[pic] | COMMISSION EUROPÉENNE |

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Bruxelles, le 16.6.2010

Брюксел, 16.6.2010

COM(2010)314 final

COM(2010)314 окончателен

RAPPORT DE LA COMMISSION AU PARLEMENT EUROPÉEN ET AU CONSEIL

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

SUR L’APPLICATION DE LA DIRECTIVE 2004/83/CE DU 29 AVRIL 2004 CONCERNANT LES NORMES MINIMALES RELATIVES AUX CONDITIONS QUE DOIVENT REMPLIR LES RESSORTISSANTS DES PAYS TIERS OU LES APATRIDES POUR POUVOIR PRÉTENDRE AU STATUT DE RÉFUGIÉ OU LES PERSONNES QUI, POUR D'AUTRES RAISONS, ONT BESOIN D'UNE PROTECTION INTERNATIONALE, ET RELATIVES AU CONTENU DE CES STATUTS

ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА 2004/83/ЕО ОТ 29 АПРИЛ 2004 Г. ОТНОСНО МИНИМАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ПРИЗНАВАНЕТО И ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ТРЕТИ СТРАНИ ИЛИ ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО КАТО БЕЖАНЦИ ИЛИ КАТО ЛИЦА, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА, КАКТО И ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ЗАКРИЛА

RAPPORT DE LA COMMISSION AU PARLEMENT EUROPÉEN ET AU CONSEIL

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

SUR L’APPLICATION DE LA DIRECTIVE 2004/83/CE DU 29 AVRIL 2004 CONCERNANT LES NORMES MINIMALES RELATIVES AUX CONDITIONS QUE DOIVENT REMPLIR LES RESSORTISSANTS DES PAYS TIERS OU LES APATRIDES POUR POUVOIR PRÉTENDRE AU STATUT DE RÉFUGIÉ OU LES PERSONNES QUI, POUR D'AUTRES RAISONS, ONT BESOIN D'UNE PROTECTION INTERNATIONALE, ET RELATIVES AU CONTENU DE CES STATUTS

ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ДИРЕКТИВА 2004/83/ЕО ОТ 29 АПРИЛ 2004 Г. ОТНОСНО МИНИМАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ПРИЗНАВАНЕТО И ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ТРЕТИ СТРАНИ ИЛИ ЛИЦАТА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО КАТО БЕЖАНЦИ ИЛИ КАТО ЛИЦА, КОИТО ПО ДРУГИ ПРИЧИНИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА, КАКТО И ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ЗАКРИЛА

INTRODUCTION

Въведение

La directive 2004/83/CE du Conseil du 29 avril 2004 concernant les normes minimales relatives aux conditions que doivent remplir les ressortissants des pays tiers ou les apatrides pour bénéficier d’une protection internationale, et relatives au contenu de cette protection (la directive «qualification» ou la «directive»)[1] constitue un des «fondements» de la première phase du régime d’asile européen commun appelé de ses vœux par le Conseil européen dans ses conclusions de Tampere en 1999. Elle s’applique à l’ensemble des États membres, à l’exception du Danemark[2].

Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила („Директивата за признаването“ или „директивата“)[1] е един от градивните елементи на първата фаза на Общата европейска система за убежище, за която призова Европейският съвет в своите заключения от Тампере през 1999 г. Тя се прилага във всички държави-членки с изключение на Дания[2].

Le présent rapport permet de satisfaire à l’obligation imposée à la Commission par l’article 37 de la directive. Il donne un aperçu de la transposition et de la mise en œuvre de la directive par les États membres et met en évidence certains points qui pourraient poser problème. Il se fonde sur une étude menée pour le compte de la Commission[3] ainsi que sur des informations provenant d’autres études[4]. Il doit être lu en combinaison avec l’analyse d’impact réalisée aux fins de la refonte de la directive qualification[5].

С настоящия доклад се изпълнява задължението на Комисията по член 37 от директивата. В доклада се прави общ преглед на транспонирането и прилагането на директивата от държавите-членки и се установяват възможни проблемни въпроси. Той се основава на проучване, проведено от името на Комисията[3], и на информация от други проучвания[4]. Докладът трябва да се разглежда във връзка с оценката на въздействието, извършена за целите на преработката на Директивата за признаването[5].

S’agissant des États membres[6] qui n’avaient pas encore adopté la loi de transposition nécessaire au moment de la rédaction du rapport, les informations pertinentes ont été rassemblées sur la base du projet de loi disponible à ce moment-là et de fragments d’informations obtenues depuis l’adoption de la loi de transposition[7].

За тези държави-членки[6], които към момента на изготвянето на доклада не бяха приели необходимото законодателство за транспониране, съответната информация бе събрана въз основа на наличните към този момент проектозакони и получената откъслечна информация след приемането на законодателството за транспониране[7].

CONTEXTE HISTORIQUE ET POLITIQUE

Исторически и политически контекст

La directive qualification a été élaborée en vue de définir des critères communs pour l’identification de personnes ayant besoin d’une protection internationale et d’assurer au moins un niveau minimal d’avantages à ces personnes dans tous les États membres. L’objectif à atteindre pour la création du RAEC est la mise en place d’une procédure d’asile commune et d’un statut uniforme valable dans tous les États membres de l’Union.

Директивата за признаването бе приета с цел да се установят общи критерии за определяне на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и да се гарантира поне минимално ниво от предимства за тези лица във всички държави-членки. Преследваната цел за създаването на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ) е установяването на обща процедура за убежище и на единен за целия Съюз статут.

Le programme de la Haye invitait la Commission à achever l’évaluation des instruments de la première phase et à présenter les instruments de la seconde phase en vue de leur adoption d’ici la fin de 2010. Dans le plan d’action en matière d’asile[8] du 17 juin 2008, la Commission proposait la réalisation de la seconde phase du RAEC par l’adoption de meilleures normes de protection, en garantissant leur application cohérente dans toute l’UE. Le pacte européen sur l’immigration et l’asile, adopté le 16 octobre 2008, renforçait le soutien politique en faveur de cet objectif, en invitant la Commission à présenter des propositions pour l’établissement, si possible en 2010 et au plus tard en 2012, d’une procédure d’asile unique comprenant des garanties communes et pour l’adoption d’un statut uniforme pour les réfugiés et les bénéficiaires de la protection subsidiaire.

Програмата от Хага прикани Комисията да приключи оценката на инструментите от първата фаза и да представи инструментите от втората фаза с оглед да бъдат приети до края на 2010 г. В Плана за политика в областта на убежището[8] от 17 юни 2008 г. Комисията предложи втората фаза на ОЕСУ да бъде приключена чрез повишаване на стандартите на закрила и гарантиране на тяхното последователно прилагане в целия ЕС. Европейският пакт за имиграция и убежище от 16 октомври 2008 г. предостави допълнителна политическа подкрепа за постигането на тази цел, като прикани Комисията да представи предложения за установяване, по възможност през 2010 г. и най-късно през 2012 г., на единна процедура за убежище, включваща общи гаранции, и за приемане на единен статут за бежанците и лицата, получили субсидиарна закрила.

Le 21 octobre 2009, la Commission a présenté une proposition de modification de la directive qualification, ainsi qu’une proposition de modification de la directive 2005/85/CE du Conseil relative à des normes minimales concernant la procédure d’octroi et de retrait du statut de réfugié dans les États membres (la «directive sur les procédures d’asile)[9], afin de garantir un degré d’harmonisation plus élevé et de meilleures normes de protection, tant matérielles que procédurales, en vue de l’instauration d’une procédure d’asile commune et d’un statut uniforme.

На 21 октомври 2009 г. Комисията представи предложение за изменение на Директивата за признаването заедно с предложение за изменение на Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки („Директивата за процедурите за убежище“)[9] с цел да се осигури по-висока степен на хармонизиране и по-добри материални и процедурни стандарти на закрила с оглед на установяването на обща процедура за предоставяне на убежище и на единен статут.

SUIVI ET ÉTAT DES LIEUX DE LA TRANSPOSITION

Мониторинг и състояние на транспонирането

Les États membres étaient tenus de transposer la directive au plus tard le 10 octobre 2006. La Commission a assisté les États membres en organisant régulièrement des réunions avec des experts nationaux.

Държавите-членки трябваше да транспонират директивата до 10 октомври 2006 г. Комисията подпомогна държавите-членки в този процес, като провеждаше редовни срещи с национални експерти.

Suite à l’expiration du délai prévu pour la transposition, des procédures en manquement ont été engagées à l’encontre de tous les États membres qui n’avaient pas communiqué ou qui n’avaient communiqué que partiellement leurs mesures de transposition. Par la suite, conformément à l’article 226 du traité, la Commission a envoyé dix-neuf lettres de mise en demeure et treize avis motivés. Neuf États membres ont décidé de saisir la Cour de justice. Des désistements ont été demandés dans cinq affaires[10], et des arrêts ont été rendus dans quatre affaires[11]. À l’heure actuelle, tous les États membres ont transposé la directive[12].

След изтичането на крайния срок за транспониране бяха открити процедури за нарушение срещу всички държави-членки, които не са съобщили или не са съобщили по изчерпателен начин своите мерки за транспониране. Впоследствие, в съответствие с член 226 от Договора Комисията изпрати 19 писма за официално уведомление и 13 обосновани становища. Бе взето решение за внасяне в Съда на дела срещу 9 държави-членки. Пет дела бяха оттеглени[10], а по четири бяха постановени съдебни решения[11]. Понастоящем директивата е транспонирана от всички държави-членки[12].

DISPOSITIONS GÉNÉRALES

Общи разпоредби

Définitions

Определения

Les dispositions de l’article 2, points c) et e), lient les États membres dès lors que les articles 13 et 18 prévoient l’obligation d’octroyer le statut de réfugié ou le statut conféré par la protection subsidiaire aux personnes qui, conformément à la directive, remplissent les conditions correspondantes. Cependant, la législation nationale dans plusieurs États membres ne prévoit pas l’octroi du statut en des termes contraignants, qu’il s’agisse du statut de réfugié (EE, EL, LV) ou du statut conféré par la protection subsidiaire (EE, EL, LV, LT, RO). La loi de transposition en FI définit la protection internationale comme incluant non seulement le statut de réfugié et le statut conféré par la protection subsidiaire, mais également un titre de séjour octroyé au titre de la protection humanitaire.

Разпоредбите на член 2, букви в) и д) са обвързващи за държавите-членки, доколкото членове 13 и 18 налагат задължение за предоставяне на статут на „бежанци“ и на „лица, които могат да получат субсидиарна закрила“, които отговарят на условията за признаване в съответствие с директивата. Националното законодателство в някои държави-членки обаче не налага задължение за предоставяне на статут както по отношение на статута на бежанец (Естония, Гърция, Латвия), така и по отношение на субсидиарната закрила (Естония, Гърция, Латвия, Литва, Румъния). Според определението в транспониращото законодателство на Финландия международна закрила включва не само статута на бежанец и субсидиарната закрила, но също и разрешението за пребиваване, предоставено въз основа на хуманитарна закрила.

DISPOSITIONS PARTICULIÈRES

специални разпоредби

Évaluation des demandes de protection internationale

Оценяване на молба за международна закрила

Évaluation des faits et circonstances (article 4)

Оценяване на фактите и обстоятелствата (член 4)

En vertu de la première phrase de l’article 4, paragraphe 1, les États membres peuvent considérer qu’il appartient au demandeur de présenter, aussi rapidement que possible, tous les éléments nécessaires pour étayer sa demande. Cette disposition a été transposée par tous les États membres à l’exception des pays suivants: BE, CZ, CY, FI, HU, LT et RO.

В съответствие с член 4, параграф 1, първо изречение държавите-членки могат да преценят, че е задължение на молителя да представи във възможно най-кратък срок всички необходими елементи в подкрепа на своята молба за международна закрила. Тази разпоредба е транспонирана от всички държави-членки с изключение на Белгия, Чешката република, Кипър, Финландия, Унгария, Литва и Румъния.

L’obligation de présenter des éléments «aussi rapidement que possible» revêt différentes significations dans les États membres qui ont fourni davantage de précisions sur cette expression. Certains États membres (ES, FR, PT) ont fixé un délai bien précis. BG demande que les éléments soient présentés «immédiatement» après une entrée illégale ou «dans un délai raisonnable» après une entrée légale. Lorsque ces délais ne sont pas respectés, la demande peut être déclarée manifestement non fondée (BG), faire l’objet d’une procédure spéciale «d’irrecevabilité» (ES) ou être rejetée en l’absence de justificatifs (PT). En outre, la crédibilité du demandeur peut être remise en cause (AT, IE, SE) ou les autorités peuvent ne pas tenir compte des éléments présentés après le premier entretien (DE, NL, SK).

