Tuomion perustelut
|
|
1. Ennakkoratkaisupyyntö koskee maksukyvyttömyysmenettelyistä 29.5.2000 annetun neuvoston asetuksen (EY) N:o 1346/2000 (EYVL L 160, s. 1) 3 artiklan 1 kohdan ja tuomioistuimen toimivallasta sekä tuomioiden tunnustamisesta ja täytäntöönpanosta siviili- ja kauppaoikeuden alalla 22.12.2000 annetun neuvoston asetuksen (EY) N:o 44/2001 (EYVL L 12, s. 1) 1 artiklan 2 kohdan b alakohdan ja 2 artiklan 1 kohdan tulkintaa.
|
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143), както и на член 1, параграф 2, буква б) и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).
|
|
2. Tämä pyyntö on esitetty asiassa, jossa asianosaisina ovat F-Tex SIA (jäljempänä F-Tex) ja Lietuvos-Anglijos UAB „Jadecloud-Vilma“ (jäljempänä Jadecloud-Vilma) ja joka koskee sellaisen 523 700,20 Liettuan litin (LTL) suuruisen summan palauttamista korkoineen, jonka Neo Personal Light Clothing GmbH (jäljempänä NPLC) maksoi Jadecloud-Vilmalle, vaikka NPLC oli maksukyvytön.
|
2. Запитването е отправено в рамките на спор между F‑Tex SIA (наричано по-нататък „F-Tex“) и Lietuvos-Anglijos UAB „Jadecloud-Vilma“ (наричано по-нататък „Jadecloud-Vilma“) по повод връщането на сума в размер на 523 700,20 LTL (литовски литас), ведно с лихвите, която е била платена на Jadecloud-Vilma от Neo Personal Light Clothing GmbH (наричано по-нататък „NPLC“), макар последното дружество да е било в несъстоятелност.
|
|
Asiaa koskevat oikeussäännöt
|
Правна уредба
|
|
Asetus N:o 1346/2000
|
Регламент № 1346/2000
|
|
3. Asetuksen N:o 1346/2000 johdanto-osan kuudennen perustelukappaleen mukaan asetuksessa rajoitutaan ”säätämään toimivallasta aloittaa maksukyvyttömyysmenettely ja tehdä päätöksiä, jotka johtuvat välittömästi maksukyvyttömyysmenettelystä ja jotka liittyvät siihen läheisesti”.
|
3. Съображение 6 от Регламент № 1346/2000 се свежда до „разпоредби, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и вземането на решения, които пряко произтичат от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него“.
|
|
4. Asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohdassa, joka koskee kansainvälistä toimivaltaa, asetetaan yleinen toimivaltasääntö:
|
4. Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, който урежда международната компетентност, въвежда следното принципно правило:
|
|
”Sen jäsenvaltion tuomioistuin, jossa velallisella on pääintressien keskus, on toimivaltainen aloittamaan maksukyvyttömyysmenettelyn. Yhteisön ja muun oikeushenkilön pääintressien keskuksen katsotaan sijaitsevan siinä valtiossa, jossa oikeushenkilöllä on sääntömääräinen kotipaikka, jollei muuta näytetä.”
|
„Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се през[у]мира за център на основните интереси до доказване на противното“.
|
|
5. Asetuksen N:o 1346/2000 25 artiklan, joka liittyy muiden päätösten tunnustamiseen ja täytäntöönpanoon, 1 ja 2 kohdassa säädetään seuraavasti:
|
5. Член 25 от Регламент № 1346/2000, свързан с признаването и с изпълняемостта на други съдебни решения, гласи в параграфи 1 и 2:
|
|
”1. Sellaisen tuomioistuimen päätös, jonka päätös menettelyn aloittamisesta tunnustetaan 16 artiklan mukaisesti ja joka koskee maksukyvyttömyysmenettelyn kulkua tai päättämistä taikka tuomioistuimen hyväksymää sovintoa, on niin ikään tunnustettava ilman eri muodollisuuksia. Sellainen päätös on pantava täytäntöön tuomioistuimen toimivallasta sekä tuomioiden täytäntöönpanosta yksityisoikeuden alalla tehdyn Brysselin yleissopimuksen 31–51 artiklan mukaisesti, sellaisena kuin se on muutettuna kyseiseen yleissopimukseen liittymisestä tehdyillä yleissopimuksilla, lukuun ottamatta Brysselin yleissopimuksen 34 artiklan 2 kappaletta.
|
„1. Решенията за провеждането и приключването на производството по несъстоятелност, които са постановени от съд, чието решение за образуване на производството е признато съгласно член 16, както и конкордатът, който е одобрен от този съд, също се признават без никаква допълнителна формалност. Тези решения се изпълняват съгласно членове от 31 до 51, с изключение на член 34, параграф 2 от Брюкселската конвенция относно подведомствеността и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански и търговски дела, изменена с конвенциите за присъединяване към тази конвенция.
|
|
Mitä ensimmäisessä alakohdassa säädetään, on sovellettava myös maksukyvyttömyysmenettelystä välittömästi johtuvaan ja siihen läheisesti liittyvään päätökseen, silloinkin kun sen on antanut muu tuomioistuin.
|
Първата алинея се прилага и за съдебни решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност, и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд.
|
|
– –
|
[…]
|
|
2. Muiden kuin 1 kohdassa tarkoitettujen päätösten tunnustamisen ja täytäntöönpanon osalta noudatetaan 1 kohdassa mainitun yleissopimuksen määräyksiä, siltä osin kuin kyseinen yleissopimus koskee niitä.”
|
2. Признаването и изпълнението на решения, които са различни от предвидените в параграф 1, се уреждат от конвенцията, посочена в параграф 1, при условие че тази конвенция се прилага“.
|
|
Asetus N:o 44/2001
|
Регламент №44/2001
|
|
6. Asetus N:o 44/2001 korvaa jäsenvaltioiden välisissä suhteissa tuomioistuimen toimivallasta sekä tuomioiden täytäntöönpanosta yksityisoikeuden alalla 27.9.1968 tehdyn yleissopimuksen (EYVL 1972, L 299, s. 32; jäljempänä Brysselin yleissopimus).
|
6. Регламент № 44/2001 заменя в отношенията между държавите членки Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“).
|
|
7. Asetuksen N:o 44/2001 johdanto-osan seitsemännen perustelukappaleen mukaan ”tämän asetuksen soveltamisalan on katettava kaikki tärkeimmät siviili- ja kauppaoikeudelliset asiat lukuun ottamatta tiettyjä selkeästi määriteltyjä asioita”.
|
7. Съгласно съображение 7 от същия регламент „[о]бхватът на настоящия регламент трябва да включва всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела“.
