[pic] | EUROPEAN COMMISSION |

[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Brussels, 16.3.2011

Брюксел, 16.3.2011

COM(2011) 126 final

COM(2011) 126 окончателен

2011/0059 (CNS)

2011/0059 (CNS)

Proposal for a

Предложение за

COUNCIL REGULATION

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

on jurisdiction, applicable law and the recognition and enforcement of decisions in matters of matrimonial property regimes

относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи

{COM(2011) 125 final}{COM(2011) 127 final}{SEC(2011) 327 final}{SEC(2011) 328 final}

{COM(2011) 125 окончателен}{COM(2011) 127 окончателен}{SEC(2011) 327 окончателен}{SEC(2011) 328 окончателен}

EXPLANATORY MEMORANDUM

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Background to the proposal

1. Контекст на предложението

1.1. General background

1.1. Общ контекст

Article 67(1) of the Treaty on the Functioning of the European Union provides that the Union is to constitute an area of freedom, security and justice with respect for fundamental rights and the different legal systems and traditions of the Member States. Paragraph 4 of that article lays down that the Union is to facilitate access to justice, in particular through the principle of mutual recognition of judicial and extrajudicial decisions in civil matters. Article 81 of the Treaty explicitly refers to measures aimed at ensuring 'the mutual recognition and enforcement between Member States of judgments and of decisions in extrajudicial cases' and 'the compatibility of the rules applicable in the Member States concerning conflict of laws and of jurisdiction'. Many instruments have already been adopted on this basis, in particular Regulation (EC) No 2201/2003 of 27 November 2003 concerning jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in matrimonial matters and the matters of parental responsibility, repealing Regulation (EC) No 1347/2000. None of them, however, cover matrimonial property regimes.

В член 67, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи. В параграф 4 на същия член се предвижда, че Съюзът улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела. В член 81 от същия Договор се посочват изрично мерките, целящи да осигурят „взаимно признаване между държавите-членки на съдебните и извънсъдебните решения и тяхното изпълнение“, както и „съвместимостта на правилата, приложими в държавите-членки по отношение на стълкновение на закони и на юрисдикции“. На това основание бяха приети значителен брой инструменти, по-специално Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, но те не включват в приложното си поле имуществения режим между съпрузите.

The adoption of European legislation on matrimonial property regimes was among the priorities identified in the 1998 Vienna Action Plan. The programme on mutual recognition of decisions in civil and commercial matters adopted by the Council on 30 November 2000[1] provided for the drafting of an instrument on jurisdiction and the recognition and enforcement of decisions as regards 'rights in property arising out of a matrimonial relationship and the property consequences of the separation of an unmarried couple'. The Hague programme[2], which was adopted by the European Council on 4 and 5 November 2004, set the implementation of the mutual recognition programme as a top priority and called on the Commission to submit a Green Paper on 'the conflict of laws in matters concerning matrimonial property regimes, including the question of jurisdiction and mutual recognition', and stressed the need to adopt legislation by 2011.

Приемането на европейски инструмент в областта на имуществения режим между съпрузи фигурираше като приоритет още в плана за действие от Виена от 1998 г. Приетата от Съвета на 30 ноември 2000 г. Програма за взаимно признаване на решенията по граждански и търговски дела[1] предвижда изработването на инструмент за съдебната компетентност, признаването и изпълнението на решения в областта на „имуществените отношения между съпрузи и имуществените последици от раздялата на несключили брак двойки“. В Програмата от Хага[2], приета от Европейския съвет на 4 и 5 ноември 2004 г., която определи прилагането на тази програма за взаимно признаване от 2000 г. като главен приоритет, Комисията се приканва да представи зелена книга относно „уреждането на стълкновения на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, и по-специално относно въпроса за съдебната компетентност и взаимното признаване“ и се подчертава необходимостта до 2011 г. да бъде приет инструмент в тази област.

The Stockholm Programme, which was adopted by the European Council on 11 December 2009, also states that mutual recognition must be extended to matrimonial property regimes and the property consequences of the separation of unmarried couples.

В Стокхолмската програма, приета на 11 декември 2009 г. от Европейския съвет, се споменава също, че взаимното признаване следва да включи и области като имуществените отношения между съпрузи и имуществените последици при раздялата на несключили брак двойки.

In the 'EU Citizenship Report 2010: Dismantling the obstacles to EU citizens’ rights', adopted on 27 October 2010[3], the Commission identified uncertainty surrounding the property rights of international couples as one of the main obstacles faced by EU citizens in their daily lives when they tried to exercise the rights the EU conferred on them across national borders. To remedy this, it announced that it would adopt in 2011 a proposal for legislation to make it easier for international couples (either married or registered partners) to know which courts had jurisdiction and which law applied to their property rights.

В своя „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“[3], приет на 27 октомври 2010 г., Комисията се определи несигурността по отношение на имуществените права на международните двойки като една от основните пречки във всекидневието на гражданите на ЕС при упражняването на правата, предоставени им от ЕС, отвъд националните граници. Ето защо Комисията обяви, че за преодоляване на тази пречка през 2011 г. ще приеме предложение за законодателен инструмент, позволяващ на международните двойки (съпрузи или регистрирани партньори) по-лесно да определят кой е компетентният съд и кое законодателство се прилага към правата им на собственост.

1.2. Grounds for and objectives of the proposal

1.2. Основания и цели на предложението

The increased mobility of persons within an area without internal frontiers leads to a marked increase in the number of couples formed by nationals of different Member States who may live in a Member State of which they do not have the nationality and acquire property in more than one Union country. A study carried out by the consortium ASSER-UCL in 2003[4] showed the large number of transnational couples within the Union and the practical and legal difficulties such couples face, both in the daily management of their property and in its division if the couple separate or one of its members dies. These difficulties often arise from the great disparities between the applicable rules of substantive law and private international law governing the property effects of marriage.

Нарасналата мобилност на хората в пространство без вътрешни граници води до значително повишаване на броя на съюзите между граждани на различни държави-членки и до присъствието на тези двойки в държава-членка, на която не са граждани, често придружено от придобиването на имущество, разположено на територията на повече от една държава-членка на Съюза. Изследване, реализирано през 2003 г. от консорциума ASSER-UCL[4], изведе на преден план нарастващото значение на международните двойки в Съюза и практическите и юридическите пречки, пред които често са изправени, както в ежедневното управление на имуществото на двойката, така и при делбата му, предизвикана от раздялата на двойката или смъртта на един от партньорите. Тези трудности често са свързани с големите разлики между приложимите норми, както на материалното право, така и на международното частно право, които уреждат имуществените последици на брака.

Because of the distinctive features of marriage and registered partnerships, and of the different legal consequences resulting from these forms of union, the Commission is presenting two separate Regulations: one on jurisdiction, applicable law and the recognition and enforcement of decisions in matters of matrimonial property regimes, and the other on jurisdiction, applicable law and the recognition and enforcement of decisions in matters of the property consequences of registered partnerships.

Поради специфичните особености на брака и регистрираните партньорства и на различните правни последици, които произтичат от тези две форми на съюз, Комисията представя две отделни предложения за регламенти: един, който се отнася до компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и друг относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства.

The purpose of this proposal is to establish a clear legal framework in the European Union for determining jurisdiction and the law applicable to matrimonial property regimes and facilitating the movement of decisions and instruments among the Member States.

Настоящото предложение цели по-конкретно да установи в ЕС ясна правна рамка, определяща компетентния съд и приложимото право в областта на имуществения режим между съпрузи и да улесни движението на решения и актове между държавите-членки.

2. Result of the consultations – impact assessment

2. Резултат от консултациите — оценка на въздействието

Before this proposal was drawn up, a broad consultation exercise took place with the Member States, the other institutions and the public. Following the 2003 study, on 17 July 2006 the Commission published a Green Paper on conflict of laws in matters concerning matrimonial property regimes, including the question of jurisdiction and mutual recognition[5], that launched wide-ranging consultations on the subject. A group of experts, PRM/III, was set up by the Commission to draw up the proposal. The group was made up of experts representing the range of professions concerned and the different European legal traditions; it met five times between 2008 and 2010. The Commission also held a public hearing on 28 September 2009 involving some hundred participants; the debates confirmed the need for an EU instrument for matrimonial property regimes that covered in particular applicable law, jurisdiction and the recognition and enforcement of decisions. A meeting with national experts was held on 23 March 2010 to discuss the thrust of the proposal being drafted.

В подготовка на настоящото предложение бяха проведени широки консултации с държавите-членки, другите институции и обществеността. В резултат на проучването, проведено през 2003 г., на 17 юли 2006 г. Комисията публикува Зелена книга за уреждането на стълкновения на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, и по-специално относно съдебната компетентност и взаимното признаване[5], която постави началото на широки консултации по тези въпроси. За изготвянето на предложението Комисията създаде група от експерти, наречена „PRM/III“. Групата беше съставена от представители на различните професии, които се засягат от материята, отразяващи различните правни култури в Европа, и проведе пет заседания между 2008 г. и 2010 г. На 28 септември 2009 г. Комисията организира също така публично изслушване, по време на което обмяната на мнения с около стотина участници потвърди нуждата от инструмент на ЕС в областта на имуществения режим между съпрузи, обхващащ по-специално компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения. На 23 март 2010 г. бе проведена среща и с националните експерти, за да се обсъдят ключовите идеи на предложението, което се подготвяше в този момент.

Finally, the Commission conducted a joint impact study on the proposals for Regulations on matrimonial property regimes and the property consequences of registered partnerships. It is attached to this proposal.

Накрая, Комисията направи обща оценка на въздействието на регламентите, отнасящи се съответно до имуществения режим между съпрузи и имуществените последици на регистрираните партньорства. Тя е приложена към настоящото предложение.

3. Legal aspects of the proposal

3. Правни елементи на предложението

3.1. Legal basis

3.1. Правно основание

The legal basis for this proposal is Article 81(3) of the Treaty on the Functioning of the European Union, which confers on the Council the power to adopt measures concerning family law having cross-border implications after consulting the European Parliament.

Правното основание на настоящото предложение е член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предоставя на Съвета правомощието да приема мерки, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение, след консултация с Европейския парламент.

A matrimonial property regime derives from the existence of a family relationship between the individuals involved. Matrimonial property regimes are so closely linked with marriage that, even though they concern property relationships between spouses and between spouses and third parties, they must be considered part of family law. They exist where a marriage exists and disappear when the marriage is dissolved (following the death of one of the spouses, or a divorce or legal separation).

Материята на имуществения режим между съпрузи е обвързана със съществуването на семейни връзки между засегнатите лица. В действителност брачният режим, засягащ имуществените отношения между съпрузите и между съпрузите и трети лица, е толкова тясно свързан с институцията на брака, че трябва да се счита за част от семейното право. Той съществува единствено поради наличието на сключен брак и изчезва с разтрогването на брака (поради смъртта на единия от съпрузите, развода или законната раздяла на двойката).

The aim of the proposal is to establish a comprehensive set of rules of international private law applicable to matrimonial property regimes. It therefore touches on matters of legal jurisdiction, applicable law and the recognition and enforcement of decisions in matrimonial property cases. The rules proposed are concerned only with cross-border cases.

Целта на предложението е да създаде цялостен корпус от норми на международното частно право, които да се прилагат в областта на имуществения режим между съпрузи. Предложението съответно се отнася до съдебната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи. Правилата, които се съдържат в предложението, се прилагат само в ситуации с транснационален характер.

3.2. Subsidiarity principle

3.2. Принцип на субсидиарност

The only way of achieving the proposal's objectives is through common rules on matrimonial property regimes, which must be identical in order to guarantee legal certainty and predictability for citizens. Unilateral action by Member States would therefore run counter to this objective. There are two international conventions of the Hague Conference on Private International Law relevant to this issue, namely the Convention of 17 July 1905 on conflict of laws relating to the effects of marriage on the rights and duties of spouses in their personal relationships and with regard to their estates, and the Convention of 14 March 1978 on the law applicable to matrimonial property regimes. However, only three Member States have ratified them and they do not offer the solutions needed to deal with the scale of the problems covered by this proposal, as revealed in the impact study and the public hearing. Given the nature and the scale of the problems experienced by European citizens, the objectives can be achieved only at Union level.

Целите на предложението могат да бъдат постигнати само под формата на общи правила в областта на имуществения режим между съпрузи, които следва да бъдат идентични с цел осигуряване на правна сигурност и предвидимост за гражданите. Следователно предприемането на едностранни действия от държавите-членки би било в противоречие с тази цел. В областта съществуват две международни конвенции на Хагската конференция по международно частно право: Конвенцията от 17 юли 1905 г. относно стълкновението на закони, отнасящи се до последиците на брака върху правата и задълженията на съпрузите в личните им отношения и върху имуществото им и Конвенцията от 14 март 1978 г. относно приложимото право по отношение на имуществения режим между съпрузи. Тези две конвенции обаче са ратифицирани само от 3 държави-членки и не дават необходимия отговор, съответстващ на мащаба на проблемите, обхванати от настоящото предложение, установени както от оценката на въздействието, така и от обществената дискусия. Естеството и мащабът на проблемите, пред които са изправени гражданите, са такива, че целите могат да бъдат постигнати само на равнище Европейски съюз.

