I – Introdução

I – Въведение

1. Por despacho de 15 de dezembro de 2010, entrado no Tribunal de Justiça em 2 de março de 2011, o Sąd Apelacyjny w Warszawie (tribunal de recurso de Varsóvia, Polónia) submeteu ao Tribunal de Justiça, nos termos do artigo 267.° TFUE, um pedido de decisão prejudicial sobre a interpretação do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do Regulamento (CEE) n.° 1408/71 do Conselho, de 14 de junho de 1971, relativo à aplicação dos regimes de segurança social aos trabalhadores assalariados, aos trabalhadores não assalariados e aos membros da sua família que se deslocam no interior da Comunidade, na versão resultante do Regulamento (CE) n.° 118/97 do Conselho, de 2 de dezembro de 1996 (2), conforme alterado pelo Regulamento (CE) n.° 1992/2006 do Parlamento Europeu e do Conselho, de 18 de dezembro de 2006 (3) (a seguir «Regulamento n.° 1408/71» ou «regulamento»).

1. С определение от 15 декември 2010 г., постъпило в Съда на 2 март 2011 г., Sąd Apelacyjny w Warszawie (Апелативният съд на Варшава) (Полша) съгласно член 267 ДФЕС отправя до Съда въпроси за постановяване на преюдициално заключение относно тълкуването на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, произтичаща от Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година(2), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година(3) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“ или „регламентът“).

2. Este pedido de decisão prejudicial foi formulado no quadro de um processo que opõe a empresa Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe Sp. z o. o. (a seguir «Format») e um dos seus trabalhadores, W. Kita, ao Zakład Ubezpieczeń Społecznych I Oddział w Warszawie (Segurança Social, Posto 1, Varsóvia; a seguir «ZUS»), e tem por objeto a determinação da legislação aplicável a W. Kita nos termos do Regulamento n.° 1408/71.

2. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на производство между дружеството Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe Sp. z o. o. (наричано по-нататък „Format“) и заетото лице по трудово правоотношение г‑н Wiesław Kita, от една страна, и Zakład Ubezpieczeń Społecznych I Oddział w Warszawie (Социалноосигурителен институт, Служба 1, Варшава; наричан по-нататък „ZUS“), от друга страна, във връзка с определянето на законодателството, приложимо към г‑н Kita съгласно Регламент № 1408/71.

3. O órgão jurisdicional de reenvio pretende essencialmente saber se uma pessoa na situação de W. Kita pode ser considerada uma «pessoa que normalmente exer[ce] uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros» para efeitos da aplicação do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do Regulamento n.° 1408/71, caso em que, a título de exceção, pode ser aplicável a legislação do Estado‑Membro da residência do trabalhador – neste caso, a legislação polaca.

3. В това отношение запитващият съд по същество иска да узнае дали лице, намиращо се в обстоятелства като тези на г‑н Kita, може да се счита за „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, в който случай, по изключение, може да бъде приложимо законодателството на държавата членка по пребиваване на заетото лице — в този случай полското законодателство.

II – Quadro jurídico

II – Правна рамка

4. Na parte em que importa para efeitos do presente processo, o artigo 13.° do Regulamento n.° 1408/71, sob a epígrafe «Regras gerais», determina o seguinte no que respeita à determinação da legislação aplicável:

4. Доколкото е релевантен за настоящите цели, член 13 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Общи правила“, предвижда следното във връзка с определянето на приложимото право:

«1. Sem prejuízo do disposto nos artigos 14.° C e 14.° F, as pessoas às quais se aplica o presente Regulamento apenas estão sujeitas à legislação de um Estado‑Membro. Esta legislação é determinada em conformidade com as disposições do presente título;

„1. [При спазване на] членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.

2. Sem prejuízo do disposto nos artigos 14.° a 17.°:

2. Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

(a) A pessoa que exerça uma atividade assalariada no território de um Estado‑Membro está sujeita à legislação desse Estado, mesmo se residir no território de outro Estado‑Membro ou se a empresa ou entidade patronal que a emprega tiver a sua sede ou domicílio no território de outro Estado‑Membro;

а) лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка;

[…]

[…]“.

5. O artigo 14.°, n. os  1 e 2, do Regulamento n.° 1408/71, sob a epígrafe «Regras especiais aplicáveis às pessoas que exercem uma atividade assalariada, não sendo pessoal do mar», dispõe, designadamente, o seguinte:

5. Член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“, предвижда, доколкото е релевантно, следното:

«A regra enunciada no n.° 2, alínea a), do artigo 13.°, é aplicada tendo em conta as seguintes exceções e particularidades:

„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

1. a) A pessoa que exerça uma atividade assalariada no território de um Estado‑Membro, ao serviço de uma empresa de que normalmente depende, e que seja destacada por esta empresa para o território de outro Estado‑Membro a fim de aí efetuar um trabalho por conta desta última continua sujeita à legislação do primeiro Estado‑Membro, desde que o período previsível desse trabalho não exceda doze meses e que não seja enviada em substituição de outra pessoa que tenha terminado o período do seu destacamento;

1. а) Лице, което е заето на работа на територията на държава членка от предприятие, в което обичайно работи, и което е командировано от това предприятие на територията на друга държава членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл.

b) Se o período do trabalho a efetuar se prolongar, devido a circunstâncias imprevisíveis, para além do período inicialmente previsto e vier a exceder doze meses, a legislação do primeiro Estado‑Membro continua a ser aplicável até à conclusão desse trabalho, desde que a autoridade competente do Estado‑Membro em cujo território o interessado estiver destacado ou o organismo designado por esta autoridade tenha dado o seu consentimento; este consentimento deve ser solicitado antes do fim do período inicial de doze meses. Todavia, o referido consentimento não pode ser dado por um período superior a doze meses.

б) Ако поради непредвидими обстоятелства продължителността на работата, която трябва да се извърши, превишава първоначално очакваната продължителност и превишава 12 месеца, законодателството на първата държава членка продължава да се прилага до завършването на въпросната работа, при условие че е налице съгласие от страна на компетентния орган на държавата членка, на чиято територия е командировано съответното лице, или от страна на определената от този орган институция; такова съгласие трябва да се поиска преди края на първоначалния 12-месечен срок. Въпреки това, такова съгласие не може да се дава за срок, по-голям от 12 месеца.

2. A pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros está sujeita à legislação determinada do seguinte modo:

2. Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството, което се определя по следния начин:

a) A pessoa que faça parte da equipagem ou da tripulação de uma empresa que efetue, por conta própria, transportes internacionais de passageiros ou de mercadorias por caminho de ferro, por estrada, por via aérea ou por via navegável e que tenha a sede no território de um Estado‑Membro, está sujeita à legislação deste último Estado. Todavia:

а) лице, което е член на екипажа на предприятие, което за своя или за чужда сметка извършва услуги по международен железопътен, автомобилен, въздушен или речен превоз на пътници или стоки, и чието седалище или място на стопанска дейност се намира на територията на държава членка, е подчинено на законодателството на последно споменатата държава при следните ограничения:

[…]

[…]

b) A pessoa que não preencha os requisitos da alínea a) está sujeita:

б) лице, различно от посоченото в буква а), е субект на:

i) à legislação do Estado‑Membro em cujo território reside, se exercer uma parte da sua atividade nesse território ou se depender de várias empresas ou de várias entidades patronais que tenham a sua sede ou domicílio no território de diversos Estados‑Membros;

i) законодателството на държавата членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки;

ii) à legislação do Estado‑Membro em cujo território a empresa ou a entidade patronal que a emprega tenha a sua sede ou domicílio, se não residir no território de um dos Estados‑Membros em que exerce a sua atividade.»

ii) законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие или физическо лице, ако лицето не пребивава на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си“.

III – Factos, processo e questões prejudiciais

III – Факти, производство и отправени въпроси

6. Nos termos do pedido de decisão prejudicial, a Format, cuja sede se situa em Varsóvia, é uma empresa de subcontratação para construção que opera nos mercados de vários Estados‑Membros. Em 2008, estava simultaneamente envolvida em cerca de 15 ou 18 projetos de construção em cinco ou seis Estados‑Membros. O modus operandi da Format consistia em contratar pessoal recrutado na Polónia que destacava para projetos em execução em vários Estados‑Membros, em função das necessidades da empresa e da natureza do trabalho a efetuar.

6. Според преюдициалното запитване Format, чието седалище се намира във Варшава, е строително дружество подизпълнител, което развива дейност на пазарите в различните държави членки. През 2008 г. то участва в около 15—18 строителни проекта, които се реализират на пет или шест пазара едновременно. Мodus operandi на Format е бил да наема набиран в Полша персонал, но да го командирова на строителни обекти, намиращи се в процес на осъществяване в различните държави членки, в зависимост от нуждите на дружеството и естеството на работата, която трябва да се извършва.

7. O trabalhador a destacar para outro estaleiro recebia uma ordem de missão. Terminado o contrato de construção e não havendo trabalho para esse trabalhador, regressava à Polónia e beneficiava de uma licença sem vencimento enquanto esperava por outro trabalho ou era posto termo ao contrato de trabalho. Tudo dependia da quantidade de trabalho, que em 2008 e 2009 foi menos (anos de crise). Em princípio, o trabalhador deveria trabalhar em países da União Europeia. Nenhum dos trabalhadores da Format trabalhou na Polónia em 2008 e 2009.

7. Заето лице, което е трябвало да бъде командировано на друг строителен обект, е получавало инструкции да отиде. При изтичане на договор за строителство и липса на работа за това заето лице, то се връща в Полша и чака работа, като през това време или получава неплатен отпуск, или трудовият му договор се прекратява. Това е зависело от броя работни места, които през 2008 г. и 2009 г. (години на криза) са били по-малко. По принцип се е предполагало заетото лице да работи в държавите от Европейския съюз. Нито едно от заетите лица на Format не е извършвало каквато и да било работа в Полша през 2008 г. и 2009 г.