|
|
8. Asetuksen N:o 44/2001 1 artiklassa määritellään asetuksen soveltamisala seuraavasti:
|
8. Член 1 от Регламент № 44/2001 определя неговото приложно поле по следния начин:
|
|
”1. Tätä asetusta sovelletaan siviili- ja kauppaoikeudellisissa asioissa, riippumatta siitä, millaisessa tuomioistuimessa niitä käsitellään. Erityisesti asetusta ei sovelleta vero- tai tulliasioihin eikä hallinto-oikeudellisiin asioihin.
|
„1. „Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела.
|
|
2. Asetusta ei sovelleta:
|
2. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
|
|
– –
|
[…]
|
|
b) konkurssiin, akordiin tai muihin niihin rinnastettaviin menettelyihin;
|
б) производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства;
|
|
– –”
|
[…]“.
|
|
9. Asetuksen 2 artiklan 1 kohdassa säädetään seuraavasta lähtökohtaisesta toimivaltasäännöstä:
|
9. Член 2, параграф 1 от посочения регламент предвижда следното принципно правило за компетентност:
|
|
”Kanne henkilöä vastaan, jonka kotipaikka on jäsenvaltiossa, nostetaan hänen kansalaisuudestaan riippumatta tuon jäsenvaltion tuomioistuimissa, jollei tämän asetuksen säännöksistä muuta johdu.”
|
„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.
|
|
10. Saman asetuksen 60 artiklan 1 kohdassa tehdään seuraava tarkennus:
|
10. Член 60, параграф 1 от същия регламент уточнява:
|
|
”Tätä asetusta sovellettaessa yhtiön tai muun oikeushenkilön kotipaikka on paikkakunta, missä sillä on:
|
„1. За целите на настоящия регламент, търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното:
|
|
a) sääntömääräinen kotipaikka, tai
|
а) седалище по устав, или;
|
|
b) keskushallinto, tai
|
б) централно управление, или
|
|
c) pääasiallinen toimipaikka.”
|
в) основно място на стопанска дейност“.
|
|
Pääasia ja ennakkoratkaisukysymykset
|
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
|
|
11. Vuoden 2001 helmikuun ja kesäkuun välisenä aikana NPLC, jonka sääntömääräinen kotipaikka on Saksassa, maksoi siitä huolimatta, että se oli maksukyvytön, 523 700,20 LTL:n suuruisen summan Jadecloud-Vilmalle, jonka sääntömääräinen kotipaikka on Liettuassa.
|
11. Между февруари и юни 2001 г. NPLC, чието седалище според устройствения му акт е в Германия, макар да е в несъстоятелност, плаща сумата от 523 700,20 LTL на Jadecloud-Vilma, чието седалище съгласно устройствения акт е в Литва.
|
|
12. Landgericht Duisburg (Saksa) aloitti 24.1.2005 NPLC:tä koskevan maksukyvyttömyysmenettelyn. Ennakkoratkaisua pyytäneen tuomioistuimen mukaan ainoa velkoja oli F-Tex, jonka sääntömääräinen kotipaikka on Latviassa.
|
12. На 24 януари 2005 г. Landgericht Duisburg (Германия) открива производство по несъстоятелност срещу NPLC. Според констатациите на запитващата юрисдикция единственият кредитор е F-Tex, чието седалище според устройствения акт е в Латвия.
|
|
13. NPLC:tä koskevan maksukyvyttömyysmenettelyn yhteydessä määrätty selvittäjä luovutti 28.8.2007 tehdyllä sopimuksella F-Texille oikeuden kaikkiin saataviin, jotka NPLC:llä oli kolmansilta osapuolilta, myös oikeuden vaatia Jadecloud-Vilmalta niiden summien palauttamista, jotka tämä oli saanut helmikuun ja kesäkuun välisenä aikana vuonna 2001. Luovutuksen yhteydessä selvittäjä ei antanut mitään takeita saatavien sisällöstä, määrästä tai siitä, olivatko saatavat tosiasiassa ja oikeudellisesti täytäntöön pantavissa. F-Texillä ei ollut lain mukaan velvollisuutta periä näin luovutettuja saatavia. Siinä tapauksessa, että se päättäisi ryhtyä perintään, sillä oli sopimuksen mukaan velvollisuus maksaa selvittäjälle 33 prosenttia perinnällä saamistaan määristä.
|
13. С договор от 28 август 2007 г. синдикът, назначен в рамките на образуваното срещу NPLC производство, прехвърля на F-Tex всички вземания на NPLC от трети лица, включително правото да иска от Jadecloud Vilma връщането на сумите, които последното е получило между февруари и юни 2001 г. От страна на синдика това прехвърляне е извършено, без да е предоставена никаква гаранция, що се отнася до съдържанието на вземанията, до техния размер или относно възможността, както правна, така и фактическа, да се получи изпълнение на тези вземания. За F‑Tex не съществува правно задължение да пристъпи към събиране на така прехвърлените вземания. В случай че това дружество реши да направи това, е договорено, че то ще върне на синдика 33 % от полученото в резултат на иска си.
|
|
14. Vilniaus apygardos teismas (Liettua) hylkäsi 19.8.2009 antamallaan määräyksellä F-Texin kanteen, jossa se vaati kyseistä tuomioistuinta velvoittamaan Jadecloud-Vilman maksamaan sille korkoineen 523 700,20 LTL:n summan, jonka Jadecloud-Vilma oli saanut NPLC:ltä. Vilniaus apygardos teismas katsoi, että kanne kuului saksalaisten tuomioistuinten toimivaltaan, koska NPLC:tä koskeva maksukyvyttömyysmenettely oli aloitettu Saksassa.
|
14. С определение от 19 август 2009 г. Vilniaus apygardos teismas (Литва) отхвърля предявения от F Tex пред тази юрисдикция иск за осъждане на Jadecloud-Vilma да му плати сумата от 523 700,20 LTL, ведно с лихвите, която последното дружество е получило от NPLC. Vilniaus apygardos teismas приема, че този иск е от компетентността на германските юрисдикции, доколкото образуваното срещу NPLC производство по несъстоятелност е открито в Германия.
|
|
15. F-Texin valituksen johdosta Lietuvos apeliacinis teismas (Liettua) kumosi 5.11.2009 Vilniaus apygardos teismasin päätöksen ja palautti asian viimeksi mainitun tuomioistuimen käsiteltäväksi. Lietuvos apeliacinis teismas katsoi, että asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohdassa säädetty toimivalta tutkia takaisinsaantikanne ei ole yksinomainen ja että kun otetaan huomioon käsiteltävän asian olosuhteet, tämä kanne oli käsiteltävä vastaajan sääntömääräisen kotipaikan tuomioistuimessa.
