Grounds
|
|
Background to the dispute
|
Обстоятелства, предхождащи спора
|
|
1. Microsoft Corp., a company established in Redmond, Washington (United States), designs, develops and markets a wide variety of software products for different kinds of computing devices. Those software products include, in particular, operating systems for client personal computers (‘client PCs’) and operating systems for work group servers.
|
1. Дружество Microsoft Corp. със седалище в Редмънд, Вашингтон (Съединени американски щати) разработва, развива и търгува с широка гама софтуерни продукти за различни видове компютърно оборудване. Тези софтуерни продукти по-конкретно включват клиентски операционни системи за персонален компютър и операционни системи за сървъри на работни групи.
|
|
2. On 24 March 2004, the Commission adopted Decision 2007/53/EC relating to a proceeding pursuant to Article 82 [EC] and Article 54 of the EEA Agreement against Microsoft Corp. (Case COMP/C-3/37.792 – Microsoft) (OJ 2007 L 32, p. 23; ‘the 2004 decision’).
|
2. На 24 март 2004 г. Комисията приема Решение 2007/53/ЕО относно процедура за прилагане на член 82 [ЕО] и на член 54 от Споразумението за ЕИП, образувана срещу Microsoft Corp. (дело COMP/C‑3/37.792 — Microsoft) (ОВ L 32, 2007 г., стр. 23, наричано по-нататък „решението от 2004 г.“).
|
|
3. According to the 2004 decision, Microsoft infringed Article 82 EC and Article 54 of the EEA Agreement because of two abuses of a dominant position, the first of which – the only one relevant in the context of this case – consisted in Microsoft’s refusal to supply its competitors with ‘interoperability information’ and to authorise the use of that information for the purpose of developing and distributing products competing with Microsoft’s own products on the work group server operating systems market, between October 1998 and the date of notification of the 2004 decision (Article 2(a) of the 2004 decision).
|
3. Съгласно решението от 2004 г. Microsoft е нарушило член 82 ЕО и член 54 от Споразумението за ЕИП, извършвайки две злоупотреби с господстващо положение, като първата от тях, която единствена е относима в настоящото производство, се състои в отказа му да предостави на конкурентите си „информацията, свързана с оперативната съвместимост“, и да разреши използването ѝ за развитието и разпространението на конкурентни на неговите продукти на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи през периода между октомври 1998 г. и датата на нотифициране на решението от 2004 г. (член 2, буква а) от решението от 2004 г.).
|
|
4. For the purposes of the 2004 decision, ‘interoperability information’ is the ‘complete and accurate specifications for all the protocols implemented in Windows work group server operating systems and … used by Windows work group servers to deliver file and print services and group and user administration services, including the Windows domain controller services, Active Directory services and “Group Policy” services to Windows work group networks’ (Article 1(1) of the 2004 decision).
|
4. По смисъла на решението от 2004 г. „информацията, свързана с оперативната съвместимост“, включва „пълните и точни спецификации на всички протоколи [внедрени] в операционните системи Windows за сървъри на работни групи, които се използват от Windows сървърите на работни групи, за да доставят на Windows мрежите за работни групи услуги, свързани с поделянето на файлове и на принтери, и с управлението на потребители и на групи [от потребители], включително услугите, свързани с Windows домейн контролер, справочната услуга Active Directory и услугата „Group Policy“ (член 1, параграф 1 от решението от 2004 г.).
|
|
5. ‘Windows work group network’ is defined as ‘any group of Windows client PCs and Windows work group servers linked together via a computer network’ (Article 1(7) of the 2004 decision).
|
5. „Windows мрежа за работни групи“ се определя като „група от персонални компютри клиенти [на които е инсталирана клиентска операционна система Windows за персонален компютър] и от сървъри [на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри на работни групи], свързани помежду си с компютърна мрежа“ (член 1, параграф 7 от решението от 2004 г.).
|
|
6. A ‘protocol’ is defined as ‘a set of rules of interconnection and interaction between various instances of Windows work group server operating systems and Windows client PC operating systems running on different computers in a Windows work group network’ (Article 1(2) of the 2004 decision).
|
6. „Протокол“ се определя като „съвкупност от правила за взаимовръзка и взаимодействие между различни операционни системи Windows за сървъри на работни групи и клиентски операционни системи Windows за персонален компютър, инсталирани на различни компютри в Windows мрежа за работни групи“ (член 1, параграф 2 от решението от 2004 г.).
|
|
7. In the 2004 decision, the Commission emphasised that the refusal in question does not relate to Microsoft’s ‘source code’, but only to specifications of the protocols concerned, that is to say, to a detailed description of what the software in question must achieve, in contrast to the implementations, consisting in the implementation of the code on the computer (recitals 24 and 569 to the 2004 decision). It states, in particular, that it ‘does not contemplate ordering Microsoft to allow copying of Windows by third parties’ (recital 572 to the 2004 decision).
|
7. В решението от 2004 г. Комисията подчертава, че въпросният отказ не е свързан с елементи от „изходния код“ на Microsoft, а само със спецификации на съответните протоколи, тоест с подробното описание на това, което се очаква от разглеждания софтуер, а не с имплементации, които се изразяват в имплементиране на кода на компютъра (съображения 24 и 569 от решението от 2004 г.). Тя по-конкретно уточнява, че „не възнамерява да задължи Microsoft да позволи на трети лица да копират Windows“ (съображение 572 от решението от 2004 г.).
|
|
8. In respect of the two abuses identified in the 2004 decision, a fine of EUR 497 196 304 was imposed (Article 3 of the 2004 decision).
|
8. За двете злоупотреби, откроени в решението от 2004 г., е наложена глоба в размер на 497 196 304 EUR (член 3 от решението от 2004 г.).
|
|
9. By way of remedy for the abuse referred to in Article 2(a) of the 2004 decision, Article 5 of that decision provides as follows:
|
9. Като мярка, с която се цели да се отстранят последиците от представляващия злоупотреба отказ, посочен в член 2, буква а) от решението от 2004 г., с член 5 от това решение Microsoft се задължава да направи следното:
|
|
‘(a) Microsoft … shall, within 120 days of the date of notification of this decision, make the interoperability information available to any undertaking having an interest in developing and distributing work group server operating system products and shall, on reasonable and non-discriminatory terms, allow the use of the interoperability information by such undertakings for the purpose of developing and distributing work group server operating system products;
|
„а) в срок от 120 дни, считано от нотифицирането на настоящото решение, Microsoft […] трябва да предостави свързаните с оперативната съвместимост данни на разположение на всички предприятия, които желаят да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи, и при разумни и недискриминационни условия да разреши на тези предприятия да използват информацията, свързана с оперативната съвместимост, за да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи;
|
|
(b) Microsoft … shall ensure that the interoperability information made available is kept updated on an ongoing basis and in a timely manner;
|
б) Microsoft […] трябва да гарантира, че предоставената на разположение информация, свързана с оперативната съвместимост, се актуализира непрекъснато и своевременно;
|
|
(c) Microsoft … shall, within 120 days of the date of notification of this decision, set up an evaluation mechanism that will give interested undertakings a workable possibility of informing themselves about the scope and terms of use of the interoperability information; as regards this evaluation mechanism, Microsoft … may impose reasonable and non-discriminatory conditions to ensure that access to the interoperability information is granted for evaluation purposes only;
|
в) в срок от 120 дни, считано от нотифицирането на настоящото решение, Microsoft […] трябва да създаде механизъм за оценка, който да даде възможност на заинтересованите предприятия да се осведомяват по практически ефективен начин относно обхвата и условията на използване на информацията, свързана с оперативната съвместимост; Microsoft […] може да предвиди разумни и недискриминационни условия, за да се гарантира, че предоставеният в тези рамки достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, се използва само за целите на оценката;
|
|
(d) Microsoft … shall, within 60 days of the date of notification of this decision, communicate to the Commission all the measures that it intends to take under points (a), (b) and (c); that communication shall be sufficiently detailed to enable the Commission to make a prelimina[ry] assessment as to whether the said measures will ensure effective compliance with the decision; in particular, Microsoft … shall outline in detail the terms under which it will allow the use of the interoperability information;
|
г) в срок от 60 дни, считано от нотифицирането на настоящото решение, Microsoft […] трябва да уведоми Комисията за всички мерки, които възнамерява да приеме, за да се съобрази с букви а), б) и в) по-горе; за тази цел Microsoft […] трябва да съобщи на Комисията достатъчно подробности, за да може тя да направи първоначална оценка на горепосочените мерки, така че да определи дали с тях действително се спазва настоящото решение; Microsoft […] по-специално трябва подробно да посочи условията, при които ще разреши използването на [и]нформацията, свързана с оперативната съвместимост;
|
|
…’
|
[…]“. [неофициален превод]
|
|
10. Article 7 of the 2004 decision provides:
|
10. Член 7 от решението от 2004 г. предвижда:
|
|
‘Within 30 days of the date of notification of this decision, Microsoft … shall submit a proposal to the Commission for the establishment of a suitable mechanism assisting the Commission in monitoring [Microsoft’s] compliance with this decision. That mechanism shall include a monitoring trustee who shall be independent from Microsoft …
|
„В срок от 30 дни, считано от нотифицирането на настоящото решение, Microsoft […] трябва да представи на Комисията предложение за създаването на подходящ механизъм за подпомагане на Комисията при контрола върху спазването от Microsoft […] на настоящото решение. Този механизъм трябва да включва определянето на лице, натоварено с надзорни функции, което е независимо от Microsoft […].
|
|
In case the Commission considers [Microsoft’s] proposed monitoring mechanism not suitable it retains the right to impose such a mechanism by way of a decision.’
|
Комисията може да наложи този механизъм с решение, ако приеме, че предложеният от Microsoft […] механизъм не е удачен“. [неофициален превод]
|
|
11. By application lodged at the Court Registry on 7 June 2004, Microsoft brought an action against the 2004 decision.
|
11. На 7 юни 2004 г. Microsoft подава жалба в секретариата на Общия съд срещу решението от 2004 г.
|
|
12. By separate document lodged at the Court Registry on 25 June 2004, Microsoft lodged an application under Article 242 EC for suspension of operation of Article 4, Article 5(a) to (c) and Article 6(a) of the 2004 decision.
|
12. С отделен акт, вписан в секретариата на Общия съд на 25 юни 2004 г., Microsoft подава молба съгласно член 242 ЕО за спиране на изпълнението на член 4, на член 5, букви а)—в) и на член 6, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
13. By order of 22 December 2004 in Case T‑201/04 R Microsoft v Commission [2004] ECR II‑4463, the President of the Court dismissed that application.
|
13. С определение от 22 декември 2004 г. по дело Microsoft/Комисия (T‑201/04 R, Recueil, стр. II‑4463) председателят на Общия съд отхвърля тази молба.
|
|
14. By Decision C(2005) 2988 final, of 28 July 2005, relating to a proceeding under Article 82 [EC] (Case COMP/C‑3/37.792 – Microsoft), the Commission imposed the mechanism provided for in Article 7 of the 2004 decision. On 4 October 2005 the Commission appointed an independent monitoring trustee (‘the monitoring trustee’).
|
14. С Решение C(2005) 2988 окончателен от 28 юли 2005 г. относно процедура за прилагане на член 82 [ЕО] (дело COMP/C‑3/37.792 — Microsoft) Комисията налага механизма, предвиден в член 7 от решението от 2004 г. На 4 октомври 2005 г. Комисията назначава независимото лице, натоварено с надзорни функции.
|
|
15. By decision of 10 November 2005 (‘the 2005 decision’), which imposed a periodic penalty payment pursuant to Article 24(1) of Council Regulation (EC) No 1/2003 of 16 December 2002 on the implementation of the rules on competition laid down in Articles 81 [EC] and 82 [EC] (OJ 2003 L 1, p. 1), the Commission held that the technical documentation prepared by Microsoft up to 20 October 2005 containing the interoperability information was neither accurate nor complete (recital 101 to the 2005 decision). The Commission also considered that the remuneration rates charged by Microsoft for granting access to, and authorising the use of, the interoperability information were unreasonable (recitals 161 and 193 to the 2005 decision). On those grounds, the Commission ordered Microsoft to comply with the obligations imposed by Article 5(a) and (c) of the 2004 decision within a period ending on 15 December 2005, failing which a periodic penalty payment of EUR 2 million per day would be imposed on it.
|
15. С решение от 10 ноември 2005 г. (наричано по-нататък „решението от 2005 г.“) за налагане на периодична имуществена санкция съгласно член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 [ЕО] (OВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията приема, че техническата документация, която е изготвена от Microsoft на 20 октомври 2005 г. и съдържа информацията, свързана с оперативната съвместимост, не е нито точна, нито пълна (съображение 101 от решението от 2005 г.). Освен това според нея ставките на заплащане, поискани от Microsoft за предоставянето на достъп и за допускането на използването на информацията, свързана с оперативната съвместимост, не са разумни (съображения 161 и 193 от решението от 2005 г.). По тези съображения тя разпорежда на Microsoft в срок до 15 декември 2005 г. да изпълни задълженията, наложени с член 5, букви а) и в) от решението от 2004 г., под страх от периодична имуществена санкция от 2 млн. EUR за всеки ден на забава.
|
|
16. By decision of 12 July 2006 (‘the 2006 decision’) fixing the definitive amount of the periodic penalty payment imposed on Microsoft by Decision C(2005) 4420 final (Case COMP/C‑3/37.792 – Microsoft) (OJ 2008 C 138, p. 10), the Commission held that the technical documentation prepared by Microsoft up to 20 June 2006 containing the interoperability information was neither accurate nor complete (recital 232 to the 2006 decision). The Commission therefore imposed a periodic penalty payment of EUR 280.5 million on Microsoft on the ground that it had not complied with Article 5(a) and (c) of the 2004 decision during the period from 16 December 2005 to 20 June 2006. Furthermore, it increased the periodic penalty payment which could be imposed pursuant to the 2005 decision to EUR 3 million per day from 31 July 2006.
|
16. С решение от 12 юли 2006 г. (наричано по-нататък „решението от 2006 г.“) за определяне на окончателния размер на периодичните санкционни плащания, наложени на Microsoft […] с Решение C(2005) 4420 окончателен (дело COMP/C‑3/37.792 — Microsoft) (OВ C 138, 2008 г., стр. 10), Комисията приема, че техническата документация, която е изготвена от Microsoft на 20 юни 2006 г. и съдържа информацията, свързана с оперативната съвместимост, не е нито точна, нито пълна (съображение 232 от решението от 2006 г.). Ето защо тя налага на Microsoft периодична имуществена санкция от 280,5 млн. EUR, по съображение че това дру жество не се е съобразило с член 5, букви а) и в) от решението от 2004 г. през периода 16 декември 2005 г.—20 юни 2006 г. Освен това тя увеличава периодичната имуществена санкция, която може да се наложи по силата на решението от 2005 г., на 3 млн. EUR на ден, считано от 31 юли 2006 г.
|
|
17. By application lodged at the Court Registry on 2 October 2006, Microsoft challenged the 2006 decision.
|
17. На 2 октомври 2006 г. Microsoft подава жалба в секретариата на Общия съд срещу решението от 2006 г.
|
|
18. By judgment of 17 September 2007 (Case T-201/04 Microsoft v Commission [2007] ECR II‑3601), the Court annulled Article 7 of the 2004 decision and dismissed the remainder of the application. Point 1 of the operative part of the judgment in Microsoft v Commission reads as follows:
|
18. С Решение от 17 септември 2007 г. по дело Microsoft/Комисия (T‑201/04, Сборник, стр. II‑3601) Общият съд отменя член 7 от решението от 2004 г. и отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Първата точка от диспозитива на Решение по дело Microsoft/Комисия, посочено по-горе, гласи:
|
|
‘[The Court:]
|
„1. Отменя член 7 от Решение 2007/53/ЕО на Комисията от 24 март 2004 година относно процедура за прилагане на член 82 [ЕО] и на член 54 от Споразумението за ЕИП, образувана срещу Microsoft […] (дело COMP/C‑3/37.792 — Microsoft), доколкото в него:
|
|
1. Annuls Article 7 of Commission Decision 2007/53/EC of 24 March 2004 relating to a proceeding pursuant to Article 82 [EC] and Article 54 of the EEA Agreement against Microsoft … (Case COMP/C‑3/37.792 – Microsoft), in so far as:
|
– Microsoft се задължава да представи предложение за въвеждане на механизъм за определянето на лице, натоварено с надзорни функции, което независимо от Комисията да има право на достъп до поддръжката, информацията, помещенията и служителите на Microsoft, както и до „изходния код“ на съответните продукти на Microsoft;
|
|
– it orders Microsoft to submit a proposal for the establishment of a mechanism which is to include a monitoring trustee with the power to have access, independently of the Commission, to Microsoft’s assistance, information, documents, premises and employees and to the source code of the relevant Microsoft products;
|
– се изисква предложението за въвеждане на механизъм да предвижда, че всички разходи, свързани с определянето на лицето, натоварено с надзорни функции, включително с неговото възнаграждение, ще се поемат от Microsoft;
|
|
– it requires that the proposal for the establishment of that mechanism provide that all the costs associated with the appointment of the monitoring trustee, including his remuneration, be borne by Microsoft; and
|
– се предвижда, че Комисията си запазва правото посредством решение да наложи механизъм като посочения в първо и второ тире по-горе“.
|
|
– it reserves to the Commission the right to impose by way of decision a mechanism such as that referred to in the first and second indents above’.
|
19. С писмо, подадено в секретариата на Общия съд на 24 октомври 2007 г., Microsoft оттегля подадената от него жалба срещу решението от 2006 г. (вж. точка 17 по-горе).
|
|
19. By letter lodged at the Court Registry on 24 October 2007, Microsoft discontinued the action it had brought against the 2006 decision (see paragraph 17 above).
|
Обжалвано решение
|
|
Contested decision
|
20. С Решение C(2008) 764 окончателен от 27 февруари 2008 година за определяне на окончателния размер на периодичните санкционни плащания, наложени на [Microsoft] с Решение C(2005) 4420 окончателен (дело COMP/C‑3/37.792 — Microsoft) (OВ C 166, 2009 г, стр. 20, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията налага на Microsoft периодична имуществена санкция в размер на 899 млн. EUR, по съображение че това дружество не е изпълнило задълженията, наложени с член 5, буква а) от решението от 2004 г. през периода 21 юни 2006 г.—21 октомври 2007 г.
|
|
20. By Decision C(2008) 764 final of 27 February 2008 fixing the definitive amount of the periodic penalty payment imposed on Microsoft … by Decision C(2005) 4420 final (Case COMP/C‑3/37.792 – Microsoft) (OJ 2009 C 166, p. 20; ‘the contested decision’), the Commission imposed on Microsoft a periodic penalty payment of EUR 899 million on the ground that it had not complied with the obligations imposed by Article 5(a) of the 2004 decision during the period from 21 June 2006 to 21 October 2007.
|
21. От съображение 14 от обжалваното решение е видно, че последното се отнася изключително до задължението, наложено на Microsoft по силата на член 5, буква а) от решението от 2004 г., съгласно което Microsoft е длъжно да предостави достъп и да разреши използването на информацията, свързана с оперативната съвместимост, при разумни и недискриминационни условия.
|
|
21. It is apparent from recital 14 to the contested decision that the decision relates exclusively to the obligation imposed on Microsoft under Article 5(a) of the 2004 decision, according to which Microsoft is required to grant access to, and authorise the use of, the interoperability information on reasonable and non-discriminatory terms.
|
Протоколна програма за сървъри на работни групи
|
|
Work Group Server Protocol Program
|
22. От съображения 21—23 от обжалваното решение е видно, че с писмо от 29 октомври 2004 г. Microsoft представя на Комисията два проекта за споразумения, които възнамерява да предложи на конкурентите си в рамките на „Work Group Server Protocol Program“ (протоколна програма за сървъри на работни групи). Става въпрос, от една страна, за проект на споразумение с предмет получаване на лицензия за правата на интелектуална собственост, свързани с въпросните протоколи, и от друга, за проект на споразумение за оценка на посочените протоколи.
|
|
22. It is apparent from recitals 21 to 23 to the contested decision that, by letter of 29 October 2004, Microsoft submitted to the Commission two draft agreements that it intended to offer to its competitors as part of a ‘Work Group Server Protocol Program’. These were the draft form of agreement for licensing the intellectual property rights in the protocols in question, and a draft form of agreement enabling prospective licensees to evaluate the protocols which would be licensed.
|
23. С писмо от 20 май 2005 г. и в рамките на непрекъснати контакти с Комисията Microsoft представя пет вида споразумения (наричани по-нататък заедно „споразуменията WSSP“), а именно:
|
|
23. By letter of 20 May 2005, in the course of continuous exchanges with the Commission, Microsoft submitted five kinds of agreement (hereinafter, taken together, ‘the WSPP agreements’), namely:
|
– Microsoft Work Group Server Protocol Program License Agreement (All IP) for Development and Product Distribution (Work Group Server Operating System Software) (лицензионно споразумение (All IP) за разработване и разпространение на операционни софтуерни продукти за сървъри на работни групи в рамките на протоколна програма за сървъри на работни групи на Microsoft, наричано по-нататък „споразумението All IP“);
|
|
– Microsoft Work Group Server Protocol Program License Agreement (All IP) for Development and Product Distribution (Work Group Server Operating System Software) (the ‘all IP agreement’);
|
– Microsoft Communications Protocol Program Agreement for Evaluation of Technical Documentation (3‑Day) (споразумение за оценка на техническата документация в рамките на протоколната програма за комуникация на Microsoft (3 дни);
|
|
– Microsoft Communications Protocol Program Agreement for Evaluation of Technical Documentation (3-Day);
|
– Microsoft Communications Protocol Program Agreement for Evaluation of Technical Documentation (30‑Day) (споразумение за оценка на техническата документация в рамките на протоколната програма за комуникация на Microsoft (30 дни);
|
|
– Microsoft Communications Protocol Program Agreement for Evaluation of Technical Documentation (30-Day);
|
– Microsoft Work Group Server Protocol Program License Agreement (No Patents) for Development and Product Distribution (Work Group Server Operating System Software); (лицензионно споразумение („No Patents“) за разработване и разпространение на операционни софтуерни продукти за сървъри на работни групи в рамките на протоколната програма за сървъри на работни групи на Microsoft, наричано по-нататък „споразумението „No Patent“);
|
|
– Microsoft Work Group Server Protocol Program License Agreement (No Patents) for Development and Product Distribution (Work Group Server Operating System Software) (the ‘No Patent agreement’);
|
– Microsoft Work Group Server Protocol Program Patent Only License Agreement for Development and Product Distribution (лицензионно споразумение („Patent Only“) за разработване и разпространение на софтуерни продукти в рамките на протоколната програма за сървъри на работни групи на Microsoft, наричано по-нататък „споразумението „Patent Only“) (съображения 32 и 33 от обжалваното решение).
|
|
– Microsoft Work Group Server Protocol Program Patent Only License Agreement for Development and Product Distribution (the ‘Patent Only agreement’) (recitals 32 and 33 to the contested decision).
|
24. От съображения 33, 37, 39, 40, 44, 57, 59, 66, 92 и 103 от обжалваното решение следва, че в рамките на непрекъснати контакти с Комисията от 20 май 2005 г. до 21 май 2007 г. Microsoft представя тринадесет последователни преработени редакции на споразуменията WSPP заедно със схеми за заплащане. Представената на 22 октомври 2007 г. схема за заплащане предвижда сключването на споразумение „No Patent“, което дава възможност за достъп и използване на техническата документация, обхващаща свързаната с оперативната съвместимост информация, срещу еднократно заплащане на сумата от 10 000 EUR. В допълнение има възможност да бъде сключено и лицензионно споразумение за патентовани технологии срещу заплащане, изчислено въз основа на нетния приход на съдоговорителя на Microsoft (съображение 102 от обжалваното решение).
|
|
24. It can be seen from recitals 33, 37, 39, 40, 44, 57, 59, 66, 92 and 103 to the contested decision that, in the course of the continued exchanges with the Commission, Microsoft submitted, between 20 May 2005 and 21 May 2007, 13 successive revised versions of the WSPP agreements containing remuneration schemes. One remuneration scheme, submitted on 22 October 2007, provides for the conclusion of a No Patent agreement under which access to and use of the technical documentation embodying the interoperability information is permitted for a one-time payment of EUR 10 000. Furthermore, a licensing agreement for the patented technologies is also available against remuneration calculated on the basis of the licensee’s net revenues (recital 102 to the contested decision).
|
25. Според съображение 39 от обжалваното решение в редакцията на споразуменията WSPP, представена от Microsoft на Комисията на 31 май 2005 г., са включени и принципи за оценка на информацията, свързана с оперативната съвместимост (наричани по-нататък „принципи за оценка WSPP“), изготвени в резултат от преговорите между двете страни. Независимото лице, натоварено с надзорни функции, се ръководи от посочените принципи не само когато изготвя консултативни становища, но и когато съдоговорител на Microsoft е поискал то да се произнесе дали съответната ставка на заплащане е разумна, като High Court of Justice (England & Wales) (Върховен съд (Англия и Уелс), Обединеното кралство) може да придаде изпълнителна сила на неговото решение (съображения 47 и 113 от обжалваното решение).
|
|
25. According to recital 39 to the contested decision, the version of the WSPP agreements submitted by Microsoft to the Commission on 31 May 2005 also contained principles for pricing the interoperability information (‘the WSPP pricing principles’), which were drawn up following discussions between the two parties. The WSPP pricing principles were to guide the monitoring trustee not only when providing opinions, but also when called upon by a Microsoft licensee to decide whether or not the remuneration rate is reasonable, a decision that can ultimately be enforced in the High Court of Justice of England and Wales (recitals 47 and 113 to the contested decision).
|
Изложение на възраженията
|
|
Statement of objections
|
26. На 1 март 2007 г. Комисията изпраща на Microsoft изложение на възраженията (съображение 73 от обжалваното решение).
|
|
26. On 1 March 2007, the Commission sent a statement of objections to Microsoft (recital 73 to the contested decision).
|
27. С писмо от 2 март 2007 г. Microsoft иска от Комисията да го уведоми за конкретните ставки на заплащане, които то трябва да поиска, за да се счита, че действията му са съобразени със задълженията, произтичащи от решението от 2004 г. С писмо от 8 март 2007 г. Комисията отговаря, че задачата ѝ е не да определя конкретните ставки на заплащане, а да се увери, че поисканото от Microsoft заплащане е разумно и не е дискриминационно, в съответствие с член 5, буква а) от решението от 2004 г. (съображение 75 от обжалваното решение).
|
|
27. By letter of 2 March 2007, Microsoft asked the Commission to specify the exact remuneration rates that Microsoft would have to set in order to comply with the obligations arising under the 2004 decision. By letter of 8 March 2007, the Commission replied that it was not for the Commission to prescribe the exact remuneration rates but to ensure that any remuneration rate set by Microsoft was reasonable and non-discriminatory in accordance with Article 5(a) of the 2004 decision (recital 75 to the contested decision).
|
28. С писмо от 23 април 2007 г. Microsoft представя отговора си на изложението на възраженията. На 24 юли 2007 г. Комисията изпраща на Microsoft „писмо с факти“, с което на посоченото дружество трябва да се даде възможност да изложи становището си по данните, събрани след изложението на възраженията. Microsoft представя становището си на 31 август 2007 г. (съображения 82, 98 и 99 от обжалваното решение).
|
|
28. By letter of 23 April 2007, Microsoft responded to the statement of objections. On 24 July 2007, the Commission sent a ‘letter of facts’ to Microsoft in order to give Microsoft the opportunity to comment on the evidence gathered after the adoption of the statement of objections. Microsoft submitted its observations on 31 August 2007 (recitals 82, 98 and 99 to the contested decision).