8. Mais especificamente, no que respeita a W. Kita, a sua residência, na aceção da definição constante do artigo 1.°, alínea h) do Regulamento n.° 1408/71 (a sua residência habitual), situa‑se, segundo o órgão jurisdicional de reenvio, na Polónia.

8. По-специално, доколкото става въпрос за г‑н Kita, неговото пребиваване по смисъла на съдържащото се в член 1, буква з) от Регламент № 1408/71 определение (неговото обичайно пребиваване) според запитващия съд е Полша.

9. Em três ocasiões, W. Kita esteve contratado a tempo inteiro pela Format com base em contratos de trabalho a termo certo.

9. Трикратно г‑н Kita е бил наеман на работа от Format на пълно работно време, въз основа на срочни трудови договори.

10. O primeiro contrato a termo certo foi concluído para o período de 17 de julho de 2006 a 31 de janeiro de 2007 e foi prorrogado até 22 de dezembro de 2007. Esse contrato cessou em 30 de novembro de 2006. No seu n.° 2, ponto 2, era indicado o lugar de execução do trabalho: instalações e construções na Polónia e no território da União Europeia (Irlanda, França, Grã‑Bretanha, Alemanha, Finlândia), segundo as instruções do empregador. Todavia, no quadro desse contrato, W. Kita só trabalhou em França.

10. Първият срочен трудов договор е бил сключен за периода от 17 юли 2006 г. до 31 януари 2007 г. и е продължен до 22 декември 2007 г. Този договор е бил прекратен на 30 ноември 2006 г. В клауза 2(2) мястото на работа е било посочено като: експлоатационни и строителни обекти в Полша и на територията на Европейския съюз (Ирландия, Франция, Великобритания, Германия, Финландия), съобразно инструкциите на работодателя. По силата на този договор обаче г‑н Kita е работил само във Франция.

11. O ZUS, enquanto organismo responsável pelas pensões, emitiu – para o período de 17 de julho de 2006 a 22 dezembro de 2007 – um certificado E 101 conforme previsto no artigo 11.° A do Regulamento (CEE) n.° 574/72 (4) que confirmava, com base no artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do Regulamento n.° 1408/71, que a legislação aplicável a W. Kita era a polaca. Na sequência da cessação do contrato, o certificado foi corrigido para só ser aplicado até 30 de novembro de 2006.

11. В качеството си на компетентната пенсионна служба ZUS е издал за периода от 17 юли 2006 г. до 22 декември 2007 г. удостоверение E 101, предвидено в член 11а от Регламент (ЕИО) № 574/72(4), с което въз основа на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 потвърждава, че полското законодателство е било приложимото към г‑н Kita законодателство. След прекратяването на договора удостоверението е било впоследствие изменено, така че да се прилага до 30 ноември 2006 г.

12. O segundo contrato de trabalho a termo certo foi celebrado entre a Format e W. Kita em 2 de janeiro de 2007 para o período de 4 de janeiro de 2007 a 21 de dezembro de 2008. No seu n.° 2, ponto 2, era indicado o lugar de execução do trabalho: na Polónia e no território da União Europeia (Irlanda, França, Grã‑Bretanha, Alemanha, Finlândia), segundo as instruções do empregador.

12. Вторият срочен трудов договор е бил сключен между Format и г‑н Kita на 2 януари 2007 г. за периода от 4 януари 2007 г. до 21 декември 2008 г. В клауза 2(2) от този договор мястото на работа е било посочено като намиращо се в Полша и на територията на Европейския съюз (Ирландия, Франция, Великобритания, Германия, Финландия), съобразно инструкциите на работодателя.

13. No âmbito desse contrato, W. Kita trabalhou fora da Polónia, em França. Foi posto termo ao contrato por acordo entre as partes em 5 de abril de 2008. Porém, entre 22 de agosto de 2007 e 31 de dezembro de 2007, W. Kita não pôde trabalhar por motivo de doença. Assim, em 8 de janeiro de 2008, o ZUS corrigiu o certificado E 101 emitido para todo o período desse contrato para só ser aplicado até 22 de agosto de 2007.

13. Въз основа на този договор г‑н Kita е работил извън Полша — във Франция. Договорът е бил прекратен със споразумение между страните от 5 август 2008 г., но от 22 август 2007 г. до 31 декември 2007 г. г‑н Kita не е бил в състояние да работи поради заболяване. Ето защо на 8 януари 2008 г. ZUS е изменил удостоверението E 101, издадено във връзка с обхванатия от договора период, така че то се е прилагало до 22 август 2007 г.

14. Por decisão de 23 de julho de 2008 (a seguir «decisão em causa») cujos destinatários eram a Format e W. Kita, o ZUS – com base na lei polaca e no artigo 14.°, n.° 1, alínea a), e n.° 2, alínea b), do Regulamento n.° 1408/71 – recusou emitir o certificado E 101 relativo à legislação aplicável a W. Kita ou confirmar nesse certificado que, nos períodos compreendidos entre 1 de janeiro de 2008 e 21 de dezembro de 2008 e entre 1 de janeiro de 2009 e 31 de dezembro de 2009, esse trabalhador estava coberto pelo sistema de segurança social polaco. Nos termos dessa decisão, W. Kita não era uma pessoa que normalmente exercia uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros da União Europeia ou do Espaço Económico Europeu, mas um trabalhador destacado atenta a situação do empregador.

14. С решение от 23 юли 2008 г. (наричано по-нататък „оспорваното решение“), адресирано до Format и г‑н Kita, ZUS — действайки въз основа на полското право и на член 14, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 — е отказал да издаде удостоверение E 101 относно приложимото към г‑н Kita законодателство или да потвърди в такова удостоверение, че в периодите от 1 януари 2008 г. до 21 декември 2008 г. и от 1 януари 2009 г. до 31 декември 2009 г. той е попадал в приложното поле на полската система за социална сигурност. Според това решение г‑н Kita не е бил лице, обичайно заето на работа на територията на няколко държави — членки на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство, а заето лице, командировано в зависимост от положението на работодателя.

15. Em 24 de julho de 2008, ou seja, após a tomada da decisão em causa, foi celebrado um terceiro contrato de trabalho a termo certo entre a Format e W. Kita para o período entre 30 de julho de 2008 e 31 de dezembro de 2012, tendo o local de trabalho sido identificado como o mesmo dos anteriores contratos. No entanto, num aditamento ao contrato de 24 de julho de 2008, ficou especificado que o lugar de prestação do trabalho na Finlândia era a central nuclear de Olkiluoto. Após trabalhar na Finlândia, W. Kita obteve uma licença sem vencimento para o período compreendido entre 1 de novembro de 2008 e 30 de setembro de 2009, tendo, portanto, ficado dispensado do dever de prestar trabalho remunerado. O contrato de trabalho cessou por mútuo acordo das partes em 16 de março de 2009.

15. На 24 юли 2008, след произнасянето на оспорваното решение, между Format и г‑н Kita е бил сключен трети срочен трудов договор. Този договор се е отнасял за периода от 30 юли 2008 г. до 31 декември 2012 г. и за място на работа е било посочено същото място, както съгласно двата предишни договора. В допълнително споразумение към договора от 24 юли 2008 г. обаче е включена клауза, че мястото на работа във Финландия е щяло да бъде атомната централа в Olkiluoto. След като работи във Финландия, г‑н Kit a е получил неплатен отпуск от 1 ноември 2008 г. до 30 септември 2009 г. и съответно е бил освободен от всякакво задължение да полага платен труд. На 16 март 2009 г. трудовият договор е бил прекратен по взаимно съгласие между страните.

16. A Format impugnou a decisão em causa no Sąd Okręgowy – Sąd Ubezpieczeń Społecznych w Warszawie (tribunal regional – tribunal da Segurança Social de Varsóvia), que julgou improcedente a ação por decisão de 12 de fevereiro de 2009, pois considerou que os requisitos para se poder considerar que W. Kita tinha sido destacado nos termos do artigo 14.°, n.° 1, alínea a), do Regulamento n.° 1408/71 não se encontravam preenchidos dado que a Format não desenvolvia a sua atividade principalmente no Estado em que tinha a respetiva sede. O Sąd Okręgowy também considerou que W. Kita não exercia normalmente uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros, antes tendo exercido a sua atividade de forma permanente, durante um período de alguns meses ou superior a dez meses, no território de um só Estado‑Membro (França e, posteriormente, Finlândia), o que significa que a sua situação era regulada pela regra geral de coordenação comunitária, nos termos da qual a legislação aplicável era definida segundo o princípio do lugar de exercício da atividade.

16. Format е обжалвало оспорваното решение пред Sąd Okręgowy — Sąd Ubezpieczeń Społecznych w Warszawie (Районен съд — Съд по социална сигурност във Варшава), който отхвърля жалбата с решение от 12 февруари 2009 г. въз основа на това, че предпоставките да се приеме, че г‑н Kita е бил командирован по реда на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, не са били удовлетворени, тъй като Format не е извършвало своята дейност основно в държавата, в която се е намирало неговото седалище. Sąd Okręgowy приема също, че г‑н Kita „не е бил обичайно зает на работа на територията на две или повече държави членки“, а че за период от няколко месеца или за повече от 10 месеца той е работил постоянно на територията на една-единствена държава членка (най-напред Франция, а след това Финландия), което означавало, че това положение се урежда от общото правило на общностната система за координиране, според което подлежащото на прилагане законодателство се определя чрез позоваване на принципа за мястото, където работата се упражнява.

17. A Format e W. Kita recorreram da decisão do Sąd Okręgowy para o órgão jurisdicional de reenvio.

17. Както Format, така и г‑н Kita обжалват пред запитващия съд решението на Sąd Okręgowy.