Задължението за представяне на елементите „във възможно най-кратък срок“ има различни значения при тълкуване на понятието в държавите-членки. Някои държави-членки определят конкретен срок (Испания, Франция, Португалия). България изисква представянето да се извършва „незабавно“ след незаконно влизане или „в разумен срок“ след влизане по законоустановения ред. Когато тези срокове не са спазени, молбата може да бъде обявена за очевидно необоснована (България), да подлежи на специална процедура за „недопустимост“ (Испания) или да бъде отхвърлена, ако не бъде представена обосновка (Португалия). Освен това може да бъде засегната достоверността на твърденията на молителя (Австрия, Ирландия, Швеция) или представените след първото интервю елементи не следва да бъдат разглеждани от органите (Германия, Нидерландия, Словакия).

Les États membres qui appliquent la première phrase de l’article 4, paragraphe 1, sont également tenus d’appliquer l’article 4, paragraphe 5, en vertu duquel les déclarations du demandeur qui ne sont pas étayées par des preuves ne nécessitent pas confirmation lorsque plusieurs conditions sont remplies. Cette règle n’a pas été transposée dans trois États membres (EE, ES, PL), tandis que deux autres États membres (AT, FR) invoquent des principes généraux qui apparaissent trop larges. En ce qui concerne la «crédibilité générale» du demandeur, la législation nationale dans certains États membres (EL, UK) est plus restrictive car elle détermine un niveau de crédibilité supérieur à celui visé à l’article 4, paragraphe 5.

При прилагането на член 4, параграф 1, първо изречение държавите-членки трябва да прилагат също член 4, параграф 5, съгласно който декларациите от молителя, които не са подкрепени от доказателства, не изискват потвърждение, когато са изпълнени определени условия. Това правило не е транспонирано в три държави-членки (Естония, Испания, Полша), а две държави-членки (Австрия, Франция) разчитат на общи принципи, които изглеждат твърде широкообхватни. По отношение на „общата достоверност на твърденията“ на молителя националното законодателство в някои държави-членки (Гърция, Обединеното кралство) е по-ограничително, тъй като определя по-високи стандарти за равнището на достоверност, което се изисква с член 4, параграф 5.

Conformément à la seconde phrase de l’article 4, paragraphe 1, il appartient à l’État membre d’évaluer, «en coopération avec» le demandeur, les éléments pertinents de la demande. Aux termes de la loi de transposition de différents États membres[13], les autorités sont tenues d’informer le demandeur de l’évaluation, de mener un entretien, de communiquer au demandeur les points qui doivent être précisés, d’offrir au demandeur la possibilité de formuler des observations sur un projet de décision et/ou elles sont tenues d’évaluer les faits pertinents d’office. Plusieurs États membres (AT, DE, SK, SI) exigent que «certains» éléments seulement (et non les éléments «pertinents») soient évalués d’office , tandis qu’en RO, il ne s’agit que d’une possibilité offerte aux autorités nationales. Deux États membres (BG et LT) n’ont pas transposé cette disposition tandis que d’autres (par exemple CY, CZ, FR, RO) l’ont transposée uniquement en ce qui concerne certains des éléments mentionnés à l’article 4, paragraphes 2 et 3.

В член 4, параграф 1, второ изречение от държавите-членки се изисква да оценят съответните елементи „в сътрудничество с молителя“. Транспониращото законодателство на различните държави-членки[13] задължава органите да информират молителя относно оценяването, да проведат интервю, да посочат на молителя въпросите, по които са необходими разяснения, да предоставят на молителя възможност за коментар по проекторешението и/или задължението на органите да оценят относимите факти ex officio. Някои държави-членки (Австрия, Германия, Словакия, Словения) изискват само „определени“ (а не „относимите“) елементи да бъдат оценявани ex officio, докато в Румъния такова правомощие имат само националните органи. Две държави-членки (България и Латвия) изобщо не са транспонирали тази разпоредба, докато други (например Кипър, Чешката република, Франция, Румъния) са я транспонирали само по отношение на някои от елементите, посочени в член 4, параграфи 2 и 3.

Les éléments pertinents qui doivent être évalués sont énumérés à l’article 4, paragraphe 2. Seul un État membre n’a pas transposé cette disposition (BE), un autre aborde ce point en des termes trop généraux (BG) et un autre encore introduit seulement une obligation générale de coopération sans en préciser la portée (ES).

Относимите елементи, които подлежат на оценяване, са изброени в член 4, параграф 2. Само една държава-членка не е транспонирала тази разпоредба (Белгия), една е разгледала въпроса по твърде общ начин (България), а една е въвела само общо задължение за сътрудничество, без да конкретизира неговия обхват (Испания).

Conformément à l’article 4, paragraphe 3, il convient de procéder à l’évaluation individuelle d’une demande en tenant compte d’une liste de faits, documents et circonstances énoncés dans la disposition. Certains États membres (AT, NL, PL, SE) se fondent sur des principes généraux du droit national. La loi de transposition d’un certain nombre d’États membres (par exemple BE, FI, DE, HU, LT, SI) contient une liste différente. Dans la législation de plusieurs États membres, certains éléments de cette disposition sont omis ou ne sont pas transposés correctement: l’article 4, paragraphe 3, point c), concernant le statut individuel et la situation personnelle du demandeur (par exemple LV, SI), l’article 4, paragraphe 3, point d), concernant le but des activités exercées par le demandeur depuis qu’il a quitté son pays d’origine (par exemple EE, FI, LT, SI) et l’article 4, paragraphe 3, point e), concernant la possibilité pour le demandeur de se prévaloir de la protection d’un autre pays (par exemple FI, SI). La législation nationale dans plusieurs États membres est incomplète et ambiguë (BE, BG, CZ, EE, ES, FR, LT, SI), tandis que dans d’autres États membres elle introduit des conditions supplémentaires, par exemple demander au service national de renseignement de formuler des observations (SK) ou évaluer la situation dans le pays d’origine (UK).

По силата на член 4, параграф 3 оценяването на молбата следва да се извърши на лично основание и включва вземането под внимание на набор от факти, документи и обстоятелства, определени в разпоредбата. Някои държави-членки (Австрия, Нидерландия, Полша, Швеция) разчитат на съответните общи принципи на националното законодателство. Транспониращото законодателство на редица държави-членки (например Белгия, Финландия, Германия, Унгария, Литва, Словения) съдържа различен набор. В законодателството на някои държави-членки някои елементи на тази разпоредба са пропуснати или са транспонирани неправилно: член 4, параграф 3, буква в) относно личния статут и личното положение на молителя (например Латвия, Словения), член 4, параграф 3, буква г) относно целта на дейностите, упражнявани от молителя след напускането на страната на произход (например Естония, Финландия, Литва, Словения) и член 4, параграф 3, буква д) относно възможността молителят да се ползва със закрила на друга страна (например Финландия, Словения). Националното законодателство в няколко държави-членки е непълно и двусмислено (Белгия, България, Чешката република, Естония, Испания, Франция, Литва, Словения), а в други държави-членки то въвежда допълнителни изисквания, като например искането на становище от националните разузнавателни служби (Словакия) или оценяването на статута в страната на връщане (Обединеното кралство).

L’article 4, paragraphe 4, oblige les États membres à considérer la persécution ou les atteintes graves antérieures comme un indice sérieux d’une persécution ou d’atteintes graves futures, sauf s’il existe de bonnes raisons de penser que cette persécution ou ces atteintes graves ne se reproduiront pas. Un certain nombre d’États membres n’ont pas transposé cette disposition (AT, BE, BG, HU, PL, ES, SE) ou ne l’ont pas transposée correctement (CY, CZ, FR, LT).

Член 4, параграф 4 задължава държавите-членки да разглеждат предишно преследване или тежки посегателства като сериозен признак за риск от бъдещо преследване или тежки посегателства, освен ако не съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили. Редица държави-членки не са транспонирали тази разпоредба (Австрия, Белгия, България, Унгария, Полша, Испания, Швеция) или са я транспонирали неправилно (Кипър, Чешката република, Франция, Литва).

Besoins d’une protection internationale apparaissant sur place (article 5)

Необходимост от международна закрила, която възниква на място ( sur place) (член 5)

L’article 5, paragraphes 1 et 2, contient des dispositions obligatoires, aux termes desquelles des événements qui ont eu lieu et des activités qui ont été exercées par le demandeur depuis son départ du pays d’origine peuvent constituer le fondement de la reconnaissance d’un besoin de protection internationale. SK n’a transposé aucun des deux paragraphes, tandis que EE et LT n’ont pas transposé le deuxième. LT exclut les bénéficiaires de la protection subsidiaire du champ d’application de l’article 5, paragraphe 1, tandis que CZ et PT limitent l’application de l’article 5, paragraphe 2, aux activités constituant la prolongation de convictions ou d’orientations affichées dans le pays d’origine.

Член 5, параграфи 1 и 2 съдържа задължителни разпоредби, съгласно които настъпили събития и дейности, извършени от молителя, след като е напуснал страната си на произход, могат да представляват основание за признаването на нужда от международна закрила. Словакия не е транспонирала двата параграфа, а Естония и Литва не са транспонирали втория параграф. Литва изключва от обхвата на член 5, параграф 1 ползващите се със статут на субсидиарна закрила, а Чешката република и Португалия ограничават прилагането на член 5, параграф 2 само до дейности, които представляват продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в страната на произход.

L’article 5, paragraphe 3, permet aux États membres de déterminer qu’un demandeur qui introduit une demande ultérieure ne se voit normalement pas octroyer le statut de réfugié, si le risque de persécutions est fondé sur des circonstances que le demandeur a créées de son propre fait depuis son départ du pays d’origine. Cette disposition facultative a été transposée par plusieurs États membres[14], parmi lesquels certains (BG, PT, SI) appliquent cette règle également aux premières demandes, tandis que deux États membres (EL, SI) l’ont rendue obligatoire.

Член 5, параграф 3 позволява на държавите-членки да решат, че на молител, който е подал последваща молба, обикновено няма да бъде предоставен статут на бежанец, ако опасността от преследвания се основава на обстоятелства, които молителят е създал по собствено решение, след като е напуснал страната си на произход. Тази разпоредба с незадължителен характер е транспонирана от няколко държави-членки[14], някои от които (България, Португалия, Словения) прилагат това правило също и към първоначалните молби, а две държави-членки (Гърция, Словения) са направили разпоредбата задължителна.

Acteurs des persécutions ou des atteintes graves (article 6)

Субекти на преследванията или на тежките посегателства (член 6)

L’article 6 oblige les États membres à considérer comme acteurs des persécutions ou des atteintes graves, en plus des États, des partis ou organisations qui contrôlent au moins une partie importante d’un État, ainsi que des acteurs non étatiques, lorsque les acteurs de la protection visés à l’article 7 ne peuvent pas ou ne veulent pas accorder une protection. Cette définition a été transposée de manière restrictive dans la législation de certains États membres: en BG, la reconnaissance d’acteurs non étatiques en tant qu’acteurs des persécutions présuppose qu’ils disposent d’une organisation et que l’État ne puisse pas ou ne veuille pas les combattre; la législation de CZ mentionne uniquement «l’incapacité» et non le «refus» de l’État d’accorder une protection et concerne uniquement les acteurs des persécutions et non des atteintes graves, et la législation de SK restreint la notion de «partis» en précisant qu’il s’agit de partis «politiques» et exclut les organisations internationales de la définition.

Член 6 задължава държавите-членки да разглеждат като субекти на преследванията или тежките посегателства както държавата, партиите или организациите, които контролират най-малко значителна част от територията на дадена държава, така и недържавни субекти, когато субектите на закрилата, посочени в член 7, не могат или не искат да предоставят закрила. Това определение е транспонирано ограничително в законодателството на определени държави-членки: в България признаването на недържавните субекти като субекти на преследванията предполага, че те разполагат с организация, както и че съществува държава, която не може или не желае да им противодейства; законодателството на Чешката република се позовава само на „неспособността“ на държавата, а не на нейното „нежелание“ да предостави закрила, и обхваща само субектите на преследванията, без да включва субектите на тежките посегателства, а законодателството на Словакия ограничава понятието „партии“, като добавя определението „политически“ и не включва международните организации в това определение.

Selon les données disponibles, les acteurs non étatiques reconnus comme étant des acteurs des persécutions dans la pratique de différents États membres comprendraient les guérilleros et les paramilitaires, les terroristes, les communautés et tribus locales, les criminels, les membres de la famille ainsi que les membres de partis ou mouvements politiques.

Има данни, че недържавните субекти, които се приемат за субекти на преследванията в практиката на различните държави-членки, включват партизански и военизирани групи, терористи, местни общности и племена, престъпници, членове на семейството, членове на политически партии или движения.

