[pic] | EUROOPA ÜHENDUSTE KOMISJON |

[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Brüssel 10.10.2007

Брюксел, 10.10.2007

KOM(2007) 575 lõplik

COM(2007) 575 окончателен

KOMISJONI TEATIS EUROOPA PARLAMENDILE, NÕUKOGULE, EUROOPA MAJANDUS- JA SOTSIAALKOMITEELE NING REGIOONIDE KOMITEELE

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Euroopa Liidu integreeritud merenduspoliitika

Интегрирана морска политика за Европейския съюз

{KOM(2007) 574 lõplik}{SEK(2007) 1278}{SEK(2007) 1279}{SEK(2007) 1280}{SEK(2007) 1283}

{COM(2007) 574 окончателен}{SEC(2007) 1278}{SEC(2007) 1279}{SEC(2007) 1280}{SEC(2007) 1283}

KOMISJONI TEATIS EUROOPA PARLAMENDILE, NÕUKOGULE, EUROOPA MAJANDUS- JA SOTSIAALKOMITEELE NING REGIOONIDE KOMITEELE

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Euroopa Liidu integreeritud merenduspoliitika

Интегрирана морска политика за Европейския съюз

1. Kokkuvõte

1. ОБОБЩЕНИЕ

Meredes peitub Euroopa elujõud. Euroopa mere- ja rannikualad on Euroopa heaolu ja jõukuse seisukohast olulise tähtsusega – nad on Euroopa kaubateed, kliimakujundajad, toidu-, energia- ja loodusvarade allikad ning Euroopa kodanike meelispaigad elamiseks ja puhkamiseks.

Моретата са жизненоважни за Европа. Морските пространства на Европа и нейните брегове са от основно значение за благополучието и благосъстоянието ѝ — те са търговски пътища, климатичен регулатор, източници на храна, енергия и ресурси за Европа и предпочитано място за пребиваване и отдих от нейните граждани.

Meie vastastikune mõjusuhe merega on intensiivsem ja vaheldusrikkam kui kunagi varem ning selle kaudu luuakse Euroopa jaoks enneolematult palju uusi väärtusi. Kuid pidev pinge hakkab nüüd juba tunda andma. Oleme jõudnud oma suhetes ookeanidega teelahkmele.

Нашите взаимодействия с морето са по-интензивни, по-разнообразни и създават по-голяма стойност за Европа, отколкото преди известно време. Въпреки това има напрежение. Ние сме на кръстопът в нашето взаимодействие с океаните.

Ühest küljest saame tehnoloogia ja oskusteadmiste abil merest üha enam väärtusi ning üha rohkem ja rohkem inimesi koondub Euroopa rannikualadele nendest väärtustest osa saama. Teisest küljest viib kogu selle tegevuse koondmõju ressursside kasutamisega seotud konfliktideni ja merekeskkonna seisundi halvenemiseni. Merekeskkonna heaolu on aga kõige muu alus.

От една страна, технологията и ноу-хау ни позволяват да извличаме по-голяма стойност от морето, като има все по-голям поток от хора към бреговете на Европа, които извличат полза от тази стойност. От друга страна, кумулативният ефект от тази дейност води до конфликти при използването и до влошаването на морската околна среда, от която зависи всичко останало.

Euroopa peab asuma seda probleemi lahendama – kiire üleilmastumise ja kliimamuutuste taustal on tegemist äärmiselt kiireloomulise küsimusega.

Европа трябва да отговори на това предизвикателство; в контекста на бърза глобализация и климатични промени това е особено неотложно.

Euroopa Komisjon on sellest teadlik ning on käivitanud Euroopa merenduspoliitika valdkonnas igakülgse konsultatsiooni- ja analüüsiprotsessi[1]. Protsessi käigus saadi sidusrühmadelt hulgaliselt vastuseid, mis viitab selgelt merede erakordselt suurele potentsiaalile ning annab ka aimu probleemi ulatusest, kui me kavatseme seda potentsiaali säästvalt realiseerida. Arutelude käigus on käsitletud ka mitmesuguseid erinevaid ideesid selle kohta, kuidas Euroopa kõnealuse probleemistiku lahendamisega hakkama saaks.

Европейската комисия призна този факт и започна подробни консултации и анализ на връзката между Европа и морето.[1] Тези консултации предизвикаха огромен отзив от страна на заинтересованите страни, което ясно показва огромния потенциал на моретата и мащаба на предизвикателството, ако трябва да реализираме този потенциал устойчиво. Тя предостави и много идеи за това как Европа може да отговори на това предизвикателство.

Tuginedes sellele väga kasulikule teabele, teeb komisjon ettepaneku Euroopa Liidu integreeritud merenduspoliitika kohta, mis põhineb kindlal veendumusel, mille kohaselt on kõik Euroopa ookeanide ja meredega seonduvad küsimused omavahel seotud ning kõiki merega seonduvaid poliitikavaldkondi tuleb arendada ühtsel viisil, kui me tahame saavutada soovitud tulemusi.

На базата на тази ценна информация Комисията предлага интегрирана морска политика за Европейския съюз въз основа на ясното съзнаване, че всички въпроси по отношение на океаните и моретата на Европа са взаимосвързани и че политиките по отношение на моретата трябва да бъдат разработени по съвместен начин, ако искаме да получим желаните резултати.

Kõik sidusrühmad toetasid tugevalt sellist integreeritud, valdkondadevahelist lähenemisviisi. Selle rakendamiseks tuleb teha tihedat koostööd ja tõhusalt koordineerida kõiki merega seotud tegevusvaldkondi erinevatel otsustamistasanditel.

Този интегриран междусекторен подход беше настойчиво подкрепен от всички заинтересовани страни. Неговото прилагане ще изисква засилено сътрудничество и ефективна координация на всички политики, свързани с моретата, и на различните нива на вземане на решения.

Integreeritud merenduspoliitika aitab Euroopal paremini vastu astuda sellistele probleemidele, mis on seotud üleilmastumise ja konkurentsivõimega, kliimamuutustega, merekeskkonna kahjustustega, meresõiduohutuse ja -turvalisusega ning energia varustuskindluse ja säästvusega. See peab põhinema tipptasemel merendusalastel teadusuuringutel, tehnoloogial ja uuendustegevusel ning toetuma majanduskasvu ja tööhõive Lissaboni tegevuskavale ja säästva arengu Göteborgi tegevuskavale.

Интегрираната морска политика ще увеличи капацитета на Европа за изправяне срещу предизвикателствата на глобализацията и конкурентоспособността, климатичните промени, влошаването на морската среда, морската безопасност и сигурност, енергийната сигурност и устойчивост. Тя трябва да е базирана на отлични изследвания на морската среда, технологии и иновации и ще бъде включена в Лисабонския дневен ред за растеж и заетост и в Гьотеборгския дневен ред за устойчивост.

ELi integreeritud merenduspoliitika eesmärgid on järgmised:

Интегрираната морска политика на Европейския съюз:

- Muuta tegevuspõhimõtete väljatöötamise ja otsuste tegemise viisi – poliitika väljatöötamise ja otsustamise killustatus igal tasandil ei ole enam vastuvõetav. Tuleb mõista ja arvesse võtta eri valdkondade vastastikust mõju, välja arendada ühised töövahendid, määrata kindlaks eri valdkondade koostoimed ja neid ära kasutada ning vältida konflikte või need lahendada.

- ще промени начина, по който провеждаме политика и вземаме решения — на всяко ниво фрагментираното разработване на политика и вземане на решения вече не са адекватни. Взаимодействията трябва да се разбират и да се вземат предвид; да се разработят общи средства; да се идентифицират и използват синергиите; да се избягват и решават конфликтите.

- Välja töötada ja esitada tööprogramm – eri valdkondade meetmete puhul tuleb järgida ühtset poliitilist raamistikku. Käesolevale teatisele lisatud tegevuskavas esitatakse selge ülevaade eelseisva töö mitmekesisusest ja ulatusest. Eriti olulised on järgmised valdkonnad:

- ще разработи и предостави работна програма — действията в рамките на различните секторни политики трябва да прераснат в кохерентна политическа рамка. Планът за действие, придружаващ настоящото съобщение, дава ясна представа за разнообразието и степента на предстоящата работа. Следните проекти са от особено значение:

- piirideta Euroopa meretranspordiruum

- Европейско пространство за морски транспорт без бариери

- Euroopa mereuuringute strateegia

- Европейска стратегия за морски изследвания

- riiklikud integreeritud merenduspoliitilised tegevuspõhimõtted, mille töötavad välja liikmesriigid

- Национални интегрирани морски политики, които трябва да бъдат разработени от държавите-членки

- Euroopa mereseire võrgustik

- Европейска мрежа за наблюдения на морската среда

- mereala ruumilise planeerimise suunised liikmesriikide jaoks

- Пътна карта за морско пространствено планиране от държавите-членки

- strateegia kliimamuutuste mõju vähendamiseks rannikualadel

- Стратегия за смекчаване на ефектите от климатичните промени върху крайбрежните региони

- laevade tekitatud CO2 heitmete ja saastatuse vähendamine

- Намаляване на емисиите на CO2 и замърсяването от корабоплаването

- ebaseadusliku kalapüügi ja avamerel hävitavate tagajärgedega põhjatraalimise väljajuurimine

- Премахване на пиратския риболов и вредните дънни мрежи в открито море

- Euroopa merendusklastrite võrgustik

- Европейска мрежа на морските клъстери

- ELi tööõiguses laevandus- ja kalandussektorite suhtes tehtud erandite läbivaatamine

- Преглед на изключенията в трудовото законодателство на Европейския съюз за секторите на корабоплаването и риболова

Käesoleva teatisega pannakse alus ELi integreeritud merenduspoliitika jaoks vajalikule juhtimisraamistikule ja valdkonnaülestele vahenditele ning selles esitatakse peamised meetmed, mida komisjon tahab selle mandaadi raames võtta. Nende meetmete puhul juhindutakse subsidiaarsuse põhimõttest ja konkurentsipõhimõtetest, rakendatakse ökosüsteemil põhinevat lähenemisviisi ning meetmete väljatöötamises osalevad ka sidusrühmad.