18. No processo no órgão jurisdicional de reenvio, a Format alega que o sistema ao abrigo do qual os seus trabalhadores exercem a respetiva atividade é o previsto no artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento n.° 1408/71, que não obriga a que haja simultaneamente trabalho no território de dois ou mais Estados‑Membros e que não faz nenhuma referência a quaisquer períodos de contagem ou à periodicidade com que um trabalhador muda de local ou atravessa fronteiras.

18. В производството пред запитващия съд Format твърди, че системата, според която неговите работници и служители работят, е тази, уредена в член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, който не изисква да бъде налице заетост на територията на две или повече държави членки в рамките на един и същ период, също както не съдържа никакво позоваване на периоди за изчисляване от какъвто и да било вид или на честотата, с която дадено заето лице сменя местоработи или прекосява граници.

19. W. Kita compartilha da opinião da Format e defende, no seu recurso, que a aplicação da regra constante do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento n.° 1408/71 à sua situação é adequada uma vez que já tinha «normalmente exer[cido] uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros» no decurso da sua relação laboral com a Format, ou seja, no quadro de contratos celebrados para o território de seis Estados‑Membros, ainda que apenas executados, até agora, no território de dois Estados‑Membros (França e Finlândia). Além disso, se tivesse de ser deslocado para um estaleiro na Polónia, o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), i), também seria aplicável.

19. Г-н Kita изтъква същия довод, като в своята жалба твърди, че прилагането на съдържащото се в член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 правило е уместно в неговото положение, тъй като той винаги е бил „обичайно зает на работа на територията на повече от две държави членки“ в хода на своето трудово правоотношение с Format, тоест по силата на договори, които са били сключени за територията на шест държави членки, макар и изпълнявани досега на територията само на две държави членки (Франция и Финландия). Освен това, ако се е налагало да се премести на работа на строителен обект в Полша, член 14, параграф 2, буква б), подточка i) също е щял да бъде приложим.

20. O órgão jurisdicional de reenvio afirma, no seu pedido prejudicial, que, noutro caso relativo a um trabalhador contratado pela Format, o Sąd Najwyższy (Supremo Tribunal) entendeu que o conceito de «pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros», na aceção do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento n.° 1408/71, não era inteiramente claro. Esta expressão pode referir‑se tanto ao trabalhador que efetua o seu trabalho, no quadro de uma relação laboral, em vários Estados‑Membros ao mesmo tempo (simultaneamente), como à pessoa que, com base num contrato de trabalho celebrado com um único empregador, trabalha em vários Estados‑Membros em períodos sucessivos. Todavia, à luz dos objetivos do Regulamento, especialmente do que consiste em ultrapassar as dificuldades administrativas ou técnicas decorrentes da aplicação do princípio da lex loci laboris em caso de emprego temporário e promover a livre circulação de trabalhadores, seria razoável, no entender desse tribunal, considerar que uma pessoa «[exerce normalmente […] uma atividade assalariada» no território de vários Estados‑Membros, para efeitos do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento, quando, no contexto de uma única relação laboral, essa pessoa está permanentemente obrigada (habitualmente) a trabalhar em vários Estados diferentes daquele em que reside.

20. Запитващият съд отбелязва в определението за преюдициално запитване, че в друг случай, отнасящ се до работещо за Format заето лице, Sąd Najwyższy (Върховният съд) е приел, че понятието „лице, обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, както е използвано то в член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, не е напълно ясно. Този израз би могъл да означава или: i) заето лице, което в рамките на едно трудово правоотношение полага труд в няколко държави членки по едно и също време (едновременно), или ii) лице, което работи в множество държави членки през последователни периоди от време въз основа на трудов договор, сключен с един-единствен работодател. В светлината обаче на целите на регламента, и по-специално на целта по преодоляване на административните и технически трудности, които биха произтекли от прилагането на принципа lex loci laboris в случая на временно наемане на работа и по насърчаване свободното движение на работници, според този съд би било уместно определено лице да се счита за „обичайно заето“ на територията на няколко държави членки за целите на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от регламента, когато в контекста на едно трудово правоотношение това лице е задължено постоянно (обичайно) да полага труд в няколко държави членки, различни от тази, в която то пребивава.

21. Segundo o órgão jurisdicional de reenvio, essa interpretação suscita duas questões. Em primeiro lugar, não é claro se a duração dos períodos sucessivos de execução das obrigações em cada Estado‑Membro e dos intervalos entre esses períodos é um elemento relevante. Para se responder a essa questão, não se podem desprezar os termos do artigo 14.°, n.° 1, alínea a), do Regulamento n.° 1408/71, que fixa um limite temporal de 12 meses para o destacamento temporário de trabalhadores.

21. Според запитващия съд това тълкуване повдига два въпроса. Първо, не е ясно дали продължителността на последователните периоди от време, през които се изпълняват задължения в отделните държави членки, и на интервалите между тези периоди е значим фактор. При определянето на това не могат да бъдат оставени без внимание изразите на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, който въвежда времево ограничение от 12 месеца във връзка с временното командироване на заети лица.

22. Em segundo lugar, suscita‑se a questão de saber se o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento n.° 1408/71 se aplica quando uma obrigação, decorrente de um contrato de trabalho, de trabalhar permanentemente em vários Estados‑Membros inclui o cumprimento de obrigações no Estado‑Membro de residência do trabalhador embora o exercício de atividade nesse Estado‑Membro específico tenha, no entanto, sido excluído no momento em que foi celebrado o contrato. Em caso de resposta negativa, a questão que se coloca é a de saber se o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), i), do regulamento é aplicável.

22. Второ, възниква въпросът дали член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 се прилага, когато произтичащо от трудов договор задължение за полагане на труд в няколко държави членки на постоянна основа включва изпълнение на задължения в държавата членка по пребиваване на заетото лице, когато изпълнението на работа в тази именно държава членка въпреки това изглежда е било изключено в момента на сключване на договора. В случай че отговорът е отрицателен, възниква следващият въпрос — дали приложим е член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от регламента.

23. Foi nestas circunstâncias que o Sąd Apelacyjny decidiu suspender a instância e submeter ao Tribunal de Justiça a seguinte questão prejudicial:

23. При тези обстоятелства Sąd Apelacyjny взе решение да спре производството и да отправи до Съда следните въпроси за постановяване на преюдициално заключение:

«1. O facto de o artigo 14.°, n.° 2, primeira frase, do Regulamento (CEE) n.° 1408/71 do Conselho […], ter como destinatária uma ‘pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros’, precisando‑se na alínea b) desta disposição que se trata de uma pessoa que não a referida na alínea a), significa que um trabalhador assalariado empregado nos termos de uma relação laboral por um só empregador,

„1. Обстоятелството, че член 14, параграф 2, първо изречение от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета […] се прилага по отношение на „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ — като в буква б) от същата разпоредба допълнително се пояснява, че това е различно от посоченото в буква а) лице, — означава ли, ако лицето в конкретния случай е заето по трудово правоотношение при един-единствен работодател,

(a) é como tal considerado se, devido à natureza do emprego, exercer uma atividade em vários Estados‑Membros ao mesmo tempo (simultaneamente), incluindo em períodos relativamente curtos, atravessando, portanto, frequentemente a fronteira,

а) че то следва да се счита за такова лице, при положение че поради естеството на заетостта си работи по едно и също време (едновременно), включително и през относително кратки периоди, в различни държави членки и във връзка с това често прекосява държавни граници,

e significa também que

и

(b) é como tal igualmente considerado se, no quadro de uma só relação laboral, tiver de efetuar de forma permanente (normalmente) o seu trabalho em vários Estados‑Membros, incluindo no Estado em que reside ou em vários Estados‑Membros que não o seu Estado de residência.

б) че то следва да се счита за такова лице също така, ако в рамките на едно-единствено трудово правоотношение е задължено да работи трайно (обичайно) в няколко държави членки, включително държавата, в която пребивава постоянно, или в няколко държави членки, сред които не е държавата членка на неговото постоянно пребиваване,

– independentemente da duração dos períodos sucessivos de execução das obrigações em cada um dos Estados‑Membros e das interrupções entre eles, ou num período limitado de tempo?

– било без да се взема предвид продължителността на последователните периоди, през които това лице изпълнява задълженията си в отделните държави членки, и продължителността на прекъсванията между тези периоди, било с ограничена продължителност?

2. Caso seja adotada a interpretação exposta na alínea b), é possível aplicar o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento n.° 1408/71 a uma situação em que a obrigação resultante da relação laboral entre o trabalhador e um só empregador por um trabalho a executar de forma permanente em vários Estados‑Membros inclui a execução de obrigações no Estado de residência do trabalhador, quando esta situação – o trabalho no Estado de residência – parecia estar excluída no momento do início da relação laboral e, em caso de resposta negativa, é possível aplicar o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), i), do Regulamento n.° 1408/71?»

2. В случай че Съдът отговори утвърдително на въпроса по буква б) по-горе, възможно ли е да се приложи член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 в ситуация, при която в рамките на трудовото правоотношение с един-единствен работодател заетото лице поема задължение трайно да изпълнява трудовите си задължения в няколко държави членки, като в това се включва и изпълнение на трудовите задължения в държавата членка по постоянното пребиваване на заетото лице, независимо че към момента на учредяване на трудовото правоотношение в конкретната ситуация възможността за полагане на труд именно в държавата по постоянното пребиваване на заетото лице изглежда изключена; при отрицателен отговор на този въпрос може ли да се приложи член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71?“.

IV – Análise jurídica

IV – Правен анализ

A – Observações preliminares

А – Предварителни бележки

24. Antes de dar início à análise, importa fazer algumas observações preliminares para determinar os problemas que as questões prejudiciais suscitam.