Acteurs de la protection (article 7)

Субекти на закрилата (член 7)

En vertu de l’article 7, paragraphe 1, les États membres peuvent considérer que la protection peut être accordée par l’État, mais également par des partis ou organisations, y compris des organisations internationales, qui contrôlent l’État ou une partie importante du territoire de celui-ci. Le paragraphe 2 énonce les conditions selon lesquelles une protection est généralement accordée, à savoir que l’État ou des acteurs non étatiques prennent des mesures raisonnables pour empêcher la persécution ou des atteintes graves, et que le demandeur a accès à cette protection. Le paragraphe 3 exige des États membres qu’ils tiennent compte des orientations éventuellement données par les actes du Conseil en la matière.

Член 7, параграф 1 позволява на държавите-членки да приемат, че закрила може да бъде предоставяна не само от държавата, но също и от партии и организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия. В параграф 2 се определят изискванията за приемане, че се предоставя закрила, и по-специално когато държавата или недържавните субекти вземат разумни мерки, за да попречат на преследването или на тежките посегателства, и когато молителят има достъп до тази закрила. Параграф 3 изисква от държавите-членки да вземат под внимание съдържащите се указания в актовете на Съвета в тази област.

Le paragraphe 1 a été transposé par tous les États membres à l’exception de RO. CZ l’a transposé uniquement en ce qui concerne le statut de réfugié tandis que dans la législation d’EE il existe une certaine confusion entre les termes «acteurs de la protection» et «acteurs des persécutions». Le paragraphe 2 n’a pas été transposé par trois États membres (CZ, EE, RO), tandis que LT n’a pas transposé la nécessité pour le demandeur d’avoir accès à la protection. Compte tenu de l’emploi de l’expression «entre autres» avant la référence à la nécessité de disposer d’un système judiciaire effectif permettant de déceler, de poursuivre et de sanctionner les actes constituant une persécution ou une atteinte grave, cette prescription n’a pas été introduite dans la législation de BE, CY, LV et SE. Le paragraphe 3 n’a pas été transposé dans 13 États membres[15].

Параграф 1 е транспониран от всички държави-членки с изключение на една (Румъния). Чешката република е транспонирала този параграф само по отношение на статута на бежанец, а в законодателството на Естония се наблюдава известно объркване между понятията „субекти на закрилата“ и „субекти на преследванията“. Параграф 2 не е транспониран от три държави-членки (Чешката република, Естония, Румъния), а Литва не е транспонирала изискването молителят да има достъп до закрилата. Въз основа на понятието „между другото“ преди позоваването на изискването за eфективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване или тежко посегателство, това изискване не е въведено в законодателството на Белгия, Кипър, Латвия и Швеция. Параграф 3 не е транспониран в 13 държави-членки[15].

Les pratiques concernant la mise en œuvre de l’article 7 varient considérablement, ce qui donne lieu à différents niveaux de reconnaissance de personnes ayant le même profil. RO ne reconnaît pas les acteurs de la protection qui ne présentent pas les caractéristiques d’un État. FI et FR considèrent qu’aucun autre parti ou organisation, en dehors des organisations internationales, ne peut offrir de protection. Dans plusieurs États membres[16], la législation et/ou la pratique insistent sur l’évaluation de l’accessibilité, de la durabilité et de l’efficacité de la protection offerte. La législation de FR ne précise pas quelles sont les conditions qui doivent être remplies pour accepter l’existence de la protection. BE, CY, LU, LV, PL et SE sont disposés à considérer les clans ou les tribus comme étant capables d’accorder une protection suffisante dans certaines conditions, tandis qu’en Belgique, en Hongrie et au Royaume-Uni, les ONG ont été considérées comme des acteurs de la protection en ce qui concerne les femmes menacées de mutilation génitale féminine et les crimes d’honneur, dans la mesure où elles contribuent à réduire de tels risques. Dans la pratique, cependant, la protection offerte par ces acteurs s’avère inefficace ou de courte durée.

Практиките по отношение на прилагането на член 7 се различават значително, което създава предпоставка за различни норми за признаване на лица с един и същ произход. Румъния не признава субекти на закрилата, които нямат атрибутите на държава. Финландия и Франция считат, че партии и организации, различни от международните организации, не могат да предоставят закрила. В някои държави-членки[16] законодателството и/или практиката задължително изискват оценяване на достъпността, трайността и ефективността на предоставената закрила. В законодателството на Франция не са посочени изискванията, които следва да бъдат изпълнени, за да бъде прието съществуването на закрила. Белгия, Кипър, Люксембург, Латвия, Полша и Швеция са готови да приемат, че кланове и племена са в състояние да предоставят достатъчна закрила при определени условия, а в Белгия, Унгария и Обединеното кралство неправителствените организации (НПО) се считат за субекти на закрилата по отношение на жени, изложени на риск от осакатяване на женските гениталии или „убийства на честта“ дотолкова, доколкото те ограничават подобни рискове. На практика обаче закрилата, предоставяна от тези субекти, се оказва неефективна или краткотрайна.

Protection à l’intérieur du pays (article 8)

Вътрешна закрила (член 8)

L’article 8, paragraphe 1, est une disposition facultative qui permet aux États membres de rejeter les demandes de protection internationale lorsqu’il n’y a aucune raison pour le demandeur de craindre d’être persécuté ou de subir des atteintes graves et qu’il est raisonnable d’estimer que le demandeur peut rester dans cette partie du pays. En vertu du paragraphe 2, les États membres qui appliquent le paragraphe 1 tiennent compte des conditions générales dans cette partie du pays et de la situation personnelle du demandeur, tandis que le paragraphe 3 leur permet d’appliquer la notion de protection à l’intérieur du pays nonobstant l’existence d’obstacles techniques au retour.

Член 8, параграф 1 е избирателна разпоредба, която позволява на държавите-членки да отхвърлят молби за международна закрила, ако молителят няма основателни опасения за преследване или тежки посегателства в част от страната на произход и може да бъде направена разумна преценка, че той може да остане в тази част на страната. Параграф 2 задължава държавите-членки, които прилагат параграф 1, да вземат под внимание общите условия в тази част на страната и личното положение на молителя, а параграф 3 им позволява да прилагат концепцията за вътрешна закрила независимо от съществуването на технически препятствия за завръщането.

Le paragraphe 1 a été transposé par l’ensemble des États membres à l’exception de IT et ES; le paragraphe 2 n’a pas été transposé par IT, ES, BG, EE, LT, RO et SE. BG, CZ, EE, LT et PT n’ont pas transposé la disposition selon laquelle il est «raisonnable» d’estimer que le demandeur peut rester dans cette partie du pays, alors que d’autres États membres ont formulé des recommandations spécifiques sur sa mise en œuvre: RO demande que l’existence de la fuite à l’intérieur du pays soit reconnue par le HCR et SE que le demandeur ait réellement la possibilité de mener une vie dénuée de toute souffrance ou épreuve inutiles. La nécessité de tenir compte des «conditions générales» n’est pas transposée en BG et CZ, tandis que celle qui consiste à tenir compte de la situation personnelle n’est pas transposée en BG, CZ, SI. En revanche, la législation de FR introduit deux conditions supplémentaires, à savoir que le demandeur doit avoir accès à la protection et que les autorités doivent tenir compte de l’acteur de la persécution, ce qui ne permet pas d’avoir recours à l’alternative qu’offre la protection à l’intérieur du pays lorsque l’auteur de la persécution est l’État ou une institution nationale.

Параграф 1 е транспониран от всички държави-членки с изключение на Италия и Испания; параграф 2 не е транспониран от Италия, Испания, България, Естония, Литва, Румъния и Швеция. България, Чешката република, Естония, Литва и Португалия не са транспонирали изискването, според което може да бъде направена „разумна преценка“, че молителят може да остане в съответната част на страната, а други държави са предвидили конкретни насоки за неговото прилагане: Румъния изисква наличието на вътрешни полети да бъде признато от ВКБООН, а Швеция — молителят да има действителната възможност да води живот без ненужни страдания или трудности. Изискването да бъдат взети под внимание „общите условия“ не е транспонирано в България и Чешката република, докато изискването да бъде взето под внимание личното положение на молителя не е транспонирано в България, Чешката република и Словения. От друга страна, законодателството на Франция предвижда две допълнителни изисквания: молителят да има достъп до тази закрила и органите да вземат предвид субекта на преследванията, което не позволява използването на алтернативата за вътрешна закрила в случаите, в които субектът на преследване е държавата или национална институция.

Le paragraphe 3 a été transposé par huit États membres seulement[17]. Les obstacles techniques sont généralement définis comme l’absence de documents de voyage valables, l’impossibilité de se rendre dans le pays d’origine et la coopération insuffisante des autorités dans le pays d’origine ainsi que l’incapacité physique du demandeur due à une maladie ou une grossesse. Les demandeurs qui relèvent de ce paragraphe ne bénéficient souvent d’aucun statut juridique ou seulement d’un statut toléré avec des droits sociaux limités.

Параграф 3 е транспониран само от 8 държави-членки[17]. Общо взето техническите препятствия се определят като: липса на валидни пътни документи, невъзможност за пътуване до страната на произход и липса на съдействие от страна на административните органи в страната на произход и физическа неспособност на молителя, заболяване или бременност. На попадащите в обхвата на този параграф молители често не се предоставя правен статут или се предоставя само статут на толериране с ограничени социални права.

Les informations disponibles font apparaître d’importantes divergences dans la mise en œuvre de l’article 8, notamment en ce qui concerne les critères à utiliser pour l’évaluation des conditions générales dans le pays d’origine ainsi que l’accessibilité et la nature de la protection disponible. Ainsi, plusieurs États membres (FR, SE) n’appliquent généralement pas cette notion lorsqu’il s’agit de demandeurs tchétchènes, tandis que d’autres États membres (par exemple DE) reconnaissent que la plupart des régions de Russie représentent de possibles alternatives de protection à l’intérieur du pays. Plusieurs États membres[18] appliquent la notion lorsque l’État est l’acteur des persécutions, alors que d’autres (FR, par exemple) ne l’appliquent pas.

Наличната информация показва значителни различия при прилагането на член 8 и по-специално относно критериите, които трябва да се използват при оценяването на общите условия в страната на произход и достъпността и естеството на предлаганата закрила. Така например някои държави-членки (Франция, Швеция) по принцип не прилагат тази концепция в случаите на чеченски молители, докато в други (например Германия) повечето части на Руската федерация се считат за приемливи като възможни алтернативи за вътрешна закрила. Няколко държави-членки[18] прилагат концепцията в случаите, когато субектът на преследванията е държавата, докато други — като Франция, не я прилагат.

Conditions pour être considéré comme réfugié

Условия за качеството на бежанец

Actes de persécution (article 9)

Актове на преследване (член 9)

L’article 9, paragraphe 1, définit les actes de persécution au sens de la directive, tandis que le paragraphe 2 contient une liste d’exemples de tels actes. FR n’a pas transposé littéralement l’article 9, EE s’est contentée de transposer l’article 9, paragraphe 1, point a), tandis que CZ a utilisé une définition différente. La plupart des États membres ont transposé littéralement le deuxième paragraphe; dans un État membre (SI), la liste a été transposée comme étant exhaustive.

В член 9, параграф 1 се определят актовете на преследване по смисъла на директивата, а в член 9, параграф 2 са изброени примери за такива актове. Франция не е транспонирала член 9 дословно. Естония е транспонирала само първата алинея на член 9, параграф 1, а Чешката република е използвала различно определение. Втората алинея е транспонирана дословно от повечето държави-членки; в една държава-членка (Словения) списъкът е транспониран като изчерпателен.

Au titre de l’article 9, paragraphe 3, il doit y avoir un lien de cause à effet entre les motifs de la persécution énumérés à l’article 10, paragraphe 1, et les actes de persécution. Cette disposition n’a pas été transposée dans plusieurs États membres (par exemple BG, CZ, FR, EL, ES, LU, NL, PL, SK), dont certains se fondent sur la pratique observée. Cette non-transposition peut être comprise comme une norme plus favorable au sens de l’article 3. Il s’avère que dans certains États membres, les tribunaux ont jugé que cette condition était également remplie lorsqu’il existe un lien entre les actes de persécution et l’absence de protection contre de tels actes[19].

Член 9, параграф 3 изисква наличието на причинно-следствена връзка между мотивите за преследване, изброени в член 10, параграф 1, и актовете на преследване. В няколко държави-членки (например България, Чешката република, Франция, Гърция, Испания, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия) тази разпоредба не е транспонирана, като някои от тях разчитат на съответната практика. Тази липса на транспониране може да бъде разглеждана като по-благоприятен стандарт по смисъла на член 3. В някои държави-членки, изглежда, съдилищата са се произнесли, че това изискване е изпълнено също и когато съществува връзка между актовете на преследване и липсата на закрила срещу такива актове[19].

