TABLE OF CONTENTS

СЪДЪРЖАНИЕ

1........... Challenges and opportunities for Europe.......................................................................... 2

1........... Предизвикателства и възможности за Европа......................................................... 2

2........... Making Europe resource efficient.................................................................................... 3

2........... Към ефективно използване на ресурсите в Европа................................................. 3

3........... Transforming the Economy.............................................................................................. 4

3........... Промяна в икономиката............................................................................................. 5

3.1........ Sustainable consumption and production......................................................................... 5

3.1........ Устойчиво потребление и производство................................................................. 5

3.2........ Turning waste into a resource.......................................................................................... 5

3.2........ Превръщане на отпадъците в ресурси...................................................................... 8

3.3........ Supporting research and innovation................................................................................. 5

3.3........ Подпомагане на научните изследвания и иновациите......................................... 10

3.4........ Environmentally harmful subsidies and getting the prices right............................................ 5

3.4........ Вредни за околната среда субсидии и правилно определяне на цените............ 11

4........... Natural Capital and Ecosystem Services.......................................................................... 5

4........... Природен капитал и екосистемни услуги............................................................... 13

4.1........ Ecosystem services......................................................................................................... 5

4.1........ Екосистемни услуги.................................................................................................. 13

4.2........ Biodiversity.................................................................................................................... 5

4.2........ Биологично разнообразие........................................................................................ 14

4.3........ Minerals and metals........................................................................................................ 5

4.3........ Минерали и метали.................................................................................................. 15

4.4........ Water............................................................................................................................. 5

4.4........ Води........................................................................................................................... 16

4.5........ Air................................................................................................................................. 5

4.5........ Въздух......................................................................................................................... 17

4.6........ Land and soils................................................................................................................ 5

4.6........ Земя и почви............................................................................................................. 18

4.7........ Marine resources............................................................................................................ 5

4.7........ Морски ресурси......................................................................................................... 20

5........... Key sectors.................................................................................................................... 5

5........... Ключови сектори...................................................................................................... 21

5.1........ Addressing food............................................................................................................. 5

5.1........ Разрешаване на въпроса с храните.......................................................................... 21

5.2........ Improving buildings......................................................................................................... 5

5.2........ Подобрения в областта на сградите........................................................................ 22

5.3........ Ensuring efficient mobility................................................................................................ 5

5.3........ Гарантиране на ефективна мобилност................................................................... 23

6........... Governance and monitoring............................................................................................. 5

6........... Управление и наблюдение...................................................................................... 24

6.1........ New pathways to action on resource efficiency................................................................ 5

6.1........ Нови модели за действие в областта на ефективността на ресурсите................. 24

6.2........ Supporting resource efficiency internationally................................................................... 5

6.2........ Подпомагане на ефективността на ресурсите на международно равнище......... 27

6.3........ Improving the delivery of benefits from EU environmental measures................................. 5

6.3........ Подобряване на предоставянето на ползи от екологични мерки в ЕС............... 28

7........... Conclusion..................................................................................................................... 5

7........... Заключение................................................................................................................ 28

Annex: Resource efficiency – the interlinks between sectors and resources, and EU policy initiatives 5

Приложение: Ефективност на ресурсите ― взаимовръзките между сектори и ресурси и политически инициативи на ЕС.................................................................................................................. 30

1. Challenges and opportunities for Europe

1. Предизвикателства и възможности за Европа

Europe has enjoyed many decades of growth in wealth and wellbeing, based on intensive use of resources. But today it faces the dual challenge of stimulating the growth needed to provide jobs and well-being to its citizens, and of ensuring that the quality of this growth leads to a sustainable future. To tackle these challenges and turn them into opportunities our economy will require a fundamental transformation within a generation – in energy, industry, agriculture, fisheries and transport systems, and in producer and consumer behaviour. Preparing that transformation in a timely, predictable and controlled manner will allow us to further develop our wealth and wellbeing, whilst reducing the levels and impact of our resource use.

Десетилетия наред Европа забогатяваше, а жителите ѝ се радваха на все по-висок стандарт благодарение на интензивното използване на ресурсите. Днес обаче сме изправени пред двойното предизвикателство да стимулираме растежа, необходим за осигуряване на работни места и жизнен стандарт на европейците, и да гарантираме, че качеството на този растеж ще доведе до устойчиво бъдеще. За да се справим с тези предизвикателства и да ги превърнем във възможности, в рамките на едно поколение икономиката ни ще трябва да претърпи радикална промяна, която да обхване енергийната, промишлената, селскостопанската, риболовната и транспортната система, а също така поведението на производителите и потребителите. Подготовката на тази трансформация, извършена своевременно, предвидимо и контролирано, ще ни позволи да продължим да увеличаваме своето богатство и жизнен стандарт, като същевременно понижаваме количеството на използваните ресурси и произтичащото от това вредно въздействие върху околната среда.

Over the 20th century, the world increased its fossil fuel use by a factor of 12, whilst extracting 34 times more material resources. Today in the EU, each person consumes 16 tonnes of materials annually, of which 6 tonnes are wasted, with half going to landfill. Trends show, however, that the era of plentiful and cheap resources is over. Businesses are facing rising costs for essential raw materials and minerals, their scarcity and price volatility are having a damaging effect on the economy. Sources of minerals, metals and energy, as well as stocks of fish, timber, water, fertile soils, clean air, biomass, biodiversity are all under pressure, as is the stability of the climate system. Whilst demand for food, feed and fibre may increase by 70% by 2050, 60% of the world’s major ecosystems that help produce these resources have already been degraded or are used unsustainably. If we carry on using resources at the current rate, by 2050 we will need, on aggregate, the equivalent of more than two planets to sustain us, and the aspirations of many for a better quality of life will not be achieved.

През XX век потреблението на фосилни горива в света се увеличи 12 пъти, а добивът на материални ресурси – 34 пъти. Днес всеки човек в ЕС използват 16 тона материали годишно — 6 тона от тях се похабяват, като половината биват депонирани. Тенденциите обаче показват, че е настъпил краят на изобилните и евтини ресурси. Предприятията са принудени да отделят все по-високи разходи за основни суровини и материали, чието оскъдно количество и нестабилни цени оказват отрицателно въздействие върху икономиката. Тази нестабилност засяга както източниците на минерали, метали и енергия, така и рибните запаси, дървесината, водата, плодородните почви, чистия въздух, биомасата, биологичното разнообразие и устойчивостта на климата. Прогнозира се, че до 2050 г. търсенето на храна, фураж и целулоза ще се увеличи до 79 %, но 60 % от основните екосистеми на света, които спомагат за производството на тези ресурси, вече са изчерпани или се използват неустойчиво. Ако равнището на използване на ресурсите остане същото, до 2050 г. ще се нуждаем сумарно от еквивалента на повече от две планети, които да ни снабдяват, а стремежът на много хора към по-добър стандарт на живот ще остане неосъществен.

Our economic system still encourages the inefficient use of resources by pricing some below true costs. The World Business Council for Sustainable Development estimates that by 2050 we will need a 4 to 10 fold increase in resource efficiency, with significant improvements needed already by 2020. Some dynamic businesses have recognised the benefits of a more productive use of resources, yet many enterprises and consumers have not yet realised the scale and urgency of the required transformations. Promoting efficient use of resources makes a lot of business sense and should help improve their competitiveness and profitability. It is therefore an integral part of the EU's agenda for global competitiveness. It also helps ensure a sustainable recovery from the economic crisis and it can boost employment.

Съществуващата икономическа система поощрява неефективното използване на ресурсите, като позволява някои от тях да се оценяват на по-ниска стойност от реалната. Оценката на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие сочи, че до 2050 г. ще е необходима между 4 и 10 пъти по-висока ефективност на ресурсите, като още преди 2020 г. ще се наложи извършването на значителни промени. Въпреки че предимствата от по-продуктивното използване на ресурсите вече е осъзнато в някои динамични стопански дейности, много предприятия и потребители все още не са осъзнали мащаба и неотложността на необходимите трансформации. Поощряването на ефективното използване на ресурсите е икономически обосновано и ще помогне за повишаването на конкурентоспособността и доходността на предприятията. Ето защо този въпрос е важна част от плана на ЕС за засилване на неговата конкурентоспособност в световен мащаб. Той също така спомага да се гарантира устойчивото възстановяване от икономическата криза и може да повиши заетостта.

Transformation will need a policy framework that creates a playing field, where innovation and resource efficiency are rewarded, creating economic opportunities and improved security of supply through product redesign, sustainable management of environmental resources, greater reuse, recycling and substitution of materials and resource savings. Decoupling growth from resource use and unlocking these new sources of growth needs coherence and integration in the policies that shape our economy and our lifestyles. Action on climate change has already led the way in helping to decouple growth from the use of carbon.

За извършване на посочената трансформация е необходима политическа рамка, осигуряваща пространство за действие, при която иновациите и ефективността на ресурсите биват възнаградени, и чрез която се създават икономически възможности и по-висока сигурност на доставките посредством препроектиране на продуктите, устойчиво управление на екологичните ресурси, многократна употреба на материалите, по-пълноценно рециклиране, използване на алтернативни материали и икономия на ресурси. За да се разграничи растежът от използването на ресурси и да се „отключат“ тези нови източници на растеж, е необходимо те да бъдат съгласувани и включени в политиките, които са в основата на нашата икономика и начин на живот. Пример за разделяне на растежа от използването на въглеродни енергийни източници вече бе даден с действията по отношение на изменението на климата.

The Europe 2020 Strategy and its flagship initiative on "A Resource Efficient Europe"[1] set the EU on the path to this transformation. The flagship called for a roadmap "to define medium and long term objectives and means needed for achieving them". This Roadmap builds upon and complements the other initiatives under the flagship, in particular the policy achievements towards a low carbon economy, and takes into account progress made on the 2005 Thematic Strategy on the Sustainable Use of Natural Resources[2] and the EU's strategy on sustainable development. The Roadmap should also be seen in the context of worldwide efforts to achieve a transition towards a green economy[3]. It draws extensively on a range of sources which are referenced in the accompanying Staff Working Document, including the European Environment Agency's report on the state and outlook for the European Environment.

Пътят на ЕС към тази промяна бе начертан със стратегията „Европа 2020“ и нейната водеща инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“[1]. В тази водеща инициатива бе включен призив за съставяне на пътна карта с цел „определяне на средносрочните и дългосрочните цели и на средствата за постигането им“. Чрез настоящата пътна карта се доразвиват и допълват други мерки, спадащи към водещата инициатива, по-конкретно постиженията на политиката във връзка с изграждането на нисковъглеродна икономика, и се взема под внимание напредъкът по Тематичната стратегия за устойчиво използване на природните ресурси[2] от 2005 г. и стратегията на ЕС за устойчиво развитие. Пътната карта следва също така да се разглежда в контекста на усилията на световно равнище за постигане на преход към екологосъобразна икономика[3]. В нея присъства задълбочен преглед на широк кръг от източници, посочени в придружаващия работен документ на службите на Комисията, включително в доклада на Европейската агенция за околната среда относно състоянието и перспективите за околната среда в Европа.

2. Making Europe resource efficient

2. Към ефективно използване на ресурсите в Европа

Designing the Roadmap

Проектиране на пътната карта

The Vision: By 2050 the EU's economy has grown in a way that respects resource constraints and planetary boundaries, thus contributing to global economic transformation. Our economy is competitive, inclusive and provides a high standard of living with much lower environmental impacts. All resources are sustainably managed, from raw materials to energy, water, air, land and soil. Climate change milestones have been reached, while biodiversity and the ecosystem services it underpins have been protected, valued and substantially restored.

Визията: До 2050 г. икономиката на ЕС ще се разрасне по начин, съобразен с ограничените ресурси и възможности на планетата, като по този начин ще допринесе за глобалната икономическа промяна. Нашата икономика ще бъде конкурентоспособна, приобщаваща и способна да осигурява висок стандарт на живот с много по-слабо въздействие върху околната среда. Всички ресурси ще се управляват устойчиво ― от суровините до енергията, водата, въздуха, земята и почвата. Ще са постигнати важни цели в борбата с изменението на климата, а биологичното разнообразие и зависещите от него екосистемни услуги ще бъдат защитени, оценени и в голямата си част възстановени.

Resource efficient development is the route to this vision. It allows the economy to create more with less, delivering greater value with less input, using resources in a sustainable way and minimising their impacts on the environment. In practice, this requires that the stocks of all environmental assets from which the EU benefits or sources its global supplies are secure and managed within their maximum sustainable yields. It will also require that residual waste is close to zero and that ecosystems have been restored, and systemic risks to the economy from the environment have been understood and avoided. A new wave of innovation will be required.

За осъществяването на тази цел е необходимо икономическото развитие да бъде основано на ефективността на ресурсите. То ще позволи на икономиката да произвежда повече с по-малко суровини, като така се постига по-висока стойност с по-малко материали, ресурсите се използват по устойчив начин, а въздействието върху околната среда се свежда до минимум. На практика за това е необходимо запасите от всички екологични активи, които ЕС използва или с които попълва своите колективни запаси, да са сигурни и да се управляват в рамките на техния максимален устойчив добив. Също така ще се наложи остатъчните отпадъци да се сведат възможно най-близо до нулата и да се възстановят екосистемите, а системните рискове за икономиката, произтичащи от околната среда, да бъдат осмислени и предотвратявани. Ще бъде необходима нова поредица от иновации.

This Roadmap sets the milestones, which illustrate what will be needed to put us on a path to resource efficient and sustainable growth. Each section then describes the actions that are needed in the short term to start off this process.

С помощта на пътната карта се набелязват целите по този път и се посочват дейностите, необходими за постигането на устойчив растеж, основан на ефективността на ресурсите. Във всеки раздел са описани необходимите действия в краткосрочен план за започване на този процес.

The Roadmap provides a framework explaining how policies interrelate and build on each other in which future actions can be designed and implemented coherently. The inter-linkages between key sectors and resources and their associated EU policy initiatives are outlined in the Annex Table. Impact assessments will be prepared for all significant actions and any potential targets before detailed proposals are presented[4].

С пътната карта се осигурява рамка, онагледяваща начина, по който политиките се свързват и доразвиват, както и насоки за бъдещите действия, планирани и приложени по съгласуван начин спрямо тези политики. Взаимовръзките между ключови сектори и ресурси и свързаните с тях политически инициативи на ЕС са описани в приложената таблица. Преди да бъдат представени подробни предложения, ще бъдат изготвени оценки на въздействието за всички важни действия и всички потенциални цели[4].

Making and measuring progress

Постигане на напредък и начини за неговата оценка

Robust and easily understandable indicators will be necessary to provide signals and measure progress in improving resource efficiency.

Ще са необходими солидни и ясни показатели, с които да се отбелязва и измерва напредъкът в подобряването на ефективността на ресурсите.

This Roadmap proposes a new pathway to action on resource efficiency, with a process involving all key stakeholders, to discuss and agree on indicators and targets by the end of 2013. This process is described in more detail in chapter 6.

В настоящата пътна карта се предлага нова насока за действие относно ефективността на ресурсите и е предвиден процес за обсъждане и договаряне на показателите и целите до края на 2013 г. с участието на всички основни заинтересовани страни. Процесът е описан по-подробно в глава 6.

In order to launch this process, two levels of indicators are provisionally formulated[5]:

С оглед на неговото стартиране е необходимо условно да се формулират две нива на показатели[5]:

(1) A provisional lead indicator - "Resource Productivity" - to measure the principal objective of this Roadmap, of improving economic performance while reducing pressure on natural resources;

(1) Условен водещ показател, наречен „Производителност на ресурсите“, за измерване на основната цел на пътната карта — подобряване на икономическите резултати, като същевременно се ограничи натискът върху природните ресурси;

(2) A series of complementary indicators on key natural resources such as water, land, materials and carbon, that will take account of the EU’s global consumption of these resources.

(2) Набор от допълнителни показатели, обхващащи важни природни ресурси като вода, земя, материали и въглерод, които ще отчитат общото потребление на тези ресурси за ЕС.

Overcoming the barriers

Преодоляване на пречките

The EU and its Member States should strive to remove barriers that hold back resource efficiency and so create the right set of incentives for production and consumption decisions. This will require:

ЕС и неговите държави-членки следва да работят за отстраняване на пречките пред постигането на по-висока ефективност на ресурсите, като осигурят подходящ набор от стимули за производствени и потребителски решения. За тази цел ще е необходимо:

– Addressing markets and prices, taxes and subsidies that do not reflect the real costs of resource use and lock the economy into an unsustainable path;

– да се преразгледат пазарите и цените, данъците и субсидиите, в които не са отразени реалните разходи за използване на ресурсите и които са фактор за неустойчивото развитие на икономиката;

– Encouraging more long-term innovative thinking in business, finance and politics that leads to the uptake of new sustainable practices and stimulates breakthroughs in innovation, and develops forward thinking, cost effective regulation;

– да се насърчава по-дългосрочно новаторско мислене в областта на предприятията, финансите и политиката, което спомага за възприемане на нови устойчиви практики, стимулира постиженията в иновациите и развива напредничаво мислене и икономически ефективно управление;

– Carrying out the research to fill the gaps in our knowledge and skills and provide the right information and training;

– да се провеждат изследвания, които да попълнят недостига на знания и умения и да осигурят подходяща информация и обучение;

– Dealing with international competitiveness concerns, and seeking to get a consensus with international partners to move in a similar direction.

– да се разрешат проблемите, свързани с международната конкурентоспособност, и да се търси консенсус с международните партньори с оглед предприемането на съгласувани действия.