3.3. Proportionality principle

3.3. Принцип на пропорционалност

The proposal complies with the principle of proportionality in that it is strictly limited to what is necessary to achieve its objectives. It does not try to harmonise the Member States' laws concerning matrimonial property regimes. Nor does it affect the way in which the ending of matrimonial property regimes is taxed by Member States. This proposal will not entail any financial or administrative burdens on citizens and only a very limited additional burden on national authorities.

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като се ограничава стриктно до необходимото за постигането на залегналите в него цели. Предложението не хармонизира правото в областта на имуществения режим между съпрузи на държавите-членки. То не засяга също така данъчния режим при делба на имуществото на съпрузите в държавите-членки. Предложението няма да доведе до финансови или административни тежести за гражданите и ще представлява само минимална допълнителна тежест за съответните национални органи.

3.4. Impact on fundamental rights

3.4. Въздействие върху основните права

In accordance with the strategy for the effective implementation of the Charter of Fundamental Rights by the European Union[6], the Commission has checked that the proposal complies with the rights set out in the Charter.

В съответствие със Стратегията на Съюза за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз[6] Комисията се увери, че предложението зачита правата, изложени в Хартата.

It does not affect the right to respect for private and family life nor the right to marry and to found a family according to national laws, as provided for in Articles 7 and 9 of the Charter.

Предложението не засяга правото на неприкосновеност на личния и семейния живот и правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, които права са установени съответно в членове 7 и 9 от Хартата.

The right to property referred to in Article 17 of the Charter is strengthened. The predictability of the law applicable to all the couple's property will in fact enable spouses o exercise their property rights more fully.

Утвърждава се правото на собственост, установено в член 17 от Хартата. Възможността да бъде предвидено кое право ще се прилага към цялото имущество на двойката ще позволи на съпрузите да се възползват по-ефективно от правото си на собственост.

The Commission has also checked that the proposal complies with Article 21, prohibiting any discrimination.

Комисията също се увери, че член 21, забраняващ всяка форма на дискриминация, е взет предвид.

Finally, the proposal would increase citizens' access to justice in the EU, in particular for married couples. It would facilitate implementation of Article 47 of the Charter of Fundamental Rights, which guarantees the right to an effective remedy and to a fair trial. By setting out objective criteria for determining the court having jurisdiction, parallel proceedings and appeals precipitated by the most active party can be avoided.

Накрая, предложените разпоредби подобряват достъпа на гражданите до правосъдие в Съюза, особено за брачните двойки. Те улесняват прилагането на член 47 от Хартата на основните права, който гарантира правото на ефективни правни средства на защита и правото на достъп до безпристрастен съд. Тъй като предвижда обективни критерии за установяване на компетентния съд, предложението ще предотврати паралелните производства, както и прибързаното подаване на искова молба от по-активната страна.

3.5. Choice of instrument

3.5. Избор на инструмент

The need for legal certainty and predictability calls for clear and uniform rules and requires that the legislation take the form of a regulation. The proposed rules on jurisdiction, applicable law and free movement of decisions are set out clearly and in detail, requiring no transposition into national law. The objectives of legal certainty and predictability would be compromised if the Member States had discretion with regard to implementing the rules.

Необходимостта от правна сигурност и предвидимост изисква ясни и еднотипни правила, което налага формата на регламент. Предложените правила в областта на компетентността, приложимото право и свободното движение на решения са ясни и подробни и не изискват транспониране в националното право. Постигането на правна сигурност и предвидимост би било компрометирано, ако държавите-членки разполагаха със свобода на преценка при въвеждането на правилата.

4. Budgetary impact, simplification and consistency with other Union policies

4. Отражение върху бюджета, опростяване и съгласуваност с другите политики на Съюза

4.1. Budgetary impact

4.1. Отражение върху бюджета

The proposal will have no impact on the Union budget.

Предложението няма да има отражение върху бюджета на Съюза.

4.2. Simplification

4.2. Опростяване

The harmonisation of the rules on jurisdiction will greatly simplify procedures by making it possible to establish the court with jurisdiction over a matrimonial property case on the basis of common rules. If courts seised with divorce proceedings, legal separations, annulments of marriage and succession cases in application of existing or future EU legislation have their jurisdiction extended to any related matrimonial property regime proceedings, citizens will be able to have the same court deal with all aspects of their situation.

Хармонизирането на правилата за компетентността ще опрости значително процедурите за определяне въз основа на общи правила на компетентния съд за решаването на въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи. Разширяването на компетентността на съда, сезиран с процедура за развод, законна раздяла, унищожаване на брака или наследяване, прилагайки настоящите или бъдещите инструменти на Съюза, така че да обхване свързаните производства за имуществения режим между съпрузи, ще позволи всички аспекти на ситуацията на гражданите да бъдат разгледани от един и същи съд.

The harmonisation of conflict-of-law rules will considerably simplify procedures by enabling citizens to determine which law is applicable on the basis of a single set of rules replacing the existing national conflict-of-law rules of the participating Member States.

Хармонизирането на стълкновителните норми ще опрости значително процедурите, като позволи на гражданите да определят приложимото право в зависимост от единен корпус правила, които заместват съществуващите национални стълкновителни норми на държавите-членки.

Finally, the rules proposed for the recognition and enforcement of court decisions will facilitate their movement between different Member States.

Освен това, предложените правила за признаването и изпълнението на съдебни решения ще улеснят движението им между държавите-членки.

4.3. Consistency with other Union policies

4.3. Съгласуваност с другите политики на Съюза

This proposal is part of the Commission's efforts to dismantle the obstacles faced by EU citizens in their daily lives when they try to exercise the rights the EU confers on them, as outlined in the 2010 EU Citizenship Report referred to earlier.

Настоящото предложение се вписва в рамката на процеса, започнат от Комисията, за премахване на пречките пред гражданите на Съюза за упражняване в ежедневието на правата, предоставени им от ЕС, така както този процес е описан в гореспоменатия доклад за гражданството на Съюза от 2010 г.

5. Comments on the Articles

5. Коментари по членовете

5.1. Chapter I: Scope and definitions

5.1. Глава І: Приложно поле и определения

Article 1

Член 1

The notion of 'matrimonial property regime' must be given an autonomous interpretation and embrace considerations of both the spouses' daily management of their property and the liquidation of the property regime as a result of the couple's separation or the death of one of the partners.

Понятието „имуществен режим между съпрузи“ следва да се тълкува самостоятелно и да обхваща както аспектите, свързани с ежедневното управление на съпружеското имущество, така и тези, свързани с делбата му поради раздяла на брачната двойка или смърт на един от съпрузите.

To determine the areas that will be covered it proved preferable to compile a comprehensive list of matters excluded from the Regulation. Thus, matters already covered by existing EU regulations, such as maintenance obligations[7], especially between spouses, and issues concerning the validity and effect of gifts[8], will be excluded from the scope of the Regulation. Matters arising from the law of succession are also excluded.

При определянето на областите, които се обхващат от бъдещия инструмент, бе счетено за необходимо да се състави изчерпателен списък с областите, изключени от действието на регламента. Съответно от приложното поле на регламента са изключени въпросите, които вече са обхванати от съществуващи регламенти на Съюза, като задълженията за издръжка[7] между съпрузи и въпросите, свързани с действителността и последиците на даренията[8]. Въпросите, свързани с наследственото право, също са изключени от приложното поле на регламента.

The Regulation does not affect the nature of rights in rem relating to property, the classification of property and of rights, nor the determination of the prerogatives of the holder of such rights.

Регламентът не засяга същността на вещните права, отнасящи се до дадена вещ, класификацията на вещите и правата и определянето на прерогативите на носителя на тези права.

The disclosure of property rights, in particular the functioning of the land register and the effects of an entry or failure to make an entry in this register, is also excluded from the scope of the Regulation.

Публичността на вещните права, а именно функционирането на имотния регистър и последиците от вписването или невписването в този регистър, също се изключват от приложното поле на настоящия регламент.

Article 2

Член 2

For the sake of consistency and to facilitate understanding and implementation, some definitions of terms appearing in this Regulation are common to other EU instruments currently in force or under negotiation.

С цел да бъдат съгласувани и да се улесни разбирането и прилагането им, някои от определенията на понятията в настоящия регламент се срещат и в други действащи инструменти на Съюза или такива в процес на договаряне.

The proposed definition of a 'court' is drafted so as to include authorities and persons who exercise functions by delegation or designation of a court, so that they are to be treated as court decisions for purposes of recognition and enforcement in a Member State other than the State where they were delivered.

Предложението за определение на „съд“ например е формулирано така, че да обхване органите и лицата, упражняващи функциите си по делегиране или назначаване от съд, и да позволи приравняването на актовете, постановени от тези органи, към съдебните решения, що се отнася до начина им на признаване и на изпълнение в държава-членка, различна от тази, в която са били постановени.

5.2. Chapter II: Jurisdiction

5.2. Глава II: Компетентност

Legal proceedings in connection with matrimonial property regimes often arise from the liquidation of the property when the couple ceases to exist, either as a result of the death of one of them or of their separation.

Съдебните производства, свързани с имуществения режим между съпрузи, често имат за предмет делбата на съпружеското имущество, предизвикана от прекратяването на брака поради смъртта на единия от съпрузите или раздялата им.

The aim of this Regulation is to enable citizens to have the various related procedures handled by the courts of the same Member State. To this end, the Regulation seeks to ensure that the rules for establishing the jurisdiction of the courts called on to handle the property aspects of marriages are in line with the existing or proposed rules in other European legislation.

Целта на настоящия регламент е да позволи на гражданите различните свързани производства да се разглеждат от съдилищата на една и съща държава-членка. За тази цел регламентът осигурява съответствието на правилата за определяне на компетентността на съдилищата, сезирани с имуществените аспекти на съюзите, с вече съществуващите или предложените в други европейски инструменти правила.

Article 3

Член 3

To ensure that in the event of the death of one of the spouses the competent court can handle both the succession of the deceased spouse and the liquidation of the matrimonial property, this article provides that the court having jurisdiction for wills and successions according to the rules laid down in the proposed Regulation on jurisdiction, applicable law, recognition and enforcement of decisions and authentic instruments in matters of succession and the creation of a European Certificate of Succession, should have its jurisdiction enlarged to include the liquidation of the matrimonial property resulting from the succession or will in question.

Ето защо, за да може сезираният съд, в случай на смърт на единия съпруг, да разгледа както въпросите, свързани с наследството му, така и делбата на съпружеското имущество, настоящият член предвижда, че съдът, компетентен по въпросите, свързани с наследството и завещанията, в съответствие с регламента относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство, е компетентен също да разгледа делбата на съпружеското имущество, породена от откриване на въпросното наследство или завещание.

Article 4

Член 4

Similarly, the court with jurisdiction for divorce proceedings, legal separation or marriage annulment in accordance with Regulation (EC) 2201/2003 may, if the spouses agree, extend its jurisdiction to the liquidation of the matrimonial property following the separation procedure and to other matters concerning the matrimonial property arising from this procedure.

По същия начин съдът, компетентен да разглежда производства за развод, унищожаване на брака или законна раздяла по разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003, би могъл, ако съпрузите са съгласни, да стане компетентен също да уреди и делбата на съпружеското имущество, вследствие на производството за разтрогване на брака, както и другите въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузите, които се поставят от това производство.

Article 5

Член 5

This article provides for rules governing jurisdiction that would apply independently of any succession or separation proceedings (for example, a change of matrimonial regime at the initiative of the spouses). A list of connecting factors, in order of precedence, would make it possible to establish the Member State whose courts have jurisdiction to deal with such proceedings.

Този член предвижда отделни правила за компетентност, които се прилагат извън производствата за уреждане на наследството или раздялата на двойката (например, когато по инициатива на съпрузите се извършва промяна в имуществения им режим). Списък с йерархично изброени критерии за привръзка позволява да се определи държавата-членка, чиито съдилища са компетентни да разглеждат производства, свързани с имуществения режим между съпрузи.

The proposed criteria include the habitual residence of the spouses, their last habitual residence if one of them still resides there or the habitual residence of the defendant; these widely used criteria frequently coincide with the location of the spouses' property.

Предложените критерии са общото обичайно местопребиваване на съпрузите, последното общо обичайно местопребиваване, ако единият съпруг продължава да живее на същия адрес, или обичайното местопребиваване на ответника. Тези критерии са широко разпространени и често съвпадат с местоположението на имуществото на съпрузите.

Article 6

Член 6

Where no Member States has jurisdiction in application of the previous articles, this article makes provision for establishing the Member State whose courts may handle the case by way of exception. This rule ensures access to justice for spouses and interested third parties when the property or properties of either spouse or of both spouses is located on the territory of a particular Member State, and also where both spouses have the nationality of a particular Member State. property or properties of either spouse or of both spouses is located on the territory of a particular Member State, and also where both spouses have the nationality of a particular Member State.