Настоящото съобщение полага основите на рамката за управление и междусекторните средства, които са необходими за интегрирана морска политика на Европейския съюз, и определя основните действия, които трябва да изпълнява Комисията по време на този мандат. Тези действия ще бъдат ръководени от принципите на субсидиарност и конкурентоспособност, екосистемния подход и от участието на заинтересованите лица.

2. Taust

2. Контекст

Euroopa rannajoon on 70 000 km pikk ning see piirneb kahe ookeani ja nelja merega: Atlandi ookean ja Põhja-Jäämeri ning Läänemeri, Põhjameri, Vahemeri ja Must meri. ELi mereäärsetest piirkondadest tuleb umbes 40 % ELi SKPst ja seal elab sama palju ELi rahvastikust.

Европа има брегова линия от 70 000 км по протежението на два океана и четири морета: Атлантическият океан и Северният ледовит океан, Балтийско море, Северно море, Средиземно море и Черно море. Морските региони на Европейския съюз имат дял от около 40 % от неговия брутен вътрешен продукт и население.

Euroopa heaolu on seetõttu lahutamatult merega seotud. Põhilised merega seotud tegevusalad on laevaehitus ja laevandus, sadamates toimuv tegevus ja kalandus, aga ka avamere energiasektor (sealhulgas nafta, gaas ja taastuvenergia) ning ranniku- ja mereturismi sektor annavad äärmiselt suurt tulu. Meresadamad ja laevandus võimaldavad Euroopal kasu saada rahvusvahelise kaubanduse kiirest kasvust ja hoida juhtpositsiooni maailma majanduses ning maavarade kaevandamine, vesiviljelus, merebiotehnoloogia ja kujunemisjärgus merealune tehnoloogia kujutavad endast üha olulisemaid võimalusi ettevõtluse arendamiseks. Sama suure tähtsusega on merede kasutamisvõimalused mitmesugustes vaba aja veetmisega seotud, esteetilistes ja kultuurilistes tegevusvaldkondades ning nende pakutavad ökosüsteemi teenused.

Следователно благополучието на Европа е неизменно свързано с моретата. Корабостроенето и корабоплаването, пристанищата и риболовните райони остават ключови морски дейности, като офшорната енергетика (включително нефт, газ и възобновяемите източници) и крайбрежният и морският туризъм също генерират големи приходи. Морските пристанища и корабоплаването позволяват на Европа да се възползва от бързия растеж на международната търговия и да има водеща роля в глобалната икономика, докато експлоатацията на минерални ресурси, аквакултурите, сините биотехнологии и зараждащите се технологии за работа под морското дъно представляват бизнесвъзможности с нарастващо значение. От същата важност е и използването на моретата за отдих, за естетически и културни цели и значението на това използване за екосистемите.

Et kõnealused tööstusharud oleksid konkurentsivõimelised, tuleb tagada tõeliselt säästev merekeskkonna kasutamine. Rannikualade kasvav kaitsetus, üha tihenev liiklus rannikuvetes, ookeanide ülitähtis osa meie kliimasüsteemis ja merekeskkonna seisundi jätkuv halvenemine tähendavad seda, et peame oma ookeanidele ja meredele rohkem tähelepanu pöörama.

Гарантирането на това, че използването на морската среда е действително устойчиво, е предпоставка тези индустрии да бъдат конкурентоспособни. Нарастващата уязвимост на крайбрежните зони, все по-претоварените крайбрежни води, ключовата роля на океаните в климатичната система и продължителното влошаване на морската среда изискват по-голямо съсредоточаване върху нашите океани и морета.

Ookeanide jätkusuutlikkust käsitatakse tänapäeval laialdaselt olulise ülemaailmse probleemina, mis on tihedalt seotud kliimamuutustega.

Устойчивостта на океана понастоящем е широко призната като основно глобално предизвикателство, тясно свързано с промяната на климата.

Tiheneva konkurentsi tõttu merealade kasutamises ja inimtegevuse koondmõju tõttu mere ökosüsteemidele ei ole praegune otsuste tegemise killustatus merendusvaldkonnas enam vastuvõetav ning vaja on koostööaltimat ja ühtsemat lähenemisviisi. Liiga kaua on otsuste tegemine eri valdkondades, nagu näiteks meretransport, kalandus, energia, mereseire ja merel toimuva tegevuse kontrollimine, turism, merekeskkond ja mereuuringud, arenenud eri suundades, mille tagajärjed on ebatõhusus, ebaühtlus ja mereressursside kasutamisega seotud konfliktid.

Нарастващата конкуренция за морско пространство и кумулативното влияние на човешките дейности върху морските екосистеми правят неадекватно настоящото фрагментирано вземане на решения относно морските въпроси и изискват подход с по-голямо сътрудничество и интегрираност. В продължение на прекалено дълго време политиките например относно морския транспорт, риболовните райони, енергетиката, наблюдението и определянето на политика за моретата, туризма, морската среда и морските изследвания са разработвани отделно, което понякога води до неефективност, несъгласуваност и конфликти при използването.

Eespool kirjeldatust lähtudes on komisjoni eesmärk võtta vastu ühtne merenduspoliitika, mis hõlmaks kõiki aspekte meie suhetes ookeanide ja meredega. Sellist uuenduslikku ja terviklikku lähenemisviisi kasutades loome ühtse tegevusraamistiku, mis võimaldab arendada kõiki merega seotud tegevusalasid optimaalselt ja säästvalt.

Въз основа на признаването на този факт виждането на Комисията е за интегрирана морска политика, която покрива всички аспекти на нашето взаимодействие с океаните и моретата. Този новаторски и цялостен подход ще предостави кохерентна политическа рамка, която ще позволява оптималното развитие на всички дейности, свързани с моретата, по устойчив начин.

3. Juhtimisraamistik ja merenduspoliitika töövahendid

3. Рамка за управление и инструменти за морска политика

Ühtse merenduspoliitika rakendamiseks on vaja juhtimisraamistikku, millega nähakse ette integreeritud lähenemisviis kõigil tasanditel, ning horisontaalsed ja valdkonnaülesed poliitilised vahendid. Samuti peab see põhinema kindlal rahastamisalusel, mille puhul on arvesse võetud ettevalmistavate meetmete tulemusi.

Интегрираната морска политика изисква рамка за управление, която прилага интегрирания подход на всяко ниво, както и инструменти за хоризонтална и напречна политика. Тя ще изисква и стабилна финансова база, като се вземат предвид резултатите от подготвителните действия.

3.1. Integreeritud lähenemisviis merendusalases juhtimises

3.1. Прилагане на интегрирания подход за морско управление

Komisjon on loonud merenduspoliitika töörühma, mille ülesanded on analüüsida merendusalaseid küsimusi ja poliitikasuundi eri valdkondades, mis nende küsimuste lahendamist mõjutavad, kooskõlastada tegevuspõhimõtete väljatöötamist eri valdkondades, tagada, et valdkondade omavahelist vastasmõju arvesse võetakse, ning juhtida valdkonnaüleste poliitiliste vahendite väljatöötamist. Komisjon on asunud ka ühendama neid ELi ameteid, mille tegevus on seotud merendusega, et tagada nende ühine panus merenduspoliitika väljatöötamisse.

Комисията е определила цели на морската политика със задача за анализиране на морските въпроси и политиките, които ги засягат, координация между секторните политики, гарантиране на отчитането на взаимодействията между тях и ръководене на разработването на инструментите за междусекторна политика. Тя започна също да обединява агенциите на Европейския съюз с функции, свързани с морската среда, с оглед осигуряване на техния общ принос за разработването на морската политика.

Komisjon lähtub merendusalase poliitika väljatöötamisel algusest peale parema õigusloome põhimõtetest – peamiste merendusega seotud algatuste määratlemine iga-aastastes planeerimis- ja programmitöö dokumentides, arutelud kodanikuühiskonna ja huvitatud isikutega, mõjuhindamised ja talitustevahelised töörühmad aitavad tagada, et komisjon suudab koostada ja esitada ettepanekuid, milles on tõepoolest arvesse võetud valdkonna kõiki aspekte.

По-добрите регулационни принципи ще напътстват провеждането на политиката на Комисията относно морските въпроси още от ранните етапи: идентификация на основните инициативи във връзка с морската среда в инструментите за годишно планиране и програмиране, обсъждане с гражданското общество и заинтересованите страни, оценки на влиянието и междуведомствените работни групи ще спомагат за гарантирането на това, че Комисията има възможност да изготви и предостави действително интегрирани предложения.

ELi teisi institutsioone ja osapooli kutsutakse üles arutlema teemal, kuidas ühtset lähenemisviisi merenduspoliitilistes küsimustes kõige paremini süstemaatiliselt rakendada. Mõned liikmesriigid on hakanud merenduspoliitika valdkonnas välja töötama kooskõlastusmehhanisme. Kõik sidusrühmad peaksid juhtimisprotsessis osalema ja neid kutsutakse üles juhtima komisjoni tähelepanu mis tahes ELi õigusaktile, mis nende meelest takistab ühtse merenduspoliitika eesmärkide saavutamist.

Други институции и участници от Европейския съюз също са поканени да проучат как най-добре систематично да прилагат интегрирания подход за въпросите на морската политика. Някои държави-членки са започнали да разработват механизми за координиране при провеждането на своята морска политика. Всички заинтересовани страни трябва да участват в процеса на управление и са поканени да продължат да предоставят на вниманието на Комисията всеки нормативен акт на Европейския съюз, който по тяхно мнение е в противоречие с постигането на целите на интегрираната морска политика.

- Komisjon:

- Комисията:

- kutsub liikmesriike üles koostama integreeritud riiklikud merenduspoliitilised tegevuspõhimõtted tihedas koostöös sidusrühmadega, eelkõige rannikualadega;

- ще покани държавите-членки да изготвят национални интегрирани морски политики, като работят в тясно сътрудничество със заинтересованите страни, по-специално с крайбрежните региони.

- esitab 2008. aastal suunised kõnealuste ühtsete riiklike merenduspoliitiliste põhimõtete väljatöötamiseks ja esitab alates 2009. aastast igal aastal aruande ELi ja liikmesriikide tegevuse kohta selles valdkonnas;

- ще предложи през 2008 г. набор от насоки за тези национални интегрирани морски политики и ще докладва ежегодно за действията на Европейския съюз и държавите-членки в това отношение от 2009 г.

