи информират подалия молбата.

3. Druga država članica izda članom družine rezidenta za daljši čas obnovljiva dovoljenja za prebivanje, veljavna za enako obdobje kot dovoljenje za prebivanje rezidenta za daljši čas.

2. Ако условията, посочени в членове 14, 15 и 16 са изпълнени и при условията на разпоредбите, касаещи обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, посочени в членове 17 и 18, втората държава-членка издава на дългосрочно пребиваващия подновяемо разрешение за пребиваване. Това разрешение за пребиваване се подновява след изтичането на неговия срок, след подаване на молба, ако това се налага. Втората държава-членка информира първата държава-членка за своето решение.

Člen 20

3. Втората държава-членка издава на членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия подновяемо разрешение за пребиваване със същия срок като това на дългосрочно пребиваващия.

Postopkovna jamstva

Член 20

1. Za vsako zavrnitev vloge za dovoljenje za prebivanje se navedejo razlogi. Zadevnemu državljanu tretje države se sporočijo skladno s postopki obveščanja po ustrezni nacionalni zakonodaji. Obvestilo opredeljuje možne postopke sodnega varstva, ki so na voljo, in rok za ukrepanje.

Процедурни гаранции

Vse posledice tega, da do konca obdobja, omenjenega v členu 19(1), ni sprejeta nobena odločitev, določi nacionalna zakonodaja ustrezne države članice.

1. Всяко решение за отхвърляне на молбата за разрешение за пребиваване трябва да се обоснове. То се съобщава на съответния гражданин на трета страна съгласно процедурите за уведомяване на националното право в тази област. В уведомлението се посочват начините за възражение, които има на разположение заинтересованото лице, както и срокът, в който може да го направи.

2. Če se vloga za dovoljenje za prebivanje zavrne ali dovoljenje za prebivanje ni obnovljeno ali je odvzeto, ima prizadeti posameznik pravico do pravnega izpodbijanja v zadevni državi članici.

Всички последствия от отсъствие на решение при изтичане на срока по член 19, параграф 1 следва да се уреждат от националното законодателство на съответната държава-членка.

Člen 21

2. В случай на отхвърляне на молбата за разрешение за пребиваване, неподновяването на разрешението за пребиваване или отнемането му, съответното лице има право да упражни правото си на възражение пред съда на съответната държава-членка.

Obravnava, zagotovljena v drugi državi članici

Член 21

1. Takoj ko v drugi državi članici prejmejo dovoljenje za prebivanje, predvideno v členu 19, so rezidenti za daljši čas v tej državi članici deležni enake obravnave na področjih in pod pogoji, omenjenimi v členu 11.

Режим на третиране във втората държава-членка

2. Rezidenti za daljši čas imajo dostop do trga dela skladno z določbami odstavka 1.

1. При получаването на разрешение за пребиваване, предмет на член 19, във втората държава-членка, дългосрочно пребиваващият се ползва в тази държава-членка с равноправно третиране в областите и в съответствие с условията, посочени в член 11.

Države članice lahko skladno s pogoji, določenimi z nacionalno zakonodajo, in za največ 12 mesecev predvidijo, da imajo osebe iz člena 14(2)(a) omejen dostop do zaposlitvenih dejavnosti, ki so drugačne od tistih, za katere so dobile dovoljenje za prebivanje.

2. Дългосрочно пребиваващите имат достъп до пазара на труда съгласно параграф 1.

Države članice lahko skladno z nacionalno zakonodajo določijo pogoje, pod katerimi imajo lahko osebe iz člena 14(2)(b) ali (c) dostop do dejavnosti kot zaposlene ali samozaposlene osebe.

Държавите-членки могат да предвидят лицата, посочени в член 14, параграф 2, буква a), да бъдат обект на ограничения по отношение на дейности като работници или служители по трудовоправни отношения, различни от тези, за които са получили право на пребиваване, при условията, уредени от националното законодателство и за период не повече от дванадесет месеца.

3. Takoj ko prejmejo dovoljenje za prebivanje, predvideno s členom 19, v drugi državi članici, člani družine rezidenta za daljši čas v tej državi članici uživajo pravice, naštete v členu 14 Direktive 2003/86/ES.

Държавите-членки могат да решат в съответствие с националното право условията, при които лицата, посочени в член 14, параграф 2, буква б) или в), могат да се ползват от достъп до работа по трудовоправни отношения или на свободна практика.