Този член позволява да се определи държавата-членка, чиито съдилища могат по изключение да разглеждат въпросното производство, ако съдилищата на нито една друга държава-членка не са компетентни по силата на предишните членове. Това правило гарантира на съпрузите и заинтересованите трети лица достъп до правосъдие, когато имущество на единия или двамата съпрузи се намира на територията на въпросната държава-членка, както и когато двамата съпрузи имат общо гражданство на тази държава-членка.

5.3. Chapter III: Applicable law

5.3. Глава III: Приложимо право

Article 15

Член 15

The option proposed in the Regulation is that of a single scheme: all the property of the spouses would be subject to the same law, the law applicable to the matrimonial property regime.

Регламентът установява единен режим: цялото имущество на съпрузите се подчинява на едно и също право — това, което се прилага по отношение на имуществения режим между тях.

Immovable property has a special place in the property of couples, and one of the possible options would be to make it subject to the law of the country in which it is located (lex situs), thus allowing a measure of dismemberment of the law applicable to the matrimonial property regime. This solution is, however, fraught with difficulties, particularly when it comes to the liquidation of the matrimonial property, in that it would lead to an undesirable fragmentation of the unity of the matrimonial property (while the liabilities would remain in a single scheme), and to the application of different laws to different properties within the matrimonial property regime. The Regulation therefore provides that the law applicable to matrimonial property, whether chosen by the spouses or, in the absence of any such choice, determined under other provisions, will apply to all the couple's property, movable or immovable, irrespective of their location.

Недвижимите имоти заемат специално място в имуществото на брачните двойки и една от предвижданите възможности е те да се подчиняват на правото на държавата, в която се намират ( lex rei sitae ), което означава да се позволи известно „раздробяване“ на приложимото право по отношение на имуществения режим между съпрузите. Това решение обаче може да се превърне в източник на проблеми, особено в момента на делбата на съпружеското имущество, тъй като то води до нежелано разделяне на целостта на имуществения режим между съпрузите (като в същото време задълженията остават подчинени на единен режим) и до прилагането на различни закони спрямо различните вещи, съставящи имуществото на съпрузите. Ето защо регламентът предвижда, че приложимото към имуществения режим на съпрузите право, избрано от тях или определено по другите разпоредби при липса на избор, ще се прилага към цялото имущество на съпрузите, движимо или недвижимо, независимо от това къде се намира.

Article 16

Член 16

During the consultations a broad consensus emerged in favour of according the parties a degree of freedom in choosing the applicable law for the matrimonial property regime. This option should be clearly regulated to prevent choice of a law having little relation to the couple's real situation or past history: it must be based on the law of habitual residence or on the nationality of one of the spouses or future spouses.

По време на проведените консултации са очерта широк консенсус за това да се признае известна свобода на страните при определянето на приложимото право към имуществения режим на съпрузите. Възможността, предоставена на съпрузите да избират това право, следва да бъде подчинена на известни условия, за да се избегне изборът на право, което има малка връзка с реалния живот или развитието на ситуацията на брачната двойка, и трябва да се основава на правото на обичайното местопребиваване или на гражданството на един от съпрузите или бъдещите съпрузи.

Article 17

Член 17

In most Member States spouses do not usually expressly choose the law applicable to their matrimonial property regime, hence the importance of common rules in all the Member States to determine what law is applicable in these situations. The applicable law would be identified using a list of objective connecting factors in order of precedence, which would ensure predictability both for the spouses and for third parties. These criteria are designed to reconcile the life actually lived by the couple, especially the establishment of their first common habitual residence, and the need to be able to easily determine the law applicable to their matrimonial property regime.

В повечето държави-членки по-голямата част от съпрузите не извършват изричен избор на приложимо към имуществения им режим право, поради което е важно да се предвидят общи за всички държави-членки разпоредби, позволяващи да се определи кое е приложимото право в тези ситуации. Списък на йерархично изброени обективни критерии за привръзка позволява да се определи приложимото право, което осигурява предвидимост както за съпрузите, така и за третите лица. Тези критерии постигат равновесие между реалната житейска ситуация на брачната двойка, особено що се отнася до установяването на първото общо обичайно местопребиваване, и необходимостта от това приложимото към имуществения им режим право да се определя лесно.

Article 18

Член 18

In addition to the possibility of spouses' choosing the law applicable at the time of the marriage (Article 16), this article makes provision for making such a choice later. Similarly, spouses having chosen the applicable law at the time of their marriage may later decide to change it.

Освен възможността, предоставена на съпрузите в член 16, да определят приложимото право в момента на сключване на своя брак, настоящият член им дава право да направят този избор и след това, в хода на брачния им живот. По същия начин съпрузите, направили избор на приложимо право към момента на сключване на брака, могат по-късно да решат да сменят това право с друго.

Only a voluntary change of applicable law is possible. The Regulation does not provide for any automatic change of applicable law without the parties expressing their consent to such a change or without their having been notified in order to avoid producing any legal uncertainty.

Единствено промяната на приложимото право по желание на съпрузите е възможна. Разпоредбите на регламента не предвиждат автоматична смяна на приложимото право, без изрично заявяване на желанието на страните в този смисъл или без да са били информирани за това, за да се избегне всякаква правна несигурност.

Furthermore, to prevent a change of the law applicable to the matrimonial property regime having undesirable effects for the spouses, such a change is effective only in the future, unless the spouses expressly decide to make it retrospective.

Освен това, за да няма смяната на приложимото към имуществения режим право негативни последици за съпрузите, тя трябва да поражда действие само за в бъдеще, освен ако съпрузите не решат изрично тя да има обратно действие.

The rights of third parties whose interests might be prejudiced by a change of the couple's matrimonial property regime are protected: the Regulation provides that the effects of a change of matrimonial property regime are confined to the parties and do not affect the rights of third parties.

Защитата на правата на трети лица спрямо възможността смяната на имуществения режим между съпрузите да накърни интересите им е осигурена. Тъй като регламентът предвижда, че действието на промяната ще е ограничено до брачната двойка, то не засяга правата на третите лица.

Articles 19-20

Членове 19—20

These provisions set out rules on the official procedures for choosing the applicable law and on the form of the marriage contract. They are also designed to help protect vulnerable persons: where there is a vulnerable person in a married couple, it will often be the wife.

Тези разпоредби съдържат правила относно формалните изисквания за избора на приложимо право, както и за формата на брачния договор. Те целят също така да допринесат за защитата на уязвимите групи, в които често попада съпругата в рамките на брачната двойка.

Article 22

Член 22

To take account of national rules, in particular those for protection of the family home, this provision allows a Member State to set aside the application of a foreign law in favour of its own. Accordingly, to protect the family home, a Member State where the home is located may apply its own rules for the protection of the family home. Exceptionally, this Member State may apply its own law to all persons living on its territory in 'preference' to the law normally applicable or that of a marriage contract concluded in another Member State.

За да се вземат предвид националните правила, и по-специално тези за защитата на семейното жилище, тази разпоредба позволява в дадена държава да не се прилага чуждото право в полза на собственото си право. Съответно с цел осигуряване на защитата на семейното жилище, държава-членка, на чиято територия се намира това жилище, ще може да наложи прилагането на собствените си норми за защита на семейното жилище. По изключение тази държава може да прилага собственото си право спрямо всяко лице, което живее на нейна територия, с „предимство“ пред разпоредбите на нормално приложимото право или това на брачния договор на това лице, сключен в друга държава-членка.

5.4. Chapter IV: Recognition, enforceability and enforcement

5.4. Глава IV: Признаване, изпълнителна сила и изпълнение

The proposed Regulation provides for the free movement of decisions, authentic instruments and court settlements concerning matrimonial property regimes. It would thus introduce mutual recognition based on the mutual trust arising out of the integration of the Member States within the European Union.

В предложението се предвижда свободното движение на решения, автентични актове и съдебни спогодби в областта на имуществения режим между съпрузи. Така чрез него се осъществява взаимно признаване, основано на взаимното доверие, което се поражда от интеграцията на държавите-членки в Европейския съюз.

This free movement would take the form of a uniform procedure for the recognition and enforcement of decisions, authentic acts and legal transactions originating in another Member State. The procedure replaces the national procedures currently in force in the different Member States. The grounds for non-recognition or refusal to enforce are also harmonised at European level or reduced to the absolute minimum. They replace the varied, and often broader, grounds that exist at national level at present.

Свободното движение намира конкретно изражение в единно производство за признаването и изпълнението на решения, автентични актове и съдебни спогодби с произход от друга държава-членка. Това производство заменя националните производства, действащи понастоящем в различните държави-членки. Основанията за непризнаване или за отказ на изпълнение също са уеднаквени на европейско равнище и са сведени до необходимия минимум. Те заменят различните съществуващи понастоящем на национално равнище основания, които често са по-широки.

Decisions

Решения

The proposed rules on the recognition and enforcement of decisions are in line with those proposed for successions. They therefore refer to the exequatur procedure existing in civil and commercial matters. So any decision of a Member States would be recognised in other Member States without any special procedure. To have a decision enforced, applicants would have to follow a uniform procedure in the State of enforcement to obtain a declaration of enforceability. The procedure is unilateral and is initially confined to a verification of documents. Only at a later stage, if the defendant objects, would the judge proceed to consider possible grounds for refusal. This offers adequate protection of the rights of defendants.

Предложените норми за признаването и изпълнението на решения следват тези, предложени в областта на наследяването. Съответно те съдържат препращане към производството по екзекватура, съществуващо по граждански и търговски дела. Следователно всяко решение на държава-членка се признава в другите държави-членки, без прилагането на някаква специална процедура. За да получи изпълнение, ищецът трябва да започне единно производство в държавата по изпълнение, което да му позволи да се сдобие с декларация за установяване на изпълнителната сила. Това е едностранно производство, което първоначално се ограничава до документна проверка. Чак на по-късен етап, ако ответникът възрази, съдът разглежда възможните основания за отказ. Тези основания гарантират надлежна защита на правата на ответника.

These rules are a major step forward compared with the present situation. At present, the recognition and enforcement of decisions is governed by the Member States' national laws or bilateral agreements between some Member States. The procedures to be followed vary with the Member States concerned, as do the documents required for obtaining a declaration of enforceability and the grounds on which foreign decisions may be rejected.

В сравнение с настоящото положение тези норми представляват значителен напредък в тази област. Понастоящем на практика признаването и изпълнението на решения се урежда от националното право на държавите-членки или от двустранните споразумения, сключени между някои държави-членки. Съответно приложимите производства се различават в зависимост от това за коя държава-членка става дума, също както и необходимите документи за получаване на декларация за установяване на изпълнителната сила и основанията за отказ на признаване на чуждите решения.

As was explained earlier, this Regulation is a first step in the area of matrimonial property regimes and it concerns family law (see point 3.1). Given the specific circumstances, the free movement of decisions is subject to the exequatur procedure as currently laid down in the Brussels I Regulation[9].

Както беше подробно обяснено по-горе, настоящият регламент е първата мярка в областта на имуществения режим между съпрузи и засяга семейното право (вж. точка 3.1). С оглед на този специфичен контекст свободното движение на решения е обект на производството по екзекватура, както е уредено в действащия понастоящем Регламент Брюксел I[9].

Nevertheless, the removal of intermediate proceedings (exequatur) could, as in other areas, be considered at a later stage, after an evaluation of the rules in this Regulation and the development of judicial cooperation on matrimonial property regimes and related areas, notably the Brussels IIa Regulation[10].

Премахването обаче на междинните производства (екзекватура) може да бъде обмислено на по-късен етап, както това вече стана в други области, след извършването на оценка на нормите на настоящия регламент и на развитието на съдебното сътрудничество в областта на имуществения режим между съпрузи и в свързаните с тях области, и по-конкретно обхванатите в регламента Брюксел ІІа[10].

The acts of authorities exercising their powers by delegation or designation in accordance with the definition of a court in Article 2 of this Regulation will be treated as court decisions and thus covered by the provisions on recognition and enforcement under this chapter

Актовете, съставени от органи, които упражняват правомощията си по делегиране или назначаване в съответствие с определението за съд, предвидено в член 2 от настоящия регламент, ще бъдат приравнени на решения и следователно ще бъдат обхванати от разпоредбите за признаване и изпълнение, предвидени в тази глава.

Authentic instruments

Автентични актове

Given the practical importance of authentic instruments for matrimonial property regimes and in order to ensure the consistency of this Regulation with other EU instruments, this Regulation must ensure their recognition for the purposes of their free movement.

С оглед на практическото значение на автентичните актове в областта на имуществения режим между съпрузи и с цел осигуряване на съгласуваността на този регламент с другите инструменти на Съюза, настоящият регламент трябва да осигури признаването на тези актове, за да се гарантира свободното им движение.

This recognition means that they will enjoy the same evidentiary effect in respect of the contents of the registered instrument and the facts contained therein and the same presumption of authenticity and enforceability as in the country of origin.