3. Transforming the Economy

3. Промяна в икономиката

Transforming the economy onto a resource-efficient path will bring increased competitiveness and new sources of growth and jobs through cost savings from improved efficiency, commercialisation of innovations and better management of resources over their whole life cycle. This requires policies that recognise the interdependencies between the economy, well-being and natural capital and seeks to remove barriers to improved resource efficiency, whilst providing a fair, flexible, predictable and coherent basis for business to operate.

Промяната в икономиката, състояща се в насочването ѝ към ефективно използване на ресурсите, ще допринесе за увеличаване на конкурентоспособността и откриването на нови източници на растеж и работни места чрез икономии на разходите в резултат на подобрена ефективност, пазарна реализация на иновациите и по-добро управление на ресурсите през целия им жизнен цикъл. С оглед на това е необходимо въвеждането на политики, които отчитат взаимовръзката между икономиката, жизнения стандарт и природния капитал и подпомагат усилията, насочени към подобряване на ефективността на ресурсите, като същевременно предоставят справедлива, гъвкава, предвидима и съгласувана основа за функционирането на предприятията.

Source: European Environment Agency

Източник: Европейска агенция за околната среда

3.1. Sustainable consumption and production

3.1. Устойчиво потребление и производство

3.1.1. Improving products and changing consumption patterns

3.1.1. Подобряване на продуктите и промяна на моделите на потребление

Changing the consumption patterns of private and public purchasers will help drive resource efficiency and can also frequently generate direct net cost savings. In turn it can help increase demand for more resource efficient services and products. Accurate information, based on the life-cycle impacts and costs of resource use, is needed to help guide consumption decisions. Consumers can save costs by avoiding waste themselves, and buying products that last, or that can be easily repaired or recycled. New entrepreneurial models, where products are leased rather than bought, can satisfy consumer needs with less life-cycle resource use.

Промяната на моделите на потребление на купувачите от частния и публичния сектор ще помогне да се подобри ефективността на ресурсите, като в много случаи може да доведе и до генериране на преки икономии на нетни разходи. Това от своя страна може да повиши търсенето на услуги и продукти с по-висока ефективност на ресурсите. Вземането на решения относно потреблението зависи от точна информация за въздействието по време на целия жизнен цикъл на използването на ресурсите и свързаните с това разходи. Потребителите могат да спестяват разходи, като се стараят да не генерират отпадъци, да купуват трайни продукти или такива, които лесно могат да се поправят или рециклират. Новите предприемачески модели, при които продуктите се дават под наем, вместо да се купуват, могат да послужат за посрещане на потребителските нужди с цената на по-ограничена употреба на ресурси през жизнения цикъл.

The internal market and market based instruments have an important role in setting the framework for markets to reward greener products. An approach using both voluntary and mandatory measures – as in the EU’s Lead Market Initiatives and the Ecodesign Directive – should be considered for a wider range of products and services and include more resource relevant criteria.

Вътрешният пазар и пазарните инструменти са важни фактори за създаването на рамка за насърчаване на по-екологосъобразните продукти. По отношение на по-широк набор от продукти и услуги следва да се разгледа подход, при който се използват както доброволни, така и задължителни мерки ― като в инициативите за водещи пазари на ЕС и Директивата за екодизайн ― и чиито критерии са съобразени по по-целесъобразен начин с ресурсите.

However, it has been shown that in some cases, cost savings made from improving the efficiency of a technology can actually induce people to consume more. This phenomenon, known as a "rebound effect" must be anticipated, and accounted for, in developing policy and setting targets.

Бе установено обаче, че в някои случаи постигнатите икономии на разходи в резултат от подобрената ефективност на дадена технология всъщност подтикват хората да потребяват повече. Това явление, познато като „ефект на бумеранга“, трябва да се предвиди и отчете при разработване на политиката и набелязването на целите.

Milestone: By 2020, citizens and public authorities have the right incentives to choose the most resource efficient products and services, through appropriate price signals and clear environmental information. Their purchasing choices will stimulate companies to innovate and to supply more resource efficient goods and services. Minimum environmental performance standards are set to remove the least resource efficient and most polluting products from the market. Consumer demand is high for more sustainable products and services.

Основна цел: До 2020 г. гражданите и публичните органи ще получат подходящи стимули, за да избират най-ефективните по отношение на ресурсите продукти и услуги посредством подходящи ценови сигнали и ясна екологична информация. Техният потребителски избор ще стимулира дружествата да въвеждат иновации и да предлагат стоки и услуги с по-висока ефективност по отношение на ресурсите. Ще бъдат установени минимални стандарти за екологични показатели, за да се отстранят от пазара продуктите с най-ниска ефективност на ресурсите, както и тези, причиняващи най-голямо замърсяване. Ще има високо потребителско търсене на устойчиви продукти и услуги.

3.1.2. Boosting efficient production

3.1.2. Стимулиране на ефективното производство

Europe has the world's highest net imports of resources per person, and its open economy relies heavily on imported raw materials and energy. Secure access to resources has become an increasingly strategic economic issue, while possible negative social and environmental impacts on third countries constitute an additional concern. In 2007 the total amount of material directly used in the EU economy was more than 8 billion tonnes. We could reduce that amount whilst increasing production and competitiveness[6]. Moreover, Improving the re-use of raw materials through greater 'industrial symbiosis' (where the waste of some firms is used as a resource for others) across the EU could save €1.4bn a year and generate €1.6bn in sales[7].

В световен мащаб Европа е с най-висок нетен внос на ресурси на човек, като нейната отворена икономика зависи до голяма степен от вноса на суровини и енергия. Сигурният достъп до ресурсите се превръща все повече в стратегически и икономически въпрос, като същевременно нараства безпокойството във връзка с възможните отрицателни социални и екологични въздействия върху трети държави. През 2007 г. общото количество материали, използвани пряко в икономиката на ЕС, надхвърли 8 млрд. тона. Възможно е това количество да бъде намалено, като същевременно се увеличат производството и конкурентоспособността[6]. Паралелно с това по-пълноценната многократна употреба на суровини посредством по-добра „промишлена симбиоза“ (при която отпадъците на някои предприятия се използват като ресурси в други) в ЕС може да спестява 1,4 млрд. EUR на година и да генерира 1,6 млрд. EUR от продажби[7].

Although many firms have already taken action to improve their resource efficiency, much scope for improvement remains. This applies especially to non-core business areas, for example where energy or water efficiency is not central to the firm's activity. Many fail to economise on longer-term resource use because of a short-term horizon encouraged by current corporate reporting practices. Firms which are already beginning to invest in resource efficiency need to benefit from advances in knowledge and innovation.

Въпреки че много предприятия вече са предприели мерки за повишаване на своята ефективност по отношение на ресурсите, все още съществуват редица възможности за подобрение. Това се отнася най-вече за странични сфери на дейност — например когато енергийната или водната ефективност не представляват основна дейност на дадено дружество. Много от тях не успяват да осъществят икономия на дългосрочните ресурси поради краткосрочната перспектива, насърчавана от настоящите практики на корпоративно отчитане. Дружествата, които вече са започнали да инвестират в ефективността на ресурсите, трябва да извлекат полза от напредъка на познанията и иновациите.

Exchanging information on routes to resource efficiency between partners in value chains and across sectors, including SMEs, can prevent waste, boost innovation and create new markets.

Обменът на информация между партньорите във вериги на стойността и между различните сектори, включително малките и средните предприятия (МСП), относно начините за постигане на ефективност на ресурсите може да предотврати генерирането на отпадъци, да поощри иновациите и да създаде нови пазари.

Avoiding, wherever possible, the use of dangerous chemicals and promoting green chemistry can help protect key resources like soil and water, and make others, like materials, safer, easier and less costly to recycle and reuse. The approach to chemicals management promoted by fully implementing REACH will help identify opportunities for substituting dangerous chemicals with safer and technologically and economically viable alternatives.

Избягването, когато е възможно, на употребата на опасни химически вещества и насърчаването на екологосъобразната химия може да спомогне за опазване на жизненоважни ресурси като почва и води, и може да направи други (напр. материалите) по-безопасни, по-лесни и по-евтини за рециклиране и многократна употреба. Подходът към управление на химикалите, поощряван чрез пълното прилагане на REACH, ще спомогне да се открият възможности за замяна на опасни химични вещества с по-безопасни алтернативи с висок технологичен и икономически потенциал.

Milestone: By 2020, market and policy incentives that reward business investments in efficiency are in place. These incentives have stimulated new innovations in resource efficient production methods that are widely used. All companies, and their investors, can measure and benchmark their lifecycle resource efficiency. Economic growth and wellbeing is decoupled from resource inputs and come primarily from increases in the value of products and associated services.

Основна цел: Въвеждане до 2020 г. на пазарни и политически стимули, които благоприятстват бизнес инвестициите в ефективността. Тези стимули ще насърчат иновациите в широко използвани методи на производство, насочени към оптимална ефективност по отношение на ресурсите. Всички дружества и техните инвеститори ще могат да измерват и сравняват ефективността на ресурсите по време на целия им жизнен цикъл. Икономическият растеж и жизненият стандарт няма да бъдат обусловени от използването на суровини, а ще зависят най-вече от по-високата стойност на продуктите и съответните услуги.

In order to promote further sustainable consumption and production, the Commission will:

С цел да поощри устойчивото потребление и производство в бъдеще, Комисията ще предприеме следните действия:

· Strengthen the requirements on Green Public Procurement (GPP) for products with significant environmental impacts; assess where GPP could be linked to EU funded projects; and promote joint procurement, and networks of public procurement officers in support of GPP (in 2012);

· ще повиши изискванията относно екологосъобразните обществени поръчки (ЕОП) за продукти, които оказват значително въздействие върху околната среда; ще направи оценка на случаите, при които ЕОП биха могли да се свържат с проекти, финансирани от ЕС; ще насърчи съвместните процедури за обществени поръчки и мрежите на служители, занимаващи се с обществени поръчки, в подкрепа на ЕОП (през 2012 г.);

· Establish a common methodological approach to enable Member States and the private sector to assess, display and benchmark the environmental performance of products, services and companies based on a comprehensive assessment of environmental impacts over the life-cycle ('environmental footprint') (in 2012);

· ще създаде общ методологичен подход, позволяващ на държавите-членки и на частния сектор да измерват, демонстрират и сравняват екологосъобразността на продукти, услуги и предприятия въз основа на цялостна оценка на въздействието върху околната среда в продължение на жизнения цикъл (екологичен отпечатък) (през 2012 г.);

· Address the environmental footprint of products, building on an ongoing assessment due in 2012 and following a consultation with stakeholders, including through setting requirements under the Ecodesign directive, to boost the material resource efficiency of products (e.g. reusability/recoverability/recyclability, recycled content, durability), and through expanding the scope of the Ecodesign directive to non-energy related products (in 2012);

· ще отдели специално внимание на екологичния отпечатък на продуктите, с което ще доразвие провежданата в момента оценка, предвидена да приключи през 2012 г.; след консултация със заинтересованите страни, включително чрез въвеждане на изисквания съгласно Директивата за екодизайн, ще подобри ефективността на продуктите по отношение на материалните ресурси (напр. многократно използване/възстановимост/възможност за рециклиране, съдържание на рециклирани материали, издръжливост) и ще разшири обхвата на същата директива до продукти, които не са свързани с енергопотребление (през 2012 г.);

· Ensure better understanding of consumer behaviour and provide better information on the environmental footprints of products, including preventing the use of misleading claims, and refining eco-labelling schemes (in 2012);

· ще гарантира извършването на по-пълноценен анализ на поведението на потребителите и ще предоставя по-добра информация относно екологичния отпечатък на продуктите, включително ще предотвратява използването на подвеждащи твърдения и ще прецизира схемите за екомаркировка (през 2012 г.);

· Support the networking and exchange of best practice between agencies running schemes on resource efficiency for SMEs (continuous).

· ще подпомага свързването в мрежа и обмена на най-добри практики между агенциите, които поддържат схеми за ефективност на ресурсите за МСП (непрекъснато).

Member States, with the Commission should as of 2012, assess:

Наред с Комисията, от 2012 г. държавите-членки ще правят оценка на:

· Options to increase market rewards for genuinely environmentally friendly products;

· възможностите за увеличаване на пазарните изгоди за действително екологични продукти;

· Measures to extend producer responsibility to the full life-cycle of the products they make (including via new business models, through guidance on take-back and recycling schemes and support for repair services);

· мерките за разширяване на отговорността на производителите, така че тя да обхваща пълния жизнен цикъл на произвежданите от тях продукти (включително чрез нови бизнес модели, чрез насоки относно схемите за връщане и рециклиране и чрез подпомагане на ремонтни услуги);

· Actions to optimise the resource efficiency of packaging.

· действията за оптимизиране на ефективността на опаковките по отношение на ресурсите.

Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· Put in place incentives that stimulate a large majority of companies to measure, benchmark and improve their resource efficiency systematically (continuous);

· да въведат стимули за възможно най-много дружества, така че те систематично да измерват, сравняват и подобряват ефективността на ресурсите си (непрекъснато);

· Help companies work together to make the best use of the waste and by-products they produce (e.g. by exploiting industrial symbiosis) (continuous);

· да помагат на дружествата да работят съвместно, за да се възползват максимално от отпадъците и вторичните продукти, които генерират (напр. чрез използване на промишлена симбиоза) (непрекъснато);

· Ensure that advice and support is available to help SMEs identify and improve their resource efficiency and sustainable use of raw materials (continuous);

· да гарантират достъпа на МСП до съвети и подкрепа, така че те да могат да отбелязват и повишават ефективността на ресурсите си, както и на устойчивото използване на суровините (непрекъснато);

· Work together with the Commission to ensure that, by 2020, all relevant Substances of Very High Concern are placed on the REACH Candidate List (continuous).

· да подкрепят работата на Комисията във връзка с целта до 2020 г. всички вещества, пораждащи сериозно безпокойство, да бъдат включени в списъка на кандидат-веществата за REACH (непрекъснато).

3.2. Turning waste into a resource

3.2. Превръщане на отпадъците в ресурси

Each year in the European Union we throw away 2.7 billion tonnes of waste, 98 million tonnes of which is hazardous. On average only 40% of our solid waste is re-used or recycled, the rest going to landfill or incineration. Overall waste generation is stable in the EU, however, generation of some waste streams like construction and demolition waste, to sewage sludge and marine litter is still increasing. Waste electrical and electronic equipment alone is expected to increase by roughly 11% between 2008 and 2014.

Всяка година в Европейския съюз се изхвърлят 2,7 млрд. тона отпадъци, 98 млн. от които са опасни. Средно само 40 % от твърдите отпадъци се използват повторно или се рециклират —останалата част се депонира или се изгаря. Макар цялостното генериране на отпадъци в ЕС да е на стабилни равнища, производството на някои видове като строителни отпадъци, отпадъци от разрушаване, утайки от отпадни води и морски отпадъци продължава да нараства. Очаква се само отпадъците от електрическо и електронно оборудване да се увеличат с около 11 % между 2008 г. и 2014 г.

In some Member States more than 80% of waste is recycled, indicating the possibilities of using waste as one of the EU’s key resources. Improving waste management makes better use of resources and can open up new markets and jobs, as well as encourage less dependence on imports of raw materials and lower impacts on the environment.

В някои държави-членки се рециклират над 80 % от отпадъците, което показва, че тяхното използване представлява един от основните ресурси на ЕС. Подобряването на управлението на отпадъците би спомогнало за оползотворяване на ресурсите, за създаване на нови пазари и работни места, както и за намаляване на зависимостта от вноса на суровини и на въздействието върху околната среда.

If waste is to become a resource to be fed back into the economy as a raw material, then much higher priority needs to be given to re-use and recycling. A combination of policies would help create a full recycling economy, such as product design integrating a life-cycle approach, better cooperation along all market actors along the value chain, better collection processes, appropriate regulatory framework, incentives for waste prevention and recycling, as well as public investments in modern facilities for waste treatment and high quality recycling.

Ако отпадъците се превърнат в ресурси, които ще се въведат обратно в икономиката под формата на суровина, то повторната употреба и рециклирането трябва да се превърнат в много по-силен приоритет. За създаването на икономика на цялостно рециклиране е необходима съвкупност от различни политики, като например проектиране на продукти, при което се прилага подход, основан на жизнения цикъл, по-добро сътрудничество между участниците на пазара по веригата на стойността, по-пълноценно събиране, подходяща регулаторна рамка, стимули за предотвратяване и рециклиране на отпадъците, както и публични инвестиции в съвременни съоръжения за третиране на отпадъци и висококачествено рециклиране.

Milestone: By 2020, waste is managed as a resource. Waste generated per capita is in absolute decline. Recycling and re-use of waste are economically attractive options for public and private actors due to widespread separate collection and the development of functional markets for secondary raw materials. More materials, including materials having a significant impact on the environment and critical raw materials, are recycled. Waste legislation is fully implemented. Illegal shipments of waste have been eradicated. Energy recovery is limited to non recyclable materials, landfilling is virtually eliminated and high quality recycling is ensured.

Основна цел: До 2020 г. отпадъците ще се управляват като ресурс. Генерираното количество отпадъци на глава от населението ще е в състояние на абсолютен спад. Рециклирането и повторното използване ще са икономически привлекателни възможности както за публичния, така и за частния сектор поради широко разпространеното разделно събиране и разработването на функционални пазари за вторични суровини. Ще се рециклират повече материали, включително материали, оказващи значително въздействие върху околната среда, и суровини от изключително значение. Законодателството в областта на отпадъците ще се прилага изцяло, а незаконните превози на отпадъци ще са напълно премахнати. Оползотворяването на енергия ще е ограничено само до нерециклируеми материали, депонирането практически ще е премахнато и ще е гарантирано висококачествено рециклиране.

