|
|
Eiropas Parlamenta un Padomes Direktīva 96/71/EK
|
19961216
|
|
(1996. gada 16. decembris)
|
Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
|
|
par darba ņēmēju norīkošanu darbā pakalpojumu sniegšanas jomā
|
от 16 декември 1996 година
|
|
EIROPAS PARLAMENTS UN EIROPAS SAVIENĪBAS PADOME,
|
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги
|
|
ņemot vērā Eiropas Kopienas dibināšanas līgumu un jo īpaši tā 57. panta 2. punktu un 66. pantu,
|
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
|
|
ņemot vērā Komisijas priekšlikumu [1],
|
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност и по-специално член 57, параграф 2, и член 66 от него,
|
|
ņemot vērā Ekonomikas un sociālo lietu komitejas atzinumu [2],
|
като взеха предвид предложението на Комисията [1],
|
|
saskaņā ar Līguma 189.b pantu [3],
|
като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет [2],
|
|
(1) tā kā, ievērojot Līguma 3.c pantu, šķēršļu atcelšana starp dalībvalstīm brīvai personu kustībai un pakalpojumu apritei ir viens no Kopienas mērķiem;
|
в съответствие с процедурата, предвидена в член 189б на Договора [3],
|
|
(2) tā kā attiecībā uz pakalpojumu sniegšanu jebkuri ierobežojumi pilsonības vai dzīvesvietas dēļ saskaņā ar Līgumu no pārejas laika beigām ir aizliegti;
|
(1) като имат предвид, че съгласно член 3, буква в) от Договора премахването на пречките между държавите-членки за свободно движение на хора и услуги представлява една от целите на Общността;
|
|
(3) tā kā iekšējā tirgus izveide nodrošina dinamisku vidi starptautiskai pakalpojumu sniegšanai, mudinot arvien vairāk uzņēmumu īslaicīgi norīkot darbiniekus darbā ārvalstīs, lai veiktu darbus dalībvalstī, kas nav tā dalībvalsts, kurā tos nodarbina parasti;
|
(2) като имат предвид, че що се отнася до предоставянето на услуги, всяко ограничение, основано на националност или изисквания за пребиваване, са забранени съгласно Договора след края на преходния период;
|
|
(4) tā kā pakalpojumu sniegšana var būt vai nu uzņēmuma veikts darbs uz tā atbildību un tā vadībā saskaņā ar līgumu, kas noslēgts starp šo uzņēmumu un pusi, kurai pakalpojumi paredzēti, vai arī tā darbaspēka izīrēšana, kuru uzņēmums izmanto saistībā ar valsts vai privāttiesisku līgumu;
|
(3) като имат предвид, че изграждането на вътрешния пазар предлага динамична среда за транснационалното предоставяне на услуги, което подтиква все повече предприятия временно да командироват работници зад граница, за да извършват работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата, в която обикновено работят;
|
|
(5) tā kā šādas starptautiskas pakalpojumu sniegšanas veicināšanai vajadzīgi godīgas konkurences apstākļi un pasākumi, kas nodrošina darba ņēmēju tiesību ievērošanu;
|
(4) като имат предвид, че предоставянето на услуги може да бъде под формата на извършване на работа от предприятие за своя сметка и под свое ръководство, или по силата на договор, сключен между това предприятие и страната, за която са предназначени услугите, или под формата на наемане на работници, които да се използват от предприятието в рамките на публичен или частен договор;
|
|
(6) tā kā tas, ka darba attiecības kļūst starptautiskas, rada problēmas attiecībā uz darba attiecībām piemērojamajiem likumiem; tā kā darba attiecību transnacionalizācija rada problēmu saistībā ar tiesību aktiem, kas piemērojami darba attiecībām; tā kā pušu interesēs ir izstrādāt noteikumus, kas reglamentētu paredzētās darba attiecības;
|
(5) като имат предвид, че подобно насърчаване на транснационалното предоставяне на услуги изисква атмосфера на лоялна конкуренция и мерки, гарантиращи правата на работещите;
|
|
(7) tā kā 1980. gada 19. jūnija Romas Konvencija par līgumsaistībām piemērojamiem tiesību aktiem [4], ko parakstījušas 12 dalībvalstis, vairākumā dalībvalstu ir stājusies spēkā 1991. gada 1. aprīlī;
|
(6) като имат предвид, че транснационализирането на трудовото правоотношение повдига проблеми, свързани с приложимото законодателството по отношение на трудовите правоотношения; като имат предвид, че е в интерес на страните да се определят реда и условията, които уреждат предвиденото трудово правоотношение;
|
|
(8) tā kā minētās konvencijas 3. pants kā vispārīgu noteikumu paredz, ka pusēm ir iespēja brīvi izvēlēties tiesību aktu; tā kā, ja šādas izvēles nav, līgumu saskaņā ar 6. panta 2. punktu jāreglamentē ar tās valsts tiesību aktiem, kurā darbinieks, izpildot līgumu, parasti veic savu darbu, pat ja viņš uz laiku ir nodarbināts citā valstī, vai, ja darbinieks parasti neveic darbu nevienā valstī, ar tās valsts tiesību aktiem, kurā viņš ir iesaistīts darbā, ja vien no apstākļu kopuma neizriet, ka līgums ir ciešāk saistīts ar citu valsti, tādā gadījumā līgums jāreglamentē ar tās valsts tiesību aktiem; tā kā, ja izvēle netiek izdarīta, līgumu saskaņā ar 6. panta 2. punktu regulē tās valsts likums, kurā darbinieks parasti veic savus pienākumus līgumsaistību izpildē, pat ja tas ir īslaicīgi nodarbināts citā valstī, vai ja darbinieks parasti neveic savus pienākumus kādā vienā valstī, tās valsts likums, kurā atrodas tā uzņēmējdarbības vieta, ar kuras starpniecību darbinieks ir iesaistīts, ja vien neizrādās, ka kopējos apstākļos līgums ir ciešāk saistīts ar citu valsti, un šādā gadījumā līgumu regulē tās valsts likums;
|
(7) като имат предвид, че Римската конвенция от 19 юни 1980 г. за определяне на приложимото право към договорните задължения [4], подписана от 12 държави-членки, влезе в сила на 1 април 1991 г. в по-голямата част от държавите-членки;