- loob struktuuri sidusrühmadega konsulteerimiseks, mille kaudu aidatakse kaasa merenduspoliitika edasisele arendamisele ja on võimalik vahetada häid tavasid.

- ще организира структура за консултации със заинтересованите страни, която да доведе до по-нататъшното развитие на морската политика и да позволява обмен на най-добри практики.

3.2. Vahendid integreeritud poliitika väljatöötamiseks

3.2. Инструменти за създаване на интегрирана политика

Ühtse juhtimisraamistiku rakendamiseks merendusküsimustes on vaja horisontaalseid planeerimisvahendeid, mis toimiksid kõigis merega seotud tegevusvaldkondades ja toetaksid ühist poliitikakujundamist. Eriti olulised on järgmised valdkonnad ja vahendid: mereseire, mis aitab tagada merealade ohutu ja turvalise kasutuse, mereala ruumiline planeerimine, mis on olulise tähtsusega planeerimisvahend säästva poliitika kujundamisel, ning täieliku ja kergesti kättesaadava teabe ja andmete allikas.

Интегрираната рамка за управление за морските въпроси изисква инструменти за хоризонтално планиране, които пресичат свързаните с морската среда секторни политики и подпомагат провеждането на обединена политика. Следните три инструмента са от изключително значение: морско наблюдение, което е съществено за безопасното и сигурно използване на морското пространство; морско пространствено планиране, което е ключово средство за планиране за устойчивото вземане на решения; и подробен и достъпен източник на данни и информация.

3.2.1. Euroopa mereseire võrgustik

3.2.1. Европейска мрежа за морско наблюдение

Mereseirel on mereressursside ohutu kasutamise ja Euroopa merepiiride turvalisuse tagamises äärmiselt tähtis roll. Tegevuse tõhustamine ja optimeerimine mereseire valdkonnas ja koostalitlusvõime Euroopa tasandil aitavad Euroopal vastu astuda meresõiduohutuse, merereostuse, õiguskaitse ja üldise julgeolekuga seotud probleemidele ja ohtudele.

Морското наблюдение е от най-голямо значение за гарантирането на безопасното използване на морето и за подсигуряването на морските граници на Европа. Подобряването и оптимизацията на дейностите по морско наблюдение и взаимодействието на европейско ниво са важни за това Европа да посрещне предизвикателствата и заплахите, свързани с безопасната навигация, замърсяването на морската среда, правоприлагането и цялостната сигурност.

Mereseiret teostavad liikmesriigid, kuid enamasti on selle valdkonna tegevus ja sellega seotud ohud oma olemuselt riigiülesed. Enamikus liikmesriikides kuulub mereseire sellistes valdkondades, nagu kalandus, keskkonnakaitse, merel toimuva tegevuse kontrollimine ja immigratsioon, mitme erineva ja üksteisest sõltumatult tegutseva täitevasutuse vastutusalasse. Selle tulemusena juhtub tihti, et niigi väheseid vahendeid kasutatakse ebaotstarbekalt.

Дейностите по наблюдението се осъществяват от държавите-членки, но повечето от дейностите и заплахите, за които са предназначени, са международни по своята същност. В рамките на повечето държави-членки дейностите по наблюдението относно риболова, околната среда, определянето на политика относно моретата или имиграцията попадат под отговорността на няколко различни органи за наказателно преследване, които действат независимо един от друг. Това често води до неоптимално използване на оскъдните ресурси.

Seetõttu leiab Komisjon, et vaja on mereseire alast tegevust paremini kooskõlastada tihedama koostöö abil liikmesriikide rannavalve- ja muudes asjakohastes asutustes ja nende vahel.

Следователно Комисията препоръчва необходимостта от по-голяма степен на координация по отношение на морското наблюдение чрез по-задълбочено сътрудничество в рамките на и между бреговите охрани на държавите-членки и съответните други агенции.

Järkjärguline integreeritud laevajälgimis- ja e-navigatsioonisüsteemide võrgustiku (sealhulgas satelliitseire ning laevade kaugtuvastus ja -seire (LRIT)) loomine Euroopa rannavete ja avamere jaoks annaks samuti avaliku sektori asutustele väärtusliku abivahendi.

Постепенното постигане на интегрирана мрежа за проследяване на плавателни съдове и електронни навигационни системи за европейските крайбрежни води и открито море, включително сателитно наблюдение и разпознаване и проследяване на далечни разстояния (LIRT), също би предоставило безценно средство за държавните агенции.

- Komisjon:

- Комисията:

- edendab tihedamat koostööd liikmesriikide rannavalveasutuste ja muude asjakohaste asutuste vahel,

- ще насърчава подобряването на сътрудничеството между бреговите охрани на държавите-членки и съответните агенции;

- võtab meetmed parema koostalitlusvõimega seiresüsteemi loomiseks, et ühendada olemasolevad seire- ja jälgimissüsteemid, mida kasutatakse meresõiduohutuse ja –turvalisuse tagamiseks, merekeskkonna kaitseks, kalanduskontrollis, välispiiride valvamisel ja muus õiguskaitsetegevuses.

- ще предприеме стъпки към по-взаимодействаща система за наблюдение, която да обедини съществуващите системи за наблюдение и проследяване, които се използват за морска сигурност и безопасност, опазване на морската среда, контрол на риболовните райони, контрол на външните граници и други дейности по правоприлагането.

3.2.2. Mereala ruumiline planeerimine ja rannikualade integreeritud haldamine

3.2.2. Морско пространствено планиране и интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ)

Olemasolevad planeerimisraamistikud on enamasti keskendunud maismaa arendamisele ja ei võta tihti arvesse seda, kuidas rannikualade areng võib mõjutada merd ja vastupidi. Me peame asuma lahendama probleeme, mis tulenevad omavahel konkureerivatest ja järjest arvukamatest mere kasutusaladest, nagu näiteks meretransport, kalapüük, vesiviljelus, vaba aja veetmine, energiatootmine avamerel ja merepõhja kasutamise muud vormid.

Съществуващите планови рамки са съсредоточени предимно върху земните участъци и често не разглеждат въпроса как крайбрежното развитие може да засегне морето и обратно. Ние трябва да разгледаме предизвикателствата, които възникват от нарастващото конкурентно използване на морето за морски транспорт, риболов, аквакултури, дейности за отдих и почивка, офшорно производство на енергия и други форми на експлоатация на морското дъно.

Mereala ruumiline planeerimine on seetõttu üks mere- ja rannikualade säästva arengu tagamise ning Euroopa merede keskkonnaseisundi parandamise põhivahendeid.

Следователно морското пространствено планиране е основно средство за устойчивото развитие на морските зони и крайбрежните региони и за възстановяването на здравословна околна среда в моретата на Европа.

Pärast ELi soovituse[2] vastuvõtmist on liikmesriigid hakanud kasutama rannikualade integreeritud haldamist majandustegevuse ruumilise jaotumise reguleerimiseks ja looma Euroopa rannikuvete ruumilise planeerimise süsteeme. Selline tegevus aitab kaasa merekeskkonna kaitse temaatilisest strateegiast[3] tulenevate kohustuste täitmisele ja võimaldab ettevõtjatel teha täpsemaid prognoose tuleviku investeeringute kavandamisel. Nende ametiasutuste jaoks, kes tegelevad mereala ruumilise planeerimise ja rannikualade integreeritud haldamisega, luuakse heade tavade vahetamise süsteem.

След препоръката[2] на Европейския съюз държавите-членки са започнаха да използват интегрирано управление на крайбрежните зони (ИУКЗ), за да регулират пространственото проявление на икономическите дейности и за да определят системи за пространствено планиране за крайбрежните води на Европа. Тези два инструмента допринасят за изпълнението на ангажиментите, произтичащи от тематичната стратегия за опазване на морската среда[3], и предоставят оператори с подобрена предвидимост за планирането на бъдещи инвестиции. Ще бъде определена система за обмен на най-добри практики между органите, ангажирани в морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежните зони (ИУКЗ).

Otsustamispädevus selles valdkonnas kuulub liikmesriikidele. Euroopa tasandil tuleb järgida ühiseid põhimõtteid ja suuniseid, et protsessi paindlikult lihtsustada ja tagada, et üle eri riikide merepiiride ulatuvad mere ökosüsteemid oleksid kaitstud.

Компетентността за вземане на решения в тази сфера е на държавите-членки. Това, което е необходимо на европейско ниво, е поемането на ангажимент за общи принципи и насоки за улесняване на процеса по гъвкав начин и гарантиране на зачитането на регионалните морски екосистеми, които преминават националните морски граници.

- Komisjon:

- Комисията:

- koostab 2008. aastal tegevuskava merealade ruumilise planeerimise arengu hõlbustamiseks liikmesriikides.

- ще разработи пътна карта през 2008 г., за да улесни развитието на морското пространствено планиране от държавите-членки.

3.2.3. Teave ja andmed

3.2.3. Данни и информация

Strateegiline poliitikakujundamine merenduse valdkonnas põhineb kergesti juurdepääsetavatel andmetel ookeanide ning nendega seotud erinevate looduslike protsesside ja inimtegevuse kohta. Võttes arvesse kõikjal Euroopas erinevatel eesmärkidel kogutud ja säilitatavate andmete hulka, on mereandmete ja -teabe jaoks asjakohase infrastruktuuri loomine äärmiselt tähtis.

Наличието и лесният достъп до голям обхват от данни за природната и човешка дейност в океаните е в основата на вземането на стратегически решения за морската политика. Като се има предвид голямото количество данни, които се събират и съхраняват в цяла Европа за различни цели, установяването на подходяща инфраструктура за морските данни и информация е от изключително значение.

Kõnealused andmed tuleks koondada kõikehõlmavasse ja juurdepääsetavasse süsteemi, mida saaks kasutada töövahendina parema juhtimise, lisaväärtusteenuste laiendamise ja merenduse säästva arengu edendamisel. Tegemist on küllalt mitmetahulise ja töömahuka ettevõtmisega, mis peab põhinema selgel ja ühtsel mitmeaastasel tegevuskaval.