24. Преди започване на анализа изглежда уместно да се направят някои предварителни бележки, за да се идентифицират проблемите, произтичащи от поставените въпроси.

25. Com as suas questões, que importa analisar em conjunto, o órgão jurisdicional de reenvio pretende apurar se, no que respeita aos períodos em causa, se devia considerar que W. Kita – de acordo com a correta aplicação do Regulamento n.° 1408/71, especialmente das exceções constantes do seu artigo 14.° – estava sujeito à legislação polaca em matéria de segurança social, ou seja, à legislação do Estado‑Membro onde reside, o que significaria que a ZUS, como instituição competente, devia ter emitido um certificado E 101 confirmativo da sua inscrição nesse regime de segurança social.

25. Със своите въпроси, които е уместно да се разглеждат заедно, запитващият съд по същество иска да се установи дали през периодите, разглеждани във висящото пред него дело, г‑н Kita е трябвало да се счита — при надлежно прилагане на Регламент № 1408/71, и по-специално на изключенията, предвидени в член 14 от него — като подчинен на полското законодателство в областта на социалната сигурност, тоест законодателството на държавата членка, където той пребивава постоянно, което би означавало, че ZUS в качеството на компетентна институция е следвало да издаде удостоверение Е 101, потвърждаващо принадлежност към тази система за социална сигурност.

26. A este respeito, deve notar‑se, em primeiro lugar, que decorre do pedido prejudicial que o órgão jurisdicional de reenvio parte do princípio de que o artigo 14.°, n.° 1, alínea a), do Regulamento n.° 1408/71, sobre o destacamento temporário de trabalhadores, não é aplicável à situação de W. Kita, pois – aparentemente – a Format, enquanto empresa que o contratou, não exerce normalmente atividades significativas na Polónia, Estado‑Membro no qual tem a respetiva sede, como exigido nessa disposição. (5)

26. В това отношение следва преди всичко да се отбележи, че от определението за преюдициално запитване изглежда, че запитващият съд изхожда от предположението, че член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 относно временното командироване на работници не е приложим към ситуацията на г‑н Kita, тъй като — както би изглеждало — Format в качеството на наемащото го дружество обичайно не развива значителни дейности в Полша, държавата членка, където дружеството е установено, както се изисква от тази разпоредба(5) .

27. Não vou pôr em causa esta conclusão no âmbito do presente processo, já que também foi confirmado na audiência que, durante os períodos em questão, a Format não procedeu a nenhum trabalho de construção na Polónia.

27. Няма да поставям под въпрос тази преценка с оглед целите на настоящото производство, тъй като по време на устните състезания бе потвърдено, че в течение на релевантните периоди от време Format всъщност не е развивало никаква строителна дейност в Полша.

28. Assim, o tribunal nacional com as suas questões pretende apenas saber, em substância, se uma situação como a de W. Kita pode integrar tanto a previsão da subalínea i) como da subalínea ii) da alínea b) do n.° 2 do artigo 14.° do Regulamento n.° 1408/71, estando a aplicação de ambas as disposições, nos termos do primeiro período do artigo 14.°, n.° 2, desse regulamento, sujeita à condição de que a «pessoa normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros».

28. Съответно в своите въпроси националният съд се ограничава да пита по същество дали ситуация като тази на г‑н Kita може да попадне в приложното поле било на член 14, параграф 2, буква б), подточка i), било на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, като съгласно първото изречение на член 14, параграф 2 от този регламент прилагането на двете разпоредби се намира в зависимост от наличието на „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“.

29. É ainda importante referir a este respeito, que os factos do presente processo estão marcados – como algumas partes no presente processo corretamente observaram e, em especial, como está refletido na redação da segunda questão – por uma divergência entre, por um lado, as cláusulas dos respetivos contratos de trabalho celebrados entre a Format e W. Kita e, por outro, a forma como esses contratos foram efetivamente executados na prática, o que também contribui para uma certa ambiguidade das questões submetidas pelo tribunal nacional.

29. В това отношение е важно да се отбележи, на следващо място, че фактите по настоящото дело са белязани — както правилно отбелязват някои от страните в настоящото производство и както по-специално е отразено във формулировката на първия въпрос — от разминаване между, от една страна, условията на съответните трудови договори, сключени между Format и г‑н Kita, и от друга страна, начина, по който тези договори всъщност са били приложени на практика, на което се дължи също определена степен на двусмисленост в зададените от националния съд въпроси.

30. Assim, nos contratos de trabalho, o local de emprego era descrito do seguinte modo: instalações e construções na Polónia e no território da União Europeia (Irlanda, França, Grã‑Bretanha, Alemanha, Finlândia), segundo as instruções do empregador.

30. Така в трудовите договори мястото на работа във всеки един случай е било описано като: експлоатационни и строителни обекти в Полша и на територията на Европейския съюз (Ирландия, Франция, Великобритания, Германия, Финландия), съобразно инструкциите на работодателя.

31. Na realidade, contudo, como resulta das informações fornecidas pelo tribunal nacional e pelas partes, a situação de W. Kita era a seguinte: sucessivos contratos de trabalho a termo certo foram celebrados com o mesmo empregador (Format), sendo que nos termos desses contratos o trabalhador devia exercer permanentemente uma atividade, por um período de vários meses ou superior a dez meses, no território de um único Estado‑Membro, ou seja, nos termos do primeiro contrato em causa – tal como nos de outros contratos a termo anteriores – em França e, nos termos do contrato subsequente, na Finlândia. Deve acrescentar‑se que, segundo as conclusões do tribunal nacional, a residência habitual de W. Kita, na aceção do artigo 1.°, alínea h), do Regulamento n.° 1408/71, mesmo durante os períodos em que exercia a sua atividade em França ou na Finlândia, continuou a ser na Polónia.

31. В действителност обаче, както проличава от информацията, предоставена от националния съд и страните, ситуацията на г‑н Kita е била такава, че последователни срочни трудови договори са били сключени с един-единствен работодател (Format), като според всеки от тях заетото лице трайно е извършвало работа за период от няколко месеца или повече от 10 месеца на територията на една-единствена държава членка, тоест според първия разглеждан договор — както според други срочни трудови договори преди това — във Франция и според следващия договор във Финландия. Следва да се добави, че съгласно констатациите на националния съд обичайното пребиваване на г‑н Kita по смисъла на член 1, буква з) от Регламент № 1408/71 е останало в Полша, дори през периодите, когато той е полагал труд във Франция или Финландия.

32. Afigura‑se também que, em todos os casos, terminado o trabalho, o trabalhador obteve uma licença sem vencimento e o contrato de trabalho foi subsequentemente rescindido antecipadamente por mútuo acordo. Parece ainda ser pacífico e também uma premissa subjacente à segunda questão que, nos termos desses contratos, W. Kita não trabalhou no território da Polónia, o seu Estado‑Membro de residência.

32. Изглежда също, че във всеки един случай при прекратяване на работата заетото лице е получавало неплатен отпуск и впоследствие трудовият договор е бил преждевременно прекратяван по споразумение между страните. Освен това изглежда, че не е обект на спор, а също че е заложено в основата на втория въпрос предположение, че по силата на тези договори г‑н Kita всъщност не е извършвал никаква работа на територията на Полша — неговата държава членка по пребиваване.

33. Na minha opinião, é por isso necessário, por forma a fornecer ao tribunal nacional uma resposta adequada e útil, distinguir concetualmente, em primeiro lugar, a questão da interpretação das condições de aplicabilidade das subalíneas i) e ii), respetivamente, da alínea b) do n.° 2 do artigo 14.° do Regulamento n.° 1408/71 e, em segundo lugar, da questão da divergência, no caso em apreço, entre os contratos de trabalho e os locais de trabalho aí «previstos» – com base nos quais a Format pediu a emissão de um certificado E 101 – e a forma como as obrigações foram efetiva e praticamente cumpridas nos termos desses contratos.

33. По мое мнение следователно е необходимо, с оглед това на националния съд да се даде правилен и полезен отговор, да се направи концептуално разграничение между, на първо място, тълкувателния въпрос относно условията за приложимост съответно на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) и на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 и на второ място, аспекта на наличното в разглежданото дело разминаване между трудовите договори и на „предсказаните“ в тях места на работа — въз основа на което Format е поискало удостоверение E 101 — и начина, по който задълженията всъщност са били изпълнявани на практика според тези договори.

34. Consequentemente, vou agora debruçar‑me, atenta a atual situação de W. Kita como descrita supra , sobre as exigências das referidas disposições do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71 e, em seguida, abordar o problema da divergência entre as cláusulas dos contratos e a sua execução efetiva. Este último aspeto consiste, fundamentalmente, na questão de saber como – ou, antes, com que base factual e probatória – é que a autoridade competente deve, para efeitos da emissão de um certificado E 101, determinar se os requisitos de aplicação de uma das exceções do artigo 14.°, n.° 2, do regulamento estão preenchidas num determinado caso.

34. Съответно, с оглед действителната ситуация на г‑н Kita, както е описана тя по-горе, сега аз ще обсъдя изискванията по горепосочените разпоредби на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 и след това ще се насоча към проблема за разминаването между условията на съответните договори и тяхното действително изпълнение. Този втори аспект по същество се свежда до въпроса как — или по-скоро върху каква фактическа и доказателствена основа — компетентният орган трябва за целите по издаване на удостоверение Е 101 да определи дали изискванията за прилагане на едно от изключенията съгласно член 14, параграф 2 от регламента са изпълнени в даден случай.

B – Principais argumentos das partes

Б – Основни твърдения на страните

35. No âmbito do presente pedido de decisão prejudicial, foram apresentadas observações escritas pela Format e pela ZUS, e também pelos Governos polaco, belga e alemão e pela Comissão. Com exceção do Governo alemão, todas estas partes também estiveram representadas na audiência realizada em 29 de fevereiro de 2012.