|
Преценка дали са спазени задълженията, наложени с член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
Assessment of compliance with the obligations imposed by Article 5(a) of the 2004 decision
|
Критерии за преценка дали ставките на заплащане, поискани от Microsoft, са разумни
|
|
Criteria for assessing the reasonableness of Microsoft’s remuneration rates
|
29. В съображение 105 от обжалваното решение Комисията припомня, че според съображение 1003 от решението от 2004 г. заплащането, поискано за достъпа и използването на свързаната с оперативната съвместимост информация, трябва да позволи на потребителите на тази информация действително да се конкурират с операционната система за сървъри на работни групи на Microsoft. В допълнение, според съображение 1008, подточка ii) от решението от 2004 г. това заплащане не можело да отразява стратегическата стойност, произтичаща от мощта на Microsoft на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър или на пазара на операционни системи за сървъри за работни групи.
|
|
29. In recital 105 to the contested decision, the Commission recalled that, according to recital 1003 to the 2004 decision, any remuneration charged for access to, or use of, the interoperability information had to allow its users to compete viably with Microsoft’s work group server operating system. Moreover, according to recital 1008(ii) to the 2004 decision, such remuneration should not reflect the strategic value stemming from Microsoft’s market power in the client PC operating system market or in the work group server operating system market.
|
30. При тези обстоятелства Комисията приема, че разумният характер по смисъла на член 5, буква а) от решението от 2004 г. на всяко наложено от Microsoft изискване, което би могло да доведе до ограничаване на достъпа и на използването на свързаната с оперативната съвместимост информация, предполага, че това изискване е необходимо и пропорционално от гледна точка на законните интереси на Microsoft, които имало за цел да защитава. Ето защо, за да е обективно обосновано, всяко поискано от Microsoft заплащане трябвало да отразява само евентуалната собствена стойност на разглежданата информация, без да се включва стратегическата стойност в резултат от самата възможност, която тя дава за взаимодействие с операционните системи на Microsoft. Задача на Microsoft било да докаже това обстоятелство (съображения 106 и 107 от обжалваното решение).
|
|
30. In those circumstances, the Commission considered that a condition imposed by Microsoft and having the potential effect of limiting access to, or use of, the interoperability information would be reasonable within the meaning of Article 5(a) of the 2004 decision only if it was necessary and proportionate to the legitimate interests of Microsoft which it was designed to protect. In order to be objectively justified, any remuneration charged by Microsoft should therefore reflect only the possible intrinsic vale of the information in question, and exclude the strategic value stemming from the mere ability it affords to interoperate with Microsoft’s operating systems. It was for Microsoft to establish that this was the case (recitals 106 and 107 to the contested decision).
|
31. Според Комисията принципите за оценка WSPP (вж. точка 25 по-горе) са съобразени с целите, посочени в съображения 1003 и 1008, подточка ii) от решението от 2004 г. Всъщност, от една страна, тези принципи предвиждат, че схемата за заплащане трябва да позволи на потребителите на информацията, свързана с оперативната съвместимост, действително да се конкурират с Microsoft. От друга страна, те предвиждат, че за да се прецени дали информацията, свързана с оперативната съвместимост, има собствена стойност, т.е. стойност, която не се състои в описаната в точка 29 по-горе стратегическа стойност, следва първо да се провери дали съответните протоколи са създадени от Microsoft, второ, да се прецени дали тези произведения са иновативни и трето, да се вземе предвид пазарна оценка, която се отнася до сравними технологии и не обхваща стратегическата стойност, произтичаща от евентуалното им господстващо положение (съображения 117 и 118 от обжалваното решение).
|
|
31. The Commission took the view that the WSPP pricing principles (see paragraph 25 above) were in accordance with the objectives expressed in recitals 1003 and 1008(ii) to the 2004 decision. Those principles provide that the remuneration scheme must enable the users of the interoperability information to compete viably with Microsoft. They also provide that, in order to assess whether the interoperability information reflects an intrinsic value, that is to say, that it does not consist in the strategic value described in paragraph 29 above, it is necessary (i) to examine whether the protocols concerned are Microsoft’s own creations, (ii) to examine whether those creations constitute innovation and (iii) to take into account a market valuation of comparable technologies, excluding the strategic value stemming from the dominant position of any such technologies (recitals 117 and 118 to the contested decision).
|
32. В съображения 119 и 158 от обжалваното решение Комисията също така посочва, че ще приложи посочените в точка 31 по-горе критерии, за да прецени дали поисканите от Microsoft ставки на заплащане са разумни.
|
|
32. The Commission also stated, in recitals 119 and 158 to the contested decision, that it would apply the criteria set out in paragraph 31 above in order to assess whether the remuneration rates charged by Microsoft were reasonable.
|
33. Освен това Комисията подчертава, че при преценката на периода до 21 октомври 2007 г. ще изходи от редакцията на споразуменията WSPP, представена на 21 май 2007 г. (вж. точка 24 по-горе). Доколкото включената в тази редакция на споразуменията WSPP схема за заплащане предвиждала ставки на заплащане, по-ниски от предвидените в предходните редакции, според съображение 103 от обжалваното решение изводите на Комисията се прилагат на още по-силно основание към последните редакции.
|
|
33. Moreover, the Commission pointed out that its assessment would be made, for the period up to 21 October 2007, by reference to the version of the WSPP agreements submitted on 21 May 2007 (see paragraph 24 above). Since the remuneration scheme included in that version of the WSPP agreements provided for lower remuneration rates than those provided for in the previous versions, the Commission’s findings applied a fortiori to those previous versions, according to recital 103 to the contested decision.
|
34. Що се отнася до първия критерий, изложен в точка 31 по-горе, според Комисията той не е изпълнен, ако Microsoft използва протоколи, които са от публичната сфера (съображение 129 от обжалваното решение).
|
|
34. With regard to the first criterion set out in paragraph 31 above, the Commission stated that it was not met if Microsoft used protocols which it takes from the public domain (recital 129 to the contested decision).
|
35. Що се отнася до втория критерий, изложен в точка 31 по-горе, Комисията подчертава, че ако въпросните технологии не са нови, в смисъл че са част от състоянието на техниката или за специалист в областта очевидно произтичат от състоянието на техниката, Microsoft няма право на заплащане. Тя счита, че критериите за новост и за липса на очевидност са подходящи, тъй като става въпрос за установени понятия в областта на интелектуалната собственост (съображения 130 и 138 от обжалваното решение). Във връзка с това тя приема, че незначителните допълващи промени и подобрения, които нямат почти никаква стойност за адресатите на информацията, свързана с оперативната съвместимост, не могат да се квалифицират като иновативни с оглед изпълнението на решението от 2004 г. (съображение 144 от обжалваното решение).
|
|
35. With regard to the second criterion set out in paragraph 31 above, the Commission pointed out that if the technologies in question were not novel, in the sense that they already formed part of the state of the art, or were obvious to persons skilled in the art, Microsoft was not entitled to remuneration. It took the view that the criteria of novelty and non-obviousness were appropriate, since they are settled concepts in the area of intellectual property (recitals 130 and 138 to the contested decision). In that context, it considered that minor incremental changes or minor improvements which would represent only a negligible value to the recipients of the interoperability information could not be regarded as innovative for the purposes of enforcing the 2004 decision (recital 144 to the contested decision).
|
36. В това отношение Комисията добавя, че доколкото Microsoft се позовава на патенти върху технологии, които са свързани с протоколи, включени в оповестената техническа документация, тя временно и за нуждите на обжалваното решение приема, че тези технологии са иновативни (съображение 132 от обжалваното решение).
|
|
36. The Commission added in that regard that, insofar as Microsoft put forward patents reading on protocol technologies disclosed with the technical documentation, the Commission assumed, provisionally and for the purposes of the contested decision, that those technologies were innovative (recital 132 to the contested decision).
|
37. Що се отнася до третия критерий, изложен в точка 31 по-горе, според Комисията с него трябва да се провери дали поисканите от Microsoft ставки на заплащане са съвместими с оценка на пазара на сравнимите технологии (съображение 139 от обжалваното решение).
|
|
37. With regard to the third criterion set out in paragraph 31 above, the Commission stated that it was designed to verify that Microsoft’s remuneration rates were in line with a market valuation of comparable technologies (recital 139 to the contested decision).
|
Преценка дали ставките на заплащане, поискани от Microsoft, са разумни
|
|
Assessment of the reasonableness of Microsoft’s remuneration rates
|
– Обща рамка
|
|
– General framework
|
38. В съображения 159—164 от обжалваното решение Комисията излага накратко общата рамка на схемата за заплащане, предложена от Microsoft.
|
|
38. In recitals 159 to 164 to the contested decision, the Commission summarised the general framework of the remuneration scheme proposed by Microsoft.
|
39. В това отношение Комисията посочва, че в рамките на споразуменията WSPP Microsoft предлага различни видове достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост. Във връзка с това Microsoft предлага достъп до протоколи, свързани с пет сценария, що се отнася до услугата по поделяне на файлове и на принтери, до шестнадесет сценария, що се отнася до услугата по управление на потребители и на групи от потребители, както и до услугата „general networking“.
|
|
39. In that regard, the Commission stated that Microsoft was proposing various types of access to the interoperability information within the framework of the WSPP agreements. Within that framework, Microsoft offered access to protocols relating to 5 scenarios within the File/Print task, to 16 scenarios within the User and Group Administration task and to the ‘General Networking task’.
|
40. Четири вида споразумения дават достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост.
|
|
40. Four types of agreement gave access to interoperability information.
|
41. Първо, споразумението „No Patent“ позволява на адресатите на информацията, свързана с оперативната съвместимост, да разработват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи въз основа на техническата документация.
|
|
41. Firstly, the No Patent agreement allowed the recipients of interoperability information to develop and distribute work group server operating systems on the basis of the technical documentation.
|
42. Второ, по силата на споразумението „Patent Only“ Microsoft предоставя лицензия върху съдържанието на патентите, които според Microsoft обхващат необходимата технология за постигане на оперативна съвместимост с клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и за сървъри на работни групи.
|
|
42. Secondly, under the Patent Only agreement, Microsoft provided a licence to those patents which, according to Microsoft, read on the technology necessary to interoperate with Windows Client PCs and Windows work group server operating systems.
|
43. Трето, по силата на споразумението „All IP“ Microsoft предоставя не само лицензия върху съдържанието на патентите, които според Microsoft обхващат необходимата технология за постигане на оперативна съвместимост с клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и за сървъри на работни групи, но и достъп до техническата документация и право на използване на посочената документация.
|
|
43. Thirdly, under the All IP agreement, Microsoft provided not only a licence to those patents which, according to Microsoft, read on the technology necessary to interoperate with Windows Client PCs and Windows work group server operating systems but also access to, and the right to use, the technical documentation.
|
44. Четвърто, по силата на споразумението с наименование „Interface Definition Language Only“ Microsoft предоставя достъп до техническата документация, свързана с тези файлове, и право на използване на тази документация.
|
|
44. Fourthly, under the ‘Interface Definition Language Only’ agreement, Microsoft provided access to, and the right to use, the technical documentation on these files.
|
45. От съображение 160 от обжалваното решение е видно също, че за по-голямата част от сценариите Microsoft иска ставки на заплащане според вида на планираното да бъде сключено споразумение и предвижда за тези ставки минимален размер и таван. Ставки на заплащане са предвидени и за сценариите, групирани по услуга, както и за съвкупността от сценарии по отношение на трите услуги, посочени в точка 39 по-горе. Поисканото заплащане се изразява или в процент от нетния приход на съдоговорителя, реализиран от продажбата на продуктите, в които са внедрени въпросните протоколи, или в заплащане на еднократна сума за всеки продаден сървър.
|
|
45. It is also apparent from recital 160 to the contested decision that, for the majority of cases, Microsoft was charging remuneration rates based on the type of agreement chosen and applied a minimum and maximum amount for those rates. Remuneration rates were also provided for in respect of the scenarios as grouped in a task and in respect of the scenarios within the three tasks mentioned in paragraph 39 above as a whole. The remuneration to be paid was expressed either as a percentage of the licensee’s net revenue derived from the sale of products implementing the protocols in question, or as a fixed amount per server sold.
|
46. На последно място, от съображения 166, 167 и 297 от обжалваното решение личи, че Комисията се е съсредоточила върху въпроса дали поисканите от Microsoft ставки на заплащане за непатентованата технология, включена в техническата документация и оповестена в рамките на споразумението „No Patent“, са разумни.
|
|
46. Finally, it is apparent from recitals 166, 167 and 297 to the contested decision that the Commission focused on the reasonableness of the remuneration rates charged by Microsoft for the non-patented technology included in the technical documentation and made available through the No Patent agreement.
|
– Иновативност на описаните в техническата документация протоколи, до които Microsoft предоставя достъп по силата на споразумението „No Patent“
|
|
– The innovative character of the protocols described in the technical documentation to which Microsoft provides access under the No Patent agreement
|
47. Според съображение 169 от обжалваното решение в два доклада, представени на Комисията съответно на 31 юли и на 24 август 2006 г., Microsoft изтъква, че 173 протокола съдържат непатентовани нововъведения.
|
|
47. According to recital 169 to the contested decision, Microsoft claimed, in two reports submitted to the Commission on 31 July and 24 August 2006 respectively, that 173 protocols contained non-patented innovations.
|
48. За да обоснове преценката си, дружество Microsoft, първо, се уверило, че въпросната технология е разработена от него или за негова сметка, второ, описало разрешения с тази технология проблем, трето, изложило технологиите, част от състоянието на техниката, които били отчетени, за да се установи иновативността на разглеждания протокол, и четвърто, откроило тези нововъведения в преработената техническа документация.
|
|
48. To substantiate its appraisal, Microsoft (i) verified that the technology in question had been developed by or on behalf of Microsoft, (ii) described the problem resolved by that technology, (iii) described prior art technologies taken into account in order to determine that the protocol in question was innovative, and (iv) identified the location of those innovations in the revised technical documentation.
|
49. От съображения 62, 69 и 171 от обжалваното решение е видно също, че по искане на Комисията независимото лице, натоварено с надзорни функции, е оценило преценките на Microsoft относно непатентованата технология, следвайки описаната в точка 48 по-горе методология и че Комисията е отправила същото искане до TAEUS — специализирано предприятие — относно сценарии, озаглавени „File Replication Service“, „Directory Replication Service“ и „Network Access Protection“. Докладите на TAEUS и на независимото лице, натоварено с надзорни функции, са представени на Комисията съответно на 15 декември 2006 г. и на 27 февруари 2007 г.
|
|
49. It is also clear from recitals 62, 69 and 171 to the contested decision that, at the Commission’s request, the monitoring trustee reviewed Microsoft’s claims concerning the non-patented technology following the methodology described in paragraph 48 above. The Commission made the same request to TAEUS, a specialist company, in respect of the scenarios ‘File Replication Service’, ‘Directory Replication Service’ and ‘Network Access Protection’. The reports of TAEUS and of the monitoring trustee were submitted to the Commission on 15 December 2006 and 27 February 2007 respectively.
|
50. Според Комисията независимото лице, натоварено с надзорни функции, е направило извод, че малка част от материалите, представени от Microsoft в рамките на техническата документация, са иновативни и съответно оправдават заплащане. В допълнение, TAEUS направило извод, че нито една от тези 21 технологии, включени в трите разгледани от него сценария, не е иновативна (съображения 171—174 от обжалваното решение). Според бележка под линия 197 от обжалваното решение тези изводи не са се променили след отговора на Microsoft на изложението на възраженията, довел до два доклада на независимото лице, натоварено с надзорни функции, и до един доклад на TAEUS.
|
|
50. The Commission stated that the monitoring trustee had reached the conclusion that little of the material provided by Microsoft in the technical documentation was innovative and therefore justified remuneration. Furthermore, TAEUS had concluded that none of the 21 technologies incorporated in the three scenarios which it examined was innovative (recitals 171 to 174 to the contested decision). According to footnote 197 to the contested decision, those conclusions had not been altered following Microsoft’s reply to the statement of objections, which had given rise to two reports by the monitoring trustee and one from TAEUS.
|
51. По отношение на 173-те свързани с протоколи технологии, които Microsoft представя за иновативни, Комисията прави извод, че 166 технологии са част от състоянието на техниката или за специалист в областта очевидно произтичат от състоянието на техниката, а 7 технологии са иновативни (съображения 175 и 219 от обжалваното решение).
|
|
51. The Commission concluded, with regard to the 173 protocol technologies which Microsoft claimed were innovative, that for 166 technologies either there was prior art or they were obvious to persons skilled in the art, while 7 were innovative (recitals 175 and 219 to the contested decision).
|
52. Въпросните 173 технологии са изложени в приложена към обжалваното решение таблица, съдържаща кратко описание на всяка технология, както и — за по-голямата част от тях — информация за датата на създаването им, печалбата от тях според Microsoft, позоваване на представената от Microsoft преписка, кратка преценка, позоваване на състоянието на техниката и на източниците, които според Комисията обосновават направената преценка и позоваването на състоянието на техниката. Въпросните източници са два доклада от 3 март и от 8 юли 2007 г. на независимото лице, натоварено с надзорни функции, и становище, изложено на 8 май 2007 г. от European Committee for Interoperable Systems (ECIS) във връзка с отговора на Microsoft на изложението на възраженията.
|
|
52. The 173 technologies in question are set out in a table annexed to the contested decision, containing a summary description of each technology and, for most of the technologies, information regarding the date of their creation, the resulting benefits according to Microsoft, a reference to the file submitted by Microsoft, a summary assessment, a reference to prior art and a reference to the sources which, according to the Commission, substantiate the assessment made, and also information regarding prior art. The sources in question consist of two reports by the monitoring trustee dated 3 March and 8 July 2007 and observations made on 8 May 2007 by the European Committee for Interoperable Systems (‘ECIS’) on Microsoft’s reply to the statement of objections.
|
53. В съображения 187—218 от обжалваното решение Комисията излага своята преценка относно иновативността на осем технологии, свързани с протоколи от сценария „Directory & Global Catalog Replication“, който е част от услугата за управление на потребители и на групи от потребители, както и на единадесет технологии, свързани с протоколи от сценария „File Replication Service“, който е част от услугата за поделяне на файлове и на принтери. С изключение на доводите във връзка с технологията „File Staging“ Комисията отхвърля твърденията на Microsoft за иновативност на тези технологии (съображение 219 от обжалваното решение).
|
|
53. In recitals 187 to 218 to the contested decision, the Commission set out its analysis of the innovative character of 8 protocol technologies in the ‘Directory & Global Catalog Replication’ scenario, which forms part of the User and Group Administration task, and of 11 protocol technologies in the ‘File Replication Service’ scenario, which forms part of the File/Print task. With the exception of the arguments relating to the ‘File Staging’ technology, Microsoft’s claims concerning the innovative nature of those technologies were rejected by the Commission (recital 219 to the contested decision).
|
– Пазарна оценка на сравнимите технологии
|
|
– Market valuation of comparable technologies
|
54. В съображения 220—279 от обжалваното решение Комисията излага своята преценка във връзка с пазарната оценка на технологии, които са сравними с непатентованите технологии, оповестени в рамките на споразумението „No Patent“. Видно от тази преценка, сравними технологии се предлагат безплатно както от Microsoft, така и от други предприятия, поради което пазарната оценка показвала, че поисканите от Microsoft ставки на заплащане не са разумни.
|
|
54. In recitals 220 to 279 to the contested decision, the Commission set out its assessment concerning a market valuation of technologies comparable to the non-patented technologies disclosed under the No Patent agreement. According to that assessment, comparable technologies were offered remuneration-free by Microsoft and by other undertakings, so that the market valuation showed that the remuneration rates charged by Microsoft were unreasonable.
|
Периодична имуществена санкция
|
|
Periodic penalty payment
|
55. В съображение 285 от обжалваното решение Комисията изтъква, че тази санкция се отнася само до периода 21 юни 2006 г.—21 октомври 2007 г. В съображение 298 от обжалваното решение тя пояснява, че приетата от Microsoft на 22 октомври 2007 г. схема (вж. точка 24 по-горе) не повдига възражения от гледна точка на това дали ставките на заплащане, които съдържа, са разумни. Така Комисията определя окончателния размер на периодичната имуществена санкция за този период на 899 млн. EUR (съображения 299 и 300 от обжалваното решение).
|
|
55. The Commission stated, in recital 285 to the contested decision, that the decision related exclusively to the period from 21 June 2006 to 21 October 2007. In recital 298 to the contested decision, it specified that the scheme adopted by Microsoft on 22 October 2007 (see paragraph 24 above) did not give rise to objections as to the reasonableness of the remuneration rates which it contained. Accordingly, the Commission fixed the definitive amount of the periodic penalty payment at EUR 899 million for that period (recitals 299 and 300 to the contested decision).
|
Производство и искания на страните
|
|
Procedure and forms of order sought
|
56. На 9 май 2008 г. Microsoft подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
|
|
56. By application lodged at the Court Registry on 9 May 2008, Microsoft brought the present action.
|
57. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 август 2008 г., Free Software Foundation Europe eV (наричано по-нататък „FSFE“) и Samba Team искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на Комисията.
|
|
57. By document lodged at the Court Registry on 16 August 2008, Free Software Foundation Europe eV (‘FSFE’) and Samba Team sought leave to intervene in the present proceedings in support of the Commission.
|
58. С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 19 август 2008 г., Software & Information Industry Association (наричано по-нататък „SIIA“) и ECIS искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на Комисията.
|
|
58. By documents lodged at the Court Registry on 19 August 2008, the Software & Information Industry Association (‘SIIA’) and ECIS sought leave to intervene in the present proceedings in support of the Commission.
|
59. С молби, подадени в секретариата на Общия съд на 25 август 2008 г., International Business Machines Corp. (наричано по-нататък „IBM“) и Red Hat Inc. искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на Комисията.
|
|
59. By documents lodged at the Court Registry on 25 August 2008, International Business Machines Corp. (‘IBM’) and Red Hat Inc. sought leave to intervene in the present proceedings in support of the Commission.
|
60. С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 26 август 2008 г., Oracle Corp. иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на Комисията.
|
|
60. By document lodged at the Court Registry on 26 August 2008, Oracle Corp. sought leave to intervene in these proceedings in support of the Commission.
|
61. С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 25 и 26 август 2008 г., The Computing Technology Industry Association, Inc. (наричано по-нататък „CompTIA“) и Association for Competitive Technology, Inc. (наричано по-нататък „ACT“) искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на Microsoft.
|
|
61. By documents lodged at the Court Registry on 25 and 26 August 2008 respectively, The Computing Technology Industry Association, Inc. (‘CompTIA’) and the Association for Competitive Technology, Inc. (‘ACT’) sought leave to intervene in the present proceedings in support of Microsoft.
|
62. С определение от 20 ноември 2008 г. председателят на седми състав на Общия съд уважава тези молби за встъпване.
|
|
62. By order of 20 November 2008, the President of the Seventh Chamber of the Court granted those applications.
|
63. Встъпилите страни подават писмените си становища, а другите страни представят становищата си по тях в предвидените за това срокове.
|
|
63. The interveners lodged their statements in intervention and the other parties submitted their observations thereon within the prescribed periods.
|
64. Поради промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който съответно се разпределя настоящото дело.
|
|
64. The composition of the chambers of the Court having been modified, the Judge-Rapporteur was assigned to the Second Chamber, to which this case was therefore allocated.
|
65. Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия страните са поканени да представят някои документи и други сведения.
|
|
65. Acting upon a report of the Judge-Rapporteur, the Court decided to open the oral procedure and, by way of measures of organisation of procedure, invited the parties to produce certain documents and other information.
|
66. Microsoft моли Общия съд:
|
|
66. Microsoft claims that the Court should:
|
– да отмени обжалваното решение,
|
|
– annul the contested decision;
|
– при условията на евентуалност да отмени или да намали размера на периодичната имуществена санкция,
|
|
– in the alternative, cancel or reduce the amount of the periodic penalty payment;
|
– да осъди Комисията и встъпилите в нейна подкрепа страни да заплатят съдебните разноски.
|
|
– order the Commission and the interveners supporting it to pay the costs.
|
67. Комисията моли Общия съд:
|
|
67. The Commission contends that the Court should:
|
– да отхвърли жалбата,
|
|
– dismiss the action;
|
– да осъди Microsoft да заплати съдебните разноски.
|
|
– order Microsoft to pay the costs.
|
68. FSFE, Samba Team, SIIA, ECIS, IBM, Red Hat и Oracle молят Общия съд:
|
|
68. FSFE, Samba Team, SIIA, ECIS, IBM, Red Hat and Oracle contend that the Court should:
|
– да отхвърли жалбата,
|
|
– dismiss the action;
|
– да осъди Microsoft да заплати съдебните разноски, направени от тях за встъпване.
|
|
– order Microsoft to pay the costs relating to their intervention.
|
69. CompTIA моли Общия съд:
|
|
69. CompTIA claims that the Court should:
|
– да отмени обжалваното решение,
|
|
– annul the contested decision;
|
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от CompTIA за встъпване.
|
|
– order the Commission to pay the costs relating to its intervention.
|
70. ACT моли Общия съд:
|
|
70. ACT claims that the Court should:
|
– да отмени обжалваното решение,
|
|
– annul the contested decision;
|
– при условията на евентуалност да отмени или да намали размера на периодичната имуществена санкция, наложена на Microsoft,
|
|
– in the alternative, cancel or reduce the amount of the periodic penalty payment imposed on Microsoft;
|
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени от ACT за встъпване.
|
|
– order the Commission to pay the costs relating to its intervention.
|
От правна страна
|
|
Law
|
71. Изложените от Microsoft правни основания са изведени, първо, от незаконосъобразното налагане на периодична имуществена санкция, преди да бъдат достатъчно конкретизирани задълженията му съгласно член 5 от решението от 2004 г.; второ, от допусната грешка от Комисията, която приела, че ставките на заплащане, свързани със споразумението „No Patent“, не са разумни; трето, от допусната от Комисията грешка относно критериите, приложени с цел да се прецени дали са иновативни технологии, които са свързани с протоколи, предмет на споразумението „No Patent“; четвърто, от незаконосъобразното използване на докладите на независимото лице, натоварено с надзорни функции; пето, от нарушение на правото на защита и шесто, от липса на правно основание за налагането на периодична имуществена санкция и от това, че същата е прекомерна и непропорционална.
|
|
71. The pleas put forward by Microsoft allege, first, that it was unlawful to impose a periodic penalty payment before Microsoft’s obligations under Article 5 of the 2004 decision had been made sufficiently specific; second, that the Commission erred in concluding that the remuneration rates relating to the No Patent agreement were unreasonable; third, that the Commission made an error in relation to the criteria applied to assess the innovative character of the protocol technologies in the No Patent agreement; fourth, that reliance on the reports of the monitoring trustee was unlawful; fifth, that the rights of the defence were infringed and, sixth, that there is no legal basis for the imposition of a periodic penalty payment and that the amount thereof is excessive and disproportionate.
|
72. Освен това в рамките на първото, второто, третото и шестото правно основание Microsoft твърди, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви.
|
|
72. Moreover, in the first, second, third and sixth pleas, Microsoft claims that the contested decision is invalidated by a failure to state reasons.
|
По първото правно основание, изведено от незаконосъобразното налагане на периодична имуществена санкция, преди да бъдат конкретизирани задълженията на Microsoft съгласно член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
First plea: it was unlawful to impose a periodic penalty payment before Microsoft’s obligations under Article 5(a) of the 2004 decision had been made specific
|
Доводи на страните
|
|
Arguments of the parties
|
73. В подкрепа на първото правно основание Microsoft излага общо четири оплаквания.
|
|
73. In support of its first plea, Microsoft raises a set of four complaints.
|
74. Първо, Комисията не изпълнила задължението си изрично да уточни действията, които Microsoft трябва да предприеме, за да се съобрази с член 5, буква а) от решението от 2004 г. Видно от практиката ѝ по вземане на решение, в решението от 2004 г. Комисията можела да уточни ставките на заплащане, на които има право Microsoft. Понятието „разумни ставки“ обаче включвало ставки на различно равнище. Това виждане на Microsoft не било равнозначно на поставяне под въпрос на законосъобразността на решението от 2004 г., нито отричало възможността да се изпълнят разпоредби, включващи неопределени правни понятия, а с него се оспорвало правото да се наложи периодична имуществена санкция за нарушение на горепосочената разпоредба, преди да се уточнят задълженията, произтичащи от нея.