Člen 22

3. При получаването на разрешението за пребиваване, предвидено по силата на член 19, във втората държава-членка, членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия се ползват в тази държава-членка от правата, предвидени с член 14 от Директива 2003/86/ЕО.

Odvzem dovoljenja za prebivanje in obveznost ponovnega sprejema

Член 22

1. Dokler državljan tretje države ne pridobi statusa rezidenta za daljši čas, lahko druga država članica odkloni obnovitev dovoljenja za prebivanje ali ga odkloni ter skladno s postopki, predvidenimi v nacionalni zakonodaji, vključno s postopki za odstranitev, zadevno osebo in njene družinske člane obveže, da zapustijo njeno ozemlje v naslednjih primerih:

Отнемане на разрешение за пребиваване и задължение за реадмисия

(a) zaradi javnega reda ali javne varnosti, kot je opredeljeno v členu 17;

1. Доколкото гражданинът на трета страна не е получил статут на дългосрочно пребиваващ, втората държава-членка може да вземе решение за отказ от подновяване на разрешението за пребиваване или отнемане на разрешението и задължаване на съответното лице и членовете на неговото семейство да напуснат нейната територия съгласно процедурите, включително експулсиране, в следните случаи:

(b) če niso več izpolnjeni pogoji iz členov 14, 15 in 16;

a) по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, като определените в член 17;

б) когато условията, предвидени в членове 14, 15 и 16, не са изпълнени;

2. Če druga država članica sprejme enega od ukrepov iz odstavka 1, prva država članica rezidenta za daljši čas in njegove/njene družinske člane nemudoma ponovno sprejme brez formalnosti. Druga država članica prvo državo članico obvesti o svojem sklepu.

в) когато гражданинът от трета страна не пребивава легално в съответната държава-членка.

3. Dokler državljan tretje države ne prejme statusa rezidenta za daljši čas in brez poseganja v obveznosti do ponovnega sprejema iz odstavka 2, lahko druga država članica zaradi javnega reda in javne varnosti sprejme sklep o odstranitvi državljana tretje države z ozemlja Unije skladno z jamstvi iz člena 12.

2. Ако втората държава-членка предприеме една от мерките, посочени в параграф 1, първата държава-членка незабавно приема обратно и без формалности дългосрочно пребиваващия и членовете на неговото семейство. Втората държава-членка информира първата държава-членка за своето решение.

V takih primerih se druga država članica pri sprejemanju omenjenega sklepa posvetuje s prvo državo članico.

3. Докато гражданинът на трета страна не е получил статут на дългосрочно пребиваващ и без да засяга задължението за реадмисия, посочено в параграф 2, втората държава-членка може да приеме по отношение на него решение за експулсиране от територията на съюза съгласно член 12 и при предвидените в него гаранции само по сериозни съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.

Če druga država članica sprejme sklep o odstranitvi državljana tretje države, sprejme ustrezne ukrepe za njegovo učinkovito izvedbo. V takih primerih druga država članica prvi državi članici zagotovi ustrezne informacije o izvajanju sklepa o odstranitvi.

В този случай, когато се приема споменатото решение, втората държава-членка се съветва с първата държава-членка.

4. V primerih iz odstavka 1(b) in (c) sklep o odstranitvi ne sme biti povezan s stalno prepovedjo prebivanja.

Когато втората държава-членка приема решение за експулсиране на гражданин на трета страна, тя взема необходимите мерки за ефективното изпълнение на това решение. При тези обстоятелства, втората държава-членка предоставя на първата държава-членка съответната информация относно прилагането на решението за експулсиране.

5. Obveznost ponovnega sprejema iz odstavka 2 ne vpliva na možnost, da se rezident za daljši čas in člani njegove/njene družine preselijo v tretjo državo članico.

4. Решенията за експулсиране не могат да се съчетават със забрана за постоянен престой в случаите, посочени в параграф 1, букви б) и в).

Člen 23

5. Задължението за реадмисия, посочено в параграф 2, се прилага без оглед на оставената възможност на дългосрочно пребиваващия и членовете на неговото семейство за установяването му в трета държава-членка.

Pridobitev statusa rezidenta za daljši čas v drugi državi članici

Член 23

1. Na podlagi vloge druga država članica rezidentom za daljši čas podeli status iz člena 7 ob upoštevanju določb členov 3, 4, 5 in 6. Druga država članica svoj sklep sporoči prvi državi članici.

Придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ във втората държава-членка

2. Postopki, določeni v členu 7, se uporabljajo za predložitev in proučitev vlog za status rezidenta za daljši čas v drugi državi članici. Za izdajo dovoljenj za prebivanje se uporablja člen 8. Če se vloga zavrne, se uporabljajo postopkovna jamstva, predvidena s členom 10.

1. При поискване втората държава-членка предоставя на дългосрочно пребиваващия статута, предвиден с член 7, при условията на членове 3, 4, 5 и 6. Втората държава-членка известява първата държава-членка за решението си.

POGLAVJE IV

2. Процедурата, определена в член 7, се прилага към депозирането и разглеждането на молба за придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ във втората държава-членка. Член 8 се прилага към издаване на разрешението за пребиваване. В случай на отхвърляне на молбата са предвидени съответните процедурни гаранции, предвидени в член 10.

KONČNE DOLOČBE

ГЛАВА IV

Člen 24

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Klavzula o poročanju in preverjanju

Член 24

Komisija občasno, prvič pa najkasneje do 23. januarja 2011, Evropskemu parlamentu in Svetu poroča o uporabi te direktive v državah članicah in predlaga potrebne dopolnitve. Ti predlogi za dopolnitve se bodo nanašali predvsem na člene 4, 5, 9, 11 in Poglavje III.

Докладване и клауза за преразглеждане

Člen 25

Периодично, но и първоначално не по-късно от 23 януари 2011 г., Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите-членки и предлага, когато това се налага, необходимите изменения. Тези предложения за изменение се отнасят с приоритет до членове 4, 5, 9 и 11, както и до глава III.

Kontaktne točke

Член 25

Države članice določijo kontaktne točke, ki bodo odgovorne za sprejemanje in prenašanje informacij, omenjenih v členu 19(2), členu 22(2) in členu 23(1).

Точки за контакт

Države članice zagotovijo ustrezno sodelovanje pri izmenjavi informacij in dokumentacije, omenjene v prvem odstavku.

Държавите-членки определят точките за контакт, които отговарят за получаване и предаване на информацията, посочена в член 19, параграф 2, член 22, параграф 2 и член 23, параграф 1.

Člen 26

Държавите-членки осигуряват необходимото сътрудничество за обмен на информация и документите, посочени в първи параграф.

Prenos

Член 26

Države članice sprejmejo zakone in druge predpise, potrebne za uskladitev s to direktivo, najpozneje do 23. januarja 2006. O tem takoj obvestijo Komisijo.

Транспониране

Države članice se v sprejetih predpisih sklicujejo na to direktivo ali pa sklic nanjo navedejo ob njihovi uradni objavi. Način sklicevanje določijo države članice.

Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 23 януари 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Člen 27

Когато държавите-членки приемат тези мерки, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

Začetek veljavnosti

Член 27

Ta direktiva začne veljati z dnem objave v Uradnem listu Evropske unije.

Влизане в сила

Člen 28

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Naslovniki

Член 28

Ta direktiva je naslovljena na države članice v skladu s Pogodbo o ustanovitvi Evropske skupnosti.

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

V Bruslju, 25. novembra 2003

Za Svet

Съставено в Брюксел на 25 ноември 2003 година.

Predsednik

За Съвета

G. Tremonti

Председател

[1] UL C 240 E, 28.8.2001, str. 79.

G. Tremonti

[2] UL C 284 E, 21.11.2002, str. 102.

[1] ОВ С 240 Е, 28.8.2001 г., стр. 79.

[3] UL C 36, 8.2.2002, str. 59.

[2] ОВ С 284 Е, 21.11.2002 г., стр. 102.

[4] UL C 19, 22.1.2002, str. 18.

[3] ОВ С 36, 8.2.2002 г., стр. 59.

[5] UL L 251, 3.10.2003, str. 12.

[4] ОВ С 19, 22.1.2002 г., стр. 18.

[6] UL L 157, 15.6.2002, str. 1.

[5] ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12.

--------------------------------------------------

[6] ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1.

--------------------------------------------------

Na vrh

BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR HU IT LT LV MT NL PL PT RO SK SL SV	BG CS DA DE EL EN ES ET FI FR HU IT LT LV MT NL PL PT RO SK SL SV
sl	bg

Dvojezični izpis

sl

bg