Тези данни трябва да се събират в подробна и съвместима система и да бъдат достъпни като средство за по-добро управление, разширяване на услугите с добавена стойност и устойчиво развитие на морската среда. Това е значително начинание с много измерения и трябва да се развива съгласно ясен и кохерентен план в продължение на години.

- Komisjon:

- Комисията:

- võtab 2008. aastal meetmed Euroopa mereseire- ja andmevõrgustiku[4] loomiseks ja edendab liikmesriikide vete mitmemõõtelist kaardistamist, et parandada juurdepääsu kõrge kvaliteediga andmetele.

- ще предприеме стъпки през 2008 г. за изграждането на Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда[4] и ще насърчава многостранното планиране на водите на държавите-членки, за да се подобри достъпът до висококачествени данни.

4. ELI ÜHTSE MERENDUSPOLIITIKA TÄHTSAMAD TEGEVUSSUUNAD

4. Сфери на действие за интегрирана морска политика на Европейския съюз

ELi ühtse merenduspoliitika raames pööratakse põhitähelepanu järgmisele viiele tegevussuunale.

Интегрираната морска политика на Европейския съюз ще съсредоточи дейността си предимно в следните пет сфери:

4.1. Ookeanide ja merede säästva kasutamise tõhustamine

4.1. Максимизиране на устойчивото използване на океаните и моретата

ELi ühtse merenduspoliitika esimene eesmärk on luua parimad võimalikud tingimused ookeanide ja merede säästvaks kasutamiseks, et soodustada majanduskasvu merendussektorites ja rannikualadel.

Първата цел на интегрираната морска политика на Европейския съюз е да се създадат оптимални условия за устойчиво използване на океаните и моретата, давайки възможност за развитие на морските сектори и крайбрежните региони.

Paljudes liikmesriikides on majanduskasv merenduse valdkonnas olnud viimasel ajal kiirem kui kogu majanduses tervikuna, eelkõige piirkondades, kus tegeletakse aktiivselt merenduslogistikaga. Konteinerite vedu on 2000. aastast saadik märkimisväärselt suurenenud ja eeldatakse, et 2020. aastaks see kolmekordistub. Piirkonnad, kus tegutsetakse aktiivselt sellistel tugeva kasvuga turgudel, nagu laevaseadmed, avamere tuuleenergia, harrastusmeresõit ja kruiisilaevandus, saavad sellest kasvust jätkuvalt kasu. Samuti on Euroopa tööstusel märkimisväärne potentsiaal arendada välja uuenduslikke merendustooteid, millest võivad kogu maailmas saada turuliidrid, arvestades et Euroopasse on koondunud arvestatav hulk meretehnoloogia asjatundjaid.

В много държави-членки растежът на морската икономика напоследък беше по-висок от този на цялата икономика, по-специално в регионите, които са активни в морската логистика. Движението на съдове се е увеличило значително от 2000 г. и се очаква да се увеличи три пъти до 2020 г. Регионите, които са активни на други пазари с голям растеж, като тези на морското оборудване, офшорната вятърна енергия, плаването с лодки и круизни кораби за отдих, също ще продължат да се възползват от този растеж. Потенциалът за европейските индустрии да развият нови морски продукти, които могат да бъдат водещи на световните пазари, също е значителен, като се има предвид значителните експертни познания на Европа в морските технологии.

Kuid paljud võimalused jäävad kasutamata. Äärmiselt oluline on koostada ajakohastatud strateegiline nägemus konkurentsivõimelise, ohutu ja turvalise laevanduse, sadamate ja nendega seotud sektorite arendamiseks, selleks et majanduskasv merega seotud valdkondades oleks jätkusuutlik ja merendusalane tegevus areneks ilma mere ökosüsteemide seisundit kahjustamata.

Голяма част от потенциала обаче остава неизползван. Актуализираното стратегическо виждане за развитието на конкурентоспособно, безопасно и сигурно корабоплаване, пристанища и свързаните с тях сектори е съществено, ако искаме да постигнем устойчив растеж на свързаните с морето дейности, като същевременно осигурим тяхното развитие по начин, който не застрашава здравето на морската екосистема.

Meretransport on Euroopa rahvusvahelise ja sisekaubanduse jaoks eluliselt tähtis ning kujutab endast merendusklastri selgroogu. Kuid see tööstusharu püsib jõukal järjel ainult juhul, kui Euroopa Liit töötab jätkuvalt selle nimel, et tagada meresõiduohutuse ja -turvalisuse kõrge tase, aidates kaitsta inimelusid ja keskkonda ning luua võrdne mänguruum kõigile rahvusvahelisel tasandil.

Корабоплаването е жизненоважно за международната и вътрешна търговия на Европа и остава в основата на морския клъстер. Въпреки това тази индустрия ще продължи да просперира единствено ако Съюзът продължи да работи за установяването на високо ниво на морска безопасност и сигурност, като подпомага опазването на човешкия живот и околната среда, докато насърчава международни равнопоставени условия за действие.

Kuigi meretransport tekitab murettekitavalt palju õhureostust ja CO2-heitmeid, on see siiski tunduvalt energiasäästlikum kui maanteetransport. Sel põhjusel ja ka eesmärgiga vähendada veoautode arvu Euroopa niigi ummistunud maanteedel, soosib ühtne merenduspoliitika tugevalt ohutu ja turvalise mereveo edendamist. Juba toimivate ELi programmide (TEN-T ja MARCO POLO) raames jätkatakse meremagistraalide/lähimereveo võrgustike loomise toetamist. Üleeuroopaliste võrkude edasiarendamisel tuleks täiel määral arvesse võtta ka mereressursside järjest suurenevat kasutamist energiasektoris.

Въпреки че корабоплаването е предизвикващ загриженост източник на замърсяване на въздуха и на емисии на CO2, то остава значително по-ефективно по отношение на енергията от пътния транспорт. По тази причина и поради необходимостта от намаляване на товарните превозни средства по претоварените пътища на Европа интегрираната морска политика настойчиво благоприятства насърчаването на безопасното и сигурно корабоплаване. Текущите програми на Европейския съюз (TEN-T и МАРКО ПОЛО) ще продължат да подпомагат създаването на магистрали на мрежите за морски превози/морски превози на къси разстояния. Бъдещото развитие на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN) трябва също изцяло да вземе под внимание нарастващото използване на моретата в сферата на енергетиката.

Kõigest hoolimata on meretransport praegu muude transpordiliikidega võrreldes ebasoodsas olukorras. Muudesse transpordiliikidesse investeeritakse rohkem avaliku sektori vahendeid. Lisaks sellele peab ühest Euroopa Liidu sadamast teise seilav laev läbima tunduvalt keerukamad ja aeganõudvamad menetlused kui näiteks veoauto, sest tõeliselt toimivat siseturgu meretranspordi valdkonnas Euroopas veel ei ole. Selleks et Euroopa mereveondus saaks oma potentsiaali täielikult ära kasutada, tuleb kõrvaldada see takistus, mis meretransporti muude transpordiliikidega võrreldes tagasi hoiab, lihtsustades halduse ja tolliga seonduvaid formaalsusi ELi siseste meretransporditeenuste puhul.

Независимо от това корабоплаването остава в неизгодно положение в сравнение с другите видове транспорт. Другите начини за транспортиране се възползват от повече държавни инвестиции. Освен това един плавателен съд, който пътува между две пристанища на Европейския съюз, подлежи на по-комплексни и отнемащи време процедури, отколкото едно товарно превозно средство, тъй като в Европа все още не съществува истински вътрешен пазар на морския транспорт. За да се освободи пълният потенциал на корабоплаването в Европа, това неизгодно положение на морския транспорт в сравнение с другите начини за транспортиране трябва да бъде премахнато чрез опростяване на административните и митническите формалности за вътрешните за Европейския съюз морски услуги.

- Selleks et parandada meretranspordi tõhusust Euroopas ja tagada selle pikaajaline konkurentsivõime, komisjon:

- С оглед на подобряването на ефективността на морския транспорт в Европа и гарантирането на неговата дългосрочна конкурентоспособност Комисията:

- teeb ettepaneku piirideta Euroopa meretranspordiruumi loomise kohta;

- ще предложи европейско пространство за морски транспорт без бариери;

- koostab igakülgse meretranspordi strateegia aastateks 2008–2018.

- ще изготви подробна стратегия за морски транспорт за периода от 2008 г. до 2018 г.

Euroopa meresadamad on samuti üks oluline lüli selles logistikaahelas, mis Euroopa majandust koos hoiab. Meresadamad on majandustegevuse keskused, millel on tähtis roll ümbritseva linnalise ja looduskeskkonna seisundi määramisel.

Европейските морски пристанища са друга важна връзка в логистичната верига, от която зависи европейската икономика. Те са центрове на икономическа дейност, които изпълняват ключова роля при определянето на качеството на заобикалящата ги градска и природна среда.

Üleilmastumine tähendab seda, et me oleme tunnistajateks rahvusvahelise kaubanduse ennenägematule kasvule. Arvestades, et 90 % Euroopa väliskaubandusest ja ligi 40 % sisekaubandusest toimub läbi Euroopa sadamate, ei ole raske mõista, kui suur on Euroopa meresadamate vastutus järjest suureneva nõudluse haldamisel. Nende võimsuse areng peab peegeldama Euroopa sise- ja väliskaubanduse kasvu ning peab olema kooskõlas poliitiliste eesmärkidega sadamatega seotud muudes ELi tegevusvaldkondades, eelkõige ELi keskkonna- ja konkurentsivõime alaste eesmärkidega.

Глобализацията означава, че ставаме свидетели на безпрецедентен растеж на международната търговия. При условие че 90 % от външната търговия на Европа и приблизително 40 % от нейната вътрешна търговия преминава през пристанища ѝ, не е трудно да разберем голямото предизвикателство, пред което трябва да се изправят пристанищата на Европа, за да се справят с нарастващото търсене. Развитието на техния капацитет трябва да отразява растежа на вътрешната и международна търговия на Европа и да протича по начин, който е съвместим със съответните цели на политиката на Европейския съюз, по-специално нейните цели във връзка с околната среда и конкурентоспособността.