|
|
74. First, the Commission infringed its obligation to specify positively what Microsoft had to do in order to comply with Article 5(a) of the 2004 decision. It is apparent from the Commission’s practice in previous decisions that it could have specified, in the 2004 decision, the remuneration rates to which Microsoft was entitled. The expression ‘reasonable rates’ includes rates of various levels. This view does not amount to a challenge of the legality of the 2004 decision, nor does it deny that it is possible to implement provisions which include imprecise legal concepts, but it does challenge the right to impose a periodic penalty payment for infringement of the aforementioned provision before the obligations arising under it had been made specific.
|
75. Комисията въвела процедурата, предвидена в член 5, буква г) от същото решение, с цел тези задължения да бъдат уточнени, преди да принуди Microsoft да ги изпълни. Както обаче Комисията посочила в изложенията на възраженията, изпратени на Microsoft през август 2000 г. и август 2003 г., и както било видно от съображение 995 от решението от 2004 г., ако предложените от Microsoft мерки не били задоволителни, тя щяла да наложи необходимите мерки с решение. Комисията обаче нееднократно отказала да уточни какво разбира под „разумни ставки на заплащане“, въпреки че съгласно поетата по силата на член 5 от решението от 2004 г. отговорност била длъжна да наложи на Microsoft условия, изрично уточнени в решение. Тъй като принципите за оценка WSPP давали само общи насоки, които не указвали конкретна ставка, те не можели да бъдат приети за достатъчни за тази цел. Твърденията за липса на собствена стойност и за практика за безвъзмездно предоставяне на информацията, свързана с оперативната съвместимост, не били достатъчни от фактическа гледна точка и били поставени под съмнение поради сключването на лицензионни споразумения по схемата за заплащане на Microsoft.
|
|
75. With a view to specifying those obligations before requiring Microsoft to comply with them, the Commission established the procedure laid down in Article 5(d) of the 2004 decision. However, as the Commission stated in the statements of objections sent to Microsoft in August 2000 and August 2003, and as is apparent from recital 995 to the 2004 decision, if the measures proposed by Microsoft were unsatisfactory, the Commission would impose the necessary measures by means of a decision. However, the Commission consistently refused to specify what it meant by ‘reasonable remuneration rates’, even though the responsibilities which it assumed under Article 5 of the 2004 decision required it to impose on Microsoft positively specified conditions by means of a decision. Since the WSPP pricing principles give only general guidelines which do not lead to an exact figure, they cannot be considered sufficient. Microsoft submits that the claims relating to the absence of intrinsic value and to the common practice of providing interoperability information free of charge have no factual basis and that their credibility is undermined by the conclusion of licensing agreements in accordance with Microsoft’s remuneration scheme.
|
76. Второ, според Microsoft линията на действие на Комисията нарушава член 24 от Регламент № 1/2003, тъй като налагането на периодична имуществена санкция, с което едно лице трябва да бъде принудено да възприеме определено поведение, предполага, че задълженията на съответното лице са точно определени, тъй като в противен случай с налагането на периодична имуществена санкция биха се нарушили основни права. В случая Комисията — която нямала право да започне процедурата по член 24 от Регламент № 1/2003, ако не е наясно точно какво трябва да направи Microsoft, за да се съобрази с решението от 2004 г. — можела да се обърне към независимото лице, натоварено с надзорни функции, за да конкретизира задълженията на Microsoft до необходимата степен.
|
|
76. Second, Microsoft claims that the Commission’s conduct amounts to an infringement of Article 24 of Regulation No 1/2003, since the imposition of a periodic penalty payment designed to compel a person to adopt a certain course of action presupposes that the obligations of the person in question have been specified exactly; otherwise, the imposition of the periodic penalty payment infringes fundamental rights. It argues that in the present case the Commission, which was not entitled to initiate the procedure under Article 24 of Regulation No 1/2003 if it did not know exactly what Microsoft had to do to comply with the 2004 decision, could have relied on the monitoring trustee to specify Microsoft’s obligations to the required degree.
|
77. Трето, Microsoft, подпомагано от CompTIA, подчертава, че с налагането на периодична имуществена санкция, преди да уточни задълженията на Microsoft до необходимата степен, Комисията е нарушила принципа на добра администрация. В това отношение CompTIA твърди, че действията на Комисията се характеризират с липса на прозрачност, обективност и равнопоставеност, а наложената периодична имуществена санкция била произволна и непропорционална с оглед на обстоятелствата в случая. Според CompTIA поведението на Комисията създава рискове и несигурност, които не насърчавали иновациите, в ущърб на потребителите.
|
|
77. Third, Microsoft, supported by CompTIA, states that, by imposing a periodic penalty payment before specifying Microsoft’s obligations to the required degree, the Commission infringed the principle of sound administration. In that regard, CompTIA maintains that the Commission’s action is characterised by a lack of transparency, objectivity and fairness, while the periodic penalty payment imposed is arbitrary and disproportionate in the light of the circumstances of the case. According to CompTIA, the Commission’s conduct is a source of risk and uncertainty which will discourage innovation to the detriment of the consumer.
|
78. На четвърто и последно място, според Microsoft, като не приела решение, което подлежи на съдебен контрол и уточнява задълженията, произтичащи от член 5, буква а) от решението от 2004 г. във връзка със ставките на заплащане, Комисията фактически принудила Microsoft да се съобрази с исканията ѝ да намали ставките на заплащане за всички споразумения WSPP, без обаче да може да поиска от съда да се произнесе по законосъобразността на въпросните искания. Така Microsoft било лишено от правото си на ефективна съдебна защита срещу преценките на Комисията, които все още били „предварителни“. В допълнение, дори ако Microsoft откажело да преразгледа предложенията си или ако предявяло иск за обезщетение или за установяване на неправомерно бездействие, тези искове нямало да доведат до решение на Комисията, с което се определя разумна ставка на заплащане.
|
|
78. Fourth and finally, Microsoft claims that, by refusing to adopt a decision which was open to judicial review and which specified the obligations arising under Article 5(a) of the 2004 decision in respect of remuneration rates, the Commission compelled Microsoft to comply with its requests to lower the remuneration rates for all the WSPP agreements, without, however, being able to bring proceedings concerning the legality of the requests in question. Thus, Microsoft has been deprived of its right to effective judicial protection against the assessments, always ‘preliminary’, made by the Commission. Furthermore, even if Microsoft had refused to review its proposals or had brought an action for damages or an action for failure to act, those actions would not have led to a Commission decision defining a reasonable remuneration rate.
|
79. Доколкото Microsoft нееднократно развило тези доводи в хода на административното производство, но не получило отговор, включително в обжалваното решение, последното било опорочено и от липса на мотиви.
|
|
79. Since Microsoft has repeatedly raised these arguments during the administrative proceedings without receiving any response, even in the contested decision, the latter is also invalidated by a failure to state reasons.
|
80. ACT счита, че Microsoft е приложило най-подходящите методи, за да определи задълженията си съгласно член 5, буква а) от решението от 2004 г., докато Комисията просто отхвърлила резултатите от съответните разследвания, без дори да даде разясненията, които са необходими на Microsoft, за да изпълни въпросните задължения. Освен това Комисията поискала информация само от предприятията, подкрепящи нейната позиция.
|
|
80. ACT maintains that Microsoft implemented the most appropriate methods to define its obligations under Article 5(a) of the 2004 decision, whereas the Commission merely rejected the corresponding research results without even giving the clarifications which Microsoft needed in order to comply with the obligations in question. Moreover, the Commission requested information only from the undertakings which supported its position.
|
81. Комисията и подпомагащите я встъпили страни оспорват основателността на настоящото правно основание и добавят, че в рамките на настоящата жалба Microsoft не може да се позовава на евентуална неточност на решението от 2004 г., що се отнася до определянето на неговите задължения.
|
|
81. The Commission and the interveners supporting it dispute the merits of this plea and add that Microsoft cannot, in the present action, plead an alleged lack of precision of the 2004 decision regarding the definition of its obligations.
|
Съображения на Общия съд
|
|
Findings of the Court
|
82. Като начало следва да се отхвърлят доводите на Комисията, че Microsoft поставя под въпрос законосъобразността на решението от 2004 г. Както личи от писмените изявления на Microsoft, всъщност доводите му се основават не на евентуалната незаконосъобразност на член 5, буква а) от това решение, а на твърдението, че Комисията няма как да наложи периодична имуществена санкция за нарушение на въпросната разпоредба, ако предварително не е определила с подлежащо на обжалване решение ставката на заплащане, която счита за разумна. Този проблем очевидно засяга законосъобразността на обжалваното решение, по силата на което е наложена периодичната имуществена санкция.
|
|
82. The Court must reject at the outset the Commission’s argument that Microsoft is challenging the legality of the 2004 decision. In fact, as is apparent from Microsoft’s pleadings, its arguments are not based on the alleged illegality of Article 5(a) of the 2004 decision but on the fact that it is allegedly impossible for the Commission to impose a periodic penalty payment for infringement of the provision in question without first having determined, by means of a decision against which an action may be brought, the rate of remuneration that it considers reasonable. That issue clearly concerns the legality of the contested decision, under which the periodic penalty payment was imposed.
|
83. На следващо място трябва да се напомни, че съгласно съображение 280 от обжалваното решение въпросната периодична имуществена санкция е наложена по съображение, че Microsoft не е разрешило както достъпа до свързаната с оперативната съвместимост информация, обхваната от споразумението „No Patent“, така и използването на посочената информация при „разумни условия“, в нарушение на предвиденото в член 5, буква а) от решението от 2004 г. задължение.
|
|
83. It should then be recalled that, as is clear from recital 280 to the contested decision, the periodic penalty payment in question was imposed on the ground that Microsoft did not allow access to, or use of, the interoperability information covered by the No Patent agreement on ‘reasonable terms’, in breach of the obligation laid down in Article 5(a) of the 2004 decision.
|
84. По отношение на последната разпоредба следва да се отбележи, че използването на неопределени правни понятия във формулировката на норми, нарушението на които води до гражданска, административна и дори наказателна отговорност за нарушителя, не прави невъзможно налагането на предвидените от закона корективни мерки, ако от редакцията на приложимата разпоредба и при нужда чрез тълкуването ѝ от съдилищата правните субекти могат да разберат за кои действия и бездействия носят отговорност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 май 2007 г. по дело Advocaten voor de Wereld, C‑303/05, Сборник, стр. I‑3633, точка 50 и Решение на Съда от 22 май 2008 г. по дело Evonik Degussa/Комисия, C‑266/06 P, непубликувано в Сборника, точка 39).
|
|
84. So far as the latter provision is concerned, the use of imprecise legal concepts in making rules, breach of which entails the civil, administrative or even criminal liability of the person who contravenes them, does not mean that it is impossible to impose the remedial measures provided for by law, provided that the individual concerned is in a position, on the basis of the wording of the relevant provision and, if need be, with the help of the interpretation of it given by the courts, to know which acts or omissions will make him liable (see, to that effect, Case C‑303/05 Advocaten voor de Wereld [2007] ECR I‑3633, paragraph 50, and judgment of 22 May 2008 in Case C‑266/06 P Evonik Degussa v Commission , not published in the ECR, paragraph 39).
|
85. В това отношение и в съответствие с постоянната съдебна практика (Определение на Съда от 10 юли 2001 г. по дело Irish Sugar/Комисия, C‑497/99 P, Recueil, стр. I‑5333, точка 15, Решение на Общия съд от 11 март 1999 г. по дело Eurofer/Комисия, T‑136/94, Recueil, стр. II‑263, точка 271 и Решение на Общия съд от 10 април 2008 г. по дело Deutsche Telekom/Комисия, T‑271/03, Сборник, стр. II‑477, точка 252) разпоредителната част на решението от 2004 г. трябва да се разглежда и тълкува в светлината на неговите мотиви. От съображение 1003 от обжалваното решение е видно, че неговата цел е да гарантира на конкурентите на Microsoft възможността да развиват, внедрявайки оповестените спецификации, продукти, които са оперативно съвместими с домейновата архитектура на Windows, изначално въведена в господстващата на пазара клиентска операционна система Windows за персонален компютър, и така да могат действително да конкурират операционните системи на Microsoft за сървъри на работни групи. Освен това в съображение 1008, подточка ii) от решението от 2004 г. се посочва, че заплащането, което Microsoft би могло да поиска за достъпа и използването на информацията, свързана с оперативната съвместимост, не може да отразява стратегическата стойност, произтичаща от мощта на Microsoft на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър или на пазара на операционни системи за сървъри за работни групи.
|
|
85. In that regard, in accordance with a settled line of authority (order in Case C‑497/99 P Irish Sugar v Commission [2001] ECR I‑5333, paragraph 15; judgments in Case T‑136/94 Eurofer v Commission [1999] ECR II‑263, paragraph 271, and in Case T‑271/03 Deutsche Telekom v Commission [2008] ECR II‑477, paragraph 252), the operative part of the 2004 decision must be read and interpreted in the light of the grounds of that decision. It is clear from recital 1003 to the 2004 decision that its objective is to ensure that Microsoft’s competitors can develop, by implementing the specifications made available, products which interoperate with the Windows domain architecture natively supported in the dominant Windows client PC operating system and hence viably compete with Microsoft’s work group server operating system. Furthermore, in recital 1008(ii) to the 2004 decision, it is stated that any remuneration that Microsoft might ask in return for access to and use of interoperability information should not reflect the strategic value stemming from Microsoft’s market power in the client PC operating system market or in the work group server operating system market.
|
86. Във връзка с това и след преговори с Комисията (съображения 39, 111 и 113 от обжалваното решение) през май 2005 г. Microsoft включва принципите за оценка WSPP в споразуменията WSPP. Така в член 7.5 от споразумението „No Patent“ (в редакцията му от 21 май 2007 г.) Microsoft посочва, че е приложило споменатите принципи за оценка при изготвянето на таблицата на неговото заплащане и че по силата на член 7.7, буква г) от същото споразумение независимото лице, натоварено с надзорни функции, и High Court of Justice имат компетентност да го задължат да понесе последиците в случай на нарушение на тези принципи за оценка.
|
|
86. Against that background, following negotiation with the Commission (recitals 39, 111 and 113 to the contested decision), Microsoft, in May 2005, incorporated the WSPP pricing principles into the WSPP agreements. Thus, in Section 7.5 of the No Patent agreement (version of 21 May 2007), Microsoft declares that it has applied those pricing principles in establishing its remuneration table and indicates that, under Section 7.7(d) of that agreement, the monitoring trustee and the High Court of Justice are competent to impose obligations on Microsoft in the event of a breach of the pricing principles.
|
87. Що се отнася до съдържанието на принципите за оценка WSPP, онагледени в точка 31 по-горе, налага се изводът, че те съдържат кумулативни и достатъчно точни критерии, които позволяват на Microsoft да прецени дали дадена технология има собствена стойност, различна от стратегическата ѝ стойност, описана в съображение 1008, подточка ii) от решението от 2004 г. и в посочените принципи за оценка. В допълнение, няма никакво основание да се приеме, че тези принципи за оценка, основани на член 5 от решението от 2004 г., могат да бъдат приложени от независимото лице, натоварено с надзорни функции, и от High Court of Justice, но не са достатъчни на Microsoft, за да възприеме съобразено с тази разпоредба поведение, или на Комисията — за да упражнява задачата си за надзор върху това поведение.
|
|
87. As regards the substance of the WSPP pricing principles, which are described in paragraph 31 above, the Court notes that they provide cumulative, sufficiently precise criteria that enable Microsoft to assess whether a given technology has an intrinsic value distinct from its strategic value, as described in both recital 1008(ii) to the 2004 decision and the WSPP pricing principles. Moreover, nothing permits the inference that those pricing principles, which are founded on Article 5 of the 2004 decision, are suitable for application by the monitoring trustee and the High Court of Justice but are not sufficient for Microsoft to adopt a course of conduct that complies with Article 5 or for the Commission to carry out its task of monitoring that conduct.
|
88. Ето защо Комисията е имала право да наложи на Microsoft периодична имуществена санкция за неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 5, буква а) от решението от 2004 г., тъй като тази разпоредба отговаря на описаните в точка 84 по-горе условия.
|
|
88. It follows that the Commission was entitled to impose a periodic penalty payment on Microsoft for failure to comply with its obligations under Article 5(a) of the 2004 decision, the latter provision meeting the conditions set out in paragraph 84 above.
|
89. Следва да се добави, че в писмо от 18 април 2005 г. Комисията указва на Microsoft, че заплащането трябва да е еднократно и да не е пропорционално на приходите от продажба на продуктите, продавани от конкурентите на Microsoft. Освен това, както подчертава SIIA, на 1 март 2007 г. в рамките на пресконференция, запис от която е достъпен на интернет сайта на Microsoft, г‑н B., Senior Vice President, General Counsel and Corporate Secretary на Microsoft, обявява принципите за оценка WSPP за „много ясни“, въпреки известната им сложност.
|
|
89. It should be added that, in a letter dated 18 April 2005, the Commission explained to Microsoft that all remuneration should be by way of a one-time fee and should not be calculated as a percentage of revenue deriving from the sale of products sold by Microsoft’s competitors. Furthermore, as SIIA points out, on 1 March 2007, Mr B., Microsoft’s Senior Vice President, General Counsel and Corporate Secretary, stated at a press conference, the transcript of which appears on Microsoft’s website, that the WSPP pricing principles were ‘very clear’ despite being somewhat complicated.
|
90. Доводите на Microsoft, че самата Комисия трябвало да установи с решение, което подлежи на обжалване пред съд, подходящата ставка на заплащане, преди да наложи периодична имуществена санкция, също са необосновани.
|
|
90. Microsoft’s argument that the Commission should itself first have established, by means of a decision amenable to judicial review, the appropriate remuneration rate before it could impose a periodic penalty payment is also unfounded.
|
91. Видно от точка 84 по-горе, всъщност използването на неопределени правни понятия в дадена разпоредба не пречи да се установи отговорността на нарушителя. Както подчертава Комисията, ако това не бе така, нарушението на членове 101 или 102 ДФЕС, които от своя страна съдържат неопределени правни понятия като „нарушаване на конкуренцията“ или „злоупотреба“ с господстващо положение, не би могло да доведе до налагане на глоба, преди да е прието предхождащо решение за констатиране на нарушението.
|
|
91. As is clear from paragraph 84 above, the use of imprecise legal concepts within a provision does not prevent liability being established as against a person who contravenes it. As the Commission points out, if it were otherwise, an infringement of Article 101 or 102 TFEU – which are themselves drawn up using imprecise legal concepts, such as distortion of competition or ‘abuse’ of a dominant position – could not give rise to a fine without the prior adoption of a decision establishing the infringement.
|
92. Обратно на твърдяното от Microsoft (вж. точка 75 по-горе), единствената цел на член 5, буква г) от решението от 2004 г. е да принуди предприятието да приеме и да съобщи на Комисията мерките, които възнамерява да вземе, за да изпълни задълженията си по букви а)—в) от същата разпоредба. Следователно този член създава задължение, с което, както е посочено в същия, на Комисията трябва да се даде възможност да прецени — преди да изтече установеният в буква а) срок от 120 дни — мерките, които Microsoft предлага да вземе, за да преустанови нарушението. Ето защо нито от член 5, буква г) от решението от 2004 г., нито на още по-силно основание от съображение 995 от същото следва, че Комисията по какъвто и да било начин се е ангажирала да опред ели с решение разумната ставка на заплащане, преди да наложи периодична имуществена санкция.
|
|
92. Contrary to Microsoft’s contention (see paragraph 75 above), Article 5(d) of the 2004 decision has the sole purpose of compelling Microsoft to adopt and disclose to the Commission the measures that it intends to take in order to comply with its obligations under points (a) to (c) of Article 5. That article thus lays down an obligation seeking, as it explains, to enable the Commission to assess, before expiry of the 120-day period laid down in point (a), the measures which Microsoft is proposing to take in order to bring the infringement to an end. It thus does not follow, either from Article 5(d) of the 2004 decision or, a fortiori , from recital 995 thereto, that the Commission, in any way whatsoever, undertook to define, by means of a decision, a reasonable remuneration rate before imposing a periodic penalty payment.
|
93. В това отношение следва да се добави, че наложената по силата на обжалваното решение периодична имуществена санкция обхваща периода 21 юни 2006 г.—21 октомври 2007 г. Както личи от съображение 101 от решението от 2005 г. и от съображение 232 от решението от 2006 г. (вж. точки 15 и 16 по-горе), към 20 юни 2006 г. Microsoft дори не е представило точна и пълна информация, свързана с оперативната съвместимост, така че дори Комисията да е била счела за уместно да установи разумни ставки на заплащане, тя не е имала как да го направи.
|
|
93. It should be added in that regard that the periodic penalty payment imposed pursuant to the contested decision covers the period from 21 June 2006 to 21 October 2007. As is apparent from recital 101 to the 2005 decision and from recital 232 to the 2006 decision (see paragraphs 15 and 16 above), Microsoft had not even provided, as at 20 June 2006, an accurate and complete version of the interoperability information; thus, even if the Commission had deemed it appropriate to establish reasonable remuneration rates, it would have been impossible for it to do so.
|
94. Освен това разграничението между глоба и периодична имуществена санкция, което Microsoft се опитва да проведе (вж. точка 76 по-горе), е ирелевантно за целите на въпроса, поставен в рамките на настоящото правно основание. Всъщност, от една страна, наложена съгласно член 23 от Регламент № 1/2003 глоба и окончателна периодична имуществена санкция като разглежданата в случая, наложена съгласно член 24, параграф 2 от същия регламент, са последици от нарушение съответно на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС и на решение, с което се разпорежда да се преустанови въпросното нарушение и с което при необходимост се налага определено поведение. От друга страна, и глобата, и периодичната имуществена санкция се отнасят до минало поведение на предприятието и трябва да имат възпиращ ефект, за да се предотврати повторното извършване или продължаването на нарушението. С оглед на тези общи характеристики и цели няма никакво основание да се провежда разграничение според степента на конкретност на това, което предприятието трябва или не трябва да направи, за да спази правилата за конкуренция, преди по отношение на него да е прието решение за налагане на глоба или на окончателна периодична имуществена санкция.
|
|
94. Furthermore, the distinction between a fine and a periodic penalty payment which Microsoft seeks to establish (see paragraph 76 above) is of no relevance to the question raised in the context of this plea. First, a fine imposed under Article 23 of Regulation No 1/2003 and a definitive periodic penalty payment, such as that at issue, imposed under Article 24(2) of that regulation, are consequent, respectively, upon (i) an infringement of Article 101 or 102 TFEU and (ii) a decision ordering that the infringement in question be brought to an end and, where appropriate, prescribing behavioural remedies. Second, a fine and a periodic penalty payment both relate to the conduct of an undertaking as revealed in the past and both of them require a deterrent effect in order to prevent repetition or continuation of the infringement. In view of those shared characteristics and objectives, there is no reason to state with different degrees of precision what an undertaking must do or not do to comply with the competition rules before either a decision imposing a fine or a decision imposing a definitive periodic penalty payment is adopted in its regard.
|
95. От друга страна, Microsoft основателно поддържа, че в обхвата на понятието „разумни ставки на заплащане“ могат да попадат различни ставки. Тази преценка обаче потвърждава, че тезата на Комисията, че няма за задача да избере конкретна ставка на заплащане измежду разумните ставки по смисъла на решението от 2004 г. и да я наложи на Microsoft, е обоснована. Всъщност, въпреки че Комисията със сигурност е компетентна да констатира нарушението и да нареди на съответните страни да го прекратят, тя не може да налага на страните своя избор измежду възможните варианти на поведение, съобразени с Договора или с решение за налагане на определено поведение, като решението от 2004 г. (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 септември 1992 г. по дело Automec/Комисия, T‑24/90, Recueil, стр. II‑2223, точка 52). Следователно, ако предприятието е избрало една от тези възможности, Комисията няма как да констатира наличието на нарушение или да наложи периодична имуществена санкция, по съображение че предпочита другата възможност. Ето защо на Microsoft е възложено да предостави права на достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, и на използване на тази информация срещу разумни ставки на заплащане по смисъла на член 5, буква а) от решението от 2004 г., като Комисията не може да му наложи периодична имуществена санкция, ако прецени, че въпросните ставки са разумни, но според нея трябва да бъдат предложени други, евентуално „още по-разумни“ ставки.
|
|
95. Microsoft is, on the other hand, right to maintain that several rates may be covered by the notion of ‘reasonable remuneration rates’. Nevertheless, that finding confirms the merits of the Commission’s argument that it is not for it to choose a particular rate of remuneration from among what are reasonable rates for the purpose of the 2004 decision and impose that rate upon Microsoft. Indeed, although the Commission undoubtedly has the power to find that an infringement exists and to order the parties concerned to bring it to an end, it is not for the Commission to impose upon the parties its own choice from among all the various potential courses of action which are in conformity with the Treaty or with a decision imposing behavioural remedies, such as the 2004 decision (see, to that effect, Case T‑24/90 Automec v Commission [1992] ECR II‑2223, paragraph 52). It follows that if the undertaking has chosen one of those potential courses of action, the Commission will not be in a position to make a finding of infringement or impose a periodic penalty payment on the ground that it prefers another of them. It is thus for Microsoft to grant rights of access to, and use of, the interoperability information at remuneration rates that are reasonable for the purpose of Article 5(a) of the 2004 decision and the Commission may not impose a periodic penalty payment on Microsoft should it take the view that the rates in question are reasonable but that other, possibly ‘even more reasonable’, rates should have been proposed.
|
96. При това положение следва да се отхвърлят доводите на Microsoft, изведени от твърдението за нарушение на принципа на добра администрация (вж. точка 77 по-горе).
|
|
96. In those circumstances, the Court must reject Microsoft’s argument alleging infringement of the principle of sound administration (see paragraph 77 above).
|
97. На последно място, доводът на Microsoft, изведен от нарушение на правото на ефективна съдебна защита, също не може да бъде приет. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в настоящото производство Microsoft оспорва преценката на Комисията по въпроса дали въпросните технологии са иновативни и съответно дали поисканите ставки на заплащане са разумни. Следователно оплакването на Microsoft по същество се състои в това, че то щяло да може да оспори тази преценка по-рано, ако Комисията с решение бе установила подходящата ставка. Ако обаче Microsoft е имало такова желание, вместо да започва дълъг диалог с Комисията и постепенно да намали поисканите ставки, то е можело най-напред и възможно най-бързо да представи точна и пълна информация за оперативната съвместимост, а впоследствие окончателно да определи ставките на заплащане, които счита за подходящи. В такъв случай, ако Комисията е считала, че въпросните ставки не са разумни, решение като обжалваното в настоящия случай е щяло да бъде прието по-рано. Следователно правото на Microsoft на ефективна съдебна защита не е засегнато по какъвто и да било начин.
|
|
97. Finally, Microsoft’s argument alleging infringement of the right to effective judicial protection cannot succeed either. In that regard, it is sufficient to observe that, in these proceedings, Microsoft is challenging the Commission’s assessment of the innovative character of the technologies in question and, as a consequence, its assessment of the reasonableness of the rates of remuneration. Microsoft’s complaint thus amounts, in essence, to claiming that it would have been able to challenge that assessment sooner if the Commission had established, by means of a decision, the appropriate rate. If that had been what Microsoft wanted, it could – instead of entering into a long dialogue with the Commission and gradually reducing the rates charged – first of all, have made available at the earliest opportunity an accurate and complete version of the interoperability information and then have definitively adopted the remuneration rates that it considered appropriate. In such a situation, if the Commission were to consider the rates in question unreasonable, a decision such as the one challenged in the present case would have been adopted earlier. Microsoft’s right to effective judicial protection has thus not been affected in any way whatsoever.
|
98. Трябва да се отхвърли и частта от настоящото правно основание, с която се твърди, че задължението за мотивиране не е изпълнено, тъй като Комисията не дала отговор на тези доводи, също изложени в административното производство.
|
|
98. The Court must also reject the part of this plea which alleges that the obligation to state reasons has been infringed as a result of the Commission’s failure to answer these arguments, which had also been put forward during the administrative proceedings.
|
99. Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 30 март 2000 г. по дело VBA/Florimex и др., C‑265/97 P, Recueil, стр. I‑2061, точка 93).