Motifs de la persécution (article 10)

Мотиви за преследване (член 10)

L’article 10, paragraphe 1, donne des indications sur l’interprétation des motifs de la persécution inscrits dans la convention de Genève relative au statut des réfugiés[20], en dressant une liste non exhaustive d’éléments à prendre en considération lors de l’évaluation de ces motifs. L’article 10, paragraphe 2, précise qu’il est indifférent que le demandeur possède la caractéristique à l’origine de la persécution si cette caractéristique lui est néanmoins attribuée par l’agent de persécution. L’article 10 a été transposé par tous les États membres sauf deux (CZ, EE), tandis que SI n’a pas transposé l’article 10, paragraphe 2.

В член 10, параграф 1 се предлагат насоки за тълкуване на мотивите за преследване, предвидени в Женевската конвенция за статута на бежанците[20], като се посочва неизчерпателен списък на елементи, които следва да бъдат взети под внимание при оценяването на тези мотиви. В член 10, параграф 2 се уточнява, че не е от значение фактът дали молителят притежава характеристиката, която е в основата на преследването, щом като според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Член 10 е транспониран от всички държави-членки с изключение на две от тях (Чешката република, Естония), а една държава (Словения) не е транспонирала член 10, параграф 2.

Des problèmes ont été signalés quant à la mise en œuvre de l’article 10, paragraphe 1, point d), en ce qui concerne les critères qui permettent d’évaluer si une personne est membre d’un certain groupe social. Ce motif de protection est défini suivant deux critères, à savoir que les membres de ce groupe partagent une caractéristique innée ou une caractéristique à ce point essentielle pour l’identité ou la conscience qu’elle ne peut être raisonnablement modifiée; et que ce groupe est perçu comme étant différent par la société. Certains États membres[21] appliquent ces critères comme des conditions cumulatives, tandis que d’autres[22] considèrent qu’il s’agit d’alternatives. Quelques États membres (BE, HU, SI, UK) n’ont pas transposé la dernière phrase de l’article 10, paragraphe 1, point d) concernant la pertinence des aspects liés à l’égalité entre les hommes et les femmes. Dans un certain nombre d’États membres[23], cette disposition est appliquée au sens large, ce qui permet de définir un certain groupe social en se basant uniquement sur les aspects liés à l’égalité entre les hommes et les femmes, alors que DE l’énonce explicitement dans sa législation.

Беше докладвано за проблеми във връзка с прилагането на член 10, параграф 1, буква г) относно критериите за оценяване дали дадено лице е член на определена социална група. Това основание за закрила е определено чрез позоваване на два критерия: членовете на тази група да споделят една вродена характеристика или характеристика, до такава степен съществена за идентичността или съзнанието, че не подлежи на разумно изменение, и те да са разглеждани от обществото като отделна група. Тези критерии се прилагат от някои държави-членки като кумулативни[21], а от други[22] — като алтернативни изисквания. Малък брой държави-членки (Белгия, Унгария, Словения, Обединеното кралство) не са транспонирали член 10, параграф 1, буква г), последно изречение относно значението на аспектите, свързани с равноправието между мъжете и жените. В редица държави-членки[23] тази разпоредба се прилага в широк смисъл, което позволява конкретна социална група да бъде определена само въз основа на аспектите, свързани с равноправието между мъжете и жените, докато Германия изрично предвижда това в своето законодателство.

Conditions à remplir pour être considéré comme personne pouvant bénéficier de la protection subsidiaire

Условия за предоставяне на субсидиарна закрила

L’article 15, lu en combinaison avec l’article 2, point e), définit les conditions à remplir pour être considéré comme personne pouvant bénéficier de la protection subsidiaire. Des divergences ont été observées dans la transposition de l’article 15 comme dans son interprétation dans les États membres et dans les juridictions nationales.

В член 15, във връзка с член 2, буква д), се определят критериите за право на субсидиарна закрила. Установени са различия както в транспонирането на член 15, така и при неговото тълкуване в държавите-членки и в националните правни системи.

Plusieurs États membres (BE, CY, HU et SE) ont omis de préciser les termes «dans le pays d’origine» lors de la transposition de l’article 15, point b); la législation d’AT définit les motifs de protection subsidiaire prévus à l’article 15, points a) et b), en renvoyant aux articles 2 et 3 de la convention européenne des droits de l’homme ainsi qu’aux Protocoles n° 6 et 13 y afférents; la législation de UK ajoute les «exécutions extrajudiciaires» aux motifs de protection subsidiaire.

Някои държави-членки (Белгия, Кипър, Унгария и Швеция) не са включили уточнението „в страната на произход“ при транспонирането на текста на член 15, буква б); в законодателството на Австрия основанията за субсидиарна закрила, предвидени в член 15, букви a) и б), са определени чрез позоваване на членове 2 и 3 от Европейската конвенция за правата на човека и протоколи № 6 и № 13 към тази конвенция; законодателството на Обединеното кралство предвижда като допълнително основание за субсидиарна закрила „противозаконното убийство“.

En ce qui concerne la transposition de l’article 15, point c), huit États membres[24] ont omis le terme «individuelles» lors de la transposition de condition de l’existence de «menaces graves et individuelles», tandis que FR a précisé que les menaces devaient également être «directes». La législation allemande omet complètement la notion de violence aveugle. De plus, dans certains États membres (par exemple FR, DE et SE), la condition de l’existence de menaces individuelles, lue en combinaison avec la notion de «violence aveugle» et avec le considérant 26, a été interprétée comme exigeant du demandeur qu’il démontre qu’il est davantage exposé à un risque d’atteintes graves que le reste de la population, ou une partie de celle-ci, dans son pays d’origine.

По отношение на транспонирането на член 15, буква в) 8 държави-членки[24] не са включили определението „лични“ при транспонирането на изискването за „тежки и лични заплахи“, а Франция е добавила изискването заплахата да бъде също така „пряка“. Законодателството на Германия напълно пропуска понятието „безогледно насилие“. Освен това в някои държави-членки (например Франция, Германия и Швеция) изискването за лични заплахи, във връзка с понятието „безогледно насилие“ и съображение 26, се тълкува като изискване молителят да докаже, че е изложен на по-голям риск от посегателство, отколкото останалото население или части от него в страната си на произход.

La condition relatives à l’existence de «menaces graves et individuelles» prévue à l’article 15, point c), a été interprétée par la Cour de justice dans son arrêt rendu le 17 février 2009 dans l’affaire C-465/07. La Cour a précisé les conditions selon lesquelles l’existence de telles menaces peut exceptionnellement être considérée comme établie dans le cas d’un demandeur qui n’est pas visé spécifiquement en raison d’éléments propres à sa situation personnelle et a donné des indications sur l’utilisation du degré de violence aveugle caractérisant le conflit armé en tant que critère pour évaluer l’existence de menaces graves et individuelles[25].

Съдът разтълкува изискването за съществуването на „тежки и лични заплахи“ в член 15, буква в) в решението си от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07. Съдът разясни условията, при които подобна заплаха може по изключение да се счита за установена в случая на молител, който не е мишена на тази заплаха поради фактори, специфични за неговите лични обстоятелства, и предостави насоки за използването на степента на безогледно насилие, като характеризира въоръжения конфликт като критерий за оценка на наличието на сериозна и лична заплаха[25].

Révocation, fin du statut de réfugié et du statut conféré par la protection subsidiaire ou refus de les renouveler (articles 11, 12, 14, 16, 17 et 19)

Отнемане, прекратяване на статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила или отказ от неговото подновяване (членове 11, 12, 14, 16, 17 и 19)

Les dispositions des articles 11 et 12, lues en combinaison avec l’article 14, paragraphes 1 et 3, relatives à la cessation et à l’exclusion du statut de réfugié, ainsi que les dispositions de l’article 16 et de l’article 17, paragraphes 1 et 2, lues en combinaison avec l’article 19, paragraphes 1 et 3, relatives à la cessation et à l’exclusion de la protection subsidiaire, sont libellées en des termes contraignants. Cependant, la législation dans un certain nombre d’États membres offre la possibilité de mettre fin au statut pour les motifs visés dans ces dispositions, au lieu d’exiger qu’il y soit mis fin[26]. Le motif facultatif d’exclusion de la protection subsidiaire visé à l’article 17, paragraphe 3, a été transposé par treize États membres[27].

Разпоредбите на членове 11 и 12, във връзка с член 14, параграфи 1 и 3 относно прекратяването или изключването от статут на бежанец, както и разпоредбите на член 16 и член 17, параграфи 1 и 2, във връзка с член 19, параграфи 1 и 3 относно прекратяването и изключването от субсидиарна закрила, са формулирани като задължителни. Законодателството в някои държави-членки обаче просто разрешава прекратяването на статута на основанията, посочени в тези разпоредби, вместо да го изисква[26]. Незадължителното основание за изключване от субсидиарна закрила в член 17, параграф 3 е транспонирано от 13 държави-членки[27].

Par ailleurs, certains États membres ont introduit des motifs supplémentaires ou des motifs trop larges de cessation[28] et d’exclusion[29]. Dans certains États membres, la cessation du statut de réfugié n’est pas possible si la protection est offerte par des acteurs non étatiques ou dans une partie du pays d’origine seulement[30]. Dans d’autres États membres, la cessation du statut de réfugié (DE, HU, SK) ou du statut conféré par la protection subsidiaire (HU) est impossible s’il existe des motifs contraignants résultant de précédentes persécutions ou atteintes graves.

От друга страна, някои държави-членки са въвели допълнителни основания или твърде широки основания за прекратяване[28] и за изключване[29]. В някои държави-членки прекратяването на статута на бежанец не е възможно, ако закрилата се предоставя от недържавни субекти или в рамките само на част от територията на страната на произход[30]. В други държави-членки прекратяването на статута на бежанец (Германия, Унгария, Словакия) или на субсидиарната закрила (Унгария) не е възможно, ако са налице императивни причини, свързани с предишно преследване или тежки посегателства.

Si le réfugié s’est vu accorder un titre de séjour permanent, la suppression du statut est limitée ou interdite dans certains États membres, en dépit du fait que les conditions de cessation[31] ou d’exclusion[32] sont remplies. Plusieurs États membres n’octroient pas d’autre statut suite à la suppression en raison de la cessation[33] ou de l’exclusion[34]. Dans d’autres États membres, une autorisation exceptionnelle de séjour peut être délivrée dans certaines situations, comme un mauvais état de santé ou un risque de refoulement en cas de cessation[35] ou d’exclusion[36].

Ако на бежанеца е предоставено право на постоянно пребиваване, в някои държави-членки прекратяването на статута е ограничено или възпрепятствано, независимо че условията за прекратяване[31] или изключване[32] са изпълнени. След загуба на статут поради прекратяване[33] или изключване[34] някои държави-членки не предоставят алтернативен статут. В други държави-членки може по изключение да бъде предоставено разрешение за оставане в страната при определени обстоятелства, като влошено здравословно състояние или опасност от връщане в случай на прекратяване[35] или изключване[36].

Aux termes de l’article 14, paragraphes 4 et 5, les États membres peuvent, dans certaines conditions, révoquer le statut octroyé à un réfugié, y mettre fin ou refuser de le renouveler, dans les cas où une telle décision n’a pas encore été prise, lorsqu’une personne constitue une menace pour la sécurité ou la société de cet État membre. En vertu de l’article 14, paragraphe 6, les États membres ayant recours à au moins l’une de ces possibilités doivent accorder aux personnes concernées au moins certains droits fondamentaux inscrits dans la convention de Genève. Cependant, plusieurs États membres mettant en œuvre au moins l’une de ces dispositions facultatives n’ont pas transposé l’article 14, paragraphe 6[37], même si, selon les données disponibles, certains garantiraient les droits inscrits dans la convention de Genève suite à «l’effet direct de la Convention de Genève» (BE) ou pour d’autres raisons non précisées (AT), ce qui ne constitue pas une transposition suffisante de la disposition de la directive. Ce n’est que lorsque les bénéficiaires ont la possibilité de réellement faire valoir de tels droits devant les tribunaux ou organes administratifs dans un État membre donné que l’on peut dire que la directive est respectée.