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Stimulate the secondary materials market and demand for recycled materials through economic incentives and developing end-of-waste criteria (in 2013/2014);

· ще насърчава пазара за вторични материали и търсенето на рециклирани материали посредством икономически стимули и разработване на критерии за прекратяване на статута на отпадък (през 2013—2014 г.);

· Review existing prevention, re-use, recycling, recovery and landfill diversion targets to move towards an economy based on re-use and recycling, with residual waste close to zero (in 2014);

· ще преразгледа настоящите цели за предотвратяване, повторно използване, рециклиране, възстановяване и отклоняване от депониране, за да се премине към икономика, основана на повторно използване и рециклиране с близко до нулата количество остатъчни отпадъци (през 2014 г.);

· Assess the introduction of minimum recycled material rates, durability and re-usability criteria and extensions of producer responsibility for key products (in 2012);

· ще извърши оценка на въвеждането на минимални стойности за рециклиран материал, критерии за устойчивост и повторно използване и относно разширяване на отговорността на потребителя за най-важните продукти (през 2012 г.);

· Assess areas where legislation on the various waste streams could be aligned to improve coherence (in 2013/2014);

· ще разгледа областите, в които може да се уеднакви законодателството относно различните отпадъчни потоци с оглед подобряване на съответствието (през 2013—2014 г.);

· Continue working within the EU and with international partners to eradicate illegal waste shipments with a special focus on hazardous waste;

· ще продължи да работи в рамките на ЕС и в световен мащаб за преустановяване на нелегалните превози на отпадъци със специален акцент върху опасните отпадъци;

· Ensure that public funding from the EU budget gives priority to activities higher up the waste hierarchy as defined in the Waste Framework Directive (e.g. priority to recycling plants over waste disposal) (in 2012/2013);

· ще гарантира, че при публичното финансиране от бюджета на ЕС се отдава приоритет на дейностите, свързани с по-високите нива в йерархията на отпадъците, съгласно Рамковата директива за отпадъците (напр. приоритет имат заводите за рециклиране над депата за отпадъци) (през 2012—2013 г.);

· Facilitate the exchange of best practice on collection and treatment of waste among Member States and develop measures to combat more effectively breaches of EU waste rules (in 2013/2014).

· ще улесни обмена на най-добри практики за събиране и третиране на отпадъци сред държавите-членки и ще разработи мерки за по-ефективна борба с нарушенията на законите на ЕС в областта на отпадъците (през 2013—2014 г.).

Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· ensure full implementation of the EU waste acquis including minimum targets through their national waste prevention and management strategies (continuous).

· да гарантират цялостно прилагане на достиженията на правото на ЕС, свързани с отпадъците, включително минималните цели, посредством свои национални стратегии за предотвратяване и управление на отпадъците (непрекъснато).

3.3. Supporting research and innovation

3.3. Подпомагане на научните изследвания и иновациите

The transition to a green and low-carbon economy will require significant innovation, from small incremental changes to major technological breakthroughs.

За преминаване към екологосъобразна икономика и икономика с ниски емисии на въглероден двуокис ще са необходими значителни иновации — от малки единични промени до мащабни технологични постижения.

At the same time we need a more comprehensive and credible knowledge base about how the natural systems react to the different pressures we exert on them. Basic and applied research should identify challenges and guide actions, including social sciences research to develop our understanding of behaviour.

Същевременно е необходима по-всеобхватна и достоверна база знания относно начина, по който природните системи реагират на различните видове натиск, оказван върху тях. С помощта на основни и приложни научни изследвания следва да се определят предизвикателствата и да се дадат насоки за действие, включително чрез изследвания в областта на социалните науки, с цел да се подобрят знанията ни за поведението на околната среда.

To trigger this push in research and innovation, the right set of incentives needs to be in place so that the private sector invests more in resource efficient research and innovation. Demand side measures will help create incentives for green innovation by building markets. Clear framework conditions are needed to increase investor certainty and better access to finance for companies making green investments that are seen as riskier or that have longer payback times.

За да се даде подходящ старт на тази инициатива, трябва да се осигури адекватен набор от стимули, позволяващ на частния сектор да инвестира повече в научни изследвания и иновации, насочени към постигане на по-висока ефективност на ресурсите. Мерките по отношение на търсенето ще подпомогнат създаването на стимули за екологосъобразни иновации чрез изграждане на пазари. Необходими са ясни рамкови условия за повишаване увереността на инвеститорите и за по-добър достъп до финанси за дружества, които осъществяват екологосъобразни инвестиции, считани за по-рискови, или които са с по-дълъг срок на възвръщаемост.

Milestone: By 2020, scientific breakthroughs and sustained innovation efforts have dramatically improved how we understand, manage, reduce the use, reuse, recycle, substitute and safeguard and value resources. This has been made possible by substantial increases in investment, coherence in addressing the societal challenge of resource efficiency, climate change and resilience, and in gains from smart specialization and cooperation within the European research area.

Основна цел: До 2020 г. научните постижения и устойчивите усилия за иновации значително ще са подобрили начина, по който възприемаме, управляваме, пестим, използваме многократно, рециклираме, заменяме, опазваме и ценим ресурсите. Това ще е възможно чрез значителни увеличения на инвестициите, съгласуваност при разрешаване на социалните предизвикателства, свързано с ефективността на ресурсите, изменението на климата и неговата устойчивост, както и на ползите от интелигентната специализация и сътрудничеството в рамките на европейското научноизследователско пространство.

Member States with the Commission will:

Държавите-членки съвместно с Комисията:

· Establish an appropriate framework and set of incentives to boost private sector investment into research and innovation for resource efficiency (continuous).

· ще създадат подходяща рамка и набор от стимули за поощряване на инвестициите на частния сектор в научноизследователска дейност и иновации, насочени към ефективност на ресурсите (непрекъснато).

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Develop 'Innovation Partnerships' for meeting resource efficiency goals, e.g. on water, raw materials and productive and sustainable agriculture (from 2011);

· ще разработи „партньорства за иновации“ за постигане на целите за ефективност на ресурсите, например по отношение на водите, суровините и продуктивно и устойчиво селско стопанство (от 2011 г.);

· Develop Joint Technology Initiatives or other forms of private-public partnerships, as well as Joint Programming Initiatives that pool national research efforts in areas of resource efficiency (continuous);

· ще разработи съвместни технологични инициативи или други форми на публично-частни партньорства, както и инициативи за съвместно планиране, които обединяват националните научноизследователски усилия в областите, свързани с ефективността на ресурсите (непрекъснато);

· Tackle barriers to eco-innovation (in 2011);

· ще се заеме с отстраняване на препятствията пред екологичните иновации (през 2011 г.);

· Focus Union research funding (EU Horizon 2020) on key resource efficiency objectives, supporting innovative solutions for: sustainable energy, transport and construction; management of natural resources; preservation of ecosystem services and biodiversity; resource efficient agriculture and the wider bio-economy; environmentally friendly material extraction; recycling, re-use, substitution of environmental impacting or rare materials, smarter design, green chemistry and lower impact, biodegradable plastics.

· ще постави акцент върху финансирането на научните изследвания в Съюза (инициатива „Хоризонт 2020“ на ЕС) в областта на най-важните цели, свързани с ефективността на ресурсите, като подпомага новаторски решения за: устойчива енергия, транспорт и строителство, управление на природните ресурси, съхранение на екосистемните услуги и биологичното разнообразие, селско стопанство с ефективно използване на ресурсите и по-широка биоикономика, екологосъобразен добив на материали, рециклиране, повторно използване, замяна на материали, оказващи въздействие върху околната среда, или на редки материали, по-интелигентно проектиране, екологосъобразна химическа промишленост и по-слабо въздействие, биогразградима пластмаса.

Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· focus public research funding on key resource efficiency objectives (continuous).

· да насочват публичното финансиране за научноизследователски дейности към най-важните цели, свързани с ефективността на ресурсите (непрекъснато).

3.4. Environmentally harmful subsidies and getting the prices right

3.4. Вредни за околната среда субсидии и правилно определяне на цените

Market prices are the primary guide for purchasing choices and investment decisions but they do not necessarily reflect the true costs of using resources and their environmental impacts. In addition, prices may be deliberately distorted by Environmentally Harmful Subsidies (EHS) by governments which confer an advantage on certain consumers, users or producers, in order to supplement their income or lower their costs, but in doing so, discriminate against sound environmental practice[8].

Пазарните цени са основната отправна точка при вземането на решения за покупка и инвестиции, но те невинаги отразяват реалните разходи за използване на ресурсите и произтичащото от него въздействие върху околната среда. Същевременно цените могат да бъдат умишлено деформирани чрез вредни за околната среда субсидии (ВОСС) от страна на правителства, облагодетелстващи определени потребители, ползватели или производители с цел да повишат доходите или да занижат разходите им, като по този начин възпрепятстват положителните екологични практики[8].

3.4.1. Phasing out inefficient subsidies

3.4.1. Постепенно прекратяване на неефикасното субсидиране

The scale of subsidies with potential negative impacts on the environment, notably in the areas of fossil fuels, transport and water, are estimated to be worth a global total of $1 trillion per year. EHS lead to higher levels of waste, emissions, resource extraction, or to negative impacts on biodiversity. They can lock in inefficient practices and hinder businesses from investing in green technologies. Such subsidies take different forms, with tax reductions or exemptions being one example.

Размерът на субсидиите с потенциално отрицателни въздействия върху околната среда, особено в областите на изкопаемите горива, транспорта и водите, е оценен на общо 1 трилион USD на година. ВОСС са причина за по-високите нива на отпадъци, емисии и добив на ресурси, както и за произтичащото от тях отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие. Възможно е те да подтикнат предприятията към прилагане на неефективни практики и да възпрепятстват инвестирането в екологосъобразни технологии. Тези субсидии се отпускат под различна форма — данъчните облекчения или освобождавания са само някои от примерите.

Moving away from EHS can deliver economic, social and environmental benefits, and allow for improved competitiveness. Member States have already been invited to eliminate EHS in the 2011 Annual Growth Survey[9] in order to support budget consolidation. In the process of EHS removal, alternative mitigating arrangements may be necessary for the most affected economic sectors, regions and workers, or for dealing with energy poverty, and the impact of possible displacement of production to other countries needs to be considered.

Отмяната на ВОСС може да доведе не само до икономически, социални и екологични ползи, но и да позволи подобряване на конкурентоспособността. В Годишния обзор на растежа[9] за 2011 г. държавите-членки бяха приканени да прекратят използването на ВОСС, с което да подпомогнат консолидирането на бюджета. Възможно е в процеса по премахване на ВОСС да се появи необходимост от алтернативни договорености с цел облекчаване на най-засегнатите икономически сектори, региони или работници, като трябва да се отчете въздействието от евентуалното преместване на производствени дейности в други държави.

Milestone: By 2020 EHS will be phased out, with due regard to the impact on people in need.

Основна цел: До 2020 г. ВОСС ще бъдат премахнати, като се вземат необходимите мерки по отношение на хората в затруднено положение.

3.4.2. Getting the prices right and reorienting the burden of taxation

3.4.2. Определяне на правилни цени и преориентиране на данъчната тежест

The market already gives signals for the scarcity of some resources by means of rising commodity prices, and businesses increasingly face an urgent need to adjust in order to preserve their competitiveness, especially in the international context. However, the cost of externalities may still remain unaddressed, and for a number of resources such signals may come too late to prevent their unsustainable exploitation. The overall incidence of taxation often impacts prices in ways that favour resource use rather than increased employment in the economy.

На пазара признаците за оскъдност на някои ресурси вече са видни чрез повишаването на цените на стоките, а предприятията изпитват все по-спешна необходимост да се приспособят с цел запазване на своята конкурентоспособност, особено в международен контекст. Все още обаче има вероятност разходите за външни въздействия да не се вземат под внимание, а за редица ресурси подобни сигнали е възможно да се появят прекалено късно, за да се предотврати неустойчивото им използване. Общата данъчна тежест повлиява на цените по начин, чрез който се благоприятства по-скоро използването на ресурси, отколкото увеличената заетост в икономиката.

Market based instruments have a strong role to play in correcting market failures – for example by introducing environmental taxes, charges, tradable permit schemes, fiscal incentives for more environmentally-friendly consumption or other instruments. New policies should help to align the prices of resources that are not appropriately valued on the market, such as water, clean air, ecosystems, biodiversity, and marine resources. These may need to be part of a broader approach involving regulation for example where resources are common goods.

Инструментите с пазарна насоченост трябва да изпълняват съществена роля при справяне с пазарната неефективност ― например чрез въвеждане на екологични данъци, такси, схеми за търгуване с разрешителни, парични стимули за по-екологосъобразно потребление или други инструменти. Новите политики следва да спомогнат за изравняване на цените на ресурсите, които не са правилно оценени на пазара, като води, чист въздух, екосистеми, биологично разнообразие и морски ресурси. Възможно е да се наложи те да бъдат включени в по-широк подход, обхващащ регулиране например в случаите, в които ресурсите представляват общо благо.

Shifting taxation away from labour to boost employment and economic growth is already emphasised in the Annual Growth Survey for 2011[10] and in the European Council Conclusions from March 2011[11]. "Green tax reforms", which consist of increasing the share of environmental taxes, while reducing others, have a role to play in this context. Environmental taxation can also align the efforts for fiscal consolidation with facilitating the restructuring towards a resource efficient economy. Nonetheless, the average share of environmental taxation in total tax revenues in the EU has generally been declining since 1999, reaching a level of 6.3% in 2009[12].

Намаляването на тежестта на данъчното облагане върху трудовите възнаграждения с цел да се поощри заетостта и икономическият растеж вече беше подчертано в Годишния обзор на растежа[10] за 2011 г. и в заключенията на Европейския съвет от март 2011 г. [11] Важна роля в този контекст имат т. нар. „екологосъобразни данъчни реформи“, предвиждащи увеличаване на дела на данъците, свързани с околната среда, като същевременно се намаляват други видове данъци. Екологичното данъчно облагане може да доведе и до хармонизиране на усилията за фискална консолидация, като се улесни преструктурирането към ефективна по отношение на ресурсите икономика. Независимо от това от 1999 г. насам средният дял на екологичното данъчно облагане в общите данъчни приходи в ЕС отбелязва спад, достигайки ниво от 6,3 % през 2009 г. [12]

Some Member States have achieved, through various steps of environmental tax reforms, a share of environmental tax revenues in total taxes of more than 10%, while at the same time preserving fiscal revenues and improving competitiveness and energy efficiency. This demonstrates that it is possible to shift taxation onto environmentally harmful activities within a sound economic framework. However, in order to measure more effectively the shift in the price signals needed to encourage greater investment in more efficient use of resources an additional indicator may be needed, such as the effective tax rate on environmental pollution or resource use.

Благодарение на различни мерки, свързани с реформиране на екологичното данъчно облагане, в някои държави-членки екологичните данъци представляват над 10 % от общите данъчни приходи, като същевременно се запазват фискалните приходи и се подобряват конкурентоспособността и енергийната ефективност. Това показва, че е възможно данъчното облагане да бъде насочено към дейности, оказващи неблагоприятно въздействие върху околната среда, в контекста на солидна икономическа рамка. За да се направи обаче по-ефективна преценка на прехода в ценовите сигнали, необходими за поощряване на по-високите инвестиции в по-ефективно използване на ресурсите, може да се наложи въвеждането на допълнителен показател като ефективната данъчна ставка върху замърсяването на околната среда или използването на ресурси.

Milestone: By 2020 a major shift from taxation of labour towards environmental taxation, including through regular adjustments in real rates, will lead to a substantial increase in the share of environmental taxes in public revenues, in line with the best practice of Member States.

Основна цел: До 2020 г. да се осъществи мащабен преход от облагането на трудовите доходи към екологично данъчно облагане, включително чрез редовни корекции на реалните ставки, който да доведе до съществено увеличение на дела на екологичните данъци в публичните доходи съгласно най-добрите практики на държавите-членки.

In order to address the issues of environmentally harmful subsidies and better price signals, the Commission will:

За да се намери решение на проблемите, свързани със субсидиите с отрицателно въздействие върху околната среда и по-добрите ценови сигнали, Комисията ще предприеме следните действия:

· Monitor via the European Semester Member States' follow-up to country-specific recommendations on fiscal reform that favours a shift from the taxation of labour to environmental impacts and the phasing out of EHS from 2012;

· ще наблюдава чрез европейския семестър доколко държавите-членки следват конкретните за всяка държава препоръки относно фискалната реформа, която спомага да се извърши преход от данъчно облагане на трудовите доходи към облагане на дейностите, оказващи отрицателно влияние върху околната среда, и постепенното премахване на ВОСС от 2012 г. нататък.

· Promote regular exchange of best practices and peer reviews on the reform of EHS and on market based instruments between the Member States, in particular under the Market Based Instruments Forum and the Taxation Policy Group (continuous);

· ще поощрява редовния обмен на най-добри практики и партньорски проверки на реформата на ВОСС и на пазарните инструменти между държавите-членки, по-специално в рамките на Форума за пазарни инструменти и Групата по въпросите на политиката на данъчното облагане (непрекъснато);

· Assess how state aid for measures aiming at increasing resource efficiency has been implemented and to what extent resource efficiency objectives should be strengthened in the revisions of the relevant state aid guidelines as of 2013;

· ще извършва оценки на начините, по които се изразходват държавните помощи за мерки, насочени към по-висока ефективност на ресурсите, и на значението, отдавано на целите за ефективност в прегледите на съответните насоки за държавните помощи от 2013 г. нататък;

· Continue working on improving indicators on the use of taxes on pollution and resources.