|
|
99. It is settled case-law that the statement of reasons required under Article 253 EC must be appropriate to the measure at issue and must disclose in a clear and unequivocal fashion the reasoning followed by the institution which adopted that measure, in such a way as to enable the persons concerned to ascertain the reasons for the measure and to enable the competent Court to exercise its power of review. The requirement to state reasons must be evaluated according to the circumstances of each case, in particular the content of the measure in question, the nature of the reasons given and the interest which the addressees of the measure, or other parties to whom it is of direct and individual concern, may have in obtaining explanations. It is not necessary for the reasoning to go into all the relevant facts and points of law, since the question whether the statement of reasons meets the requirements of Article 253 EC must be assessed with regard not only to the wording of the measure, but also to its context and to all the legal rules governing the matter in question (Case C-265/97 P VBA v Florimex and Others [2000] ECR I‑2061, paragraph 93).
|
100. Както следва от предходния анализ, правните норми, уреждащи съответната материя, изобщо не са пречка да бъде наложена периодична имуществена санкция, без предварително да е определена ставката на заплащане, която според Комисията би била разумна по смисъла на член 5, буква а) от решението от 2004 г. Ето защо, излагайки ясно и недвусмислено причините, поради които поисканите от Microsoft ставки на заплащане не са разумни, Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране, като в това отношение не са необходими мотиви, които се отнасят конкретно до възможността да бъде наложена периодична имуществена санкция, без Комисията предварително да е определила разумната ставка.
|
|
100. As is clear from the foregoing analysis, the legal rules governing the area concerned do not prevent a periodic penalty payment being imposed without the prior specification of a rate of remuneration which, in the Commission’s view, would be reasonable for the purpose of Article 5(a) of the 2004 decision. That being so, the Commission fulfils its obligation to state reasons when it sets out clearly and unequivocally the reasons why the remuneration rates charged by Microsoft were unreasonable, there being no need for that purpose for reasoning dealing specifically with the possibility of the Commission imposing a periodic penalty payment without first specifying a reasonable rate.
|
101. Следователно първото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
|
|
101. Accordingly, the first plea must be rejected.
|
По второто правно основание, изведено от допусната грешка от Комисията, която приела, че ставките на заплащане, свързани със споразумението „No Patent“, не са разумни
|
|
Second plea: the Commission erred in law by concluding that the remuneration rates relating to the ‘No Patent’ agreement were unreasonable
|
Доводи на страните
|
|
Arguments of the parties
|
102. С оглед на неопределеността на понятието за разумно заплащане и на отказа на Комисията да конкретизира задълженията на Microsoft, Microsoft си позволило да създаде механизъм за преговори с потенциалните лицензополучатели относно ставките на заплащане и да приеме арбитражната компетентност на независимото лице, натоварено с надзорни функции. Освен това по искане на Комисията Microsoft въвело ставки на заплащане, по-ниски дори от предложените от PricewaterhouseCoopers — експертно дружество със световна известност, — основани на оценката на надлежно считаните за сравними технологии и на универсално приети методи. Широко известно било обаче, че дори тези ставки служат просто като изходна точка за преговори с потенциалните съдоговорители, като при разногласие можело да бъде сезирано независимото лице, натоварено с надзорни функции, за да определи разумна ставка съгласно принципите за оценка WSPP. Дори ако Комисията не била съгласна с преценката на външни специалисти, упълномощени от Microsoft добросъвестно и с цел да се съобрази с решението от 2004 г., не можело да се приеме, че Microsoft е приложило неразумни, а още по-малко дискриминационни ставки на заплащане, тъй като никой от съдоговорителите му не счел за целесъобразно да се обърне към независимото лице, натоварено с надзорни функции, дори по време на преговорите, въпреки че позицията на Microsoft била отслабена поради заплахата от много висока периодична имуществена санкция. Във всеки случай въвеждането със съгласието на Microsoft на този механизъм за решаване на спорове гарантирало, че всяка окончателно преведена сума като заплащане е разумна, понеже е в съответствие с принципите за оценка WSPP, приложени от лицето, натоварено с надзорни функции.
|
|
102. Microsoft argues that, in view of the imprecise nature of the notion of reasonable remuneration and the Commission’s refusal to specify Microsoft’s obligations, it agreed to create a mechanism for negotiating remuneration rates with potential licensees and to submit to arbitration by the monitoring trustee. Furthermore, at the Commission’s request, Microsoft fixed remuneration rates at even lower levels than those suggested by PricewaterhouseCoopers, a world-renowned firm of experts, which were based on the evaluation of technologies reasonably considered to be comparable and in accordance with universally accepted methods. However, as is widely known, even those rates served merely as a starting point in negotiations with potential licensees, it being possible to refer the matter to the monitoring trustee in the event of disagreement, in order to define a reasonable rate pursuant to the WSPP pricing principles. Even if the Commission did not agree with the assessment of the external specialists appointed by Microsoft in good faith and with the aim of complying with the 2004 decision, it cannot be accepted that Microsoft applied unreasonable, let alone discriminatory, remuneration rates, since none of its licensees considered it appropriate to refer the matter to the monitoring trustee, even during the negotiations, although Microsoft’s position was weakened because of the threat of a very high periodic penalty payment. In any event, the implementation of that dispute resolution mechanism with Microsoft’s agreement ensured that any remuneration eventually paid would be reasonable because it would be in accordance with the WSPP pricing principles applied by the monitoring trustee.
|
103. При това положение следвало да се направи извод, че причината, поради която някои предприятия дори не преговаряли с Microsoft, нито пък се обърнали към независимото лице, натоварено с надзорни функции, е не че предложените от първото ставки на заплащане са неразумни, а че за тези предприятия не е убедителен доводът, изведен от липсата на нововъведения във въпросните протоколи.
|
|
103. In those circumstances, it must, in Microsoft’s submission, be concluded that the reason why certain undertakings did not even negotiate with Microsoft or refer the matter to the monitoring trustee was not that the remuneration rates proposed by Microsoft were unreasonable but rather that they did not believe that the protocols in question were not innovative.
|
104. Microsoft отхвърля като фактически неточни и доводите, че предприятията, сключили лицензионни споразумения, са платили за стратегическата стойност на въпросните технологии и не са конкуренти на Microsoft.
|
|
104. Microsoft also rejects as materially inaccurate the arguments that the undertakings which concluded licensing agreements paid for the strategic value of the technologies in question and were not competitors of Microsoft.
|
105. Обстоятелството, че сключените с Microsoft споразумения се отнасят до споразумението „All IP“, било ирелевантно, тъй като от това не следвало, че ставките на заплащане, предложени за споразумението „No Patent“, са неразумни и че техническата документация е идентична и в двата случая.
|
|
105. The fact that the agreements concluded with Microsoft concern the All IP agreement is irrelevant, since it cannot be inferred from that that the remuneration rates proposed for the No Patent agreement were unreasonable and since the technical documentation was exactly the same in both cases.
|
106. Доколкото Microsoft нееднократно развило тези доводи в хода на административното производство, но не получило отговор, включително в обжалваното решение, последното било опорочено и от липса на мотиви.
|
|
106. Since Microsoft repeatedly raised these arguments during the administrative proceedings without receiving any response, including in the contested decision, the latter is also vitiated by a failure to state reasons.
|
107. Поради отказа на Комисията да конкретизира ставките на заплащане, които според нея са разумни, Microsoft също така се ангажирало да прилага с обратна сила към датата на приемане на решението от 2004 г. всяка ставка, определена за разумна вследствие на контактите с Комисията, така че евентуалните лицензополучатели били сигурни, че в крайна сметка ще трябва да платят разумна цена. Твърдението на Комисията, че ставките на заплащане, които били само предложени, но не и „приложени“ от Microsoft, имат възпиращ ефект, било просто неподкрепено с доказателства предположение.
|
|
107. Faced with the Commission’s refusal to specify the remuneration rates which it considered reasonable, Microsoft also undertook to apply retroactively to the date of adoption of the 2004 decision whatever rates would ultimately be defined as reasonable as a result of the exchanges with the Commission, so that potential licensees would be certain that in the end they would have to pay only a reasonable price. The Commission’s claim regarding the dissuasive effect of remuneration rates which are only proposed, and not ‘applied’ by Microsoft, is only a supposition which is unsupported by evidence.
|
108. Ако Комисията отдавала такова значение на възможността евентуалните лицензополучатели да изчислят с точност разходите за тези лицензии, нейна задача било да приеме решение, с което да определи максималната разумна ставка, вместо да налага арбитражен механизъм.
|
|
108. Microsoft maintains that, if the Commission accorded so much importance to the opportunity for potential licensees to calculate the licence costs accurately, it should have adopted a decision specifying the reasonable maximum rate instead of imposing an arbitration mechanism.
|
109. Подпомагано от CompTIA, Microsoft подчертава, че резултатът от преговорите с операторите, които не са обвързани с Microsoft, бил най-надеждната индиция, че дадената ставка на заплащане е разумна. Четири предприятия вече били сключили по своя воля споразумения за достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, дори при по-висока от приетата за разумна цена от Комисията — обстоятелство, което не можело да се пренебрегне и вместо това да се възприемат теоретични и абстрактни механизми за оценка. В допълнение, според CompTIA на етапа на преговорите нямало как да се разбере дали въпросните предприятия възнамеряват да развиват конкурентни на технологиите на Microsoft, тъй като във всеки случай този въпрос бил ирелевантен с оглед на предмета на решението от 2004 г.
|
|
109. Supported by CompTIA, Microsoft maintains that the product of arm’s length negotiations is the most reliable indicator of the reasonable character of a given remuneration rate. Four undertakings had already concluded, of their own free will, agreements for access to the interoperability information even at a price higher than that regarded by the Commission to be unreasonable, a fact which cannot be ignored in favour of theoretical and abstract arguments. Furthermore, according to CompTIA, it is impossible to know at the negotiation stage whether the undertakings in question intended to develop technologies to compete with those of Microsoft, this issue being in any event irrelevant to the purpose of the 2004 decision.
|
110. Microsoft добавя, че решението от 2004 г. нито му забранява да иска ставки на заплащане, пропорционални на приходите на лицензополучателите, нито му налага да се адаптира към модела предприятие, който има всеки от потенциалните му съдоговорители.
|
|
110. Microsoft adds that the 2004 decision does not preclude it from charging remuneration rates which are a proportion of the revenue of the licensees nor does it require Microsoft to adapt to the business model of each of its potential licensees.
|
111. На последно място, Комисията не отчела факта, че въпреки наименованието си споразумението „No Patent“ давало на заинтересованите лица право да се ползват от патентованите нововъдения на Microsoft. Ако според Комисията обещанието на Microsoft да не се позовава на права, произтичащи от свързани с тях патенти, не пораждало желаното действие, тя трябвало ясно да обяви това в рамките на настоящото производство.
|
|
111. Finally, the Commission ignored the fact that, in spite of its name, the No Patent agreement gave interested parties the right to use Microsoft’s patented innovations. If the Commission considers that Microsoft’s pledge not to assert rights under the corresponding patents does not have the desired effect, it should state so clearly in these proceedings.
|
112. Комисията и подпомагащите я встъпили страни оспорват основателността на това правно основание.
|
|
112. The Commission and the interveners supporting it dispute the merits of this plea.
|
Съображения на Общия съд
|
|
Findings of the Court
|
113. Като начало следва да се отхвърли доводът на Microsoft, че ставките на заплащане, поискани през обхванатия от обжалваното решение период, са само предложения с цел да започнат преговори, които биха довели до разумни ставки. Всъщност член 5, буква а) от решението от 2004 г. задължава Microsoft не само да започне преговори с всяко предприятие, което желае да развива и разпространява операционни системи за сървъри на работни групи, но и да съобщи на това предприятие информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да му разреши да я използва за тази цел при разумни и недискриминационни условия.
|
|
113. The Court must reject at the outset Microsoft’s argument that the remuneration rates charged during the period covered by the contested decision were merely proposals acting as a starting point for negotiations that would culminate in reasonable rates. In fact, the purpose of Article 5(a) of the 2004 decision is not only to oblige Microsoft to negotiate with any undertaking having an interest in developing and distributing work group server operating system products but also to compel it to make the interoperability information available to the undertaking and to allow the use of it for that purpose on reasonable and non-discriminatory terms.
|
114. Следователно Microsoft е имало задължение да предложи по свой почин такива условия още щом изтече срокът от 120 дни, определен с член 5, буква а) от решението от 2004 г. Съответно обстоятелството, че ставките на заплащане, предложени от Microsoft през обхванатия от обжалваното решение период, са по-ниски от предложените в доклада на PricewaterhouseCoopers от 23 април 2007 г., е без значение, още повече че в този доклад няма анализ дали въпросните технологии са иновативни. В допълнение, що се отнася до липсата на определение на понятието за разумно заплащане и до задълженията на Комисията в това отношение, следва да се припомнят съображенията в точки 84—95 по-горе.
|
|
114. It follows that Microsoft was obliged to propose such terms on its own initiative as soon as the period of 120 days accorded by Article 5(a) of the 2004 decision was over. As a corollary, the fact that the remuneration rates proposed by Microsoft during the period covered by the contested decision are lower than those proposed by PricewaterhouseCoopers in its report of 23 April 2007 is irrelevant, particularly since that report does not contain an analysis of whether the technologies in question were innovative. Concerning, moreover, the lack of a definition of reasonable remuneration and the Commission’s obligations in that regard, the Court recalls the considerations in paragraphs 84 to 95 above.
|
115. Няма как да се приеме доводът на Microsoft, че въвеждането с негово съгласие на механизма за независимо лице, натоварено с надзорни функции, гарантирало, че всяка окончателно преведена сума като заплащане е разумна, тъй като е в съответствие с принципите за оценка WSPP, приложени от лицето, натоварено с надзорни функции. Както бе подчертано в точки 113 и 114 по-горе, всъщност наложеното на Microsoft съгласно решението от 2004 г. задължение се състои в съобщаване по негов почин на информацията, свързана с оперативната съвместимост, и в разрешаване на използването ѝ при разумни и недискриминационни условия. При това положение наличието на арбитражен механизъм, поверен на незави симо лице, натоварено с надзорни функции, има за цел най-много да смекчи последиците, ако предприятието с господстващо положение евентуално продължи да извършва злоупотреба, за да бъдат потенциалните спорове разрешени бързо и, най-вече, с помощта на специализирани знания на особено високо равнище в съответната материя. С въвеждането на такъв механизъм обаче не може да се гарантира, че ще се възстанови положението на конкуренция, което щеше да е налице, ако Microsoft бе предложило по свой почин достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, при разумни условия. Тази констатация е още по-относима за пазари, които се развиват бързо и поставят развитието на продукти като разглежданите в случая в зависимост от инвестиции, чиято фиксирана стойност е твърде висока и трябва да може да бъде предварително изчислена от заинтересованите лица. В допълнение, както посочва Комисията в отговор на писмен въпрос на Общия съд, без Microsoft да я опровергава, за свързаната с оперативната съвместимост информация е станало възможно да се приеме, че е съобщена в точен и пълен вид — в смисъл че може да послужи за основа на проект за развитие на софтуерен продукт — едва на 23 ноември 2006 г. Ето защо самото изпълнение на задачата на независимото лице, натоварено с надзорни функции, да бъде арбитър относно това дали предложените от Microsoft цени са разумни, е поставено под сериозен въпрос поне до тази дата. Следователно наличието на арбитражен механизъм, въведен едва след сключването на споразумение „No Patent“, не може да се схваща като фактор, годен напълно да отстрани последиците, които произтичат от неизпълнението на задълженията, наложени съгласно член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
115. The Court cannot accept Microsoft’s argument that its agreement to create the independent monitoring trustee mechanism ensured that all remuneration eventually paid would be reasonable because it would be in accordance with the WSPP pricing principles applied by the monitoring trustee. As has been pointed out in paragraphs 113 and 114 above, Microsoft’s obligation under the 2004 decision was to make the interoperability information available on its own initiative and to authorise the use of it on reasonable and non-discriminatory terms. In those circumstances, the existence of an arbitration mechanism entrusted to an independent trustee is intended, at the very most, to attenuate the consequences should the dominant undertaking persist in the abuse, in order to settle possible disputes quickly and, above all, with the advantage of a particularly high level of relevant knowledge. However, the implementation of such a mechanism cannot restore the competitive situation as it would have been if Microsoft had, on its own initiative, offered access to the interoperability information on reasonable terms. That finding is particularly relevant in the context of markets which are evolving rapidly and in which the development of products such as those at issue is dependent on investments where the fixed cost is very high and must be calculable in advance by interested parties. In addition, as the Commission explained in response to a written question from the Court – without being contradicted by Microsoft – an accurate and complete version of the interoperability information could be considered to have been made available (in the sense that a software development project could be based on it) on 23 November 2006. It follows that the very basis of the monitoring trustee’s task as an arbiter of the reasonableness of the prices proposed by Microsoft was seriously compromised at least until that date. The fact that an arbitration mechanism was in place only following conclusion of a No Patent agreement thus cannot be regarded as a factor that could fully remedy the consequences of the failure to comply with the obligations imposed under Article 5(a) of the 2004 decision.
|
116. Същото важи за клаузата „ускорено производство за разрешаване на спорове“, включена в текстовете на споразуменията за оценка на техническата документация от октомври 2005 г. и февруари 2006 г. (вж. точка 23 по-горе), на която е направено позоваване в бележка под линия 136 от обжалваното решение. Видно от нейния текст, който според Microsoft е формулиран по един и същи начин в редакциите от февруари 2007 г., при разногласие между Microsoft и евентуалния лицензополучател относно съответствието на поисканите цени или на категоризацията на технологиите с принципите за оценка WSPP или дори относно разпоредбите на споразумение WSPP, лицензополучателят трябва писмено да уведоми Microsoft за причините, поради които счита, че то не е изпълнило своите задължения. Ако в срок от петнадесет работни дни не бъде постигнато съгласие, евентуалният лицензополучател може да се обърне към независимото лице, натоварено с надзорни функции, което е оправомощено да даде становище по въпроса. В този случай Microsoft трябва в двуседмичен срок писмено да съобщи причините, които според него оправдават разглежданите цени или разпоредби.
|
|
116. The same is true of the ‘fast-track dispute resolution procedure’ contained in the evaluation agreements of October 2005 and February 2006 (see paragraph 23 above), to which reference is made in footnote 136 to the contested decision. Indeed, as is clear from its wording (which, according to Microsoft, is in identical terms in the February 2007 versions), in the event of disagreement between Microsoft and a prospective licensee on whether the prices charged, or the categorisation of the technologies, were in accordance with the WSPP pricing principles, the licensee must notify Microsoft in writing of the reasons why it believes that Microsoft is failing to comply with its obligations. If the dispute is not settled within 15 working days, the potential licensee may refer the matter to the monitoring trustee, who is entitled to produce an opinion on the issue. In such a case, Microsoft is required to provide in writing the reasons that it claims support the pricing or terms concerned.
|
117. От клаузата „ускорено производство за разрешаване на спорове“ ясно личи, че предвиденият в нея механизъм не предоставя на независимото лице, натоварено с надзорни функции, правомощието след проверка ex ante и с оглед бъдещото сключване на споразумение WSPP да налага ставки на заплащане, които са в съответствие с принципите за оценка WSPP, а само възможността да дава становища в това отношение, тъй като Microsoft може да поддържа позицията си, излагайки мотивите за своето решение. Така, дори да се остави настрана фактът, че по силата на член 5, буква а) от решението от 2004 г. Microsoft е имало задължение да предложи разумни и недискриминационни условия по свой почин, се налага изводът, че разглежданият механизъм не е бил годен да гарантира резултат, равностоен на целения с посочената разпоредба.
|
|
117. It is clear from the ‘fast track dispute resolution’ clause that the mechanism provided for does not give the monitoring trustee power to impose, following an ex ante review with a view to the future conclusion of a WSPP agreement, remuneration rates consistent with the WSPP pricing principles but solely power to give an opinion in that regard, since Microsoft is able to maintain its position, stating the reasons for its decision. Thus, even leaving aside the fact that Microsoft was required, under Article 5(a) of the 2004 decision, to propose reasonable and non-discriminatory terms on its own initiative, the fact remains that the mechanism in question was not appropriate for achieving a result equivalent to that sought by Article 5(a).
|
118. Освен това обстоятелството, че Microsoft се ангажира да приложи с обратна сила ставките, които били приети от Комисията за разумни, не променя факта, че през обхванатия от обжалваното решение период, т.е. доста след като е изтекъл определеният в член 5, буква а) от решението от 2004 г. срок, Microsoft не е предложило тези ставки на предприятията, които искат да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи.
|
|
118. Furthermore, the fact that Microsoft undertook to apply retroactively the rates which the Commission accepted were reasonable does not affect the finding that, during the period covered by the contested decision (that is to say, well after expiry of the period laid down by Article 5(a) of the 2004 decision), those rates were not offered by Microsoft to undertakings having an interest in developing and distributing work group server operating system products.
|
119. Впрочем обстоятелството, че някои предприятия са сключили споразумения с Microsoft по исканите от Microsoft ставки, без да се обърнат към независимото лице, натоварено с надзорни функции, не е достатъчно, за да постави под въпрос обосноваността на мотивите, изложени в съображения 165—219 от обжалваното решение, по въпроса дали въпросните технологии са иновативни. На първо място, както признава Microsoft, всъщност въпросните споразумения са от вида „All IP“, което означава, че те засягат и патентовани от Microsoft технологии, чиято иновативност Комисията не оспорва. Така, макар фактът, че въпросните споразумения са от вида „All IP“, да не доказва, че поисканите от Microsoft ставки на заплащане в рамките на споразумението „No Patent“ са неразумни, той не доказва и обратното. На второ място, дори да се предположи, че ръководителите на тези дружества са били убедени в иновативността на въпросните технологии, ключовият въпрос, който ще бъде разгледан в рамките на третото правно основание, е дали анализът на Комисията в това отношение е обективно съобразен с приложимите в съответна материя правила.
|
|
119. Moreover, the fact that some undertakings concluded agreements with Microsoft on the rates asked by it without referring the matter to the monitoring trustee is not sufficient to undermine the reasons set out in recitals 165 to 219 to the contested decision concerning the innovative character of the technologies in question. Firstly, as Microsoft concedes, the agreements in question are All IP agreements, which means that they also concern Microsoft’s patented technologies, whose innovative character has not been called in question by the Commission. Thus, although the fact that the agreements concerned are All IP agreements does not establish that Microsoft’s remuneration rates under the No Patent agreement are unreasonable, it does not establish the contrary either. Secondly, assuming that the managers of those companies were convinced that the technologies concerned were innovative, the key question is whether the Commission’s analysis in this regard is objectively in compliance with the applicable rules in the area, a question which will be examined in the context of the third plea.
|
120. Освен това е важно да се уточни, че макар решението от 2004 г. да не забранява на Microsoft да иска ставки на заплащане, които са пропорционални на приходите на лицензополучателите, такива ставки могат да бъдат поискани само ако отразяват стойност, различна от стратегическата стойност на въпросните технологии (вж. съображение 1008, подточка ii) от решението от 2004 г.). Направената от Комисията преценка в обжалваното решение се отнася именно до последния аспект. В допълнение, налага се изводът — без да се засяга задължението свързаната с оперативната съвместимост информация да бъде предоставена при недискриминационни условия, — че решението от 2004 г. е неутрално, доколкото всеки от евентуалните съдоговорители на Microsoft има възможност да сключи споразумение с Microsoft в зависимост от модела на своето предприятие. Това важи на още по-силно основание и за обжалваното решение, в смисъл че поведението на Microsoft е анализирано от гледна точка на това дали въпросните технологии са иновативни, а не дали всеки от евентуалните съдоговорители може да сключи договор с Microsoft според модела на своето предприятие. Ето защо доводите на Microsoft, обобщени в точка 110 по-горе, трябва да се отхвърлят като ирелевантни.
|
|
120. It is also important to make clear that, although the 2004 decision does not preclude Microsoft from charging remuneration rates which are a proportion of the revenue of the licensees, such rates may be sought only if they represent value other than the strategic value of the technologies in question (see recital 1008(ii) to the 2004 decision). The Commission’s assessment in the contested decision addresses precisely that aspect. Furthermore, it is to be noted that – subject to the obligation to provide interoperability information on non-discriminatory terms – the 2004 decision remains neutral as regards the possibility for each of Microsoft’s potential licensees to enter into an agreement with Microsoft adapted to its business model. That is a fortiori the case so far as the contested decision is concerned, inasmuch as Microsoft’s behaviour is analysed on the basis of whether the technologies concerned are innovative and not on the basis of whether it is possible for each of the potential licensees to conclude an agreement with Microsoft in the light of its business model. Microsoft’s arguments summarised in paragraph 110 above must thus be rejected as ineffective.
|
121. Що се отнася до довода на Microsoft, че споразумението „No Patent“ дава на заинтересованите лица правото да се ползват от патентовани технологии, достатъчно е да се отбележи, че според член 1.14 от това споразумение понятието „Microsoft licensed intellectual property“ включва „ноу-хау“, промишлени тайни, търговски тайни, поверителна информация и авторски права, като изрично са изключени правата, обхванати от патент или от висяща заявка за патент. Що се отнася до едностранното обещание на Microsoft да не се позовава на свързани с патенти права, следва да се отбележи, по подобие на Комисията, че то е направено едва на 24 октомври 2007 г., т.е. след края на периода, обхванат от обжалваното решение. Нещо повече, както признава Microsoft в становището си по писмените становища при встъпване, това обещание обхваща само разпространението с нетърговска цел, като са изключени т.нар. „open source“ разработчици, които извършват разпространение с търговска цел. На последно място, налага се изводът, че евентуалното оповестяване в рамките на споразумението „No Patent“ на информация, свързана с обхванати от патент технологии, т.е. технологии, които са различни от описаните в приложението към обжалваното решение, изобщо не означава, че съдоговорителят на Microsoft има право да ги приложи по начин, който нарушава разглежданите патенти. Както посочи Комисията, всъщност тази информация е общодостъпна в рамките на предоставения патент, а това обстоятелство не води до възможност за разработчиците да я използват. При това положение и с оглед на разграничението между патентована и непатентована информация, свързана с оперативната съвместимост (вж. съображения 161—164 от обжалваното решение), няма как да се приеме, че споразумението „No Patent“ предоставя на съдоговорителите на Microsoft правото да прилагат патентовани технологии, за които впрочем те декларират, че не се нуждаят, за да разработват операционни системи за сървъри на работни групи.
|
|
121. With regard to Microsoft’s argument that the No Patent agreement gives interested parties the right to use patented technologies, it is sufficient to observe that, according to Section 1.14 of that agreement, ‘Microsoft licensed intellectual property’ includes know-how, industrial secrets, trade secrets, confidential information and copyright with the explicit exclusion of any rights covered by a patent or a patent application. As to Microsoft’s unilateral pledge not to assert any patent rights, the Court notes, like the Commission, that it was made only on 24 October 2007, that is to say, after the end of the period covered by the contested decision. Moreover, as Microsoft acknowledges in its observations on the statements in intervention, that pledge covers only non-commercial distribution, excluding commercial distribution by ‘open source’ developers. Finally, the fact remains that the possible disclosure, under the No Patent agreement, of information relating to patented technologies (technologies other than those set out in the annex to the contested decision) does not entail any right for Microsoft’s licensees to implement those technologies in such a way as to infringe the patents concerned. As the Commission explains, that information is publicly available where a patent has been granted, but that does not mean that it is possible for a developer to make use of it. That being so and in view of the distinction between patented and non-patented interoperability information (see recitals 161 to 164 to the contested decision), it cannot be concluded that the No Patent agreement affords Microsoft’s licensees the right to implement patented technologies, which, in any event, they state they do not need in order to develop work group server operating system products.