|
|
(9) tā kā saskaņā ar minētās konvencijas 6. panta 1. punktu tiesību akta izvēle, ko puses izdarījušas, nedrīkst novest pie tā, ka darbiniekam tiek atņemta aizsardzība, ko tam nodrošina obligātās tiesību normas, kuras saskaņā ar šā panta 2. punktu būtu jāpiemēro, ja izvēles tiesības nepastāv;
|
(8) като имат предвид, че член 3 от Конвенцията предвижда като общо правило свободен избор на приложимото законодателството, направен от страните; като имат предвид, че при отсъствието на избор, договорът следва да се урежда съгласно член 6, параграф 2 от законодателството на страната, в която работникът или служителят обикновено извършва работата си в изпълнение на договора, дори ако той временно е командирован в друга страна, или ако няма конкретна страна, в която работникът или служителят да извършва обикновено работата си — от законодателството на страната, в която се намира мястото на стопанска дейност на предприятието, което го е наело, освен ако от цялостните обстоятелства не произтича, че договорът е свързан по-тясно с друга страна, като в този случай договорът се урежда от законодателството на тази страна;
|
|
(10) tā kā, ievērojot konkrētus nosacījumus, minētās konvencijas 7. pants nosaka, ka vienlaikus ar tiesību aktiem, kas pasludināti par piemērojamiem, var piemērot citas valsts, jo īpaši tās dalībvalsts, kuras teritorijā darba ņēmējs īslaicīgi norīkots darbā, obligātās tiesību normas;
|
(9) като имат предвид, че съгласно член 6, параграф 1 от горепосочената конвенция изборът на законодателство, направен от страните, не може да има за резултат лишаването на работника или служителя от закрилата, която му се предоставя от задължителните разпоредби, които биха били приложими съгласно параграф 2 от посочения член при отсъствието на избор;
|
|
(11) tā kā saskaņā ar Kopienas tiesību priekšrokas principu, kas noteikts minētās konvencijas 20. pantā, minētā konvencija neietekmē to noteikumu piemērošanu, kuros saistībā ar kādu konkrētu jautājumu noteikti tiesību aktu izvēles noteikumi, kas attiecas uz līgumsaistībām un kas ir vai būs ietverti Eiropas Kopienu institūciju tiesību aktos vai valstu likumos, kuri ir saskaņoti šo aktu īstenošanā;
|
(10) като имат предвид, че член 7 от посочената конвенция определя, че при някои условия едновременно със законодателството, което е обявено за приложимо, е възможно да се приложат задължителни разпоредби на законодателството на друга страна, в частност законодателството на държавата-членка, на чиято територията временно е командирован работникът;
|
|
(12) tā kā Kopienas tiesības neizslēdz iespēju dalībvalstīs piemērot to tiesību aktus vai kolektīvos līgumus, ko ir parakstījuši darba devēji un darba ņēmēji, jebkurai personai, kuru, kaut vai īslaicīgi, nodarbina to teritorijā, lai gan šīs personas darba devējs ir reģistrēts citā dalībvalstī; tā kā Kopienas tiesības neaizliedz dalībvalstīm nodrošināt šo tiesību normu ievērošanu ar piemērotiem līdzekļiem;
|
(11) като имат предвид, че съгласно принципа за предимство на правото на Общността, посочен в член 20, горепосочената конвенция не засяга прилагането на разпоредбите, които по отношение на конкретен въпрос определят правила за избор на законодателство относно договорните задължения и които се или ще се съдържат в актове на институции на Европейските общности или в хармонизираните национални закони в изпълнение на такива актове;
|
|
(13) tā kā ir jākoordinē dalībvalstu tiesību akti, lai noteiktu obligātos pamatnoteikumus minimālajai aizsardzībai, kas uzņēmējvalstī jāievēro darba devējiem, kuri norīko darbā darba ņēmējus veikt īslaicīgu darbu tajā dalībvalstī, kur sniedz pakalpojumus; tā kā šo koordināciju var panākt tikai ar Kopienas tiesību aktiem;
|
(12) като имат предвид, че правото на Общността не изключва държавите-членки да прилагат своето законодателство или колективните договори, сключени между социалните партньори по отношение на всяко лице, което е заето, дори и временно, на тяхна територия, макар неговият работодател да е установен в друга държава-членка; като имат предвид, че правото на Общността не забранява на държавите-членки да гарантират спазването на тези правила с подходящи средства;
|
|
(14) tā kā, neņemot vērā darba ņēmēja norīkojuma ilgumu, pakalpojumu sniedzējam būtu jāievēro skaidri definēti pamatnoteikumi;
|
(13) като имат предвид, че законодателствата на държавите-членки трябва да се координират, за да се определи ядро от задължителни правила за минимална закрила, която трябва да се спазват в приемащата държава от работодателите, които командироват работници за временно извършване на работа на територията на държавата-членка, в която се предоставят услугите; като имат предвид, че такава координация може да бъде постигната само от правото на Общността;
|
|
(15) tā kā būtu jānosaka, ka konkrētos skaidri noteiktos preču salikšanas un/vai uzstādīšanas gadījumos nepiemēro noteikumus par minimālajām algu likmēm un minimālo apmaksāto ikgadējo atvaļinājumu;
|
(14) като имат предвид, че "твърдото ядро" от ясно определени защитни правила трябва да се спазва от доставчика на услугите, независимо от продължителността на командировката на работника;
|
|
(16) tā kā būtu jāpastāv zināmai elastībai, piemērojot noteikumus par minimālajām algu likmēm un apmaksātā ikgadējā atvaļinājuma minimālo ilgumu; tā kā tad, kad norīkojums nav ilgāks par vienu mēnesi, dalībvalstis noteiktos apstākļos var atkāpties no noteikumiem attiecībā uz minimālajām algu likmēm vai kolektīvajos līgumos paredzēt iespēju atkāpties; tā kā, ja veicamā darba apjoms nav ievērojams, dalībvalstis var atkāpties no noteikumiem attiecībā uz minimālajām algu likmēm un apmaksātā ikgadējā atvaļinājuma minimālo ilgumu;