Признаването на автентичните актове означава, че те имат същата доказателствена сила по отношение на съдържанието и фактите, описани в тях, и се ползват със същата презумпция за действителност и със същата изпълнителна сила, както в държавата им по произход.

5.5. Chapter V: Effects in respect of third parties

5.5. Глава V: Противопоставимост на трети лица

These provisions are designed to reconcile legal certainty for the spouses with the protection of third parties against the application of a rule they could not have known or foreseen. Member States are therefore given the possibility, in cases of transactions between a spouse and a third party residing on their territory, of providing that the spouse may not rely on the rules of the matrimonial regime unless it has been disclosed there or the third party was aware of it or ought to have been aware of it.

Тези разпоредби са замислени за съвместяване на правната сигурност на съпрузите и защитата на третите лица срещу прилагането на норма, която не са могли да познават или да предвидят. Съответно на държавите-членки е оставена възможността да предвидят, че по отношение на актовете, сключени между съпруг и трето лице, живеещо на тяхна територия, съпругът може да се позове на норми, приложими към брачния му имуществен режим, само ако този режим е бил оповестен или ако третото лице е било информирано за него или е трябвало да го познава.

2011/0059 (CNS)

2011/0059 (CNS)

Proposal for a

Предложение за

COUNCIL REGULATION

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

on jurisdiction, applicable law and the recognition and enforcement of decisions in matters of matrimonial property regimes

относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи/

THE COUNCIL OF THE EUROPEAN UNION,

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Having regard to the Treaty on the Functioning of the European Union, and in particular Article 81(3) thereof,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 3 от него,

Having regard to the proposal from the Commission,

като взе предвид предложението на Комисията,

Having regard to the opinion of the European Parliament[11],

като взе предвид становището на Европейския парламент[11],

Having regard to the opinion of the European Economic and Social Committee[12],

като взе предвид становището Европейския икономически и социален комитет[12],

Having regard to the opinion of the Committee of the Regions[13],

като взе предвид становището на Комитета на регионите[13],

Acting in accordance with a special legislative procedure,

в съответствие със специална законодателна процедура,

Whereas:

като има предвид, че:

(1) The European Union has set itself the objective of maintaining and developing an area of freedom, security and justice in which the free movement of persons is ensured. For the gradual establishment of such an area, the Union must adopt measures relating to judicial cooperation in civil matters having cross-border implications.

(1) Европейският съюз си е поставил за цел поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора. За постепенното създаване на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение.

(2) The European Council meeting in Tampere on 15 and 16 October 1999 endorsed the principle of mutual recognition of judgments and other decisions of judicial authorities as the cornerstone of judicial cooperation in civil matters and invited the Council and the Commission to adopt a programme of measures to implement that principle.

(2) На своята среща в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет потвърди принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на органите на съдебната власт като крайъгълен камък в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на този принцип.

(3) On 30 November 2000 the Council adopted a draft programme of measures for implementation of the principle of mutual recognition of decisions in civil and commercial matters[14]. The programme identifies measures relating to the harmonisation of conflict-of-law rules that will facilitate the mutual recognition of judgments. It provides for the development of one or more mutual-recognition instruments in matters of matrimonial property regimes and the property consequences of the separation of unmarried couples.

(3) На 30 ноември 2000 г. Съветът прие проект на програма за мерките за изпълнение на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела[14]. Програмата определя мерки, свързани с хармонизирането на стълкновителните норми, които имат за цел улесняването на взаимното признаване на решения. В нея се предвижда изготвянето на един или повече инструменти за взаимно признаване в областта на имуществения режим между съпрузи и имуществените последици при раздяла на несключили брак двойки.

(4) The European Council meeting in Brussels on 4 and 5 November 2004 adopted a new programme entitled 'The Hague Programme: strengthening freedom, security and justice in the European Union'[15]. In this programme the Council asked the Commission to present a Green Paper on conflicts of law in matters concerning matrimonial property regimes, including the question of jurisdiction and mutual recognition. The programme also stressed the need to adopt an instrument in this area by 2011.

(4) На заседанието си на 4 и 5 ноември 2004 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова програма, озаглавена „Хагска програма: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз“[15]. В нея Съветът прикани Комисията да представи Зелена книга за уреждането на стълкновения на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, и по-специално относно съдебната компетентност и взаимното признаване. В тази програма се подчертава необходимостта до 2011 г. да бъде приет инструмент в тази област.

(5) On 17 July 2006 the Commission adopted the Green Paper on the conflict of laws in matters concerning matrimonial property regimes, including the question of jurisdiction and mutual recognition[16]. This Green Paper launched wide consultations on all aspects of the difficulties faced by couples in Europe when it comes to the liquidation of their common property and the legal remedies available.

(5) На 17 юли 2006 г. Комисията прие Зелена книга[16] за уреждането на стълкновения на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, и по-специално относно съдебната компетентност и взаимното признаване. С тази зелена книга се откриха широки консултации, обхващащи всички трудности, пред които са изправени двойките в европейски контекст по време на делбата на общото си имущество, и правните средства за преодоляването им.

(6) The Stockholm programme of December 2009, which sets justice, freedom and security priorities for 2010 to 2014[17], also stated that mutual recognition should be extended to matrimonial property regimes and the property consequences of the separation of couples.

(6) В Стокхолмската програма от декември 2009 г., в която се определят приоритетите в областта на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010—2014[17] г., също се споменава, че взаимното признаване трябва да обхване и имуществения режим между съпрузи и имуществените последици при раздялата на несключили брак двойки.

(7) In the 'EU Citizenship Report 2010: Dismantling the obstacles to EU citizens’ rights', adopted on 27 October 2010[18], the Commission announced it would adopt a proposal for legislation to eliminate the obstacles to the free movement of persons, in particular the difficulties experienced by couples in managing or dividing their property.

(7) В своя „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“[18], приет на 27 октомври 2010 г., Комисията обяви приемането на предложение за законодателен инструмент, премахващ пречките пред свободното движение на хора, и по-специално трудностите, които срещат двойките при управление на имуществото си или при неговата делба.

(8) To provide married couples with legal certainty as to their property and offer them a degree of predictability, all the rules applicable to matrimonial property regimes should be covered in a single instrument.

(8) За да се осигури правната сигурност на брачните двойки по отношение на имуществото им и да им се предостави известна предвидимост, е необходимо всички правила, отнасящи се до имуществения режим между съпрузи, да се обединят в един инструмент.

(9) In order to achieve the desired objectives, this Regulation brings together in one instrument the provisions on legal jurisdiction, applicable law, the recognition and enforcement of decisions and authentic instruments, and reliance on matrimonial property regimes in dealings with third parties.

(9) За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент обединява в един инструмент разпоредбите относно съдебната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове, както и противопоставимостта на имуществения режим между съпрузи на трети лица.

(10) This Regulation covers issues in connection with matrimonial property regimes. It does not define 'marriage', which is defined by the national laws of the Member States.

(10) Настоящият регламент се занимава с въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи. Той не се занимава с определението на понятието „брак“, което е установено в националното право на държавите-членки.

(11) The scope of this Regulation should extend to all civil matters in relation to matrimonial property regimes, both the daily management of marital property and the liquidation of the regime, in particular as a result of the couple's separation or the death of one of the spouses.

(11) Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти, свързани с имуществения режим на съпрузите, от ежедневното управление на имуществото до неговата делба, налагаща се от раздялата на брачната двойка или поради смъртта на единия от съпрузите.

(12) As maintenance obligations between spouses are governed by Regulation (EC) No 4/2009 of 18 December 2008 on jurisdiction, applicable law, recognition and enforcement of decisions and cooperation in matters relating to maintenance obligations[19], they should be excluded from the scope of this Regulation, as should issues relating to the validity and effect of gifts covered by Regulation (EC) No 593/2008 of the European Parliament and Council of 17 June 2008 on the law applicable to contractual obligations (Rome I)[20].

(12) Тъй като задълженията за издръжка между съпрузи са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка[19], те следва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както и въпросите, свързани с действителността и правните последици на даренията, обхванати от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)[20].

(13) Issues relating to the nature of rights in rem that may exist under the national law of Member States, and those linked to the disclosure of such rights, should also be excluded from the scope of this Regulation, as they are from Regulation (EU) No ... [ of the European Parliament and of the Council on jurisdiction, applicable law, recognition and enforcement of decisions and authentic instruments in matters of succession and the creation of a European Certificate of Succession ][21] . This means that the courts of the Member State in which property of one or both spouses is located may take measures under property law, regarding such things as the recording of a transfer of the property in the public register, where the law of that Member State so provides.

(13) Въпросите, отнасящи се до съдържанието на вещните права, които могат да съществуват в националното право на държавите-членки, както и тези, свързани с публичността им, също трябва да се изключат от приложното поле на настоящия регламент, както това е направено в Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство][21] . По този начин съдилищата на държавата-членка, в която се намира имущество на единия или на двамата съпрузи, могат да предприемат мерки, произтичащи от вещното право, свързани по-конкретно с вписването на прехвърлянето на това имущество в съответния регистър, когато правото на тази държава-членка го предвижда.

(14) To reflect the increasing mobility of couples during their married life and facilitate the proper administration of justice, the rules on jurisdiction in this Regulation provide that matters of matrimonial property regimes, including liquidation of the regime as a result of divorce, legal separation or marriage annulment, are to be dealt with by the courts of the Member State having jurisdiction to deal with the divorce, separation or marriage annulment proceedings under Council Regulation (EC) No 2201/2003 concerning jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in matrimonial matters and the matters of parental responsibility, repealing Regulation (EC) No 1347/2000[22].

(14) За да се вземе предвид нарастващата мобилност на брачните двойки и да се насърчи доброто правораздаване, разпоредбите относно компетентността в настоящия регламент предвиждат, че въпросите относно имуществения режим между съпрузи, включително делбата на имуществото, свързани с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, се разглеждат от съдилищата на държавата-членка, които са компетентни по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000[22], да разглеждат въпросното дело за развод, законна раздяла и унищожаване на брака.

(15) Similarly, matters of matrimonial property regimes linked to the death of a spouse should be treated by the court with jurisdiction over the succession of that spouse, as established under the Regulation (EU) No ... [ of the European Parliament and of the Council on jurisdiction, applicable law, recognition and enforcement of decisions and authentic instruments in matters of succession and the creation of a European Certificate of Succession ].

(15) По същите причини, въпросите, засягащи имуществения режим между съпрузи при смърт на единия съпруг, трябва да се разглеждат от съда, компетентен да разглежда наследството на този съпруг, определен по силата на регламент (ЕС) № …/…. [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и за създаването на европейско удостоверение за наследство].

(16) Where matters of matrimonial property regimes are not linked to a divorce, separation or marriage annulment or to the death of a spouse, the spouses may decide to submit questions related to their matrimonial regime to the courts of the Member State of the law they chose as the law applicable to their matrimonial property regime. Such a decision is expressed by an agreement between the spouses which may be concluded at any moment, even during the proceedings.

(16) Когато въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи, не са свързани нито с производство за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, нито със смъртта на единия от съпрузите, съпрузите могат да решат да поверят решаването им на съдилищата на държавата-членка, чието право са избрали като приложимо към имуществения им режим. Това решение може да се реализира посредством споразумение, което се сключва между съпрузите във всеки един момент, дори след като производството е започнало.

(17) This Regulation must allow the territorial jurisdiction of a Member State's courts over applications concerning matrimonial property regimes to be determined in cases other than those of separation of the couple or death of a spouse, and must in particular have a forum necessitatis provision to prevent situations where justice is denied.

(17) Настоящият регламент следва да позволи запазването на териториалната компетентност на съдилищата на една държава-членка при решаването на въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, извън случаите на раздяла на двойките или смърт на единия от съпрузите, и да предвиди forum necessitatis, за да избегне появата на ситуации, еквивалентни на отказ на правосъдие.

(18) The proper functioning of justice requires that irreconcilable decisions should not be pronounced in the Member States. Accordingly, this Regulation must provide for general rules of procedure based on Council Regulation (EC) No 44/2001 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters[23].

(18) Доброто функциониране на правосъдието изисква да се избягва постановяването на несъвместими решения в държавите-членки. За тази цел настоящият регламент трябва да предвиди общи процесуални правила, по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела[23].

(19) To facilitate spouses' management of their property, this Regulation will authorise them to choose the law applicable to all the property covered by their matrimonial property regime, regardless of the nature or location of the property, among the laws with which they have close links because of residence or their nationality. This choice may be made at any moment, at the time of the marriage or during the course of the marriage.

(19) За да улесни управлението на имуществото на съпрузите, настоящият регламент ще им позволи да изберат приложимото право към съпружеското им имущество, независимо от вида или местоположението му, измежду законодателствата, които имат тясна връзка със съпрузите поради тяхното местоживеене или гражданство. Този избор може да се направи по всяко време, както в момента на сключване, така и по време на брака.