|
122. Що се отнася до оплакването на Microsoft, изведено от липса на мотиви, налага се изводът, както изтъква Комисията в съображения 122—127 и 273—278 от обжалваното решение, че тя е отговорила на доводите, изведени от сключването на споразумения с някои оператори. Впрочем, дори да се предположи, че Microsoft е изтъкнало в административното производство, че продължава да има готовност да договаря цените, посочени в неговите схеми за заплащане, от съображение 116 от обжалваното решение ясно личи, че принципите за оценка WSPP е трябвало да бъдат спазени по отношение на всяко „предложено и/или установено от Microsoft“ заплащане. Това означава, че обстоятелството, че съобразеното с въпросните принципи заплащане, което може евентуално да се постигне след преговори с Microsoft, според същото съображение е ирелевантно за въпроса дали са изпълнени задълженията, наложени с член 5, буква а) от решението от 2004 г. Следователно въпросното оплакване трябва да бъде отхвърлено, както и второто правно основание в неговата цялост.
|
|
122. As to Microsoft’s complaint alleging a failure to state reasons, the Commission, as demonstrated in recitals 122 to 127 and 273 to 278 to the contested decision, has responded to the arguments based on the fact that agreements had been concluded with some operators. Moreover, even if Microsoft stated during the administrative proceedings that it was still willing to negotiate the prices set out in its remuneration schemes, it is very clear from recital 116 to the contested decision that the WSPP pricing principles had to be respected with regard to all remuneration ‘proposed and/or established by Microsoft’. That means that the fact that remuneration consistent with the principles in question might possibly result from negotiations with Microsoft is, as is also clear from recital 116, irrelevant so far as compliance with the obligations imposed by Article 5(a) of the 2004 decision is concerned. Accordingly, this complaint must be rejected, as must the second plea in its entirety.
|
По третото правно основание, изведено от допусната от Комисията грешка относно критериите, приложени с цел да се прецени дали технологиите, предмет на споразумението „No Patent“, са иновативни
|
|
Third plea: the Commission erred in relation to the criteria applied to assess the innovative character of the technologies covered by the ‘No Patent’ agreement
|
Доводи на страните
|
|
Arguments of the parties
|
123. Microsoft отново твърди, че Комисията не е отчела стойността на патентованите нововъведения, описани в споразумението „No Patent“, и добавя, че прилагането на критерий за патентоспособност, за да се прецени дали определени непатентовани технологии са иновативни, представлява явна грешка в преценката. Обжалваното решение било опорочено и от липса на мотиви.
|
|
123. Microsoft reiterates that the Commission ignored the value of the patented innovations described in the No Patent agreement and adds that the application of a patentability standard for assessing the innovative character of non-patented technologies constitutes a manifest error of assessment. In addition, the contested decision is vitiated by a failure to state reasons.
|
124. Настоящото правно основание било релевантно, тъй като Microsoft не приело за правилен анализа на Комисията относно третия критерий от принципите за оценка WSPP. Всъщност този анализ се основавал на погрешно схващане на понятието за нововъведение — обстоятелство, което неизбежно засягало избора на технологии, считани за сравними. CompTIA подчертава, че технологиите, избрани от Комисията, за сравними, спадат към модел на предприятие, различен от въведения от Microsoft, поради което извършената от Комисията пазарна оценка била опорочена.
|
|
124. This plea is not ‘ineffectual’, since Microsoft has not conceded that the Commission’s analysis of the third criterion of the WSPP pricing principles is correct. That analysis is based on an erroneous perception of the meaning of ‘innovation’, a fact which is bound to affect the choice of technologies regarded as comparable. CompTIA points out that the technologies chosen by the Commission as comparable are part of a different business model from that implemented by Microsoft, so the Commission’s market valuation is invalidated.
|
125. Становището, че Microsoft има право да получи заплащане единствено за нови и неочевидни технологии по смисъла на патентното право, не било подкрепено нито от решението от 2004 г., нито от принципите за оценка WSPP, нито от правото като цяло. Microsoft не било съгласно, че прилагането на споменатите критерии от тази институция или от независимото лице, натоварено с надзорни функции, в случая е уместно. Подпомагано от CompTIA и от ACT, Microsoft напомня, че търговските тайни могат да имат значителна стойност, произтичаща главно от фиксираните разходи за разработване, независимо дали за тези тайни освен това може да бъде издаден или вече е издаден патент, тъй като съответното предприятие трябвало да има свободата да определя политиката си в това отношение. Обратно на твърдяното от IBM, функционалността на протокола „File Replication Service“ била от решаващо значение, откъдето следвало и обстоятелството, че един от неговите аспекти е патентован в Съединените американски щати. Комисията не изяснила защо приложеният от нея критерий за патентоспособност има за цел конкретно да изключи стратегическата стойност на технологиите на Microsoft в съответствие със съображение 1008, подточка ii) от решението от 2004 г. Според ACT при липсата на оператор с господстващо положение само преценката на стойността на информацията, свързана с оперативната съвместимост, щяла да позволи да се направи оценка, в светлината на решението от 2004 г., на предложените от Microsoft ставки.
|
|
125. The view that Microsoft is entitled to receive remuneration only for novel and non-obvious technologies within the meaning of patent law finds no support in the 2004 decision or in the WSPP pricing principles or in the law in general. Microsoft has not conceded that the application of those criteria, by the Commission and by the monitoring trustee, was appropriate in this case. Supported by CompTIA and ACT, Microsoft points out that trade secrets may be of great value, owing mainly to the fixed development costs, irrespective of whether they are also patentable or already patented, since the undertaking concerned must be free to adopt a policy in that regard. Contrary to what IBM maintains, the functionality of the ‘File Replication S ervice’ protocol is of crucial importance, hence the fact that one of its aspects is patented in the United States. The Commission has not explained how the patentability standard it applied is designed specifically to exclude the strategic value of Microsoft’s technologies in accordance with recital 1008(ii) to the 2004 decision. According to ACT, only an assessment of the value of the interoperability information in the absence of any dominant operator would have made it possible to evaluate, in the light of the 2004 decision, the rates proposed by Microsoft.
|
126. Microsoft твърди, подпомагано от ACT, че Комисията е приложила критериите за новост и за липса на очевидност твърде ограничително и следователно в противоречие дори с патентното право. Така, за разлика от правилата за преценка, въведени от Комисията в други области, само наистина „пионерните“ изобретения, които са съвсем различни от състоянието на техниката, можели да бъдат квалифицирани като нови в настоящия контекст. Наличието на референции, които са част от състоянието на техниката и са свързани с концепции, които като цяло са подобни на въведените от Microsoft, все пак не означавало, че всички обхванати от обжалваното решение технологии са очевидни — технологии, които, както потвърждават CompTIA и ACT, конкурентите на Microsoft освен това не били в състояние да разработят. Според CompTIA пазарът, а не Комисията трябвало да определи най-добрата технология. В писмената си защита Комисията стигнала до това да отрече целесъобразността на критерия за новост, прилаган в областта на правото на интелектуална собственост, така че за Microsoft не било ясно в крайна сметка какъв критерий е приложен в обжалваното решение.
|
|
126. Supported by ACT, Microsoft claims that the Commission applied the criteria of novelty and non-obviousness too restrictively and therefore in a manner contrary even to patent law. Thus, contrary to the rules of assessment established by the Commission in other areas, it is only truly pioneering inventions, totally different from prior art, which may be regarded as novel in the present context. However, the existence of prior art references relating to broadly similar concepts to those implemented by Microsoft does not mean that collectively the technologies covered by the contested decision are obvious – technologies which Microsoft’s competitors have, moreover, been unable to develop, as CompTIA and ACT confirm. According to CompTIA, it is the market and not the Commission which must determine the best technology. The Commission goes so far as to deny, in the defence, that the criterion of novelty as applied in intellectual property law is appropriate, so that it is not clear to Microsoft what criterion was finally implemented in the contested decision
|
127. В допълнение фрагментираността на възприетия в обжалваното решение подход изключвала от понятието за нововъведение всяко неочевидно съчетание на познати елементи. От правораздавателната практика на колегиите по жалбите на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) обаче следвало, че релевантният въпрос е не дали специалист в областта би могъл да приведе в действие подобно съчетание, а дали реално би го направил, очаквайки напредък. Като отбелязва, че Комисията е приела за иновативни някои от технологиите, до които се отнася обжалваното решение, ACT подчертава, че технологията трябва да бъде квалифицирана като иновативна в нейната цялост, когато се състои от съчетание от нови и неочевидни елементи и от непатентоспособни елементи. Нямало никакви данни, че Комисията действително е разгледала технологичните съчетания на Microsoft като такива.
|
|
127. Furthermore, the ‘granular’ approach adopted in the contested decision excludes from the concept of innovation any non-obvious combination of known elements. However, it is apparent from the case-law of the Boards of Appeal of the European Patent Office (EPO) that the relevant question is not whether a skilled person could have made such a combination but whether he actually would have done so in expectation of an improvement. Observing that the Commission has conceded that some of the technologies concerned by the contested decision are innovative, ACT maintains that the technology must be described as innovative as a whole, where it consists in a combination of novel and non-obvious elements and non-patentable elements. There is nothing to show that the Commission actually examined Microsoft’s technological combinations as such.
|
128. В административното производство Microsoft представило няколко доклада, които доказвали истинността на твърденията му за новост и неочевидност на непатентованите изобретения, съдържащи се в техническата документация, но Комисията ги отхвърлила. Ето защо нямало причина представената пред Общия съд преписка да се утежнява допълнително, тъй като релевантният въпрос бил дали подходът на Комисията е съобразен с решението от 2004 г.
|
|
128. Microsoft submitted, during the administrative proceedings, several reports showing the truth of its claims relating to the novelty and non-obviousness of the non-patented inventions contained in the technical documentation, which the Commission rejected. There is therefore no need to increase the burden of documentation submitted to the Court, since the relevant issue is whether the Commission’s approach is consistent with the 2004 decision.
|
129. Обжалваното решение било опорочено и от липса на мотиви, тъй като в него не бил даден отговор на анализа в доклад, изготвен от преподавател и „barrister“, бивш член на колегия по жалбите на ЕПВ, който подробно посочил допуснатите от Комисията грешки в областта на патентното право, като потвърдил истинността на твърденията на Microsoft. Освен това от този доклад личало, че Комисията и независимото лице, натоварено с надзорни функции, са проверили дали технологиите са патентоспособни, отчитайки състоянието на техниката към 2007 г., а не към момента, когато Microsoft е поискало да му бъде издаден патент, като така отчели технологии, появили се след първото внедряване от Microsoft на ключовите технологии. Така никое предприятие не можело да докаже, че технологията му е нова и неочевидна, въпреки че налице била произволна дискриминация между различните технологии, според това дали Microsoft е решило да поиска да му бъде издаден патент, или не. Освен това в обжалваното решение имало само мъгляви референции, без да е направено конкретно сравнение между претенциите във връзка с тези технологии и претенциите във връзка с технологиите, спадащи към състоянието на техниката.
|
|
129. Microsoft also submits that the contested decision is vitiated by a failure to state reasons, since it contains no response to the analysis contained in a report drawn up by a professor and barrister, a former member of the Board of Appeal of the EPO, who set out in detail the errors made by the Commission in patent law, confirming the accuracy of Microsoft’s claims. It is also apparent from that report that the Commission and the monitoring trustee considered the patentability of the technologies taking account of the state of the art in 2007 and not at the time Microsoft would have applied for the grant of a patent, thus taking account of technologies which appeared after the first implementation of the crucial technologies by Microsoft. According to this logic, no undertaking could demonstrate that its technology is novel and non-obvious, while there is arbitrary discrimination between the various technologies depending on whether or not Microsoft has chosen to apply for a patent. Moreover, the contested decision contains only vague references with no specific comparisons between the claims of those technologies and those of the prior art technologies.
|
130. Отделно от конкретните примери, откроените от Microsoft принципни грешки опорочили целия анализ на Комисията, поради което в рамките на пълния контрол, който Общият съд имал за задача да упражни, той трябвало да констатира, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Във всеки случай наличието на нововъведение от по-обща гледна точка се дължало на факта, че в обжалваното решение Комисията променила своята преценка и приела, че Microsoft има право да поиска заплащане за предоставените лицензии в рамките на споразумения, различни от споразумението „No Patent“. Във всички споразумения WSPP обаче техническата документация била една и съща.
|
|
130. Microsoft argues that, irrespective of specific examples, the fundamental errors it has identified vitiate the Commission’s analysis in its entirety, so that the Court must find that the contested decision is unlawful, as part of the full review which it is called upon to make. In any event, the existence of innovation at a less ‘granular’ level is apparent from the fact that, in the contested decision, the Commission altered its view and considered that Microsoft was entitled to charge remuneration for licences granted under agreements other than the No Patent agreements. However, the technical documentation is exactly the same in all the WSPP agreements.
|
131. ACT добавя, че подходът на Комисията насърчава предоставянето на технологии, имащи определена стойност, на прекалено ниски цени, пречи на инвестициите в проучванията, като хоризонтално обезценява правата на интелектуална собственост и непропорционално благоприятства модела „open source“ в ущърб на малките и средните предприятия, които се стремят да разработват нововъведения.
|
|
131. ACT adds that the Commission’s approach encourages the transfer of valuable technologies at abnormally low prices, prevents investment in research by horizontally devaluing intellectual property rights and disproportionately favours the ‘open source’ model to the detriment of innovative small and medium-sized enterprises.
|
132. Комисията подчертава, подпомагана от SIIA и от Oracle, че настоящото правно основание е ирелевантно, тъй като разпоредителната част на обжалваното решение се основава не само на преценката дали въпросните технологии са иновативни, но и на резултата от пазарната оценка на сравними технологии. Microsoft не оспорило извода в точка 54 по-горе, тъй като простото оспорване на този извод на фазата на писмената реплика не отговаряло на изискванията на член 44, параграф 1, буква в) или на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд. Освен това, както следвало от съображения 165, 220, 221 и 280 от обжалваното решение, анализът за наличието на иновативност бил независим от анализа, свързан с пазарната оценка. За пълнота, според Комисията и подпомагащите я встъпили страни настоящото оплакване е неоснователно.
|
|
132. Supported by SIIA and by Oracle, the Commission submits that this plea is ‘ineffectual’, since the operative part of the contested decision rests not only upon the assessment of the innovative character of the technologies in question but also upon the result of the market valuation for comparable technologies. Microsoft has not challenged the finding in paragraph 54 above, and merely to reject it at the stage of the reply does not satisfy the conditions of Article 44(1)(c) or of Article 48(2) of the Rules of Procedure of the Court. Furthermore, as is apparent from recitals 165, 220, 221 and 280 to the contested decision, the analysis of innovative character is separate from the analysis of the market valuation. For the sake of completeness, the Commission and the interveners supporting it contend that this plea is unfounded.
|
Съображения на Общия съд
|
|
Findings of the Court
|
133. Като начало следва да се отхвърли тезата на Комисията, че настоящото правно основание е ирелевантно.
|
|
133. The Court must reject at the outset the Commission’s argument that this plea is ‘ineffectual’.
|
134. Макар да е вярно, че трите критерия, които са част от принципите за оценка WSPP, трябва да са кумулативно изпълнени, вторият и третият са концептуално свързани, в смисъл че ако въпросните технологии са счетени за иновативни, то изискването пазарната оценка да се отнася до „сравними“ технологии, не е изпълнено със самото обстоятелство, че последните са свързани с оперативната съвместимост.
|
|
134. Although it is true that the three criteria forming part of the WSPP pricing principles must all be met, the second and third are conceptually linked in that, if the technologies in question are regarded as innovative, the requirement that the market valuation concern ‘comparable’ technologies is not satisfied merely because the latter technologies relate to interoperability.
|
135. В това отношение следва да се отбележи, че ако технологиите, които включват свързаната с оперативната съвместимост информация, са счетени за иновативни, но пазарната оценка на свързани с оперативната съвместимост неиновативни технологии показва, че последните са безплатно достъпни, за да се запази ползата от сравнението, трябва да се изключи и възможността посоченото обстоятелство да се дължи на неиновативния характер на въпросните технологии.
|
|
135. In that regard, if the technologies comprising the interoperability information are found to be innovative, but a market valuation concerning non-innovative interoperability technologies shows that the latter are available free of charge, it will still be necessary – for the comparison to continue to be of use – to exclude the possibility that the technologies concerned are available free of charge because they are not innovative.
|
136. Следователно, ако се окаже, че констатациите на Комисията относно това дали обхванатите от споразумението „No Patent“ технологии са иновативни, са неправилни, това обстоятелство би могло да засегне основите на пазарната оценка, изложена в съображения 222—237 от обжалваното решение, тъй като от тези съображения не следва, че въпросният анализ е имал за предмет иновативни технологии.
|
|
136. It follows that if the Commission’s findings as to the innovative character of the technologies covered by the No Patent agreement prove to be incorrect, that may affect the premisses on which the market valuation set out in recitals 222 to 237 to the contested decision is based, since it does not appear from those recitals that the analysis in question concerned innovative technologies.
|
137. Този извод не се опровергава от съображение 237 от обжалваното решение, според което в представения си на 27 февруари 2007 г. доклад (вж. точка 51 по-горе) независимото лице, натоварено с надзорни функции, открива технологии, сравними с иновативните технологии на Microsoft. За разлика от докладите от 3 март и 8 юли 2007 г., въз основа на които е изготвена приложената към обжалваното решение таблица, всъщност относимите констатации в този доклад не са част от мотивите към обжалваното решение. При това положение няма да е възможно да се провери дали технологиите, взети предвид от натовареното с надзорни функции независимо лице, са сравними и с технологиите, счетени от Комисията за неиновативни, ако се окаже, че преценката ѝ е неправилна. Същото важи за упоменаването в съображения 223 и 231 от обжалваното решение, че сравнимите технологии „в някои случаи“ включват патентовани технологии. Такива примери за технологии, свързани с протоколи, са дадени в съображения 224 и 232 от обжалваното решение. От това кратко представяне обаче не следва, че споменатите технологии са сравними от функционална гледна точка с всички технологии, свързани със съответните протоколи.
|
|
137. That conclusion is not undermined by recital 237 to the contested decision, according to which the monitoring trustee, in his report submitted on 27 February 2007 (see paragraph 51 above), identified some technologies comparable to Microsoft’s innovative technologies. Unlike the reports of 3 March and 8 July 2007, on the basis of which the table annexed to the contested decision was drawn up, the relevant findings of that report do not form part of the statement of reasons in the contested decision. That being the case, should the Commission’s assessment prove incorrect, it will not be possible to verify whether the technologies considered by the monitoring trustee are also comparable to the technologies considered to be non-innovative by the Commission. The same is true of the references made in recitals 223 and 231 to the contested decision, according to which comparable technologies include ‘in some cases’ patented technologies. Such examples of protocol technologies are given in recitals 224 and 232 to the contested decision. However, it cannot be inferred from that brief presentation that those technologies are comparable from a functional point of view with all the technologies relating to the protocols concerned.
|
138. Що се отнася до основателността на настоящото правно основание, важно е в самото начало да се подчертае, че разграничението между стратегическата стойност и собствената стойност на технологиите, предмет на обжалваното решение, е основна предпоставка за преценката дали поисканото от Microsoft заплащане, за да предостави достъп до посочената информация, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ, е разумно.
|
|
138. As to the merits of this plea, it should be made clear, as a preliminary point, that the distinction between the strategic value and the intrinsic value of the technologies covered by the contested decision is a basic premiss of the assessment of the reasonableness of any remuneration charged by Microsoft for allowing access to, and use of, the interoperability information.
|
139. В това отношение следва да се напомни, че за да може отказът на предприятие, носител на авторско право, да предостави достъп до продукт или услуга, необходими за упражняването на определена дейност, да се квалифицира като злоупотреба, е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно три условия, а именно: този отказ да възпрепятства появата на нов продукт, за който съществува потенциално търсене от страна на потребителите, той да е необоснован и да може да изключи конкуренцията на вторичен пазар (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело IMS Health, C‑418/01, Recueil, стр. I‑5039, точка 38).
|
|
139. In that regard, it should be recalled that, in order for the refusal by an undertaking which owns a copyright to give access to a product or service indispensable for carrying on a particular business to be regarded as abuse, it is sufficient that three cumulative conditions be satisfied, namely that that refusal is preventing the emergence of a new product for which there is a potential consumer demand, that it is unjustified and that it is such as to exclude any competition on a secondary market (Case C‑418/01 IMS Health [2004] ECR I‑5039, paragraph 38).
|
140. В настоящия случай бе констатирано, че доколкото посочените в точка 139 по-горе три кумулативни условия са изпълнени, отказът на Microsoft да предостави достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ, представлява злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, точки 711 и 712).
|
|
140. In this case, it has been found that, since the three cumulative conditions mentioned in paragraph 139 above were satisfied, Microsoft’s refusal to give access to the interoperability information and to authorise its use was abusive (see, to that effect, Microsoft v Commission , paragraph 18 above, paragraphs 711 and 712).
|
141. В този контекст с всяка корективна мярка, която има за цел да принуди Microsoft да оповести информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ от други оператори, за да могат те да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи, е трябвало да се изключи възможността Microsoft да получава насрещни престации, сравними с предимствата, които то е получило от злоупотребата с господстващото си положение на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър.
|
|
141. In that context, any remedial measure intended to compel Microsoft to make the interoperability information available and to allow other operators to use it in order to develop and distribute work group server operating system products had to exclude the possibility for Microsoft to make earnings comparable to the benefits that it derived from abusing its dominant position on the market for client PC operating systems.
|
142. В допълнение, ако на Microsoft се позволи да иска ставки на заплащане, които отразяват стойността, произтичаща от самата възможност за взаимодействие с операционните системи на Microsoft, т.е. стратегическата стойност, произтичаща от мощта на Microsoft на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър или на пазара на операционни системи за сървъри за работни групи, това означава да му се даде право да преобразува предимствата от злоупотребата в заплащане за предоставянето на лицензии. Признаването на такова право обаче по дефиниция би било в разрез с целта, прогласена в съображение 1003 от решението от 2004 г., да се осигури реална конкуренция с операционната система за сървъри на работни групи на Microsoft, тъй като Microsoft би било в състояние да иска от всеки потенциален конкурент прекомерно високи ставки на заплащане. Ето защо, както е посочено в съображения 106 и 107 от обжалваното решение, такива ставки няма как да се считат за разумни по смисъла на съображение 1008, подточка ii) и на член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
142. Moreover, allowing Microsoft to charge remuneration rates reflecting the value resulting from the mere ability to interoperate with Microsoft’s operating systems – in other words the strategic value stemming from Microsoft’s power in the client PC operating systems market or the work group server operating systems market – would in effect allow it to transform the benefits of the abuse into remuneration for the grant of licences. Recognition of such a right would by definition run counter to the objective stated in recital 1003 to the 2004 decision, which is to allow viable competition with Microsoft’s work group server operating system, since Microsoft would be in a position to charge all potential competitors prohibitive rates of remuneration. As is stated in recitals 106 and 107 to the contested decision, such rates thus could not be regarded as reasonable for the purposes of recital 1008(ii) and Article 5(a) of the 2004 decision.
|
143. Освен това, както е отбелязано в съображение 118 от обжалваното решение, прилагането на принципите за оценка WSPP (вж. точка 31 по-горе), и особено критерият дали разглежданите технологии са иновативни, може да даде насока дали поисканите от Microsoft ставки на заплащане отразяват по-скоро собствената стойност на съответната технология, а не стратегическата ѝ стойност. Всъщност собствената стойност на продукти като разглежданите се състои в тяхната иновативност. От друга страна, обстоятелството, че тези технологии са търговски тайни по силата на прилаганата от Microsoft политика, не е индиция за наличието на стойност, различна от стратегическата.
|
|
143. Furthermore, as has been stated in recital 118 to the contested decision, application of the WSPP pricing principles (see paragraph 31 above), and in particular the criterion that the technologies concerned be innovative, gives an indication of whether Microsoft’s remuneration rates reflect the intrinsic value of a technology rather than its strategic value. The intrinsic value of products such as those at issue in fact lies in their innovative character. By contrast, the fact that those technologies were trade secrets by virtue of Microsoft’s policy is not an indicator of any value other than strategic value.
|
144. В допълнение, макар да трябва да се изключи цялата стратегическа стойност на въпросните технологии, изложена в точка 142 по-горе и в съображения 105 и 107 от обжалваното решение (вж. точки 29 и 30 по-горе), необходимо е да се направи и пазарната оценка на сравними технологии, изложена в точки 134 и 135 по-горе, тъй като трябва да бъде изключена и възможността такива технологии да се предлагат, в съответствие с търговската практика, и при значително по-ниски от поисканите от Microsoft ставки на заплащане, дори нулеви ставки. Както твърди ACT, именно с такъв метод се стига до преценка на стойността, която би имала информацията, свързана с оперативната съвместимост, ако нямаше оператор с господстващо положение. От друга страна, ако не е налице нововъведение, характерът на тайна сам по себе си няма за лицензополучателя стойност, различна от стратегическата, докато фиксираните разходи за разработване — според изразеното в доклад от 24 август 2006 г. мнение дори на PricewaterhouseCoopers, определения от Microsoft експерт — не са правилна основа за преценката на стойността на интелектуалната собственост.
|
|
144. Moreover, whilst all strategic value of the technologies in question, as described in paragraph 142 above and in recitals 105 and 107 to the contested decision (see paragraphs 29 and 30 above), must be excluded, a market valuation of comparable technologies, as described in paragraphs 134 and 135 above, is also required, since it is necessary to rule out the possibility that commercial practice is to offer such technologies at substantially lower rates than those charged by Microsoft, or even free of charge. Such is the type of approach by which it is possible to assess the value which the interoperability information would have in the absence of any dominant operator, as claimed by ACT. On the other hand, in the absence of innovation, secrecy by itself represents only strategic value for a licensee, while fixed development costs are not, as PricewaterhouseCoopers (the expert appointed by Microsoft) itself states in a report of 24 August 2006, a correct basis for valuing intellectual property.
|
145. Следователно с прилагането на принципите за оценка WSPP се отговаря, обективно и независимо дали между Microsoft и евентуалните му съдоговорители има споразумение, на необходимостта от преценка дали поисканите от Microsoft ставки на заплащане са разумни по смисъла на съображение 1008, подточка ii) и на член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
145. Accordingly, application of the WSPP pricing principles responds, in an objective way and regardless of any agreement between Microsoft and its potential licensees, to the need to assess whether Microsoft’s remuneration rates are reasonable for the purpose of recital 1008(ii) and Article 5(a) of the 2004 decision.
|
146. Доводът на Microsoft, че принципите за оценка WSPP могат да бъдат прилагани само от страните по евентуалния лицензионен договор, от независимото лице, натоварено с надзорни функции, и от High Court of Justice, но не и от Комисията, не може да бъде приет. Всъщност няма пречка Комисията да приложи въпросните принципи, ако те са подходящи за привеждането в действие на член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
146. Microsoft’s argument that the WSPP pricing principles may be used only by the parties to a possible licence, the monitoring trustee and the High Court of Justice, and not by the Commission, cannot be accepted. Nothing prevents the Commission from applying the principles in question if they are appropriate for the purpose of implementing Article 5(a) of the 2004 decision.
|
147. Този извод обаче не означава, че посочените принципи са приложени правилно — нещо, което Microsoft също оспорва. В това отношение следва да се подчертае, че Microsoft не критикува преценката на Комисията относно иновативността на една или няколко от счетените за неиновативни 166 технологии, а оспорва определянето на критериите, използвани за проверка дали като цяло е налице нововъведение.
|
|
147. However, that finding does not necessarily mean that those principles have been correctly applied, and indeed Microsoft also challenges the manner of their application. In that regard, it should be pointed out that Microsoft does not take issue with the Commission’s assessment of the innovative character of any of the 166 technologies held not to be innovative but challenges the definition of the tests used to consider generally whether there was innovation.
|
148. В това отношение най-напред следва да се отбележи, че видно от съображение 138 от обжалваното решение, за да прецени дали разглежданите технологии са иновативни, Комисията е използвала понятията за новост и за неочевидност „като утвърдени понятия в областта на интелектуалната собственост“. От последно цитираното следва, че Комисията е придала на понятията за новост и за неочевидност значението, което те имат в областта на интелектуалната собственост.
|
|
148. In that regard, the Court observes at the outset that, as is clear from recital 138 to the contested decision, the Commission, in order to ascertain whether the technologies at issue were innovative, used the notions of novelty and non-obviousness ‘as settled concepts in the area of intellectual property’. That reference shows that the Commission attributed to ‘novelty’ and ‘non-obviousness’ the meaning that they have in the field of intellectual property.