Член 14, параграфи 4 и 5 позволява на държавите-членки при определени условия да отнемат статута, предоставен на бежанец, да го прекратят или да откажат да го подновят и да не предоставят статут на бежанец, когато подобно решение все още не е взето, в случаите когато лицето представлява заплаха за тяхната сигурност или за обществото. Член 14, параграф 6 задължава държавите-членки, които използват един или и двата от тези варианти, да предоставят на съответните лица най-малко някои основни права, определени в Женевската конвенция. Някои държави-членки, които прилагат един или и двата варианта, обаче не са транспонирали член 14, параграф 6[37], въпреки че според получената информация някои от тях предоставят правата по Женевската конвенция в резултат на „непосредственото действие на Женевската конвенция“ (Белгия) или на други основания, които не са уточнени (Австрия), което не представлява достатъчно транспониране на разпоредбата на директивата. Единствено когато получателите на правата могат ефективно да се позоват на тези права пред съдилищата или административните органи в дадена държава-членка, може да се твърди, че това е в съответствие с директивата.

En ce qui concerne les règles de procédure, la charge de la preuve incombe aux autorités nationales, lesquelles doivent «apporter la preuve au cas par cas» de ce qu’une personne a cessé d’être ou n’a jamais été un réfugié ou a cessé de faire partie ou ne fait pas partie de celles qui peuvent bénéficier de la protection subsidiaire, comme prévu à l’article 14, paragraphe 2, et à l’article 19, paragraphe 4. Un certain nombre d’États membres[38] n’ont pas mis en œuvre ces dispositions, ou ne l’ont fait que partiellement.

По отношение на процесуалните правила тежестта на доказване пада върху националните органи, които трябва да „представят доказателства за всеки отделен случай“, че дадено лице е престанало да бъде или никога не е било бежанец или лице, което може да получи субсидиарна закрила, съгласно член 14, параграф 2 и член 19, параграф 4. Редица държави-членки[38] не са изпълнили тези разпоредби или ги изпълняват само частично.

La Cour de justice a interprété l’article 11, paragraphe 1, points e) et f), et le paragraphe 2 sur les dispositions relatives à la cessation «lorsque les circonstances à la suite desquelles une personne a été reconnue comme réfugiée ont cessé d’exister» dans son arrêt du 2 mars 2010[39]. Deux demandes de décision préjudicielle concernant l’interprétation des dispositions relatives à la cessation et à l’exclusion sont actuellement pendantes. Ces demandes portent plus précisément sur l’article 12, paragraphe 1, point a), relatif à l’exclusion de personnes entrant dans le champ d’application de l’article 1 D de la convention de Genève[40], et sur les dispositions de l’article 12, paragraphe 2, et de l’article 14, paragraphe 3, relatives aux conditions qui doivent être remplies pour appliquer les causes d’exclusion et aux conséquences y afférentes[41].

В решението си от 2 март 2010 г. Съдът даде тълкувание на член 11, параграф 1, букви д) и е) и параграф 2 относно клаузата за прекратяване поради „вече несъществуващи обстоятелства“[39]. Понастоящем има две висящи запитвания за преюдициално заключение във връзка с тълкуването на разпоредбите относно прекратяването и изключването. По-конкретно тези запитвания засягат член 12, параграф 1, буква a) относно изключването на лица, попадащи в приложното поле на член 1 Д от Женевската конвенция[40], и разпоредбите на член 12, параграф 2 и член 14, параграф 3 относно условията, които трябва да бъдат изпълнени за прилагането на изключването и съответните последици[41].

Contenu de la protection internationale

Съдържание на международната закрила

Règles générales (article 20)

Общи правила (член 20)

En vertu de l’article 20, paragraphe 1, le chapitre VII de la directive relatif au contenu de la protection internationale est sans préjudice des droits inscrits dans la convention de Genève. Il n’existe aucun exemple de non-transposition de ce paragraphe, ni de problèmes juridiques (ou pratiques) concernant sa transposition.

В първия параграф на този член се предвижда, че глава VII от директивата, засягаща съдържанието на международната закрила, не накърнява предвидените в Женевската конвенция права. Не са установени случаи на държави-членки, които не са транспонирали този параграф, нито юридически (или практически) проблеми във връзка с транспонирането.

Le paragraphe 2 énonce le principe d’égalité entre les réfugiés et les bénéficiaires du statut conféré par la protection subsidiaire en ce qui concerne l’application dudit chapitre, sauf indication contraire dans la directive. En LT et LV, l’égalité de traitement est formellement transposée, mais dans la pratique, elle ne s’applique que pendant la période d’intégration sociale, alors que les bénéficiaires de la protection subsidiaire n’ont pas accès à certains droits une fois cette période expirée, de nombreux actes législatifs d’ordre général ne conférant cet accès qu’aux résidents permanents (ce que ne sont pas les bénéficiaires de la protection subsidiaire).

В параграф 2 се постановява принципът на равенство между бежанците и получилите статут на субсидиарна закрила по отношение на прилагането на посочената глава, освен ако в самата директива не е посочено друго. В Литва и Латвия равноправното третиране е транспонирано формално, но на практика равноправно третиране е налице само по време на периода на социална интеграция, а същевременно получилите статут на субсидиарна закрила нямат достъп до определени права след изтичането на този период, тъй като много общи законодателни актове предоставят такъв достъп само на постоянно пребиваващите (получилите статут на субсидиарна закрила не са такива).

Personnes vulnérables et mineurs - article 20, paragraphes 3, 4 et 5

Уязвими лица и лица, ненавършили пълнолетие — член 20, параграфи 3, 4 и 5

L’article 20, paragraphe 3, prévoit l’obligation de tenir compte de la situation spécifique de certains groupes vulnérables (énoncés dans une liste non exhaustive) lors de la mise en œuvre du chapitre VII. Quelques États membres n’ont pas transposé l’article 20, paragraphe 3 (BE, CZ, EE, LU, NL, RO, UK). Les normes prévalant dans certains États membres, qui ont été soit formellement transposées ou qui appliquent une législation préexistante (par exemple AT, DE, FI, LT, NL, SE), ne mentionnent pas spécifiquement toutes les catégories énumérées dans la disposition. En outre, en LT, les groupes vulnérables sont mentionnés uniquement aux fins de la période d’intégration sociale, tandis que la législation sociale générale ne contient pas toujours de dispositions de ce type concernant les réfugiés ou les bénéficiaires de la protection subsidiaire. En SK, la situation des groupes vulnérables est réglementée dans certains domaines, comme les soins de santé, uniquement dans la pratique. Au PT, les règles relatives à la vulnérabilité prévoient uniquement l’obligation de tenir compte de la situation de personnes vulnérables de manière appropriée, à l’exception des mineurs non accompagnés. Inversement, ES, LT et NL ont élargi le champ d’application de cette disposition en incluant, respectivement, les victimes de la traite d’êtres humains, les familles qui comptent au moins trois enfants mineurs ou un ou deux enfants âgés de moins de 18 ans et les personnes souffrant de problèmes psychologiques.

В член 20, параграф 3 се определя задължението при прилагането на глава VII да се взема под внимание специфичното положение на определени уязвими групи (изброени в неизчерпателен списък). Малък брой държави-членки не са транспонирали член 20, параграф 3 (Белгия, Чешката република, Естония, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Обединеното кралство). Правните норми в някои държави-членки, които са извършили формално транспониране или прилагат законодателство, което вече съществува (например Австрия, Германия, Финландия, Литва, Нидерландия, Швеция), не посочват конкретно всички категории, които са изброени в разпоредбата. Нещо повече, в Литва уязвимите групи са посочени само за целите на периода на социална интеграция, а общото законодателство в сферата на социалната сигурност невинаги съдържа такива разпоредби, засягащи бежанците или получилите статут на субсидиарна закрила. В Словакия положението на уязвимите групи в определени области, като например здравеопазването, е уредено единствено чрез практиката. В Португалия, освен по отношение на непридружените лица, ненавършили пълнолетие, правилата относно уязвимостта постановяват само задължението положението на уязвимите лица да бъде взето под внимание по подходящ начин. И обратно, Испания, Литва и Нидерландия са разширили приложното поле на разпоредбата, включвайки респективно жертвите на трафик на хора, семействата с три или повече деца, ненавършили пълнолетие, или такива с едно или две деца на възраст под 18 години и лица с психически проблеми.

L’article 20, paragraphe 4, oblige les États membres à reconnaître les besoins particuliers des personnes vulnérables aux fins de l’application du paragraphe 3, uniquement après une évaluation individuelle de leur situation. Cette disposition n’a pas été transposée dans douze États membres [42].

Член 20, параграф 4 налага на държавите-членки задължението да признават специфичните нужди на уязвимите лица за целите на прилагането на параграф 3 единствено след индивидуалното оценяване на тяхното положение. Тази разпоредба не е транспонирана в 12 държави-членки[42].

L’article 20, paragraphe 5, qui énonce le principe selon lequel l’intérêt supérieur de l’enfant constitue une considération primordiale pour les États membres lors de l’application du Chapitre VII, n’a pas été transposé par BE, ES, IE, NL et UK.

Член 20, параграф 5, в който е заложен принципът, че върховният интерес на детето представлява първостепенно съображение за държавите-членки при прилагането на глава VII, не е транспониран от Белгия, Испания, Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство.

Réduction des avantages – article 20, paragraphes 6 et 7

Намаляване на предимствата — член 20, параграфи 6 и 7

Ces deux paragraphes prévoient la possibilité pour les États membres de réduire les avantages accordés aux réfugiés et aux bénéficiaires de la protection subsidiaire, respectivement, lorsque ceux-ci ont obtenu leur statut sur la base d’activités qu’ils ont exercées dans le seul but ou dans le principal but d’obtenir cette protection. Ces dispositions ont été mises en œuvre uniquement en BG, CY et MT.

Тези два параграфа предоставят на държавите-членки правото по своя преценка да намалят предимствата, предоставяни на бежанците и на лицата, получили субсидиарна закрила, респективно когато статутът на закрила е получен въз основа на дейностите, които те са упражнявали с единствената или с основната цел да получат закрила. Тези разпоредби са приложени само от България, Кипър и Малта.

Protection contre le refoulement

Закрила срещу връщането

L’article 21, paragraphe 1, aux termes duquel les États membres respectent le principe de non-refoulement en vertu de leurs obligations internationales a été transposé par l’ensemble des États membres. La disposition facultative énoncée à l’article 21, paragraphe 2, qui illustre les exceptions au principe de non-refoulement prévues par la convention de Genève, a été transposée dans tous les États membres à l’exception de quelques-uns (CZ, FI, FR, HU, IE, SK, SI) tandis que la Belgique s’est contentée de transposer l’exception facultative exposée au point a).

Член 21, параграф 1, в който е посочено, че държавите-членки спазват принципа за забрана на връщането в съответствие с международните си задължения, е транспониран от всички държави-членки. Незадължителната разпоредба в член 21, параграф 2, която отразява изключенията от принципа за забрана на връщането, предвиден в Женевската конвенция, е транспонирана в почти всички държави-членки (с изключение на Чешката република, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Словакия, Словения), а Белгия е транспонирала само незадължителното изключение, посочено в буква a).

La disposition facultative visée à l’article 21, paragraphe 3, qui laisse aux États membres la possibilité de refuser d’octroyer un titre de séjour à un réfugié auquel les exceptions au principe de non-refoulement énumérées à l’article 21, paragraphe 2, s’appliquent, de le révoquer, d’y mettre fin ou de refuser de le renouveler, a été transposée par quelques États membres (EE, ES, FI, LV, LT, UK).

Незадължителната разпоредба в член 21, параграф 3, която позволява на държавите-членки да отнемат, да прекратят или да откажат да подновят или да предоставят разрешение за пребиваване на бежанец, за когото се прилагат изключенията от принципа за забрана на връщането, изброени в член 21, параграф 2, е транспонирана от малък брой държави-членки (Естония, Испания, Финландия, Латвия, Литва, Обединеното кралство).

Information

Информация

En vertu de l’article 22, les États membres fournissent aux bénéficiaires d’un des deux statuts de protection, dès que possible après que le statut leur a été octroyé, un accès aux informations précisant, dans une langue qu’ils sont susceptibles de comprendre, les droits et obligations se rapportant aux statuts de protection respectifs. Cette disposition n’a pas été transposée par AT, BE, FR, LT et RO. De même, les normes nationales correspondantes ne précisent pas toujours qu’un tel accès aux informations doit être fourni «dès que possible» après que le statut de protection a été octroyé (BG), que les informations sont censées être fournies dans une langue que les bénéficiaires de la protection internationale sont susceptibles de comprendre (EE) ou ce que les informations fournies doivent comprendre (ES, FI).

Член 22 задължава държавите-членки да осигурят на лицата, на които е предоставен който и да е от двата статута на закрила, достъп до информация на езика, за който се предполага, че те разбират, относно правата и задълженията, произтичащи от съответния статут, във възможно най-кратък срок след предоставянето на съответния статут. Този член не е транспониран в Австрия, Белгия, Франция, Литва и Румъния. Освен това съответните национални правни норми невинаги посочват, че такъв достъп до информация следва да бъде осигурен „във възможно най-кратък срок“ след предоставянето на съответния статут на закрила (България), че информацията трябва да бъде предоставена на език, за който се предполага, че получателите на международна закрила разбират (Естония), или какво трябва да включва предоставената информация (Испания, Финландия).