- Komisjon:

- Комисията:

- teeb ettepaneku uue sadamapoliitika kohta, võttes arvesse sadamate erinevaid rolle ja Euroopa logistika alast laiemat konteksti;

- ще предложи нова политика за пристанищата, като има предвид многото функции на пристанищата и по-широкия контекст на европейската логистика;

- teeb ettepanekud laevadelt tuleva õhureostuse taseme vähendamiseks sadamates, kõrvaldades eelkõige olukorra, kus laevadele on maksustamise seisukohast ebasoodus kasutada kaldalt tulevat elektrit;

- ще направи предложения за намаляване на нивата на замърсяване на въздуха от корабите в пристанищата, които засягат преди всичко премахването на съществуващите данъчни пречки за наземното електроснабдяване

- avaldab suunised asjakohaste ühenduse keskkonnaalaste õigusaktide kohaldamise kohta sadamate arendamisel.

- ще представи до края на 2008 г. насоки за прилагането на общностното законодателство за околната среда при разширяването на пристанищата

Euroopa merelogistika ahela toimimiseks on vaja ka tipptasemel laevaehitus-, laevaremondi- ja laevaseadmetööstust ning tuginedes edukatele algatustele[5] toetab Euroopa Liit nende tööstusharude arengut, eelkõige väikeseid ja keskmise suurusega ettevõtteid.

Морската логистична верига на Европа изисква също съвременно корабостроене, ремонт и морско оборудване , а Европейският съюз ще разчита на успешни инициативи[5], за да насърчава развитието на тези индустрии и по-специално на малките и средни дружества.

Suuremad investeeringud mereuuringutesse ja -tehnoloogiasse aitavad saavutada majanduskasvu ilma et keskkonnaseisund rohkem halveneks. Selliste investeeringutega luuakse ka uusi võimalusi. Keskkonnaalastest eesmärkidest juhinduv tehnoloogia, mille abil saab merendussektoris toimuda majandustegevus ilma merekeskkonda kahjustamata, aitab Euroopa ettevõtjatel juhtpositsiooni säilitada olukorras, kus normid muutuvad kõikjal maailmas rangemaks ning arenevad uued ja lootustandvad tööstusharud, nagu näiteks merebiotehnoloogia, avamere taastuvenergia, merealune tehnoloogia ja varustus ning merevesiviljelus.

Повечето инвестиции в морските изследвания и технологии ще са средство за постигане на икономически растеж, без допълнително да се влошава състоянието на околната среда. Тази инвестиция също ще създаде нови възможности. Съобразените с околната среда технологии, които позволяват морските дейности да просперират, като се запазва морската среда, ще позволят на европейския бизнес да запази предимството си с увеличаването на глобалните стандарти и развитието на нови обещаващи индустрии, като сините биотехнологии, офшорните възобновяеми източници на енергия, подводните технологии и съоръжения и морските аквакултури.

Tehnoloogia võimaldab Euroopal ära kasutada ka merede kogu potentsiaali nafta, gaasi[6] ja taastuvenergia allikana ning energiatranspordi võimalusi meredes – energiatranspordi liinid muutuvad mitmekesisemaks ja varustuskindlus tugevneb. Olukord Euroopa energiasektoris on praegu selline, et võib ette näha energia- ja merenduspoliitikate suuremat koostoimet[7]. Komisjon möönis oma 2007. aasta jaanuari teatises[8] Euroopa energiastrateegia kohta vajadust ookeane ja meresid ELi energiaalaste eesmärkide saavutamiseks paremini ära kasutada.

Технологията позволява също на Европа да се възползва от пълния потенциал на морето като източник на нефт и газ[6], както и на възобновяеми източници на енергия, позволявайки транспортирането на енергия и разнообразява маршрутите за транспорт на енергия, като по този начин увеличава сигурността на доставянето. Енергийната ситуация в Европа показва, че обхватът на синергията между енергията и морските политики ще се увеличи[7]. В това отношение съобщението на Комисията от януари 2007 г.[8] относно енергийната стратегия за Европа признава необходимостта от допълнително развитие на използването на океаните и моретата за насърчаване на енергийните цели на Европейския съюз.

Merendussektori ettevõtluse integratsiooni ja konkurentsivõimet parandab suurel määral mitut valdkonda hõlmavate klastrite[9] loomine. Sellised klastrid on merendusalase oskusteabe säilitamisel Euroopas praktilise tähtsusega ja asuvad seetõttu merenduspoliitikas kesksel kohal. Avaliku ja erasektori koostöö merenduse tippkeskustes loob vajaliku raamistiku erinevate tööstusharude ja sektorite vaheliste suhete täielikuks mõistmiseks ja prognoosimiseks.

Бизнесинтеграцията и конкурентоспособността в морския сектор силно се подсилват от образуването на многосекторни клъстери[9] . Тези клъстери са от основно значение за запазването и разширяването на морското ноу-хау в Европа затова играят централна роля и в морската политика. Публично-частното сътрудничество в центровете за морска подготовка също предоставя добра рамка за цялостно разбиране и планиране на взаимодействието между различните индустрии и сектори.

- Komisjon soosib mitut valdkonda hõlmavate klastrite ja piirkondlike merenduse tippkeskuste loomist ning toetab Euroopa merendusklastrite võrgustiku tegevust.

- Комисията ще окуражи създаването на многосекторни клъстери и на регионални морски елитни центрове и ще насърчава европейска мрежа от морски клъстери.

Komisjoni eesmärk on suurendada merendusega seotud töökohtade hulka ja parandada nende kvaliteeti Euroopa kodanike jaoks. Meremeeste tööhõive langus on murettekitav ja see tuleb peatada, kuna meremeeste kogemused on ka kaldal asuvate töökohtade puhul väga kasulikud.

Целта на Комисията е да увеличи броя и качеството на работните места, свързани с мореплаването, за европейски граждани. Спадът на морската заетост, свързана с корабоплаването, е тревожен факт, който трябва да бъде променен, тъй като опитът на мореплавателите е ключов и за работните места, базирани на брега.

Et rohkem eurooplasi merendussektorisse tööle asuks, tuleb kõigi merendusvaldkonna sidusrühmade ühisel toel ja merenduse olukorda kõikjal maailmas arvestava tõhusa reguleeriva raamistiku abil parandada personalipoliitikat ja töötingimusi (sealhulgas töötervishoidu ja -ohutust). Komisjon kiidab täielikult heaks sotsiaalse dialoogi Rahvusvahelise Tööorganisatsiooni (ILO) meretöönormide konventsiooni lõimimise üle ühenduse õigusesse. Samuti asub komisjon edendama sellise süsteemi loomist, mis parandaks ja laiendaks eurooplaste karjäärivõimalusi merendusklastris. Selle juurde kuulub merendusalaste õpingute valdkonna laiendamine ning merendusega seotud elukutsete jaoks vajalike oskuste ja kvalifikatsiooni täiustamine.

Подобрената политика за набиране на персонал и по-добрите работни условия (включително условията за здраве и безопасност), подпомагани от съгласуваните усилия на всички заинтересовани страни в мореплаването и ефективната регулаторна рамка, като се има предвид глобалният контекст, са необходими за привличането на европейците в този сектор. Комисията изцяло подкрепя социалния диалог за интегриране на Конвенцията за стандартите за морски труд на МОТ в правото на Общността. Комисията също така ще насърчава разработването на система, която да предоставя на европейците по-добри и по-обхватни перспективи за кариера в морските клъстери. Това ще включва разширяване на обхвата на морските изследвания и подобряване на уменията и квалификациите на морските професии.

- Komisjon:

- Комисията:

- vaatab tihedas koostöös sotsiaalpartneritega uuesti läbi merendussektorite väljaarvamise ELi tööõigust käsitlevatest õigusaktidest[10];

- ще преоцени в тясно сътрудничество със социалните партньори изключенията, които засягат морските сектори в трудовото законодателство на Европейския съюз[10];

- edendab merendusalase kvalifikatsiooni tunnistuse väljatöötamist.

- ще насърчава издаването на сертификат за морска подготовка.

Hoolimata tehtud jõupingutustest seostatakse kasvavat majandustegevust Euroopa rannikualadel ja meredel merekeskkonna seisundi halvenemisega . Komisjon on juba teinud ettepaneku ELi merestrateegia kohta, mille juurde kuulub ka direktiivi ettepanek,[11] et seda suundumust peatada ja ümber pöörata ning luua raamistik ühenduse tegevusele, mille eesmärk on säästva arengu raames saavutada merekeskkonna hea seisund.

Независимо от усилията в миналото увеличената икономическа активност по бреговете и в моретата на Европа се свързва с влошаването на качеството на морската околна среда . Комисията вече предложи морска стратегия на ЕС, включително предложение за директива[11], за да преустанови и преобърне тази тенденция и да предостави рамка за действие на Общността за постигане на добро екологично състояние на морската околна среда на фона на устойчиво развитие.

Probleemi raskendab ka kliimamuutuse tõenäoline ränk mõju rannikualadele. Süsinikdioksiidi ladustamine merepõhja on uuenduslik tegevus, millest võib kliimamuutuse mõju leevendamisel suurt abi olla. EL peab olema selle tehnoloogia arendamisel esirinnas ja kujundama ühtse poliitikaraamistiku selle potentsiaali täielikuks ärakasutamiseks.

Това предизвикателство се засилва от силното влияние, което климатичните промени вероятно ще имат в крайбрежните региони. Съхраняването на въглерод под морското дъно е друга новаторска дейност, която има голям потенциал за смекчаване на климатичните промени. Европейският съюз трябва да остане на новаторско ниво по отношение на тази технология, като предоставя кохерентна политическа рамка, за да реализира напълно този потенциал.

Selleks tuleb saavutada ELi keskkonnakaitsealaste õigusaktide, eelkõige loodusdirektiivi[12] ja kavandatud merestrateegia direktiivi eesmärgid. Samuti on selles valdkonnas olulised meresõiduohutust ja laevade põhjustatud reostuse vältimist käsitlevad ühenduse õigusaktid. Kolmanda merenduspaketi ettepanekute kiire vastuvõtmine aitaks lisada valdkonna õigustikule olulise osa.