|
149. Във връзка с това следва да се отбележи, че според съображение 138 от обжалваното решение Комисията е определила като нова технологията, която не е част от състоянието на техниката, а като неочевидна —технологията, която не е очевидна за специалист в съответната област. Тези определения съответстват на определенията за новост и за изобретателска стъпка, намиращи се съответно в член 54 и член 56 от изменената Конвенция за издаване на европейски патенти от 5 октомври 1973 г. Доколкото е прието, че подходът на Комисията, състоящ се в преценка дали технологиите на Microsoft са иновативни, е законосъобразен (вж. точки 133—146 по-горе), не може да се оспорва, че Комисията има право да преценява иновативността на тези технологии с оглед на съставните ѝ части, а именно новост и неочевидност, като последната попада в обхвата на понятието „изобретателска стъпка“. В това отношение следва да се добави, че в писмо от 4 май 2006 г. Microsoft твърди, че иновативността трябва да се преценява съобразно критериите за новост и за изобретателска стъпка, въпреки че според него преценката за иновативност не може да измести правото на търговска тайна. Освен това в писмо от 31 юли 2006 г. (вж. точка 47 по-горе) Microsoft признава, че критерият за иновативност, като „филтър за стратегическата стойност“, има смисъла, придаден му в патентното право, и представя своите доклади за нововъведенията, отчитайки това определение.
|
|
149. It should be observed, in that context, that, according to recital 138 to the contested decision, the Commission defined as novel a technology that did not form part of the state of the art and as non-obvious a technology which is not obvious to a person skilled in the art. Those definitions correspond to the definitions of ‘novelty’ and ‘inventive step’ in Article 54 and Article 56 respectively of the Convention on the Grant of European Patents of 5 October 1973, as amended. Since the legitimacy of the Commission’s approach of assessing the innovative character of Microsoft’s technologies has been accepted (see paragraphs 133 to 146 above), it cannot be denied that the Commission is entitled to assess their innovative character by reference to its constituent elements, namely novelty and non-obviousness, the latter belonging to the notion of ‘inventive step’. It should be added, in that regard, that in a letter dated 4 May 2006, Microsoft affirms that innovation is to be assessed by reference to the standards of novelty and inventive step, even though it takes the view that the innovation test should not supplant the law of trade secrets. In a letter of 31 July 2006 (see paragraph 47 above), Microsoft also recognised that the standard of innovation as a ‘filter for strategic value’ has the meaning attributed to it under patent law and submitted its reports on innovation with that meaning in mind.
|
150. Обратно на твърдяното от Microsoft, преценката в рамките на настоящото дело дали от гледна точка на новостта и на изобретателската стъпка технологиите, предмет на обжалваното решение, са иновативни, не води до заличаване като цяло на стойността на правата на интелектуална собственост, на търговските тайни или на друга поверителна информация, нито на още по-силно основание до това иновативността да бъде наложена като условие даден продукт или информация да са обхванати от такова право или като цяло да представляват търговска тайна. Както личи от предходните съображения, всъщност целта на тази преценка е да направи възможно прилагането на член 5, буква а) от решението от 2004 г., който — тълкуван в светлината на съображения 1003 и 1008, подточка ii) от същото решение — не допуска, с оглед на конкретната установена злоупотреба, поисканото от Microsoft заплащане да отразява стратегическата стойност на разглежданите технологии. Тази цел е изрично прогласена в принципите за оценка WSPP, изготвени след преговори между Комисията и Microsoft (вж. точки 25, 31 и 87 по-горе).
|
|
150. Contrary to what has been argued by Microsoft, the effect, in the context of this case, of assessing the innovative character of the technologies covered by the contested decision by reference to novelty and inventive step is not to extinguish generally the value of intellectual property rights, trade secrets or other confidential information or, a fortiori , to make innovative character a precondition for a product or information to be covered by such a right or to constitute a trade secret in general. In fact, as is clear from the foregoing considerations, the objective of such an assessment is to enable Article 5(a) of the 2004 decision to be enforced; that provision – read in the light of recitals 1003 and 1008(ii) to the 2004 decision – precludes, in the light of the specific abuse found, any remuneration charged by Microsoft from reflecting the strategic value of the technologies at issue. That objective is expressly stated in the WSPP pricing principles drawn up following negotiations between the Commission and Microsoft (see paragraphs 25, 31 and 87 above).
|
151. В допълнение, при положение че Microsoft не е предложило по-подходящо съдържание на понятията за новост и за неочевидност, с което също да може да се изключи цялата стратегическа стойност на тези технологии, налага се изводът, че неговите доводи не разкриват наличието на грешка, която засяга законосъобразността на обжалваното решение, доколкото Комисията е посочила, че е използвала понятията за новост и за неочевидност.
|
|
151. As Microsoft has not in any event put forward a more appropriate definition of the concepts of novelty and non-obviousness, which would also be capable of ensuring any strategic value of those technologies is excluded, it must be concluded that its arguments do not reveal any error affecting the legality of the contested decision in so far as the Commission stated that it had used the concepts of novelty and non-obviousness.
|
152. Уместно е да се добави, че макар при прилагането на Конвенцията за издаване на европейски патенти разширената колегия на ЕПВ да е приела, че преценката за неочевидност трябва да се извършва само по отношение на претенции, свързани с изпълнявани от компютър програми, които имат технически характер (вж. в този смисъл Становище G 3/08, ОВ ЕПВ 2011 г., 1, точка 10.13 от мотивите), Microsoft не твърди, че неочевидността на разглежданите технологии няма как да се прецени в контекст, различен от издаването на патент, без предварително да се разгледа техническият им характер. В допълнение, от правна гледна точка проверката на техническия характер на претенциите, свързани с изпълнявани от компютър програми, е действие, свойствено за производството по издаване на патент, тъй като компютърните програми „като такива“ не са патентоспособни (вж. например член 52, параграфи 2 и 3 от Конвенцията за издаване на европейски патенти).
|
|
152. It should be added that although, in its application of the Convention on the Grant of European Patents, the EPO Enlarged Board of Appeal takes the view that assessment of non-obviousness is to be undertaken solely in relation to claims entailing computer-implemented programs having technical character (see, to that effect, Opinion G 3/08, OJ EPO 2011, 1, point 10.13 of the reasons), Microsoft has not argued that, in a context other than that of a patent grant, the non-obviousness of the technologies at issue cannot be assessed without a prior examination of their technical character. What is more, from a legal point of view, the examination of the technical character of claims entailing computer-implemented programs is a step specific to the procedure for granting a patent, given that computer programs ‘as such’ are not patentable (see, for example, Article 52(2) and (3) of the Convention on the Grant of European Patents).
|
153. Не могат да бъдат уважени и доводите на Microsoft, че Комисията е приложила критериите за новост и за изобретателска стъпка твърде ограничително и следователно в противоречие дори с патентното право, в смисъл че само „наистина „пионерните“ технологии, които са съвсем различни от състоянието на техниката“, можели да бъдат квалифицирани като иновативни и че наличието на референции към състоянието на техниката, свързани с концепции, които като цяло са подобни на въведените от Microsoft, означавало, че обхванатите от обжалваното решение технологии са очевидни (вж. точка 126 по-горе). Всъщност наред с общите си твърдения Microsoft не е изложило довод, който би поставил под въпрос конкретно направените преценки по проблема дали разглежданите технологии са иновативни, и който би позволил на Общия съд да провери обосноваността на това твърдение.
|
|
153. Nor can Microsoft succeed in its arguments that the Commission applied the criteria of novelty and inventive step in an overly restrictive way and, consequently, in a manner contrary even to patent law, so that only ‘truly pioneering’ technologies ‘totally different from prior art’ may be regarded as innovative and the existence of prior art references relating to broadly similar concepts to those implemented by Microsoft entails the obviousness of the technologies covered by the contested decision (see paragraph 126 above). In fact, apart from general assertions, Microsoft has not advanced any argument which challenges the concrete findings made in respect of the innovative character of the technologies concerned and allows the Court to determine whether this contention is well founded.
|
154. Освен това, като се има предвид, че всички технологии, представени от Microsoft за иновативни, са разгледани една по една и че Комисията е преценила за всяка от тях дали е иновативна, Microsoft няма основание да счита, че е отхвърлена иновативността на технологиите като цяло поради твърдяно за неправилно прилагане на критериите за новост и за изобретателска стъпка.
|
|
154. Furthermore, given that all the technologies that Microsoft presented as innovative were examined one by one and that the Commission assessed the innovative character of each of them, Microsoft is not justified in claiming that the Commission rejected their innovative character en bloc because of an allegedly incorrect application of the novelty and inventive step tests.
|
155. Същото важи за преценката на твърдените за иновативни съчетания от технологии, всяко от които, взето поотделно, не разкривало наличието на изобретателска стъпка. В това отношение според съображения 146—156 от обжалваното решение съчетанията от технологии, посочени от Microsoft, действително са проверени като такива и не са счетени за иновативни. Това обстоятелство се потвърждава от страници 1, 5, 8, 13, 21, 22, 29, 31, 34, 39, 61, 64 и 68 от приложената към обжалваното решение таблица, от които личи, че Комисията е разгледала иновативността на 19 съчетания от технологии едно по едно. Според обяснението на тези страници от посочената таблица във връзка със стр. 4, 8, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 28, 29, 39, 40, 41, 43, 58, 66, 70, 111, 120 и 129 от доклада от 8 юли 2007 г. на независимото лице, натоварено с надзорни функции, и със стр. 7, 73 и 78 от доклада на това лице от 3 март 2007 г. (вж. точка 52 по-горе), в административното производство Microsoft не е изложило подробности, доказателства или други доводи, въз основа на които да може да се направи извод, че 18 от въпросните 19 съчетания от технологии са иновативни. Освен това пак в посочените доклади се отбелязва, че технологиите, които формират разглежданите съчетания, са част от състоянието на техниката. При тези обстоятелства Microsoft е трябвало да посочи особените причини, които правят иновативно съчетанието от неиновативни технологии, тъй като от независимото лице, натоварено с надзорни функции, или от Комисията не може да се изисква да предполагат мотивите, с които Microsoft иска да обоснове твърдението си за иновативност.
|
|
155. The same is true of the assessment of the allegedly innovative combinations of technologies, each of which taken separately would not entail an inventive step. In that regard, according to recitals 146 to 156 to the contested decision, the combinations of technologies which Microsoft put forward were indeed examined as such and were found not to be innovative. That is confirmed by pages 1, 5, 8, 13, 21, 22, 29, 31, 34, 39, 61, 64 and 68 of the table annexed to the contested decision, from which it is apparent that the Commission examined the innovative character of 19 combinations of technologies one by one. According to the explanations on those pages of the table, read in conjunction with pages 4, 8, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 28, 29, 39, 40, 41, 43, 58, 66, 70, 111, 120 and 129 of the monitoring trustee’s report of 8 July 2007 and pages 7, 73 and 78 of the trustee’s report of 3 March 2007 (see paragraph 52 above), for 18 of the 19 technology combinations in question, Microsoft did not produce, during the administrative proceedings, any details, evidence or justification supporting a conclusion that they were innovative. Moreover, it is also noted in those reports that there was prior art for the technologies forming the combinations in question. In those circumstances, it was for Microsoft to point out the specific reasons why a combination of non-innovative technologies was to be regarded as innovative, since the monitoring trustee and the Commission could not be required to speculate on the reasons underpinning Microsoft’s claim that there was innovation.
|
156. В допълнение, както се вижда от стр. 7 на приложената към обжалваното решение таблица, Комисията е потвърдила изложената на стр. 32 от доклада от 8 юли 2007 г. преценка на независимото лице, натоварено с надзорни функции, с която то признава за иновативна технологията „Referral Management“, състояща се в нова комбинация на различни метрики в рамките на сложен алгоритъм.
|
|
156. Furthermore, as can be seen from page 7 of the table annexed to the contested decision, the Commission confirmed the finding of the monitoring trustee set out on page 32 of his report of 8 July 2007 acknowledging the innovative character of the ‘Referral Management’ technology consisting in a new combination of different metrics within a complex algorithm.
|
157. В жалбата си Microsoft не развива нито един довод, за да докаже, че при преценката от Комисията на иновативния характер на едно или няколко от тези съчетания от технологии, основана на докладите на натовареното с надзорни функции независимо лице, са допуснати специфични грешки. Ето защо, както бе изтъкнато в точка 153 по-горе, общите твърдения, че възприетият от Комисията подход е фрагментарен, могат единствено да бъдат отхвърлени, тъй като не са посочени конкретни данни, доказващи тяхната състоятелност.
|
|
157. In its action, Microsoft does not develop any argument to show that the Commission’s assessments of the innovative character of any of those combinations of technologies, which are based on the reports of the monitoring trustee, are vitiated by specific errors. In those circumstances, as has been stated in paragraph 153 above, general allegations that the Commission’s approach was ‘granular’ must be rejected in the absence of concrete examples substantiating those allegations.
|
158. Що се отнася до твърденията на Microsoft, съдържащи се в отговора му на писмен въпрос на Общия съд, че в административното производство то посочило, че иновативността на технологиите, свързани с протоколите „File Replication Service“ и „Directory Replication Service“, трябва да се преценява на „равнището“ на тези протоколи, следва да се отбележи, както личи от стр. 13, 21 и 22 от приложената към обжалваното решение таблица, че Комисията е проверила иновативността на седем съчетания от технологии в рамките на тези протоколи. От твърденията на Microsoft обаче не става ясно нито защо тази проверка не отговаря на изложените от него претенции, свързани с иновации, нито какви са особените причини, поради които трябва да се направи различна проверка.
|
|
158. With regard to the arguments put forward by Microsoft in its reply to a written question from the Court, according to which it stated during the administrative proceedings that the innovative character of technologies in the ‘File Replication Service’ and ‘Directory Replication Service’ protocols was to be assessed at ‘protocol level’, it is to be noted that – as is clear from pages 13, 21 and 22 of the table annexed to the contested decision – the Commission examined the innovative character of seven combinations of technologies within those protocols. Microsoft’s arguments do not explain in what way that examination did not address its innovation claims or specifically why a different examination was called for.
|
159. Следователно, обратно на твърдяното от Microsoft (вж. точка 130 по-горе), Комисията изобщо не е направила „принципна грешка“, която да опорочава целия ѝ анализ, независимо от конкретните примери на преценка, опорочена от такава грешка.
|
|
159. Therefore, contrary to what Microsoft has argued (see paragraph 130 above), the Commission did not make any ‘fundamental error’ which, irrespective of specific instances of assessments supposedly affected by such an error, invalidated its entire analysis.
|
160. Не може да бъде приет доводът на Microsoft, че невъзразяването от Комисията срещу начисляването на ставки на заплащане за предоставените лицензии в рамките на споразумения, различни от споразумението „No Patent“, предполага наличието на нововъведение от по-обща гледна точка, тъй като във всички споразумения WSPP техническата документация била една и съща. От съображения 132 и 162—164 от обжалваното решение следва, че Комисията е приела възможността Microsoft да получава заплащане, което не е символично за споразуменията, различни от споразумението „No Patent“, доколкото въпросните споразумения водят до издаването на лицензии за патенти, обхващащи технологията, която е част от техническата документация, и то без да се засяга валидността на въпросните патенти. Както обаче бе отбелязано в точка 121 по-горе, в рамките на споразумението „No Patent“ понятието „Microsoft licensed intellectual property“ включва „ноу-хау“, промишлени тайни, търговски тайни, поверителна информация и авторски права, като изрично са изключени правата, обхванати от патент или от висяща заявка за патент.
|
|
160. Nor can the Court accept Microsoft’s argument that the fact that the Commission did not object to remuneration being charged for the licences granted under agreements other than the No Patent agreement means that there was innovation at a less ‘granular’ level, since the technical documentation is identical under all the WSPP agreements. In fact, it is apparent from recitals 132 and 162 to 164 to the contested decision that the Commission accepted that Microsoft was entitled to more than token remuneration for agreements other than the No Patent agreement, since the agreements in question resulted in the grant of licences concerning patents reading on technology forming part of the technical documentation, that being without prejudice to the validity of the patents in question. As has been noted in paragraph 121 above, the concept of ‘Microsoft licensed intellectual property’ includes, under the No Patent agreement, know-how, industrial secrets, trade secrets, confidential information and copyright with the explicit exclusion of any rights covered by a patent or a patent application.
|
161. От предходните констатации следва, че Microsoft не е успяло да постави под въпрос изводите на Комисията за липсата на иновативност на технологиите и на съчетанията от технологии. Впрочем общото позоваване на материали, представени по време на административното производство, които разкривали грешки на Комисията в това отношение (вж. точка 128 по-горе), очевидно не е достатъчно за тази цел.
|
|
161. It follows from the foregoing findings that Microsoft has not succeeded in calling into question the Commission’s conclusions concerning the lack of innovative character of the technologies and combinations of technologies. Moreover, the general reference to documents submitted during the administrative proceedings, which are said to reveal the Commission’s errors in that regard (see paragraph 128 above), is manifestly not sufficient for that purpose.
|
162. Що се отнася до оплакването на Microsoft, изведено от твърдяната липса на мотиви във връзка с преценката дали въпросните технологии са иновативни (вж. точка 129 по-горе), от цитираната в точка 99 по-горе съдебна практика следва, че Комисията е длъжна да посочи ясно и разбираемо причините, поради които счита, че съответната технология е или не е иновативна. Това изискване не означава, че Комисията трябва освен основанията за нейната преценка да посочи и причините, поради които изложени в административното производство доказателства или доводи не опровергават нейния извод. Въпросът дали с оглед на тези доказателства или доводи изводите на Комисията следва да бъдат обезсилени е предмет на проверката дали обжалваното решение е основателно, като Microsoft има свободата да ги изтъкне пред Общия съд и да поиска отмяната на обжалваното решение на това основание.
|
|
162. As regards Microsoft’s claim that the statement of reasons concerning the assessment of the innovative character of the technologies in question was inadequate (see paragraph 129 above), it is apparent from the case-law cited in paragraph 99 above that the Commission is obliged to explain clearly and intelligibly the reasons why it is of the view that each technology is or is not innovative. That requirement does not mean that the Commission has to set out – in addition to the matters on which its finding is based – the reasons why evidence or arguments put forward during the administrative proceedings do not undermine its conclusion. The question whether the Commission’s conclusions should, in the light of that evidence or those arguments, be held invalid falls to be considered in the examination of the merits of the contested decision, Microsoft being free to raise the evidence or arguments before the Court and to seek annulment of the contested decision on that basis.
|
163. Що се отнася до довода на Microsoft, че Комисията и независимото лице, натоварено с надзорни функции, са проверили дали технологиите са иновативни, отчитайки състоянието на техниката към 2007 г., а не към момента, когато Microsoft е поискало да му бъде издаден патент (вж. точка 129 по-горе), налага се изводът, че този довод не е подкрепен с факти. Всъщност според бележка под линия 149 от обжалваното решение и Комисията, и независимото лице, натоварено с надзорни функции, са взели предвид твърдяната от Microsoft дата. Microsoft обаче нито е представило доказателство, което би могло да опровергае тази преценка, нито е цитирало конкретни случаи, в които е посочено състояние на техниката към момент, по-късен от твърдяната от Microsoft във всеки един случай дата.
|
|
163. As to Microsoft’s argument that the Commission and the monitoring trustee considered whether the technologies were innovative by reference to the state of the art in 2007 rather than to the time when it would have applied for a patent (see paragraph 129 above), it lacks any factual basis. Indeed, according to footnote 149 to the contested decision, both the Commission and the monitoring trustee took account of the date claimed by Microsoft. Microsoft puts forward nothing that might call that finding into question and does not cite any concrete cases in which the reference to the state of the art is later than the date claimed each time by Microsoft.
|
164. Следователно третото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
|
|
164. Accordingly, the third plea must be rejected.
|
По четвъртото правно основание, изведено от незаконосъобразното използване на докладите на независимото лице, натоварено с надзорни функции
|
|
Fourth plea: unlawful reliance on the monitoring trustee’s reports
|
Доводи на страните
|
|
Arguments of the parties
|
165. Според Microsoft отмяната на член 7 от решението от 2004 г. с Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, води до незаконосъобразност на всички действия на независимото лице, натоварено с надзорни функции, като искането и получаването на документи и други материали, изхождащи пряко от Microsoft, както и изготвянето на доклади въз основа на тези документи и материали. В настоящия случай обаче Комисията основала обжалваното решение изцяло на докладите, изготвени от натовареното с надзорни функции независимо лице, което получило доказателства по силата на незаконосъобразно делегиране на правомощия. Следователно Комисията не взела всички необходими мерки, за да се съобрази с Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе.
|
|
165. According to Microsoft, the annulment of Article 7 of the 2004 decision by the judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, renders unlawful all the actions that the monitoring trustee has taken, such as requesting and receiving documents and other materials directly from Microsoft and preparing reports based on those documents and materials. In the present case, the Commission based the contested decision entirely on the reports drawn up by the monitoring trustee, who obtained evidence under an illegal delegation of powers. The Commission thus failed to take all the measures necessary to comply with the judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above.
|
166. Без оглед на това дали независимото лице, натоварено с надзорни функции, е упражнило незаконосъобразно предоставените му правомощия, решението от 28 юли 2005 г. (вж. точка 14 по-горе) несъмнено било постановено въз основа на делегирането, което Общият съд санкционирал, така че Комисията не можела да основе обжалваното решение на тези доклади.
|
|
166. Irrespective of whether the monitoring trustee made use of the powers which had been unlawfully delegated to him, the decision of 28 July 2005 (see paragraph 14 above) is without question based on the delegation censured by the Court, so that the Commission was not entitled to base the contested decision on those reports.
|
167. При тези обстоятелства въпросите дали Microsoft е имало задължение да изпълни исканията на независимото лице, натоварено с надзорни функции, и дали Комисията е получила законосъобразно достъп до въпросната информация от това лице или от Microsoft, били ирелевантни, тъй като независимото лице, натоварено с надзорни функции, действало в рамките на делегираните му от Комисията правомощия.
|
|
167. In those circumstances, the questions whether Microsoft was required to accede to the monitoring trustee’s requests and whether the Commission lawfully obtained access to the information at issue through the monitoring trustee or through Microsoft are irrelevant, since the monitoring trustee acted within the framework of the powers delegated to him by the Commission.
|
168. На последно място, като се има предвид, че — и както освен това било видно от приложението към обжалваното решение — TAEUS не е изпълнявало същите задачи като независимото лице, натоварено с надзорни функции, неговото участие нямало значение в този контекст.
|
|
168. Finally, since, as is also apparent from the annex to the contested decision, TAEUS did not carry out the same tasks as the monitoring trustee, its intervention is irrelevant in this context.
|
169. Комисията и подпомагащите я встъпили страни оспорват основателността на това правно основание.
|
|
169. The Commission and the interveners supporting it dispute the merits of this plea.
|
Съображения на Общия съд
|
|
Findings of the Court
|
170. Трябва да се напомни, че член 7 от решението от 2004 г. е отменен в частта, в която Microsoft се задължава да представи предложение за въвеждане на механизъм за определянето на лице, натоварено с надзорни функции, което независимо от Комисията да има право на достъп до поддръжката, информацията, помещенията и служителите на Microsoft, както и до изходния код на съответните продукти на Microsoft (вж. точка 18 по-горе).
|
|
170. It must be borne in mind that Article 7 of the 2004 decision was annulled in so far as it orders Microsoft to submit a proposal for the establishment of a mechanism which is to include a monitoring trustee with the power to have access, independently of the Commission, to Microsoft’s assistance, information, documents, premises and employees and to the source code of the relevant Microsoft products (see paragraph 18 above).
|
171. В допълнение, от точки 1268 и 1271 от Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, следва, че с описаните в точка 170 по-горе права, предоставени на независимото лице, натоварено с надзорни функции, се излиза далеч извън границите на положение, в което Комисията определя свой експерт, тъй като член 7 от решението от 2004 г. предоставя на натовареното с надзорни функции независимо лице правомощия, които само Комисията би могла да упражнява.
|
|
171. Furthermore, it follows from paragraphs 1268 and 1271 of the judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, that the rights conferred on the monitoring trustee, described in paragraph 170 above, go well beyond the situation in which the Commission retains its own expert, as Article 7 of the 2004 decision confers on the trustee powers which the Commission alone could exercise.
|
172. Обратно на твърдяното от Microsoft, обстоятелството, че съображение 33 и член 3.2 от решението от 28 юли 2005 г. (вж. точка 14 по-горе) се основават на въпросните правомощия на независимото лице, натоварено с надзорни функции, е ирелевантно, тъй като това обстоятелство би засегнало най-много законосъобразността на същото решение, чийто адресат е Microsoft и срещу което Microsoft не е подало жалба.
|
|
172. Contrary to what Microsoft has argued, it is irrelevant that recital 33 and Article 3.2 of the decision of 28 July 2005 (see paragraph 14 above) are based on the powers of the monitoring trustee in question, since, at the very most, that circumstance would affect the legality of that decision, which was addressed to Microsoft and against which Microsoft has not brought an action.
|
173. Що се отнася до въпроса дали независимото лице, натоварено с надзорни функции, е отправило искания до Microsoft съгласно член 3.2 от решението от 28 юли 2005 г., според Комисията това лице нито е упражнило посоченото правомощие, нито с оглед изготвянето на докладите си е използвало изходния код, получен от Microsoft. Комисията добавя, че всички контакти между Microsoft и независимото лице, натоварено с надзорни функции, са били осъществени на доброволни начала в съответствие с член 4.1 от решението от 28 юли 2005 г.
|
|
173. With regard to the question whether the monitoring trustee sent any requests to Microsoft under Article 3.2 of the decision of 28 July 2005, the Commission states that the trustee did not use that power; nor did he use the source code obtained from Microsoft when drawing up his reports. The Commission adds that all communications between Microsoft and the trustee were on a voluntary basis in accordance with Article 4.1 of the decision of 28 July 2005.
|
174. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 3.2 от решението от 28 юли 2005 г. независимото лице, натоварено с надзорни функции, може по-специално да поиска информация от Microsoft. В допълнение съгласно член 4.1 от същото решение Microsoft е свободно да отговори на исканията, отправени от натовареното с надзорни функции независимо лице, като Комисията си запазва правото да упражни своите правомощия по силата на Регламент № 1/2003, ако не бъде даден доброволен отговор.
|
|
174. In that regard, it is to be noted that, under Article 3.2 of the decision of 28 July 2005, the monitoring trustee may, inter alia, request information from Microsoft. Moreover, pursuant to Article 4.1 of that decision, Microsoft is free to comply with requests made by the trustee, while the Commission reserves the right to exercise its powers under Regulation No 1/2003 should Microsoft fail to comply voluntarily.
|
175. В този смисъл член 3.2 от решението от 28 юли 2005 г. във връзка с член 4.1 от него не е засегнат с частичната отмяна на член 7 от решението от 2004 г., постановена в точка 1, първо тире от диспозитива на Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, тъй като тези разпоредби дават на независимото лице, натоварено с надзорни функции, единствено възможността да контактува пряко с Microsoft, за да изпълни задачата си, но не му предоставят правомощието да приеме принудителна мярка, защото последният вид действие е изрично запазено за Комисията.
|
|
175. Thus, Article 3.2 of the decision of 28 July 2005, read in conjunction with Article 4.1 thereof, is not affected by the partial annulment of Article 7 of the 2004 decision under the first indent of point 1 of the operative part of the judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, since those provisions only afford the monitoring trustee the opportunity to enter into direct contact with Microsoft in order to carry out his task but do not confer on him the power to adopt a coercive measure, action of that type being expressly reserved to the Commission.
|
176. Освен това не се спори, че в настоящия случай получената от Microsoft информация е използвана от независимото лице, натоварено с надзорни функции, за изготвянето на доклади, въз основа на които Комисията е направила констатациите, фигуриращи в обжалваното решение.
|
|
176. Furthermore, it is not disputed that, in the present case, the information obtained from Microsoft was used by the monitoring trustee for the purpose of drawing up reports on the basis of which the Commission made the assessments in the contested decision.