· ще продължава да работи за подобряване на показателите относно прилагането данъци върху замърсяването и ресурсите.

Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· Identify the most significant EHS pursuant to established methodologies (by 2012);

· да определят най-съществените ВОСС в съответствие с установените методологии (до 2012 г.);

· Prepare plans and timetables to phase out EHS and report on these as part of their National Reform Programmes (by 2012/2013);

· да изготвят планове и графици за постепенното премахване на ВОСС и за отчитането им като част от своите национални програми за реформа (до 2012—2013 г.);

· Shift taxation away from labour to environmental impacts (continuous);

· да пренасочват данъчното облагане от трудовите доходи към въздействието върху околната среда (непрекъснато);

· Review their fiscal policies and instruments with a view to supporting resource efficiency more effectively, and in this context reflect on incentives to support consumer choices and producer action in favour of resource efficiency (by 2013).

· да преразгледат своите фискални политики и инструменти с цел да подкрепят по-пълноценно ефективността на ресурсите и в този контекст да обмислят стимули за подпомагане на избора на потребителите и действията на производителите в полза на ефективността на ресурсите (до 2013 г.).

4. Natural Capital and Ecosystem Services 4.1. Ecosystem services

4. Природен капитал и екосистемни услуги 4.1. Екосистемни услуги

Our economic prosperity and wellbeing depend on our natural capital, including ecosystems that provide us with a flow of essential goods and services – from fertile soil to productive land and seas, from fresh water and clean air to pollination, flood control and climate regulation. Many of these ecosystem services are used almost as if their supply is unlimited. They are treated as "free" commodities, their economic value is not properly accounted for on the market, and therefore they continue to be overly depleted or polluted, threatening our long-term sustainability and resilience to environmental shocks.

Просперитетът на икономиката и жизненият ни стандарт зависят от нашия природен капитал, включително екосистемите, които ни осигуряват приток на стоки и услуги от съществено значение ― от плодородна почва до продуктивна земя и морета, от чиста вода и чист въздух до опрашване, естествено отводняване и регулиране на климата. Много от тези екосистемни услуги се използват така, сякаш са неизчерпаеми. На тях се гледа като на „безплатни“ блага и икономическата им стойност не се отчита правилно на пазара, поради което те продължават да се изчерпват или замърсяват прекомерно — това застрашава нашата дългосрочна устойчивост и способността ни да се справим с екологични сътресения.

60% of the Earth’s ecosystem services have been degraded in the last 50 years. In the EU, 88% of fish stocks are fished beyond maximum sustainable yields and only 11% of protected ecosystems are in a favourable state.

През последните 50 години се наблюдава влошаване на 60 % от екосистемните услуги на Земята. В ЕС 88 % от запасите на риба се ловят в количества над максималния устойчивия улов, а само 11 % от защитените екосистеми са в задоволително състояние.

Ensuring a long-term supply of essential ecosystem goods and services implies we must properly value out natural capital. Investing in natural capital – like green infrastructure – often brings higher returns than constructed or manufactured alternatives, with lower up-front costs.

Гарантирането на дългосрочно снабдяване с основните стоки и услуги от екосистемите означава, че трябва да оценяваме адекватно природния си капитал. Инвестирането в природен капитал, като например екологична инфраструктура, често води до по-висока възвръщаемост, отколкото изградените или произведени алтернативи с по-ниски първоначални разходи.

Milestone: By 2020 natural capital and ecosystem services will be properly valued and accounted for by public authorities and businesses.

Основна цел: До 2020 г. природният капитал и екосистемните услуги ще се оценяват и отчитат правилно от публичните органи и предприятия.

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Promote the use of innovative financial and market-based instruments and explore their wider potential, including a possible establishment of a biodiversity financing facility and payments for ecosystems services, to address challenges to ecosystems and biodiversity at national, EU and international level, in particular in cooperation with the European Investment Bank and through Public Private Partnerships (continuous);

· ще насърчава използването на новаторски и пазарни инструменти и ще проучва техния по-широк потенциал, включително евентуалното създаване на инструмент за финансиране на биологичното разнообразие и плащания за екосистемни услуги с цел да се отстранят рисковете за екосистемите и биологичното разнообразие на национално, европейско и международно ниво, по-конкретно в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и посредством публично-частни партньорства (непрекъснато);

· Put forward proposals to foster investments in natural capital, to seize the full growth and innovation potential of Green Infrastructure and the 'restoration economy', through a Communication on Green Infrastructure (in 2012), and a "No Net Loss" initiative (in 2015).

· ще представи предложения за насърчаване на инвестициите в природния капитал, за да бъде използван пълният растеж и потенциал за иновации на екологичната инфраструктура и „икономиката на възстановяването“ посредством съобщение относно екологичната инфраструктура (през 2012 г.) и инициатива „Без нетни загуби“ (през 2015 г.).

Member States, with the Commission, should:

Държавите-членки съвместно с Комисията:

· Map the state of ecosystems and their services (by 2014);

· ще изработят карти на екосистемите и предлаганите от тях услуги (до 2014 г.);

· Assess their economic value, and promote the integration of these values into accounting and reporting systems at EU and national level (continuous);

· ще извършват оценки на тяхната икономическа стойност и ще поощряват включването на тези стойности в счетоводните системи и системите за докладване на европейско и национално ниво (непрекъснато);

· Work with key stakeholders to encourage businesses to assess their dependency on ecosystem services building upon the EU Business & Biodiversity Platform (continuous).

· ще си сътрудничат с основните заинтересовани страни, за да насърчават предприятията да оценят своята зависимост от екосистемните услуги, като доразвиват платформата на ЕС „Бизнес и биологично разнообразие“ (непрекъснато).

4.2. Biodiversity

4.2. Биологично разнообразие

Biodiversity underpins many of our ecosystems and is vital to their resilience. Its loss can weaken an ecosystem, compromising the delivery of ecosystem services and making it more vulnerable to environmental shocks. Restoring degraded ecosystems is costly, and in some cases, change can become irreversible.

Биологичното разнообразие е в основата на много от нашите екосистеми и е жизненоважно за тяхната устойчивост. Загубата му би довела до отслабване на дадена екосистема, което би създало риск за снабдяването с екосистемни услуги и по този начин тя би станала по-уязвима спрямо екологични сътресения. Възстановяването на влошеното състояние на екосистемите струва скъпо и в някои случаи промяната може да бъде необратима.

It has been estimated that by 2050, the global business opportunities dependent on biodiversity and the ecosystem services it underpins, could have a value of between $800-2.300 billion per year. In practice however, at the operational level, the value of biodiversity is only starting to be taken into account in decision making. If biodiversity is to be conserved this has to become common practice.

Изчислено е, че до 2050 г. стойността на възможностите за търговска дейност в световен мащаб, зависими от биологичното разнообразие и поддържаните от него екосистемни услуги, би възлизала на 800―2300 млн. USD на година. На практика обаче, на оперативно равнище, стойността на биологичното разнообразие едва сега започва да се отчита при вземане на решенията. Това трябва да се превърне в обичайна практика, ако искаме да запазим биологичното разнообразие.

The new 2020 EU Biodiversity Strategy sets out the main policy tools for achieving this objective, and for reversing the trends in loss of biodiversity we have seen in recent generations.

В новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г. са включени основните политически инструменти за постигане на тази цел и за обръщане на тенденциите на загуба на биологичното разнообразие, на което сме свидетели през последните поколения.

Milestone: By 2020 the loss of biodiversity in the EU and the degradation of ecosystem services will be halted and, as far as feasible, biodiversity will be restored.

Основна цел: До 2020 г. загубата на биологично разнообразие в ЕС и упадъкът на екосистемните услуги ще бъдат прекратени и биологичното разнообразие ще бъде възстановено в рамките на постижимото.

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Significantly strengthen its efforts to integrate biodiversity protection and ecosystem actions in other Community policies with a particular focus on agriculture and fisheries (continuous).

· ще повиши значително усилията си за интегриране на действията за защита на биологичното разнообразие и екосистемите в други политики на Общността, като ще бъде поставен специален акцент върху селското стопанство и рибарството (непрекъснато).

Member States, with the Commission, will:

Държавите-членки съвместно с Комисията:

· Work towards the objectives of the Biodiversity Strategy by integrating the value of ecosystem services into policymaking (continuous).

· ще полагат усилия за постигане на целите на Стратегията в областта на биологичното разнообразие посредством отчитане стойността на екосистемните услуги при формулирането на политиките (непрекъснато).

4.3. Minerals and metals

4.3. Минерали и метали

Improved efficiency of natural resources such as metals and minerals are essential aspects of resource efficiency. Their specific risks, including security of supply, are addressed in the Raw Materials Initiative, as well as the climate and energy policies under the Resource Efficiency Flagship, so they will not be treated extensively in this section, although the interaction between their use and other resources is recognised.

Подобрената ефективност на природни ресурси като метали и минерали е съществен аспект от цялостната ефективност на ресурсите. Свързаните с тях специфични рискове, включително сигурността на доставките, са разгледани в Инициативата за суровините и са отразени в политиките в областта на климата и енергетиката от Водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите, поради което те ще бъдат подробно разгледани в настоящия раздел, въпреки че взаимодействието между тяхното използване и други ресурси вече е отчетено.

As we move towards a genuinely consumption based, sustainable materials management or a "circular economy", where waste becomes a resource, a more efficient use of minerals and metals will result. The steps outlined in section 3 of this roadmap will have a direct impact on the efficiency of minerals and metal resources, through measures to take life-cycle impacts more into account, to avoid waste, reuse and recycle more, improved research and innovation and other measures to improve market structures.

Стремежът ни към устойчиво управление на материалите, основано на потреблението, или „кръгова икономика“, при която отпадъците се превръщат в ресурси, ще доведе до ефективно използване на минералите и металите. Стъпките, описани в раздел 3 на настоящата пътна карта, ще окажат пряко въздействие върху ефективността на минералните и металните ресурси посредством мерки за по-добро отчитане на въздействията по време на целия им жизнен цикъл, за предотвратяване генерирането на отпадъци, по-пълноценна многократна употреба на материали и рециклиране, оптимизирани научни изследвания и иновации, както и други мерки за подобряване на пазарните структури.

4.4. Water

4.4. Води

Water is a vital resource for human health and an essential input for agriculture, tourism, industry, transport and energy. Reduced water availability has a critical impact on hydropower and cooling of nuclear and thermal power stations.

Водите са жизненоважен ресурс за човешкото здраве и съществен фактор за развитие на селското стопанство, туризма, промишлеността, транспорта и енергетиката. Понижената им наличност оказва сериозно влияние върху работата на водноелектрическите централи, както и върху охлаждането на ядрени и топлоелектрически централи.

Good environmental status and citizens' health depend on the quality and availability of fresh water. However, they are decreasing. Climate change is projected to increase water shortages as well as the intensity and frequency of floods. Many European river basins and waters have been altered by water abstraction, land drainage and dams, leading often to poor water quality with major adverse ecological effects, possible health impacts and leaving limited space for natural habitats.

Доброто екологично състояние и здравето на хората също зависят от качеството и наличността на прясна вода. Водните ресурси обаче намаляват. Предвижда се изменението на климата да доведе до по-голям недостиг на вода, както и до по-висок интензитет и честота на наводненията. Много речни басейни и водни източници в Европа са претърпели промени поради водовземане и пресушаване на земи и язовири, което често води до лошо качество на водата, а оттам — до неблагоприятно въздействие върху околната среда, възможни рискове за здравето на хората и ограничено пространство за естествените местообитания.

20% to 40% of Europe’s water is wasted and water efficiency could be improved by 40% through technological improvements alone[13]. An improved approach for a sustainable management of water resources requires close coordination with agriculture, transport, regional development and energy policies as well as effective and fair water pricing as required by the Water Framework Directive (WFD). Changes in ecosystems, land use, in production and water consumption and re-use patterns could cost-effectively reduce scarcity and ensure water quality.

Между 20 % и 40 % от водните ресурси на Европа са изчерпани, но само чрез технологични подобрения е възможно водната ефективност да се подобри с 40 %[13]. За да се подобри подходът към устойчиво управление на водните ресурси е необходимо тясно координиране с политиките в областта на селското стопанство, транспорта, регионалното развитие и енергетиката, както и ефективно и справедливо определяне на цените на водата съгласно Рамковата директива за водите (РДВ). Чрез промени в екосистемите, земеползването, производството и потреблението на вода, както и чрез моделите на многократно използване е възможно по икономически ефективен начин да се намали оскъдността и да се гарантира качество на водите.

Milestone: By 2020, all WFD River Basin Management Plans (RBMPs) have long been implemented. Good status – quality, quantity and use - of waters was attained in all EU river basins in 2015. The impacts of droughts and floods are minimised, with adapted crops, increased water retention in soils and efficient irrigation. Alternative water supply options are only relied upon when all cheaper savings opportunities are taken. Water abstraction should stay below 20% of available renewable water resources.

Основна цел: До 2020 г. ще бъдат приложени всички планове за управление на речните басейни (ПУРБ) съгласно РДВ. През 2015 г. ще бъде постигнато добро състояние на качеството, количеството и използването на водите във всички речни басейни в ЕС. Въздействията от засушаванията и наводненията ще бъдат сведени до минимум, като посевите ще бъдат адаптирани, а задържането на вода в почвите и ефективното напояване ще бъдат подобрени. На алтернативни възможности за снабдяване с вода ще се разчита само когато всички по-евтини варианти за спестяване са изчерпани. Водовземането трябва да е под 20 % от наличните възобновяеми водни ресурси.

The Commission will: · Further integrate resource-efficiency considerations into water policy, with a Blueprint to safeguard Europe's water defining a cost-effective strategy (on-going); · Assess Member States' RBMPs, with a view to identifying areas where additional action is needed (in 2011); · Assess and propose (in 2012): – Water efficiency targets and improved water efficiency measures (e.g. smart metering, mandatory requirements on water using devices; guidelines for water re-use, reduction of leakage in water infrastructure, water saving in irrigation, etc.); – Better demand management through economic instruments (pricing, water allocation) and use of labelling and certification schemes measuring life-cycle impact and virtual water content of products; – A candidate European Innovation Partnership on water. Member States should: · Set water efficiency targets for 2020 at River Basin level, with appropriate complementary measures, based on a common EU methodology that takes into account the variety of situations across economic sectors and geographic areas

Комисията ще предприеме следните действия: · ще продължи да включва в политиката за водите въпросите, свързани с ефективността на ресурсите, в рамките на план за съхраняване на водите в Европа, определящ икономически ефективна стратегия (текущи действия); · ще направи оценка на плановете на държавите-членки за управление на речните басейни (ПУРБ), за да се набележат областите, в които са необходими допълнителни действия (през 2011 г.); · ще извърши оценки и формулира предложения (през 2012 г.) за: – целеви показатели за водна ефективност и подобрени мерки за нейното постигане (например интелигентно измерване, задължителни изисквания за устройствата, използващи вода, насоки за многократна употреба на водата, намаляване на течовете във водната инфраструктура, спестяване на вода при поливане и др.); – по-добро регулиране на търсенето посредством икономически инструменти (определяне на цени, разпределение на водата) и използване на схеми за етикетиране и сертифициране, чрез които се измерва въздействието през целия жизнен цикъл и реалното съдържание на вода в продуктите; – проект за Европейско партньорство за иновации във връзка с водите. Държавите-членки трябва да вземат следните мерки: · да поставят цели за водна ефективност, които трябва да бъдат изпълнени до 2020 г., на равнище речни басейни с подходящи допълващи мерки, основани на общоевропейска методология, при която се взема под внимание разнообразието от ситуации в различните икономически сектори и географски области.

4.5. Air

4.5. Въздух

Clean air is a precious resource. Several air quality standards are widely exceeded in the EU's most densely populated areas, especially from the most problematic pollutants such as particulate matter, ground-level ozone, and nitrogen dioxide. Despite significant efforts to reduce polluting emissions, current concentrations of fine particles cause 500 000 premature deaths each year[14] in the EU and immediate neighbourhood. Other studies have shown that the number of working days lost due to air pollution induced illnesses is higher than the working days required to pay for additional pollutant abatement measures.

Чистият въздух е изключително ценен ресурс. В най-гъсто населените райони на ЕС обаче граничните стойности на някои от показателите за неговото качество са значително надвишени, като най-проблематичните замърсители са праховите частици, приземният озон и азотният диоксид. Въпреки значителните усилия за намаляване на замърсяващите емисии концентрациите на фини частици причиняват всяка година 500 000 случая на преждевременна смърт в ЕС и в държавите в непосредствена близост до него[14]. Според други проучвания броят работни дни, загубени поради заболявания, причинени от замърсяване на въздуха, е по-голям от необходимия брой работни дни за обезпечаване на допълнителни мерките за очистване от замърсители.

Significantly, ecosystems and agriculture also suffer damage from airborne impacts such as acidification, eutrophication and ozone damage to vegetation. The annual economic cost in 2020 has been estimated at €537 bn[15].

Тревога буди и фактът, че замърсяването на въздуха оказва отрицателно въздействие върху екосистемите и селското стопанство, което се изразява например в повишена киселинност, еутрофикация и вреда върху растителността от озона. Годишните икономически разходи през 2020 г. са изчислени на 537 млрд. EUR[15].