|
15. На 5 ноември 2009 г. по жалба на F-Tex Lietuvos apeliacinis teismas (Литва) изменя решението на Vilniaus apygardos teismas и връща делото на последната юрисдикция. Lietuvos apeliacinis teismas постановява, че предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 компетентност за предявяване на отменителен иск не е изключителна компетентност и че предвид обстоятелствата по делото този иск трябва да бъде разгледан по мястото на седалището на ответника съгласно устройствения му акт.
|
|
16. Landgericht Duisburg totesi 25.11.2009 tekemällään päätöksellä, että F-Texin siinä nostama kanne Jadecloud-Vilmaa vastaan ei kuulunut sen toimivaltaan erityisesti sillä perusteella, että vastaajan sääntömääräinen kotipaikka ei ollut Saksassa, ja ilmoitti F-Texille, että sen kanne jätettäisiin todennäköisesti tutkimatta. F-Tex peruutti tämän kanteensa.
|
16. В решение от 25 ноември 2009 г. Landgericht Duisburg констатира, че предявеният от F-Tex пред него иск срещу Jadecloud Vilma не попада в обхвата на неговата компетентност, по-специално тъй като съгласно устройствения му акт седалището на ответника не е в Германия, и уведомява F-Tex, че неговият иск вероятно ще бъде отхвърлен като недопустим. F-Tex се отказва от този иск.
|
|
17. Jadecloud-Vilma valitti Lietuvos apeliacinis teismasin 5.11.2009 tekemästä päätöksestä Lietuvos Aukščiausiasis Teismasiin, joka päätti lykätä asian käsittelyä ja esittää unionin tuomioistuimelle seuraavat ennakkoratkaisukysymykset:
|
17. Сезиран с жалба, подадена от Jadecloud-Vilma срещу решението на Lietuvos apeliacinis teismas от 5 ноември 2009 г., Lietuvos Aukščiausiasis Teismas решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
|
”1) Kun otetaan huomioon yhteisöjen tuomioistuimen [asiassa 133/78, Gourdain, 22.2.1979 antama tuomio (Kok., s. 733)] ja [asiassa C-339/07, Seagon, 12.2.2009 antama tuomio (Kok., s. I-767)], onko asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohtaa ja asetuksen N:o 44/2001 1 artiklan 2 kohdan b alakohtaa tulkittava siten, että
|
„1) Предвид Решение на Съда [от 22 февруари 1979 г.] по дело Gourdain [133/78, Recueil, стp. 733] и Решение на Съда [от 12 февруари 2009 г. по дело Seagon, C‑339/07, Сборник, стp. I‑767] следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че:
|
|
a) maksukyvyttömyysmenettelyä käsittelevällä kansallisella tuomioistuimella on yksinomainen toimivalta käsitellä takaisinsaantikanne (actio pauliana), joka johtuu välittömästi maksukyvyttömyysmenettelystä tai liittyy siihen läheisesti, ja että poikkeukset tällaiseen toimivaltaan voivat perustua vain muihin asetuksen N:o 1346/2000 säännöksiin
|
a) сезираната с производство по несъстоятелност юрисдикция има изключителна компетентност да се произнася по Павловия иск, който произтича пряко от производството по несъстоятелност или е тясно свързан с него и тази компетентност може да бъде дерогирана единствено на основание на разпоредбите на Регламент № 1346/2000;
|
|
b) sellaisen yrityksen, jonka osalta jossakin jäsenvaltiossa on aloitettu maksukyvyttömyysmenettely, ainoan velkojan nostama takaisinsaantikanne (actio pauliana), joka
|
б) Павлов иск, предявен от единствения кредитор на предприятие, по отношение на което е инициирано производство по несъстоятелност в държава членка, който
|
|
– on nostettu toisessa jäsenvaltiossa,
|
– е предявен в друга държава членка,
|
|
– perustuu sellaiseen kolmansiin osapuoliin kohdistuvaan saamisoikeuteen, jonka selvittäjä on vastikkeellisella sopimuksella luovuttanut kyseiselle velkojalle ja rajoittanut tällä tavalla selvittäjän saatavia ensin mainitussa jäsenvaltiossa ja joka
|
– основава се на право срещу третото лице ответник, което право е било прехвърлено на ищеца от синдика с възмезден договор, като поради това обемът на правата на синдика в първата държава членка е ограничен, и
|
|
– ei vaaranna mahdollisia muita velkojia,
|
– не представлява никаква опасност за другите евентуални кредитори,
|
|
on luokiteltava asetuksen N:o 44/2001 1 artiklan 1 kohdassa tarkoitetuksi siviili- ja kauppaoikeudelliseksi asiaksi?
|
попада ли в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001?
|
|
2) Onko kantajan oikeus saada oikeussuojaa, joka on unionin tuomioistuimen tunnustama unionin oikeuden yleinen periaate ja joka taataan Euroopan unionin perusoikeuskirjan 47 artiklassa, ymmärrettävä ja tulkittava siten, että
|
2) Следва ли правото на ищеца на съдебна защита, което Съдът признава като общ принцип на правото на Съюза и което е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на [Европейския] съюз, да се разбира и тълкува по такъв начин, че:
|
|
a) kansalliset tuomioistuimet, jotka ovat toimivaltaisia käsittelemään takaisinsaantikanteen (actio pauliana) joko asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohdan tai asetuksen N:o 44/2001 2 artiklan 1 kohdan nojalla (sen mukaan, liittyykö se maksukyvyttömyysmenettelyyn), eivät molemmat voi katsoa, että ne eivät ole toimivaltaisia
|
a) националните юрисдикции, които са компетентни да се произнасят по Павлов иск (в зависимост от неговата връзка с производството по несъстоятелност) съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 или съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, не могат да се откажат да разгледат делото;
|
|
b) silloin, kun jonkin jäsenvaltion tuomioistuin on jättänyt takaisinsaantikanteen (actio pauliana) tutkimatta toimivallan puuttumisen vuoksi, on toisen jäsenvaltion tuomioistuimella, joka pyrkii turvaamaan kantajan oikeuden saada asiansa käsitellyksi tuomioistuimessa, oikeus omasta aloitteestaan katsoa, että sillä itsellään on toimivalta huolimatta siitä, ettei se Euroopan unionin kansainvälistä toimivaltaa koskevan lainsäädännön mukaan voi niin tehdä?”
|
б) когато юрисдикцията на държава членка обяви за недопустим Павловия иск поради липса на компетентност, юрисдикцията на другата държава членка може служебно да обяви, че е компетентна, за да се гарантира правото на ищеца на съдебна защита, независимо от факта че съгласно правилата за международна компетентност от правото на Съюза тя не може да взема решение в този смисъл?“.