35. Във връзка с настоящото преюдициално запитване са представени писмени становища от Format и ZUS, а също от полското, белгийското и германското правителство и от Комисията. С изключение на германското правителство, тези страни присъстваха и на съдебното заседание, проведено на 29 февруари 2012 г.

36. A Format alega que o artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71 também se aplica a pessoas que, no contexto de uma única relação laboral, sejam obrigadas a exercer uma atividade assalariada permanentemente em vários Estados‑Membros, independentemente da duração dos períodos sucessivos durante os quais as obrigações são cumpridas nos Estados‑Membros em causa e da duração dos intervalos entre esses períodos, e propõe, essencialmente, que as questões submetidas sejam respondidas afirmativamente. As outras partes – cujas alegações respetivas também não vou apreciar em pormenor – sugerem uma variedade de definições para o conceito de «pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros», tal como utilizado nessa disposição, defendendo a maioria uma interpretação mais restritiva do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii) do Regulamento do que a defendida pela Format.

36. Format твърди, че член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 се отнася и до лице, което в контекста на едно-единствено трудово правоотношение е задължено да полага труд трайно в няколко държави членки, независимо от продължителността на последователните периоди, през които задължения се изпълняват в съответните държави членки, и продължителността на интервалите между тези периоди, и по същество предлага на поставените въпроси да се даде утвърдителен отговор. Другите страни — чиито съответни изявления също не резюмирам подробно — предлагат разнообразни определе ния на понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, както е използвано то в тази разпоредба, като повечето настояват за по-стеснително тълкуване на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от регламента в сравнение с отстояваното от Format.

C – Apreciação

В – Преценка

37. Recorde‑se, desde logo, que as disposições do Título II do Regulamento n.° 1408/71, de que o artigo 14.°, n.° 2, faz parte, constituem, nos termos de jurisprudência assente do Tribunal de Justiça, um sistema completo e uniforme de regras de conflitos cujo objetivo é assegurar que os trabalhadores que se deslocam no interior da Comunidade estão sujeitos a um regime de segurança social de um só Estado‑Membro, de modo a impedir a aplicabilidade da legislação de mais do que um Estado‑Membro e evitar as complicações que daí podem advir. Este princípio encontra uma sua expressão mais especifica no artigo 13.°, n.° 1, do Regulamento n.° 1408/71, que dispõe que as pessoas às quais se aplica este regulamento apenas estão sujeitas à legislação de um Estado‑Membro (6)

37. В самото начало следва да се напомни, че съгласно установената практика на Съда разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, част от който е член 14, параграф 2, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е да осигури, че движещите се в рамките на Общността работници са подчинени на схемата за социална сигурност на само една държава членка, така че да се предотврати приложимостта на законодателството на повече от една държава членка и да се избегнат съпътстващите усложнения. По по-специфичен начин този принцип намира израз в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71, който предвижда, че работник, за който се прилага това законодателство, следва да бъде подчинен на законодателството на една-единствена държава членка(6) .

38. Assim, o artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71 constitui uma exceção à regra, constante do artigo 13.°, n.° 2, alínea a), segundo a qual um trabalhador deve estar sujeito à legislação do Estado‑Membro em cujo território exerce uma atividade assalariada (princípio da lex loci laboris ) (7) .

38. В тази връзка член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 съдържа изключения от това правило, заложено в член 13, параграф 2, буква а) от същия регламент, съгласно който лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава (принципа на lex loci laboris)(7) .

39. Como claramente resulta do primeiro período do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71, essas exceções aplicam‑se a pessoas «que normalmente exer[cem] uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros».

39. Както става ясно от първото изречение на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тези изключения се отнасят до лица, които са „обичайно зает[и] на работа на територията на две или повече държави членки“.

40. A este respeito, o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do Regulamento n.° 1408/71, que se aplica a essas pessoas [que não os membros da equipagem ou da tripulação de uma empresa na aceção do artigo 14.°, n.° 2, alínea a)], dispõe, em primeiro lugar, nos termos do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), i), que a legislação do Estado‑Membro de residência é aplicável à pessoa em causa se esta exercer uma parte da sua atividade no território desse Estado‑Membro (8) .

40. В това отношение член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, който се прилага към такива лица (различни от членовете на железопътния или летателния екипаж на предприятие по смисъла на член 14, параграф 2, буква а), предвижда, първо, в член 14, параграф 2, буква б), подточка i), че законодателството на държавата членка по пребиваване следва да се прилага, ако съответното лице отчасти упражнява дейността си на територията на тази държава членка(8) .

41. No entanto, deve referir‑se a esse respeito – como sublinhou o Governo belga – que a situação de W. Kita não parece satisfazer esses requisitos na medida em que parece estar demonstrado que, durante o período de tempo relevante, não exerceu nenhuma atividade no território da Polónia, o seu Estado‑Membro de residência. Consequentemente, em meu entender – mas sujeito à resposta que a essa questão vier a dar o tribunal nacional e ao valor que, nesse contexto, venha a ser atribuído à redação do contrato de trabalho, como exposto infra – deve desde já excluir‑se, apenas por esse motivo, que o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), i) do Regulamento n.° 1408/71 seja aplicável nas circunstâncias do presente processo.

41. Във връзка с това следва да се отбележи обаче — както подчертава белгийското правителство, — че положението на г‑н Kita не се очертава като съответстващо на тези условия, доколкото изглежда установено, че през релевантния период от време той не е упражнявал никаква дейност на територията на Полша, държавата членка по пребиваване. Следователно според мен — като се държи сметка обаче за окончателното разрешаване на този въпрос от националния съд и за стойността, която трябва да се придаде в този контекст на съдържащата се в трудовия договор формулировка, както е посочено по-долу, — само на това основание следва вече да се изключи, че член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 е приложим при обстоятелствата по настоящия случай.

42. Por outro lado, o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento dispõe que uma pessoa está sujeita à legislação em matéria de segurança social do Estado‑Membro em cujo território a empresa que o emprega tem a sua sede, se não residir no território de um dos Estados‑Membros em que exerce a sua atividade.

42. От друга страна, член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от регламента предвижда, че дадено лице е подчинено на отнасящото се до социалната сигурност законодателство на държавата членка, на чиято територия се намира седалището или мястото на стопанска дейност на наелото го на работа предприятие, ако лицето не пребивава на територията на нито една от държавите членки, в които упражнява дейността си.

43. Embora, segundo a informação disponibilizada no pedido prejudicial, W. Kita pareça preencher este último requisito, a aplicabilidade do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), ii), do Regulamento n.° 1408/71 à sua situação depende – como a do artigo 14°, n.° 2, alínea b), i) – da questão de saber se pode ser considerado uma «pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros».

43. Въпреки че според съдържащата се в определението за преюдициално запитване информация г‑н Kita изглежда отговаря на това последно условие, приложимостта към неговото положение на член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71 зависи — както зависи приложимостта на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) — от това дали г‑н Kita може да се счита за „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“.

44. É verdade que o regulamento não dá mais nenhuma definição deste conceito, mas pode afirmar‑se genericamente que, à partida, implica obviamente trabalho não confinado ao território de um único Estado‑Membro, mas que se estende normal e habitualmente – ou seja, como regra e não apenas a título excecional ou temporário – ao território de vários Estados‑Membros (9) .

44. Вярно е, че регламентът не дава по-нататъшно определение на това понятие, но поне в общ смисъл може да се каже, като начало, че понятието очевидно обозначава трудова заетост, която не е ограничена до територията на една и съща държава членка, а нормално и обичайно — тоест като правило, вместо просто по изключение или временно — се разпростира на територията на няколко държави членки(9) .

45. Alguns exemplos do tipo de atividade assalariada a que se refere o primeiro período do artigo 14.°, n.° 2, figuram no próprio regulamento e na jurisprudência do Tribunal de Justiça.

45. Някои примери за вида заетост, която се има предвид в първото изречение на член 14, параграф 2, са предоставени от самия регламент и от практиката на Съда.

46. Com efeito, segundo o artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do regulamento, as pessoas que fazem parte da equipagem ou da tripulação de uma empresa que efetue transportes internacionais de passageiros ou de mercadorias consideram‑se, em princípio, pessoas que normalmente exercem uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros.

46. Така, както следва от член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, членовете на железопътния или летателния екипаж на предприятие, извършващо услуги по международен превоз на пътници, по принцип следва да се считат за лица, които обичайно са заети на работа на територията на няколко държави членки.

47. Além disso, o Tribunal de Justiça aceitou, por exemplo, que o artigo 14, n.° 2, alínea b), i), do Regulamento n.° 1408/71 se aplica ao caso de um trabalhador que reside num Estado‑Membro e trabalha como assalariado apenas para uma empresa com sede noutro Estado‑Membro e que, no quadro dessa relação laboral, regularmente – durante várias horas por semana e por um período não limitado a 12 meses – exerce a sua atividade no primeiro Estado‑Membro (10) .

47. Освен това Съдът е приел например, че в приложното поле на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 попада положението на заето лице, пребиваващо в една държава членка и наето на работа единствено от предприятие със седалище в друга държава членка, като в хода на трудовото правоотношение лицето редовно — по няколко часа всяка седмица и за период, който не е ограничен до 12 месеца — извършва своята дейност в първата държава членка(10) .

48. Estes casos referem‑se a situações em que, em princípio, no âmbito de uma relação laboral, uma pessoa trabalha mais ou menos em simultâneo ou concorrentemente em vários – isto é, pelo menos dois – Estados‑Membros.

48. Тези случаи се отнасят до ситуации, при които по принцип в рамките на трудово правоотношение дадено лице извършва работа в по-голяма или по-малка степен едновременно или съвместно в няколко — тоест поне в две — държави членки.