|
(15) като имат предвид, че трябва да бъде регламентирано, че в някои ясно определени случаи на монтаж и/или инсталиране на стоки разпоредбите за минималните ставки на заплащане и минималния платен годишен отпуск няма да се прилагат;
|
|
(17) tā kā obligātās tiesību normas par minimālo aizsardzību, kas ir spēkā uzņēmējā valstī, nedrīkst kavēt tādu darba noteikumu un nosacījumu piemērošanu, kas būtu labvēlīgāki darba ņēmējiem;
|
(16) като имат предвид също така че трябва да съществува определена гъвкавост при прилагането на разпоредбите за минималните ставки на заплащане и минималната продължителност на годишния платен отпуск; като имат предвид, че когато продължителността на командировката не е по-голяма от един месец, държавите-членки могат, при определени условия, да дерогират разпоредбите относно минималните ставки на заплащане или да предвидят възможност за дерогиране чрез колективните договори; като имат предвид, че когато обемът на работата, която трябва да бъде извършена е незначителен, държавите-членки могат да дерогират разпоредбите относно минималните ставки на заплащане и минималната продължителност на годишния платен отпуск;
|
|
(18) tā kā būtu jāuztur spēkā princips, ka pret uzņēmumiem, kas reģistrēti ārpus Kopienas, nedrīkst izturēties labvēlīgāk nekā pret uzņēmumiem, kas reģistrēti dalībvalstī;
|
(17) като имат предвид, че задължителните действуващи правила за минимална закрила в приемащата държава не трябва да препятствуват прилагането на ред и условия за полагане на труд, които са по-благоприятни за работниците;
|
|
(19) tā kā neierobežojot citus Kopienas tiesību aktus, šī direktīva nerada saistības juridiski atzīt pagaidu darbavietas un nekavē dalībvalstis piemērot to tiesību aktus attiecībā uz darba ņēmēju un pagaidu darbā nodarbināto izīrēšanu uzņēmumiem, kas nav reģistrēti to teritorijā, bet tajā darbojas saistībā ar pakalpojumu sniegšanu;
|
(18) като имат предвид, че трябва да се поддържа принципът, че предприятия, които са установени извън Общността, не трябва да получават по-благоприятно третиране, отколкото предприятията, установени в Общността;
|
|
(20) tā kā šī direktīva neietekmē ne līgumus, ko Kopiena noslēgusi ar trešām valstīm, ne dalībvalstu likumus attiecībā uz trešo valstu pakalpojumu sniedzēju iekļūšanu to teritorijā; tā kā šī direktīva neierobežo arī valstu likumus attiecībā uz trešo valstu darba ņēmēju ieceļošanu, uzturēšanos un darba iespējām;
|
(19) като имат предвид, без да се засягат разпоредбите на правото на Общността, че настоящата директива не предполага задължението да се даде юридическо признание на съществуването на предприятия за временна работа, нито засяга прилагането от държавите-членки на законодателството им относно наемането на работници и относно предприятията за временна работа по отношение на предприятия, които не са установени на тяхна територия, но които извършват дейност на нея в рамките на предоставянето на услуги;
|
|
(21) tā kā Padomes 1971. gada 14. jūnija Regula (EEK) Nr. 1408/71 par sociālā nodrošinājuma sistēmas piemērošanu darbiniekiem un viņu ģimenēm, kas pārvietojas Kopienā [5], paredz noteikumus, kuri piemērojami attiecībā uz sociālā nodrošinājuma pabalstiem un iemaksām;
|
(20) като имат предвид, че настоящата директива не засяга нито договорите, сключени от Общността с трети страни, нито законодателствата на държавите-членки относно достъпа до тяхната територия на доставчици на услуги от трети страни; като имат предвид, че тази директива не засяга националните законодателства относно влизането, пребиваването и достъпа до заетост на работници от трети страни;
|
|
(22) tā kā šī direktīva neierobežo dalībvalstu tiesību aktus attiecībā uz kolektīvu rīcību, lai aizsargātu amatu un profesiju intereses;
|
(21) като имат предвид, че Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. относно прилагането на схеми за социално осигуряване за заети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се придвижват в Общността [5], определя разпоредбите, приложими за социалноосигурителните вноски и обезщетения;
|
|
(23) tā kā dalībvalstu kompetentām iestādēm savstarpēji jāsadarbojas šīs direktīvas piemērošanā; tā kā dalībvalstīm jānodrošina pienācīgi tiesiskās aizsardzības līdzekļi gadījumos, kad neievēro šīs direktīvas prasības;
|
(22) като имат предвид, че настоящата директива не засяга законодателството на държавите-членки относно колективните действия в защита на професионалните интереси;
|
|
(24) tā kā jānodrošina šīs direktīvas pareiza piemērošana un tādēļ jāparedz cieša sadarbība starp Komisiju un dalībvalstīm;
|
(23) като имат предвид, че компетентните органи в различните държави-членки трябва да си сътрудничат помежду си при прилагането на настоящата директива; като имат предвид, че държавите-членки трябва да предвидят подходящи мерки в случай на неспазване на настоящата директива;
|
|
(25) tā kā vēlākais piecus gadus pēc šīs direktīvas pieņemšanas Komisijai jāpārskata sīki izstrādātas normas šīs direktīvas īstenošanai, lai, ja vajadzīgs, ierosinātu vajadzīgos grozījumus,
|
(24) като имат предвид, че е необходимо да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива и за тази цел да се предвиди тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки;
|
|
IR PIEŅĒMUŠI ŠO DIREKTĪVU.