Better implementation of existing legislation and new, science-based standards would help address these problems and steer innovation. With appropriate lead-times, these can ensure air quality benefits from transition to a low-carbon economy, and by other actions in this Roadmap, for example through reductions in waste, through more efficient production methods, as well as action in agricultural policy and the transport sector.

По-доброто прилагане на сегашното законодателство и въвеждането на нови научни стандарти биха спомогнали за разрешаване на тези проблеми и за насърчаване на иновациите. При подходящи периоди на въвеждане тези стандарти могат да подобрят качеството на въздуха чрез преминаване към нисковъглеродна икономика и чрез други действия, предвидени в настоящата пътна карта, като например намаляване на отпадъците посредством методи за по-ефективно производство и действия в областта на селскостопанската политика и транспортния сектор.

Milestone: By 2020, the EU's interim air quality standards will have been met, including in urban hot spots, and those standards will have been updated and additional measures defined to further close the gap to the ultimate goal of achieving levels of air quality that do not cause significant impacts on health and the environment.

Основна цел: До 2020 г. средносрочните стандарти на ЕС за качеството на въздуха, включително в градските „горещи точки“, ще бъдат изпълнени, като тези стандарти ще се актуализират и ще бъдат определени допълнителни мерки с оглед да се ускори постигането на крайната цел за достигане на нива на качеството на въздуха, които не оказват значително въздействие върху здравето на хората и околната среда.

The Commission will: · Undertake a comprehensive review of all EU air pollution policies (by 2013); · Propose an upgraded strategy looking beyond 2020, assessing the scope for the use of air quality and emission standards and further measures to reduce emissions from key sources (in 2013); · Support implementation of existing measures to help resolve persistent air quality problems. Member States should: · Step up their implementation of EU air quality legislation (continuous).

Комисията ще предприеме следните действия: · ще започне цялостен преглед на всички политики на ЕС в областта на замърсяването на въздуха (до 2013 г.); · ще предложи подобрена стратегия, поставяща цели за периода след 2020 г., чрез която ще се оценява обхватът на използването на стандарти за качество на въздуха и на емисиите, както и бъдещи мерки за намаляване на емисиите от ключови източници (през 2013 г.); · ще подкрепя изпълнението на съществуващите мерки за отстраняване на системни проблеми, свързани с качеството на въздуха. Държавите-членки трябва да вземат следните мерки: · да ускорят прилагането на законодателството на ЕС в областта на качеството на въздуха (непрекъснато).

4.6. Land and soils

4.6. Земя и почви

In the EU, more than 1,000 km² are subject to 'land take' every year for housing, industry, roads or recreational purposes. About half of this surface is actually 'sealed'[16]. The availability of infrastructure varies considerably between regions, but in aggregate, every ten years we pave over a surface area equivalent to Cyprus. If we are to reach the state of no net land take by 2050, following a linear path, we would need to reduce land take to an average of 800 km² per year in the period 2000-2020. In many regions soil is irreversibly eroded, or has a low content of organic matter. Soil contamination is also a serious problem.

Всяка година повече от 1000 km² в ЕС подлежат на „усвояване на земя“ за целите на жилищното строителство, промишлеността, пътната инфраструктура или отдиха. Около половината от тази площ всъщност е „запечатана“[16]. Наличието на инфраструктура варира значително за различните региони, но като цяло на всеки десет години покриваме с настилка площ колкото територията на Кипър. Ако възнамеряваме до 2050 г. да постигнем състояние, при което не е налично нетно усвояване на земя, следвайки праволинейна траектория, ще трябва да намалим усвояването на земя средно с 800 km² на година в периода 2000―2020 г. В много региони почвата е необратимо ерозирала или е с ниско съдържание на органични вещества, от което следва, че нейното замърсяване също е сериозен проблем.

The use of land is nearly always a trade-off between various social, economic and environmental needs (e.g. housing, transport infrastructure, energy production, agriculture, nature protection). Decisions on land use are long term commitments which are difficult or costly to reverse. At the moment, these decisions are often taken without proper prior analysis of such impacts, for example through a Strategic Environmental Assessment. The EU agricultural, energy, transport and cohesion policy reforms will provide the opportunity to set the framework and the right incentives for public authorities and land owners to achieve this objective.

Земеползването почти винаги представлява компромис между различните социални, икономически и екологични нужди (напр. жилищно строителство, транспортна инфраструктура, производство на енергия, селско стопанство или защита на околната среда). Решенията относно земеползването представляват дългосрочни ангажименти, чиято промяна е трудна или скъпоструваща. В момента такива решения често се вземат без адекватен предварителен анализ на възможните въздействия, например посредством стратегическа екологична оценка. Реформите на политиките на ЕС в областта на селското стопанство, енергопотреблението, транспорта и политиката на сближаване ще осигурят възможност за създаване на рамка и подходящи стимули за публичните органи и собствениците на земя да постигат тази цел.

Milestone: By 2020, EU policies take into account their direct and indirect impact on land use in the EU and globally, and the rate of land take is on track with an aim to achieve no net land take by 2050; soil erosion is reduced and the soil organic matter increased, with remedial work on contaminated sites well underway.

Основна цел: До 2020 г. политиките на ЕС ще вземат под внимание оказваното от тях непряко въздействие върху земеползването в ЕС и в света, а темповете на усвояване на земя ще бъдат овладени така, че до 2050 г. да бъде сложен край на нетното усвояване на земя. Почвената ерозия ще бъде намалена, а съдържанието на органични вещества в почвите ще се повиши, като бъде отбелязан напредък в оздравителните действия върху замърсените участъци.

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Further develop the scientific knowledge-base on biotic material, land-use effects and trends, and spatial planning, including impacts at global level and effects on trading partners, and highlight best practices in the Member States, leading to a Communication on land use (in 2014);

· ще доразвие научната база относно биотичния материал, последиците от земеползването и тенденциите при него, както и териториалното устройство, включително въздействието на световно равнище и последиците върху търговските партньори, и ще обърне внимание на най-добрите практики в държавите-членки с оглед изготвянето на съобщение относно земеползването (през 2014 г.);

· Address the indirect land use change resulting notably from the renewable energy policy (continuous);

· ще вземе мерки по отношение на непреките промени в земеползването, настъпили в резултат от политиката в областта на енергията от възобновяеми източници (непрекъснато);

· Publish guidelines on best practice to limit, mitigate or compensate soil sealing (in 2012);

· ще публикува насоки относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвите (през 2012 г.);

· Include broader resource efficiency considerations in the review of the Environmental Impact Assessment (EIA) Directive (in 2012).

· ще предвиди по-всеобхватни съображения относно ефективността на ресурсите в прегледа на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (през 2012 г.);

· Propose a candidate European Innovation Partnership (in 2011) on agricultural productivity and sustainability aiming, inter alia, at securing soil functionality at a satisfactory level (by 2020).

· ще предложи проект за европейско партньорство за иновации (през 2011 г.) в областта на селскостопанската производителност и устойчивост, като една от целите ще бъде да се осигури задоволително равнище на функционалност на почвите (до 2020 г.).

Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· Better integrate direct and indirect land-use and its environmental impacts in their decision making and limit land take and soil sealing to the extent possible (continuous);

· да отчитат по-пълноценно прякото и непрякото земеползване и неговото въздействие върху околната среда при вземането на решения и да ограничават в максимална степен усвояването на земята и запечатването на почвата (непрекъснато);

· Implement the actions needed for reducing erosion and increasing soil organic matter (continuous);

· да предприемат съответните действия за намаляване на ерозията и увеличаване на органичните вещества в почвата (непрекъснато);

· Set up an inventory of contaminated sites, and a schedule for remedial work (by 2015).

· да изготвят опис на замърсените райони и график за възстановителни работи (до 2015 г.).

4.7. Marine resources

4.7. Морски ресурси

The marine environment holds economic opportunities in a wide range of sectors such as minerals extraction, pharmaceuticals, biotechnology and energy. The marine environment also provides key ecosystem services like the natural regulatory functions that help combat climate change or slow coastal erosion. Pressures on these systems, including from the discharge into the sea of pollutants in freshwater, are still severe, even if in some cases declining. There is a lack of coherent management of sea space which is already affecting our possibilities to benefit from maritime activities. The use of spatial planning instruments in marine areas would contribute to resource efficiency.

Морската среда предлага икономически възможности в множество сектори като добив на минерали, фармацевтика, биотехнологии и енергетика. Тя често осигурява важни екосистемни услуги, като например естествените регулиращи функции, които подпомагат борбата с изменението на климата или бавната ерозия на бреговете. Натискът върху тези системи, включително този, идващ от изхвърлянето в морето на съдържаща замърсители сладка вода, става все по-сериозен, макар в някои случаи да отбелязва известен спад. Липсва съгласувано управление на морското пространство и това вече заплашва възможностите ни да се възползваме от морските дейности. Използването на инструменти за пространствено планиране в морските зони спомага за ефективността на ресурсите.

The depletion of fish stocks has severe economic and social consequences for coastal zones and contributes to other biodiversity loss by disrupting systems, while marine pollution and climate change pose other challenges (e.g. acidification). The EU Common Fisheries Policy and the EU Integrated Maritime Policy are putting sustainability at the heart of their aims, in order to ensure an efficient and sustainable use of marine resources by all operators of the value chain.

Изчерпването на рибните запаси има сериозни икономически и социални последствия върху крайбрежните райони и води до загуба на биологично разнообразие в други области, като разрушава системите, докато замърсяването на морето и изменението на климата пораждат други предизвикателства (напр. повишаване на киселинността). Принципът на устойчивост е залегнал в общата политика на ЕС в областта на рибарството и в интегрираната морска политика на ЕС с цел да се гарантира, че всички участници по веригата на стойността използват морските ресурси ефективно.

Over 1 million birds and 100,000 marine mammals and sea turtles die each year as a result of plastic waste and other marine debris. Factors such as marine litter and urban waste water treatment seriously aggravate pollution in some seas around Europe. In order to address such pressures, the Marine Strategy Framework Directive provides for achieving good environmental status in marine waters.

Над 1 млн. птици и 100 000 морски бозайници и морски костенурки умират всяка година заради пластмасовите отпадъци и други замърсители, изхвърляни в морето. В някои от моретата около Европа е отчетено по-сериозно замърсяване, причинено например от изхвърляните в тях отпадъци и градски отпадъчни води. За отстраняването на тези проблеми в Рамковата директива за морска стратегия се предвижда постигане на добро екологично състояние на морските води.

Milestone: By 2020, good environmental status of all EU marine waters is achieved, and by 2015 fishing is within maximum sustainable yields.

Основна цел: До 2020 г. ще бъде постигнато добро екологично състояние на всички морски води в ЕС, а до 2015 г. риболовът ще се извършва в рамките на максималния устойчив улов.

The Commission will: · Within the context of the latest Commission proposals for the reform of the Common Fisheries Policy, aim to ensure sustainable management of fishery resources; · Make further proposals to phase out all fisheries subsidies that could be environmentally harmful; · Contribute to safeguarding natural coastal and marine capital by proposing policy measures on management and planning (in 2012) as well as continued support for knowledge and demonstration projects; · Promote eco-system based strategies and integrate climate risk into maritime activities (Communication "Climate change adaptation in the Coast and the Sea" 2012); · Support the sustainable use of marine resources, and identify innovative business opportunities in the maritime and coastal economy (Communication on "Blue Growth", 2012). · Contribute to marine litter strategies in all four EU marine regions in close collaboration with coastal Member States or in the respective Regional Seas Convention (in 2012); · Support Member States by developing measures to achieve good environmental status in marine waters by 2020 and to establish an extensive network of protected areas (in 2020). Member States should: · Implement the Marine Strategy Framework Directive and designate marine protected areas.

Комисията ще предприеме следните действия: · ще положи усилия за постигане на устойчиво управление на рибните ресурси в контекста на своите най-нови предложения за реформа на общата политика в областта на рибарството; · ще отправи предложения за постепенното прекратяване на всички субсидии за рибарство, които биха оказали вредно въздействие върху околната среда; · ще подпомогне опазването на природния крайбрежен и морски капитал, като предложи политически мерки в областта на управлението и планирането (през 2012 г.), и ще оказва непрекъсната подкрепа на проекти за знания и демонстрационни проекти; · ще поощрява стратегии, съобразени с екосистемите, и ще вземе предвид рисковете за климата с оглед на морските дейности (Съобщение „Адаптиране към изменението на климата в крайбрежните зони и в морето“, 2012 г.); · ще подкрепя устойчивото използване на морските ресурси и ще търси новаторски икономически възможности в морската и крайбрежната икономика (Съобщение относно „синия“ растеж, 2012 г.); · ще подпомага стратегиите в областта на морските отпадъци в четирите морски региона на ЕС, като работи в тясно сътрудничество с крайбрежните държави-членки или в рамките на съответната Конвенция за регионалните морски басейни (през 2012 г.); · ще подпомага държавите-членки, като разработи мерки за постигане на добро екологично състояние на морските води до 2020 г. и за изграждане на цялостна мрежа от защитени зони (през 2020 г.). Държавите-членки трябва да вземат следните мерки: · да приложат Рамковата директива за морска стратегия и да определят защитени морски зони.

5. Key sectors

5. Ключови сектори

In industrialized countries nutrition, housing and mobility are typically responsible for 70-80% of all environmental impacts. These sectors are also key to addressing the challenges in energy and climate change dealt with in complementary long term strategies, which combine together with the measures in this paper to maximise synergies under the Resource Efficiency Flagship[17].

В индустриализираните държави храните, жилищното строителство и мобилността обикновено представляват 70―80 % от съвкупното екологично въздействие. Тези сектори често са с основно значение при посрещане на предизвикателствата в областта на енергетиката и изменението на климата, които са включени в допълнителни дългосрочни стратегии, съчетани с мерките от настоящия документ, с цел оптимизиране на взаимодействията, посочени във Водещата инициатива за ефективно използване на ресурсите[17].

5.1. Addressing food

5.1. Разрешаване на въпроса с храните

The food and drink value chain in the EU causes 17% of our direct greenhouse gas emissions and 28% of material resource use, with our consumption patterns having global impacts, in particular related to the consumption of animal proteins. It is a major user of high-quality water, which is essential for its success. However, in the EU alone, we waste 90 million tonnes of food every year or 180 kg per person. Much of this is food, which is still suitable for human consumption.

Веригата на стойността при храните и напитките в ЕС е отговорна за 17 % от преките емисии на парникови газове и 28 % от използването на материални ресурси, а нашите модели на потребление имат въздействия в световен мащаб, най-вече по отношение на потреблението на животински протеини. От съществено значение за успешното функциониране на тази верига е потреблението на значителни количества висококачествена вода. При все това само в ЕС всяка година изхвърляме 90 млн. тона храна или 180 kg на човек. Голяма част от това количество е храна, която все още е годна за консумация.

A combined effort by farmers, the food industry, retailers and consumers through resource-efficient production techniques, sustainable food choices (in line with the WHO recommendations on the amount of animal proteins, including meat and dairy products, consumed per person) and reduced food waste can contribute to improving resource efficiency and food security at a global level.

Подобряването на ефективността на ресурсите и продоволствената сигурност в световен мащаб зависи от колективното усилие на селскостопанските производители, хранителната промишленост, търговците на дребно и потребителите посредством ефективни по отношение на ресурсите производствени техники, както и от устойчивите решения за избор на храна (в съответствие с препоръките на СЗО за количеството животински протеини, включително месо и млечни произведения, консумирани на глава от населението) и от ограниченото изхвърляне на хранителни продукти.

The Commission has proposed in its Budget for Europe 2020 communication the measures that a reformed Common Agricultural Policy will need to undertake to become more resource-efficient[18]. An additional issue for long term global food security is the sustainable supply of phosphorus, a key resource for soil fertilisation that cannot be substituted. Further research is needed in order to identify how improvements to the fertiliser, food production and bio-waste issues could reduce our dependence on mined phosphate.

В своето съобщение „Бюджет за стратегията Европа 2020“ Комисията предложи мерките, които следва да се предприемат в рамките на реформираната обща селскостопанска политика, за да стане тя по-ефективна по отношение на ресурсите[18]. Допълнителен фактор за дългосрочната продоволствена сигурност в световен мащаб е устойчивото осигуряване фосфор, който има решаващо значение за наторяването на почвата и е незаменимо вещество. Необходими са допълнителни научни изследвания, за да се установи по какъв начин подобренията в областта на торовете, производството на храна и биоотпадъците биха могли да допринесат за намаляване на зависимостта ни от минодобивния фосфат.

Milestone: By 2020, incentives to healthier and more sustainable food production and consumption will be widespread and will have driven a 20% reduction in the food chain's resource inputs. Disposal of edible food waste should have been halved in the EU.

Основна цел: До 2020 г. стимулите за по-здравословно и по-устойчиво производство и потребление на храни ще бъдат широко разпространени и ще са допринесли за 20 % спад в използването на ресурси в хранителната верига. Изхвърлянето на годни за консумация храни в ЕС би следвало да бъде намалено наполовина.

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Further assess how best to limit waste throughout the food supply chain, and consider ways to lower the environmental impact of food production and consumption patterns (Communication on sustainable food, by 2013);

· ще извърши допълнителни оценки относно оптималните начини за ограничаване на изхвърлянето на храна по цялата верига на доставки на храни и ще обмисли начини за намаляване на въздействието на производството на храни и моделите за тяхното потребление върху околната среда (Съобщение относно устойчивостта на храните — до 2013 г.);

· Develop a methodology for sustainability criteria for key food commodities (by 2014);

· ще разработи методология относно критерии за устойчивост в областта на основните хранителните стоки (до 2014 г.);

· Further assess the security of supply of phosphorus and potential actions towards its sustainable use (Green Paper on sustainable use of phosphorus by 2012).