Поради това целите на законодателството на Европейския съюз във връзка с околната среда, по-специално на директивата за местообитанията[12] и на предложената директива за стратегията за морската среда, трябва да бъдат постигнати. Достиженията на правото на Общността относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от корабите също са от значение в това отношение. Бързото приемане на съдържащите се в третия морски пакет предложения ще допринесе много за тези достижения.

- Komisjon:

- Комисията:

- käivitab katsemeetmed, selleks et vähendada rannikupiirkondades kliimamuutuse mõju ja sellega kohaneda;

- ще започне пилотни дейности за намаляване на влиянието и адаптиране към климатичните промени в крайбрежните зони;

- toetab aktiivselt rahvusvahelisi jõupingutusi laevade tekitatud õhureostuse vähendamiseks ja kui nendel jõupingutustel ei ole tulemusi, teeb ettepanekuid Euroopa tasandil;

- ще подкрепи активно международните усилия за намаляване на замърсяването на въздуха, причинено от корабите, и ще направи предложения на европейско ниво при липсата на напредък в тези усилия;

- toetab aktiivselt rahvusvahelisi jõupingutusi laevadelt tuleva kasvuhoonegaaside heitmete vähendamiseks ja kui nendel jõupingutustel ei ole tulemusi, kaalub võimalusi võtta selles suhtes ELi meetmeid;

- ще подкрепи активно международните усилия за намаляване на емисиите от парникови газове от корабите и, − при липсата на напредък в тези усилия − ще разгледа възможности за действия на Европейския съюз в тази област;

- teeb rahvusvahelisel tasandil käimasolevat tööd nõuetekohaselt arvesse võttes ettepanekuid vanade laevade tõhusa, ohutu ja keskkonnasõbraliku lammutamise kohta.

- вземайки изцяло предвид настоящите действия на международно равнище, ще направи предложения за демонтирането на старите кораби по ефективен, безопасен и устойчив по отношение на околната среда начин.

Kalanduse korraldamisel tuleb rohkem arvestada rannikualade elanikkonna heaolu ja merekeskkonnaga ning silmas pidada kalapüügi seoseid teiste tegevusvaldkondadega. Kalavarude taastamisega tuleb aktiivselt tegeleda – selleks vajame usaldusväärseid teaduslikke andmeid ja paremat üleminekut mitmeaastasele planeerimisele. Komisjon võtab meetmed, et tagada merekeskkonna strateegias esitatud ökosüsteemipõhise lähenemisviisi rakendamine ühises kalanduspoliitikas, ning töötab jätkuvalt selles suunas, et lõpetada ebaseaduslik, teatamata ja reguleerimata kalapüük ELi vetes ja avamerel.

Управлението на риболова трябва да вземе под внимание в по-голяма степен благополучието на крайбрежните общности, морската среда и взаимодействието на риболова с другите дейности. Възстановяването на запасите от риба ще се извършва енергично, което изисква точна научна информация и засилване на преминаването към многогодишно планиране. Комисията ще предприеме действия, за да гарантира, че общата политика в областта на рибарството отразява базирания на екосистемите подход от стратегията за морската среда и ще работи за премахването на незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов в своите води и в открито море.

Kalavarude majandamine maksimaalse jätkusuutliku saagikuse tasandil aitab tagada paremat tulevikku Euroopa kalandusega tegelevale elanikkonnale ja seda, et kalandussektor annab jätkuvalt oma panuse Euroopa kindlustamisele toiduainetega. See tuleks saavutada 2015. aastaks vastavalt rahvusvahelisel tasandil võetud kohustustele.

Управлението на запасите от риба за максимален устойчив улов ще осигури по-добро бъдеще за европейската риболовна общност и ще гарантира своя принос за безопасността на хранителните продукти в Европа, като това трябва да бъде постигнато до 2015 г., съгласно международните ангажименти.

Kalurite tööohutuse küsimust tuleks samuti käsitleda laiemas, merendusvaldkonna töötingimuste ja sotsiaalpoliitika kontekstis ning kalurite kogemused ja merealased teadmised tuleks kogu ühiskonna heaks tööle rakendada.

Подобряването на сигурността по време на работа за рибарите също трябва да се разгледа в по-широкия контекст на морските работни условия и социалната политика, а опитът и познанията на рибарите за морето трябва да се използва от обществото като цяло.

Mereandide järele kogu maailmas suureneva nõudluse rahuldamiseks vajalikku vesiviljeluse kasvu peaks toetama reguleeriv raamistik, millega soositakse ettevõtlust ja uuendusi ning tagatakse vastavus rangete keskkonnakaitse- ja tervishoiunormidega.

Разрастването на аквакултурите за удовлетворяване на глобалното търсене на морски храни трябва да се постигне в рамките на регулаторна рамка, която насърчава предприемачеството и иновациите и гарантира съответствие с високите стандарти на околната среда и общественото здраве.

- Komisjon:

- Комисията:

- võtab jõulised meetmed, et likvideerida saagi vette tagasi laskmine[13] ja sellised hävitavate tagajärgedega kalastusviisid nagu põhjatraalimine avamere tundlikes elupaikades[14];

- ще предприеме стабилни действия за премахването на изхвърлянето на улов[13] и вредните риболовни практики, като дънните мрежи в открито море, в уязвими местообитания[14];

- võtab jõulised meetmed ebaseadusliku, teatamata ja reguleerimata kalapüügi lõpetamiseks[15];

- ще предприеме стабилни действия за премахването на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов[15];

- toetab keskkonnaohutu vesiviljelustööstuse arengut Euroopas.

- ще насърчава развитието на безопасна за околната среда индустрия на аквакултури в Европа.

4.2. Teadmiste ja uuenduste baasi loomine merenduspoliitika jaoks

4.2. Изграждането на база от познания и иновации за морската политика

Mereteadused, -tehnoloogia ja –uuringud on merega seotud tegevusvaldkondade säästva arengu jaoks esmatähtsad.

Морската наука, технологиите и изследванията са много важни за устойчивото развитие на морските дейности.

Aidates meil paremini mõista inimtegevuse mõju mereökosüsteemidele, aitavad teadusuuringud ja tehnoloogia olulisel määral lahendada küsimust, kuidas eraldada üksteisest merega seonduvate tegevusalade areng ja keskkonnaseisundi halvenemine.

Като ни помагат да развием по-модерно разбиране за влиянието на човешките дейности върху морските системи, научните изследвания и технологии предоставят ключа за разграничаването на развитието на морските дейности от влошаването на околната среда.

Valdkondadevahelise lähenemisviisi tugevdamine mereteadustes aitab meil paremini mõista merendusega seotud tegevusalade omavahelist mõju ja on seetõttu integreeritud merenduspoliitika asendamatu osa. Samuti on selline lähenemisviis esmatähtis kliimamuutuse mõju ennustamisel ja leevendamisel nii palju kui võimalik.

Засилването на интердисциплинарния подход към морската наука може да ни помогне по-добре да разберем взаимодействията между морските дейности и следователно ще бъде неотменен компонент от интегрираната морска политика. Също така е много важно дали трябва да предвидим и смекчим, доколкото е възможно, вероятните ефекти от климатичните промени.

Mere- ja merendusuuringud on kallid – ebatõhususele ei ole siin kohta. Euroopa vahendite kasutamiseks parimal võimalikul moel tuleb koostada selge strateegia, milles seotakse omavahel poliitilised ja teadusalased prioriteedid, käsitletakse valdkonnaüleseid probleeme, maksimeeritakse liikmesriikide ja ühenduse tegevuse vahelised koostoimed, välditakse kattuvat tegevust ja parandatakse suhtlust huvitatud osapoolte vahel. Euroopa peab uurima ka seda, kuidas saab teadusuuringutega paremini kaasa aidata uuendustegevusele ning kuidas muuta teadmised ja oskused tõhusamalt tööstustoodeteks ja teenusteks.

Морските изследвания са скъпи: не можем да си позволим неефективност. За да се използват най-добре европейските ресурси, трябва да бъде изготвена ясна стратегия, която ще свърже политическите и изследователските приоритети, ще разгледа междусекторните предизвикателства, ще увеличи до максимум синергиите между усилията на държавата-членка и Общността, ще избегне дублирането и ще подобри диалога между заинтересованите участници. Европа трябва също да проучи как изследванията могат да имат по-голям принос за иновациите и как да превърне по-ефективно познанията и уменията в индустриални продукти и услуги.

Euroopa mereseire- ja andmevõrgustiku arendamine[16] on selle strateegia üks oluline töövahend.

Развитието на мрежата за наблюдение и данни за морската среда[16] ще бъде важно средство за тази стратегия.

- Komisjon:

- Комисията:

- esitab 2008. aastal põhjaliku Euroopa mere- ja merendusuuringute strateegia;

- ще представи подробна европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания през 2008 г.;

- käivitab seitsmenda teadusuuringute raamprogrammi alusel ühised valdkondadevahelised projektikonkursid, et edendada integreeritud lähenemisviisi ja parandada arusaamist merendusküsimustest;

- ще започне съвместни кръстосани проверки съгласно Седмата изследователска рамкова програма за насърчаване на интегрирания подход и подобряване на разбирането на морските въпроси;

- toetab teadusuuringuid, et ennustada ja leevendada kliimamuutuse mõju merendustegevusele, merekeskkonnale, rannikupiirkondadele ja saartele ning kohaneda selle mõjuga;

- ще подпомага изследванията, за да предвижда, смекчава и да се адаптира към ефектите от климатичните промени върху морските дейности, морската околна среда, крайбрежните зони и островите;

- toetab Euroopa partnerluse loomist mereteaduste vallas, et edendada koordineeritud mõttevahetust teadlaste, tööstusharude ja poliitikakujundajate vahel.

- ще подпомага създаването на европейско партньорство във връзка с морската наука за съвместен диалог между научната общност, индустрията и лицата с политически правомощия.

4.3. Parima elukvaliteedi tagamine rannikualadel

4.3. Предоставяне на най-добро качество на живот в крайбрежните региони

Rahvastiku kasv rannikualadel ja saartel on viimase kümne aasta jooksul olnud ELi keskmisest kaks korda kiirem. Samuti on rannikuäärsed piirkonnad Euroopas enamiku turistide meelispaigad, mistõttu on vajadus ühendada omavahel majandusareng, keskkonnasäästlikkus ja elukvaliteet nendes piirkondades eriti terav.