49. Na minha opinião, contudo, também é possível que o conceito de pessoa que normalmente exerce uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros abranja uma situação, como a apresentada pelo tribunal nacional, que se caracteriza pela realização sucessiva ou interpolada de prestações laborais ou projetos em mais do que um Estado‑Membro.

49. Според мен обаче е възможно също така понятието за обичайна заетост на територията на няколко държави членки да обхваща ситуация като представената от националния съд, която се характеризира с последователното или редуващо се осъществяване на трудови задачи или проекти в повече от една държава членка.

50. A este respeito, importa sublinhar que a finalidade das exceções previstas no artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do Regulamento n.° 1408/71 – como acontece com as demais exceções à regra do Estado de emprego, previstas nos artigos 14.° a 17.° do regulamento – é permitir superar obstáculos à livre circulação dos trabalhadores e encorajar o intercâmbio económico, evitando complicações administrativas, em especial para os trabalhadores e as empresas. (11)

50. В това отношение следва да се изтъкне, че целта на предвидените в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 изключения — както в случая с другите предвидени в членове 14—17 от регламента изключения от правилото на държавата по месторабота — е да се преодолеят пречките, които е възможно да възпрепятстват свободата на движение за работниците, и да се насърчи икономическото взаимопроникване, като същевременно се избегнат административни усложнения, по-специално за работниците и предприятията(11) .

51. Esses obstáculos e complicações também podem claramente surgir no caso de um trabalhador cujo emprego, na aceção supra utilizada, não se estende simultaneamente ao território de vários Estados‑Membros, mas consiste em prestações laborais levadas a cabo em diferentes Estados‑Membros durante períodos sucessivos ou interpolados.

51. Ясно е, че такива пречки и усложнения могат да възникнат също в случая, отнасящ се до работник, чиято заетост не се простира едновременно на територията на няколко държави членки — в използваното по-горе значение, — а се изразява в трудови задачи, осъществявани в различни държави членки през последователни периоди или при условия на редуване.

52. Neste contexto e quanto ao mesmo aspeto, também é ilustrativo – embora se refira ao novo Regulamento (CE) n.° 883/2004 (12), que não é aplicável ratione temporis ao presente processo – que, nos termos do artigo 14.°, n.° 5, do Regulamento (CE) n.° 987/2009 (13), uma pessoa que «exerça normalmente uma atividade por conta de outrem em dois ou mais Estados‑Membros» designa tanto a pessoa que o faz em simultâneo como a pessoa que, ao prosseguir as suas atividades, alterna continuamente entre dois ou mais Estados‑Membros.

52. В този контекст и във връзка със същата тема е показателно и това — макар то да се отнася до новия Регламент (ЕО) № 883/2004(12), който не е приложим ratione temporis в настоящия случай, — че съгласно член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009(13) лице, което „обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки“, се отнася както до лице, което прави това едновременно, така и до лице, което в изпълнение на своите дейности постоянно осъществява редуване между две или повече държави членки.

53. Cumpre referir a este respeito que, segundo esta disposição, a última hipótese é aplicável independentemente da frequência ou da regularidade da alternância.

53. В това отношение следва да се отбележи, че според посочената разпоредба последният случай намира приложение независимо от честотата или периодичността на редуването.

54. Também parece difícil inferir do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71, na falta de qualquer disposição que o especifique, uma frequência específica de alternância ou a duração específica que um período de atividade num dos Estados‑Membros em causa não pode exceder, para efeitos da aplicabilidade dessa disposição, como proposto em especial pelas partes na audiência.

54. Също така при отсъствието на каквато и да било разпоредба в този смисъл, изглежда трудно от член 14, параграф 2 на Регламент № 1408/71 да се направи извод за съществуването на специфична честота на редуване или на специфична продължителност, която даден период на дейност в една от съответните държави членки не може да надхвърля, с оглед приложимостта на тази разпоредба, както в различен смисъл предлагат по-специално страните в съдебното заседание.

55. Por outro lado, como o órgão jurisdicional de reenvio e a Comissão referiram, não se pode ignorar o facto de, para efeitos da exceção prevista no artigo 14.°, n.° 1, alínea a), do Regulamento n.° 1408/71, o legislador ter obviamente considerado o destacamento de trabalhadores para outros Estados‑Membros por períodos inferiores a 12 meses como sendo «temporário» e de «curta duração», que justifica por isso uma exceção à regra do Estado‑Membro de emprego, motivada pelo encorajamento do intercâmbio económico evitando complicações administrativas. (14)

55. От друга страна, както отбелязват запитващият съд и Комисията, не може да се подмине без внимание фактът, че за целите на съдържащото се в член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 изключение законодателят очевидно е считал изпращането на работник в друга държава членка с продължителност до 12 месеца за „временно“ и „краткосрочно“, като това следователно обосновава изключение от правилото относно държавата членка по месторабота, мотивирано с насърчаването на икономическо взаимопроникване и избягването на административни усложнения(14) .

56. Do mesmo modo, é aceitável que uma pessoa que exerça – no decurso de períodos sucessivos de trabalho – ativi dades em diferentes Estados‑Membros possa ser qualificada como «pessoa que normalmente exer[ce] uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros» se a duração de um período de trabalho contínuo num Estado‑Membro atingir – mas não exceder – 12 meses.

56. Освен това навярно може да се допусне, че лице, което в течение на последователни периоди на работа осъществява дейности в различни държави членки, би могло да се квалифицира като „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, ако продължителността на период на непрекъсната работа в дадена държава членка възлиза на — но не надхвърля — 12 месеца.

57. No entanto, há ainda outro aspeto, que também foi abordado por algumas das partes, que me parece mais decisivo relativamente aos factos do presente processo. Definitivamente, a questão de saber se alguém «normalmente» exerce uma atividade assalariada no território dois ou mais Estados‑Membros – ou seja, se o perfil funcional da pessoa se caracteriza efetivamente pelo exercício sucessivo e alternado de uma atividade laboral em dois ou mais Estados‑Membros – apenas pode ser respondida com base num quadro de referência, que é, em minha opinião, a relação laboral tal como definida no contrato de trabalho.

57. Съществува обаче и друг аспект, на който също се спират някои от страните и който ми се струва по-решаващ с оглед на фактите, върху които се основава настоящото дело. Навярно въпросът дали някой е „обичайно“ зает на работа на територията на няколко държави членки — тоест дали профилът на работа на това лице наистина се характеризира с последователно, редуващо се извършване на работа в различни държави членки — може да се определи само във връзка с референтна рамка, която според мен е трудовото правоотношение, както е дефинирано то от трудовия договор.

58. Para mim, a situação laboral a que o primeiro período do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71 se refere não é a situação, por exemplo, de uma pessoa que, num determinado ano, começa a trabalhar no Estado‑Membro A e no ano seguinte, com base noutro contrato de trabalho, exerce outra atividade assalariada no Estado‑Membro B, mas sim a de uma relação laboral consistente e continuada que se estende, quer simultaneamente quer em períodos sucessivos de trabalho, ao território de dois ou mais Estados‑Membros. (15)

58. По мое мнение ситуацията на заетост, предвидена в първото изречение на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71, не е например ситуацията, при която през определена година дадено лице започва работа в държава членка А и през следващата година, въз основа на различен трудов договор, започва друга работа в държава членка Б, но по-скоро трудово правоотношение с последователно и непрекъснато естество, което било едновременно, било през последователни периоди се разпростира на територията на няколко държави членки(15) .

59. É claro que, inversamente, se uma pessoa exerce uma atividade laboral ao abrigo de um único contrato de trabalho e durante o período coberto por essa relação laboral trabalha num só Estado‑Membro, não pode ser considerada uma pessoa que normalmente exerce uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros. Importa acrescentar que isto se verifica mesmo que, ao abrigo de outro contrato de trabalho, posterior e autónomo, com o mesmo empregador, a pessoa possa exercer uma atividade assalariada no território de um Estado‑Membro diferente do identificado no primeiro contrato de trabalho. (16)

59. В такъв случай е ясно, че — в обратната хипотеза — ако лице извършва работа по силата на един-единствен трудов договор и през обхванатия от това трудово правоотношение период работи само в една-единствена държава членка, това лице не може да бъде считано като лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки. Следва да се добави, че това трябва да се прилага дори когато по силата на следващ, отделен трудов договор със същия работодател лицето може да бъде заето на работа на територията на държава членка, различна от държавата, посочена в първия трудов договор(16) .

60. À luz destas considerações, proponho que, na primeira parte da resposta a dar ao órgão jurisdicional de reenvio, se declare que o conceito de «pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros», utilizado na primeira parte do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71, deve ser interpretado no sentido de que também abrange uma pessoa que, durante o período coberto pelo contrato de trabalho e no quadro de um único contrato de trabalho celebrado com um único empregador, cumpre missões de trabalho não em simultâneo nem concorrentemente, mas em períodos sucessivos no território de dois ou mais Estados‑Membros, embora o período de trabalho contínuo em cada Estado‑Membro não possa exceder 12 meses.

60. В светлината на всички изложени по-горе съображения бих предложил като първа част на отговора, който да се даде на запитващия съд, да се посочи, че понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“ следва да се тълкува като включващо лице, което през периода, обхванат от един и същ трудов договор, и в рамките на такъв договор, сключен с един-единствен работодател, изпълнява трудови задачи не едновременно или съвместно, а през последователни периоди на територията на поне две държави членки, макар че периодът на непрекъсната работа във всяка държава членка не трябва да превишава продължителност от 12 месеца.