· ще направи допълнителна оценка на сигурността на доставянето на фосфор и потенциалните действия, насочени към устойчивото му използване (Зелена книга за устойчивото използване на фосфор — до 2012 г.).

Member States are invited to:

Държавите-членки се приканват да:

· Address food wastage in their National Waste Prevention Programs (2013).

· вземат мерки по отношение на разхищението на храни в своите национални програми за предотвратяване на генерирането на отпадъци (2013 г.).

5.2. Improving buildings

5.2. Подобрения в областта на сградите

Better construction and use of buildings in the EU would influence 42% of our final energy consumption, about 35% of our greenhouse gas emissions[19] and more than 50% of all extracted materials; it could also help us save up to 30% water[20]. Existing policies for promoting energy efficiency and renewable energy use in buildings therefore need to be further strengthened and complemented with policies for resource efficiency, which look at a wider range of environmental impacts across the life-cycle of buildings and infrastructure. Life-time costs of buildings should increasingly be considered rather than just the initial costs, including construction and demolition waste. Better infrastructure planning is a prerequisite in achieving resource efficiency of buildings and also mobility.

По-ефективното строителство и използване на сгради в ЕС може да понижи с 42 % крайното потребление на енергия, с около 35 % емисиите на парникови газове[19] и с над 50 % всички добивани материали. Също така то може да ни помогне да спестим до 30 % от изразходваната вода[20]. Следователно настоящите политики, насочени към повишаване на енергийната ефективност и потреблението на енергия от възобновяеми източници в сградите, трябва да се подсилят и допълнят с политики за ефективност на ресурсите, които обхващат по-широк набор от въздействия върху околната среда през жизнения цикъл на сградите и инфраструктурата. Все по-голяма важност добива отчитането на разходите, свързани с целия жизнен цикъл на сградите, а не само първоначалните разходи, включително тези за строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване. По-доброто планиране на инфраструктурата е предпоставка за повишаване на ефективността на ресурсите при сградите и подобряване на мобилността.

Significant improvements in resource and energy use during the life-cycle – with improved sustainable materials, higher waste recycling, and improved design – will contribute to a competitive construction sector and the development of a resource efficient building stock. This requires the active engagement of the whole value chain in the construction sector. Specific policies are needed to stimulate SMEs, which make up the vast majority of construction companies – to train and invest in resource efficient building methods and practices.

Значителните подобрения в използването на ресурси и енергия по време на жизнения цикъл ― с подобрени устойчиви материали, повишено рециклиране на отпадъци и подобрено проектиране ― ще повиши конкурентоспособността в строителния сектор и ще подпомогне създаването на ефективен по отношение на ресурсите жилищен фонд. За това е необходимо активното участие по цялата верига на стойността в сектора на строителството. Необходими са специфични политики за стимулиране на МСП (които съставляват мнозинството от строителните дружества) да придобият знания в областта на ефективните по отношение на ресурсите методи и практики на строителство и да инвестират в тях.

Milestone: By 2020 the renovation and construction of buildings and infrastructure will be made to high resource efficiency levels. The Life-cycle approach will be widely applied; all new buildings will be nearly zero-energy[21]and highly material efficient, and policies for renovating the existing building stock will be in place[22] so that it is cost-efficiently refurbished at a rate of 2% per year. 70% of non-hazardous construction and demolition waste will be recycled[23].

Основна цел: До 2020 г. обновяването и изграждането на сгради и инфраструктура ще достигнат високи нива на ефективност на ресурсите. Подходът, основан на жизнения цикъл, ще бъде широко приложим; всички нови сгради ще бъдат с близко до нулата нетно потребление на енергия[21] и ефективно използване на материалите, като ще бъдат въведени политики за обновяване на съществуващия жилищен фонд[22], така че той да се подновява по икономически ефективен начин с годишен темп от 2 %. Ще се рециклират 70 % от неопасните строителни отпадъци и отпадъците от разрушаване [23] .

The Commission, with Member States, will:

Комисията съвместно с държавите-членки ще:

· Assess how to support skills investment plans, apprentice schemes and communication on the best resource efficiency practices in the industry (continuous);

· направи оценка на начина, по който да се подпомагат плановете за инвестиране в умения, стажантските схеми и комуникацията относно най-добрите практики за ефективност на ресурсите в отрасъла (непрекъснато);

· Take measures, using an 'SME test' where appropriate, to stimulate demand and uptake of resource efficient building practices through life-cycle costing and suitable financing arrangements; to further widen the scope of the Eurocodes to design criteria related to sustainability; to develop incentives to reward resource efficient buildings, and to promote the sustainable use of wood in construction, (Communication on the sustainable competitiveness of the construction sector, 2011, Communication on sustainable buildings, 2013);

· вземе мерки, като при необходимост използва „тест за МСП“, за стимулиране на търсенето и прилагането на ефективни по отношение на ресурсите строителни практики посредством оценяване на разходите през жизнения цикъл и подходящи финансови договорености; допълнително ще разшири обхвата на Еврокодовете, така че да обхванат критериите за проектиране, свързани с устойчивостта; ще разработи стимули за възнаграждаване на ефективни по отношение на ресурсите сгради и за поощряване на устойчивото използване на дървесина в строителството (Съобщение относно устойчивата конкурентоспособност в сектора на строителството, 2011 г., Съобщение относно устойчивите сгради, 2013 г.);

· Asses how best to encourage private sector innovation in construction (continuous).

· търси оптимални начини за насърчаване на иновациите в областта на строителството в частния сектор (непрекъснато).

5.3. Ensuring efficient mobility

5.3. Гарантиране на ефективна мобилност

A modern, resource efficient mobility system, serving both passengers and freight can contribute significantly to competitiveness and sustainability. The Transport White Paper[24] puts forward a wide range of options for pursing the required holistic transport policy.

Конкурентоспособността и устойчивостта могат да се повишат в значителна степен чрез въвеждането на съвременна и ефективна по отношение на ресурсите система за мобилност, която обслужва както пътниците, така и товарите. В Бялата книга за транспорта[24] са представени широк набор от възможности за осъществяване на необходимата цялостна политика в областта на транспорта.

Milestone: By 2020 overall efficiency in the transport sector will deliver greater value with optimal use of resources like raw materials, energy, and land, and reduced impacts on climate change, air pollution, noise, health, accidents, biodiversity and ecosystem degradation. Transport will use less and cleaner energy, better exploit a modern infrastructure and reduce its negative impact on the environment and key natural assets like water, land and ecosystems. There will be on average a 1% yearly reduction, beginning in 2012, in transport GHG emissions.

Основна цел: До 2020 г. ще бъде постигната цялостна ефективност в транспортния сектор, която ще допринася за по-висока стойност с оптимално използване на ресурси, като например суровини, енергия и земя, и за ограничено въздействие върху изменението на климата, замърсяването на въздуха, шума, здравето, злополуките, биологичното разнообразие и влошаването на екосистемите. За транспорт ще се изразходва по-малко и по-чиста енергия, модерната инфраструктура ще се използва по-ефективно и ще се намалят отрицателните въздействия върху важни природни ресурси като вода, земя и екосистеми. От 2012 г. нататък парниковите емисии в транспорта ще започнат да намаляват средно с 1 % на година.

The Commission will ensure that the initiatives in the Transport White Paper are implemented consistently with resource efficiency objectives, particularly by moving towards internalisation of external costs.

Комисията ще гарантира, че инициативите в Бялата книга за транспорта се прилагат в съответствие с целите в областта на ефективността на ресурсите, включително чрез преминаване към интернализация на външните разходи.

6. Governance and monitoring

6. Управление и наблюдение

Transforming the EU into a more resource efficient economy will require concerted action across a wide range of policies. The Commission will launch a joint effort with stakeholders to work on defining the right indicators and targets for guiding actions and monitoring progress. These will only have the transformational effect that is required if they play their full part in the Europe 2020 Strategy, with resource efficiency integrated into the European Semester on economic policy coordination.

За превръщането на ЕС в по-ефективна по отношение на ресурсите икономика ще са необходими съгласувани действия в широк набор от политики. Комисията ще предприеме съвместно усилие със заинтересованите страни за определяне на правилните цели и показатели за канализиране на действията и наблюдение на напредъка. Тези страни ще допринесат за необходимата промяна само ако участват пълноценно в стратегията „Европа 2020“, като ефективността на ресурсите ще бъде интегрирана в Европейския семестър за координиране на политиката в областта на икономиката.

6.1. New pathways to action on resource efficiency

6.1. Нови модели за действие в областта на ефективността на ресурсите

Enhancing dialogue: Policy makers, at EU, Member State and regional level, need to engage in active discussion with business and civil society about the policy conditions necessary to overcome the barriers to resource efficiency.

Насърчаване на диалога: Създателите на политики на европейско, национално и регионално ниво трябва да участват активно в дискусиите с предприятията и гражданското общество, посветени на политическите условия, които са необходими за преодоляване на пречките пред ефективността на ресурсите.

Investing in the transition: Resource efficiency can reduce costs, but often requires initial investments. UNEP estimate that the annual financing needs for making the world economy more resource efficient are between US$1.05-2.59 trillion[25], mainly from private sources. This will require not only spending for green solutions, but greening of all public and private investments. The proposal for a Multiannual Financial Framework 2014-2020 has already made major steps towards integrating resource efficiency in the EU budget. The rapid growth of global financing for clean energy shows how this shift in mindset is possible. However, unfamiliarity of financiers with risks and returns on investments in resource efficiency presents an obstacle to investment, uncertainty on policy direction and credibility adds financial risk, and the longer-term investments are often not favoured by the financial markets geared to short-term performance.

Инвестиране в промените: Ефективността на ресурсите може да спомогне за намаляване на разходите, но за нея често са необходими първоначални инвестиции. Според оценки на програмата на ООН за околна среда (UNEP) годишните потребности от финансиране с цел повишаване на ефективността на световната икономика по отношение на ресурсите са от порядъка на 1,05―2,59 трилиона USD[25], главно от частни източници. С оглед на това ще са необходими не само разходи за екологосъобразни решения, но и екологизиране на всички публични и частни инвестиции. С предложението за многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. вече бе отбелязан сериозен напредък към включване на ефективността на ресурсите в бюджета на ЕС. Бързото разрастване на глобалното финансиране за чиста енергия показва, че такава промяна в тенденциите е напълно възможна. Въпреки това неосведомеността на финансистите относно рисковете и печалбите от инвестициите в ефективността на ресурсите представлява пречка пред инвестирането, несигурността относно посоката и доверието в политиките добавя финансов риск, а по-дългосрочните инвестиции често не се предпочитат на финансовите пазари, ориентирани към краткосрочните резултати.

Developing indicators and potential targets: Setting indicators and defining a process for broad resource efficiency targets will help trace the path to the 2050 resource efficiency vision: public policy can be better designed to take into account the costs and benefits of using resources more efficiently and the private sector will benefit from better signals for their investment plans, the necessary predictability and transparency to take long-term decisions.

Разработване на показатели и потенциални цели: Определянето на показатели и разработването на процес за постигане на широкообхватни цели за ефективност на ресурсите ще спомогне да се проследи пътят към визията за ефективността на ресурсите през 2050 г.: публичната политика може да се проектира по-добре, за да се вземат под внимание разходите и предимствата от по-ефективното използване на ресурсите, а частният сектор ще извлече полза от по-ясните сигнали за своите инвестиционни планове, наред с необходимата предвидимост и прозрачност при вземане на решения в дългосрочен план.

The sustainable growth objective of the Europe 2020 Strategy sets specific targets related to green house gas emissions, energy efficiency and renewable energy, which are relevant for achieving the resource efficiency objectives. Achieving these targets is vital for protecting natural resources, and action in this Roadmap will also contribute to reaching them. However, they do not capture some important adverse consequences to our economy, health and quality of life, for example factors such as inefficient land use, low water quality and availability, waste, air pollution, and losses of ecosystem services, fish stocks and biodiversity. Taking these into account would reinforce exploiting new sources of sustainable growth and strengthening competitiveness in the longer term.

Целта за устойчив растеж от стратегията „Европа 2020“ предвижда конкретни показатели, свързани с емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, които са от значение за постигане на целите за ефективност на ресурсите. Постигането на тези цели е от решаващо значение за защитата на природните ресурси, като за тяхното осъществяване ще помогнат и действията, предвидени в настоящата пътна карта. В тях обаче не са отразени някои съществени неблагоприятни последици за нашата икономика, здраве и жизнен стандарт, като например проблемите, свързани с неефективното земеползване, незадоволителното качество на водата и нейната недостатъчност, замърсяването на въздуха и загубата на екосистемни услуги, рибни запаси и биологично разнообразие. Отчитането на тези фактори ще спомогне за по-пълноценното проучване на нови източници на устойчив растеж и за укрепването на конкурентоспособността в дългосрочен план.

Important progress is already being made to integrate environmental economic and social accounting systems, but there are several competing ideas on what indicators need to be used, improved or developed to guide better policy or investment decisions. Such indicators will need to be robust, easily understandable and widely accepted in order to continuously measure progress in improving resource efficiency. This is why the Commission proposes to engage with all key stakeholders to develop such indicators and potential targets.

Вече се отбелязва значителен напредък в интегрирането на екологичните икономически и социални системи за отчитане, но съществуват няколко конкурентни идеи относно това кои показатели трябва да се използват, подобряват или разработят с оглед формулирането на по-ефективни политики или решения за инвестиране. Тези показатели трябва да бъдат солидни, ясни и широко приети, за да може да се използват за системното измерване на напредъка по подобряване на ефективността на ресурсите. Във връзка с това Комисията предлага поемане на общ ангажимент с основните заинтересовани страни с цел разработването на такива показатели и потенциални цели.

However, recognizing the need to start measuring progress immediately, the Commission proposes using, as a provisional lead indicator, resource productivity, measured by the ratio of GDP to Domestic Material Consumption (expressed in Euro/tonne). A higher ratio would indicate better performance, with growth consuming relatively fewer resources[26]. This, however, only captures the material resources aspects and does not deal with other resources or the potential shift of burden across countries.

Осъзнавайки обаче необходимостта от незабавен старт на измерването на напредъка, Комисията предлага като първоначален водещ показател да се използва производителността на ресурсите, измервана чрез съотношението на брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо вътрешното потребление на материали (изразено в EUR/t). По-високото съотношение ще покаже по-добри резултати, т.е. за растежа ще са необходими относително по-малко ресурси[26]. По този начин обаче се обхващат само аспектите на материалните ресурси и не се засягат други ресурси или потенциалното изместване на тежестта между държавите.

Because this provisional lead indicator only gives a partial picture, it should be complemented by a 'dashboard' of indicators on water, land, materials and carbon and indicators that measure environmental impacts and our natural capital or ecosystems as well as seeking to take into account the global aspects of EU consumption. On a third level, thematic indicators will be used to monitor progress towards existing targets in other sectors, as detailed in the Staff Working Paper accompanying this Roadmap.

Предвид факта, че първоначалният водещ показател дава само частична картина, той следва да се допълни от „табло“ с показатели относно водата, земята, материалите и въглерода, и показатели, с които се измерват въздействията върху околната среда и нашия природен капитал или екосистеми, както същевременно се отчитат глобалните аспекти на потреблението в ЕС. На трето ниво ще се използват тематични показатели за наблюдение на напредъка към съществуващи основни цели в други сектори, както е описано подробно в работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящата пътна карта.

Milestone: By 2020 stakeholders at all levels will be mobilised to ensure that policy, financing, investment, research and innovation are coherent and mutually reinforcing. Ambitious resource efficiency targets and robust, timely indicators will guide public and private decision-makers in the transformation of the economy towards greater resource efficiency.

Основна цел: До 2020 г. заинтересованите страни на всички равнища ще бъдат мобилизирани, за да се гарантира съгласуваността и взаимовръзката между политиката, финансирането, инвестициите, научните изследвания и иновациите. Амбициозните основни цели за ефективността на ресурсите и стриктните своевременно отчетени показатели ще насочват лицата, вземащи решения в публичния и частния сектор при промяната на икономиката, към по-ефективно използване на ресурсите.

The Commission, with Member States, will:

Комисията съвместно с държавите-членки ще:

· Integrate resource efficiency considerations in the European Semester from 2012, focusing on prioritising sustainable growth friendly measures;

· включи съображенията относно ефективността на ресурсите в Европейския семестър от 2012 г., обособявайки като приоритет устойчивите разходи, подпомагащи растежа;

· Bring together business, scientists, NGOs, local and national authorities to examine the opportunities and the challenges and recommend new pathways to action on sustainable resource-efficient growth (in 2012);

· обедини деловите и научните среди, неправителствените организации, местните и националните органи с цел да се проучат възможностите и предизвикателствата, както и да се препоръчат нови насоки за действие спрямо устойчивия растеж, съобразен с ефективността на ресурсите (през 2012 г.);

· Reach broad agreement with these stakeholders on how to measure progress and to set the targets needed to meet the challenge (by 2013).

· постигне широка съгласуваност с посочените заинтересовани страни относно начините за измерване на прогреса и формулиране на целите, необходими за посрещане на предизвикателството (до 2013 г.).