Maintien de l’unité familiale

Запазване на целостта на семейството

L’article 23 énonce les règles de maintien de l’unité familiale pour les bénéficiaires de la protection internationale, c’est-à-dire en accordant aux membres de leur famille qui sont déjà présents sur le territoire d’un État membre donné certains droits et avantages. Le champ d’application individuel de ces règles est exposé dans les dispositions de l’article 2, point h), et de l’article 23, paragraphe 5.

В член 23 се определят правилата за запазване на целостта на семейството на лицата, на които е предоставена международна закрила, т.e. за предоставянето на известни права и предимства на членовете на техните семейства, които вече се намират на територията на дадена държава-членка. Приложното поле на тези правила по отношение на лицата е определено в разпоредбите на член 2, буква з), и член 23, параграф 5.

Les personnes qui sont considérées comme des membres de la famille du bénéficiaire de la protection internationale aux fins de maintenir l’unité familiale sont visées à l’article 2, point h). Cette disposition prévoit deux conditions générales: que la famille soit déjà fondée dans le pays d’origine et que les membres de la famille soient présents dans l’État membre concerné. La première de ces conditions a été transposée par une majorité d’États membres[43] tandis que la seconde a été transposée uniquement en BE, ES, LT, LU, NL.

Лицата, които следва да бъдат разглеждани като членове на семейството на получилия международна закрила за целите на запазването на целостта на семейството, са определени в член 2, буква з). Тази разпоредба налага две общи условия: семейството вече да е било създадено в страната на произход и членовете на семейството да се намират в съответната държава-членка. Първото от тези условия е транспонирано от повечето държави-членки[43], докато второто е транспонирано само от Белгия, Испания, Литва, Люксембург и Нидерландия.

Aux fins d’accorder les avantages visés aux articles 24 à 34 de la directive, certains États membres ne considèrent pas les partenaires non mariés engagés dans une relation stable comme des membres de la famille (par exemple CY, HU, IE, LV, MT, PL, RO), contrairement à d’autres (par exemple BG, CZ, ES, FI, LT, LU, NL, PT, SE, UK). La directive permet de telles divergences, dans la mesure où le traitement des couples non mariés est déterminé selon la législation ou la pratique des États membres et à condition que les mesures de mise en œuvre respectent les droits fondamentaux, notamment le principe de non-discrimination explicitement mentionné aux considérants 10 et 11 et prévu à l’article 21 de la charte des droits fondamentaux de l’Union européenne, y compris l’interdiction de toute discrimination fondée sur l’orientation sexuelle.

За целите на предоставянето на предимствата, описани в членове 24—34 от директивата, някои държави-членки не разглеждат като членове на семейството партньорите, с които не е сключен брак, но с които се поддържа трайна връзка (например Кипър, Унгария, Ирландия, Латвия, Малта, Полша, Румъния), докато други ги разглеждат като такива (например България, Чешката република, Испания, Финландия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Швеция, Обединеното кралство). Директивата допуска такива различия, доколкото третирането на несемейните двойки се определя в зависимост от законодателството или практиката на държавите-членки, и при условие че мерките за прилагане са съобразени с основните права, и по-специално с принципа на недискриминация, изрично посочен в съображения 10 и 11 и уреден в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително недискриминация въз основа на сексуална ориентация.

En vertu de l’article 23, paragraphe 5, les États membres peuvent adopter une définition plus large des membres de la famille, comprenant également les autres parents proches qui vivaient au sein de la famille à la date du départ du pays d’origine et qui étaient alors entièrement ou principalement à la charge du bénéficiaire de la protection internationale. Cette disposition a été formellement transposée (BE, BG, CY, CZ, EL, FI, IE, PT) ou l’a été au moyen de normes préexistantes (AT et SE).

Член 23, параграф 5 позволява на държавите-членки да приемат по-широко определение на понятието „член на семейството“, което да обхваща също други близки роднини, които живеят в семейството към датата на отпътуване от страната на произход и които са били изцяло или основно на издръжка на лицето, получило международна закрила, към този момент. Тази разпоредба е транспонирана формално (Белгия, България, Кипър, Чешката република, Гърция, Финландия, Ирландия, Португалия) или чрез вече съществуващите правни норми (Австрия и Швеция).

Aux fins de maintenir l’unité familiale, certains États membres définissent des catégories supplémentaires, telles que les enfants adultes non mariés, sous réserve de plusieurs conditions, notamment la dépendance du fait de leur santé physique ou mentale (par exemple BG, EE, IE, SE) ou l’absence de moyens financiers (EL). Certains incluent les parents et/ou les grands-parents financièrement dépendants (par exemple CY, EE, EL, HU, IE, SE), les frères et sœurs à charge et/ou qui souffrent d’un handicap physique ou mental (par exemple HU, IE), d’autres membres de la famille à charge (IE, ES), ou encore les parents de mineurs non accompagnés (par exemple CY, HU).

За целите на запазването на целостта на семейството някои държави-членки включват допълнителни категории, като пълнолетни несемейни деца, при определени условия, включващи зависимост поради тяхното физическо или психическо здраве (например България, Естония, Ирландия, Швеция) или липса на финансови възможности (Гърция). Някои от тях включват родители и/или баби и дядовци, които са финансово зависими (например Кипър, Естония, Гърция, Унгария, Ирландия, Швеция), братя и сестри, които са зависими и/или страдат от физически или психически увреждания (например Унгария, Ирландия), други зависими членове на семейството (Ирландия, Испания) или родители на непридружените лица, ненавършили пълнолетие (например Кипър, Унгария).

D’après les informations disponibles, seul un État membre a recours à la possibilité prévue à l’article 23, paragraphe 2, d’appliquer des conditions particulières pour octroyer des avantages aux membres de la famille des bénéficiaires de la protection subsidiaire (PL).

Според получената информация само една държава-членка се възползва от възможността, предвидена в член 23, параграф 2, за определяне на специални условия за предоставянето на предимства на членове на семейството на получилите статут на субсидиарна закрила (Полша).

Titres de séjour – article 24

Разрешения за пребиваване — член 24

En vertu de l’article 24, les réfugiés et les bénéficiaires de la protection subsidiaire se voient délivrer un titre de séjour valable pendant une période d’au moins 3 ans ou un an respectivement et renouvelable, dès que possible après que le statut leur a été octroyé, à moins que des raisons impérieuses liées à la sécurité nationale ou à l’ordre public ne s’y opposent.

Съгласно член 24 във възможно най-кратък срок след предоставянето на статута на бежанците и получилите статут на субсидиарна закрила се издава разрешение за пребиваване, валидно за период от най-малко три години или за една година и подлежащо на подновяване, освен ако императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, не допускат това.

Selon les données disponibles, un certain nombre d’États membres délivreraient aux réfugiés des titres de séjour valables pendant une période supérieure à 3 ans (AT, BE, BG, FI, HU, IE, LT, SI, SE, UK). Au moins sept États membres délivrent aux bénéficiaires de la protection subsidiaire un titre de séjour valable pendant une période supérieure à la période minimale d’un an que prescrit la directive, à savoir 2 ans (PL), 3 ans (BG, IE, SI) et 4 ans ou plus (HU, LV, NL, UK).

Според получената информация редица държави-членки предоставят разрешения за пребиваване на бежанци с период на валидност над 3 години (Австрия, Белгия, България, Финландия, Унгария, Ирландия, Литва, Словения, Швеция, Обединеното кралство). Най-малко 7 държави-членки предоставят на получилите статут на субсидиарна закрила разрешения за пребиваване с валидност над 1 година, какъвто е минималният период, постановен от директивата: 2 години (Полша), 3 години (България, Ирландия, Словения), 4 или повече години (Унгария, Латвия, Нидерландия, Обединеното кралство).

Documents de voyage – article 25

Пътни документи — член 25

Selon les dispositions de l’article 25, paragraphe 2, les États membres délivrent aux bénéficiaires de la protection subsidiaire se trouvant dans l’impossibilité d’obtenir un passeport national des documents qui leur permettent de voyager, au moins lorsque leur présence dans un autre État est requise pour des raisons humanitaires graves, à moins que des raisons impérieuses de sécurité nationale ou d’ordre public ne s’y opposent. Seuls trois États membres[44] appliquent cette restriction concernant les motifs du voyage (AT, ES, LU).

Съгласно член 25, параграф 2 държавите-членки издават на получилите статут на субсидиарна закрила, които се оказват в невъзможност да получат национален паспорт, документи, които им дават възможност да пътуват, най-малко в случаите, в които тяхното присъствие в друга държава се налага поради сериозни хуманитарни причини, освен ако императивни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, не допускат това. Само 3 държави-членки[44] прилагат ограничението относно причините за пътуване (Австрия, Испания, Люксембург).

Accès à l’emploi – article 26

Достъп до работа — член 26

Une grande majorité d’États membres autorisent l’accès des réfugiés mais également des bénéficiaires de la protection subsidiaire au marché de l’emploi. Seuls trois États membres (CY, DE et LU) appliqueraient la possibilité d’appliquer la restriction autorisée par l’article 26, paragraphe 3. Plusieurs problèmes ont été signalés en ce qui concerne l’accès des bénéficiaires de la protection subsidiaire aux possibilités de formation liée à l’emploi pour les adultes, aux actions de formation professionnelle et à l’expérience pratique sur le lieu de travail (CY, CZ, EE, LT, SK, SI, UK). Par ailleurs, certains États membres garantissent les mêmes droits que les ressortissants aux bénéficiaires de la protection subsidiaire et aux réfugiés (par exemple FI, IE, RO).

Повечето държави-членки разрешават достъп до пазара на труда не само на бежанци, но и на получилите статут на субсидиарна закрила. Според получената информация само 3 държави-членки (Кипър, Германия и Люксембург) са се възползвали от възможността да прилагат ограничението, предвидено в член 26, параграф 3. Има информация за някои проблеми, свързани с достъпа на получилите статут на субсидиарна закрила до възможности за обучение, свързано с работата, за възрастни, до дейности по професионално обучение и до практика на работното място (Кипър, Чешката република, Естония, Литва, Словакия, Словения, Обединеното кралство). От друга страна, някои държави-членки гарантират на получилите статут на субсидиарна закрила и на бежанците права, еднакви с тези на собствените им граждани (например Финландия, Ирландия, Румъния).

Accès à l’éducation – article 27

Достъп до образование — член 27

En vertu de l’article 27, paragraphe 3, les réfugiés et les bénéficiaires de la protection subsidiaire bénéficient d’une égalité de traitement avec les ressortissants dans le cadre des procédures existantes de reconnaissance des diplômes, certificats ou autre titre de qualification formelle. Plusieurs États membres n’ont pas transposé cette disposition (par exemple BG, LT, UK). Dans la pratique, des difficultés récurrentes ont été observées en raison du fait que les bénéficiaires de la protection internationale ne disposent souvent d’aucun document attestant de leurs qualifications.

Съгласно член 27, параграф 3 получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила се третират равноправно с гражданите на съответната държава-членка в рамките на действащите процедури за признаване на чуждите дипломи, удостоверенията и други основания за официална квалификация. Няколко държави-членки не са транспонирали тази разпоредба (например България, Литва, Обединеното кралство). На практика се съобщава за периодични затруднения поради факта, че получилите международна закрила често не разполагат с документи, удостоверяващи техните квалификации.

Protection sociale – article 28

Социално подпомагане — член 28

Selon les informations disponibles, certains États membres[45] auraient recours à la possibilité de limiter aux prestations essentielles l’assistance sociale accordée aux bénéficiaires de la protection subsidiaire en vertu de l’article 28, paragraphe 2. LT exclut les bénéficiaires de la protection subsidiaire de l’assistance sociale en raison du caractère temporaire de leur titre de séjour. L’Allemagne impose un critère supplémentaire de trois années de séjour légal en ce qui concerne les allocations familiales et les bourses d’études accordées aux bénéficiaires de la protection subsidiaire.

Според получената информация някои държави-членки[45] използват възможността да ограничат достъпа до социално подпомагане на получилите статут на субсидиарна закрила само до основните услуги в съответствие с член 28, параграф 2. Литва изключва получилите статут на субсидиарна закрила от социалното подпомагане поради временния характер на техните разрешения за пребиваване. Германия налага допълнителен критерий за законно пребиваване за период от три години във връзка с помощи за деца и за образование, предоставяни на получилите статут на субсидиарна закрила.