|
|
Ennakkoratkaisukysymysten tarkastelu
|
По преюдициалните въпроси
|
|
Ensimmäisen kysymyksen toinen osa
|
По втората част от първия преюдициален въпрос
|
|
18. Ensimmäisen kysymyksen toisessa osassa, joka on tutkittava ensin, ennakkoratkaisua pyytänyt tuomioistuin tiedustelee pääosin, kuuluuko maksukyvyttömyysmenettelyssä olevan velallisen velkojan, joka toimii tässä maksukyvyttömyysmenettelyssä määrätyn selvittäjän tekemän saatavan luovutuksen perusteella, kolmatta vastaan nostama kanne asetuksen N:o 1346/2000 soveltamisalaan, koska se johtuu välittömästi mainitusta maksukyvyttömyysmenettelystä ja liittyy siihen läheisesti, vai kuuluuko se asetuksen N:o 44/2001 soveltamisalaan, koska se on siviili- ja kauppaoikeudellinen asia.
|
18. Във втората част от първия въпрос, която следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали предявения срещу трето лице иск от кредитора на длъжник, срещу когото е образувано производство по несъстоятелност, който кредитор действа въз основа на прехвърляне на вземане, извършено от назначения в рамките на това производство синдик, попада в приложното поле на Регламент № 1346/2000, тъй като такъв иск произтича пряко от посоченото производство и е тясно свързано с него, или попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, тъй като посоченият иск влиза в обхвата на понятието за граждански или търговски дела.
|
|
Alustavat huomautukset
|
Предварителни бележки
|
|
19. Aluksi on tehtävä asetusten N:o 44/2001 ja 1346/2000 soveltamisaloja koskeva tarkennus.
|
19. В самото начало следва да се уточни съответното приложно поле на Регламент № 44/2001 и Регламент № 1346/2000.
|
|
– Asetus N:o 44/2001
|
– Регламент № 44/2001
|
|
20. Brysselin yleissopimuksen, joka on korvattu asetuksella N:o 44/2001, 1 artiklan 1 kappaleen mukaan yleissopimusta sovellettiin yksityisoikeudellisissa asioissa riippumatta siitä, millaisessa tuomioistuimessa niitä käsitellään. Yleissopimuksen 1 artiklan 2 kappaleessa suljettiin pois soveltamisalasta tiettyjä erityisiä asioita, muun muassa 2 kohdassa ”konkurssi[t], akordi[t] tai mu[ut] niihin rinnastettava[t] menettely[t]”.
|
20. Член 1, първа алинея от Брюкселската конвенция, заменена с Регламент № 44/2001 гласи, че тази конвенция се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или на правораздавателния орган. Член 1, втора алинея изключва определени особени производства, сред които в точка 2 са „производства, свързани с обявяването в несъстоятелност на дружества или други юридически лица, конкордати и аналогични производства“.
|
|
21. Sekä Jenardin selvityksessä (EYVL 1979, C 59, s. 1), joka koskee tuomioistuimen toimivaltaa ja tuomioiden täytäntöönpanoa yksityisoikeuden alalla koskevaa 27.9.1968 tehtyä yleissopimusta, että Schlosserin selvityksessä (EYVL 1979, C 59, s. 71), joka koskee Tanskan kuningaskunnan, Irlannin sekä Ison-Britannian ja Pohjois-Irlannin yhdistyneen kuningaskunnan liittymisestä mainittuun yleissopimukseen sekä sen tulkintaa Euroopan yhteisöjen tuomioistuimessa koskevaan pöytäkirjaan 9.10.1978 tehtyä yleissopimusta, todettiin, että Brysselin yleissopimuksen soveltamisalan ulkopuolelle jätettyjen asioiden oli kuuluttava erillisen yleissopimuksen soveltamisalaan. Schlosserin selvityksen 53 kohdassa tarkennettiin, että näiden kahden yleissopimuksen soveltamisalat oli rajattava siten, että vältetään aukot ja luokitteluongelmat.
|
21. Както докладът във връзка с Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изготвен от г‑н Jenard (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1), така и докладът относно Конвенцията от 9 октомври 1978 г. за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия към посочената конвенция и към Протокола за нейното тълкуване от Съда, изготвен от г‑н Schlosser (ОВ C 59, 1979 г., стр. 71), посочват, че производствата, за които се отнася това изключение, трябва да бъдат уредени от отделна конвенция. В точка 53 от доклада на г‑н Schlosser се уточнява, че приложното поле на всяка от двете конвенции трябва да бъде отграничено така, че да се избегне всяка непълнота и всеки въпрос относно квалификацията.
|
|
22. Edellä mainitussa asiassa Gourdain annetussa tuomiossa, joka on annettu Brysselin yleissopimuksen puitteissa, yhteisöjen tuomioistuin on rajoittanut kyseisen soveltamisalan ulkopuolelle jättämisen ulottuvuutta. Tuomion 4 kohdassa yhteisöjen tuomioistuin on todennut, että jotta konkurssiin liittyvät ratkaisut jäisivät Brysselin yleissopimuksen soveltamisalan ulkopuolelle, niiden on johduttava välittömästi konkurssista ja liityttävä läheisesti konkurssimenettelyyn tai akordiin.
|
22. В Решение по дело Gourdain, посочено по-горе, постановено в рамките на Брюкселската конвенция, Съдът разграничава обхвата на въпросното изключение. В точка 4 от посоченото решение той постановява, че за бъдат изключени от приложното поле на Брюкселската конвенция решенията, които се отнасят до производства, свързани с обявяване в несъстоятелност, те трябва да произтичат пряко от несъстоятелността и да са тясно свързани с производство по осребряване на имущество или оздравяване на предприятие.
|
|
23. Yhteisöjen tuomioistuin totesi asiassa C-111/08, SCT Industri, 2.7.2009 antamassaan tuomiossa (Kok., s. I-5655), joka on annettu asetuksen N:o 44/2001 voimaantulon jälkeen, että koska tämä asetus on korvannut Brysselin yleissopimuksen, kyseisestä yleissopimuksesta esitetty tulkinta pätee myös mainitun asetuksen osalta silloin, kun kysymyksessä olevia säännöksiä ja määräyksiä voidaan pitää toisiaan vastaavina, kuten voidaan pitää asetuksen 1 artiklan 2 kohdan b alakohtaa ja Brysselin yleissopimuksen 1 artiklan 2 kappaleen 2 kohtaa, jotka ovat sanamuodoltaan täysin samanlaiset. Yhteisöjen tuomioistuin sovelsi jälleen kriteeriä, jonka mukaan kanne on sidoksissa konkurssimenettelyyn silloin, kun se johtuu välittömästi konkurssista ja liittyy läheisesti konkurssimenettelyyn tai akordiin, ja tarkensi, että sen kysymyksen ratkaisemisessa, sovelletaanko mainittua soveltamisalan ulkopuolelle jättämistä, on määräävä vaikutus sillä, kuinka vahvasti kanne ja maksukyvyttömyysmenettely ovat edellä mainitusta asiasta Gourdain alkaneessa oikeuskäytännössä tarkoitetulla tavalla sidoksissa toisiinsa (ks. vastaavasti em. asia SCT Industri, tuomion 22–25 kohta).