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Launch an "EU Resource Efficiency Transition Platform"(2012), building upon the work of existing platforms;

· ще представи „Платформа на ЕС за преход към ефективност на ресурсите“ (2012 г.), която да доразвие работата по съществуващите платформи;

· Set up a Resource Efficiency Finance Round Table, including representatives from private and institutional banks (such as the EIB, EBRD), insurance companies and venture capital companies, to identify opportunities to develop adapted finance and use innovative financial instruments for resource-efficiency (2012);

· ще свика кръгла маса относно финансиране на ефективността по отношение на ресурсите, включваща представители на частните и институционалните банки (като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие), застрахователни дружества и дружества за рисков капитал, за да се определят възможностите за разработване на адаптирано финансиране и използване на новаторски финансови инструменти за ефективност на ресурсите (2012 г.);

· Develop an EU Skills Panorama and a European Sector Council on skills for green and greener jobs;

· ще разработи панорама на уменията в ЕС и европейски секторен съвет за умения с цел създаване на екологосъобразни и по-екологосъобразни работни места;

· Continue work on indicators, including the quality of the data, taking stock of existing assessment frameworks, such as iGrowGreen, with a view to inclusion in the mid-term review of the Europe 2020 strategy (2013);

· ще продължи да работи по показателите, включително качеството на данните, като същевременно отчита постиженията по съществуващите рамки за оценка като „iGrowGreen“ с цел да ги включи в междинния преглед на стратегията „Европа 2020“ (2013 г.);

· Propose a new lead indicator on natural capital and environmental impacts of resource use (end of 2013);

· ще предложи нов водещ показател за природния капитал и въздействието от използването на ресурсите върху околната среда (края на 2013 г.);

· Continue its efforts under the "GDP and beyond" road map to measure societal and economic progress more comprehensively, inter alia by continuing the development of the system of environmental accounts, further integrating environmental externalities into national accounting and developing a composite index on environmental pressures;

· ще продължи работата си в рамките на пътната карта, озаглавена „Отвъд БВП“, за да измери по-пълно напредъка в обществото и икономиката, като продължи да разработва система за екологична отчетност, бъдещо интегриране на външните въздействия за околната среда в националното счетоводство и разработване на комбиниран индекс за натиска върху околната среда;

· Consider how best to include resource efficiency considerations in the impact assessments of future policy proposals.

· ще прецени как най-адекватно да включи съображенията относно ефективността на ресурсите в оценките на въздействията за бъдещи политически предложения.

Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· Develop or strengthen existing national resource efficiency strategies, and mainstream these into national policies for growth and jobs (by 2013);

· да разработят или укрепят настоящите национални стратегии в областта на ефективността на ресурсите и да ги въведат в националните политики за растеж и работни места (до 2013 г.);

· Report their progress on resource efficiency as part of their national reform programmes.

· да докладват за отбелязания от тях напредък по ефективността на ресурсите в рамките на националните програми за реформи.

6.2. Supporting resource efficiency internationally

6.2. Подпомагане на ефективността на ресурсите на международно равнище

A number of countries are implementing policies to reap the gains of greater resource efficiency, not only within the EU but also Japan, Korea, the United States, China and others. There is also a strong interest in dialogue and cooperation on these issues in EU's neighbouring countries. Such initiatives can be seen in the context of efforts around the globe to promote a transition towards a green economy. The EU can learn from experience of others, and participates actively in helping to influence the path that our partner countries take, specifically the enlargement countries who are invited to start aligning their policies.

Редица държави прилагат политики за усвояване на ползите от по-високата ефективност на ресурсите не само в рамките на ЕС, но и в Япония, Корея, САЩ, Китай и други. Съществува явен интерес към диалог и сътрудничество по тези въпроси и в съседни на ЕС държави. Подобни инициативи съществуват и в контекста на световните усилия за преход към екологосъобразна икономика. ЕС може да извлече поука от чуждия опит и да оказва активно влияние върху посоката, следвана от нашите партньори, най-вече кандидатите за присъединяване, които са приканени да започнат процес на сближаване на политиките.

As a basis for further discussion at the June 2012 Rio+20 Conference, the European Commission has recently proposed a wide range of possible actions, including new international initiatives on water, energy, agriculture, land use, forests, chemicals and marine resources, skills training programmes, mobilising private and public financing and investment, as well as moving towards a more effective global, multilateral governance system[27].

Като тема за допълнителните дискусии по време на конференцията „Rio+20“, насрочена за юни 2012 г., Европейската комисия неотдавна предложи широк набор от възможни действия, включително нови международни инициативи в областта на водите, енергията, селското стопанство, земеползването, горите, химикалите и морските ресурси, програмите за развиване на умения, мобилизирането на частно и публично финансиране и инвестиране, както и преминаване към по-ефективна световна и многостранна система на управление[27].

Milestone: By 2020 resource efficiency will be a shared objective of the international community, and progress will have been made towards it based on the approaches agreed in Rio.

Основна цел: До 2020 г. ефективността на ресурсите ще представлява обща цел на международната общност и ще е отбелязан напредък към тази ефективност въз основа на мерките, договорени в Рио.

The Commission, with Member States will (continuous):

Комисията съвместно с държавите-членки ще предприеме следните непрекъснати действия:

· Promote a successful outcome of the RIO+20 summit in 2012 and concrete progress towards the green economy and a more efficient use of natural resources;

· ще насърчава успешния изход на конференцията „Rio+20“ през 2012 г. и конкретния напредък към екологосъобразна икономика и по-ефективно използване на природните ресурси;

· Improve dialogue with strategic partner countries in order to exchange experience and good practice on resource efficiency;

· ще подобрява диалога със стратегическите партньори с цел да обмени опит и добри практики в областта на ефективността на ресурсите;

· Undertake joint initiatives with candidate countries, potential candidates and other neighbours, who share with us many environmental resources;

· ще предприема съвместни инициативи с държави кандидатки, потенциални кандидати и други съседни държави, които споделят с нас редица природни ресурси;

· Support the conclusion and effective implementation of international agreements to make global consumption and production patterns more sustainable;

· ще подпомага сключването и ефективното прилагане на международни споразумения с цел да се подобри устойчивостта на световните модели на потребление и производство;

· Use development aid to support efforts by less developed countries to improve resource efficiency in the context of sustainable development and poverty eradication;

· ще използва помощите за развитие, за да подпомага усилията на по-слабо развитите държави да подобрят ефективността на ресурсите в контекста на устойчивото развитие и премахване на бедността;

· Cooperate with international partners on research and innovation on resource efficiency;

· ще сътрудничи с международните партньори в областта на научните изследвания и иновациите, насочени към ефективността на ресурсите;

· Work towards stronger multilateral mechanisms for a global governance of public goods.

· ще работи за по-силни многостранни механизми за световно управление на публичните блага.

6.3. Improving the delivery of benefits from EU environmental measures

6.3. Подобряване на предоставянето на ползи от екологични мерки в ЕС

Progress on resource efficiency depends on making improvements in the way our natural resources and ecosystems are managed. There are still important gaps in the performance of Member States in implementing measures, especially in nature conservation, waste and water management. The costs of not implementing current legislation are estimated around €50 billion per year[28].

Напредъкът относно ефективността на ресурсите зависи от осъществяването на подобрения в начина, по който се управляват нашите природни ресурси и екосистеми. Все още съществуват значителни пропуски при изпълнението на тези мерки от страна на държавите-членки, особено във връзка със съхраняването на природата, управлението на отпадъците и водите. Разходите поради неприлагане на сегашното законодателство са оценени на около 50 млрд. EUR на година[28].

Milestone: By 2020 the benefits from EU environmental legislation will be fully delivered.

Основна цел: До 2020 г. предимствата от законодателството на ЕС в областта на околната среда ще бъдат изцяло реализирани.

The Commission will:

Комисията ще предприеме следните действия:

· Propose measures to enhance knowledge, raise awareness and better mobilise key actors in order to improve delivery of environmental measures throughout the EU.

· ще предложи мерки за подобряване на знанията, повишаване на осведомеността и по-добро мобилизиране на основните участници с оглед на по-доброто осигуряване на екологични мерки в целия ЕС.

The Member States should:

Държавите-членки трябва да вземат следните мерки:

· Address gaps in their performance in delivering the benefits from EU legislation.

· да запълнят пропуските в своите резултати при предоставянето на ползи от законодателството на ЕС.

7. Conclusion

7. Заключение

Previous patterns of growth have brought increased prosperity, but through intensive and often inefficient use of resources. The role of biodiversity, ecosystems and their services is largely undervalued, the costs of waste are often not reflected in prices, current markets and public policies cannot fully deal with competing demands on strategic resources such as minerals, land, water and biomass. This calls for a coherent and integrated response over a wide range of policies in order to deal with expected resource constraints and to sustain our prosperity in the long run.

Макар досегашните модели на растеж да доведоха до повишаване на просперитета, това бе постигнато с цената на интензивното и често неефективно използване на ресурсите. Ролята на биологичното разнообразие, екосистемите и техните услуги масово се подценява, разходите за отпадъци често не са отразени в цените, съвременните пазари и публичните политики не са в състояние напълно да посрещнат конкурентното търсене на стратегически ресурси като минерали, земя, вода и биомаса. Необходим е съгласуван и интегриран отговор на тези предизвикателства посредством широк спектър от политики, така че да се отстранят проблемите, свързани с очаквания недостиг на ресурсите и да се гарантира просперитета ни в дългосрочен план.

The present road map is not the ultimate response to all challenges. It is a first step towards designing a coherent action framework that cuts across different policy areas and sectors. Its objective is to provide a stable perspective for transforming the economy. The Commission will prepare policy and legislative proposals to implement this Roadmap. Without the engagement of other public and private actors we will not achieve our resource efficiency objectives.

Настоящата пътна карта не предоставя окончателно решение на всички предизвикателства. Тя по-скоро е първа стъпка към създаването на съгласувана рамка за действие, която обединява различни политики и сектори. Нейната цел е да предостави стабилна перспектива за промяна на икономиката, като Комисията ще изготви законодателни предложения и политики за прилагането ѝ. Целите, свързани с ефективността на ресурсите обаче не могат да бъдат постигнати без участието на публичния и частния сектор.

The Commission invites the Council, the European Parliament, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions to endorse this roadmap and contribute to the further development of the EU's actions to achieve a resource-efficient Europe.

Комисията приканва Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите да одобрят настоящата пътна карта и да подкрепят по-нататъшното развитие на действията на ЕС за постигане на ефективно използване на ресурсите Европа.

Annex: Resource efficiency – the interlinks between sectors and resources, and EU policy initiatives

Приложение: Ефективност на ресурсите ― взаимовръзките между сектори и ресурси и политически инициативи на ЕС

Resource/ sector || Fossil fuels || Materials and minerals || Water || Air || Land || Soils || Ecosystems: Biodiversity || Marine resources || Waste || EU Policy Initiatives

Ресурс/ сектор || Изкопаеми горива || Материали и минерали || Води || Въздух || Земя || Почви || Екосистеми: Биологично разнообразие || Морски ресурси || Отпадъци || Политически инициативи на ЕС

Circular Economy || Reduce, reuse, recycle, substitute, safeguard, value || Review of SCP (2012)

Кръгова икономика || Намаляване, повторно използване, рециклиране, замяна, опазване, придаване на стойност || Преглед на плана за действие за устойчиво потребление и производство (SCP) (2012 г.)

Energy || Reduce fossil fuels use via: -increased energy efficiency (20% by 2020); -substituting for renewable resources (20% by 2020, and 10% in transport). || -Ensure security of supply of critical raw materials (for renewables and electrification) -Reduce energy intensity of materials extraction, production & consumption. || -Use efficiently as renewable energy source; -Reduce cooling needs of power plants; -Reduce energy intensity of water treatment; -Reduce use of hot water via better appliances & water infrastructure. || -Reduce pollution with harmful substances, in particular via reduced use of fossil fuels; -20% reduction of GHG emissions by 2020 (30% if the conditions are right); - 80-95% GHG emission reduction by 2050. || -Reduce land take for biofuels; -Optimise energy infrastructure. || -Prevent soil damage by SO2 and NOx emissions; -Mitigate soil impacts of new infrastructure/ energy solutions; -Preserve peatlands. || -Reduce acidification via reduced fossil fuels use; -Avoid ecosystem damage from energy carriers extraction/ exploitation. || -Use as a renewable energy source; -Ensure sustainable use of algae for biofuels; -Prevent risks of oil spills & disasters; - Reduce acidification resulting from GHG emissions. || -Ensure energy recovery of non-recyclable waste; -Reduce energy intensity of waste treatment; - Increase use of biodegradable waste for bioenergy and bioproducts. || -Energy 2020: A strategy for competitive, sustainable and secure energy (2011) - Strategic Energy Technology Plan for Europe; -Energy infrastructure priorities for 2020 and beyond - A Blueprint for an integrated European energy network (2011) -European Energy Efficiency Plan 2020 (2011) -Revision of the Energy Taxation Directive (2011) -Energy infrastructure package (2011) -Energy Roadmap 2050 (2011) -Smart grids (2011) -Security of energy supply and international cooperation (2011)

Енергия || Намаляване на използването на изкопаеми горива посредством: - повишена енергийна ефективност (20 % до 2020 г.); - замяна с възобновяеми ресурси (20 % до 2020 г. и 10 % в транспортния сектор). || - Гарантиране на сигурността на доставянето на ключови суровини (за възобновяеми енергийни източници и електрифициране) - Намаляване на енергийния интензитет на добива, производството и потреблението на материали. || - Ефективно използване като възобновяем енергиен източник; - Намаляване на нуждите от охлаждане на електроцентралите; - Намаляване на енергийния интензитет при пречистването на вода; - Намаляване използването на гореща вода посредством по-добри уреди и водна инфраструктура. || - Намаляване на замърсяването с вредни вещества, по-специално чрез намалено използване на изкопаеми горива - 20 % намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. (30 %, ако са налице оптимални условия); - 80—95 % намаление на емисиите на парникови газове до 2050 г. || - Намаляване на усвояването на земя за биогорива; - Оптимизиране на енергийната инфраструктура. || -Предотвратяване на щети върху почвите, нанасяни от емисии на SO2 и NOx; - Смекчаване на въздействията върху почвите от новите инфраструктурни/ енергийни решения; - Съхраняване на торфищата. || - Намаляване на киселинността посредством намалена употреба на изкопаеми горива; - Избягване на щети върху екосистемата от добив/ употреба на енергоносители. || - Използване като възобновяем енергиен източник; - Гарантиране на устойчиво използване на водорасли за биогорива; - Предотвратяване на рисковете от нефтени разливи и свързаните с тях бедствия; - Намаляване на киселинността, получена при емисиите на парникови газове. || - Гарантиране на възстановяване на енергията от нерециклируеми отпадъци; - Намаляване на енергийния интензитет на третирането на отпадъци; - Повишено използване на биоразградими отпадъци за биоенергия и биопродукти. || - „Енергетика 2020:стратегия за конкурентоспособна, устойчива и сигурна енергетика“ (2011 г.) - Европейски стратегически план за енергийните технологии; - Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа (2011 г.) - Европейски план за енергийна ефективност до 2020 г. (2011 г.) - Преразглеждане на Директивата за енергийното данъчно облагане (2011 г.) - Пакет за енергийна инфраструктура (2011 г.) - Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. (2011 г.) - Интелигентни мрежи (2011 г.) - Сигурност на енергийните доставки и международно сътрудничество (2011 г.)

Food || -Reduce fossil fuels use via-improved energy efficiency of food production; -Avoid adverse impacts from the substitution of fossil fuels with biofuels. || -Optimise use of minerals & materials (eg phosphorous); -Improve packaging for better preservation & recyclability. || -Optimize water use in agriculture; -Prevent flooding & droughts, i.e. by fighting climate change; -Ensure clean water availability for quality products; -Avoid pollution from fertilizers and pesticides. || -Reduce GHG emissions; -Reduce SO2 & NOx emissions. || -Optimise land use to reconcile with other uses; -Use taken fertile land for agriculture; -Reduce land take (e.g. via optimal animal protein intake). || - Reverse soil loss; -Restore organic matter content in soils; -Prevent soil damage by SO2 and NOx emissions; -Avoid pollution from fertilizers and pesticides. || -Restore and preserve ecosystems to ensure pollination, water retention, etc.; -Avoid eutrophication from fertilizers and reduce the use of pesticides; - Increase biodiversity through good farming practices.. || -Restore fish stocks and eliminate by-catch and discards; -Eliminate destructive fishing techniques; -Develop sustainable aquaculture; -Reduce pollution of coastal areas from fertilizers - Avoid marine litter. || -Reduce food waste; -Use recyclable/ biodegradable packaging; -develop composting of biowaste. || -CAP Reform (2011) -Proposal for an Innovation. partnership on agricultural productivity and sustainability (2011) -Green Paper on phosphorous (2012) -Communication on sustainable food (2013)

Храни || -Намаляване на използването на изкопаеми горива посредством подобрена енергийна ефективност на производството на храна; -Избягване на неблагоприятните въздействия от замяната на изкопаеми горива с биогорива. || - Оптимизиране на използването на минерали и материали (напр. фосфор); - Подобряване на опаковането за по-добро съхраняване и възможност за рециклиране. || - Оптимизиране на използването на водата в селското стопанство; - Предотвратяване на наводнения и суши, напр. посредством борба с изменението на климата; - Гарантиране на достъп до чиста вода за качествени продукти; - Избягване на замърсяването с торове и пестициди. || - Намаляване на емисиите на парникови газове; - Намаляване на емисиите на SO2 и NOx. || - Оптимизиране на земеползването, за да за да се съгласува с други видове използване; - Използване на усвоената плодородна земя за селско стопанство; - Намаляване на усвояването на земя (напр. посредством оптимално използване на животински протеини) || -Възстановяване загубата на почви; -Възстановяване на съдържанието на органични вещества в почвите; - Предотвратяване на щети върху почвите, нанасяни от емисии на SO2 и NOx; - Избягване на замърсяването с торове и пестициди. || -Възстановяване и съхраняване на екосистемите, за да се гарантира опрашване, задържане на вода и др.; - Избягване на еутрофикацията от торове и намаляване използването на пестициди; - Увеличаване на биологичното разнообразие посредством добри селскостопански практики. || - Възстановяване на рибните запаси и премахване на страничния улов и изхвърлянията; - Премахване на унищожителните риболовни методи; - Развиване на устойчива аквакултура; - Намаляване на замърсяването на крайбрежните райони с торове. - Избягване замърсяването на моретата. || - Намаляване н а хранителните отпадъци; - Използване на рециклируеми/ биоразградими опаковки; -Развиване на компостирането на биоотпадъци. || - Реформа на ОСП (2011 г.) - Предложение за Партньорство за иновации в областта на селскостопанската продуктивност и устойчивост (2011 г.) - Зелена книга за фосфора (2012 г.) - Съобщение относно устойчивите храни (2013 г.)