Soins de santé – article 29

Медицински грижи — член 29

Seules la Lituanie et Malte semblent appliquer la possibilité prévue à l’article 29, paragraphe 2, de limiter aux prestations essentielles les soins de santé dispensés aux bénéficiaires de la protection subsidiaire. En AT, compte tenu de l’existence d’un système fédéral, le niveau d’avantages accordés aux bénéficiaires de la protection subsidiaire dépend de la région dans laquelle ils sont accueillis. En DE, les bénéficiaires de la protection subsidiaire n’ont accès à aucun avantage particulier concernant les soins médicaux. Selon les informations disponibles, plusieurs États membres (par exemple BG, EE, CZ, UK) n’ont pas transposé l’obligation énoncée à l’article 29, paragraphe 3, de fournir les soins de santé appropriés aux bénéficiaires de la protection internationale qui ont des besoins particuliers, tandis que sa mise en œuvre semble poser problème dans d’autres États membres (par exemple LV, LT, IE, ES, RO).

Изглежда, само Литва и Малта са се възползвали от възможността, предвидена в член 29, параграф 2, за ограничаване на достъпа до здравни грижи на получилите субсидиарна закрила до основните услуги. В Австрия поради федералната система равнището на предимствата, предоставяни на получилите субсидиарна закрила, зависи от региона, в който са настанени. В Германия в случаите на субсидиарна закрила не е налице достъп до някои специфични предимства във връзка с медицинско лечение. Според получената информация няколко държави-членки (например България, Естония, Чешката република, Обединеното кралство) не са транспонирали задължението, определено в член 29, параграф 3, за предоставяне на подходящи медицински грижи на получилите статут на международна закрила, които имат специални нужди, като същевременно неговото изпълнение, изглежда, създава проблеми в други държави (например Латвия, Литва, Ирландия, Испания, Румъния).

Accès au logement – article 31

Достъп до жилищно настаняване — член 31

Plusieurs États membres (par exemple AT, IE, LV, PL, SI) semblent prévoir des règles plus favorables, en vue de proposer les normes prévues à l’article 21 de la convention de Genève, qui recommande un «traitement aussi favorable que possible». Dans certains États membres (par exemple IE, RO et SE), les bénéficiaires de la protection internationale jouissent des mêmes droits que les ressortissants en ce qui concerne le logement.

Няколко държави-членки (например Австрия, Ирландия, Латвия, Полша, Словения), изглежда, предлагат по-благоприятни стандарти с оглед предоставянето на стандартите, които се изискват в член 21 от Женевската конвенция, който призовава за „възможно най-благоприятно третиране“. Лицата, на които е предоставена международна закрила, разполагат със същите права по отношение на жилищното настаняване като собствените граждани на някои държави-членки (например Ирландия, Румъния и Швеция).

Accès aux dispositifs d’intégration – article 33

Достъп до средства за интегриране — член 33

Au moins seize États membres[46] n’établissent pas de distinction entre les réfugiés et les bénéficiaires de la protection subsidiaire en ce qui concerne l’accès aux dispositifs d’intégration. Cependant, les programmes d’intégration proposés sont parfois très limités et peuvent très bien ne couvrir que la formation linguistique ou les prêts financiers. En HU, l’accès des bénéficiaires de la protection internationale aux programmes d’intégration serait octroyé sur une base discrétionnaire et serait inefficace en raison de l’absence de mesures de mise en œuvre. Les dispositions légales en BG sont imprécises et ne garantissent pas la viabilité des programmes. Plusieurs États membres (par exemple EE, IE, LV) ne prévoient pas formellement de programmes d’intégration pour les bénéficiaires de la protection internationale. Cependant, les deux groupes bénéficiant d’une protection auraient accès aux dispositifs d’intégration dans certains d’entre eux (par exemple IE).

Най-малко 16 държави-членки[46] не правят разграничение между бежанците и получилите статут на субсидиарна закрила по отношение на достъпа до средства за интегриране. Предвидените програми за интегриране обаче понякога са твърде ограничени и могат да включват само езиково обучение или финансови заеми. Според получената информация в Унгария достъпът на ползващите се от международна закрила до програми за интеграция се предоставя въз основа на собствена преценка и е неефективен поради липсата на мерки за прилагане. Правните разпоредби в България са неясни и не гарантират устойчивостта на програмите. Няколко държави-членки (например Естония, Ирландия, Латвия) формално не предвиждат програми за интеграция на лицата, на които е предоставена международна закрила. Независимо от това има информация, че в някои от тези държави (например Ирландия) и двете групи, ползващи се от закрила, имат достъп до средства за интегриране.

CONCLUSION

Заключение

Plusieurs cas de transposition incomplète et/ou incorrecte de la directive ont été mis en évidence, dont la mise en œuvre de normes inférieures à celles prévues dans la directive. Des insuffisances ont été relevées dans les dispositions mêmes de la directive, l’imprécision et l’ambiguïté de plusieurs notions telles que les acteurs de la protection, la protection à l’intérieur du pays ou encore l’appartenance à un certain groupe social ayant permis aux États membres d’adopter des interprétations largement divergentes. Ainsi, d’importantes disparités subsistent parmi les États membres en ce qui concerne l’octroi de la protection ainsi que la forme de la protection accordée. En outre, une proportion importante de décisions rendues en première instance, fondées sur des critères qui ne sont pas suffisamment clairs et précis, sont annulées à la suite de recours.

Бяха установени няколко проблема, свързани с непълно и/или неправилно транспониране на директивата. Това включва прилагането на стандарти, които са по-ниски от установените с директивата. Бяха установени недостатъци в разпоредбите на самата директива, неяснота и двусмисленост на няколко понятия, като например субекти на закрилата, вътрешна закрила, принадлежност към определена социална група, които създават условия за твърде различно тълкуване от страна на държавите-членки. По тази причина сред държавите-членки съществуват значителни различия в предоставянето на закрила и във формата на предоставяната закрила. Освен това голяма част от решенията, произнесени на първа инстанция въз основа на критерии, които не са достатъчно ясни и прецизни, се отменят в резултат на обжалване.

L’évaluation de la mise en œuvre de la directive montre qu’en pratique quelques rares États membres ont recours à la possibilité d’établir une distinction entre les réfugiés et les bénéficiaires de la protection subsidiaire sur le plan du contenu de la protection accordée. Par ailleurs, le niveau de protection accordé dans les différents États membres diverge, ce qui a une incidence sur les flux d’asile et est à l’origine de mouvements secondaires.

Оценката на прилагането на директивата показва, че на практика малко държави-членки се възползват от възможността за разграничение между бежанците и получилите статут на субсидиарна закрила по отношение на съдържанието на предоставяната закрила. От друга страна, предоставяното в отделните държави-членки равнище на закрила е различно, което дава своето отражение върху потоците от търсещи убежище и води до вторична мобилност.

Il ressort du présent rapport que l’objectif visant à uniformiser les dispositions relatives aux conditions requises pour pouvoir bénéficier d’une protection internationale ainsi qu’au statut des bénéficiaires d’une telle protection internationale, et relatives au contenu de la protection accordée n’a pas été totalement réalisé durant la première phase d’harmonisation.

Настоящият доклад показва, че целта да бъдат създадени условия на равнопоставеност по отношение на признаването и статута на получилите международна закрила и на съдържанието на предоставяната закрила не е постигната изцяло през първата фаза на хармонизиране.

La Commission continuera d’examiner tous les problèmes de transposition et/ou de mise en œuvre qui ont été mis en évidence, afin de garantir l’application correcte des normes communes établies par la directive, notamment en ce qui concerne le respect total des droits inscrits dans la charte des droits fondamentaux de l’Union européenne et de réduire l’étendue des écarts. Les écarts dans la mise en œuvre de la directive par les États membres dus à l’imprécision et à l’ambiguïté des normes elles-mêmes ne pouvaient être supprimés que par la modification législative des dispositions correspondantes. Sur la base d’une évaluation complète de la mise en œuvre de la directive, la Commission a adopté le 21 octobre 2009 une proposition de refonte de la directive qualification afin de remédier aux insuffisances mises en évidence.

Комисията ще продължи да проверява и да проследява всички случаи, в които са установени проблеми при транспонирането и/или прилагането, за да гарантира правилното прилагане на определените в директивата единни стандарти, и по-специално по отношение на пълното зачитане на правата, залегнали в Хартата на основните права на ЕС, както и за да намали възможността за различия. Различията при прилагането на директивата от страна на държавите-членки, които се дължат на неяснота и двусмисленост на самите стандарти, могат да бъдат преодолени единствено посредством внасяне на законодателни изменения в съответните разпоредби. Въз основа на извършената задълбочена оценка на прилагането на директивата Комисията прие на 21 октомври 2009 г. предложение за преработка на Директивата за признаването, за да бъдат отстранени установените недостатъци.

[1] JO L 304 du 30.9.2004, p. 12.

[1] ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

[2] Dans le présent rapport, on entend par «États membres» les États membres liés par la directive.

[2] В настоящия доклад „държави-членки“ означава държавите-членки, обвързани от директивата.

[3] Septembre 2008 – étude confiée au réseau académique d'études juridiques sur l'immigration et l'asile en Europe (réseau «Odysseus»).

[3] Септември 2008 г. — проучване, възложено на академичната мрежа за правни проучвания относно имиграцията и убежището в Европа „Одисей“.

[4] On peut citer parmi les autres études: HCR, «Asylum in the European Union, A study on the implementation of the Qualification Directive», novembre 2007 (l’«étude du HCR»); ELENA/ECRE, «The impact of the EU Qualification Directive on International protection», octobre 2008; ECRE «Complementary Protection in Europe», juillet 2009; France Terre d'Asile, «Asile - La protection subsidiaire en Europe: une mosaïque de droits», Les cahiers du social n° 18, septembre 2008; Dutch Refugee Council/ECRE, «Networking on the Transposition of the Qualification Directive», décembre 2008; Nijmegen University, «The Qualification Directive: Central themes, Problem issues, and Implementation in selected MS», Karin Zwaan (éd.), 2007.

[4] Останалите проучвания включват: Върховен комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) „Убежище в Европейския съюз, проучване върху изпълнението на Директивата за признаването“, ноември 2007 г.; ELENA/ECRE „Въздействието на Директивата за признаването на ЕС върху международната закрила“, октомври 2008 г.; ECRE „Допълнителната закрила в Европа“, юли 2009 г.; France Terre d'Asile „Asile La protection subsidiaire en Europe: Un mosaïque de droits“, Les cahiers du social no 18, септември 2008 г.; Нидерландски съвет за бежанците/ECRE „Изграждане на мрежи за транспонирането на Директивата за признаването“, декември 2008 г.; Университет Nijmegen „Директивата за признаването: основни теми, проблемни аспекти и изпълнение в избрани държави-членки“, Karin Zwaan (редактор), 2007 г.

[5] Proposition de directive concernant les normes minimales relatives aux conditions que doivent remplir les ressortissants des pays tiers ou les apatrides pour pouvoir bénéficier d’une protection internationale, et relatives au contenu de cette protection (refonte) adoptée le 21 octobre 2009, COM(2009) 551, accompagnée de l’analyse d’impact, SEC(2009) 1374. Ces documents peuvent être consultés à l’adresse suivante: http://ec.europa.eu/prelex/detail_dossier_real.cfm?CL=en&DosId=198704

[5] Предложение за Директива относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), прието на 21 октомври 2009 г., COM(2009)551, придружено от оценка на въздействието, SEC(2009) 1374. Документите са публикувани на адрес http://ec.europa.eu/prelex/detail_dossier_real.cfm?CL=en&DosId=198704.

[6] FI, EL, ES, HU, IT, LV, NL, PL, PT, SI, SE.

[6] Финландия, Гърция, Испания, Унгария, Италия, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия, Словения, Швеция.

[7] Le rapport du réseau Odysseus tient compte de tous les États membres liés par la directive à l’exception de MT.

[7] Адресати на доклада „Одисей“ са всички държави-членки, обвързани от директивата, с изключение на Малта.

[8] «Plan d’action en matière d’asile – Une approche intégrée de la protection au niveau de l’Union», COM(2008) 360.

[8] План за политика в областта на убежището: „Интегриран подход към закрилата в целия ЕС“ COM(2008) 360.

[9] JO L 326 du 13.12.2005, p. 13.

[9] OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

[10] Affaires C-2008/220, C-2008/190, C-2008/19, C-2008/269 et C-2008/543.

[10] Дела C-2008/220, C-2008/190, C-2008/19, C-2008/269, C-2008/543.