|
(25) като имат предвид, че най-късно пет години след приемането на настоящата директива Комисията трябва да разгледа отново подробните правила за прилагане на настоящата директива с цел да предложи при необходимост изменения,
|
|
1. pants
|
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
|
|
Darbības joma
|
Член 1
|
|
1. Šo direktīvu piemēro dalībvalstī reģistrētiem uzņēmumiem, kuri saistībā ar starptautisku pakalpojumu sniegšanu norīko darba ņēmējus darbā kādā dalībvalstī saskaņā ar 3. punktu.
|
Приложно поле
|
|
2. Šo direktīvu nepiemēro tirdzniecības flotes uzņēmumiem attiecībā uz kuģa apkalpi.
|
1. Настоящата директива се прилага за предприятия, установени в държава-членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници в съответствие с параграф 3 на територията на държава-членка.
|
|
3. Šo direktīvu piemēro, ciktāl 1. punktā minētie uzņēmumi veic vienu no šādiem starptautiskiem pasākumiem:
|
2. Настоящата директива не се прилага спрямо предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав.
|
|
a) norīko darbā darba ņēmējus dalībvalstī uz to atbildību un to vadībā saskaņā ar līgumu, kas noslēgts starp uzņēmumu, kas veic norīkojumu, un pusi, kam pakalpojumi domāti un kas darbojas minētajā dalībvalstī, ar noteikumu, ka starp uzņēmumu, kas veic norīkojumu, un darba ņēmējiem norīkojuma laikā ir darba attiecības, vai
|
3. Настоящата директива се прилага доколкото предприятията, посочени в параграф 1, предприемат една от следните транснационални мерки:
|
|
b) norīko darba ņēmējus darbā iestādē vai uzņēmumā, kas pieder kādai asociācijai dalībvalstī, ar noteikumu, ka starp uzņēmumu, kas veic norīkojumu, un darba ņēmējiem norīkojuma laikā ir darba attiecības, vai
|
а) командироват работници на територията на държава-членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командироващото предприятие, и страната, за която са предназначени услугите, действаща в тази държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване; или
|
|
c) kā pagaidu darbavieta vai darbā iekārtošanas aģentūra izīrē darba ņēmēju uzņēmumam, kas ir reģistrēts vai darbojas dalībvalstī, ar noteikumu, ka starp pagaidu darbavietu vai darbā iekārtošanas aģentūru un darba ņēmēju norīkojuma laikā ir darba attiecības.
|
б) командироват работници в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване; или
|
|
4. Attieksme pret uzņēmumiem, kas reģistrēti valstī, kura nav dalībvalsts, nedrīkst būt labvēlīgāka, nekā pret dalībvalstī reģistrētiem uzņēmumiem.
|
в) в качеството на предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа, предлагат за наемане работник на предприятие-потребител, установено или извършващо дейност на територията на държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа и работника за периода на командироване.
|
|
2. pants
|
4. Предприятията, установени в държави, които не са членки, не трябва да бъдат третирани по-благоприятно отколкото предприятия, установени в държава-членка.
|
|
Definīcijas
|
Член 2
|
|
1. Šajā direktīvā "darbā norīkots darba ņēmējs" nozīmē darba ņēmēju, kurš uz ierobežotu laiku veic darbu dalībvalstī, kas nav tā dalībvalsts, kurā viņš parasti strādā.
|
Определение
|
|
2. Šajā direktīvā jēdziena "darba ņēmējs" definīcija atbilst tai definīcijai, ko piemēro tās dalībvalsts tiesību aktos, kurā darba ņēmējs ir norīkots darbā.
|
1. По смисъла на настоящата директива "командирован работник" означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която той обичайно работи.
|
|
3. pants
|
2. По смисъла на настоящата директива определението за работник е това, което се съдържа в законодателството на държавата-членка, на територията на която е командирован работникът.