Buildings || -Reduce fossil fuels use via better energy efficiency and renewable energy use in buildings; -Build zero energy buildings and increase the renovation rate of existing buildings. || -Optimise material use; -Use sustainable materials. || -Improve water efficiency of buildings and appliances || -Reduce GHG emissions from buildings; -Improve indoor air quality; || -Avoid additional land take (e.g. for urban sprawl); -Remediate contaminated sites. || -Avoid urban sprawl on fertile soil; - Minimize soil sealing || -Ensure sufficient and connected green spaces as part of green infrastructures. || -Reduce acidification resulting from GHG emissions. || -Recycle construction and demolition waste (70% till 2020). || -Strategy for the sustainable competitiveness of the EU construction sector (2011) -Communication on sustainable buildings (2013) -Initiative on water efficiency in buildings (2012)

Сгради || -Намаляване употребата на изкопаеми горива посредством по-добра енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в сградите; - Изграждане на сгради с нулево потребление на енергия и повишаване темпа на обновяване на съществуващите сгради. || - Оптимизиране на използването на материали; - Използване на устойчиви материали. || - Подобряване на водната ефективност на сградите и уредите || - Намаляване на емисиите на парникови газове от сградите; - Подобряване на качеството на въздуха в затворени пространства; || - Избягване на допълнителното усвояване на земя (напр. за разрастване на градовете); - Възстановяване на замърсени обекти. || - Избягване на разрастването на градовете върху плодородни почви; - Свеждане до минимум на запечатването на почвите || - Гарантиране на достатъчни и свързани зелени площи в рамките на зелени инфраструктури. || - Намаляване на киселинността, получена при емисиите на парникови газове. || - Рециклиране на строителните отпадъци и отломките (70 % до 2020 г.). || - Стратегия за устойчива конкурентоспособност на строителния сектор в ЕС (2011 г.) - Съобщение относно устойчивите сгради (2013 г.) - Инициатива относно водната ефективност в строителството (2012 г.)

Mobility || -Reduce dependency on fossil fuels by: improved fuel efficiency, renewable energy use, phasing out conventionally-fuelled cars in cities by 2050, improved multimodal logistics, better transport networks; more efficient vehicles. || - Increase resource efficiency of infrastructures; -Optimise logistics of materials transportation; -Ensure security of supply of critical materials (needed for batteries). || -Use the potential of water transport to reduce emissions; -Reduce pollution from water transport. || -Reduce pollution from transport: 60% less GHG by 2050; less ground-level ozone, particulate matter, NO2; less sulphur content in marine fuels. || -Minimise impacts of transport infrastructure on land fragmentation. || - Minimise impacts of transport infrastructure on land sealing. || -Minimise impacts of land sealing, fragmentation, pollution; -Avoid invasive alien species spread. || -Use the potential of maritime transport to reduce emissions; -Avoid marine litter, including from ships || -Ensure efficient reuse and recycling of end-of life vehicles (85-95% by 2015) and ships. || -White Paper on the future of transport (2011) -Revision of TEN-T (2011) -Strategic Transport Technology Plan

Мобилност || - Намаляване на зависимостта от изкопаеми горива посредством: подобрена ефективност на горивата, използване на енергия от възобновяеми източници, постепенно премахване от градовете на автомобилите, използващи конвенционални горива до 2050 г., подобрена многомодална логистика, по-добри транспортни мрежи; по-ефективни превозни средства. || - Увеличаване на водната ефективност на инфраструктурите; - Оптимизиране на логистиката на превозването на материали; - Гарантиране на сигурността на доставянето на материали с изключително важно значение (необходими за батерии). || - Използване на потенциала на водния транспорт за намаляване на емисиите; - Намаляване на замърсяването от водния транспорт. || - Намаляване на замърсяването от транспорта: 60 % по-малко емисии на парникови газове до 2050 г.; по-малко земен озон, малки частици, NO2; по-малко съдържание на сяра в морските горива. || - Намаляване до минимум на въздействието от транспортната инфраструктура върху разпокъсването на земята. || - Намаляване до минимум на въздействието от транспортната инфраструктура върху запечатването на земята. || - Намаляване до минимум на въздействието от запечатването на земята, разпокъсването и замърсяването; - Избягване на разпространението на инвазивни чужди видове . || - Използване на потенциала на морския транспорт за намаляване на емисиите; - Избягване на изхвърлянето на отпадъци в морето, в т.ч. от кораби || - Гарантиране на ефективно повторно използване и рециклиране на излезли от употреба превозни средства и (85—95 % до 2015 г.) и кораби. || -Бяла книга за бъдещето на транспорта (2011 г.) - Преразглеждане на политиката за ТЕN-Т (2011 г.) - Стратегически план за транспортните технологии

EU policy initiatives || State Aid framework (2013); Fuel quality directive; etc. || -Tackling the challenges in commodity markets and on raw materials (2011) -Proposal for an Innovation Partnership on raw materials || -Blueprint on water (2012) -Innovation partnership on water efficiency -Revision of the EQS Directive (priority substances) (2011) -Revision of the Ground Water Directive (2012) || -Low Carbon economy 2050 roadmap (2011) -Revision of the legislation on monitoring and reporting of GHG -Review of EU air quality policy (2013) || -Communication on land use (2014) -Communication on LULUCF in the EU climate change commitments (2011) [ || -Guidelines on best practice to limit, mitigate or compensate soil sealing || -2020 EU biodiversity strategy (2011) -Communication on Green Infrastructure and Restoration (2012) -No Net Loss Initiative (2015) || - Reform of Common Maritime and fisheries policy (2011)[AGRI] -Climate Change adaptation in the coast and the sea (2012) -Blue Growth (2013) -Integrated Coastal Zone Management (2012) -Maritime Spatial Planning (2012) || -Review of prevention, reuse, recycling and landfill of waste targets (2014) || -Roadmap to a resource efficient Europe (2011) -Multiannual Financial Framework 2014-2020 -Cohesion Policy post 2013 (2011)[REGIO] -Action Plan towards a sustainable bio-based economy by 2020 (2011) -Eco-Innovation Action Plan(2011) -EU Horizon 2020 (2011) -Review of EIA Directive

Политически инициативи на ЕС || Рамка за държавни помощи (2013 г.), Директива за качеството на горивата и др. || - Посрещане на предизвикателствата на пазарите на стоки и по отношение на суровините (2011 г.) - Предложение за Партньорство за иновации в областта на суровините || - План за водите (2012) - Партньорство за иновации в областта на водната ефективност - Преразглеждане на Директивата за определяне на стандарти за качество на околната среда (вещества, представляващи приоритет) (2011 г.) - Преразглеждане на Директивата за подпочвените води (2012 г.) || - Пътна карта за икономика с ниски емисии на въглерод до 2050 г. (2011 г.) - Преразглеждане на законодателството относно наблюдение и докладване на емисии на парниковите газове - Преразглеждане на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха (2013 г.) || - Съобщение относно земеползването (2014 г.) - Съобщение относно ИЗППЗГС в поетите от ЕС ангажименти по отношение на изменението на климата (2011 г.) || - Насоки за най-добри практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвите || - Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (2011 г.) - Съобщение относно екологична инфраструктура и възстановяване (2012 г.) - Инициатива „Без нетни загуби“ (2015 г.) || - Реформа на общата морска политика и политика в областта на рибарството (2011 г.) [AGRI] - Адаптиране към изменението на климата в крайбрежните райони и в морето (2012 г.) - „Син“ растеж (2013 г.) -Интегрирано управление на крайбрежните райони (2012 г.) - Морско пространствено планиране (2012 г.) || - Преглед на целите за предотвратяване, многократно използване, рециклиране и депониране на отпадъци (2014 г.) || - Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа (2011 г.) - Многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.) - Политиката на сближаване след 2013 г. (2011 г.) [REGIO] - План за действие за устойчива биоикономика до 2020 г. (2011 г.) - План за действие за екологични иновации (2011 г.) - Стратегия „Хоризонт 2020“ на ЕС (2011 г.) - Преглед на директивата за ОВОС

[1]               COM(2011) 21.

Политически инициативи на ЕС || Рамка за държавна помощ; Директива за качеството на горивата и др. || -Посрещане на предизвикателствата на пазарите на стоки и по отношение на суровините -Предложение за Партньорство за иновации в областта на суровините || -План за водите (2012) - Партньорство за иновации в областта на водната ефективност -Преразглеждане на Директивата за определяне на стандарти за качество на околната среда (вещества, представляващи приоритет) (2011 г.) -Преразглеждане на Директивата за подпочвените води (2012 г.) || -Пътна карта за икономика с ниски емисии на въглерод до 2050 г. - Преразглеждане на законодателството относно наблюдение и докладване на емисии на парниковите газове -Преглед на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха (2013 г.) || -Съобщение относно земеползването (2014 г.) || -Насоки за най-добри практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвите || -Стратегия на ЕС за биоразнообразие до 2020 г. -Съобщение относно екологична инфраструктура и възстановяване (2012 г.) -Инициатива „Без нетни загуби“ (2015 г.) || -Реформа на ОПОР -Адаптиране към изменението на климата в крайбрежните зони и в морето (2012 г.) -„Син“ растеж (2013 г) -Интегрирано управление на крайбрежните зони (2012 г) -Морско териториално устройство (2012 г.) || -Преглед на целите за предотвратяване, повторно използване, рециклиране и депониране на отпадъци (2014 г.) || - Пътна карта към ефективно използване на ресурсите в Европа - Многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.. - Реформа на политиката на сближаване -План за действие за устойчива биоикономика до 2020 г. - План за действие за екологични иновации , 2011 г. - Инициатива „Хоризонт 2020“ - Зелена книга относно „Зелени работни места“ -Преглед на директивата за ОВОС

[2]               COM(2005) 670.

Политически инициативи на ЕС || Рамка за държавни помощи (2013 г.); Директива за качеството на горивата и др. || - Посрещане на предизвикателствата на пазарите на стоки и по отношение на суровините (2011 г.) -Предложение за Партньорство за иновации в областта на суровините || - План за водите (2012 г.) - Партньорство за иновации в областта на водната ефективност - Преразглеждане на Директивата за определяне на стандарти за качество на околната среда (вещества, представляващи приоритет) (2011 г.) - Преразглеждане на Директивата за подпочвените води (2012 г.) || - Пътна карта за икономика с ниски емисии на въглерод до 2050 г. (2011 г.) - Преразглеждане на законодателството относно наблюдение и докладване на емисии на парниковите газове - Преглед на политиката на ЕС в областта на качеството на въздуха (2013 г.) || - Съобщение относно земеползването (2014 г.) - Съобщение относно ИЗППЗГС в ангажиментите на ЕС в областта на изменението на климата (2011 г.) || - Насоки за най-добри практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването на почвите || - Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. (2011 г.) - Съобщение относно екологична инфраструктура и възстановяване (2012 г.) -Инициатива „Без нетни загуби“ (2015 г.) || - Реформа на общата морска политика и ОПОР (2011 г.) - Адаптиране към изменението на климата в крайбрежните райони и в морето (2012 г.) - „Син“ растеж (2013 г.) -Интегрирано управление на крайбрежните райони (2012 г.) - Пространствено планиране на териториално устройство (2012 г.) || -Преглед на целите за предотвратяване, повторно използване, рециклиране и депониране на отпадъци (2014 г.) || - Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа - Многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.. - Политиката на сближаване след 2013 г. (2011 г.) [REGIO] - План за действие за устойчива биоикономика до 2020 г. (2011 г.) - План за действие за екологични иновации до 2020 г. (2011 г.) - Инициатива на ЕС „Хоризонт 2020“ (2011 г.) - Зелена книга относно „Зелени работни места“ -Преглед на директивата за ОВОС

[3]               As for instance reflected in the OECD's Green Growth Strategy and UNEP's Green Economy report, as well as work by the European Environment Agency.

[1]               COM(2011) 21.

[4]               http://ec.europa.eu/governance/impact/index_en.htm

[2]               COM(2005) 670.

[5]               As set out in the accompanying COM(2011) 571.

[3]               Както например е отразено в Стратегията за „зелен растеж“ на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (ОИСР) и в доклада за „зелена икономика“ по Програмата на ООН за околната среда, както и работата, извършена от Европейската агенция за околната среда.

[6]               In Germany alone a study suggests that resource-efficiency gains in manufacturing could generate cost savings of between 20% and 30% and up to 1 million jobs for the country. Another recent study estimates at £23 billion the savings from low or no-cost resource efficiency measures businesses could make in the UK.

[4]               http://ec.europa.eu/governance/impact/index_en.htm.

[7]               See the Staff Working Document for details.

[5]               Съгласно посоченото в придружаващия документ COM(2011) 571.

[8]               OECD, Environmentally harmful subsidies: challenges for reform, 2005

[6]               Проучванията сочат, че само в Германия предимствата от ефективността на ресурсите в производството биха допринесли за спестяването на разходи от 20 % до 30 % и до 1 млн. работни места за държавата. Според друго скорошно проучване спестяванията, които предприятията в Обединеното кралство могат да направят от мерки за ефективност на ресурсите на ниска цена или неводещи до разходи, са от порядъка на 23 млрд. GBP.

[9]               COM(2011) 11 final.

[7]               За повече подробности вж. работния документ на службите на Комисията.

[10]             COM(2011) 11 final.

[8]               ОИСР, „Вредни за околната среда субсидии — предизвикателства пред реформата“, 2005 г.

[11]             EUCO 10/1/11 REV1.

[9]               COM (2011) 11 окончателен.

[12]             Taxation trends in the European Union, European Union 2011.

[10]             COM (2011) 11 окончателен.

[13]             EU Water saving potential, Ecologic, 2007.

[11]             EUCO 10/1/11 REV1.

[14]             EEA, SOER 2010

[12]             Тенденции на данъчно облагане в Европейския съюз, Европейски съюз, 2011 г.

[15]             Assessment of Health-Cost Externalities of Air Pollution at the National Level using the EVA Model System, J. Brandt et al., CEEH 2011.

[13]             Потенциалът за икономии на вода в ЕС, 2007 г.

[16]             Report on best practices for limiting soil sealing and mitigating its effects, Prokop et al, European Communities 2011.

[14]             Доклад за състоянието и перспективите на околната среда през 2010 г. (SOER 2010) на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС).

[17]             COM(2011) 112, COM(2011) 109, COM(2010) 639.

[15]             Оценка на национално равнище на разходите за здравеопазване, свързани със замърсяването на въздуха, чрез системата EVA Model (Assessment of Health-Cost Externalities of Air Pollution at the National Level using the EVA Model System), J. Brandt et al., CEEH 2011 г.

[18]             COM(2011) 500.

[16]             Доклад за най-добрите практики относно ограничаване на запечатването на почви и овладяване на последиците от него, Prokop et al, Европейски общности, 2011 г.

[19]             COM(2007) 860 final.

[17]             COM(2011) 112, COM(2011) 109, COM(2010) 639.

[20]             COM(2007) 414 final.

[18]             COM(2011) 500.

[21]             Directive 2010/31/EU.

[19]             COM (2007) 860 окончателен.

[22]             In line with Art. 9 of Directive 2010/31/EU of 19 May 2010.

[20]             COM (2007) 414 окончателен.

[23]             In line with Art 11 of Directive 2008/98/EC.

[21]             Директива 2010/31/ЕС.

[24]             COM(2011) 144.

[22]             В съответствие с член 9 от Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г.

[25]             UNEP Green Economy Synthesis 2010

[23]             В съответствие с член 11 от Директива 2008/98/ЕО.

[26]             To illustrate the indicator, the EU average was around 1.30 €/tonne in 2007, ranging from below 0.3 to around 2.5.

[24]             COM(2011) 144.

[27]             COM(2011) 363.

[25]             Синтез на екологосъобразната икономика, UNEP, 2010 г. (UNEP Green Economy Synthesis 2010).

[28]             The cost of not implementing the environmental acquis, COWI, forthcoming

[26]             Като пример за този показател може да се посочи, че през 2007 г. средната стойност за ЕС беше 1,3 EUR/t, в която бяха включени стойности от под 0,3 до приблизително 2,5.

[27]             COM(2011) 363.

[28]             „Разходите за неприлагане на законодателството в областта на околната среда“, (The cost of not implementing the environmental acquis), COWI, публикуването предстои.