|
177. В допълнение, важно е да се добави, че Комисията е използвала единственото средство, което дава възможност положението да бъде поправено в съответствие с Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, в рамките на член 233 EО, а именно — да поиска от Microsoft на основание член 18, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да предаде на Комисията всички документи и други материали, до които независимото лице, натоварено с надзорни функции, е имало пряк достъп.
|
|
177. It should be added, moreover, that the Commission employed the only method that allowed the situation to be regularised in accordance with the judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, under Article 233 EC, that is to say, it requested Microsoft, under Article 18(2) of Regulation No 1/2003, to provide the Commission with all the documents and other information to which the monitoring trustee had had access directly from Microsoft.
|
178. Следователно четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
|
|
178. The fourth plea must therefore be rejected.
|
По петото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита
|
|
Fifth plea: infringement of the rights of the defence
|
Доводи на страните
|
|
Arguments of the parties
|
179. Microsoft твърди, че изпращането на изложението на възраженията на 1 март 2007 г., т.е. седем месеца преди края на периода, който Комисията отчела, за да установи несъобразяването с член 5 от решението от 2004 г. (22 октомври 2007 г.), е попречило на Microsoft да изложи своята гледна точка по всички уличаващи го материали. Както изложението на възраженията, така и писмото с фактите всъщност съдържали само предварителни преценки по смисъла на член 5, буква г) от решението от 2004 г. и не дали възможност на Microsoft да изложи своята гледна точка по всички факти, въз основа на които е наложена периодичната имуществена санкция, която имала различна от глобата цел. Така Microsoft не могло да изрази позиция по стесняването на предмета на обжалваното решение, който се съсредоточил върху съобразяването само с член 5, буква а) от решението от 2004 г. единствено от гледна точка на споразумението „No Patent“ и който показвал, че в сравнение с позицията, изразена в изложението на възраженията, Комисията е приела още три технологии за иновативни. Тези обстоятелства били от ключово значение с оглед на член 24, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Освен това на Microsoft не била дадена възможност нито да посочи, че съобразяването на поведението му със задълженията, наложени с решението от 2005 г., е трябвало да доведе до съществено намаляване на размера на периодичната имуществена санкция, нито да изрази мнение относно продължителността на възприетия от Комисията период. На последно място, Microsoft не получило възможността да посочи някои фактически грешки, допуснати от Комисията, като изчисляването на периодичната имуществена санкция до 22 октомври 2007 г., при положение че Microsoft представило предложението, прието за разумно, на 9 октомври 2007 г.
|
|
179. Microsoft claims that, because the statement of objections was sent on 1 March 2007, that is to say, seven months before the end of the period taken into account by the Commission for determining non-compliance with Article 5 of the 2004 decision (22 October 2007), Microsoft was prevented from expressing its views on all the matters raised against it. Both the statement of objections and the letter of facts contained only preliminary assessments under Article 5(d) of the 2004 decision and did not afford Microsoft the opportunity to comment on all the issues forming the basis of the imposition of the periodic penalty payment, the purpose of which is different from that of a fine. Accordingly, Microsoft was unable to comment on the limitation of the subject-matter of the contested decision, which focused on compliance with only Article 5(a) of the 2004 decision from the perspective of the No Patent agreement alone and which shows that the Commission acknowledged the innovative character of three additional technologies as compared with the view expressed in the statement of objections. These factors are crucial in the light of Article 24(2) of Regulation No 1/2003. Furthermore, Microsoft did not have the opportunity to make representations that its compliance with the obligations imposed by the 2005 decision should have led to a significant reduction in the amount of the periodic penalty payment, or to comment on the length of the period on which the Commission relied. Finally, Microsoft was denied the opportunity to point out certain factual errors made by the Commission, such as calculating the periodic penalty payment up to 22 October 2007, whilst Microsoft had submitted a proposal considered to be reasonable on 9 October 2007.
|
180. Така Комисията компрометирала и ролята на консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение, до който съгласно член 14 от Регламент № 1/2003 тя трябвало да се допита.
|
|
180. In this way, the Commission also undermined the role of the Advisory Committee on Restrictive Practices and Dominant Positions, which it is supposed to consult, pursuant to Article 14 of Regulation No 1/2003.
|
181. Комисията оспорва основателността на това правно основание.
|
|
181. The Commission disputes the merits of this plea.
|
Съображения на Общия съд
|
|
Findings of the Court
|
182. Според съдебната практика изложението на възраженията трябва да е написано достатъчно ясно, макар и обобщено, за да позволи на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията. Всъщност само при това условие изложението на възраженията може да изпълни функцията, която му е предоставена от общностните регламенти, и се състои в това да даде всички необходими сведения на предприятията, за да могат те да упражнят ефективно своята защита, преди Комисията да приеме окончателно решение (вж. Решение на Общия съд от 15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T‑15/02, Recueil, стр. II‑497, точка 46 и цитираната съдебна практика).
|
|
182. According to the case-law, the statement of objections must be couched in terms that, albeit succinct, are sufficiently clear to enable the parties concerned properly to identify the conduct complained of by the Commission. It is only on that condition that the statement of objections can fulfil its function under the Community regulations of giving undertakings all the information necessary to enable them to defend themselves properly, before the Commission adopts a final decision (see Case T‑15/02 BASF v Commission [2006] ECR II‑497, paragraph 46 and the case-law cited).
|
183. Това изискване е спазено, ако в решението не се твърди, че заинтересованите лица са извършили нарушения, различни от посочените в изложението на възраженията, и ако са взети предвид само фактите, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения (вж. Решене по дело BASF/Комисия, точка 182 по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).
|
|
183. That requirement is satisfied if the decision does not allege that the persons concerned have committed infringements other than those referred to in the statement of objections and takes into consideration only facts on which they have had the opportunity of making known their views (see BASF v Commission , paragraph 182 above, paragraph 47 and the case-law cited).
|
184. В допълнение изложението на възраженията е подготвителен процесуален акт спрямо решението, което слага край на административното производство. Ето защо, докато не е прието окончателно решение, Комисията може, с оглед по-специално на писмени или устни становища на страните, или да оттегли някои или дори всички от първоначално повдигнатите срещу тях твърдения за нарушение и така да измени позицията си в тяхна полза, или обратно — да реши да включи нови твърдения за нарушение, при условие че даде на съответните предприятия възможност да изложат гледната си точка по въпроса (Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точки 114 и 115).
|
|
184. Furthermore, the statement of objections is a procedural measure adopted preparatory to the decision which represents the culmination of the administrative procedure. Consequently, until a final decision has been adopted, the Commission may, in view, in particular, of the written or oral observations of the parties, abandon some or even all of the objections initially made against them and thus alter its position in their favour or, conversely, decide to add new complaints, provided that it affords the undertakings concerned the opportunity of making known their views in that respect (Joined Cases T‑191/98, T‑212/98 to T‑214/98 Atlantic Container Line and Others v Commission [2003] ECR II‑3275, paragraphs 114 and 115).
|
185. Що се отнася до упражняването на правото на защита в случай на налагане на глоба, от постоянната съдебна практика е видно, че когато в своето изложение на възраженията Комисията посочва изрично, че ще прецени дали следва да се налагат глоби на съответните предприятия, и излага основните фактически и правни обстоятелства, които могат да доведат до налагането на глоба, като например тежестта и продължителността на предполагаемото нарушение и факта дали то е извършено „умишлено или по непредпазливост“, тя изпълнява задължението си да зачете правото на изслушване на предприятията. Така тя им предоставя данните, необходими за защита не само срещу установяването на нарушението, но и срещу налагането на глоба (вж. Решение по дело BASF/Комисия, точка 182 по-горе, точка 48 и цитираната съдебна практика).
|
|
185. With regard to exercise of the rights of the defence in respect of the imposition of fines, it is settled case-law that, provided the Commission indicates expressly in the statement of objections that it will consider whether it is appropriate to impose fines on the undertakings concerned and sets out the principal elements of fact and of law that may give rise to a fine, such as the gravity and the duration of the alleged infringement and the fact that it has been committed ‘intentionally or negligently’, it fulfils its obligation to respect the undertakings’ right to be heard. In doing so, it provides them with the necessary elements to defend themselves not only against a finding of infringement but also against the fact of being fined ( BASF v Commission , paragraph 182 above, paragraph 48 and the case-law cited).
|
186. На последно място, когато в изложението на възраженията или в друг последващ документ, с който на обвинените предприятия трябва да се даде възможността действително да се запознаят с поведението, в което са упрекнати, Комисията посочва, че нарушението все още не е преустановено, при изчисляването на размера на глобата тя може да отчете изтеклото време между изложението на възраженията и момента на приемане на решението, с което се слага край на административното производство, при условие че вземе предвид само факти, по които заинтересованите лица са имали възможност да дадат обяснения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точки 575 и 576).
|
|
186. Finally, where the Commission indicates in the statement of objections, or in any subsequent document whose purpose is to enable the undertakings in question properly to identify the conduct complained of, that the infringement has not yet ended, it is able to take into account, for the purposes of calculating the fine, the time that has elapsed between the statement of objections and adoption of the decision bringing the administrative proceedings to an end, provided that it takes into consideration only facts on which the persons concerned have had the opportunity of making known their views (see, to that effect, Joined Cases T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95 to T‑32/95, T‑34/95 to T‑39/95, T‑42/95 to T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95 to T‑65/95, T‑68/95 to T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 and T‑104/95 Cimenteries CBR and Others v Commission [2000] ECR II‑491, paragraphs 575 and 576).
|
187. По изложените в точка 94 по-горе причини предходните съображения са изцяло приложими в контекста на периодични имуществени санкции, наложени съгласно член 24 от Регламент № 1/2003. Освен това, обратно на твърдяното от Microsoft, изложението на възраженията и писмото с факти са съобщения по смисъла на член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003, а не предварителни преценки по смисъла на член 5, буква г) от решението от 2004 г. (вж. точка 9 по-горе).
|
|
187. For the reasons set out in paragraph 94 above, the foregoing considerations are fully applicable in the context of periodic penalty payments imposed under Article 24 of Regulation No 1/2003. Furthermore, contrary to what has been argued by Microsoft, the statement of objections and the letter of facts are communications under Article 27(1) of Regulation No 1/2003 and not preliminary assessments under Article 5(d) of the 2004 decision (see paragraph 9 above).
|
188. В настоящия случай от точки 267 и 276 от изложението на възраженията е видно, че според Комисията към 1 март 2007 г. поведението на Microsoft не е съобразено със задълженията, наложени с член 5, буква а) от решението от 2004 г., и че тя възнамерява да определи окончателния размер на периодичната имуществена санкция за периода от 16 декември 2005 г. до датата на приемане на окончателното решение.
|
|
188. In the present case, it is clear from points 267 and 276 of the statement of objections that the Commission took the view that, as at 1 March 2007, Microsoft’s conduct did not comply with the obligations imposed by Article 5(a) of the 2004 decision and that it was proposing to fix the definitive amount of the periodic penalty payment in respect of the period between 16 December 2005 and the date of adoption of the final decision.
|
189. В допълнение, от третия абзац на писмото с факти и от точка 54 от приложение I към него следва, че според Комисията изложените от нея твърдения за нарушение са валидни и по отношение на схемата на заплащане, представена на 21 май 2007 г. (вж. точки 24 и 33 по-горе).
|
|
189. It is also apparent from the third paragraph of the letter of facts and from point 54 of Annex I thereto that the Commission considered that its objections held good in relation to the remuneration scheme submitted on 21 May 2007 (see paragraphs 24 and 33 above).
|
190. Ето защо се налага изводът, че щом като поведението, в което е обвинено Microsoft с обжалваното решение, не се различава от поведението, описано в изложението на възраженията и в писмото с факти, правото на защита на Microsoft не е било нарушено в това отношение.
|
|
190. The Court therefore finds that, since the conduct alleged against Microsoft under the contested decision is not different from the conduct described in the statement of objections and the letter of facts, Microsoft’s rights of defence have not been infringed in that regard.
|
191. Що се отнася до обстоятелството, че Комисията е свела обхвата на разследването си до споразумението „No Patent“ и след изложението на възраженията е приела седем технологии за иновативни, достатъчно е да се отбележи, че изпращането на заинтересованите лица на допълнително изложение на възраженията е необходимо само когато в резултат на направените проверки Комисията иска да предяви нови обвинения на предприятията или да измени съществено доказателствата за установените нарушения, но не и когато Комисията изпълнява задължението си да оттегли твърдения за нарушение, които с оглед на отговорите на изложението на възраженията са се оказали неоснователни (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 67 и 192).
|
|
191. As regards the fact that the Commission limited the scope of its investigation to the No Patent agreement and accepted, after the statement of objections, that seven technologies were innovative, suffice it to observe that communication to the parties concerned of further objections is necessary only where the result of the investigations leads the Commission to take new facts into account against the undertakings or to alter materially the evidence for the contested infringements and not where the Commission fulfils its obligation to abandon such objections as have, in the light of the replies to the statement of objections, been shown to be unfounded (see, to that effect, Joined Cases C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P and C‑219/00 P Aalborg Portland and Others v Commission [2004] ECR I‑123, paragraphs 67 and 192).
|
192. Що се отнася до фактическата грешка, която Microsoft не получило възможност да посочи на Комисията (вж. точка 179 по-горе, в края), налага се изводът, че такава грешка изобщо не е допускана. Всъщност предвид на задължението на Microsoft да предложи разумни ставки на заплащане на потенциалните си съдоговорители (вж. точка 114 по-горе), нарушението се прекратява единствено ако реално бъдат предложени такива ставки, а самò по себе си уведомяването на Комисията за ставките на заплащане, за да се прецени дали са разумни, не изпълнява задълженията по член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
192. As regards the factual error which Microsoft claims it did not have the opportunity to point out to the Commission (see paragraph 179 in fine above), the Court finds that that error never materialised. Since Microsoft was obliged to propose reasonable rates of remuneration to its potential licensees (see paragraph 114 above), the infringement was brought to an end only when such rates were actually offered, as merely forwarding remuneration rates to the Commission for an assessment of their reasonableness did not fulfil the obligations in Article 5(a) of the 2004 decision.
|
193. На последно място, от писмо от 15 ноември 2007 г. личи, че комитетът по ограничителни практики и господстващо положение е получил изложението на възраженията, писмото с факти и отговорите на Microsoft на тези документи, така че е могъл да се запознае с деянията, в които е упрекнато Microsoft.
|
|
193. Finally, it is clear from a letter dated 15 November 2007 that the Advisory Committee on Restrictive Practices and Dominant Positions was provided with the statement of objections, the letter of facts and Microsoft’s responses to those documents; it was therefore informed of the facts alleged against Microsoft.
|
194. Следователно петото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
|
|
194. The fifth plea must therefore be rejected.
|
По шестото правно основание, изведено от липса на правно основание за налагането на периодична имуществена санкция и от това, че същата е прекомерна и непропорционална
|
|
Sixth plea: no legal basis for the imposition of a periodic penalty payment and the amount thereof is excessive and disproportionate
|
Доводи на страните
|
|
Arguments of the parties
|
195. Microsoft твърди, първо, че Комисията не може да му наложи глоба, без предварително и конкретно да е определила поведението, което то трябвало да възприеме, за да се съобрази с решението от 2004 г. Освен това от Microsoft не можело да се изисква да се съобрази с член 5, буква а) от посоченото решение, преди да приключи производството, описано в буква г) от същата разпоредба.
|
|
195. Microsoft maintains, first, that the Commission was not entitled to impose a fine on it without having first defined precisely the conduct which Microsoft had to adopt in order to comply with the 2004 decision. Furthermore, Microsoft could not be required to comply with Article 5(a) of that decision before the procedure described in Article 5(d) ha d ended.
|
196. Второ, с обжалваното решение Комисията упрекнала Microsoft в несъобразяване единствено що се отнася до ставките на заплащане, свързани със споразумението „No Patent“ и предложени като изходна точка за преговори. Било абсурдно да се дава предимство на споразумение WSPP, при положение че за всички споразумения било прието, че обхващат необходима за конкурентите на Microsoft информация.
|
|
196. Second, in the contested decision the Commission’s complaint regarding Microsoft’s failure to comply concerned only the remuneration rates relating to the No Patent agreement which were proposed as starting points for negotiation. However, it is nonsensical to give priority to one WSPP agreement, when they were all regarded as covering information indispensable for Microsoft’s competitors.
|
197. Трето, от решението от 2006 г. било видно, че 75 % от максималната периодична имуществена санкция Комисията наложила, поради това че Microsoft не изпълнило задължението да представи точна и пълна информация, свързана с оперативната съвместимост, а 25 % от нея — поради това че то не изпълнило задължението да предложи разумни и недискриминационни ставки на заплащане. В случая обаче, като наложила около 60 % от максималната периодична имуществена санкция за нарушение на първата част на второто от горепосочените задължения, Комисията необяснимо се отклонила от първоначално възприетото от нея съотношение и така нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания. В допълнение, Комисията не изяснила нито метода за изчисляване на дневната имуществена санкция, нито принципите, по които е изчислила намаленията, поради което обжалваното решение било опорочено от липса на мотиви в това отношение. От посоченото също така следвало, че в действителност Комисията не съгласувала съотношението на различните форми на несъобразяване според тяхната значимост.
|
|
197. Third, it is apparent from the 2006 decision that the Commission apportioned 75% of the maximum periodic penalty payment to Microsoft’s obligation to submit an accurate and complete version of the interoperability information and 25% to the obligation to propose reasonable and non-discriminatory remuneration rates. However, by imposing in the present case approximately 60% of the maximum periodic penalty payment for infringement of the first part of the second of the aforementioned obligations, the Commission inexplicably departed from its original weighting and thus infringed the principle of the protection of legitimate expectations. Furthermore, the Commission did not explain the methodology for calculating the daily penalty or the principles according to which it calculated reductions; therefore the contested decision is vitiated by a failure to state reasons in that regard. It is also apparent that, in actual fact, the Commission did not apply a consistent weighting of the various forms of non-compliance according to their importance.
|
198. Четвърто, Microsoft подчертава, че през 306 от 488-те дни, обхванати от периодичната имуществена санкция, Комисията преценявала предложенията на Microsoft, което поставяло под съмнение позицията ѝ за очевидността на мерките, които трябва да приеме Microsoft, и доказвало, че наложената периодична имуществена санкция е несправедлива.
|
|
198. Fourth, Microsoft points out that, of the 488 days covered by the periodic penalty payment, 306 were devoted to the Commission’s assessment of Microsoft’s proposals, which casts doubt on its opinion that the measures which Microsoft had to take were obvious and shows that the periodic penalty payment imposed was unfair.
|
199. Пето, Microsoft отново твърди, подпомагано от ACT, че предвид отказа на Комисията да го подпомогне по същество, като посочи подходящия размер на ставките на заплащане, то е приело всички възможни за него мерки, за да се съобрази с решението от 2004 г.
|
|
199. Fifth, supported by ACT, Microsoft reiterates that, in view of the Commission’s refusal to assist it substantially by indicating the appropriate level of the remuneration rates, it adopted all the measures available to it in order to comply with the 2004 decision.
|
200. Шесто, периодичната имуществена санкция била четиридесет пъти по-голяма от заплащането, което щяло да поиска Microsoft, ако всички негови конкуренти сключат споразумения „No Patent“ при ставките, приети за неразумни от Комисията, и далеч надхвърляла всички глоби, наложени напоследък за нарушение на правилата на конкуренция.
|
|
200. Sixth, the periodic penalty payment is 40 times as much as the remuneration which Microsoft would have collected if all its competitors had concluded No Patent agreements at rates considered unreasonable by the Commission, and it far exceeds all the fines recently imposed for infringement of the competition rules.
|
201. Седмо, Комисията не отчела факта, че Microsoft в крайна сметка се съобразило с решението от 2004 г. и не намалила на това основание размера на периодичната имуществена санкция в съответствие с член 24, параграф 2 от Регламент № 1/2003.
|
|
201. Seventh, the Commission failed to take into account the fact that Microsoft finally complied with the 2004 decision and, on that ground, to reduce the amount of the periodic penalty payment, in accordance with Article 24(2) of Regulation No 1/2003.
|
202. На последно, осмо място, Microsoft отново твърди, че периодът на несъбразяване е приключил на 9 октомври 2007 г. (вж. точка 179 по-горе).
|
|
202. Finally, eighth, Microsoft reiterates that the period of non-compliance ended on 9 October 2007 (see paragraph 179 above).
|
203. Комисията посочва, че за 488-те дни, обхванати от обжалваното решение, периодичната имуществена санкция е можела да бъде 1,423 млрд. EUR. Доколкото обаче, първо, приетата на 22 октомври 2007 г. от Microsoft схема не повдига възражения от гледна точка на това дали ставките на заплащане, които съдържа, са разумни; второ, Microsoft е прилагало значително по-ниски ставки от 21 май 2007 г. и трето, обжалваното решение се отнася само до споразумението „No Patent“, наложената периодична имуществена санкция представлявала около 63 % от максималната периодична имуществена санкция. Намалението обаче обхващало и периода преди 21 май 2007 г., но не следвало да се разпростре върху целия разглеждан период. Периодичната имуществена санкция била в размер на 2 млн. EUR на ден за периода между 21 юни 2006 г. и 20 май 2007 г. и на 1,5 млн. EUR на ден за периода между 21 май и 21 октомври 2007 г. Според постоянната съдебна практика член 253 ЕО не изисквал числовите данни във връзка с изчисляването на глобата да бъдат изложени в решението на Комисията, като същото правило се прилагало и за периодичните имуществени санкции. Следователно съображения 281—299 от обжалваното решение съдържали надлежни мотиви в това отношение.
|
|
203. The Commission states that, for the 488 days covered by the contested decision, the periodic penalty payment could have amounted to EUR 1.423 billion. Given, first, that the scheme adopted by Microsoft on 22 October 2007 did not give rise to objections as to the reasonableness of the remuneration rates which it contains, second, that Microsoft applied substantially lower rates as of 21 May 2007 and, third, that the contested decision concerns only the No Patent agreement, the periodic penalty payment imposed amounted to approximately 63% of the maximum periodic penalty payment. However, the reduction also covers the period before 21 May 2007, but does not have to spread over the entire period concerned. The periodic penalty payment is calculated at EUR 2 million per day for the period between 21 June 2006 and 20 May 2007 and at EUR 1.5 million per day for the period between 21 May 2007 and 21 October 2007. According to settled case-law, Article 253 EC does not require the figures relating to the method of calculating a fine to be indicated in the Commission’s decision and the same rule applies in the case of periodic penalty payments. In those circumstances, recitals 281 to 299 to the contested decision provide adequate reasoning in that regard.
|
204. В допълнение, Комисията и подпомагащите я встъпили страни оспорват обосноваността на доводите на Microsoft.
|
|
204. The Commission and the interveners supporting it contend that the rest of Microsoft’s arguments are unfounded.
|
Съображения на Общия съд
|
|
Findings of the Court
|
205. Налага се изводът, че първият довод на Microsoft, описан в точка 195 по-горе, не може да се отграничи от първото правно основание и следователно трябва да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 82—97 по-горе. Що се отнася до довода на Microsoft, че от него не можело да се изисква да се съобрази с член 5, буква а) от решението от 2004 г., преди да приключи производството, описано в член 5, буква г) от последното, достатъчно е да се отбележи, че този подход би дал на Microsoft право на вето върху изпълнението на посоченото решение. Всъщност за Microsoft би било достатъчно да не изпълни задължението си — още повече ясно обособено, — което произтича от член 5, буква г) от решението от 2004 г., за да направи неизпълними разпоредбите, предвидени в член 5, буква а).
|
|
205. The first of Microsoft’s arguments described in paragraph 195 above is indistinguishable from the first plea and must therefore be rejected for the reasons set out in paragraphs 82 to 97 above. With regard to Microsoft’s argument that it could not be required to comply with Article 5(a) of the 2004 decision before the procedure described in Article 5(d) of the decision had ended, suffice it to observe that that approach would give Microsoft a right of veto over enforcement of the 2004 decision. Indeed, it would be sufficient for Microsoft not to abide by its – clearly distinct – obligation under Article 5(d) of the 2004 decision for the provisions of Article 5(a) to be rendered unenforceable.
|
206. По отношение на доводите на Microsoft, свързани с упражняването от Общия съд на пълен съдебен контрол, следва да се отбележи следното.
|
|
206. As to Microsoft’s arguments concerning the exercise of the Court’s unlimited jurisdiction, the Court finds as follows.
|
207. Що се отнася до описания в точка 196 по-горе довод на Microsoft, следва да се отбележи, че Комисията надлежно е отчела стесняването на обхвата на нейното разследване, като е определила размер на периодичната имуществена санкция, значително по-нисък от предвидения в решението от 2006 г. (вж. точка 203 по-горе).
|
|
207. With regard to Microsoft’s argument set out in paragraph 196 above, the Court finds that the Commission took due account of the restriction of the scope of its investigation by fixing the amount of the periodic penalty payment at a markedly lower level than that laid down by the 2006 decision (see paragraph 203 above).
|
208. В допълнение, както отбелязват Комисията и SIIA, при положение че споразумението No Patent е важно, ако потенциалните съдоговорители на Microsoft не желаят да получат лицензии, обхващащи патенти, нищо не пречи определеният окончателен размер на периодичната имуществена санкция да съвпада с този на периодичната имуществена санкция, наложена съгласно обжалваното решение.
|
|
208. Moreover, as the Commission and SIIA have pointed out, given the importance of the No Patent agreement in cases where Microsoft’s potential licensees had no interest in obtaining patent licences, nothing prevents the definitive amount of the periodic penalty payment from being set at the level imposed under the contested decision.
|
209. В това отношение и въпреки че Microsoft не изтъква този довод конкретно в подкрепа на искането си Общият съд да преразгледа размера на периодичната имуществена санкция, твърдението на това дружество, че Комисията не е поставила под съмнение възможността Microsoft да предложи споразумението „No Patent“ само на лицензополучателите, които вече имат лицензия за някои патентовани технологии, трябва да се отхвърли.
|
|
209. In that regard and although Microsoft does not lay particular emphasis on this argument to support its application for a reduction in the amount of the periodic penalty payment, the Court rejects the claim that the Commission did not call into question Microsoft’s ability to offer the No Patent agreement solely to persons who already had a licence for certain patented technologies.
|
210. По-конкретно, както личи от точки 28, 29 и 38—41 от писмо на Комисията от 17 март 2005 г., тази институция е посочила на Microsoft, че редица потенциално ползващи се от решението от 2004 г. лица считат, че не са им нужни лицензии върху патентованите от Microsoft технологии, за да разработват операционни системи за сървъри на работни групи, съвместими с клиентските операционни системи за персонален компютър на Microsoft. Така Комисията отхвърля предложението на Microsoft — което се състои в предлагането на един-единствен вид лицензия, включваща едновременно патентовани и непатентовани технологии — със съображението, че подобно обвързване не е обективно оправдано и че Microsoft може по всяко време да предяви иск пред компетентните национални юрисдикции срещу получателите на лицензии, отнасящи се до непатентовани технологии, ако последните ги използват по начин, нарушаващ патентите на Microsoft, за които те не са получили лицензия.
|
|
210. More specifically, as can be seen from points 28, 29 and 38 to 41 of a letter from the Commission dated 17 March 2005, the Commission indicated to Microsoft that a number of potential beneficiaries of the 2004 decision did not believe that they needed licences of Microsoft’s patented technologies in order to develop work group server operating systems compatible with Microsoft’s client PC operating system. The Commission thus rejected Microsoft’s proposal for an all-in-one licence offering both patented and non-patented technologies, since there was no objective justification for tying of that kind and since Microsoft was at all times able to bring proceedings before the competent national courts against licensees of non-patented technologies in the event of them implementing those technologies in such a way as to infringe Microsoft’s patents, for which they had not obtained a licence.