(20) The law chosen by the spouses to govern the property consequences of their marriage or, failing such a choice, the law determined by the connecting factors should apply even if it is not the law of a Member State. To facilitate the application of one Member State's law by another Member States' courts, the European Judicial Network in civil and commercial matters set up by Council Decision 2001/470/EC of 28 May 2001[24] can help inform the courts about the substance of the foreign law.

(20) Избраното от съпрузите приложимо право по отношение на имуществените последици от техния брак, или — ако такъв избор не е направен — правото, определено по критериите за привръзка, се прилага дори ако това не е правото на дадена държава-членка. За да улесни съдилищата на дадена държава-членка в прилагането на правото на друга държава-членка, европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г.[24], може да играе ролята на източник на информация за съдържанието на чуждия закон.

(21) Where no applicable law is chosen, and with a view to reconciling predictability and legal certainty with consideration of the life actually lived by the couple, this Regulation must introduce harmonised conflict-of-laws rules to establish the law applicable to all the spouses' property on the basis of a scale of connecting factors. The first common habitual residence of the spouses after marriage should constitute the first criterion, ahead of the law of the spouses' common nationality at the time of their marriage. If neither of these criteria apply, or failing a first common habitual residence in cases where the spouses have dual common nationalities at marriage, the third criterion should be the State with which the spouses have the closest links, taking into account all the circumstances, including the place where the marriage was celebrated, it being made clear that these links are to be considered as they were at the time the marriage was entered into.

(21) При липса на избор на приложимо право, за да съвмести необходимостта от предвидимост и правна сигурност, както и за да отчете реалните условия, в които протича брачния живот, настоящият регламент следва да създаде хармонизирани стълкновителни норми, въз основа на йерархично подредени критерии за привръзка, позволяващи да се определи приложимото право към цялото имущество на съпрузите. Ето защо като първи критерий за привръзка следва да бъде определено първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, преди правото на общото гражданство на съпрузите в момента на сключване на брака. Ако нито един от тези критерии не е налице, или ако няма първо общо обичайно местопребиваване в случай на общо двойно гражданство на съпрузите в момента на сключването на брака, като трети критерий за привръзка трябва да се приложи правото на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, и по-конкретно мястото на сключване на брака. Следва да се има предвид, че тези тесни връзки се преценяват спрямо момента на сключване на брака.

(22) If nationality is used to determine the applicable law, account must be taken of the fact that some States with a legal system based on common law use 'domicile' and not 'nationality' as a connecting factor.

(22) Когато терминът „гражданство“ служи за определяне на приложимото право следва да се има предвид, че някои държави, чиято правна система се основава на общото право (common law) , използват понятието „domicile“, а не „гражданство“ като критерий за привръзка.

(23) To ensure the legal certainty of transactions and to prevent any change of the law applicable to the matrimonial property regime being made without the spouses being notified, no change of law applicable to the matrimonial property regime should be made except at the express desire of the parties. Such a change by the spouses should not have retrospective effect unless they expressly so stipulate. Whatever the case, it may not infringe the rights of third parties and the validity of transactions entered into previously.

(23) За да се гарантира правната сигурност на сделките и да се предотврати всяка промяна без знанието на съпрузите на приложимото към имуществения им режим право, приложимото към брачния имуществен режим право не може да се променя без изрично изразената воля на страните. Решението на съпрузите за тази промяна не може да има обратна сила, освен ако това не е заявено изрично от тях. Във всеки случай това решение не може да засяга правата на трети лица и действителността на издадени преди това актове.

(24) Given the importance of choosing the law applicable to the matrimonial property regime, the Regulation must contain some guarantees to ensure that spouses or prospective spouses are aware of the consequences of their choice. This choice should be made in the form prescribed for the marriage contract by the law of the State chosen or by that of the State where the instrument is drawn up, and at least be in writing and dated and signed by the couple. Any additional formal requirements imposed by the law of the State chosen or that of the State where the instrument is drawn up concerning the validity, disclosure or registration of such contracts should be complied with.

(24) Като се има предвид колко важен е изборът на приложимото към имуществения режим между съпрузи право, регламентът следва да въведе определени гаранции, които да осигурят, че настоящите или бъдещи съпрузи са наясно с последствията от своя избор. Изборът трябва да е във формата, предвидена за брачния договор, в правото на избраната държава или в това на държавата, в която се съставя акта, и най-малкото да бъде формулиран писмено, да има отбелязана дата и да е подписан от двамата съпрузи. Освен това следа да се спазят евентуалните допълнителни официални изисквания на правото на избраната държава или на правото на държавата, в която се съставя акта, по отношение на действителността, публичността или вписването на такива договори.

(25) Considerations of public interest dictate that courts in the Member States be given the possibility in exceptional circumstances of setting aside the foreign law in a given case where its application would be manifestly contrary to the public policy of the forum. However, the courts should not be able to apply the public policy exception in order to set aside the law of another Member State or to refuse to recognise or enforce a decision, authentic instrument or legal transaction drawn up in another State if the application of the public policy exception would be contrary to the Charter of Fundamental Rights of the European Union, and in particular Article 21, which prohibits all forms of discrimination.

(25) При изключителни обстоятелства, съображения, свързани с обществения ред, следва да дадат възможност на съдилищата на държавите-членки да не приложат чуждото право, когато това би било явно в противоречие с техния обществен ред. Съдилищата не трябва обаче да могат да използват изключението за обществения ред с цел да не прилагат правото на друга държава, да откажат признаването или изпълнението на постановено съдебно решение, автентичен акт или съдебна спогодба, издадени в друга държава, когато изключението за обществения ред противоречи на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на член 21, който забранява всяка форма на дискриминация.

(26) Since there are States in which two or more systems of law or sets of rules concerning matters governed by this Regulation coexist, there should be a provision governing the extent to which this Regulation applies in the different territorial units of those States.

(26) Тъй като има държави, в които успоредно съществуват две или повече правни системи или набор от правила, отнасящи се до въпросите, уредени от настоящия регламент, е уместно да се предвиди в каква степен разпоредбите на настоящия регламент се прилагат в различните териториални единици на тези държави.

(27) Since mutual recognition of decisions rendered in the Member States is one of the objectives of this Regulation, this Regulation must lay down rules on the recognition and enforcement of decisions on the basis of Regulation (EC) No 44/2001, adjusted where necessary to meet the specific requirements of matters covered by this Regulation.

(27) Тъй като една от целите на настоящия регламент е взаимното признаване на решенията, постановени в държавите-членки, в него трябва да се предвидят правила за признаването и изпълнението на решенията, по примера на Регламент (ЕО) № 44/2001, като тези правила при необходимост се адаптират към специфичните изисквания на материята, обхваната от настоящия регламент.

(28) In order to take into account the different methods of dealing with matters of matrimonial property regimes in the Member States, this Regulation must guarantee the recognition and enforcement of authentic instruments. Nevertheless, authentic instruments cannot be treated as court decisions with regard to their recognition. The recognition of authentic instruments means that they enjoy the same evidentiary effect with regard to their contents and the same effects as in their country of origin, and a presumption of validity which may be rebutted if they are contested.

(28) За да вземе предвид различните начини на уреждане на въпросите, свързани с имуществения режим между съпрузи в държавите-членки, настоящият регламент трябва да осигури признаването и изпълнението на автентичните актове. В същото време автентичните актове не могат да бъдат приравнени към съдебните решения, що се отнася до признаването им. Признаването на автентичните актове означава, че те се ползват със същата доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, водят до същите правни последици, както в своята държава-членка по произход, и са действителни по презумпция, която може да бъде оборена при оспорване.

(29) While the law applicable to matrimonial property regimes must govern the legal relationship between a spouse and a third party, the conditions for relying on that law should be regulated by the law of the Member State of habitual residence of the spouse or the third party, in the interests of the third party's protection. The law of that Member State may thus provide that the spouse may invoke the law of his or her matrimonial property regime against the third party only if the conditions of registration or disclosure laid down in that Member State have been complied with, unless the third party was aware of or ought to have been aware of the law applicable to the matrimonial property regime.

(29) Ако правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи, трябва да уреди правноотношенията между съпрузите и трети лица, условията за противопоставимост на това право на третите лица следва да бъдат уредени от правото на държавата-членка, в която се намира обичайното местопребиваване на съпруга или третото лице, за осигуряване на защитата на интересите на последното. Така например правото на тази държава-членка може да предвижда, че съпругът може да противопостави правото, уреждащо брачния му имуществен режим, на третото лице, само ако са изпълнени условията за вписване или публичност, предвидени в държавата-членка, освен ако третото лице е познавало или е трябвало да познава закона, приложим към брачния имуществен режим.

(30) Given the international commitments entered into by the Member States mean that this Regulation should not affect international conventions to which one or more Member States are party when it is adopted. Consistency with the general objectives of this Regulation requires, however, that the Regulation take precedence over the conventions between Member States.

(30) Поради необходимостта от спазване на поетите от държавите-членки международни ангажименти, настоящият регламент не засяга международните конвенции, по които една или повече държави-членки са страни към момента на приемането му. За да няма противоречие с общите цели на настоящия регламент, се изисква все пак държавите-членки да го използват с предимство пред конвенциите в отношенията помежду си.

(31) The objectives of this Regulation, namely the free movement of persons in the European Union, the opportunity for spouses to arrange their property relations in respect of themselves and others during their life as a couple and when liquidating their property, and greater predictability and legal certainty, cannot be sufficiently achieved by the Member States and can therefore, by reason of the scale and effects of this Regulation, be better achieved at European Union level; under the principle of subsidiarity enshrined in Article 5 of the Treaty on European Union, therefore, the Union has competence to act. In accordance with the principle of proportionality, as set out in that Article, this Regulation does not go beyond what is necessary in order to achieve those objectives.

(31) Като се има предвид, че целите на настоящия регламент, а именно свободното движение на хора в Европейския съюз, възможността съпрузите да организират помежду си и спрямо трети лица имуществените си отношения, както по време на съвместния си живот, така и при делбата на имуществото си, по-голяма предвидимост и правна сигурност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на равнище ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(32) This Regulation respects fundamental rights and observes the principles recognised in the Charter of Fundamental Rights of the European Union, in particular Articles 7, 9, 17, 21 and 47 concerning, respectively, respect for private and family life, the right to marry and to found a family according to national laws, property rights, the prohibition of any form of discrimination and the right to an effective remedy and to a fair trial. The Member States' courts must apply this Regulation in a manner consistent with these rights and principles.

(32) Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 7, 9, 17, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, забраната на всякаква форма на дискриминация и правото на ефективни правни средства на защита пред съда. Настоящият регламент трябва да се прилага от съдилищата на държавите-членки при зачитане на тези права и принципи.

(33) In accordance with Articles 1 and 2 of the Protocol on the position of the United Kingdom and Ireland in respect of the area of freedom, security and justice annexed to the Treaty on European Union and to the Treaty on the Functioning of the European Union, [the United Kingdom and Ireland have given notice of their wish to take part in the adoption and application of this Regulation]/[without prejudice to Article 4 of the Protocol, the United Kingdom and Ireland will not participate in the adoption of this Regulation and will not be bound by it or be subject to its application].

(33) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, [Обединеното кралство и Ирландия уведомиха за желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент]/[Обединеното кралство и Ирландия не участват при приемането на настоящия регламент и следователно, без да се засяга член 4 от посочения протокол, не са обвързани от него и не го прилагат].

(34) In accordance with Articles 1 and 2 of the Protocol on the position of Denmark, annexed to the Treaty on European Union and to the Treaty on the Functioning of the European Union, Denmark will not participate in the adoption of this Regulation and is not therefore bound by it or required to apply it,

(34) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана от него и не го прилага,

HAS ADOPTED THIS REGULATION:

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Chapter I

Глава І

Scope and definitions

Приложно поле и определение

Article 1 Scope

Член 1 Приложно поле

1. This Regulation shall apply to matrimonial property regimes.

1. Настоящият регламент се прилага по отношение на имуществения режим между съпрузи.

It shall not apply in particular to revenue, customs or administrative matters.

Той не се прилага по-специално по данъчни, митнически и административни въпроси.

2. In this Regulation, 'Member State' means any Member State with the exception of Denmark, [the United Kingdom and Ireland].

2. В настоящия регламент „държава-членка“ означава всички държави-членки с изключение на Дания [, Обединеното кралство и Ирландия].

3. The following are excluded from the scope of this Regulation:

3. От приложното поле на настоящия регламент са изключени:

(a) the capacity of spouses,

а) дееспособността на съпрузите,

(b) maintenance obligations,

б) задълженията за издръжка;

(c) gifts between spouses,

в) даренията между съпрузите,

(d) the succession rights of a surviving spouse,

г) наследствените права на преживелия съпруг,

(e) companies set up between spouses,

д) дружествата между съпрузите,

(f) the nature of rights in rem relating to a property and the disclosure of such rights.

е) вида на вещните права по отношение на дадена вещ и публичността на тези права.