|
23. В Решение от 2 юли 2009 г. по дело SCT Industri (C‑111/08, Сборник, стр. I‑5655), постановено след влизането в сила на Регламент № 44/2001, Съдът приема, че доколкото този регламент заменя Брюкселската конвенция, тълкуването, дадено относно тази конвенция, важи и за споменатия регламент, след като въпросните разпоредби могат да бъдат квалифицирани като еквивалентни, какъвто е случаят с член 1, параграф 2, буква б) от този регламент и член 1, втора алинея, точка 2 от Брюкселската конвенция, чиито текстове са идентични. Като възпроизвежда критерия, съгласно който даден иск е свързан с производство по несъстоятелност, при положение че произтича пряко от несъстоятелността и е тясно свързан с производство по осребряване на имущество или по оздравяване на предприятие, Съдът уточнява, че за да се вземе решение дали посоченото изключение намира приложение, е определящ интензитетът на съществуващата връзка по смисъла на съдебната практика, очертана в Решение по дело Gourdain, посочено по-горе, между съдебен иск и производството по несъстоятелност (вж. в този смисъл Решение по дело SCT Industri, посочено по-горе, точки 22—25).
|
|
– Asetus N:o 1346/2000
|
– Регламент № 1346/2000
|
|
24. Asetuksessa N:o 1346/2000 toistetaan Brysselissä 23.11.1995 jäsenvaltioiden allekirjoitettavaksi avatun maksukyvyttömyysmenettelystä tehdyn yleissopimuksen määräykset samanlaisin sanamuodoin.
|
24. Регламент № 1346/2000 възпроизвежда по идентичен начин разпоредбите на Конвенцията относно производствата по несъстоятелност, открита за подписване от държавите членки в Брюксел на 23 ноември 1995 г.
|
|
25. Kuten ennakkoratkaisua pyytänyt tuomioistuin on todennut, yhteisöjen tuomioistuin tutki edellä mainitussa asiassa Seagon annetussa tuomiossa niitä kriteerejä, joiden perusteella voidaan määrittää, kuuluuko kanne tämän asetuksen 3 artiklan 1 kohdan soveltamisalaan vai ei.
|
25. В Решение по дело Seagon, посочено по-горе, както отбелязва запитващата юрисдикция, Съдът разглежда критериите, които дават възможност да се определи дали даден иск е включен в приложното поле на член 3, параграф 1 от този регламент.
|
|
26. Yhteisöjen tuomioistuin korosti kyseisen tuomion 20 kohdassa, että asetuksen N:o 1346/2000 johdanto-osan kuudennessa perustelukappaleessa käytetään juuri edellä mainitussa asiassa Gourdain annetussa tuomiossa muotoiltua kriteeriä asetuksen kohteen rajaamiseen. Asetuksessa pitäisi nimittäin tämän perustelukappaleen mukaan rajoittua säätämään toimivallasta aloittaa maksukyvyttömyysmenettely ja tehdä päätöksiä, jotka johtuvat välittömästi maksukyvyttömyysmenettelystä ja liittyvät siihen läheisesti.
|
26. В точка 20 от посоченото решение Съдът подчертава, че именно критерият, изведен в Решение по дело Gourdain, посочено по-горе, е използван в съображение 6 от Регламент № 1346/2000, за да се отграничи предметът на последния. Всъщност съгласно това съображение посоченият регламент би трябвало да се сведе до разпоредбите, които регламентират компетентността за образуване на производства по несъстоятелност и вземането на решения, които пряко произтичат от производството по несъстоятелност и са тясно свързани с него.
|
|
27. Yhteisöjen tuomioistuin on päätellyt tästä, että kun otetaan huomioon tämä lainsäätäjän tarkoitus ja mainitun asetuksen tehokas vaikutus, asetuksen 3 artiklan 1 kohtaa on tulkittava siten, että siinä annetaan sen jäsenvaltion tuomioistuimille, jolla on toimivalta aloittaa maksukyvyttömyysmenettely, myös kansainvälinen toimivalta tutkia tästä menettelystä välittömästi johtuvat ja siihen läheisesti liittyvät kanteet (em. asia Seagon, tuomion 21 kohta).
|
27. От това Съдът заключава, че предвид намерението на законодателя и полезното действие на посочения регламент член 3, параграф 1 от него трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на юрисдикциите на държавата членка, компетентна да образува производство по несъстоятелност, и международна компетентност да разглежда исковете, които пряко произтичат от това производство и са тясно свързани с него (Решение по дело Seagon, посочено по-горе, точка 21).
|
|
28. On lisättävä, että tätä kaksinkertaista kriteeriä käytetään myös asetuksen N:o 1346/2000 25 artiklan 1 kohdan ensimmäisessä alakohdassa, jossa säädetään maksukyvyttömyysmenettelyn kulkua tai päättämistä koskevien päätösten tunnustamisesta ja täytäntöönpanosta. Tämän 1 kohdan toisessa alakohdassa säädetään, että sitä, mitä ensimmäisessä alakohdassa säädetään, sovelletaan myös maksukyvyttömyysmenettelystä välittömästi johtuvaan ja siihen läheisesti liittyvään päätökseen, silloinkin kun sen on antanut muu tuomioistuin. Muiden kuin 1 kohdassa tarkoitettujen päätösten osalta noudatetaan 25 artiklan 2 kohdan mukaan asetuksen N:o 44/2001 säännöksiä, siltä osin kuin kyseinen asetus koskee niitä.
|
28. Следва да се добави, че този двоен критерий е използван и в член 25, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1346/2000, който урежда признаването и изпълнението на решения, свързани с провеждането и с приключването на производството по несъстоятелност. Съгласно втора алинея от параграф 1 първа алинея се прилага и за решения, които произтичат пряко от производството по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, дори ако са постановени от друг съд. Съгласно параграф 2 от посочения член 25 решенията, които са различни от предвидените в параграф 1, се уреждат от Регламент № 44/2001, при условие че се прилага този регламент.
|
|
– Asetusten N:o 1346/2000 ja N:o 44/2001 välinen suhde
|
– По съотношението между Регламенти № 1346/2000 и № 44/2001
|
|
29. Kaikesta edellä esitetystä käy ensinnäkin ilmi, että asetuksen N:o 44/2001 1 artiklan 2 kohdan b alakohdassa suljetaan tämän asetuksen, jota on sen johdanto-osan seitsemännen perustelukappaleen mukaan tarkoitus soveltaa kaikkiin siviili- ja kauppaoikeudellisiin asioihin lukuun ottamatta tiettyjä selkeästi määriteltyjä asioita, soveltamisalan ulkopuolelle ainoastaan maksukyvyttömyysmenettelystä välittömästi johtuvat ja siihen läheisesti liittyvät asiat. Toiseksi edellä esitetystä käy ilmi, että vain maksukyvyttömyysmenettelystä välittömästi johtuvat ja siihen läheisesti liittyvät asiat kuuluvat asetuksen N:o 1346/2000 soveltamisalaan.