[11] Affaire C-293/08, arrêt du 5 février 2009, Commission/Finlande ; affaire C-256/08, arrêt du 30 avril 2009, Commission/Royaume-Uni ; C-322/08, arrêt du 14 mai 2009, Commission/Suède ; C-272/08, arrêt du 9 juillet 2009, Commission/Espagne

[11] Дело C-293/08, решение от 5.2.2009 г., Комисията срещу Финландия ; Дело C-256/08, решение от 30.4.2009 г., Комисията срещу Обединеното кралство ; C-322/08, решение от 14.5.2009 г., Комисията срещу Швеция ; C-272/08, решение от 9.7.2009 г., Комисията срещу Испания .

[12] SE était le dernier État membre à transposer complètement la directive par l’adoption d’une loi qui est entrée en vigueur le 1er janvier 2010.

[12] Швеция бе последната държава-членка, която транспонира изцяло директивата посредством закон, който влезе в сила на 1 януари 2010 г.

[13] AT, BE, EE, FI, DE, HU, LU, LV, PL, PT, SK, SI.

[13] Австрия, Белгия, Естония, Финландия, Германия, Унгария, Люксембург, Латвия, Полша, Португалия, Словакия, Словения.

[14] AT, BG, CY, DE, EL, HU, LU, PL, PT, RO, SI.

[14] Австрия, България, Кипър, Германия, Гърция, Унгария, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения.

[15] AT, BG, EE, FI, FR, LT, NL, PL, PT, RO, SK, SI, SE.

[15] Австрия, България, Естония, Финландия, Франция, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция.

[16] CZ, FI, FR, HU, LU, MT, NL, PL, RO.

[16] Чешката република, Финландия, Франция, Унгария, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния.

[17] CY, DE, HU, IE, LU, MT, NL, PT, SI, UK.

[17] Кипър, Германия, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Обединеното кралство.

[18] AT, BE, BG, DE, IE, NL, PL, RO, SK, SI, UK.

[18] Австрия, Белгия, България, Германия, Ирландия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Обединеното кралство.

[19] AT, BE, BG, DE, EE, HU, LT, NL, SI, SE.

[19] Австрия, Белгия, България, Германия, Естония, Унгария, Литва, Нидерландия, Словения, Швеция.

[20] Convention de Genève relative au statut des réfugiés du 28 juillet 1951, tel que complétée par le Protocole de New York du 31 janvier 1967.

[20] Женевска конвенция от 28 юли 1951 г. за статута на бежанците, допълнена от Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.

[21] AT, BE, BG, CZ, DE, ES, FI, FR, PL, PT, SI SK, UK

[21] Австрия, Белгия, България, Чешката република, Германия, Испания, Финландия, Франция, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Обединеното кралство.

[22] EE, EL, ES, HU, IE, LV, LU, NL, RO, SE

[22] Естония, Гърция, Испания, Унгария, Ирландия, Латвия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Швеция.

[23] BE, BG, CZ, FI, FR, HU, IE, LU, ES, SE

[23] Белгия, България, Чешката република, Финландия, Франция, Унгария, Ирландия, Люксембург, Испания, Швеция.

[24] AT, BE, CZ, DE, EL, ES, HU, LT

[24] Австрия, Белгия, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Унгария, Литва.

[25] La Cour a été saisie d’une demande de décision préjudicielle afin de déterminer si l’existence de menaces graves et individuelles contre la vie ou la personne du demandeur de la protection subsidiaire est subordonnée à la condition que ce dernier rapporte la preuve qu’il est visé spécifiquement en raison d’éléments propres à sa situation personnelle et, si ce n’est pas le cas, de préciser selon quel critère l’existence de telles menaces peut être considérée comme établie. La Cour a jugé que l’existence de menaces graves et individuelles contre la vie ou la personne du demandeur de la protection subsidiaire n’est pas subordonnée à la condition que ce dernier rapporte la preuve qu’il est visé spécifiquement en raison d’éléments propres à sa situation personnelle. Elle a en outre précisé que l’existence de telles menaces peut exceptionnellement être considérée comme établie lorsque le degré de violence aveugle caractérisant le conflit armé en cours atteint un niveau si élevé qu’il existe des motifs sérieux et avérés de croire qu’un civil renvoyé dans le pays concerné ou, le cas échéant, dans la région concernée courrait, du seul fait de sa présence sur le territoire de ceux-ci, un risque réel de subir lesdites menaces.

[25] От Съда бе поискано да даде преюдициално заключение дали наличието на сериозна и лична заплаха за живота и личността на търсещия субсидиарна закрила зависи от условието молителят да предостави доказателства, че той е обект на индивидуална заплаха поради фактори, специфични за неговите обстоятелства и, ако това не е така, да посочи критерия, въз основа на който може да бъде установено наличието на подобна заплаха. Съдът установи, че наличието на сериозна и лична заплаха за живота и личността на търсещия субсидиарна закрила не зависи от условието кандидатът да предостави доказателства, че той е обект на индивидуална заплаха поради фактори, специфични за неговите обстоятелства. Допълнително той посочи, че наличието на такава заплаха може по изключение да се счита за установено, когато степента на безогледно насилие, която характеризира протичащия въоръжен конфликт, достигне толкова високо равнище, че са налице потвърдени основания да се счита, че цивилно лице, върнато в съответната държава, или според случая — в съответния регион, би било изложено на реален риск от такава заплаха само поради своето присъствие на територията на тази страна или регион.

[26] BE, IE, UK pour ce qui est de la cessation et BE et PL pour ce qui est de l’exclusion du statut de réfugié.

[26] Белгия, Ирландия, Обединеното кралство в случай на прекратяване и Белгия и Полша в случай на изключване от статут на бежанец.

[27] BG, CY, CZ, EE, IE, LU, LV, PL, SK, SI, ES, SE, UK.

[27] Белгия, Кипър, Чешката република, Естония, Ирландия, Люксембург, Латвия, Полша, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство.

[28] En ce qui concerne l’article 11: BG, CZ, EE, ES, LT, PT; en ce qui concerne l’article 16: BG, DE, LT, PT, SI.

[28] Във връзка с член 11: България, Чешката република, Естония, Испания, Литва, Португалия; във връзка с член 16: България, Германия, Литва, Португалия, Словения.

[29] Article 12: DE, IT, PT, SK, SI, FI, LT, RO, UK; article 14, paragraphe 3: CZ, PL; article 17: EE, FR, LT, PT, SK, SI, UK.

[29] Член 12: Германия, Италия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Литва, Румъния, Обединеното кралство; член 14, параграф 3: Чешката република, Полша; член 17: Естония, Франция, Литва, Португалия, Словакия, Словения, Обединеното кралство.

[30] AT, BE, CY, CZ, FR, EL, IE, LV, NL, PL, RO, SK, SI, ES.

[30] Австрия, Белгия, Кипър, Чешката република, Франция, Гърция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания.

[31] Concernant le statut de réfugié: AT, DE, NL, PL; concernant la protection subsidiaire: NL, PL.

[31] Във връзка със статута на бежанец: Австрия, Германия, Нидерландия, Полша; във връзка със субсидиарната закрила: Нидерландия, Полша.

[32] Concernant le statut de réfugié: DE, NL, PL; concernant la protection subsidiaire: DE, NL, PL.

[32] Във връзка със статута на бежанец: Германия, Нидерландия, Полша; във връзка със субсидиарната закрила: Германия, Нидерландия, Полша.

[33] Concernant le statut de réfugié: BG, CZ, EE, EL, IT, LV, LT, LU, NL, PL, RO; concernant la protection subsidiaire: BG, CZ, EL, LV, LT, LU, NL, PL, RO.

[33] Във връзка със статута на бежанец: България, Чешката република, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния; във връзка със субсидиарната закрила: България, Чешката република, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния.

[34] Concernant le statut de réfugié: BG, EL, LV, LT, LU, NL, PL, RO; concernant la protection subsidiaire: BG, EL, LV, LT, LU, NL, PL, RO.

[34] Във връзка със статута на бежанец: България, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния; във връзка със субсидиарната закрила: България, Гърция, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Румъния.

[35] BE, CY, FI, DE, HU, IE, PT, SI, ES, SE.

[35] Белгия, Кипър, Финландия, Германия, Унгария, Ирландия, Португалия, Словения, Испания, Швеция.

[36] BE, CY, FI, DE, HU, IE, PT, SI, ES, SE.

[36] Австрия, Белгия, Кипър, Чешката република, Финландия, Германия, Унгария, Ирландия, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Обединеното кралство.

[37] AT, BE, BG, IT, LV, LT, NL, UK – IE se fonde sur le principe général du droit interne.

[37] Австрия, Белгия, България, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Обединеното кралство — Ирландия разчита на общите принципи на международното право.

[38] AT, BE, BG, CY, CZ, EE, FR, LV, IT, PT, ES, UK.

[38] Австрия, Белгия, България, Кипър, Чешката република, Естония, Франция, Латвия, Италия, Португалия, Испания, Обединеното кралство.

[39] Affaires jointes C-175/08, C-176/08, C-178/08 et C-179/08, Salahadin Abdulla , Hasan , Adem et Rashi , Jama : la Cour a principalement jugé que la cessation du statut de réfugié intervient lorsque, suite à un changement de circonstances ayant un caractère significatif et non provisoire, intervenu dans le pays tiers concerné, les circonstances qui avaient justifié la crainte d’une personne d’être persécutée ont cessé d’exister et qu’elle n’a pas d’autres raisons de craindre d’être persécutée. Les autorités compétentes doivent vérifier que les acteurs de la protection visés à l’article 7, paragraphe 1, ont pris des mesures raisonnables pour empêcher la persécution. Elles doivent disposer ainsi, notamment, d’un système judiciaire effectif permettant de déceler, de poursuivre et de sanctionner les actes constituant une persécution et s’assurer que le ressortissant intéressé, en cas de cessation de son statut de réfugié, aura accès à cette protection. Le changement de circonstances a un caractère «significatif et non provisoire» lorsque les facteurs ayant fondé les craintes du réfugié d’être persécuté peuvent être considérés comme étant durablement éliminés. Cela implique l’absence de craintes fondées d’être exposé à des actes de persécution constituant des «violations graves des droits fondamentaux de l’homme».

[39] Обединени дела C-175/08. C-176/08. C-178/08 и C-179/08, Salahadin Abdulla , Hasan , Adem и Rashi , Jama : Съдът в основни линии се произнесе, че статутът на бежанец се прекратява тогава, когато след промяна на обстоятелства в съответната трета страна, която е достатъчно значителна и не е с временен характер, обстоятелствата, които дават основания на лицето да се опасява от преследване, вече не са налице и то няма други причини да се опасява от преследване. Компетентните органи трябва да се уверят, че субектите на закрилата, посочени в член 7, параграф 1, са взели разумни мерки да попречат на преследването. Следователно, те трябва да действат inter alia посредством ефективна съдебна система, позволяваща разкриването, преследването и наказването на деянията, представляващи преследване, и да осигурят на засегнатия гражданин достъп до тази закрила, ако той загуби статута си на бежанец. Промяната в обстоятелствата ще се счита за „достатъчно значителна и не с временен характер“, когато може да се счита, че факторите, на които се основават опасенията на бежанеца от преследване, са трайно премахнати. Това означава, че не са налице основателни опасения молителят да бъде изложен на актове на преследване, които могат да бъдат счетени за „тежки нарушения на основните права на човека“.

[40] Affaire C-31/09, Bolbol Nawras ; v. conclusions de l’avocat général Sharpston du 4 mars 2010.

[40] Дело C-31/09, Bolbol Nawras ; срещу становището на генералния адвокат Sharpston от 4 март 2010 г.

[41] Affaires C-57/09, Cemalettin Polat et C-101/09, Ayhan Ciftci.

[41] Дела C-57/09, Cemalettin Polat и C-101/09, Ayhan Ciftci .

[42] BE, BG, CZ, EE, ES, IE, LT, LU, LV, NL, RO, UK.

[42] Белгия, България, Чешката република, Естония, Испания, Ирландия, Литва, Люксембург, Латвия, Нидерландия, Румъния, Обединеното кралство.

[43] AT, BE, BG, EE, ES, DE, LU, LV, LT, NL, PT, RO, SI, SK, SE, UK.

[43] Австрия, Белгия, България, Естония, Испания, Германия, Люксембург, Латвия, Литва, Нидерландия, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция, Обединеното кралство.

[44] Parmi les dix-neuf États membres qui ont répondu à l’enquête réalisée par la Commission.

[44] От 19-те държави-членки, които отговориха на проучването, проведено от Комисията.

[45] Par exemple AT, DE, LU, LV, PT, SK.

[45] Например Австрия, Германия, Люксембург, Латвия, Португалия, Словакия.

[46] BG, BE, ES, FR, HU, IE, IT, LT, LU, NL, PL, PT, RO, SI, SE, UK

[46] България, Белгия, Испания, Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Швеция, Обединеното кралство.