|
|
Darba noteikumi un nosacījumi
|
Член 3
|
|
1. Dalībvalstis nodrošina, lai neatkarīgi no tiesību akta, ko piemēro darba attiecībām, 1. panta 1. punktā minētie uzņēmumi nodrošinātu to teritorijā darbā norīkotajiem darba ņēmējiem darba noteikumus, kas attiecas uz šādiem jautājumiem, kurus tajā dalībvalstī, kurā darbu veic, nosaka
|
Условия за работа
|
|
- ar normatīviem vai administratīviem aktiem un/vai
|
1. Държавите-членки трябва да осигурят, независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, командировани на тяхна територия, ред и условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата-членка, в която се извършва работата:
|
|
- ar kolektīviem līgumiem vai šķīrējtiesas nolēmumiem, kas ir pasludināti par vispārēji piemērojamiem 8. punkta nozīmē, ciktāl tie attiecas uz pielikumā minētajām darbībām:
|
- от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или
|
|
a) maksimālo darba un minimālo atpūtas laiku;
|
- по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими по смисъла на параграф 8 дотолкова, доколкото те засягат дейностите, посочени в приложението:
|
|
b) minimālo apmaksāto ikgadējo atvaļinājumu;
|
a) максимална продължителност на работата и минимална продължителност на почивка;
|
|
c) minimālajām algas likmēm, to skaitā likmes par virsstundām; šo apakšpunktu nepiemēro darba pensiju papildu sistēmām;
|
б) минимални платени почивни дни;
|
|
d) darba ņēmēju izīrēšanas nosacījumiem, jo īpaši darba ņēmēju piegādi, ko veic pagaidu darbavietas;
|
в) минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд; настоящата точка не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;
|
|
e) veselības aizsardzību, drošību un higiēnu darbā;
|
г) условия за предлагане на работници за наемане на работа, в частност от предприятия за временна работа;
|
|
f) aizsardzības pasākumiem attiecībā uz grūtnieču vai sieviešu pēcdzemdību periodā, bērnu un jauniešu darba noteikumiem;
|
д) здраве, безопасност и хигиена на работното място;
|
|
g) vienlīdzīgu attieksmi pret vīriešiem un sievietēm un citus diskrimināciju izslēdzošus noteikumus.
|
е) защитни мерки по отношение на условията за наемане на работа на бременни жени или родилки, деца и младежи;
|
|
Šīs direktīvas 1. punkta c) apakšpunktā minēto minimālās algas likmes jēdzienu definē valsts tiesību aktos un/vai tās dalībvalsts praksē, kurā darba ņēmējs ir norīkots darbā.
|
ж) равно третиране на мъжете и жените и други разпоредби за недискриминация.
|
|
2. Ja norīkojums darbā nepārsniedz 8 dienas, attiecībā uz preču sākotnēju salikšanu un/vai pirmo uzstādīšanu, ja tā ir līguma par preču piegādi neatņemama daļa un ir vajadzīga piegādāto preču nodošanai ekspluatācijā, un to veic piegādājošā uzņēmuma kvalificēti darba ņēmēji, 1. punkta b) un c) apakšpunkta pirmo daļu nepiemēro.
|
По смисъла на настоящата директива понятието за минимални ставки на заплащане, посочено в параграф 1, буква в) се определя от националното законодателство и/или практиката на държавата-членка, на чиято територия се командирова работникът.
|
|
Šo noteikumu nepiemēro pielikumā uzskaitītajām darbībām būvniecības jomā.
|
2. В случай на първоначален монтаж и/или първоначално инсталиране на стоки, когато това е неразделна част от договор за доставка на стоки и е необходимо, за да се въведат доставените стоки в употреба и това се извършва от квалифицирани работници и/или специалисти на предприятието-доставчик, първата алинея на параграф 1, букви б) и в) не се прилага, ако продължителността на командироването не надвишава осем дни.
|
|
3. Dalībvalstis pēc apspriešanās ar darba devējiem un darba ņēmējiem saskaņā ar katras dalībvalsts tradīcijām un praksi var nolemt nepiemērot 1. punkta c) apakšpunkta pirmo daļu 1. panta 3. punkta a) un b) apakšpunktā minētajos gadījumos, ja norīkojums darbā nepārsniedz vienu mēnesi.
|
Настоящата разпоредба не се прилага за дейности в областта на строителството, изброени в приложението.
|
|
4. Dalībvalstis saskaņā ar saviem tiesību aktiem un/vai praksi var paredzēt atbrīvojumus no 1. punkta c) apakšpunkta pirmās daļas 1. panta 3. punkta a) un b) apakšpunktā minētajos gadījumos un no dalībvalsts lēmuma šā panta 3. punkta nozīmē ar kolektīviem līgumiem šā panta 8. punkta nozīmē attiecībā uz vienu vai vairākām darbības jomām, ja norīkojums darbā nepārsniedz vienu mēnesi.
|
3. Държавите-членки могат след консултации с работодателите и синдикатите, в съответствие с традициите и практиката във всяка държава-членка, да решат да не прилагат първата алинея на параграф 1, буква в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б), когато продължителността на командироването не надвишава един месец.
|
|
5. Dalībvalstis var paredzēt atbrīvojumus no 1. punkta c) apakšpunkta pirmās daļas 1. panta 3. punkta a) un b) apakšpunktā minētajos gadījumos, pamatojoties uz to, ka veicamā darba apjoms nav ievērojams.