Article 2 Definitions

Член 2 Определения

For the purposes of this Regulation, the following definitions shall apply:

По смисъла на настоящия регламент:

(a) ‘matrimonial property regime’: a set of rules concerning the property relationships of spouses, between the spouses and in respect of third parties;

а) „имуществен режим между съпрузи“ е съвкупността от правила, свързани с имуществените отношения на съпрузите помежду им и спрямо трети лица;

(b) 'marriage contract': any agreement by which spouses organise their property relationships between themselves and in relation to third parties;

б) „брачен договор“ е всяко споразумение, с което съпрузите организират имуществените отношения помежду си и спрямо трети лица;

(c) 'authentic instrument': an instrument which has been officially drawn up or registered as an authentic instrument in the Member State of origin and the authenticity of which:

в) „автентичен акт“ е акт, официално съставен или вписан като автентичен акт в държавата-членка по произход, чиято истинност:

(i) relates to the signature and the content of the authentic instrument, and

i) е свързана с подписа и съдържанието на автентичния акт, и

(ii) has been established by a public authority or other authority empowered for that purpose;

ii) е установена от публичен орган или всеки друг оправомощен за това орган;

(d) 'decision': any decision given in a matter of a matrimonial property regime by a court of a Member State, whatever the decision may be called, including the terms 'decree', 'judgment', 'order' or 'writ of execution', and the determination of costs or expenses by an officer of the court;

г) „решение“ е всяко решение, постановено по въпросите на имуществения режим между съпрузите от съд на държава-членка, независимо от наименованието на решението, включително съдебно решение, постановление, заповед или изпълнителен лист, както и определенията за разходите или разноските от служител на съда;

(e) 'Member State of origin': the Member State in which, as the case may be, the decision has been given, the marriage contract concluded, the authentic instrument drawn up, the court settlement approved or the instrument liquidating the common property or any other instrument produced by or before the judicial authority or authority of delegation or designation;

д) „държава-членка по произход“ е държавата-членка, в която според случая, решението е постановено, брачният договор е сключен, автентичният акт е съставен, съдебната спогодба е одобрена или актът за делба на общото имущество или всеки друг акт е съставен от или пред съдебния орган или делегирания или определен от него орган;

(f) 'Member State addressed': the Member State in which recognition and/or enforcement of the decision, marriage contract, authentic instrument, court settlement, instrument of liquidation of the common property or any other instrument produced by or before the judicial authority or authority of delegation or designation is requested;

е) „замолена държава-членка“ е държавата-членка, в която е поискано признаването и/или изпълнението на решението, на брачния договор, на автентичния акт, на съдебната спогодба или на акта за делба на общото имущество или на всеки друг акт, съставен от или пред съдебния орган или делегирания или определен от него орган;

(g) 'court': any competent judicial authority in the Member States which carries out a judicial function in matters of matrimonial property regimes, or any other non-judicial authority or person carrying out, by delegation or designation by a judicial authority of a Member State, the functions falling within the jurisdiction of the courts as provided for in this Regulation;

ж) „съд“ е всеки компетентен съдебен орган на държавите-членки, който упражнява правораздавателни функции в областта на имуществения режим между съпрузи, както и всеки друг несъдебен орган или лице, които по делегиране или назначаване от съдебен орган на държавите-членки изпълняват функции, присъщи на съдилищата, така както са предвидени по настоящия регламент;

(h) 'court settlement’: a settlement relating to a matrimonial property regime which has been approved by a court or concluded before a court in the course of proceedings.

з) „съдебна спогодба“ е спогодба в областта на имуществения режим между съпрузи, одобрена от съд или сключена пред съда в хода на съдебно производство.

Chapter II

Глава II

Jurisdiction

Компетентност

Article 3 Jurisdiction in the event of the death of one of the spouses

Член 3 Компетентност в случай на смърт на един от съпрузите

The courts of a Member State seised by an application concerning the succession of a spouse under Regulation (EC) ... [ of the European Parliament and of the Council on jurisdiction, applicable law, recognition and enforcement of decisions and authentic instruments in matters of succession and the creation of a European Certificate of Succession ] shall also have jurisdiction to rule on matters of the matrimonial property regime arising in connection with the application.

Съдилищата на държава-членка, сезирани с молба във връзка с наследяване на един от съпрузите съгласно Регламент (ЕС) № …/… [на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство] , са компетентни също така да се произнасят по свързани с молбата въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите.

Article 4 Jurisdiction in cases of divorce, legal separation or marriage annulment

Член 4 Компетентност в случай на развод, законна раздяла или унищожаване на брака

The courts of a Member State called upon to rule on an application for divorce, judicial separation or marriage annulment under Regulation (EC) No 2201/2003, shall also have jurisdiction, where the spouses so agree, to rule on matters of the matrimonial property regime arising in connection with the application.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 2201/2003 съдилищата на държава-членка, сезирани с молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, са компетентни също така да разглеждат свързани с молбата въпроси, засягащи имуществените отношения между съпрузите, ако съществува такова споразумение между тях.

Such an agreement may be concluded at any time, even during the proceedings. If it is concluded before the proceedings, it must be drawn up in writing and dated and signed by both parties.

Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.

Failing agreement between the spouses, jurisdiction is governed by Articles 5 et seq .

При липса на споразумение между съпрузите компетентността се урежда съгласно член 5.

Article 5 Jurisdiction in other cases

Член 5 Компетентност в други случаи

1. In cases other than those provided for in Articles 3 and 4 jurisdiction to rule on proceedings in a matter of the spouses' matrimonial property regime shall lie with the courts of the Member State:

1. Извън случаите, предвидени в членове 3 и 4, компетентни да се произнасят по производство, свързано с имуществения режим между съпрузи, са съдилищата на държавата-членка:

(a) of the spouses' common habitual residence, or failing that,

а) по общото обичайно местопребиваване на съпрузите или, ако няма такова,

(b) of the last common habitual residence if one of them still resides there, or, failing that,

б) по последното общо обичайно местопребиваване на съпрузите, ако един от тях все още живее там, или

(c) of the defendant's habitual residence, or failing that,

в) по обичайно местопребиваване на ответника или, ако няма такова,

(d) of the nationality of both spouses or, in the case of the United Kingdom and Ireland, of their common 'domicile'.

г) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат общ „domicile“.

2. Both parties may also agree that the courts of the Member State whose law they have chosen as the law applicable to their matrimonial property regime in accordance with Articles 16 and 18 shall also have jurisdiction to rule on matters of their matrimonial property regime.

2. Двете страни могат също да се споразумеят за това съдилищата на държавата-членка, чието право са избрали като приложимо за брачния им имуществен режим в съответствие с членове 16 и 18, да са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с брачния им имуществен режим.

Such an agreement may be concluded at any time, even during the proceedings. If it is concluded before the proceedings, it must be drawn up in writing and dated and signed by both parties.

Такова споразумение може да бъде сключено по всяко време, включително по време на започнало производство. Ако споразумението е сключено преди началото на производството, то трябва да бъде съставено в писмена форма, да има отбелязана дата и да е подписано от двете страни.

Article 6 Subsidiary jurisdiction

Член 6 Субсидиарна компетентност

Where no court has jurisdiction according to Articles 3, 4 and 5, the courts of a Member State shall have jurisdiction in so far as property or properties of one or both spouses are located in the territory of that Member State, but in that event the court seised shall have jurisdiction to rule only in respect of the property or properties in question.

Ако никой съд не е компетентен съгласно членове 3, 4 или 5, съдилищата на държава-членка са компетентни доколкото дадено имущество на единия или на двамата съпрузи се намира на територията на тази държава-членка, в който случай сезираният съд ще трябва да се произнесе само относно това имущество.

Article 7 Forum necessitatis

Член 7 Forum necessitatis

Where no court of a Member State has jurisdiction under Articles 3, 4, 5 and 6, the courts of a Member State may, exceptionally and if the case has a sufficient connection with that Member State, rule on a matrimonial property regime case if proceedings would be impossible or cannot reasonably be brought or conducted in a third State.

Ако никой съд на държава-членка не е компетентен съгласно членове 3, 4, 5 или 6, съдилищата на държава-членка могат, по изключение и при условие че делото има достатъчна връзка с тази държава-членка, да се произнесат относно имуществения режим между съпрузи, ако е невъзможно в трета държава да се проведе дадено производство или не може в рамките на разумното да се образува или води такова.

Article 8 Counterclaims

Член 8 Компетентност в случай на насрещен иск

The court seised pursuant to Articles 3, 4, 5, 6 or 7 before which proceedings are pending shall also have jurisdiction to rule on a counterclaim if it falls within the scope of this Regulation.

Съдът, сезиран на основание на членове 3, 4, 5, 6 или 7, пред който е висящо делото, е компетентен също така да разглежда насрещни искове, доколкото те попадат в приложното поле на настоящия регламент.

Article 9 Seising a court

Член 9 Сезиране на съда

A court shall be deemed to be seised:

Съдът се смята за сезиран:

(a) on the date when the document instituting the proceedings or an equivalent document is lodged with the court, provided that the plaintiff has not subsequently failed to take the steps he or she was required to take to have service effected on the defendant, or

а) към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяването или връчването на съответните документи на ответника, или

(b) where the document has to be served before being lodged with the court, on the date on which it is formally drawn up or registered by the authority responsible for service, provided that the applicant has not subsequently failed to take the steps he or she was required to take to have the document lodged with the court.

б) ако актът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към датата на получаването му от отговорната за уведомяването или връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на акта в съда.

Article 10 Examination as to jurisdiction

Член 10 Проверка на компетентността

Where a court of a Member State is seised of a matrimonial property regime case over which it has no jurisdiction under this Regulation, it shall declare of its own motion that it has no jurisdiction.

Когато съд на държава-членка бъде сезиран по дело, отнасящо се до имуществения режим между съпрузи, което не попада в неговата компетентност по силата на настоящия регламент, той обявява служебно, че не е компетентен.

Article 11 Examination as to admissibility

Член 11 Проверка на допустимостта

1. Where a defendant habitually resident in a Member State other than the Member State where the action was brought does not enter an appearance, the court with jurisdiction shall be responsible for staying the proceedings until it be shown that the defendant has been able to receive the document instituting the proceedings or an equivalent document in time to defend himself or herself or that all necessary steps have been taken to this end.

1. Когато ответник, който има обичайно местопребиваване на територията на държава, различна от държавата-членка, където е предявен искът, не се яви на делото, компетентният съд спира производството, докато не се установи, че ответникът е имал възможност да получи исковата молба или равностоен документ своевременно, за да организира защитата си, или че са били предприети всички необходими мерки за тази цел.

2. Article 19 of Regulation (EC) No 1393/2007 of the European Parliament and of the Council of 13 November 2007 on the service in the Member States of judicial and extrajudicial documents in civil or commercial matters[25] shall apply in place of paragraph 1 of this article if the document instituting the proceedings or an equivalent document had to be sent from one Member State to another pursuant to that Regulation.

2. Член 19 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. за връчването в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела[25] се прилага вместо разпоредбите на параграф 1 от настоящия член, ако исковата молба или равностоен документ е трябвало да бъде предаден от една държава-членка на друга в изпълнение на въпросния регламент.

3. Where Regulation (EC) No 1393/2007 is not applicable, Article 15 of the Hague Convention of 15 November 1965 on the service abroad of judicial and extrajudicial documents in civil or commercial matters shall apply if the document instituting the proceedings or an equivalent document had to be transmitted abroad pursuant to that Convention.

3. Ако разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Съвета са неприложими, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако исковата молба или равностоен документ трябва да се изпратят в чужбина в изпълнение на тази конвенция.

Article 12 Lis pendens

Член 12 Висящ процес (lis pendens)

1. Where proceedings involving the same cause of action and between the same parties are brought before courts of different Member States, any court other than the court first seised shall of its own motion stay its proceedings until such time as the jurisdiction of the court first seised is established.

1. Когато искове със същия предмет, на същото основание и между същите страни са предявени в съдилища на различни държави-членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира служебно производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд.

2. In the cases referred to in paragraph 1 the first court seised shall establish its jurisdiction within six months, unless this proves impossible because of exceptional circumstances. At the request of any other court seised of the case, the court first seised shall inform it of the date on which it was seised and whether it has established its jurisdiction over the case or, failing that, inform it of the estimated time needed to establish its jurisdiction.

2. В случаите, предвидени в параграф 1, първият сезиран съд установява своята компетентност в срок от шест месеца, освен ако това е невъзможно поради извънредни обстоятелства. По искане на всеки друг съд, сезиран по спора, първият сезиран съд го уведомява за датата, на която е бил сезиран, и му посочва дали се е обявил за компетентен по спора или, ако не се е произнесъл, му съобщава приблизителния срок, необходим, за да определи дали е компетентен.

3. If the jurisdiction of the court first seised is established, any court other than the court first seised shall decline jurisdiction in favour of that court.

3. След установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът, пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

Article 13 Related actions

Член 13 Свързани искове

1. Where related actions are pending before courts of different Member States, any court other than the court first seised may stay its proceedings.