|
29. От всички предходни съображения, на първо място, следва, че член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 изключва от приложното поле на този регламент — който в съответствие със съображение 7 от него се прилага за всички граждански и търговски дела, с изключение на някои ясно определени дела — само исковете, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и които са тясно свързани с него. От същите съображения, на второ място, следва, че само исковете, които произтичат пряко от производство по несъстоятелност и които са тясно свързани с него, попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000.
|
|
30. Ensimmäisen ennakkoratkaisukysymyksen toiseen osaan vastaamiseksi on siis tutkittava, täyttääkö pääasian kanne tämän kaksinkertaisen kriteerin, kun otetaan huomioon ennakkoratkaisua pyytäneen tuomioistuimen toteamukset.
|
30. Ето защо, за да се отговори на втората част от първия въпрос, следва да се установи дали, предвид изведените от запитващата юрисдикция констатации, трябва да се приеме, че искът по главното производство удовлетворява в достатъчна степен този двоен критерий.
|
|
Yhtäältä pääasian kanteen ja toisaalta velallisen maksukyvyttömyyden ja maksukyvyttömyysmenettelyn välinen yhteys
|
По връзките между иска в главното производство, от една страна, и несъстоятелността на длъжника и производството по несъстоятелност, от друга страна
|
|
31. Pääasian kanteella pyritään siihen, että Jadecloud-Vilma palauttaisi summat, jotka se on saanut velalliselta ennen tähän kohdistuvan maksukyvyttömyysmenettelyn aloittamista. Kanne perustuu saatavan luovutukseen maksukyvyttömyysmenettelyn yhteydessä määrätyltä selvittäjältä. Luovutuksen kohteena oli takaisinsaantioikeus, joka Saksan maksukyvyttömyysmenettelyä koskevassa lainsäädännössä myönnetään selvittäjälle sellaisten toimien osalta, jotka on toteutettu ennen maksukyvyttömyysmenettelyn aloittamista ja jotka ovat vahingollisia tähän menettelyyn osallistuville velkojille.
|
31. Искът в главното производство цели връщане от ответника на сумите, получени от него от длъжник, преди срещу последния да бъде образувано производство по несъстоятелност. Ищецът основава своя иск на прехвърлянето на вземане, извършено в негова полза от назначения в рамките на производството по несъстоятелност синдик. Посоченото прехвърляне е свързано с правото на отмяна, което германският закон относно производствата по несъстоятелност възлага на синдик относно действията, осъществени преди образуването на производството по несъстоятелност, които увреждат кредиторите, участници в това производство.
|
|
32. Asiakirjoista käy ilmi, että takaisinsaantikanteen, josta säädetään Saksan oikeudessa maksukyvyttömyysmenettelyistä annetun lain 129 §:ssä ja sitä seuraavissa pykälissä, voi nostaa ainoastaan selvittäjä yksinomaan pesän velkojien etujen puolustamiseksi. Saksan hallituksen mukaan takaisinsaantioikeuden voi kuitenkin luovuttaa, kun siitä suoritetaan vastaavaksi katsottu vastike pesän velkojien hyväksi.
|
32. От преписката е видно, че отменителният иск, уреден в германското право от член 129 и сл. от Закона относно производствата по несъстоятелност, може да бъде упражнен само от синдика единствено с цел да защити интересите на всички кредитори. Според германското правителство правото на отмяна обаче може да бъде прехвърлено, при условие че бъде предоставена насрещна престация, считана за еквивалентна, в полза на всички кредитори.
|
|
33. Tässä yhteydessä on muistutettava, että edellä mainitussa asiassa Seagon antamassaan tuomiossa yhteisöjen tuomioistuin totesi sellaisen kanteen yhteydessä, jossa selvittäjänä toimiva kantaja haki velallisen maksukyvyttömyyteen perustuvalla takaisinsaantikanteella velallisen maksaman summan palauttamista, että tällainen kanne kuului asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohdan soveltamisalaan (ks. vastaavasti em. asia Seagon, tuomion 28 kohta).
|
33. В това отношение следва да се напомни, че в контекста на иск, с който ищецът, действащ в качеството си на синдик, посредством основан на несъстоятелност на длъжника отменителен иск търси връщането на платената от последния сума, Съдът постановява, че такъв иск попада в обхвата на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 (вж. в този смисъл Решение по дело Seagon, посочено по-горе, точка 28).
|
|
34. Lisäksi edellä mainitussa asiassa SCT Industri antamassaan tuomiossa yhteisöjen tuomioistuin totesi sellaisen ratkaisun tunnustamisen osalta, jossa julistettiin pätemättömäksi maksukyvyttömyysmenettelyn yhteydessä määrätyn pesänhoitajan tekemä luovutus sillä perusteella, että tällä ei ollut toimivaltaa määrätä luovutetusta omaisuudesta, että tällainen kysymys kuuluu asetuksen N:o 44/2001 1 artiklan 2 kohdan b alakohdassa tarkoitetun konkurssin käsitteen alaan (ks. vastaavasti em. asia SCT Industri, tuomion 33 kohta).
|
34. Освен това в Решение по дело SCT Industri, посочено по-горе, по повод признаването на решение, което постановява нищожността на прехвърляне на дялове, извършено от синдика, назначен рамките на производство по несъстоятелност — тъй като последният не е имал правомощие да се разпорежда с прехвърления актив — Съдът приема, че този въпрос попада в обхвата на понятието за несъстоятелност по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001 (вж. в този смисъл Решение по дело SCT Industri, посочено по-горе, точка 33).
|
|
35. Nyt pääasia eroaa kuitenkin näiden tuomioiden taustalla olleista tilanteista.
|
35. Настоящият спор по главното производство обаче се различава от обстоятелствата, довели до постановяване на посочените решения.
|
|
36. Erotuksena edellä mainitussa asiassa Seagon kyseessä olleesta kantajasta F-Tex ei nimittäin toimi selvittäjänä eli maksukyvyttömyysmenettelyyn kuuluvana elimenä vaan oikeuden luovutuksensaajana.
|
36. Всъщност, за разлика от ищеца по делото, по което е постановено Решение по дело Seagon, посочено по-горе, ищецът в спора го главното производство не действа като синдик, с други думи, като орган в производство по несъстоятелност, а като цесионер на право.
|
|
37. Lisäksi pääasia eroaa edellä mainitun asian SCT Industri olosuhteista, koska siinä ei ole kyse selvittäjän tekemän luovutuksen pätevyydestä eikä selvittäjän toimivaltaa luovuttaa takaisinsaantioikeutensa ole kiistetty.