|
4. Държавите-членки могат, в съответствие с националното законодателство и/или практика да предвидят да бъдат направени изключения от първата алинея на параграф 1, буква в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б) и по решение на държава-членка по смисъла на параграф 3 на настоящия член, чрез колективен договор по смисъла на параграф 8 на настоящия член, относно една или повече области на дейност, когато продължителността на командироването не надвишава един месец.
|
|
Dalībvalstis, kas izmanto pirmajā daļā minēto iespēju, nosaka kritērijus, kuriem veicamajam darbam jāatbilst, lai varētu uzskatīt, ka tas nav ievērojams.
|
5. Държавите-членки могат да предвидят да бъдат направени изключения от първата алинея на параграф 1, букви б) и в) в случаите, посочени в член 1, параграф 3, букви а) и б) на основание, че обемът на работата, която трябва да бъде извършена, е незначителен.
|
|
6. Norīkojuma darbā ilgumu aprēķina, pamatojoties uz bāzes laikposmu, kas ir viens gads kopš norīkojuma darbā sākuma.
|
Държавите-членки, които се възползват от възможността, посочена в първия алинея на настоящия параграф, определят критериите, на които трябва да отговаря работата, която следва да бъде извършена, за да се разглежда като "незначителна".
|
|
Lai veiktu šos aprēķinus, ņem vērā visus iepriekšējos laikposmus, kuros attiecīgo darbu veicis norīkots darba ņēmējs.
|
6. Продължителността на командироването се изчислява на основата на референтен период от една година от началото на командироването.
|
|
7. Panta 1. līdz 6. punkta noteikumi nekavē tādu darba noteikumu un nosacījumu piemērošanu, kas ir labvēlīgāki darba ņēmējiem.
|
При изчисляването трябва да се отчетат всички предишни периоди, през които длъжността е бил заемана от командирован работник.
|
|
Komandējuma naudu, kas saistīta ar attiecīgo norīkojumu, uzskata par minimālās algas daļu, ja vien to neizmaksā, atlīdzinot tādus faktiskos izdevumus saistībā ar norīkojumu darbā kā ceļa, dzīvokļa un uzturēšanās izdevumi.
|
7. Параграфи 1—6 не накърняват прилагането на условия за наемане на работа, които са по-благоприятни за работниците.
|
|
8. "Kolektīvi līgumi vai šķīrējtiesas nolēmumi, kas ir pasludināti par vispārēji piemērojamiem" nozīmē kolektīvus līgumus vai šķīrējtiesas nolēmumus, kas jāievēro visiem uzņēmumiem attiecīgajā ģeogrāfiskajā apgabalā un attiecīgajā profesijā vai rūpniecības nozarē.
|
Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи.
|
|
Ja nav sistēmas kolektīvu līgumu vai šķīrējtiesas nolēmumu pasludināšanai par vispārēji piemērojamiem pirmās daļas nozīmē, dalībvalstis, ja tās vēlas, var balstīties uz
|
8. "Колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени за общоприложими" означава колективни трудови договори или арбитражни решения, които трябва да се спазват от всички предприятия в географския район и в рамките на съответната професия или отрасъл.
|
|
- kolektīviem līgumiem vai šķīrējtiesas nolēmumiem, kas ir vispārēji piemērojami visiem līdzīgiem uzņēmumiem attiecīgajā ģeogrāfiskajā apgabalā un attiecīgajā profesijā vai rūpniecības nozarē, un/vai
|
При отсъствие на система за обявяване, че дадени колективни договори или арбитражни решения са общоприложими по смисъла на първата алинея, държавите-членки, ако решат това, се основават на:
|
|
- kolektīviem līgumiem, ko ir noslēgušas plašāk pārstāvētās darba devēju un darba ņēmēju organizācijas valsts līmenī un ko piemēro visā valstī,
|
- колективни договори или арбитражни решения, които се прилагат общо по отношение на всички подобни предприятия в географския район и в съответната професия или промишлен отрасъл, и/или
|
|
ar noteikumu, ka to piemērošana 1. panta 1. punktā minētajiem uzņēmumiem šā panta 1. punkta pirmajā daļā uzskaitītajos jautājumos nodrošina vienlīdzīgu attieksmi pret šiem uzņēmumiem un pārējiem šajā daļā minētajiem uzņēmumiem, kas ir līdzīgā stāvoklī.
|
- колективни договори, които са били сключени от най-представителните организации на социалните партньори на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на държавата,
|
|
Uzskata, ka vienlīdzīga attieksme šā panta nozīmē pastāv, ja valsts uzņēmumiem, kas ir līdzīgā stāvoklī,
|
при условие че тяхното прилагане по отношение на предприятията, посочени в член 1, параграф 1, гарантира равно третиране по въпросите, изброени в първата алинея на параграф 1 от настоящия член, на тези предприятия и другите предприятия, посочени в настоящата алинея, които се намират в подобно положение.
|
|
- attiecīgajā vietā un jomā ir uzliktas tādas pašas saistības kā darbā norīkojošajiem uzņēmumiem attiecībā uz 1. punkta pirmajā daļā minētajiem jautājumiem un
|
Счита се, че съществува равно третиране по смисъла на настоящия член, когато националните предприятия, които се намират в подобно положение:
|
|
- jāizpilda šīs saistības ar tādām pašām sekām.
|
- на въпросното място или в съответния отрасъл имат същите задължения като командироващите предприятия, по отношение на въпросите, изброени в първата алинея на параграф 1, и
|
|
9. Dalībvalstis var paredzēt, ka 1. panta 1. punktā minētajiem uzņēmumiem jānodrošina 1. panta 3. punkta c) apakšpunktā minētajiem darba ņēmējiem noteikumi, ko piemēro pagaidu darba ņēmējiem tajā dalībvalstī, kurā darbu veic.