1. Когато свързани искове са висящи пред съдилища на различни държави-членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може да спре производството.

2. Where these actions are pending at first instance, any court other than the court first seised may also, on the application of one of the parties, decline jurisdiction if the court first seised has jurisdiction over the actions in question and its law permits the consolidation thereof.

2. Когато тези искове са висящи пред първоинстанционни съдилища, съдът, пред който искът е предявен по-късно, може също така, по молба на една от страните, да се откаже от компетентност, при условие че първият сезиран съд е компетентен по отношение на въпросните искове и правото му допуска тяхното съединяване.

3. For the purposes of this article, actions are deemed to be related where they are so closely connected that it is expedient to hear and determine them together to avoid the risk of irreconcilable judgments resulting from separate proceedings.

3. За целите на настоящия член исковете се смятат за свързани, когато те се намират в такава тясна връзка помежду си, че е целесъобразно да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си решения, постановени в отделни производства.

Article 14 Provisional, including protective, measures

Член 14 Временни и обезпечителни мерки

Provisional, including protective, measures provided for by the law of a Member State may be requested from the courts of that State, even where, under this Regulation, the courts of another Member State have jurisdiction as to the substance of the matter.

От съдилищата на държава-членка могат да бъдат поискани временни или обезпечителни мерки, предвидени в нейното законодателство, дори ако, съгласно настоящия регламент, съдилищата на друга държава-членка са компетентни да се произнесат по съществото на делото.

Chapter III

Глава III

Applicable law

Приложимо право

Article 15 Unity of the applicable law

Член 15 Единност на приложимото право

The law applicable to a matrimonial property regime under Article 16, 17 and 18 shall apply to all the couple's property.

Правото, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите в съответствие с членове 16, 17 и 18, се прилага по отношение на цялото имущество на съпрузите.

Article 16 Choice of applicable law

Член 16 Избор на приложимо право

The spouses or future spouses may choose the law applicable to their matrimonial property regime, as long as it is one of the following laws:

Съпрузите или бъдещите съпрузи могат да изберат правото, което да се прилага към имуществения им режим, при условие че това е правото:

(a) the law of the State of the habitual common residence of the spouses or future spouses, or

а) на държавата на общото обичайно местопребиваване на съпрузите или бъдещите съпрузи, или

(b) the law of the State of habitual residence of one of the spouses at the time this choice is made, or

б) на държавата на общото обичайно местопребиваване на един от съпрузите или бъдещите съпрузи в момента на избора, или

(c) the law of the State of which one of the spouses or future spouses is a national at the time this choice is made.

в) на държавата, чието гражданство притежава един от съпрузите или бъдещите съпрузи в момента на избора.

Article 17 Establishing the applicable law where no choice is made

Член 17 Определяне на приложимото право при липса на избор

1. If the spouses do not make a choice, the law applicable to the matrimonial property regime shall be:

1. При липса на избор от страна на съпрузите приложимото право спрямо техния имуществен режим е това:

(a) the law of the State of the spouses' first common habitual residence after their marriage or, failing that,

а) на държавата на първото общо обичайно местопребиваване на съпрузите след сключване на брака, или ако няма такова,

(b) the law of the State of the spouses' common nationality at the time of their marriage or, failing that,

б) на държавата на общото гражданство на съпрузите в момента на сключване на брака, или ако няма такова,

(c) the law of the State with which the spouses jointly have the closest links, taking into account all the circumstances, in particular the place where the marriage was celebrated.

в) на държавата, с която съпрузите заедно имат най-тесни връзки, като се отчитат всички обстоятелства, и по-конкретно мястото на сключване на брака.

2. Paragraph 1(b) shall not apply if the spouses have more than one common nationality.

2. Разпоредбите на параграф 1, буква б) не се прилагат, когато съпрузите имат повече от едно общо гражданство.

Article 18 Change of applicable law

Член 18 Смяна на приложимото право

The spouses may, at any time during the marriage, make their matrimonial property regime subject to a law other than the one hitherto applicable. They may designate only one of the following laws:

Във всеки един момент от брака съпрузите могат да решат да сменят правото, приложимо към имуществения им режим. Те могат да изберат само едно от следните законодателства:

(a) the law of the State of habitual residence of one of the spouses at the time this choice is made;

а) правото на държавата на обичайното местопребиваване на един от съпрузите в момента на избора, или

(b) the law of a State of which one of the spouses is a national at the time this choice is made.

б) правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите в момента на избора.

Unless the spouses desire otherwise, a change of the law applicable to the matrimonial property regime made during the marriage shall be effective only in the future.

Освен ако съпрузите не поискат изрично обратното, смяната по време на брака на приложимото към имуществения им режим право има действие само за в бъдеще.

If the spouses choose to make this change of applicable law retrospective, the retrospective effect may not affect the validity of previous transactions entered into under the law applicable hitherto or the rights of third parties deriving from the law previously applicable.

Ако съпрузите изберат смяната на приложимото право да има обратна сила, това не засяга действителността на актове, сключени по дотогава действащото приложимо право, нито правата на трети лица, придобити по предишното приложимо право.

Article 19 Formalities for choosing the applicable law

Член 19 Формални изисквания за избора на приложимо право

1. The choice of applicable law shall be made in the way specified for the marriage contract, either by the law of the State chosen or by the law of the State in which the document is drawn up.

1. Изборът на приложимото право е във формата, предвидена за брачния договор, или в приложимото право на избраната държава, или в това на държавата, в която се съставя акта.

2. Notwithstanding paragraph 1, the choice must at least be made expressly in a document dated and signed by both spouses.

2. Без да се засяга действието на параграф 1, изборът трябва най-малкото да е изричен, в писмена форма, да е с отбелязана дата и да е подписан от двамата съпрузи.

3. If the law of the Member State in which the spouses have their common habitual residence at the time of the choice referred to in paragraph 1 provides for additional formal requirements for the marriage contract, these requirements must be complied with.

3. Освен това, ако правото на държавата-членка на общото обичайно местопребиваване на двамата съпрузи в момента на избора, упоменат в параграф 1, предвижда допълнителни изисквания за формата на брачния договор, те също трябва да бъдат спазени.

Article 20 Law applicable to the form of marriage contract

Член 20 Приложимо право към формата на брачния договор

1. The form of the marriage contract shall be that prescribed by the law applicable to the matrimonial property regime or by the law of the State where the contract is drawn up.

1. Формата на брачния договор се определя или по правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите, или по правото на държавата, в която е съставен договорът.

2. Notwithstanding paragraph 1, the marriage contract must at least be set out in a document dated and signed by both spouses.

2. Без да се засяга действието на параграф 1, брачният договор трябва да е най-малкото в писмена форма, датиран и подписан от двамата съпрузи.

3. If the law of the Member State in which the spouses have their common habitual residence at the time the marriage contract is concluded provides for additional formal requirements for that contract, these requirements must be complied with.

3. Освен това, ако правото на държавата-членка на общото обичайно местопребиваване на двамата съпрузи в момента на сключването на брачния договор предвижда за този договор допълнителни изисквания за формата, те също трябва да бъдат спазени.

Article 21 Universal nature of the conflict-of-law rule

Член 21 Универсален характер на стълкновителните норми

Any law determined in accordance with the provisions of this Chapter shall apply even if it is not the law of a Member State.

Определеното според разпоредбите на настоящата глава право се прилага дори когато то не е право на държава-членка.

Article 22 Overriding mandatory provisions

Член 22 Особени повелителни норми

The provisions of this Regulation shall be without prejudice to the application of imperative provisions the upholding of which is regarded as crucial by a Member State for safeguarding its public interests, such as its political, social or economic organisation, to such an extent that they are applicable to any situation falling within their scope, irrespective of the law otherwise applicable to the matrimonial property regime under this Regulation.

Разпоредбите на настоящия регламент не засягат прилагането на повелителните норми, чието зачитане дадена държава-членка смята за толкова важно за гарантиране на нейните обществени интереси, като политическата, социалната или икономическата ѝ организация, че изисква спазването им във всяка ситуация, попадаща в приложното им поле, независимо от приложимото иначе право към имуществения режим между съпрузи съгласно настоящия регламент.

Article 23 Public policy

Член 23 Обществен ред на сезирания съд

The application of a rule of the law determined by this Regulation may be refused only if such application is manifestly incompatible with the public policy of the forum.

Прилагането на разпоредба от определеното според настоящия регламент право може да бъде отказано само ако това прилагане e явно несъвместимо с обществения ред на сезирания съд.

Article 24 Exclusion of renvoi

Член 24 Изключване на препращането

Where this Regulation provides for the application of the law of a State, it means the rules of substantive law in force in that State other than its rules of private international law.

По смисъла на настоящия регламент прилагане на правото на дадена държава означава прилагане на действащите материалноправни норми на тази държава, с изключение на нормите на международното частно право.

Article 25 States with two or more legal systems — territorial conflicts of laws

Член 25 Държави с две или повече правни системи — териториални стълкновителни норми

Where a State comprises several territorial units each of which has its own system of law or its own rules concerning matters governed by this Regulation:

Когато една държава обхваща няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна система или набор от правила по въпросите, уредени от настоящия регламент:

(a) any reference to the law of that State shall be construed, for the purposes of determining the law applicable under this Regulation, as a reference to the law in force in the relevant territorial unit;

а) всяко позоваване на правото на тази държава се тълкува, за целите на определянето на приложимото право съгласно настоящия регламент, като отнасящо се до правото, което е в сила в съответната териториална единица;

(b) any reference to habitual residence in that State shall be construed as a reference to habitual residence in a territorial unit;

б) всяко позоваване на обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасящо се до обичайното местопребиваване в дадена териториална единица;

(c) any reference to nationality shall refer to the territorial unit determined by the law of that State, or, in the absence of relevant rules, to the territorial unit chosen by the parties or, in absence of such a choice, to the territorial unit with which the spouse or spouses has or have the closest connection.

в) всяко позоваване на гражданството се отнася до териториалната единица, определена от правото на дадената държава, или, при отсъствие на приложими правила, до териториалната единица, избрана от страните, или, при отсъствие на избор, до териториалната единица, с която единият или двамата съпрузи имат най-тясна връзка.

Chapter IV

Глава IV

Recognition, enforceability and enforcement

Признаване, изпълнителна сила и изпълнение

Section 1

Раздел 1

DECISIONS

Решения

SUBSECTION 1

Подраздел 1

Recognition

Признаване

Article 26 Recognition of decisions

Член 26 Признаване на решенията

1. A decision given in a Member State shall be recognised in the other Member States without any special procedure being required.

1. Решенията, постановени в държава-членка, се признават в другите държави-членки, без да се изисква каквато и да е процедура.

2. Any interested party who raises the recognition of a decision as the principal issue in a dispute may, in accordance with the procedures set out in Articles [38 to 56] of Regulation (EC) No 44/2001, apply for the decision to be recognised.

2. В случай на оспорване всяка заинтересована страна, чието основно искане е признаването на решение, може в съответствие с процедурите, установени в членове [38—56] от Регламент (ЕО) № 44/2001, да поиска да се установи, че решението трябва бъде признато.

3. If the outcome of the proceedings in a court of a Member State depends on the determination of an incidental question of recognition, that court shall have jurisdiction over that question.

3. Ако признаването се изтъква като инцидентен иск пред съд на държава-членка, този съд е компетентен да се произнесе по въпроса.

Article 27 Grounds for non-recognition of decisions

Член 27 Основания за непризнаване на решение

A decision shall not be recognised if:

Решение не се признава, ако:

(a) such recognition is manifestly contrary to public policy in the Member State addressed;

а) признаването явно противоречи на обществения ред на замолената държава-членка;

(b) where it was given in default of appearance, if the defendant was not served with the document which instituted the proceedings or with an equivalent document in sufficient time and in such a way as to enable him or her to arrange for his or her defence, unless the defendant failed to commence proceedings to challenge the decision when it was possible for him or her to do so;

б) на неявилия се ответник не е връчена исковата молба или равностоен документ своевременно и по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен ако ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да направи това;

(c) it is irreconcilable with a decision given in a matter between the same parties in the Member State addressed;

в) то противоречи на решение, постановено между същите страни в замолената държава-членка;

(d) it is irreconcilable with an earlier decision given in another Member State or in a third State involving the same cause of action and between the same parties, provided that the earlier decision fulfils the conditions necessary for its recognition in the Member State addressed.

г) то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава-членка или в трета държава между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в замолената държава-членка.

Article 28 Prohibition of review of jurisdiction of the court of origin

Член 28 Забрана за преразглеждане на компетентността на съда по произход

1. The jurisdiction of the court of the Member State of origin may not be reviewed.

1. Компетентността на съдилищата на държавата-членка по произход не може да се преразглежда.

2. The public policy criterion referred to in Article 23 shall not apply to the rules on jurisdiction set out in Articles 3 to 8.

2. Критерият за обществен ред, посочен в член 23, не се прилага към нормите за компетентност, посочени в членове 3—8.