|
37. Освен това, за разлика от делото, по което е постановено Решение по дело SCT Industri, посочено по-горе, настоящият спор в главното производство не се отнася до валидността на прехвърлянето, извършено от синдика и неговото правомощие да прехвърля своето право да иска отмяна не е оспорено.
|
|
38. Näin ollen on tutkittava, onko F-Texin nostama kanne, kun otetaan huomioon sen erityispiirteet, välittömästi sidoksissa velallisen maksukyvyttömyyteen ja liittyykö se läheisesti maksukyvyttömyysmenettelyyn.
|
38. Следователно трябва да се прецени, предвид специфичните характеристики на иска, предявени от ищеца в главното производство, дали този иск има пряка връзка с несъстоятелността на длъжника и дали е тясно свързан с производството по несъстоятелност.
|
|
39. Jadecloud-Vilma ja Euroopan komissio toteavat unionin tuomioistuimelle esittämissään huomautuksissa, että luovutuksensaajan nostaman kanteen perusta ja sisältö ovat pääosin samat kuin selvittäjän nostamassa takaisinsaantikanteessa.
|
39. В своите становища, представени пред Съда, Jadecloud-Vilma и Европейската комисия твърдят, че произходът и съдържанието на предявения от цесионера иск по същество са същите като тези на отменителен иск, предявен от синдик.
|
|
40. Sitä ei tosin voida kiistää, että F-Texin kanteen perustana oleva oikeus on yhteydessä velallisen maksukyvyttömyyteen, koska kyseisen oikeuden taustalla on takaisinsaantioikeus, joka kuuluu kansallisen maksukyvyttömyysmenettelyyn sovellettavan lain mukaan selvittäjälle. Kysymys kuuluu kuitenkin, onko tällainen saatu oikeus välittömästi sidoksissa velallisen maksukyvyttömyyteen senkin jälkeen, kun siitä on tullut luovutuksensaajan omaisuutta.
|
40. Несъмнено, не би могло да се отрече, че правото, на което ищецът в главното производство основава своя иск, има връзка с несъстоятелността на длъжника, тъй като този иск произхожда от правото на отмяна, предоставено на синдика от приложимия в производството по несъстоятелността национален закон. Възниква обаче въпросът дали придобитото право, веднъж преминало в патримониума на цесионера, запазва пряка връзка с несъстоятелността на длъжника.
|
|
41. Tähän kysymykseen ei kuitenkaan tarvitse vastata, jos joka tapauksessa on selvää, ettei se, että luovutuksensaaja vetoaa saamaansa oikeuteen, liity läheisesti maksukyvyttömyysmenettelyyn.
|
41. Този въпрос обаче може да остане открит, ако се окаже, че във всички случаи упражняването на придобитото право от цесионера не е тясно свързано с производството по несъстоятелност.
|
|
42. Kuten F-Tex sekä Liettuan ja Saksan hallitukset huomauttavat, on todettava, että luovutuksensaajan saamaan oikeuteen vetoamiseen sovelletaan eri sääntöjä kuin maksukyvyttömyysmenettelyyn.
|
42. Налага се обаче изводът, че както отбелязват F-Tex, литовското и германското правителство, упражняването на придобитото от цесионера право се подчинява на други правила, различни от приложимите в рамките на производството по несъстоятелност.
|
|
43. Ensinnäkin erotukseksi selvittäjästä, jonka on lähtökohtaisesti toimittava velkojien etujen mukaisesti, luovutuksensaaja on vapaa vetoamaan tai olemaan vetoamatta saamaansa saamisoikeuteen. Kuten ennakkoratkaisua pyytänyt tuomioistuin on todennut, F-Texillä ei ollut lain mukaan velvollisuutta periä luovutettua saatavaa.
|
43. На първо място, за разлика от синдика, който по принцип е длъжен да действа в интерес на кредиторите, цесионерът е свободен да избере дали да упражни придобитото от него право на вземане. Както констатира запитващата юрисдикция, за F-Tex няма законово задължение да пристъпи към събиране на прехвърленото вземане.
|
|
44. Toiseksi on niin, että kun luovutuksensaaja päättää vedota saamisoikeuteensa, se toimii oman etunsa mukaisesti ja omaksi hyödykseen. Kuten sen vaatimuksen perustana oleva saamisoikeus luovutuksensaajan nostamalla kanteella saatu määrä tulee osaksi sen omaa omaisuutta. Sen kanteen seuraukset ovat näin ollen erilaiset kuin selvittäjän nostamalla takaisinsaantikanteella, jolla tavoitellaan maksukyvyttömyysmenettelyssä olevan yrityksen omaisuuden kasvattamista (ks. em. asia Seagon, tuomion 17 kohta).
|
44. На второ място, когато цесионерът реши да упражни правото си на вземане, той действа в свой собствен интерес и в своя лична изгода. Подобно на правото на вземане, което е в основата на неговото искане, полученото в резултат на предявения от него иск влиза в личния му патримониум. Ето защо последиците от неговия иск са различни от предявения от синдика отменителен иск, чиято цел е да се увеличат активите на предприятието, което е в производство по несъстоятелност (дело Seagon, посочено по-горе, точка 17).
|
|
45. Se seikka, että pääasiassa on sovittu, että vastikkeena selvittäjän luovuttamasta takaisinsaantioikeudesta F-Tex sitoutuu maksamaan prosenttiosuuden luovutetun saatavan määrästä, ei muuta tätä arviota, koska kyse on yksinkertaisesti maksutavasta. Tällainen sopiminen kuuluu osapuolten sopimusvapauteen, koska sitä ei ole kiistetty, että selvittäjä ja luovutuksensaaja voivat vapaasti sopia, että luovutuksensaajan maksama vastike on kiinteämääräinen tai prosenttiosuus mahdollisesti perityksi saaduista summista.
|
45. Обстоятелството, че в случая по главното производство престацията, която F‑Tex дава в замяна на прехвърлянето от синдика на неговото право да иска отмяна, е приела формата на задължение да върне процент от полученото от прехвърленото вземане, не променя този анализ, тъй като става дума просто за начин на плащане. Подобна договорна клауза е в рамките на автономията на страните, тъй като не се спори, че синдикът и цесионерът могат свободно да изберат да договорят насрещната престация, която ще плати цесионерът, под формата на предварително определена сума или като процент от евентуално събраните суми.
|
|
46. Lisäksi Saksan oikeudessa, joka on pääasiassa maksukyvyttömyysmenettelyyn sovellettava oikeus, maksukyvyttömyysmenettelyn päättymisellä ei ole mitään vaikutusta takaisinsaantioikeuden luovutuksensaajan mahdollisuuteen vedota saamaansa oikeuteen. Saksan hallituksen mukaan luovutuksensaaja voi vedota tähän oikeuteensa maksukyvyttömyysmenettelyn päättymisen jälkeen.