|
- от тях се изисква да изпълняват същите задължения със същия резултат.
|
|
10. Šī direktīva, pamatojoties uz vienlīdzīgu attieksmi, nekavē dalībvalstis saskaņā ar Līgumu piemērot valstu uzņēmumiem un citu valstu uzņēmumiem
|
9. Държавите-членки могат да предвидят, че предприятията, посочени в член 1, параграф 1 да гарантират на работниците, посочени в член 1, параграф 3, буква в), условията които се прилагат към временните работници в държавата-членка, в която се извършва работата.
|
|
- darba noteikumus un nosacījumus jautājumos, kas nav minēti 1. punkta pirmajā daļā, attiecībā uz sabiedriskās kārtības noteikumiem,
|
10. Настоящата директива не засяга прилагането от държавите-членки по отношение на националните предприятия и предприятията от други държави, в съответствие с Договора, на основата на равно третиране, на:
|
|
- darba noteikumu un nosacījumus, kas noteikti kolektīvajos līgumos vai šķīrējtiesas nolēmumos 8. punkta nozīmē un attiecas uz darbībām, kuras nav minētas pielikumā.
|
- условия за наемане на работа по въпроси, различни от посочените в първата алинея на параграф 1, в случай на разпоредби, свързани с обществения ред,
|
|
4. pants
|
- условия за наемане на работа, определени в колективните трудови договори или арбитражни решения по смисъла на параграф 8 и отнасящи се до дейности, които са различни от посочените в приложението.
|
|
Sadarbība informācijas jomā
|
Член 4
|
|
1. Nolūkā īstenot šo direktīvu dalībvalstis saskaņā ar valsts tiesību aktiem un/vai praksi izraugās vienu vai vairākus sakaru birojus vai vienu vai vairākas kompetentas valsts iestādes.
|
Сътрудничество в областта на информацията
|
|
2. Dalībvalstis paredz sadarbību starp valsts iestādēm, kas saskaņā ar valsts tiesību aktiem ir atbildīgas par 3. pantā minēto darba noteikumu uzraudzību. Šī sadarbība jo īpaši ir saistīta ar atbildēm uz pamatotām šo iestāžu prasībām pēc informācijas par darbaspēka starptautisko izīrēšanu, to skaitā pēc informācijas par acīmredzamiem pārkāpumiem vai iespējamām nelikumīgām starptautiskām darbībām.
|
1. За целите на прилагането на настоящата директива държавите-членки, в съответствие с националното законодателство и/или практика, определят едно или повече бюра за връзка или един или повече компетентни национални органи.
|
|
Komisija un pirmajā daļā minētās valsts iestādes cieši sadarbojas, lai analizētu grūtības, kas varētu rasties, piemērojot 3. panta 10. punktu.
|
2. Държавите-членки предвиждат сътрудничество между държавните органи, които в съответствие с националното законодателство отговарят за контрола на условията за наемане на работа, посочени в член 3. Това сътрудничество, в частност, включва отговори на мотивирани искания от страна на тези власти за информация относно транснационалното наемане на работници, включително явни нарушения или възможни случаи на незаконна трансгранична дейност.
|
|
Savstarpēju administratīvu palīdzību sniedz bez maksas.
|
Комисията и публичните органи, посочени в първата алинея, си сътрудничат тясно, за да разглеждат всички затруднения, които могат да възникнат в резултат на прилагането на член 3, параграф 10.
|
|
3. Katra dalībvalsts veic vajadzīgos pasākumus, lai 3. pantā minēto informāciju par darba noteikumiem un nosacījumiem darītu vispārēji pieejamu.
|
Взаимната административна помощ се оказва безплатно.
|
|
4. Katra dalībvalsts paziņo pārējām dalībvalstīm un Komisijai par 1. punktā minētajiem sakaru birojiem un/vai kompetentām iestādēm.
|
3. Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да направи общодостъпна информацията за условията за наемане на работа, посочени в член 3.
|
|
5. pants
|
4. Всяка държава-членка съобщава на другите държави-членки и на Комисията бюрата за връзка и/или компетентните органи, посочени в параграф 1.
|
|
Pasākumi
|
Член 5
|
|
Dalībvalstis veic vajadzīgos pasākumus gadījumā, ja neizpilda šīs direktīvas prasības.
|
Мерки
|
|
Tās jo īpaši nodrošina, lai darba ņēmējiem un/vai to pārstāvjiem būtu pieejamas atbilstīgas procedūras šīs direktīvas noteikto saistību izpildei.
|
Държавите-членки вземат съответните мерки в случай на неспазване на настоящата директива.
|
|
6. pants
|
В частност, те осигуряват работниците и/или техните представители да разполагат със съответни процедури за изпълнението на задълженията по настоящата директива.
|
|
Jurisdikcija
|
Член 6
|
|
Lai īstenotu tiesības uz darba noteikumiem un nosacījumiem, ko nodrošina ar 3. pantu, var sākt tiesvedību dalībvalstī, kurā darba ņēmējs ir vai ir bijis norīkots darbā, neierobežojot, ja vajadzīgs, tiesības sākt tiesvedību citā valstī saskaņā ar starptautiskajām konvencijām par jurisdikciju.