Увеличението на населението в крайбрежните региони и островите е два пъти по-голямо от средното за Европейския съюз през последното десетилетие. Крайбрежните общности са дестинация и за повечето туристи в Европа, като правят необходимостта от обединяване на икономическото развитие, устойчивостта на околната среда и качеството на живот изключително голяма в тези региони.

Kohalikel omavalitsustel ja rannikualade elanikkonnal on rannikuäärsete ja merendusega seotud tegevusalade reguleerimisel tähtis roll. Regioonide Komitee, rannikuäärsed piirkonnad ja nende võrgustikud on seetõttu ELi integreeritud merenduspoliitika väljatöötamises olulised osalised.

Регионалните органи и крайбрежните общности имат важна роля в регулирането на крайбрежните и морски дейности. Комитетът на регионите, крайбрежните региони и техните мрежи по този начин са ключови партньори в развитието на интегрираната морска политика на Европейския съюз.

Tänu oma sadamatele ja merendustööstusele on need piirkonnad strateegilise tähtsusega Euroopa kui terviku jaoks. Nad pakuvad vajalikke teenuseid sisemaale ning merepiiride ja rannavetes toimuva tegevuse kontrollimisel kasutatakse neid tugipunktidena. Kõik see koormab kõnealuste piirkondade infrastruktuuri märkimisväärselt ja seda tuleb ühenduse vahendite jaotamisel arvesse võtta. Kliimamuutus avaldab rannikualadele eriti suurt mõju ja riskijuhtimine võib nende eelarveid ja majandust olulisel määral kahjustada.

Поради техните пристанища и морски индустрии тези региони имат стратегическо значение за Европа като цяло. Те произвеждат важни услуги за вътрешността и действат като база за определяне на политиката относно морските граници и крайбрежните води. Това води до значителни изисквания към инфраструктурата, които трябва да бъдат взети под внимание при разпределянето на ресурсите на Общността. Крайбрежните региони също са засегнати конкретно от климатичните промени и управлението на риска може да има драматичен ефект върху техните бюджети и икономики .

Meri on määrav faktor ranniku- ja mereturismi puhul, mis on olnud rannikualade majandusarengu üks peamine katalüsaator Euroopas. Komisjon töötab edaspidi veel aktiivsemalt sidusrühmadega, et arendada välja säästev turismipoliitika, mille puhul on arvestatud ka ranniku- ja mereturismiga.

Морето е определящо за крайбрежния и морски туризъм, който е основен катализатор на икономическото развитие в крайбрежните зони на Европа. Комисията ще работи по-ефективно със заинтересованите страни при развиването на политика за устойчив туризъм, която взима предвид крайбрежния и морски туризъм.

Selles valdkonnas on erinevaid rahastamisvõimalusi, kui sidusrühmad tunnevad, et neil ei ole piisavat juurdepääsu sellekohasele teabele. Komisjon teeb jõupingutusi, et merendusprojekte rannikualadel ja saartel parimal viisil ühenduse rahastamisvahendite abil toetada.

Налични са източници на финансиране, но заинтересованите страни смятат, че имат недостатъчен достъп до информация. Комисията ще работи за оптимизиране на подпомагането за морските проекти в крайбрежните региони и островите, които са в обхвата на наличните инструменти за финансиране на Общността.

Samuti on selge, et vajame merendussektorite ja rannikupiirkondade kohta paremaid sotsiaal-majandusandmeid, kuna raskused sellise teabe saamisel takistavad piirkondade sidusrühmadel tegevuse ja investeeringute ratsionaalset kavandamist pikas perspektiivis.

Необходимостта от подобрени социално-икономически данни за морските сектори и крайбрежните региони също е очевидна, тъй като трудностите при получаването на тази информация ограничават възможността на регионалните заинтересовани страни да разработят рационални дългосрочни планове и инвестиции.

Ka piirkondadevaheline koostöö on Euroopa rannikualade arengu jaoks äärmiselt oluline, võttes arvesse nende mitmekesisust ja eripärasid. Sellest lähtuvalt kasutab komisjon täielikult ära territoriaalse koostöö programmi, et toetada merenduse arengut piirkondadevahelises plaanis.

Междурегионалното сътрудничество също е съществено за развитието на крайбрежните региони на Европа, имайки предвид тяхното многообразие и специфики. Комисията съответно ще използва напълно програмата за териториално сътрудничество, за да подпомага междурегионалното морско развитие.

Äärepoolseimad piirkonnad ja saared on majanduse seisukohast teistest märkimisväärselt ebasoodsamas olukorras, kuid neil on suur potentsiaal merendusega seotud tegevusvaldkondades ja mereuuringutes. Nende suured merealad pakuvad Euroopa Liidule väga olulisi ökosüsteemi teenuseid. Komisjon asub hiljutise, ELi äärepoolsemaid piirkondi käsitleva teatise raames edendama nii selliste piirkondade merendusalase potentsiaali ärakasutamist kui ka naaberpiirkondade omavahelist koostööd.

Най-отдалечените региони и островите страдат от значителни икономически недостатъци, но имат висок потенциал в морските дейности и морските изследвания. Техните големи морски пространства са от значителен интерес за Съюза поради екосистемите си. Комисията ще насърчава, в рамките на неотдавнашното съобщение относно крайно отдалечените региони на Европейския съюз, както развитието на техния морски потенциал, така и тяхното сътрудничество с регионалните съседи.

- Komisjon:

- Комисията:

- edendab kavandatud turismialgatuse raames ranniku- ja mereturismi arengut;

- ще насърчава в рамките на предстоящата инициатива за туризма крайбрежния и морския туризъм;

- koostab merendusprojektide ja rannikupiirkondade jaoks ettenähtud ühenduse rahastamisvahendite andmebaasi ja loob 2009. aastaks merendussektoreid ja rannikupiirkondi käsitlevate sotsiaal-majandusandmete andmebaasi;

- ще изготви база от данни за наличното финансиране на Общността за морски проекти и крайбрежни региони и ще разработи до 2009 г. база от данни за социално-икономическите параметри на морските сектори и крайбрежните региони

- esitab ühenduse suurõnnetuste ärahoidmise strateegia, kus tuuakse eraldi esile rannikupiirkondi ohustavad tegurid;

- ще предложи стратегия на Общността за предотвратяване на бедствията, която да набляга на рисковете, на които са изложени крайбрежните региони;

- toetab äärepoolseimate piirkondade ja saarte merendusalase potentsiaali arengut.

- ще насърчава развитието на морския потенциал в най-отдалечените региони и островите.

4.4. Euroopa juhtpositsiooni tugevdamine rahvusvahelistes merendusküsimustes

4.4. Насърчаване на европейското лидерство в международните морски дейности

ELi eesmärk on merendusvaldkonna tõhus juhtimine rahvusvahelisel tasandil ja rahvusvahelise mereõiguse tõhus kohaldamine. Seetõttu kutsub EL liikmesriike üles ratifitseerima asjakohased õigusaktid. Samuti aitab EL kaasa Euroopa huvide paremale koordineerimisele rahvusvahelisel areenil.

Европейският съюз ще работи за по-ефективно международно управление на морските въпроси и ефективно прилагане на международното морско законодателство, като подтиква държавите-членки да ратифицират съответните инструменти. Той ще насърчава координирането на европейските интереси в ключови международни форуми.

ELi integreeritud merenduspoliitika välisprioriteedid on Euroopa merendustööstuse ja -teenuste pääs rahvusvahelistele turgudele, süvamere säästev teaduslik ja kaubanduslik kasutamine, merekeskkonna bioloogilise mitmekesisuse kaitse kõikjal maailmas, meresõiduohutuse ja -turvalisuse parandamine, töötingimused, laevadelt tuleva reostuse vähendamine ning võitlus ebaseadusliku tegevusega rahvusvahelistes vetes.

Външните приоритети за интегрираната морска политика на Съюза ще бъдат достъпът до международни пазари за морските индустрии и услуги на Европа, устойчивата научна и търговска експлоатация на дълбоките морета, опазването на глобалното морско биологично разнообразие, подобряването на морската безопасност и сигурност, работните условия, намаленото замърсяване от корабите и борбата с незаконните дейности в международни води.

Samuti pööratakse tähelepanu kliimamuutuste geopoliitilistele tagajärgedele. Sellega seoses esitab komisjon 2008. aastal aruande Põhja-Jäämerega seotud strateegiliste küsimuste kohta.

Ще бъде обърнато внимание и на геополитическите въздействия на климатичните промени. В този контекст Комисията ще представи през 2008 г. доклад за стратегическите въпроси, свързани със Северния ледовит океан.

Merendusküsimusi arutatakse korrapäraselt ELi selliste partneritega, kes on juba asunud liikuma integreeritud lähenemisviisi suunas, nagu Austraalia, Kanada, Jaapan, Norra ja USA, aga ka Brasiilia, Hiina, India ja Venemaa.

Морските въпроси ще бъдат редовна тема в дискусиите с партньорите на Европейския съюз, които вече са предприели стъпки към интегриран морски подход, като Австралия, Канада, Япония, Норвегия и САЩ, както и с други партньори, като Бразилия, Китай, Индия и Русия.

Samuti püüdleb EL selle poole, et jagada naaberriikidega vastutust nende merede eest, mis kuuluvad ka ELi lähinaabritele. Eelkõige esitab EL ettepanekud teha tihedamat koostööd Vahemere ja Musta mere haldamisel. EL edendab merendusalast koostööd oma välispoliitika põhjamõõtme raames ja käsitleb merendusküsimusi ka ELi koostöökavas arenguriikidega, sealhulgas väikestest saareriikidest arenguriikidega. Sellega seoses toetab EL merenduspoliitika ja mereõiguse alast suutlikkuse suurendamist arengumaades.

Европейският съюз ще развие също съвместна отговорност върху моретата, които споделя с най-близките си съседи. По-специално ще направи предложения за повишено сътрудничество при управлението на Средиземно море и Черно море. Той ще насърчава сътрудничеството по морските въпроси съгласно Северното измерение от своята външна политика и ще внесе морските дейности в дневния ред на ЕС за сътрудничество с развиващите се страни, включително малки островни развиващи се страни. В този контекст ЕС ще подпомага морската политика и законодателство във връзка с морето, като изгражда капацитет в развиващите се страни.