|
46. Освен това в германското право, което в настоящия случай е приложимото към производството по несъстоятелност право, приключването на това производство е без значение за упражняването на придобитото от цесионера право на отмяна. Според германското правителство това право може да бъде упражнявано от цесионера и след приключване на производството по несъстоятелност.
|
|
47. Kun otetaan huomioon pääasian kanteen ominaispiirteet, se ei näin ollen liity läheisesti maksukyvyttömyysmenettelyyn.
|
47. Следователно, предвид неговите характеристики, искът в главното производство не е тясно свързан с производството по несъстоятелност.
|
|
48. Näin ollen – ja ilman, että olisi lausuttava siitä, onko tämä kanne mahdollisesti välittömästi sidoksissa velallisen maksukyvyttömyyteen – on katsottava, että kyseinen kanne ei kuulu asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohdan soveltamisalaan ja että vastaavasti kanteessa ei myöskään ole kyse konkurssista asetuksen N:o 44/2001 1 artiklan 2 kohdan b alakohdassa tarkoitetulla tavalla.
|
48. При това положение и без да е необходимо произнасяне относно евентуалното наличие на пряка връзка между този иск и несъстоятелността на длъжника, следва да се приеме, че посоченият иск не попада в приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 и съответно не се отнася до несъстоятелността по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 44/2001.
|
|
49. Ensimmäisen kysymyksen toiseen osaan on näin ollen vastattava, että asetuksen N:o 44/2001 1 artiklan 1 kohtaa on tulkittava siten, että sellaisen kantajan, joka toimii maksukyvyttömyysmenettelyssä määrätyn selvittäjän tekemän saatavan luovutuksen perusteella, kolmatta vastaan nostama kanne, joka koskee tähän menettelyyn sovellettavaan kansalliseen oikeuteen perustuvaa selvittäjän takaisinsaantioikeutta, on tässä säännöksessä tarkoitettu siviili- ja kauppaoikeudellinen asia.
|
49. Поради това на втората част от първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че искът, предявен срещу трето лице от ищец — който действа въз основа на прехвърляне на вземане, извършено от назначения в рамките на производство по несъстоятелност синдик — чийто предмет е правото на отмяна, което синдикът извежда от приложимия към това производство национален закон, попада в обхвата на понятието за граждански и търговски дела по смисъла на тази разпоредба.
|
|
Ensimmäisen kysymyksen ensimmäinen osa
|
По първата част от първия въпрос
|
|
50. Ensimmäisen kysymyksen ensimmäisessä osassa ennakkoratkaisua pyytänyt tuomioistuin kysyy pääosin, onko asetuksessa N:o 1346/2000, siten kuin unionin tuomioistuin sitä tulkitsee, sen jäsenvaltion tuomioistuimille, jossa maksukyvyttömyysmenettely on aloitettu, annettu toimivalta käsitellä tästä menettelystä johtuvat ja siihen läheisesti liittyvät kanteet yksinomainen toimivalta.
|
50. В първата част от първия въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали компетентността, която Регламент № 1346/2000 — съгласно тълкуването му от Съда — предоставя на юрисдикциите на държавата членка, в която е открито производство по несъстоятелност, да разглеждат исковете, които произтичат от това производство и които са тясно свързани с него, представлява изключителна компетентност.
|
|
51. Kun otetaan huomioon ensimmäisen kysymyksen toiseen osaan annettu vastaus, ensimmäisen kysymyksen ensimmäiseen osaan ei ole tarpeen vastata.
|
51. Предвид дадения на втората част от първия въпрос отговор не следва да се отговаря на първата част от този въпрос.
|
|
Toinen kysymys
|
По втория въпрос
|
|
52. Toisella kysymyksellään ennakkoratkaisua pyytänyt tuomioistuin kysyy pääosin, onko Euroopan unionin perusoikeuskirjan 47 artiklassa turvattu oikeus saada asiansa tuomioistuimen käsiteltäväksi esteenä sille, että jäsenvaltion tuomioistuin, jonka käsiteltävänä on kanne, jonka käsittelemiseen se ei olisi toimivaltainen asetuksen N:o 44/2001 2 artiklan 1 kohdan takia, katsoo, ettei se ole toimivaltainen, kun toisen jäsenvaltion kansalliset tuomioistuimet ovat jo katsoneet asetuksen N:o 1346/2000 3 artiklan 1 kohdan nojalla, etteivät ne ole toimivaltaisia.
|
52. С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали правото на съдебна защита, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, забранява на националните юрисдкции на държава членка, сезирани с иск, по който те не са компетентни предвид член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да откажат да разгледат делото, когато националните юрисдикции на друга държава членка вече са обявили, че нямат компетентност предвид член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000.
|
|
53. Tällä kysymyksellä on merkitystä pääasiassa ainoastaan, jos Liettuan tuomioistuimet eivät voi perustaa toimivaltaansa unionin oikeuden säännökseen.
|
53. В рамките на спора по главното производство този въпрос е релевантен само ако литовските юрисдикции не могат да основат своята компетентност на разпоредба на правото на Съюза.
|
|
54. Koska kuitenkin ensimmäiseen kysymykseen annetusta vastauksesta käy ilmi, että pääasia kuuluu asetuksen N:o 44/2001 soveltamisalaan, Liettuan tuomioistuinten toimivalta perustuu tämän asetuksen 2 artiklan 1 kohtaan ja 60 artiklan 1 kohtaan, sillä ne ovat sen jäsenvaltion tuomioistuimia, jonka alueella Jadecloud-Vilmalla on kotipaikka.
|
54. При положение обаче, че от отговора на първия въпрос следва, че спорът по главното производство попада в приложното поле на Регламент № 44/2001, компетентността на литовските юрисдикции е установена съгласно член 2, параграф 1 и член 60, параграф 1 от посочения регламент, в качеството им на юрисдикции на държавата членка, на чиято територия е седалището на дружеството ответник.
|
|
55. Toiseen kysymykseen ei tämän vuoksi ole tarpeen vastata.
|
55. Ето защо не следва да се отговаря на втория въпрос.
|
|
Oikeudenkäyntikulut
|
По съдебните разноски
|
|
56. Pääasian asianosaisten osalta asian käsittely unionin tuomioistuimessa on välivaihe kansallisessa tuomioistuimessa vireillä olevan asian käsittelyssä, minkä vuoksi kansallisen tuomioistuimen asiana on päättää oikeudenkäyntikulujen korvaamisesta. Oikeudenkäyntikuluja, jotka ovat aiheutuneet muille kuin näille asianosaisille huomautusten esittämisestä unionin tuomioistuimelle, ei voida määrätä korvattaviksi.
|
56. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
|