|
Приложимо право
|
|
7. pants
|
За да се приложи правото на условията за наемане на работа, гарантирани в член 3, може да се започне съдебно производство в държавата-членка, на чиято територия работникът е или е бил командирован, без това да засяга, при необходимост, правото съгласно съществуващите международни конвенции относно приложимото право да се започне съдебно производство в друга държава.
|
|
Izpilde
|
Член 7
|
|
Dalībvalstīs vēlākais līdz 1999. gada 16. decembrim stājas spēkā normatīvie un administratīvie akti, kas vajadzīgi, lai izpildītu šīs direktīvas prasības. Par to dalībvalstis tūlīt informē Komisiju.
|
Прилагане
|
|
Kad dalībvalstis pieņem šos noteikumus, tajos ietver atsauci uz šo direktīvu vai arī šādu atsauci pievieno to oficiālai publikācijai. Dalībvalstis nosaka, kā izdarāmas šādas atsauces.
|
Държавите-членки приемат законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 16 декември 1999 г. Те незабавно информират Комисията за това.
|
|
8. pants
|
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
|
|
Pārskatīšana, ko veic Komisija
|
Член 8
|
|
Vēlākais līdz 2001. gada 16. decembrim Komisija pārskata šīs direktīvas darbību, lai vajadzības gadījumā ierosinātu Padomei vajadzīgos grozījumus.
|
Преразглеждане от Комисията
|
|
9. pants
|
Най-късно до 16 декември 2001 г. Комисията преразглежда изпълнението на настоящата директива с цел да предложи на Съвета, където е уместно, необходимите изменения.
|
|
Šī direktīva ir adresēta dalībvalstīm.
|
Член 9
|
|
|
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
|
|
Briselē, 1996. gada 16. decembrī
|
|
|
Eiropas Parlamenta vārdā —
|
Съставено в Брюксел на 16 декември 1996 година.
|
|
priekšsēdētājs
|
За Европейския парламент
|
|
K. Hänsch
|
Председател
|
|
Padomes vārdā —
|
K. Hänsch
|
|
priekšsēdētājs
|
За Съвета
|
|
I. Yates
|
Председател
|
|
[1] OV C 225, 30.8.1991., 6. lpp. un OV C 187, 9.7.1993., 5. lpp.
|
I. Yates
|
|
[2] OV C 49, 24.2.1992., 41. lpp.
|
[1] ОВ С 225, 30.8.1991 г., стр. 6 иОВ С 187, 9.7.1993 г., стр. 5.
|
|
[3] Eiropas Parlamenta 1993. gada 10. februāra atzinums (OV C 72, 15.3.1993., 78. lpp.), Padomes 1996. gada kopējā nostāja (OV C 220, 29.7.1996., 1. lpp.) un Eiropas Parlamenta 1996. gada 18. septembra lēmums (Oficiālajā Vēstnesī vēl nav publicēts). Padomes 1996. gada 24. septembra lēmums.
|
[2] ОВ С 49, 24.2.1992 г., стр. 41.
|
|
[4] OV L 266, 9.10.1980., 1. lpp.
|
[3] Становище на Европейския парламент от 10 февруари 1993 г. (ОВ С 72, 15.3.1993 г.,стр. 78), Обша позиция на Съвета от 3 юни 1996 г. (ОВ С 220, 29.7.1996 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 18 септември 1996 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 24 септември 1996 г.
|
|
[5] OV L 149, 5.7.1971., 2. lpp.; 1971. gada speciālizdevums (II), 416. lpp. Regulā jaunākie grozījumi izdarīti ar Regulu (EK) Nr. 3096/95 (OV L 335, 30.12.1995, 10. lpp.).
|
[4] ОВ L 266, 9.10.1980 г., стр. 1.
|
|
--------------------------------------------------
|
[5] ОВ L 149, 5.7.1971 г., стр. 2; Специално издание (II), стр. 416. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 3096/95 (ОВ L 335, 30.12.1995 г., стр. 10).
|
|
PIELIKUMS
|
--------------------------------------------------
|
|
Pie 3. panta 1. punkta otrajā ievilkumā minētajām darbībām pieder visi būvdarbi, kas saistīti ar ēku celtniecību, remontēšanu, apkopi, pārveidošanu vai nojaukšanu, un jo īpaši šādi darbi:
|
19961216
|
|
1) ekskavācija,
|
ПРИЛОЖЕНИЕ
|
|
2) rakšana,
|
Дейностите, посочени в член 3, параграф 1, второ тире, включват всички строителни работи, отнасящи се до строителството, ремонта, възстановяването, поддържането, изменението или разрушаването на сгради и в частност следните работи:
|
|
3) faktiskie celtniecības darbi,
|
1. изкопни работи
|
|
4) gatavo daļu montāža un demontāža,
|
2. преместване на земни маси
|
|
5) labiekārtošana vai uzstādīšana,
|
3. фактически строителни работи
|
|
6) pārveidošana,
|
4. сглобяване или разглобяване на панелни елементи
|
|
7) rekonstrukcija,
|
5. довършителни работи или инсталиране
|
|
8) remonts,
|
6. изменения
|
|
9) demontāža,
|
7. обновяване
|
|
10) nojaukšana,
|
8. ремонт
|
|
11) uzturēšana,
|
9. разглобяване
|
|
12) apkope, krāsošana un tīrīšana,
|
10. разрушаване
|
|
13) uzlabojumi.
|
11. поддръжка
|
|
--------------------------------------------------
|
12. поддържане, бояджийски работи и почистване
|
|
|
13. подобрения
|
|
|
--------------------------------------------------
|