Komisjon esitab UNCLOS konventsiooni[17] merekeskkonna bioloogilist mitmekesisust käsitleva rakenduskokkuleppe ja püüab viia edukalt lõpule avamere merekaitsealasid käsitlevad rahvusvahelised läbirääkimised.

Комисията ще предложи споразумение за прилагане на КООНМП[17] по отношение на морското биологично разнообразие в районите извън националната юрисдикция и ще работи за успешното приключване на международните преговори относно морските защитени зони в открито море.

- Komisjon:

- Комисията :

- tõhustab koostööd laienemispoliitika ja Euroopa naabruspoliitika ning põhjamõõtme raames, et käsitleda merenduspoliitika alaseid küsimusi ja mitmele partnerile kuuluvate merede haldamist;

- ще насърчава сътрудничеството по отношение на въпросите на морската политика и управлението на общите морета в рамките на политиките за разширяване и европейско добросъседство и Северното измерение;

- esitab strateegia ELi merenduspoliitika alaseks välistegevuseks struktureeritud dialoogi kaudu peamiste partneritega.

- ще предложи стратегия за външни дейности на морската политика на Съюза чрез градивен диалог с основни партньори.

4.5. Merenduse kui valdkonna esiletõstmine Euroopas

4.5. Повишаване на информираността за морска Европа

Sidusrühmad on selgelt väljendanud arvamust, et ELi merenduspoliitika väljatöötamise protsess on olnud kasulik üldise teadlikkuse tõstmisel merendusest ja sellega seotud kultuuripärandi väärtusest ning annab sidusrühmadele ühise identiteeditunde ja tunde, et nad töötavad ühise eesmärgi nimel.

Заинтересованите страни ясно изразиха своето мнение, че процесът на развитие на морска политика на Европейския съюз е полезен за повишаването на общественото съзнание за стойността на морската икономика и наследство и създава чувството за обща цел и идентичност между заинтересованите страни.

Integreeritud merenduspoliitika eesmärk peaks olema tähelepanu juhtimine merendusele Euroopas ning merendusega seotud tegevusalade ja elukutsete maine parandamine.

Интегрираната морска политика трябва да се стреми да повиши информираността за морска Европа и да подобри представата за морските дейности и професии.

Samuti tuleks merenduspoliitika raames edendada Euroopa merepärandi hoidmist , nt toetada merenduskogukondi, sealhulgas sadamalinnu ja traditsiooniliselt kalandustegevusega tegelevaid kogukondi, säilitada nende esemeid ja traditsioonilisi oskusi ning aidata kaasa nendevaheliste sidemete loomisele, et täiendada teadmisi ja tõsta üldist teadlikkust sellistest kogukondadest.

Тя трябва също да насърчава морското наследство на Европа, подпомагането на морските общности, включително пристанищните градове и традиционните рибарски общности, тяхната материална култура и традиционни умения и насърчаването на връзките между тях, които увеличават техните познания и тяхната популярност.

- Komisjon:

- Комисията:

- alustab Euroopa mereatlase koostamist, mida saaks kasutada õppevahendina ja mis aitaks samal ajal tähelepanu juhtida meie ühisele merepärandile;

- ще насърчи съставянето на европейски атлас на моретата като образователно средство и като средство за изтъкване на нашето общо морско наследство;

- teeb ettepaneku hakata alates 2008. aastast igal aastal tähistama Euroopa merenduspäeva, et tõsta teadlikkust merendusküsimustest ja edendada suhete loomist merepärandiga tegelevate organisatsioonide, muuseumide ja akvaariumide vahel.

- ще предложи да се чества ежегоден Европейски ден на морето от 2008 г., като по този начин ще повиши информираността за морските въпроси и ще насърчи връзките между организациите за морско наследство, музеите и аквариумите.

5. KOKKUVÕTE

5. Заключение

2007. aasta juunis toimunud Euroopa Ülemkogul avaldati heameelt Euroopas aset leidnud tulevast merenduspoliitikat käsitleva laialdase arutelu üle. Riigi- ja valitsusjuhid tegid komisjonile ülesandeks esitada oktoobris selle valdkonna Euroopa tegevuskava. Võttes arvesse subsidiaarsuse põhimõtet, on selle tegevuskava eesmärk uurida merendusega seotud tegevusalade kõikide võimaluste kasutamist keskkonda säästval viisil.

Европейският съвет от юни 2007 г. приветства широката дискусия, която се състоя в Европа относно бъдещата морска политика. Държавните и правителствените ръководители приканиха Комисията през октомври да представи европейски план за действие. Отчитайки принципа на субсидиарност, този план за действие има за цел пълното използване по екологично устойчив начин на потенциала на свързаните с морето икономически дейности.

Käesoleva teatise ja sellele lisatud tegevuskavaga täidab komisjon selle Euroopa Ülemkogult saadud ülesande, olles võtnud arvesse teiste Euroopa Liidu institutsioonide, liikmesriikide valitsuste, parlamentide ja suure hulga sidusrühmade arvamusi[18].

Чрез настоящото съобщение и приложения към него план за действие Комисията отговаря на това искане на Европейския съвет, взимайки под внимание становищата на другите европейски институции, правителствата на държавите-членки, Европейския парламент и голям брой заинтересовани лица.[18]

Komisjon kutsub Euroopa Ülemkogu, ministrite nõukogu ja Euroopa Parlamenti ning Euroopa Majandus- ja Sotsiaalkomiteed ja Regioonide Komiteed, aga ka riikide valitsusi ja kohalikke omavalitsusi ja teisi sidusrühmi merenduspoliitika valdkonnas aktiivselt kaasa rääkima ja tegutsema.

Комисията призовава Европейския съвет, Съвета на министрите на Европейския съюз и Европейския парламент, както и Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, националните и регионални органи и други заинтересовани страни да се отзоват активно на тази политика.

[1] Vt aruanne konsulteerimisprotsessi kohta KOM(2007) 574. Vt ka: Roheline raamat „ Euroopa Liidu tulevase merenduspoliitika suunas: Euroopa seisukoht ookeanide ja merede küsimuses”, KOM(2006) 275.

[1] Виж доклад за процеса на консултации COM(2007) 574. Виж също: „Зелена книга за бъдеща морска политика на Съюза: европейско виждане по отношение на океаните и моретата“. COM(2006) 275.

[2] Euroopa Parlamendi ja nõukogu 30. mai 2002. aasta soovitus Euroopa rannikualade integreeritud haldamise strateegia elluviimiseks (2002/413/EÜ)

[2] Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа (2002/413/ЕО).

[3] Vt direktiivi ettepanek, millega kehtestatakse ühenduse merekeskkonnapoliitika-alane tegevusraamistik (merestrateegia direktiiv) - KOM(2005) 505.

[3] Виж предложение за рамкова директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морската околна среда (морската сфера от директива за тематичната стратегия за политиката за опазване и защита на морската околна среда COM(2005) 505.

[4] Tuginedes muu hulgas ka ülemaailmse keskkonna- ja turvaseire algatusele GMES

[4] Основаваща се inter alia върху инициатива на ГМОСС.

[5] Nagu näiteks mereveovahenditega seotud tegevuskava ( Waterborne Platform ) ja LeaderShip 2015 .

[5] Като Waterborne Platform и LeaderShip 2015.

[6] Rahvusvahelise Nafta- ja Maagaasitootjate Assotsiatsiooni (OGP) andmete kohaselt saadakse 40 % praegu Euroopas tarbitavast naftast ja 60 % gaasist avamere puurtornidest

[6] Според Международната асоциация на производителите на нефт и газ (OGP) 40% от нефта и 60% от газа, които понастоящем се консумират в Европа, са извлечени офшорно.

[7] Vt komisjoni talituste töödokument „Energiapoliitika ja merenduspoliitika – parem haakumine”

[7] Виж работен документ на службите на Комисията със заглавие „Енергийна политика и морска политика: осигуряване на по-добро съответствие.

[8] Komisjoni teatis Euroopa Ülemkogule ja Euroopa Parlamendile – Euroopa energiapoliitika, KOM(2007) 1.

[8] Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент: енергийна политика за Европа COM(2007)1.

[9] Vt käesolevale teatisele lisatud komisjoni talituste töödokument

[9] Виж работен документ на службите на Комисията, приложен към настоящото съобщение.

[10] Teatis: Sotsiaalõigusliku raamistiku ümberhindamine eesmärgiga luua ELis rohkem ja paremaid töökohti merenduse valdkonnas, KOM(2007) 591.

[10] Съобщение относно адаптирането на регулаторната социална рамка за повече и по-добри работни места, свързани с мореплаването, в Европейския съюз COM(2007) 59.

[11] KOM(2005) 504 ja KOM(2005) 505.

[11] COM(2005) 504 и COM(2005) 505.

[12] Nõukogu 21. mai 1992. aasta direktiiv 92/43/EMÜ looduslike elupaikade ning loodusliku loomastiku ja taimestiku kaitse kohta.

[12] Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

[13] Komisjoni teatis nõukogule ja Euroopa Parlamendile: Soovimatu kaaspüügi vähendamise ja saagi vette tagasi laskmise likvideerimise poliitika Euroopa kalanduses, KOM(2007) 136.

[13] Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент: Политика за намаляване на нежелания съпътстващ улов и прекратяване на изхвърлянето на улов в европейската риболовна промишленост COM(2007) 136.

[14] Teatis ja määruse ettepanek valmivad 17. oktoobril.

[14] Съобщение и предложение за Регламент, които следва да бъдат представени на 17 октомври.

[15] Teatis ja määruse ettepanek valmivad 17. oktoobril.

[15] Съобщение и предложение за Регламент, които следва да бъдат представени на 17 октомври.

[16] Vt punkt 3.2.3

[16] Виж раздел 3.2.3.

[17] ÜRO mereõiguse konventsioon.

[17] Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право.

[18] Vt lähemalt Euroopa merenduspoliitika konsultatsiooni järeldused, KOM(2007) 574, 10.10.2007.

[18] За подробна информация виж „Заключения от консултациите относно европейска морска политика“, СОМ(2007) 574 от 10.10.2007 г.