61. No que respeita, em seguida, ao problema – relativo à emissão do certificado E 101 – de uma possível divergência entre os termos do contrato de trabalho em causa e a situação real do trabalhador a que se refere o contrato, é claro, em primeiro lugar, que ao determinar se uma pessoa está abrangida por uma disposição específica do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento n.° 1408/71, a instituição competente deve proceder corretamente, ou seja, só pode declarar que a legislação de segurança social do Estado‑Membro de residência continua aplicável durante um dado período se a situação do trabalhador em causa preencher, de facto e genuinamente, as exigências relevantes do regulamento.

61. На следващо място, що се отнася до свързания с издаването на удостоверение Е 101 въпрос за възможно разминаване между условията на съответния трудов договор и действителното положение на работника, за който се отнася този договор, ясно е най-напред, че при преценка дали дадено лице е обхванато от определена разпоредба на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 компетентният орган трябва да действа правилно, тоест той може да обяви, че отнасящото се до социалната сигурност законодателство на държавата членка по пребиваване остава приложимо в течение на даден период само ако положението на съответния работник фактически и действително отговаря на релевантните изисквания на регламента.

62. A este respeito e para esse efeito, segundo a jurisprudência do Tribunal de Justiça, o princípio da cooperação leal, enunciado no artigo 4.°, n.° 3, do TUE (anterior artigo 10.° CE), impõe à instituição competente que proceda a uma apreciação correta dos factos relevantes para a aplicação das regras relativas à determinação da legislação aplicável em matéria de segurança social e, portanto, que assegure a exatidão das menções constantes do certificado E 101. (17)

62. В това отношение и за тази цел, съгласно практиката на Съда, заложеният в член 4, параграф 3 ДЕС (предишен член 10 ЕО) принцип за лоялно сътрудничество изисква издаващата институция да направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагане на правилата за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, и следователно да гарантира точността на информацията, внесена в удостоверение Е 101(17) .

63. A este propósito, deve contudo ter‑se em conta que o certificado E 101 é, regra geral, emitido – e, por conseguinte, a referida avaliação dos factos feita – antes do início do período a que se refere e estabelece, essencialmente, uma presunção quanto à legislação aplicável. (18) Assim, é emitido pela instituição competente com base na previsível situação laboral do trabalhador em causa, que deve, por conseguinte, ser principalmente estabelecida com base no contrato de trabalho que descreve a natureza da função.

63. В този смисъл трябва въпреки всичко да се има предвид, че по правило удостоверението Е 101 се издава — и следователно посочената по-горе фактическа преценка се прави — преди началото на периода, за който удостоверението се отнася, и по същество установява презумпция за приложимото законодателство(18) . Така удостоверението се издава от компетентната институция въз основа на предвижданото трудово положение на съответния работник, което следователно трябва да бъде установено главно въз основа на трудовия договор, описващ естеството на трудовата заетост.

64. Todavia, se resultar de outros fatores relevantes e elementos probatórios que a situação laboral de um trabalhador, de facto, difere substancialmente da descrita no seu contrato de trabalho, a referida obrigação de aplicar o Regulamento n.° 1408/71 significa corretamente que incumbe à instituição competente, independentemente dos próprios termos do contrato, basear as suas conclusões na situação real do trabalhador e, eventualmente, recusar emitir o certificado E 101. Além disso, se se revelar que os factos nos quais o certificado se baseia estão substancialmente incorretos, pode ser pedido à instituição competente – ou, em processo judiciais, ao tribunal em causa – que revogue o certificado ou o declare inválido. (19)

64. Ако обаче въз основа на други релевантни фактори и косвени доказателства изглежда, че всъщност трудовото положение на даден работник се различава по същество от положението, описано в неговия трудов договор, посоченото по-горе задължение за правилно прилагане на Регламент № 1408/71 означава, че компетентната институция е задължена, независимо от формулировката на договора, да базира своите констатации върху действителното положение на работника и евентуално да откаже издаването на удостоверението Е 101. Също така, ако фактите, на които се основава удостоверението, по-късно се окажат неточни по същество, от компетентната институция — или от съответния съд при съдебно производство — може да се изисква, ако това е подходящо, отнемането на удостоверението или обявяването му за невалидно(19) .

65. Ao apreciar os factos com vista a determinar a legislação aplicável em matéria de segurança social para efeitos de emissão de um certificado E 101, a instituição competente pode tomar em consideração, para além dos termos do contrato de trabalho, fatores como a forma como contratos semelhantes desse tipo entre o empregador e o trabalhador em causa foram anteriormente executados ou, mais genericamente, as características das atividades desenvolvidas pela empresa em questão (20), na medida em que possam clarificar a real natureza do trabalho em causa ou, de outro modo, fornecer indícios da existência de práticas abusivas.

65. При преценка на фактите с оглед определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност за целите на издаване на удостоверение Е 101 издаващата институция може да вземе предвид, освен формулировката на трудовия договор, и фактори като начина, по който подобни договори от този вид между работодателя и съответния работник преди това са били прилагани на практика, или, в по-общ смисъл, характерните особености на извършваните от съответното предприятие дейности(20), доколкото тези фактори могат да хвърлят светлина върху действителното естество на съответната работа или пък да указват наличието на злоупотреби.

66. Daqui também decorre que, se dessa avaliação resultar que, apesar dos termos do contrato de trabalho apresentado, é imediatamente percetível que o trabalhador em causa não preenche um dos requisitos de aplicação de uma disposição do Regulamento n.° 1408/71 – como a exigência a que o tribunal nacional faz referência segunda questão, ou seja, que, para efeitos da aplicação do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), i) do Regulamento, o trabalho deve ser executado no Estado‑Membro onde o trabalhador reside – essa disposição não se pode aplicar.

66. Следва също, че ако въз основа на тази преценка изглежда, че въпреки формулировката на представения трудов договор веднага става ясно, че съответното заето лице не отговаря на някое от изискванията за прилагането на определена разпоредба от Регламент № 1408/71 — като изтъкваното от запитващия съд във втория въпрос изискване, че за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от регламента работа трябва да се извършва в държавата членка, в която заетото лице пребивава, — тази разпоредба не може да бъде приложена.

67. Face ao exposto, proponho que, na segunda parte da resposta a dar ao órgão jurisdicional de reenvio, se declare que, para se determinar, para efeitos de emissão de um certificado E 101, se a situação de uma pessoa integra a hipótese da subalínea i) ou da subalínea ii) da alínea b) do n.° 2 do artigo 14.° do Regulamento n.° 1408/71, deve ser levada a cabo uma avaliação adequada dos factos relevantes para a aplicação dessas regras, com o objetivo de assegurar que a situação do trabalhador em causa cumpre efetivamente as exigências relevantes constantes dessas regras. Essa avaliação deve ser levada a cabo, principalmente, com base no contrato de trabalho, mas também devem ser tidos em conta outros fatores relevantes, como a forma como contratos semelhantes desse tipo entre a empresa e a pessoa em causa foram anteriormente executados ou, mais genericamente, as características das atividades desenvolvidas pela empresa em questão. Se se afigurar então que, apesar dos termos do contrato de trabalho, a pessoa não preenche um dos requisitos impostos por uma disposição do Regulamento n.° 1408/71 – como, por exemplo, a regra definida na subalínea i) ou na subalínea ii) da alínea b) do n.° 2 do artigo 14.° – essa disposição não pode ser aplicada.

67. В светлината на изложеното по-горе бих предложил като втора част на отговора, който да се даде на запитващия съд, да се посочи, че за да се определи — за целите на издаване на удостоверение Е 101 — дали положението на дадено лице попада в обхвата на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, трябва да се направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагането на тези правила, с оглед да се осигури, че положението на съответния работник действително отговаря на релевантните изисквания според тези правила. По принцип тази преценка трябва да се предприеме въз основа на трудовия договор, но може да се вземат предвид и други релевантни фактори, като начинът, по който подобни договори между предприятието и съответния работник преди това са били прилагани на практика, или, в по-общ смисъл, характерните особености на дейностите, с които е ангажирано съответното предприятие. Ако тогава изглежда ясно, че въпреки формулировката на трудовия договор положението на лицето всъщност не отговаря на изискване според правило, заложено в Регламент № 1408/71 — като правилото по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii), — това правило не може да бъде приложено.

V – Conclusão

V – Заключение

68. Pelos motivos acima expostos, proponho que o Tribunal de Justiça responda do seguinte modo às questões submetidas pelo Sąd Apelacyjny:

68. Въз основа на гореизложените съображения предлагам на въпросите, отправени от Sąd Apelacyjny, да се отговори, както следва:

– O conceito de «pessoa que normalmente exerça uma atividade assalariada no território de dois ou mais Estados‑Membros», utilizado na primeira parte do artigo 14.°, n.° 2, do Regulamento (CEE) n.° 1408/71 do Conselho, de 14 de junho de 1971, relativo à aplicação dos regimes de segurança social aos trabalhadores assalariados, aos trabalhadores não assalariados e aos membros da sua família que se deslocam no interior da Comunidade, na versão resultante do Regulamento (CE) n.° 118/97 do Conselho, de 2 de dezembro de 1996, conforme alterado pelo Regulamento (CE) n.° 1992/2006 do Parlamento Europeu e do Conselho, de 18 de dezembro de 2006, deve ser interpretado no sentido de que também abrange uma pessoa que, durante o período coberto pelo contrato de trabalho e no quadro de um único contrato de trabalho celebrado com um único empregador, cumpre missões de trabalho não em simultâneo nem concorrentemente, mas em períodos sucessivos no território de dois ou mais Estados‑Membros, embora o período de trabalho contínuo em cada Estado‑Membro não possa exceder 12 meses;

– понятието „лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки“, използвано в първото изречение на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, произтичаща от Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), следва да се тълкува като включващо лице, което през периода, обхванат от един и същ трудов договор, и в рамките на такъв договор, сключен с един-единствен работодател, изпълнява трудови задачи не едновременно или съвместно, а през последователни периоди на територията на поне две държави членки, макар че периодът на непрекъсната работа във всяка държава членка не трябва да превишава продължителност от 12 месеца,

– Para se determinar, para efeitos de emissão de um certificado E 101, se a situação de uma pessoa integra a hipótese da subalínea i) ou da subalínea ii) da alínea b) do n.° 2 do artigo 14.° do Regulamento n.° 1408/71, deve ser levada a cabo uma avaliação adequada dos factos relevantes para a aplicação dessas regras, com o objetivo de assegurar que a situação do trabalhador em causa cumpre efetivamente as exigências relevantes constantes dessas regras. Essa avaliação deve ser levada a cabo, principalmente, com base no contrato de trabalho, mas também devem ser tidos em conta outros fatores relevantes, como a forma como contratos semelhantes desse tipo entre a empresa e a pessoa em causa foram anteriormente executados ou, mais genericamente, as características das atividades desenvolvidas pela empresa em questão. Se se afigurar então que, apesar dos termos do contrato de trabalho, a pessoa não preenche um dos requisitos impostos por uma disposição do Regulamento n.° 1408/71 – como, por exemplo, a regra definida na subalínea i) ou na subalínea ii) da alínea b) do n.° 2 do artigo 14.° – essa disposição não pode ser aplicada.