Article 29 No review as to substance

Член 29 Забрана за преразглеждане по същество

Under no circumstances may a foreign decision be reviewed as to its substance.

При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно решение.

Article 30 Stay of proceedings

Член 30 Спиране на производството

A court of a Member State in which recognition is sought of a decision given in another Member State may stay the proceedings if an ordinary appeal against the decision has been lodged.

Съдът на държава-членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в друга държава-членка, може да спре производството, ако решението е предмет на обжалване по общия ред.

Subsection 2

Подраздел 2

Enforcement

Изпълнение

Article 31 Enforceability of decisions

Член 31 Решения, подлежащи на изпълнение

Decisions given in a Member State where they are enforceable shall be enforced in the other Member States in accordance with Articles [38 to 56 and 58] of Regulation (EC) No 44/2001.

Решенията, постановени в държава-членка и подлежащи на изпълнение там, се изпълняват в другите държави-членки в съответствие с членове [38—56 и член 58] от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Section 2

Раздел 2

AUTHENTIC INSTRUMENTS AND COURT SETTLEMENTS

Автентични актове и съдебни спогодби

ARTICLE 32 Recognition of authentic instruments

Член 32 Признаване на автентичните актове

1. Authentic instruments drawn up in a Member State shall be recognised in the other Member States, unless their validity is disputed in accordance with the applicable law, and provided such recognition is not contrary to public policy in the Member State addressed.

1. Формално съставени или вписани в една държава-членка автентични актове се признават от другите държави-членки, освен ако действителността им не се оспорва в съответствие с приложимото право и при условие че признаването явно не противоречи на обществения ред на замолената държава-членка.

2. The recognition of authentic instruments confers on them evidentiary effect with regard to their contents and a presumption of validity.

2. Признаването на автентичните актове им придава доказателствена сила, що се отнася до съдържанието им, и те се ползват от оборима презумпция за действителност.

Article 33 Enforceability of authentic instruments

Член 33 Изпълнителна сила на автентичните актове

1. Authentic instruments drawn up and enforceable in one Member State shall, on request, be declared enforceable in another Member State following the procedure set out in Articles [38 to 57] of Regulation (EC) No 44/2001.

1. Формално съставени или вписани автентични актове с изпълнителна сила в дадена държава-членка се признават за изпълними в друга държава-членка при поискване, направено в съответствие с процедурата, уредена в членове [38—57] от Регламент (ЕО) № 44/2001.

2. The court with which an appeal is lodged under Articles [43 and 44] of Regulation (EC) No 44/2001 may refuse or revoke a declaration of enforceability only if enforcement of the instrument is manifestly contrary to public policy in the Member State addressed.

2. Съдът, пред който е подадена жалба съгласно членове [43 и 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на автентичния акт явно противоречи на обществения ред на замолената държава-членка.

Article 34 Recognition and enforceability of court settlements

Член 34 Признаване и изпълнителна сила на съдебните спогодби

Court settlements that are enforceable in the Member State of origin shall be recognised and declared enforceable in another Member State at the request of any interested party under the same conditions as authentic instruments. The court with which an appeal is lodged under Article [42 or 44] of Regulation (EC) No 44/2001 may refuse or revoke a declaration of enforceability only if enforcement of the court settlement is manifestly contrary to public policy in the Member State addressed.

Съдебните спогодби, подлежащи на изпълнение в държавата-членка по произход, се признават и обявяват за изпълняеми в друга държава-членка по искане на всяка заинтересована страна при същите условия като автентичните актове. Съдът, пред който е подадена жалба съгласно член [42 или член 44] от Регламент (ЕО) № 44/2001, може да откаже или да отмени декларация за установяване на изпълнителната сила само ако изпълнението на съдебната спогодба явно противоречи на обществения ред на държавата-членка по изпълнение.

Chapter V

Глава V

Effects in respect of third parties

Противопоставимост на трети лица

Article 35 Effects in respect of third parties

Член 35 Противопоставимост на трети лица

1. The effects of the matrimonial property regime on a legal relationship between a spouse and a third party are governed by the law applicable to matrimonial property regimes under the terms of this Regulation.

1. Последиците от имуществения режим между съпрузите върху правоотношенията между съпруг и трето лице се уреждат от правото, приложимо спрямо имуществения режим между съпрузите съгласно настоящия регламент.

2. However, the law of a Member State may provide that the law applicable to the matrimonial property regime may not be relied on by a spouse in dealings with a third party if one or other has their habitual residence in the territory of that Member State and the conditions of disclosure or registration provided for in the law of that State are not satisfied, unless the third party was aware of or ought to have been aware of the law applicable to the matrimonial property regime.

2. Правото на дадена държава-членка обаче може да предвижда, че приложимото право за имуществения режим между съпрузи не може да бъде противопоставено от съпруг на трето лице, ако съпругът или третото лице имат обичайно местопребиваване на територията на тази държава-членка и ако формалностите по оповестяването или по вписването, предвидени от правото на тази държава-членка, не са извършени, освен ако третото лице познава или е трябвало да познава правото, приложимо към имуществения режим между съпрузите.

3. The law of the Member State in which immovable property is located may provide for a similar rule to that laid down in paragraph 2 in respect of the legal relationship between a spouse and a third party in respect of that property.

3. Правото на държавата-членка, в която се намира недвижимо имущество, може да предвижда по отношение на това недвижимо имущество правило, аналогично на това, предвидено в параграф 2 за правоотношенията между съпруг и трето лице.

Chapter VI

Глава VI

General and final provisions

Общи и заключителни разпоредби

Article 36 Relations with existing international conventions

Член 36 Връзка със съществуващи международни конвенции

1. This Regulation shall not affect the application of the bilateral or multilateral conventions to which one or more Member States are party at the time of adoption of this Regulation and which relate to the subjects covered by this Regulation, without prejudice to the obligations of the Member States under Article 351 of the Treaty.

1. Настоящият регламент не засяга прилагането на двустранните или многостранните конвенции, по които една или няколко държави-членки са страни към момента на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени от него, без да се засягат задълженията на държавите-членки по силата на член 351 от Договора.

2. Notwithstanding paragraph 1, this Regulation shall, between Member States, take precedence over conventions which relate to subjects governed by this Regulation and to which the Member States are party.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, в отношенията между държавите-членки настоящият регламент има предимство пред конвенциите, които се отнасят до уредени от него въпроси и по които държавите-членки са страни.

Article 37 Information made available to the public and the relevant authorities

Член 37 Информация, предоставена на обществеността и компетентните органи

1. The Member States shall send the Commission, no later than ..., in the official language(s) they judge appropriate:

1. Най-късно на […] държавите-членки предоставят на Комисията на официалния/те език/ци, който/които считат за подходящ/и:

(a) a description of their national legislation and procedures relating to the law on matrimonial property regimes, and the relevant texts;

а) описание на националните си законодателства и производства, свързани с правото на имуществения режим между съпрузите, както и съответните текстове,

(b) the national provisions on the effects in respect of third parties referred to in Article 35(2) and (3).

б) националните си разпоредби относно противопоставимостта на трети лица, посочена в член 35, параграфи 2 и 3.

2. Member States shall notify the Commission of any subsequent changes in this information.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за всяко последващо изменение на тези разпоредби.

3. The Commission shall make all information communicated in accordance with paragraphs 1 and 2 publicly available by appropriate means, in particular through the multilingual internet site of the European Judicial Network in civil and commercial matters.

3. Комисията предоставя на обществеността по подходящ начин изпратената съгласно параграфи 1 и 2 информация, по-специално чрез многоезичния уебсайт на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски въпроси.

Article 38 Review clause

Член 38 Клауза за преразглеждане

1. No later than [five years after the date of application...], and every five years thereafter, the Commission shall present to the European Parliament, the Council and the European Economic and Social Committee a report on the application of this Regulation. Where necessary, the report shall be accompanied by proposals to amend this Regulation.

1. Не по-късно от [пет години след датата на начало на прилагане …] и след това на всеки пет години Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент. Ако е необходимо, докладът се придружава от предложения за адаптиране на настоящия регламент.

2. To that end, the participating Member States shall communicate to the Commission relevant information on the application of this Regulation by their courts .

2. За тази цел държавите-членки съобщават на Комисията съответната информация относно прилагането на настоящия регламент от съдебните им органи.

Article 39 Transitional provisions

Член 39 Преходни разпоредби

1. Chapters II and IV of this Regulation shall apply to legal proceedings instituted, authentic instruments received, court settlements concluded and decisions given after the date of its application.

1. Разпоредбите на глави II и IV от настоящия регламент се прилагат за образувани съдебни производства, формално съставени или вписани автентични актове, сключени съдебни спогодби и постановени решения след датата на начало на прилагането му.

2. However, if the proceedings in the Member State of origin were instituted before the date of application of this Regulation, decisions given after that date shall be recognised and enforced in accordance with Chapter IV as long as the rules of jurisdiction applied comply with those set out in Chapter II.

2. Ако производството обаче е образувано в държавата-членка по произход преди датата на начало на прилагането на настоящия регламент, решенията, постановени след тази дата, се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на глава IV, ако приложените правила относно компетентността съответстват на тези, предвидени от разпоредбите на глава II.

3. Chapter III shall apply only to spouses who marry or who specify the law applicable to the matrimonial property regime after the date of application of this Regulation.

3. Разпоредбите на глава ІІІ се прилагат само за съпрузите, сключили брак или определили приложимото право към имуществения си режим след датата на начало на прилагане на настоящия регламент.

Article 40 Entry into force

Член 40 Влизане в сила

1. This Regulation shall enter into force on the twentieth day following that of its publication in the Official Journal of the European Union.

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. This Regulation shall apply from [one year after the date of its entry into force].

2. Настоящият регламент се прилага от [една година след датата на влизането му в сила].

This Regulation shall be binding in its entirety and directly applicable in the Member States in accordance with the Treaties.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Done at […]

Съставено в Брюксел на […] година.

For the Council

За Съвета

The President

Председател

[1] OJ L 12, 15.1.2001, p. 1.

[1] ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

[2] OJ L 53, 3.3.2005, p. 1.

[2] ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

[3] COM(2010) 603.

[3] COM(2010) 603.

[4] ASSER-UCL Consortium, Study in comparative law on the rules governing conflicts of jurisdiction and laws on matrimonial property regimes and the implementation for property issues of the separation of unmarried couples in the Member States . See: http://europa.eu.int/comm/justice_home/doc_centre/civil/studies/doc_civil_studies_en.htm

[4] Вж. Изследване на имуществения режим на брачните двойки и на имуществото на несключилите брак двойки в международното частно право и във вътрешното право на държавите-членки на Съюза, Консорциум ASSER-UCL, http://europa.eu.int/comm/justice_home/doc_centre/civil/studies/doc_civil_studies_en.htm

[5] COM(2006) 400.

[5] COM(2006) 400.

[6] Communication from the Commission, COM(2010) 573 of 19.10.2010.

[6] Съобщение на Комисията, COM(2010) 573, 19.10.2010 г.

[7] Governed by Regulation (EC) No 4/2009, OJ L 7, 10.1.2009, p. 1.

[7] Уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 (ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1).

[8] Governed by Regulation (EC) No 593/2008, OJ L 177, 04/07/2008, p. 6.

[8] Уредени от Регламент (ЕО) № 593/2008 (ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6).

[9] OJ L 12, 16.1.2001, p. 1.

[9] OВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

[10] Council Regulation (EC) No 2201/2003 of 27 November 2003 concerning jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in matrimonial matters and the matters of parental responsibility, repealing Regulation (EC) No 1347/2000, OJ L 338, 23.12.2003.

[10] Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (OВ L 338, 23.12.2003 г.).

[11] OJ C […], […], p. […].

[11] ОВ С […], […] г., стр. […].

[12] OJ C […], […], p. […].

[12] ОВ С […], […] г., стр. […].

[13] OJ C […], […], p. […].

[13] ОВ С […], […] г., стр. […].

[14] OJ L 12, 15.1.2001, p. 1.

[14] ОВ C 12, 15.1.2001 г., стр. 1.

[15] OJ L 53, 3.3.2005, p. 1.

[15] ОВ C 53, 3.3.2005 г., стр. 1.

[16] COM(2006) 400.

[16] COM (2006) 400.

[17] OJ L 115, 4.5.2010, p. 1.

[17] ОВ C 115, 4.5.2010 г., стр. 1.

[18] COM(2010) 603.

[18] COM (2010) 603.

[19] OJ L 7, 10.1.2009, p. 1.

[19] ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1.

[20] OJ L 177, 4.7.2008, p. 6.

[20] ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6.

[21] OJ C […], […], p. […].

[21] ОВ L […], […] г., стр. […].

[22] OJ L 338, 23.12.2003, p. 1.

[22] ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.

[23] OJ L 12, 16.1.2001, p. 1.

[23] ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

[24] OJ L 174, 27.6.2001, p. 25.

[24] ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

[25] OJ L 324, 10.12.2007, p. 79.

[25] ОВ L 324, 10.12.2007 г., стр. 79.