|
211. В същия контекст с писмо от 18 април 2005 г. Комисията в частност предлага на Microsoft проект на споразумение „No Patent“, което да може да бъде сключено и без предварително да е издадена лицензия върху патентовани технологии, като изрично се запазват правата на Microsoft, произтичащи от неговите патенти в горепосочения смисъл. На следващо място, в отговор на писмо на Microsoft от 2 май 2005 г. Комисията отново посочва, с писмо от 28 юни 2005 г., че за да се избегне издаването на „принудителни лицензии“ върху патентовани технологии, нежелани от конкурентите на Microsoft, това дружество трябва да направи възможно сключването на споразумение с предмет непатентовани технологии, без да се засягат неговите патентни права. При тези обстоятелства заинтересованите лица трябвало да изберат непатентованите или патентовани технологии, които според тях са необходими, за да разработят своите продукти. Така в същото писмо Комисията отхвърля варианта на член 2.4, буква б) от проекта на споразумение „No Patent“ от 7 юни 2005 г., предложен от Microsoft, съгласно който посоченото споразумение ще може да бъде сключено само от притежателите на лицензия с предмет патентни претенции, които са „неизбежно нарушени“ с внедряването на непатентовани технологии, които са част от информацията, свързана с оперативната съвместимост.
|
|
211. In the same context, by letter of 18 April 2005, the Commission put to Microsoft, inter alia, a draft No Patent agreement available without prior licensing of the patented technologies, with the express reservation of Microsoft’s rights under its patents as referred to above. Furthermore, in response to a letter from Microsoft dated 2 May 2005, the Commission again explained, by letter of 28 June 2005, that, in order to avoid ‘forced licensing’ of patented technologies of no interest to Microsoft’s competitors, Microsoft should make available an agreement covering non-patented technologies, without prejudice to Microsoft’s patent rights. In those circumstances, it would be for the persons concerned to choose the non-patented or patented technologies that they deemed necessary to develop their products. Thus, in that letter, the Commission rejected the version of Section 2.4(b) of the No Patent agreement of 7 June 2005 proposed by Microsoft, which provided that the said agreement would be available only to persons having a licence concerning patent claims ‘necessarily infringed’ by implementation of non-patented technologies forming part of the interoperability information.
|
212. С писмо от 8 юли 2005 г. Microsoft по-специално предлага в споразумението „No Patent“ да се включи изречение, с което да се посочи, че когато не е налице нито една „необходима претенция“, отнасяща се до непатентованите елементи, за които заинтересованото лице желае да получи лицензия, от това лице няма да се изисква да е получило лицензия за патентованите елементи. В същото писмо Microsoft декларира, че се надява това пояснение да дава задоволителен отговор на възражението на Комисията.
|
|
212. By letter of 8 July 2005, Microsoft proposed, inter alia, that a sentence should be inserted into the No Patent agreement explaining that where there were no ‘necessary claims’ in any of the non-patented elements that the licensee wished to licence, the licensee would not be required to have taken a licence in respect of the patented elements. In the same letter, Microsoft stated that it hoped that that clarification would satisfactorily address the issue raised by the Commission.
|
213. С писмо от 13 юли 2005 г. Комисията отговаря на Microsoft, че приветства пояснението, особено в светлината на „член 11.4[, буква а)], който ясно предвижда, че ако лицензополучателят оспори необходимите претенции, Microsoft не може да прекрати лицензията на това основание“.
|
|
213. By letter of 13 July 2005, the Commission replied to Microsoft that it welcomed the clarification, particularly in the light ‘of [Section] 11.4(a), which makes clear that, in case the Licensee contests the Necessary Claims, Microsoft cannot on this ground terminate the licence’.
|
214. На последно място, видно от протокола от среща, проведена на 31 януари и 1 февруари 2007 г. в Лондон, оказва се, че на тази среща Microsoft тълкува пояснението, посочено в точка 212 по-горе, в смисъл, че при разногласие между него и потенциалния лицензополучател на лицензия „No Patent“ относно наличието на „необходими претенции“ последният продължава да е длъжен да получи лицензия за патентите, свързани с посочените претенции. В това отношение от писмо на Microsoft от 12 февруари 2007 г. следва, че на този аспект обръща внимание IBM с документ от 28 януари 2007 г., озаглавен „Коментари“, и че от този момент нататък Microsoft изоставя това тълкуване.
|
|
214. Finally, as is shown by the minutes of a meeting that took place on 31 January and 1 February 2007 in London, it became apparent that at the meeting Microsoft was interpreting the clarification referred to in paragraph 212 above as meaning that, in the event of disagreement between it and a potential No Patent licensee on the existence of ‘necessary claims’, the licensee was still under an obligation to license the patents relating to those claims. In that regard, it can be seen from a letter from Microsoft dated 12 February 2007 that attention was drawn to that point by IBM in a document entitled ‘Comments’ dated 28 January 2007 and that Microsoft henceforth abandoned that interpretation.
|
215. От кореспонденцията и от протокола, обобщени в точки 210—214 по-горе, следва, че от самото начало Комисията ясно е посочила на Microsoft, че обвързването на лицензии върху непатентовани и върху патентовани технологии не е съобразено със задълженията, които произтичат за Microsoft съгласно член 5 от решението от 2004 г., защото няма обективна обосновка за такова обвързване. Комисията също така е уточнила, че ако потенциалният лицензополучател счита, че не се нуждае от лицензия върху патентовани от Microsoft технологии, за да разработва продукти, които са оперативно съвместими с клиентските операционни системи за персонален компютър на Microsoft, той трябва да има свободата да не получи такава лицензия, като същевременно поеме риска да бъде призован пред националните юрисдикции, ако наруши тези патенти. При това положение съгласието на Комисията, дадено след пояснение от страна на Microsoft (вж. точки 212 и 213 по-горе), изразява единствено тълкуването на Комисията, че въпросното пояснение дава на потенциалните лицензополучатели право да избират елементите, за които желаят да получат лицензия, без отказът им да получат лицензия върху патентовани елементи да може да доведе до отказ от страна на Microsoft да предостави лицензия върху непатентовани елементи. Така повторното поставяне на въпроса през януари 2007 г. е просто последица от факта, че Microsoft продължава да тълкува даденото от него пояснение в обратен на желания от Комисията и потенциалните лицензополучатели смисъл, а не от съгласието, което се твърди, че Комисията е изразила на 13 юли 2005 г.
|
|
215. The correspondence and minutes summarised in paragraphs 210 to 214 above show that, from the start, the Commission made it clear to Microsoft that the tying of licences for non-patented and patented technologies was contrary to Microsoft’s obligations under Article 5 of the 2004 decision in the absence of any objective justification for such tying. The Commission also made clear that, if a potential licensee did not believe that it was necessary to have a licence over Microsoft’s patented technologies in order to develop products that would interoperate with Microsoft’s client PC operating systems, that licensee had to be free not to take such a licence and run the risk of proceedings being taken against it before the national courts if it infringed those patents. In those circumstances, the agreement given by the Commission following Microsoft’s clarification (see paragraphs 212 and 213 above) expressed only the Commission’s interpretation, namely that the clarification in question allowed potential licensees the right to choose the elements in respect of which they wished to take a licence, while a refusal on their part to take a licence for the patented elements did not mean that Microsoft could refuse to grant a licence for the non-patented elements. Thus, the re-emergence of the issue in January 2007 is merely the consequence of Microsoft continuing to interpret its clarification in a way contrary to that intended by the Commission and potential licensees and not the consequence of any alleged agreement given by the Commission on 13 July 2005.
|
216. В допълнение, налага се изводът, че изложената от Microsoft в рамките на кореспонденцията му с Комисията обосновка, че получаването на лицензия във връзка с „необходими претенции“ като условие за сключването на споразумение „No Patent“ щяло да защити лицензополучателите от вероятността Microsoft да ги призове пред националните юрисдикции, няма как да бъде приета. Всъщност независимо от факта, че лицензополучателите са в по-добро положение от Microsoft, за да направят най-подходящия избор с оглед защитата на интересите си, тези лица трябва да поемат и рисковете, свързани с тяхната преценка дали патентните претенции са необходими при разработването на продукти, оперативно съвместими с продуктите на Microsoft. Още в самото начало Комисията ясно е посочила, че предоставянето на лицензии в рамките на споразумението „No Patent“ не засяга правата на Microsoft съгласно патентите му (вж. точки 210 и 211 по-горе).
|
|
216. Furthermore, the Court cannot accept the justification advanced by Microsoft in its correspondence with the Commission, according to which the licensing of ‘necessary claims’ as a condition for the availability of a No Patent agreement would protect licensees from any actions brought by Microsoft before the national courts. Indeed, irrespective of the fact that licensees are in a better position than Microsoft to make the most appropriate choices for protecting their interests, it is for licensees to assume the risks related to their assessment of what are necessary patent claims in the context of the development of products that are interoperable with Microsoft products. As it is, the Commission clearly stated from the start that the grant of licences under the No Patent agreement was without prejudice to Microsoft’s patent rights under its patents (see paragraphs 210 and 211 above).
|
217. Що се отнася до описания в точка 197 по-горе довод на Microsoft, достатъчно е да се констатира, че дори да се предположи, че в случая Комисията се е отклонила от съотношението, което е определила в решението от 2006 г., нищо не я задължава да се придържа към него във всяко последващо решение. Всъщност, щом като в началото Microsoft дори не е оповестило точна и пълна информация, свързана с оперативната съвместимост, на този етап е било съвсем логично да бъде наложена периодична имуществена санкция именно като се отчита по-скоро този аспект на поведението, а не въпросът дали условията, при които би се извършило оповестяването, са разумни. Що се отнася до метода за изчисляване на периодичната имуществена санкция, упражняването от Общия съд на пълен съдебен контрол може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, чието споменаване в решението самò по себе си не се изисква съгласно предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело KNP BT/Комисия, C‑248/98 P, Recueil, стр. I‑9641, точка 40). Доколкото окончателно определеният размер на периодичната имуществена санкция е по-нисък от максималния размер, предвиден в решението от 2006 г., а информацията в точка 203 по-горе е достатъчна, за да се разбере как е изчислен, доводът на Microsoft не може да бъде приет.
|
|
217. As regards Microsoft’s argument described in paragraph 197 above, suffice it to observe that, assuming that the Commission did in this case depart from the weighting that it used in the 2006 decision, nothing requires it to adhere to that weighting in all subsequent decisions. Indeed, if, at the start, Microsoft did not even make available a complete and accurate version of the interoperability information, it was, at that stage, quite logical to impose a periodic penalty payment that took account, in particular, of that aspect of the conduct rather than of the issue of the reasonable terms on which that information would be made available. So far as the method for calculating the periodic penalty payment is concerned, the Court’s exercise of its unlimited jurisdiction may justify the production and taking into account of additional information which is not as such required, by virtue of the duty to state reasons under Article 253 EC, to be set out in the decision (see, to that effect, Case C‑248/98 P KNP BT v Commission [2000] ECR I‑9641, paragraph 40). Since the amount of the periodic penalty payment definitively set was less than the maximum amount laid down by the 2006 decision and since the information set out in paragraph 203 makes clear how that amount was calculated, Microsoft’s argument cannot succeed.
|
218. На следващо място, въпреки че причините, поради които Комисията определя окончателния размер на периодичната имуществена санкция за периода 1 август 2006 г.—20 май 2007 г. на равнище, равняващо се на две трети от периодичната имуществена санкция, наложена с решението от 2006 г., са валидни и с оглед изчисляването на окончателния размер на периодичната имуществена санкция за периода 21 юни—31 юли 2006 г., уместно е било за последния период да се определи размер от 2 млн. EUR, равняващ се на целия размер на дневната периодична имуществена санкция, наложена с решението от 2005 г. Всъщност през тези два периода естеството на поведението на Microsoft е било идентично, така че е било оправдано да се наложи една и съща дневна периодична имуществена санкция.
|
|
218. Furthermore, even though the reasons that led the Commission to fix the definitive amount of the periodic penalty payment for the period from 1 August 2006 to 20 May 2007 at a level equivalent to two thirds of the periodic penalty payment imposed by the 2006 decision are also valid for the purpose of calculating the final amount of the periodic penalty payment for the period between 21 June and 31 July 2006, it was appropriate to set for the latter period an amount of EUR 2 million, equivalent to the total of the daily penalty payment imposed by the 2005 decision. In fact, the nature of Microsoft’s behaviour was the same in both those periods, so that an identical daily penalty payment is justifiable.
|
219. Що се отнася до посочения в точка 198 по-горе довод на Microsoft, достатъчно е да се напомни, че предвид задължението на Microsoft да предложи разумни ставки на заплащане на потенциалните си съдоговорители (вж. точка 114 по-горе) фактът, че част от периодичната имуществена санкция е за периоди, през които Microsoft е очаквало преценката на Комисията относно ново представено от него предложение, не смекчава последиците от неспазването от Microsoft на решението от 2004 г. и следователно не представлява смекчаващо обстоятелство. Не може да бъде приет и доводът на Microsoft, описан в точка 199 по-горе, по същите причини като изложените в точка 114 по-горе.
|
|
219. As regards Microsoft’s argument set out in paragraph 198 above, it is sufficient to recall that, given Microsoft’s obligation to propose reasonable remuneration rates to its potential licensees (see paragraph 114 above), the fact that part of the periodic penalty payment relates to periods when Microsoft was waiting for the Commission’s assessment of new proposals it had submitted does not attenuate the effects of Microsoft’s failure to comply with the 2004 decision and thus does not amount to a mitigating circumstance. Nor – for the same reasons as those set out in paragraph 114 above – can Microsoft’s argument described in paragraph 199 above be accepted.
|
220. Що се отнася до доводите на Microsoft, обобщени в точки 200 и 201 по-горе, следва да се отбележи, първо, че Microsoft не представя никакво доказателство, че наложената периодична имуществена санкция е четиридесет пъти по-висока от заплащането, което щяло да поиска Microsoft, ако всички негови конкуренти сключат споразумения „No Patent“ при ставките, приети за неразумни от Комисията. Второ, във всеки случай предвид големината на Microsoft от гледна точка на оборот, предвид забавянето, с което то е представило точна и пълна информация, свързана с оперативната съвместимост, и предвид отчетеното допълнително забавяне да предложи разумна ставка на заплащане, с всички предимства, до които водят тези обстоятелства от гледна точка на пазарни дялове, намаляването от Комисията на размера на периодичната имуществена санкция (вж. точка 203 по-горе) отразява надлежно както необходимостта размерът на периодичната имуществена санкция да има възпиращ характер, така и факта, че Microsoft в крайна сметка е изпълнило задълженията си, произтичащи от член 5, буква а) от решението от 2004 г.
|
|
220. With regard to Microsoft’s arguments summarised in paragraphs 200 and 201 above, the Court notes, first, that Microsoft has not provided any evidence establishing that the periodic penalty payment imposed is 40 times as much as the remuneration that it would have collected if all its competitors had entered into No Patent agreements on the rates considered unreasonable by the Commission. Second, in any event, having regard to Microsoft’s size in terms of turnover, to its delay in providing a complete and accurate version of the interoperability information and to the further delay in it proposing a reasonable rate of remuneration, with all the benefits which those circumstances entailed in terms of market shares, the reduction in the amount of the periodic penalty payment which the Commission granted (see paragraph 203 above) duly reflects both the need for the amount of the payment to act as a deterrent and the fact that Microsoft finally complied with its obligations under Article 5(a) of the 2004 decision.
|
221. Освен това, както бе посочено в точка 192 по-горе, нарушението се прекратява единствено ако реално бъдат предложени разумни ставки на заплащане, а самò по себе си уведомяването на Комисията за ставките на заплащане, за да се прецени дали са разумни, не изпълнява задълженията по член 5, буква а) от решението от 2004 г. Следователно доводът, изложен в точка 202 по-горе, трябва да бъде отхвърлен.
|
|
221. Furthermore, as has been stated in paragraph 192 above, the infringement was brought to an end only when reasonable rates of remuneration were actually offered, since merely forwarding remuneration rates to the Commission for an assessment of their reasonableness did not fulfil the obligations in Article 5(a) of the 2004 decision. It follows that the argument in paragraph 202 above must be rejected.
|
222. Все пак — в рамките на упражняването от Общия съд на пълен съдебен контрол въз основа на член 31 от Регламент № 1/2003, което може да оправдае представянето и отчитането на допълнителни данни, чието споменаване в решението самò по себе си не се изисква (Решение по дело KNP BT/Комисия, точка 217 по-горе, точка 40) — трябва да бъде взето предвид и писмо от 1 юни 2005 г., изпратено до Microsoft от генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“. Това писмо, което е приложено към преписката, след като страните са били изслушани, се отнася до въпроса дали в контекста на решението от 2004 г. Microsoft е имало право да забрани на конкурентите си разпространението под формата на изходен код на продуктите, оперативно съвместими с клиентските операционни системи за персонален компютър на Microsoft, междувременно разработени от тези конкуренти. В това отношение Комисията счита, че Microsoft има задължението съгласно член 5 от решението от 2004 г. да позволи разпространението под формата на изходен код на софтуера, разработен от конкуренти въз основа на протоколи на Microsoft, доколкото протоколите на Microsoft, внедрени в тази софтуер, не са иновативни. Комисията обаче също така посочва, че макар Microsoft да може да попречи на подобно разпространение до постановяването на Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, междувременно тя трябва да вземе всички необходими мерки, за да се гарантира, че ако жалбата на Microsoft във връзка с член 5 от решението от 2004 г. бъде отхвърлена, то ще се съобрази незабавно и изцяло със задължението си по силата на посочената разпоредба.
|
|
222. However, it is still necessary to take into account, in the exercise of the unlimited jurisdiction which the Court has under Article 31 of Regulation No 1/2003 and which may justify the production and taking into account of additional information which is not as such required to be set out in the decision ( KNP BT v Commission , paragraph 217 above, paragraph 40), a letter dated 1 June 2005, sent to Microsoft by the Director General of the Directorate-General for Competition (‘DG Competition’). That letter, which was added to the Court’s file after the parties had been heard, concerns the question whether, in the context of the 2004 decision, Microsoft was entitled to prevent its competitors from distributing in source code form products that interoperated with Microsoft client PC operating systems which those competitors had developed in the meantime. In that regard, the Commission considered that Microsoft was obliged, under Article 5 of the 2004 decision, to permit distribution in source code form of software developed by competitors on the basis of Microsoft’s protocols, in so far as the Microsoft protocols implemented in such software were not innovative. However, the Commission also explained that, while Microsoft could prevent such distribution pending the delivery of judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, it had in the meantime to take all necessary steps to ensure – should Microsoft’s action fail so far as Article 5 of the 2004 decision was concerned – immediate and full compliance with its obligation under that provision.
|
223. Ето защо това писмо е било възможно да накара Microsoft да смята, че може да продължи да ограничава разпространението на продуктите — разработени от неговите конкуренти въз основа на свързана с оперативната съвместимост информация, която не е патентована и няма изобретателски характер, — докато бъде постановено решението на Общия съд по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, т.е. до 17 септември 2007 г.
|
|
223. It follows that that letter was such as to lead Microsoft to believe that it could continue to restrict the distribution of products developed by its competitors on the basis of non-patented and non-inventive interoperability information until delivery of this Court’s judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, that is to say, until 17 September 2007.
|
224. В това отношение на съдебното заседание Комисията посочва, без Microsoft да я опровергава, че въпросното писмо по същество представлява опит да се намери баланс между, от една страна, това, че са необходими две до три години, за да се разработи конкурентен продукт, основан на информацията, свързана с оперативната съвместимост, и от д руга, това, че Microsoft би имало законен интерес положението да се възстанови във вида status quo ante, ако в производството по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, Общият съд отмени член 5 от решението от 2004 г. Доколкото според наличните към тогавашния момент данни Общият съд е щял да постанови решението си около момента на изтичане на необходимия период за разработване на конкурентен продукт, основан на свързаната с оперативната съвместимост информация, Комисията е приела, че така правилно е претеглила интересите, предмет на делото към тогавашния момент.
|
|
224. At the hearing the Commission explained in that regard, without being contradicted by Microsoft, that the letter in question represented, in essence, an attempt to reconcile, on the one hand, the fact that in reality it would take two to three years to develop a competing product on the basis of the interoperability information and, on the other, Microsoft’s legitimate interest in a return to the status quo ante in the event of Article 5 of the 2004 decision being annulled by this Court in Microsoft v Commission , paragraph 18 above. Given that, according to information available at the time, the Court’s judgment would be delivered at around the end of the period necessary to develop a competing product on the basis of the interoperability information, the Commission took the view that it was in that way correctly weighing up the various interests involved in the case at the time.
|
225. Следва да се отбележи, че писмото на Комисията от 1 юни 2005 г. се отнася до аспект от изпълнението на член 5 от решението от 2004 г. — а именно достъпа при недискриминационни условия до информация, свързана с оперативната съвместимост, — който не е в основата на обжалваното решение. Въпреки че в административното производство Комисията се е позовала на практиката за изключване на модела за разработване „open source“ поради някои клаузи, включени в предложените от Microsoft споразумения (вж. например точки 65—70 от приложението към писмото на Комисията от 17 март 2005 г.), обжалваното решение е мотивирано с неразумния характер на цените, предложени от Microsoft за периода 21 юни 2006 г.—21 октомври 2007 г. (вж. точка 55 по-горе).
|
|
225. It should be observed that the Commission’s letter of 1 June 2005 concerns an aspect of the enforcement of Article 5 of the 2004 decision, namely access to the interoperability information on non-discriminatory terms, which does not constitute the basis of the contested decision. Although the Commission referred during the administrative proceedings to the practice of excluding the ‘open source’ development model because of certain clauses included in the agreements proposed by Microsoft (see, for example, points 65 to 70 of the annex to the Commission’s letter of 17 March 2005), the contested decision is based on the unreasonable nature of the prices proposed by Microsoft in respect of the period from 21 June 2006 to 21 October 2007 (see paragraph 55 above).
|
226. Ако обаче Комисията, с оглед на висящ съдебен процес, отчитайки естеството на наложените с член 5 от решението от 2004 г. задължения и последиците, които могат да произтекат от евентуалната отмяна, е позволила на Microsoft да прилага през даден период практика, която може да има антиконкурентни последици, които е трябвало да бъдат премахнати с решението от 2004 г., това обстоятелство може да бъде взето предвид при определянето на размера на периодичната имуществена санкция.
|
|
226. However, if, in the light of a pending case, the Commission, taking into account the nature of the obligations imposed by Article 5 of the 2004 decision and the consequences which might flow from a possible annulment, permitted Microsoft to implement, for a period of time, a practice liable to have anti-competitive effects that the 2004 decision was intended to put a stop to, that fact may be taken into account in the determination of the periodic penalty payment.
|
227. За целите на тази преценка следва да се отчетат различни фактори. Първо, независимо от обхвата на писмото от 1 юни 2005 г., който се свежда до разпространението на продукти, разработени от конкурентите на Microsoft, последното дружество на практика е продължило да отказва на „open source“ разработчиците всякакъв достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост — нещо, което посоченото писмо не признава за законосъобразна възможност. Видно от духа на въпросното писмо, всъщност Microsoft е можело най-много да ограничи възможността за тези разработчици да разпространяват продуктите си, докато бъде постановено решението на Общия съд по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе.
|
|
227. Various factors must be taken into account in that determination. Firstly, despite the scope of the letter of 1 June 2005, which was confined to the distribution of products developed by Microsoft’s competitors, Microsoft in practice continued to refuse ‘open source’ developers all access to the interoperability information, which was not something that the letter recognised it could legitimately do. Indeed, following the spirit of the letter in question, Microsoft could at the very most restrict the ability of those developers to distribute their products until the Court delivered its judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above.
|
228. Второ, както е споменато в точка 68 от приложението към писмото на Комисията от 17 март 2005 г. и както нееднократно бе изтъкнато на съдебното заседание, „open source“ разработчиците са сред основните конкуренти на Microsoft.
|
|
228. Secondly, as is mentioned in point 68 of the annex to the Commission’s letter of 17 March 2005 and as was reiterated at the hearing, ‘open source’ developers are among Microsoft’s main competitors.
|
229. Трето, забавянето на Microsoft да предостави на разположение точна и пълна информация, свързана с оперативната съвместимост (вж. точка 115 по-горе), е направило чисто теоретична вероятността конкурентен продукт да бъде разработен и разпространен преди постановяването на Решение по дело Microsoft/Комисия, точка 18 по-горе, и така потвърждава преценката на Комисията, изложена в точка 224 по-горе.
|
|
229. Thirdly, Microsoft’s delay in making available a complete and accurate version of the interoperability information (see paragraph 115 above) made it a purely theoretical possibility that a rival product could be developed and distributed before delivery of the judgment in Microsoft v Commission , paragraph 18 above, thus confirming the Commission’s appraisal set out in paragraph 224 above.
|
230. Четвърто, прилаганата от Microsoft практика по отношение на предлаганите до 21 октомври 2007 г. цени сама по себе си е била достатъчна, за да лиши член 5 от решението от 2004 г. от действие спрямо „open source“ разработчиците.
|
|
230. Fourthly, the practice applied by Microsoft in relation to the rates offered until 21 October 2007 sufficed in itself to render Article 5 of the 2004 decision ineffective with regard to ‘open source’ developers.
|
231. Пето, Microsoft не е представило нищо, което да показва доколко антиконкурентните последици, произтичащи от санкционираното с обжалваното решение поведение, са щели да настъпят, ако това дружество бе възприело описаното в писмото от 1 юни 2005 г. поведение, но бе изпълнило задължението си да предложи разумни цени за технологии, които не са патентовани и нямат изобретателски характер. От нищо не личи, че последиците, които щяха да настъпят по този начин, нямаше да са второстепенни, с оглед на посоченото в точки 224 и 229 по-горе.
|
|
231. Fifthly, Microsoft has not produced anything to indicate to what extent the anti-competitive effects of the conduct censured by the contested decision would have been produced if Microsoft had acted as described in the letter of 1 June 2005 but had complied with its obligation to offer reasonable prices for non-patented and non-inventive technologies. Nothing indicates that the effects that would have thereby been produced would have been other than marginal, having regard to what has been stated in paragraphs 224 and 229 above.
|
232. При това положение размерът на наложената на Microsoft периодична имуществена санкция трябва да се определи на 860 млн. EUR.
|
|
232. In those circumstances, the amount of the periodic penalty payment imposed on Microsoft must be fixed at EUR 860 million.
|
По съдебните разноски
|
|
Costs
|
233. Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 87, параграф 3 от същия правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
|
|
233. Under Article 87(2) of the Rules of Procedure, the unsuccessful party is to be ordered to pay the costs if they have been applied for in the successful party’s pleadings. Under Article 87(3) of those rules, where each party succeeds on some and fails on other heads, or where the circumstances are exceptional, the Court may order that the costs be shared or that each party bear its own costs.
|
234. Първите пет правни основания, изложени от Microsoft, са отхвърлени, но след като размерът на периодичната имуществена санкция е намален в рамките на шестото правно основание, Microsoft следва да понесе направените от него съдебни разноски, 95 % от съдебните разноски, направени от Комисията, с изключение на съдебните ѝ разноски във връзка с встъпването на CompTIA и на ACT, и 80 % от съдебните разноски, направени от FSFE, Samba Team, SIIA, ECIS, IBM, Red Hat и Oracle.
|
|
234. Since Microsoft has been unsuccessful in its first five pleas but a reduction in the amount of the periodic penalty payment has been granted under the sixth plea, it shall bear its own costs and pay 95% of the Commission’s costs, excluding the costs incurred by the Commission in connection with the intervention of CompTIA and ACT, and 80% of the costs incurred by FSFE and Samba Team, SIIA, ECIS, IBM, Red Hat and Oracle.
|
235. Комисията понася 5 % от направените от нея съдебни разноски, с изключение на съдебните разноски във връзка с встъпването на CompTIA и на ACT.
|
|
235. The Commission shall bear 5% of its own costs, excluding the costs it has incurred in connection with the intervention of CompTIA and ACT.
|
236. CompTIA и ACT понасят поотделно както направените от тях съдебни разноски, така и съдебните разноски на Комисията във връзка с тяхното встъпване.
|
|
236. CompTIA and ACT shall each bear their own costs and those incurred by the Commission in connection with their intervention.
|
237. FSFE, Samba Team, SIIA, ECIS, IBM, Red Hat и Oracle понасят 20 % от направените от тях съдебни разноски.
|
|
237. FSFE and Samba Team, SIIA, ECIS, IBM, Red Hat and Oracle shall bear 20% of their own costs.
|
|