– за да се определи — за целите на издаване на удостоверение Е 101 — дали положението на дадено лице попада в обхвата на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент № 1408/71, трябва да се направи надлежна преценка на фактите, релевантни за прилагането на тези правила, с оглед да се осигури, че положението на съответния работник действително отговаря на релевантните изисквания според тези правила. По принцип тази преценка трябва да се предприеме въз основа на трудовия договор, но може да се вземат предвид и други релевантни фактори, като начинът, по който подобни договори между предприятието и съответния работник преди това са били прилагани на практика, или, в по-общ смисъл, характерните особености на дейностите, с които е ангажирано съответното предприятие. Ако тогава изглежда ясно, че въпреки формулировката на трудовия договор положението на лицето всъщност не отговаря на изискване според правило, заложено в Регламент № 1408/71 — като правилото по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) или член 14, параграф 2, буква б), подточка ii), — това правило не може да бъде приложено.

(1) .

(1) .

(2)  – JO 1997 L 28, p. 1.

(2)  – ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35.

(3)  – JO L 392, p. 1.

(3)  – ОВ L 392, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288.

(4)  – Regulamento do Conselho, de 21 de março de 1972, que estabelece as modalidades de aplicação do Regulamento (CEE) n.° 1408/71 relativo à aplicação dos regimes de segurança social aos trabalhadores assalariados, aos trabalhadores não assalariados e aos membros da sua família que se deslocam no interior da Comunidade (JO L 74, p. 1; EE 05 F1 p. 156), na versão aplicável ao tempo dos factos.

(4)  – Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (ОВ L 74, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 74), в приложимата по настоящото дело редакция.

(5)  – A este propósito, v., em especial, acórdão de 10 fevereiro de 2000, FTS, C‑202/97, Colet., p. I‑883, n.° 45.

(5)  – За тази цел вж. по-конкретно Решение по дело FTS (C‑202/97, Recueil, стр. I‑883, точка 45).

(6)  – V., inter alia , acórdão de 10 de janeiro de 2008, Bosmann, C‑352/06, Colet., p. I‑3827, n.° 16; FTS, referido na nota 5, n.° 20; de 16 de fevereiro de 1995, Calle Grenzshop Andresen, C‑425/93, Colet., p. I‑269, n.° 9; de 13 de março de 1997, Huijbrechts, C‑131/95, Colet., p. I‑1409, n.° 17, e de 11 de junho de 1998, Kuusijärvi, C‑275/96, Colet., p. I‑3419, n.° 28.

(6)  – Вж. по-специално Решение по дело Bosmann (C‑352/06, Recueil, стр. I‑3827, точка 16), Решение по дело FTS (посочено в бележка под линия 5, точка 20), Решение по дело Calle Grenzshop Andresen (C‑425/93, Recueil, стр. I‑269, точка 9), Решение по дело Huijbrechts (C‑131/95, Recueil, стр. I‑1409, точка 17) и Решение по дело Kuusijärvi (C‑275/96, Recueil, стр. I‑3419, точка 28).

(7)  – V., neste sentido, acórdão de 9 de novembro de 2000, Plum, C‑404/98, Colet., p. I‑9379, n. os  14 e 15.

(7)  – Вж. в този смисъл Решение по дело Plum (C‑404/98, Recueil, стр. I‑9379, точки 14 и 15).

(8)  – A segunda hipótese prevista nessa disposição – ligação a várias empresas ou entidades patronais – não é relevante para efeitos do presente processo.

(8)  – Вторият случай, предвиден от тази разпоредба — принадлежност към няколко предприятия или няколко работодатели, — не е релевантен в настоящото дело.

(9)  – Deve notar‑se que, no contexto da interpretação de outras disposições do artigo 14.° do Regulamento n.° 1408/71, como, em particular, o artigo 14.° A, n.° 1, e o artigo 14.°, n.° 1, alínea a), o Tribunal de Justiça por vezes diferencia «normalmente» de «temporariamente» ou considera «normalmente» um sinónimo de «habitualmente»; v., por exemplo, acórdão Plum, referido na nota 7, n. os  20 e 21; acórdão FTS, referido na nota 5 e n. os  22 e 23; e acórdão de 30 de março de 2000, Banks e o., C‑178/97, Colet., p. I‑2005, n.° 25.

(9)  – Следва да се отбележи, че в контекста на тълкуването на други разпоредби на член 14 от Регламент № 1408/71, по-специално като член 14а, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква а), Съдът в някои случаи е съпоставял „обичайно“ с „временно“ или е приемал „обичайно“ като синоним на „обикновено“: вж. напр. Решение по дело Plum, посочено в бележка под линия 7, точки 20 и 21, Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точки 22 и 23 и Решение по дело Banks и др. (C‑178/97, Recueil, стр. I‑2005, точка 25).

(10)  – V. acórdão Calle Grenzshop Andresen, referido na nota 6, n.° 15.

(10)  – Вж. Решение по дело Calle Grenzshop Andresen, посочено в бележка под линия 6, точка 15.

(11)  – V., a este propósito, inter alia , acórdão Plum, referido na nota 7, n. os  19 e 20; FTS, referido na nota 5, n. os  28 e 29; e acórdão de 17 de dezembro de 1970, Manpower, 35/70, Coletânea 1969‑1970, p. 703, n.° 10.

(11)  – Вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Plum, посочено в бележка под линия 7, точки 19 и 20, Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точки 28 и 29 и Решение по дело Manpower (35/70, Recueil, стр. 1251, точка 10).

(12)  – Regulamento do Parlamento Europeu e do Conselho, de 29 de abril de 2004, relativo à coordenação dos sistemas de segurança social (JO L 166, p. 1).

(12)  – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

(13)  – Regulamento do Parlamento Europeu e do Conselho, de 16 de setembro de 2009, que estabelece as modalidades de aplicação do Regulamento (CE) n.° 883/2004 relativo à coordenação dos sistemas de segurança social (JO L 284, p. 1).

(13)  – Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).

(14)  – V., para este efeito, inter alia , Plum, referido na nota 7, n. os  19 e 20; v. também acórdão Calle Grenzshop Andresen, referido na nota 6, n. os  9 a 11.

(14)  – Вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Plum, посочено в бележка под линия 7, точки 19 и 20; вж. също Решение по дело Calle Grenzshop Andresen, посочено в бележка под линия 6, точки 9—11.

(15)  – V. a este respeito, acórdão de 12 de julho de 1973, Hakenberg, 13/73, Recueil, p. 935, n.° 19, Colet., p. 353.

(15)  – Сравни в този смисъл Решение по дело Hakenberg (13/73, Recueil, стр. 935, точка 19).

(16)  – Como o Governo belga corretamente indicou a este propósito, considerar relações contratuais subsequentes e autónomas, como as que constituem a matéria de facto de presente processo, para efeitos da aplicação do artigo 14.°, n.° 2, alínea b), do Regulamento n.° 1408/71, como uma relação laboral única e continuada equivaleria, de facto, a estabelecer a posteriori que a relação laboral comporta alternância e modificações sucessivas, o que, efetivamente, é artificial e pode conduzir a abusos e a desvios à lei.

(16)  – Както основателно посочва в този смисъл белгийското правителство, да се считат за целите на прилагането на член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71 последващи и отделни договорни правоотношение като тези, които формират фактическата обстановка по настоящото дело, като едно непрекъснато трудово правоотношение, всъщност би довело до това a posteriori да се установи променливият, последователно изменящ се характер на заетостта, което наистина би изглеждало изкуствено и може да отвори вратата за способи на злоупотреба и заобикаляне.

(17)  – V. acórdão Banks e o., referido na nota 9, n.° 38, e FTS, referido na nota 5, n.° 38.

(17)  – Вж. Решение по дело Banks и др., посочено в бележка под линия 9, точка 38, както и Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точка 38.

(18)  – V., a este respeito, acórdão Banks e o., referido na nota 9, n. os  40 e 53.

(18)  – Сравни в този контекст Решение по дело Banks и др., посочено в бележка под линия 9, точки 40 и 53.

(19)  – V. acórdãos FTS, referido na nota 5, n.° 55, e Banks e o., referido na nota 9, n.° 43.

(19)  – Сравни Решение по дело FTS, посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 55 и Решение по дело Banks и др., посочено в бележка под линия 9, точка 43.

(20)  – V., a este respeito, acórdão FTS, referido na nota 5, n. os  42 e 43.

(20)  – Сравни в този смисъл Решение по дело FTS, посочено в бележка под линия 5, точки 42 и 43.